© 2014 Фондация Урантия
| Документ 184. Съдебното заседания на Синедриона |
Индекс
Множествена версия |
Документ 186. Преди разпятието |
185:0.1 МАЛКО след шест часа сутринта в петък, 7 април 30 г. от н.е., Иисус го доведоха при Пилат — римския прокурор на Юдея, Самария и Идумея, който се подчинява непосредствено на легата на Сирия. Храмовата стража отведе Учителя при римския управител вързан, съпровождан от приблизително петдесет обвинители, включвайки членовете на Синедриона (основно садукеи), Юда Искариот и първосвещеника Каяфа, както и апостол Йоан. Ханан не беше сред тях.
185:0.2 Пилат беше вече на крак, готов за приема на ранните посетители, тъй като тези, които предишната вечер си бяха осигурили неговото съгласие за използване на римските войници за ареста на Сина Човешки, му бяха съобщили, че ще доведат Иисус рано сутринта. Беше решено, че съдът ще се състои пред преторията, пристроена към крепостта Антония, където Пилат и неговата жена отсядаха при посещенията си в Йерусалим.
185:0.3 Макар че Пилат проведе значителна част от разпита на подсъдимия в залите на преторията, публичното дознание се провеждаше извън стъпалата, които водеха към главния вход[1]. Това беше отстъпка на юдеите: в този ден от приготовленията за Пасхата те се отказваха да влизат в езическите здания, където, както те се опасяваха, можеше да се използва закваска. Такова поведение не само би ги осквернило и не само не би позволило да участват в следобедното празненство на благодарността, но и би ги заставило да извършат очистителните обреди след залез слънце, преди да имат правото да споделят пасхалната трапеза.
185:0.4 Макар че тези юдеи никак не ги смущаваше, че целта на техните заговори беше узаконеното убийство на Иисус, те продължаваха педантично да съблюдават всичко, което се отнасяше до ритуалната чистота и установените традиции. И тези евреи не бяха единствените, които не можеха да видят висшите свещени задължения от божествен характер, педантично отделяйки внимание на това, което има нищожно значение за благополучието на човека както във времето, така и във вечността.
¶ 1. ПОНТИЙ ПИЛАТ
185:1.1 Ако Понтий Пилат не беше достатъчно добър владетел пред умелите управители на малките провинции, Тиберий едва ли би му позволил в течение на десет години да запази за себе си длъжността на прокуратор на Юдея. Макар че беше доста добър администратор, той беше морален страхливец. Бидейки ограничен човек, той не можа да разбере характера на своята задача като управител на евреите. Не можа да осъзнае, че юдеите притежават истинска религия — вяра, за която са готови да приемат смъртта, и че милион хора, разхвърляни по всички ъгълчета на империята, гледат на Йерусалим като на светиня на своята вяра и смятат Синедриона за най-висшия земен съд.
185:1.2 Пилат не обичаше евреите и тази дълбоко вкоренена ненавист беше започнала да се проявява отдавна. От всички римски провинции нито една не му беше така трудно да управлява, както Юдея. Пилат никога истински не разбра проблема, свързан с управлението на евреите, и затова още в самото начало на своето управление допусна цял ред погубващи и фактически съдбовни грешки. Именно тези грешки дадоха на евреите такава власт над него. Ако те се стремяха да повлияят на неговите решения, беше достатъчно да заплашат с въстание и Пилат бързо капитулираше. Тази явна нерешителност на прокуратора или отсъствието на морална смелост се обясняваше на първо място с няколко минали сблъсъци с юдеите, както и с това, че във всеки от тези случаи той търпеше поражение. Евреите знаеха, че Пилат се страхува от тях и се бои да не падне в очите на Тиберий, и те неведнъж използваха това, поставяйки управителя в страшно неизгодно положение.
185:1.3 Неодобрителното отношение на евреите към Пилат се създаде в резултат на цял ред злощастни сблъсъци. В първия случай той не прие сериозно тяхното дълбоко вкоренило се предубеждение против всякакви изоображения като символ на идолопоклонството. Затова, за разлика от своя предшественик, той позволи на войниците да влязат в Йерусалим, без да свалят изображенията на кесаря от своите знамена. Пет дни голяма делегация на юдеите неотстъпно следваше Пилат, умолявайки го да заповяда да свалят тези изображения от военните знамена. Пилат категорично отказа да удовлетвори тяхната молба, заплашвайки с незабавна смърт. Бидейки скептик, Пилат не разбираше, че хората, притежаващи силни религиозни чувства, без колебание ще умрат за своите религиозни убеждения, затова той беше поразен, когато тези юдеи се строиха предизвикателно пред неговия дворец, паднаха ничком и му известиха, че са готови да умрат. Пилат разбра, че е отправил заплаха, която не желае да приведе в изпълнение. Той отстъпи, заповядвайки да снемат изображенията от войнските знамена в Йерусалим, и от този ден в значителна степен се оказа заложник на капризите на юдейските водачи, които по такъв начин намериха слабото му място: да отправя заплахи, които сам не желае да приведе в изпълнение.
