1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. [1]
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място ; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: Да обичаш ближният си като себе си, добре правите. [2]
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай, рекъл е и: Не убивай, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. [3]
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата. [4]
13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? [5] [6]
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. [7] [8] [9]
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. [10]
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23 и изпълни се писанието, което казва: Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда и се нарече Божий приятел. [11]
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.