© 2014 Фондация Урантия
| Документ 162. На Празника на шатрите |
Индекс
Множествена версия |
Документ 164. На празника освещение на храма |
163:0.1 НЯКОЛКО дни след завръщането на Иисус и дванадесетте от Йерусалим в Магадан от Витлеем пристигна Абнер заедно с група приблизително от петдесет ученика. Към това време тук, в Магаданския лагер, се намираха също така и корпусът на евангелистите, женският корпус и още около сто и петдесет изпитани и верни ученика от цяла Палестина. Посвещавайки няколко дни на общуване и реорганизация на лагера, Иисус и дванадесетте пристъпиха към интензивна подготовка на тази особена група вярващи и именно от такива добре подготвени и опитни ученици Учителят по-късно избра седемдесет учителя и ги изпрати да възвестяват Евангелието на Царството[1]. Занятията с тях започнаха в петък, 4 ноември, и продължиха до събота, 19 ноември.
163:0.2 Всяка сутрин Иисус говореше пред тази група. Петър ги учеше по метода на публичната проповед; Натанаил ги обучаваше на преподавателско изкуство; Тома им обясняваше как да отговарят на въпроси, а Матей ръководеше организацията на финансовите дела на тяхната група. Останалите апостоли също вземаха участие в тази подготовка съгласно своите специални познания и природни способности.
¶ 1. ПОСВЕЩАВАНЕТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ
163:1.1 Седемдесетте евангелисти бяха посветени от Иисус в Магаданския лагер след обяд в събота, 19 ноември, и Абнер беше назначен за глава на тези проповедници и учители на Евангелието. В дадения корпус от седемдесет човека влизаха Абнер и десетте бивши апостоли на Йоан Кръстител, петдесет и един бивши евангелисти и осем други ученици, отличили се в служене на Царството.
163:1.2 Около два часа в този съботен ден, в промеждутъка между проливните дъждове, пристигна група вярващи заедно с Давид и голяма част от неговия корпус от куриери — общо над четиристотин човека. Те се събраха на брега на Галилейското езеро, за да присъстват при посвещаването на седемдесетте.
163:1.3 Преди да положи ръце над главата на седемдесетте и с това да ги отдели като вестители на Евангелието, Иисус се обърна към тях с думите: “Жътвата е наистина голяма, но работниците са малко; затова молете Господа за жътва, за да може Той да изпрати повече работници на Своята нива[2][3]. Смятам да ви отделя като посланици на Царството; каня се да ви изпратя при юдеите и езичниците като овце при вълци[4]. Тръгвайки на път по двама, не вземайте със себе си нито пари, нито дрехи за смяна, защото вашата първа мисия няма да е дълга[5]. По пътя никого не приветствайте, занимавайте се само със своите дела. В какъвто и дом да влезете, отначало кажете: “Мир на този дом!” Ако живеещите в него обичат мира, оставайте; ако не, отивайте си. Избирайки този дом, живейте в него, докато се намирате в този град; яжте и пийте, каквото ви предложат. И правете така, защото работникът е достоен за отплатата[6]. Не преминавайте от дом в дом, само защото могат да ви предложат по-добро жилище. Помнете: на своя път, възвестявайки мир на земята и добра воля сред хората, на вас ще ви се наложи да се борите със злобните врагове, паднали жертва на самозаблуда. Затова бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби[7][8].
163:1.4 И където и да сте, проповядвайте, казвайки: “Приближи се Царството небесно”; и помагайте на всички, които са болни душевно или телесно[9][10]. Даром получихте благите неща на Царството; даром давайте[11]. Ако влезете в град и хората ви приемат, широко ще им се отвори входът към Царството на Отеца; но ако влезете в град и хората не ви приемат, то все едно, напускайки тези невярващи, вие ще възвестявате своята проповед, говорейки на тези, които не са приели вашето учение: “Макар и да отхвърляте истината, Царството Божие се приближи до вас.” Този, който слуша вас, слуша мен[12]. А този, който слуша мен, слуша Онзи, Който ме е изпратил[13]. Този, който отхвърля вашата евангелска вест, отхвърля мен. А този, който отхвърля мен, отхвърля Онзи, Който ме е изпратил.”
163:1.5 Завършвайки своето обръщение към седемдесетте, той започна от Абнер и според това, как те прекланяха колене в кръг около него, положи ръце на главата на всеки.
