Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
FOREWORD
ПРЕДИСЛОВИЕ
1955 0:0.1 IN THE MINDS of the mortals of Urantia—that being the name of your world—there exists great confusion respecting the meaning of such terms as God, divinity, and deity. Human beings are still more confused and uncertain about the relationships of the divine personalities designated by these numerous appellations. Because of this conceptual poverty associated with so much ideational confusion, I have been directed to formulate this introductory statement in explanation of the meanings which should be attached to certain word symbols as they may be hereinafter used in those papers which the Orvonton corps of truth revealers have been authorized to translate into the English language of Urantia.
2014 0:0.1 В УМОВЕТЕ на смъртните на Урантия — а именно така се нарича вашият свят, съществува огромно объркване по отношение на такива понятия като “Бог”, “божественост” и “божество”. Човешките същества са още по-объркани и несигурни относно взаимовръзките между божествените личности, обозначени с тези многобройни названия. Предвид оскъдността на понятийните средства и свързаното с това повсеместно смесване на представите на мен ми беше поръчано да съставя настоящото предисловие за поясняване на смисъла, който следва да се придава на определени словесни символи, използвани в материалите, преведени на английския език, използван на Урантия от упълномощения корпус от просветители на Орвонтон.
1955 0:0.2 It is exceedingly difficult to present enlarged concepts and advanced truth, in our endeavor to expand cosmic consciousness and enhance spiritual perception, when we are restricted to the use of a circumscribed language of the realm. But our mandate admonishes us to make every effort to convey our meanings by using the word symbols of the English tongue. We have been instructed to introduce new terms only when the concept to be portrayed finds no terminology in English which can be employed to convey such a new concept partially or even with more or less distortion of meaning.
2014 0:0.2 В своя стремеж да разширим космическото съзнание и да усъвършенстваме духовното възприятие ние сме ограничени от използването на несъвършения език на този свят, което изключително много усложнява излагането на разширените понятия и новите истини. Но нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, като използваме словесните символи на английския език. В съответствие с полученото указание ние бяхме инструктирани да въвеждаме нови термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с известно изкривяване на смисъла.
1955 0:0.3 In the hope of facilitating comprehension and of preventing confusion on the part of every mortal who may peruse these papers, we deem it wise to present in this initial statement an outline of the meanings to be attached to numerous English words which are to be employed in designation of Deity and certain associated concepts of the things, meanings, and values of universal reality.
2014 0:0.3 С надеждата да помогнем на всеки смъртен, четящ внимателно тези материали, да ги разбере и да избегнем объркване, ние смятаме за необходимо да включим в настоящото предисловие кратко пояснение на смисъла, предаван от многобройните английски думи за означаване на Божеството и на някои свързани с това понятие неща, значения и ценности на космическата реалност.
1955 0:0.4 But in order to formulate this Foreword of definitions and limitations of terminology, it is necessary to anticipate the usage of these terms in the subsequent presentations. This Foreword is not, therefore, a finished statement within itself; it is only a definitive guide designed to assist those who shall read the accompanying papers dealing with Deity and the universe of universes which have been formulated by an Orvonton commission sent to Urantia for this purpose.
2014 0:0.4 Но за да съставим това предисловие за определенията и ограниченията на терминологията, е необходимо предварително да разясним съответните термини, използвани по-нататък. Поради това само по себе си предисловието не е завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на тези, които ще пристъпят към четене на следващите глави, разказващи за Божеството и Вселената на вселените и съставени от Орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.
1955 0:0.5 Your world, Urantia, is one of many similar inhabited planets which comprise the local universe of Nebadon. This universe, together with similar creations, makes up the superuniverse of Orvonton, from whose capital, Uversa, our commission hails. Orvonton is one of the seven evolutionary superuniverses of time and space which circle the never-beginning, never-ending creation of divine perfection—the central universe of Havona. At the heart of this eternal and central universe is the stationary Isle of Paradise, the geographic center of infinity and the dwelling place of the eternal God.
2014 0:0.5 Вашият свят — Урантия, е една от многото сходни обитаеми планети от локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с други подобни творения, образува свръхвселената Орвонтон, от чиято столица Уверса пристигна нашата комисия. Орвонтон е една от седемте свръхвселени на времето и пространството, въртящи се около нямащото начало и край творение с божествено съвършенство — централната вселена Хавона. В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Райски Остров — географски център на безкрайността и местопребиваването на вечния Бог.
1955 0:0.6 The seven evolving superuniverses in association with the central and divine universe, we commonly refer to as the grand universe; these are the now organized and inhabited creations. They are all a part of the master universe, which also embraces the uninhabited but mobilizing universes of outer space.
2014 0:0.6 Седемте развиващи се свръхвселени, в съвкупност с централната божествена вселена, обикновено се определят от нас като голямата вселена; тук влизат творенията, които сега вече са организирани и населени. Всички те са част от мирозданието, включващо и ненаселени, но намиращи се в състояние на движение вселени на външното пространство.
I. DEITY AND DIVINITY
I. БОЖЕСТВО И БОЖЕСТВЕНОСТ
1955 0:1.1 The universe of universes presents phenomena of deity activities on diverse levels of cosmic realities, mind meanings, and spirit values, but all of these ministrations—personal or otherwise—are divinely co-ordinated.
2014 0:1.1 Вселената на вселените демонстрира феномена на активност на Божеството на разнообразни нива на космическите реалности, интелектуални значения и духовни ценности, но всички тези проявления — личностни или други, са божествено координирани.
1955 0:1.2 DEITY is personalizable as God, is prepersonal and superpersonal in ways not altogether comprehensible by man. Deity is characterized by the quality of unity—actual or potential—on all supermaterial levels of reality; and this unifying quality is best comprehended by creatures as divinity.
2014 0:1.2 БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява като Бог; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, които не са напълно понятни на човека. Божеството се отличава с качеството единство — действително или потенциално, на всички свръхматериални нива на реалността; това обединяващо качество най-добре се разбира от създадените същества като божественост.
1955 0:1.3 Deity functions on personal, prepersonal, and superpersonal levels. Total Deity is functional on the following seven levels:
2014 0:1.3 Божеството функционира на личностно, доличностно и свръхличностно нива. Всеобхватното Божество функционира на седем нива:
2014 0:1.4 1. Статично — самосъдържащо се и самосъществуващо Божество.
2014 0:1.5 2. Потенциално — самопроизволно и самопреднамерено Божество
2014 0:1.6 3. Асоциативно — самоперсонализирано и божествено братско Божество.
1955 0:1.7 4. Creative—self-distributive and divinely revealed Deity.
2014 0:1.7 4. Съзидателно — саморазпространяващо се и божествено разкрито Божество.
2014 0:1.8 5. Еволюционно — саморазширяващо се и отъждествяващо се със създанията Божество.
