© 2014 Фондация Урантия
| Документ 155. Бягство през северна Галилея |
Индекс
Множествена версия |
Документ 157. В Кесария Филипова |
156:0.1 В ПЕТЪК, 10 юни, Иисус и неговите съратници достигнаха покрайнините на Сидон, където спряха в дома на една състоятелна жена, лекуваща се в болницата на Витсаида в онези времена, когато Иисус се намираше в зенита на славата си[1]. Евангелистите и апостолите се настаниха с нейните приятели и цялата събота посветиха на отдих в тези благодатни места. Те прекараха в Сидон и околностите му около две и половина седмици преди да тръгнат за крайбрежните градове на север от Сидон.
156:0.2 Тази юнска събота беше ден на огромен покой. Евангелистите и апостолите съсредоточено размишляваха над речта на Учителя за религията, изслушана по пътя към Сидон. Всеки от тях беше способен да разбере някаква част от казаното, но никой не постигна целия смисъл на неговото учение.
¶ 1. СИРИЙКАТА
156:1.1 Недалеч от дома на Каруска, където се настани Учителят, живееше сирийска жена, която беше чувала много за Иисус като за велик изцелител и учител, и в събота по обед тя се яви тук, довеждайки със себе си своята дъщеря[2]. Момиченцето, което беше на около дванадесет години, страдаше от тежко нервно разстройство, съпровождано от конвулсии и други мъчителни симптоми.
156:1.2 Иисус беше поръчал на своите съратници на никого да не казват за неговото пребиваване в дома на Каруска, обяснявайки, че желае да си почине[3]. Те изпълниха указанието на своя Учител, но слугинята на Каруска отиде при тази сирийка Норана и като ú съобщи, че Иисус се е установил при нейната господарка, каза на нещастната майка да доведе своята страдаща дъщеря при изцелителя. Майката, разбира се, смяташе, че нейното дете е обладано от бяс, от нечист дух.
156:1.3 Когато Норана пристигна със своята дъщеря, близнаците Алфееви ú обясниха чрез преводач, че тя и нейното дете няма да мръднат от мястото си, докато Учителят не завърши своята почивка. Петър също се опита да я убеди и да се опита да я уговори да се върне в къщи. Той обясни, че Иисус е уморен от продължителния период на обучение и целителство и че е дошъл във Финикия, за да намери покой и малко да си почине. Но това не доведе до нищо. Норана за нищо на света не искаше да си отиде. В отговор на настойчивите уговорки на Петър тя каза само: “Аз няма да си отида, докато не видя вашия Учител. Зная, че той може да изгони беса от моето дете, и ще си отида едва, след като лечителят види моето дете[4].”
156:1.4 След това Тома се опита да прогони жената, но и той не успя. Тя му каза: “Аз вярвам, че вашият Учител може да изгони демона, който терзае моето дете. Слушала съм за чудесата, които е правил в Галилея, и вярвам в него. Какво се е случило с вас, неговите ученици, че сте готови да прогоните тези, които идват за помощ при вашия Учител?” Като чу тези думи, Тома се оттегли.
156:1.5 Тогава да увещава Норана излезе Симон Зилот, като ú каза: “Жено, ти говориш на гръцки и принадлежиш към друговерците. Ти не следва да очакваш, че Учителят ще вземе хляба, предназначен за децата от избрания дом, и ще го хвърли на кучетата.” Но Норана не се обиди от словесното нападение на Симон. Тя отговори само: “Да, учителю, разбрах твоите думи. В очите на евреите аз съм само куче, но що се отнася до твоя Учител, то аз съм куче вярващо. Изпълнена съм с решимост да се сдобия с това, той да погледне моята дъщеря, защото съм убедена, че е достатъчно той да я погледне и тя ще се изцели. Даже ти, добри човече, няма да посмееш да лишиш кучето от правото да се възползва от трохите, паднали от масата на децата.”[5]
156:1.6 Точно в това време момичето пред всички беше обхванато от конвулсии и майка ú възкликна: “Ето, виждате ли, че моето дете е обладано от зъл дух. Ако вас не ви трогва нашата беда, аз ще се обърна към вашия Учител, защото ми говориха, че той обича всички хора и не се бои да изцели даже неверници, ако вярват в него. Вие сте недостойни да бъдете негови ученици. Аз няма да си отида, докато детето ми не бъде изцелено.”
