Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан |
Индекс
Единична версия |
Документ 165. Начало на мисионерската дейност в Перея |
AT THE FEAST OF DEDICATION
НА ПРАЗНИКА ОСВЕЩЕНИЕ НА ХРАМА
1955 164:0.1 AS THE camp at Pella was being established, Jesus, taking with him Nathaniel and Thomas, secretly went up to Jerusalem to attend the feast of the dedication. Not until they passed over the Jordan at the Bethany ford, did the two apostles become aware that their Master was going on to Jerusalem. When they perceived that he really intended to be present at the feast of dedication, they remonstrated with him most earnestly, and using every sort of argument, they sought to dissuade him. But their efforts were of no avail; Jesus was determined to visit Jerusalem. To all their entreaties and to all their warnings emphasizing the folly and danger of placing himself in the hands of the Sanhedrin, he would reply only, “I would give these teachers in Israel another opportunity to see the light, before my hour comes.”
2014 164:0.1 ДОКАТО се установяваше лагерът край Пела, Иисус, вземайки със себе си Натанаил и Тома, тайно отиде в Йерусалим на празника Освещение на храма. Едва когато преминаха Йордан при витанския брод, двамата апостоли разбраха, че техният Учител е отишъл в Йерусалим. Осъзнавайки, че той сериозно е решил да присъства на празника Освещение на храма, те започнаха колкото могат да уговарят Иисус и се опитваха да го разубедят, използвайки всевъзможни доводи. Но техните усилия се оказаха напразни; Иисус беше изпълнен с решимост да посети Йерусалим. На всички техни уговорки, на всички техни предупреждения, че да се отдават в лапите на Синедриона е безумно и опасно начинание, той отговаряше само едно: “Докато не се е изпълнило моето време, бих искал да дам на тези учители на Израил още една възможност да видят светлината.”
1955 164:0.2 On they went toward Jerusalem, the two apostles continuing to express their feelings of fear and to voice their doubts about the wisdom of such an apparently presumptuous undertaking. They reached Jericho about half past four and prepared to lodge there for the night.
2014 164:0.2 По пътя към Йерусалим двамата апостоли продължаваха да изразяват опасения и да изказват съмнения в разумността на това явно самонадеяно начинание. Те стигнаха Йерихон към четири и половина и се приготвиха да спрат тук, за да пренощуват.
1. STORY OF THE GOOD SAMARITAN
1. РАЗКАЗЪТ ЗА ДОБРИЯ САМАРЯНИН
1955 164:1.1 That evening a considerable company gathered about Jesus and the two apostles to ask questions, many of which the apostles answered, while others the Master discussed. In the course of the evening a certain lawyer, seeking to entangle Jesus in a compromising disputation, said: “Teacher, I would like to ask you just what I should do to inherit eternal life?” Jesus answered, “What is written in the law and the prophets; how do you read the Scriptures?” The lawyer, knowing the teachings of both Jesus and the Pharisees, answered: “To love the Lord God with all your heart, soul, mind, and strength, and your neighbor as yourself.” Then said Jesus: “You have answered right; this, if you really do, will lead to life everlasting.”
2014 164:1.1 Тази вечер около Иисус и двамата апостоли се събраха много хора — те задаваха въпроси, на много от които отговаряха апостолите, а други обсъждаше Иисус. В хода на вечерта един законник, в опит да въвлече Иисус в компрометиращ го спор, каза: “Учителю, бих искал да те попитам как трябва да постъпвам, за да наследя вечен живот?” Иисус отговори: “Какво е написано в Закона и при пророците? Как ти разбираш Писанията?” Законникът, познаващ ученията както на Иисус, така и на фарисеите, отговори: “Възлюби Господа Бога от цялото си сърце, цялата си душа, целия си разум и цялата си сила и възлюби ближния си, както самия себе си[1].” Тогава Иисус каза: “Ти отговори вярно; постъпвай така и ще придобиеш вечен живот[2].”
1955 164:1.2 But the lawyer was not wholly sincere in asking this question, and desiring to justify himself while also hoping to embarrass Jesus, he ventured to ask still another question. Drawing a little closer to the Master, he said, “But, Teacher, I should like you to tell me just who is my neighbor?” The lawyer asked this question hoping to entrap Jesus into making some statement that would contravene the Jewish law which defined one’s neighbor as “the children of one’s people.” The Jews looked upon all others as “gentile dogs.” This lawyer was somewhat familiar with Jesus’ teachings and therefore well knew that the Master thought differently; thus he hoped to lead him into saying something which could be construed as an attack upon the sacred law.
2014 164:1.2 Но задавайки своя въпрос, законникът не беше напълно искрен и желаейки да оправдае себе си, а също така надявайки се да смути Иисус, той реши да му зададе още един въпрос. Като се приближи до Учителя, той каза: “И все пак, Учителю, аз бих те помолил да ми кажеш кой именно е мой ближен?” Законникът зададе този въпрос с надеждата да хване Иисус в капан — да го накара да направи някакво изявление, което би противоречало на юдейския закон, определящ ближните като “децата на един народ”[3]. На всички останали юдеите гледаха като на “псета езически”. Този законник беше в общи черти запознат с ученията на Иисус и затова знаеше, че Учителят се придържа към различни възгледи; затова той се надяваше да го накара да каже нещо такова, което да може да бъде изтълкувано като оскърбление на свещения закон[4].
1955 164:1.3 But Jesus discerned the lawyer’s motive, and instead of falling into the trap, he proceeded to tell his hearers a story, a story which would be fully appreciated by any Jericho audience. Said Jesus: “A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell into the hands of cruel brigands, who robbed him, stripped him and beat him, and departing, left him half dead. Very soon, by chance, a certain priest was going down that way, and when he came upon the wounded man, seeing his sorry plight, he passed by on the other side of the road. And in like manner a Levite also, when he came along and saw the man, passed by on the other side. Now, about this time, a certain Samaritan, as he journeyed down to Jericho, came across this wounded man; and when he saw how he had been robbed and beaten, he was moved with compassion, and going over to him, he bound up his wounds, pouring on oil and wine, and setting the man upon his own beast, brought him here to the inn and took care of him. And on the morrow he took out some money and, giving it to the host, said: ‘Take good care of my friend, and if the expense is more, when I come back again, I will repay you.’ Now let me ask you: Which of these three turned out to be the neighbor of him who fell among the robbers?” And when the lawyer perceived that he had fallen into his own snare, he answered, “He who showed mercy on him.” And Jesus said, “Go and do likewise.”