163:1.6 Рано сутринта на следващия ден Абнер изпрати седемдесетте посланика във всички градове на Галилея, Самария и Юдея. Тръгвайки на път, тези тридесет и пет двойки проповядваха и учеха в течение на шест седмици. В петък, 30 декември, всички те се върнаха в Перея, в новия лагер при Пела.[14]
¶ 2. БОГАТИЯТ МЛАДЕЖ И ДРУГИТЕ
163:2.1 Повече от петдесет ученика, всеки от които се домогваше до посвещение и назначение като един от седемдесетте, бяха отхвърлени от комисията, създадена от Иисус за подбор на кандидати. Комисията се състоеше от Андрей, Абнер и временния глава на корпуса на евангелистите. В случаите, когато трима членове на комисията не стигаха до единодушно решение, те довеждаха кандидата при Иисус и макар че Учителят не отхвърли нито един човек, стремящ се към посвещаване като предвестник на Евангелието, се намериха повече от дузина такива, които след разговора с Иисус повече не желаеха да бъдат посланици.
163:2.2 Един убеден ученик дойде при Иисус и каза: “Учителю, бих искал да стана един от твоите нови апостоли, но моят баща е тежко болен и се намира близо до смъртта; позволено ли ми е да се върна в къщи, за да го погреба?” На този човек Иисус отговори: “Синко, лисиците имат дупки и птиците небесни — гнезда, но Синът Човешки няма къде да преклони глава[15]. Ти си предан ученик и можеш да останеш такъв, докато се върнеш у дома си и помагаш на близките си. Но не такива са моите посланици на Царството. Те се отказаха от всичко, за да ме следват и да възвестяват Царството. Ако ти желаеш занапред да станеш посветен учител, трябва да предоставиш на другите да погребват мъртъвците, а ти самият да вървиш напред, възвестявайки благата вест.” И този човек си отиде в дълбоко разочарование.
163:2.3 Друг ученик дойде при Учителя и каза: “Аз искам да стана посветен посланик, но бих искал да си отида за кратко време в къщи, за да утеша своето семейство[16].” Иисус отвърна: “Ако желаеш посвещение, трябва да си готов да се откажеш от всичко. Посланиците на Царството не могат да се разкъсват в своите чувства. Никой, положил ръка на плуга и озъртащ се назад, не е достоен да стане посланик на Царството.”
163:2.4 След това Андрей доведе при Иисус богат младеж — предан вярващ, желаещ да премине посвещение. Този млад човек — Матадорм, беше член на йерусалимския Синедрион[17]. В миналото той беше чул проповедта на Иисус, а впоследствие Петър и другите апостоли го бяха запознали с Евангелието на Царството. Иисус поговори с Матадорм за изискванията, предявявани към посвещението, и му предложи да не взема решение, докато той не обмисли този въпрос по-внимателно. Рано сутринта на следващия ден, когато Иисус тръгваше на разходка, младежът се обърна към него с думите: “Учителю, бих искал да чуя от теб мога ли да бъда уверен във вечния живот[18]. Доколкото от детството си спазвам всички заповеди, бих искал да зная какво още да направя, за да наследя вечен живот?” Отговаряйки на неговия въпрос, Иисус каза: “Ако изпълняваш всички заповеди — не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не мами, почитай своите родители, ти постъпваш правилно, но спасението е награда за вярата, а не само за делата. Вярваш ли ти в своето Евангелие за Царството?” И Матадорм отговори: “Да, Учителю, вярвам на всичко, на което ме научихте ти и твоите апостоли.” А Иисус каза: “В такъв случай ти действително си мой ученик и дете на Царството.”
163:2.5 Тогава младият човек каза: “Но, Учителю, за мен е малко да бъда твой ученик; бих искал да стана един от твоите нови посланици.” Чувайки тези думи, Иисус го погледна с огромна любов и каза: “Аз ще те направя един от своите посланици, ако ти си готов да заплатиш за това — да изпълниш единственото, което не ти достига.” Матадорм отговори: “Учителю, аз съм готов на всичко, ако ми бъде позволено да те следвам.” Като целуна застаналия на колене юноша по челото, Иисус каза: “Ако желаеш да бъдеш мой посланик, иди и продай всичко, което имаш, и след като раздадеш получените пари на бедните или на своите братя, ела и ме следвай, и ще имаш съкровище в Царството небесно[19].”
