© 2014 Фондация Урантия
| Документ 121. Епохата на посвещаването на Михаил |
Индекс
Множествена версия |
Документ 123. Ранното детство на Иисус |
122:0.1 Е ДВА ли ще бъде възможно да обясним изчерпателно всички многобройни причини, които доведоха до избирането на Палестина като място на посвещение на Михаил, и в частност да отговорим на въпроса защо изборът на непосредствено обкръжение за появата на този Божий Син на Урантия падна именно върху семейството на Мария и Йосиф.
122:0.2 Изучавайки специалния доклад на Мелхиседек за статута на изолираните светове, Михаил, след като се посъветва с Гавраил, спря своя избор на Урантия като на планетата, на която му предстоеше да извърши своето заключително посвещение. След вземането на това решение Гавраил лично посети Урантия и на основание изучаването на човешките групи и изследванията на духовните, интелектуални, расови и географски особености на света и неговите народи стигна до извода, че евреите притежаваха тези относителни предимства, които позволяваха да бъдат избрани като народ за посвещение. След одобряването на това решение от Михаил Гавраил назначи и изпрати на Урантия Семейната Комисия на Дванадесетте, в състава на която влизаха висши категории вселенски личности със задача да изучат семейния живот на евреите. Завършвайки своята работа, комисията представи на Гавраил, намиращ се по това време на Урантия, доклад, където се посочваха три съпружески двойки, които по мнението на комисията бяха еднакво приемливи като посвещенчески семейства за бъдещата инкарнация на Михаил.
122:0.3 От тези три двойки Гавраил лично избра Йосиф и Мария и впоследствие се яви лично на Мария, съобщавайки ú благата вест за това, че е избрана като земна майка на посвещенческото дете.
¶ 1. ЙОСИФ И МАРИЯ
122:1.1 Йосиф — земният баща на Иисус (Йешуа бен Йосиф) — беше юдеин от юдеите, макар че в него имаше много нееврейска кръв, вливала се от време на време в неговото генеалогическо дърво от прародителите му по женска линия[1]. Корените на предците на бащата на Иисус водеха до времената на Авраам и чрез този достопочтен патриарх — към още по-древни наследствени линии, водещи към шумерите и нодитите, а чрез южните племена на древния син човек — към Андон и Фонта. Нито Давид, нито Соломон бяха преки предци на Йосиф, нито пък неговото родословие водеше пряко до Адам. Непосредствените предшественици на Йосиф бяха занаятчии — строители, дърводелци, каменоделци и ковачи. Самият Йосиф беше дърводелец, впоследствие — предприемач. Неговото семейство принадлежеше към древен и известен род благородни обикновени хора, в който от време на време се появяваха необикновени индивиди, отличили се във връзка с развитието на религията на Урантия.
122:1.2 Мария — земната майка на Иисус — беше потомка на древен род и сред нейните уникални предшественици бяха много от най-прославените жени в историята на урантийските раси. Макар че Мария беше обикновена жена на своето време и поколение и притежаваше напълно нормален темперамент, сред нейните предци бяха такива знаменити жени като Анон, Тамар, Рут, Вирсавия, Ансие, Клоя, Ева, Ента и Рата. Нито една еврейска жена от това време нямаше родословие, в което да влизат по-знаменити прародители или която да произхожда от по-благоприятни източници. Родът на Мария, както и родът на Йосиф, се отличаваше с преобладаването на силни, но обикновени индивиди, сред които периодически се появяваха много личности, внесли голям принос в развитието на цивилизацията и прогресивната еволюция на религията. От расова гледна точка Мария едва ли можеше да се нарече еврейка. По своята култура и вярвания тя беше еврейка, но по своята наследственост тя по-скоро беше смес от сирийска, хетейска, финикийска, гръцка и египетска кръв, притежавайки по-широки наследствени фактори, отколкото Йосиф.
122:1.3 От всички двойки, живеещи в Палестина във времената на предполагаемото посвещение на Михаил, Йосиф и Мария притежаваха най-идеалното съчетание на богато расово наследство и превъзходен набор от обикновени лични качества[2]. Според плана на Михаил той трябваше да се появи на Земята като обикновен човек — такъв, когото можеха да разберат и приемат простите хора; затова като негови бъдещи посвещенчески родители Гавраил избра именно такива хора като Йосиф и Мария.
¶ 2. ГАВРАИЛ СЕ ЯВЯВА НА ЕЛИСАВЕТА
122:2.1 Делото на живота на Иисус на Урантия в действителност беше започнато от Йоан Кръстител. Захария — бащата на Йоан, принадлежеше към еврейското духовенство, а неговата майка Елисавета се отнасяше към по-процъфтяващото разклонение на същия този крупен клан, към който принадлежеше и Мария, майката на Иисус. Макар че Захария и Елисавета бяха женени от много години, те нямаха деца[3].
