© 2014 Фондация Урантия
| Документ 152. Събитията, довели до кризата в Капернаум |
Индекс
Множествена версия |
Документ 154. Последни дни в Капернаум |
153:0.1 ВЕЧЕРТА в петък — в деня на пристигането им във Витсаида, и сутринта в събота апостолите забелязаха, че Иисус е погълнат от някакъв сериозен проблем. Те видяха, че Учителят се е замислил необичайно дълбоко за решението на някакъв важен въпрос. Той не закуси и почти нищо не яде на обяд. Цялата съботна сутрин и предишната вечер апостолите и техните съратници се събираха на малки групи в дома, в градината и на брега. Неопределеността на положението ги държеше в напрежение и лошите предчувствия вселяваха тревога в тях. Иисус беше неразговорчив, откакто бяха напуснали Йерусалим.
153:0.2 За пръв път от много месеци те виждаха Учителя толкова потопен в себе си и толкова необщителен. Даже Симон Петър беше угнетен, ако не подтиснат. Андрей беше объркан, не знаейки какво да направи за своите обезсърчени съратници. Натанаил каза, че е настъпило “затишие пред буря”. Тома предположи, че “ще стане нещо, излизащо извън рамките на обичайното”. Филип посъветва Давид Зеведеев да “забрави за плановете за осигуряване на народа с храна и квартира, докато не узнаем за какво мисли Учителят”. Матей за пореден път се опита да напълни хазната. Яков и Йоан обсъждаха предстоящата проповед в синагогата и изказваха многобройни предположения за нейния характер и обсег. Симон Зилот изрази убеждението, а по същество и надеждата, че “може би небесният Баща се кани да се намеси по някакъв неочакван начин, за да защити и подкрепи Своя Син”, а Юда Искариот се осмели да се утешава с мисълта, че може би Иисус горчиво ще се разкайва, след като не му достигна смелост и мъжество да позволи на петте хиляди да го провъзгласят за цар на евреите”.
153:0.3 Именно такава група подтиснати и безутешни последователи остави Иисус, тръгвайки в този хубав съботен ден към синагогата на Капернаум, за да излезе със своята епохална проповед[1]. Единственият, от когото той чу думи на добро напътствие, беше единият от нищо неподозиращите близнаци Алфееви, който радостно приветства Иисус, когато той излезе от дома и се отправи към синагогата: “Ние ще се молим Отецът да ти помага и при нас да дойде повече народ, отколкото когато и да било преди.”
153:1.1 Беше чудесен ден, когато в три часа следобед високото събрание приветства Иисус в новата синагога в Капернаум. Председателстваше Иаир, предал на Иисус Писанията. В навечерието от Йерусалим пристигнаха петдесет и трима фарисеи и садукеи; също така присъстваха и повече от тридесет предводителя и началници на околните синагоги, които се подчиняваха на непосредственото разпореждане на йерусалимския Синедрион и бяха ортодоксален авангард, пристигнал за обявяването на открита война на Иисус и неговите ученици. Редом с тези еврейски водачи на почетните места седяха официалните наблюдатели на Ирод Антипа, изпратени за проверка на тревожните съобщения, че народът се е опитал да провъзгласи Иисус за цар на евреите във владенията на неговия брат Филип.
153:1.2 Иисус разбираше, че го заплашва официално обявяване на открита война от страна на растящата армия на неговите врагове, и реши смело да тръгне в настъпление. При насищането на петте хиляди той отправи предизвикателство към техните идеи за материален Месия; сега той отново реши да атакува открито тяхната представа за юдейски избавител. Кризата, започнала с насищането на петте хиляди и завършила с тази древна съботна проповед в синагогата, ознаменува спад във вълните на народната слава и признание. Занапред тружениците на Царството отделяха повече внимание на по-важна задача — завоюването на устойчиви духом новообърнати за истинско религиозно общочовешко братство. Тази проповед стана преломен момент в прехода от обсъждане, противоречия и вземането на решение за открита война и окончателно признание — или окончателно отхвърляне.