163:2.6 Чувайки това, Матадорм падна духом. Той стана и опечален се отдалечи, защото притежаваше голямо състояние. Този богат млад фарисей беше възпитан с вяра в това, че богатството е знак за Божието благоволение. Иисус знаеше, че той не е свободен от любов към себе си и своето богатство. Учителят искаше да го освободи от любовта му към богатството, а не от самото богатство[20]. Докато учениците на Иисус не се разделяха със своите мирски владения, апостолите и седемдесетте се отказаха от всичко. Матадорм желаеше да стане един от седемдесетте нови посланика и именно затова Иисус поиска той да се раздели със своето тленно състояние.
163:2.7 Почти всеки човек има недостатък, за който той се държи като за лош навик и отказът от който е необходим като част от заплащането за влизането в Царството небесно. Ако Матадорм се беше разделил със своето богатство, то може би щеше незабавно да му бъде възвърнато, за да може да се разпорежда с него като ковчежник на седемдесетте; защото по-късно, след създаването на йерусалимската църква, той все пак изпълни повелята на Учителя — макар че вече беше твърде късно да стане един от седемдесетте — и стана ковчежник на йерусалимската църква, която възглавяваше Яков, брат на Господа в плът.
163:2.8 Затова винаги е било и винаги ще бъде истина: човек трябва сам да стигне до своето решение. В определени предели смъртните притежават свобода на избора. Силите на духовния свят не желаят да принуждават човека, те му позволяват да върви по самостоятелно избран път.
163:2.9 Иисус предвиждаше, че, оставайки при своето богатство, Матадорм не би могъл да стане посветен съратник на хората, отказали се от всичко заради Евангелието. В същото време той виждаше, че ако Матадорм се освободеше от своето богатство, той щеше да стане един от техните водачи. Но, както и собствените братя на Иисус, той не достигна висоти в Царството, защото лиши себе си от съкровената лична връзка с Учителя, която можеше да стане негов опит, ако беше пожелал да направи тогава именно това, за което го молеше Иисус и което той действително изпълни след няколко години.
163:2.10 Богатството няма някакво непосредствено отношение към влизането в Царството небесно; препятствие е именно любовта към богатството[21]. Духовната преданост към Царството е несъвместима с робската покорност пред материалистическия мамон. Човек не може да споделя своята висша привързаност към духовния идеал с преданост към материалните ценности.
163:2.11 Иисус никога не учеше, че да притежаваш богатство е лошо. Само от дванадесетте и седемдесетте той изискваше да предадат своите тленни владения на общото дело. Но и в такива случаи той осигури изгодно ликвидиране на тяхната собственост, както в случая с апостол Матей. Иисус неведнъж даваше на своите състоятелни ученици съвети, сходни с тези, които получи римският богаташ. Учителят смяташе разумното влагането на излишните доходи за законна форма на гаранция спрямо неизбежните превратности на съдбата. Когато апостолската хазна се препълваше, Юда, след консултация с Андрей, внасяше пари, за да може да ги използва в случай на значително съкращаване на постъпленията. Иисус лично се занимаваше с апостолските финанси само при раздаването на милостиня. Но един вид икономическа злоупотреба неведнъж се подлагаше на неговото осъждане — нечестната експлоатация на слабите, необучени и по-малко удачни хора от техните по-силни, съобразителни и умни ближни. Иисус заявяваше, че такова нехуманно третиране на мъжете, жените и децата е несъвместимо с идеалите на братството за Небесното царство.
¶ 3. ДИСКУСИЯТА ЗА БОГАТСТВОТО
163:3.1 Към края на разговора на Иисус с Матадорм около него се събраха Петър и няколко апостоли. Когато богатият юноша се отдалечаваше, Иисус се обърна, погледна апостолите и произнесе: “Вие виждате колко трудно е на имащите богатство в пълна степен да влязат в Царството Божие! Невъзможно е да делите духовната привързаност с материалните привързаности; никой не може да служи на двама господари. Вие имате израз за това, че е “по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото на езичника — да наследи вечен живот”[22]. А аз ви заявявам, че на камилата е толкова лесно да премине през иглено ухо, колкото на тези самодоволни богаташи да влязат в Царството небесно.”
163:3.2 Чувайки тези думи, Петър и апостолите бяха потресени дотолкова, че Петър каза: “Тогава, Господи, кой може да се спаси? Значи ли това, че за тези, които имат богатство, е закрит пътят към Царството?” Иисус отвърна: “Не, Петре, но тези, които се надяват на богатство, едва ли ще влязат в духовния живот, водещ към духовен растеж. Но и в такъв случай много от това, което е невъзможно за човека, е достъпно за небесния Отец; по-скоро ние следва да осъзнаем, че с Бога всичко е възможно[23].”
