© 2014 Фондация Урантия
| Документ 164. На празника освещение на храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 166. Последното посещение на северна Перея |
165:0.1 Във вторник, 3 януари 30 година от н.е., Абнер — бившият ръководител на дванадесетте апостола на Йоан Кръстител, назорей, в миналото явяващ се глава на школата на назореите в Ен-Геди, а днес станал ръководител на седемдесетте посланика на Царството, извика своите съратници и им даде последни наставления преди да ги изпрати на мисионерско пътешествие по всички градове и села на Перея. Тази мисионерска дейност продължи почти три месеца и стана последното служене на Учителя. След това Иисус отиде в Йерусалим, където премина през своите завършващи изпитания в плът. Седемдесетте евангелисти, на които периодически помагаха Иисус и дванадесетте апостоли, се трудеха в следните големи и малки градове, както и в около петдесет села: Сафон, Гадара, Макад, Арбела, Рамат, Едрай, Босора, Каспин, Миспех, Гераса, Рагаба, Сокхот, Аматус, Адам, Фануил, Капитолиас, Дион, Атитай, Гада, Филаделфия, Йогвея, Галаад, Ветнимра, Тир, Елеале, Ливиас, Есевон, Калирхое, Вет-Фегор, Ситим, Севам, Медева, Бет-Маон, Ареополис и Ароир.
165:0.2 По време на това пътешествие из Перея женският корпус, състоящ се вече от шестдесет и двама човека, пое почти всички грижи за болните. Това беше завършващият период от формирането на по-висши духовни аспекти на Евангелието на Царството, с което се обясняваше отсъствието на чудеса. В никоя друга част на Палестина апостолите и учениците на Иисус не отделяха толкова много внимание на работата, както в Перея, и в нито един друг район неговите учения не получиха толкова широко признание сред по-осигурените класи.
165:0.3 В онези времена Перея беше почти в равна степен юдейска и езическа, тъй като при Юда Макавей стана масовото изгонване на евреите от тези региони. Перея беше най-красивата и живописна провинция в цяла Палестина. Евреите обикновено я наричаха “земята отвъд Йордан”.
165:0.4 В течение на целия този период Иисус делеше своето време между лагера в Пела и пътешествията, на които ходеше заедно с дванадесетте, помагайки на седемдесетте евангелисти в различните градове, където те учеха и проповядваха. По разпореждане на Абнер седемдесетте кръщаваха всички вярващи, макар че Иисус не им беше давал такива указания.
165:1.1 Към средата на януари в Пела се събраха вече повече от хиляда и двеста човека. Когато Иисус се намираше в лагера, той поне веднъж на ден учеше тези хора; обикновено, ако не валеше дъжд, той учеше в девет часа сутринта[1]. Петър и другите апостоли учеха всеки ден до обед. Вечерите Иисус отговаряше на въпросите на дванадесетте и на други подготвени ученици. На вечерните занятия присъстваха около петдесет човека.
165:1.2 Към средата на март, когато Иисус отиде в Йерусалим, повече от четири хиляди човека се събираха всяка сутрин на сутрешната проповед на Учителя или Петър. Иисус реши да завърши своя труд в плът в този момент, когато интересът към неговото учение достигне висока степен — най-висшето ниво за цялото време на лишения от чудеса, стадий на прогрес на Царството. Макар че три четвърти от присъстващите бяха търсачи на истината, имаше и много фарисеи от Йерусалим и други места, както и голям брой скептици и заядливи хора.
165:1.3 Иисус и дванадесетте апостоли отделяха много време на народа, събрал се в лагера край Пела. Апостолите почти не участваха в мисионерските пътешествия и само понякога тръгваха на път заедно с Иисус, за да навестят съратниците на Абнер. Абнер беше добре запознат с Перея, тъй като именно тук неговият предишен учител Йоан Кръстител изпълни голяма част от своя труд. След началото на мисионерското пътешествие в Перея Абнер и седемдесетте вече не се върнаха в лагера край Пела.