1955 0:1.9 6. Supreme—self-experiential and creature-Creator-unifying Deity. Deity functioning on the first creature-identificational level as time-space overcontrollers of the grand universe, sometimes designated the Supremacy of Deity.
2014 0:1.9 6. Висше — самоемпирично, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действащо на първото ниво на отъждествяване със създанията като пространствено-времеви върховни управляващи голямата вселена, което понякога се означава като Върховност на Божеството.
1955 0:1.10 7. Ultimate—self-projected and time-space-transcending Deity. Deity omnipotent, omniscient, and omnipresent. Deity functioning on the second level of unifying divinity expression as effective overcontrollers and absonite upholders of the master universe. As compared with the ministry of the Deities to the grand universe, this absonite function in the master universe is tantamount to universal overcontrol and supersustenance, sometimes called the Ultimacy of Deity.
2014 0:1.10 7. Пределно — самопроектиращо се, излизащо извън пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление на обединяващата божественост като ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители на мирозданието. В сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщото върховно управление и свръхподдръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.
1955 0:1.11 The finite level of reality is characterized by creature life and time-space limitations. Finite realities may not have endings, but they always have beginnings—they are created. The Deity level of Supremacy may be conceived as a function in relation to finite existences.
2014 0:1.11 Крайното ниво на реалността се характеризира с живот на създанията и пространствено-времеви ограничения. Крайните реалности могат и да нямат край, но те винаги имат начало — те са сътворени. Нивото на Върховността на Божеството може да се осмисли като функция по отношение на крайните съществувания.
1955 0:1.12 The absonite level of reality is characterized by things and beings without beginnings or endings and by the transcendence of time and space. Absoniters are not created; they are eventuated—they simply are. The Deity level of Ultimacy connotes a function in relation to absonite realities. No matter in what part of the master universe, whenever time and space are transcended, such an absonite phenomenon is an act of the Ultimacy of Deity.
2014 0:1.12 Абсонитното ниво на реалността се характеризира с неща и същества, нямащи начало и край, а също така и с преодоляване на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват — те просто съществуват. Нивото на Пределността на Божеството означава функция по отношение на абсонитните реалности. В която и част на мирозданието да се извършва излизане извън пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен са акт на Пределността на Божеството.
1955 0:1.13 The absolute level is beginningless, endless, timeless, and spaceless. For example: On Paradise, time and space are nonexistent; the time-space status of Paradise is absolute. This level is Trinity attained, existentially, by the Paradise Deities, but this third level of unifying Deity expression is not fully unified experientially. Whenever, wherever, and however the absolute level of Deity functions, Paradise-absolute values and meanings are manifest.
2014 0:1.13 Абсолютното ниво няма начало и край и не се намира извън времето и пространството. Например: в Рая пространство и време не съществуват; пространствено-времевият статут на Рая е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата на Рая в Троицата, но емпирично това трето ниво на обединяващото проявление на Божеството не е напълно единно. Където, когато и както и да функционира абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютни, присъщи на Рая ценности и значения.
1955 0:1.14 Deity may be existential, as in the Eternal Son; experiential, as in the Supreme Being; associative, as in God the Sevenfold; undivided, as in the Paradise Trinity.
2014 0:1.14 Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирично, както във Висшето Същество; асоциативно, както в Бог-Седмократния; неделимо, както в Райската Троица.
1955 0:1.15 Deity is the source of all that which is divine. Deity is characteristically and invariably divine, but all that which is divine is not necessarily Deity, though it will be co-ordinated with Deity and will tend towards some phase of unity with Deity—spiritual, mindal, or personal.
2014 0:1.15 Божеството е източникът на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, но всичко това, което е божествено, не задължително е Божество, макар че то ще бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него — единение духовно, интелектуално или личностно.
2014 0:1.16 БОЖЕСТВЕНОСТТА е характерното, обединяващо и координиращо качество на Божеството.
1955 0:1.17 Divinity is creature comprehensible as truth, beauty, and goodness; correlated in personality as love, mercy, and ministry; disclosed on impersonal levels as justice, power, and sovereignty.
2014 0:1.17 Божествеността се разбира от създадените същества като истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.
1955 0:1.18 Divinity may be perfect—complete—as on existential and creator levels of Paradise perfection; it may be imperfect, as on experiential and creature levels of time-space evolution; or it may be relative, neither perfect nor imperfect, as on certain Havona levels of existential-experiential relationships.
2014 0:1.18 Божествеността може да бъде съвършена, пълна — както на проявяващото Райското съвършенство екзистенциално ниво, така и на нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена — както на характеризиращото пространствено-времевата еволюция емпирично ниво, така и на нивото на създанията; или тя може да бъде относителна, без да е нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирични взаимоотношения на Хавона.
1955 0:1.19 When we attempt to conceive of perfection in all phases and forms of relativity, we encounter seven conceivable types:
2014 0:1.19 В опитите си да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността ние срещаме седем възможни варианта.
1955 0:1.21 2. Absolute perfection in some phases and relative perfection in all other aspects.
2014 0:1.21 2. Абсолютно съвършенство в някои и относително — във всички останали аспекти.
2014 0:1.22 3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.
1955 0:1.23 4. Absolute perfection in some respects, imperfection in all others.
2014 0:1.23 4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.
2014 0:1.24 5. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някакъв аспект, относително съвършенство във всички проявления.
1955 0:1.25 6. Absolute perfection in no phase, relative in some, imperfect in others.
2014 0:1.25 6. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някой аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.
2014 0:1.26 7. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някое качество, несъвършенство във всички.
II. GOD
II. БОГ
1955 0:2.1 Evolving mortal creatures experience an irresistible urge to symbolize their finite concepts of God. Man’s consciousness of moral duty and his spiritual idealism represent a value level—an experiential reality—which is difficult of symbolization.
2014 0:2.1 Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своите крайни представи за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения му дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценност — емпирична реалност, която трудно се поддава на символизация.
1955 0:2.2 Cosmic consciousness implies the recognition of a First Cause, the one and only uncaused reality. God, the Universal Father, functions on three Deity-personality levels of subinfinite value and relative divinity expression:
2014 0:2.2 Космическото съзнание подразбира признаването на Първопричина, единствената безпричинна реалност. Бог — Всеобщият Баща, действа на три нива на личностното Божество, които се характеризират от суббезкрайна ценност и относително изражение на божествеността:
1955 0:2.3 1. Prepersonal—as in the ministry of the Father fragments, such as the Thought Adjusters.
2014 0:2.3 1. Доличностно — например, в служенето на частици на Отеца, такива като Настройчиците на Съзнанието.
1955 0:2.4 2. Personal—as in the evolutionary experience of created and procreated beings.
2014 0:2.4 2. Личностно — например, в еволюционния опит на създадените и възпроизведени същества.
1955 0:2.5 3. Superpersonal—as in the eventuated existences of certain absonite and associated beings.
