1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата. [1] [2]
2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш. [3] [4] [5]
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. [6]
4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.
6 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали. [7]
7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. [8]
8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи, каквото имаше обичай да прави.
9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар? [9]
10 (понеже видя, че главните свещеници от завист бяха Го предали). [10]
11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. [11]
12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски цар? [12]
13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни го! [13]
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие. [14] [15] [16]
16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. [17]
17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.
18 и почнаха да Го поздравяват със: Здравей, царю Юдейски!
19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.
20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат. [18] [19] [20]
21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива. [21]
22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място. [22]
23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие. [23]
24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе. [24] [25]
25 А беше третият час, когато Го разпнаха. [26]
26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар. [27]
27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му. [28]
28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"]. [29]
29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма, и за три дни го пак съграждаш, [30] [31] [32]
30 спаси Себе Си и слез от кръста.
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! [33]
32 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час. [34]
34 И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои, Лама Савахтани?" което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? [35]
35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.
36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. [36]
37 А Исус, като издаде силен глас, издъхна. [37]
38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи. [38]
40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; [39] [40] [41]
41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
42 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота, [42]
43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло. [43] [44]
44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.
45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа.
46 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата. [45] [46]
47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха. [47]