© 2014 Фондация Урантия
| Документ 98. Ученията на Мелхиседек на запад |
Индекс
Множествена версия |
Документ 100. Религията в опита на човека |
99:0.1 РЕЛИГИЯТА постига своето висше социално служене, когато е най-малко свързана със светските институции на обществото. В миналите векове, предвид на това, че социалните реформи основно се ограничаваха в сферата на нравствеността, на религията не ú се налагаше да се приспособява към радикалните изменения в икономическата и политическа система. Главният проблем на религията беше стремежът да замени злото с добро в пределите на съществуващия социален порядък на политическата и икономическа култура. Затова религията косвено спомагаше за запазване на установилия се в обществото ред, за укрепване на съществуващия тип цивилизация.
99:0.2 Но религията няма нужда да има непосредствено отношение към създаването на нови социални системи, нито към запазването на стари. Истинската религия действително се противи на насилието като метод за социална еволюция, но тя не се противи на разумните опити на обществото да адаптира своите обичаи и да приспособи своите институции към нови икономически условия и културни изисквания.
99:0.3 В миналото религията понякога действително одобряваше социалните реформи, но в двадесети век на нея ú се налагаше да се сблъсква с необходимостта от приспособяване към широкомащабно и продължително социално преустройство. Условията за живот се изменят толкова стремително, че е необходимо значително да се ускори преобразуването на обществените институции. Затова религията трябва бързо да се адаптира към този нов и постоянно изменящ се социален ред.
99:1.1 Техническите изобретения и разпространението на знания видоизменят цивилизацията; някои икономически приспособления и социални промени са задължителни за предотвратяването на културната катастрофа. Ще е необходимо хилядолетие преди този нов, бъдещ социален ред да стане устойчив. Хората трябва да се примирят с процеса на промените, адаптациите и повторните адаптации. Човечеството се намира на пътя на нова, неразкрита планетарна съдба.
99:1.2 Религията трябва да стане осезателен и динамичен фактор за морална устойчивост и духовен прогрес, действащ в условията на постоянно изменящите се обстоятелства и нескончаемите икономически преобразувания.
99:1.3 Урантийското общество не може да се надява на това, че ще му се отдаде да остане в устойчиво състояние така, както това ставаше в предишните векове. Социалният кораб излезе от тихите заливи на устойчивите традиции и се отправи в плаване по бурните морета на еволюционната съдба; и както никога преди в световната история, човешката душа трябва точно да разгледа навигационните карти на морала и задължително да следва компаса на религията. Висшата мисия на религията като социален фактор е стабилизацията на идеалите на човечеството в това опасно време на преход от един стадий на цивилизацията към друг, от едно ниво на култура към друго.
99:1.4 В религията няма да се появят нови задължения, но неотложната ú задача се състои в това, да действа като мъдър ръководител и опитен съветник във всички тези нови и бързо изменящи се ситуации. Обществото става по-механично, по-тясно, по-сложно, а взаимозависимостта на неговите отделни части е по-опасна. Задачата на религията е да не допусне тези взаимовръзки да доведат до взаимен регрес или дори до унищожение. Религията трябва да служи като космическа сол, непозволяваща на ферментите на развитието да унищожат културния аромат на цивилизацията. Само с помощта на религията тези нови социални отношения и икономически катаклизми могат да доведат до устойчиво братство.
99:1.5 Отричащият Бога хуманизъм е по човешки благороден жест, но истинската религия е единствената сила, способна да доведе до устойчиво повишаване на чувствителността на една специална група към нуждите и страданията на други. В миналото институционалната религия можеше да остава пасивна, когато горните слоеве на обществото бяха глухи за страданията и угнетеното състояние на безпомощните низши слоеве, но днес низшите социални класи вече не са нито толкова откровено невежи, нито толкова политически безпомощни.
99:1.6 Религията не трябва да се занимава непосредствено със светската задача за социално преустройство и икономическа реорганизация. Но тя трябва активно да върви в крак с всички успехи на цивилизацията, ясно и решително потвърждавайки своите нравствени и духовни пълномощия и духовни заповеди, своята прогресивна философия на човешкия живот и трансценденталното спасение. Духът на религията е вечен, но формата на нейното изражение трябва отново да се определя при всяко обновление на речника на човешкия език.
99:2.1 Институционалната религия е неспособна да стане вдъхновител и ръководител на това надигащо се всемирно социално преустройство и икономическа реорганизация, тъй като за съжаление тя — в по-голяма или по-малка степен — стана органична част от соцално-икономическата система, на която е съдено да бъде преобразувана. Само истинската религия, основана на личен духовен опит, е способна да изпълнява полезна и съзидателна функция в условията на днешната криза на цивилизацията.