156:1.7 И тогава Иисус, който беше чул целия този разговор през отворения прозорец, излезе от дома и за голямо удивление каза: “О, жено, огромна е твоята вяра — толкова огромна, че не мога да те лиша от това, което желаеш. Върви си с мир. Твоята дъщеря вече се оправи[6].” И от тази минута момиченцето беше здраво. Когато Норана и детето си отиваха, Иисус ги помоли никому да не говорят за този случай. И макар че неговите другари изпълниха тази молба, майката и детето неспирно възвестяваха за изцелението на момиченцето по целия окръг чак до Сидон, вследствие на което след няколко дни Иисус стигна до извода, че следва да отиде на друго място.
156:1.8 На следващия ден, обучавайки своите апостоли, Иисус обясни изцелението на дъщерята на сирийката: “И така е било винаги: вие сами виждате, че езичниците са способни да изповядват спасителната вяра в учението, провъзгласявано в Евангелието за Небесното царство. Истина, истина ви казвам: Царството на Отеца ще бъде превзето от езичниците, ако децата на Авраам не поискат да повярват дотолкова, че да влязат в него.”
¶ 2. ОБУЧЕНИЕТО В СИДОН
156:2.1 При влизането в Сидон Иисус и неговите другари преминаха моста и за много от тях това беше първият мост, който виждаха в живота си. Когато преминаваха по него, Иисус, покрай другите неща, каза: “Този свят е само мост; можете да преминете по него, но не следва да мислите да си устроите на него жилище.”
156:2.2 Когато двадесет и четирите започнаха да се трудят в Сидон, Иисус се засели в дома на Юста и нейната майка Бернис, намиращ се в северните покрайнини на града. Всяка сутрин Иисус учеше своите спътници в дома на Юста, а дните и вечерите прекарваха в Сидон, където учеха и проповядваха.
156:2.3 Апостолите и евангелистите изключително ги въодушеви начинът, по който друговерците в Сидон приемаха техните проповеди; за времето на тяхното кратко пребиваване мнозина влязоха в Царството. Финикийският период, продължил около шест седмици, се оказа крайно плодотворен за придобиване на нови души. Но последващите еврейски автори на евангелията не бяха склонни да придават голямо значение на разказите за този топъл прием на ученията на Иисус пред друговерците точно по времето, когато толкова много от неговите хора се отнасяха към него враждебно.
156:2.4 В много отношения тези повярвали в Иисус друговерци разбраха неговите учения по-дълбоко от евреите. Много от тези говорещи на гръцки сирофиникийци познаха не само това, че Иисус е подобен на Бога, но и това, че Бог е подобен на Иисус. Тези така наречени езичници постигнаха дълбоко разбиране на доктрините на Учителя за еднообразието на законите на този свят и цялата вселена. Те схванаха учението, че Бог не отдава предпочитание на индивиди, народи или нации, че Всеобщият Баща е справедлив, че вселената всецяло и извечно е законопослушна и неизменно надеждна[7]. Тези неверници не се бояха от Иисус; те имаха смелостта да приемат неговата проповед. В течение на всички епохи хората бяха неспособни да разберат Иисус; те се бояха да направят това.
156:2.5 Иисус разясни на двадесет и четиримата, че той е избягал от Галилея, не защото не му е стигнало мъжество да се срещне лице в лице със своите врагове. Те разбраха, че той още не е готов за открит сблъсък с общоприетата религия и че не се кани да става мъченик. Именно по време на една от тези беседи в дома на Юста той за пръв път каза на своите ученици, че “дори земята и небето да изчезнат, моите думи ще останат”[8].
