© 2014 Фондация Урантия
| Документ 140. Посвещаването на дванадесетте за апостоли |
Индекс
Множествена версия |
Документ 142. Пасхата в Йерусалим |
141:0.1 В ПЪРВИЯ ден от седмицата, 19 януари 27 година от н.е., Иисус и дванадесетте апостоли се приготвиха да напуснат своя витсаидски център. Апостолите нищо не знаеха за плановете на своя Учител освен това, че те трябва да тръгнат за Йерусалим, за да присъстват през април на празнуването на Пасхата, и че им предстоеше да вървят по долината на Йордан. Едва по обед те можаха да напуснат дома на Зеведей, тъй като семейството на апостолите и другите ученици дойдоха да се простят с тях и да им пожелаят успехи в новото дело, към което те се канеха да пристъпят.
141:0.2 Време беше да тръгнат на път, когато апостолите забелязаха отсъствието на Учителя и Андрей отиде да го търси. Скоро той намери Иисус на брега; той седеше в лодката и плачеше. Апостолите често виждаха Учителя в минути на печал и им се случваше да го видят в кратки периоди на дълбока замисленост, но никой от тях никога не го беше виждал да плаче. Такава развълнуваност на Учителя в навечерието на тяхното заминаване за Йерусалим дотолкова изуми Андрей, че той се реши да се приближи до Иисус и да го попита: “Учителю, защо плачеш в този велик ден, когато ни предстои да тръгнем за Йерусалим и да възвестим Царството на Отеца? Кой от нас те е обидил?” Връщайки се заедно с Андрей обратно при апостолите, Иисус отговори: “Никой от вас не ме е огорчил. Аз съм опечален само от това, че нито един член от семейството на моя баща Йосиф не си спомни за този ден и не дойде тук, за да ни пожелае успех.” В това време Рут беше на гости при своя брат Йосиф в Назарет. Другите членове на семейството таяха гордост, разочарование, неразбиране и дребни обиди от оскърбено самолюбие.
¶ 1. ИИСУС И АПОСТОЛИТЕ НАПУСКАТ ГАЛИЛЕЯ
141:1.1 Капернаум не беше далеч от Тивериада и славата на Иисус вече започваше да се разпространява по цялата Галилея и даже отвъд нейните предели. Иисус знаеше, че скоро Ирод ще започне да обръща внимание на неговата дейност; затова смяташе, че е най-добре да тръгне заедно със своите апостоли на юг, в Юдея. Група от над сто вярващи пожела да отиде заедно с тях, но Иисус поговори с тези хора и ги помоли да не следват апостолите на юг по пътя им край Йордан. Макар че тези вярващи приеха да останат в Галилея, след няколко дни много от тях тръгнаха след Учителя.
141:1.2 В първия ден Иисус и апостолите стигнаха само до Тарихея, където спряха, за да пренощуват. На следващия ден те достигнаха това място на Йордан недалеч от Пела, където приблизително година по-рано проповядваше Йоан Кръстител и където беше приел кръщението Иисус. Тук те учеха и проповядваха повече от две седмици. Към края на първата седмица редом с това място, където се разположиха Иисус и апостолите, се появи лагер от няколкостотин души, дошли тук от Галилея, Финикия, Сирия, Декаполис, Перея и Юдея.
141:1.3 Иисус не изнасяше публични проповеди. Андрей раздели народа на групи и назначаваше проповедници за утринните и следобедните събрания; след вечерята Иисус беседваше с апостолите. Той не ги учеше на нещо ново, но повтаряше своите предишни учения и отговаряше на многобройни въпроси. В една от тези вечери той им разказа нещо за четиридесетте дни, прекарани в планината недалеч от това място.
141:1.4 Много от тези, които дойдоха тук от Перея и Юдея, бяха кръстени от Йоан и искаха по-добре да се запознаят с ученията на Иисус. Апостолите постигнаха повече успехи в обучението на последователите на Йоан, доколкото те по никакъв начин не омаловажаваха неговата проповед, както и поради това, че в това време те даже не кръщаваха своите нови ученици. Но вечен препъни камък за привържениците на Йоан беше това, че Иисус — ако беше всичко това, за което обяви Йоан, не направи нищо за изваждането на Кръстителя от тъмницата. Последователите на Йоан така и не разбраха защо Иисус не предотврати жестоката смърт на техния любим вожд.
141:1.5 От вечер на вечер Иисус внимателно наставляваше своите другари-апостоли в тънкото и трудно дело за съхраняване на добри отношения с последователите на Йоан Кръстител. В течение на първата година от общественото служене на Иисус повече от три четвърти от неговите привърженици спадаха към числото на тези, които преди това бяха следвали Йоан и приели от него кръщение. В течение на цялата 27 година от. н.е. те скромно поемаха работата на Йоан в Перея и Юдея.
