© 2014 Фондация Урантия
173:0.1 Рано сутринта в понеделник, в уговорения час, Иисус и апостолите се събраха в дома на Симон във Витания и след кратко съвещание тръгнаха към Йерусалим[1]. По пътя към храма дванадесетте пазеха необичайно мълчание; те все още не бяха дошли на себе си от преживяванията на предишния ден. Бяха изпълнени с надежда, страх и дълбоко усещане за някаква изолираност поради внезапното изменение от Учителя на неговата тактика и указанията му да не се занимават с публични проповеди в течение на цялата пасхална седмица.
173:0.2 Когато групата се спускаше от Елеонската планина, Иисус вървеше напред, а веднага след него, в замислено мълчание, следваха апостолите. Всички тях, с изключение на Юда Искариот, ги вълнуваше една мисъл: “Какво ще направи Учителят днес?” Юда беше погълнат от един-единствен въпрос: “Какво да правя? Да остана с Иисус и моите другари или да си тръгна? А ако ги напусна, то как да го направя?”
173:0.3 Беше около девет часът, когато в тази прекрасна сутрин мъжете пристигнаха в храма[2]. Те веднага тръгнаха към големия двор, където така често учеше Иисус, и след като поздрави очакващите го вярващи, Иисус се качи на едно от възвишенията за проповедници и пристъпи към своето обръщение към събралата се тълпа. Апостолите отстъпиха встрани и зачакаха развитието на събитията.
¶ 1. ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
173:1.1 Покрай ритуалите и церемониите на храмовото богослужение буйно разцъфтя търговията. Търговията с животни, годни за различните жертвоприношения, беше доходно дело[3]. Макар че на вярващите се позволяваше да водят свои животни, при това се изискваше жертвата да бъде свободна от всички „дефекти” от гледна точка на закона на левитите и в тълкуването на официалните инспектори на храма. Много вярващи преминаваха през унижение, когато смятаните за безупречни животни биваха отхвърляни от храмовите контрольори[4]. Затова по-разпространена практика стана придобиването на заклани животни в храма и макар че на съседната Елеонска планина се намираха няколко пункта за продажба на животни, такива животни обикновено ги купуваха направо от храмовите кошари. Постепенно всички видове жертвени животни започнаха да се продават в дворовете на храма. Така се появи обширна търговия, носеща огромни печалби. Част от тези доходи биваше насочвана към храмовата хазна, но голяма част от парите оставаше в ръцете на управляващите кланове на първосвещениците[5].
173:1.2 Тази търговия с животни процъфтяваше поради това, че ако вярващият купуваше такова животно, то — независимо от неговата достатъчно висока цена, на него не му се налагаше да заплаща никакви други такси и можеше да бъде уверен, че предполагаемата жертва няма да бъде отхвърлена под предлог наличието на действителни или технически дефекти. От време на време от обикновените хора вземаха прекомерно високо заплащане, особено по време на големите народни празници. По едно време алчните свещеници стигнаха дотам, че започнаха да изискват сума, еквивалентна на седмичната заработка, за двойка гълъби, които трябваше да се продават на бедняците само за няколко гроша. “Синовете на Ханаан” вече започнаха да устройват свои базари на територията на храма — същите тези търговски пазари, които се запазиха до времето на тяхното окончателно събаряне от тълпата три години преди унищожаването на самия храм.