156:2.6 Лайтмотивът на наставленията на Иисус по време на пребиваването в Сидон беше духовната еволюция. Той им говореше за това, че е невъзможно да оставаш на едно място: те трябва или да вървят напред в праведността, или да се движат назад, към злото и порока. Той ги убеждаваше “да не мислят за това, което е останало в миналото, а да се стремят напред, към по-велики реалности на Царството”[9]. Той ги призова не да се задоволяват със своето евангелско детство, а да полагат всички сили за постигането на пълноценно божествено синовство в духовното общуване и вероизповедното братство[10].
156:2.7 Иисус каза: “Моите ученици трябва не само да спрат да причиняват зло, но и да се научат да правят добро; вие трябва не само да се очистите от всякакъв съзнателен грях, но и не трябва да позволявате на себе си да таите даже чувството на вина. Ако сте признали своите грехове, те са простени; затова вашата съвест трябва да остава чиста[11][12].”
156:2.8 На Иисус много му харесваше тънкият хумор на друговерците. Именно този хумор, демонстриран от сирийката Норена, заедно с нейната огромна и непреклонна вяра дотолкова трогна сърцето на Учителя, че пробуди в него милосърдието. Иисус изключително много съжаляваше, че на неговия народ — евреите, дотолкова не достига чувство за хумор. Веднъж той каза на Тома: “Моят народ възприема себе си твърде сериозно; той почти изцяло е лишен от разбиране на комичното. Обременителната религия на фарисеите никога не би могла да се появи сред народ, притежаващ чувство за хумор. На моите съплеменници не достига и последователност: те отделят комарите и поглъщат камилите[13].”
¶ 3. ПЪТЕШЕСТВИЕТО ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА СЕВЕР
156:3.1 Във вторник, 28 юни, Учителят и неговите съратници напуснаха Сидон и тръгнаха на север, към крайбрежните градове Порфирион и Хелдуа. Друговерците им оказаха топъл прием. Много хора влязоха в арството за това седмично обучение и проповеди. Апостолите проповядваха в Порфирион, а евангелистите учеха в Хелдуа.Докато апостолите и евангелистите се занимаваха със своето дело, Иисус ги остави за три-четири дни и отиде в крайбрежния град Бейрут, където посети вярващия сириец на име Малах, който година по-рано беше във Витсаида.
156:3.2 В сряда, 6 юли, всички се върнаха в Сидон и се установиха в дома на Юста, където останаха до сутринта в неделя, след което тръгнаха за Тир. Те преминаха на юг по брега през Сарепта и пристигнаха в Тир в понеделник, 11 юли. Към това време апостолите и евангелистите започнаха да привикват към труда сред така наричаните неверници от семитски произход. Всички тези племена говореха на гръцки. За апостолите и евангелистите беше голяма изненада да наблюдават с какво желание тези друговерци слушат Евангелието и да виждат с каква готовност много от тях го приемат.
¶ 4. В ТИР
156:4.1 От 11 до 24 юли те учеха в Тир. Всеки от апостолите взе със себе си един от евангелистите и така, по двойки, те учеха и проповядваха във всички райони на Тир и неговите околности. Многоезичното население на това шумно морско пристанище с радост ги слушаше и много приеха кръщение — формалния знак за встъпване в братството на Царството. Иисус се засели в дома на вярващ евреин на име Йосиф, живеещ на пет - шест киломегпа на юг от Тир, недалеч от гробницата на Хирам — царя на града-държава Тир във времената на Давид и Соломон.
156:4.2 Всеки ден през тези две седмици апостолите и евангелистите ежедневно влизаха в Тир през александрийското пристанище, провеждаха в града кратки срещи и всяка вечер повечето от тях се връщаха, за да нощуват в дома на Йосиф, намиращ се на юг от града. Всеки ден вярващи идваха от града, за да побеседват с Иисус на мястото на неговия отдих. Учителят говори в Тир само веднъж, на 20 юли през деня, когато той говореше на вярващите за любовта на Бащата към всички хора и за мисията на Сина — да разкрие Отеца на всички народи. Тези друговерци проявиха такъв интерес към Евангелието на Царството, че в този ден пред Иисус бяха отворени вратите на храма Мелкарт. Интересно е да се отбележи, че в последващите години на същото това място, където се намираше древният храм, беше построена християнска църква.