122:2.2 Наближаваше краят на юни в 8 година до н.е., когато веднъж по обед, приблизително три месеца след женитбата на Йосиф и Мария, Гавраил се яви на Елисавета — така, както по-късно той застана пред Мария. Гавраил каза:[4]
122:2.3 “Докато твоят мъж Захария стои пред олтара в Йерусалим и събралите се там хора се молят за идването на спасител, аз, Гавраил, дойдох да ти обявя, че скоро ще родиш син, който ще стане предвестник на този божествен учител, и ти ще наречеш своя син Йоан. Той ще израсне в преданост към Господа Бога и когато възмъжее, ще зарадва твоето сърце, тъй като ще обърне към Бога мнозина и ще провъзгласи идването на целителя на душата на твоя народ и духовния освободител на цялото човечество. Твоята роднина Мария ще стане майка на това заветно дете и аз ще се явя и на нея[5].”
122:2.4 Това видение изключително изплаши Елисавета. След заминаването на Гавраил тя през цялото време мислено се връщаше към този случай, дълго размишлявайки над думите на величествения посетител, но без да разказва за откровението на никого освен на своя мъж, до следващото си посещение на Мария в началото на февруари следващата година.
122:2.5 При все това в течение на пет месеца Елисавета пазеше тази тайна даже от своя мъж[6]. Узнавайки от нея за визитата на Гавраил, Захария се отнесе към чутото с голямо съмнение и дълго време въобще не вярваше в истинността на този случай, съгласявайки се неохотно да ú повярва чак по времето, когато той вече не можеше да се съмнява в нейната бременност[7]. Бъдещото майчинство на Елисавета напълно обърка Захария, но той не се съмняваше в честността на своята жена независимо от своята преклонна възраст. Само приблизително шест седмици преди раждането на Йоан, под въздействието на поразителен сън, Захария напълно се увери в това, че Елисавета ще стане майка на сина с предначертана съдба, на когото е съдено да подготви пътя за идването на Месията.
122:2.6 Гавраил се яви на Мария приблизително в средата на ноември през 8 година до н[8].е. в момент, когато тя се занимаваше със стопанството в своя дом в Назарет. По-късно, когато Мария вече не се съмняваше в това, че ще стане майка, тя убеди Йосиф да ú разреши да отиде в град Юда, намиращ се в планините на около шест километра на запад от Йерусалим, за да посети Елисавета. Гавраил обяви на всяка от тези бъдещи майки за своето явяване на другата[9]. Естествено, те искаха по-скоро да се видят, да сравнят преживяванията си и да обсъдят възможното бъдеще на своите синове. В течение на три седмици, оставайки на гости в своята далечна братовчедка, Елисавета направи много, за да укрепи вярата на Мария в явяването на Гавраил, благодарение на което Мария се върна в къщи по-готова за своето призвание — да роди дете, предначертано от съдбата, което скоро ú беше съдено да подари на света под формата на безпомощен младенец, обикновено и нормално дете от обитаемия свят.[10]
122:2.7 Йоан се роди в град Юда на 25 март през 7 -ма година преди н[11].е. Захария и Елисавета изключително се зарадваха, осъзнавайки, че са получили син в съответствие с обещанието на Гавраил, и когато на осмия ден донесоха детето за извършване на обрязването, те, както беше повелено, го кръстиха Йоан. Племенникът на Захария вече беше заминал за Назарет, носейки със себе си посланието на Елисавета към Мария, където тя съобщаваше, че ú се е родил син, който ще бъде наречен Йоан.
122:2.8 От най-ранното си детство родителите на Йоан целенасочено му внушаваха мисълта, че когато възмъжее, му предстои да стане духовен вожд и религиозен учител. И тези навеждащи на размишления думи винаги намираха отклик в сърцето на Йоан. Още като дете той можеше често да бъде видян в храма на богослуженията, които извършваше неговият баща, и значителността на това, което той виждаше, му правеше огромно впечатление[12].
¶ 3. ГАВРАИЛ СЕ ЯВЯВА НА МАРИЯ
122:3.1 Веднъж вечерта на залез слънце, преди Йосиф да се върне в къщи, Гавраил се появи пред Мария край ниската каменна масичка и когато самообладанието ú се върна, каза: “Аз дойдох по повеля на този, който е мой Владетел и когото ти ще обичаш и възпитаваш[13]. На теб, Мария, донесох аз благата вест, възвестявайки, че това, което е заченато в утробата ти, е предопределено от небесата и че в нужното време ти ще станеш майка на син; ще го наречеш Иисус Навин и с него ще пребъде царството небесно на Земята и сред хората[14][15]. Не казвай за това на никого освен на Йосиф и Елисавета — твоята роднина, на която аз също се явих и която скоро също ще роди син; ще го нарекат Йоан и той ще подготви пътя за спасителната проповед, която твоят син ще възвести на хората с огромна мощ и дълбоко убеждение. Не се съмнявай в моите слова, Мария, защото този дом е избран като смъртна обител за детето с предначертана съдба. Моето благословение ще остане с теб, могъществото на Всевишните ще те укрепи и Господ на цялата Земя ще те защити.”
122:3.2 В продължение на много седмици Мария тайно размишляваше над този небесен пришълец и едва когато вече не се съмняваше в своята бременност, тя реши да разкаже за тези необичайни събития на своя мъж. Макар че Йосиф напълно се доверяваше на своята жена, чувайки за това, той много се разстрои и задълго се лиши от сън. Отначало Йосиф се усъмни в явяването на Гавраил. След това, вече почти повярвал в това, че Мария действително е чула глас и е видяла облика на божествения посланик, той започна да се терзае от съмнения, размишлявайки как е възможно такова нещо. По какъв начин човешко дете можеше да бъде дете с божествена съдба? В една от няколкото седмици, преминали в размисли, на Йосиф се отдаде да примири своите противоречиви мисли и когато и той, и Мария стигнаха до извода, че са избрани като родители на Месията, независимо от това, че божествената същност на очаквания освободител едва ли съответстваше на еврейската представа за него. След като стигнаха до това знаменателно решение, Мария побърза да навести Елисавета.
