© 2014 Фондация Урантия
| Документ 55. Сферите на светлината и живота |
Индекс
Множествена версия |
Документ 57. Произход на Урантия |
56:0.1 БОГ е единство. На Божеството е присъща всеобща координираност. Вселената на вселените представлява един огромен интегриран механизъм, абсолютно контролируем безкраен разум. Физическата, интелектуална и духовна област на всеобщото творение са божествено съпоставени. Съвършеното и несъвършеното са истински взаимосвързани и затова крайното еволюционно създание може да се възвиси към Рая, подчинявайки се на повелята на Всеобщия Баща: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз[1].“
56:0.2 Всички различни нива на творението се обединяват от плановете и управлението на Архитектите на Вселената. За ограничените умове на пространствено-времевите смъртни вселената може да представя множество проблеми и сигуации, които създават очевидна дисхармония и отсъствие на ефективна координация; но тези от нас, които са способни по-широко да обхванат всеобщите явления и които са по-опитни в изкуството по намирането на основополагаща общност, лежаща в основата на творческото разнообразие, откриват божественото единство, обхващащо цялата тази множественост на функциите, и по-добре разбират божественото и единно предназначение, представено във всички тези разнообразни проявления на всеобщата съзидателна енергия.
56:1.1 Физическото или материално творение не е безкрайно, но то е в съвършенство координирано. Съществуват сила и енергия, но по своя произход те са единни. Седемте свръхвселени изглеждат двойнствени, централната вселена е тройствена, но строежът на Рая е единен. И Раят е действителният източник на всички материални вселени — минали, днешни и бъдещи. Но този космически произход е събитие във вечността; в никое време — минало, настояще или бъдеще, нито пространството, нито материалният космос възникват от централния Остров на Светлината. Като космическа сила Раят функционира преди пространството и преди времето; затова неговите производни биха изглеждали изоставени във времето и пространството, ако не възникваха посредством Безусловния Абсолют — тяхното пределно вместилище в пространството, рзкриващо и регулиращо ги във времето.
56:1.2 Безусловният Абсолют поддържа физическата вселена, докато Божеството-Абсолют стимулира съвършеното свръхуправление на цялата материална реалност; и двата Абсолюта са функционално обединени във Всеобщия Абсолют. Тази свързана корелация на материалната вселена най-добре от всичко се разбира от всички личности — материални, моронтийни, абсонитни или духовни — чрез наблюдаване на реакцията на всяка пълноценна материална реалност спрямо гравитационното въздействие на източника на гравитация в долния Рай.
56:1.3 Унификацията на гравитационното въздействие е всеобща и неизменна; реакцията на чистата енергия също е всеобща и неизбежна. В чистата енергия (изначалната сила) и чистия дух напълно отсъства реакция спрямо гравитацията. Тези първични сили, присъщи на Абсолютите, лично се контролират от Всеобщия Баща; затова всички видове гравитация са съсредоточени в личното присъствие на Райския Баща, състоящо се от чистата енергия и чистия дух и в неговата свръхматериална обител.
56:1.4 Чистата енергия е предшественица на всички относителни, недуховни функционални реалности, докато чистият дух е потенциал на божественото и направляващо свръхръководство на всички основни енергийни системи. И тези две реалности, в цялото им разнообразие, проявявано по цялото пространство и наблюдаемо в движенията на времето, са съсредоточени в лицето на Райския Баща. В него те представляват единно цяло, те трябва да се обединят, защото Бог е един. Личността на Отеца е абсолютно обединена.
56:1.5 В безкрайната същност на Бога-Баща двойнственост на реалността е невъзможна — например, реалност физическа и духовна; но щом погледнем встрани от безкрайните нива и абсолютната реалност, присъщи на личните ценности на Райския Баща, забелязваме съществуването на тези две реалности и виждаме, че те напълно реагират на неговото лично присъствие; всичко е заключено в него[2][3].
56:1.6 Щом се отдалечите от безусловната представа за безкрайната личност на Райския Баща, вие трябва да контролирате РАЗУМА като неизбежен метод за обединяване на все по-голямото разминаване на тези двойнствени вселенски прояви на изначалната единосъщна личност на Създателя, Първия Източник и Център — АЗ СЪМ.
56:2.1 Мисълта-Баща реализира духовен израз в Словото-Син и посредством Рая постига разширение на реалността в обширните материални вселени. Духовните проявления на Вечния Син са корелирани с материалните нива на творението благодарение на функциите на Безкрайния Дух, за сметка на неговата помощ на разума, реагиращ на въздействието на духа, а също вследствие действията на разума, управляващи физическата вселена, духовните реалности на Божеството и материалните последствия от действията на Божествата стават корелирани.