156:4.3 Много водещи производители на тирски пурпур — боята за платове, която прослави Тир и Сидон по целия свят и толкова спомагаше за развитието на световната търговия и последващото обогатяване — повярваха в Царството. Скоро, когато запасите от морски животни, служещи като източник на тази боя, започнаха да намаляват, тези хора тръгнаха да търсят нови места на обитаване на пигментните ракообразни. Странствайки по целия свят, те носеха със себе си проповедта за бащинството на Бога и братството на хората — Евангелието за Царството.
¶ 5. УЧЕНИЕТО НА ИИСУС В ТИР
156:5.1 Този следобед в сряда, в хода на своето изказване, Иисус за пръв път разказа на своите последователи за бялата лилия, която високо вдига своята белоснежна главичка към светлината, макар че нейните корени се намират в тинята и мръсотията на черната земя. “Така е и смъртният човек — каза той. — Макар че корените на неговия произход и съществуване са в животинската природа на човешката същност, той е способен, благодарение на вярата, да издигне своята духовна същност към слънчевата светлина на божествената истина и действително да донесе благородни плодове на духа.”
156:5.2 В хода на същата тази проповед Иисус се възползва от първата и единствена притча, имаща отношение към неговия собствен занаят — дърводелството. Призовавайки “да създават добра основа за развитие на възвишен и надарен характер”, той каза: “За да родите плодовете на духа, вие трябва да бъдете родени в духа[14][15][16]. За да живеете сред своите събратя изпълнени с духа на живота, вие трябва да се учите от духа и да следвате неговото ръководство[17][18]. Но не повтаряйте грешката на неразумния дърводелец, който напразно губи ценно време да подравнява, мери и чисти изяденото от червеи и изгнило отвътре дърво, а след това — влагайки целия си труд в развален материал, е принуден да го отхвърли като негоден като фундамент за сградата, която се кани да строи така, че да издържи въздействието на времето и бурята. Нека всеки се погрижи здравината на интелектуалния и нравствен фундамент на характера му да има адекватна надстройка, имаща растяща и облагородяваща духовна същност, която трябва по съответен начин да трансформира смъртния разум и след това — в съвкупност с този пресъздадения разум, да се сдобие с появата на устремена към безсмъртието душа. Вашата духовна същност — съвместно създадената душа, е жив растеж, но именно разумът и нравствеността на индивида е тази почва, върху която трябва да израснат тези висши прояви на човешкото развитие и божествено предназначение. Почвата на еволюиращата душа е почва човешка и материална, но предназначението на това съвместно творение на разума и духа е предназначение духовно и божествено.”
156:5.3 Вечерта на същия ден Натанаил попита Иисус: “Учителю, защо се молим за това, Бог да не ни въвежда в съблазни, когато ние добре знаем от твоето откровение, че Отецът никога не прави това?” Иисус отговори на Натанаил:[19]
156:5.4 “Не е чудно, че задаваш такива въпроси: аз виждам, че ти започваш да познаваш Отеца такъв, какъвто Го зная аз, а не древноеврейските пророци, които Го виждат толкова смътно. Ти добре знаеш, че нашие предци са били склонни да виждат участието на Бога практически във всичко ставащо. Те са виждали вмешателство на Бога във всички естествени произшествия, във всяко необичайно събитие в своя опит. Те свързваха Бога както с доброто, така и със злото. Смятаха, че той е смекчил сърцето на Мойсей и е ожесточил сърцето на фараона[20]. Когато човекът чувствал силен подтик да направи нещо — добро или лошо, то като правило той е обяснявал тези необичайни емоции така: “Господ говорú с мен и ми каза да направя това и това или да отида там и там[21].” Затова, понеже тези хора толкова често и толкова бурно се поддаваха на съблазните, за нашите предци стана обичайно да вярват, че Бог ги е довел до това с цел да ги изпита, накаже или укрепи. Но днес вие наистина знаете повече[22]. Вие знаете, че хората твърде често се поддават на съблазни вследствие повелите на своя собствен егоизъм и импулсите на своята животинска природа. Аз ви призовавам, чувствайки такива съблазни, вие честно и искрено да ги възприемате като такива, каквито са — съзнателно да пренасочвате енергията на духа, разума и тялото, стремяща се да намери изход, към по-високи пътища и по-идеалистични цели. Така ще можете да трансформирате своите съблазни и най-висши форми на облагородяващо нравствено служене и в същото време практически напълно да избегнете безполезните и изморяващи сблъсъци между животинското и духовното начала[23].
