© 2014 Фондация Урантия
| Документ 159. Пътешествие в Декаполис |
Индекс
Множествена версия |
Документ 161. Продължение на беседата с Родан |
160:0.1 С УТРИНТА в неделя, 18 септември, Андрей съобщи, че за най-близката неделя не е запланувана никаква работа. Всички апостоли, освен Натанаил и Тома, се разотидоха по домовете си при своите семейства или да погостуват при приятели. Тази неделя Иисус можа почти изцяло да посвети на отдих, но Натанаил и Тома прекараха много време в беседи с един гръцки философ от Александрия на име Родан. Малко преди това този грък стана последовател на Иисус под въздействието на учението на един от съратниците на Абнер, дошъл с мисия в Александрия. Сега Родан си постави задачата да проведе своята философия в живота в съответствие с новите религиозни учения на Иисус и той пристигна в Магадан с надеждата да обсъди тези проблеми с Учителя. Той също така се надяваше да чуе Евангелието непосредствено от първа ръка — от самия Иисус или от един от неговите апостоли. Макар че Учителят отказа да встъпи с Родан в такава беседа, той любезно го прие и веднага се разпореди Натанаил и Тома да го изслушат за всичко, което той има да им каже, и в отговор те му разказаха за Евангелието.
160:1.1 От ранно утро в понеделник Родан започна своя цикъл от десет обръщения към Натанаил, Тома и групата от приблизително две десетки вярващи, оказали се в Магадан. В тези беседи, изразени на съвременен език в сбит и обобщен вид, се разглеждат следните идеи:
160:1.2 Човешкият живот включва в себе си три велики движещи сили — инстинкти, желания и съблазни. Твърд характер, силна личност се придобива само за сметка на превръщането на естествения жизнен инстинкт в социалното изкуство на живота за сметка на преобразуване на ежеминутните желания в тези по-високи стремежи, които са способни да доведат до устойчиви постижения, докато в това време притегателната сила на ежедневното съществуване трябва да изхожда не от обичайните и познати хора, а от по-високите сфери на неизследваните идеи и неоткрити идеали.
160:1.3 Колкото по-сложна става цивилизацията, толкова по-трудно ще бъде да се овладява изкуството на живота. Колкото по-бързо протичат промените в социалните структури, толкова по-трудно ще бъде да се решава задачата по подобряването на характера. За да продължава прогресът, всеки десет поколения от човечеството трябва отново да се учат на изкуството на живота. А ако изобретателността на човека доведе до това, че той още по-бързо повишава нивото на сложност на обществото, ще се наложи изкуството на живота да бъде овладява повторно доста по-често — може би всяко ново поколение. Ако еволюцията на изкуството на живота изостава от развитието на начините на съществуване, човечеството бързо ще се плъзне към простия жизнен инстинкт — удовлетворяване на съществуващите за момента желания. Така човечеството ще остане незряло; обществото няма да може да достигне пълна зрелост.
160:1.4 Социалната зрелост е еквивалентна на степента на готовност на човека да се откаже от удовлетворяване само на преходните и настоящи желания заради изпитването на тези висши влечения, стремежа към постигането на които донася чувството на по-дълбока удовлетвореност, присъща на последователното движение към неизменни цели. Но истинският признак на социалната зрелост е готовността на народа да се откаже от правото на мирен и спокоен живот в съгласие с поощряващите безделието стандарти — съблазънта на общоприетите вярвания и привични идеи, в полза на лишаващата от спокойствие и изискваща енергия съблазън: търсенето на неизследвани възможности в постигането на неразкрити цели, заключени в идеалистични духовни реалности.
160:1.5 Животните превъзходно се подчиняват на жизнения инстинкт, но само човекът е способен да достигне изкуството на живота, макар че голяма част от човечеството изпитва само присъщия на животните истински стремеж да живееш. Животните познават само тази сляпа и инстинктивна подбуда; човекът е способен да излезе извън пределите на този функционален природен инстинкт. Човекът е способен да избере живота на високо ниво на интелектуално изкуство и даже небесна радост и духовен възторг. Животните не се интересуват от смисъла на живота; затова те никога не се тревожат и не свършват живота си със самоубийство. Самоубийствата сред хората свидетелстват за това, че такива същества са се откъснали от чисто животинския стадий на съществуване, както и за това, че при такива хора познавателните усилия не са достигнали естетическото ниво на нравствения опит. На животните е неизвестен смисълът на живота; човекът не само притежава способността да осъзнава ценностите и да разбира значенията, но също така осъзнава и значението на значенията — осъзнава своето собствено постижение.