173:1.3 Но търговията с жертвени животни и дребни стоки не беше единственият вид оскверняване на храмовите дворове. В тези времена получи развитие широка система банкови операции и обмен на пари, действащи направо на територията на храма[6]. Предисторията на това е следната. Във времената на династията на Асмонеите евреите сечаха свои собствени сребърни монети и по установения ред храмовият налог в размер на половин сребърник, точно както и останалите храмови такси, трябваше да се изплащат в тези еврейски монети. За това обменящите ги получаваха разрешение да обменят много видове монети, които бяха в обръщение в Палестина и други провинции на Римската империя за този традиционен сребърник от еврейските монети. Поголовният храмов налог, вземан от всички освен от жените, робите и непълнолетните, беше половин сребърник - монета с големината на десет цента, но двойно по-дебела. Във времената на Иисус свещениците също бяха освободени от заплащането на налози за храма. Съответно от 15 до 25 число на месеца, предшестващ Пасхата, официалните обменители поставяха своите маси в главните градове на Палестина за осигуряване на еврейския народ с необходимите монети, за да може, попадайки в Йерусалим, хората да могат да заплатят храмовия налог. След този десетдневен период обменящите отиваха в Йерусалим и започваха да слагат своите обменни маси в дворовете на храма. На тях им се позволяваше да задържат като комисионна сума, еквивалентна на три-четири цента при обмен на монети от приблизително десет цента, а в случай на обмен на монети с по-голяма от десет цента стойност на тях им се разрешаваше да вземат двойна такса. По такъв начин тези храмови обменящи получаваха приход от обмена на всички пари, предназначени за покупката на жертвени животни, за плащане на обетни приношения и за извършване на жертвоприношения.
173:1.4 Тези храмови обменители не само извличаха приход от редовните парични операции по обмена на повече от двадесет различни вида монети, периодически доставяни в Йерусалим от пристигащите тук поклонници, но се занимаваха и с всички други видове финансови операции. Както на храмовата хазна, така и на управителите на храма тази търговия носеше баснословни приходи. Нерядко в хазната се натрупваха пари на сума от над десет милиона долара [посочените в текста суми в долари и центове отговарят на стойността на американската валута по време на приемането на текстовете от книгата „Урантия”; б.р.], докато обикновеният народ водеше мизерно съществуване, продължавайки да плаща тези несправедливи вземания.
173:1.5 В този понеделник сутринта, сред шумното сборище на обменящите, търговците по сергиите и търговците на животни, Иисус се опитваше да учи на Евангелието за Небесното царство. Той не беше сам в своето възмущение от това оскверняване на храма; простият народ — особено евреите, пристигнали тук от далечни провинции, до дълбините на душата си се възмущаваха от тази профанация на техния национален храм в името на печалбите. В тези времена даже Синедрионът провеждаше своите редовни заседания в една от залите сред целия този шум и безпорядък, създавани при търговията и обмена на стоки.
173:1.6 Когато Иисус се канеше да започне своята проповед, станаха два епизода, привлекли неговото внимание. Край стоящата наблизо маса с пари, принадлежаща на един от обменящите, се разгоря шумен спор: някакъв александрийски евреин твърдеше, че от него вземат прекомерно заплащане, и едновременно с това въздухът се разтрепери от тропота на приблизително сто бичета, които прехвърляха от една кошара в друга. Когато Иисус се замисли, мълчаливо съзерцавайки това зрелище на търгашество и безпорядък, недалеч той забеляза простодушен галилеец — човек, с когото той веднъж беседва в Ирон, подложен на насмешките и издевателствата на надменните и високомерни юдеи. И всичко това заедно пробуди един от тези загадъчни изблици на негодувание, които периодически възникваха в душата на Иисус.