122:3.3 След завръщането си Мария отиде при своите родители Йоаким и Анна. Двамата ú братя и двете ú сестри, както и нейните родители, винаги се отнасяха с голямо съмнение към божествената мисия на Иисус, макар че в това време те, разбира се, нищо не знаеха за явяването на Гавраил. Но Мария все пак довери на своята сестра Саломия, че както тя предполага, на нейния син е съдено да стане велик учител.
122:3.4 Явяването на Гавраил пред Мария стана на следващия ден след зачеването на Иисус и беше единственото събитие от свръхестествен характер, свързано с целия ú опит от износването и раждането на заветното дете[16].
¶ 4. СЪНЯТ НА ЙОСИФ
122:4.1 Йосиф се примири с мисълта, че Мария ще стане майка на необикновено дете, едва след като му се присъни дълбоко поразил го сън[17]. В този сън пред него се яви ослепителен небесен посланик и, между другото, каза следното: “Йосиф, аз дойдох по заповед на Този, Който властва на небесата, и съм длъжен да ти съобщя за сина, който ще роди Мария и който ще стане велика светлина в света. В него ще има живот и неговият живот ще стане светлина за човечеството. Отначало той ще дойде при своя собствен народ, но те идва ли ще го приемат, но на всички тези, които го приемат, той ще разкрие, че те са деца Божии.” След този случай Йосиф по принцип не се съмняваше в разказа на Мария за явяването на Гавраил и обещанието за това, че на бъдещото дете е съдено да стане божествен посланик в този свят.
122:4.2 Във всички тези посещения нищо не се говореше за дома на Давид. Не бяха направени никакви намеци за това, че Иисус ще стане “спасител на евреите”, или за това, че на него е съдено да стане дългоочаквания Месия. Иисус не беше този Месия, когото очакваха евреите, но той беше спасител на света. Неговата мисия се предназначаваше за всички раси и народи, а не за една единствена група хора.
122:4.3 Йосиф не принадлежеше към родословието на цар Давид[18]. В Мария имаше повече Давидова кръв, отколкото в Йосиф. И макар че Йосиф действително отиде в града на Давид Витлеем за регистрация в римската служба за преброяване на населението, това се обясняваше с факта, че шест поколения преди него прародителят на Йосиф от бащина страна, бидейки сирак, беше осиновен от някой си Цадок, пряк потомък на Давид; затова Йосиф също го причисляваха към “Давидовия дом”[19][20].
122:4.4 По-голямата част от така наречените месиански пророчества на Стария Завет беше изтълкувана като отнасяща се за Иисус много години след неговия живот на земята. От векове юдейските пророци провъзгласяваха идването на спасител и в тълкуванията на последващите поколения започнаха да свързват тези обещания с новия еврейски управител, който ще седне на трона на Давид и с помощта на предполагаемите чудодейни методи на Мойсей ще направи от палестинските евреи могъща нация, свободна от чуждо господство. Освен това много образни изрази, повсеместно срещани в свещените книги на юдеите, бяха впоследствие необосновано използвани по отношение на жизнената мисия на Иисус. Много изказвания на Стария Завет бяха изкривени по такъв начин, че да съответстват на някой от епизодите от земния живот на Учителя. Веднъж Иисус сам публично заяви, че няма отношение към царския род на Давид[21]. Даже думите “неомъжена жена ще роди син” се превърнаха в “девица ще роди син”[22]. Същото се отнася и за много генеалогии както на Йосиф, така и на Мария, съставени след живота на Михаил на Земята[23]. Много от тези родословия съдържат значителна част от прародителите на Учителя, но като цяло те не са истински и на тяхната достоверност не трябва да се разчита. Ранните последователи на Иисус твърде често се поддаваха на съблазънта да покажат, че в живота на техния Господ и Учител са се сбъднали всички изказвания на древните пророци.
¶ 5. ЗЕМНИТЕ РОДИТЕЛИ НА ИИСУС
122:5.1 Йосиф беше мек и необичайно добросъвестен човек, във всички отношения предан на религиозните обичаи и традиции на своя народ. Той малко говореше, но много мислеше. Нещастната участ на еврейския народ беше за Йосиф източник на огромна печал. В младостта си, в обкръжението на осем братя и сестри, той беше по-весел, но в първите години семеен живот (в детските години на Иисус) той периодически се потопяваше в униние. Малко преди преждевременната му смърт характерът на Йосиф значително се подобри благодарение на растежа на благосъстоянието на семейството, след като бившият дърводелец стана процъфтяващ предприемач.