160:1.6 Когато хората се решават да се откажат от живот, основан на природни инстинкти, в полза на живот, на когото е свойствено дръзновението на изкуството и неопределеността на логиката, те трябва да бъдат готови за сблъсък с произтичащите оттук опасности от емоционални загуби — конфликти, нещастия и неувереност, поне до придобиване на някаква интелектуална и емоционална зрелост. Обезкуражеността, безпокойството и леността са верни признаци на нравствена незрелост. Пред обществото стоят два проблема: постигане на зрелост на индивида и постигане на зрелост на човечеството. Зрелият човек скоро започва да гледа на всички останали смъртни с доброта и търпимост. Зрелите хора се отнасят към незрелите с любовта и участието, които изпитват родителите по отношение на своите деца.
160:1.7 Успешният живот е не нещо друго, а изкуството на овладяване на надеждни методи за решаване на обичайни проблеми. Първата крачка при решаването на всеки проблем е да се открие трудността, да се изолира проблемът и откровено да се осъзнаят неговата природа и сложност. Огромната грешка се заключава в това, че ние се отказваме да признаем съществуването на жизнени проблеми, ако те пробуждат в нас дълбок страх. Така, когато признаването на нашите трудности влече след себе си понижаване на дълго подхранваното самомнение, признаването на собствената завист или отказ от вкоренили се предразсъдъци, обикновеният човек предпочита да се хваща за предишните илюзии за безопасност и привичното лъжливо чувство на увереност. Само смелият човек е готов откровено да признае и безстрашно да противостои на това, което се открива на честния и логически ум.
160:1.8 Мъдрото и ефективно решаване на всеки проблем изисква разумът да бъде освободен от предубеждения, страсти и всички други чисто субективни предразсъдъци, способни да попречат на безпристрастното разглеждане на реалните факти, съставляващи решавания проблем. Решаването на жизнени проблеми изисква мъжество и искреност. Само честните и смели индивиди са способни доблестно да преминат по сложния и объркан лабиринт на живота там, където може да ги отведе логиката на безстрашния разум. И това освобождаване на разума и душата никога не може да се постигне без движещата сила на разумното вдъхновение, граничещо с религиозен устрем. Необходима е притегателна сила на велик идеал, за да води човека към целта въпреки сериозните материални проблеми и многобройните интелектуални опасности.
160:1.9 Даже ако сте добре подготвени за сложните жизнени ситуации, вие едва ли можете да разчитате на успех, ако не сте надарени с тази мъдрост на разума и това обаяние на личността, които ще ви позволят да печелите от своите ближни искрена поддръжка и сътрудничество. Вие не можете да се надявате на осезаем успех в светската или религиозната дейност, ако не се научите да убеждавате своите ближни, да възтържествувате над тях. На вас просто са ви необходими такт и търпимост.
160:1.10 Но най-великият от всички методи за решаване на проблеми аз почерпих от Иисус, вашия Учител. Имам предвид това, с което той толкова често се занимава и на което толкова добре ви е научил — на уединението във вероизповедния размисъл. В този навик на Иисус — неговите чести уединения за общуване с небесния Отец — може да се открие не само метод за натрупване на силата и мъдростта, необходими в обичайните жизнени конфликти, но и начинът за извличане на енергия за решаване на по-висши проблеми с нравствен и духовен характер. Но даже правилните методи за решаването на проблемите няма да могат да компенсират вродените дефекти на личността или да изкупят отсъствието на потребността от истинска праведност.
160:1.11 На мен ми направи дълбоко впечатление навикът на Иисус периодически да се отделя, за да може в своето уединение да се предаде на разглеждане на жизнените проблеми, да попълни запасите от мъдрост и енергия за удовлетворяване на многобройните потребности от обществено служение, да укрепи и задълбочи висшата цел на живота с фактическо подчиняване на цялата личност на осъзнаването на връзката с божествеността, да се стреми да придобива нови и по-добри методи за приспособяване към постоянно изменящите се жизнени ситуации, да се сдобие с тези принципни изменения и преобразуване на личните отношения на човека, които са толкова необходими за разширеното проникване във всичко достойно и реално, и да прави всичко това единствено за славата Божия, убедено шепнейки своята любима молитва: “Да бъде Твоята воля, не моята.”[1]
160:1.12 Тази вероизповедна практика на вашия Учител дава отдиха, който освежава разума, просветлението, което вдъхновява душата, храбростта, която позволява на човека мъжествено да гледа в очите своите проблеми, разбирането на себе си, което унищожава изтощаващия страх, осъзнаването на съюза с божествеността, което дава увереност, даряваща на човека смелостта да бъде подобен на Бога. Вероизповедният отдих — или това духовно общуване, което практикува Учителят — снема напрежението, отстранява конфликтите и изключително много повишава съвкупните възможности на личността. Заедно с Евангелието на Царството цялата тази философия образува новата религия, както я разбирам аз.