¶ 2. ЗАКОНЪТ НА БОГА И ВОЛЯТА НА ОТЕЦА
141:2.1 Вечерта преди заминаването от Пела Иисус даде на своите апостоли допълнителни разяснения относно новото Царство. Учителят каза: “Учили са ви да чакате настъпването на Царството Божие; аз дойдох да възвестя, че това дългоочаквано Царство се е приближило, че то сега присъства тук, сред нас. Във всяко царство трябва да има цар, седящ на своя трон и творящ законите на царството. Затова във вас се е създала представата за Царството небесно като за възвеличена власт на еврейския народ над всички народи на Земята и за Месията, седящ на трона на Давид и оттук — от това място, надарен с вълшебна сила, провъзгласяващ законите за целия свят. Но, деца мои, вие не гледате с очите на вярата и не слушате в духа. Аз заявявам, че Царството небесно е претворяване и признаване на властта на Бога в сърцата на хората. Разбира се, в това Царство има Цар и този Цар е моят и вашият Баща. Ние действително сме Негови верни поданици, но неизмеримо по-високо от този факт е преобразяващата истина, че сме Негови синове. Моят живот е призван да направи тази истина очевидна за всички нас. Нашият Отец също седи на трон, но неръкотворен. Тронът на Безкрайното — това е вечната обител на Отеца в Рая; Отецът изпълва със Себе Си всичко и провъзгласява Своите закони през безкрайните вселени. И Отецът също управлява в сърцата на Своите земни деца чрез този дух, който Той е изпратил да живее в душите на смъртни хора[1].
141:2.2 Когато ставате поданици на това Царство, вие действително придобивате способността да слушате законите на Управителя на Вселената; но когато, благодарение на Евангелието за Царството, което аз дойдох да възвестя, вие — с помощта на своята вяра — откриете, че сте синове, то от това време нататък вие ще гледате на себе си не като на законопослушни създания на всемогъщия цар, а като на избрани синове на любящ и божествен Баща. Истина, истина ви казвам, когато волята на Отеца е ваш закон, вие едва ли пребивавате в Царството. Но когато волята на Отеца наистина стане ваша воля, то вие в най-истинския смисъл придобивате Царството, защото това означава, че Царството се е превърнало във ваш установен опит. Когато волята Божия е ваш закон, вие сте благородни роби-поданици; но когато вярвате в това ново Евангелие на божествено синовство, волята на моя Отец става ваша воля и вие се възвисявате до високото положение на свободните деца на Бога, освободените синове на Царството[2].”
141:2.3 Част от апостолите усвои някои положения на това учение, но нито един от тях не разбра цялото значение на това потресаващо възвестяване, с изключение, може би, на Яков Зеведеев. Но тези думи се запечатваха в душите им и правеха радостен техния труд в последващите години на служене.
¶ 3. ПРИСТИГАНЕТО В АМАТУС
141:3.1 Учителят и неговите апостоли останаха близо до Аматус почти три седмици. Апостолите, както и преди, два пъти на ден излизаха с проповеди пред народа, а в съботите, през втората половина на деня, със своя проповед се обръщаше Иисус. Да продължават да почиват в средите стана невъзможно; затова Андрей уреди в течение на шестдневната седмица всеки ден двама от апостолите да почиват, а по време на съботните богослужения се трудеха всички.
141:3.2 По-често от другите с проповеди излизаха Петър, Яков и Йоан. Филип, Натанаил, Тома и Симон отделяха много внимание на индивидуалния труд и водеха занятия в специалните групи за посетители; близнаците продължаваха да следят за реда, докато Андрей, Матей и Юда осъществяваха общото ръководство, макар че всеки от тези трима апостоли водеше значителна религиозна работа.
141:3.3 На Андрей се налагаше постоянно да изглажда недоразуменията и разногласията между учениците на Йоан и новите ученици на Иисус. На всеки няколко дни възникваха сериозни проблеми, но с помощта на другите апостоли Андрей успяваше — поне от време на време — да довежда противостоящите страни до някакво съгласие. Иисус отказваше да участва в такива събрания; той не се съгласяваше и да дава съвети как да се решават тези проблеми. Той нито веднъж не подсказа на апостолите как да се справят с такива трудности. Когато Андрей идваше при него с подобни въпроси, Иисус само отговаряше: “Мъдрият домакин не се намесва в семейните свади на своите гости; мъдрият родител не взема страна в дребните разпри на своите деца.”
