© 2014 Фондация Урантия
16:0.1 СЕДЕМТЕ Главни Духа на Рая са изначалните личности на Безкрайния Дух. В този седмократен съзидателен акт на самоповторение Безкрайният Дух изчерпал възможностите за математически комбинации, които били заключени във фактическото съществуване на трите лица на Божеството. Ако можеше да се създадат поголям брой Главни Духове, те щяха да бъдат създадени, но в самите Божества са заключени седем и само седем възможности за обединение. Именно с това се обяснява фактът, че вселената се управлява на седем големи сегмента, а числото седем по своята същност е основополагащо за нейната организация и управление.
16:0.2 Така Седемте Главни Духа водят своето начало от следните седем първообраза, придобивайки от тях своите черти:
16:0.3 1. Всеобщият Баща.
16:0.4 2. Вечният Син.
16:0.5 3. Безкрайният Дух.
16:0.6 4. Баща и Син.
16:0.7 5. Баща и Дух.
16:0.8 6. Син и Дух.
16:0.9 7. Баща, Син и Дух.
16:0.10 Много малко знаем за действията на Отеца и Сина при създаването на Главните Духове. Очевидно те са се появили в резултат от личните актове на Безкрайния Дух, но на нас недвусмислено ни обясниха, че и Отецът, и Синът са взели участие в тяхното създаване.
16:0.11 По своята духовна природа и същност тези Седем Духа на Рая са единни, но във всички останали аспекти на личността са съвършено различни и резултатите от тяхната дейност в свръхвселените позволяват безпогрешно да се определят съществуващите между тях индивидуални различия. Всички последващи планове на седемте сегмента на голямата вселена и даже съответстващите сегменти на външното пространство са обусловени от извъндуховното разнообразие на тези Седем Главни Духа, които осъществяват върховно и пределно ръководство.
16:0.12 Главните Духове изпълняват много функции, но понастоящем тяхната специфична област е централното ръководство на седемте свръхвселени. Всеки Главен Дух разполага със специална резиденция — един от огромните светове за фокусиране на сила, който бавно се върти около периферията на Рая, запазва постоянно положение срещу съответната свръхвселена и остава в Райския фокус на специализираното силово управление и разпределение на енергията по сегментите. Радиалните погранични линии на всяка свръхвселена действително се събират в Райската резиденция на ръководещия Главен Дух.
16:1.1 Съвместният Извършител — Безкрайният Дух, е необходим за завършване на триединното въплъщение на единното Божество. По своето същество това триединно въплъщение на Божеството е седмократно относно възможностите на индивидуалното и съвместно изражение; оттук става ясно, че последващите планове за създаване на вселени, населени с разумни и потенциално духовни създания, които биха били изражение на Отеца, Сина и Духа, неизбежно биха довели до появата на Седем Главни Духа. Обикновено говорим за триединното въплъщение на Божеството като за абсолютна неизбежност, а появяването на Седемте Главни Духа разглеждаме като субабсолютна неизбежност.
16:1.2 Макар че Седемте Главни Духа едва ли изразяват трикратно Божество, те са вечно изображение на седемкратното Божество, активните и съвкупни функции на трите извечни лица на Божеството. С помощта на, в същността си и посредством тези Седем Духа Всеобщият Баща, Вечният Син или Безкрайният Дух, или които и да са двама от тях, са способни да действат като такива. Когато Отецът, Синът и Духът предприемат съвместно действие, те могат да действат и наистина действат посредством Седмия Главен Дух, но не като Троицата. Поотделно и съвместно Главните Духове изразяват всяка и всички възможни функции на Божеството, една или няколко, но не съвкупните Троични функции. Седмият Главен Дух не функционира лично по отношение на Райската Троица; именно затова той може лично да представлява Висшето Същество.
16:1.3 Но когато Седемте Главни Духа оставят своите индивидуални владения на лично могъщество и свръхвселенски пълномощия и се събират около Съвместния Извършител в триединно присъствие на Райското Божество, то те стават съвкупни носители на могъществото, мъдростта и властта на единното Божество — Троицата, във формиращите се вселени и по отношение на тях. Такъв Райски съюз на изначалния седемкратен израз на Божеството действително обхваща, буквално съдържа в себе си всички атрибути и отношения на Върховност и Крайност на трите вечни Божества. Фактически Седемте Главни Духа веднага обхващат функционалната област на Върховния-Крайния в мирозданието и по отношение на мирозданието.
16:1.4 Доколкото сме способни да разберем, Седемте Духа са свързани с божествената дейност на трите вечни лица на Божеството; ние не откриваме пряка връзка с активните присъствия на трите вечни аспекта на Абсолюта. Във взаимовръзката си Главните Духове представят Божествата от Рая в това, което може приблизително да се определи като крайна област на действие. Тази област може да включва много от това, което е крайно, но не абсолютно.
