© 2014 Фондация Урантия
| Документ 119. Посвещенията на Христос Михаил |
Индекс
Множествена версия |
Документ 121. Епохата на посвещаването на Михаил |
120:0.1 НАЗНАЧЕН от Гавраил за наблюдение над изпълнението на новото изложение за живота на Михаил на Урантия в образа на смъртна плът, аз, Мелхиседек, ръководител на комисията по богооткровенията, на която беше поръчано изпълнението на дадената задача, съм упълномощен да разкажа за някои събития, непосредствено предшестващи пристигането на Сина-Създател на Урантия, за да пристъпи към завършващия стадий от своите вселенски посвещения. Да преживее такъв живот, който е подготвен за разумните същества на неговото собствено творение, и по такъв начин да се посвети в образа на своите различни категории създадени същества е част от тази жертва, която се налага да прави всеки Син-Създател за придобиването на пълна и върховна власт в създадената от него самия вселена от неща и същества[1].
120:0.2 Преди началото на събитията, към описанието на които се готвя да пристъпя, Михаил Небадонски шест пъти беше посвещавал себе си в облика на създания, принадлежащи към шест различни категории от неговото разнообразно творение от разумни същества. След това той се подготви за низхождане на Урантия в образа на смъртна плът — най-низшата категория от неговите разумни волеви създания, за да може в облика на човек, обитател на материалния свят, да изпълни последния акт от драмата по придобиването на вселенско владичество съгласно повелите на божествените Райски Управители на вселената на вселените.
120:0.3 В хода на всяко от тези предшестващи посвещения Михаил придоби не само краен опит от една група от своите създадени същества, но и важен опит от сътрудничество с Рая, който сам по себе си беше далечен принос към неговото превръщане във властелин на създадената от самия него вселена. В течение на цялото предшестващо време в локалната вселена Михаил — бидейки Син-Създател, можеше във всеки момент да заяви за своето лично владичество и като Син-Създател имаше правото да управлява своята вселена по собствено усмотрение. В такъв случай Емануил и взаимодействащите Райски Синове биха напуснали вселената. Но Михаил не искаше да управлява Небадон само по своето изключително лично право на Син-Създател. В сътрудничество с Райската Троица и в подчинение на нея той желаеше да се издигне по пътя на реалния опит, да се изкачи на високо стъпало във вселената, да достигне положение, което би му позволило да управлява своята вселена и да управлява нейните дела с това съвършенство на разбирането и с тази мъдрост на изпълнението, които някога ще характеризират величественото управление на Висшето Същество. Той се стремеше не към съвършенство на властта като Син-Създател, а към върховността на управлението, което би станало въплъщение на вселенската мъдрост и божествения опит на Висшето Същество.
120:0.4 Затова седемкратно посвещавайки себе си на различните категории вселенски създания в своята вселена, Михаил преследваше двояка цел. Първо, той завършваше придобиването на необходимия опит в разбирането на създанията, който се изисква от всеки Син-Създател, за да стане пълновластен владетел. Във всеки момент съответният Син-Създател има право да управлява своята вселена по свое собствено право, но да управлява като висш представител на Райската Троица той може само след завършването на седемте посвещения като вселенски създания. Второ, той се стремеше да бъде удостоен с правото да представлява максималната власт на Райската Троица, което е възможно само в условията на непосредствено и лично управление на локална вселена. В съответствие с това в опита на всяко от своите вселенски посвещения Михаил успешно, благосклонно и доброволно подчиняваше себе си на различно изразената воля на различните обединени лица на Райската Троица[2]. Тоест по време на първото посвещение той се подчиняваше на обединената воля на Отеца, Сина и Духа; по време на второто посвещение — на волята на Отеца и Сина; по време на третото посвещение — на волята на Отеца и Духа; по време на четвъртото посвещение — на волята на Сина и Духа; по време на петото посвещение — на волята на Безкрайния Дух; по време на шестото посвещение — на волята на Вечния Син, а в течение на последното, седмото посвещение на Урантия — на волята на Всеобщия Баща.