163:3.3 Те си отидоха сами и Иисус беше опечален от това, че Матадорм не остана с тях, тъй като той много го обичаше. А когато те се спуснаха до езерото и седнаха до водата, Петър, говорейки от името на дванадесетте (които към това време вече се бяха събрали), каза: “На нас не ни дават покой думите, казани от теб на богатия младеж. Трябва ли да изискваме желаещите да те следват да се отказват от цялата си мирска собственост?” Иисус отвърна: “Не, Петре, изисквайте това само от този, който би желал да стане апостол и иска да живее с мен, както вие, като едно семейство. Но Отецът изисква от Своите деца тяхната любов да бъде чиста и единна. Трябва да се откажете от всичко, което стои между вас и любовта към истините за Царството, който или каквото и да е то. Ако богатството ви не нарушава границите на владенията на душата, то не влияе върху духовния живот на тези, които желаят да влязат в Царството.”
163:3.4 Тогава Петър попита: “Но, Учителю, ние оставихме всичко, за да те следваме; какво ще стане с нас?” И Иисус се обърна към дванадесетте: “Истина, истина ви казвам: няма човек, оставил богатство, дом, жена, братя, родители или деца заради мен и заради Царството небесно, който да не получи много пъти повече в този свят — може би без да избегне гонения, и в идващия свят на вечния живот[24]. Но много първи ще бъдат последни, а последните често ще бъдат първи[25]. Отецът се отнася към Своите създания в съответствие с техните потребности и в подчинение на Своите справедливи закони на милосърдна и любвеобилна грижа за благополучието на вселената.
163:3.5 Царството небесно е подобно на стопанин на дома, който е давал работа на много хора и който излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе. Уговаряйки се да плаща по динарий на ден, той ги изпраща в лозето. Към девет часа излязъл и виждайки други да стоят на пазарния площад, им казал: “Идете и вие да работите на моето лозе и аз ще ви заплатя справедливо.” И те веднага отишли да работят. Около обед той отново излязъл от къщи, а след това около три часа и направил същото. Като отишъл на пазара около пет часа следобед, пак видял стоящи там хора и ги попитал: “Защо стоите тук цял ден без работа?” И те му отговорили: “Защото никой не ни нае.” Тогава стопанинът на дома казал: „Идете и вие да работите на моето лозе и аз ще ви заплатя това, което е редно.”[26]
163:3.6 Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: “Повикай работниците и им плати, започвайки с последните и свършвайки с първите.” Когато дошли тези, които той наел около пет часá, то всеки получил по динарий; същото получили и останалите работници. Когато наетите в началото на деня видели какво било заплатено на тези, които били наети по-късно, те решили, че ще получат повече, отколкото им се полага по договор. Но всеки от тях, както и останалите работници, получил само по един динарий. И когато всички получили заплата, те започнали да роптаят пред стопанина на дома: “Тези, които ти нае последни, работиха само час, но ти им заплати толкова, колкото на нас, които цял ден се трудихме под палещото слънце.”[27]
163:3.7 Тогава стопанинът на дома отговорил: “Приятели мои, аз не ви обиждам. Нима всеки от вас не се съгласи да работи за един динарий на ден? Вземете това, което ви се полага, и вървете по своя път, защото аз желая да дам и на последния толкова, колкото дадох на вас. Нима не съм в правото си да се разпореждам както желая с това, което ми принадлежи? Или очите ви са завистливи, понеже желая добро и милосърдие?”[28]
¶ 4. ПРОЩАВАНЕТО СЪС СЕДЕМДЕСЕТТЕ
163:4.1 Това беше вълнуващ ден в живота на Магаданския лагер, тъй като в този ден седемдесетте евангелисти тръгнаха на път със своята първа мисия. Рано сутринта, в своята последна беседа със седемдесетте, Иисус постави ударение на следните положения:
163:4.2 1. Евангелието на Царството трябва да се възвестява пред целия свят — както на друговерци, така и на юдеи.
163:4.3 2. Помагайки на болните, не ги приучвайте да се уповават на чудеса.
163:4.4 3. Възвестявайте духовното братство пред синовете Божии, а не външното царство на мирската власт и материална слава.
163:4.5 4. Старайте се да не губите твърде много време за посещения от вежливост и други тривиалности, способни да ви отвлекат от пълната преданост към проповедта за Евангелието.
163:4.6 5. Ако първият дом, избран от вас като свое пристанище, се окаже достоен, оставайте в него в течение на цялото си пребиваване в този град.