165:2.1 Група от повече от триста жители на Йерусалим — фарисеи и други — тръгна след Иисус на север, в Перея, където в края на празника на обновлението той спешно напусна областта, подвластна на юдейските управители; и именно пред тези еврейски учители и водачи, а също и пред дванадесетте апостоли Иисус изнесе проповедта “За добрия пастир”. След едночасова непринудена беседа Иисус, обръщайки се към група от приблизително сто човека, каза:
165:2.2 “Тази вечер трябва да ви разкажа много неща и тъй като сред вас има немалко мои ученици, а някои от присъстващите са моите най-зли врагове, аз ще изложа своето учение като притча, така че всеки да извлече от нея това, което намери отклик в неговото сърце.
165:2.3 Днес пред мен има хора, готови да умрат за мен и за това Евангелие за Царството, и в бъдеще някои от вас ще се пожертват; тук присъствате и вие, робите на традицията, следващи ме от Йерусалим и заедно със своите заслепени и заблудени вождове стремящи се да убият Сина Човешки. Моят днешен живот в плът ще стане съд за едните и за другите — пастири истински и пастири лъжливи[2]. Ако лъжливият пастир е слепец, той би бил безгрешен, но вие твърдите, че виждате. Вие заявявате, че сте учители на Израил, затова вашият грях ще остане на вас.
165:2.4 Истинският пастир за през нощта събира своето стадо в кошарата, когато го грози опасност[3]. С настъпването на утрото той влиза в овчарника през вратата и когато вика овцете, те познават неговия глас. Всеки пастир, попаднал в двора не през вратата, а по друг начин, е крадец и грабител[4]. Истинският пастир влиза в овчарника, след като пазачът му отваря вратата, и овцете, познавайки гласа му, излизат при неговото повикване. Извеждайки своето стадо, пастирът върви пред него; той върви пръв и овцете го следват. Неговите овце вървят след него затова, защото познават неговия глас; те няма да тръгнат след чужд човек[5]. Те ще избягат от чуждия, защото не познават неговия глас. Народът, събрал се тук около нас, е като овце без пастир, но когато ние се обръщаме към него, те познават гласа на пастира и ни следват; поне онези от тях, които жадуват за истина и праведност. Някои от вас не принадлежат към моето стадо; вие не познавате моя глас и не вървите след мен. И доколкото вие сте лъжливи пастири, овцете не познават вашия глас и няма да тръгнат след вас.”
165:2.5 И когато Иисус разказа тази притча, никой не му зададе нито един въпрос. След известно време той продължи своята реч, преминавайки към обсъждане на притчата:
165:2.6 “Вие, желаещите да станете пастири на стадото на моя Отец, трябва не само да бъдете достойни водачи; вие следва също така и добре да храните овцете, предлагайки им добра храна; едва тогава ще станете истински пастири, когато изведете своите стада на зелени пасбища край тихи води[6].
165:2.7 А сега, за да не се стори на някои от вас тази притча твърде проста, аз заявявам, че аз съм едновременно и вратата в овчарника на Отеца, и истинският пастир на стадото на моя Отец[7]. Всеки пастир, опитващ се да влезе в овчарника без мен, е обречен на неуспех и овцете няма да слушат неговия глас. Аз — заедно с тези, които служат с мен — съм вратата. Всяка душа, която застава на вечния път с помощта на създадените и предопределени от мен средства, ще бъде спасена и ще може да върви по-нататък, към вечните пасбища на Рая.
165:2.8 Но аз съм и истински пастир, готов да даде живота си за своите овце[8]. Крадецът нахлува в овчарника, само за да открадне, убие и погуби; но аз дойдох, за да имате всички вие живот, при това в изобилие. Когато идва опасност, наемният работник бяга, обричайки овцете на разпръскване и унищожение; но истинският пастир няма да избяга, когато дойде вълкът; той ще защити стадото и ако се наложи, ще даде живота си заради спасението на своите овце. Истина, истина ви казвам, приятели и врагове: аз съм истинският пастир; познавам моите овце и моите овце ме познават. Аз няма да побегна пред лицето на опасността. Ще доведа до край своето служение и ще изпълня волята на Отеца, и няма да захвърля стадото, работата за което ми е поверена от Отеца.