2014 0:2.5 3. Свръхличностно — например, във възникналата реалност на някои абсонитни и свързани с тях същества.
1955 0:2.6 GOD is a word symbol designating all personalizations of Deity. The term requires a different definition on each personal level of Deity function and must be still further redefined within each of these levels, as this term may be used to designate the diverse co-ordinate and subordinate personalizations of Deity; for example: the Paradise Creator Sons—the local universe fathers.
2014 0:2.6 БОГ е словесен знак, който означава всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, тъй като този термин може да се използва за означаване на разнообразните неподчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели — бащите на локалните вселени.
2014 0:2.7 Терминът “Бог” — така, както го използваме ние, може да се разбира:
1955 0:2.8 By designation—as God the Father.
2014 0:2.8 По определени — например, Бог Отецът;
1955 0:2.9 By context—as when used in the discussion of some one deity level or association. When in doubt as to the exact interpretation of the word God, it would be advisable to refer it to the person of the Universal Father.
2014 0:2.9 По контекст — например, при обсъждане на някое божествено ниво или обединение. Когато се затруднявате да интерпретирате правилно думата “Бог”, ние препоръчваме да го отнасяте към личността на Всеобщия Баща.
1955 0:2.10 The term God always denotes personality. Deity may, or may not, refer to divinity personalities.
2014 0:2.10 Терминът “Бог” винаги обозначава личност. “Божество” може да се отнася или да не се отнася към божествени личности.
1955 0:2.11 The word GOD is used, in these papers, with the following meanings:
2014 0:2.11 В настоящите документи думата “БОГ” се използва в следните значения:
1955 0:2.12 1. God the Father—Creator, Controller, and Upholder. The Universal Father, the First Person of Deity.
1955 0:2.13 2. God the Son—Co-ordinate Creator, Spirit Controller, and Spiritual Administrator. The Eternal Son, the Second Person of Deity.
2014 0:2.13 2. Бог-Син — Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.
1955 0:2.14 3. God the Spirit—Conjoint Actor, Universal Integrator, and Mind Bestower. The Infinite Spirit, the Third Person of Deity.
2014 0:2.14 3. Бог-Дух — Съвместен Извършител, Всеобщ Обединител и Посветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.
1955 0:2.15 4. God the Supreme—the actualizing or evolving God of time and space. Personal Deity associatively realizing the time-space experiential achievement of creature-Creator identity. The Supreme Being is personally experiencing the achievement of Deity unity as the evolving and experiential God of the evolutionary creatures of time and space.
2014 0:2.15 4. Бог-Висшият — актуализиращ се или формиращ се Бог на времето и пространството[5]. Личностно Божество, което асоциативно достига пространствено-времевото емпирично сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично придобива присъщото на Божеството единство като еволюиращ емпиричен Бог на еволюционните създания на времето и пространството.
1955 0:2.16 5. God the Sevenfold—Deity personality anywhere actually functioning in time and space. The personal Paradise Deities and their creative associates functioning in and beyond the borders of the central universe and power-personalizing as the Supreme Being on the first creature level of unifying Deity revelation in time and space. This level, the grand universe, is the sphere of the time-space descension of Paradise personalities in reciprocal association with the time-space ascension of evolutionary creatures.
2014 0:2.16 5. Бог-Седмократният — личност на Божеството, която реално действа където и да е във времето и пространството. Личностните Божества на Рая и техните съзидателни партньори, които функционират в централната вселена и отвъд нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщавщи се във Висшето Същество на първото ниво на обединяващото разкриване на Божеството във времето и пространството — нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, е сферата на пространствено-времевото низхождане на личностите на Рая и насрещен пространствено-времеви възход на еволюционните създания.
1955 0:2.17 6. God the Ultimate—the eventuating God of supertime and transcended space. The second experiential level of unifying Deity manifestation. God the Ultimate implies the attained realization of the synthesized absonite-superpersonal, time-space-transcended, and eventuated-experiential values, co-ordinated on final creative levels of Deity reality.
2014 0:2.17 6. Бог-Пределният — възникващият Бог на свръхвремето и преодоляното пространство. Второто емпирично ниво на обединяващото проявление на Божеството. Бог-Пределният подразбира завършеното въплъщение на синтезирани абсонитно-свръхличностни, трансцендентни по отношение на времето и пространството, априорно-емпирични ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалността на Божеството.
1955 0:2.18 7. God the Absolute—the experientializing God of transcended superpersonal values and divinity meanings, now existential as the Deity Absolute. This is the third level of unifying Deity expression and expansion. On this supercreative level, Deity experiences exhaustion of personalizable potential, encounters completion of divinity, and undergoes depletion of capacity for self-revelation to successive and progressive levels of other-personalization. Deity now encounters, impinges upon, and experiences identity with, the Unqualified Absolute.
2014 0:2.18 7. Бог-Абсолютният — емпирично формиращият се Бог, който излиза извън пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществува понастоящем като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво на обединяващото проявление и разпространение на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персонализируемия потенциал, натъква се на завършването на божествеността и изчерпва своите възможности за саморазкриване на последващите и нарастващи нива на друга персонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.
III. THE FIRST SOURCE AND CENTER
III. ПЪРВИЯТ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР
1955 0:3.1 Total, infinite reality is existential in seven phases and as seven co-ordinate Absolutes:
2014 0:3.1 Всеобхватната, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и като седем равноправни Абсолюта:
1955 0:3.2 1. The First Source and Center.
2014 0:3.2 1. Първият Източник и Център.
1955 0:3.3 2. The Second Source and Center.
2014 0:3.3 2. Вторият Източник и Център.
1955 0:3.4 3. The Third Source and Center.
2014 0:3.4 3. Третият Източник и Център.
1955 0:3.5 4. The Isle of Paradise.
2014 0:3.5 4. Островът на Рая.
1955 0:3.6 5. The Deity Absolute.
2014 0:3.6 5. Божеството-Абсолют.
1955 0:3.7 6. The Universal Absolute.
2014 0:3.7 6. Всеобщият Абсолют.
1955 0:3.8 7. The Unqualified Absolute.
2014 0:3.8 7. Безусловният Абсолют.
1955 0:3.9 God, as the First Source and Center, is primal in relation to total reality—unqualifiedly. The First Source and Center is infinite as well as eternal and is therefore limited or conditioned only by volition.
1955 0:3.10 God—the Universal Father—is the personality of the First Source and Center and as such maintains personal relations of infinite control over all co-ordinate and subordinate sources and centers. Such control is personal and infinite in potential, even though it may never actually function owing to the perfection of the function of such co-ordinate and subordinate sources and centers and personalities.
2014 0:3.10 Бог — Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях. Такова управление е лично и безкрайно потенциално, макар че в действителност то може никога да не функционира предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.
