© 2014 Фондация Урантия
| Документ 163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан |
Индекс
Множествена версия |
Документ 165. Начало на мисионерската дейност в Перея |
164:0.1 ДОКАТО се установяваше лагерът край Пела, Иисус, вземайки със себе си Натанаил и Тома, тайно отиде в Йерусалим на празника Освещение на храма. Едва когато преминаха Йордан при витанския брод, двамата апостоли разбраха, че техният Учител е отишъл в Йерусалим. Осъзнавайки, че той сериозно е решил да присъства на празника Освещение на храма, те започнаха колкото могат да уговарят Иисус и се опитваха да го разубедят, използвайки всевъзможни доводи. Но техните усилия се оказаха напразни; Иисус беше изпълнен с решимост да посети Йерусалим. На всички техни уговорки, на всички техни предупреждения, че да се отдават в лапите на Синедриона е безумно и опасно начинание, той отговаряше само едно: “Докато не се е изпълнило моето време, бих искал да дам на тези учители на Израил още една възможност да видят светлината.”
164:0.2 По пътя към Йерусалим двамата апостоли продължаваха да изразяват опасения и да изказват съмнения в разумността на това явно самонадеяно начинание. Те стигнаха Йерихон към четири и половина и се приготвиха да спрат тук, за да пренощуват.
¶ 1. РАЗКАЗЪТ ЗА ДОБРИЯ САМАРЯНИН
164:1.1 Тази вечер около Иисус и двамата апостоли се събраха много хора — те задаваха въпроси, на много от които отговаряха апостолите, а други обсъждаше Иисус. В хода на вечерта един законник, в опит да въвлече Иисус в компрометиращ го спор, каза: “Учителю, бих искал да те попитам как трябва да постъпвам, за да наследя вечен живот?” Иисус отговори: “Какво е написано в Закона и при пророците? Как ти разбираш Писанията?” Законникът, познаващ ученията както на Иисус, така и на фарисеите, отговори: “Възлюби Господа Бога от цялото си сърце, цялата си душа, целия си разум и цялата си сила и възлюби ближния си, както самия себе си[1].” Тогава Иисус каза: “Ти отговори вярно; постъпвай така и ще придобиеш вечен живот[2].”
164:1.2 Но задавайки своя въпрос, законникът не беше напълно искрен и желаейки да оправдае себе си, а също така надявайки се да смути Иисус, той реши да му зададе още един въпрос. Като се приближи до Учителя, той каза: “И все пак, Учителю, аз бих те помолил да ми кажеш кой именно е мой ближен?” Законникът зададе този въпрос с надеждата да хване Иисус в капан — да го накара да направи някакво изявление, което би противоречало на юдейския закон, определящ ближните като “децата на един народ”[3]. На всички останали юдеите гледаха като на “псета езически”. Този законник беше в общи черти запознат с ученията на Иисус и затова знаеше, че Учителят се придържа към различни възгледи; затова той се надяваше да го накара да каже нещо такова, което да може да бъде изтълкувано като оскърбление на свещения закон[4].
164:1.3 Но Иисус разбра намеренията на законника и вместо да попадне в капана, разказа на своите слушатели историята, добре разбирана от всеки жител на Йерихон. Иисус каза: “Един човек вървял от Йерусалим към Йерихон и попаднал на жестоки разбойници, които го ограбили, свалили му дрехите, набили го и си отишли, оставяйки го полумъртъв. Случайно по този път минавал свещеник и когато той открил ранения и видял неговото плачевно състояние, преминал от другата страна на пътя. Дошъл на това място и левит и, виждайки този човек, също преминал от другата страна. И, ето, приблизително по същото време някакъв самарянин, тръгнал към Йерихон, се натъкнал на този човек и като видял, че е ограбен и пребит, се съжалил над него; приближавайки се към него, той му превързал раните, умивайки ги със зехтин и вино, качил го на своето магаре и го довел тук, в странноприемницата, където се грижил за него. На следващия ден той дал на стопанина на странноприемницата малко пари и казал: “Погрижи се както следва за моя другар, а ако похарчиш за него нещо повече от това, ще ти ги дам, когато се върна.” Сега позволи ми да те попитам: кой от тези трима се оказал ближен на този, който попадна в ръцете на разбойниците?” И когато законникът видя, че се е хванал в собствения си капан, той отговори: “Този, който се е съжалил над него.” А Иисус каза: “Върви и постъпвай по същия начин[5].”