160:1.13 Предразсъдъците заслепяват душата, като не ú позволяват да види истината, а да се отстранят предразсъдъците е възможно само посредством искреното посвещение и поклонение на душата на всеобхватното дело, което включва в себе си всичките ви човешки събратя. Предразсъдъците са неотделими от егоизма. Предразсъдъците могат да бъдат унищожени, само ако се откажете от своята корист и я замените със стремежа да получиш удовлетворение от служенето на дело, което е не само повече от “аз”-а, но и повече от цялото човечество — търсенето на Бога, придобиването на божественост. Признак на зрялата личност е такава трансформация на човешкото желание, при която то постоянно се стреми към осъзнаване на най-висшите и най-божествено реални ценности.
160:1.14 В постоянно изменящия се свят, в условията на еволюиращото социално устройство е невъзможно да се стремиш към неизменни и вкоренили се жизнени цели. Само този може да придобие устойчивост на личността, който е намерил и приел живия Бог като вечна цел на безкрайното постижение. Затова, за да пренесе целта от времето във вечността, от Земята в Рая, от човешкото ниво на божествено, се изисква човекът да се обнови, да се промени и отново да се роди, да стане възсъздадено дете на божествения дух, да се сдобие с встъпване в братството на Небесното царство. Всички философии и религии, непостигнали тези идеали, са незрели. Философията, която уча аз, заедно с Евангелието, което проповядвате вие, представлява нова религия на зрелостта — идеал за всички бъдещи поколения. И това е така, защото нашият идеал е окончателен, непогрешим, вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен.
160:1.15 Моята философия ме подбуди да търся истински постижимите реалности — целта на ценността. Но моята подбуда беше безпомощна, на моите търсения не достигаше движеща сила; моят стремеж страдаше от отсъствие на увереност в неговата вярна насоченост. И тези недостатъци бяха с лихва заместени от новото Евангелие на Иисус с неговата по-дълбока проницателност, възвишени идеи и неизменни цели. И сега, без съмнения и опасения, аз мога чистосърдечно да встъпя на вечния път.
160:2.1 Смъртните имат само два пътя за съвместен живот: материален или животински и духовен или човешки. Използвайки сигнали и звуци, животните са способни, в ограничен смисъл, да общуват едно с друго. Но такива форми на общуване не предават значения, ценности или идеи. Единственото различие на човека от животното се състои в това, че човекът е способен да общува със своите събратя посредством символи, които напълно определено се съотнасят със значенията, ценностите, идеите и даже идеалите.
160:2.2 Доколкото животните са неспособни да си съобщават едно на друго идеи, в тях не може да се развие личност. Човекът развива личност благодарение на такава способност да общува със своите ближни, да обменя както идеи, така и идеали.
160:2.3 Именно тази способност да общува и да се ползва от общи значения съставлява човешката култура и позволява на човека посредством социални обединения да създава цивилизации. Знанията и мъдростта се натрупват благодарение на способността на човека да предава тези достояния на следващите поколения. Така възникват културните видове човешка дейност: изкуство, наука, религия и философия.
160:2.4 Междучовешкото общуване, основано върху използването на символи, предопределя появата на социални групи. Най-ефективната от всички социални групи е семейството, на първо място — двамата родители. Личната привързаност е духовна връзка, която скрепява подобни материални съюзи. Такава плодотворна връзка е възможна и между двама души от един пол, което сериозно се потвърждава от предаността на истинските приятели.
160:2.5 Основани на дружба и взаимна привързаност, такива обединения подготвят за обществен живот и облагородяват, защото те насърчават и улесняват най-важните фактори, отнасящи се към висшите нива на изкуството на живота:
160:2.6 1. Взаимоизразяване и взаиморазбиране. Много благородни човешки пориви умират поради това, че остават неизслушани. Наистина, не е добре за човека да е сам[2]. За развитието на човешкия характер е съвършено необходима и известна степен на признание и разбиране. Без истинска любов в семейството нито едно дете не може да достигне пълнотата на развитие на нормален характер. Характерът е нещо повече от единствено разум и нравственост. От всички обществени отношения, планирани за развиване на характер, най-ефективна и идеална е нежната и отзивчива дружба между мъжете и жените, обединени в разумно съпружество. Бракът, с неговите многопланови отношения, по най-добър начин е приспособен да пробужда тези ценни импулси и високи мотиви, които са незаменими за развиването на силен характер. Аз без колебание прославям такъв семеен живот, тъй като вашият Учител мъдро е избрал взаимоотношенията на бащата и детето като крайъгълен камък на това ново Евангелие за Царството. И такова несравнено, основано на родствените отношения общество — мъж и жена, заключени в нежните обятия на най-висшите идеали на времето, — е толкова ценен и радващ опит, че си струва всякаква цена, всяка жертва, която се изисква за притежаването му.