2014 164:1.3 Но Иисус разбра намеренията на законника и вместо да попадне в капана, разказа на своите слушатели историята, добре разбирана от всеки жител на Йерихон. Иисус каза: “Един човек вървял от Йерусалим към Йерихон и попаднал на жестоки разбойници, които го ограбили, свалили му дрехите, набили го и си отишли, оставяйки го полумъртъв. Случайно по този път минавал свещеник и когато той открил ранения и видял неговото плачевно състояние, преминал от другата страна на пътя. Дошъл на това място и левит и, виждайки този човек, също преминал от другата страна. И, ето, приблизително по същото време някакъв самарянин, тръгнал към Йерихон, се натъкнал на този човек и като видял, че е ограбен и пребит, се съжалил над него; приближавайки се към него, той му превързал раните, умивайки ги със зехтин и вино, качил го на своето магаре и го довел тук, в странноприемницата, където се грижил за него. На следващия ден той дал на стопанина на странноприемницата малко пари и казал: “Погрижи се както следва за моя другар, а ако похарчиш за него нещо повече от това, ще ти ги дам, когато се върна.” Сега позволи ми да те попитам: кой от тези трима се оказал ближен на този, който попадна в ръцете на разбойниците?” И когато законникът видя, че се е хванал в собствения си капан, той отговори: “Този, който се е съжалил над него.” А Иисус каза: “Върви и постъпвай по същия начин[5].”
1955 164:1.4 The lawyer answered, “He who showed mercy,” that he might refrain from even speaking that odious word, Samaritan. The lawyer was forced to give the very answer to the question, “Who is my neighbor?” which Jesus wished given, and which, if Jesus had so stated, would have directly involved him in the charge of heresy. Jesus not only confounded the dishonest lawyer, but he told his hearers a story which was at the same time a beautiful admonition to all his followers and a stunning rebuke to all Jews regarding their attitude toward the Samaritans. And this story has continued to promote brotherly love among all who have subsequently believed the gospel of Jesus.
2014 164:1.4 Законникът отговори “този, който се е съжалил над него”, за да не произнесе ненавистната дума “самарянин”. На въпроса: “Кой е моят ближен?”, на законника се наложи да даде именно този отговор, който желаеше Иисус и който — ако го беше дал Иисус, щеше да стане пряко основание за обвинение в ерес. Иисус не само смути нечестния законник, но и разказа на своите слушатели историята, която беше едновременно прекрасно наставление за всичките му последователи и сурово осъждане на всички евреи за тяхното отношение към самаряните. Оттогава тази история продължи да поддържа братска любов във всички, които повярваха в Евангелието на Иисус.
2. AT JERUSALEM
2. В ЙЕРУСАЛИМ
1955 164:2.1 Jesus had attended the feast of tabernacles that he might proclaim the gospel to the pilgrims from all parts of the empire; he now went up to the feast of the dedication for just one purpose: to give the Sanhedrin and the Jewish leaders another chance to see the light. The principal event of these few days in Jerusalem occurred on Friday night at the home of Nicodemus. Here were gathered together some twenty-five Jewish leaders who believed Jesus’ teaching. Among this group were fourteen men who were then, or had recently been, members of the Sanhedrin. This meeting was attended by Eber, Matadormus, and Joseph of Arimathea.
2014 164:2.1 Иисус посети празника на храма, за да възвести Евангелието на поклонниците от цялата империя. Сега той пристигна на празника Освещение на храма с една единствена цел: да предостави на Синедриона и юдейските водачи още една възможност да видят светлината[6]. Главното събитие в тези няколко дни, прекарани в Йерусалим, стана в петък вечерта в дома на Никодим. Тук се събраха около двадесет и петима религиозни вождове, повярвали в ученията на Иисус. Четиринадесет от тях тогава бяха — или бяха били до неотдавна — членове на Синедриона. На тази среща присъстваха Евер, Матадорм и Йосиф Ариматейски.
1955 164:2.2 On this occasion Jesus’ hearers were all learned men, and both they and his two apostles were amazed at the breadth and depth of the remarks which the Master made to this distinguished group. Not since the times when he had taught in Alexandria, Rome, and in the islands of the Mediterranean, had he exhibited such learning and shown such a grasp of the affairs of men, both secular and religious.
2014 164:2.2 В този случай всички слушатели на Иисус бяха учени хора и както те, така и двамата негови апостоли бяха поразени от кръгозора на Учителя и от дълбочината на неговите забележки, изказани пред това знатно общество. От времето на своите беседи в Александрия, Рим и на островите в Средиземно море Иисус не беше проявявал такива обширни познания и не беше демонстрирал такова разбиране на човешките дела — както мирски, така и религиозни.
1955 164:2.3 When this little meeting broke up, all went away mystified by the Master’s personality, charmed by his gracious manner, and in love with the man. They had sought to advise Jesus concerning his desire to win the remaining members of the Sanhedrin. The Master listened attentively, but silently, to all their proposals. He well knew none of their plans would work. He surmised that the majority of the Jewish leaders never would accept the gospel of the kingdom; nevertheless, he gave them all this one more chance to choose. But when he went forth that night, with Nathaniel and Thomas, to lodge on the Mount of Olives, he had not yet decided upon the method he would pursue in bringing his work once more to the notice of the Sanhedrin.