173:1.7 За изумление на апостолите, стоящи редом и въздържащи се от участие в това, което последва, Иисус слезе от възвишението за проповедници и, приближавайки се към юношата, който гонеше животните през храмовия двор, взе от него плетения му камшик и бързо изгони животните от храма. Но това не беше всичко: пред удивените погледи на хиляди хора, събрали се в храмовия двор, той величествено отиде до най-далечната кошара и започна да отваря вратите на всяко отделение и да пуска затворените животни. Към това време събралите се поклонници бяха обхванати от възбуда и с шумни викове се нахвърлиха над чаршиите, преобръщайки масите на обменителите. За по-малко от пет минути храмът беше очистен от търговци. Когато намиращите се наблизо римски стражи пристигнаха на място, редът беше възстановен и тълпата се държеше спокойно[7]. Връщайки се на възвишението, Иисус се обърна към народа: “Днес вие станахте свидетели на това, което е казано в Писанията: “Моят дом ще бъде дом за молитви за всички народи, но вие го превърнахте във вертеп за разбойници.”[8][9]
173:1.8 Но преди той да може да произнесе още нещо, огромната тълпа избухна във възгласи “Осанна!” и веднага от нея излязоха много младежи, започнали да пеят благодарствени химни в чест на изгонването от светия храм на оскверняващите го нечестивци-търгаши. Към това време тук вече пристигнаха някои от свещениците и един от тях каза на Иисус: “Нима не чуваш какво казват децата на левитите?” И Учителят отговори: “Нима вие никога не сте чели: “Съвършена хвалата, излизаща от устата на младенците и кърмачетата”?” И целия този ден, докато Иисус учеше, стражата, разположени при народа край всички сводести проходи, не позволяваше на никого да пренесе през храмовите дворове даже празен съд[10][11].
173:1.9 Като чуха за станалото, първосвещениците и книжниците се лишиха от дар слово. Те все повече се бояха от Иисус и все повече укрепваше тяхното решение да го убият. Но бяха объркани. Те не знаеха как да се сдобият с неговата смърт, защото страшно се бояха от народа, открито одобряващ изгонването от Иисус на нечестивите търгаши[12]. И целия този ден — ден на покой и мир в дворовете на храма, хората слушаха учението на Иисус и буквално попиваха неговите думи.
173:1.10 Тази удивителна постъпка на Иисус беше извън разбирането на неговите апостоли. Те бяха толкова озадачени от това внезапно и неочаквано действие на своя Учител, че в течение на цялата тази сцена, събрали се накуп, останаха до възвишението за проповедници; те дори пръста си не помръднаха, за да помогнат за очистването на храма. Ако това впечатляващо събитие беше станало един ден по-рано, при триумфалното пристигане на Иисус в храма и след неговото шумно влизане в града и гръмогласното народно признание, те щяха да бъдат подготвени за това, но при такова развитие на събитията изобщо не бяха готови да участват в тях.
173:1.11 Очистването на храма разкрива отношението на Учителя към превръщането на религията в източник на доходи, точно както и неговото отвращение от всяка несправедливост и спекулация за сметка на бедните и необразовани хора. Този случай също така показва, че Иисус гледаше неодобрително на отказа от използване на сила за защита на мнозинството членове на всяка човешка група от нечестни и поробващи методи от страна на несправедливо малцинство, способно стабилно да се установи зад бастионите на политическата, финансова или църковна власт. Не трябва да се позволява на хитри и подли интриганти да се занимават с организирана експлоатация и угнетяване на тези, чийто идеализъм не им позволява да прибягват към сила за самозащита или за претворяване на своите достойни жизнени планове.
¶ 2. УПРАВИТЕЛИТЕ ОСПОРВАТ ВЛАСТТА НА УЧИТЕЛЯ
173:2.1 Неделното триумфално влизане в Йерусалим хвърли юдейските водачи в такъв ужас, че те се въздържаха да арестуват Иисус. На следващия ден впечатляващото очистване на храма също ги накара да отложат ареста на Учителя. С всеки ден решението на управителите на евреите да го убият все повече се усилваше, но не им даваше покой страхът пред две неща, които в своята съвкупност ги заставяха да отлагат своя удар. Първосвещениците и книжниците не искаха да арестуват Иисус публично, опасявайки се от вълна от народен гняв и негодувание; на тях също така им внушаваше страх и мисълта, че за потушаване на народното въстание може да им потрябва римска стража.
