© 2014 Фондация Урантия
138:0.1 П РЕЗ втората половина на деня след изнасянето на проповедта “За Царството” Иисус събра шестимата апостоли и започна да разкрива плановете си за посещаването на градовете в околностите на Галилейското езеро. Неговите братя Яков и Юда бяха изключително оскърбени от това, че не ги поканиха на този съвет. Досега те се смятаха за членове на вътрешния кръг от съратници на Иисус. Но Иисус не смяташе да включи близки роднини в числото на апостолите — духовните бащи на Царството. Неприемането на Яков и Юда в числото на избраните, както и явното отчуждение на Иисус от своята майка от времето на сватбата в Кана, положиха началото на все по-голямо отдалечаване на Иисус от неговото семейство. Това положение се запази в течение на цялото му обществено служение — те почти се отказаха от него и тези разногласия бяха напълно изчерпани едва след неговата смърт и възкресение. Майка му постоянно се мяташе между неустойчивата вяра и надежда, от една страна, и усилващото се чувство на разочарование, унижение и отчаяние — от друга. Само Рут, най-младият член на семейството, хранеше непоколебима преданост към своя баща-брат.
138:0.2 Чак до възкресението на Иисус никой от членовете на семейството му не вземаше активно участие в неговото служене. Както не почитат пророка в неговата родина, така и в неговото собствено семейство му отказват разбиране и съчувствие[1].
¶ 1. ПОСЛЕДНИ НАСТАВЛЕНИЯ
138:1.1 На следващия ден — в неделя, 23 юни 26 година от н.е., Иисус даде на шестимата апостоли последни наставления и по двойки ги изпрати на път да учат на Евангелието на Царството. Той им забрани да кръщават и ги посъветва да се въздържат от публични проповеди. Обясни, че впоследствие ще им позволи да излязат с такива проповеди, но засега, по силата на много причини, той би искал те да придобият практически опит от личното общуване със своите събратя. Иисус възнамеряваше да направи първото си пътешествие изцяло с личен труд. Макар че неговото съобщение донякъде разочарова апостолите, те разбраха поне отчасти защо той не искаше да започне провъзгласяване на Царството именно по такъв начин и тръгнаха на път в приповдигнато настроение, уверени и въодушевени. Той ги изпрати на път по двама: Яков и Йоан тръгнаха към Херес, Андрей и Петър — в Капернаум, а Филип и Натанаил — към Тарихея.
138:1.2 До началото на този първи двуседмичен период на служене Иисус им съобщи, че иска да избере дванадесет апостоли, които биха продължили делото на Царството, след като той напусне този свят, и упълномощи всеки от шестимата да избере от броя на първите новообърнати по един човек в предполагаемата група апостоли. Йоан попита: “Но, Учителю, ще станат ли тези шест души членове на нашия кръг, ще участват ли във всичко наравно с нас — тези, които станахме твои последователи още на Йордан и слушахме всичко, което ти говореше при подготовката за тази първа задача в името на Царството?” Иисус отговори: “Да, Йоан, тези избрани от вас хора ще станат наши неразделни другари и вие ще ги научите на всичко, което има отношение към Царството, както аз учих вас.” Казвайки това, Иисус ги напусна.
138:1.3 Шестимата апостоли се разделиха и тръгнаха на път едва след дълго обсъждане на дадените от Иисус наставления, съгласно които всеки от тях трябваше да избере нов апостол. В резултат се наложи мнението на Андрей, след което те пристъпиха към своя труд. Същността на казаното от Андрей се заключаваше в следното: “Учителят е прав; ние сме твърде малко, за да се справим с тази работа. Необходими са ни нови проповедници и Учителят ни оказа огромно доверие, поръчвайки ни да изберем шестима нови апостоли.” В тази сутрин, когато те се разделяха преди да се заемат за делото, сърцето на всеки от тях се свиваше от затаена мъка. Те знаеха, че ще им липсва Иисус, и освен това изпитваха страх и нерешителност — преди това провъзгласяването на Царството им изглеждаше в друга светлина.
138:1.4 Беше решено, че шестимата апостоли ще се трудят в течение на две седмици, след което ще се съберат на съвет в дома на Зеведей. В това време Иисус се отправи към Назарет, за да се види с Йосиф, Симон и други членове на своето семейство, живеещи в този район. Иисус правеше всичко по човешки възможно, за да запази доверието и любовта на своето семейство, ако това не противоречеше на неговото решение да изпълнява волята на Отеца. В това отношение той с лихва изпълни своя дълг.