160:2.7 2. Съюзът на душите е мобилизация на мъдростта. Всеки човек рано или късно придобива определена представа за този свят и някаква визия за следващия. Сега — чрез съединяване на личностите, могат да се обединят тези възгледи на тленното съществуване и вечната перспектива. Така разумът на един човек увеличава своите духовни ценности за сметка на придобиване на значителна част от това, което е постигнато от други. По такъв начин хората обогатяват душата, обединявайки взаимните духовни владения. Така, с помощта на този метод, човек е способен да избягва извечната склонност да стане жертва на изкривените представи, предубедените мнения и ограничените съждения. Страхът, зависимостта и самомнението могат да се предотвратят само чрез приобщаване към разума на други хора. Аз ви обръщам внимание на факта, че Учителят никога не ви изпраща да се трудите за разширяване на Царството сами: той винаги ви изпраща на път по двойки. И тъй като вечната мъдрост е свръхзнание, оттук следва, че съюзът на мъдростта — голямата или малка социална група — съвместно владее цялото знание.
160:2.8 3. Жизнен ентусиазъм. Изолацията води към изтощаването на енергийния запас на душата. Обединението със събратята е съвършено необходимо за възраждане на жизнелюбието и задължително за поддръжка на куража, необходим за воденето на сраженията, които са следствие от възхода на по-високи нива на живота. Дружбата усилва радостта от живота и прославя неговите победи. Човешките обединения, построени върху любовта и съкровеното общуване, помагат да се избави страданието от съпътстващата печал и в много освобождават лишенията от присъщата им мъка. Наличието на приятел усилва всяка красота и възвисява всяка добродетел. С помощта на разумни символи човекът е способен да извиква и разширява у своите приятели способността за фино възприятие. Едно от висшите достойнства на човешката дружба се заключава в тази сила и възможност за взаимно стимулиране на въображението. Огромната духовна сила е неотменима от съзнанието за беззаветно посвещаване на общото дело — взаимната преданост на космическото Божество.
160:2.9 4. Усилена защита против всяко зло. Обединението на личностите и взаимната любов са надеждна гаранция против злото. Трудностите, страданията, разочарованията и пораженията са по-болезнени и обезкуражаващи, когато се понасят в самота. Обединението не преобразува злото в праведност, но то действително помага съществено за отслабване остротата на болката. Вашият Учител каза: “Щастливи са скърбящите” — ако редом има приятел, който е способен да ги утеши[3]. Съзнанието за това, че живееш за благото на другите и че тези хора също живеят за твое благо, придава сили. Човекът чезне в изолация. Хората се обричат на разочарования, ако виждат само преходните процеси на времето. Когато истинското се отделя от миналото и бъдещето, то става дразнещо пусто. Достатъчно е едно мимолетно зърване на кръга на вечността, за да се пробуди в човека всичко най-добро и да го накара да покаже всичко, на което е способен. И когато в човека се пробужда всичко най-добро, той живее най-безкористен живот заради другите хора — такива като него обитатели на времето и вечността.
160:2.10 Повтарям: такова оживяващо и облагородяващо обединение предполага идеални възможности за съпружески отношения на хората. Разбира се, много се постига и извън брака и в много случаи бракът се оказва неспособен да донесе нравствени и духовни плодове. Твърде често в брак встъпват тези, които търсят други, по-низки ценности в сравнение с тези висши спътници на човешката зрелост. Идеалният брак трябва да стои на нещо по-устойчиво от колебанията на чувствата или изменчивостта само на половото влечение. Той трябва да се основава на истинската и взаимна лична преданост. И ако вие можете да създавате такива надеждни и ефективни частички от човешко обединение, то в своята съвкупност те ще застанат пред света на прославената социална структура — цивилизацията на нравствената зрелост[4]. Такова човечество ще може да пристъпи към частична реализация на идеала на вашия Учител — “мир на земята и добра воля сред хората”. Макар че такова общество не би било съвършено или напълно свободно от зло, то като минимум би се приближило към устойчивостта, която е присъща на зрелостта.