120:0.5 Затова в своето лично пълновластие Михаил обединява божествената воля на седемкратните аспекти на вселенските Творци с опита от разбирането на създанията в своята локална вселена. Така неговото управление стана израз на най-великото възможно могъщество и власт при пълно отсъствие на деспотичните проявления на тази власт. Неговата власт е неограничена, тъй като тя е основана на емпиричното сътрудничество с Райските Божества; неговите пълномощия се безспорни, доколкото те бяха придобити в непосредствен опит в образа на вселенски създания; неговата власт е върховна, тъй като тя едновременно въплъщава в себе си седемаспектната гледна точка на Райско Божество и гледната точка на създанията за времето и пространството[3].
120:0.6 Взел решение за сроковете на своето завършващо посвещение и избрал планетата, на която да се осъществи това изключително събитие, Михаил проведе обичайната подготвителна среща с Гавраил, след което се представи пред своя по-голям брат и Райски Съветник Емануил. Всички пълномощия, отнасящи се към управлението на вселената и още непредадени на Гавраил, Михаил остави на грижите на Емануил. И непосредствено преди заминаването на Михаил за инкарнация на Урантия Емануил — поемайки управлението на вселената по време на урантийското посвещение — се обърна със своя посвещенчески съвет, призван да стане ръководно начало за инкарнацията на Михаил, на когото скоро предстоеше да израсне на Урантия като смъртен от този свят.
120:0.7 Във връзка с това следва да се има предвид, че Михаил взе решение да изпълни това посвещение в образа на смъртен, подчинявайки се на волята на Райския Баща. На Сина-Създател нямаше да са му нужни съвети за това посвещение, ако неговата единствена цел беше да постигне власт във вселената, но той вече започна да изпълнява програмата по разкриване на Висшия, която включваше сътрудничество с разнообразните волеизявления на Райските Божества. Затова неговата власт — придобита окончателно и лично, действително би включила в себе си седемкратната воля на Божеството в нейното кулминационно изражение във Висшия. По тази причина в миналите шест случая него го наставляваха личните представители на различните Райски Божества и техните обединения, а този път той получи указания от Извечно Единния — посланика на Райската Троица в локалната вселена Небадон, действащ от името на Всеобщия Баща.
120:0.8 Желанието на този могъщ Син-Създател още веднъж доброволно да се подчини на волята на Райските Божества — този път на волята на Всеобщия Баща, даваше пряка полза и обещаваше колосална награда. Вземайки решение да предприеме такова подчинение, Михаил беше длъжен в течение на това посвещение да познае не само природата на смъртния човек, но и волята на Райския Баща на всичко съществуващо. Нещо повече, той можеше да пристъпи към това уникално посвещение, бидейки не само абсолютно уверен в това, че Емануил ще се възползва от своята власт, дадена от Всеобщия Баща за управлението на вселената по време на неговото отсъствие във връзка с посвещението на Урантия, но и успокоен от знанието за това, че Извечно Древните на свръхвселената са осигурили безопасността на неговото владение за целия период на посвещението.
120:0.9 Такова беше положението на нещата в този знаменателен час, когато Емануил представи своето седмо посвещенческо поръчение. От това предварително наставление на Емануил към вселенския управител, станал впоследствие на Урантия Иисус Назарянин (Христос Михаил), на мен ми е позволено да приведа следните извадки:
120:1.1 “Мой братко-Създателю, скоро ще стана свидетел на твоето седмо и последно посвещение във вселената. Наистина предано и съвършено ти изпълни шестте предшестващи поръчения и в мен няма и сянка от съмнение, че също толкова триумфално ще премине и това последно твое посвещение, необходимо за придобиването на пълновластие. Досега ти се появяваше в сферите, където преминаваха твоите посвещения, като напълно развито същество от избраната от теб категория. Сега на теб ти предстои да се появиш на Урантия — лишената от ред и покой планета, която ти избра, но не като възрастен смъртен, а като безпомощен младенец. Това ще стане за теб, приятелю мой, ново и непознато изпитание. Скоро на теб ти предстои да заплатиш пълната цена на посвещението и до края да познаеш какво представлява въплъщаването на Създател в образа на създание.
120:1.2 Във всяко от своите предишни посвещения ти вземаше доброволно решение да подчиниш себе си на волята на трите Райски Божества и на техните взаимни божествени обединения. От седемте аспекта на волята на Висшия в своите минали посвещения ти се подчини на всички освен на личната воля на твоя Райски Баща. Сега, когато ти реши изцяло да се подчиниш на волята на Отеца в течение на своето седмо посвещение, аз, бидейки личен представител на нашия Отец, поемам неограничените пълномощия по отношение на твоята вселена за времето на твоята инкарнация.