138:1.5 Докато апостолите отсъстваха, Иисус много мисли за Йоан Кръстител, вече намиращ се в затвора. Той изпитваше огромна съблазън да използва своето потенциално могъщество и да го освободи, но за пореден път се подчини на решението да “изпълни волята на Отеца”.
¶ 2. ИЗБИРАНЕТО НА ШЕСТИМАТА
138:2.1 Първото мисионерско пътешествие на шестимата апостоли беше във висша степен успешно. Всеки от тях откри за себе си огромната ценност на непосредственото, лично общуване с хората. Те се върнаха при Иисус, добре разбирайки, че в крайна сметка религията е изцяло и напълно въпрос на личен опит. Те започнаха да чувстват колко силно простите хора жадуват да чуят думи на нова религиозна поддръжка и духовно утешение. И когато апостолите се събраха около Иисус, на всички им се искаше да се изкажат едновременно, но Андрей пое върху себе си задълженията на водещ и, получавайки от него право на глас, те надлежно се отчетоха пред Учителя и представиха шестимата кандидати за нови апостоли.
138:2.2 Всеки от апостолите представяше своя избраник за апостолство, след което Иисус помолваше останалите да гласуват за кандидата; така и шестимата нови апостоли бяха официално приети от шестимата по-старши ученици. След това Иисус съобщи, че всички заедно ще посетят тези кандидати и ще ги призоват към служение.
138:2.3 Новоизбраните апостоли бяха:[2]
138:2.4 1. Матей Левий, събирач на налози от Капернаум, чието седалище се намираше малко на изток от града, на границата с Витания. Той беше избран от Андрей.
138:2.5 2. Тома Дидим, рибар от Тарихея, преди работещ като дърводелец и каменар в Гадара. Той беше избран от Филип.
138:2.6 3. Яков Алфеев, рибар и фермер от Хереса, избран от Яков Зеведеев.
138:2.7 4. Юда Алфеев, брат-близнак на Яков Алфеев, рибар и фермер от Хереса, избран от Йоан Зеведеев.
138:2.8 5. Симон Зилот, заемащ висок пост в патриотическата организация на зилотите, отказал се от него, за да се присъедини към апостолите на Иисус. Преди да стане зилот, Симон беше търговец. Той беше избран от Петър.
138:2.9 6. Юда Искариот беше единственият син на богати еврейски родители от Йерихон. След като стана последовател на Йоан Кръстител, неговите родители-садукеи се бяха отрекли от него. Тъй търсеше работа по тези места, когато го намериха апостолите на Иисус и Натанаил покани Юда да се присъедини към тях главно заради неговия опит по финансовите въпроси. Юда Искариот беше единственият юдеин сред дванадесетте апостоли.
138:2.10 Иисус прекара с шестимата апостоли цял ден, отговаряйки на техните въпроси и слушайки подробните им отчети, защото те имаха какво да разкажат — натрупаха немалко интересни и полезни впечатления. Сега те виждаха цялата мъдрост на плана на Учителя, изпратил ги в света да придобият опит от спокоен личен труд, преди да пристъпят към по-сериозна обществена дейност.
¶ 3. ПРИЗОВАВАНЕТО НА МАТЕЙ И СИМОН
138:3.1 На следващия ден Иисус и шестимата апостоли тръгнаха към Матей, събирача на налози[3]. Матей ги очакваше и при тяхното пристигане успя да приключи книгите, приготвяйки се да предаде делата по служба на своя брат. Когато се приближиха до кантона, където се събираше таксата, Андрей излезе напред заедно с Иисус, който, гледайки Матей в очите, произнесе: “Последвай ме.” И той стана и влезе в дома заедно с Иисус и апостолите.
138:3.2 Матей каза на Иисус, че вечерта се кани да уреди прием — той искаше поне да даде обяд за своето семейство и приятели, ако Иисус се съгласи да присъства като почетен гост. Иисус кимна в знак на съгласие. След това Петър отведе Матей встрани и обяснявайки, че той е поканил някой си Симон да се присъедини към апостолите, получи съгласие Симон също да бъде поканен на празненството.
138:3.3 След обяда в дома на Матей Петър поведе всички към Симон Зилот. Те го намериха на предишното място, където сега делата водеше неговият племенник. Когато Петър поведе Иисус към Симон, Учителят поздрави енергичния патриот, казвайки му само: “Последвай ме.”
138:3.4 Те се върнаха всички заедно в дома на Матей, където говориха за политика и религия, докато не стана време да вечерят[4]. Семейството на Левий вече отдавна се занимаваше с търговия и събиране на налози; затова много от гостите, поканени от Матей, фарисеите наричаха не иначе, а “митари и грешници”[5].