141:3.4 Учителят показа огромна мъдрост и абсолютна безпристрастност във всички свои отношения с апостолите и с всички ученици. Иисус беше истински познавач на хората; той оказваше на своите събратя огромно влияние благодарение на съчетанието на обаяние и сила в своята личност. Неговият суров чергарски и бездомен живот оказваше тайнствено въздействие. Неговият властен маниер на обучение, ясна логика, сила на аргументацията, прозорлива интуиция, живост на ума, несравнима издръжливост и възвишена търпимост бяха привлекателни за разума и притегателни за духа. Той беше прост, мъжествен, искрен и безстрашен. При цялото физическо и интелектуално въздействие, което се чувстваше в присъствието на Учителя, в него също така бяха и всички черти на духовното очарование, станали част от неговата личност — търпение, доброта, кротост, мекота и скромност.
141:3.5 Иисус Назарянин действително беше силна и волева личност, въплъщение на интелектуално могъщество и духовна твърдост. Неговата личност привличаше не само жените с духовна настройка сред неговите последователи, но и образования, интелектуален Никодим, точно както и закаления в сражения римски воин — командир, поставен да пази кръста, който (като видя как умира Учителя) произнесе: “Наистина това беше Синът Божий[3].” И мъжествените, сурови галилейски рибари го наричаха Учителя[4].
141:3.6 Съществуващите изображения на Иисус са крайно неудачни. Тези запечатващи Христос картини оказват вредно въздействие на младежта; храмовите търговци едва ли биха се спуснали да бягат от Иисус, ако той беше такъв, какъвто обикновено го изобразяват вашите художници. Той беше въплъщение на величествената мъжественост; той беше благ, но естествен. Иисус не заемаше позата на мек, добър, кротък и добродушен мистик. Неговото учение завладяваше със своята динамичност. Той не само имаше благи намерения, но и извършваше благи дела[5].
141:3.7 Учителят никога не казваше: “Елате при мен, всички ленивци и мечтатели.” Но той действително неведнъж казваше: “Елате при мен, всички, които се трудите, и аз ще ви дам покой — духовна сила[6].” Яремът на Учителя действително е лек, но при все това той никога не го налага никому; всеки човек трябва да приеме този ярем по своя собствена и свободна воля[7].
141:3.8 Иисус показа, че победата се постига чрез жертвоприношение — чрез принасяне в жертва на гордостта и егоизма. Под проявяване на милосърдие той имаше предвид духовно освобождаване от всички обиди, жалби, гняв, жажда за своевластие и мъст. И когато каза: “Не се противете на злото”, той по-късно обясни, че не е имал предвид да се опрощава злото и не е препоръчвал братство с беззаконието[8]. Неговото намерение по-скоро беше да ви учи да прощавате, да „не се противите на злонамереното отношение към своята личност, на злонамереното оскърбяване на вашето чувство за лично достойнство”.
¶ 4. УЧЕНИЕТО ЗА ОТЕЦА
141:4.1 В Аматус Иисус изгуби много време, за да разясни на апостолите новата представа за Бога; отново и отново той им внушаваше, че Бог е Баща, а не велик върховен счетоводител, зает основно с регистрация на постъпките, очернящи Неговите заблудили се земни деца, с отчет за греховете и злото, за да може впоследствие да ги използва за Своя съд, който извършва над тях като справедлив Съдия на цялото творение. Евреите отдавна си представяха Бога като всеобщ Цар и даже като Баща на нацията, но все още никога мнозинство смъртни не си представяше Бога като любящ Баща на индивида[9][10].
141:4.2 В отговор на въпроса на Тома:“Кой е този Бог на царството?”, Иисус отговори: “Бог е твой Баща и религията — моето Евангелие, е не нещо друго, а вероизповедно признаване на истината, че ти си Негов син. Аз съм тук сред вас в плът, за да поясня тези две идеи със своя живот и учение[11].”
141:4.3 Иисус се стремеше и да освободи съзнанието на своите апостоли от представите, съгласно които принасянето в жертва на животни е религиозен дълг. Но тези хора, възпитани в религията на ежедневните жертвоприношения, зле разбираха какво има предвид той. Ала Учителят не губеше търпение. Ако не успяваше да стигне до умовете на всички апостоли посредством един пример, той отново формулираше своята идея, използвайки за разясняване на смисъла друга притча.
141:4.4 Едновременно с това Иисус започна по-подробно да разяснява на апостолите тяхната задача “да утешават страдащите и да изцеляват болните”[12]. Учителят много им говореше за човека като за единно цяло — съюз на тялото, разума и духа, образуващи индивида, мъжа или жената. Иисус разказа на своите съратници за трите вида недъзи, с които им предстоеше да се сблъскат, и обясни как следва да помагат на всички, които страдат от мъките, причинявани от човешките заболявания. Той ги учеше да разпознават следните случаи:
141:4.5 1. Болестите на плътта — тези недъзи, които обикновено се смятат за физически заболявания.