165:2.9 Но аз имам и много други овце, които не принадлежат към това стадо, и тези думи са верни не само в този свят[9]. Тези други овце също слушат и познават моя глас и аз обещах на Отеца, че всички те ще бъдат събрани в едно стадо — едно братство на синовете Божии. И тогава всички вие ще познавате гласа на един пастир, истинския пастир, и всички ще признаете бащинството на Бога.
165:2.10 И тогава всички вие ще узнаете защо Отецът ме обича и е поверил Своите стада в тези предели в моите ръце[10]. Отецът знае, че охранявайки неговите стада, аз няма да трепна, няма да оставя своите овце и ако се наложи, ще отдам своя живот на служене на неговите многобройни стада. Но имайте предвид: ако отдам своя живот, аз ще го получа отново. Нито един човек и нито едно друго създание не може да ми отнеме живота. Аз имам правото и силата да го отдавам — имам правото и силата и да си го взема обратно. Вие не можете да разберете това, но аз получих такава власт от Отеца още преди да се появи този свят.”
165:2.11 Като чуха това, апостолите бяха смутени, учениците бяха поразени, а фарисеите от Йерусалим и околностите се отделиха за през нощта, говорейки: “Или той се е побъркал, или в него има бяс[11].” Но даже някои от йерусалимските учители казваха: “Той говори като човек, дарен с власт; освен това нима някой е виждал този, в когото има дявол, да дарява зрение на слепец и да върши всички тези чудодейни неща, които извърши този човек?”
165:2.12 На следващия ден половината от тези йерусалимски учители заяви за своята вяра в Иисус, а останалите объркани са върнаха в Йерусалим и се разотидоха по домовете си[12].
165:3.1 Към края на януари на дневните съботни проповеди се събраха почти три хиляди човека[13]. В събота, 28 януари, Иисус изнесе незабравимата проповед: „За доверието и духовната готовност”. След встъпителните забележки на Симон Петър Учителят каза:
165:3.2 “Това, което неведнъж съм говорил за своите апостоли и ученици, го заявявам сега на това събрание: пазете се от фарисейската закваска, която е лицемерието, родено от предразсъдъци и отхранено в робско подчинение на традициите, макар че много от тези фарисеи са честни в сърцето си и някои от тях са тук като мои ученици[14][15]. Скоро всички вие ще разберете моето учение, защото няма нищо скрито, което да не се открие[16]. Всички вие ще узнаете това, което сега е скрито от вас, когато Синът Човешки завърши своята мисия на Земята в плът.
165:3.3 Скоро, много скоро това, което нашите врагове замислят тайно и в тъмнина, ще излезе на светло и ще бъде провъзгласено от покривите[17]. Но аз ви казвам, приятели мои: не се бойте от тях, когато те се опитат да унищожат Сина Човешки[18]. Не се бойте от тези, които могат да убият тялото, но след това вече няма да имат власт над вас[19]. Аз ви призовавам от никого да не се боите — нито на земята, нито на небето, а да се радвате, познавайки Този, в Чиято власт е да ви освободи от цялата неправедност и да ви представи невинни пред съда на вселената.
165:3.4 Нима не се продават пет врабчета за два гроша? И при все това, когато тези птици прелитат от място на място в търсене на храна, нито една от тях не е забравена от Отеца, източника на всичко живо. За серафимите-хранители и космите на главата ви са преброени[20]. И ако всичко това е така, то защо трябва да живеете в страх пред многобройните дреболии, които се случват във вашия ежедневен живот? Казвам ви: не се бойте, вие сте много по-ценни от множествò врабчета.