138:3.5 В онези дни, когато в чест на важния гост се уреждаха такива тържествени обеди с покани, съществуваше обичай, съгласно който всеки желаещ можеше да отиде в трапезарията, за да погледа обядващите и да послуша речите и изказванията на знатните гости. Затова много фарисеи в Капернаум се явиха тук, за да наблюдават поведението на Иисус в това необичайно общество.
138:3.6 В хода на празничния обяд гостите изпаднаха в изключително весело разположение на духа; всеобщото веселие беше такова, че наблюдаващите фарисеи в душата си започнаха да порицават Иисус, задето участва в толкова безгрижно и безотговорно занятие. По-късно, когато събралите се започнаха да произнасят речи, един от най-злобните фарисеи си позволи, обръщайки се към Петър, да осъди поведението на Иисус: “Как можеш ти да учиш, че този човек е праведник, когато той е с митарите и грешниците, позволявайки си да се отдава на толкова безгрижно прекарване на времето?” Петър шепнешком предаде забележката на Иисус преди той да започне прощалната благословия на присъстващите. Иисус започна своята реч с думите: “Днес ние сме се събрали тук, за да приемем Матей и Симон в нашето братство. На мен ми е приятно да видя вашето веселие и радост, но вие трябва да се възрадвате още повече, тъй като много от вас ще влязат в Царството небесно, където по-изобилно ще вкусят благодатните му дарове. На вас, стоящите тук и порицаващи ме в душата си затова, че се веселя със своите приятели, позволете да отбележа, че аз дойдох да провъзглася радостта на тези, които отхвърлят обществото, и духовната свобода на тези, които са в плен на морала. Аз ли да ви напомням, че лекар е нужен не на здравите, а на болните? Аз дойдох да призова не благочестивите, а грешниците[6].”
138:3.7 Това беше наистина необичайна сцена за цялото еврейство: да види как човек, отличаващ се с праведен характер и благородни чувства, свободно и весело общува с простите хора и даже с тълпа събирачи на налози и с така наречените грешници — даже с нерелигиозни и любители на развлеченията. Симон Зилот пожела да произнесе реч на това събрание в дома на Матей, но Андрей — знаейки, че Иисус не искаше бъдещото Царство да бъде смесвано с движението на зилотите, го убеди да се въздържи от публични изказвания.
138:3.8 Иисус и апостолите нощуваха в дома на Матей и когато хората се разотиваха по домовете си, всички говореха само за едно — за добротата и дружелюбието на Иисус.
¶ 4. ПРИЗОВАВАНЕТО НА БЛИЗНАЦИТЕ
138:4.1 Сутринта и деветимата отплаваха към Херес, за да могат по подобаващ начин да призовават поредните апостоли — Яков и Юда, братята-близнаци, синове на Алфей, избрани от Яков и Йоан Зеведееви. Близнаците-рибари знаеха за посещението на Иисус и неговите апостоли и ги очакваха на брега. Яков Зеведеев представи Учителя на хереските рибари и Иисус, внимателно гледайки ги, кимна с глава и каза: “Последвайте ме.”
138:4.2 През втората половина на деня, която те прекараха заедно, Иисус им даде подробни наставления относно празничните събирания, завършвайки своите забележки със следните думи: “Всички хора са мои братя. Моят небесен Отец не презира никое сътворено от нас създание. Царството небесно е отворено за всички мъже и жени. Никой няма правото да затваря вратата на милосърдието пред жадуващата душа, стремяща се да влезе в Царството. Ние ще споделим трапезата с всички, които пожелаят да чуят за Царството. Когато нашият небесен Отец гледа от небесата към хората, те всичките са еднакви за Него. Затова не се отказвайте да споделите хляба с фарисеи или грешници, със садукеи или митари, с римляни или юдеи, богати или бедни, свободни или обвързани. Вратите на Царството са широко отворени за всички, които желаят да познаят истината и да намерят Бога[7].”
138:4.3 Тази вечер по време на скромната вечеря в дома на Алфей братята-близнаци бяха приети в апостолското семейство. По-късно вечерта Иисус даде на своите апостоли първия урок, темата на който беше произходът, природата и участта на нечистите духове. Но те не можаха да разберат смисъла на това, за което той говореше. На тях им беше твърде лесно да обичат Иисус и да му се възхищават, но им беше много трудно да разбират редица от неговите учения.
138:4.4 След нощния отдих цялата компания, наброяваща вече единадесет човека, тръгна с лодка към Тарихея.