160:3.1 Стремежът към зрелост е невъзможен без работа, а работата изисква енергия. Откъде да се вземат сили за всичко това? Физическите вещи могат да се приемат за нещо, разбиращо се от само себе си, но Учителят добре каза: „Човек не може да живее само с хляб.” Ако ни е дарено нормално тяло и относително добро здраве, ние трябва да преминем към търсене на тези съблазни, които ще действат като стимули, способни да пробудят дремещите в човека духовни сили[5]. Иисус ни научи, че в човека живее Бог; как в такъв случай можем да накараме човека да освободи тези свързани с душата божествени и безкрайни сили? Как да накараме хората да дадат път на Бога, за да може Той да се устреми напред, оживявайки при това нашите души, а след това да служи за просвещаване, възвисяване и благославяне на безкрайното множество други души? Как бих могъл аз, с най-голям успех, навеки да пробудя тези скрити сили, дремещи в нашите души? В едно съм уверен: емоционалното възбуждение не е най-добрият духовен стимул. Възбудата не увеличава енергията; обратното, тя изтощава силите както на разума, така и на тялото. Откъде тогава постъпва енергията за тези велики дела? Вижте своя Учител. Той даже сега се намира в планината, насищайки се със сила, докато ние тук губим енергия. Тайната на целия този проблем е в духовното общуване, в поклонението. От човешка гледна точка това е въпрос на съчетаване на съзерцанието и отмората. Съзерцанието съединява разума с духа; отпускането определя способността за духовна възприемчивост. И тази замяна на слабостта със сила; на страха — с кураж, на собствените желания — с волята на Бога, представлява поклонение. Най-малкото, такава е представата на философа.
160:3.2 Честите повторения на такъв опит се превръщат в навик и с времето стават привични, дават сили за поклонение и се превръщат в духовен характер, който в резултат се възприема от събратята ви като зряла личност. Отначало такива упражнения са трудни и отнемат много време, но когато станат привични, те едновременно носят отдих и икономисват време. Колкото по-сложно става обществото, толкова по-остра е нуждата от създаването от позналите Бога индивиди на правилни защитни методи за запазване и увеличаване на своята духовна енергия.
160:3.3 Друго условие за достигането на зрелост е съвместното приспособяване на социални групи към постоянното изменение на средата. Незрелият индивид извиква в своите събратя враждебно отношение към себе си; зрелият човек се домогва до дружеското участие на своите съратници и с това преумножава плодовете на собствените си усилия.
160:3.4 Моята философия ми казва, че има случаи, когато съм принуден войнствено да отстоявам своята представа за праведност, но аз не се съмнявам в това, че Учителят като по-зряла личност е способен с лекота и изящество да постигне еднаква победа за сметка на своя плодотворен метод, основан на такт и търпимост. Твърде често в борбата за правда се оказва, че победителят и победеният търпят поражение. Вчера чух думите на Учителя: “Ако на мъдреца е нужно да премине през затворена врата, той няма да започне да я чупи, а ще потърси ключ, с който може да я отвори.” Твърде често ние влизаме в борба, само за да убедим себе си, че не ни е страх.
160:3.5 Това ново Евангелие за Царството оказва голяма помощ на изкуството на живота, предоставяйки нов и по-богат стимул към възвишен живот[6]. То дава нова величествена цел — висш смисъл на живота. И тези нови концепции за вечна и божествена цел на съществуването сами по себе си са трансцендентални стимули, пробуждащи това по-добро, което е заключено във висшата същност на човека. На всеки връх на интелектуалната мисъл може да се намери отдих на разума, сила за душата и общуване за духа. От такива преимуществени позиции на висшия живот човекът е способен да преодолее материалните възбуждения, свойствени за по-ниските нива на мисълта — безпокойството, ревността, завистта, отмъстителността и гордостта на незрялата личност. Издигайки се високо, такива души се освобождават от множество срещащи се на пътя противоречия, пораждани от дребни конфликти, благодарение на което придобиват свободата, необходима за осъзнаването на по-високите потоци, пораждани от духовните представи и небесно общуване. Но смисълът на живота трябва ревностно да се пази от съблазънта на лесните и преходни постижения; освен това човекът трябва да се възпитава така, че да стане възприемчив към зловещите опасности на фанатизма.
160:4.1 Съсредоточавайки се върху постигането на вечните реалности, необходимо е да се погрижим и за удовлетворяването на потребностите на мирския живот. Макар че духът е наша цел, плътта си остава факт. Понякога предметите от първа необходимост сами ни попадат в ръцете, но обикновено ние трябва да се сдобиваме с тях чрез своя труд. Двата основни проблема на живота са осигуряването на тленното съществуване и постигането на вечно спасение. Даже проблемът за средствата на съществуване не намира идеално решение без обръщане към религията. Тези два проблема са много индивидуални. Собствено казано, истинската религия не съществува отделно от индивида.
160:4.2 Ето основите на тленния живот, както ги виждам аз:
160:4.3 1. Добро физическо здраве.
160:4.4 2. Ясни и чисти мисли.
160:4.5 3. Способности и умения.