120:1.3 Предприемайки посвещението на Урантия, ти по собствена воля лиши себе си от всякаква планетарна поддръжка и от особената помощ, която би могла да ти бъде предложена от всяко от създанията на твоето собствено творение. Както благополучното придвижване по вселенския път на създадените от теб синове на Небадон изцяло зависи от теб, така и благополучното преодоляване от теб на неразкритите превратности на твоя бъдещ смъртен живот трябва сега изцяло и напълно да зависи от Райския Баща. И след като завършиш това посвещение, ти наистина ще познаеш цялото значение и дълбочинен смисъл на това вероизповедно доверие, овладяването на което ти неизменно изискваш от всички свои създания като част от съкровената връзка с теб — Създателя и Отеца на локалната вселена.
120:1.4 В течение на цялото свое посвещение на Урантия твоята грижа трябва да бъде само една — непрекъснатото общуване със своя Райски Баща, и именно в съвършенството на такава връзка светът на твоето посвещение, както и цялата сътворена от теб вселена, ще видят новото и по-достъпно разбиране на разкриването на твоя и моя Баща — Всеобщия Отец на всичко съществуващо. Затова ти трябва да се съсредоточиш само върху своя живот на Урантия. Аз ще нося пълната отговорност за безопасността, непрекъснатостта и ефективността на управлението на твоята вселена от този момент, когато ти доброволно снемеш от себе си пълномощията, и чак до този момент, когато, утвърден от Рая, се върнеш при нас като Властелин на Вселената и получиш обратно от моите ръце не властта на наместник, която сега ми предаваш, а върховната власт и пълномощия в своята вселена.
120:1.5 И за да си напълно уверен, че имам силата да изпълня своето обещание (прекрасно разбирайки, че съм гарант на целия Рай по отношение на дадената от мен дума), аз ти съобщавам, че току-що получих разпореждане от Извечно Древните на Уверса, което ще позволи да се предотврати всяка опасност за духовното състояние на Небадон за целия период на твоето доброволно посвещение. Започвайки от този миг, когато се прекъсне твоето съзнание и ти пристъпиш към инкарнация в образа на смъртен, и чак до момента, когато ти се върнеш при нас като върховен и безусловен владетел на сътворената и организирана от теб вселена, в цялата Небадон няма да може да се случи нищо опасно. Съгласно разпореждането на Извечно Древните за срока на твоята инкарнация на мен ми се дават неограничени пълномощия незабавно и автоматически да унищожавам всяко същество, виновно за въстание или имащо намерение да провокира бунт във вселената Небадон, докато ти отсъстваш, осъществявайки своето посвещение. Братко мой, предвид дадената ми от Рая власт, неотменима от моето присъствие и разширена от съдебния мандат на Уверса, в течение на твоето посвещение твоята вселена и всички верни създания ще бъдат в безопасност. Ти можеш да пристъпиш към своята мисия само с една мисъл — за новото разкриване на нашия Отец пред разумните същества на твоята вселена.
120:1.6 Както и във всяко от твоите предишни посвещения, бих искал да ти напомня, че приемам твоите вселенски пълномощия като брат и доверено лице. Ще се разпореждам с властта и ще се възползвам от могъществото от твое име. Постъпвам така, както би постъпил нашият Райски Баща, и в съответствие с твоята искрена молба да действам именно по такъв начин вместо теб. Изхождайки от това, във всеки момент ти ще можеш да се възползваш от цялата предадена на мен власт, ако сметнеш за нужно да си я върнеш. Твоето посвещение е изцяло и във всички отношения доброволно. Като въплътен в света смъртен ти няма да притежаваш небесни способности, но даже отказвайки се от цялото свое могъщество, ти ще можеш да го възстановиш по всяко време, ако решиш да си върнеш вселенските пълномощия. Помни, че ако вземеш решение да възстановиш своето могъщество и власт, това ще стане само по силата на лични причини, тъй като аз съм жив и висш залог, чието присъствие и слово гарантира безопасност на управлението на твоята вселена по волята на твоя Отец. Въстание, подобно на тези, които на три пъти се случваха в Небадон, не може да стане по време на твоето отсъствие в Салвингтон при изпълнението на даденото посвещение. За срока на продължителност на урантийското посвещение Извечно Древните се разпоредиха всяко въстание в Небадон автоматически да включва в себе си семето на собственото си унищожение.