56:2.2 Разумът е функционален дар на Безкрайния Дух, вследствие на което той е безкраен в потенциала и всеобщ в посвещението. Изначалната мисъл на Всеобщия Баща се въплъщава във вечността в двойнствено изражение: Райския Остров и равното на него Божество — духовния Вечен Син. Такава двойнственост на вечната реалност довежда до неизбежност Бога на разума — Безкрайния Дух. Разумът е неизменен канал за връзка между духовните и материални реалности. Материалното еволюционно създание е способно да осмисли и разбере живеещия в него дух само с помощта на разума.
56:2.3 Този безкраен и всеобщ разум се проявява във вселените на времето и пространството като космически разум; и макар той да обхваща най-различни нива — от първичното служене на спомагателните духове на разума до величествения разум на главния управляващ вселената, — този космически разум е също така адекватно обединен във върховенството на Седемте Главни Духа, които на свой ред са съгласувани с Висшия Разум на времето и пространството и са в съвършенство корелирани с всеобхватния разум на Безкрайния Дух.
56:3.1 Както център на гравитацията на вселенския разум е Райското лично присъствие на Безкрайния Дух, така център на духовната гравитация е личното Райско присъствие на Вечния Син. Всеобщият Баща е един, но относно времето и пространството той се разкрива в двойнствените феномени чиста енергия и чист дух.
56:3.2 Духовните реалности на Рая също са единни, но във всички пространствено-времеви ситуации и отношения единният дух се разкрива в двойнствени феномени: от една страна — в духовните личности и еманации на Вечния Син, от друга — в духовните личности и влияния на Безкрайния Дух и взаимосвързаните творения; освен това съществува и трети феномен: чисто духовни частици — посвещавани на Отеца Настройчици на Съзнанието и други доличностни духовни същества.
56:3.3 Независимо на какво ниво на вселенска дейност вие се сблъсквате с духовни явления или влизате в контакт с духовни същества, можете да бъдете уверени в това, че всички те произхождат от Бога, Който е Дух, с помощта на Духа-Син и Безкрайния Дух-Разум[4]. Във вида, в който този необятен дух функционира като феномен на сетивното възприятие в еволюционните светове на времето, той се управлява от центровете на локалните вселени. От тези столици на Синовете-Създатели Светият Дух и Духът на Истината, заедно със спомагателните духове на разума, идват на низшите и развиващи се нива на материалния разум.
56:3.4 Макар че разумът постига по-голямо обединение на ниво Главни Духове в съвкупност с Висшето Същество и като космически разум, в подчинение на Абсолютния Разум, духовната помощ в развиващите се светове по-непосредствено се обединява в личностите, пребиваващи в столиците на локалните вселени, а също и в ръководещите Божествени Попечителки, които на свой ред са практически съвършено корелирани с Райския гравитационен кръг на Вечния Син, където се извършва окончателното обединяване на всички пространствено-времеви проявления на духа.
56:3.5 Създанието е способно да постигне, запази и увековечи съвършенството на своето съществуване за сметка на сливането на самоосъзнаващия се разум с частица от дотроичния духовен дар на едно от лицата на Райската Троица. Смъртният разум е творението на Синовете и Дъщерите на Вечния Син и Безкрайния Дух и — при сливане с получения от Отеца Настройчик на Съзнанието, придобива черти на тройнственост на духовното съдържание на еволюционните сфери. Но тези три духовни изражения в съвършенство се обединяват в завършващите, както са се обединили във вечността във Всеобщото АЗ СЪМ, докато то е станало Всеобщият Баща на Вечния Син и Безкрайния Дух.
56:3.6 В крайна сметка духът винаги трябва да стане тройнствен в своето изражение и обединен в Троицата при своето окончателно въплъщение. Духът произхожда от един източник чрез тройнствено изражение; накрая той е длъжен да постигне — и постига, своето пълно въплъщение в това божествено единение, което се осъществява в опита за придобиване на Бога — в единството с божествеността във вечността, а също и чрез служенето на космическия разум, който е безкрайно изражение на вечното Слово, което е отражение на всеобщата мисъл на Отеца.
56:4.1 Всеобщият Баща е божествено обединена личност; затова всичките му възходящи деца, водени към Рая под въздействието на възвратната движеща сила на Настройчиците на Съзнанието, тръгнали от Рая, за да се вселят в материалните с мъртни в изпълнение повелята на Отеца също да станат напълно обединени личности, щом достигнат Хавона.
