Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
ADAM AND EVE
АДАМ И ЕВА
1955 74:0.1 ADAM AND EVE arrived on Urantia, from the year A.D. 1934, 37,848 years ago. It was in midseason when the Garden was in the height of bloom that they arrived. At high noon and unannounced, the two seraphic transports, accompanied by the Jerusem personnel intrusted with the transportation of the biologic uplifters to Urantia, settled slowly to the surface of the revolving planet in the vicinity of the temple of the Universal Father. All the work of rematerializing the bodies of Adam and Eve was carried on within the precincts of this newly created shrine. And from the time of their arrival ten days passed before they were re-created in dual human form for presentation as the world’s new rulers. They regained consciousness simultaneously. The Material Sons and Daughters always serve together. It is the essence of their service at all times and in all places never to be separated. They are designed to work in pairs; seldom do they function alone.
2014 74:0.1 ПРЕЗ 1934 година от нашата ера се навършиха 37 848 години от годината на пристигането на Адам и Ева на Урантия. Лятото беше в разгара си и Градината беше потънала в цвят. По обяд, без предварително да бъде обявено, двата серафически транспорта, придружени от персонала от Йерусем, на когото беше поверена доставката на биологичните усъвършенствуватели на Урантия, се спуснаха бавно на повърхността на въртящата се планета недалеч от храма на Всеобщия Баща. Цялата работа по възстановяването на материалните тела на Адам и Ева беше изпълнена на територията на тази новопостроена светиня. От пристигането им изминаха десет дни, преди те да бъдат отново създадени в двойнствената им форма, за представяне като новите световни управители. Съзнанието им се върна едновременно. Материалните Синове и Дъщери винаги служат заедно. Съществено важна черта от тяхното служене е никога и никъде да не се разделят. Те са предназначени за работа по двойки и рядко функционират поотделно.[1]
1. ADAM AND EVE ON JERUSEM
1. АДАМ И ЕВА В ЙЕРУСЕМ
1955 74:1.1 The Planetary Adam and Eve of Urantia were members of the senior corps of Material Sons on Jerusem, being jointly number 14,311. They belonged to the third physical series and were a little more than eight feet in height.
2014 74:1.1 Планетарните Адам и Ева на Урантия бяха членове на старшия корпус от Материални Синове на Йерусем и имаха съвместен пореден номер 14, 311. Те се отнасяха към третата физическа група и на височина бяха малко над два метра и половина.
1955 74:1.2 At the time Adam was chosen to come to Urantia, he was employed, with his mate, in the trial-and-testing physical laboratories of Jerusem. For more than fifteen thousand years they had been directors of the division of experimental energy as applied to the modification of living forms. Long before this they had been teachers in the citizenship schools for new arrivals on Jerusem. And all this should be borne in mind in connection with the narration of their subsequent conduct on Urantia.
2014 74:1.2 Преди избирането на Адам за изпращане на Урантия, той заедно с Ева работеха в изпитателните физически лаборатории на Йерусем. В продължение на повече от петнадесет хиляди години ръководеха отдела по експериментална енергия, прилагана към модификациите на жизнените форми. Дълго преди това те служеха като учители в гражданските училища за новопристигнали в Йерусем. Всичко това следва да се има предвид във връзка с разказа за техните понататъшни действия на Урантия.
1955 74:1.3 When the proclamation was issued calling for volunteers for the mission of Adamic adventure on Urantia, the entire senior corps of Material Sons and Daughters volunteered. The Melchizedek examiners, with the approval of Lanaforge and the Most Highs of Edentia, finally selected the Adam and Eve who subsequently came to function as the biologic uplifters of Urantia.
2014 74:1.3 В отговор на обявата за това, че се изискват доброволци за Адамическото начинание на Урантия, се записа целият старши корпус Материални Синове и Дъщери. Проверяващите Мелхиседек, с одобрението на Ланафорг и Всевишните на Едемия, избраха същите тези Адам и Ева, които впоследствие пристигнаха за изпълнение на функцията биологични усъвършенствуватели на Урантия.
1955 74:1.4 Adam and Eve had remained loyal to Michael during the Lucifer rebellion; nevertheless, the pair were called before the System Sovereign and his entire cabinet for examination and instruction. The details of Urantia affairs were fully presented; they were exhaustively instructed as to the plans to be pursued in accepting the responsibilities of rulership on such a strife-torn world. They were put under joint oaths of allegiance to the Most Highs of Edentia and to Michael of Salvington. And they were duly advised to regard themselves as subject to the Urantia corps of Melchizedek receivers until that governing body should see fit to relinquish rule on the world of their assignment.
2014 74:1.4 В течение на бунта на Луцифер Адам и Ева останаха верни на Михаил; при все това, тази двойка застана пред Властелина на Системата и цялото му правителство за проверка и инструктаж. Те бяха посветени във всички детайли, свързани със състоянието на Урантийските дела; те получиха подробни указания към какви планове следва да се придържат, поемайки отговорност за свят, разкъсван от от толкова дълбоки противоречия. Те положиха съвместна клетва за вярност пред Всевишните на Едемия и Михаил Салвингтонски. Те бяха предупредени, че трябва да се смятат за подчинени на урантийския корпус на попечителските Мелхиседек, докато този управляващ орган не прецени за възможно да снеме от тях своите пълномощия относно поверения му свят.
1955 74:1.5 This Jerusem pair left behind them on the capital of Satania and elsewhere, one hundred offspring—fifty sons and fifty daughters—magnificent creatures who had escaped the pitfalls of progression, and who were all in commission as faithful stewards of universe trust at the time of their parents’ departure for Urantia. And they were all present in the beautiful temple of the Material Sons attendant upon the farewell exercises associated with the last ceremonies of the bestowal acceptance. These children accompanied their parents to the dematerialization headquarters of their order and were the last to bid them farewell and divine speed as they fell asleep in the personality lapse of consciousness which precedes the preparation for seraphic transport. The children spent some time together at the family rendezvous rejoicing that their parents were soon to become the visible heads, in reality the sole rulers, of planet 606 in the system of Satania.
2014 74:1.5 В столицата на Сатания и други места тази йерусемска двойка остави сто свои потомци — петдесет сина и петдесет дъщери, великолепни създания, избегнали превратностите на еволюционното развитие. Към времето на изпращането на техните родители на Урантия всички те предано изпълняваха различни отговорни задачи във вселената. И всеки от тях присъстваше във величествения храм на Материалните Синове на прощалните изпитания по случай завършващото тържествено одобрение на посвещенческата мисия. Тези деца изпратиха своите родители в центъра за дематериализация за същества от тяхната категория. Те бяха последните, които се сбогуваха с тях и им пожелаха божествени успехи, след което Адам и Ева заспаха, изгубвайки осъзнаването на своята личност, което предшества подготовката за серафическия пренос. Известно време децата прекараха заедно радвайки се на това, че скоро на техните родители предстоеше да станат зрими ръководители - в действителност, единствените управители, на 606-тата планета в системата на Сатания.
1955 74:1.6 And thus did Adam and Eve leave Jerusem amidst the acclaim and well-wishing of its citizens. They went forth to their new responsibilities adequately equipped and fully instructed concerning every duty and danger to be encountered on Urantia.
2014 74:1.6 Така Адам и Ева напуснали Йерусем сред приветствията и сърдечните напътствия на неговите жители. Те се отправиха да изпълнят своите нови задължения, въоръжени с всички необходими знания и инструкции по отношение на всички функции и опасности, които ги чакаха на Урантия.
2. ARRIVAL OF ADAM AND EVE
2. ПРИСТИГАНЕТО НА АДАМ И ЕВА
1955 74:2.1 Adam and Eve fell asleep on Jerusem, and when they awakened in the Father’s temple on Urantia in the presence of the mighty throng assembled to welcome them, they were face to face with two beings of whom they had heard much, Van and his faithful associate Amadon. These two heroes of the Caligastia secession were the first to welcome them in their new garden home.
2014 74:2.1 Адам и Ева заспаха в Йерусем и когато в присъствието на огромното множество се събудиха в храма на Отеца на Урантия, пред тях стояха две същества, за които бяха слушали много: Ван и неговия предан другар Амадон. Тези двама герои от калигастийския метеж бяха първите, които приветстваха Адам и Ева в тяхната нова градинска обител.