141:4.6 2. Разстройствата на съзнанието — тези недъзи на физическия характер, които впоследствие започнаха да се смятат за емоционални и умствени отклонения и разстройства.
141:4.7 3. Обладаността от зли духове.
141:4.8 В редица случаи Иисус обясняваше същността и засягаше произхода на тези зли духове, по онова време нерядко наричани също така и нечисти духове. Учителят добре знаеше разликата между обладаността от зли духове и безумието, но апостолите не знаеха това. Освен това предвид техните ограничени познания в областта на древната история на Урантия Иисус не можеше да се заеме с всестранно разясняване на този въпрос. Но той неведнъж им казваше, имайки предвид злите духове: “Те ще престанат да досаждат на хората, след като аз се възнеса към своя небесен Отец и излея своя дух над цялата плът — тогава, когато Царството пребъде във велико могъщество и духовна слава[13].”
141:4.9 В течение на цялата тази година седмица след седмица, месец след месец апостолите отделяха все повече внимание на грижи за болните.
¶ 5. ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО
141:5.1 Едно от най-значителните вечерни събрания в Аматус стана занятието, посветено на обсъждането на духовното единство. Яков Зеведеев попита: “Учителю, как да се научим да гледаме на нещата еднакво и с това да постигнем по-голямо съгласие помежду си?” Когато Иисус чу този въпрос, той почувства такова вълнение на духа, че отговори: “Яков, Яков, кога съм ви учил, че трябва да гледате на нещата еднакво? Аз дойдох в този свят, за да провъзглася духовната свобода, за да могат смъртните да получат възможността да живеят самостоятелен, самобитен и свободен живот пред Бога[14]. Аз не желая съгласието в обществото и братският свят да се купуват с цената на отказ от свободата на личността и духовната самобитност. Това, което искам от вас, мои апостоли, е духовно единство — а вие сте способни да го изпитате в тази радост, която ще донесе вашата единодушна преданост към беззаветното изпълнение на волята на моя небесен Отец. На вас не ви е нужно еднакво да виждате, еднакво да чувствате или даже еднакво да мислите, за да бъдете еднакви духовно. Духовното единство се ражда от съзнанието за това, че всеки от вас е надарен и все повече подчинен на духовния дар на небесния Отец. Вашето апостолско съгласие трябва да произлиза от факта, че духовната надежда на всеки от вас е тъждествена по своя произход, природа и предназначение[15].
141:5.2 Така вие ще можете да придобиете усъвършенствано единството на духовната цел и духовното разбиране, които произлизат от взаимното осъзнаване на идентичността на Райските духове, пребиваващи във всеки от вас; и ще можете да се наслаждавате на цялото това дълбоко духовно единство, съхранявайки пределно разнообразие на своите индивидуални особености в интелектуалното мислене, емоционалното усещане и социалното поведение. Вашите личности могат да се отличават с живително разнообразие и явно различие, докато вашите духовни същности и духовни плодове, придобити чрез божествено поклонение и братска любов, могат да бъдат толкова единни, че всички свидетели на вашия живот със сигурност ще забележат това духовно тъждество и душевно единство; те ще разберат, че вие сте били с мен, благодарение на което сте се научили — и то научили достойно, да изпълнявате волята на небесния Баща. Вие можете да постигнете единство в служене на Бога и при това характерът на вашето служене трябва да съответства на вашите индивидуални умствени, телесни и душевни способности.
141:5.3 Вашето духовно единство подразбира две неща, които винаги ще се съгласуват в живота на всеки вярващ: първо, вие притежавате обща подбуда — да преживеете своя живот в служене; всички вие повече от всичко желаете да изпълните волята на небесния Отец. Второ, всички вие имате обща цел на битието — да намерите небесния Отец и с това да докажете на вселената, че сте станали такива като Него.”
141:5.4 Много пъти за времето на подготовката на апостолите Иисус се връщаше към тази тема. Нееднократно им повтаряше: той не желае тези, които вярват в него, да станат привърженици на догми и норми в съответствие с религиозните тълкувания, даже ако към тези тълкувания се придържат благи хора. Отново и отново той предупреждаваше своите апостоли против формулирането на символи на вярванията и установяването на традиции като средство за ръководство и управление на тези, които вярват в Евангелието за Царството.
¶ 6. ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА В АМАТУС
141:6.1 Към края на последната седмица, прекарана в Аматус, Симон Зилот доведе при Иисус Техерма — персийски търговец, който имаше работа в Дамаск. Техерма беше чул за Иисус и пристигна в Капернаум, за да го види. Там той узна, че Иисус е тръгнал със своите апостоли по йорданския път към Йерусалим, и ги последва. Андрей представи Техерма на Симон за обучение. Симон го смяташе за “огнепоклонник” независимо от всички опити на Техерма да му обясни, че огънят е само зрим символ на Чистия и Светия. След разговора с Иисус персиецът заяви своето желание да остане няколко дни, за да присъства на уроците и да слуша проповедите.