2014 164:2.3 Когато наближи краят на тази кратка среща, всички се разотидоха озадачени от личността на Учителя, очаровани от неговите благородни маниери и влюбени в този човек. Те се бяха опитали да дадат на Иисус съвет относно неговото желание да завоюва на своя страна и останалите членове на Синедриона. Учителят внимателно изслуша техните предложения, но не отговори нищо. Той прекрасно разбираше, че всичките им планове са неизпълними. Предполагаше, че повечето юдейски водачи никога няма да приемат Евангелието за Царството; при все това той даде на всички тях последна възможност да направят избор. Но тръгвайки тази вечер за нощувка на Елеонската планина заедно с Натанаил и Тома, той още не беше решил какъв метод да избере, за да привлече отново вниманието на Синедриона към своя труд.
1955 164:2.4 That night Nathaniel and Thomas slept little; they were too much amazed by what they had heard at Nicodemus’s house. They thought much over the final remark of Jesus regarding the offer of the former and present members of the Sanhedrin to go with him before the seventy. The Master said: “No, my brethren, it would be to no purpose. You would multiply the wrath to be visited upon your own heads, but you would not in the least mitigate the hatred which they bear me. Go, each of you, about the Father’s business as the spirit leads you while I once more bring the kingdom to their notice in the manner which my Father may direct.”
2014 164:2.4 Онази нощ Натанаил и Тома почти не спаха — дотолкова бяха поразени от това, което чуха в дома на Никодим. Те много размишляваха над последната забележка на Иисус в отговор на предложението на предишните и днешни членове на Синедриона да се изправят заедно с тях преди седемдесетте. Учителят каза: “Не, мои братя, такава крачка би била напразна. Вие бихте умножили гнева, който ще се стовари на вашите глави, но с нищо не бихте смекчили тяхната ненавист към мен. Нека всеки от вас се занимае с делото на Отеца, подчинявайки се на повелите на собствения си дух; Аз още веднъж ще привлека вниманието към Царството така, както реши да направи това моят Отец.”
3. HEALING THE BLIND BEGGAR
3. ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА СЛЕПИЯ ПРОСЯК
1955 164:3.1 The next morning the three went over to Martha’s home at Bethany for breakfast and then went immediately into Jerusalem. This Sabbath morning, as Jesus and his two apostles drew near the temple, they encountered a well-known beggar, a man who had been born blind, sitting at his usual place. Although these mendicants did not solicit or receive alms on the Sabbath day, they were permitted thus to sit in their usual places. Jesus paused and looked upon the beggar. As he gazed upon this man who had been born blind, the idea came into his mind as to how he would once more bring his mission on earth to the notice of the Sanhedrin and the other Jewish leaders and religious teachers.
2014 164:3.1 На следващата сутрин и тримата дойдоха на закуска във Витания при Марта, след което веднага тръгнаха за Йерусалим. В тази съботна сутрин, когато Иисус и двама от неговите апостоли се приближаваха към храма, те забелязаха известния в окръга просяк — сляп от рождение, да седи на своето обичайно място[7]. Макар че просяците не просеха и не получаваха подаяния в съботните дни, на тях им се позволяваше да седят на своите обичайни места. Иисус спря и погледна просяка. Внимателно гледайки този сляп по рождение човек, му хрумна как може да привлече вниманието на Синедриона и други юдейски водачи и религиозни учители към своята мисия на Земята.
1955 164:3.3 The rabbis taught that all such cases of blindness from birth were caused by sin. Not only were children conceived and born in sin, but a child could be born blind as a punishment for some specific sin committed by its father. They even taught that a child itself might sin before it was born into the world. They also taught that such defects could be caused by some sin or other indulgence of the mother while carrying the child.
2014 164:3.3 Равините учеха, че всички случаи на вродена слепота бяха следствие от греха. Не само зачатието на децата ставаше в грях, но детето можеше да се роди сляпо и в резултат на някакъв грях, извършен от неговия баща. Те даже учеха, че такива недостатъци могат да бъдат следствие от греха или друга слабост на майката по време на износването на детето.
1955 164:3.4 There was, throughout all these regions, a lingering belief in reincarnation. The older Jewish teachers, together with Plato, Philo, and many of the Essenes, tolerated the theory that men may reap in one incarnation what they have sown in a previous existence; thus in one life they were believed to be expiating the sins committed in preceding lives. The Master found it difficult to make men believe that their souls had not had previous existences.
2014 164:3.4 Във всички тези краища отдавна съществуваше вярата в превъплъщението. Древните еврейски учители — наред с Платон, Филон и есеите — допускаха, че в течение на едно въплъщение хората могат да пожънат това, което са посели за времето, предшестващо съществуването; затова се смяташе, че в този живот те се разплащат за грехове, извършени в предишни животи. На Учителя беше трудно да накара хората да повярват, че техните души нямат предишни съществувания.
1955 164:3.5 However, inconsistent as it seems, while such blindness was supposed to be the result of sin, the Jews held that it was meritorious in a high degree to give alms to these blind beggars. It was the custom of these blind men constantly to chant to the passers-by, “O tenderhearted, gain merit by assisting the blind.”
2014 164:3.5 При цялата парадоксалност на тази практика евреите смятаха за във висша степен похвално дело да подават милостиня на слепите просяци, макар че слепотата на тези просяци се приемаше като следствие от греха. Тези слепи, както винаги, непрекъснато повтаряха монотонно на минувачите: “О, милосърдни, помогнете на слепия и това ще ви се зачете.”
1955 164:3.6 Jesus entered into the discussion of this case with Nathaniel and Thomas, not only because he had already decided to use this blind man as the means of that day bringing his mission once more prominently to the notice of the Jewish leaders, but also because he always encouraged his apostles to seek for the true causes of all phenomena, natural or spiritual. He had often warned them to avoid the common tendency to assign spiritual causes to commonplace physical events.
2014 164:3.6 Иисус започна да обсъжда този случай с Натанаил и Тома, не само защото вече беше решил да използва слепия като средство в този ден още веднъж да привлече вниманието на юдейските водачи към своята мисия, но и защото той винаги призоваваше своите апостоли да търсят истинските причини за всички явления — природни и духовни. Той често ги предупреждаваше против разпространената тенденция да приписват духовни причини на обичайни физически явления.