156:5.5 Но нека ви предупредя против безразсъдството на такова преодоляване на съблазните, когато едно желание се заменя с друго и привидно по-високо само за сметка на силата на човешката воля. Ако действително желаете да удържите победа над съблазните на по-малко съществената низша природа, вие трябва да постигнете такова състояние на духовен растеж, при което ще притежавате истинско неподправено влечение и любов към по-високите и идеалистични форми на поведение, с които вашият разум иска да замени тези по-низши и по-малко идеалистични наклонности, възприемани от вас като съблазни[24]. Така ще се освободите от съблазните с помощта на духовното преображение, вместо все повече да натоварвате себе си с товара на измамното подтискане на смъртните желания. Старото и низшето ще бъде забравено в любовта към новото и висшето[25]. Красотата винаги тържествува над грозотата в сърцата на тези, които са озарени от искрена любов към истината. В очистващата енергия на новото и искрено чувство е заключена огромна сила. И отново ви казвам: не отстъпвайте пред злото, а побеждавайте злото с добро[26].”
156:5.6 Апостолите и евангелистите продължаваха да задават въпроси дълго след полунощ и от многобройните отговори бихме искали да представим някои мисли, изразени на съвременен език.
156:5.7 Развитото честолюбие, разумните съждения и изпитаната мъдрост са основни условия за материален успех. Лидерството зависи от природните способности, благоразумието, силата на волята и решимостта. Духовното предназначение зависи от вярата, любовта и предаността към истината — глада и жаждата за праведност, чистосърдечното желание да намериш Бога и да станеш като Него[27].
156:5.8 Нека откриването в себе си на човешки качества не ви обезкуражава. Човешката природа може да я тегли към злото, но на нея не ú е присъща греховността. Нека неспособността да забравите напълно някаква част от своя прискърбен опит не ви потопява в униние. Грешките, които не ви се отдава да забравите във времето, ще бъдат забравени във вечността. Облекчете товара, лежащ на вашите души, с бързо придобиване на перспективен поглед към своето предназначение — вселенското развитие на вашия път.
156:5.9 Не се заблуждавайте — не оценявайте достойнството на душата, изхождайки от несъвършения разум или плътските апетити на тялото. Не съдете душата и не оценявайте нейната участ с мярката на отделен злополучен епизод в своя живот. Вашето духовно предназначение се определя само от вашите стремежи и цели.
156:5.10 Религията представлява изцяло духовен опит на еволюиращата безсмъртна душа на богопозналия човек, но нравствената сила и духовна енергия са могъщи сили, които могат да се използват при разрешаването на сложните социални ситуации и объркани икономически проблеми. Тези нравствени и духовни дарове правят всички нива на човешкия живот по-богати и значими.
156:5.11 На вас ви е подготвен ограничен и скромен живот, ако се научите да обичате само тези, които обичат вас. Човешката любов действително може да се отличава с взаимност, но божествената любов изтича навън във всички свои стремежи към удовлетворяване[28]. Колкото по-малко любов има в природата на всяко създание, толкова по-голяма е неговата потребност от любов и толкова повече божествената любов се стреми да удовлетвори такава потребност. Любовта никога не търси корист и не може да се посвещава на самата себе си. Божествената любов не може да съществува сама за себе си; тя трябва безкористно да се посвещава.
156:5.12 Вярващите в Царството трябва да притежават вътрешна вяра, с цялата си душа те трябва да бъдат уверени в неизменната победа на праведността[29]. Строителите на Царството не трябва да се съмняват в истината на Евангелието на вечното спасение. Вярващите трябва да умеят все по-пълно да се отстраняват от житейската суета — да избягват тревогите на материалното битие и едновременно с това да освежават душата, да въодушевяват разума и да обновяват духа с вероизповедно общуване.
