© 2014 Фондация Урантия
| Документ 174. Вторник сутринта в храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 176. Във вторник вечерта на Елеонската планина |
175:0.1 ТОЗИ ден, вторник, след два часа следобед, Иисус пристигна в храма, съпровождан от единадесет апостоли, Йосиф Ариматейски, тридесет гърци и някои други ученици, и пристъпи към последното от своите обръщения, произнесени в дворовете на това светилище. По неговия замисъл тази реч трябваше да стане последното възвание към еврейския народ и заключителното обвинение по адрес на неговите най-зли врагове и бъдещи убийци — книжници, фарисеи, садукеи и управители на Израил. В течение на цялата първа половина от деня различни групи бяха имали възможността да задават на Иисус свои въпроси; този следобед не му беше зададен нито един въпрос.
175:0.2 Когато Учителят започна да говори, в двора на храма царяха тишина и ред. Сарафите и търговците не смееха да се появят в храма, откакто ден по-рано Иисус и възмутената тълпа ги прогониха оттук. Преди да започне своята реч, Иисус ласкаво погледна своите слушатели; след миг им предстоеше да чуят неговото прощално обръщение, в което милосърдното отношение към човешката раса се съчетаваше с последното изобличаване на лъжеучителите и фанатичните юдейски управители.
¶ 1. ПРОПОВЕДТА
175:1.1 “Аз прекарах сред вас дълги години; надлъж и нашир пребродих тази земя, възвестявайки любовта на Отеца към децата човешки, и мнозина видяха светлината и чрез своята вяра влязоха в Царството небесно. С тази просветителска и проповедническа дейност бяха свързани много чудеса, извършени от Отеца чак до възкресението на умрелия. Много болни и страдащи се изцелиха, защото вярваха; но нито възвестяването на истината, нито изцеляването на болните отвори очите на тези, които се отказват да видят светлината, на тези, които се изпълнени с решимост да отхвърлят това Евангелие на Царството[1].[2]
175:1.2 Аз и моите апостоли правехме всичко възможно да не противоречим на волята на моя Отец и да живеем в мир с нашите братя, да се подчиняваме на разумните изисквания на законите на Мойсей и традициите на Израил. Ние упорито се стремяхме към мир, но израилските водачи не го искат. Отхвърляйки истината Божия и светлината небесна, те застават на страната на лъжата и тъмата. Не може да има мир между светлината и тъмнината, между живота и смъртта, между истината и лъжата.
175:1.3 Много от вас намериха в себе си смелост да повярват в моите учения и вече придобиха радостта и свободата, присъщи на богосиновството. И вие ще свидетелствате за мен, че аз предлагах това богосиновство на целия еврейски народ, включително на тези хора, които сега се стремят да ме унищожат. Моят Отец и сега би приел такива ослепени учители и лицемерни вождове, ако само се бяха обърнали към Него и бяха приели Неговото милосърдие. За този народ и сега още не е късно да чуе словото небесно и да признае Сина Човешки.
175:1.4 Моят Отец отдавна проявява милосърдие към този народ. От поколение на поколение ние изпращахме своите пророци да учат и предупреждават тези хора и от поколение на поколение те убиваха изпратените от небето учители. Ето, и сега вашите своенравни първосвещеници и упорити управители продължават да правят същото. Както Ирод екзекутира Йоан Кръстител, така и вие сега се готвите да убиете Сина Човешки.
175:1.5 Докато има надежда юдеите да се обърнат към моя Отец в търсене на спасение, милосърдните обятия на Бога на Авраам, Исак и Яков ще остават отворени за вас; но стига веднъж да напълните чашата на неразкаяността, стига окончателно да отхвърлите милосърдието на моя Отец, този народ ще бъде предоставен на самия себе си и бързо ще стигне до безславен край. Този народ беше призван да стане светлината на света, образец на духовна слава на богопозналата нация, но вие дотолкова се отдалечихте от изпълнението на своите божествени привилегии, че вашите вождове се канят да извършат висшето престъпление на всички векове: те са готови окончателно да отхвърлят Божия дар за всички хора и за всички времена — откровението за любовта на небесния Баща към всички Негови земни деца.