153:1.3 Учителят добре знаеше, че в своето съзнание много от последователите му бавно, но неизбежно се готвят да го отхвърлят. Той също така знаеше, че много от неговите ученици бавно, но явно преминават през такова възпитание на разума и дисциплината на душите, които ще им позволят да преодолеят съмненията и мъжествено да се утвърдят в зрялата вяра в Евангелието за Царството. Иисус прекрасно разбираше как хората се готвят за решения, вземани в условията на криза, и внезапните постъпки, свидетелстващи за мъжествен избор, преминавайки през бавния процес, в течение на който те се сблъскват с повтарящи се ситуации, всеки път избирайки между доброто и злото. Той нееднократно подлагаше своите избрани посланици на разочарования и нерядко ги поставяше в такива ситуации, в които да им се налага да избират между праведния и неправедния начин на отношение към духовните изпитания. Той знаеше, че ще може да разчита на своите последователи, когато преминат последното изпитание да вземат жизненоважни решения в съответствие с предишното вкоренило се интелектуално отношение и духовни реакции.
153:1.4 Кризата в земния живот на Иисус започна с насищането на петте хиляди и завърши с тази проповед в синагогата. Кризата в живота на апостолите започна с тази проповед в синагогата и продължи цялата година, завършвайки едва със съда над Учителя и разпятието.
153:1.5 Преди Иисус да пристъпи към своята проповед, всички присъстващи бяха погълнати само от една загадка, от един главен въпрос. И другари, и врагове размишляваха само за едно: “Защо той сам, при това толкова преднамерено и рязко, обърна обратно вълната на народния възторг?” Непосредствено преди тази проповед и веднага след нея съмненията и разочарованията на недоволните последователи на Иисус прераснаха в неосъзната съпротива и в резултат се изляха в истинска ненавист. Именно след тази проповед в синагогата Юда Искариот за пръв път осъзнато помисли за измяна. Но по това време той все още отхвърляше подобни мисли.
153:1.6 Всички бяха в недоумение. Иисус ги остави смаяни и объркани. Неотдавна той беше предприел най-голямата демонстрация на свръхестествени сили, характеризираща целия му жизнен път. От всички епизоди на неговия земен живот насищането на петте хиляди беше най-привлекателно за юдейската представа за идването на Месията. Но това необикновено предимство беше веднага и без каквито и да е обяснения сведено до нула от решителния му и недвусмислен отказ да стане цар.
153:1.7 В петък вечерта и за втори път в събота сутринта йерусалимските вождове дълго и усърдно убеждаваха Иаир, опитвайки се да попречат на излизането на Иисус в синагогата, но техните усилия бяха напразни. На всички уговаряния Иаир отговаряше само едно: “Аз дадох съгласие и няма да наруша думата си.”
153:2.1 Иисус започна проповедта с откъс от Закона в този вид, в който той е изложен във Второзаконие: “Но ако се случи така, че този народ престане да се вслушва в гласа Божий, то него непременно ще го постигнат всички проклятия, навлечени от неговите грехове. Господ ще те предаде на поражение от враговете твои; и ще бъдеш разпилян по всички царства на земята. Ще отведе Господ теб и твоя цар, когото ти поставиш над себе си, към непознат за тебе народ. И ще бъдеш удивление, притча и пословица за всички народи[2]. Синовете и дъщерите твои ще отидат в плен[3]. Пришълците сред теб ще се възвисят във власт, а ти ще се спуснеш много ниско[4]. И всичко това навеки ще остане на теб и твоето семе, защото не си слушал гласа Господен[5]. Затова ще служиш на своя враг, който ще тръгне срещу теб. Ще страдаш от глад и жажда и ще носиш този чужд железен ярем. Отдалеч, от края на земята, Господ ще изпрати при теб народ, говорещ на непонятен за теб език, народ свиреп, който няма да те пощади. И той ще те обсажда във всички твои градове, докато не разруши високите и здрави стени, на които ти си се надявал; и ще завладее цялата ти земя. И ще стане така, че ще ти се наложи да ядеш плода на твоето собствено тяло, плътта на синовете твои и дъщерите твои, в обсадата и в страданията, които ще ти причинят враговете твои.”