99:2.2 Институционалната религия се оказа в безизходно положение, в омагьосан кръг. Тя е неспособна да преустрои обществото, без първоначално да преустрои себе си; но явявайки се толкова неотменна част от съществуващия ред, тя е неспособна да преустрои себе си, докато не бъде радикално преустроено обществото.
99:2.3 Вярващите трябва да функционират в обществото, промишлеността и политиката като индивиди, а не като групи, партии или институции. Религиозната група, която позволява на себе си да действа като такава отделно от религиозната дейност, веднага става политическа партия, икономическа организация или социална институция. Религиозният колективизъм трябва да ограничи своите усилия в съдействието на религиозни цели.
99:2.4 В социалното преустройство вярващите — в сравнение с невярващите хора — представляваха голяма ценност само дотолкова, доколкото религията разшири тяхната далновидност и ги снабди с тази висша социална мъдрост, която се ражда от искреното желание да обичаш Бога с висша любов и да обичаш всеки човек като свой брат в Царството небесно. Идеалният социален ред е този, в който всеки човек обича своя ближен така, както обича себе си.
99:2.5 Възможно е в миналото институционалната църква действително да изглеждаше, че служи на обществото, прославяйки съществуващите политически и икономически процедури, но ако иска да се запази, тя трябва колкото се може по-бързо да се откаже от тази роля. Единствено подобаващо отношение на църквата е проповядването на отказ от насилието, доктрината за мирната еволюция, вместо насилствена революция — мира на Земята и добрата воля сред хората.
99:2.6 На съвременната религия ú е трудно да измени своето отношение към стремителните социални промени само затова, защото се оказа скована от своята институционалност, традиции и догми. На религията, основана върху живия опит, не ú е трудно да запази преднината си пред тези промени и икономически разтърсвания, когато със своите действия тя неизменно укрепва морала и е социален ръководител и духовен кормчия. Истинската религия пренася от една епоха в друга това ценно нещо, което съществува в културата, а също и тази мъдрост, която се ражда в опита на хората, познали Бога и стремящи се да станат като Него.
99:3.1 Ранното християнство беше напълно свободно от каквито и да е граждански задължения, социални задължения и икономически обединения. Едва най-късното християнство, превръщайки се в институт, стана органическа част от политическата и социална структура на западната цивилизация.
99:3.2 Небесното царство не е нито социален, нито икономически принос; то представлява изключително духовно братство на позналите Бога индивиди. Разбира се, такова братство само по себе си е нов и удивителен социален феномен, който влече след себе си поразителни политически и икономически последствия.
99:3.3 Вярващият не е глух за болестите на обществото, невнимателен към гражданската справедливост, неспособен за икономическо мислене или равнодушен към политическата тирания. Религията непосредствено влияе на социалното преустройство затова, защото дарява индивидуалния гражданин с дух и идеал. Отношението на такива индивидуални вярващи косвено въздейства върху културната цивилизация според това, как те стават активни и влиятелни членове на различни социални, морални, икономически и политически групи.
99:3.4 Постигането на висока културна цивилизация предполага: първо, наличието на идеален тип гражданин; и второ — на идеални и адекватни социални механизми, с помощта на които тези граждани биха могли да контролират икономическите и политически интитуции на такова развито човешко общество.
99:3.5 Поради преувеличена лъжлива сантименталност църквата в течение на дълго време опекунстваше нямащите и нещастните и всичко това се смяташе за благо дело; но същата тази сантименталност доведе до неразумно запазване на изродилите се в расово отношение елементи, което изключително много забави прогреса на цивилизацията.
99:3.6 Много реорганизатори на обществото яростно нападат институционалната религия, но те самите всъщност са дълбоко религиозни в разпространяването на своите социални реформи. Излиза, че религиозната мотивация — лична и повече или по-малко неосъзната, играе огромна роля в съвременната програма за социално преустройство.
99:3.7 Огромната слабост на цялата тази непризната и безсъзнателна религиозна дейност се заключава в това, че тя е неспособна да извлече полза от откритата религиозна критика и така да се издигне до полезните нива на самокоригирането. Истина е, че религията не се развива, ако не е дисциплинирана от конструктивна критика, не е усилена от философията, не е очистена от науката и не е възпитана от предано приятелство.
99:3.8 Винаги съществува огромна опасност от изкривяване и извращаване на религията за постигане на лъжливи цели — както това става по време на война, когато всяка от противоборстващите страни проституира своята религия, превръщайки я във военна пропаганда. Лишеното от любов старание винаги е във вреда на религията, докато притесненията направляват религиозната дейност към постигането на някаква социологическа или теологическа цел.