175:1.6 И стига вие действително да отхвърлите това откровение на Бога до човека, Царството небесно ще бъде дадено на други народи — тези, които ще го приемат с радост и ликуване. От името на изпратилия ме Отец аз сериозно ви предупреждавам, че стоите пред прага на загубата на заеманото от вас положение на знаменосци на вечната истина и пазители на божествения закон. Аз ви предлагам последна възможност да излезете и да се покаете, да заявите за своето намерение да търсите Бога с цялото си сърце и, подобно на малки деца, с искрена вяра да влезете в надеждния и спасителен свят на Царството небесно.
175:1.7 Моят Отец отдавна съдейства на вашето спасение и аз дойдох на Земята, за да живея сред вас и лично да ви покажа пътя. Много от евреите и самаряните, точно както и езичниците, повярваха в Евангелието на Царството, но тези, които трябваше първи да приемат светлината небесна, продължават упорито да се отказват да повярват в откровението на Божията истина — Бог, разкрит в човека, и човекът, възвисен до Бога.
175:1.8 В този ден моите апостоли стоят тук пред вас мълчаливо, но вие скоро ще чуете как звучат техните гласове, призовавайки към спасение и обединение с Небесното царство като синове на живия Бог. И сега аз призовавам вас, моите ученици и вярващи в Евангелието на Царството, както и невидимите посланици, намиращи се край тях, да засвидетелствате, че отново предложих на Израил и неговите управители избавление и спасение. Но всички вие виждате как пренебрегват милосърдието на Отеца и как отхвърлят посланиците на истината. При все това ви предупреждавам, че тези книжници и фарисеи все още седят на мястото на Мойсей и затова дотогава, докато Всевишните, които управляват над царството на хората, свалят окончателно от власт тази нация и разрушат мястото на тези управители, аз ви призовавам да сътрудничите със старейшините на Израил[3]. От вас не се изисква да участвате в техните намерения да убият Сина Човешки, но във всичко, което се отнася до мира в Израил, вие трябва да им се подчинявате. Във всички такива неща правете това, което те повеляват, и съблюдавайте основните закони, но не повтаряйте техните злодеяния[4]. Помнете в какво е грехът на тези управители: те произнасят благи думи, но не ги следват. Вие добре знаете, че тези водачи стоварват на вашите плещи тежък товар, непосилно бреме, а самите те не искат и пръста си да помръднат, за да ви помогнат да носите този тежък товар[5]. Те винаги са ви угнетявали с церемонии и поробвали с традиции.
175:1.9 Освен това тези егоистични управители обичат да правят доброто пόказно. Те увеличават размерите на своите филактерии и удължават ресните на своите официални одежди. Обичат да заемат най-почетните места на пиршествата в синагогите[6]. На тях им харесва, когато с почит ги приветстват на пазарните площади, и обичат да бъдат наричани учители. Но докато се сдобиват от хората с всичките тези почести, те тайно прибират от домовете на вдовиците и извличат доход от богослуженията в свещения храм. Тези лицемери показно произнасят дълги молитви и подават милостиня, за да привлекат вниманието на съгражданите си.
175:1.10 Макар че вие трябва да уважавате своите управители и да почитате своите учители, не следва да наричате нито един човек „Баща” в духовния смисъл, защото вие имате само един Баща, а именно — Бога[7]. Вие не трябва също така със сила да се опитвате да въведете своите братя в Царството. Помнете на какво ви учех: нека сред вас този, който иска да бъде голям, бъде ваш слуга[8]. Ако вие се опитате да се възвисите пред Бога, то със сигурност ще бъдете принизени; този, който истински принизява себе си, непременно ще бъде възвисен[9]. Търсете в своя всекидневен живот не своята слава, а Божията. Разумно подчинявайте своята собствена воля на волята на небесния Отец.
175:1.11 Разберете ме правилно. Аз не тая злоба против тези първосвещеници и управители, които се стремят да ме убият; не изпитвам неприязън към тези книжници и фарисеи, които отхвърлят моите учения. Аз зная, че много от вас вярват тайно и зная, че когато настъпи моето време, вие открито ще заявите за своята преданост към Царството. Но как ще се оправдаят вашите учители, заявяващи, че говорят с Бога, а след това отхвърлящи и убиващи този, който е дошъл да разкрие Отеца пред световете.
175:1.12 Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери! Вие искате да затворите вратите на Царството небесно пред искрените хора само затова, защото те не са обучени на това, което учите вие. Вие отказвате да влезете в Царството и едновременно с това правите всичко, което е по вашите сили, за да попречите на другите да влязат в него. Вие се обърнахте с гръб към вратите на спасението и се борите с всички, които биха искали да влязат през тези врати[10].