16:2.1 Както Вечният Първороден Син се разкрива чрез непрекъснато нарастващия брой божествени Синове, така и Безкрайният Божествен Дух се разкрива чрез каналите на Седемте Главни Духа и свързаните с тях духовни групи. Като центъра на центровете Безкрайният Дух е достъпен, но не всички, които достигат Рая, са способни веднага да разпознаят неговата личност и характерно присъствие; но всички, които достигат централната вселена, са способни да общуват и непосредствено да осъществяват контакт с онези от Главните Духове, които възглавяват родната свръхвселена на новопристигналия странстващ на пространството.
16:2.2 Райският Баща общува с вселената на вселените само чрез своя Син, докато съвместните действия със Сина се осъществяват само посредством Безкрайния Дух. Отвъд пределите на Рая и Хавона Безкрайният Дух говори само с гласовете на Седемте Главни Духа.
16:2.3 Безкрайният Дух въздейства със своето личностно присъствие в пределите на системата Рай-Хавона; отвъд нейните предели неговото личностно духовно присъствие се проявява чрез един от Седемте Главни Духа. Затова свръхвселенското духовно присъствие на Третия Източник и Център във всеки свят или индивид е обусловено от неповторимата природа на Главния Дух, ръководещ дадения сегмент от творението. И обратно, посредством Седемте Главни Духа съвкупните линии на духовна сила и разум отиват към центъра, към Третото Лице на Божеството.
16:2.4 Седемте Главни Духа са съвместно снабдени с върховно-крайните атрибути на Третия Източник и Център. Докато всеки получава индивидуална част от този дар, само в обединението си един с друг те разкриват атрибути на всемогъщество, всезнание и вездесъщност. Нито един от тях не е способен на това в мащабите на целия космос; като индивиди, а също в могъществото на върховността и крайността, всеки от тях е лично ограничен до свръхвселената на своето непосредствено подчинение.
16:2.5 Всичко, което ви е говорено за божествеността и личността на Съвместния Извършител, в равна и пълна степен се отнася към Седемте Главни Духа, които така ефективно разпространяват Безкрайния Дух в седемте сегмента на голямата вселена в съответствие със своя божествен дар и в съгласие със своите различни и неповторимо уникални същности. Затова би било правомерно да наричаме обединената група от седемте духа с всички или всякакви имена на Безкрайния Дух. Заедно те съставляват единно цяло със Съвместния Извършител на всички субабсолютни нива.
16:3.1 Седемте Главни Духа са същества, неподдаващи се на описание, но всеки от тях притежава явна и определена индивидуалност. Те имат имена, но ние решихме да ги представим по номера. Като изначално въплъщение на Безкрайния Дух те са сходни, но като изначален израз на седемте възможни обединения на триединното Божество те са принципно различни по своята природа, което и определя различния характер на ръководство на свръхвселените. Седемте Главни Духа могат да бъдат описани по следния начин:
16:3.2 Първи Главен Дух. Този Дух е особен и пряк представител на Райския Баща. Той е своеобразно и действено проявление на могъществото, любовта и мъдростта на Всеобщия Баща. Той е близък партньор и небесен съветник на главата на Тайнствените Съветници, възглавяващия Съвета на Настройчиците на Съзнанието на Сферата на Божеството. Във всички обединения на Седемте Главни Духа Първият Главен Дух неизменно говори от името на Всеобщия Баща.
16:3.3 Този Дух възглавява първата свръхвселена, неизменно проявявайки божествената природа, свойствена на изконното олицетворение на Безкрайния Дух; но на нас ни се струва, че по своя характер той наймного прилича на Всеобщия Баща. Той постоянно поддържа лична връзка със седемте Отразяващи Духа в столиците на първата свръхвселена.
16:3.4 Втори Главен Дух. Този Дух е адекватно изображение на несравнимата природа и пленителния характер на Вечния Син, първородния Син на цялото творение. Той винаги поддържа тясна връзка с всички категории Божии Синове, когато и да се окажат в родната вселена — поотделно или на своите изпълнени с радост конклави. На всички съвети на Седемте Главни Духа той винаги представлява Вечния Син и действа от негово име.
16:3.5 Този Дух управлява съдбите във втората свръхвселена и действа в този обширен регион така, както на негово място би действал Вечният Син. Той поддържа връзка със семейството на Отразяващите Духове, които се намират в столиците на втората свръхвселена.
16:3.6 Трети Главен Дух. Този Дух особено напомня за Безкрайния Дух и направлява действията и труда на много висши личности на Безкрайния Дух. Той възглавява техните събрания и е тясно свързан с всички личности, произхождащи изключително от Третия Източник и Център. Когато Седемте Главни Духа се събират на съвет, постоянен представител на Безкрайния Дух е именно Третият Главен Дух.
16:3.7 Този Дух отговаря за третата свръхвселена и ръководи делата на своя сегмент основно така, както ако това беше Безкрайният Дух. Той се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на третата свръхвселена.
16:3.8 Четвърти Главен Дух. Унаследявайки съвкупната природа на Отеца и Сина, този Главен Дух оказва решаващо влияние при определянето на стратегията и методите на Отеца-Сина в съветите на Седемте Главни Духа. Този Дух е главен ръководител и съветник на тези възходящи същества, които са постигнали Безкрайния Дух и така са станали кандидати за среща със Сина и Отеца. Той служи на огромна група личности, произхождащи от Отеца и Сина. Когато възниква необходимост от представяне на Отеца и Сина в събранието на Седемте Главни Духа, думата взема именно Четвъртият Главен Дух.
