1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. [1]
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. [2] [3] [4]
3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. [5]
5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното. [6]
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.
9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. [7] [8]
10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. [9]
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.
13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове [10] [11] [12] [13] [14] [15]
15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче! [16]
16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. [17] [18]
17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
20 Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. [19]
22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.
24 Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; [20]
27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля. [21]
28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. [22]
29 Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя
30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32 Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? [23] [24]
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? [25]
36 (защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане").
37 Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. [26]
38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, [27]
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.