1955 74:2.2 The tongue of Eden was an Andonic dialect as spoken by Amadon. Van and Amadon had markedly improved this language by creating a new alphabet of twenty-four letters, and they had hoped to see it become the tongue of Urantia as the Edenic culture would spread throughout the world. Adam and Eve had fully mastered this human dialect before they departed from Jerusem so that this son of Andon heard the exalted ruler of his world address him in his own tongue.
2014 74:2.2 Езикът на Едем беше андонически диалект в този вариант, който използваше Амадон. Ван и Амадон подобриха съществено този език, създавайки нова азбука от двадесет и четири букви, с надеждата, че с разпространяването на културата на Едем по целия свят той ще стане езикът на Урантия. Преди да напуснат Йерусем, Адам и Ева до съвършенство овладяха този човешки диалект, затова синът на Андон чу как възвишеният управител на Урантия се обръща към него на неговия собствен език.
1955 74:2.3 And on that day there was great excitement and joy throughout Eden as the runners went in great haste to the rendezvous of the carrier pigeons assembled from near and far, shouting: “Let loose the birds; let them carry the word that the promised Son has come.” Hundreds of believer settlements had faithfully, year after year, kept up the supply of these home-reared pigeons for just such an occasion.
2014 74:2.3 В този ден настана огромно вълнение и радост в целия Едем. Към гълъбарниците, в които държаха събраните отвсякъде пощенски гълъби, през глава тичаха пратениците с викове: “Пускайте птиците; нека разнесат вестта за пристигането на заветния Син”. Специално за такъв случай стотици селища, чиито обитатели вярваха в идването на Адам, редовно доставяха тези домашни гълъби.
1955 74:2.4 As the news of Adam’s arrival spread abroad, thousands of the near-by tribesmen accepted the teachings of Van and Amadon, while for months and months pilgrims continued to pour into Eden to welcome Adam and Eve and to do homage to their unseen Father.
2014 74:2.4 Когато известието за пристигането на Адам се разнесе навсякъде, хиляди членове на съседните племена приеха ученията на Ван и Амадон и в течение на много месеци тълпи от поклонници пристигаха в Едем, за да приветстват Адам и Ева и почетат своя невидим Отец.
1955 74:2.5 Soon after their awakening, Adam and Eve were escorted to the formal reception on the great mound to the north of the temple. This natural hill had been enlarged and made ready for the installation of the world’s new rulers. Here, at noon, the Urantia reception committee welcomed this Son and Daughter of the system of Satania. Amadon was chairman of this committee, which consisted of twelve members embracing a representative of each of the six Sangik races; the acting chief of the midwayers; Annan, a loyal daughter and spokesman for the Nodites; Noah, the son of the architect and builder of the Garden and executive of his deceased father’s plans; and the two resident Life Carriers.
2014 74:2.5 Скоро след пристигането си Адам и Ева бяха придружени до мястото за официалната церемония на приема - огромния хълм на север от храма.Този естествен хълм беше разширен и подготвен за въвеждането в длъжност на новите управители на света. Тук на обяд комисията по приемането на Урантия приветства с добре дошли тези Син и Дъщеря на Сатания. Амадон беше председател на тази комисия, състояща се от дванадесет члена: в нея влизаха представители на всяка от 6 -те Сангикски раси; изпълняващият задълженията на глава на промеждутъчните създания, Аннан - една вярна дъщеря и представителка на Нодитите, Ной - синът на архитекта и строителя на Градината, претворяващ в живота плановете на своя покоен баща, както и двамата Носители на Живота постоянно живеещи на планетата.
1955 74:2.6 The next act was the delivery of the charge of planetary custody to Adam and Eve by the senior Melchizedek, chief of the council of receivership on Urantia. The Material Son and Daughter took the oath of allegiance to the Most Highs of Norlatiadek and to Michael of Nebadon and were proclaimed rulers of Urantia by Van, who thereby relinquished the titular authority which for over one hundred and fifty thousand years he had held by virtue of the action of the Melchizedek receivers.
2014 74:2.6 Следваща по ред беше процедурата по предаването на Адам и Ева на пълномощията на планетарни попечители от ръцете на старшия Мелхиседек - глава на попечителския съвет на Урантия. Материалните Син и Дъщеря положиха клетва за вярност към Всевишните на Норлатиадек и Михаил Небадонски, след което Ван, провъзгласявайки Адам и Ева за управители на Урантия, сне от себе си своите длъжностни пълномощия, които той - по решение на попечителските Мелхиседек, притежаваше в течение на сто и петдесет хиляди години.
1955 74:2.7 And Adam and Eve were invested with kingly robes on this occasion, the time of their formal induction into world rulership. Not all of the arts of Dalamatia had been lost to the world; weaving was still practiced in the days of Eden.
2014 74:2.7 Във връзка с официалното встъпване в длъжност на управителите на света Адам и Ева бяха облечени в царствени мантии. Не всички традиции на Далматия бяха забравени в този свят; във времената на Едем още се практикуваше изкуството на тъкачеството.
1955 74:2.8 Then was heard the archangels’ proclamation, and the broadcast voice of Gabriel decreed the second judgment roll call of Urantia and the resurrection of the sleeping survivors of the second dispensation of grace and mercy on 606 of Satania. The dispensation of the Prince has passed; the age of Adam, the third planetary epoch, opens amidst scenes of simple grandeur; and the new rulers of Urantia start their reign under seemingly favorable conditions, notwithstanding the world-wide confusion occasioned by lack of the co-operation of their predecessor in authority on the planet.
2014 74:2.8 След това прозвуча възванието на арахангелите и предаденият по системата за далечна връзка глас на Гавраил оповести Втората епохална проверка на Урантия и възкресяването на съхранилите се спящи смъртни от втория съден период — период на благодат и милосърдие, на 606 -тата планета от Сатания. Периодът на Принца завърши, ерата на Адам - третата планетарна епоха, започна в обстановка на простота и величие. Новите управители на Урантия започнаха да властват при външно благоприятни обстоятелства, независимо от световното объркване, предизвикано от отсъствието на желание да сътрудничи от страна на техния предшественик на този пост.
3. ADAM AND EVE LEARN ABOUT THE PLANET
3. АДАМ И ЕВА СЕ ЗАПОЗНАВАТ С ПЛАНЕТАТА
1955 74:3.1 And now, after their formal installation, Adam and Eve became painfully aware of their planetary isolation. Silent were the familiar broadcasts, and absent were all the circuits of extraplanetary communication. Their Jerusem fellows had gone to worlds running along smoothly with a well-established Planetary Prince and an experienced staff ready to receive them and competent to co-operate with them during their early experience on such worlds. But on Urantia rebellion had changed everything. Here the Planetary Prince was very much present, and though shorn of most of his power to work evil, he was still able to make the task of Adam and Eve difficult and to some extent hazardous. It was a serious and disillusioned Son and Daughter of Jerusem who walked that night through the Garden under the shining of the full moon, discussing plans for the next day.
2014 74:3.1 И сега, след официалното им встъпване в длъжност, Адам и Ева болезнено осъзнаха своята планетарна изолация. Безмълвни бяха привичните пространствени съобщения, отсъстваха всички контури за извънпланетни връзки. Техните другари от Йерусем бяха изпращани в благополучни светове, където опитни Планетарни Принцове и верен персонал бяха готови да ги приемат и да им окажат квалифицирана помощ на първия етап от запознанството със своя свят. На Урантия бунтът измени всичко. Присъствието на Планетарен Принц тук се чувстваше твърде осезателно и макар лишен от възможността да върши зло, той все още беше способен да направи задачата на Адам и Ева трудна за изпълнение, а до известна степен - дори опасна. Сериозни и изгубили илюзиите си, Синът и Дъщерята на Йерусем бродеха през тази нощ из Градината при светлината на пълната луна, обсъждайки своите планове за следващия ден.
1955 74:3.2 Thus ended the first day of Adam and Eve on isolated Urantia, the confused planet of the Caligastia betrayal; and they walked and talked far into the night, their first night on earth—and it was so lonely.
2014 74:3.2 Така приключи първия ден на Адам и Ева на изолираната Урантия, планетата въвлечена в смут от предателството на Калигастия; те вървяха и беседваха до дълбока нощ, тяхната първа нощ на земята - и им беше толкова самотно.