122:5.2 Характерът на Мария беше пълна противоположност на характера на нейния мъж. Тя се отличаваше с весел нрав, почти никога не се опечаляваше и постоянно пребиваваше в радостно настроение. Мария свободно и често изразяваше своите емоции и за пръв път започна да тъгува едва след внезапната смърт на Йосиф. Още не беше се оправила от този удар, когато върху нея се стовариха тревогите и съмненията, предизвикани от необичайния живот на големия ú син, който така стремително се разгръщаше пред нейния потресен взор. Но в продължение на цялото това изключително изпитание Мария се отличаваше със самообладание, мъжество и достатъчно мъдрост в отношенията със своя необичаен и малко понятен първороден, а също така и с преживелите го братя и сестри.
122:5.3 Необичайната мекост на Иисус, неговата удивителна благожелателност и разбиране на човешката природа в значителна степен преминаха към него от баща му; своя дар на велик учител и огромната способност за справедливо негодувание той наследи от майка си. По емоционалните реакции спрямо окръжаващия го свят в един от периодите на своя зрял живот Иисус напомняше своя баща, ставайки замислен и съзерцателен, понякога явно потапяйки се в печал; но по-често той се устремяваше напред, както и неговата майка, изпълнен с оптимизъм и решителност. Като цяло темпераментът на Мария постепенно ставаше преобладаващ при възмъжаването на божествения Син и обръщането към най-важните дела от зрелия период на живота му. В някои свои особености Иисус съчетаваше в себе си чертите на своите родители; в други отношения в него се проявяваха чертите на единия от тях в контраст с чертите на другия.
122:5.4 От Йосиф Иисус получи строго възпитание в традициите на еврейската обредност и придоби необикновеното познание на свещените книги на юдеите; от Мария той наследи по-широки възгледи за религиозния живот и по-либерална представа за личната духовна свобода.
122:5.5 За онова време семействата на Йосиф и Мария получиха добро образование. За своето време и обществено положение Йосиф и Мария бяха образовани много над средното ниво. Той беше мислител, тя беше стратег, способен майсторски да коригира своите планове и практично да ги осъществява. Йосиф беше черноок брюнет, Мария беше кафявоока и светлокоса.
122:5.6 Ако животът на Йосиф не беше прекъснат, той със сигурност щеше твърдо да повярва в божествената мисия на своя старши син. Мария на смени вярваше и се съмняваше, изключително подложена на влиянието на позицията, която заемаха останалите деца, а също така и от приятелите и роднините им. Но споменът за явяването пред нея на Гавраил веднага след зачеването на детето винаги крепеше вярата ú.
122:5.7 Мария беше изкусна тъкачка и притежаваше над средните способности по отношение на повечето домашни занаяти от това време; тя беше добра стопанка и превъзходна майка на семейството. Както Йосиф, така и Мария бяха нелоши учители и следяха техните деца да получат добро за своето време образование.
122:5.8 В младостта си Йосиф беше нает от бащата на Мария за построяване на пристройка към неговия дом и веднъж, по време на обяд, Мария подаде на Йосиф чаша вода — така започна познанството на тези двама души, на които беше съдено да станат родители на Иисус.
122:5.9 В съответствие с еврейските обичаи Йосиф и Мария направиха сватбата в дома на Мария в околностите на Назарет, когато Йосиф навърши двадесет и една години[24]. С този брак завърши обичайният период на ухажването, продължило почти две години. Скоро те се преместиха в своя нов дом в Назарет, построен от Йосиф с помощта на двама от неговите братя[25]. Домът стоеше в подножието на близкия хълм, от който се откриваше чудесна гледка над околната селска местност. В този специално подготвен дом младите и пълни с надежди родители се готвеха да посрещнат заветното дете, без да се досещат, че това знаменателно събитие, имащо значение за цялата вселена, ще стане по време, когато те ще се намират далеч от дома, в юдейския град Витлеем.
122:5.10 По-голямата част от семейството на Йосиф вярваше в ученията на Иисус, но малцина от членовете на семейството на Мария вярваха в него, докато той не си отиде от този свят. Йосиф беше по-склонен да се придържа към духовната представа за очаквания Месия, но Мария и нейното семейство, особено нейният баща, се придържаха към идеята за това, че Месията трябва да бъде световен спасител и политически управител. Предците на Мария бяха видни участници в движението на Макавеите, което в това време беше все още недалечно минало.
122:5.11 Йосиф твърдо се придържаше към източните или вавилонски възгледи за юдаизма; Мария явно клонеше към по-либерални и широки западни или елинистични тълкувания на закона и пророците.
¶ 6. ДОМЪТ В НАЗАРЕТ
122:6.1 Домът на Иисус беше недалеч от хълма, извисяващ се в северната част на Назарет на известно разстояние от извора, който се намираше в източната част на града. Семейството на Иисус се засели в покрайнините на града, което впоследствие му даваше прекрасна възможност често да ходи на разходки в околностите и да се изкачва до върха на съседното възвишение — най-високия от всички хълмове на южна Галилея, ако не се смята планинската верига Тавор на изток и приблизително също толкова високият хълм Наин. Техният дом се намираше малко на юг и източно от южната издатина на този хълм и приблизително по средата между основата на това възвишение и пътя, водещ от Назарет за Кана. Освен походите до върха на хълма Иисус обичаше да ходи на разходка по една тясна пътечка около основата на хълма в североизточна посока до място, където той се съединяваше с пътя към Сефорис.