163:4.7 6. Направо заявявайте на всички истински вярващи, че е настанало време за открит разрив с религиозните водачи на юдеите в Йерусалим.
163:4.8 7. Учете хората, че целият дълг на човека е заключен в една заповед: “Обичай Господа, твоя Бог, с целия си разум и душа и своя ближен като самия себе си[29][30].” (Те трябваше да учат хората на това единствено задължение, вместо на 613-те правила за живот в тълкуването на фарисеите.)
163:4.9 След тази беседа на Иисус със седемдесетте в присъствието на всички апостоли и ученици Симон Петър ги отведе, прочитайки им проповедта на посвещението, която беше разработка на указанията на Учителя, дадени в деня, когато той положи ръце на тях и ги отдели като посланици на Царството. Петър призова седемдесетте високо да ценят в своя опит следните добродетели:
163:4.10 1. Осветена преданост. Винаги да се молят да бъдат изпратени повече работници на евангелската жътва. Той обясни, че при такава молитва човек с по-голяма вероятност ще каже: “Ето ме; изпрати мен[31].” Той ги предупреждаваше да не забравят за ежедневното поклонение на Отеца.
163:4.11 2. Истинско мъжество. Той ги предупреди, че те ще се натъкнат на враждебно отношение и че тях със сигурност ги очакват гонения. Петър им каза, че тяхната мисия не е за страхливци, и посъветва тези, които се страхуват, веднага да напуснат техните редове. Но нито един не си отиде.
163:4.12 3. Вяра и доверие. Те трябва да тръгнат на своята първа мисия без никакви провизии; трябва изцяло да се доверят на Отеца по отношение на храна, подслон и други необходими неща.
163:4.13 4. Старание и инициативност. Те трябва да изпитват старание и разумен ентусиазъм; трябва безусловно да се занимават с делото на своя Учител. Източното приветствие представляваше продължителна и сложна церемония; затова бяха инструктирани „никого да не приветстваш” — така обикновено казваха, призовавайки някого да се занимава със своята работа, без да не губи време[32]. Това нямаше нищо общо с приятелското приветствие.
163:4.14 5. Доброта и учтивост. Учителят вече ги беше предупредил да не губят напразно време за обществени церемонии, но той ги призоваваше да бъдат вежливи по отношение на всички, с които общуват. Те трябваше всячески да проявяват доброта към тези, които биха ги приели в своя дом. На тях им беше строго заповядано да не напускат нечие скромно жилище заради по-удобен или влиятелен дом.
163:4.15 6. Опека над болните. Седемдесетте получиха от Петър указания да търсят тези, които са болни в душата или тялото си 1 и да правят всичко, което е по силите им, за да облекчат страданията или да излекуват болестите на такива хора.
163:4.16 След като получиха тези указания и инструкции, те тръгнаха на път по двама за изпълнение на своята мисия в Галилея, Самария и Юдея.
163:4.17 Макар че юдеите изпитваха особено уважение към числото седемдесет и понякога смятаха, че езическият свят обединява седемдесет нации, а също така и макар че тези седемдесет посланика трябваше да тръгнат с Евангелието към всички народи, при все това, доколкото ние можем да съдим за това, обстоятелството, че в тази група се оказаха именно седемдесет човека, беше чиста случайност. Без съмнение Иисус би приел и половин дузина други, но те не пожелаха да заплатят нужната цена — да се откажат от богатствата си и от своите семейства.
¶ 5. ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ЛАГЕРА В ПЕЛА
163:5.1 Сега Иисус и дванадесетте се готвеха за създаването на своя последен опорен пункт в Перея, съвсем близо до Пела, където Учителят беше кръстен във водите на Йордан. Последните десет дни на ноември, прекарани в Магадан, преминаха в съвещания и във вторник, 6 декември, цялата група почти от триста човека излезе на разсъмване с цялото си имущество, за да се установи вечерта за нощуване до реката близо до Пела. Това беше същото място край извора, където няколко години по-рано беше със своя лагер Йоан Кръстител.