1955 74:3.3 Adam’s second day on earth was spent in session with the planetary receivers and the advisory council. From the Melchizedeks, and their associates, Adam and Eve learned more about the details of the Caligastia rebellion and the result of that upheaval upon the world’s progress. And it was, on the whole, a disheartening story, this long recital of the mismanagement of world affairs. They learned all the facts regarding the utter collapse of the Caligastia scheme for accelerating the process of social evolution. They also arrived at a full realization of the folly of attempting to achieve planetary advancement independently of the divine plan of progression. And thus ended a sad but enlightening day—their second on Urantia.
2014 74:3.3 Своят втори ден Адам прекара в срещи с планетарните попечители и консултативния съвет. От Мелхиседек и техните партньори Адам и Ева узнаха някои нови подробности за бунта на Калигастия и за неговите последствия за развитието на този свят. Като цяло този разказ — дълъг списък от примери за погрешното управление на планетата, довеждаше до униние. Те узнаха за всички обстоятелства, свързани с пълния крах на плановете на Калигастия по ускоряването на социалната еволюция. Те също така дълбоко осъзнаха и напразността на опитите за достигането на планетарен прогрес отделно от божествения планове за развитие. Така завърши печалния, но полезен ден - техния втори ден на Урантия.
1955 74:3.4 The third day was devoted to an inspection of the Garden. From the large passenger birds—the fandors—Adam and Eve looked down upon the vast stretches of the Garden while being carried through the air over this, the most beautiful spot on earth. This day of inspection ended with an enormous banquet in honor of all who had labored to create this garden of Edenic beauty and grandeur. And again, late into the night of their third day, the Son and his mate walked in the Garden and talked about the immensity of their problems.
2014 74:3.4 Ден трети беше посветен на оглед на Градината. Големите пасажерски птици, фандорите, ги носеха по въздуха, откъдето те се взираха в безкрайните простори на Градината — това най-прекрасно място на земята. Денят за оглед завърши с грандиозно пиршество в чест на всички, които се бяха трудили над създаването на тази Градина, въплътила красотата и величието на Едемия. И отново, късно след полунощ на своя трети ден, Синът и неговата спътница бродеха по Градината и разговаряха за безмерността на стоящия пред тях проблем.
1955 74:3.5 On the fourth day Adam and Eve addressed the Garden assembly. From the inaugural mount they spoke to the people concerning their plans for the rehabilitation of the world and outlined the methods whereby they would seek to redeem the social culture of Urantia from the low levels to which it had fallen as a result of sin and rebellion. This was a great day, and it closed with a feast for the council of men and women who had been selected to assume responsibilities in the new administration of world affairs. Take note! women as well as men were in this group, and that was the first time such a thing had occurred on earth since the days of Dalamatia. It was an astounding innovation to behold Eve, a woman, sharing the honors and responsibilities of world affairs with a man. And thus ended the fourth day on earth.
2014 74:3.5 На четвъртия ден Адам и Ева произнесоха официално обръщение пред събранието на Градината. От хълма, където се състоя тяхното официално встъпване в длъжност, те се обърнаха към хората с реч, в която изложиха своите планове по възстановяването на света и в общи черти споделиха методите, с помощта на които възнамеряваха да възродят социалната култура на Урантия — да я издигнат от това ниско ниво, на което тя се беше спуснала в резултат от греха и бунта. Това беше велик ден и завърши с празненство, устроено в чест на съвета, който се състоеше от мъже и жени, избрани на отговорни длъжности в новото ръководство на планетарните дела. Обърнете внимание: в тази група имаше не само жени, но и мъже, което беше първият подобен случай на земята от времето на Далматия. Впечатляващо нововъведение беше да видиш как Ева - една жена, споделя почестите и отговорностите на световните дела рамо до рамо с един мъж. Така приключи четвъртия им ден на земята.
1955 74:3.6 The fifth day was occupied with the organization of the temporary government, the administration which was to function until the Melchizedek receivers should leave Urantia.
2014 74:3.6 Ден пети измина във формиране на временно правителство, чието задължение беше да функционира докато попечителските Мелхиседек напуснат Урантия.
1955 74:3.7 The sixth day was devoted to an inspection of the numerous types of men and animals. Along the walls eastward in Eden, Adam and Eve were escorted all day, viewing the animal life of the planet and arriving at a better understanding as to what must be done to bring order out of the confusion of a world inhabited by such a variety of living creatures.
2014 74:3.7 Шестият ден беше посветен на оглед на многобройните видове хора и животни. Целият ден Адам и Ева, съпровождани от своите помощници, се придвижваха в източна посока покрай стените на Едем, разглеждайки животинския свят на планетата и достигайки до по-добро разбиране на това какво трябва да се направи в този свят, населен с такова разнообразие от живи същества, за да се въведе ред вместо хаоса.
1955 74:3.8 It greatly surprised those who accompanied Adam on this trip to observe how fully he understood the nature and function of the thousands upon thousands of animals shown him. The instant he glanced at an animal, he would indicate its nature and behavior. Adam could give names descriptive of the origin, nature, and function of all material creatures on sight. Those who conducted him on this tour of inspection did not know that the world’s new ruler was one of the most expert anatomists of all Satania; and Eve was equally proficient. Adam amazed his associates by describing hosts of living things too small to be seen by human eyes.
2014 74:3.8 Съпровождащите Адам бяха много изненадани от това доколко дълбоко той разбираше природата и функциите на хилядите и хиляди животни, които му показаха[2]. Беше му достатъчно само да погледне към дадено животно, за да може с няколко думи да посочи неговата природа и поведение. Адам можеше веднага да опредеи произхода, природата и функцията на всяко материално създание. Тези, които го съпровождаха в тази опознавателна разходка не знаеха, че новият управител на света е един от най-добрите анатоми на цяла Сатания; Ева също беше не по-малко добър специалист. Адам порази своите спътници с описанието на множество микроскопични живи същества невидими за човека.
1955 74:3.9 When the sixth day of their sojourn on earth was over, Adam and Eve rested for the first time in their new home in “the east of Eden.” The first six days of the Urantia adventure had been very busy, and they looked forward with great pleasure to an entire day of freedom from all activities.
2014 74:3.9 Завършвайки шестия ден от своето пребиваване на Земята, Адам и Ева за пръв път си отдъхнаха в своя нов дом “на изток от Едем”[3][4]. Изминали бяха шестте първи, много наситени дни от урантийския подвиг и те с огромно удоволствие предвкусваха идването на следващия ден, изцяло свободен от каквито и да било ангажименти.
1955 74:3.10 But circumstances dictated otherwise. The experience of the day just past in which Adam had so intelligently and so exhaustively discussed the animal life of Urantia, together with his masterly inaugural address and his charming manner, had so won the hearts and overcome the intellects of the Garden dwellers that they were not only wholeheartedly disposed to accept the newly arrived Son and Daughter of Jerusem as rulers, but the majority were about ready to fall down and worship them as gods.
2014 74:3.10 Но обстоятелствата наложиха друго. Събитията от последния ден, в който Адам така разумно и изчерпателно разказваше за животинския свят на Урантия, също както и неговата блестяща реч, произнесена на церемонията по вспъпването им в длъжност, а също таки и неговите обаятелни маниери дотолкова покориха сърцата и умовете на обитателите на Градината, че те бяха готови не само напълно да признаят новопристигналите Син и Дъщеря на Йерусем за свои управители, но вече се канеха и да паднат ничком, за да им се поклонят като на богове.
4. THE FIRST UPHEAVAL
4. ПЪРВИ ВЪЛНЕНИЯ
1955 74:4.1 That night, the night following the sixth day, while Adam and Eve slumbered, strange things were transpiring in the vicinity of the Father’s temple in the central sector of Eden. There, under the rays of the mellow moon, hundreds of enthusiastic and excited men and women listened for hours to the impassioned pleas of their leaders. They meant well, but they simply could not understand the simplicity of the fraternal and democratic manner of their new rulers. And long before daybreak the new and temporary administrators of world affairs reached a virtually unanimous conclusion that Adam and his mate were altogether too modest and unassuming. They decided that Divinity had descended to earth in bodily form, that Adam and Eve were in reality gods or else so near such an estate as to be worthy of reverent worship.
