1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, [1]
2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), [2]
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. [3]
4 И трябваше да мине през Самария.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 Там беше Яковият кладенец (Гръцки: Извор.). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. [4]
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия. [5]
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). [6]
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). [7]
10 Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода? [8] [9] [10] [11]
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? [12]
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; [13] [14]
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. [15] [16] [17]
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. [18]
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. [19]
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. [20]
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. [21] [22]
21 Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. [23] [24] [25]
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. [26]
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. [27]
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. [28]
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. [29]
26 Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея? [30]
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: [31]
29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? [32]
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. [33]
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. [34] [35]
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. [36]
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. [37]
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. [38]
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея. [39]
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. [40]
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум. [41]
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. [42]
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея. [43]