122:6.2 Домът на Йосиф и Мария представляваше едностайна каменна постройка с плосък покрив и пристройка за животните. Домашната мебелировка се състоеше от ниска каменна маса, глинени и каменни съдове и делви, тъкачен стан, светилник, няколко малки столчета и спални дюшеци на каменния под. В задния двор редом с пристройката за животни имаше навес, намиращ се над огнище и мелница за смилане на зърно. За управление на мелницата се изискваха двама души — единият мелеше, а другия сипваше зърното. Като малко момче Иисус често сипваше зърно в мелницата, а майка му въртеше воденичния камък.
122:6.3 По-късно, когато семейството нарасна, всички членове обикновено се събираха да се хранят около разширената каменна маса — клекнали, те си вземаха храна от общото блюдо или гърне. През зимата по време на вечеря масата се осветяваше от малка широка глинена лампа, напълнена със зехтин. След раждането на Марта Йосиф направи към дома пристройка — голяма стая, която през деня се използваше като дърводелска работилница, а вечерта — като спалня.
¶ 7. ПЪТУВАНЕТО ДО ВИТЛЕЕМ
122:7.1 През март 8 година преди н. е. (в същия месец, когато Йосиф и Мария се ожениха) Цезар Август се разпореди да се извърши преброяване на цялото население на Римската империя — да се проведе преброяване за по-успешно събиране на налози. Евреите винаги се отнасяха с огромно предубеждение към опитите да бъде “преброен народът” и това, заедно със сериозните вътрешнополитически проблеми на Ирод, царя Юдейски, доведе до това, че преброяването в еврейското царство беше отложено за една година. В цялата Римска империя преброяването се състоя през 8 година преди н[26].е., с изключение на палестинското царство на Ирод, където то беше проведено една година по-късно, през 7 година до н.е.
122:7.2 Мария можеше да не ходи във Витлеем за регистрация — Йосиф имаше право да внесе в списъците цялото свое семейство, но Мария, храбра и решителна жена, настоя да го придружи. Тя не искаше да остава сама, за да не би детето да се роди в отсъствието на Йосиф. При това Витлеем се намираше недалеч от града Юда и Мария предвкусваше приятната възможност да навести своята роднина Елисавета.
122:7.3 Йосиф всъщност забрани на Мария да го съпровожда, но от това нямаше полза; когато храната беше опакована, разчетена за три или четири дни път, Мария подготви двойни порции и се готвеше за път. Но преди наистина да тръгне на път, Йосиф се примири с това, че Мария ще дойде заедно с него, и рано сутринта те радостно напуснаха Назарет[27].
122:7.4 Йосиф и Мария бяха бедни и тъй като имаха едно товарно животно, Мария, която беше в края на бременността си, яздеше заедно със запаса от храна, а Йосиф вървеше редом, водейки магарето. Строителството на дома и обзавеждането му го вкараха в огромен разход. Освен това на Йосиф му се налагаше да помага на родителите си, тъй като недълго преди това баща му загуби трудоспособност. И така, в ранното утро на 18 август 7 година до н.е. тази еврейска двойка напусна своя скромен дом и тръгна за Витлеем.
122:7.5 В първия ден от пътя те задминаха предпланината Гелвуе, където се спряха за нощувка край река Йордан и дълго размишляваха за това, какъв предстои да бъде техният син, при което Йосиф се придържаше към своята представа за духовен учител, а Мария — към идеята за юдейски Месия, спасител на еврейската нация.
122:7.6 В ранното утро на 19 август Йосиф и Мария отново бяха на път. Обядвайки в подножието на Сартаба, откъдето се откриваше поглед към Йорданската долина, те продължиха пътя и към нощта стигнаха до Йерихон и спряха да пренощуват в една крайпътна странноприемница в покрайнините на града. След вечерята и продължително обсъждане на тиранията на римската власт, Ирод, регистрацията за участие в преброяването на населението и сравнителното влияние на Йерусалим и Александрия като центрове на еврейското знание и култура пътниците от Назарет отидоха да почиват. В ранното утро на 20 август те продължиха своя път и към обед стигнаха Йерусалим. Посещавайки храма, те се отправиха към мястото, за което бяха тръгнали — Витлеем, където пристигнаха в средата на втората половина от деня.
122:7.7 Странноприемницата беше препълнена; Йосиф се опита да намери приют сред далечните роднини, но всички помещения във Витлеем бяха запълнени до краен предел. Връщайки се в странноприемницата, той чу, че керванните конюшни, изсечени в склона в скалите и намиращи се точно под странноприемницата, са освободени от животни и изчистени за приемане на наематели[28]. Оставяйки магарето в двора, Йосиф натовари на рамо кошниците с провизии и дрехи и заедно с Мария се спусна по каменните стъпала до тяхната обител по-долу. Те се оказаха в бивше хранилище за зърно, намиращо се пред конюшня и ясли. Тук беше окачена завеса и те бяха щастливи, че са се сдобили с толкова удобно помещение.
122:7.8 Йосиф искаше веднага да тръгне за регистрацията, но Мария беше изморена; тя чувстваше силно изтощение и го помоли да остане с нея, което той направи.