173:2.2 На полудневното заседание на Синедриона беше единогласно решено колкото може по-скоро да свършат с Иисус, доколкото на това съвещание нямаше нито един приятел на Учителя. Но те не успяха да се уговорят кога и как следва да го арестуват. Накрая беше взето решение да назначат пет групи, които да се смесят с народа и да се опитат да объркат Иисус в собственото му учение или по някакъв друг начин да го дискредитират в очите на слушателите. Затова около два часа — скоро след като Иисус пристъпи към беседата “За свободата на синовството” — група от тези израилски старейшини си проправи път към мястото, където стоеше Иисус. Прекъсвайки го по типичния за тях начин, те попитаха: “С чия власт правиш това? Кой ти е дал такава власт?”[13]
173:2.3 За управителите на храма и чиновниците на юдейския Синедрион беше съвсем правомерно да се обръщат с такъв въпрос към всеки, който си позволяваше да учи и действа по този удивителен начин, който беше свойствен на Иисус — особено вземайки под внимание неговото неотдавнашно поведение при очистването на храма от търгаши. Всички тези търговци и обменители действаха въз основа на разрешения, получени от най-високопоставените управители, и определен процент от техните доходи трябваше да постъпи непосредствено в храмовата хазна. Но следва да се помни, че девизът на цялото еврейство беше власт. Пророците винаги създаваха неприятности, дръзко позволявайки си да учат, без да имат власт за това, тоест без дължимата подготовка в равинските академии и последващо формално посвещение от Синедриона, а без това публичното обучение се смяташе или за признак на невежа самоувереност, или за открит метеж. В онези времена само Синедрионът можеше да посвещава старши учители и такава процедура трябваше да преминава в присъствието на минимум три преминали такова посвещение лица. Посвещението даваше на Учителя званието “рави” и позволяваше да изпълнява и функцията на съдия — “да разрешава делата, които постъпват при него за разглеждане”.
173:2.4 В този следобеден час управителите на храма застанаха пред Иисус, оспорвайки не само неговото учение, но и неговите постъпки. Иисус прекрасно знаеше, че същите тези хора отдавна внушават на народа, че той учи с власт, дадена от Сатаната, и че всички негови чудеса са извършени със сила, получена от княза на дяволите. Затова Учителят започна да отговаря на техния въпрос с насрещен въпрос. Иисус каза: “Аз също ще ви задам един въпрос и ако отговорите на него, то и аз ще ви кажа с чия власт правя всичко това. Откъде дойде кръщението на Йоан — от хората или от небесата?”[14]
173:2.5 Когато чуха неговия въпрос, те се отдалечиха, за да се посъветват какво да отговорят. Канеха се да объркат Иисус пред народа, но сега сами се оказаха объркани пред всички хора, събрали се по това време в двора на храма. И тяхното поражение стана още по-очевидно, когато се върнаха при Иисус и казаха: “Що се отнася до кръщението на Йоан, не можем да отговорим; не знаем.” Те дадоха на Учителя такъв отговор, защото разсъдиха така: ако кажем, че е от небето, той ще каже: “Тогава защо не му повярвахте?”, и може би ще добави, че е получил своята власт от Йоан пророка. И затова на тях им се наложи да застанат пред Иисус и хората и да признаят, че те — религиозните учители на Израил — не можеха (или не пожелаха) да изкажат своето мнение относно мисията на Йоан. И когато замлъкнаха, Иисус, гледайки ги, каза: “И аз няма да ви кажа с чия власт правя всичко това.”[15]
173:2.6 Иисус изобщо не се канеше да се позовава на Йоан за потвърждение на своята власт; Йоан никога не беше посвещаван от Синедриона. Властта на Иисус се заключаваше в самия него и във вечното върховенство на неговия Отец.