141:6.2 Когато Симон Зилот и Иисус останаха сами, Симон попита Учителя: “Защо не успях да го убедя? Защо той така упорито ми се противопоставяше, а с такава готовност започна да слуша теб?” Иисус отговори: “Симон, Симон, колко пъти съм ти говорил за необходимостта да се въздържаш от всякакви опити да извадиш нещо от сърцата на хората, които търсят спасение? Колко пъти съм ви призовавал да се трудите само над това, да вложите нещо в тези жадни души? Доведи хората в Царството и великите, живи истини на Царството скоро ще изтласкат всяко сериозно заблуждение. Когато вече си запознал смъртния човек с това, че Бог е негов Баща, ще ти бъде по-лесно да го убедиш, че той действително е Божий син. И правейки това, ще донесеш светлината на спасението на този, който пребивава в тъмнина. Симон, когато Синът Човешки за пръв път дойде при вас, яви ли се той с отричане на Мойсей и пророците и с възвестяване на новия и по-добър живот? Не. Аз дойдох, не за да взема това, което сте получили от предците, а за да ви покажа по-съвършена представа за онова, което вашите бащи са виждали само отчасти. Затова върви, Симон, учи за Царството и го проповядвай и когато някой човек надеждно и уверено се утвърди в Царството и се обърне към теб с въпроси, тогава ще настане време да му разказваш за възхода на душата в божественото Царство.”
141:6.3 Симон беше изумен от тези думи, но направи така, както му каза Иисус, и персиецът Техерма стана един от встъпилите в Царството.
141:6.4 През тази вечер Иисус беседваше с апостолите за новия живот в Царството. Между другото той каза: “Когато встъпвате в Царството, вие се раждате отново. Не можете да учите на сложни духовни неща тези, които са родени само в плът; преди да се опитате да научите човека на прогресивните пътища на духа, погрижете се той да се роди в духа. Не се опитвайте да покажете на хората красотата на храма, без преди това да сте ги въвели в този храм. Запознавайте хората с Бога като синове Божии, преди да разсъждавате за доктрините за бащинството на Бога и синовството на хората. Не се борете с хората — винаги бъдете търпеливи. Това не е ваше Царство; вие сте само посланици. Просто идете и възвестявайте: това е Царството небесно — Бог е ваш Баща, а вие сте Негови синове; и тази блага вест, ако вярвате в нея с цялото си сърце, е вашето вечно спасение[16].”
141:6.5 Апостолите постигнаха огромни успехи за времето на пребиваването в Аматус. Но бяха крайно разочаровани, че Иисус не им даде никакви препоръки относно това, как да се държат с учениците на Йоан Кръстител. Даже по такъв важен въпрос като кръщението Иисус каза само едно: “Йоан действително кръщаваше с вода, но когато вие влезете в Царството, ще бъдете кръстени с Духа[17].”
¶ 7. В ЗАДЙОРДАНСКА БЕТАНИЯ
141:7.1 На 26 февруари Иисус, неговите апостоли и голяма група последователи тръгнаха покрай Йордан до мястото за преминаване близо до Бетания в Перея; това беше на мястото, където Йоан за пръв път възвести за бъдещото Царство. Иисус и апостолите останаха там в течение на четири седмици, като обучаваха и проповядваха, след което продължиха пътя към Йерусалим.
141:7.2 Седмица след пристигането в задйорданска Бетания Иисус, заедно с Петър, Яков и Йоан, тръгна към другия бряг на реката — в планината на юг от Йерихон, за тридневен отдих. Учителят разкри на тези трима апостоли много нови прогресивни истини за Царството небесно. В даденото повествувание излагаме тези учения в преобразуван и систематизиран вид.
141:7.3 Учителят се опита да разясни на апостолите следното: той желае неговите ученици, вкусвайки от благите духовни реалности на Царството, да живеят в този свят така, че хората, виждайки техния живот, да осъзнаят Царството и благодарение на това да почувстват потребност да узнаят от вярващите пътя за Царството. Всички такива искрени търсачи на истината винаги се радват да чуят благата вест за този дар на вярата, който осигурява влизането в Царството с неговите вечни и божествени духовни реалности.