153:2.2 След като завърши четенето на този откъс, Иисус премина към пророците и прочете от Йеремия “Ако не послушате Моите слуги — пророците, изпратени от Мен, — Аз ще направя с този дом това, което направих със Силом, и ще предам този град на проклятието на всички народи на земята.” И свещениците, и учителите слушаха Йеремия, когато той говореше тези думи в дома Господен. И когато Йеремия каза всичко, което Господ му повели да каже на целия народ, тогава го хванаха свещениците и учителите и казаха: “Ти трябва да умреш.” И събра се целият народ край Йеремия в дома Господен. Когато чуха за това князете юдейски, устроиха съд над Йеремия. Тогава свещениците и учителите така казаха на князете и на целия народ: “Този човек е достоен да умре, защото пророкува против този град и вие чухте това с ушите си.” Тогава каза Йеремия на всички князе и на целия народ: “Господ ме изпрати да пророкувам против този дом и против този народ, да кажа всичко това, което чухте. Изменете своя живот и дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, за да избегнете подготвената за вас беда. А що се отнася до мен, ето ме — във ваши ръце съм. Правете с мен това, което ви се стори добро и справедливо. Само твърдо знайте, че ако ме убиете, ще приемете на себе си и на този народ невинна кръв, защото наистина Господ ме изпрати да ви кажа всичко това.”[6]
153:2.3 Свещениците и учителите от онези дни искаха да убият Йеремия, но съдиите се възпротивиха, макар че като наказание за неговото предупреждение те всички го пуснаха на въжета в помийната яма, докато не го потопиха до шия в нечистотии. Ето какво направи този народ с пророк Йеремия, когато той се подчини на повелята на Господа — да предупреди своите събратя за заплашващия го политически крах[7]. Днес искам да ви попитам: какво ще сторят първосвещениците и религиозните водачи на този народ с човека, който се осмели да ги предупреди за деня на тяхната духовна гибел? Ще се опитате ли и вие да убиете учителя, който се осмелява да възвести словото Господне и който не се бои да ви показва, когато вие отхвърляте пътя на светлината, водещ към влизането в Царството небесно?
153:2.4 Какви доказателства за моята мисия на Земята търсите? Ние не тревожехме вашето положение, даващо ви влияние и власт, когато проповядвахме благата вест на бедните и отхвърлените. Ние не сме извършвали враждебни нападки над това, на което вие се покланяте; ние възвестявахме новата свобода за обхванатата от страх човешка душа. Аз дойдох в този свят, за да разкрия своя Отец и да установя на Земята духовното братство на синовете Божии — Царството небесно[8][9]. И независимо от моите нееднократни напомняния, че моето Царство не е от този свят, моят Отец ви позволи да станете свидетели на много материални чудеса в допълнение към още по-красноречиви случаи на духовно преобразуване и възраждане[10].
153:2.5 Какви нови знамения очаквате от мен? Аз заявявам, че вече получихте достатъчно доказателства, за да имате възможност да си направите изводи. Истина, истина говоря на многото седящи пред мен днес: вие няма да избегнете необходимостта да избирате по какъв път да вървите; и аз ви говоря, както Иисус Навин говореше на вашите предци: “Изберете си днес на кого да служите.” Днес много от вас са на кръстопът[11].