2014 74:4.1 В тази нощ — в нощта, настъпила след шестия ден, докато Адам и Ева спяха, в близост до храма на Отеца в централната част на Едем ставаха странни събития. Тук, под меката светлина на луната, стотици развълнувани и ентусиазирани мъже и жени в течение на много часове слушаха разгорещените призиви на своите водачи. Техните намерения бяха за добро, но те просто не можеха да разберат простотата в братския и демократичен маниер на отношение на своите нови управители. Дълго преди зазоряване новите и временни управляващи световните дела практически единодушно стигнаха до извода, че Адам и неговата спътница са твърде скромни и непретенциозни. Те решиха, че самата Божественост се е спуснала на земята в плът, че Адам и Ева в действителност са богове, или полубогове, поради което заслужават благоговейно поклонение.
1955 74:4.2 The amazing events of the first six days of Adam and Eve on earth were entirely too much for the unprepared minds of even the world’s best men; their heads were in a whirl; they were swept along with the proposal to bring the noble pair up to the Father’s temple at high noon in order that everyone might bow down in respectful worship and prostrate themselves in humble submission. And the Garden dwellers were really sincere in all of this.
2014 74:4.2 Неподготвеният разум на даже най-добрите хора от този свят не можеше да осъзнае поразителните събития, станали в течение на първите шест дни от пребиваването на Адам и Ева на земята и главите им се замаяха; в този вихър попадна предложението направено по обяд да доведат величествената двойка в храма на Отеца, за да може всеки да склони глава в почтително поклонение и да падне ничком в смирена покорност. И във всички свои намерения обитателите на Градината действаха от чисто сърце.
1955 74:4.3 Van protested. Amadon was absent, being in charge of the guard of honor which had remained behind with Adam and Eve overnight. But Van’s protest was swept aside. He was told that he was likewise too modest, too unassuming; that he was not far from a god himself, else how had he lived so long on earth, and how had he brought about such a great event as the advent of Adam? And as the excited Edenites were about to seize him and carry him up to the mount for adoration, Van made his way out through the throng and, being able to communicate with the midwayers, sent their leader in great haste to Adam.
2014 74:4.3 Ван възразяваше. Амадон остъстваше, отговаряйки за почетния караул, поставен от вечерта край Адам и Ева. Но протеста на Ван беше решително отхвърлен. Беше му заявено, че той също е твърде скромен и непретенциозен и също е полубог — иначе как щеше да му се отдава така дълго да живее на Земята и да осъществи толкова велики събития, като появяването на Адам? И когато възбудените едемити вече бяха готови да го вдигнат на ръце и да го заведат на хълма за поклонение, Ван се измъкна от тълпата и притежавайки способността да общува с промеждутъчните създания, спешно изпрати техния глава при Адам.
1955 74:4.4 It was near the dawn of their seventh day on earth that Adam and Eve heard the startling news of the proposal of these well-meaning but misguided mortals; and then, even while the passenger birds were swiftly winging to bring them to the temple, the midwayers, being able to do such things, transported Adam and Eve to the Father’s temple. It was early on the morning of this seventh day and from the mount of their so recent reception that Adam held forth in explanation of the orders of divine sonship and made clear to these earth minds that only the Father and those whom he designates may be worshiped. Adam made it plain that he would accept any honor and receive all respect, but worship never!
2014 74:4.4 Наближаваше утрото на техния седми ден на земята, когато Адам и Ева узнаха за поразителното предложение на добронамерените, но заблудили се смъртни. И вследствие на това — докато пасажерските птици стремглаво летяха към тях, за да ги доставят в храма, промеждутъчните създания, способни на подобни действия, пренесоха Адам и Ева при храма на Отеца. Рано сутринта на седмия ден, на хълма, където неотдавна се състоя приема на Материалните Син и Дъщеря, Адам разказа за категориите божествено синовство и обясни на тези земни създания, че да се покланят може само на Отеца и на този, когото Отецът посочи. Адам с цялата възможна ясност заяви, че ще приеме всяка почест и уважение, но поклонение — никога!
1955 74:4.5 It was a momentous day, and just before noon, about the time of the arrival of the seraphic messenger bearing the Jerusem acknowledgment of the installation of the world’s rulers, Adam and Eve, moving apart from the throng, pointed to the Father’s temple and said: “Go you now to the material emblem of the Father’s invisible presence and bow down in worship of him who made us all and who keeps us living. And let this act be the sincere pledge that you never will again be tempted to worship anyone but God.” They all did as Adam directed. The Material Son and Daughter stood alone on the mount with bowed heads while the people prostrated themselves about the temple.
2014 74:4.5 Това беше знаменателен ден. Около обед, почти едновременно с пристигането на серафическия посланик, доставил потвърждение от Йерусем за встъпването на управителите на света в длъжност, Адам и Ева се отделиха от тълпата и показвайки храма на Отеца, казаха: “Приближете се до материалния символ на невидимото присъствие на Отеца и склонете глави в поклонение пред този, който е създал всички нас и който ни поддържа в живота. И нека това стане искрен залог за това, че никога занапред вие няма да изпитвате съблазън да се покланяте на когото и да било другиго, освен на Бога”. И всички те направиха така, както каза Адам. Скланяйки глава, Материалният Син и Материалната Дъщеря стояха с наведени глави сами на хълма, докато хората се проснаха пред храма.
1955 74:4.6 And this was the origin of the Sabbath-day tradition. Always in Eden the seventh day was devoted to the noontide assembly at the temple; long it was the custom to devote this day to self-culture. The forenoon was devoted to physical improvement, the noontime to spiritual worship, the afternoon to mind culture, while the evening was spent in social rejoicing. This was never the law in Eden, but it was the custom as long as the Adamic administration held sway on earth.
2014 74:4.6 Така се появи денят за отдих[5]. В Едем седмият ден винаги беше ден за полудневни събирания при храма; в течение на дълго време се запазваше обичая да се посвещава този ден на личната култура. Утрото се предвиждаше за физически упражнения, обедът — за духовно поклонение, следобедните часове — за умствена култура, а вечерта преминаваше в съвместни увеселения. Такъв ред никога не беше закон в Едем, но този обичай се запази докато управлението на Адам оставаше в сила на земята.
5. ADAM’S ADMINISTRATION
5. УПРАВЛЕНИЕТО НА АДАМ
1955 74:5.1 For almost seven years after Adam’s arrival the Melchizedek receivers remained on duty, but the time finally came when they turned the administration of world affairs over to Adam and returned to Jerusem.
2014 74:5.1 Почти седем години след пристигането на Адам попечителските Мелхиседек продължаваха да изпълняват своите задължения, но настана време, когато те предадоха управлението на световните дела на Адам и се върнаха в Йерусем.
1955 74:5.2 The farewell of the receivers occupied the whole of a day, and during the evening the individual Melchizedeks gave Adam and Eve their parting advice and best wishes. Adam had several times requested his advisers to remain on earth with him, but always were these petitions denied. The time had come when the Material Sons must assume full responsibility for the conduct of world affairs. And so, at midnight, the seraphic transports of Satania left the planet with fourteen beings for Jerusem, the translation of Van and Amadon occurring simultaneously with the departure of the twelve Melchizedeks.
2014 74:5.2 Сбогуването с попечителите отне целия ден, а вечерта всеки един от Мелхиседек даде на Адам и Ева прощален съвет и им пожела всичко хубаво. Адам на няколко пъти предлагаше на своите съветници да останат на земята заедно с него, но тези молби неизменно биваха отхвърляни. И така, в полунощ серафическият транспорт на Сатания напусна планетата, отнасяйки в Йерусем четиринадесет същества, тъй като преобразуването на Ван и Амадон се извърши едновременно със заминаването на дванадесетте Мелхиседек.
1955 74:5.3 All went fairly well for a time on Urantia, and it appeared that Adam would, eventually, be able to develop some plan for promoting the gradual extension of the Edenic civilization. Pursuant to the advice of the Melchizedeks, he began to foster the arts of manufacture with the idea of developing trade relations with the outside world. When Eden was disrupted, there were over one hundred primitive manufacturing plants in operation, and extensive trade relations with the near-by tribes had been established.
2014 74:5.3 Събитията на Урантия се развиваха доста добре и изглеждаше, че с времето Адам ще успее да разработи някакъв план за постепенно разпространяване на Едемската цивилизация. Следвайки съвета на Мелхиседек той започна да развива занаятите, за да може после да развие търговски отношения с външния свят. След краха на Едем тук действаха повече от сто несложни производства и съществуваха широки търговски връзки със съседните племена.