173:2.7 Използвайки този метод на обръщение със своите противници, Иисус не се стремеше да се отклони от отговора. На пръв поглед може да изглежда, че той се е опитал да изхитрува, предлагайки ловко извъртане, но такова впечатление е заблуждаващо. На Иисус не му беше свойствено да злоупотребява със своето превъзходство даже в отношенията с враговете си. В действителност в това привидно извъртане той даде на своите слушатели отговор на въпроса на фарисеите за властта, на която се опира неговата мисия. Те твърдяха, че той действа с властта на княза на дяволите. Иисус нееднократно твърдеше, че цялото му учение и чудеса се вършат със силата и властта на неговия небесен Отец. Юдейските водачи се отказваха да се съгласят с това и се опитваха да накарат Иисус да признае, че той е незаконен учител, доколкото никога не е утвърждаван от Синедриона. Отговаряйки именно така, както отговори той, Иисус — без да претендира за получаването на властта от Йоан — донесе на хората такова удовлетворение от вътрешния смисъл на своя отговор, че опитът на враговете да го хванат в капан се обърна против самите тях, дискредитирайки ги в очите на всички присъстващи.
173:2.8 Именно умението на Иисус да се обръща към своите противници предизвикваше у тях този страх. Този ден те не се опитваха да му задават нови въпроси; отделиха се, за да продължат съвещанието в своя кръг. Що се отнася до народа, то хората бързо разбраха нечестността и неискреността на тези въпроси, зададени от управителите евреи. Даже простият народ не можеше да не различи нравственото величие на Учителя от кошмарното лицемерие на неговите врагове. Но очистването на храма склони садукеите на страната на фарисеите при съставянето на окончателните планове за убийството на Иисус. А в това време мнозинство в Синедриона бяха садукеите.
¶ 3. ПРИТЧАТА ЗА ДВАМАТА СИНА
173:3.1 Поглеждайки към стоящите пред него в мълчание фарисеи, Иисус каза на тези заядливци: “Доколкото вие се съмнявате в мисията на Йоан Кръстител, опълчили се в своята вражда срещу ученията и делата на Сина Човешки, чуйте една притча: един голям и уважаван земевладелец имал двама сина, от които искал да получи помощ при воденето на голямото му стопанство. Той отишъл при единия от тях и казал: “Синко, иди поработи днес вместо мен на моите лозя.” Лекомисленият син отговорил на баща си: “Не искам”; но после се разкаял и отишъл. Когато намерил своя по-голям син, той му казал: “Синко, поработи вместо мен на моите лозя.” Лицемерният и неверен син отговорил: “Добре, татко, ще отида.” Но когато бащата си тръгнал, този син не отишъл да работи. Позволете да ви попитам: кой от двамата сина действително е изпълнил желанието на баща си?”[16]
173:3.2 Хората в един глас отвърнаха: “Първият син.” И тогава Иисус каза: “Точно така; и сега аз заявявам, че митарите и блудниците, даже да изглежда, че отхвърлят призива към разкаяние, ще видят своята заблуда и ще влязат в Царството Божие преди вас — тези, които всячески претендирате за служене на небесния Баща, но се отказвате да изпълните угодните на Отеца дела. Не вие, фарисеи и книжници, повярвахте на Йоан, а митарите и грешниците; вие не вярвате и на моето учение, а простите хора с радост слушат думите ми.”[17]
173:3.3 Иисус не презираше фарисеите и садукеите лично — той се стремеше да дискредитира техните системи на обучение и практическо поведение. Макар че не изпитваше враждебни чувства към никого, възникваше неизбежният сблъсък на новата жива религия на духа с по-древната религия, основана на церемониите, традициите и властта.
173:3.4 През цялото това време дванадесетте апостоли стояха редом с Учителя, но не вземаха никакво участие в ставащото. Всеки от дванадесетте по своему реагираше на събитията през тези завършващи дни от служенето на Иисус в плът и всеки от тях оставаше послушен на разпореждането на Учителя да се въздържа от публично обучение и проповеди в течение на тази пасхална седмица.