¶ 5. ПРИЗОВАВАНЕТО НА ТОМА И ЮДА
138:5.1 Рибарят Тома и скиталецът Юда се срещнаха с Иисус и апостолите при рибарския пристан в Тарихея и Тома ги поведе към своя дом, който се намираше наблизо. Тук Филип представи Тома като свой кандидат за апостол, а Натанаил представи Юда Искариот, юдеина, като човек, достоен за такава чест. Иисус погледна Тома и каза: “Тома, на теб не ти достига вяра; при все това аз ще те приема. Последвай ме.” На Юда Искариот Учителят каза: “Юда, всички ние сме една плът и аз те приемам в нашия кръг, но те заклевам да останеш верен на своите галилейски братя. Последвай ме.”
138:5.2 След като се подкрепиха, Иисус се уедини със своите дванадесет апостоли, за да се отдаде на съвместни молитви и да им разкаже за същността и действието на Светия Дух, но и този път те в по-голямата си част не успяха да разберат смисъла на тези изумителни истини, които той се опита да им разкрие. Един разбираше едно, друг — друго, но на никого от тях не се отдаде да обхване цялото му учение. Всеки път те правеха една и съща грешка, опитвайки се да приспособят новото Евангелие на Иисус към своите предишни форми на религиозна вяра. Те не можеха да разберат, че Иисус е дошъл за провъзгласяване на новото Евангелие на спасението и утвърждаването на новия път за придобиване на Бога; те не разбираха, че той е ново разкриване на небесния Отец.
138:5.3 На следващия ден Иисус остави дванадесетте апостоли сами; той искаше те да се запознаят един с друг и да обсъдят помежду си това, на което ги е научил. Учителят се върна за вечеря и по време на вечерната беседа им разказа за служенето на серафимите и някои от апостолите разбраха неговото учение. Те отидоха да си легнат и на другия ден отплаваха за Капернаум.
138:5.4 Зеведей и Саломия отидоха да живеят със своя син Давид, което им позволи да предложат своя голям дом на Иисус и неговите дванадесет апостоли. Тук Иисус спокойно прекара съботата със своите избрани посланици; той изложи подробно плановете за провъзгласяване на Царството и обясни изчерпателно цялата важност от отклоняването от сблъсък с гражданските власти, като каза: “Ако е необходимо да отправите порицание към гражданските управители, оставете това на мен. Следете за това, да не допускате осъждане от кесаря или неговите слуги.” Тази вечер Юда Искариот повика Иисус настрани, за да се осведоми защо не се прави нищо за освобождаването на Йоан от затвора. И Юда не беше напълно удовлетворен от отговора на Иисус.
¶ 6. СЕДМИЦАТА НА ИНТЕНЗИВНА ПОДГОТОВКА
138:6.1 Следващата седмица беше посветена за интензивна подготовка. Ежедневно всеки от шестимата нови апостоли ставаше подопечен на препоръчалия го негов другар и заедно с него той внимателно повтаряше всичко усвоено и преживяно при подготовката за служенето на Царството. Първите апостоли подробно повтаряха с шестимата апостоли учението на Иисус, с което вече се бяха запознали. Вечерите те се събираха в дома на Зеведей, където Иисус продължаваше тяхното обучение.
138:6.2 Именно по това време Иисус отдели в средата на седмицата свободен ден за отдих и развлечения. В течение на целия му останал материален живот те се придържаха към този план, посвещавайки един ден в седмицата на почивка. Като правило те прекратяваха своите привични занятия в сряда. В такъв ден Иисус обикновено ги напускаше с думите: “Деца мои, организирайте си ден за развлечения. Оставете напрегнатия труд за Царството и се насладете на почивката, която помага да се върнете към предишните занятия или открива нови начини за възстановяване.” Макар че в този период на своя живот Иисус не се нуждаеше от такъв ден за отдих, той съблюдаваше този план, защото знаеше, че това ще е от полза за неговите човешки съратници. Иисус беше наставник — Учител; съратниците му бяха негови възпитаници — ученици.
138:6.3 Иисус се стремеше да обясни на своите апостоли разликата между неговите учения и неговия живот сред тях, от една страна, и ученията, които впоследствие можеха да се появят за него — от друга. Той каза: “Моето Царство и Евангелието за това Царство трябва да станат основна тема на вашите проповеди. Не се отклонявайте с проповеди за мен и за моите учения. Провъзгласявайте Евангелието на Царството и се придържайте към моето разкриване на небесния Отец, но не криввайте по пътя на създаването на легенди и култ, свързани с вярвания и учения за моите възгледи и учения[8].” Но те за пореден път не разбраха защо той говори така и нито един не се реши да го попита защо ги учеше на това.