¶ 8. РАЖДАНЕТО НА ИИСУС
122:8.1 Цялата нощ Мария прекара в безпокойство и затова и тя, и Йосиф почти не спаха. Към разсъмване започнаха силни болки и по обед на 21 август 7 година до н.е., с участието и любезната помощ на отседналите в странноприемницата жени, Мария роди младенец от мъжки пол. Иисус Назарянин се появи на света, беше увит в пелени, които Мария беше взела със себе си за подобен случай, и положен в съседна ясла.[29]
122:8.2 Заветното дете се роди точно така, както се появяваха на този свят всички предшестващи и предстоящи младенци. А на осмия ден, съгласно еврейския обичай, той премина обреда на обрязването и получи име Йешуа (Иисус)[30].
122:8.3 На следващия ден след раждането на Иисус Йосиф направи своята регистрация. Той срещна човека, с когото преди два дни беше разговарял в Йерихон, и той заведе Йосиф при свой състоятелен приятел, който бе наел в странноприемницата стая, съобщавайки му, че той охотно ще размени мястото си с двойката от Назарет. В този ден след обяд те се преместиха горе, в странноприемницата, където живяха почти три седмици, докато не намериха временен приют в дома на един далечен роднина на Йосиф.
122:8.4 На втория ден след раждането на Иисус Мария изпрати на Елисавета вест, с която съобщаваше за раждането на детето, и в ответно писмо Йосиф получи покана да посети Йерусалим и да обсъди всичките им дела със Захария. През следващата седмица Йосиф отиде в Йерусалим, за да се срещне със Захария. Както Захария, така и Елисавета напълно се увериха, че на Иисус действително беше съдено да стане еврейският спасител, Месията, и че на техния син Йоан предстоеше да стане главата на неговите помощници, дясната ръка на Месията, човекът с предначертана съдба. И тъй като Мария се придържаше към същите представи, на Йосиф беше лесно да я уговори да останат във Витлеем, града на Давид, където Иисус, възмъжавайки, би могъл да стане приемник на трона на целия Израил. Затова те останаха във Витлеем повече от година, в течение на която Йосиф периодически се заемаше със своя дърводелски занаят.
122:8.5 По обед при раждането на Иисус урантийските серафими под управлението на своите ръководители изпълниха над витлеемските ясли прославящи химни, но тези възхвалявания не можеха да се чуят с човешко ухо. Нито пастири, нито каквито и да било други смъртни отдадоха дължимата на витлеемския младенец почит чак до деня, когато пристигнаха урските свещеници, изпратени тук от Йерусалим от Захария[31].
122:8.6 Малко преди това някакъв чуждоземен учител разказа на тези месопотамски свещеници за своя сън, в който му съобщиха, че “светлината на живота” ще се появи скоро на Земята във вид на младенец сред евреите. Към него тръгнаха тези трима учители в търсене на “светлината на живота”. След много седмици безплодни усилия в Йерусалим те вече се канеха да се върнат назад, в Ур, когато срещнаха Захария, който ги убеди, че предметът на техните търсения е бил Иисус, и ги изпрати във Витлеем, където те намериха младенеца и оставиха своите дарове на Мария, неговата земна майка. По време на тяхното посещение младенецът беше на почти три седмици[32].
122:8.7 Тези мъдреци дойдоха тук не затова, защото видяха звезда, довела ги до Витлеем. Красивата легенда за витлеемската звезда се появи по следния начин: Иисус се роди на 21 август 7 година преди новата ера по обед. На 29 май 7 година преди н.е. стана необичайно сближаване на Юпитер и Сатурн в съзвездие Риби. Изумителен исторически факт е това, че аналогично сближаване стана и на 29 септември, и на 5 декември същата година. Въз основа на тези необичайни, но напълно естествени явления благонамерените последователи (на християнството — б.р.) от последващите поколения съчиниха трогателната легенда за витлеемската звезда и покланящите се влъхви, които тази звезда завела до яслите, където те видели новородения младенец и му се поклонили[33]. Източните и близки им по дух народи обожават приказните истории и постоянно съчиняват красиви небивалици за живота на своите религиозни вождове и политически герои. В отсъствието на книгопечатане, когато знанията се предават от едно поколение на друго предимно от уста на уста, митовете лесно се превръщат в предания, а преданията с времето започват да се приемат за факти.
¶ 9. ПРЕДСТАВЯНЕТО В ХРАМА
122:9.1 Мойсей учеше евреите, че всеки първороден принадлежи на Господа и че вместо да бъде принасян в жертва, както правеха по своя обичай езичниците, такъв син може да живее, ако го откупят родителите му, заплащайки пет сикли на когото и да е упълномощен свещеник[34][35]. Освен това съществуваше и Мойсеев закон, изискващ майката, след изминаване на определено време, да се яви в храма за извършване на обреда очистване (или за да може някой да принесе от нейно име съответната жертва)[36]. Обикновено тези два обреда се изпълняваха едновременно[37]. Затова Йосиф и Мария сами дойдоха в йерусалимския храм, за да представят Иисус на свещениците и да го откупят, а също така и за да принесат своята жертва и да осигурят ритуалното очистване на Мария от мнимото оскверняване от раждането на детето.
122:9.2 Из двора на храма постоянно се разхождаха две забележителни личности — певецът Симеон и поетесата Анна[38][39]. Симеон беше родом от Юдея, а Анна — от Галилея. Тези хора често можеха да бъдат срещнати заедно и двамата бяха близки приятели на свещеника Захария, който ги посвети в тайната на Йоан и Иисус. Както Симеон, така и Анна жадуваха идването на Месията и доверието им към Захария им помогна да повярват в това, че Иисус е дългоочакваният спасител на еврейския народ[40].