1955 0:3.11 The First Source and Center is, therefore, primal in all domains: deified or undeified, personal or impersonal, actual or potential, finite or infinite. No thing or being, no relativity or finality, exists except in direct or indirect relation to, and dependence on, the primacy of the First Source and Center.
2014 0:3.11 Първият Източник и Център, следователно, е изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намират в непосредствена или опосредствана връзка и зависимост от първенството на Първия Източник и Център.
1955 0:3.12 The First Source and Center is related to the universe as:
2014 0:3.12 Първият Източник и Център е свързан с вселената по следния начин:
1955 0:3.13 1. The gravity forces of the material universes are convergent in the gravity center of nether Paradise. That is just why the geographic location of his person is eternally fixed in absolute relation to the force-energy center of the nether or material plane of Paradise. But the absolute personality of Deity exists on the upper or spiritual plane of Paradise.
2014 0:3.13 1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационния център на долния Рай. Именно затова географското местоположение на Първия Източник и Център е за вечни времена закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовия център на долното — или материално, ниво на Рая. Но абсолютната личност на Божеството съществува на горното или духовно ниво на Рая.
1955 0:3.14 2. The mind forces are convergent in the Infinite Spirit; the differential and divergent cosmic mind in the Seven Master Spirits; the factualizing mind of the Supreme as a time-space experience in Majeston.
2014 0:3.14 2. Силите на разума се събират в Безкрайния Дух; разнообразието на космическия разум — в Седемте Главни Духа; реализиращият се разум на Висшето Същество като пространствено-времеви опит — в Маджестон.
1955 0:3.15 3. The universe spirit forces are convergent in the Eternal Son.
2014 0:3.15 3. Духовните сили на вселената се събират във Вечния Син.
1955 0:3.16 4. The unlimited capacity for deity action resides in the Deity Absolute.
2014 0:3.16 4. Неограничената способност за божествено действие е заключена в Божеството-Абсолют.
1955 0:3.17 5. The unlimited capacity for infinity response exists in the Unqualified Absolute.
2014 0:3.17 5. Неограничената способност за реагиране на безкрайното е заключена в Безусловния Абсолют.
1955 0:3.18 6. The two Absolutes—Qualified and Unqualified—are co-ordinated and unified in and by the Universal Absolute.
2014 0:3.18 6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният, се съотнасят и обединяват във Всеобщия Абсолют и чрез неговото посредничество.
1955 0:3.19 7. The potential personality of an evolutionary moral being or of any other moral being is centered in the personality of the Universal Father.
2014 0:3.19 7. Потенциалната личност на еволюционното смъртно същество или на всяко друго нравствено същество е съсредоточена в личността на Всеобщия Баща.
1955 0:3.20 REALITY, as comprehended by finite beings, is partial, relative, and shadowy. The maximum Deity reality fully comprehensible by evolutionary finite creatures is embraced within the Supreme Being. Nevertheless there are antecedent and eternal realities, superfinite realities, which are ancestral to this Supreme Deity of evolutionary time-space creatures. In attempting to portray the origin and nature of universal reality, we are forced to employ the technique of time-space reasoning in order to reach the level of the finite mind. Therefore must many of the simultaneous events of eternity be presented as sequential transactions.
2014 0:3.20 РЕАЛНОСТТА - в разбирането на крайните същества, е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбиране от еволюционните крайни създания, е заключена във Висшето Същество. При все това съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, които са еволюционни пространствено-времеви създания, изходни по отношение на това Висше Божество. Когато се опитваме да опишем произхода и същността на космическата реалност, ние сме принудени да прибягваме към пространствено-времевата логика, достъпна за нивото на крайния разум. Затова много от едновременните събития, които стават във вечността, трябва да бъдат излагани като последователни действия.
1955 0:3.21 As a time-space creature would view the origin and differentiation of Reality, the eternal and infinite I AM achieved Deity liberation from the fetters of unqualified infinity through the exercise of inherent and eternal free will, and this divorcement from unqualified infinity produced the first absolute divinity-tension. This tension of infinity differential is resolved by the Universal Absolute, which functions to unify and co-ordinate the dynamic infinity of Total Deity and the static infinity of the Unqualified Absolute.
2014 0:3.21 В представата за произхода и диференциацията на Реалностите, която съществува в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ се сдоби с освобождаване на Божеството от връзките на безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечна свободна воля и това отделяне от безусловната безкрайност породи първото абсолютно напрежение на божествеността. Тази разлика в напрежението на безкрайността се разрешава от Всеобщия Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичната безкрайност на Всеобхватното Божество и статичната безкрайност на Безусловния Абсолют.
1955 0:3.22 In this original transaction the theoretical I AM achieved the realization of personality by becoming the Eternal Father of the Original Son simultaneously with becoming the Eternal Source of the Isle of Paradise. Coexistent with the differentiation of the Son from the Father, and in the presence of Paradise, there appeared the person of the Infinite Spirit and the central universe of Havona. With the appearance of coexistent personal Deity, the Eternal Son and the Infinite Spirit, the Father escaped, as a personality, from otherwise inevitable diffusion throughout the potential of Total Deity. Thenceforth it is only in Trinity association with his two Deity equals that the Father fills all Deity potential, while increasingly experiential Deity is being actualized on the divinity levels of Supremacy, Ultimacy, and Absoluteness.
2014 0:3.22 В този първоначален акт теоретичното АЗ СЪМ достигна реализация на личността, като стана едновременно Вечния Баща на Първородния Син и Вечния Източник на Острова на Рая. Паралелно с отделянето на Сина от Отеца и в присъствието на Рая възникнаха личността на Безкрайния Дух и централната вселена Хавона. С появата на съ-съществуващото личностно Божество, Вечния Син и Безкрайния Дух, Отецът — като личност, избегна разтварянето в потенциала на Всеобхватното Божество, което в противен случай неизбежно би станало. Оттогава само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целия потенциал на Божеството, докато непрекъснато разширяващото емпиричния опит Божество се актуализира на нивата на божествеността на Висшето, Пределното и Абсолютното. Понятието АЗ СЪМ е нашата философска отстъпка на ограничения от времето и свързан с пространството краен разум на човека, на неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания — нямащите начало и край взаимовръзки. За пространствено-времевото създание трябва да има начало всичко освен ЕДИНСТВЕНОТО БЕЗПРИЧИННО — първосъздадената причина на причините. Затова ние представляваме това философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съ-съществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Баща на Сина и заедно с него — на Духа.
1955 0:3.23 The concept of the I AM is a philosophic concession which we make to the time-bound, space-fettered, finite mind of man, to the impossibility of creature comprehension of eternity existences—nonbeginning, nonending realities and relationships. To the time-space creature, all things must have a beginning save only the ONE UNCAUSED—the primeval cause of causes. Therefore do we conceptualize this philosophic value-level as the I AM, at the same time instructing all creatures that the Eternal Son and the Infinite Spirit are coeternal with the I AM; in other words, that there never was a time when the I AM was not the Father of the Son and, with him, of the Spirit.