185:1.4 Впоследствие Пилат реши да възстанови загубения си престиж и заповяда да окачат върху стените на двореца на Ирод в Йерусалим щитове с изображения на императора, каквито обикновено се използваха за поклонение на кесаря. Юдеите се възмутиха. Но Пилат беше непреклонен и се отказа да изслуша техните протести. Евреите без отлагане се обърнаха с жалба в Рим и императорът също толкова бързо заповяда да махнат оскърбителните щитове. След това Пилат падна в очите им още по-ниско.
185:1.5 Още една причина за огромната немилост на Пилат сред евреите стана това, че той се осмели да взема пари от храмовата хазна за заплащане строителството на новия водопровод, който трябваше да подобри снабдяването с вода на милионите посетители, събиращи се в Йерусалим по време на големите религиозни празници. Евреите смятаха, че само Синедрионът има право да се разпорежда с храмовите пари, и винаги ругаеха Пилат за неговото дръзко постановление. В резултат на това решение избухнаха не по-малко от десетки бунтове и беше пролята много кръв. Последното от сериозните избухвания на насилие беше свързано с убийството на голяма група галилейци, докато се молеха при жертвеника.
185:1.6 Показателно е, че макар този колеблив римски управител да пожертва Иисус поради своя страх пред евреите и за укрепване на личното си положение, в края на краищата той беше детрониран в резултат от безсмисленото убийство на самаряни във връзка с претенциите на един лъжемесия, който поведе своите отряди на планината Гаризим, където, както той твърдеше, бяха погребани храмовите съдове. След като този лъжемесия, независимо от своето обещание, не можа да покаже мястото, на което били скрити свещените съдове, избухнаха кървави бунтове. В резултат от това произшествие легатът на Сирия заповяда на Пилат да се върне в Рим. Тиберий умря, когато Пилат беше на път за Рим, и той не получи повторно назначение като прокуратор на Юдея. През целия си живот продължи да се разкайва, че е дал съгласие за разпъването на Иисус. Не получавайки милост от новия император, той се уедини в провинция Лозана, където впоследствие се самоуби.
185:1.7 Клавдия Прокула, жената на Пилат, беше слушала много за Иисус от своята слугиня финикийка, повярвала в Евангелието на Царството. След смъртта на Пилат Клавдия стана една от видните проповеднички на благата вест.
185:1.8 Всичко това обяснява много събития от този трагичен петък. Лесно е да се разбере защо евреите си позволяваха да диктуват на Пилат своите условия — да го вдигнат в шест часа сутринта за съд над Иисус, както и защо без колебание заплашваха да го обвинят в измяна към императора, ако посмее да отклони техните искания да предаде Иисус на смърт.
185:1.9 Уважаващ себе си римски управляващ, не оказал се в неизгодно положение поради отношенията с юдейските управители, никога не би позволил на тези кръвожадни религиозни фанатици да екзекутират човек, когото той сам е обявил за невинен, без да извърши приписваните му престъпления. Рим допусна огромна и стигнала далеч по последствия грешка, като изпрати в Палестина такъв посредствен управител като Пилат. Тиберий следваше да изпрати при евреите най-добрия управляващ в цялата империя.
¶ 2. ИИСУС ЗАСТАВА ПРЕД ПИЛАТ
185:2.1 Когато Иисус и неговите обвинители се събраха пред зданието на съда, римският управител излезе и, обръщайки се към него, попита: “В какво обвинявате този човек?” Садукеите и съветниците, които се стремяха, каквото и да стане, да премахнат Иисус от своя път, решиха да отидат при Пилат и да молят за утвърждаването на смъртната присъда над Иисус, без да повдигат срещу него каквито и да било конкретни обвинения[2]. Затова представителят на Синедриона отговори на Пилат: “Ако този човек не беше престъпник, нямаше да го доведем при теб!”
185:2.2 Когато Пилат видя, че те не искат да излагат своите обвинения против Иисус, макар на него да му беше известно, че те цялата нощ са обсъждали неговата вина, той им отговори: “Тъй като вие сте формулирали конкретни обвинения, защо не вземете този човек и не го осъдите по вашите собствени закони?”[3]
185:2.3 Тогава чиновникът на трибунала отговори на Пилат: “Законът не ни позволява да предаваме някого на смърт, а този смутител на спокойствието заслужава смърт за своите речи и дела. Затова дойдохме при теб за потвърждаване на това решение[4].”
185:2.4 Това, че членовете на Синедриона се явиха при римския управител и предприеха опит да се отклонят от отговор, показва както тяхното враждебно и неприязнено отношение към Иисус, така и неуважението към справедливостта, честта и достойнството на Пилат. Какво безсрамие от страна на поданиците да се явиш при своя местен управител с молба да санкционира екзекуцията на човека, който беше лишен от справедлив съд и против когото даже не бяха повдигнати конкретни углавни обвинения!
