1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк. [1]
2 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога. [2]
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той, като се взря в него, уплашен рече: Що е Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. [3]
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха; [4]
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли. [5]
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели. [6]
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,
31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).
33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; [7]
35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е. [8]
36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички), [9]
37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет, - как Бог го помаза със Светия Дух и със сила; който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с него. [10]
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите. [11]
42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите. [12]
43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си. [13]
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;
46 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние? [14]
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.