56:4.2 На личността е присъщ стремеж към обединяване на всички съставни реалности. Безкрайната личност на Първия Източник и Център, Всеобщия Баща, обединява всичките седем съставни Абсолюти на Безкрайността. И личността на смъртния човек, явявайки се изключителен и непосредствен дар от Всеобщия Баща, притежава такъв потенциал за обединяване на съставните фактори на смъртното създание. Такава обединяваща съзидателност на всяка личност на създаденото същество е признак на нейния висш и изключителен източник и е още едно потвърждение на нерушимата връзка със същия този източник чрез кръга на личността, посредством който личността на създанието поддържа пряка и непрекъсната връзка с Отеца на всички личности в Рая.
56:4.3 Независимо от това, че проявлението на Бога започва от сферите на Седмократния и продължава на по-високи нива на върховността и пределността, достигайки до Бога-Абсолют, контурът на личността с център в Рая и в личността на Бога-Баща осигурява пълното и съвършено обединение на всички тези разнообразни изражения на божествената личност в тази степен, в която това засяга личността на всички създадени същества на всички нива на разумното съществуване и във всички светове на съвършените, усъвършенствани и усъвършенстващи се вселени.
56:4.4 Макар че за вселените и във вселените Бог е всичко това, което описахме, при все това за вас и за всички богопознаващи създания той е един — ваш Баща и техен Баща[5]. За личностите Бог не може да бъде множествен. Бог е баща за всяко от своите създания и в буквален смисъл е невъзможно някое дете да има повече от един баща.
56:4.5 Във философски и космически аспекти, а също така относно различните нива и местонахождения на възможните проявления, вие можете и следователно сте длъжни да предположите действието на множествени Божества и да постулирате съществуването на множествени Троици; но в опита на поклонението при лично общуване с Бащата на всяка вярваща личност по цялата голяма вселена Бог е един; и това единно и личностно Божество е нашият Райски родител, Богът-Баща — дарител, пазител и Баща на всички личности: от смъртния човек на обитаемите светове до Вечния Син на централния Остров на Светлината.
56:5.1 Целостността, неделимостта на Райското Божество е екзистенциална и абсолютна. Съществуват три вечни олицетворения на Божеството — Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, но в Райската Троица те действително са едно Божество, единно и неделимо[6].
56:5.2 От първоначалното ниво на екзистенциалната реалност — нивото на Рая-Хавона, са се отделили две субабсолютни нива, след което Бащата, Синът и Духът са пристъпили към създаването на многобройни лични партньори и подчинени. И ако разглеждането на абсонитното обединение на божествата на трансцендентални нива на пределност в дадения контекст е неуместно, то има смисъл да се погледне на някои аспекти, обединяващи функциите на различните персонализации на Божеството, в които божествеността функционално се проявява в разнообразни сектори на творението и на различни категории разумни същества.
56:5.3 Днешното функциониране на божествеността в свръхвселените активно се проявява в действията на Висшите Създатели — Синовете-Създатели и Съзидателните Духове на локалните вселени, Извечно Древните на свръхвселените и Седемте Главни Духа на Рая. Тези същества образуват три първи нива на Бог-Седмократния, водещи към центъра, към Всеобщия Баща и цялата тази сфера на Бога-Седмократния се координира на първо ниво на емпиричното божество във формиращото се Висше Същество.
56:5.4 В Рая и централната вселена единството на Божствата е факт на битието. В еволюиращите вселени на времето и пространството единството на Божеството се явява постижение.
56:6.1 Когато трите вечни лица на Божествата функционират като единно Божество в Райската Троица, те постигат съвършено единство; така, когато те творят — съвместно или индивидуално, тяхното Райско потомство разкрива характерното единство на божествеността. И тази божественост на предназначението, проявявана от Върховните Създатели и Управители на пространствено-времевите сфери, има за свой резултат потенциалното могъщество на пълновластието на емпиричната върховност, в присъствието на неличностното енергийно единство на вселената, образува напрегнатост на реалността, способна да се разреши само посредством адекватното обединяване с емпирични личностни реалности на емпиричното Божестводействал само на духовни нива.
56:6.2 Личностните реалности на Върховното Същество изхождат от Райските Божества и в направляващия свят на външния кръг на Хавона се обединяват с енергийните прерогативи на Всемогъщия-Висшия, възникващи от божествеността на Създателите на голямата вселена. Като същество Бог-Върховният е съществувал в Хавона до създаването на седемте свръхвселени, но той е действал не само на духовни нива. Еволюцията на заключените във Върховността силови атрибути на Всемогъщия посредством разнообразния синтез на божествеността в развиващите се вселени довела до появата на ново силово присъствие на Божеството, постигнало съгласуване с духовното същество на Върховния в Хавона посредством Върховния Разум, който впоследствие се превърнал от потенциала, съдържащ се в безкрайния разум на Безкрайния Дух, в активния функционален разум на Върховното Същество.