185:2.5 Пилат знаеше някои неща за труда на Иисус сред евреите и реши, че повдиганите против него обвинения са свързани с нарушаването на юдейските религиозни закони; затова той се стремеше да предаде делото обратно на техния собствен съд. Освен това Пилат се наслаждаваше на това, че ги принуди публично да признаят своята неспособност да произнесат и приведат в изпълнение смъртна присъда даже по отношение на един от представителите на своя собствен народ, предизвикал у тях ожесточена и злобна ненавист.
185:2.6 Няколко часа по-рано, малко преди полунощ и след като той позволи да се използват римски войници при ареста на Иисус, Пилат отново чу за Иисус и неговото учение от своята жена Клавдия, която частично прие юдаизма, а по-късно изцяло повярва в Евангелието на Иисус.
185:2.7 Пилат предпочиташе да отложи слушането, но видя, че юдейските водачи са изпълнени с решимост да продължат своето дело. Той знаеше, че настъпилият ден е не само ден за подготовка за Пасхата, но и петък, тоест време за приготовления за еврейската събота — денят за покой и молитви.
185:2.8 Изключително засегнат от непочтителния начин на обръщение на тези евреи, Пилат не искаше да се подчини на техните искания — да осъди Иисус на смърт без съд. Затова, изчаквайки няколко мига и не чувайки от тях обвинения по адрес на затворника, той се обърна към тях и каза: “Аз няма да осъдя този човек на смърт и нямам намерение да го разпитвам, докато не изложите своите обвинения против него в писмен вид.”
185:2.9 Като чу тези думи на Пилат, първосвещеникът и другите членове на Синедриона дадоха знак на чиновника на съда, който връчи на Пилат писмените обвинения против Иисус. Те гласяха:
185:2.10 „Заседанието на Синедриона стигна до заключението, че този човек е престъпник и смутител на спокойствието на народа и че е виновен в следното:[5]
185:2.11 1. Той развращава нашия народ и го подстрекава към въстание.
185:2.12 2. Той забранява на хората да плащат данък на кесаря.
185:2.13 3. Той нарича себе си „цар на юдеите” и проповядва създаването на ново царство.”
185:2.14 По нито едно от тези обвинения Иисус не беше надлежно разпитан и не беше признат за виновен в установяването на законен ред. Той даже не беше чул тези обвинения, когато те бяха четени за пръв път, но Пилат заповяда да го доведат от преториума, където той се намираше под стража, и поиска да повторят тези обвинения в присъствието на Иисус.
185:2.15 Когато Иисус слушаше обвиненията, той прекрасно знаеше, че еврейският съд не го разпита по тези въпроси, знаеха това и Йоан Зеведеев, и обвинителите на Иисус. Но Учителят не отговори на тези лъжливи обвинения. Даже след като Пилат му предложи да отговори на своите обвинители, той продължи да пази мълчание. Пилат беше толкова изумен от несправедливостта на цялата процедура и толкова поразен от мълчаливия и уверен маниер на Иисус да се сдържа, че той реши да отведе арестувания вътре и да го разпита лично.
185:2.16 Разумът на Пилат беше смутен; душата му беше изпълнена със страх пред евреите, а духът на прокуратора беше дълбоко развълнуван от зрелището на Иисус, величествено стоящ пред своите кръвожадни обвинители и гледащ ги не с мълчаливо презрение, а с израз на истинска жалост и скръбна любов.
¶ 3. НАСАМЕ С ПИЛАТ
185:3.1 Оставяйки стражите навън, Пилат прие Иисус и Йоан Зеведеев в своите Покои — тук той предложи на затворника да седне, седна до него и сам му зададе няколко въпроса[6]. Пилат започна своя разговор с Иисус, уверявайки го, че не вярва в първия пункт на повдигнатото срещу него обвинение — за развращаване на народа и подстрекателство към въстание. След това той попита: “Призовавал ли си някога да не се плаща данък на кесаря?” Показвайки Йоан, Иисус каза: “Попитай него или някой друг човек, който е слушал моите учения[7].” Пилат попита за това Йоан и Йоан даде показания относно доктрината на своя Учител и обясни, че Иисус и неговите апостоли са си платили налозите както на кесаря, така и на храма. Изслушвайки Йоан, Пилат каза: „Внимавай, не разказвай на никого за това, че съм говорил с теб.” И Йоан винаги пазеше тази тайна.
185:3.2 След това Пилат се обърна и продължи с разпита на Иисус: “А сега относно третото обвинение, което се повдига против теб: явяваш ли се ти цар на юдеите?” Доколкото в гласа на Пилат имаше искрено любопитство, Иисус се усмихна на прокуратора и каза: “Пилат, ти от свое име ли питаш или повтаряш въпроса на моите обвинители?” На това с глас, в който звучаха нотки на възмущение, управителят отговори: “Нима аз съм юдеин? Твоят собствен народ и първосвещениците те доведоха и ме помолиха да те осъдя на смъртно наказание[8][9]. Аз се съмнявам в обосноваността на тези обвинения и само се опитвам да изясня какво си извършил. Кажи ми — заявявал ли си, че си цар на юдеите, и опитвал ли си се да основеш ново царство?”