138:6.4 В тези ранни учения Иисус се стремеше, доколкото това беше възможно, да избягва противоречия със своите апостоли, ако те не се отнасяха до лъжливите представи за неговия небесен Отец. Във всички такива случаи той без колебание поправяше погрешните възгледи. В следкръщенческия живот Иисус на Урантия имаше само един мотив — по-съвършено и истинско разкриване на неговия Райски Баща; той беше инициаторът на новия и по-добър път към Бога, пътя на вярата и любовта[9]. Той винаги призоваваше апостолите: “Търсете грешниците и падналите духом, утешавайте страдащите.”
138:6.5 Иисус в съвършенство владееше положението. Той притежаваше неограничена власт, от която можеше да се възползва в помощ на своята мисия, но напълно се задоволяваше със средства и личности, които в представите на повечето хора биха изглеждали неадекватни и незначителни. Осъществяваше мисия, в която се таяха колосални възможности за външна ефектност, но настояваше на служенето на делото на своя Отец по напълно незабележим и неефектен начин; упорито избягваше всяка демонстрация на могъщество. Той се канеше да се труди незабележимо поне няколко месеца със своите дванадесет апостоли в покрайнините на Галилейското езеро.
¶ 7. НОВОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ
138:7.1 Според плана на Иисус в течение на пет месеца те трябваше да се занимават спокойно с индивидуално мисионерство. Той не разкри пред своите апостоли този срок; те работеха по седмичен план. И в първата седмица, когато се канеше да обяви за това на дванадесетте апостоли, Симон Петър, Яков Зеведей и Юда Искариот дойдоха при него за лична беседа. Отвеждайки Иисус настрани, Петър събра кураж и каза: “Учителю, ние дойдохме по настояване на нашите другари, за да попитаме дойде ли времето за встъпване в Царството. Ще провъзгласиш ли ти царство в Капернаум, или следва да се преместим в Йерусалим? И още: кога всеки от нас ще узнае какво място му предстои да заеме край теб при установяването на царството…” Петър щеше да продължи да задава своите въпроси, но Иисус го спря с предупредителен жест на ръката си. Поканвайки и останалите апостоли, които стояха наблизо да се присъединят към него, Иисус каза: “Малки мои деца, докога ще ми се налага да ви търпя? Нима не ви обяснявах, че моето Царство не е от този свят? Неведнъж ви говорих, че не съм дошъл за това, да седна на трона на Давид — защо ме питате какво ще бъде вашето място в Царството на Отеца? Нима не можете да разберете, че ви поканих като посланици на духовно Царство? Нима не разбирате, че скоро — много скоро — ще ви се наложи да станете мои представители в света и в провъзгласяването на Царството така, както аз сега представлявам моя небесен Отец? Възможно ли е да съм ви избрал и подготвил за посланици на Царството, а вие да не разбирате същността и значението на бъдещото Царство на Божието превъзходство в сърцата на хората? Приятели мои, изслушайте ме още веднъж. Избавете се от мисълта за това, че моето Царство е господство на силата или властта на славата. Наистина, цялото могъщество на небето и земята скоро ще бъде предадено в моите ръце, но Отецът не желае ние да използваме този божествен дар за прославяне на себе си в течение на тази епоха. В друга епоха вие наистина ще седите край мен в могъщество и слава, но сега трябва да се подчините на волята на Отеца и да продължавате своя труд, смирено покорявайки се на изпълнението на Неговата воля на Земята.”
138:7.2 За пореден път неговите съратници бяха потресени, поразени. Иисус ги изпрати да се молят по двойки, като ги помоли да се върнат при него на обед. В тази решаваща сутрин всеки от тях се опитваше да намери Бога и всеки се стремеше да ободри и укрепи духом другия, и те се върнаха при Иисус, както ги беше помолил.
138:7.3 След това Иисус им разказа за идването на Йоан, кръщението при река Йордан, празнуването на сватбата в Кана, неотдавнашното избиране на шестимата апостоли и отзоваването от техните редове на неговите братя по плът, като ги предупреди, че враговете на Царството ще се опитат да ги отклонят от правия път. След този кратък, но сериозен разговор апостолите, следвайки Петър, станаха, за да заявят своята вечна преданост към своя Учител и да се закълнат в своята нерушима вярност към Царството — както каза Тома, “на това бъдещо Царство, каквото и да е то, макар че аз не го разбирам до край”. Всички те наистина вярваха в Иисус, макар че не всичко в неговите учения им беше понятно.