164:1.4 Законникът отговори “този, който се е съжалил над него”, за да не произнесе ненавистната дума “самарянин”. На въпроса: “Кой е моят ближен?”, на законника се наложи да даде именно този отговор, който желаеше Иисус и който — ако го беше дал Иисус, щеше да стане пряко основание за обвинение в ерес. Иисус не само смути нечестния законник, но и разказа на своите слушатели историята, която беше едновременно прекрасно наставление за всичките му последователи и сурово осъждане на всички евреи за тяхното отношение към самаряните. Оттогава тази история продължи да поддържа братска любов във всички, които повярваха в Евангелието на Иисус.
¶ 2. В ЙЕРУСАЛИМ
164:2.1 Иисус посети празника на храма, за да възвести Евангелието на поклонниците от цялата империя. Сега той пристигна на празника Освещение на храма с една единствена цел: да предостави на Синедриона и юдейските водачи още една възможност да видят светлината[6]. Главното събитие в тези няколко дни, прекарани в Йерусалим, стана в петък вечерта в дома на Никодим. Тук се събраха около двадесет и петима религиозни вождове, повярвали в ученията на Иисус. Четиринадесет от тях тогава бяха — или бяха били до неотдавна — членове на Синедриона. На тази среща присъстваха Евер, Матадорм и Йосиф Ариматейски.
164:2.2 В този случай всички слушатели на Иисус бяха учени хора и както те, така и двамата негови апостоли бяха поразени от кръгозора на Учителя и от дълбочината на неговите забележки, изказани пред това знатно общество. От времето на своите беседи в Александрия, Рим и на островите в Средиземно море Иисус не беше проявявал такива обширни познания и не беше демонстрирал такова разбиране на човешките дела — както мирски, така и религиозни.
164:2.3 Когато наближи краят на тази кратка среща, всички се разотидоха озадачени от личността на Учителя, очаровани от неговите благородни маниери и влюбени в този човек. Те се бяха опитали да дадат на Иисус съвет относно неговото желание да завоюва на своя страна и останалите членове на Синедриона. Учителят внимателно изслуша техните предложения, но не отговори нищо. Той прекрасно разбираше, че всичките им планове са неизпълними. Предполагаше, че повечето юдейски водачи никога няма да приемат Евангелието за Царството; при все това той даде на всички тях последна възможност да направят избор. Но тръгвайки тази вечер за нощувка на Елеонската планина заедно с Натанаил и Тома, той още не беше решил какъв метод да избере, за да привлече отново вниманието на Синедриона към своя труд.
164:2.4 Онази нощ Натанаил и Тома почти не спаха — дотолкова бяха поразени от това, което чуха в дома на Никодим. Те много размишляваха над последната забележка на Иисус в отговор на предложението на предишните и днешни членове на Синедриона да се изправят заедно с тях преди седемдесетте. Учителят каза: “Не, мои братя, такава крачка би била напразна. Вие бихте умножили гнева, който ще се стовари на вашите глави, но с нищо не бихте смекчили тяхната ненавист към мен. Нека всеки от вас се занимае с делото на Отеца, подчинявайки се на повелите на собствения си дух; Аз още веднъж ще привлека вниманието към Царството така, както реши да направи това моят Отец.”
¶ 3. ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА СЛЕПИЯ ПРОСЯК
164:3.1 На следващата сутрин и тримата дойдоха на закуска във Витания при Марта, след което веднага тръгнаха за Йерусалим. В тази съботна сутрин, когато Иисус и двама от неговите апостоли се приближаваха към храма, те забелязаха известния в окръга просяк — сляп от рождение, да седи на своето обичайно място[7]. Макар че просяците не просеха и не получаваха подаяния в съботните дни, на тях им се позволяваше да седят на своите обичайни места. Иисус спря и погледна просяка. Внимателно гледайки този сляп по рождение човек, му хрумна как може да привлече вниманието на Синедриона и други юдейски водачи и религиозни учители към своята мисия на Земята.