56:6.3 Дарените с материален разум създания от еволюционните светове на седемте свръхвселени са способни да разберат единството на Божеството само чрез този личностно-енергиен синтез на Върховното Същество. Нито на едно ниво на битието Бог не може да превиши концептуалните възможности на съществата, живеещи на съответното ниво. Смъртният човек трябва — чрез признаване на истината, възприемане на красотата и поклонение на праведността — да стигне до признаване на Бога в любов и след това да се издигне чрез възходящи нива на божествата към постигане на Върховния. Божеството, след осъзнаването на неговата обединеност в енергията, може да бъде персонализирано в духа, постижим и постиган от смъртните същества.
56:6.4 Макар че възходящите смъртни постигат разбиране на енергията на Всемогъщия в столиците на свръхвселените, а личността на Върховния — във външните кръгове на Хавона, те не идват при Върховното Същество така, както им е съдено да дойдат при Райските Божества. Даже завършилите, духове от шеста степен, не са придобили Върховното Същество и това най-вероятно ще стане, едва след като постигнат статута на духове седма степен и Върховният действително започне да участва в дейността на бъдещите вселени на външното пространство.
56:6.5 Но когато възходящите създания постигат Всеобщия Баща като седмо ниво на Бог-Седмократния, те постигат личността на Първото Лице на всички нива на Божеството, на които съществуват личностни отношения със създанията на вселената.
56:7.1 Постоянното развитие на еволюционните процеси в пространствено-времевите вселени се съпровожда с все по-голямо разкриване на Божеството на всички разумни създания. Постигането на висотите на еволюционния прогрес в свят, в система, в съзвездие, във вселена, в свръхвселена или в голямата вселена се ознаменува със съответните разширения на функциите на божествата по отношение на тези прогресивни части на творението и в самите тези части. И всеки подобен локален прогрес в реализацията на божествеността се съпровожда с някои напълно определени последствия от разширеното проявление на божеството по отношение на всички останали сектори на творението. Простирайки се от Рая навън, всяка нова област от реализирания и постигнат прогрес представлява ново и разширено разкритие на емпиричното Божество във вселената на вселените.
56:7.2 Докато все нови и нови части на локалната вселена се утвърждават в светлината и живота, непрекъснато се разширява проявлението на Бог-Седмократния. Пространствено-времевата еволюция започва на планетата с първото проявление на Бог-Седмократния — обединяването на Сина-Създател и Съзидателния Дух. След утвърждаването на системата в светлината този съюз на Сина с Духа достига пълнота на функцията, а когато цялото съзвездие стане устойчиво, по цялото му пространство се повишава активността на втората фаза на Бог-Седмократния. Завършването на административната еволюция на локалната вселена се съпровожда с ново и по-непосредствено служене на Главните Духове на свръхвселената. И в това време започва и постоянно разширяващото се разкриване и претворяване на Бог-Всевишния, което достига кулминация в разбирането на възходящото създание на Върховното Същество при преминаването през световете на шестия кръг на Хавона.
56:7.3 Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са екзистенциални проявления на божествата на разумни създания; затова те не претърпяват такова развитие в личностните си отношения с разумните и духовни създания на цялото творение.
56:7.4 Необходимо е да се отбележи, че възходящите смъртни могат да усещат неличностното присъствие на нарастващите нива на Божеството дълго преди да станат достатъчно духовни и адекватно подготвени за постигането на емпирично личностно възприятие на Божествата и контакта с тях като личностни същества.
56:7.5 Всяко ново еволюционно постижение в пределите на някакъв сектор на творението, точно както и всяко ново проникване в космоса посредством проявяването на божествеността, се съпровожда с едновременни разширения на функционалното разкриване на божествата в пределите на съществуващите в конкретния момент и преди това организирани единици на цялото творение. Може да изглежда, че това ново проникване в административната дейност на вселените и техните съставни части не винаги става в съответствие със споменатия тук метод, тъй като нерядко напред се изпращат предварителни групи управляващи, които подготвят почвата за по-късните, последователни епохи на новото административно свръхуправление. Така и Безпределният предвещава своето трансцендентално свръхуправление на вселената на последните етапи от съществуването на локалната вселена в светлината и живота.
56:7.6 Действително, според това как всички нови творения на времето и пространството постигат устойчив еволюционен статут се наблюдава ново и по-пълно функциониране на Бог-Върховния, съвпадащо със съответното прекратяване на дейността на трите първи проявления на Бог-Седмократния. Ако се извърши утвърждаване на вселената в светлината и живота, то каква ще стане функцията на бъдещите проявления на Бог-Седмократния, изразявани в Създателите и съзиданието, ако Бог-Върховният поеме непосредственото управление на тези творения на времето и пространството? Предстои ли на тези организатори и пионери на пространствено-времевите вселени да се освободят за аналогична дейност във външното пространство? Ние не знаем това, но често разсъждаваме за тези и свързаните с тях проблеми.