165:3.5 Всички вас, имащи мъжеството да признаете вярата в моето Евангелие пред хората, аз скоро ще призная пред ангелите небесни; но този, който преднамерено отрича истината на моите учения пред хората, ще бъде отхвърлен от своите хранители на съдбата даже пред ангелите небесни[21].
165:3.6 Говорете за Сина Човешки каквото желаете и ще ви се прости; но този, който се осмелява да хули Бога, едва ли ще намери прошка[22]. Когато хората стигнат дотам, че умишлено да приписват делата Божии на силите на злото, такива злостни метежници едва ли ще спечелят прошка за своите грехове.
165:3.7 И когато нашите врагове ни доведат пред началниците на синагогите и другите водачи, не се грижете за това, какво да говорите, и не се вълнувайте за това, как да отговаряте на техните въпроси, защото пребиваващият във вас дух непременно ще ви научи в същия този час какво да кажете в името на Евангелието на Царството[23].
165:3.8 Колко още ще се бавите в долината на решенията? Защо се колебаете между две мнения? Защо юдеин или езичник трябва да се съмнява да приеме ли благата вест за това, че той е син на вечния Бог? Колко още ще трябва да ви убеждаваме да приемете с радост своето духовно наследство? Аз дойдох в този свят, за да ви разкрия Отеца и да ви доведа при Отеца[24][25]. Първото вече изпълних, но второто не мога да изпълня без вашето съгласие: Отецът никога и никого не заставя да влезе в Царството. Поканата винаги е била и винаги ще бъде неизменна: нека всички желаещи дойдат и нека щедро черпят от водата на живота[26].”
165:3.9 Когато Иисус замлъкна, мнозина тръгнаха към Йордан, за да получат кръщение от апостолите, а Иисус слушаше въпросите на останалите[27].
165:4.1 Докато апостолите кръщаваха вярващите, Учителят говореше с тези, които останаха. Един юноша му каза: “Учителю, моят баща умря, оставяйки на мен и моя брат голямо наследство, но брат ми отказва да даде това, което ми се полага. Не можеш ли ти да заповядаш на моя брат да раздели с мен наследството си?” Иисус беше донякъде възмутен от това, че този материално настроен юноша изнесе на обсъждане подобен делови въпрос. Но той се възползва от този случай, за да продължи своето обучение. Иисус каза: “Човече, кой ме е сложил да деля между вас наследството? Защо си решил, че ме интересуват материалните дела на този свят?” И след това, обръщайки се към всички, които се намираха пред него, той каза: “Внимавайте, пазете се от алчност; животът на човека не зависи от вашето имущество, колкото и богати да сте. Не силата на богатството носи щастие и не съкровищата дават радост[28]. Само по себе си богатството не е проклятие, но любовта към него води до такава привързаност към вещите от този свят, че душата става сляпа за възхитителните, очарователни духовни реалности на Царството Божие на земята и за радостта от вечния живот на небесата.
165:4.2 Позволете ми да ви разкажа историята за един заможен човек, получил богата реколта; забогатявайки, той започнал да разсъждава сам със себе си: “Какво да правя с цялото си богатство? Сега имам толкова, че не зная къде да държа своето състояние.” Като поразмислил над своя проблем, той казал: “Ще направя ето какво: ще срина всичките си хамбари и ще построя още по-високи и ще имам достатъчно място, за да събера цялата си реколта и вещи. И ще кажа на моята душа: душа, много добре си запасена за много години; почивай, яж, пий и се весели, защото ти си богата и приумножи своето добро.”[29]
165:4.3 Но този богаташ беше и глупак. Грижейки се за материалните потребности на своя разум и тяло, той не се запаси със съкровища на небето за удовлетворение на духа и спасение на душата. Не му донесе радост и натрупаното богатство, защото в същата нощ той отдаде на Бога душата си: в неговия дом нахлуха разбойници, убиха го и, разграбвайки хамбарите му, изгориха това, което беше останало. А неговите наследници се сбиха заради оцелялата собственост. Този човек събираше съкровища за себе си на земята, но не беше богат пред Бога.”[30]
165:4.4 Иисус постъпи така с юношата, тъй като знаеше, че неговата беда се заключава в корист. Но даже ако причината беше в нещо друго, той нямаше да се намеси, защото никога не се намесваше в мирските дела даже на своите апостоли, а още по-малко — на своите ученици.