185:3.3 Тогава Иисус отговори на Пилат: “Нима не виждаш, че моето царство не е от този свят? Ако моето царство беше от този свят, учениците ми непременно щяха да се бият в моя защита, за да не бъда предаден в ръцете на юдеите[10]. Моето присъствие тук, пред теб, с вързани ръце, е достатъчно, за да покаже на всички хора, че моето царство е духовно владение — братство между хората, които благодарение на вярата и с помощта на любовта станаха синове Божии. И това спасение е подготвено както за юдеина, така и за езичника.”
185:3.4 “Следователно ти все пак се явяваш цар?” — попита Пилат. И Иисус отговори: “Да, аз съм именно такъв цар и моето царство — това е семейството на вероизповедните синове на моя небесен Отец. Затова се родих в този свят — за да покажа моя Отец на всички хора и да свидетелствам за истината Божия[11]. Така и сега аз ти заявявам, че всеки, който обича истината, чува моя глас[12].”
185:3.5 Тогава Пилат — полунасмешливо, полусериозно — каза: “Истина … какво е истината — кой знае?”[13]
185:3.6 Пилат беше неспособен да постигне смисъла в думите на Иисус, както не можеше да разбере и природата на неговото духовно царство, но сега той беше уверен в това, че затворникът не е извършил нищо, което би заслужавало смъртно наказание. Един поглед на Иисус лице в лице беше достатъчен, за да убеди даже Пилат, че този мек и уморен, но величествен и честен човек не е свиреп и опасен революционер, стремящ се да се утвърди на светския трон на Израил. Както му се стори на Пилат, той отчасти разбра какво е имал предвид Иисус, наричайки себе си „цар”, тъй като той беше запознат с ученията на стоиците, които заявяваха, че “мъдрецът е цар”. Пилат беше дълбоко убеден, че Иисус не е опасен подстрекател на въстания, а само един безобиден мечтател, невинен фанатик.
185:3.7 След като разпита Учителя, Пилат се върна при първосвещениците и обвинителите на Иисус и каза: “Аз разпитах този човек и не намерих в него никаква вина[14]. Не смятам, че той е виновен за престъпленията, в които го обвинявате; мисля, че следва да го освободите.” Чувайки това, юдеите изпаднаха в такава ярост, че гръмко закрещяха, искайки за Иисус смърт, а един от членовете на Синедриона решително излезе напред и приближавайки се към Пилат, каза: “Този човек подстрекава народа от Галилея по цялата Юдея[15]. Това е смутител и злодей. Ти още дълго ще съжаляваш, ако пуснеш този нечестивец на свобода.”
185:3.8 На Пилат със сила му натрапиха решението[16]. Затова, не знаейки как да постъпи с Иисус и чувайки от тях, че Иисус е започнал своя труд в Галилея, той реши да се отклони от отговорността за решение по това дело — поне да го отложи във времето и да помисли, и изпрати Иисус при Ирод, който се намираше по това време в града по случай Пасхата[17]. Пилат също така се надяваше, че този жест ще помогне да се смекчат отношенията между него и Ирод, които вече в течение на известно време оставаха натегнати поради многобройните разногласия по въпросите на разделението на властта.
185:3.9 Извиквайки стражниците, Пилат каза: “Този човек е от Галилея. Отведете го незабавно за разпит при Ирод, а след това ми доложете за изводите.” И те отведоха Иисус при Ирод[18].
¶ 4. ИИСУС ЗАСТАВА ПРЕД ИРОД
185:4.1 Когато Ирод Антипа отсядаше в Йерусалим, той се разполагаше в древния макавейски дворец на Ирод Велики и именно тук, в дома на предишния цар, беше доведен Иисус от храмовата стража, съпровождан от своите обвинители и растящата тълпа. Ирод беше слушал много за Иисус, който предизвикваше у него огромно любопитство. Когато Синът Човешки застана пред него тази сутрин в петък, нечестивият идумеянин нито за миг не си спомни юношата, който някога се яви при него в Сепфорис с молба за справедливо решение по въпроса за парите, падащи се на неговия баща, загинал в резултат от нещастен случай при строителството на общественото здание. Доколкото на Ирод беше известно, той никога не се беше срещал с Иисус, макар че Учителят премного го беше безпокоил, докато основната област на неговия труд оставаше Галилея. Сега, когато Иисус се намираше в ръцете на Пилат и юдеите, Ирод желаеше да го види, бидейки уверен, че в бъдеще вече няма да го грози каквато и да било опасност от негова страна. Ирод беше слушал много за чудесата, сътворени от Иисус, и много се надяваше да стане свидетел на едно от тези чудеса[19].
185:4.2 Когато доведоха Иисус при Ирод, тетрархът беше поразен от неговия величествен вид и спокойно, хладнокръвно изражение на лицето. Около петнадесет минути Ирод задаваше на Иисус своите въпроси, но Учителят нищо не отговаряше[20]. Ирод го дразнеше и се опитваше да го накара да направи чудо, но Иисус не реагираше на неговите въпроси и жлъчни насмешки.