160:4.6 4. Благополучие — жизнени блага.
160:4.7 5. Способност да издържаш на поражения.
160:4.8 6. Култура — образование и мъдрост.
160:4.9 Даже физическите проблеми на телесното здраве и ефективност се решават по най-добър начин при разглеждане от религиозната позиция на учението на Иисус: тялото и разумът са място за пребиваване на дара на Боговете — духа Божий, който става дух човешки. Така разумът на човека се превръща в посредник между материалните неща и духовните реалности.
160:4.10 За получаването на своя дял жизнени блага е необходим ум. Абсолютно погрешно е да се предполага, че благополучието е награда за добросъвестния ежедневен труд. Оказва се, че с изключение на случаите на рядко и случайно придобиване на богатство, материалното възнаграждение на тленния живот протича по добре организирани канали и само тези, които имат достъп до тези канали, могат да разчитат на достойно възнаграждение за своя мирски труд. Бедността винаги трябва да бъде съдбата на тези, които търсят благополучие в изолирани и индивидуални канали. Затова най-важното условие на земното процъфтяване става мъдрото планиране. За успеха се изисква не само отдаденост на своето дело, но и функциониране на човека като участък от един от тези канали за материално благополучие. Ако сте лишени от мъдрост, вие можете да посветите на своето поколение предан живот и да останете без материално възнаграждение; ако случайно сте получили достъп към потоците на богатството, вие можете да се къпете в разкош, не донасяйки никаква полза на своите събратя.
160:4.11 Способностите са онова, което наследявате, докато уменията са това, което придобивате. Животът е нереален за този, който е способен да изпълнява някакво дело както следва, професионално. Умението е един от истинските източници на получаваното от живота удовлетворение. Способността предполага дара на провидението, прозорливост. Не се оставяйте да бъдете излъгани от съблазнителни награди за нечестни постижения; бъдете готови упорито да се трудите, за да получите впоследствие награда, неотменима част от честните усилия. Мъдрият е способен да различи средствата и целите; въобще прекомерното планиране на бъдещето разрушава висшето предназначение на това бъдеще. В търсенето на удоволствия трябва винаги да се стремите да бъдете не само потребител, но и производител.
160:4.12 Тренирайте своята памет така, че тя свято да пази укрепващите и достойни случаи от живота, които вие бихте могли да си спомните по желание — за собствено удоволствие или за назидание. Така в себе си и за себе си създавайте хранилища на красота, добродетел и художествено великолепие. Но най-благородни от всички са скъпите на сърцето спомени за велики мигове на възвишена дружба. И всички тези пазени в паметта ценности оказват своето най-важно и възвисяващо действие при освобождаващото съприкосновение с духовното поклонение.
160:4.13 Но животът ще ви бъде в тежест, ако не се научите да посрещате неуспехите с достойнство. Съществува изкуството на поражението, което благородните души винаги овладяват; вие трябва да се способни да губите, без да унивате, не трябва да се боите от разочарованията. Винаги без колебания признавайте поражението — не се опитвайте да го скриете зад лъжлива усмивка и лъчезарен оптимизъм. Неизменното провъзгласяване на успеха ласкае слуха, но техните крайни резултати ужасяват. Такъв метод е прекият път към създаване на свят на нереалност и към неизбежния крах на окончателно разочарование.
160:4.14 Успехът може да поражда мъжество и да укрепва увереността, но мъдростта идва само в опита от приспособяване към резултатите от собствените поражения. Този, който отдава предпочитание на оптимистичните илюзии вместо на реалността, никога няма да натрупа мъдрост. Само този, който гледа право в лицето фактите и ги съотнася с идеалите, е способен да постигне мъдрост. Мъдростта обхваща както факта, така и идеала и с това спасява своите привърженици от двете безплодни крайности на философията — изключващия факт на идеализма и лишения от духовност материализъм. Тези боязливи души, които са способни да продължават жизнената борба само с помощта на лъжливи илюзии за успех, са обречени на провал и поражение, защото в края на краищата те се пробуждат от сън, състоящ се от собствените им фантазии.
160:4.15 Именно тук, изправяйки се лице в лице с неуспеха и приспособявайки се към пораженията, прозорливата далновидност ни оказва своето най-висше въздействие. Поражението е само частен случай — културен експеримент в процеса на придобиване на мъдрост, в опита на търсещия Бога човек, предприел това вечно начинание, каквото е изследването на вселената. За такива хора поражението е само ново средство за постигане на по-високи нива на вселенската реалност.