163:5.2 След ликвидирането на Магаданския лагер Давид Зеведеев се върна във Витсаида и веднага започна да намалява куриерската служба. Царството навлизаше в нова фаза. Всеки ден пристигаха поклонници от цяла Палестина и даже от отделните райони на Римската империя. Понякога тук се появяваха вярващи от Месопотамия и страните на изток от река Тигър. Затова в неделя, 18 декември, Давид, с помощта на своите куриери, натовари на товарните животни пазените в дома на неговия баща лагерни принадлежности, които той използваше в предишния лагер при езерото във Витсаида. Прощавайки се за известно време с Витсаида, той тръгна на юг по брега на езерото и покрай Йордан към място, намиращо се северно от лагера на апостолите на половин километър от тях; не мина и седмица, когато той вече беше готов да настани тук около хиляда и петстотин поклонника. Апостолският лагер побираше до петстотин човека. В Палестина беше сезонът на дъждовете и това пристанище беше необходимо за приема на растящия брой посетители — голяма част искрени, — които идваха в Перея, за да видят Иисус и да чуят неговото учение.
163:5.3 Всичко това Давид направи по собствена инициатива, макар да се съветваше с Филип и Матей в Магадан. При съоръжаването на лагера той използва голяма част от своите бивши куриери, а в това време редовни куриерски поръчения изпълняваха по-малко от двадесет човека. Към края на декември и до завръщането на седемдесетте около Учителя се събраха около осемстотин посетители и се настаниха в лагера на Давид.
¶ 6. ЗАВРЪЩАНЕТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ
163:6.1 В петък, 30 декември, докато Иисус се намираше недалеч в планините заедно с Петър, Яков и Йоан, седемдесетте посланика започнаха по двама да пристигат в лагера при Пела, съпровождани от многобройни вярващи[33]. Приблизително към пет часа, когато Иисус се върна в лагера, и седемдесетте вече се бяха събрали на това място, където обикновено учеше Иисус. Вечерната трапеза се задържа повече от час, докато тези страстни проповедници на Евангелието за Царството разказваха своите впечатления. В предшестващите седмици за апостолите вече беше известно много чрез куриерите на Давид, но всички бяха въодушевени, слушайки как тези новопосветени евангелисти сами разказват как тяхната проповед е била приета от гладни юдеи и друговерци. Най-после Иисус можа да види как хората носят благата вест без неговото лично участие. Сега Учителят знаеше, че може да напусне този свят, без да се опасява от сериозно забавяне в разпространяването на Царството.
163:6.2 Когато седемдесетте разказваха, че “даже бесовете са им подвластни”, те имаха предвид случаите на чудодейно изцеление на жертвите на нервни разстройства[34]. При все това тези пастири действително оказаха помощ в няколко случая на реално обладаване от дявола и имайки предвид тези случаи, Иисус каза: “Не е чудно, че тези непокорни по-маловажни духове ви се подчиняват, защото аз видях Сатаната да пада от небесата като мълния. Но нека това да не извиква във вас ликуване; аз ви заявявам, че щом се върна при Отеца, ние ще изпратим своя Дух непосредствено в човешкия разум така, че тази шепа заблудили се духове няма да може да се вселява в разума на нещастните смъртни. Заедно с вас се радвам, че вие сте способни да въздействате на хората, но не се въодушевявайте от това, а се радвайте, че вашите имена са записани на небесата, а това значи, че вие ще вървите напред по безкрайния път на духовните победи.”
163:6.3 Именно тогава, преди да споделят вечерята, Иисус почувства един от тези редки приливи на емоционален възторг, свидетели на които понякога ставаха неговите последователи. Той каза: “Аз Ти благодаря, Отче, Господи на небето и земята, че макар това чудесно Евангелие да остана скрито от хитрите и лицемерните, духовните блаженства бяха разкрити от Духа на тези деца на Царството[35]. Да, Татко мой, на Теб изглежда Ти е приятно да вършиш това и аз се радвам, знаейки, че благата вест ще се разпространява по целия свят, след като се върна при Теб и към този труд, който Ти ми поръча да изпълня. Аз съм дълбоко развълнуван, разбирайки, че скоро Ти ще предадеш цялата власт в мои ръце, че само Ти наистина знаеш кой съм аз и че само аз истински Те познавам, а също така и тези, на които Те разкрих. И когато завърша това откровение, посветено на моите братя в плът, аз ще го продължа пред Твоите небесни създания.”
163:6.4 След това обръщение към Отеца Иисус се обърна към своите апостоли и пастири и каза: “Блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото слушат тези неща. Позволете ми да ви кажа, че много пророци и велики хора от миналите векове искаха да видят това, което виждате вие сега, но не им беше дадено. И много бъдещи поколения деца на света, слушайки за тези неща, ще завиждат на вас, чуващите и виждащите ги[36].”