16:3.9 Този Дух се грижи за четвъртия сегмент на голямата вселена съгласно своето особено съчетание от атрибути на Всеобщия Баща и Вечния Син. Той поддържа постоянна лична връзка с Отразяващите Духове на столиците на четвъртата свръхвселена.
16:3.10 Пети Главен Дух. Тази божествена личност, в която в съвършенство са се слели чертите на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух, е съветник на огромна група същества, известни като управляващите енергията, енергийните центрове и физическите регулатори. Този Дух също така служи и на всички личности, произхождащи от Отеца и Съвместния Извършител. В съветите на Седемте Главни Духа, когато въпросът се отнася до обединеното отношение на Отеца и Духа, думата неизменно взема Петият Главен Дух.
16:3.11 Характерът на управление от този Дух на делата на петата свръхвселена предполага обединеното действие на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух. Той постоянно поддържа връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на петата свръхвселена
16:3.12 Шести Главен Дух. Това божествено същество представлява изображение на обединените черти на Вечния Син и Безкрайния Дух. Всеки път, когато в централната вселена се събират създания, сътворени съвместно от Сина и Духа, вместо техните съветници се изказва именно този Главен Дух; и всеки път, когато в съветите на Седемте Главни Духа възниква необходимост от представяне на съвместното отношение на Вечния Син и Безкрайния Дух, тази функция изпълнява именно Шестият Главен Дух.
16:3.13 Този Дух управлява делата на шестата свръхвселена така, както биха правили това Вечният Син и Безкрайният Дух. Той поддържа постоянна връзка с Отразяващите Духове в столиците на шестата свръхвселена.
16:3.14 Седми Главен Дух. Възглавяващият седмата свръхвселена Дух е особено и адекватно изображение на Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух. Седмият Дух е съветник, грижещ се за всички същества с триединен произход, а също така е съветник и ръководител на всички възходящи странстващи на Хавона — тези скромни същества, които са постигнали небесните чертози благодарение на обединената опека на Отеца, Сина и Духа.
16:3.15 Седмият Дух не е органически представител на Райската Троица; но е известно, че неговата личностна и духовна същност е изпълнено от Съвместния Извършител изображение в равни пропорции на трите безкрайни лица, които, обединявайки се в съюз с Божеството, са Райската Троица и която, като такава, е източник на личностната и духовна природа на Бог-Върховния. Затова Седмият Главен Дух открива личностна и органическа взаимовръзка с духовното лице на формиращия се Върховен. Това е в сила в тези случаи, когато в небесните съвети на Главните Духове се появява необходимост да се предаде съвкупното лично отношение на Отеца, Сина и Духа или да се изрази духовното становище на Върховното Същество; това прави именно Седмият Главен Дух. Така по силата на своята същност той става главата на Райския съвет на Седемте Главни Духа.
16:3.16 Нито един от Седемте Духа не е органически представител на Райската Троица, но когато те се обединяват в седмократно Божество, техният съюз в божествен, а не в личностен аспект съответства на функционалното ниво, което напомня за функцията на Троицата. В този смисъл „Седмократният Дух“ функционално напомня за Райската Троица. В този смисъл Седмият Главен Дух понякога се изказва в потвърждение на отношенията на Троицата или, поскоро, действа като такъв представител, който изразява отношението на съюза на Седмократния Дух, що се отнася до отношенията на съюза на Триединното Божество — отношенията на Райската Троица.
16:3.17 Така Седмият Главен Дух притежава широк функционален диапазон — от съвместно изобразяване на личностните същности на Отеца, Сина и Духа и представяне на личностната позиция на БогВърховния до разкриването на божествената позиция на Райската Троица. В някои отношения този ръководен Дух равностойно изразява позицията на Крайния и Върховния-Краен.
16:3.18 Именно Седмият Главен Дух, с неговата разностранност, лично съдейства на прогреса на възходящите кандидати от световете на времето, опитващи се да постигнат разбиране за единното Божество на Върховенството. Подобно постигане предполага осъзнаване на екзистенциалното пълновластие на Троицата на Върховността в такава съгласуваност с концепцията на нарастващото емпирично пълновластие на Върховното Същество, че да позволи на създанието да осмисли единството на Върховността. Осъзнаването от създанието на тези три фактора съответства на хавонското разбиране за реалността на Троицата и дава на странстващите на времето способността да проникнат в Троицата, да открият трите безкрайни лица на Божеството.
16:3.19 Неспособността на пребиваващите в Хавона странстващи напълно да открият Бог-Върховния се запълва от Седмия Главен Дух, чиято триединна природа така характерно разкрива духовното лице на Върховния. Предвид невъзможността за установяване на връзка с личността на Върховния в течение на настоящата вселенска епоха Седмият Главен Дух изпълнява функциите на Бог за възходящите създания по въпросите на личните взаимоотношения. Той е именно това висше духовно същество, което със сигурност разпознават и отчасти разбират всички възходящи създания, когато достигнат центровете на блаженство.