99:3.9 Религията може да се огради от участие в нечестивите светски съглашения само чрез следните средства:
99:3.10 1. Критическа и коригираща философия.
99:3.11 2. Неучастие в каквито и да било социални, икономически и политически съюзи.
99:3.12 3. Творчески, утещаващи и развиващи любов приятелства.
99:3.13 4. Последователно задълбочаване на духовната проницателност и възприемане на космическите значения.
99:3.14 5. Предотвратяване на фанатизма чрез уравновесяващо влияние на рационалното и научно отношение.
99:3.15 Като група вярващите трябва да имат отношение само към религията, макар че като отделен гражданин всеки вярващ може да стане изтъкнат лидер на някакво движение за социално, икономическо или политическо преустройство.
99:3.16 Задачата на религията е да създава, поддържа и стимулира в индивидуалния гражданин такава космическа преданост, която ще го доведе до успех в развитието на всички тези трудни, но желателни видове обществено служене.
99:4.1 Истинската религия прави вярващия социално значим и го дарява със способност за постигане на самата същност на другарството между хората. Но формализацията на религиозните групи нерядко разрушава същите тези ценности, заради съдействието на които се създава. Човешката дружба и божествената религия са взаимополезни и в значителна степен поучителни при балансираното и съгласувано развитие на всяка от тях. Религията изпълва с ново значение всички групови обединения — семейства, училища и клубове. Тя придава нов смисъл на отдиха и възвисява истинския хумор.
99:4.2 Духовното постижение трансформира ръководството на обществото; религията не позволява на колективните движения да забравят своите истински цели. Заедно с децата религията е велик обединител на семейството, при условие че представлява жива и растяща вяра. Семейният живот е невъзможен без деца; той може да мине без религия, но подобно препятствие многократно умножава трудностите на този съкровен човешки съюз. След личния религиозен опит семейният живот в първите десетилетия на двадесети век повече от всичко страда от упадъка, настъпил в резултат на прехода от религиозното послушание към формиращите се нови значения и ценности.
99:4.3 Истинската религия е изпълненият със смисъл път на динамичния живот в условията на обикновената реалност на ежедневното съществуване. Но за да може религията да поощрява индивидуалното развитие на характера и да повишава интегрирането на личността, не следва да я стандартизирате. За да може тя да стимулира оценката на опита и да бъде притегателна ценност, не бива да я превръщате в стереотип. За да спомага за висша преданост, не следва да я формализирате.
99:4.4 Каквито и сътресения да съпровождат социалното и икономическо развитие на цивилизацията, религията си остава истинска и полезна, ако развива в индивида опит, в който господстват истината, красотата, добродетелта, тъй като такава е истинската духовна концепция на висшата реалност. Чрез любовта и поклонението тази концепция придобива смисъл като братско отношение на човек към човека и синовно отношение на човека към Бога.
99:4.5 В края на краищата именно това, в което човек вярва, а не това, което знае, определя неговото поведение и лични действия. Знаенето само на фактите оказва съвсем незначително въздействие на обикновения човек, ако не е активизирано от емоциите. Но религиозната активация е свръхемоционална, религията обединява целия човешки опит на трансцендентални нива, докосвайки се до и освобождавайки присъстващите в смъртния живот духовни енергии.
99:4.6 В условията на психологически неустойчивия двадесети век с неговите икономически сътресения, противоречиви морални доктрини и социални вълнения, характерни за циклоничните преходни периоди на научната ера — хиляди и хиляди мъже и жени по човешки се отклониха от пътя; те изпитват тревога, вълнение, страх, неувереност и безпокойство; както никога преди това те се нуждаят от утешението и устойчивостта, които може да им даде разумната религия. На фона на безпрецедентния научен прогрес и развитие на техниката съществуват духовна стагнация и философски хаос.
99:4.7 Не съществува опасност от това, религията да се превръща все повече и повече в частен въпрос — личен опит, при условие че не губи мотивацията си за неегоистично и предано обществено служене. Религията беше подложена на много второстепенни въздействия: внезапно сливане на културите, смесване на вероизповеданията, отслабване на властта от църквата, промени в семейния живот, а също така и на урбанизацията и механизацията.
99:4.8 Най-голямата духовна опасност за човека е в частичния прогрес — сложната ситуация на незавършения растеж: отказ от еволюционните религии на страха без незабавно обръщане към богооткровената религия на любовта. Съвременната наука, особено психологията, отслаби само тези религии, които в голяма степен зависят от страха, суеверията и емоциите.