1955 74:5.4 For ages Adam and Eve had been instructed in the technique of improving a world in readiness for their specialized contributions to the advancement of evolutionary civilization; but now they were face to face with pressing problems, such as the establishment of law and order in a world of savages, barbarians, and semicivilized human beings. Aside from the cream of the earth’s population, assembled in the Garden, only a few groups, here and there, were at all ready for the reception of the Adamic culture.
2014 74:5.4 От векове Адам и Ева бяха обучавани в методи за усъвършенстване на еволюционния свят, готвейки ги като свой специализиран принос в развитието на световната цивилизация; но сега те се оказаха лице в лице с неотложни проблеми - например установяването на мир и ред на планета на диваци, варвари и полуцивилизовани човешки същества. С изключение на събраните в Градината най-добри представители на човешките раси само няколко разпокъсани групи бяха поне донякъде готови за възприемане на Адамическата култура.
1955 74:5.5 Adam made a heroic and determined effort to establish a world government, but he met with stubborn resistance at every turn. Adam had already put in operation a system of group control throughout Eden and had federated all of these companies into the Edenic league. But trouble, serious trouble, ensued when he went outside the Garden and sought to apply these ideas to the outlying tribes. The moment Adam’s associates began to work outside the Garden, they met the direct and well-planned resistance of Caligastia and Daligastia. The fallen Prince had been deposed as world ruler, but he had not been removed from the planet. He was still present on earth and able, at least to some extent, to resist all of Adam’s plans for the rehabilitation of human society. Adam tried to warn the races against Caligastia, but the task was made very difficult because his archenemy was invisible to the eyes of mortals.
2014 74:5.5 Адам предприе геройски и решителен опит да създаде световно управление, но всяка негова крачка се натъкваше на упорита съпротива. По това време Адам вече беше пуснал в действие система за групово управление по целия Едем и обедини всички тези братства в Едемски съюз. Но щом излезе извън пределите на Градината и се опита да въведе тези идеи сред племената, последваха неприятности, сериозни неприятности. От самото начало на своята работа извън Градината те срещаха пряката и добре организирана съпротива на Калигастия и Далигастия. Падналият Принц беше детрониран от поста представител на света, но не беше отстранен от планетата. Той все още се намираше на земята и поне до известна степен можеше да се съпротивлява на плановете на Адам за възраждане на човешкото общество. Адам се опитваше да предпази световните раси от Калигастия, но тази задача се усложняваше от това, че неговият враг беше невидим за смъртните.
1955 74:5.6 Even among the Edenites there were those confused minds that leaned toward the Caligastia teaching of unbridled personal liberty; and they caused Adam no end of trouble; always were they upsetting the best-laid plans for orderly progression and substantial development. He was finally compelled to withdraw his program for immediate socialization; he fell back on Van’s method of organization, dividing the Edenites into companies of one hundred with captains over each and with lieutenants in charge of groups of ten.
2014 74:5.6 Даже сред обитателите на Едем имаше такива, чийто разум беше смутен и които клоняха към ученията на Калигастия, призоваващи към необуздана лична свобода; те причиняваха на Адам безкрайни неприятности; неизменно разстройвайки и най-добре подготвените планове по осигуряването на постепенен прогрес и пълноценно развитие. Накрая той беше принуден да се откаже от своята програма за бърза социализация и се върна към метода за организация на Ван, като раздели обитателите на Едем на отряди от по сто човека като начело на всеки от тях стоеше командир, а под ръководството на неговия помощник бяха групи от по десет човека.
1955 74:5.7 Adam and Eve had come to institute representative government in the place of monarchial, but they found no government worthy of the name on the face of the whole earth. For the time being Adam abandoned all effort to establish representative government, and before the collapse of the Edenic regime he succeeded in establishing almost one hundred outlying trade and social centers where strong individuals ruled in his name. Most of these centers had been organized aforetime by Van and Amadon.
2014 74:5.7 Адам и Ева пристигнаха, за да въведат представително управление вместо монархическо, но по цялата земя не намериха нищо, което можеше да се нарече управление. Адам временно се отказа от опитите за учредяване на представителна власт и до провала на Едемския режим успя да основе около сто далечни търговски и обществени центрове, начело на които стояха енергични негови представители. Повечето от тези центрове бяха организирани преди това от Ван и Амадон.
1955 74:5.8 The sending of ambassadors from one tribe to another dates from the times of Adam. This was a great forward step in the evolution of government.
2014 74:5.8 Практиката за изпращането на посланици от едно племе в друго датира от дните на Адам. Това беше огромна крачка напред в еволюцията на управлението.
6. HOME LIFE OF ADAM AND EVE
6. СЕМЕЙНИЯТ ЖИВОТ НА АДАМ И ЕВА
1955 74:6.1 The Adamic family grounds embraced a little over five square miles. Immediately surrounding this homesite, provision had been made for the care of more than three hundred thousand of the pure-line offspring. But only the first unit of the projected buildings was ever constructed. Before the size of the Adamic family outgrew these early provisions, the whole Edenic plan had been disrupted and the Garden vacated.
2014 74:6.1 Площта на участъка, определен за Адамическото семейство, беше малко над хиляда и триста хектара. Непосредствено отвъд неговите предели се намираха земи, предназначени за отглеждането на над триста хиляди чистокръвни потомци. Но беше построена само първата група от така планирания комплекс домове. Още преди на Адамическото семейство да започне да не му достига този комплекс, целият Едемски план рухна, а Градината беше изоставена.
1955 74:6.2 Adamson was the first-born of the violet race of Urantia, being followed by his sister and Eveson, the second son of Adam and Eve. Eve was the mother of five children before the Melchizedeks left—three sons and two daughters. The next two were twins. She bore sixty-three children, thirty-two daughters and thirty-one sons, before the default. When Adam and Eve left the Garden, their family consisted of four generations numbering 1,647 pure-line descendants. They had forty-two children after leaving the Garden besides the two offspring of joint parentage with the mortal stock of earth. And this does not include the Adamic parentage to the Nodite and evolutionary races.
2014 74:6.2 Адамсин беше първородния представител на виолетовата раса на Урантия, последван от своята сестра, както и от Евасин, вторият син на Адам и Ева. До заминаването на Мелкиседек Ева роди пет деца - трима сина и две дъщери. Следващите две деца бяха близнаци. Преди извършването на своята простъпка тя роди шестдесет и три деца - тридесет и две дъщери и тридесет и един сина. Когато Адам и Ева напуснаха Градината, семейството им включваше четири поколения и наброяваше 1 647 чистокръвни потомци. След напускането на Градината те имаха четиридесет и две деца, без да се броят двете деца със смесен произход, при всяко от които единият родител беше земен смъртен. Тук не влизат адамическото потомство Нодити и еволюционните раси.
1955 74:6.3 The Adamic children did not take milk from animals when they ceased to nurse the mother’s breast at one year of age. Eve had access to the milk of a great variety of nuts and to the juices of many fruits, and knowing full well the chemistry and energy of these foods, she suitably combined them for the nourishment of her children until the appearance of teeth.
2014 74:6.3 След отбиването от гърдата на възраст една годинка, децата на Адам не употребяваха мляко от животни. Ева използваше мляко от най-различни орехи и сока на множество плодове и познавайки в съвършенство химическия състав и съдържащата се в тях енергия, те надлежно ги смесваха и хранеха своите деца, докато в тях не се появяха зъби.
1955 74:6.4 While cooking was universally employed outside of the immediate Adamic sector of Eden, there was no cooking in Adam’s household. They found their foods—fruits, nuts, and cereals—ready prepared as they ripened. They ate once a day, shortly after noontime. Adam and Eve also imbibed “light and energy” direct from certain space emanations in conjunction with the ministry of the tree of life.
2014 74:6.4 Приготовлението на храната беше обичайна практика в целия Едем, с изключение на дома на Адам, където не се готвеше: зрелите плодове, орехи и житни култури служеха като готова храна за членовете на неговото семейство. Те ядяха веднъж на ден, малко след обяд. Освен това Адам и Ева непосредствено усвояваха “светлина и енергия” от някои космически излъчвания, използвайки за това дървото на живота.