120:1.7 Докато ти отсъстваш, изпълнявайки това завършващо и изключително посвещение, аз се задължавам (в сътрудничество с Гавраил) добросъвестно да управлявам твоята вселена; и поръчвайки ти да пристъпиш към това служене — осъществяването на божественото откровение — и да придобиеш този опит във връзка с усъвършенстваното разбиране на хората, аз действам от името на моя и твоя Отец и ти давам съвет, призван да те направлява в твоя земен живот към все по-добро осъзнаване на божествената мисия, с изпълнението на която ще бъде свързано твоето продължително пребиваване в плът.
120:2.1 1. Съблюдавайки обичаите и следвайки метода на Сферата на Сина, в съответствие с разпорежданията на Вечния Син на Рая, аз взех всички необходими мерки, за да можеш да пристъпиш незабавно към посвещаване в образа на смъртен съгласно плановете, формулирани от теб и предадени ми за съхранение от Гавраил. Ти ще израснеш на Урантия като обикновено дете от този свят и ще завършиш своето човешко образование, предоставен на волята на своя Райски Баща, ще преживееш своя живот на Урантия съгласно взетото от теб решение, ще завършиш своето пребиваване на планетата и ще се приготвиш за възход към Отеца, от Когото ще получиш висшите пълномощия на властелин на своята вселена[4].
120:2.2 2. Моят следващ съвет не засяга твоята земна мисия и вселенско откровение, макар че е тясно свързан и с едното, и с другото. Аз ти препоръчвам — след като ти достатъчно осъзнаеш своята божествена индивидуалност, да поемеш следната допълнителна задача: формално да сложиш край на бунта на Луцифер в системата Сатания и да направиш това като Син Човешки; предлагам ти, оставайки си смъртно създание от дадения свят, в своята слабост придобил могъщество благодарение на вероизповедното подчинение на волята на своя Отец, с кротост да постигнеш всичко това, с което ти нееднократно се отказваше да се сдобиеш чрез силата и могъществото, които притежаваше в момента, когато избухна този греховен и неправомерен бунт. Аз бих смятал това за достойна кулминация на твоето смъртно посвещение: ти би се върнал при нас като Син Човешки, като Планетарен Принц на Урантия, както и като Син Божий — върховен властелин на своята вселена. Като смъртен човек — низш тип разумно създание в Небадон, срещни се с Калигастия и Луцифер и осъди техните богохулни претенции и в приетия от теб скромен статут завинаги сложи край на позорната и умишлена лъжа на тези паднали деца на светлината[5]. След като ти упорито се отказваше да разобличиш тези метежници, използвайки своите прерогативи на създател, би било уместно да лишиш тези паднали Синове от власт сега, в облика на низше създание от твоето творение; така цялата твоя локална вселена с пълно право би могла ясно и завинаги да осъзнае правомерността на твоето деяние, извършено в образа на смъртен — това деяние, което твоето милосърдие не позволяваше да прекратиш чрез силата на деспотична власт. И след като със своето посвещение създадеш условия за властване на Висшия в Небадон, ти по същество ще закриеш всички неразгледани в съда дела за всички предшестващи метежи независимо от по-голямото или по-малко забавяне във времето за реализирането на това постижение. С това всъщност ще бъдат ликвидирани всички нерешени разногласия в твоята вселена. И когато ти бъдеш снабден с правата на върховен властелин на своята вселена, твоята власт вече никога няма да може да бъде оспорена в нито една част от твоето огромно лично творение[6].
120:2.3 3. След като прекратиш успешно урантийския метеж, в което не се съмнявам, аз те съветвам да приемеш от Гавраил титлата “Планетарен Принц на Урантия” в знак на вечно признаване от твоята вселена на това завършващо посвещенческо изпитание; и освен това да направиш всичко, което, без да противоречи на духа на твоето посвещение, би помогнало за компенсирането на страданията и объркването, постигнали Урантия поради предателството на Калигастия и последващата простъпка на Адам.
120:2.4 4. В съответствие с твоята молба Гавраил и всички заинтересувани лица ще си сътрудничат с теб в искрения стремеж твоето посвещение да завърши с провъзгласяването на епохалния съд над дадения свят, съпровождан от завършване на епохата, възкресение на спасилите се спящи смъртни и учредяването на периода за посвещаването на Духа на Истината[7][8][9].