¶ 4. ПРИТЧАТА ЗА ОТСЪСТВАЩИЯ ЗЕМЕВЛАДЕЛЕЦ
173:4.1 Когато главните фарисеи и книжници, опитващи се да объркат Иисус със своите въпроси, изслушаха историята за двамата сина, те се отделиха за нови съвещания, а Учителят, обръщайки се към народа, разказа нова притча:
173:4.2 “Един добър човек засадил на своя участък земя лозе. Той го оградил, изкопал яма за пресата за грозде и построил кула за стражата. След това го дал под наем на арендатори, а самият той отишъл на продължително пътешествие в друга страна. Когато наближило времето да се събира реколтата, той изпратил слугите при арендаторите за своя дял. Но арендаторите, като се посъветвали помежду си, отказали да дадат на слугите гроздето, полагащо се на техния стопанин. Вместо това те хванали неговите слуги и набили единия, другия замеряли с камъни, а останалите изпратили назад с празни ръце. И когато стопанинът чул за всичко това, той изпратил други, още по-верни слуги при тези подли арендатори и те ги ранили и също толкова безсрамно се отнесли и към тях. След това стопанинът изпратил при тях своя любим слуга, своя управляващ, а те го убили. И все пак, спокойно и търпеливо, той изпращал много други слуги, но арендаторите не приели нито един. Едни пребивали, други убивали, а след такова отношение стопанинът решил да изпрати при тези неблагодарници своя син, казвайки си: “Може би те се отнасяха зле с моите слуги, но трябва да се засрамят от моя любим син.” Но когато тези неразкаяли се и подли арендаторите видели сина му, си казали: “Това е наследникът, хайде да го убием и наследството ще бъде наше.” Затова те се нахвърлили върху него, изхвърлили го от лозето и го убили. Когато стопанинът на лозето научи как са отхвърлили и убили неговия син, какво ще направи с тези неблагодарни и подли арендатори?”[18]
173:4.3 И когато хората чуха тази притча и зададения от Иисус въпрос, те отговориха: “Той ще унищожи тези лоши хора и ще предаде лозето на други, честни арендатори, които ще му дават неговия дял, когато дойде време да се събира реколтата[19].” И някои от хората разбраха, че притчата се отнася за еврейския народ и за начина, по който той се отнася към пророците, както и за заплахата за отхвърлянето на Иисус и Евангелието за Царството, и тъжно говореха: “Да не ни дава Бог и по-нататък да правим такова нещо.”[20]
173:4.4 Иисус видя как групата на садукеите и фарисеите си проправя път през тълпата, почака, докато дойдат по-близо, и каза: “Вие знаете как вашите бащи отхвърлиха пророците и добре знаете, че в своята душа имате намерение да отхвърлите Сина Човешки.” И след това, гледайки изпитателно към стоящите край него свещеници и старейшини, Иисус каза: “Нима никога не сте чели в Писанията за отхвърления от строителите камък, който хората намерили и направили крайъгълен камък? И затова аз още веднъж ви предупреждавам: ако и по-нататък продължите да отхвърляте това Евангелие, то скоро Царството Божие ще бъде отнето от вас и предадено на този народ, който ще бъде готов да приеме благата вест и да донесе духовни плодове[21]. И с този камък е свързана тайната, защото който падне на него, той, макар и да се разбие, ще бъде спасен; но нвърху когото падне този камък, той ще бъде стрит на прах, а неговата пепел — разпръсната на четирите страни[22][23].”
173:4.5 Когато чуха тези думи, фарисеите разбраха, че Иисус има предвид тях и другите еврейски водачи. На тях много им се искаше веднага да го хванат, но се бояха от народа[24]. При все това думите на Учителя ги разсърдиха дотолкова, че те се отдалечиха и проведоха ново съвещание, обсъждайки как да го убият. И тази вечер както садукеите, така и фарисеите започнаха съвместно да мислят как на следващия ден да го хванат в капан.