1955 74:6.5 The bodies of Adam and Eve gave forth a shimmer of light, but they always wore clothing in conformity with the custom of their associates. Though wearing very little during the day, at eventide they donned night wraps. The origin of the traditional halo encircling the heads of supposed pious and holy men dates back to the days of Adam and Eve. Since the light emanations of their bodies were so largely obscured by clothing, only the radiating glow from their heads was discernible. The descendants of Adamson always thus portrayed their concept of individuals believed to be extraordinary in spiritual development.
2014 74:6.5 Телата на Адам и Ева излъчваха блещукаща светлина, но съблюдавайки обичаите на останалите, те винаги носеха дрехи. Макар че се обличаха съвсем леко през деня, през нощта те използваха завивки. Произходът на традиционния ореол около главите на благочестиви хора и светци датира от дните на Адам и Ева. Тъй като излъчваната от телата им светлина беше скривана от дрехите, забележимо беше само лъчезарното светене около техните глави. Така потомците на Адамсон винаги изразяваха своята представа за индивидите, които смятаха за необикновено развити в духовно отношение.
1955 74:6.6 Adam and Eve could communicate with each other and with their immediate children over a distance of about fifty miles. This thought exchange was effected by means of the delicate gas chambers located in close proximity to their brain structures. By this mechanism they could send and receive thought oscillations. But this power was instantly suspended upon the mind’s surrender to the discord and disruption of evil.
2014 74:6.6 Адам и Ева можеха да общуват един с друг и със собствените си деца на разстояние до около осемдесет километра. Такова предаване на мисли се осъществяваше с помощта на чувствителните газови камери, намиращи се редом с техните мозъчни структури. С помощта на този механизъм те можеха да изпращат и приемат мисловни вибрации. Но те мигновено се лишиха от тази своя способност, когато техният разум се подчини на отчуждаващото и разрушително въздействие на злото.
1955 74:6.7 The Adamic children attended their own schools until they were sixteen, the younger being taught by the elder. The little folks changed activities every thirty minutes, the older every hour. And it was certainly a new sight on Urantia to observe these children of Adam and Eve at play, joyous and exhilarating activity just for the sheer fun of it. The play and humor of the present-day races are largely derived from the Adamic stock. The Adamites all had a great appreciation of music as well as a keen sense of humor.
2014 74:6.7 До шестнадесетгодишна възраст децата на Адам се занимаваха в своите собствени училища, при което по-големите деца учеха по-малките. По-малките сменяха вида на занятието на всеки тридесет минути, а по-големите деца — на всеки час. За пръв път на Урантия можеше да се види как децата на Адам и Ева играят едно с друго, да бъдат наблюдавани радостните и весели забавления, на които те се предаваха изключително за удоволствие. Игрите и чувството за хумор на съвременните хора в значителна степен бяха унаследени от адамическата раса. Всички адамити бяха изключително музикални и притежаваха остро чувство за хумор.
1955 74:6.8 The average age of betrothal was eighteen, and these youths then entered upon a two years’ course of instruction in preparation for the assumption of marital responsibilities. At twenty they were eligible for marriage; and after marriage they began their lifework or entered upon special preparation therefor.
2014 74:6.8 Възрастта за годеж настъпваше средно на осемнадесет години, след което в течение на две години младите хора се готвеха за поемане на съпружеските задължения. На двадесет години те получаваха правото да встъпят в брак, а след бракосъчетанието пристъпваха към делото на целия си живот или започваха специално да се подготвят за него.
1955 74:6.9 The practice of some subsequent nations of permitting the royal families, supposedly descended from the gods, to marry brother to sister, dates from the traditions of the Adamic offspring—mating, as they must needs, with one another. The marriage ceremonies of the first and second generations of the Garden were always performed by Adam and Eve.
2014 74:6.9 Обичаят сред някои по-късни народи — да се разрешават на царските семейства, смятани за произхождащи от боговете, бракове между братя и сестри, датира от традициите сред потомците на Адам, които по необходимост встъпваха в брак помежду си. Брачните обреди на първото и второ поколение на Градината винаги се изпълняваха от Адам и Ева.
7. LIFE IN THE GARDEN
7. ЖИВОТЪТ В ГРАДИНАТА
1955 74:7.1 The children of Adam, except for four years’ attendance at the western schools, lived and worked in the “east of Eden.” They were trained intellectually until they were sixteen in accordance with the methods of the Jerusem schools. From sixteen to twenty they were taught in the Urantia schools at the other end of the Garden, serving there also as teachers in the lower grades.
2014 74:7.1 С изключение на четиригодишното посещение на западните училища децата на Адам живееха и работеха на “изток от Едем”[6]. Те получаваха интелектуална подготовка в съответствие с методите на йерусемските училища до навършване на шестнадесет години. От шестнадесет до двадесет те се занимаваха в урантийските училища на противоположния край на Градината, а също така изпълняваха и задълженията на учители на младшите класове.
1955 74:7.2 The entire purpose of the western school system of the Garden was socialization. The forenoon periods of recess were devoted to practical horticulture and agriculture, the afternoon periods to competitive play. The evenings were employed in social intercourse and the cultivation of personal friendships. Religious and sexual training were regarded as the province of the home, the duty of parents.
2014 74:7.2 Задачата на цялата система от западни училища на Градината се свеждаше до социализация. В почивките между сутрешните занятия учениците усвояваха практическо градинарство и земеделие; следобедната почивка преминаваше в игрови състезания. Вечерите се посвещаваха на общуване и развитие на личната дружба. Религиозното и полово възпитание се смяташе за дело на семейството и влизаше в задълженията на родителите.
1955 74:7.3 The teaching in these schools included instruction regarding:
2014 74:7.3 Тези училища обучаваха по следните предмети:
1955 74:7.5 2. The golden rule, the standard of social intercourse.
2014 74:7.5 2. Златното правило — принцип на човешкото общуване.
1955 74:7.6 3. The relation of individual rights to group rights and community obligations.
2014 74:7.6 3. Връзка на индивидуалните права с правата на групата и задълженията пред обществото.
1955 74:7.7 4. History and culture of the various earth races.
2014 74:7.7 4. История и култура на различните земни раси.
1955 74:7.8 5. Methods of advancing and improving world trade.
2014 74:7.8 5. Методи за развитие и усъвършенстване на световната търговия.
1955 74:7.9 6. Co-ordination of conflicting duties and emotions.
2014 74:7.9 6. Съгласуване на противоречивите задължения и емоции.
2014 74:7.10 7. Поощряване на игрите, хумора и състезанията, заменящи физическата борба.
1955 74:7.11 The schools, in fact every activity of the Garden, were always open to visitors. Unarmed observers were freely admitted to Eden for short visits. To sojourn in the Garden a Urantian had to be “adopted.” He received instructions in the plan and purpose of the Adamic bestowal, signified his intention to adhere to this mission, and then made declaration of loyalty to the social rule of Adam and the spiritual sovereignty of the Universal Father.
2014 74:7.11 Тези училища, както и фактически всяка дейност в Градината, бяха винаги открити за посетители. Невъоръжените посетители безпрепятствено биваха допускани в Градината за кратко посещение. За да се засели в Градината урантиец, той трябваше да бъде “осиновен”. Обясняваха му целите и задачите на адамическото посвещение, след което той изразяваше намерение да участва в тази мисия и тържествено заявяваше своята преданост към социалното управление на Адам и духовното владичество на Всеобщия Баща.
1955 74:7.12 The laws of the Garden were based on the older codes of Dalamatia and were promulgated under seven heads:
2014 74:7.12 Законите на Градината се основаваха на по-древни кодекси на Далматия и обхващаха седем области:
1955 74:7.13 1. The laws of health and sanitation.
2014 74:7.13 1. Принципи на здравето и хигиената.
1955 74:7.16 4. The laws of fair play and competition.
2014 74:7.16 4. Закони на справедливата игра и съревнованието.
1955 74:7.18 6. The civil codes of the golden rule.
2014 74:7.18 6. Граждански кодекси, основани на златното правило.
1955 74:7.19 7. The seven commands of supreme moral rule.
2014 74:7.19 7. Седем заповеди, основани на висшите нравствени норми.