185:4.3 След това Ирод се обърна към първосвещениците и садукеите, изслушвайки техните обвинения, узна още повече от това, което беше доложено на Пилат за мнимите злодеяния на Сина Човешки. Накрая — убеждавайки се, че Иисус няма да започне нито да разговаря, нито да прави за него чудеса — Ирод, дразнейки го известно време, го облече в стара лилава царска роба и го изпрати обратно при Пилат[21]. Ирод знаеше, че в Юдея Иисус не попада под негова юрисдикция. Макар че щеше да се радва да се избави завинаги от Иисус в Галилея, той благодари на съдбата за това, че именно Пилат е поел отговорността за неговата смърт. Ирод така и не се оправи от страха, който го преследваше след убийството на Йоан Кръстител. От време на време даже започваше да подозира, че Иисус е възкръсналият Йоан. Сега той се освободи от страха, доколкото видя, че Иисус е изцяло друг човек в сравнение с пламенния пророк, посмял открито да го разобличи и да осъди личния му живот.
¶ 5. ИИСУС СЕ ВРЪЩА ПРИ ПИЛАТ
185:5.1 Когато стражите доведоха Иисус при Пилат, той излезе на стълбите пред входа към преторията, където беше поставено неговото съдийско кресло, и повиквайки при себе си първосвещениците и членовете на Синедриона, каза: “Вие ми доведохте този човек, обвинявайки го, че той развращава народа, забранява да се плащат налозите и твърди, че е юдейски цар. Аз проведох дознание и не го намирам виновен в тези престъпления. Нещо повече, изобщо не виждам в него каквато и да било вина[22]. След това го изпратих при Ирод и тетрархът явно е стигнал до същия извод, защото го изпрати обратно при нас. Този човек явно не е извършил нищо такова, което да бъде наказано със смъртно наказание. Ако вие както преди смятате, че следва да бъде наказан, то преди да го пусна, аз съм готов да го подложа на бичуване.”
185:5.2 Евреите вече бяха готови да вдигнат шумен протест против освобождаването на Иисус, когато огромна тълпа дойде до преторията, за да моли Пилат за освобождаване на един от затворниците в чест на Пасхата[23]. От известно време беше прието римските управители да позволяват на народа да реши кого от затворниците или осъдените следва да освободи на Пасхата. И сега, когато тази тълпа се яви при него, за да моли за освобождаването на затворник, Пилат помисли, че доколкото Иисус само до неотдавна се ползваше с огромната благосклонност на народа, на него вероятно ще му се отдаде да се измъкне от затруднителното положение, ако предложи на тези хора да освободят галилееца в чест на Пасхата като жест на добра воля, тъй като сега Иисус е затворник, изправен пред неговия съд[24].
185:5.3 Тълпата нахлу на стъпалата на зданието и Пилат чу, че те викат името на Варава[25]. Варава беше известен политически агитатор, грабител и убиец; син на свещеник, малко преди това той беше хванат на местопрестъплението при извършване на убийство и ограбване на йерихонския път[26]. Този човек беше осъден на смърт и неговата екзекуция трябваше да се състои веднага след завършване на празнуването на Пасхата.
185:5.4 Пилат стана и обясни на тълпата, че Иисус му е бил доведен от първосвещениците, искащи неговата смърт на основание определени обвинения, и че той не смята този човек за заслужаващ смърт. Пилат каза: “Затова кого от тях предпочитате да освободя — убиеца Варава или този Иисус от Галилея?” И когато Пилат каза това, първосвещениците и членовете на съда на Синедриона в един глас с максимална сила закрещяха: „Варава, Варава!” И когато хората видяха, че първосвещениците искат смъртта на Иисус, те бързо се присъединиха към тези, които гръмко изискваха да го лишат от живот, и започнаха шумно да настояват за освобождаването на Варава[27][28].
185:5.5 Няколко дни по-рано Иисус внушаваше на тези хора благоговеен трепет, но тълпата не уважаваше този, който, назовавайки се „Син Божий”, сега беше арестуван от първосвещениците и управителите и доведен на съд при Пилат, който решаваше да го екзекутира или помилва. Иисус можеше да бъде герой в очите на народа, когато очистваше храма от сарафи и търговци, но не тогава, когато стана несъпротивляващ се затворник в ръцете на враговете и на съд, определящ неговата участ.
185:5.6 Пилат се ядоса, виждайки как първосвещениците искат да се прости на известния убиец и едновременно се домогват до кръвта на Иисус. Той разбираше техните престъпни намерения и ненавист, виждаше тяхната пристрастност и завист. Затова им каза: “Как можете да предпочетете живота на престъпник пред живота на човек, единствената вина на когото се състои в това, че в преносен смисъл нарича себе си „юдейски цар”?” Но Пилат не трябваше да казва това. Евреите бяха горд народ и макар че в тези времена се намираха под политическия ярем на Рим, те се надяваха на идването на Месията, който би ги освободил от бремето на друговерците чрез огромна демонстрация на сила и слава. Пилат дори не можеше да си представи какво възмущение предизвикваше в тях даже намекът, че този смирен проповедник на странни доктрини, сега арестуван и обвиняем в престъпления, заслужаващи смъртна присъда, може да се нарече “царят юдейски”. За тях неговите думи бяха оскърбление на всичко, което смятаха за свято и достойно за уважение в историята на своя народ, и затова всички те гръмко поискаха освобождаването на Варава и екзекуцията на Иисус[29].