16:3.20 Този Главен Дух се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове на Уверса — столицата на седмата свръхвселена, нашия собствен сегмент от творението. Неговото ръководство в Орвонтон разкрива удивителната симетрия на съгласуваното съчетание на божествените същности на Отеца, Сина и Духа.
16:4.1 Седемте Главни Духа са изчерпателно изображение на Безкрайния Дух в еволюционните вселени. Те представляват Третия Източник и Център в съотношенията на енергията, разума и духа. Макар те да действат като координиращи ръководители на всеобщото административно управление на Съвместния Извършител, не забравяйте, че те водят своето начало от съзидателните актове на Райските Божества. Буквална истина е това, че тези Седем Духа са олицетворение на физическото могъщество, космическия разум и духовното присъствие на триединното Божество, „Седемте Божии Духа, изпратени по цялата вселена“.
16:4.2 Главните Духове са уникални с това, че действат на всички нива на вселенска реалност, с изключение на Абсолюта. Затова тяхното целесъобразно и безупречно ръководство обхваща всички аспекти на управление на всички нива на дейност в свръхвселената. За смъртния разум е трудно да разбере много от това, което се отнася към Главните Духове, тъй като техният труд е едновременно изключително специализиран и всеобхващащ, изключително материален и толкова изискано духовен. Тези разностранни създатели на космическия разум са предшествениците на Управляващите Вселенската Енергия и на свой ред самите те представляват върховни управляващи на огромното, широко разгърнало се духовно творение.
16:4.3 Седемте Главни Духа са създателите на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори — организмите, необходими за организацията, контрола и регулирането на различни видове физическа енергия на голямата вселена. И същите тези Главни Духове оказват найсъществена помощ на Синовете-Създатели при формирането и организацията на локалните вселени.
16:4.4 Ние сме неспособни да установим някаква личностна връзка между дейността на Главните Духове, свързана с космическата енергия и силовите функции на Безусловния Абсолют. Всички проявления на енергията, отнасящи се към пълномощията на Главните Духове, се управляват от периферията на Рая; те не откриват някаква пряка връзка със силовите явления, които се отъждествяват с долната повърхност на Рая.
16:4.5 Несъмнено е това, че срещайки се с функционалната активност на различните Управляващи Моронтийната Енергия, ние се сблъскваме лице в лице с някои неразкрити видове дейности на Главните Духове. Кой, ако не тези предшественици — както на физическите оператори, така и на духовните попечители, би могъл да подбере такава комбинация, така да съедини материалните и духовните енергии, че да създаде несъществуващия порано тип вселенска реалност — моронтийна субстанция и моронтиен разум?
16:4.6 Значителна част от реалността на духовните светове се отнася към категорията на моронтия — тип вселенска реалност, съвършено неизвестна на Урантия. Целта на съществуване на личността е духовна, но пътят за нейното достигане винаги преминава през моронтия — моста, който е прехвърлен през пропастта, разделяща смъртните материални светове и свръхвселенските сфери на нарастващ духовен статут. Именно в тази област Главните Духове внасят своя велик принос в осъществяването на програмата за възход на човека към Рая.
16:4.7 Седемте Главни Духа имат лични представители, действащи по цялата голяма вселена; но предвид това, че огромното мнозинство от тези подчинени същества нямат пряко отношение към програмата за постепенна еволюция на смъртните, поели по пътя за достигане на Райското съвършенство, за тях не се съобщава нищо или почти нищо. Много, твърде много страни от дейността на Седемте Главни Духа остават скрити от човешкото разбиране, тъй като нямат някакво пряко отношение към вашата задача за възход към Рая.
16:4.8 Макар ние да не можем да представим конкретни доказателства, найвероятно е, че Главният Дух на Орвонтон оказва определено влияние в следните сфери на дейности:
16:4.9 1. Дейността на Носителите на Живот в локалната вселена при зараждането на живота.
16:4.10 2. Активацията на живота от спомагателните духове на разума, с които Съзидателният Дух на локалната вселена дарява световете.
16:4.11 3. Колебанията на енергията, които се наблюдават в единиците организирана материя, реагиращи на действието на линейната гравитация.
16:4.12 4. Поведението на появяващата се енергия след пълното ú освобождаване от властта на Безусловния Абсолют, когато тя започва да реагира на прякото въздействие на линейната гравитация, а също и на манипулацията на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори.
16:4.13 5. Посвещаване на попечителския дух, отнасящ се към Съзидателния Дух на локалната вселена и известен на Урантия като Светия Дух.
16:4.14 6. Последващото посвещаване на духа на посвещенческите Синове, наричан на Урантия Утешителят или Духът на Истината.
16:4.15 7. Механизмът за отразяване в локалните вселени и свръхвселената. Много особености, свързани с това изключително явление, едва ли допускат разумно обяснение или рационално постижение без постулирането на активността на Главните Духове в съвкупност със Съвместния Извършител и Върховното Същество.