1955 74:7.20 The moral law of Eden was little different from the seven commandments of Dalamatia. But the Adamites taught many additional reasons for these commands; for instance, regarding the injunction against murder, the indwelling of the Thought Adjuster was presented as an additional reason for not destroying human life. They taught that “whoso sheds man’s blood by man shall his blood be shed, for in the image of God made he man.”
2014 74:7.20 Нравственият закон на Едем малко се отличаваше от седемте заповеди на Далматия, но адамитите привеждаха много допълнителни аргументи в полза на тези заповеди. Например по отношение забраната да се убива, наличието на вътрешен Настройчик на Съзнанието биваше изтъквано като още един довод в полза на запазването на човешкия живот[7][8]. Те учеха, че “всеки, който пролее кръв на човек сам ще бъде убит от ръката на човек, защото Бог е създал хората по свое подобие”.
1955 74:7.21 The public worship hour of Eden was noon; sunset was the hour of family worship. Adam did his best to discourage the use of set prayers, teaching that effective prayer must be wholly individual, that it must be the “desire of the soul”; but the Edenites continued to use the prayers and forms handed down from the times of Dalamatia. Adam also endeavored to substitute the offerings of the fruit of the land for the blood sacrifices in the religious ceremonies but had made little progress before the disruption of the Garden.
2014 74:7.21 Публичните молитви се възнасяха в Едем по обяд, семейните — на залез слънце. Адам полагаше всички усилия за това да отучи адамитите от произнасянето на заучени молитви внушавайки им, че ефективната молитва трябва да бъде нещо строго лично — “стремеж на душата!”[9]. Но те продължаваха да използват от молитви и церемонии, които се предаваха от поколение на поколение от времето на Далматия. Освен това Адам се опитваше да замени и кървавите жертвоприношения, които се извършваха по време на религиозните обреди с дарове на земята, но до унищожаването на Градината това не даде почти никакви резултати.
1955 74:7.22 Adam endeavored to teach the races sex equality. The way Eve worked by the side of her husband made a profound impression upon all dwellers in the Garden. Adam definitely taught them that the woman, equally with the man, contributes those life factors which unite to form a new being. Theretofore, mankind had presumed that all procreation resided in the “loins of the father.” They had looked upon the mother as being merely a provision for nurturing the unborn and nursing the newborn.
2014 74:7.22 Адам се стремеше да привикне урантийските раси към идеята за равенство на половете. Това, че Ева работеше рамо до рамо със своя мъж, правеше огромно впечатление на всички обитатели на Градината. Адам с цялата възможна ясност ги учеше на това, че жената - наравно с мъжа, привнася тези жизнени фактори, които се обединяват за образуването на ново същество. Дотогава хората смятаха, че раждането на деца е присъщо само на „лоното на отеца“[10]. Дотогава те бяха гледали на майката само като на средство за износване и изхранване на бъдещото дете.
1955 74:7.23 Adam taught his contemporaries all they could comprehend, but that was not very much, comparatively speaking. Nevertheless, the more intelligent of the races of earth looked forward eagerly to the time when they would be permitted to intermarry with the superior children of the violet race. And what a different world Urantia would have become if this great plan of uplifting the races had been carried out! Even as it was, tremendous gains resulted from the small amount of the blood of this imported race which the evolutionary peoples incidentally secured.
2014 74:7.23 Адам учеше своите съвременници на всичко онова, което беше достъпно на тяхното разбиране, но в действителност разбираното от тях не беше много. При все това най-разумните от земните раси с нетърпение чакаха времето, когато ще им разрешат да встъпят в брачни отношения с високоразвитите деца на виолетовата раса. И колко различна от сегашния свят можеше да стане Урантия, ако този грандиозен план за расово възвисяване беше претворен в живота! Но даже тази малка частичка кръв, която случайно стана достояние на еволюционните хора от тази привнесена раса, им донесе колосална полза.
1955 74:7.24 And thus did Adam work for the welfare and uplift of the world of his sojourn. But it was a difficult task to lead these mixed and mongrel peoples in the better way.
2014 74:7.24 Така се трудеше Адам в полза и за усъвършенстването на своя свят. Но на тези разнородни и нечистокръвни народи не им беше лесно да привикнат към по-прогресивен начин на живот.
8. THE LEGEND OF CREATION
8. ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА
1955 74:8.1 The story of the creation of Urantia in six days was based on the tradition that Adam and Eve had spent just six days in their initial survey of the Garden. This circumstance lent almost sacred sanction to the time period of the week, which had been originally introduced by the Dalamatians. Adam’s spending six days inspecting the Garden and formulating preliminary plans for organization was not prearranged; it was worked out from day to day. The choosing of the seventh day for worship was wholly incidental to the facts herewith narrated.
2014 74:8.1 Разказът за сътворяването на Урантия за шест дни се основава на преданията за шестте дни, използвани от Адам и Ева за първоначален оглед на Градината[11]. Това обстоятелство наложи едва ли не печат на святост върху сèдмичния отрязък от време, първоначално въведен от далматийците[12]. Получи се така, че Адам прекара шест дни в разглеждане Градината и подготовка на предварителните планове за нейната реорганизация; това не беше запланувано по-рано. Избирането на седмия ден за поклонение беше чиста случайност по силата на фактите, изложени в настоящия документ.
1955 74:8.2 The legend of the making of the world in six days was an afterthought, in fact, more than thirty thousand years afterwards. One feature of the narrative, the sudden appearance of the sun and moon, may have taken origin in the traditions of the onetime sudden emergence of the world from a dense space cloud of minute matter which had long obscured both sun and moon.
2014 74:8.2 Легендата за сътворението на света за шест дни се появи по-късно — фактически след повече от тридесет хиляди години. Възможно е едно от обстоятелствата на тази легенда — внезапната поява на слънцето и луната, да е породено от преданията за внезапното освобождаване на света от плътния пространствен облак на най-малкото вещество, което така дълго скриваше и слънцето и луната[13].
1955 74:8.3 The story of creating Eve out of Adam’s rib is a confused condensation of the Adamic arrival and the celestial surgery connected with the interchange of living substances associated with the coming of the corporeal staff of the Planetary Prince more than four hundred and fifty thousand years previously.
2014 74:8.3 Разказът за сътворяването на Ева от реброто на Адам представлява сбито и объркано излагане на две събития — пристигането на Адам на земята и тези хирургически операции за обмяна на живо вещество, които бяха проведени от небесните гости на Урантия във връзка с появата на телесния персонал на Планетарния Принц повече от четиристотин и петдесет хиляди години преди това[14].
1955 74:8.4 The majority of the world’s peoples have been influenced by the tradition that Adam and Eve had physical forms created for them upon their arrival on Urantia. The belief in man’s having been created from clay was well-nigh universal in the Eastern Hemisphere; this tradition can be traced from the Philippine Islands around the world to Africa. And many groups accepted this story of man’s clay origin by some form of special creation in the place of the earlier beliefs in progressive creation—evolution.
2014 74:8.4 Преданието за това, че след пристигането им за Адам и Ева са били изготвени физически тела оказа въздействие върху повечето народи на планетата[15]. В източното полукълбо практически повсеместно вярваха в това, че човекът е бил направен ог глина. Това предание се среща по целия свят от Филипинските острови до Африка. И много народи приеха този разказ за възникването на човека от глина в резултат на особения акт на сътворението, отхвърляйки по-древните вярвания в постепенното творение — еволюцията.
1955 74:8.5 Away from the influences of Dalamatia and Eden, mankind tended toward the belief in the gradual ascent of the human race. The fact of evolution is not a modern discovery; the ancients understood the slow and evolutionary character of human progress. The early Greeks had clear ideas of this despite their proximity to Mesopotamia. Although the various races of earth became sadly mixed up in their notions of evolution, nevertheless, many of the primitive tribes believed and taught that they were the descendants of various animals. Primitive peoples made a practice of selecting for their “totems” the animals of their supposed ancestry. Certain North American Indian tribes believed they originated from beavers and coyotes. Certain African tribes teach that they are descended from the hyena, a Malay tribe from the lemur, a New Guinea group from the parrot.