141:7.4 Иисус се стремеше да внуши на всички учители на Евангелието за Царството, че тяхната единствена задача е да разкрият на всеки човек Бога като негов Баща: да доведат този индивид към осъзнаване на своето синовство, а след това да представят този човек на Бога като Негов син във вярата. Тези две принципни истини се разкриват в Иисус. Той наистина стана “пътят, истината и животът”[18]. Религията на Иисус беше изцяло основана върху неговия посвещенчески живот на Земята. Когато Иисус напусна този свят, той не остави след себе си никакви книги, закони или други форми на систематизиран човешки опит, които да окажат влияние върху религиозния живот на индивида.
141:7.5 Иисус разясняваше, че е дошъл за установяване на такива лични и вечни отношения с хората, които завинаги биха станали първостепенни в сравнение с всички останали човешки отношения. И той подчертаваше, че това съкровено духовно братство трябва да се разпространява над всички хора, във всички епохи, за всички социални условия, сред всички народи. Единствената награда, която той предлагаше на своите деца в този свят, беше духовната радост и приобщаването към божественото в следващия свят — вечния живот в постепенно усвояване на божествените духовни реалности на Райския Отец.
141:7.6 Иисус придаваше особено значение на това, което наричаше двете най-важни истини за Царството, а именно: постигане на спасение само и единствено чрез вярата, в съчетание с революционното учение за постигането на човешката свобода посредством искрено осъзнаване на истината: “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Иисус беше Истината, проявена в плът, и той обеща да изпрати Духа на Истината в сърцата на всички свои деца след своето завръщане при небесния Отец[19].[20]
141:7.7 Иисус учеше тези апостоли на основите на Истината, разчетени за цяла земна епоха. Често апостолите слушаха негови учения, предназначени в действителност за въодушевяване и просвещаване на други светове. Той даде със себе си пример за нов и самобитен план за живот. От човешка гледна точка действително беше евреин, но преживя своя земен живот в облика на смъртен човек за целия свят.
141:7.8 За да осигури признаването на Отеца в претворяването на плана за Царството, Иисус, както той обясняваше на апостолите, съзнателно не обръщаше внимание на „великите земни мъже”. От самото начало той се обръщаше със своята проповед към бедняците — същата тази прослойка, която в значителна степен беше пренебрегвана от мнозинството предшестващи еволюционни религии[21]. Той никого не презираше; неговият план беше всемирен и даже вселенски. Поради необикновената смелост и изразителност на неговите изявления Петър, Яков и Йоан се изкушаваха да мислят, че Иисус може и да не е с всичкия си[22].
141:7.9 Той се опитваше внимателно да внуши на апостолите истината, че се е явил с посвещенческа мисия, не за да даде пример на шепа земни създания, а за да създаде и демонстрира идеала за човешки живот за всички народи във всички светове в цялата своя вселена. И този идеал се приближаваше към висшето съвършенство, точно както и към висшата добродетел на Всеобщия Баща. Но апостолите не можаха да разберат значението на неговите думи.
141:7.10 Иисус заяви, че е дошъл, за да бъде учител — учител, изпратен от небето за разкриване на духовната истина пред материалния разум[23]. И той направи именно това — беше учител, а не проповедник. От човешка гледна точка Петър беше значително по-успешен проповедник, отколкото Иисус. Проповедта на Иисус беше толкова ефектна преди всичко поради неговата уникална личност, а не поради неговото неотразимо красноречие или емоционалност. Иисус се обръщаше непосредствено към душите на хората. Той учеше човешкия дух, но действаше чрез разума. Той живееше с хората.
141:7.11 Именно тогава Иисус даде на Петър, Яков и Йоан да разберат, че неговият труд на Земята в някои отношения е ограничен от поръчението, дадено от неговия “небесен съратник”, имайки предвид предпосвещенческите наставления на неговия Райски брат Емануил. Той им каза, че се е явил, за да изпълни волята на Отеца — и само нея[24]. Съществуващото в света зло не го тревожеше толкова, защото той без остатък отдаваше себе си на служенето на една единствена цел.
141:7.12 Постепенно апостолите започнаха да отбелязват неподправеното дружелюбие на Иисус. Независимо от своята откритост Учителят винаги е живял независимо от всички хора и над тях. Той никога, нито за миг, не беше подвластен на някакво смъртно влияние или променливи човешки съждения. Не обръщаше внимание на общественото мнение и оставаше безучастен към похвалата. Рядко губеше време да поправи недоразумение или да се възмути от неправилно тълкуване. Той никога не искаше ничий съвет; никога не ги молеше да се молят.
141:7.13 Яков беше потресен от способността на Иисус да вижда всичко — да вижда края още от началото. Учителят рядко изглеждаше удивен. Той никога не биваше превъзбуден, ядосан или смутен. Той никога и пред никого не се извиняваше. От време не време беше опечален, но никога не биваше обезкуражен.