1955 0:3.24 The Infinite is used to denote the fullness—the finality—implied by the primacy of the First Source and Center. The theoretical I AM is a creature-philosophic extension of the “infinity of will,” but the Infinite is an actual value-level representing the eternity-intension of the true infinity of the absolute and unfettered free will of the Universal Father. This concept is sometimes designated the Father-Infinite.
2014 0:3.24 Теоретическото АЗ СЪМ е предназначено за създанията и е философско разширение на “безкрайността на волята”, но Безкрайното е действително ниво от ценности, изразяващи това съдържание на понятието “вечност”, което е присъщо на истинската безкрайност, и абсолютна и от нищо не скована свободна воля на Всеобщия Баща. Това понятие понякога се означава като Отеца-Безкраен.
1955 0:3.25 Much of the confusion of all orders of beings, high and low, in their efforts to discover the Father-Infinite, is inherent in their limitations of comprehension. The absolute primacy of the Universal Father is not apparent on subinfinite levels; therefore is it probable that only the Eternal Son and the Infinite Spirit truly know the Father as an infinity; to all other personalities such a concept represents the exercise of faith.
2014 0:3.25 Значителен дял в объркването, с което са съпроводени опитите да се открие Отецът-Безкраен от съществата от всички категории — както низши, така и висши, се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство на Всеобщия Баща не е очевидно на суббезкрайни нива; затова е вероятно, че само Вечният Син и Безкрайният Дух действително познават Бащата като безкрайност; от всички останали личности такова понятие изисква вяра.
IV. UNIVERSE REALITY
IV. ВСЕЛЕНСКА РЕАЛНОСТ
1955 0:4.1 Reality differentially actualizes on diverse universe levels; reality originates in and by the infinite volition of the Universal Father and is realizable in three primal phases on many different levels of universe actualization:
2014 0:4.1 На различните вселенски нива Реалността се проявява различно. Като възниква в Отеца в резултат от неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в трите основни аспекта на многото различни нива на актуализация във вселената:
1955 0:4.2 1. Undeified reality ranges from the energy domains of the nonpersonal to the reality realms of the nonpersonalizable values of universal existence, even to the presence of the Unqualified Absolute.
2014 0:4.2 1. Необожествената реалност се простира от енергийните области на неличностното до сферите на реалността, които включват неперсонализируемите ценности на всеобщото битие чак до присъствието на Безусловния Абсолют.
1955 0:4.3 2. Deified reality embraces all infinite Deity potentials ranging upward through all realms of personality from the lowest finite to the highest infinite, thus encompassing the domain of all that which is personalizable and more—even to the presence of the Deity Absolute.
2014 0:4.3 2. Обожествената реалност обхваща всички безкрайни, присъщи на Божеството потенциали, като се простира възходящо през всички личностни светове, от най-низшия краен до най-висшия безкраен, обединявайки по такъв начин сферата на всичко персонализируемо и повече от това - чак до присъствието на Божеството-Абсолют.
1955 0:4.4 3. Interassociated reality. Universe reality is supposedly either deified or undeified, but to subdeified beings there exists a vast domain of interassociated reality, potential and actualizing, which is difficult of identification. Much of this co-ordinate reality is embraced within the realms of the Universal Absolute.
2014 0:4.4 3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност е по общо мнение или обожествена, или необожествена, но за съществата, намиращи се под нивото на обожествяването, съществува широка област от взаимосвързаната реалност, потенциална и актуализираща се, която трудно се поддава на определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщия Абсолют.
1955 0:4.5 This is the primal concept of original reality: The Father initiates and maintains Reality. The primal differentials of reality are the deified and the undeified—the Deity Absolute and the Unqualified Absolute. The primal relationship is the tension between them. This Father-initiated divinity-tension is perfectly resolved by, and eternalizes as, the Universal Absolute.
2014 0:4.5 Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основните разновидности са обожествена и необожествена реалност — Божеството-Абсолют и Безусловният Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото между тях напрежение. Това инициирано от Отеца напрежение на божественост в съвършенство се разрешава и във вечността е Всеобщият Абсолют.
1955 0:4.6 From the viewpoint of time and space, reality is further divisible as:
2014 0:4.6 От гледна точка на времето и пространството класификацията на реалността може да бъде продължена по следния начин:
1955 0:4.7 1. Actual and Potential. Realities existing in fullness of expression in contrast to those which carry undisclosed capacity for growth. The Eternal Son is an absolute spiritual actuality; mortal man is very largely an unrealized spiritual potentiality.
2014 0:4.7 1. Действителна и потенциална. Реалности, които съществуват в пълнотата на изражението — в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син е абсолютна духовна действителност; смъртният човек е в значителна степен нереализиран духовен потенциал.
1955 0:4.8 2. Absolute and Subabsolute. Absolute realities are eternity existences. Subabsolute realities are projected on two levels: Absonites—realities which are relative with respect to both time and eternity. Finites—realities which are projected in space and are actualized in time.
2014 0:4.8 2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитни реалности, относителни в аспекта както на времето, така и на вечността, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.
1955 0:4.9 3. Existential and Experiential. Paradise Deity is existential, but the emerging Supreme and Ultimate are experiential.
2014 0:4.9 3. Екзистенциална и емпирична. Божеството на Рая е екзистенциално, но формиращите се Божества, Висшето и Пределното, са емпирични.
1955 0:4.10 4. Personal and Impersonal. Deity expansion, personality expression, and universe evolution are forever conditioned by the Father’s freewill act which forever separated the mind-spirit-personal meanings and values of actuality and potentiality centering in the Eternal Son from those things which center and inhere in the eternal Isle of Paradise.
2014 0:4.10 4. Личностна и неличностна. Разпространяването на Божеството, изражението на личността и еволюцията на космоса са за вечни времена обусловени от свободната воля на Отеца, завинаги отделила интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син от това, което е присъщо на Острова на Рая и е съсредоточено в него.
1955 0:4.11 PARADISE is a term inclusive of the personal and the nonpersonal focal Absolutes of all phases of universe reality. Paradise, properly qualified, may connote any and all forms of reality, Deity, divinity, personality, and energy—spiritual, mindal, or material. All share Paradise as the place of origin, function, and destiny, as regards values, meanings, and factual existence.
2014 0:4.11 РАЯТ е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност[8]. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите — духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.
1955 0:4.12 The Isle of Paradise—Paradise not otherwise qualified—is the Absolute of the material-gravity control of the First Source and Center. Paradise is motionless, being the only stationary thing in the universe of universes. The Isle of Paradise has a universe location but no position in space. This eternal Isle is the actual source of the physical universes—past, present, and future. The nuclear Isle of Light is a Deity derivative, but it is hardly Deity; neither are the material creations a part of Deity; they are a consequence.