160:4.16 В аспекта на вечността пътят на търсач на Бога може да се окаже изключително успешен, даже ако целият му опит на тленен живот изглежда пълен провал, при условие че всеки неуспех обогатява културата с присъщата ú мъдрост и духовност. Не грешете — не бъркайте знанието, културата и мъдростта. В живота те са взаимосвързани, но представляват напълно различни духовни ценности: мъдростта винаги подчинява знанието и възвисява културата.
160:5.1 Вие ми казвахте, че вашият Учител разглежда истинската човешка религия като опит за запознаване на индивида с духовните реалности. Аз винаги съм гледал на религията като на опит за реагиране на човека на нещо такова, което той смята за достойно за благословението и привързаността на цялото човечество. В този смисъл религията символизира нашата най-велика преданост към това, което съответства на низшата човешка представа за идеалите на реалността и пределния стремеж на нашия разум към вечните възможности на духовно постижение.
160:5.2 Когато хората реагират на религията в племенен, национален или расов смисъл, това става, защото те не смятат за пълноценни хора онези, които не се отнасят към тяхната група. Ние винаги смятаме, че обектът на нашата религиозна преданост е достоен за почитанието на всички хора. Религията никога не се свежда само до интелектуални убеждения или философски разсъждения; религията винаги е била и винаги ще бъде способна да реагира на жизнени ситуации; тя е разновидност на поведението. Религията включва в себе си благоговейни мисли, чувства и действия по отношение на някаква реалност, която ние смятаме за достойна за всеобщо поклонение.
160:5.3 Ако нещо е станало религия във вашия опит, от само себе си се разбира, че вие вече сте станали активен проповедник на тази религия, тъй като предполагате, че висшата представа за вашата религия е достойна за поклонение на цялото човечество, на всички разумни същества във вселената. Ако не сте активен мисионер-проповедник на своята религия, то вие се занимавате със самозаблуда, наричайки религия това, което е само традиционно вярване или системна интелектуална философия. Ако вашата религия представлява духовен опит, обектът на вашето поклонение трябва да бъде всеобща духовна реалност и идеал на всички ваши одухотворени идеи. Аз наричам всички религии основани на страха, емоциите, традицията и философията, интелектуални религии, докато тези, които са основани на истински духовен опит, бих нарекъл истински религии. Обектът на религиозна преданост може да бъде материален или духовен, истински или лъжлив, реален или нереален, човешки или божествен. Затова религиите могат да бъдат или благо, или зло.
160:5.4 Моралът и религията не съвпадат задължително. Ако в нравствената система се появи обект на поклонение, такава система може да стане религия. Религия, която престава да подтиква към безрезервна преданост и висша привързаност, може да се прероди във философска система или в морален кодекс. Това нещо, същество, състояние или ред на съществуване, или възможност за постижения, което представлява най-висш идеал за религиозна преданост и е обект на религиозна привързаност на тези, които се покланят, е Бог. С каквото и име да наричат този идеал за духовна реалност, той е Бог.
160:5.5 Социалните характеристики на истинската религия се заключават в това, че тя неизменно се стреми да промени индивида и да преобразува света. Религията предполага съществуването на неразкрити идеали, които значително превъзхождат известни норми на етиката и морала, въплътени даже в най-развитите социални структури на най-зрелите институции на цивилизацията. Религията се стреми към неизвестни идеали, неизследвани реалности, свръхчовешки ценности, божествена мъдрост и истинско духовно придобиване. Истинската религия съответства на всичко това; всички останали вярвания са недостойни да се нарекат религия. Истинската духовна религия е невъзможна без висшия небесен идеал на вечния Бог. Религия без този Бог е изобретение на човека, човешка институция на безжизнени рационални вероучения и безсмислени емоционални церемонии. Религията може да изисква като обект на своята привързаност велик идеал. Но такива идеали за несъществуващата реалност са непостижими; такива идеи са илюзорни. Единствените идеали, които е способен да постигне човек, са божествените реалности и безкрайните ценности, заключени в духовния факт на вечния Бог.
160:5.6 Словото на Бога, идеята за Бога, в противоположност на идеала за Бога, може да стане част от всяка религия, независимо от това доколко наивна или лъжлива може да се окаже тази религия. И в ръцете на тези, които се придържат към нея, тази идея за Бога може да стане всичко, в което те изберат да я превърнат. Религията от по-ниско ниво формира своите представи за Бога в съответствие с естественото състояние на човека. Религиите на по-високо ниво изискват от човешкото сърце да се измени така, че да отговори на идеалите на истинската религия.