163:6.5 След това, обръщайки се към всички ученици, той каза: “Вие чухте колко много градове и села са приели благата вест за Царството и как моите пастири и учители са били приети от юдеите и езичниците. Наистина блажени са тези общини, които са решили да приемат Евангелието на Царството. Но тежкó на отхвърлилите светлината жители на Хоразин, Витсаида-Юлия и Капернаум — градовете, които не приеха добре посланиците[37][38]. Аз заявявам, че ако чудесата, сътворени по тези места, бяха сътворени в Тир и Сидон, хората на така наричаните езически градове вече отдавна биха се покаяли и биха седели във власеници и пепел. Наистина, в деня на съда по-търпимо ще бъде отношението към Тир и Сидон.”
163:6.6 Тъй като следващият ден беше събота, Иисус се уедини със седемдесетте и им каза: “Аз действително се радвах заедно с вас, когато се върнахте с добра вест за приемането на Евангелието за Царството от толкова много хора по цяла Галилея, Самария и Юдея. Но съм удивен от това, което ви приведе в такъв възторг. Нима не сте очаквали, че вашата проповед ще заключава в себе си такава сила? Нима вие така малко вярвахте в това Евангелие, че се върнахте поразени от неговото въздействие? И сега, макар че аз не се каня да помрачавам вашата радост, бих искал строго да ви предупредя за коварствата на гордостта — духовната гордост. Ако можехте да разберете падението на Луцифер, лукавия, вие бихте се предпазили от всякаква форма на духовна гордост.
163:6.7 Вие пристъпихте към този велик труд, разкривайки на смъртния човек, че той е син Божий. Аз ви показах пътя; вървете напред, изпълнявайки своя дълг, и непрестанно творете добро[39]. На вас и на всички онези, които ще тръгнат по вашите стъпки във всички времена, позволете да кажа: аз винаги ще бъда редом и моето призивно възвание е и винаги ще бъде: елате при мен, всички вие, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя[40]. Приемете моя ярем върху себе си и се учете от мен, защото аз съм верен и предан, и намерете покой за своите души.”
163:6.8 И те се убедиха в истинността на думите на Учителя, проверявайки неговите обещания на практика. И от този ден безбройно множество хора също изпитаха тези обещания и се убедиха в тяхната надеждност.
¶ 7. ПОДГОТОВКАТА ЗА ПОСЛЕДНАТА МИСИЯ
163:7.1 Следващите няколко дни станаха напрегнато време за лагера в Пела, където завършваха приготовленията за перейската мисия, последна за Иисус и неговите другари. Тримесечното пътешествие по цяла Перея продължи чак до влизането на Учителя в Йерусалим и завършването на земния му труд. През този период център на дейността на Иисус и апостолите беше лагерът при Пела.
163:7.2 Вече не беше нужно Иисус да върви сред народа, за да учи хората. Сега всяка седмица при него идваха все повече посетители; те пристигаха отвсякъде — не само от Палестина, но и от целия римски свят и Близкия изток. Макар че Учителят заедно със седемдесетте евангелисти участваше в пътешествието по Перея, той прекара много време в лагера при Пела, обучавайки народа и наставлявайки дванадесетте. В течение на този тримесечен период редом с Иисус имаше не повече от десет апостоли.
163:7.3 Заедно със седемдесетте за път се приготвиха и членовете на женския корпус, готови по двойки да се трудят в основните градове на Перея. В последно време дванадесетте жени — членове на първоначалната група, бяха подготвили корпус от петдесет жени, обучени да посещават домовете и овладели изкуството при оказването на помощ на болните и страдащите. Перпетуа, жената на Симон Петър, влезе в тази нова група от женския корпус и ú беше поръчано да ръководи — под ръководството на Абнер — дейността по разширяването на женския корпус. След Петдесетница тя не се разделяше със своя прославен мъж, съпровождайки го във всички мисионерски пътешествия, и в деня, когато Петър беше разпънат в Рим, тя беше хвърлена на арената за изяждане от диви зверове. Сред членовете на този нов женски корпус бяха жените на Филип и Матей, както и майката на Яков и Йоан.
163:7.4 Сега, под личното ръководство на Иисус, делото на Царството трябваше да премине в своята завършваща фаза. И този настоящ етап беше етап на духовни дълбини, поразително отличаващ се от времето на бившата популярност в Галилея, когато Иисус го съпровождаха очакващите вълшебства и търсещите чудеса тълпи. При все това сред неговите последователи, както и преди, оставаха много хора с материалистична нагласа, неспособни да разберат истината, че Царството небесно е духовно братство между хората, основано на вечната истина за всеобщото бащинство на Бога.
| Документ 162. На Празника на шатрите |
Индекс
Множествена версия |
Документ 164. На празника освещение на храма |
¶ препратки
- ↑ Обучение на седемдесетте: Лк 10:1a.