2014 0:4.12 Райският Остров — Раят, неопределен по друг начин, е Абсолютът на управлението на материалната гравитация на Първия Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой и е единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Райският Остров има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров е непосредствен източник на физическите вселени — минали, настоящи и бъдещи. Ядрото на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, но той едва ли е Божество; така и материалните творения — те не са част от Божеството, а едно от следствията.
1955 0:4.13 Paradise is not a creator; it is a unique controller of many universe activities, far more of a controller than a reactor. Throughout the material universes Paradise influences the reactions and conduct of all beings having to do with force, energy, and power, but Paradise itself is unique, exclusive, and isolated in the universes. Paradise represents nothing and nothing represents Paradise. It is neither a force nor a presence; it is just Paradise.
2014 0:4.13 Раят не е създател; това е уникален център на управление на много космически процеси, за който управлението е много по-свойствено, отколкото реагирането. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответните реакции и действия на всяко същество, което има отношение към силата, енергията и мощта, но самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както нищо не съответства на Рая. Той не е нито сила, нито присъствие, той е просто Рай.
V. PERSONALITY REALITIES
V. ЛИЧНОСТНИ РЕАЛНОСТИ
1955 0:5.1 Personality is a level of deified reality and ranges from the mortal and midwayer level of the higher mind activation of worship and wisdom up through the morontial and spiritual to the attainment of finality of personality status. That is the evolutionary ascent of mortal- and kindred-creature personality, but there are numerous other orders of universe personalities.
2014 0:5.1 Личността е ниво на обожествената реалност, която се простира от стадиите на смъртните и промеждутъчните създания с тяхната висша активация на разума в поклонението и мъдростта и се издига през моронтийния и духовния стадий чак до придобиването на завършеност на личностния статут. Такъв е еволюционният възход на личностите на смъртните и на родствените им създания, но освен тях във вселената има и множество други категории личности.
1955 0:5.2 Reality is subject to universal expansion, personality to infinite diversification, and both are capable of well-nigh unlimited Deity co-ordination and eternal stabilization. While the metamorphic range of nonpersonal reality is definitely limited, we know of no limitations to the progressive evolution of personality realities.
2014 0:5.2 Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността — на безкрайно разнообразие, при което те и двете са способни практически на неограничена координация с Божеството и на вечна стабилизация. Докато видоизменяемостта на неличностната реалност е явно ограничена, ние не знаем за каквито и да било предели за постепенната еволюция на личностните реалности.
1955 0:5.3 On attained experiential levels all personality orders or values are associable and even cocreational. Even God and man can coexist in a unified personality, as is so exquisitely demonstrated in the present status of Christ Michael—Son of Man and Son of God.
2014 0:5.3 На достигнатите емпирични нива всички категории или значения на личността са съвместими и дори съвместно съзидаеми. Даже Бог и човекът могат да съ-съществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в настоящия статут на Христос Михаил - Сина Човешки и Сина Божий.
1955 0:5.4 All subinfinite orders and phases of personality are associative attainables and are potentially cocreational. The prepersonal, the personal, and the superpersonal are all linked together by mutual potential of co-ordinate attainment, progressive achievement, and cocreational capacity. But never does the impersonal directly transmute to the personal. Personality is never spontaneous; it is the gift of the Paradise Father. Personality is superimposed upon energy, and it is associated only with living energy systems; identity can be associated with nonliving energy patterns.
2014 0:5.4 Всички суббезкрайни категории и стадии на личността са потенциално обединими и съвместно съзидаеми. Доличностното, личностното и свръхличностното — всички тези стадии са свързани чрез взаимна възможност за паралелно постижение, прогрес и съвместна съзидаемост. Но неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.
1955 0:5.5 The Universal Father is the secret of the reality of personality, the bestowal of personality, and the destiny of personality. The Eternal Son is the absolute personality, the secret of spiritual energy, morontia spirits, and perfected spirits. The Conjoint Actor is the spirit-mind personality, the source of intelligence, reason, and the universal mind. But the Isle of Paradise is nonpersonal and extraspiritual, being the essence of the universal body, the source and center of physical matter, and the absolute master pattern of universal material reality.
2014 0:5.5 Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове. Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум. Но Райският Остров е неличностен и извъндуховен, представлявайки квинтесенцията на космическото тяло, източникът и центърът на физическата материя и абсолютната матрица на всеобщата материална реалност.
1955 0:5.6 These qualities of universal reality are manifest in Urantian human experience on the following levels:
2014 0:5.6 Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:
1955 0:5.7 1. Body. The material or physical organism of man. The living electrochemical mechanism of animal nature and origin.
2014 0:5.7 1. Тяло. Материалният или физически организъм на човека. Живият електрохимически механизъм на животинската същност и произход.
1955 0:5.8 2. Mind. The thinking, perceiving, and feeling mechanism of the human organism. The total conscious and unconscious experience. The intelligence associated with the emotional life reaching upward through worship and wisdom to the spirit level.
2014 0:5.8 2. Разум. Мислещият, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и несъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и стремящ се нагоре чрез поклонение и мъдрост към нивото на духа.
1955 0:5.9 3. Spirit. The divine spirit that indwells the mind of man—the Thought Adjuster. This immortal spirit is prepersonal—not a personality, though destined to become a part of the personality of the surviving mortal creature.
2014 0:5.9 3. Дух. Божественият дух, който населява съзнанието на човека — Настройчикът на Съзнанието. Този безсмъртен дух е доличностен — той не притежава личност, макар че му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.
1955 0:5.10 4. Soul. The soul of man is an experiential acquirement. As a mortal creature chooses to “do the will of the Father in heaven,” so the indwelling spirit becomes the father of a new reality in human experience. The mortal and material mind is the mother of this same emerging reality. The substance of this new reality is neither material nor spiritual—it is morontial. This is the emerging and immortal soul which is destined to survive mortal death and begin the Paradise ascension.
2014 0:5.10 4. Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит[9]. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна — тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.
1955 0:5.11 Personality. The personality of mortal man is neither body, mind, nor spirit; neither is it the soul. Personality is the one changeless reality in an otherwise ever-changing creature experience; and it unifies all other associated factors of individuality. The personality is the unique bestowal which the Universal Father makes upon the living and associated energies of matter, mind, and spirit, and which survives with the survival of the morontial soul.
2014 0:5.11 Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.
1955 0:5.12 Morontia is a term designating a vast level intervening between the material and the spiritual. It may designate personal or impersonal realities, living or nonliving energies. The warp of morontia is spiritual; its woof is physical.
2014 0:5.12 Моронтия — термин, който обозначава обширното ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. То може да отразява личностни и неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан — материална.
VI. ENERGY AND PATTERN
VI. ЕНЕРГИЯ И МОДЕЛ
1955 0:6.1 Any and all things responding to the personality circuit of the Father, we call personal. Any and all things responding to the spirit circuit of the Son, we call spirit. Any and all that responds to the mind circuit of the Conjoint Actor, we call mind, mind as an attribute of the Infinite Spirit—mind in all its phases. Any and all that responds to the material-gravity circuit centering in nether Paradise, we call matter—energy-matter in all its metamorphic states.