175:1.13 Горко вам, книжници и фарисеи, защото вашето име е лицемери! Вие действително обхождате морето и сушата, за да обърнете поне един, и след това не се успокоявате, докато не го направите два пъти по-лош, отколкото е бил в езичеството[11].
175:1.14 Горко ви, първосвещеници и управители, протягащи се и прибиращи имуществото на бедняците и вземащи огромни такси от тези, които биха искали да служат на Бога така, както по тяхно мнение предписваше Мойсей! Как вие, нежелаещите да проявят милосърдие, можете да се надявате на него в бъдещите светове?[12]
175:1.15 Горко ви, лъжеучители и слепи водачи! Какво може да се очаква от народа, когато слепец води слепеца? Те и двамата ще паднат в ямата и ще загинат[13][14].
175:1.16 Горко на тези, които лицемерят, давайки клетва! Мошеници сте вие, защото учите, че можеш да се закълнеш в храма и да нарушиш клетвата си, но който се кълне на златото в храма, е длъжен да спазва клетвата си. Всички вие сте глупави и слепи. Вие сте непоследователни даже в своята нечестност, защото кое е повече: златото или храмът, който — както смятат — е осветил златото? Вие също така учите, че ако някой се закълне пред олтара, това е нищо; но че ако някой се закълне пред даровете, положени на олтара, трябва да изпълни обещаното. И отново сте слепи за истината, защото кое е повече: дарът или жертвеникът, освещаващ дара? Как можете да оправдаете такова лицемерие и нечестност в очите на Бога небесен?[15]
175:1.17 Горко ви, книжници, фарисеи и други лицемери! Вие се грижите да отдавате десятък от мента, анасон и кимион, но в същото време пренебрегвате по-важни учения за закона — вярата, милосърдието и справедливостта! Вие трябваше в разумни предели да изпълните едното, без да пренебрегвате другото. Наистина, вие сте слепи вождове и неми учители; вие прецеждате комара, а камилата поглъщате[16].
175:1.18 Горко ви, книжници, фарисеи и лицемери, защото вие внимателно очиствате чашата и блюдото отвън, а междувременно отвътре те са пълни с мръсотията на грабителство, злоупотреби и неправди. Вие сте духовно слепи. Нима не разбирате, че би било къде по-добре да очистите преди всичко вътрешността на чашата, а после това, което се излее през нейния край, ще я очисти и отвън? Подли нечестивци! Вие приспособявате своята религия към буквата на вашето тълкуване на закона на Мойсей, докато вашите души са затънали в порок и са пълни с убийства[17].
175:1.19 Горко на всички вас, отхвърлящи истината и отблъскващи милосърдието! Много от вас са подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртъвци и всякаква нечистотия. Така и вие, съзнателно отхвърлящите съвета Божий, външно изглеждате благочестиви и праведни, а отвътре сте изпълнени с лицемерие и пороци[18].
175:1.20 Горко вам, лъжливи вождове на нацията! Вие строите гробници на измъчваните пророци от древността и в същото време се готвите да се разправите с тези, за които те говореха. Вие украсявате паметниците на праведниците и утешавате себе си с това, че ако живеехте в дните на вашите бащи, не бихте пролели кръвта на пророците; а след това, в своето самодоволство, се готвите да убиете този, за когото говореха пророците — Сина Човешки. По такъв начин вие сами против себе си свидетелствате, че именно вие сте подлите синове на тези, които умъртвиха пророците. Тогава напълнете догоре чашата на своето осъждане![19]
175:1.21 Горко ви, деца на злото! Йоан Кръстител правилно ви нарече рожби на злото и аз питам как ще избегнете присъдата, произнесена над вас от Йоан?[20]
175:1.22 Но даже сега аз ви предлагам милосърдие и прошка от името на моя Отец; аз и сега протягам ръката на любовта и вечното братство[21]. Моят Отец изпращаше при вас мъдреци и пророци; едни вие преследвахте, а други убивахте. След това се яви Йоан, възвестявайки идването на Сина Човешки, и вие се разправихте с него, след като мнозина повярваха в неговото учение. А сега отново се каните да пролеете невинна кръв. Нима не разбирате, че ще дойде съдният ден, когато Съдията на цялата Земя ще поиска от този народ отговор за това, как е отхвърлял, преследвал и убивал тези небесни посланици? Нима не разбирате, че ще ви се наложи да отговаряте за цялата тази праведна кръв — от първия убит пророк до Захария, умъртвен между храма и олтара? И ако продължавате да творите зло, към отговор може да бъде призовано и днешното поколение.