- ↑ Инструкции за седемдесетте: Лк 10:1b-7.
- ↑ Жътвата е изобилна, а работниците малко: Мт 9:37; Йн 4:35.
- ↑ Изпратете като агнета сред вълци: Мт 7:15; Мт 10:16a.
- ↑ Не вземайте нито кесия, нито дрехи: Мт 10:9-10a; Мк 6:8-9; Лк 9:3.
- ↑ Останете на същото място: Мт 10:11-13; Мк 6:10; Лк 9:4.
- ↑ Прокламирайте мир, добра воля към хората: Лк 2:14b.
- ↑ Бъдете мъдри като змии, безвредни: Мт 10:16.
- ↑ Царството Божие/небето наближи: Мт 3:2; Мт 4:17; Мт 10:7; Мк 1:15; Лк 21:31.
- ↑ Служител на болни: Мт 10:1,8; Мк 3:15; Лк 9:2.
- ↑ Даром получено добро, даром давайте: Мт 10:8b.
- ↑ Планове за приемане, отхвърляне: Мт 10:11-14; Мк 6:11; Лк 9:5.
- ↑ Чуй те, чуй ме, чуй подателя: Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20.
- ↑ Седемдесет отидоха и се върнаха: Лк 10:1.
- ↑ Погребете баща си, преди да последвате Исус: Мт 8:19-22; Лк 9:57-60.
- ↑ Утеши семейството, преди да последваш Исус: Лк 9:61-62.
- ↑ Богатият млад владетел: Мт 19:16-20a; Мк 10:17,19-20; Лк 18:18,20-21.
- ↑ Спазвай всички заповеди: Из 20:3-17; Вт 5:7-21.
- ↑ Препятствието: любовта към богатството: Мт 19:20b-21; Мк 10:21; Лк 18:22.
- ↑ Изборът (богатство): Мт 19:22; Мк 10:22; Лк 18:23.
- ↑ Любов към богатството: Мт 6:24; Мт 19:24; Мк 10:25; Лк 18:25; Лк 19:24.
- ↑ Камилата минава през иглени уши: Мт 19:23-24; Мк 10:23-25; Лк 18:24-25.
- ↑ С Бога няма невъзможни неща: Бт 18:14; Ер 32:27; Мт 19:26; Мк 10:27; Мк 14:36; Лк 1:37; Лк 18:27.
- ↑ Възнаграждение за услугата: Мт 19:27-29; Мк 10:28-30; Лк 18:28-30.
- ↑ Мнозина, които са първи, ще бъдат последни: Мт 19:30; Мт 20:16; Мк 9:35; Мк 10:31; Лк 13:30.
- ↑ Притча за стопанина на дома: Мт 20:1-7.
- ↑ Притча за стопанина на дома (продължение): Мт 20:8-12.
- ↑ Притча за стопанина на дома (продължение): Мт 20:13-15.
- ↑ Обичай Бога с цялото си сърце: Вт 6:4-5; Вт 10:12; Вт 11:1,13,22; Вт 13:3; Вт 19:9; Вт 30:6,16,20; Мт 22:37; Мк 12:30; Лк 10:27; Рим 8:28; ИН 22:5; ИН 23:11.
- ↑ Обичай ближния като себе си: Лв 19:18,34; Мт 5:43-44; Мт 19:19b; Мт 22:39; Мк 12:31,33; Лк 10:27; Рим 13:9b; Гал 5:14; Як 2:8.
- ↑ Тук съм, изпрати ме: Ис 6:8.
- ↑ Не поздравявайте никого по пътя: Лк 10:4.
- ↑ Седемдесетте се завръщат: Лк 10:17a.
- ↑ Преодоляване на бесовете: Лк 10:17b-18,20.
- ↑ Благодарение на Отца: Мт 11:25-26; Лк 10:21-22.
- ↑ Оценка на мисията: Мт 13:16-17; Лк 10:23-24; Йн 8:56.
- ↑ Скръб за неверни градове: Мт 11:20-23a; Лк 10:13-15.
- ↑ Вързоп и пепел: Ест 4:1,3; Йв 42:6; Йон 3:6; Мт 11:21; Лк 10:13.
- ↑ Не се уморявай в доброто: Гал 6:9a; 2 Сл 3:13.
- ↑ Елате при мен всички, които се трудите: Мт 11:28-29.