165:4.5 Когато Иисус завърши своя разказ, друг човек стана и попита: “Учителю, аз зная, че твоите апостоли са продали цялата си земна собственост, за да тръгнат след теб, и че при вас всичко е общо, както при есеите; но желаеш ли ти да постъпваме така и всички ние, твоите ученици? Греховно ли е честно натрупаното богатство?” И Иисус отговори на този въпрос: “Приятелю мой, честното богатство не е грях; но е греховно, ако материалното богатство се превърне за теб в съкровище, способно да погълне твоите интереси и да отвлече твоите чувства от привързаността към духовните стремежи на Царството[31]. Няма грях в това, да притежаваш честни владения на земята, при условие че твоето съкровище е на небесата, защото където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти[32]. Съществува огромна разлика между богатството, водещо до корист и егоизъм, и богатството на хора, които, владеейки излишък от вещи от този свят, го пазят и разпределят като усърдни стопани и щедро поддържат тези, които посвещават цялата своя енергия на делото на Царството. Много от вас, присъстващи тук без средства, са нахранени и настанени в това палатково градче благодарение на това, че състоятелни и свободни от предразсъдъци мъже и жени дадоха своите пари за тази цел на вашия домакин, Давид Зеведеев.
165:4.6 Но винаги помнете, че богатството, в крайна сметка, не е вечно. Любовта към богатството твърде често пречи на духовната проницателност и даже я унищожава. Вие трябва да осъзнаете опасността от превръщането на богатството във ваш господар вместо във ваш слуга.”
165:4.7 Иисус не внушаваше и не поощряваше безгрижието, безделието, безразличието към физическите потребности на семейството или зависимостта от подаяния. Но той действително учеше, че материалното и тленното следва да се подчинява на благополучието на душата и на прогреса на духовната същност в Царството небесно.
165:4.8 След това, докато хората се спускаха към реката, за да погледат кръщението, човекът, първи обърнал се с въпрос, се приближи до Иисус, за да поговори с него насаме за наследството, тъй като той смяташе, че Учителят се е отнесъл сурово с него. Отново изслушвайки го, Иисус отговори: “Синко, защо в такъв ден ти упорстваш със своите користни наклонности, вместо да се възползваш от възможността и да вкусиш хляба на живота? Нима не знаеш, че юдейските закони за наследството ще осигурят справедливо решение, ако отидеш със своята жалба в съда на синагогата? Нима не виждаш, че моята задача е да направя така, че ти да узнаеш за своето небесно наследство? Нима ти не си чел в Писанията: “Ето този, който забогатява с предпазливост и скъперничество, и ето неговата награда: макар че той казва, че е придобил покой и сега може да се ползва от своето имущество, той не знае какво му подготвя бъдещето, не знае, че ще му се наложи да остави всичко това на другите след своята смърт”? Нима не си чел заповедта: “Не пожелавай!” И на друго място: „Те ядяха и се насищаха, и напълняха, и се обърнаха към други богове[33].” Чете ли ти в Псалтира, че “Господ изпитва отвращение към користолюбците” и че “това малко, което е в праведника, превъзхожда богатствата на много нечестивци”? “Когато богатството се умножава, не прилагайте към него сърцето си[34][35].” Нима не си чел това място от Йеремия, където той казва: „Богатият не трябва да се хвали със своето богатство”; и Йезекиил изрече истината, казвайки: “Със своите речи те демонстрират любов, но техните сърца ги теглят към користни цели[36][37].”[38][39][40]
165:4.9 Иисус отпрати юношата с думите: “Сине мой, каква полза ще имаш, ако придобивайки целия свят, изгубиш душата си?”[41]
165:4.10 На друг човек, застанал редом и питащ какво ще бъде положението на богатите в съдния ден, той отговори: “Аз не съм дошъл да съдя богатите или бедните; самият живот, преживян от хората, ще им бъде съдия. Покрай всичко друго, което може да се вземе под внимание при произнасянето на присъдата над богатия, всеки собственик на голямо състояние трябва да отговори минимум на три въпроса:
165:4.11 1. Какво състояние си натрупал?