175:1.23 О, Йерусалим и деца на Авраам, пребиващи с камъни пророците и убиващи изпратените при вас учители! Ето, и сега аз бих искал да събера твоите деца, както кокошката събира пиленцата под своето крило, но вие не желаете това![22]
175:1.24 А сега ви напускам[23]. Чухте моята проповед и взехте своето решение. Тези, които повярваха в моето Евангелие, вече са в безопасност в Царството Божие. На вас, решилите да отхвърлят дара Божий, аз казвам, че от днес няма да ме видите да уча в храма. Моят труд за вас е завършен. Ето, аз си отивам с моите деца и вашият дом остава празен!”
175:1.25 След това Учителят кимна на своите последователи и те напуснаха храма[24].
¶ 2. СТАТУТЪТ НА ЕВРЕИНА КАТО ИНДИВИД
175:2.1 Фактът, че някога духовните водачи и религиозни учители на еврейския народ отхвърлиха учението на Иисус и скроиха заговор с цел убийството му, по никакъв начин не влияе върху статута на когото и да е евреин като индивид с оглед неговото положение пред Бога. Тези, които заявяват за своята привързаност към Христа, не следва да се отнасят с предубеждение към евреина като към свой смъртен събрат. Евреите като народ, като социално-политическа група напълно заплатиха страшна цена за отхвърлянето на Княза на мира. Те отдавна престанаха да бъдат духовни просветители, разкриващи на другите народи божествената истина, но това изобщо не оправдава тези страдания, на които биват подлагани индивидите, потомци на онези древни евреи, вследствие гоненията от страна на нетолерантните, недостойни и фанатични хора — мнимите последователи на Иисус Назарянин, който сам, по рождение, беше евреин[25].
175:2.2 Безразсъдната, чужда на християнството ненавист и преследването на съвременните евреи неведнъж довеждаха до страдания и гибел на безобидни невинни индивиди, чиито предци във времената на Иисус от цялото си сърце приеха това Евангелие и скоро, без да трепнат, загинаха за тази истина, в която толкова свято вярваха. Небесните наблюдатели изтръпват от ужас при вида на това, как мнимите последователи на Иисус преследват, притесняват и даже убиват потомците та Петър, Филип, Матей и други палестински евреи, които умряха от толкова славна смърт, ставайки първи мъченици на Евангелието на Небесното царство!
175:2.3 Колко жестоко и безразсъдно е да караш невинните деца да страдат за греховете на своите предци, за простъпки, за които нищо не знаят и за които не могат да носят никаква отговорност! И да извършват толкова подли постъпки от името на този, който призоваваше своите ученици да обичат даже своите врагове! Разказвайки за живота на Иису, ние трябваше да опишем как някои от неговите еврейски събратя го отхвърлиха и скроиха заговор с цел да се сдобият с неговата безславна смърт. Но ние бихме искали да предупредим всички читатели на настоящото повествувание, че представянето на това историческо описание в никакъв случай не оправдава несправедливата ненавист и не прощава недостойното отношение към представителите на еврейския народ, към което векове наред се придържаха толкова много мними християни. Тези, които вярват в Царството и следват ученията на Иисус, трябва да спрат да се отнасят зле с всеки евреин, смятайки го за виновник за отхвърлянето и разпъването на Иисус. Отецът и неговият Син-Създател никога не са преставали да обичат евреите[26]. Бог е справедлив и спасението съществува както за юдеина, така и за езичника.
¶ 3. СЪДБОВНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СИНЕДРИОНА
175:3.1 Същия вторник, в осем часа вечерта, се състоя съдбовното заседание на Синедриона. В много предшестващи случаи върховният съд на еврейския народ произнасяше неофициални решения да предаде Иисус на смърт. Много пъти внушаващият благоговеен страх орган на властта постановяваше да се сложи край на неговия труд, но никога преди той не беше вземал решение да го арестува и умъртви на всяка цена. Приближаваше полунощ, когато във вторник, 4 април 30 година от н.е., Синедрионът — в своя нов състав — официално и единодушно произнесе смъртна присъда както за Иисус, така и за Лазар. Такъв беше отговорът на последното обръщение на Учителя към управителите на евреите, направено в храма само няколко часа преди това, и този отговор отразяваше тяхното рязко възмущение към последното и решително обвинение по адрес на самите първосвещеници, както и към неразкаялите се садукеи и фарисеи. Произнесената (още преди съда) смъртна присъда за Божия Син стана отговорът на Синедриона на последното предложение за небесно милосърдие, направено на еврейския народ като такъв.