16:4.16 Независимо от това, че сме неспособни адекватно да осмислим разнообразните действия на Седемте Главни Духа, ние сме уверени в това, че в широкия диапазон от различни видове дейности във вселената съществуват две сфери, към които те нямат никакво отношение: посвещението и трудът на Настройчиците на Съзнанието и непостижимите функции на Безусловния Абсолют.
16:5.1 Всеки сегмент от голямата вселена, всяка отделна вселена и всеки свят се възползва от преимуществата на обединения съвет и мъдростта и на Седемте Главни Духа, но щрих и оттенък на личност придобива само един от тях. И личната природа на всеки Главен Дух изцяло определя и специфично обуславя съществуването на неговата свръхвселена.
16:5.2 Посредством това лично влияние на Седемте Главни Духа отвъд пределите на Рая и Хавона всяко създание, от която и да е категория разумни същества, трябва да носи характерен отпечатък на индивидуалност, свидетелство за произхода от един от Седемте Райски Духа. Що се отнася до седемте свръхвселени, всички родени създания — независимо дали става дума за човек или ангел — завинаги ще съхранят тази родилна идентификация.
16:5.3 Седемте Главни Духа не осъществяват пряко нахлуване в материалния разум на отделните създания от еволюционните светове на пространството. Смъртните на Урантия не усещат личното въздействие на Главния Дух на Орвонтон над разума и духа. Ако този Главен Дух постигне някакъв контакт с отделен смъртен разум в течение на ранните еволюционни епохи на обитаемия свят, това става посредством служенето на Съзидателния Дух на локалната вселена — съпругата и съратника на Божия Син-Създател, ръководещ съдбата на всяко локално творение. Но по своята природа и характер този Съзидателен Майчински Дух е пълно подобие на Главния Дух на Орвонтон.
16:5.4 Физическият печат, налаган от Главния Дух, е част от материалния произход на човека. Целият моронтиен път преминава под знака на същия този Главен Дух. Не е чудно, че последващият духовен път не изтрива характерния отпечатък на този ръководещ Дух. Печатът на Главния Дух служи като непременно условие за самото съществуване на всеки предхавонски стадий на възход на смъртните.
16:5.5 Отличителните черти на личността, проявяващи се в емпиричния жизнен опит на еволюиращите смъртни, характерни за всяка свръхвселена и непосредствено изразяващи природата на господстващия Главен Дух, никога не се изтриват напълно, съхранявайки се в извисяващите се създания даже след продължителна подготовка и обединяващо обучение в милиардите образователни сфери на Хавона. Даже последващото колосално влияние на Рая е неспособно да изтрие родилното петно на свръхвселената. В продължение на цяла вечност в чертите на характера на възходящия смъртен ще се познава Духът, възглавяващ свръхвселената на неговия произход. Затова и в Корпуса за Завършили — в тези случаи, когато е желателно да се достигне или изобрази изчерпателното взаимоотношение на Троицата с еволюционното творение, винаги се формира група от седем завършили, по един от всяка свръхвселена.
16:6.1 Главните Духове представляват седмократния източник на космически разум, интелектуалния потенциал на голямата вселена. Този космически разум е субабсолютно проявление на разума на Третия Източник и Център; той притежава някаква функционална връзка с разума, формиращ се във Висшето Същество.
16:6.2 В свят, подобен на Урантия, ние не срещаме прякото въздействие на Седемте Главни Духа върху хорските дела. Вие живеете под непосредственото влияние на Съзидателния Дух на Небадон. Но все пак именно Главните Духове определят основните реакции на разума на всяко създание, тъй като те са действителните източници на интелектуални и духовни потенциали, които са специализирани в локалните вселени за функциониране в живота на индивидите, населяващи еволюционните светове на времето и пространството[1][2].
16:6.3 Фактът на съществуването на космическия разум обяснява родството на различни типове човешки и свръхчовешки разум. Взаимно влечение изпитват не само тези същества, които ги обединява родство с духа; родството с разума също сближава и спомага за сътрудничество[3]. В различни хора може да се наблюдава поразително сходство и необяснимо съвпадение на мислите.
16:6.4 Във всички връзки на космическия разум с личността се наблюдава свойство, което може да се определи като „чувство за реалност“. Именно този всеобщ космически дар на волевите създания не им дава да станат безпомощна жертва на априорни допускания на науката, философията и религията. Тази присъща на космическия разум чувствителност към реалността позволява да се реагира на някои а спекти на реалността така, както енергията и материята реагират на гравитацията. По-точно казано, такива са реакциите на тези свръхматериални реалности към разума на космоса.
16:6.5 Космическият разум неизменно реагира (осъзнава реакцията) на трите нива на вселенска реалност. Тези реакции са очевидни за ясния и дълбок ум. Тези нива на реалността са:
16:6.6 1. Причинност — областта от реалността, включваща физически чувства, логически еднородни сфери на науката, разграничаването на фактическото и нефактическото, умозаключения, основани на космическата реакция. Това е математическата форма на космическата проницателност.
16:6.7 2. Дълг — областта от реалността на смъртните във философската реалия, мястото на действие на разсъдъка; разбирането на относителното добро и зло. Това е тази форма на космическа проницателност, която се опира на здравомислието.