120:2.5 5. Що се отнася до планетата на твоето посвещение и поколението хора, живеещо на нея по времето на твоето пребиваване в образа на смъртен, аз те съветвам да действаш основно като учител. Преди всичко отделяй внимание на освобождаването и укрепването на духовната природа на човека. След това — на просвещаването на неразвития човешки интелект, на изцелението на човешките души и на освобождаването на човешкия разум от многовековните страхове; и след това, съобразно своята човешка мъдрост — на физическото здраве и материалното благополучие на твоите събратя в плът. Живей образцов религиозен живот, с това въодушевявайки и наставлявайки цялата човешка вселена.
120:2.6 6. На планетата на твоето посвещение освободи духа на изолираните от бунта хора[10]. Внеси нов принос във върховната власт на Висшия на Урантия, което ще разшири границите на тази власт по обширните владения на твоето лично творение. Скоро, благодарение на твоето материално посвещение в плът, ще завърши просвещението на пространствено-времеви Създател — ти ще придобиеш двойствения опит на същество, притежаващо природата на човек и подчиняващо се на волята на Райския Баща. По време на твоя тленен живот волята на крайното същество и волята на безкрайния Създател трябва да се слеят в едно — така, както се обединяват те в еволюиращото Божество на Висшето Същество. Излей над планетата на своето посвещение Духа на Истината и с това направи всички нормални смъртни от тази изолирана сфера непосредствено и напълно достъпни за служенето на частиците на нашия Райски Баща — действието в световете на Настройчиците на Съзнанието.
120:2.7 7. Във всички свои дела в света на твоето посвещение постоянно помни, че живееш в името на просвещаването и за назидание на цялата твоя вселена. Въплъщавайки се в образа на смъртен, ти посвещаваш своя живот на Урантия, но си длъжен да преживееш този живот за въодушевяване на всяко минало, настоящо или бъдещо човешко или свръхчовешко същество във всеки обитаем свят, който е станал, става или ще става съставна част от обширната галактика, образуваща твоята административна сфера. Твоят земен живот в образа на смъртна плът не трябва да се превърне в пример за смъртните от Урантия, живеещи в периода на твоето пребиваване на Земята, или за което и да е от последващите поколения хора — били те обитатели на Урантия или на който и да е друг свят. По-скоро твоят живот, преживян в плът на Урантия, трябва да стане вдъхновение за всички поколения живи същества във всички светове на Небадон във всички бъдещи епохи.
120:2.8 8. Великата мисия, която ти предстои да осъществиш и изпиташ при въплъщаването в образа на смъртен, се заключава в твоето решение да преживееш живот, изцяло насочен към изпълнението на волята на твоя Райски Баща, и с това да разкриеш Бога — твоя Баща, по времето на своето пребиваване в плът и на първо място — на създанията в плът[11]. В същото време ти също така ще повдигнеш на ново ниво тълкуването на нашия Баща, предназначено за свръхсмъртните същества на цялата Небадон. В степента, в която ти ще изпълняваш даденото служене, заключаващо се в разкриване и разширено тълкуване на Райския Баща пред човешките и свръхчовешки типове разум, твоята функция ще се заключава в осъществяването на новото разкриване на човека пред Бога[12]. В течение на един кратък живот в плът прояви — както никога преди в цялата Небадон — трансценденталните възможности, които могат да бъдат постигнати от богопозналия човек в течение на краткото смъртно съществуване, и направи ново, просвещаващо тълкуване на човека и превратностите на неговия планетарен живот за всички свръхчовешки разумни същества в цялата Небадон за всички времена. На теб ти предстои да се появиш на Урантия в образа на смъртна плът и, пребивавайки в облика на човек от своето време и поколение, да живееш така, че да демонстрираш целия свой вселенски идеал за усъвършенстван метод за висше участие в събитията на твоето обширно творение — постигането на това положение, когато Бог търси и намира човека, а човекът търси и намира Бога, при това за взаимно удовлетворение и в течение на един кратък живот в плът
120:2.9 9. Аз те призовавам винаги да помниш, че макар фактически да ти предстои да станеш обикновен човек от дадения свят, потенциално ти ще си останеш Син-Създател на Райския Баща. В течение на цялото това посвещение, независимо че ще живееш и постъпваш като Син Човешки, съзидателните личностни атрибути на твоята божественост ще се преместят заедно с теб от Салвингтон на Урантия. В рамките на твоята воля винаги ще бъде да завършиш тази инкарнация във всеки момент след пристигането на твоя Настройчик на Съзнанието. До пристигането и приемането от теб на Настройчик аз ще оставам гарант за целостността на твоята личност. Но след пристигането на Настройчика и в хода на постепенното осъзнаване на характера и значенията на своята посвещенческа мисия ти следва да се въздържаш от формулирането на каквито и да е желания, водещи до свръхчовешки дела, постижения или могъщество, имайки предвид, че твоите прерогативи на създател ще бъдат част от твоята смъртна личност вследствие неразделимостта на тези атрибути и твоето лично присъствие. Нищо свръхчовешко няма да съпътства твоя земен живот отделно от волята на Райския Баща, освен ако твоето осъзнато и преднамерено волеизявление не се прояви в безусловно решение, прието от цялата твоя личност.