164:3.2 Докато Иисус стоеше пред слепия потънал в своите мисли, Натанаил, размишлявайки за възможната причина за слепотата на този човек, попита: “Учителю, щом той се е родил сляп, то кой е съгрешил: самият той или неговите родители?”[8]
164:3.3 Равините учеха, че всички случаи на вродена слепота бяха следствие от греха. Не само зачатието на децата ставаше в грях, но детето можеше да се роди сляпо и в резултат на някакъв грях, извършен от неговия баща. Те даже учеха, че такива недостатъци могат да бъдат следствие от греха или друга слабост на майката по време на износването на детето.
164:3.4 Във всички тези краища отдавна съществуваше вярата в превъплъщението. Древните еврейски учители — наред с Платон, Филон и есеите — допускаха, че в течение на едно въплъщение хората могат да пожънат това, което са посели за времето, предшестващо съществуването; затова се смяташе, че в този живот те се разплащат за грехове, извършени в предишни животи. На Учителя беше трудно да накара хората да повярват, че техните души нямат предишни съществувания.
164:3.5 При цялата парадоксалност на тази практика евреите смятаха за във висша степен похвално дело да подават милостиня на слепите просяци, макар че слепотата на тези просяци се приемаше като следствие от греха. Тези слепи, както винаги, непрекъснато повтаряха монотонно на минувачите: “О, милосърдни, помогнете на слепия и това ще ви се зачете.”
164:3.6 Иисус започна да обсъжда този случай с Натанаил и Тома, не само защото вече беше решил да използва слепия като средство в този ден още веднъж да привлече вниманието на юдейските водачи към своята мисия, но и защото той винаги призоваваше своите апостоли да търсят истинските причини за всички явления — природни и духовни. Той често ги предупреждаваше против разпространената тенденция да приписват духовни причини на обичайни физически явления.
164:3.7 Иисус реши да се възползва от този просяк в своите планове, но преди да направи каквото и да било за слепия, когото наричаха Йосия, той отговори на въпроса на Натанаил. Учителят каза: “Нито той е съгрешил, нито неговите родители, а за да може чрез него да се проявят деянията Божии[9]. Тази слепота е възникнала в него по естествен начин, но сега ние трябва да извършим делото на Този, Които ме е изпратил, докато е още ден, защото неизбежно ще дойде нощта, когато ние вече няма да можем да направим това, което се каним да свършим. Докато съм в света, аз съм светлината на света, но ще мине съвсем малко време и аз няма да съм с вас.”
164:3.8 Казвайки това, Иисус се обърна към Натанаил и Тома: “Да сътворим зрение на този сляп в събота, за да дадем на книжниците и фарисеите всички основания, необходими им за обвиняване на Сина Човешки.” След това, наклонявайки се, той плю на земята и смеси глината със слюнка[10]. Говорейки за всичко това така, че слепият да може да чуе, той се приближи до Йосия и положи глината на невиждащите му очи с думите: “Иди, синко, измий тази глина в Силоамската къпалня и веднага ще придобиеш зрение.” И когато Йосия се изми в Силоамския водоем, той се върна при своите другари и семейство зрящ.
164:3.9 Доколкото през целия си живот беше просил милостиня, той не владееше никакъв друг занаят. Затова, когато първият възторг от сътвореното зрение премина, Йосия се върна на това място, където обикновено просеше подаяния. Забелязвайки, че той вижда, неговите другари, съседи и всички, които го познаваха преди, започнаха да се чудят: “Нима това не е слепият просяк Йосия?” Някои казваха, че това е той, докато други твърдяха: “Не, този прилича на него, но е зрящ[11].” Но когато попитаха самия Йосия, той отговори: “Това съм аз.”
164:3.10 Когато започнаха да го питат как е прогледнал, той отговаряше: “Човек на име Иисус дойде тук и, говорейки за мен със своите другари, смеси слюнка с глина, помаза очите ми и ме изпрати да се измия в Силоамската къпалня. Аз направих както повели този човек и веднага прогледнах. Оттогава изминаха само няколко часа. Засега аз все още не разбирам много от това, което виждам[12].” И когато хората, които започнаха да се събират около него, попитаха къде да намерят този странен човек, който го е изцелил, той можа само да отговори, че не знае.