141:7.14 Йоан с още по-голяма яснота видя, че Иисус — независимо от всичките му божествени способности, в крайна сметка беше човек[25]. Иисус живя като човек сред хората; разбираше и обичаше хората и знаеше как да се отнася към тях. В своя личен живот беше истински човек и при това истински безупречен. И винаги беше безкористен.
141:7.15 Макар че Петър, Яков и Йоан не разбраха много от това, което им каза Иисус в този ден, неговите благодатни слова останаха задълго в сърцата им. След разпятието и възкресението тези слова се пробудиха в тяхната памет, ставайки огромно богатство и радост в тяхното последно служене. Не е чудно, че тези апостоли не докрай разбраха думите на Учителя — та нали той разгръщаше пред тях плана на новата епоха.
¶ 8. РАБОТА В ЙЕРИХОН
141:8.1 В продължение на четирите седмици, прекарани в задйорданска Бетания, няколко пъти в седмицата Андрей изпращаше апостолите по двойки в Йерихон за един или два дни. В Йерихон Йоан Кръстител имаше много последователи и повечето от тях приветстваха по-прогресивните учения на Иисус и неговите апостоли. По време на тези посещения на Йерихон апостолите започнаха да обръщат по-голямо внимание на повелята на Иисус да се грижат за болните; те посетиха всеки дом в Йерихон и се опитаха да утешат всеки поразен от недъг човек[26].
141:8.2 В Йерихон апостолите понякога изнасяха проповеди, но техният труд имаше предимно по-незабележим и индивидуален характер. Те откриха, че добрата вест за Царството изключително много утешава болните, че тяхната проповед носи в себе си изцеляване на недъзи. Именно в Йерихон те за пръв път в пълна степен изпълниха поръчението на Иисус — да проповядват благата вест за Царството и да помагат на болните.
141:8.3 По пътя за Йерусалим те се спряха в Йерихон, където ги догони делегация от Месопотамия, членовете на която пристигнаха да побеседват с Иисус. Апостолите смятаха да останат тук само един ден, но след пристигането на тези търсачи на истината от Изток Иисус прекара с тях три дни и те се върнаха в родните си места от бреговете на Ефрат, зарадвани със знания за новите истини за Царството небесно.
¶ 9. ЗАМИНАВАНЕТО ЗА ЙЕРУСАЛИМ
141:9.1 В понеделник, последния ден на март, Иисус и апостолите започнаха да се изкачват на хълмовете, лежащи на пътя към Йерусалим. По-рано Лазар вече няколко пъти беше идвал при Иисус на Йордан и беше подготвено всичко необходимо Учителят и неговите апостоли да могат да се разположат при Лазар и неговите сестри и да живеят там по време на своето пребиваване в Йерусалим.
141:9.2 Учениците на Йоан останаха в задйорданска Бетания, където учеха и кръщаваха народа. Затова, когато Иисус се появи в дома на Лазар, го съпровождаха само дванадесетте. Тук Иисус и апостолите останаха в течение на пет дни, отпочивайки и възстановявайки силите си, преди да отидат за Пасхата в Йерусалим. За Марта и Мария това стана огромно събитие в живота им — да приемат Учителя и неговите апостоли в дома на техния брат, където можеха да се грижат за тях.
141:9.3 На сутринта в неделя на 6 април Иисус и апостолите тръгнаха за Йерусалим[27]. За пръв път Учителят и дванадесетте бяха там всички заедно.
| Документ 140. Посвещаването на дванадесетте за апостоли |
Индекс
Множествена версия |
Документ 142. Пасхата в Йерусалим |
¶ препратки
- ↑ Божието царство вече е тук: Мт 3:2; Мт 4:17,23; Мт 6:33; Мт 9:35; Мт 10:7; Мт 24:14; Мк 1:14-15; Лк 4:43; Лк 10:9,11; Лк 17:21; Лк 21:29-32; Йн 3:3,5. Престолът на цар Давид: Лк 1:32. Божият дух в нас: Йв 32:8,18; Ис 63:10-11; Ез 37:14; Мт 10:20; Лк 17:20-21; Йн 17:21-23; Рим 8:9-11; 1 Кр 3:16-17; 1 Кр 6:19; 2 Кр 6:16; Гал 2:20; 1 Йоан 3:24; 1 Йоан 4:12-15; Отк 21:3.
- ↑ Евангелие на Царството: Мт 4:23; Мт 9:35; Мт 24:14; Мк 1:14-15. Вяра - Божии синове: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14. Когато волята на Отца стане ваша воля: Пс 143:10; ПИС 15:11-20; Мт 6:10; Мт 7:21; Мт 12:50; Мк 3:35; Лк 8:21; Лк 11:2; Йн 7:16-17; Йн 9:31; Йн 14:21-24; Йн 15:10,14-16.