99:4.9 Преходният период винаги се съпровожда с объркване и спокойствието ще надделее в религиозния свят едва тогава, когато завърши великата борба на трите съревноваващи се с философията религии:
99:4.10 1. Присъщата на много религии спиритическа вяра (в едно провиденциално Божество).
99:4.11 2. Присъщите на много философии хуманистична и идеалистична вяра.
99:4.12 3. Присъщите на много науки механистични и идеалистични концепции.
99:4.13 И тези три частични подхода към реалността на космоса съответно трябва да бъдат съгласувани с богооткровено изложение на религията, философията и космологията, изобразяващо триединното съществуване на духа, разума и енергията, произлизащи от Райската Троица и постигащи пространствено-времево обединение в Божеството Бог-Върховния.
99:5.1 Макар че религията е изключително личен духовен опит, познаването на Бога като Баща, следствието на този опит — тоест познаването на хората като свои братя, изисква приспособяването на своето “аз” към “аз”-а на другите хора, което предполага съществуването на социален или групов аспект на религиозния живот. Религията отначало се заключава във вътрешната или лична адаптация, след което става дело на социално служене или адаптация към групата. Появата на религиозната група е неизбежно следствие от човешката общителност. По-нататъшната съдба на тези религиозни групи в значителна степен зависи от мъдростта на техните ръководители. В примитивното общество религиозната група обикновено слабо се отличава от икономическите или политически групи. Религията винаги е охранявала нравите и укрепвала обществото. Това остава вярно и досега, въпреки ученията на много съвременни социалисти и хуманисти.
99:5.2 Винаги помнете: истинската религия се заключава в това, да познаваш Бога като свой Баща и човека — като свой брат. Религията не е робската вяра в заплахата с наказание или в магическите обещания за бъдещи тайнствени награди.
99:5.3 Религията на Иисус е най-динамичното влияние от всички, които са оказвали въздействие върху човешкия род. Иисус разби традицията, унищожи догмата и призова човечеството към постигането на неговите най-висши идеали във времето и вечността — да станеш съвършен, както е съвършен небесният Отец[1].
99:5.4 Религията е способна истински да действа, едва след като религиозната група се отдели от всички религиозни групи; така се появява социалното обединение на духовните членове на небесното Царство.
99:5.5 Доктрината за пълната греховност на човека в значителна степен унищожи потенциалната способност на религията да оказва възвисяващо и вдъхновяващо социално въздействие. Иисус се стремеше да възстанови достойнството на човека, когато заяви, че всички хора са деца на Бога[2].
99:5.6 Всяка религиозна вяра, способна да одухотвори вярващия, задължително влече след себе си дълбоки последствия в социалния живот на такъв вярващ. Религиозният опит неизменно донася “плодовете на духа” в ежедневния живот на водения от духа смъртен[3].
99:5.7 Така неизбежно, както наличието в хората на обща вяра, е създаването на някои религиозни групи, определящо с времето общи цели. Някога вярващите ще се съберат заедно и действително ще започнат да си сътрудничат, изхождайки от единството на идеалите и намеренията, вместо да се опитват да се сдобият с това, изхождайки от психологическите мнения и теологичните възгледи. Вярващите хора трябва да ги обединяват не символите на вярата, а целите. Предвид това, че истинската религия е дело на личния духовен опит, всеки отделен вярващ неизбежно ще има свое собствено и индивидуално тълкуване на реализацията на този духовен опит. Нека терминът “вяра” означава отношението на индивида към Бога, а не догматични формулировки за това, за което някои групи смъртни са могли да се договорят като за общ религиозен възглед. “Имаш ли вяра? Имай я в себе си[4].”
99:5.8 Това, че вярата има отношение само към постигането на идеалните ценности, е показано в определенията, които се привеждат в Новия Завет; той провъзгласява, че вярата е същност на очакваното и потвърждение на невидимото[5].
99:5.9 Първобитният човек малко се стремеше към това,да предаде своите религиозни убеждения с думи. Неговата религия се изразяваше повече в танца, отколкото в мислите. Съвременните хора измислиха множество символи на вярата и създадоха многобройни изпитания на религиозната вяра. Вярващите хора на бъдещето са длъжни да живеят религиозен живот, изцяло да посвещават себе си на служенето на братството между хората. За човека отдавна е време да придобие религиозен опит, толкова личен и толкова възвишен, че да може да се реализира и изрази само с „чувства, твърде дълбоки за думите”.