185:5.7 Пилат знаеше, че Иисус не е виновен за това, в което го обвиняват, и ако беше справедлив и мъжествен съдия, щеше да го оправдае и пусне на свобода. Но той се боеше да отправи предизвикателство към храбрите юдеи и докато стоеше, не знаейки как да постъпи, пристигна куриер и му предаде запечатано послание от неговата жена Клавдия[30].
185:5.8 Пилат със знак показа на събралите се, че преди да се върне към това дело, желае да прочете съобщението. Отваряйки писмото на жена си, той прочете: “Моля те, не докосвай този невинен и праведен човек, когото наричат Иисус. Миналата нощ ми се наложи много да страдам заради него насън[31].” Тази бележка не само изключително разстрои Пилат и с това отсрочи разглеждането на това дело, но също така, за нещастие, предостави на юдейските първенци много време, в течение на което те свободно сновяха в тълпата, убеждавайки хората да молят за освобождаването на Варава, и шумно искаха разпъването на Иисус[32].
185:5.9 Накрая Пилат отново се върна към очакващия своето решение проблем и се обърна към смесеното събрание, състоящо се от юдейските първенци и молещата за помилване тълпа: “Какво да правя с този, когото наричат „цар юдейски”?” И всички те закрещяха в един глас: “Разпъни! Разпъни го!” Единодушието на това искане на разнородната тълпа порази и изплаши Пилат — несправедливия и страхлив съдия[33].
185:5.10 И той отново попита: “Защо искате да разпънете този човек? Какво зло е извършил? Кой е готов да излезе и да свидетелства против него?” Но чувайки, че Пилат защитава Иисус, те само с нова сила закрещяха: ” Разпъни! Разпъни го!”[34]
185:5.11 Тогава Пилат повторно се обърна към юдеите по повод освобождаването на затворник в чест на Пасхата: “Отново ви питам: кого от затворените следва да освободя сега, когато празнувате своята Пасха?” И отново тълпата закрещя: “Дай ни Варава!”
185:5.12 Тогава Пилат каза: “Ако аз освободя убиеца Варава, какво да правя с Иисус?” И отново тълпата закрещя в един глас: ” Разпъни! Разпъни го!”
185:5.13 Пилат беше наплашен от нестихващия шум на тълпата, действаща под ръководството на първосвещениците и съветниците на Синедриона. При все това той реши да предприеме още един опит да умиротвори тълпата и да спаси Иисус.
¶ 6. ПОСЛЕДНОТО ВЪЗВАНИЕ НА ПИЛАТ
185:6.1 Във всичко ставащо тази сутрин в петък в присъствието на Пилат участват само враговете на Иисус. Неговите многобройни приятели още не знаят за нощния арест и състоелия се рано сутринта съд или се скриват, за да избегнат арест и смъртна присъда поради това, че вярват в ученията на Иисус. В тълпата, шумно искаща смъртта на Учителя, се намират само неговите заклети врагове, както и неразумната и лесно управлявана тълпа.
185:6.2 Пилат реши за последен път да ги призове към състрадание. Боейки се да предизвиква тази подведена тълпа, гръмогласно домогваща се до кръвта на Иисус, той заповяда на еврейските стражи и римски войници да подложат Иисус на бичуване[35]. Самата тази процедура беше несправедлива и незаконна, доколкото римският закон позволяваше да се бичуват само тези, които са осъдени на смърт чрез разпъване. За да подложат Иисус на изтезания, стражите го отведоха в открития двор на преторията. За разлика от враговете на Иисус, Пилат присъстваше при наказанията и той прекъсна това подло малтретиране, заповядвайки да прекратят бичуването, и им показа със знак да доведат при него Иисус. Преди войниците да започнат да удрят Иисус, привързан към стълба за бичуване, със своите възлести камшици, те отново му надянаха пурпурната роба и сплитайки трънен венец, го сложиха на главата му. Поставяйки в ръката му тръстика вместо скиптър, те падаха пред него на колене и издевателстваха над него, казвайки: “Да живее царят юдейски!” И плюеха по него и го удряха по лицето с ръце. А един от тях, преди да го върне към Пилат, измъкна тоягата от неговите ръце и го удари по главата[36].
185:6.3 След това Пилат отведе този наранен и с изтичаща кръв затворник и показвайки го на пъстрата тълпа, каза: “Ето човека! Отново ви заявявам, че не намирам в него каквото и да било престъпление и след като го наказах с камшици, се каня да го пусна[37].”