156:5.13 Нещастията не лишават позналите Бога индивиди от мъжество, разочарованията не ги отчайват. Вярващите са защитени от депресията, която предизвиква чисто материални катаклизми; живеещите в духа не изпадат в объркване поради произшествия в материалния свят. Кандидатите за вечен живот използват укрепващите и съзидателни методи, позволяващи да се посрещат всякакви превратности и несгоди на смъртния живот. С всеки преживян ден истински вярващите започват все по-лесно да извършват правилни постъпки.
156:5.14 Духовният живот необичайно повишава истинското самоуважение. Но самоуважението не е само възхищение. Самоуважението винаги е свързано с любовта и служенето на своите събратя. Човекът е неспособен да уважава себе си повече, отколкото обича своя ближен; едното е мярка за способността към другото.
156:5.15 С времето всеки истински вярващ овладява умението по-успешно да привлича своите другари към любовта към вечната истина. Когато разкривате на хората добродетелта, днес по-находчиви ли сте, отколкото вчера? Когато ги призовавате към праведност, постигате ли тази година по-големи успехи, отколкото миналата? Когато водите жадуващи души в духовното Царство, правите ли вие това с все по-голямо майсторство?
156:5.16 Вашите идеали достатъчно високи ли са, за да осигурят вечното ви спасение, а вашите идеи достатъчно практични ли са, за да ви направят полезен гражданин на Земята, способен да сътрудничи със своите смъртни братя? В духа вашето гражданство е на небесата; в плътта вие продължавате да си оставате граждани на земните царства. Оставете материалното кесарю, а духовното — Богу[30].
156:5.17 Мярката за духовната способност на еволюиращата душа е вашата вяра в истината и вашата любов към човека, но мярката за вашата човешка сила на характера е умението да се съпротивлявате на недоброжелателните чувства и вашата способност да давате отпор на мрачните размишления пред лицето на дълбоката печал. Поражението е истинското огледало, честно отразяващо вашето истинско лице.
156:5.18 С възрастта, набирайки опит в делата на Царството, ставате ли вие по-тактични в отношенията си с недисциплинираните смъртни и по-търпими в общуването с упоритите съратници? Тактичността е опорна точка на социалния лост, а търпимостта е признак на великата душа. Ако притежавате тези редки и чудесни дарове, с времето вие ще станете по-внимателни и умели в своите достойни опити да избягвате всички ненужни социални недоразумения. Такива мъдри души са способни да избегнат много от неприятностите, които непременно се падат като дял на всички, които страдат от недостиг на емоционална адаптация, тези, които отказват да пораснат, и онези, които се отказват да остареят достойно.
156:5.19 Всеки път, когато проповядвате истината и възвестявате Евангелието, избягвайте лъжливостта и нечестността. Не търсете признание, без да сте го заработили; не очаквайте съчувствие, без да сте го заслужили. Независимо от собствените си заслуги широко приемайте любовта както от човешки, така и от божествени източници и щедро я отдавайте[31]. Но във всичко останало, което се отнася до достойнствата и похвалите, търсете само това, което по право ви принадлежи.
156:5.20 Позналият Бога човек със сигурност ще се спаси; той не се бои от живота; той е искрен и последователен. Умее храбро да понася неотвратимите страдания; не роптае, сблъсквайки се с неизбежните трудности.
156:5.21 Само препятствията не могат да накарат истински вярващия, творящ добро, да скръсти ръце[32]. Трудностите разгарят жарта на този, който обича истината, а препятствията служат само като предизвикателство за непреклонния строител на Царството.
156:5.22 И на много други неща учеше Иисус, преди те да се приготвят да напуснат Тир.
156:5.23 В деня преди напускането на Тир, за да се върне в района на Галилейското езеро, Иисус събра своите съратници и каза на дванадесетте евангелисти да се върнат назад по друг път, а не по този, по който той се канеше да се върне с дванадесетте апостоли. На евангелистите, разделили се тук с Иисус, повече не им се случи толкова отблизо да общуват с него.