56:7.7 С разширяването на границите на емпиричното Божество в сферата на Безусловния Абсолют ние предвиждаме активността на Бог-Седмократния в продължение на началните еволюционни епохи от съществуването на тези творения на бъдещето. Ние не сме на единно мнение относно бъдещия статут на Извечно Древните и Главните Духове на свръхвселените, както не знаем и дали Върховното Същество ще действа в тези условия така, както в седемте свръхвселени. При това всички ние предполагаме, че на Михаиловците — Синовете-Създатели, е съдено да функционират в тези вселени на външното пространство. Някои смятат, че в бъдеще съюзите на Синовете-Създатели с Божествените Попечителки ще станат още по-тесни; изглежда даже вероятно такъв съзидателен съюз да може да се въплъти в нова индивидуална форма на съвместния и по своята природа пределен творец. Но ние не знаем всъщност нищо за тези възможности на неразкритото бъдеще.
56:7.8 Наистина ние знаем, че във вселените на времето и пространството Бог-Седмократният осигурява постепенното приближаване към Всеобщия Баща и че това еволюционно приближаване емпирично се обединява в Бога-Върховния. Ние допускаме, че такъв план трябва да преобладава във външните вселени. От друга страна, новите категории същества, които вероятно някога ще населяват тези вселени, могат да притежават способността за придобиване на Божеството на пределни нива и посредством абсонитни методи. Накратко казано, ние нямаме ни най-малка представа за това, какъв метод за приближаване към Божеството може да се използва в бъдещите вселени на външното пространство.
56:7.9 При все това ние предполагаме, че усъвършенстваните свръхвселени ще играят определена роля в програмата за възход към Рая от възможните обители на тези външни творения. Напълно вероятно е, че в тази бъдеща епоха ние ще можем да станем свидетели на приближаването към Хавона на обитатели на външното пространство, които ще преминават през седемте свръхвселени, управлявани от Бог-Върховния със или без участието на Седемте Главни Духа.
56:8.1 В опита на смъртния човек Върховното Същество притежава тройнствена функция: първо, то обединява пространствено-времевата божественост — Бог-Седмократния; второ, то е върховната представа за Божество, която може да бъде осмислена от крайните създания; трето, то представлява единствения път, водещ смъртния човек към трансцендентален опит за съединяване с абсонитния разум, вечния дух и Райската личност.
56:8.2 Възходящите завършители, родени в локалните вселени, възпитани в свръхвселените и подготвени в централната вселена, обхващат в своя личен опит целия потенциал по осъзнаването на пространствено-времевата божественост на Бог-Седмократния, съединяващ се във Върховния. Завършилите служат във всички свръхвселени освен в своята родна свръхвселена. Благодарение на последователното служене в другите свръхвселени те добавят един опит към друг, докато не обхванат цялата пълнота на седмократното разнообразие на възможния опит на създанията. С помощта на вътрешните Настройчици завършилите са способни да намерят Всеобщия Баща, но именно благодарение на такъв метод за натрупване на опит на завършващите им се отдава действително да познаят Върховното Съще ство и на тях е съдено да служат на това Върховно Божество и да го разкриват на бъдещите вселени от външното пространство.
56:8.3 Помнете: това, което Бог-Бащата и неговите Райски Синове правят за нас, ние на свой ред — в духа — сме способни да направим за формиращото се Върховно Същество и в него. Опитът на любовта, радостта и служенето във вселената е взаимен. На Бога-Баща не Му е нужно неговите синове да му връщат всичко, което Той им посвещава, но те, на свой ред, посвещават (или могат да посветят) всичко това на своите събратя и на еволюиращото Върховно Същество.
56:8.4 Всички отнасящи се към съзиданието явления отразяват предшестващата дейност на Духа-Създател. Буквално верни са думите на Иисус: „Синът прави само това, което вижда да прави Бащата[7].“ Във времето вие, смъртните, ще можете да пристъпите към разкриването на Върховния на вашите другари и ще можете все повече да разширявате това разкритие при своя възход към Рая. Във вечността на вас може би ще ви разрешат да правите все по-големи разкрития на този Бог на еволюционните създания на висшите — и даже пределни — нива като завършващи седма степен.
56:9.1 Безусловният Абсолют и Божеството-Абсолют са обединени във Всеобщия Абсолют. Абсолютите са координирани в Пределния, обусловени във Върховния и модифицирани в пространството и времето в Бог-Седмократния. На суббезкрайни нива съществуват три Абсолюта, но в безкрайността те се оказват един. В Рая съществуват три олицетворения на Божеството, но в Троицата те са едно.
56:9.2 Основният философски проблем на голямата вселена се заключава в следното: съществувал ли е Абсолют (три Абсолюта като един в безкрайността) преди Троицата?