153:2.6 Някои от вас, като не ме намериха след нахранването на народа на другия бряг на реката, наеха в Тивериада риболовна флотилия, която седмици по-рано по време на бурята беше скрита недалеч, и тръгнаха, за да ме догонят — но за какво? Не за истината или добродетелта, не за да знаят по-добре как да служат и да помагат на своите събратя! Не — само за да имат повече хляб, който не е заработен от вас[12]. Не да напълните своите души със словото на живота се стремяхте вие, а да напълните стомасите си с лесно спечелен хляб[13]. На вас вече отдавна ви внушават, че Месията, който се яви пред вас, ще прави такива чудеса, които ще направят живота приятен и лесен за всички избрани. Затова не е чудно, че, научени на това, вие жадувате хлябове и риба. Но аз ви заявявам, че не в това се състои мисията на Сина Човешки. Аз дойдох да възвестя духовна свобода, да уча на вечната истина и да укрепя живата вяра.
153:2.7 Братя мои, не тъгувайте за храната тленна, а желайте храна духовна, която насища и носи живот вечен; и в това — хлябът на живота, който Синът дава на всички, които поискат да го приемат и да вкусят от него, защото Отецът е дал на Сина този живот безпределно[14]. И когато вие ме питахте: “Какво да правим, за да творим делата Божии?”, аз ясно ви казвах: “Ето делото Божие: да се доверите на този, когото Той е изпратил[15].”
153:2.8 И след това Иисус, показвайки делвата с манна, изобразена на трегера на тази нова синагога и украсена с чепки грозде, каза: “Вие смятахте, че вашите предци са яли в пустинята манна — хляба небесен, но аз ви казвам, че това е бил хляб земен[16][17]. Макар че Мойсей не е давал на вашите бащи хляб небесен, сега моят Отец е готов да ви даде истинския хляб на живота. Хлябът небесен — това е този хляб, който изхожда от Отца и дава вечен живот на хората в света. И ако вие ми кажете: “Дай ни този жив хляб”, ще отговоря: „Аз съм този хляб на живота[18]. Който дойде при мен, никога няма да бъде гладен, и който повярва в мен, никога няма да остане жаден.” Вие ме видяхте, живяхте с мен и наблюдавахте моя труд — и всички вие не вярвате, че аз съм дошъл от Отеца. Но на когото вярва, ще кажа — не бойте се. Всички тези, които ги води Отецът, ще дойдат при мен и този, който дойде при мен, никога няма да бъде изгонен.
153:2.9 А сега, позволете ми да ви заявя веднъж завинаги, че дойдох на Земята не по своя воля, а по волята на Този, Който ме изпрати. И окончателната воля на Този, Който ме изпрати, е в това — от всички, които ми е дал, да не загубя нито един[19]. И волята на моя Отец е в това — всеки, видял Сина и повярвал в него, да придобие живот вечен[20]. Едва вчера аз наситих с хляб вашите тела; днес предлагам хляба на живота на вашите изгладнели души. Ще приемете ли сега хляба на живота така охотно, както ядохте тогава хляба на този свят?”
153:2.10 Когато Иисус замлъкна за миг, за да обходи с поглед богомолците, един от йерусалимските учители (член на Синедриона) стана и попита: “Не искаш ли ти да кажеш, че ти си хлябът небесен и че манната, с която Мойсей е нахранил нашите бащи в пустинята, не е такъв хляб?” И Учителят отговори на фарисея: “Ти разбра правилно.” Тогава фарисеят каза: “Но нима ти не си Иисус Назарянин, синът на Йосиф дърводелеца? Нима твоите баща и майка, както и твоите братя и сестри, не са известни добре за мнозина от нас? Как се явяваш в Божия дом и заявяваш, че си дошъл от небесата?”[21]
153:2.11 Глухият ропот, надигнал се към това време в синагогата, започна да прераства в такъв шум, че Иисус стана и каза: “Да се запасим с търпение; добросъвестното изучаване на истината никога не ú вреди. Аз съм всичко това, за което говориш, но и повече от това. Отецът и аз сме едно; Синът прави само това, на което го учи неговият Баща, а всички онези, които са дадени на Сина от Бащата, Синът ще приеме при себе си[22][23]. Вие помните това място от пророците, където е казано: “Всички ви ще научи Бог”, и “тези, които Бог учи, ще чуят и неговия Син”[24]. Всеки, който приема учението на пребиваващия в него дух на Отеца, накрая ще дойде при мен. Не всеки човек е видял Отеца, а духът на Бащата действително живее в човека. И слезлият от небето Син несъмнено е видял Отеца. И тези, които истински вярват в този Син, вече имат вечен живот[25].