120:3.1 А сега, братко мой, преди да те оставя да се приготвиш за заминаване на Урантия и след като изказах съветите от общ характер, засягащи принципното изпълнение на твоето посвещение, позволи ми да допълня дадените ти пожелания с някои препоръки, появили се в резултат на консултация с Гавраил и имащи отношение към второстепенните аспекти на твоя смъртен живот. Ето какво предлагаме ние в допълнение към казаното по-горе:
120:3.2 1. Следвайки идеала за смъртен земен живот, посвети също така част от своето внимание на реализацията и демонстрацията на собствения си пример за някои неща, които ще могат да окажат практическа и непосредствена помощ на твоите човешки събратя.
120:3.3 2. Що се отнася до семейните отношения, придържай се към приетите обичаи за семеен живот, установени в това време и в това поколение, към което се отнася твоето посвещение. Нека твоят живот в семейството и обществото премине в съгласие с обичаите на народа, в средата на който ти реши да се появиш.
120:3.4 3. Ние ти препоръчваме в своите отношения към обществения строй да насочиш своите усилия основно към възраждане на духа и освобождаване на разума. Избягвай всяко участие в икономическите и политически отношения на своето време. На първо място, посвети себе си на това, твоят живот да стане идеал за религиозен живот на Урантия.
120:3.5 4. При никакви обстоятелства и в ни най-малка степен ти не следва да се намесваш в естествената, планомерна и постепенна еволюция на урантийските раси. Но тази забрана не следва да се разбира като ограничаване на твоите усилия да оставиш след себе си на Урантия трайна и усъвършенствана система от позитивна религиозна етика. Като на Син, завършващ съдния период, на теб са ти предоставени някои предимства, отнасящи се към повишаването на духовния и религиозен статут на народите, населяващи дадения свят.
120:3.6 5. По свое усмотрение ти следва да се солидаризираш със съществуващите на Урантия религиозни и духовни движения, но се старай всячески да избягваш официалното учредяване на организиран култ, завършена религия или създаване на групи от смъртни, обособени по етически признак. Твоят живот и твоите ученици трябва да станат общо наследство за всички религии и всички народи.
120:3.7 6. За да не вземаш нежелателно участие в създаването на стереотипни системи от урантийски вярвания или други видове непрогресивни религиозни течения, ние също така ти препоръчваме да не оставяш след себе си на планетата писмени документи. Старай се нищо да не записваш на трайни материали, забранявай на своите другари да създават скулптурни или други изображения, отразяващи твоя образ в плът. Погрижи се да не оставиш след напускането си нищо от това, което би могло да стане почва за идолопоклонство.
120:3.8 7. Независимо от това, че ще живееш нормален и обичаен за дадената планета социален живот като нормален индивид от мъжки пол, ти вероятно няма да встъпиш в съпружески отношения — отношения, които биха били напълно достойни и логични за твоето посвещение; но аз съм длъжен да ти напомня, че едно от инкарнационните разпореждания на Сферата на Сина забранява на посвещенческия Син с Райски произход да оставя след себе си човешко потомство на която и да е планета.