1955 164:3.7 Jesus decided to use this beggar in his plans for that day’s work, but before doing anything for the blind man, Josiah by name, he proceeded to answer Nathaniel’s question. Said the Master: “Neither did this man sin nor his parents that the works of God might be manifest in him. This blindness has come upon him in the natural course of events, but we must now do the works of Him who sent me, while it is still day, for the night will certainly come when it will be impossible to do the work we are about to perform. When I am in the world, I am the light of the world, but in only a little while I will not be with you.”
2014 164:3.7 Иисус реши да се възползва от този просяк в своите планове, но преди да направи каквото и да било за слепия, когото наричаха Йосия, той отговори на въпроса на Натанаил. Учителят каза: “Нито той е съгрешил, нито неговите родители, а за да може чрез него да се проявят деянията Божии[9]. Тази слепота е възникнала в него по естествен начин, но сега ние трябва да извършим делото на Този, Които ме е изпратил, докато е още ден, защото неизбежно ще дойде нощта, когато ние вече няма да можем да направим това, което се каним да свършим. Докато съм в света, аз съм светлината на света, но ще мине съвсем малко време и аз няма да съм с вас.”
1955 164:3.8 When Jesus had spoken, he said to Nathaniel and Thomas: “Let us create the sight of this blind man on this Sabbath day that the scribes and Pharisees may have the full occasion which they seek for accusing the Son of Man.” Then, stooping over, he spat on the ground and mixed the clay with the spittle, and speaking of all this so that the blind man could hear, he went up to Josiah and put the clay over his sightless eyes, saying: “Go, my son, wash away this clay in the pool of Siloam, and immediately you shall receive your sight.” And when Josiah had so washed in the pool of Siloam, he returned to his friends and family, seeing.
2014 164:3.8 Казвайки това, Иисус се обърна към Натанаил и Тома: “Да сътворим зрение на този сляп в събота, за да дадем на книжниците и фарисеите всички основания, необходими им за обвиняване на Сина Човешки.” След това, наклонявайки се, той плю на земята и смеси глината със слюнка[10]. Говорейки за всичко това така, че слепият да може да чуе, той се приближи до Йосия и положи глината на невиждащите му очи с думите: “Иди, синко, измий тази глина в Силоамската къпалня и веднага ще придобиеш зрение.” И когато Йосия се изми в Силоамския водоем, той се върна при своите другари и семейство зрящ.
1955 164:3.9 Having always been a beggar, he knew nothing else; so, when the first excitement of the creation of his sight had passed, he returned to his usual place of alms-seeking. His friends, neighbors, and all who had known him aforetime, when they observed that he could see, all said, “Is this not Josiah the blind beggar?” Some said it was he, while others said, “No, it is one like him, but this man can see.” But when they asked the man himself, he answered, “I am he.”
2014 164:3.9 Доколкото през целия си живот беше просил милостиня, той не владееше никакъв друг занаят. Затова, когато първият възторг от сътвореното зрение премина, Йосия се върна на това място, където обикновено просеше подаяния. Забелязвайки, че той вижда, неговите другари, съседи и всички, които го познаваха преди, започнаха да се чудят: “Нима това не е слепият просяк Йосия?” Някои казваха, че това е той, докато други твърдяха: “Не, този прилича на него, но е зрящ[11].” Но когато попитаха самия Йосия, той отговори: “Това съм аз.”
1955 164:3.10 When they began to inquire of him how he was able to see, he answered them: “A man called Jesus came by this way, and when talking about me with his friends, he made clay with spittle, anointed my eyes, and directed that I should go and wash in the pool of Siloam. I did what this man told me, and immediately I received my sight. And that is only a few hours ago. I do not yet know the meaning of much that I see.” And when the people who began to gather about him asked where they could find the strange man who had healed him, Josiah could answer only that he did not know.
2014 164:3.10 Когато започнаха да го питат как е прогледнал, той отговаряше: “Човек на име Иисус дойде тук и, говорейки за мен със своите другари, смеси слюнка с глина, помаза очите ми и ме изпрати да се измия в Силоамската къпалня. Аз направих както повели този човек и веднага прогледнах. Оттогава изминаха само няколко часа. Засега аз все още не разбирам много от това, което виждам[12].” И когато хората, които започнаха да се събират около него, попитаха къде да намерят този странен човек, който го е изцелил, той можа само да отговори, че не знае.
1955 164:3.11 This is one of the strangest of all the Master’s miracles. This man did not ask for healing. He did not know that the Jesus who had directed him to wash at Siloam, and who had promised him vision, was the prophet of Galilee who had preached in Jerusalem during the feast of tabernacles. This man had little faith that he would receive his sight, but the people of that day had great faith in the efficacy of the spittle of a great or holy man; and from Jesus’ conversation with Nathaniel and Thomas, Josiah had concluded that his would-be benefactor was a great man, a learned teacher or a holy prophet; accordingly he did as Jesus directed him.
2014 164:3.11 Това е едно от най-странните чудеса, сътворени от Учителя. Този човек не молеше за изцеление. Той не знаеше, че Иисус, изпращайки го да се измие в Силоамската къпалня и обещавайки му зрение, е този пророк от Галилея, който проповядваше в Йерусалим на празника в храма. Този човек слабо вярваше, че ще прогледне, но в онези дни хората дълбоко вярваха в силата на слюнката на велик или свят човек, образован учител или свят пророк. Затова той направи така, както повели Иисус.
1955 164:3.12 Jesus made use of the clay and the spittle and directed him to wash in the symbolic pool of Siloam for three reasons:
2014 164:3.12 Иисус използва глина и слюнка и го изпрати да се измие в символичната Силоамска къпалня по три причини:
1955 164:3.13 1. This was not a miracle response to the individual’s faith. This was a wonder which Jesus chose to perform for a purpose of his own, but which he so arranged that this man might derive lasting benefit therefrom.
2014 164:3.13 1. Това не беше чудотворен отговор на вярата на индивида. Това беше чудо, което Иисус реши да сътвори за свои собствени цели, но което беше направено от него така, че този човек да може да извлече за себе си продължителна полза.