138:7.4 След това Иисус ги попита с какви средства разполагат. Той също така се поинтересува какви мерки са били взети за издържането на семействата им. Когато се изясни, че парите едва ли ще им стигнат, за да се изхранят две седмици, Иисус каза: “Моят Отец не желае нашият труд да започне така. За две седмици ние ще останем тук, при морето, ще ловим риба и ще се занимаваме с нещо друго и за това време вие — под ръководството на Андрей, първозвания, ще направите така, че да осигурите всичко необходимо за своята бъдеща работа — както за сегашното си лично служене, така и за времето, когато ще ви изпратя да проповядвате Евангелието и да наставлявате вярващите.” Всички те изключително много се зарадваха на тези думи — първият недвусмислен намек за това, че впоследствие Иисус смята да премине към по-активна и решителна обществена дейност.
138:7.5 През остатъка от деня апостолите усъвършенстваха своята организация и се занимаваха с приготвянето на лодки и мрежи, за да могат на следващия ден да отидат на риболов, тъй като всички те се посветиха на риболовство — повечето от тях бяха рибари и даже Иисус беше опитен строител на лодки и рибар. Много от лодките, които те използваха през следващите години, бяха построени от неговите собствени ръце. И това бяха добри и устойчиви лодки.
138:7.6 Иисус им каза да посветят две седмици на риболов, добавяйки: “И след това ще тръгнете на път, за да станете ловци на души[10].” Те ловяха риба на три групи и всяка вечер Иисус излизаше в морето с нова група. И колко се наслаждаваха те на общуването с Иисус! Той беше добър рибар, весел придружител и въодушевяващ приятел. Колкото повече те работеха заедно с него, толкова повече го заобичваха. Веднъж Матей каза: “Колкото повече разбираш някои хора, толкова по-малко им се възхищаваш; що се отнася до този човек, то колкото по-малко го разбирам, толкова повече го заобичвам.”
138:7.7 Така продължи пет месеца: две седмици ловяха риба, а следващите две посвещаваха на личен труд в името на Царството — те се придържаха към този план до края на тази, 26 -а година от н.е., докато не се прекратиха особените преследвания, на които бяха подложени учениците на Йоан след неговото заточение.
¶ 8. НАЧАЛОТО НА ДЕЙНОСТТА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ
138:8.1 След продажбата на двуседмичния улов Юда Искариот, избран за апостолски ковчежник, раздели средствата на апостолите на шест равни части, доколкото към това време вече бяха събрани средства за издържането на семействата на апостолите. И след това, към средата на август 26 година след н.е., те отидоха по двойки в определените от Андрей райони. Първите две седмици Иисус прекара с Андрей и Петър, следващите две седмици — с Яков и Йоан, и така нататък с другите двойки апостоли по реда на тяхното избиране. Така той можа като минимум по веднъж да бъде с всяка двойка, преди да ги извика за началото на тяхното обществено служение.
138:8.2 Иисус ги учеше да проповядват опрощаване на греховете чрез вяра в Бога — без изкупление или жертвоприношения, да проповядват това, че небесният Отец обича всички Свои деца еднакво с вечна любов. Той призоваваше своите апостоли да се въздържат от обсъждане на някои въпроси:
138:8.3 1. Труда и заточението на Йоан Кръстител.
138:8.4 2. Гласа при кръщението. Иисус каза: “Само тези, които са чули гласа, могат да споменават за това. Говорете само за това, за което сте чували от мен; не говорете с чужди думи[11].”
138:8.5 3. Превръщането на водата във вино в Кана. Иисус строго ги предупреди: “Не разказвайте никому за водата и виното[12].”
138:8.6 Те прекараха прекрасно тези пет или шест месеца. В течение на това време по две седмици ловяха риба, заработвайки достатъчно пари, за да се осигурят за следващите две седмици, които се посвещаваха на мисионерска дейност в името на Царството.
138:8.7 Простите хора се възхищаваха на учението и служенето на Иисус и неговите апостоли. Равините отдавна внушаваха на евреите, че невежият човек не може да бъде благочестив или праведен. Но апостолите на Иисус бяха и благочестиви, и праведни; и при все това те, в по-голямата си част, пребиваваха в щастливо неведение относно учеността на равините и натрупването на мъдрост в света.