16:6.8 3. Поклонение — областта от духовната реалност, включваща религиозен опит, личната реализация на божественото братство, признаването на духовните ценности, увереност във вечното съществуване, възхода от положението на Божий слуга към радоста и свободата на Божиите деца. Това е висшето проникновение на космическия разум, почтителна и благоговейна форма на космическа проницателност.
16:6.9 Тези видове научна, нравствена и духовна проницателност, тези космически реакции са присъщи на космическия разум, който получават всички волеви създания. Жизненият опит неизменно развива тези три форми на космическа интуиция; те са неотменима част от рефлексията, присъща на самосъзнанието. Но на нас ни се налага с прискърбие да констатираме, че само малко хора на Урантия намират удоволствие в усъвършенстването на тези качества на смелото и независимо космическо мислене.
16:6.10 В посвещенията на разума в локалните вселени тези три вида присъщи на космическия разум интуиции са тези априорни допускания, които позволяват на човека да действа като мислеща и самосъзнаваща се личност в областите на науката, философията и религията. Иначе казано, осъзнаването на реалността на тези три проявления на Безкрайното става благодарение на космическия метод за саморазкриване. Овеществената енергия се осъзнава с математическата логика на чувствата; мислещият разум интуитивно осъзнава своя нравствен дълг; духовната вяра (поклонението) е религията, произхождаща от реалността на духовния опит. Тези три свойствени за съсредоточеното мислене фактора може да се обединят и съгласуват в процеса на развитие на личността — или да станат несъразмерни и на практика несвързани с техните съответни функции. Но когато се обединят, те пораждат силен характер, който включва взаимовръзката между фактическа наука, нравствена философия и истински религиозен опит. И именно тези три космически интуиции придават обективна обоснованост и реалност на човешкия опит в постигането на вещи, значения и ценности.
16:6.11 Образованието трябва да развие и усили вродените свойства на човешкия разум; цивилизацията трябва да ги изрази; собственият жизнен опит — да ги реализира; религията — да ги облагороди; личността — да ги обедини.
16:7.1 Само умът е неспособен да обясни природата на нравствеността. На личността на човека е свойствено нравствено поведение, добродетелта. Нравственият усет — осъзнаването на дълга, е съставна част на човешкия интелект, свързан с останалите неотменими качества на човешката природа: научна любознателност и духовна проницателност. По своите умствени способности човек далеч превъзхожда животинските си братовчеди, но основната разлика на човека от животинския свят е именно в неговата нравствена и религиозна същност.
16:7.2 Избирателните реакции на животното се свеждат до двигателното ниво на поведение. Мнимото предвиждане при висшите животни съществува на двигателно ниво и обикновено се проявява в резултат от двигателни проби и грешки. Човекът е способен да се ползва от научни, нравствени и духовни прогнози, предшестващи всяко изследване или експеримент.
16:7.3 Само личността е способна да знае какво прави още преди извършването на действието; само личността притежава предварителния опит на разбирането. Личността е способна да помисли преди да направи; затова тя може да се учи, както мислейки, така и действайки. Неличностното животно се учи обикновено само от опит.
16:7.4 Натрупаният опит позволява на животното да разглежда различни пътища за постигането на целта и да избере начин на действие; но личността е способна да разглежда самата цел и да прави изводи за нейното достойнство, за нейната ценност. Интелектът също може да избере най-добрите средства за постигането на целите; но нравственото същество притежава проницателност, позволяваща му да се ориентира както в целите, така и в средствата. Освен това, избирайки добродетелта, нравственото същество остава разумно. То знае какво прави, защо го прави, накъде се движи и как ще попадне там.
16:7.5 Ако човек не успее да се ориентира в избора на цели по своя смъртен път, той се спуска до нивото на съществуване на животното. Той не е могъл да се възползва от висшите преимущества на материалната съобразителност, нравственото чувство и духовната проницателност, които са неотменима част от космическия разум, с който той е надарен като личностно създание.
16:7.6 Добродетелта е праведност — съгласие с космоса. Да назовем добродетелите, не значи да им дадем определение, но да живеем в добродетели, значи да ги познаваме. Добродетелта е вече не просто знание, но още не е и мъдрост; по-скоро, това е реалността на нарастващия опит, придобит при прехода към всички нови нива на космически постижения. В своя ежедневен живот смъртният човек осъзнава добродетелта, последователно избирайки поскоро доброто, отколкото злото, и способността да прави избор е признак на нравствен характер.
16:7.7 Изборът, който човек прави между доброто и злото, се определя не само от дълбочината на неговата нравственост, но и от такива влияния като невежеството, незрелостта и заблуждението. С проявата на добродетели е свързано и чувството на съразмерност, тъй като може да се извърши зло, избирайки по-малкото вместо по-голямото вследствие изкривяване или заблуда. Изкуството на относителната оценка или сравнителните измервания е част от проявлението на добродетели в сферата на нравствеността.
16:7.8 Без изкуството на осъразмеряването, без проницателността, съдържаща се в способността да се прониква в същността на значенията, нравствената природа на човека би била безпомощна. Напразен би бил нравственият избор и без тази космическа интуиция, която води към осъзнаване на духовните ценности. От гледна точка на разума човек се издига до нивото на нравствено същество благодарение на това, че е снабден с личност.