153:2.12 Аз съм този хляб на живота[26]. Вашите бащи са яли манна в пустинята и са умрели. Но ако човек вкуси този хляб, спуснал се от небесата, никога няма да умре в духа[27]. Повтарям: аз съм този жив хляб и всяка душа, осъзнала тази единна същност на Бога и човека, ще живее вечно. И този хляб на живота, който аз давам на всички, които поискат да го приемат, е моята собствена жива и обединена същност. Отец в Сина и Синът единен с Отеца — ето моето даващо живот откровение на света и моя спасителен дар за всички народи.”
153:2.13 Когато Иисус свърши да говори, началникът на синагогата разпусна богомолците, но те не искаха да се разотидат. Те се стълпиха покрай Иисус, за да му зададат нови въпроси, докато другите роптаеха и спореха помежду си[28]. И така продължи повече от три часа. Наближаваше осем вечерта, когато народът най-после се разотиде.
153:3.1 Много въпроси бяха зададени на Иисус на тази заключителна среща. Някои бяха зададени от неговите объркани ученици, но по-често въпроси задаваха тези заядливи неверници, които се стремяха само да го смутят и объркат.
153:3.2 Един от дошлите фарисеи, качил се на поставката за светилника, изкрещя: “Ти ни казваш, че си хлябът на живота. Как можеш да ни дадеш своята плът, за да я ядем, или своята кръв, за да я пием? Каква полза от твоето учение, ако то е неосъществимо?” Иисус му отговори: “Аз не съм ви учил, че хлябът на живота е моята плът, а водата на живота — моята кръв. Но аз действително казах, че моят живот в плът и образа на Синът Човешки, подчинен на волята Божия, представлява реалност на опита, еквивалентна на божествената храна[29]. Вие не можете да ядете моята плът, както не можете да пиете моята кръв, но вие сте способни да станете единни с мен в духа така, както аз съм единен в духа с Отеца[30]. Вие можете да се храните с вечното слово Божие, което действително е хлябът на живота и което е дарено в образа на смъртна плът; и в своята душа вие можете да бъдете напоени с божествения дух, който наистина е водата на живота. Отецът изпрати мен в този свят, за да покаже как Той желае да пребивава във всички хора и да ги направлява, и аз преживях този живот в плът така, че да вдъхновя всички хора към вечния стремеж да познаят и изпълнят волята на пребиваващия в тях Отец.”
153:3.3 След това един от йерусалимските шпиони, който отдавна следваше Иисус и неговите апостоли, каза: “Ние забелязваме, че нито ти, нито твоите ученици си измивате както следва ръцете, когато ядете хляб[31]. Ти не може да не знаеш, че такава практика — да ядеш с осквернени и неизмити ръце, е нарушение на закона на предците. Вие не извършвате и установеното измиване на чашите и приборите за хранене. Защо демонстрирате такова неуважение към традициите на бащите и закона на предците?” Изслушвайки го, Иисус отговори: “Защо вие нарушавате Божиите заповеди с установените обичаи? Заповедта гласи: “Почитай своя баща и своята майка”, и изисква вие, при необходимост, да делите с тях храната си; вие установявате обичай, позволяващ на децата, неизпълнили своя дълг, да казват, че парите, които са могли да отидат в помощ на родителите им, са били “отдадени Богу”[32]. Така законът на старейшините освобождава хитрите деца от техните задължения независимо от това, че след това децата харчат всичките тези пари за свое удоволствие. Защо вие по такъв начин отменяте заповедта със своите собствени обичаи? Добре пророкува Исая за вашето лицемерие, казвайки: “Тези хора Ми оказват чест на думи, но сърцата им са далеч от Мен. Напразно Ме почитат те, защото ученията им са правила, създадени от хората[33].”