1955 164:3.14 2. As the blind man had not asked for healing, and since the faith he had was slight, these material acts were suggested for the purpose of encouraging him. He did believe in the superstition of the efficacy of spittle, and he knew the pool of Siloam was a semisacred place. But he would hardly have gone there had it not been necessary to wash away the clay of his anointing. There was just enough ceremony about the transaction to induce him to act.
2014 164:3.14 2. Тъй като слепият не беше молил за изцеление и неговата вяра беше слаба, тези материални действия трябваше да го обнадеждят. Бидейки суеверен човек, той действително вярваше в силата на слюнката и знаеше, че Силоамската къпалня е полусвещено място. Но той едва ли би отишъл там, ако не му беше необходимо да отмие глината, с която бяха помазани очите му. В тази процедура имаше точно толкова обредност, колкото беше необходима, за да го накара да действа.
1955 164:3.15 3. But Jesus had a third reason for resorting to these material means in connection with this unique transaction: This was a miracle wrought purely in obedience to his own choosing, and thereby he desired to teach his followers of that day and all subsequent ages to refrain from despising or neglecting material means in the healing of the sick. He wanted to teach them that they must cease to regard miracles as the only method of curing human diseases.
2014 164:3.15 3. Но Иисус имаше и трета причина, за да прибегне към такива материални средства за изпълнение на това уникално действие: за сметка на това чудо, извършено изключително в подчинение на своето собствено решение, той искаше да научи своите последователи — както съвременниците си, така и представителите на всички бъдещи епохи — да не презират и да не отричат материалните средства за лечение. Той искаше хората да престанат да смятат чудесата за единствен метод за лечение на човешки болести.
1955 164:3.16 Jesus gave this man his sight by miraculous working, on this Sabbath morning and in Jerusalem near the temple, for the prime purpose of making this act an open challenge to the Sanhedrin and all the Jewish teachers and religious leaders. This was his way of proclaiming an open break with the Pharisees. He was always positive in everything he did. And it was for the purpose of bringing these matters before the Sanhedrin that Jesus brought his two apostles to this man early in the afternoon of this Sabbath day and deliberately provoked those discussions which compelled the Pharisees to take notice of the miracle.
2014 164:3.16 В тази съботна сутрин, близо до йерусалимския храм, Иисус по чудодеен начин даде на този човек зрение на първо място заради това, открито да отправи предизвикателство към Синедриона и всички еврейски учители и вождове[13]. Това беше неговият начин да заяви открит разрив с фарисеите. Всичко, което той правеше, винаги се отличаваше с позитивност. Именно за да накара Синедриона да разгледа тези въпроси, той доведе своите двама апостоли при този човек следобед в събота и преднамерено провокира дебатите, които накараха фарисеите да обърнат внимание на това чудо.
4. JOSIAH BEFORE THE SANHEDRIN
4. ЙОСИЯ ЗАСТАВА ПРЕД СИНЕДРИОНА
1955 164:4.1 By midafternoon the healing of Josiah had raised such a discussion around the temple that the leaders of the Sanhedrin decided to convene the council in its usual temple meeting place. And they did this in violation of a standing rule which forbade the meeting of the Sanhedrin on the Sabbath day. Jesus knew that Sabbath breaking would be one of the chief charges to be brought against him when the final test came, and he desired to be brought before the Sanhedrin for adjudication of the charge of having healed a blind man on the Sabbath day, when the very session of the high Jewish court sitting in judgment on him for this act of mercy would be deliberating on these matters on the Sabbath day and in direct violation of their own self-imposed laws.
2014 164:4.1 Към средата на втората половина от деня за изцелението на Йосия вече говореха вече в целия храм, във връзка с което Синедрионът реши да се събере на съвет на своето обичайно място в храма. Те взеха това решение в нарушение на действащото правило, забраняващо на Синедриона да се събира в съботни дни. Иисус знаеше, че това нарушаване на съботата ще бъде едно от главните обвинения срещу него при последното изпитание, и искаше да застане пред Синедриона по обвинение в изцеляване на слепия в събота, в нарушение на техните собствени закони.
1955 164:4.2 But they did not call Jesus before them; they feared to. Instead, they sent forthwith for Josiah. After some preliminary questioning, the spokesman for the Sanhedrin (about fifty members being present) directed Josiah to tell them what had happened to him. Since his healing that morning Josiah had learned from Thomas, Nathaniel, and others that the Pharisees were angry about his healing on the Sabbath, and that they were likely to make trouble for all concerned; but Josiah did not yet perceive that Jesus was he who was called the Deliverer. So, when the Pharisees questioned him, he said: “This man came along, put clay upon my eyes, told me to go wash in Siloam, and I do now see.”
2014 164:4.2 Но те не извикаха Иисус, защото се бояха от него. Вместо това веднага изпратиха за Йосия. След няколко предварителни въпроса председателят на Синедриона (присъстваха около петдесет човека) се разпореди Йосия да разкаже какво е станало с него. За времето, изминало след неговото сутрешно изцеление, Йосия узна от Тома, Натанаил и други, че фарисеите са недоволни от неговото изцеление в събота и че всички, имащи отношение към това, могат да очакват от тях неприятности; но Йосия още не разбираше, че Иисус е този, когото наричаха Избавител. Затова на разпита от фарисеите той каза: “Този човек дойде, положи на очите ми глина, поръча ми да се измия в Силоам и, ето, сега аз виждам.”[14]
1955 164:4.3 One of the older Pharisees, after making a lengthy speech, said: “This man cannot be from God because you can see that he does not observe the Sabbath. He violates the law, first, in making the clay, then, in sending this beggar to wash in Siloam on the Sabbath day. Such a man cannot be a teacher sent from God.”
2014 164:4.3 Един от по-възрастните фарисеи произнесе дълга реч и каза: “Този човек не може да бъде от Бога, защото вие виждате, че той не съблюдава съботата. Той е нарушил закона първо с това, че е направил глина; също и с това, че е изпратил този просяк да се измие в Силоам в събота. Такъв човек не може да бъде учител, изпратен от Бога[15].”