164:3.11 Това е едно от най-странните чудеса, сътворени от Учителя. Този човек не молеше за изцеление. Той не знаеше, че Иисус, изпращайки го да се измие в Силоамската къпалня и обещавайки му зрение, е този пророк от Галилея, който проповядваше в Йерусалим на празника в храма. Този човек слабо вярваше, че ще прогледне, но в онези дни хората дълбоко вярваха в силата на слюнката на велик или свят човек, образован учител или свят пророк. Затова той направи така, както повели Иисус.
164:3.12 Иисус използва глина и слюнка и го изпрати да се измие в символичната Силоамска къпалня по три причини:
164:3.13 1. Това не беше чудотворен отговор на вярата на индивида. Това беше чудо, което Иисус реши да сътвори за свои собствени цели, но което беше направено от него така, че този човек да може да извлече за себе си продължителна полза.
164:3.14 2. Тъй като слепият не беше молил за изцеление и неговата вяра беше слаба, тези материални действия трябваше да го обнадеждят. Бидейки суеверен човек, той действително вярваше в силата на слюнката и знаеше, че Силоамската къпалня е полусвещено място. Но той едва ли би отишъл там, ако не му беше необходимо да отмие глината, с която бяха помазани очите му. В тази процедура имаше точно толкова обредност, колкото беше необходима, за да го накара да действа.
164:3.15 3. Но Иисус имаше и трета причина, за да прибегне към такива материални средства за изпълнение на това уникално действие: за сметка на това чудо, извършено изключително в подчинение на своето собствено решение, той искаше да научи своите последователи — както съвременниците си, така и представителите на всички бъдещи епохи — да не презират и да не отричат материалните средства за лечение. Той искаше хората да престанат да смятат чудесата за единствен метод за лечение на човешки болести.
164:3.16 В тази съботна сутрин, близо до йерусалимския храм, Иисус по чудодеен начин даде на този човек зрение на първо място заради това, открито да отправи предизвикателство към Синедриона и всички еврейски учители и вождове[13]. Това беше неговият начин да заяви открит разрив с фарисеите. Всичко, което той правеше, винаги се отличаваше с позитивност. Именно за да накара Синедриона да разгледа тези въпроси, той доведе своите двама апостоли при този човек следобед в събота и преднамерено провокира дебатите, които накараха фарисеите да обърнат внимание на това чудо.
¶ 4. ЙОСИЯ ЗАСТАВА ПРЕД СИНЕДРИОНА
164:4.1 Към средата на втората половина от деня за изцелението на Йосия вече говореха вече в целия храм, във връзка с което Синедрионът реши да се събере на съвет на своето обичайно място в храма. Те взеха това решение в нарушение на действащото правило, забраняващо на Синедриона да се събира в съботни дни. Иисус знаеше, че това нарушаване на съботата ще бъде едно от главните обвинения срещу него при последното изпитание, и искаше да застане пред Синедриона по обвинение в изцеляване на слепия в събота, в нарушение на техните собствени закони.
164:4.2 Но те не извикаха Иисус, защото се бояха от него. Вместо това веднага изпратиха за Йосия. След няколко предварителни въпроса председателят на Синедриона (присъстваха около петдесет човека) се разпореди Йосия да разкаже какво е станало с него. За времето, изминало след неговото сутрешно изцеление, Йосия узна от Тома, Натанаил и други, че фарисеите са недоволни от неговото изцеление в събота и че всички, имащи отношение към това, могат да очакват от тях неприятности; но Йосия още не разбираше, че Иисус е този, когото наричаха Избавител. Затова на разпита от фарисеите той каза: “Този човек дойде, положи на очите ми глина, поръча ми да се измия в Силоам и, ето, сега аз виждам.”[14]
164:4.3 Един от по-възрастните фарисеи произнесе дълга реч и каза: “Този човек не може да бъде от Бога, защото вие виждате, че той не съблюдава съботата. Той е нарушил закона първо с това, че е направил глина; също и с това, че е изпратил този просяк да се измие в Силоам в събота. Такъв човек не може да бъде учител, изпратен от Бога[15].”