160:5.7 Религията на Иисус превъзхожда всички предшестващи представи за идеята за поклонението, тъй като той не само рисува своя Отец като идеал за безкрайната реалност, но уверено провъзгласява, че този божествен източник на ценности и вечен център на вселената, е истински и лично постижим за всяко смъртно създание, което реши да влезе в Царството небесно на Земята и с това да заяви за приемането на богосиновството и човешкото братство. Признавам, че това е най-висшата представа за религията от всички известни някога на света, и заявявам, че по-висша представа е невъзможна, защото това Евангелие обхваща безкрайността на реалността, божествеността на ценностите и вечността на вечните постижения. Подобна концепция представлява постижението на опита на идеализма на висше и пределно нива.
160:5.8 Аз съм не само дълбоко заинтересуван от съвършените идеали на религията на вашия Учител; изпитвам дълбоко вълнение, признавайки своята вяра в неговото утвърждаване на постижимостта на тези идеали за духовни реалности, че вие и аз можем да пристъпим към този продължителен и вечен подвиг вдъхновени от неговите уверения в несъмнеността на това, че с времето ще стигнем до вратите на Рая. Братя мои, аз вярвам, че съм застанал на този път. Заедно с вас вървя по пътя на вечното начинание. Учителят казва, че е дошъл от Отеца и че ще ни покаже пътя. Аз съм напълно уверен в това, че той казва истината. Абсолютно съм убеден, че не съществуват други постижими идеали за реалност или ценности на съвършенството освен вечния Всеобщ Баща.
160:5.9 Следователно аз започвам да се покланям не само на Бога на битието, но и на Бога на възможностите на цялото бъдещо съществуване. Затова вашата привързаност към най-висшия идеал, ако той е реален, трябва да стане привързаността към този Бог на миналите, настоящи и бъдещи вселенски неща и същества. И друг Бог няма, защото съществуването на друг Бог е невъзможно. Всички останали богове са плод на въображението, илюзии на смъртния разум, на изкривяване на погрешна логика и идолите — резултат от самозаблудата на техните творци. Да, религията без този Бог е възможна, но тя е лишена от всякакъв смисъл. И ако вие се стремите да замените реалността на този идеал за живия Бог с думата “Бог”, то вие само се заблуждавате, заменяйки идеала — божествената реалност, с идеи. Подобни религии са само вярвания, основани на илюзорни мечтания.[7]
160:5.10 В ученията на Иисус аз виждам религията в най-добрия смисъл на тази дума. Това Евангелие ни позволява да търсим истинския Бог и да Го намерим. Но готови ли сме да платим такава цена за влизане в Царството небесно? Искаме ли ново раждане, желаем ли възсъздаване? Готови ли сме да подложим себе си на този необикновено тежък процес на унищожаването на “аз”-а и възстановяването на душата? Нима Учителят не каза: “Този, който поиска да запази своя живот, ще го загуби. Не мислете, че съм дошъл да донеса на земята мир — аз донесох душевна борба”? Разбира се, след като заплатим цената за посвещаването си на изпълнението на волята на Отеца, ние действително придобиваме огромен покой, ако продължаваме да вървим по тези духовни пътища на посветения живот.[8][9]
160:5.11 Сега ние действително се отказваме от съблазните на известния порядък на битието и безрезервно посвещаваме себе си на търсенето на неизвестния и неизследван порядък на битието на един бъдещ живот на приключения във висшите светове, където господства по-висшият идеализъм на божествената реалност. Ние търсим такива начини на изразяване, с помощта на които бихме могли да предадем на нашите събратя представите за реалностите на идеализма, заключени в религията на Иисус, и ние непрекъснато ще се молим за деня, когато цялото човечество ще бъде обхванато от единно видение за най-висшата истина. Засега основната представа за Отеца, пазена в нашите сърца, се състои в това, че Бог е Дух, а изразявана към нашите ближни — в това, че Бог е Любов[10][11].
160:5.12 Религията на Иисус изисква жив духовен опит. Останалите религии могат да се заключават в традиционни вярвания, емоционални преживявания, философско съзнание и във всичко споменато по-горе, но учението на Иисус изисква възход на действителните нива на реалния духовен прогрес.
160:5.13 Осъзнатият стремеж да станеш подобен на Бога не е истинска религия. Усещането на чувство за поклонение на Бога не е истинска религия. Осъзнатото намерение да се откажеш от себе си и да служиш на Бога не е истинска религия. Мъдростта на разсъждението, че дадената религия е най-добрата от всички, не е религия като личен и духовен опит. Истинската религия има отношение към предназначението и реалността на постижението, както и към реалността и идеализма на това, което е чистосърдечно прието от вярата. И всичко това трябва да стане наше лично достояние благодарение на откровението на Духа на Истината.
160:5.14 Така завърши разсъждението на гръцкия философ — един от най-великите представители на своя народ, който повярва в Евангелието на Иисус.
| Документ 159. Пътешествие в Декаполис |
Индекс
Множествена версия |
Документ 161. Продължение на беседата с Родан |