1955 164:4.4 Then one of the younger men who secretly believed in Jesus, said: “If this man is not sent by God, how can he do these things? We know that one who is a common sinner cannot perform such miracles. We all know this beggar and that he was born blind; now he sees. Will you still say that this prophet does all these wonders by the power of the prince of devils?” And for every Pharisee who dared to accuse and denounce Jesus one would arise to ask entangling and embarrassing questions, so that a serious division arose among them. The presiding officer saw whither they were drifting, and in order to allay the discussion, he prepared further to question the man himself. Turning to Josiah, he said: “What do you have to say about this man, this Jesus, whom you claim opened your eyes?” And Josiah answered, “I think he is a prophet.”
2014 164:4.4 Тогава един от младите членове на съвета, който тайно вярваше в Иисус, каза: “Ако този човек не е изпратен от Бога, то как може да направи такова нещо? Ние знаем, че простият грешник е неспособен да прави такива чудеса. Всички ние познаваме този просяк и това, че е роден сляп; сега той вижда. Не искаш ли да кажеш, че този пророк прави всички тези чудеса със силата на княза на дяволите?” И на всеки фарисей, който се осмеляваше да обвини или осъди Иисус, се намираше друг, който ставаше, задавайки трудни и обезкуражаващи въпроси, така че между тях възникнаха сериозни разногласия[16]. Виждайки какъв обрат вземат събитията, председателят на събранието реши да охлади нажежените страсти и да продължи разпита на самия Йосия. Обръщайки се към него, той попита: “Какво можеш да кажеш за този човек, Иисус, който, както ти твърдиш, ти даде зрение?” И Йосия отговори: “Аз мисля, че той е пророк[17].”
1955 164:4.5 The leaders were greatly troubled and, knowing not what else to do, decided to send for Josiah’s parents to learn whether he had actually been born blind. They were loath to believe that the beggar had been healed.
1955 164:4.6 It was well known about Jerusalem, not only that Jesus was denied entrance into all synagogues, but that all who believed in his teaching were likewise cast out of the synagogue, excommunicated from the congregation of Israel; and this meant denial of all rights and privileges of every sort throughout all Jewry except the right to buy the necessaries of life.
2014 164:4.6 В Йерусалим добре знаеха не само това, че на Иисус беше отказан достъп до всички синагоги, но и това, че и вярващите в неговото учение биваха гонени от синагогите — отлъчвани от религиозното братство на Израил, което означаваше лишаване от всякакви права и привилегии в цялото еврейско общество, с изключение на правото да купуват предмети от първа необходимост.
1955 164:4.7 When, therefore, Josiah’s parents, poor and fear-burdened souls, appeared before the august Sanhedrin, they were afraid to speak freely. Said the spokesman of the court: “Is this your son? and do we understand aright that he was born blind? If this is true, how is it that he can now see?” And then Josiah’s father, seconded by his mother, answered: “We know that this is our son, and that he was born blind, but how it is that he has come to see, or who it was that opened his eyes, we know not. Ask him; he is of age; let him speak for himself.”
2014 164:4.7 Затова, когато родителите на Йосия — бедни и наплашени души, застанаха пред внушаващия благоговеен страх Синедрион, те се побояха да говорят открито. Председателят на съда попита: “Ваш ли е този син? И следва ли да разбираме, че той се е родил сляп? Ако това е така, то как сега той е зрящ?” Тогава бащата на Йосия, подкрепян от неговата майка, каза: “Ние знаем само, че нашият син беше роден сляп, но как се е случило така, че е започнал да вижда, или кой е този човек, който му е върнал зрението, ние не знаем. Попитайте него; той е пълнолетен, нека сам разкаже за себе си[19].”
1955 164:4.8 They now called Josiah up before them a second time. They were not getting along well with their scheme of holding a formal trial, and some were beginning to feel strange about doing this on the Sabbath; accordingly, when they recalled Josiah, they attempted to ensnare him by a different mode of attack. The officer of the court spoke to the former blind man, saying: “Why do you not give God the glory for this? why do you not tell us the whole truth about what happened? We all know that this man is a sinner. Why do you refuse to discern the truth? You know that both you and this man stand convicted of Sabbath breaking. Will you not atone for your sin by acknowledging God as your healer, if you still claim that your eyes have this day been opened?”
2014 164:4.8 След това те повторно извикаха Йосия. Първоначалният план — да проведат редовен съд, не успяваше и някои от тях се чувстваха неловко поради това, че правят всичко това в събота; затова извиквайки Йосия, те се опитаха да го объркат, използвайки друг подход. Чиновникът на съда се обърна към бившия слепец: “Защо не въздаваш хвала на Бога за това, което е станало? Защо не ни казваш цялата истина за това, което е станало? Всички ние знаем, че този човек е грешник. Защо отказваш да постигнеш истината? Знаеш, че и ти, и този човек се обвинявате в нарушаване на съботата. Нима не желаеш да изкупиш своя грях и да признаеш за свой изцелител Бога, ако както преди твърдиш, че днес ти е било възвърнато зрението?”[20]
1955 164:4.9 But Josiah was neither dumb nor lacking in humor; so he replied to the officer of the court: “Whether this man is a sinner, I know not; but one thing I do know—that, whereas I was blind, now I see.” And since they could not entrap Josiah, they sought further to question him, asking: “Just how did he open your eyes? what did he actually do to you? what did he say to you? did he ask you to believe in him?”
2014 164:4.9 Но Йосия не беше глупак, а и чувство за хумор не му липсваше. Затова той отговори на чиновника на съда: „Грешник ли е този човек или не, не зная, но знам едно — че бях сляп, а сега виждам.” И тъй като не им се отдаде да подмамят Йосия в капан, те продължаваха да го питат: “Как именно той ти даде зрение? Какво конкретно направи за теб? Какво ти каза? Караше ли те да вярваш в него?”[21]
1955 164:4.10 Josiah replied, somewhat impatiently: “I have told you exactly how it all happened, and if you did not believe my testimony, why would you hear it again? Would you by any chance also become his disciples?” When Josiah had thus spoken, the Sanhedrin broke up in confusion, almost violence, for the leaders rushed upon Josiah, angrily exclaiming: “You may talk about being this man’s disciple, but we are disciples of Moses, and we are the teachers of the laws of God. We know that God spoke through Moses, but as for this man Jesus, we know not whence he is.”