153:3.4 Виждате, че отказвайки се от Завета, вие заедно с това здраво се държите за обичаите на хората. Вие винаги сте готови да отхвърлите словото Божие и да съхраните своите обичаи. И в много друго се осмелявате да поставяте своите учения над Закона и пророците.”
153:3.5 След това Иисус се обърна към всички присъстващи с думите: “Чуйте ме, всеки от вас. Не това, което попада в устата на човека, духовно го осквернява, а това, което излиза от устата му и от неговото сърце[34].” Но даже апостолите не можаха докрай да разберат значението на неговите думи, защото Симон Петър също го помоли: “За да не обидим напразно някого от слушателите, обясни ни значението на твоите думи.” И тогава Иисус каза на Петър: „Нима и ти все още не си разбрал? Нима не знаеш, че всяко растение, което не е посадено от моя небесен Отец, ще бъде изтръгнато с корен? Обърни внимание на тези, които биха искали да знаят истината. Невъзможно е да накараш човека да заобича истината. Много от тези учители са слепи водачи[35]. А вие знаете, че ако слепец поведе слепия, то и двамата ще паднат в ямата. Но чуйте, когато ви казвам истината за тези неща, които оскверняват човека нравствено и го разлагат духовно. Аз ви заявявам: човека го осквернява не това, което влиза в тялото през устата или достига разума през очите или ушите. Човекът се осквернява само от това зло, което може да се поражда от неговото сърце и се изразява в думите и постъпките на такъв нечестивец. Нима не знаете, че от сърцето изхождат злите помисли, греховните замисли за убийство, кражба, прелюбодеяния наред с ревността, гордостта, гнева, отмъщението, презрението и лъжесвидетелстването? Именно такива неща оскверняват хората, а не това, че ядат хляб с неизмити според ритуала ръце.”
153:3.6 Сега изпратените от йерусалимския Синедрион фарисеи вече почти не се съмняваха в това, че Иисус трябва да бъде задържан по обвинение в богохулство или в пренебрегване на свещения закон на юдеите. С това се обясняват техните опити да го въвлекат в обсъждане и възможна критика на някои от обичаите на предците — така наречените устни закони на народа. Колкото и оскъдна да беше водата, тези роби на обичая никога не започваха да се хранят, без да извършат ритуала на измиването на ръцете. Те вярваха, че “е по-добре да умреш, отколкото да пристъпиш заповедите на предците”. Шпионите зададоха този въпрос, защото им донесоха, че Иисус е казал: “Спасението се постига с чисто сърце, а не с чисти ръце.” Но когато подобни вярвания станат част от религията, от тях е трудно да се избавиш[36]. Даже след много години апостол Петър се боеше да наруши многобройните обичаи по отношение на нещата чисти и нечисти. Той окончателно се избави от това само в резултат на необичаен и отчетлив сън. Всичко това може по-добре да се разбере, ако си спомним, че за тези юдеи да ядеш с неизмити ръце е равносилно на общуване с проститутка, при което и едното, и другото беше еднакво наказуемо — с отлъчване.
153:3.7 Така Иисус реши да обсъди и разобличи безсмислеността на цялата равинска система от правила и предписания, отразени в устния закон — обичаите на предците, които се смятаха за по-свещени и задължителни за юдеите, отколкото даже ученията на Писанията. И Учителят говорú по-малко сдържано, защото знаеше, че сега вече никак няма да може да предотврати открития разрив с тези религиозни вождове.