16:7.9 Нравствеността е невъзможно да бъде укрепена с помощта на закона или със сила. Това е дело на личността, нейният свободен избор; нравствеността трябва да се разпространява чрез общуването на високонравствени личности с тези, които са помалко отговорни в нравствено отношение, но проявяват някакво желание да изпълнят волята на Отеца.
16:7.10 Нравствените действия са такива човешки постъпки, които се характеризират с най-висш интелект и се отличават със способност за ориентиране, помагаща да се определят най-високите цели и да се избират нравствените средства за постигане на тези цели. Такова поведение е добродетелно. Оттук висшата добродетел е чистосърдечното решение да се изпълнява волята на небесния Баща.
16:8.1 Всеобщият Баща дарява с личност многобройни категории същества, функциониращи на различни нива на вселенска реалност. Хората на Урантия получават личност от такъв тип, който е предназначен за крайните смъртни, действащи на нивото на възвисяващите се Божии синове.
16:8.2 Макар че едва ли можем да се захванем с определяне на личността, ще се опитаме да изложим своето разбиране за известните фактори, образуващи съвкупността от материалните, умствени и духовни енергии; от взаимовръзката на тези енергии се образува механизмът, в който и с помощта на който, при въздействието на Всеобщия Баща, започва да функционира посветената им личност.
16:8.3 Личността е уникален и неподправен дар; нейното съществуване не зависи от посвещаването на Настройчика на Съзнанието и го предшества. Но присъствието на Настройчик повишава качественото проявление на личността. Напускайки Отеца, Настройчиците на Съзнанието са идентични по своята природа, а личностите са разнообразни, неподправени и неповторими; освен това проявлението на личностите се обуславя и определя от природата и свойствата на съвкупните материални, умствени и духовни енергии, образуващи организма като превозно средство — обвивката за проявление на личността.
16:8.4 Личностите могат да бъдат сходни, но никога не се повтарят. Личностните същества от определен род, тип, категории или модели могат да напомнят и напомнят едно за друго, но те никога не са идентични. Личността е тази страна на индивида, която ни е известна и която ще ни позволи да познаем такова същество в бъдеще, независимо какви са характерът и степента на изменение на неговата форма, разум или дух. Личността е тази част от всеки индивид, която ни позволява да възприемаме и уверено да го разпознаваме като същество, с което вече сме били запознати, независимо от това доколко то е могло да се измени поради модификацията на средството за изразяване и проявление на неговата личност.
16:8.5 Личността на създанието се характеризира с два самопроявяващи се и типични феномена на реактивно поведение на смъртните: самосъзнание и свързаната с него относително свободна воля.
16:8.6 Самосъзнанието се заключава в осъзнаването на факта на съществуването на личността и включва способността да осъзнаваш реалността на други личности. То показва възможността за придобиване на индивидуален опит във и с космическите реалности, което е равносилно на придобиване на индивидуален статут в личностните взаимоотношения във вселената. Самоосъзнаването означава и възприемане на актуалността на служене на разума и осъзнаване на относителната независимост на съзидателната и определяща свободна воля.
16:8.7 Относителната свобода на волята, която е присъща на самоосъзнаването на човешката личност, предполага следното:
16:8.8 1. Нравствен избор, висша мъдрост.
16:8.9 2. Духовен избор, постигане на истината.
16:8.10 3. Безкористна любов, братска помощ.
16:8.11 4. Целенасочено сътрудничество, преданост към групата.
16:8.12 5. Космическа проницателност, постигане на вселенски значения.
16:8.13 6. Личностна преданост, чистосърдечна привързаност към изпълняване волята на Отеца.
16:8.14 7. Вероизповедание, искреният стремеж към божествените ценности и чистосърдечната любов към божествения Даващ Ценности.
16:8.15 Човешката личност от урантийски тип може да се разглежда като функционираща във физическия механизъм, който представлява планетарна модификация на организма от небадонски вид, отнася се към електрохимическия тип на активация на живота и е снабден с небадонска разновидност на космически разум за орвонтонската серия за разнополови възпроизвеждащи се създания. Посвещаването на божествения дар на личността на подобен, дарен със съзнание смъртен механизъм дарява смъртното същество с величието на космическото гражданство, което веднага създава предпоставки за формирането на реакции, осигуряващи принципното възприемане на трите основни космически реалности на разума:
16:8.16 1. Математическото или логическо възприемане на еднородността на физическата причинност.
16:8.17 2. Разумното възприемане на задължителността на нравственото поведение.
16:8.18 3. Проникновението на вярата, придобивано в съпричастно поклонение пред Божеството, в съвкупност с изпълненото с любов служене на човека.
16:8.19 Пълноценно функциониране на такава личност — това е началото на осъзнаване на божественото родство. Индивидуалността, снабдена с доличностна частица от Бога-Баща, в своята същност е истински духовен син Божий. Такава личност не само намира способност да приема дара на божественото присъствие, но и реагира спрямо въздействието на кръга на личностна гравитация на Райския Баща на всички личности.