2014 0:6.1 Всичко, което реагира на личностния контур на Отеца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Извършител, наричаме разум — разумът като атрибут на Безкрайния Дух, разумът във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център долния Рай, наричаме материя-енергия-материя във всичките му видоизменени състояния.
1955 0:6.2 ENERGY we use as an all-inclusive term applied to spiritual, mindal, and material realms. Force is also thus broadly used. Power is ordinarily limited to the designation of the electronic level of material or linear-gravity-responsive matter in the grand universe. Power is also employed to designate sovereignty. We cannot follow your generally accepted definitions of force, energy, and power. There is such paucity of language that we must assign multiple meanings to these terms.
2014 0:6.2 ЕНЕРГИЯТА се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power]. Толкова явна бедност на езика ни принуждава да използваме тези термини в различни значения.
1955 0:6.3 Physical energy is a term denoting all phases and forms of phenomenal motion, action, and potential.
2014 0:6.3 Физическа енергия е термин, който обозначава всички стадии и форми на усещаното движение, действие и потенциал.
1955 0:6.4 In discussing physical-energy manifestations, we generally use the terms cosmic force, emergent energy, and universe power. These are often employed as follows:
2014 0:6.4 При обсъждане на проявената физическа енергия ние обикновено използваме термините “космическа сила”, “възникваща енергия” и “вселенска физическа енергия”, които често се използват по следния начин:
1955 0:6.5 1. Cosmic force embraces all energies deriving from the Unqualified Absolute but which are as yet unresponsive to Paradise gravity.
2014 0:6.5 1. Космическата сила обхваща всички видове енергии, които изхождат от Безусловния Абсолют и засега все още не реагират на гравитацията на Рая.
1955 0:6.6 2. Emergent energy embraces those energies which are responsive to Paradise gravity but are as yet unresponsive to local or linear gravity. This is the pre-electronic level of energy-matter.
2014 0:6.6 2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергии, които реагират на гравитацията на Рая, но засега още не реагират на локалната или линейна гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-материя.
1955 0:6.7 3. Universe power includes all forms of energy which, while still responding to Paradise gravity, are directly responsive to linear gravity. This is the electronic level of energy-matter and all subsequent evolutions thereof.
2014 0:6.7 3. Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, се подчиняват непосредствено на линейна гравитация. Това е електронното ниво на енергията-материя и на всички последващи я еволюции.
1955 0:6.8 Mind is a phenomenon connoting the presence-activity of living ministry in addition to varied energy systems; and this is true on all levels of intelligence. In personality, mind ever intervenes between spirit and matter; therefore is the universe illuminated by three kinds of light: material light, intellectual insight, and spirit luminosity.
2014 0:6.8 Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.
1955 0:6.9 Light—spirit luminosity—is a word symbol, a figure of speech, which connotes the personality manifestation characteristic of spirit beings of diverse orders. This luminous emanation is in no respect related either to intellectual insight or to physical-light manifestations.
1955 0:6.10 PATTERN can be projected as material, spiritual, or mindal, or any combination of these energies. It can pervade personalities, identities, entities, or nonliving matter. But pattern is pattern and remains pattern; only copies are multiplied.
2014 0:6.10 ЕТАЛОНЪТ може да се проектира като материална, духовна или умствена енергия, както и като всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личност, индивидуализирани същества, организми или нежива материя. Но еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.
1955 0:6.11 Pattern may configure energy, but it does not control it. Gravity is the sole control of energy-matter. Neither space nor pattern are gravity responsive, but there is no relationship between space and pattern; space is neither pattern nor potential pattern. Pattern is a configuration of reality which has already paid all gravity debt; the reality of any pattern consists of its energies, its mind, spirit, or material components.
2014 0:6.11 Еталонът може да съдържа в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията е прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът реагират на гравитацията, но между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не е нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, изплатила целия гравитационен дълг; реалността на всеки еталон се заключава в неговите енергии, разум, дух или материални компоненти.
1955 0:6.12 In contrast to the aspect of the total, pattern discloses the individual aspect of energy and of personality. Personality or identity forms are patterns resultant from energy (physical, spiritual, or mindal) but are not inherent therein. That quality of energy or of personality by virtue of which pattern is caused to appear may be attributed to God—Deity—to Paradise force endowment, to the coexistence of personality and power.
2014 0:6.12 По контраст с аспекта на всеобхватното еталонът разкрива индивидуалния аспект на енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са еталони, които се пораждат от енергия (физическа, духовна или умствена), но не са нейна неотменима същност. Това свойство на енергията или личността, благодарение на което се появява еталонът, може да бъде приписано на Бога, Божеството — силовата природа на Рая, към съ-съществуването на личността и силата.
1955 0:6.13 Pattern is a master design from which copies are made. Eternal Paradise is the absolute of patterns; the Eternal Son is the pattern personality; the Universal Father is the direct ancestor-source of both. But Paradise does not bestow pattern, and the Son cannot bestow personality.
2014 0:6.13 Еталонът е образец, в съответствие с който се правят копия. Вечният Рай е абсолютът на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Баща е непосредствен творец-източник и на двете. Но Раят не посвещава еталон, а Синът не може да посвети личност.
VII. THE SUPREME BEING
VII. ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО
1955 0:7.1 The Deity mechanism of the master universe is twofold as concerns eternity relationships. God the Father, God the Son, and God the Spirit are eternal—are existential beings—while God the Supreme, God the Ultimate, and God the Absolute are actualizing Deity personalities of the post-Havona epochs in the time-space and the time-space-transcended spheres of master universe evolutionary expansion. These actualizing Deity personalities are future eternals from the time when, and as, they power-personalize in the growing universes by the technique of the experiential actualization of the associative-creative potentials of the eternal Paradise Deities.
2014 0:7.1 Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действа механизъм на Божеството от две части. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух са вечни екзистенциални същества, докато Бог-Висшият, Бог-Пределният и Бог-Абсолютният са актуализиращи се личности на Божеството на пост-хавонските епохи в сферите на времето и пространството и преодоляващи пространствено-времевите предели на сферите на еволюционното разпространение на мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни от това време, когато и щом претърпят енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирична актуализация на асоциативно-съзидателни потенциали на вечните Райски Божества.
1955 0:7.2 Deity is, therefore, dual in presence:
2014 0:7.2 Следователно присъствието на Божеството е двойствено:
1955 0:7.3 1. Existential—beings of eternal existence, past, present, and future.
2014 0:7.3 1. Екзистенциално — същества, които притежават вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.
1955 0:7.4 2. Experiential—beings actualizing in the post-Havona present but of unending existence throughout all future eternity.