175:3.2 От онова време нататък евреите бяха оставени на произвола на съдбата — беше им предоставено сами да завършат дългата и кратка история на своя народ в съответствие с неговия чисто човешки статут сред народите на Урантия. Израил се отрече от Сина на този Бог, Който сключи завет с Авраам, и с това разруши плана, съгласно който децата на Авраам трябваше да станат провъзгласители на истината. Божественият договор беше анулиран, което накрая доведе еврейската държава до бърз край.
175:3.3 Чиновниците на Синедриона получиха заповед да арестуват Иисус на следващия ден рано сутринта, но им беше дадено указание да не го задържат пред хората. Беше им повелено да подготвят план за неговия таен и за предпочитане внезапен нощен арест. Разбирайки, че в този ден (сряда) той вероятно вече няма да се върне, за да учи в храма, на чиновниците на Синедриона беше заповядано да го “доведат във висшия еврейски съд малко преди полунощ в четвъртък”.
¶ 4. ПОЛОЖЕНИЕТО В ЙЕРУСАЛИМ
175:4.1 Заключителната реч на Иисус в храма отново доведе апостолите до объркване и ужас. Преди Учителят да пристъпи към своето страшно осъждане на еврейските управители, Юда се върна в храма, така че и дванадесетте изслушаха втората половина от речта на Иисус в храма. За съжаление Юда Искариот не можа да чуе това последно предложение за милосърдие на еврейските управители, защото в това време още продължаваше да се съвещава с група свои садукейски роднини и приятели, с които беше обядвал, за най-удобния начин да се отдели от Иисус и от своите съратници-апостоли. Именно в този момент, когато Юда слушаше последните обвинения на Учителя по адрес на еврейските водачи и управители, той окончателно и безвъзвратно реши да напусне евангелското движение и да се отстрани от всичко, свързано с него. При все това той излезе от храма заедно с останалите апостоли и отиде с тях до Елеонската планина, където заедно с другите чу пророческата реч за разрушаването на Йерусалим и за края на еврейския народ и остана с тях тази нощ, във вторник, в новия лагер близо до Гетсимания.
175:4.2 Множеството, станало свидетел на тази рязка промяна — от милосърдния призив на Иисус към еврейските вождове до внезапното и унищожително осъждане, граничещо с безжалостно изобличаване, беше смаяно и озадачено. Тази вечер, докато Синедрионът произнасяше смъртна присъда за Иисус, а Учителят беше със своите апостоли и някои от учениците на Елеонската планина, предсказвайки гибелта на еврейския народ, целият Йерусалим полугласно обсъждаше само един сериозен въпрос: „Какво ще направят с Иисус?”
175:4.3 В дома на Никодим се събраха повече от тридесет видни юдеи, тайно вярващи в Царството, за да обсъдят мерките, които те трябва да предприемат в случай на открит разрив със Синедриона[27]. Всички присъстващи решиха да заявят за своята привързаност към Учителя в часа, когато стане известно за неговия арест[28]. Така и постъпиха.
175:4.4 Садукеите, които сега контролираха Синедриона и представляваха мнозинство в него, се стремяха да свършат с Иисус по следните причини:
175:4.5 1. Те се опасяваха, че нарасналата популярност, с която той се ползва сред народа, е заплаха за самото съществуване на еврейския народ поради възможното вмешателство на римските власти.
175:4.6 2. Неговият страстен призив към реформа на храма удари непосредствено по техните доходи; очистването на храма се отрази на техните портфейли[29].
175:4.7 3. Те се чувстваха отговорни за поддържането на обществения ред и се опасяваха от последствията от по-нататъшното разпространение на чуждото им ново учение на Иисус за братството между хората.
175:4.8 Мотивите на фарисеите, които също желаеха да се разправят с Иисус, бяха други. Те се бояха от него поради няколко причини:
175:4.9 1. Той представляваше мощна опозиция на тяхната традиционна власт над народа. Фарисеите бяха крайни консерватори и дълбоко се възмущаваха от тези, както те смятаха, радикални атаки срещу техния законен престиж на религиозни учители.