2014 74:8.5 Далеч от влиянието на Далматия и Едем хората бяха склонни да вярват в постепенното развитие на човешката раса. Фактът на еволюцията не е съвременно откритие; древните хора разбираха бавния и еволюционен характер на човешкия прогрес. Древните гърци ясно си представяха това независимо от своята близост с Месопотамия. Макар че за съжаление сред различните народи се оформиха объркани представи за еволюцията, при все това много първобитни племена вярваха и учеха на това, че са произлезли от различни животни. Първобитните хора обикновено избираха за “тотеми” животни, които смятаха за свои предшественици. Някои племена от североамерикански индианци вярваха, че са произлезли от бобъра и койота. Някои африкански племена учат, че са произлезли от хиената, едно от малайските племена — от лемура, една от групите на Нова Гвинея — от папагала.
1955 74:8.6 The Babylonians, because of immediate contact with the remnants of the civilization of the Adamites, enlarged and embellished the story of man’s creation; they taught that he had descended directly from the gods. They held to an aristocratic origin for the race which was incompatible with even the doctrine of creation out of clay.
2014 74:8.6 Вавилонците, които непосредствено общуваха с оцелелите представители на цивилизацията на адамитите, разшириха и украсиха разказа за сътворението на човека; те учеха, че хората произхождат непосредствено от боговете. Те се придържаха към представата за аристократичния произход на своята раса, която беше несъвместима с доктрината за създаване на човека от глина.
1955 74:8.7 The Old Testament account of creation dates from long after the time of Moses; he never taught the Hebrews such a distorted story. But he did present a simple and condensed narrative of creation to the Israelites, hoping thereby to augment his appeal to worship the Creator, the Universal Father, whom he called the Lord God of Israel.
2014 74:8.7 Описанието на творението в Стария Завет се появи много години след Моисей, който никога не е учил юдеите на това изкривено предание. Но той действително даде на израилтяните просто и кратко изложение за сътворението на света с надеждата, че това ще усили неговия призив за поклонение пред Твореца — Всеобщият Баща, когото той наричаше Господ Бог на Израел.
1955 74:8.8 In his early teachings, Moses very wisely did not attempt to go back of Adam’s time, and since Moses was the supreme teacher of the Hebrews, the stories of Adam became intimately associated with those of creation. That the earlier traditions recognized pre-Adamic civilization is clearly shown by the fact that later editors, intending to eradicate all reference to human affairs before Adam’s time, neglected to remove the telltale reference to Cain’s emigration to the “land of Nod,” where he took himself a wife.
2014 74:8.8 В своите ранни учения Моисей благоразумно се въздържаше от опити да се задълбочава в миналото и да се връща към доадамовите времена и тъй като беше върховен учител на юдеите преданията за Адам се преплетоха с повествуванията за сътворението на света. Това, че по-древните предания признаваха съществуването на доадамическата цивилизация, нагледно се демонстрира от следния факт: последващите редактори, имащи намерението да изтрият всички напомняния за хорските дела преди Адам, забравиха да премахнат красноречивото напомняне за преселването на Каин в “земите на Нод”, където той си намери жена[16].
1955 74:8.9 The Hebrews had no written language in general usage for a long time after they reached Palestine. They learned the use of an alphabet from the neighboring Philistines, who were political refugees from the higher civilization of Crete. The Hebrews did little writing until about 900 B.C., and having no written language until such a late date, they had several different stories of creation in circulation, but after the Babylonian captivity they inclined more toward accepting a modified Mesopotamian version.
2014 74:8.9 В течение на още много векове след идването си в Палестина юдеите почти не познаваха писмеността. Те се научиха да използват азбуката от съседните филистимяни — политически бежанци от Крит, където в това време съществуваше по-развита цивилизация. Приблизително до 900 година преди новата ера юдеите почти нищо не записваха и тъй като писмеността се появи при тях в толкова късен период, сред народа битуваха дотолкова различни предания за сътворението на света. Но след вавилонския плен те станаха по-склонни да възприемат видоизменената месопотамска версия.
1955 74:8.10 Jewish tradition became crystallized about Moses, and because he endeavored to trace the lineage of Abraham back to Adam, the Jews assumed that Adam was the first of all mankind. Yahweh was the creator, and since Adam was supposed to be the first man, he must have made the world just prior to making Adam. And then the tradition of Adam’s six days got woven into the story, with the result that almost a thousand years after Moses’ sojourn on earth the tradition of creation in six days was written out and subsequently credited to him.
2014 74:8.10 Еврейската традиция беше формирана около фигурата на Моисей, а тъй като той се опита да проследи родословното дърво от Авраам до Адам, то евреите заключиха, че Адам е първият представител на човешкия род[17]. Яхве беше творецът и доколкото се предполагаше, че Адам е първият човек, Яхве трябваше да е създал света непосредствено преди да сътвори Адам. По-късно традиционната представа за шестте дни на Адам се сля с легендата за сътворението на света, в резултат на което почти хиляда години след пребиваването на Моисей на земята преданието за сътворяването на света за шест дни беше записано и впоследствие приписано на него.
1955 74:8.11 When the Jewish priests returned to Jerusalem, they had already completed the writing of their narrative of the beginning of things. Soon they made claims that this recital was a recently discovered story of creation written by Moses. But the contemporary Hebrews of around 500 B.C. did not consider these writings to be divine revelations; they looked upon them much as later peoples regard mythological narratives.
2014 74:8.11 Още преди завръщането в Йерусалим еврейските жреци завършиха писменото изложение на повествуванията за началото на нещата. Скоро те заявиха, че това описание е неотдавна намерена история за сътворението на света, написана от Моисей[18]. Но в онова време — около 500 година преди новата ера, юдеите не смятаха тези писания за божествени откровения; те се отнасяха към тях в значителна степен така, както по-късните народи се отнасяха към митовете.
1955 74:8.12 This spurious document, reputed to be the teachings of Moses, was brought to the attention of Ptolemy, the Greek king of Egypt, who had it translated into Greek by a commission of seventy scholars for his new library at Alexandria. And so this account found its place among those writings which subsequently became a part of the later collections of the “sacred scriptures” of the Hebrew and Christian religions. And through identification with these theological systems, such concepts for a long time profoundly influenced the philosophy of many Occidental peoples.
2014 74:8.12 Този фалшифициран документ, смятан за учението на Моисей, беше показан на Птоломей — гръцкият цар на Египет, който се разпореди комисия от седемдесет учени да подготви гръцки превод за неговата нова библиотека в Александрия. Така това описание влезе в числото на тези документи, които впоследствие станаха част от по-късната сбирка “свещени писания” на юдейската и християнска религия. Такива представи, отъждествявани с тези теологични системи, в течение на дълго време оказваха дълбоко влияние върху философията на много народи на Запада.
1955 74:8.13 The Christian teachers perpetuated the belief in the fiat creation of the human race, and all this led directly to the formation of the hypothesis of a onetime golden age of utopian bliss and the theory of the fall of man or superman which accounted for the nonutopian condition of society. These outlooks on life and man’s place in the universe were at best discouraging since they were predicated upon a belief in retrogression rather than progression, as well as implying a vengeful Deity, who had vented wrath upon the human race in retribution for the errors of certain onetime planetary administrators.
2014 74:8.13 Християнските проповедници поддържаха вярата в санкционираното сътворение на човешката раса и всичко това стана непосредствена причина за поява на хипотези за миналия златен век на идеално блаженство и теорията за падението на човека или свръхчовека, което служеше като обяснение на неидеалното състояние на обществото. Такива възгледи за живота и мястото на човека във вселената бяха в най-добрия случай неутешителни, тъй като те се построяваха на вярата в регрес, а не прогрес, а също така предполагаха съществуването на отмъстително Божество, което е стоварило своя гняв на човешката раса в наказание за грешките, допуснати при управлението на планетата в далечото минало.
1955 74:8.14 The “golden age” is a myth, but Eden was a fact, and the Garden civilization was actually overthrown. Adam and Eve carried on in the Garden for one hundred and seventeen years when, through the impatience of Eve and the errors of judgment of Adam, they presumed to turn aside from the ordained way, speedily bringing disaster upon themselves and ruinous retardation upon the developmental progression of all Urantia.
2014 74:8.14 “Златният век” е мит, но Едем беше реалност и цивилизацията на Градината действително беше разрушена. Адам и Ева продължиха своята дейност в Градината сто и седемнадесет години, докато — поради нетърпението на Ева и погрешните съждения на Адам, не решиха да кривнат от означения път, което веднага се превърна в тяхна лична катастрофа и пагубно забавяне на еволюционното развитие на цялата Урантия.