138:8.8 Иисус разясняваше на апостолите разликата между покаянието чрез така наречените благи дела, на което учеха евреите, и изменението на съзнанието чрез вяра — новото раждане, което той изискваше като отплата за приемане в Царството[13][14]. Той учеше своите апостоли, че вярата е единственото условие за влизане в Царството на Отеца. Йоан ги учеше на “покаяние — бягство от бъдещия гняв”. Иисус учеше: “Вярата е отворена врата за встъпване в днешната съвършена и вечна любов към Бога[15].” Иисус говореше не като пророк, който идва да възвести за словото Божие. Чувстваше се, че той говори от себе си, като имащ такава власт. Иисус се стремеше да отклони техния разум от жадуването на чудеса и да го обърне към търсенето на истински и личен опит в удовлетворяването и увереността, пораждани от пребиваващия в човека Божий дух на любовта и спасителната благодат.
138:8.9 Още от самото начало учениците виждаха, че Учителят се отнася с огромно уважение и съчувствие към всеки човек, с когото се среща, и това еднакво неизменно съпричастие, което той с такова постоянство проявяваше към различните мъже, жени и деца, им правеше огромно впечатление. Разсъждавайки над важна тема, той можеше да се спре посред дума, за да излезе на пътя и да каже няколко сърдечни думи на минаваща наблизо жена, натоварена с материален и морален товар. Можеше да прекъсне сериозна беседа със своите апостоли, за да си поиграе с дотичало дете. Нищо и никога не беше за Иисус по-важно, отколкото отделният човек, който се оказваше редом с него. Той беше владетел и учител, но беше и повече от това — той беше и другар, и ближен, отзивчив другар.
138:8.10 Макар че публичните учения на Иисус се състояха основно от притчи и кратки беседи, той винаги учеше своите апостоли с помощта на въпроси и отговори. Задължително намираше време за отговори на искрените въпроси по време на своите последващи публични изяви.
138:8.11 Отначало апостолите бяха изумени от отношението на Иисус към жените, но бързо привикнаха към това; Иисус пределно ясно им обясни, че в Царството на жените се предоставят равни права с мъжете.
¶ 9. ПЕТТЕ МЕСЕЦА ИЗПИТАНИЯ
138:9.1 Този малко еднообразен период, в течение на който риболовът се редуваше с индивидуален труд, се превърна в сурово изпитание за дванадесетте апостоли, но те го издържаха с чест. Независимо от всичките им оплаквания, съмнения и мимолетни недоволства те сдържаха своята клетва за вярност и преданост към Учителя. Именно благодарение на личното си общуване с Иисус в течение на тези месеци на изпитание те го заобичаха дотолкова, че всички (освен Юда) запазиха своята вярност и преданост към него даже в тежките часове на съда и разпятието. Истинските хора просто не можеха да изоставят почитаем учител, толкова близък и толкова предан им, какъвто беше Иисус. В мрачните часове на смъртта на Учителя в сърцата на тези апостоли всички доводи, аргументи и логика бяха изтласкани само от едно висше човешко чувство — чувството на преданост към своя приятел. Тези пет месеца, в течение на които те се трудеха заедно с Иисус, доведоха всеки от апостолите до това, че Иисус стана за тях най-добрия приятел в света. Именно това човешко чувство, а не неговите възвишени учения или възхитителни деяния, ги удържа на място чак до възкръсването на Иисус и новото възвестяване на Евангелието на Царството.
138:9.2 Тези пет месеца незабележим труд бяха не само велик изпит за апостолите — изпит, който те издържаха, но този период на отсъствие на обществена дейност стана огромно изпитание и за семейството на Иисус. Към това време, когато Иисус се приготви да пристъпи към обществено служене, цялото му семейство (с изключение на Рут) на практика го изостави. По-нататък те само в няколко случая се опитваха да установят връзка с него, но и тогава то беше, само за да го убедят да се върне заедно с тях в къщи, тъй като бяха близо до това, да го смятат за луд[16]. Те просто не можеха да проумеят неговата философия или да разберат учението му. Всичко това беше извън разбирането на неговите роднини.
138:9.3 Апостолите продължаваха своя личен труд в Капернаум, Витсаида-Юлия, Хоразин, Гераса, Хипос, Магдала, Кана, Витлеем Галилейски, Йотапата, Рама, Сафед, Гишала, Гадара и Абила. Освен това те се трудеха в много села и махали. Към края на този период дванадесетте апостоли си изготвиха напълно удовлетворителни планове за опека на своите семейства. Повечето от апостолите бяха женени хора, някои от тях имаха по няколко деца, но взетите от него мерки по осигуряването на техните близки — в допълнение към неголемите постъпления от апостолския фонд, им позволяваха да посвещават цялата си енергия на делото на Учителя, без да се безпокоят за финансовото благополучие на своите семейства.
¶ 10. ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ
138:10.1 Още на ранния етап сред апостолите съществуваше следната организация:
138:10.2 1. Андрей, първият избран апостол, беше назначен за водач и управляващ на дванадесетте.