16:9.1 Дарено с космически разум и вътрешен Настройчик, личностното създание притежава вродена способност да възприема и осъзнава реалностите на енергията, разума и духа. Затова волевото създание притежава способността да различава фактите, закона и любовта към Бога. Освен тези три неотменими свойства на човешкото съзнание целият опит на човека е действително субективен, с изключение на това, че интуитивното осъзнаване на достоверност спомага за обединяването на тези три реакции на космическо възприемане на вселенска реалност.
16:9.2 Чувстващият Бога смъртен е способен да почувства обединяващата стойност на тези три космически характерни черти във висшето човешко начинание — еволюцията, съхраняваща душата; смъртният разум се обединява във физическото тяло на човека с вътрешния божествен дух за съвместно създаване на безсмъртна душа. От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие.
16:9.3 Ако пътят на смъртния човек се прекрати с естествена смърт, реалните духовни ценности от неговия човешки опит се запазват като част от продължаващия опит на Настройчика на Съзнанието. Личностните ценности на такова несъхранило се създание продължават да съществуват като съставен елемент от личността на формиращото се Върховно Същество. Съхранилите се качества на личността се лишават от индивидуалност, но не и емпиричните ценности, натрупани в течение на смъртния живот в плът. Съхраняването на индивидуалността зависи от съхраняването на безсмъртната душа, имаща моронтиен статут и все по-голяма божествена ценност. Индивидуалността на личността се запазва заедно с душата и благодарение на нея.
16:9.4 Човешкото самосъзнание предполага осъзнаване на реалноста не само на самосъзнаващото се, но и на другите „аз“, а също и взаимността на такова ос ъзнаване; субектът познава другите „аз“, които познават него[4]. В чисто човешки вид това се демонстрира в обществения живот на хората. Но е невъзможно да сте толкова уверени в реалностите на друго човешко същество, както в реалностите на живеещия във вас Бог[5].Общественото съзнание не е такъв неотменим атрибут, както богоосъзнаването; то представлява продукт на културата и зависи от знанията, символите и въздействията на конструктивните способности на човека — науката, морала и религията. Получавайки социален израз, тези космически дарове изграждат цивилизация.
16:9.5 Цивилизациите са нестабилни, защото не са космически; цивилизоваността не е вродено качество на индивидите, от които се образуват човешките раси. Цивилизациите изискват внимателно отношение, което е в обединения принос на конструктивните човешки начала — наука, морал и религия. Цивилизациите се появяват и изчезват, но науката, моралът и религията остават.
16:9.6 Иисус не само е разкрил на човека Бога, но също така по новому е разкрил човека на самия себе си и на другите хора[6]. В живота на Иисус виждате човека във висшия смисъл на тази дума. Така човекът става възхитително реален, тъй като в живота на Иисус е имало толкова много от Бога, а разбирането (осъзнаването) на Бога е основно и неотменимо свойство на всички хора.
16:9.7 С изключение на родителския инстинкт, безкористието не е напълно естествено чувство; любовта към ближния или дружеското служене на него не е естествено проявление. За създаването на безкористния и алтруистичен обществен ред са необходими просвещение, морал и религиозно пробуждане, богопознание. Осъзнаването от човека на своята собствена личност — самосъзнанието, също непосредствено зависи от това вродено осъзнаване у другите, тази вродена способност да познават и проникват в реалността на другите личности — от човешката до божествената.
16:9.8 В своята основа безкористното обществено съзнание трябва да бъде религиозно съзнание — при условие че то е обективно; в противен случай то е чисто субективна философска абстракция и затова е лишено от любов. Само позналият Бога индивид е способен да обича другия като самия себе си.
16:9.9 В своята същност самосъзнанието е осъзнаване на съобщността: Бога и човека, Отеца и сина, Създателя и създанието. За скритата форма на самоосъзнаването на човека са присъщи четири осъзнавания на вселенската реалност:
16:9.10 1. Търсенето на знания, логиката на науката.
16:9.11 2. Търсенето на нравствени ценности, чувството за дълг.
16:9.12 3. Търсенето на духовни ценности, религиозният опит.
16:9.13 4. Търсенето на личностни ценности, способността да се възприема реалността за Бога като личност и паралелно осъзнаване на нашите братски връзки с други личности.
16:9.14 Вие започвате да възприемате друго човешко създание като свой събрат, тъй като вече осъзнавате Бога като свой Баща-Създател. Бащинството е това съотношение, от което ние стигаме до осъзнаване на братството. И бащинството става, или може да стане, вселенска реалност за всички нравствени създания, защото Отецът сам е посветил личността си на всички подобни създания и ги е обхванал с всеобщия личностен кръг. Ние се покланяме на Бога: първо, защото той е ; второ, защото той е в нас ; и накрая, защото ние сме в него.
16:9.15 Нима е чудно, че космическият разум осъзнава своя собствен източник — безкрайния разум на Безкрайния Дух, и в същото време осъзнава физическата реалност на необятните вселени, духовната реалност на Вечния Син и личностната реалност на Всеобщия Баща?
16:9.16 [Подготовено от Всеобщ Цензор на Уверса.]