165:4.12 2. Как си го придобил?
165:4.13 3. Как си се разпоредил с него?”
165:4.14 След това Иисус се уедини в палатката, за да отдъхне малко преди вечерната трапеза. Когато апостолите завършиха да кръщават, те също дойдоха тук и искаха да поговорят с него за богатствата на земята и съкровището на небесата. Но той спеше.
165:5.1 Тази вечер след вечеря, когато Иисус и дванадесетте се събраха на своя ежедневен съвет, Андрей попита: “Учителю, предвид това, че кръщавахме вярващите и не можахме да чуем всички думи, с които ти се обърна към останалия народ, няма ли да се съгласиш да ги повториш за нас?” И в отговор на молбата на Андрей Иисус каза:
165:5.2 “Да, Андрей, ще поговоря с вас за тези неща — богатството и препитанието, но думите, обърнати към вас, моите апостоли, трябва донякъде да се различават от тези, които говорех на учениците и народа, тъй като вие оставихте всичко, не само за да вървите след мен, но и за да бъдете посветени като посланици на Царството. Зад себе си имате вече няколко години опит и знаете, че Отецът, Чието Царство вие възвестявате, няма да ви остави. Вие посветихте своя живот на служене на Царството[42]. Затова не се тревожете и не се грижете за делата на тленния живот — нито за това, какво ще ядете, нито за това, в какво ще облечете тялото си. Благополучието на душата е повече от храна и питие; прогресът на духа стои много по-високо от потребностите от облекло[43]. Когато се изкушавате да се усъмните дали ще имате препитание, спомнете си за враните — те не сеят и не жънат, нямат нито хранилища, нито хамбари, но Отецът храни всяка от тях, която си търси храна. А колко по-ценни сте вие от множество птици! Освен това никакви безпокойства или тревоги няма да ви помогнат поне някак да удовлетворите вашите материални потребности. Кой от вас, безпокоейки се, е способен да прибави поне една педя към своя ръст или с един ден да продължи живота си? Ако такива неща не зависят от вас, то защо да се безпокоите за който и да е от тези проблеми?
165:5.3 Вижте лилиите как растат: те не се трудят и не си шият дрехи. Но казвам ви, че и Соломон с цялото си великолепие не е имал такива одежди, както която и да е от тях. И ако Бог с такъв разкош облича полските растения, които днес ги има, а утре ще бъдат окосени и хвърлени в огъня, то колко по-богато Той ще облече вас, посланиците на Небесното царство[44]. О, маловерни! Самоотвержено отдавайки себе си на възвестяването на Евангелието за Царството, не се тревожете за препитанието за себе си или за оставените от вас семейства. Ако действително посветите своя живот на Евангелието, вие ще живеете според Евангелието. Ако сте само вярващи ученици, то трябва да заработвате за своя хляб и да помагате на всички, които учат, проповядват и изцеляват[45]. Ако се грижите за храна и пиене, в какво е вашето различие от народите на света, които толкова усърдно се стремят да удовлетворят тези потребности? Посветете се на своя труд и вярвайте: и Отецът, и аз знаем какво от всичко това ви е нужно[46]. Позволете ми да ви уверя веднъж завинаги: ако отдадете своя живот на делото на Царството, всички ваши действителни потребности ще бъдат удовлетворени. Стремете се към голямото и тогава ще намерите малкото; молете за небесното и земното ще се приложи. Сянката винаги следва субстанцията.