99:5.10 Иисус не изискваше от своите последователи да се събират периодически за церемониално произнасяне на слова, демонстриращи общата вяра. Той им предписваше да се събират заедно, за да могат действително да направят нещо — да вземат участие в общата вечеря в памет на неговия посвещенчески живот на Урантия.
99:5.11 Колко неправи са християните, когато, представяйки Христос като висш идеал за духовен вожд, смеят да изискват от осъзналите Бога мъже и жени да отхвърлят историческото ръководство на тези познали Бога хора, които са спомогнали за тяхното специфично национално или расово просвещение в отминалите епохи.
99:6.1 Сектантството е болест на институционалната религия, догматизмът — поробване на духовната природа. Много по-добре е да имаш религия без църкви, отколкото църкви без религия. Религиозното брожение на двадесети век само по себе си още не говори за духовен упадък. Объркване предшества както растежа, така и разрушението.
99:6.2 Социализацията на религията преследва реална цел. Задачата на груповата религиозна дейност — да се преобразува религиозната преданост; да се умножава привлекателността на истината, красотата и добродетелта; да се усилва притегателността на висшите ценности; да се усъвършенства служенето в духа на алтруистичното приятелство; да се прославят потенциалните възможности на семейния живот; да се развива религиозното образование; да се предоставят мъдрите съвети и духовното наставничество; и да се поощрява груповото поклонение. И всички живи религии поощряват човешката дружба, запазват нравствеността, спомагат за добросъседските отношения и улесняват разпространението на най-важното евангелие, заключено в съответните проповеди за вечно спасение.
99:6.3 Но с превръщането на религията в обществена институция нейната способност да твори добро се намалява, докато възможността да носи зло многократно нараства. Към опасностите от формализираната религия се отнасят: появата на строги и вкаменели възгледи; придобиването на все по-големи имуществени права при усилване на секуларизацията; тенденцията към стандартизация и закостеняване на истината; отклонение на религията от служенето на Бога в полза на служенето на църквата; склонност на ръководителите да се превръщат в администратори вместо в духовници; тенденция към образуването на секти и конкуриращи се течения; установяване на деспотична власт на духовенството; създаване на аристократичното отношение на “избрания народ”; поощряване на лъжливите и преувеличени идеи за святост; превръщането на религията във всекидневие и лишаване от жизненост на поклонението; тенденция към преклонение пред миналото и пренебрегване на изискванията на днешния ден; неспособност да се предложи съвременно тълкуване на религията; въвличане във функцията на светските институции; такава религия създава порочно деление на религиозни касти и става нетърпим ортодоксален съдия; тя е неспособна да задържи интереса на авантюристичния младеж и постепенно губи спасителния смисъл на евангелието за вечното спасение.
99:6.4 Формалната религия сдържа хората в тяхната лична духовна дейност, вместо да ги освобождава за по-активно служене като строители на царството.
99:7.1 Макар че църквата и другите религиозни групи трябва да странят от всяка светска дейност, религиите не следва да предприемат нищо, което би могло да възпрепятства или забави социалната координация на човешките институции. Животът трябва да продължава да се изпълва с все по-голям смисъл, човекът трябва да продължава да реформира своята философия и да очиства своята религия.
99:7.2 Политическата наука трябва да преобразува икономиката и промишлеността с помощта на методите, които заимства от обществените науки, както и благодарение на интуицията и подбудите, които изхождат от религиозния живот. Във всяко социално преобразувание религията привнася укрепваща преданост на трансценденталния обект — неизменната цел, намираща се отвъд пределите на и над непосредствената преходна цел. В хаотичните условия на бързо променящото се обкръжение на смъртния човек му е необходима поддръжката на широката космическа перспектива.
99:7.3 Религията вдъхновява човека да живее мъжествено и радостно в този свят; тя обединява търпението със страстта, проницателността с устрема, съчувствието с могъществото и идеалите с енергията.
99:7.4 Човекът никога няма да може мъдро да реши мирските въпроси или да преодолее егоизма на личните интереси, ако не се предаде на медитативно размишление в присъствието на владичеството на Бога и ако не отчете реалностите на божествените значения и духовни ценности.
99:7.5 Икономическата взаимозависимост и социалното другарство с времето ще доведат до братство. Човекът по природа е мечтател, но науката го отрезвява дотолкова, че активизацията на човека от религията вече не е свързана до такава степен с риска от прибързани, неадекватни реакции. Икономическата необходимост привързва човека към действителността и личният религиозен опит поставя този човек лице в лице с вечните реалности на едно неизменно разширяващо се космическо гражданство.
99:7.6 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 98. Ученията на Мелхиседек на запад |
Индекс
Множествена версия |
Документ 100. Религията в опита на човека |