56:9.3 Явява ли се Абсолютът изходен по отношение към Троицата? Явява ли се Троицата предшестваща по отношение на Абсолюта?
56:9.4 Явява ли се Безусловният Абсолют силово присъствие независимо от Троицата? Означава ли присъствието на Божеството-Абсолют неограничена функция на Троицата? Явява ли се Всеобщият Абсолют завършваща функция на Троицата и даже Троица на Троиците?
56:9.5 На пръв поглед изглежда, че представата за Абсолюта като предшественик на всички неща — даже на Троицата, за известно време удовлетворява изискванията на състоятелността и философската цялостност, но всеки подобен извод се опровергава от реалността на вечността на Райската Троица. Нас ни учат и ние вярваме, че природата и съществуването на Всеобщия Баща и неговите партньори по Троица са вечни. В такъв случай има само едно състоятелно философско заключение, а именно: за всички разумни същества във вселената Абсолютът е неличностна и координирана реакция на Троицата (Троица на Троиците) на всички първични пространствени ситуации — както вътревселенски, така и извънвселенски. За всички личностни разумни създания на голямата вселена Райската Троица извечно остава окончателна, вечна, върховна, пределна и — по отношение на всички практически цели на лично разбиране и познание на създанието — абсолютна.
56:9.6 В този вид, в който този проблем може да бъде представен на разумните създания, тя ги довежда до окончателния постулат на Всеобщия АЗ СЪМ като първопричината и безусловния източник и на Троицата, и на Абсолюта. Затова, когато се стремим да придобием лична представа за Абсолюта, ние се връщаме към нашите идеи и идеали за Райския Баща. Желаейки да опростим разбирането или да повишим съзнанието на този — по принцип, неличностен Абсолют, ние се връщаме към факта, че Всеобщият Баща е екзистенциалният Баща на абсолютната личност; Вечният Син е Абсолютната Личност, макар че в емпиричен аспект той не е персонификация на Абсолюта. И след това представяме емпиричните Троици като кулминация на емпиричната персонализация на Божеството-Абсолют и разбираме Всеобщия Абсолют като представен от вселенски и извънвселенски явления, изразен от присъствието на Тройцата на Троиците — неличностна дейност на обединените и координирани съвкупности на Божествата на върховността, пределността и безкрайността. Богът-Баща е различим на всички нива — от крайното до безкрайното, и макар че създадените от него същества от Рая и еволюционните светове достигат различна степен на неговото постигане, само Вечният Син и Безкрайният Дух го познават като безкрайност. Духовната личност е абсолютна само в Рая и представата за Абсолюта е безусловна само в безкрайността.
56:9.7 Присъствието на Божеството е абсолютно само в Рая и разкриването на Бога неизбежно трябва да бъде частично, относително и постепенно дотогава, докато неговата енергия не стане емпирично безкрайна в пространствения потенциал на Безусловния Абсолют, докато проявлението на неговата личност — емпирично безкрайно в проявеното присъствие на Божеството-Абсолют; и докато тези два потенциала на безкрайността са обединени в реалността на Всеобщия Абсолют.
56:9.8 Но на нива, по-висши от суббезкрайните, тези три Абсолюта са един и затова безкрайността се реализира като Божество независимо от реализацията на съзнанието за безкрайността на някаква друга категория на битието.
56:9.9 Екзистенциалният статут във вечността подразбира екзистенциално самосъзнание на безкрайността, даже ако е необходима още една вечност за придобиване на опита на самоизразяване на емпиричните потенциали, заключени в безкрайността на вечността — една вечна безкрайност.
56:9.10 И Бог-Бащата е личен източник на всички проявления на Божеството и реалността за всички разумни създания и духовни същества по цялата вселена на вселените. Като личности — днес или в последващите придобивания на вселенски опит във вечното бъдеще — независимо от това, ще стигнете ли вие до придобиване на Бог-Седмократния, ще разберете ли Бог-Върховния, ще намерите ли Бог-Пределния и ще предприемете ли опит да осмислите понятието за Бог-Абсолютния, за свое вечно удовлетворение вие ще откриете, че с всяко ново дерзание повторно и на нови емпирични нива сте откривали вечния Бог, Райския Баща на всички вселенски личности.
56:9.11 Всеобщият Баща е обяснение на всеобщото единство, каквото трябва да се претвори то в аспекта на Върховния, даже Пределния, в постпределно единство на абсолютните ценности и значения — на безусловната Реалност.
56:9.12 Главните Организатори на Силата излизат в пространството и така мобилизират неговата енергия, че тя започва да реагира на Райското притегляне на Всеобщия Баща; след това се появяват Синовете-Създатели, които превръщат тези сили, реагиращи на действието на гравитацията в обитаемите вселени, където се появяват разумни създания, приемащи духа на Райския Баща и впоследствие възхождащи към Отеца, за да станат по отношение на всички възможни атрибути на божественост такива като него.