185:6.4 Иисус Назарянин стоеше, облечен в стара пурпурна царска роба, с трънен венец, впил се в неговото благородно чело. Неговото лице беше в синини, а главата му беше сведена от страдания и скръб. Но нищо не беше способно да трогне сърцата на тези, които паднаха жертва на жестока ненавист и станаха роби на религиозни предразсъдъци. Тази гледка накара да потръпнат от ужас всички светове на огромната вселена, но то не трогна тези, които бяха решили, каквото и да стане, да унищожат Иисус.
185:6.5 Виждайки какво стана с Учителя и отърсвайки се от първоначалното изумление, те само все по-силно и по-силно закрещяха: “Разпъни го! Разпъни го! Разпъни го!”[38]
185:6.6 Сега Пилат действително разбра колко безполезно е да апелира към техните предполагаеми чувства на състрадание. Той излезе напред и каза: “Виждам, че вие сте уверени, че този човек трябва да умре, но какво е направил, за да заслужи смъртта? Кой ще обяви неговото престъпление?”
185:6.7 Тогава самият първосвещеник излезе напред и, приближавайки се към Пилат, сърдито заяви: “Ние имаме свещен закон и по силата на този закон той трябва да умре, защото се представя за Син Божий[39].” Чувайки това, Пилат се изплаши още повече — не само заради юдеите, но и поради това, че си спомни посланието на своята жена и гръцките митове за спускащите се на земята богове; мисълта за това, че Иисус може да е божествена личност, го накара да затрепери. Той с жест заповяда на тълпата да млъкне, а сам хвана Иисус под ръка и отново го въведе вътре за по-нататъшен разпит. Страхът смути Пилат, суеверията го тормозеха, а упорството на тълпата лиши прокуратора от сили.
¶ 7. ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА С ПИЛАТ
185:7.1 Треперейки от страх, Пилат седна редом с Иисус и го попита: “Къде си роден? Кой си ти всъщност? Защо казват за теб, че си Син Божий?”[40]
185:7.2 Но Иисус едва ли можеше да отговори на такива въпроси, когато ги задаваше страхливият, слаб и нерешителен съдия, който, макар че заявяваше за неговата пълна невинност, беше толкова несправедлив, че го подложи на телесно наказание, при това още преди той да бъде надлежно осъден на смъртно наказание. Иисус погледна Пилат право в очите, но нищо не отговори[41]. Пилат попита: „Защо отказваш да говориш с мен? Нима не разбираш, че както преди е в моя власт да те пусна или да те разпъна?” Тогава Иисус отговори: “Ти нямаше да имаш над мен никаква власт, ако нямаше за това воля свише. Нищо нямаше да можеш да направиш със Сина Човешки, ако не ти беше позволил това небесният Отец. Но твоята вина не е толкова голяма, защото не познаваш Евангелието. По-голям е грехът на онези, които ме предадоха на теб[42].”
185:7.3 Последният разговор с Иисус сериозно изплаши Пилат. Този морален страхливец и слабоволен съдия се огъваше под тежестта на двоен товар — суеверен страх пред Иисус и панически ужас пред юдейските водачи.
185:7.4 И отново Пилат излезе пред тълпата и заяви: “Аз съм уверен, че този човек само е оскърбил вашите религиозни чувства. Вие трябва да го вземете и да го съдите по своите закони. Какво ви дава основание да предполагате, че неговите учения се разминават с вашите традиции?”
185:7.5 Пилат вече беше готов да пусне Иисус, когато Каяфа, първосвещеникът, се приближи до страхливия римски съдия и заплашително клатейки пред носа му пръст, изкрещя така, че неговият злобен глас беше чут от цялата тълпа: “Ако освободиш този човек, значи ти не си приятел на кесаря и аз ще се погрижа императорът да узнае за всичко.” Тази последна заплаха сломи Пилат. Страхът за неговото лично благополучие затъмни всички останали доводи и страхливият управител заповяда да доведат Иисус. Когато Учителят застана пред тях, Пилат го показа и с насмешка каза: “Ето ви вашия цар.” И юдеите отвърнаха: “Да се маха! Разпъни го!” И тогава, с явна ирония и сарказъм, Пилат попита: “Вие искате да разпъна вашия цар?” И юдеите отвърнаха: “Да! Разпъни го! Ние нямаме друг цар освен кесаря!” И Пилат разбра, че не може да спаси Иисус, тъй като той не искаше да отправи предизвикателство към юдеите.[43]
¶ 8. ТРАГИЧНАТА КАПИТУЛАЦИЯ НА ПИЛАТ
185:8.1 Той стоеше пред тях — Синът Божий, въплътен в облика на Сина Човешки. Беше взет под стража без обяснение на причините, обвинен без предявяване на улики, осъден в отсъствие на свидетели, наказан със смъртно наказание без произнасяне на присъда от несправедлив съдия, признал, че не намира в него вина. Ако наричайки Иисус “царят юдейски”, Пилат се надяваше да отправи предизвикателство към техния патриотизъм, той претърпя пълен провал. Не такъв цар очакваха юдеите. Изявлението на първосвещениците и садукеите: “Ние нямаме друг цар освен кесаря”, потресе даже неблагоразумната тълпа, но сега беше вече твърде късно — даже ако тълпата се беше осмелила да застане на страната на Учителя, тя нямаше да може да го спаси.