138:10.3 2. Петър, Яков и Йоан бяха назначени за лични спътници на Иисус. Те трябваше да му служат денем и нощем, грижейки се за неговите физически и други потребности, и да го съпровождат по време на нощните бдения, прекарвани в молитви и тайнствено общуване с небесния Отец.
138:10.4 3. Филип стана иконом на групата. Той трябваше да осигурява храната и да следи за това посетителите, а често пъти и цели тълпи слушащи, да има какво да хапнат.
138:10.5 4. Натанаил следеше за положението в апостолските семейства. Той получаваше редовни отчети за нуждите на всяко семейство и, правейки необходимата заявка пред ковчежника Юда, ежеседмично изпращаше пари на тези, които се нуждаеха от тях.
138:10.6 5. Матей беше финансов агент на апостолския корпус. Той трябваше да следи за балансирането на бюджета и попълването на хазната. Ако групата нямаше средства за съществуване, ако пожертвувания за нейната издръжка не постъпваха, Матей притежаваше правото за известно време да отзове апостолите и да ги изпрати с мрежите. Но след началото на техния обществен труд на него не му се налагаше да прибягва към това; в разпореждане на ковчежника имаше достатъчно средства за финансирането на тяхната дейност.
138:10.7 6. Тома беше администратор. На него легна задължението да търси квартири и да набелязва места за обучение и проповеди, с това осигурявайки плавния и динамичен график на пътуванията.
138:10.8 7. Яков и Юда — синовете-близнаци Алфееви, трябваше да следят за реда. В техните задължения влизаше да назначават достатъчно количество дежурни за поддържане на реда в тълпата по време на проповедите.
138:10.9 8. Симон Зилот отговаряше за възстановяването на силите и провеждането на почивките. Той организираше почивните дни в сряда и се стремеше всеки ден да намери няколко часа за отдих и развлечения.
138:10.10 9. Юда Искариот беше назначен за ковчежник. Той носеше хазната[17]. Юда заплащаше всички разходи и водеше счетоводните книги. Той правеше ежедневните сметки за доходите и разходите за Матей и всяка неделя се отчиташе пред Андрей. Юда изплащаше пари с разрешение на Андрей.
138:10.11 Такива бяха функциите на дванадесетте апостоли от момента на появата на тази организация и чак до времето, когато предателството на Юда ги накара да направят реорганизация. Учителят и неговите ученици-апостоли продължаваха своята незабележима работа чак до неделя, 12 януари 27 година от н.е., когато Иисус свика апостолите и официално ги посвети като посланици на Царството и като проповедници на неговата блага вест. И скоро те бяха готови да тръгнат за Йерусалим и Юдея — на своето първо пътешествие с публична проповед за Царството.
¶ препратки
- ↑ Няма пророк без чест, освен в дома си: Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24; Йн 4:44.
- ↑ Библейски имена на апостолите: Мт 10:2-4; Мк 3:16-19; Лк 6:14-16; ДА 1:13.
- ↑ Избрани от Матей: Мт 9:9; Мк 2:14; Лк 5:27-28.
- ↑ Банкетът на Матю: Мт 9:10; Мк 2:15; Лк 5:29.
- ↑ Митарите и грешниците: Мт 9:10-11; Мт 11:19; Мк 2:15-16; Лк 5:30; Лк 7:34; Лк 15:1.
- ↑ Здравите нямат нужда от лекар: Мт 9:11-13; Мк 2:16-17; Лк 5:30-32.
- ↑ Равенство за всички, които търсят Бога: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Евангелие на царството: Мт 4:23; Мт 9:35; Мт 24:14; Мк 1:14-15.
- ↑ Нов и по-добър път: Йн 14:6; Евр 10:20.
- ↑ Апостолите да бъдат рибари на хора: Мт 4:19; Мк 1:17; Лк 5:10b.
- ↑ Говорете само това, което чувате, а не слухове: Йн 8:26; ДА 4:20.
- ↑ Не казвай на никого, че водата се превръща във вино: Йн 2:1-11.
- ↑ Покайте се, за да избегнете бъдещия гняв: Мт 3:2,7; Лк 3:3,7.
- ↑ Промяна на съзнанието чрез вяра, новородено: Йн 3:3-8; Гал 2:16; Гал 3:2; Як 2:14.
- ↑ Вярата е отворената врата: Мт 17:20; Мт 21:11; Лк 17:6; ДА 14:27.
- ↑ Семейството виждаше Исус, който беше до себе си: Мк 3:21.
- ↑ Юда носеше торбата: Йн 12:6; Йн 13:29.