56:9.13 Изглежда, че непрестанното и нарастващо движение на Райските съзидателни сили през пространството е предзнаменование на постоянно разширяващата се област на гравитационния обхват на Всеобщия Баща и неспирното умножаване на разнообразните типове разумни създания, които са способни да обичат Бога и да бъдат обичани от Него и които, пристъпвайки към такова познание за Бога, могат да решат да станат такива като Него, да достигнат Рая и да намерят Бога.
56:9.14 В съвкупност вселената на вселените е единно цяло. Бог е един в енергия и личност. Всички нива на енергия и всички аспекти на личността са координирани. Философски и емпирично, концептуално и реално, център на всички неща и същества е Райският Баща. Бог е всичко и във всичко и без Него не съществуват никакви неща или същества[8].
56:10.1 Според това как утвърдилите се в живота и светлината светове еволюират от началния етап към седмия, те преминават пътя на постепенното претворяване на реалността на Бог-Седмократния — от възхищението от Сина-Създател до поклонението на неговия Райски Отец. През целия седми етап от историята на такъв свят все повече прогресиращи смъртни се издигат в своето познание на Бог-Върховния, смътно различавайки реалността на охраняващото служене на Бог-Пределния.
56:10.2 През цялата тази велика епоха основният стремеж на прогресиращите смъртни е търсенето на пътища за по-добро разбиране и по-пълно претворяване на постижимите елементи на божествеността — истина, красота и добродетел. Това отразява стремежа на човека да разпознае Бога в разума, материята и духа. И следвайки тези търсения, смъртните все повече се потопяват в емпиричното изучаване на философията, космологията и божествеността.
56:10.3 В определени рамки вие разбирате философията и постигате божествеността във вероизповеданието, общественото служене и личния духовен опит, но стремежът към красотата — космологията, твърде често се ограничава с изучаването на примитивните художествени опити на човека. Красотата, изкуството в голяма степен се заключава в обединяването на контрастите. Разнообразието е неотменимо от понятието за прекрасното. Висшата красота, върхът на крайното изкуство, е драмата на обединяването на огромността на космическите крайности: Създател и създание. Човекът, идващ при Бога, и Богът, явяващ се на човека — създанието, ставащо така съвършено като Създателя — ето божественото постигане на възвишено прекрасното, върха на космическото изкуство.
56:10.4 Затова материализмът, атеизмът са краен израз на уродливото, кулминационната точка на крайната антитеза на прекрасното. Върховната красота се заключава в панорамата на обединяването на разновидностите, породени от предсъществуващата хармонична реалност.
56:10.5 Постигането на космологични нива на мисълта включва следните фактори:
56:10.6 1. Любознателност. Глад за хармония и жажда за красота. Настойчиви опити да се откриват все нови нива на хармонични космически отношения.
56:10.7 2. Естетическо възприятие. Любов към прекрасното и постоянно развиващо се възприятие на художествеността на всякакви съзидателни проявления на всички нива на реалността.
56:10.8 3. Етическа възприемчивост. Познаването на истината, възприемането на прекрасното води към чувството за вечна целесъобразност на тези неща, които се приближават към осъзнаването на божествената добродетел в отношението на Божеството към всички същества, и така даже космологията води към търсене на ценности на божествената реалност — към богосъзнанието.
56:10.9 Световете, утвърдили се в светлината и живота, са изцяло посветени на осъзнаването на истината, красотата и добродетелта, тъй като тези качествени ценности съдържат в себе си разкриването на Божеството пред сферите на времето и пространството. Значенията на вечната истина са притегателни както за интелектуалната, така и за духовната природа на смъртния човек. Всеобщата красота обхваща хармоничните отношения и ритми на космическото творение, което притежава по-голяма притегателност за интелекта и води към обединено и синхронно разбиране на материалната вселена. Божествената добродетел изразява разкриването на безкрайните ценности на крайния разум, който е призван да ги осмисли и да издигне човешкото съзнание на висота, граничеща с нивото на духовното.
56:10.10 Истината е фундамент на науката и философията, представяйки интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда за живота, изкуството, музиката и ритмите на целия човешки опит. Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията — емпиричната жажда за съвършенство.
56:10.11 Съществуването на красотата така безусловно подразбира присъствието на възприемащия я разум на създанието, както фактът на постепенната еволюция свидетелства за господството на Висшия Разум. Красотата е интелектуално възприятие за хармоничен пространствено-временен синтез на огромното разнообразие на феноменална реалност, изцяло и напълно произхождаща от предбитийното и вечно единство.