164:4.4 Тогава един от младите членове на съвета, който тайно вярваше в Иисус, каза: “Ако този човек не е изпратен от Бога, то как може да направи такова нещо? Ние знаем, че простият грешник е неспособен да прави такива чудеса. Всички ние познаваме този просяк и това, че е роден сляп; сега той вижда. Не искаш ли да кажеш, че този пророк прави всички тези чудеса със силата на княза на дяволите?” И на всеки фарисей, който се осмеляваше да обвини или осъди Иисус, се намираше друг, който ставаше, задавайки трудни и обезкуражаващи въпроси, така че между тях възникнаха сериозни разногласия[16]. Виждайки какъв обрат вземат събитията, председателят на събранието реши да охлади нажежените страсти и да продължи разпита на самия Йосия. Обръщайки се към него, той попита: “Какво можеш да кажеш за този човек, Иисус, който, както ти твърдиш, ти даде зрение?” И Йосия отговори: “Аз мисля, че той е пророк[17].”
164:4.5 Водачите бяха изключително обезпокоени и, не знаейки какво още да предприемат, решиха да изпратят за родителите на Йосия, за да изяснят действително ли той е бил роден сляп[18]. На тях не им се искаше да вярват в изцелението на просяка.
164:4.6 В Йерусалим добре знаеха не само това, че на Иисус беше отказан достъп до всички синагоги, но и това, че и вярващите в неговото учение биваха гонени от синагогите — отлъчвани от религиозното братство на Израил, което означаваше лишаване от всякакви права и привилегии в цялото еврейско общество, с изключение на правото да купуват предмети от първа необходимост.
164:4.7 Затова, когато родителите на Йосия — бедни и наплашени души, застанаха пред внушаващия благоговеен страх Синедрион, те се побояха да говорят открито. Председателят на съда попита: “Ваш ли е този син? И следва ли да разбираме, че той се е родил сляп? Ако това е така, то как сега той е зрящ?” Тогава бащата на Йосия, подкрепян от неговата майка, каза: “Ние знаем само, че нашият син беше роден сляп, но как се е случило така, че е започнал да вижда, или кой е този човек, който му е върнал зрението, ние не знаем. Попитайте него; той е пълнолетен, нека сам разкаже за себе си[19].”
164:4.8 След това те повторно извикаха Йосия. Първоначалният план — да проведат редовен съд, не успяваше и някои от тях се чувстваха неловко поради това, че правят всичко това в събота; затова извиквайки Йосия, те се опитаха да го объркат, използвайки друг подход. Чиновникът на съда се обърна към бившия слепец: “Защо не въздаваш хвала на Бога за това, което е станало? Защо не ни казваш цялата истина за това, което е станало? Всички ние знаем, че този човек е грешник. Защо отказваш да постигнеш истината? Знаеш, че и ти, и този човек се обвинявате в нарушаване на съботата. Нима не желаеш да изкупиш своя грях и да признаеш за свой изцелител Бога, ако както преди твърдиш, че днес ти е било възвърнато зрението?”[20]
164:4.9 Но Йосия не беше глупак, а и чувство за хумор не му липсваше. Затова той отговори на чиновника на съда: „Грешник ли е този човек или не, не зная, но знам едно — че бях сляп, а сега виждам.” И тъй като не им се отдаде да подмамят Йосия в капан, те продължаваха да го питат: “Как именно той ти даде зрение? Какво конкретно направи за теб? Какво ти каза? Караше ли те да вярваш в него?”[21]
164:4.10 Йосия отговори с известно раздразнение: “Аз ви разказах подробно как стана всичко, но вие не повярвахте на думите ми. Защо искате да чуете всичко отново? Да не би случайно и вие да се каните да станете негови ученици?” След тези думи се вдигна шум[22]. Заседанието беше прекъснато и работата едва не стигна до бой, защото водачите се хвърлиха към Йосия, възклицавайки гневно: “Самият ти можеш да се смяташ за ученик на този човек, а ние сме ученици на Мойсей — ние сме учители на закона Божий. Ние знаем, че Бог е говорил чрез Мойсей; що се отнася до този човек, Иисус, ние не знаем откъде се е взел той.”