165:5.4 Вие сте само малка група, но ако вярвате, ако не отстъпите в страх, то, заявявам ви, че моят Отец с огромна радост ще ви даде това Царство. Вие приготвихте за себе си съкровище там, където богатствата са непреходни, до които няма да се добере крадец, които няма да изтлеят. И както казах на народа, където е вашето съкровище, там ще бъде и сърцето ви[47].
165:5.5 Но в този труд, който ни предстои, и в този, който ще ви остане след моето завръщане при Отеца, вас ви очакват тежки изпитания. Всички вие трябва да се пазите от страх и съмнения. Нека всеки от вас бъде нащрек и нека горят вашите светилници. Бъдете като слуги, очакващи завръщането на своя господар от брачния пир, за да може, когато той дойде и почука на вратата, веднага да му отворите. Господарят благославя такива бодърстващи слуги, убеждавайки се в тяхната вярност в толкова велик час. Господарят повелява на своите слуги да седнат на масата, а сам им прислужва. Истина, истина ви казвам: приближава решителният момент във вашия живот и вие следва да запазите бдителност и да бъдете готови.
165:5.6 Вие добре разбирате, че ако стопанинът на дома знаеше кога ще дойде крадецът, той не би му позволил да влезе с взлом в неговия дом. Бъдете готови и вие, защото Синът Човешки ще ви напусне в този час, в който най-малко очаквате, при което така, както не се и досещате[48][49].”
165:5.7 Няколко минути дванадесетте седяха в мълчание. Някои от тези предупреждения те вече бяха чували, но не в контекста, в който те прозвучаха този път.
165:6.1 Докато те седяха замислени, Симон Петър попита: “Само на нас, твоите апостоли, ли разказа ти тази притча, или на всички ученици?” И Учителят отговори:[50]
165:6.2 “Изпитанията разкриват човешката душа; несполуките показват какво действително се таи в сърцето. Когато слугата е изпитан и проверен, тогава стопанинът на дома може да му поръча да управлява неговото стопанство и спокойно да повери на този предан управляващ грижата за парите[51]. Така и аз скоро ще зная на кого мога да поверя благополучието на моите деца, след като се върна при Отеца. Както стопанинът на дома поверява на предан и изпитан слуга своето семейство, така и аз ще възвися в делата на моето Царство тези, които издържат изпитанията на този час.
165:6.3 Но ако слугата е ленив и си каже: “Моят господар няма да се върне скоро”, и започне лошо да се отнася с другите слуги, да яде и да се напива с пияниците, то ще дойде господарят на слугите в това време, когато той не го очаква, и уличавайки го в невярност, позорно ще го изгони[52]. Затова вие следва добре да се подготвите за този ден, когато при вас ще дойдат внезапно и неочаквано. Помнете: много ви е дадено, защото много ще се изисква от вас. Жестоки изпитания се приближават към вас. Аз трябва да приема друго кръщение и ще бодърствам, докато то не се извърши. Вие проповядвате мир на земята, но моята мисия няма да донесе мир в материалните дела на хората — поне не веднага[53]. Където двама члена на семейство вярват в мен, а трима ме отхвърлят, резултатът може да бъде само несъгласие. Евангелието, което проповядвате, не може да не обърне един срещу друг приятели, роднини и възлюбени. Разбира се, всеки от тези вярващи ще придобие огромен и траен мир в своето сърце, но мир на Земята ще настъпи едва тогава, когато всички бъдат готови да повярват в славното наследство на богосиновството и влязат в него. И все пак, вървете по целия свят, възвестявайки това Евангелие на всеки мъж, жена и дете[54].”
165:6.4 Така завърши тази напрегната събота. На следващия ден Иисус и дванадесетте апостоли тръгнаха за градовете на Северна Перея, за да навестят седемдесетте посланика на Царството, трудещи се по тези места под наблюдението на Абнер.
| Документ 164. На празника освещение на храма |
Индекс
Множествена версия |
Документ 166. Последното посещение на северна Перея |