56:10.12 Добродетелта е умственото възприятие на относителните ценности, присъщи на разнообразните нива на божествено съвършенство. Възприемането на добродетелта предполага наличието на разум, на който е присъща нравственост — личния разум, способен да прави разлика между доброто и злото. Но притежаването на добродетел, на величие е мярката за истинско постигане на божественост.
56:10.13 Възприемането на истински отношения предполага наличието на разум, способен да различи истината от заблудата. Посвещенческият Дух на истината, проникващ в разума на хората на Урантия, безпогрешно реагира на истината — живата духовна връзка на всички неща и същества, координирани във вечния възход към Бога.
56:10.14 Всеки импулс на всеки електрон, мисъл или дух е действащ елемент в единната вселена. Само грехът е изолиран, а злото се противопоставя на гравитацията на умственото и духовното нива. Вселената е единно цяло; нито едно нещо не съществува и не живее в изолация. Самоутвърждаването е потенциално зло, ако то е асоциално. Буквална истина е, че „Никой не живее сам по себе си“[9]. Космическата социализация представлява висша форма на личностно обединение. Иисус е казал: „Този, който иска да бъде над всички вас, трябва да стане слуга на всички[10].“
56:10.15 Именно истината, красотата и добродетелта — интелектуалното приближаване на човека към вселената на разума, материята и духа, трябва да се съединят в една обединена представа за божествения и висш идеал. Според това, как смъртната личност обединява човешкия опит с материята, разума и духа, се извършва енергийно обединяване на този идеал във Върховността с последващо личностно изражение в Бога на бащината любов.
56:10.16 Всяко проникване в същността на отношението на определените части към цялото изисква разбиране за отношението на всички части към това цяло; а във вселената това означава отношението на създадените части към Съзидателното Цяло. Така Божеството става трансценденталната и даже безкрайна цел на всеобщото и вечно постижение.
56:10.17 Всеобщата красота е осъзнаването на отражението на Райския Остров в материалното творение, докато вечната истина е особеното служене на Райските Синове, които не само посвещават себе си на смъртните раси, но даже изливат над всички народи Духа на Истината. Божествената Добродетел по-пълно се проявява в преданото служене на многобройните личности на Безкрайния Дух. Съвкупността от тези три качества — любовта, това е представата на човека за Бога като за негов духовен Баща.
56:10.18 Физическата материя е пространствено-времева сянка, която отхвърля Райското енергийно сияние на абсолютните Божества. Значението на истината е същността на отражението на вечното Слово на Божеството в смъртния интелект — постижение на висшите понятия във времето и пространството. Ценностите, заключени в добродетелите на божествеността, са милосърдното служене на духовните личности на Всеобщия, Вечния и Безкрайния на пространствено-времевите крайни създания в еволюционните сфери.
56:10.19 По отношение на Отеца към всяко личностно създание тези изпълнени със смисъл реални ценности на божествеността са слети в едно в божествена любов. Те са координирани в Сина и в неговите Синове като божествено милосърдие. Те проявяват своите качества в Духа и неговите духовни деца чрез божествено служене; изобразяването на любвеобилно милосърдие към децата на времето. Тези три божествености изначално се проявяват като енерго-личностен синтез на Върховното Същество. Те се проявяват разнообразно от Бог-Седмократния в седем различни съвкупности на божествени значения и ценности на седем възходящи нива.
56:10.20 За крайния човек истината, красотата и добродетелта включват пълно разкрване на божествената реалност. Когато разбирането на Божеството като любов намира духовно изражение в живота на богопозналите смъртни, те вкусват плодовете на божествеността: интелектуалния свят, социалния прогрес, моралното удовлетворение, духовната радост и космическата мъдрост[11]. Високоразвитите смъртни, населяващи света в епохата на седмия етап на светлината и живота, знаят, че любовта е най-великото нещо във вселената, и знаят, че Бог е любов.
56:10.21 Любовта е желание да правиш добро на другите.
56:10.22 [Представено от Могъщ Посланик, намиращ се на Урантия по молба на Просветителския Корпус на Небадон, в сътрудничество с един от Мелхиседек, изпълняващ задълженията на наместник на Планетарния Принц на Урантия.]
56:10.23 Настоящото повествувание „Всеобщото Единство“ е двадесет и петото по ред от поредицата повествувания, подготвени от различни автори, които бяха организирани като група от комисия, наброяваща дванадесет небадонски личности и действащи под ръководството на Мантутия Мелхиседек. Съставихме настоящите повествувания и ги изложихме на английски език, използвайки метода, одобрен от нашите ръководители, през 1934 година по урантийското времеизчисление.
| Документ 55. Сферите на светлината и живота |
Индекс
Множествена версия |
Документ 57. Произход на Урантия |