164:4.11 Тогава Йосия се качи на една пейка и изкрещя на всички, които можеха да го чуят: “Послушайте, вие, наричащи се учители на целия Израил, какво ще ви кажа — ето го голямото чудо, защото вие признавате, че не знаете откъде е този човек, но със сигурност знаете от изслушаното от вас свидетелство, че той ми даде зрение. Ние всички знаем, че Бог не върши такива чудеса за нечестивите; че Бог би извършил това само по молба на истинския вярващ, такъв, който е свят и праведен. Вие знаете: все още никога не се е случвало някой да е дал зрение на човек, който се е родил сляп. Вижте ме всички и осъзнайте както беше извършено днес в Йерусалим! Аз ви казвам: ако този човек не беше от Бога, той нямаше да може да направи това[23].” И разотивайки се, обзети от гняв и смущение, членовете на Синедриона му викаха: “В грях си се родил и се опитваш да ни поучаваш? Може би в действителност ти не си бил роден сляп; но даже и да са ти дали зрение в събота, то това е било направено със силата на княза на дяволите.” И те веднага отидоха в синагогата, за да отлъчат Йосия[24].
164:4.12 Когато започна това дознание, Йосия имаше смътни представи за Иисус и за природата на своето изцеление. Голяма част от показанията, с които той толкова умно и смело излезе пред върховния съд на целия Израил, се формираха в неговото съзнание в хода на това разследване, което се провеждаше по такъв нечестен и несправедлив начин.
¶ 5. ОБУЧЕНИЕТО В ПРИТВОРА НА СОЛОМОН
164:5.1 В течение на цялото заседание на Синедриона, провеждано в нарушението на съботата в една от залите на храма, Иисус се разхождаше наблизо, учейки хората в притвора на Соломон, и се надяваше, че ще го извикат в Синедриона, където ще може да разкаже благата вест за свободата и радостта на божественото синовство в Царството Божие. Но те се страхуваха да изпратят за него. Тези внезапни публични появи на Иисус в Йерусалим винаги ги объркваха. Иисус им даде същия този повод, който те с такова нетърпение очакваха, но те не се решиха да го извикат в Синедриона даже като свидетел — да не говорим да го арестуват.
164:5.2 В Йерусалим беше средата на зимата и хората идваха в притвора на Соломон, за да могат поне донякъде да се скрият от лошото време; и докато тук се намираше Иисус, те му задаваха много въпроси и той ги учеше повече от два часа. Някои еврейски учители се опитаха да го подмамят в капан, питайки го пред всички: “Докога ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месия, защо не ни го кажеш направо?” Иисус отговори: “Много пъти ви говорих за себе си и за моя Отец, но вие не ми вярвате[25]. Нима не виждате, че тези дела, които творя в името на моя Отец, сами говорят за мен? Но мнозина от вас не вярват, защото не принадлежат към моето паство. Учителят на истината привлича само тези, които се стремят към истината и жадуват за праведност. Моето паство се вслушва в моя глас и аз го познавам, и то ме следва[26]. И на всички, които следват моето учение, аз давам вечен живот; те няма да загинат никога и никой няма да ги отведе изпод ръката ми. Моят Отец, Който ми даде тези деца, и аз сме едно.” Някои от невярващите евреи се хвърлиха там, където още продължаваше строителството на храма, за да съберат камъни и да пребият Иисус, но вярващите ги удържаха[27].
164:5.3 Иисус продължаваше да учи: “Аз извърших за вас много добри дела по волята на моя Отец, а затова позволете ми да ви попитам: за кое от тях се каните да ме пребиете с камъни?” Един от фарисеите отговори: “Не за добрите дела се каним да те пребием, а за това, че ти, простият смъртен, богохулстваш, осмелявайки се да се сравняваш с Бога[28][29].” Иисус отговори: “Вие обвинявате Сина Човешки в богохулство, защото отказвате да ми вярвате, когато ви заявявах, че съм изпратен от Бога. Ако не извършвам деяния Божии, не ми вярвайте, но на мен ми се струва, че ако аз ги извършвам, то вие — даже ако не вярвате в мен — трябва да повярвате на моите деяния. Но за да не се съмнявате в това, което възвестявам, позволете ми още веднъж да заявя, че Отецът е в мен и аз съм в Отеца и че така, както Отецът пребивава в мен, така и аз ще пребивавам във всеки, който повярва в това Евангелие.” И когато хората чуха тези думи, много от тях побегнаха, за да съберат камъни и да го пребият, но той напусна територията на храма. Срещайки се с Натанаил и Тома, които присъстваха на заседанието на Синедриона, той почака заедно с тях, докато Йосия не излезе от залата за заседания.