¶ 5. ПРИТЧАТА ЗА БРАЧНИЯ ПИР
173:5.1 Когато книжниците и управителите се отдалечиха, Иисус отново се обърна към събралите се с притчата за брачния пир. Той каза:
173:5.2 „Царството небесно може да се наподоби на един цар, който устроил сватбен пир за своя син и изпратил куриерите с повеля да казва на поканените гости: “Всичко е приготвено за сватбения пир в царския дворец.” Но много от тези, които обещали да дойдат, този път се отказали. Когато царят чул, че пренебрегват неговата покана, той изпратил други слуги и посланици с думите: “Кажете на всички, които са поканени, да идват, защото обядът е готов. Биковете и угоените телета са заклани и всичко е готово за празнуването на предстоящата сватба на моя син.” И отново неразумните хора не се вслушали в гласа на своя цар[25]. Едни отишли да работят на полето, други — в грънчарницата, трети — да се занимават със своята търговия. Други пък, неудовлетворени от пренебрежителното отношение към поканата на царя, направили метеж, хванали посланиците на царя, издевателствали над тях и даже убили някои от тях. А когато царят разбрал, че неговите избрани гости — тези, които приели неговата предварителна покана и обещали да пристигнат на сватбения пир — окончателно са отхвърлили неговата покана и в знак на недоволство са нападнали неговите избрани посланици и са ги убили, той се изпълнил с гняв. И тогава този оскърбен цар изпратил своите армии и армиите на своите съюзници и им заповядал да изтребят тези метежни убийци и да изгорят техния град.[26]
173:5.3 И наказвайки онези, които надменно отклонили неговата покана, той определил нов ден за сватбен пир и казал на своите посланици: “Поканените първи бяха недостойни; затова вървете на кръстопътищата и на пътищата, и извън градските стани и канете всички, които намерите, даже чужденци, да дойдат на сватбен пир.” И тогава тези слуги излезли на пътя и се добрали до глухи места, и събрали всички, които намерили — добри и зли, богати и бедни, така че залата за пирове се изпълнила с пожелалите да дойдат гости. Когато всичко било готово, царят дошъл да погледа своите гости и крайно се удивил, виждайки там човек в дрехи, неподхождащи за празник[27]. Царят, щедро осигурявайки със сватбени дрехи всички свои гости, се обърнал към този човек с думите: “Приятелю, как ти, в такъв ден, попадна в залата с моите гости без сватбени дрехи?” И този неприготвил се човек мълчал. Тогава царят казал на своите слуги: “Прогонете този лекомислен гост от моя дом, за да сподели съдбата на всички останали, които презрително отхвърлиха гостоприемството ми и отклониха моя призив. Аз няма да търпя тук никого освен тези, които с радост са приели моята покана и които са ме уважили, обличайки тези така щедро приготвени за всички премени за гости.”[28]
173:5.4 Разказвайки тази притча, Иисус вече се канеше да разпусне народа, когато един благожелателен вярващ, добрал се до него през тълпата, попита: “Но, Учителю, как ние ще узнаем за това? Как да бъдем готови за поканата на царя? Какво знамение ще ни дадеш ти, за да знаем, че ти си Син Божий?” И чувайки това, Учителят каза: “Само едно знамение ще ви бъде дадено.” И след това, показвайки своето собствено тяло, той произнесе: “Разрушете този храм и аз за три дни ще го въздигна[29].” Но те не го разбраха и, разотивайки се, си говореха помежду си: “Този храм се строи вече почти петдесет години, а той казва, че ще го унищожи и ще го въздигне за три дни.” Даже неговите апостоли не разбраха значението на тези думи, но по-късно, след неговото възкресение, си спомниха какво беше казал той.
173:5.5 Около четири часа следобед Иисус свика своите апостоли и им съобщи, че би искал да напусне храма и да отиде във Витания за вечеря и отдих[30]. Изкачвайки се на Елеонската планина, той повели на Андрей, Филип и Тома да изградят на следващия ден лагер по-близо до града, където те биха могли да се намират в течение на останалата част от пасхалната седмица. Следвайки това указание, на другата сутрин те поставиха своите палатки на участъка от земята, принадлежаща на Симон от Витания и намираща се в падината по склона на хълма, откъдето се откриваше гледка към Гетсиманската градина — място за отдих на гражданите.
