1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. [1]
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, [2]
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. [3]
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. [4]
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. [5]
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. [6]
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. [7] [8]
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. [9]
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда. [10]
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване. [11] [12]
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. [13]
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. [14]
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, [15] [16]
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. [17]
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим. [18]
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им: [19]
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. [20]
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. [21]
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. [22]
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. [23]
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: [24] [25]
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред, [26]
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: [27] [28] [29]
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; [30]
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.