2014 164:4.10 Йосия отговори с известно раздразнение: “Аз ви разказах подробно как стана всичко, но вие не повярвахте на думите ми. Защо искате да чуете всичко отново? Да не би случайно и вие да се каните да станете негови ученици?” След тези думи се вдигна шум[22]. Заседанието беше прекъснато и работата едва не стигна до бой, защото водачите се хвърлиха към Йосия, възклицавайки гневно: “Самият ти можеш да се смяташ за ученик на този човек, а ние сме ученици на Мойсей — ние сме учители на закона Божий. Ние знаем, че Бог е говорил чрез Мойсей; що се отнася до този човек, Иисус, ние не знаем откъде се е взел той.”
1955 164:4.11 Then Josiah, standing upon a stool, shouted abroad to all who could hear, saying: “Hearken, you who claim to be the teachers of all Israel, while I declare to you that herein is a great marvel since you confess that you know not whence this man is, and yet you know of a certainty, from the testimony which you have heard, that he opened my eyes. We all know that God does not perform such works for the ungodly; that God would do such a thing only at the request of a true worshiper—for one who is holy and righteous. You know that not since the beginning of the world have you ever heard of the opening of the eyes of one who was born blind. Look, then, all of you, upon me and realize what has been done this day in Jerusalem! I tell you, if this man were not from God, he could not do this.” And as the Sanhedrists departed in anger and confusion, they shouted to him: “You were altogether born in sin, and do you now presume to teach us? Maybe you were not really born blind, and even if your eyes were opened on the Sabbath day, this was done by the power of the prince of devils.” And they went at once to the synagogue to cast out Josiah.
2014 164:4.11 Тогава Йосия се качи на една пейка и изкрещя на всички, които можеха да го чуят: “Послушайте, вие, наричащи се учители на целия Израил, какво ще ви кажа — ето го голямото чудо, защото вие признавате, че не знаете откъде е този човек, но със сигурност знаете от изслушаното от вас свидетелство, че той ми даде зрение. Ние всички знаем, че Бог не върши такива чудеса за нечестивите; че Бог би извършил това само по молба на истинския вярващ, такъв, който е свят и праведен. Вие знаете: все още никога не се е случвало някой да е дал зрение на човек, който се е родил сляп. Вижте ме всички и осъзнайте както беше извършено днес в Йерусалим! Аз ви казвам: ако този човек не беше от Бога, той нямаше да може да направи това[23].” И разотивайки се, обзети от гняв и смущение, членовете на Синедриона му викаха: “В грях си се родил и се опитваш да ни поучаваш? Може би в действителност ти не си бил роден сляп; но даже и да са ти дали зрение в събота, то това е било направено със силата на княза на дяволите.” И те веднага отидоха в синагогата, за да отлъчат Йосия[24].
1955 164:4.12 Josiah entered this trial with meager ideas about Jesus and the nature of his healing. Most of the daring testimony which he so cleverly and courageously bore before this supreme tribunal of all Israel developed in his mind as the trial proceeded along such unfair and unjust lines.
2014 164:4.12 Когато започна това дознание, Йосия имаше смътни представи за Иисус и за природата на своето изцеление. Голяма част от показанията, с които той толкова умно и смело излезе пред върховния съд на целия Израил, се формираха в неговото съзнание в хода на това разследване, което се провеждаше по такъв нечестен и несправедлив начин.
5. TEACHING IN SOLOMON’S PORCH
5. ОБУЧЕНИЕТО В ПРИТВОРА НА СОЛОМОН
1955 164:5.1 All of the time this Sabbath-breaking session of the Sanhedrin was in progress in one of the temple chambers, Jesus was walking about near at hand, teaching the people in Solomon’s Porch, hoping that he would be summoned before the Sanhedrin where he could tell them the good news of the liberty and joy of divine sonship in the kingdom of God. But they were afraid to send for him. They were always disconcerted by these sudden and public appearances of Jesus in Jerusalem. The very occasion they had so ardently sought, Jesus now gave them, but they feared to bring him before the Sanhedrin even as a witness, and even more they feared to arrest him.
2014 164:5.1 В течение на цялото заседание на Синедриона, провеждано в нарушението на съботата в една от залите на храма, Иисус се разхождаше наблизо, учейки хората в притвора на Соломон, и се надяваше, че ще го извикат в Синедриона, където ще може да разкаже благата вест за свободата и радостта на божественото синовство в Царството Божие. Но те се страхуваха да изпратят за него. Тези внезапни публични появи на Иисус в Йерусалим винаги ги объркваха. Иисус им даде същия този повод, който те с такова нетърпение очакваха, но те не се решиха да го извикат в Синедриона даже като свидетел — да не говорим да го арестуват.
1955 164:5.2 This was midwinter in Jerusalem, and the people sought the partial shelter of Solomon’s Porch; and as Jesus lingered, the crowds asked him many questions, and he taught them for more than two hours. Some of the Jewish teachers sought to entrap him by publicly asking him: “How long will you hold us in suspense? If you are the Messiah, why do you not plainly tell us?” Said Jesus: “I have told you about myself and my Father many times, but you will not believe me. Can you not see that the works I do in my Father’s name bear witness for me? But many of you believe not because you belong not to my fold. The teacher of truth attracts only those who hunger for the truth and who thirst for righteousness. My sheep hear my voice and I know them and they follow me. And to all who follow my teaching I give eternal life; they shall never perish, and no one shall snatch them out of my hand. My Father, who has given me these children, is greater than all, so that no one is able to pluck them out of my Father’s hand. The Father and I are one.” Some of the unbelieving Jews rushed over to where they were still building the temple to pick up stones to cast at Jesus, but the believers restrained them.