¶ 6. ЗАВРЪЩАНЕТО ОТ ФИНИКИЯ
156:6.1 През деня в неделя, 24 юли, Иисус и дванадесетте излязоха от дома на Йосиф на юг от Тир и слязоха по крайбрежния път към Птолемаида. Тук те спряха за един ден, обръщайки се с думи на утешение към група местни вярващи. Петър излезе пред тях с проповед вечерта на 25 юли.
156:6.2 Във вторник те напуснаха Птолемаида и поеха на изток, придвижвайки се навътре в страната по тивериадския път до Йотапата. В сряда спряха в Йотапата, където отново беседваха с вярващите за Царството. В четвъртък те напуснаха Йотапата и тръгнаха на север по керванния път, съединяващ Назарет с ливанските планини към селото Завулон през Рама. В петък проведоха в Рама няколко срещи и останаха тук до събота. В неделя, 31 юли, те стигнаха до Завулон, прекараха вечерта там и на следващата сутрин продължиха своя път.
156:6.3 Напускайки Зевулон, недалеч от Гишала те стигнаха до пресечката с пътя Магдала-Сидон, откъдето тръгнаха за Генисарет, разположен на западните брегове на Галилейското езеро на юг от Капернаум; там те трябваше да се срещнат с Давид Зеведеев и да решат каква ще бъде следващата им крачка по отношение на проповедите на Евангелието за Царството.
156:6.4 В течение на кратката среща с Давид те узнаха, че много лидери са се събрали на противоположния бряг на езерото недалеч от Хереса; затова тази вечер Иисус и неговите съратници бяха превозени на лодка на другия бряг. Един ден те прекараха в спокойна почивка в планината, а на следващия ден се отправиха към съседния парк, където Учителят някога насити петте хиляди. Тук те останаха в течение на три дни, провеждайки ежедневни беседи, на които се събираха около петдесет мъже и жени — всичко, което остана от някога многобройните вярващи в Капернаум и неговите околности.
156:6.5 Докато Иисус отсъстваше от Капернаум и Галилея, намирайки се във Финикия, неговите врагове решиха, че цялото му движение е разрушено; те стигнаха до заключението, че бързината на неговото заминаване свидетелства за силната му уплаха и затова той едва ли някога ще се върне и отново да ги безпокои. Почти напълно се прекрати активната съпротива спрямо неговите учения. Вярващите отново започнаха да провеждат публични събрания и се наблюдаваше бавно, но успешно обединение на тези изпитани и истински вярващи в Евангелието, които останаха след неотдавнашното велико пресяване.
156:6.6 Братът на Ирод, Филип, отчасти повярва в Иисус и съобщи, че Учителят може безпрепятствено да живее и да се труди в неговите владения.
156:6.7 Разпореждането за повсеместното закриване на синагогите за ученията на Иисус и всичките му последователи предизвика неблагоприятно отношение към книжниците и фарисеите. Веднага след като Иисус като предмет на спор изчезна от полезрението, възникна вълна на протест. Действията на йерусалимските фарисеи и религиозни водачи на Синедриона предизвикаха възмущението на цялото еврейство. Много управители на синагоги започнаха тайно да отварят своите синагоги за Абнер и неговите приятели, твърдейки, че тези проповедници са последователи на Йоан Кръстител, а не ученици на Иисус.
156:6.8 Даже Ирод Антипа се промени и узнавайки, че Иисус пребивава на противоположния бряг на езерото във владенията на неговия брат Филип, извести Иисус, че макар да е подписал заповедта за неговия арест в Галилея, той не е заповядвал да го задържат в Перея, с което даде да се разбере, че Иисус няма да бъде подложен на преследване, ако остане отвъд пределите на Галилея. За това решение той съобщи и на евреите в Йерусалим.
156:6.9 Такова беше положението към началото на август 29 година от н.е., когато Учителят се върна от мисионерското пътешествие във Финикия и пристъпи към реорганизация на разсеяните и оредели редове на своите изпитани последователи в тази последна, богата на събития година от неговата мисия на Земята.