122:9.3 Захария знаеше в кой ден Йосиф и Мария трябва да се появят в храма заедно с Иисус и той предварително се услови със Симеон и Анна, че ще им покаже кой от редицата първородни е Иисус, като вдигне ръката си в знак на приветствие[41].
122:9.4 За този случай Анна написа поема, изпълнена от Симеон, която порази Йосиф, Мария и всички събрали се в двора на храма[42]. Техният химн в чест на откупването звучеше така:[43]
122:9.5 Да бъде благословен Господ, Бог на Израил,
122:9.6 защото Той дойде при нас и освободи Своя народ;
122:9.7 Той въздигна рога на спасението за всички нас
122:9.8 в дома на Своя слуга Давид.
122:9.9 Както и възвести Той с устата на Своите свети пророци —
122:9.10 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
122:9.11 да дари милостта Своя на нашите бащи и да помнят своя свещен завет —
122:9.12 клетвата, която Той даде на Авраам, нашия праотец,
122:9.13 че ще ни избави от враговете,
122:9.14 за да можем да Му служим без страх,
122:9.15 свято и праведно през целия си живот.
122:9.16 А ти, заветно дете, ще се наричаш пророк на Всевишния;
122:9.17 защото ти ще вървиш пред Господа, за да създадеш Неговото царство;
122:9.18 ти ще възвестиш на хората за спасението,
122:9.19 защото ще бъдат опростени техните грехове.
122:9.20 Възрадвайте се от ласкавата милост на нашия Бог, защото засия над нас новата заря от небесата,
122:9.21 за да свети на тези, които живеят в тъма и в страх от смъртта,
122:9.22 за да ни показва пътя към мира.
122:9.23 Пусни Твоя раб да си върви в мир, Господи, както обеща,
122:9.24 тъй като очите ми видяха спасението,
122:9.25 което Ти приготви пред лицето на всички народи:
122:9.26 Светлината, която ще просвети даже езичниците[44]
122:9.27 и ще принесе слава на народа Твой, на Израил.
122:9.28 Връщайки се във Витлеем, Йосиф и Мария мълчаха смутени и обгърнати от благоговеен страх[45]. Мария беше дълбоко развълнувана от прощалното приветствие на Анна, възрастната поетеса, а Йосиф беше обезпокоен от преждевременния опит Иисус да бъде представен като дългоочаквания Месия на еврейския народ.
¶ 10. ИРОД ДЕЙСТВА
122:10.1 В това време доносниците на Ирод не бездействаха. Когато те му доложиха за посещение във Витлеем на свещеници от Ур, Ирод извика тези халдеи при себе си[46]. Той педантично разпита мъдреците за новия “цар на юдеите”, но те не удовлетвориха неговото любопитство, обяснявайки само, че младенецът е бил роден от жена, пристигнала във Витлеем със своя мъж, за да премине регистрацията за участие в преброяването на населението. Не оставайки удовлетворен от този отговор, Ирод им даде пари и ги изпрати да търсят детето, за да можел самият той да му се поклони, тъй като те заявиха, че царството му ще бъде духовно, а не светско[47]. Но когато мъдреците не се върнаха, Ирод беше обзет от подозрения. Докато той размишляваше над случилото се, неговите информатори се върнаха и доложиха за всички последни произшествия в храма, и донесоха част от текста от химна на Симеон, прозвучал по време на откупването на Иисус. Но на тях не им се отдаде да проследят Йосиф и Мария и Ирод се ядоса, когато не можаха да му съобщят къде тази двойка е отнесла младенеца[48]. След това той изпрати хора да издирят Йосиф и Мария. Знаейки, че Ирод преследва семейството на назаряните, Захария и Елисавета не се появяваха във Витлеем. Малкият беше скрит при роднини на Йосиф.
122:10.2 Йосиф се боеше да търси работа, а скромните им спестявания бързо се топяха. Даже при извършването на очистителните обреди в храма Йосиф смяташе, че той не може да си позволи да пожертва за Мария две гургулици, както Мойсей предписваше да постъпват бедняците за очистване на майката[49].
122:10.3 Цяла година продължиха търсенията, но шпионите на Ирод не можаха да намерят Иисус и подозирайки, че младенецът все още се намира във Витлеем, Ирод се разпореди за щателна проверка на всеки дом във Витлеем и умъртвяване на всеки младенец от мъжки пол на възраст до две годинки. По такъв начин Ирод се надяваше да се убеди, че детето, на което е съдено да стане “цар на юдеите”, ще бъде унищожено. И така, шестнадесет момченца загинаха за един ден във Витлеем юдейски. Но козните и убийствата бяха нещо обичайно за двора на Ирод даже в собственото му семейство[50].
