1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета? [1] [11]
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. [2]
5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки: [12]
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. [3] [4]
8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. [5]
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет. [6] [7]
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него. [8] [9] [10]