2014 164:5.2 В Йерусалим беше средата на зимата и хората идваха в притвора на Соломон, за да могат поне донякъде да се скрият от лошото време; и докато тук се намираше Иисус, те му задаваха много въпроси и той ги учеше повече от два часа. Някои еврейски учители се опитаха да го подмамят в капан, питайки го пред всички: “Докога ще ни държиш в недоумение? Ако ти си Месия, защо не ни го кажеш направо?” Иисус отговори: “Много пъти ви говорих за себе си и за моя Отец, но вие не ми вярвате[25]. Нима не виждате, че тези дела, които творя в името на моя Отец, сами говорят за мен? Но мнозина от вас не вярват, защото не принадлежат към моето паство. Учителят на истината привлича само тези, които се стремят към истината и жадуват за праведност. Моето паство се вслушва в моя глас и аз го познавам, и то ме следва[26]. И на всички, които следват моето учение, аз давам вечен живот; те няма да загинат никога и никой няма да ги отведе изпод ръката ми. Моят Отец, Който ми даде тези деца, и аз сме едно.” Някои от невярващите евреи се хвърлиха там, където още продължаваше строителството на храма, за да съберат камъни и да пребият Иисус, но вярващите ги удържаха[27].
1955 164:5.3 Jesus continued his teaching: “Many loving works have I shown you from the Father, so that now would I inquire for which one of these good works do you think to stone me?” And then answered one of the Pharisees: “For no good work would we stone you but for blasphemy, inasmuch as you, being a man, dare to make yourself equal with God.” And Jesus answered: “You charge the Son of Man with blasphemy because you refused to believe me when I declared to you that I was sent by God. If I do not the works of God, believe me not, but if I do the works of God, even though you believe not in me, I should think you would believe the works. But that you may be certain of what I proclaim, let me again assert that the Father is in me and I in the Father, and that, as the Father dwells in me, so will I dwell in every one who believes this gospel.” And when the people heard these words, many of them rushed out to lay hands upon the stones to cast at him, but he passed out through the temple precincts; and meeting Nathaniel and Thomas, who had been in attendance upon the session of the Sanhedrin, he waited with them near the temple until Josiah came from the council chamber.
2014 164:5.3 Иисус продължаваше да учи: “Аз извърших за вас много добри дела по волята на моя Отец, а затова позволете ми да ви попитам: за кое от тях се каните да ме пребиете с камъни?” Един от фарисеите отговори: “Не за добрите дела се каним да те пребием, а за това, че ти, простият смъртен, богохулстваш, осмелявайки се да се сравняваш с Бога[28][29].” Иисус отговори: “Вие обвинявате Сина Човешки в богохулство, защото отказвате да ми вярвате, когато ви заявявах, че съм изпратен от Бога. Ако не извършвам деяния Божии, не ми вярвайте, но на мен ми се струва, че ако аз ги извършвам, то вие — даже ако не вярвате в мен — трябва да повярвате на моите деяния. Но за да не се съмнявате в това, което възвестявам, позволете ми още веднъж да заявя, че Отецът е в мен и аз съм в Отеца и че така, както Отецът пребивава в мен, така и аз ще пребивавам във всеки, който повярва в това Евангелие.” И когато хората чуха тези думи, много от тях побегнаха, за да съберат камъни и да го пребият, но той напусна територията на храма. Срещайки се с Натанаил и Тома, които присъстваха на заседанието на Синедриона, той почака заедно с тях, докато Йосия не излезе от залата за заседания.
1955 164:5.4 Jesus and the two apostles did not go in search of Josiah at his home until they heard he had been cast out of the synagogue. When they came to his house, Thomas called him out in the yard, and Jesus, speaking to him, said: “Josiah, do you believe in the Son of God?” And Josiah answered, “Tell me who he is that I may believe in him.” And Jesus said: “You have both seen and heard him, and it is he who now speaks to you.” And Josiah said, “Lord, I believe,” and falling down, he worshiped.
2014 164:5.4 Иисус и двамата апостоли отидоха да търсят Йосия у дома му, след като узнаха, че е бил изгонен от синагогата. Когато дойдоха при него, Тома го извика в градината и Иисус, обръщайки се към него, каза: “Йосия, вярваш ли в Сина Божий?” Йосия отговори: “Кажи ми кой е той, за да мога да повярвам в него.” И Учителят каза: “Ти го видя и чу и това е този, който говори сега с теб.” А Йосия отговори: “Вярвам, Господи”, и падайки ничком, му се поклони[30].
1955 164:5.5 When Josiah learned that he had been cast out of the synagogue, he was at first greatly downcast, but he was much encouraged when Jesus directed that he should immediately prepare to go with them to the camp at Pella. This simple-minded man of Jerusalem had indeed been cast out of a Jewish synagogue, but behold the Creator of a universe leading him forth to become associated with the spiritual nobility of that day and generation.
2014 164:5.5 Когато узна, че е изгонен от синагогата, Йосия изпадна в униние и падна духом, но се окуражи, когато Иисус му повели веднага да се приготви, за да отиде заедно с тях в лагера в Пела. Този простодушен жител на Йерусалим действително беше изгонен от юдейската синагога, но вижте: самият Създател на вселената го води напред към единението с духовната аристокрация на това време и това поколение.
1955 164:5.6 And now Jesus left Jerusalem, not again to return until near the time when he prepared to leave this world. With the two apostles and Josiah the Master went back to Pella. And Josiah proved to be one of the recipients of the Master’s miraculous ministry who turned out fruitfully, for he became a lifelong preacher of the gospel of the kingdom.
2014 164:5.6 Иисус напусна Йерусалим и се върна тук отново, едва преди да се приготви да напусне този свят. Заедно с двамата апостоли и Йосия Учителят тръгна обратно към Пела[31]. Йосия се оказа един от тези, в които семената на чудотворната помощ на Иисус донесоха плодове, тъй като през целия си останал живот той проповядваше Евангелието за Царството.
| Документ 163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан |
Индекс
Единична версия |
Документ 165. Начало на мисионерската дейност в Перея |