122:10.4 Избиването на младенците стана приблизително през октомври 6 година преди н.е., когато Иисус беше на малко повече от годинка. Но вярващи в идването на Месията имаше и сред приближените на Ирод и един от тях, чувайки за заповедта да бъдат умъртвени всички младенци от мъжки пол, се свърза със Захария, който на свой ред изпрати куриер до Йосиф. И в нощта преди клането Йосиф и Мария напуснаха Витлеем и тръгнаха към Александрия в Египет[51]. За да не привлекат към себе си вниманието, те тръгнаха на път, вземайки само Иисус[52]. Добраха се до Александрия със средства, предоставени им от Захария, и там Йосиф се зае със своя занаят, докато Мария и Иисус намериха приют в състоятелни роднини на семейството на Йосиф. Те прекараха в Александрия цели две години и се върнаха във Витлеем едва след смъртта на Ирод[53].
| Документ 121. Епохата на посвещаването на Михаил |
Индекс
Множествена версия |
Документ 123. Ранното детство на Иисус |
¶ препратки
- ↑ Родословие на Йосиф: Мт 1:1-16; Лк 3:23-38.
- ↑ Родители на Исус: Мт 1:16-21,24-25; Мт 2:11; Мт 13:55; Мт 27:56; Мк 6:3; Мк 15:40; Лк 1:26-56; Лк 2:4-5,16,19; Лк 2:33-34,43; Лк 3:23; Йн 1:45; Йн 6:42; Йн 19:25-27; ДА 1:14.
- ↑ родителите на Йоан: Лк 1:5-7.
- ↑ Появата на Габриел: Лк 1:11-12.
- ↑ Послание на Гавраил до Захария: Лк 1:13-17. Служение на Захария: Лк 1:8-10.
- ↑ Тайната на Елизабет: Лк 1:24-25.
- ↑ Съмнението на Захария: Лк 1:18.
- ↑ Гавраил се явява на Мария: Лк 1:26-27.
- ↑ Мария посещава Елисавета: Лк 1:39-40.
- ↑ Продължителност на посещението: Лк 1:56.
- ↑ Раждане и детство на Джон: Лк 1:57-63.
- ↑ Младостта на Джон: Лк 1:80.
- ↑ Гавраил се явява на Мария: Лк 1:26-27.
- ↑ Благовещение: Лк 1:28-37.
- ↑ Името на Исус: Мт 1:21,25; Лк 1:31.
- ↑ Само свръхестествено действие: Лк 1:26-38.
- ↑ Сънят на Йосиф: Мт 1:20-21,24.
- ↑ Йосиф не произхожда от Давидовата линия: Мт 1:1-16; Лк 1:27; Лк 2:4.
- ↑ Йосиф във Витлеем: Лк 2:4.
- ↑ Осиновен родоначалник: Мт 1:14-16; Лк 3:23-24.
- ↑ Исус не е от Давидовата линия: Мт 22:41-46; Мк 12:35-37; Лк 20:41-44.
- ↑ Неправилно представяне на пророчеството за раждането от девица: Ис 7:14: Mt 1:22-23.
- ↑ Грешни родословия: Мт 1:1-16; Лк 3:23-37.
- ↑ Сватбата на родителите на Исус: Мт 1:18-21,24-25.
- ↑ Живял в Назарет: Лк 1:26; Лк 2:4-5.
- ↑ „Брой“ хора за данъци: Лк 2:1,3. Реакции срещу преброяването на хората: 1 Лт 21:1,5; 2 Ц 24:1-4,10.
- ↑ Мария отива във Витлеем: Лк 2:4-5.
- ↑ Къщичка в обора: Лк 2:7b.
- ↑ Раждането на Исус: Мт 1:25b; Лк 2:6-7.
- ↑ Обрязване и посвещение: Лк 2:21.
- ↑ Ангели, не пастири: Лк 2:8-18, 20.
- ↑ Посещение на мъдреци: Мт 2:1-12.
- ↑ Във Витлеем нямаше звезда: Мт 2:2,7,9-10.
- ↑ Първороден за Бога: Из 13:1-2; Из 22:29-30; Чс 3:13; Чс 8:16-17.
- ↑ Изкупление: Из 13:15; Из 34:20; Чс 18:15-16; Лк 2:22-24.
- ↑ Пречистване на родилки: Лв 2:2-3,6,8; Лк 2:22-24.
- ↑ Два обряда: Лк 2:21-24.
- ↑ Симеон: Лк 2:25.
- ↑ Анна: Лк 2:36-38.
- ↑ И двамата виждат Исус като Месия: Лк 2:26.
- ↑ Двамата бяха в храма: Лк 2:27a.
- ↑ Стихотворението на Анна: Лк 1:67; Лк 2:28.
- ↑ Химн на изкуплението: Лк 1:68-79; Лк 2:29-32.
- ↑ Светлина за езичниците: Ис 9:2; Йн 1:4-9; Йн 8:12; Йн 9:5; 1 Йоан 2:8.
- ↑ Родителите се чудят: Лк 2:33.
- ↑ Ирод повика мъдреците: Мт 2:1-3,.
- ↑ Изпраща мъдреци да намерят бебето: Мт 2:7-9a.
- ↑ Ирод разгневен: Мт 2:16a.
- ↑ Йосиф „беден“: Лв 12:2,6-8; Лк 2:22-24.
- ↑ Убити бебета от мъжки пол: Мт 2:16.
- ↑ Предупреждението: Мт 2:13.
- ↑ Полет към Египет: Мт 2:14.
- ↑ Продължителност на престоя: Мт 2:15a,19-21.