173:5.6 В понеделник вечерта те отново представляваха група от мълчаливи евреи, изкачващи се по западния склон на Елеонската планина. Както никога преди това, тези дванадесет мъже започнаха да си дават сметка за предстоящата трагедия. Макар и впечатляващото очистване на храма рано сутринта да пробуди у тях надежда да видят как Учителят предявява своите права и демонстрира своята могъща сила, събитията от цялата втора половина на деня имаха точно обратно въздействие, тъй като всяко от тях определено свидетелстваше за неприемане на ученията на Иисус от еврейските власти. Напрегнатото очакване скова апостолите; ужасната неопределеност ги държеше в своята хватка. Те разбираха, че може би само няколко дни отделят събитията от изминалия ден от неминуемия, съкрушителен удар на съдбата. Всички те чувстваха, че трябва да стане нещо извънредно, но не знаеха какво да очакват. Те отидоха да си легнат, но почти на затвориха очи. Даже близнаците Алфееви най-после осъзнаха, че животът на Учителя бързо се приближава към своя кулминационен завършек.
¶ препратки
- ↑ Исус отива в Йерусалим: Мк 11:12a; Йн 2:13.
- ↑ Пристигане в храма: Мт 21:12a; Мк 11:15a; Лк 19:45a.
- ↑ Продажба на неопетнени животни: Мт 21:12a; Мк 11:15a; Лк 19:45b; Йн 2:14a.
- ↑ Жертвоприношение на животни „без недостатък“: Лв 22:18-25.
- ↑ Търговия в храмовите дворове: Йн 2:14a.
- ↑ Сменители на пари: Мт 21:12b; Мк 11:15b; Лк 19:45b; Йн 2:14.
- ↑ Исус очиства храма: Мт 21:12-13; Мк 11:15-17; Лк 19:45-46; Йн 2:15-16.
- ↑ Отецът е молитвен дом: Ис 56:7.
- ↑ Домът на бащата: свърталище на крадци: Ер 7:11.
- ↑ Химни на признателност: Мт 21:15-16.
- ↑ От устата на бебета: Пс 8:2.
- ↑ Чиновниците се разгневяват и решават да замислят смъртта на Исус: Мк 11:18; Лк 19:47b-48.
- ↑ „С каква власт вършите тези неща?“: Мт 21:23; Мк 11:27-28; Лк 20:1-2. Покажи ни знак: Йн 2:18.
- ↑ Исус задава въпроси: Мт 21:24-25a; Мк 11:29-30; Лк 20:3-4.
- ↑ Не получава отговори: Мт 21:25b-27; Мк 11:31-33; Лк 20:5-8.
- ↑ Притча за двамата синове (част 1): Мт 21:28-31a.
- ↑ Притча за двама сина (част 2): Мт 21:31b-32.
- ↑ Притча за отсъстващия стопанин (част 1): Мт 21:33-40; Мк 12:1-9a; Лк 20:9-16a.
- ↑ Притча за отсъстващия хазяин (част 2): Мт 21:41; Мк 12:9b.
- ↑ Притча за отсъстващия хазяин (част 3): Лк 20:16b.
- ↑ Притча за отхвърления камък: Мт 21:42-44; Мк 12:10; Лк 20:17-18.
- ↑ Който падне върху този камък, ще се спаси: Дан 2:35.
- ↑ Камъкът става крайъгълен камък: Пс 118:22.
- ↑ Фарисеите се страхуват от хората: Мт 21:45-46; Мк 12:12; Лк 21:19.
- ↑ Притча за сватбеното тържество (част 1): Мт 22:2-4; Лк 14:16-20.
- ↑ Притча за сватбеното тържество (част 2): Мт 22:5-7.
- ↑ Без сватбена дреха: Мт 22:11-14.
- ↑ Притча за сватбеното тържество (част 3): Мт 22:8-10; Лк 14:21-24.
- ↑ Единственият знак: възкресение на третия ден: Йн 2:18-22.
- ↑ Исус се връща във Витания за през нощта: Мк 11:19; Лк 21:37b.