175:4.10 2. Те твърдяха, че Иисус е нарушител на законите, че той е проявил явно неуважение към съботата и многобройните други изисквания на закона и религиозния ритуал.
175:4.11 3. Те го обвиняваха в богохулство, тъй като той наричаше Бога свой Баща.
175:4.12 4. И накрая, те бяха изключително разсърдени от неговата последна реч — от рязкото осъждане, прозвучало в заключителната част на неговото прощално обръщение, с което той излезе в храма[30].
175:4.13 Вземайки официално решение да предаде Иисус на смърт и разпореждайки се за неговия арест, Синедрионът прекъсна своето заседание в този вторник около полунощ, решавайки да се събере на следващата сутрин около десет сутринта в дома на първосвещеника Каяфа, за да формулира обвиненията, по които Иисус трябваше да бъде изправен пред съда[31].
175:4.14 Неголяма група садукеи фактически предложи да се избавят от Иисус, организирайки неговото убийство, но фарисеите решително отказаха да подкрепят подобен метод.
175:4.15 Ето какво ставаше в Йерусалим и с какво се занимаваха религиозните групи хора в този богат на събития ден, докато огромното натрупване на небесни същества, които се рееха над това съдбовно зрелище от земния живот, горяха от желание с нещо да помогнат на своя любим Суверен, но бяха безсилни да предприемат нещо, следвайки строгите указания на висшестоящите същества, в подчинение на които се намираха.
| Документ 174. Вторник сутринта в храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 176. Във вторник вечерта на Елеонската планина |
¶ препратки
- ↑ Възкресение на мъртвите: Йн 11:41-44.
- ↑ Изцеление чрез вяра: Мт 8:5-10,13; Мт 9:27-29; Мт 15:22-28; Мт 20:30-34; Мк 1:40-41; Мк 5:23,36; Мк 7:25-30; Мк 10:46-52; Лк 8:43-48; Лк 18:40-43.
- ↑ Всевишният управлява човешките царства: Дан 4:17,25,32; Дан 5:21.
- ↑ Подчинявайте се дори на криворазбрани лидери: Мт 23:3-4.
- ↑ Тежки бремена: Лк 11:46.
- ↑ Лидерите желаят почести: Мт 23:5-7; Мт 23:14; Мк 12:38-40a; Лк 11:43; Лк 20:46-47a.
- ↑ Не наричайте никого „духовен отец“: Мт 23:9.
- ↑ Кой ще бъде най-велик: сървърът: Мт 20:26-27; Мт 23:11; Мк 9:35; Мк 10:43-44; Лк 22:26.
- ↑ Смиреният ще бъде въздигнат: Мт 18:1-4; Мт 23:12; Лк 1:52; Лк 14:11; Лк 18:14.
- ↑ Първа скръб: Мт 23:13; Лк 11:52.
- ↑ Втора скръб: Мт 23:15.
- ↑ Трета скръб: Мт 23:14.
- ↑ Слепият води слепия: Мт 15:14; Лк 6:39.
- ↑ Четвърто нещастие: Мт 23:16a.
- ↑ Пета скръб: Мт 23:16b-19.
- ↑ Шесто горко: Мт 23:23-24; Лк 11:42.
- ↑ Седма скръб: Мт 23:25-26; Лк 11:39-40.
- ↑ Осмо горко: Мт 23:27-28.
- ↑ Девето горко: Мт 23:29-32; Лк 11:47-48.
- ↑ Десето горко: Мт 23:33.
- ↑ Предложение за помилване: Мт 23:34-36; Лк 11:49-51.
- ↑ Оплакване: Ез 1:30-32. Плач за Йерусалим: Мт 23:37; Лк 13:34.
- ↑ Тъжно сбогуване: Мт 23:38-39; Лк 13:35.
- ↑ Напускане на храма: Мт 24:1.
- ↑ Статут на евреите: Рим 10:12.
- ↑ Бог не почита хората: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Тайните вярващи: Йн 12:42.
- ↑ Тайните последователи ще станат публични: Йн 19:38-40.
- ↑ Почистване на храма: Мт 21:12-13; Мк 11:15-17; Лк 19:45-46; Йн 2:14-16.
- ↑ Синедрионът се разгневи заради прощалния разговор: Мт 23:1-39; Лк 11:39-53.
- ↑ Заговори в Синедриона: Мт 26:3-5.