120:3.9 8. По отношение на всички останали детайли от твоето предстоящо посвещение ние те поверяваме на ръководството на вътрешния Настройчик — на внушенията на човешкия проводник, вездесъщия божествен дух, и на разумните съждения на унаследения и развиващ се човешки разум. Подобно съединяване на атрибутите на създание и Създател ще ти позволи да преживееш за нас съвършения живот на човек от планетарните сфери — живот, който не задължително е съвършен за всеки човек от всяко поколение във всеки от световете (още повече на Урантия), но е всецяло и във висш смисъл пълноценен в представянето на по-съвършени и усъвършенстващи се светове от твоята обширна вселена.
120:3.10 И така, нека твоят и моят Отец, Който винаги ни е поддържал във всички наши минали дела, да стане твой ръководител и опора, оставайки с теб от този момент, когато ти ни напуснеш, загубвайки съзнание за своята личност, в течение на целия период на постепенното осъзнаване на своята естествена индивидуалност, въплътена в човешка форма, и по-нататък, в течение на целия твой посвещенчески опит на Урантия до твоето избавяне от плът и възнасяне от дясната страна на Отеца — до придобиването на пълновластие. Когато отново те видя в Салвингтон, ние ще те поздравим със завръщането ти като върховен и безусловен властелин на тази вселена, която ти създаде, на която служеше и която в съвършенство опозна.
120:3.11 Вместо теб сега управлявам аз. Поемам пълномощията в цялата Небадон като временен владетел за срока на твоето седмо посвещение в образа на смъртен на Урантия. А на теб, Гавраил, аз поверявам да пазиш този, който скоро ще стане Син Човешки, дотогава, докато в недалечно бъдеще той се върне при мен в могъщество и слава като Син Човешки и Син Божий. И, Гавраил, аз ще бъда твой властелин чак до завръщането на Михаил.”
120:3.12 Веднага след това, в присъствието на всички обитатели на Салвингтон, Михаил ни напусна и повече не се показваше на своето обичайно място, докато не се върна като върховен и личен управител на вселената, което стана след края на преживения от него в посвещение живот на Урантия.
120:4.1 И така, някои недостойни деца на Михаил, обвиняващи своя баща-Създател в егоистичен стремеж към владетелство и в своите инсинуации спуснали се до твърдения за това, че Синът-Създател произволно и деспотично се е държал за властта за сметка на сляпата преданост на въведени в заблуждение подчинени създания на вселената, бяха принудени да млъкнат завинаги, поразени и прозрели благодарение на живота, преживян в самоотвержено служене, който Синът Божий започна като Син Човешки и в течение на който се подчиняваше на “волята на Райския Баща”[13].
120:4.2 Но би било грешка да се смята, че Христос Михаил, бидейки истинско същество с двойствен произход, не беше двойствена личност. Той не беше Бог, свързал се с човек — той беше Бог, въплътил се в човек. И той винаги беше именно такова обединено същество. Единственият прогресиращ фактор в тази недостъпна за разбиране връзка беше все по-голямото вътрешно осъзнаване и признаване (от човешкия разум) на факта — осъзнаването на себе си като човек и Бог.
120:4.3 Христос Михаил не се превърна в Бог постепенно. Бог не стана човек в някакъв решаващ момент от земния живот на Иисус. Иисус беше Бог и човек — така е било и така ще бъде винаги[14]. Този Бог и този човек бяха и си остават единни така, както Райската Троица на три Същества в действителност е единно Божество.
120:4.4 Никога не изпускайте от вниманието си факта, че висшата духовна цел на посвещението на Михаил беше да задълбочи разкриването на Бога[15].
120:4.5 Смъртните на Урантия притежават различни представи за чудодейното, но ние — създанията, притежаващи статута на граждани на локалната вселена — рядко се сблъскваме с чудеса и най-загадъчни от тях са инкарнационните посвещения на Райските Синове. Появяването на Божия Син на и във вашия свят в хода на естествен по своите външни признаци процес ние смятаме за чудо, за непонятно за нас проявление на всеобщите закони. Иисус Назарянин беше чудодейна личност.
120:4.6 За и в течение на цялото продължение на това изключително преживяване Бог-Баща избра да проявява Себе Си така, както прави винаги, по обичайния начин — по нормалния, естествен и надежден начин на божествено действие.
| Документ 119. Посвещенията на Христос Михаил |
Индекс
Множествена версия |
Документ 121. Епохата на посвещаването на Михаил |