- ↑ Евангелие на Божественото синовство: Мт 8:29; Мт 14:33; Мт 16:15-16; Мт 27:54; Мк 1:1; Мк 3:11; Мк 15:39; Лк 1:35; Лк 4:41; Йн 1:34,49; Йн 3:16-18; Йн 10:36; Йн 20:31; ДА 8:37.
- ↑ Хората го наричаха „Учител“: Мк 9:38; Мк 13:1; Лк 5:5; Йн 4:31.
- ↑ Исус вървеше и правеше добро: ДА 10:38.
- ↑ Елате при мен за почивка: Мт 11:28.
- ↑ Яремът е лек: Мт 11:29-30.
- ↑ Не се съпротивлявайте на злото (простете му): Мт 5:39-42; Лк 6:28-31.
- ↑ Юдеите виждаха Бога като цар над всички: Пс 22:27; Ис 2:2-5; Дан 2:44; Зах 14:7; Мал 1:14.
- ↑ Бог като баща на еврейската нация: Ис 63:16; Ис 64:8.
- ↑ Бог е наш баща: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Пс 89:26-27; Ер 3:19; Мт 5:16,45,48; Мт 6:1,9,14; Мт 6:26:32; Мт 7:11; Мт 10:32-33; Мт 18:14; Мт 23:9; Мк 11:25-26; Лк 6:36; Лк 11:2,13; Йн 20:17b; Рим 1:7; Рим 8:14-15; 1 Кр 1:3; 2 Кр 1:2; 2 Кр 6:18; Гал 1:4; Гал 4:6-7; Еф 1:2; Фил 1:2; Кол 1:2; 1 Сл 1:1,3; 2 Сл 1:1-2; 1 Тм 1:2; Флм 1:2; 2 Ц 7:14. Ние сме Божии деца: 1 Лт 22:10; Пс 2:7; Ис 56:5; Мт 5:9,16,45; Лк 20:36; Йн 1:12-13; Йн 11:52; ДА 17:28-29; Рим 8:14-17,19,21; Рим 9:26; 2 Кр 6:18; Гал 3:26; Гал 4:5-7; Еф 1:5; Фил 2:15; Евр 12:5-8; 1 Йоан 3:1-2,10; 1 Йоан 5:2; Отк 21:7; 2 Ц 7:14.
- ↑ Изпращане на дванадесетте на служение: Мт 10:1,8; Лк 9:2; Лк 10:9.
- ↑ Исус да излее духа Си: Ез 11:19; Ез 18:31; Ез 36:26-27; Йл 2:28-29; Лк 24:49; Йн 7:39; Йн 14:16-18,23,26; Йн 15:4,26; Йн 16:7-8,13-14; Йн 17:21-23; ДА 1:5,8a; ДА 2:1-4,16-18; ДА 2:33; 2 Кр 13:5; Гал 2:20; Гал 4:6; Еф 1:13; Еф 4:30; 1 Йоан 4:12-15. Царството идва със сила и слава: Мт 24:30-31; Мк 13:26; Лк 21:27; ДА 1:7-8.
- ↑ Апостолска хармония: Зах 3:10; Йн 17:21; Еф 4:13-16.
- ↑ Изискване за единство на духа: Еф 4:3-12. Единство в многообразието: 1 Кр 12:4-31. Не извличайте убежденията от сърцата: Мт 12:43-45; Лк 11:24-26.
- ↑ Ново раждане: Йн 3:1-12. Не се борете с хората: 2 Тм 2:23-26.
- ↑ Кръщение с духа: Мт 3:11; Мт 28:19; Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:32-33; ДА 1:5; ДА 2:1-4,38; ДА 10:47; ДА 11:16.
- ↑ Исус е пътят, истината и животът: Йн 14:6.
- ↑ Истината ще ви направи свободни: Йн 8:32.
- ↑ Исус беше изявената истина: Йн 1:14.
- ↑ Започна работа с бедните: Мт 11:5; Лк 4:18; Лк 7:22; Лк 14:13.
- ↑ Исус мислеше край себе си: Мк 3:21.
- ↑ Учител от небето: Мт 11:1; Мт 22:16; Мк 4:1; Мк 6:2,34; Мк 8:31; Йн 3:2; ДА 1:1.
- ↑ Исус изпълни волята на Отца: Мт 26:39,42,44; Мк 14:36,39; Лк 22:42; Йн 4:34; Йн 5:30; Йн 6:38-40; Йн 15:10; Йн 17:4.
- ↑ Исус е бил „човек“: Йн 1:14; 1 Тм 2:5.
- ↑ Апостолите са служили на болни: Мт 10:8; Лк 10:9.
- ↑ За Йерусалим: Йн 2:23.