185:8.2 Пилат се боеше от народни вълнения или безредици. Той не се реши да рискува нарушаването на общественото спокойствие по време на пасхалните празници в Йерусалим. Наскоро получил порицание от кесаря, не искаше да си навлича нови неприятности. Тълпата отговори с радостни викове, когато той нареди да пуснат Варава[44]. След това заповяда да донесат съд с вода и пред целия народ си изми ръцете с думите: “Аз не съм виновен за кръвта на този човек[45]. Вие решихте, че той трябва да умре, но аз не намерих в него никаква вина[46]. Занимавайте се с това сами. Нека войниците го отведат.” В отговор той чу одобрителните възгласи на тълпата: “Нека кръвта му падне на нас и нашите деца!”
| Документ 184. Съдебното заседания на Синедриона |
Индекс
Множествена версия |
Документ 186. Преди разпятието |
¶ препратки
- ↑ Изпитване извън сградите: Йн 18:28b.
- ↑ Пилат пита какви обвинения: Йн 18:29-30.
- ↑ Пилат: Защо не Го съдиш?: Йн 18:31a.
- ↑ Отговор: Не можем да Го убием.: Йн 18:31b.
- ↑ Обвинения срещу Исус: Мт 27:12a; Мк 15:3a; Лк 23:2.
- ↑ Пилат задава въпроси на Исус: Йн 18:33a.
- ↑ Мнението на Исус за даването на данък: Мт 22:21; Мк 12:17; Лк 20:25.
- ↑ Цар ли си на евреите?: Мт 27:11a; Мк 15:2a; Лк 23:3a; Йн 18:33b.
- ↑ Защо питаш?: Йн 18:34-35.
- ↑ Моето царство не е от този свят: Йн 18:36.
- ↑ Съдбата на Исус: да покаже истината: Йн 18:37b.
- ↑ „Царство“ признат: Мт 27:11b; Мк 15:2b; Лк 23:3b; Йн 18:37a.
- ↑ Какво е истина?: Йн 18:38a.
- ↑ Пилат: „Не намирам никаква вина в него“: Лк 23:4; Йн 18:38b.
- ↑ Евреите са разгневени: Лк 23:5.
- ↑ Галилеяните са под властта на Ирод: Лк 23:6.
- ↑ Почитат юрисдикцията на Ирод: Лк 23:12.
- ↑ Пилат изпраща Исус при Ирод: Лк 23:7.
- ↑ Чувствата на Ирод: Лк 23:8.
- ↑ Исус мълчи пред Ирод: Лк 23:9.
- ↑ Исус е облечен и върнат при Пилат: Лк 23:10-11.
- ↑ Не намирам никаква вина в него: Лк 23:13-16.
- ↑ Обичай да освободиш затворник: Мт 27:15; Мк 15:6; Лк 23:17; Йн 18:39a.
- ↑ Пилат се опитва да освободи Исус: Йн 18:39.
- ↑ Тълпата призовава: освободете Варава: Йн 18:40a.
- ↑ Варава беше убиец: Мт 27:16; Мк 15:7; Лк 23:18-19; Йн 18:40b.
- ↑ Кой затворник да освободя?: Мт 27:17; Мк 15:9; Йн 18:39b.
- ↑ „Освободете Варава.“: Мк 15:11; Лк 23:18; Йн 18:40a.
- ↑ Исус и Варава: Мт 27:18; Мк 15:10.
- ↑ Съобщение на Пилат от съпругата му: Мт 27:19a.
- ↑ Съдържание на съобщението: Мт 27:19b.
- ↑ Забавянето помага на враговете: Мт 27:20; Мк 15:11.
- ↑ Какво ще каже Исус? Разпни го!: Мт 27:22; Мк 15:12-13; Лк 23:20-21.
- ↑ Защо да разпъваме Исус?: Мт 27:23; Мк 15:14; Лк 23:22-23.
- ↑ Исус бичуван: Мт 27:26b; Мк 15:15b; Лк 23:16; Йн 19:1.
- ↑ Бичуването: Мт 27:27-31a; Мк 15:16-20a; Йн 19:2-3.
- ↑ Вижте човека: Йн 19:4-5,6b.
- ↑ Разпни го!: Лк 23:23a; Йн 19:6a.
- ↑ Първосвещеникът се изправя пред Пилат: Йн 19:7-9a.
- ↑ Пилат задава въпроси на Исус: Йн 19:9b.
- ↑ Исус не отговаря: Йн 19:9c.
- ↑ Последен диалог с Исус: Йн 19:10-11.
- ↑ Последното усилие на Пилат: Йн 19:12-15.
- ↑ Освобождаване на Варава: Мт 27:26a; Мк 15:15a; Лк 23:24-25a.
- ↑ Пилат си измива ръцете: Мт 27:24-25.
- ↑ „Не намирам никаква вина в него“: Лк 23:4,22; Йн 18:38; Йн 19:4,6.