153:4.1 В разгара на дебатите по време на тази заключителна среща един от йерусалимските фарисеи доведе при Иисус безумен юноша, обладан от непокорен и разбунтувал се дух. Довеждайки при Иисус това загубило разсъдъка си момче, той каза: “Какво можеш да направиш за избавление от подобен недъг? Умееш ли да изгонваш бесове?” И когато Учителят погледна юношата, той се проникна от състрадание и като помоли момчето да дойде при него, го хвана за ръка и каза: “Ти знаеш кой съм аз; излез от него; и аз заповядвам на един от твоите верни другари да следи да не се върнеш.” И към момчето веднага се върна нормалният и здрав ум[37]. Това е първият случай, когато Иисус действително изгони “зъл дух” от човек. Във всички предишни случаи той имаше работа само с мнимо обладаване от бяс; но това беше истински случай на обладаване, какъвто понякога се наблюдаваше в онези дни чак до Петдесетница, когато духът на Учителя беше излят над цялата плът завинаги, затваряйки за тези немного на брой небесни метежници възможността да злоупотребяват с някои нестабилни хора.
153:4.2 Когато народът се изуми от видяното, един от фарисеите стана и обвини Иисус в това, че може да извършва такива неща, защото е в съюз с бесовете; че със своите думи, с които е изгонил този бяс, той е признал, че те се познават; и по-нататък той каза, че според религиозните учители и водачи на Йерусалим Иисус извършва всички свои така наречени чудеса с властта, дадена му от княза на бесовете — Веелзевул[38]. Фарисеят каза: “Стойте настрани от този човек; той е партньор на Сатаната.”
153:4.3 Тогава Иисус каза: “Как Сатана може да изгони Сатаната? Царството, разделено на части, от вражди ще загине; семейството, раздирано от разпри, няма да устои[39]. Може ли един град да издържи обсада, ако е разделен? Ако Сатана изгони Сатаната, той ще излезе сам срещу себе си; как ще устои неговото царство? Но вие следва да знаете, че никой не може да влезе в дома на силния човек и да открадне неговите вещи, ако преди това не го надделее и не го върже. И ако е вярно, че аз изгонвам бесове с властта на Веелзевул, то с каква власт ги гонят вашите хора? Нека те ви бъдат съдии. Ако аз изгонвам бесове с Духа Божий, то наистина Царството Божие вече е дошло при вас. Ако не бяхте заслепени от предразсъдъци и въведени в заблуждение от страха и гордостта, щеше да ви бъде лесно да видите, че сред вас е този, който е повече от бесовете. Вие ме принуждавате да заявя: който не е с мен, е против мен и който не се събира с мен — той разточителства. Позволете сериозно да предупредя вас, способните с отворени очи и преднамерен зъл умисъл съзнателно да приписвате деяния Божии на действия на бесовете! Истина, истина ви казвам: всички ваши грехове ще ви се простят и даже всяка ваша хула, но на този, който съзнателно и с греховно намерение хули Бога, няма да му се прости никога. Доколкото такива затънали в порока хора никога няма да помолят и няма да получат прошка, те са виновни в греха на вечното отхвърляне на божествената прошка.
153:4.4 Много от вас стоят днес на кръстопът; вие стигнахте до началото на извършването на неизбежния избор между волята на Отеца и избраните от вас самите пътища на тъмнината[40]. И вашият днешен избор ще определи бъдещето ви. Вие трябва или да направите дървото добро и плода му добър, или дървото ще стане лошо и неговият плод ще стане лош. Аз заявявам, че във вечното Царство на моя Отец дървото се познава по неговите плодове[41]. Но тези от вас, които се подобни на ехидни — как можете вие, вече избавили се от злото, да донесете добър плод? В края на краищата от излишъка на зло във вашите сърца говорят устата ваши.”
153:4.5 След това стана още един фарисей и каза: “Учителю, бихме искали да видим от теб предзнаменование, което би ни убедило в твоята власт и в правото да учиш. Ще се съгласиш ли на такова условие?” Чувайки това, Иисус каза: “На това невярващо, търсещо знаци поколение му е нужно знамение, но на вас няма да ви бъде даден друг знак освен този, който вече имате, и това, което вие ще видите, когато Синът Човешки ви напусне[42].”