164:5.4 Иисус и двамата апостоли отидоха да търсят Йосия у дома му, след като узнаха, че е бил изгонен от синагогата. Когато дойдоха при него, Тома го извика в градината и Иисус, обръщайки се към него, каза: “Йосия, вярваш ли в Сина Божий?” Йосия отговори: “Кажи ми кой е той, за да мога да повярвам в него.” И Учителят каза: “Ти го видя и чу и това е този, който говори сега с теб.” А Йосия отговори: “Вярвам, Господи”, и падайки ничком, му се поклони[30].
164:5.5 Когато узна, че е изгонен от синагогата, Йосия изпадна в униние и падна духом, но се окуражи, когато Иисус му повели веднага да се приготви, за да отиде заедно с тях в лагера в Пела. Този простодушен жител на Йерусалим действително беше изгонен от юдейската синагога, но вижте: самият Създател на вселената го води напред към единението с духовната аристокрация на това време и това поколение.
164:5.6 Иисус напусна Йерусалим и се върна тук отново, едва преди да се приготви да напусне този свят. Заедно с двамата апостоли и Йосия Учителят тръгна обратно към Пела[31]. Йосия се оказа един от тези, в които семената на чудотворната помощ на Иисус донесоха плодове, тъй като през целия си останал живот той проповядваше Евангелието за Царството.
| Документ 163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан |
Индекс
Множествена версия |
Документ 165. Начало на мисионерската дейност в Перея |
¶ препратки
- ↑ Какво трябва да направя за вечен живот?: Лк 10:25-28.
- ↑ Коя е най-голямата заповед?: Мт 22:34-40; Мк 12:28-31.
- ↑ Кой е моят ближен?: Лк 10:29.
- ↑ Кучетата на езичниците: Мт 15:26-27; Мк 7:27-28.
- ↑ Добрият самарянин: Лк 10:30-37.
- ↑ Никодим: Йн 3:1-9; Йн 7:50; Йн 19:39.
- ↑ Сляп просяк: Йн 9:1.
- ↑ Слепецо, кой съгреши?: Йн 9:2.
- ↑ Никой не е съгрешил: Йн 9:3-5.
- ↑ Иди да измиеш глината и виж: Йн 9:6-7.
- ↑ Просяк: „Аз съм той.“: Йн 9:8-9.
- ↑ Просякът обяснява изцелението: Йн 9:10-12.
- ↑ В събота близо до храма: Йн 9:14.
- ↑ Просяк обяснява на Синедриона: Йн 9:13-15.
- ↑ Нарушител на закона, не учител от Бога: Йн 9:16a.
- ↑ Сериозно разделение в Синедриона: Йн 9:16b.
- ↑ Той е пророк.: Йн 9:17.
- ↑ Синедрионът изпраща за родителите: Йн 9:18.
- ↑ Отговор на родителите: Йн 9:19-23.
- ↑ Припомняне на „сляп“ просяк: Йн 9:24.
- ↑ Как е отворил очи?: Йн 9:25-26.
- ↑ Синедрионът в смут: Йн 9:27-29.
- ↑ „Речта на слепия“: Йн 9:30-33.
- ↑ Изгонен от синагогата: Йн 9:34.
- ↑ Ти ли си Месията?: Йн 10:22-31.
- ↑ Овцете чуват глас, знаят: Йн 10:3-4.
- ↑ Баща ми и аз сме едно: Йн 1:1; Йн 5:17-18; Йн 10:30,38; Йн 12:44-45; Йн 14:7-11,20; Йн 17:11,21-22.
- ↑ Заплашва да убие с камъни Исус: Йн 10:36-39.
- ↑ Прави себе си равен на Бога: Йн 10:32-33.
- ↑ „Слепият“ човек се обръща: Йн 9:35-38.
- ↑ Завръщане в Транс Йордания: Йн 10:40.