156:6.10 Сега вече е ясно около какво ще започне борбата и Учителят, заедно със своите съратници, се готви да пристъпи към провъзгласяване на новата религия — религията на живия Бог, пребиваващ в умовете на хората.
| Документ 155. Бягство през северна Галилея |
Индекс
Множествена версия |
Документ 157. В Кесария Филипова |
¶ препратки
- ↑ Пристигнете в района на Сидон: Мт 15:21; Мк 7:24a.
- ↑ Сирийската жена: Мт 15:22a; Мк 7:25-26a.
- ↑ Не казвай на никого, че Исус почива: Мк 7:24.
- ↑ Тя иска изцеление на дъщеря си: Мт 15:22b-23; Мк 7:26b.
- ↑ Дори кучетата ядат трохи: Мт 15:24-27; Мк 7:27-28.
- ↑ Дъщерята оздравя: Мт 15:28; Мк 7:29-30.
- ↑ Бог не проявява благосклонност: 2 Лт 19:7; Йв 34:19; ПИС 35:12; ДА 10:34; Рим 2:11; Гал 2:6; Гал 3:28; Еф 6:9; Кол 3:11.
- ↑ Думите на истината не преминават: Мт 24:35; Мк 13:31; Лк 21:33.
- ↑ Забрави миналото, върви напред: Фил 3:13b-14.
- ↑ Не удължавай детството в евангелието: 1 Кр 3:1-2; 1 Кр 13:11; Евр 5:11-14; 1 Пт 2:2.
- ↑ Ако изповядате греховете си, те се прощават: Пс 32:5; Пр 28:13; Мт 3:6; Мк 1:5; ДА 19:18; Як 5:16; 1 Йоан 1:9.
- ↑ Пазете съвестта си чиста от обиди: ДА 24:16.
- ↑ Прецедете комара и преглътнете камилата: Мт 23:24.
- ↑ Стройте върху добра основа: Мт 7:24-27; Лк 6:47-49.
- ↑ Плодове на духа: Гал 5:22-23; Еф 5:9.
- ↑ Родени от духа: Йн 3:3-8.
- ↑ Научен от духа: Ис 2:3; Ис 54:13; Мих 4:2; Йн 6:45; 1 Сл 4:9; 1 Йоан 2:27.
- ↑ Водени от духа: Рим 8:14; Гал 5:18.
- ↑ Не ни въвеждай в изкушение: Мт 6:13a; Лк 11:4b.
- ↑ Втвърди сърцето на фараона: Из 4:21; Из 7:3; Из 14:4,17.
- ↑ „Бог каза“: Бт 22:1-2; Из 3:4-17; 3 Ц 13:26; 4 Ц 9:36; Лв 6:1-30; Ис 8:11-13; Ер 7:13-14; Чс 1:1-4; Вт 2:1-7; ИН 4:1-3; 1 Ц 9:17.
- ↑ Ти знаеш по-добре: Як 1:13-14.
- ↑ Трансформирайте изкушенията: Рим 12:2.
- ↑ Сключете нов завет в сърцето и ума: Евр 8:9-11.
- ↑ Старото да бъде преодоляно от новото: 2 Кр 5:17; Еф 4:22-24; Кол 3:9-10.
- ↑ Побеждавай злото с добро: Рим 12:21.
- ↑ Глад за праведност: Мт 5:6; Лк 6:21.
- ↑ Божествена любов: Мт 5:43-48; Мт 22:37-40; Мк 12:29-33; Лк 10:27; Йн 3:16; Йн 13:34-35; Йн 14:21-23; Йн 15:9-13,17; Йн 16:27; Йн 17:22-23; Рим 5:8; 1 Кр 13:1-8; 2 Кр 13:11; Тт 3:4; 1 Йоан 3:1; 1 Йоан 4:7-11,19.
- ↑ Скрита вяра: Мт 21:21; Мк 11:22; Лк 17:5-6; Лк 22:32; Йн 3:16; ДА 3:16.
- ↑ Отдайте на Бога и на кесаря: Мт 22:21; Мк 12:17; Лк 20:25; Рим 13:7.
- ↑ Свободно приемайте, свободно давайте и обичайте: Мт 10:8b.
- ↑ Не се уморявай в доброто: Гал 6:9; 2 Сл 3:13.