153:4.6 И когато свърши да говори, апостолите го обкръжиха и го изведоха от синагогата. В мълчание те се отправиха заедно с него в къщи, във Витсаида. Те бяха поразени и даже малко изплашени от внезапната промяна в маниера на неговото обучение. Никога преди те не го бяха виждали толкова войнствен.
153:5.1 Отново и отново Иисус разбиваше на парчета надеждите на своите апостоли, постоянно разрушавайки техните съкровени мечти, но никога дотогава те не бяха изпитвали такова разочарование и скръб. В допълнение, този път тяхната потиснатост се смесваше с чувството на истински страх за своя живот. Всички те бяха удивени и поразени от такава масова измяна на тълпата[43]. Те бяха и донякъде изплашени и обезкуражени от неочакваната дързост и самоуверената решимост на пристигналите от Йерусалим фарисеи. Но повече от всичко бяха объркани от резките маниери на Иисус. В обичайни условия те биха приветствали това войнствено отношение, но това, което стана — заедно с много други неочакваности, ги стресна.
153:5.2 И сега, когато те се върнаха в къщи, Иисус — в допълнение към тези преживявания — се отказа от храна задълго, уединявайки се в една от горните стаи. Наближаваше полунощ, когато Йоав, водачът на евангелистите, се върна и съобщи, че около една трета от неговите съратници са предали тяхното дело. Цялата вечер един след друг идваха верни ученици, съобщавайки за внезапното и всеобщо изменение на отношението към Учителя в Капернаум. Религиозните водачи от Йерусалим, без да губят време, с всички методи разпалваха неприязън, стремейки се да настроят народа против Иисус и неговите учения. В тези тежки часове дванадесетте жени се съвещаваха в дома на Петър. Те бяха крайно разстроени, но всички до една останаха верни на своето дело.
153:5.3 Беше малко след полунощ, когато Иисус слезе от горната стая и се присъедини към дванадесетте и техните съратници, наброяващи общо около тридесет човека. Той каза: “Аз разбирам, че очистването на Царството ви терзае, но то е неизбежно. И все пак, след цялата получена от вас подготовка, има ли действително основание да се спъвате в моите думи? Защо сте изпълнени със страх и ужас, виждайки как Царството се освобождава от тези равнодушни тълпи и нерешителни ученици? Защо се опечалявате в зората на този ден, когато духовните учения за Небесното царство ще засияят с нова слава? Ако това изпитание е твърде трудно за вас, то какво ще направите, когато Синът Човешки трябва да се върне при Отеца? Кога и как ще се подготвите за това време, когато аз се възнеса там, откъдето дойдох в този свят?[44][45]
153:5.4 Любими мои, вие трябва да помните, че укрепява само духът; от плътта и всичко, което се отнася към нея, има малко полза. Думите, казани ви от мен, са дух и живот. Не унивайте! Аз не съм ви изоставил[46]. Мнозина ще бъдат оскърбени от откровените думи, произнесени тези дни. Вие вече чухте, че много от моите ученици се обърнаха; те вече не ме следват. Още от самото начало аз знаех, че ще дойде ден, когато тези несигурни вярващи ще ни оставят на половината път. Нима не избрах вас, дванадесет човека, и не ви отделих като посланици на Царството? А сега — във време като това, ще ме оставите ли и вие? Нека всеки от вас следи за своята вяра, защото един от вас го грози сериозна опасност.” И когато Иисус замлъкна, Симон Петър каза: “Вярно, Господи, ние сме опечалени и смутени, но никога няма да те оставим. Ти ни научи на слова, даващи вечен живот. Ние вярвахме в теб и те следвахме в течение на цялото това време. Ние няма да се отречем от теб, защото знаем, че ти си изпратен от Бога.” И когато Петър замлъкна, всички те като един кимнаха в потвърждение на своята клетва за вярност.
153:5.5 Тогава Иисус каза: “Вървете да си починете, защото настъпват трудни времена — очакват ни напрегнати дни.”
| Документ 152. Събитията, довели до кризата в Капернаум |
Индекс
Множествена версия |
Документ 154. Последни дни в Капернаум |