2014 0:7.4 2. Емпирично — същества, които се актуализират в днешната пост-хавонска епоха, но притежават безкрайно съществуване във вечността на бъдещето.
1955 0:7.5 The Father, Son, and Spirit are existential—existential in actuality (though all potentials are supposedly experiential). The Supreme and the Ultimate are wholly experiential. The Deity Absolute is experiential in actualization but existential in potentiality. The essence of Deity is eternal, but only the three original persons of Deity are unqualifiedly eternal. All other Deity personalities have an origin, but they are eternal in destiny.
2014 0:7.5 Отецът, Синът и Духът са екзистенциални — те са екзистенциални в актуалността (макар че всички потенциали по общо мнение са емпирични). Висшият и Пределният са изцяло емпирични. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своята потенциалност. Същността на Божеството е вечна, но само трите изначални лица на Божеството са безусловно вечни. Всички останали личности на Божеството имат произход, но притежават вечно бъдеще.
1955 0:7.6 Having achieved existential Deity expression of himself in the Son and the Spirit, the Father is now achieving experiential expression on hitherto impersonal and unrevealed deity levels as God the Supreme, God the Ultimate, and God the Absolute; but these experiential Deities are not now fully existent; they are in process of actualization.
2014 0:7.6 Като придобива екзистенциално самоизражение на Божеството в Сина и Духа, Отецът понастоящем придобива емпирично изражение на бившите неличностни и неразкрити нива на божествеността в качеството на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолютния; но тези емпирични Божества не са напълно формирани; те се намират в процес на актуализация.
1955 0:7.7 God the Supreme in Havona is the personal spirit reflection of the triune Paradise Deity. This associative Deity relationship is now creatively expanding outward in God the Sevenfold and is synthesizing in the experiential power of the Almighty Supreme in the grand universe. Paradise Deity, existential as three persons, is thus experientially evolving in two phases of Supremacy, while these dual phases are power-personality unifying as one Lord, the Supreme Being.
2014 0:7.7 Бог-Висшият в Хавона е отражението на триединното Божество на Рая в личностния дух. Днес тази асоциативна взаимовръзка на Божествата претърпява съзидателно разширяване навън в Бог-Седмократния и се синтезира в емпиричната енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин Божеството на Рая, екзистенциално в качеството на три лица, се проявява емпирично в два аспекта на Върховността, докато тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват като в единен Господ — Висшето Същество.
1955 0:7.8 The Universal Father achieves freewill liberation from the bonds of infinity and the fetters of eternity by the technique of trinitization, threefold Deity personalization. The Supreme Being is even now evolving as a subeternal personality unification of the sevenfold manifestation of Deity in the time-space segments of the grand universe.
2014 0:7.8 Всеобщият Баща придобива доброволно освобождаване от връзките на безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията — триединното въплъщение на Божеството. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седмоединното проявление на Божеството в сегментите на времето и пространството на голямата вселена.
1955 0:7.9 The Supreme Being is not a direct creator, except that he is the father of Majeston, but he is a synthetic co-ordinator of all creature-Creator universe activities. The Supreme Being, now actualizing in the evolutionary universes, is the Deity correlator and synthesizer of time-space divinity, of triune Paradise Deity in experiential association with the Supreme Creators of time and space. When finally actualized, this evolutionary Deity will constitute the eternal fusion of the finite and the infinite—the everlasting and indissoluble union of experiential power and spirit personality.
2014 0:7.9 Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, с изключение на това, че то е баща на Маджестон, но то представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви отношения на създанието и Създателя на вселената. Висшето Същество, което се реализира понастоящем в еволюционните вселени, е Божеството, което осъществява взаимовръзката и синтеза на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество на Рая, в емпирична взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява вечното сливане на крайното и безкрайното — вечен и неразривен съюз на емпиричната енергия и духовната личност.
1955 0:7.10 All time-space finite reality, under the directive urge of the evolving Supreme Being, is engaged in an ever-ascending mobilization and perfecting unification (power-personality synthesis) of all phases and values of finite reality, in association with varied phases of Paradise reality, to the end and for the purpose of subsequently embarking upon the attempt to reach absonite levels of supercreature attainment.
2014 0:7.10 Под направляващия подтик на формиращото се Висше Същество цялата крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайната реалност във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалността на Рая с цел и намерение впоследствие да предприеме опит за достигане на абсонитни нива и постигане на изключително същество.
VIII. GOD THE SEVENFOLD
VIII. БОГ-СЕДМОКРАТНИЯТ
1955 0:8.1 To atone for finity of status and to compensate for creature limitations of concept, the Universal Father has established the evolutionary creature’s sevenfold approach to Deity:
2014 0:8.1 За да компенсира крайността на статута и ограничеността на създанията, Всеобщият Баща учреди седем-етапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:
1955 0:8.2 1. The Paradise Creator Sons.
2014 0:8.2 1. Райските Синове-Създатели
1955 0:8.3 2. The Ancients of Days.
2014 0:8.3 2. Извечно Древните
1955 0:8.4 3. The Seven Master Spirits.
2014 0:8.4 3. Седемте Главни Духа
1955 0:8.6 5. God the Spirit.
2014 0:8.6 5. Бог-Дух
1955 0:8.7 6. God the Son.
2014 0:8.7 6. Бог-Син
1955 0:8.8 7. God the Father.
2014 0:8.8 7. Бог-Отец.
1955 0:8.9 This sevenfold Deity personalization in time and space and to the seven superuniverses enables mortal man to attain the presence of God, who is spirit. This sevenfold Deity, to finite time-space creatures sometime power-personalizing in the Supreme Being, is the functional Deity of the mortal evolutionary creatures of the Paradise-ascension career. Such an experiential discovery-career of the realization of God begins with the recognition of the divinity of the Creator Son of the local universe and ascends through the superuniverse Ancients of Days and by way of the person of one of the Seven Master Spirits to the attainment of the discovery and recognition of the divine personality of the Universal Father on Paradise.
2014 0:8.9 Седмократното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволява на смъртния човек да достигне присъствието на Бога, който е Дух. Това седмократно Божество, което — по отношение на крайните пространствено-времеви създания, някога в бъдещето, в резултат от енерго-личностния синтез, ще се превърне във Висше Същество, е функционалното Божество на смъртните еволюционни създания, възхождащи към Рая. Подобен емпиричен път е открит, води към осъзнаване на Бога, започва с признаването на божествеността на Сина —Създател на локалната вселена, и възхожда, чрез Извечно Древния на свръхвселената и един от Седемте Главни Духа, към откриване и признаване на божествената личност на Всеобщия Баща в Рая.
1955 0:8.10 The grand universe is the threefold Deity domain of the Trinity of Supremacy, God the Sevenfold, and the Supreme Being. God the Supreme is potential in the Paradise Trinity, from whom he derives his personality and spirit attributes; but he is now actualizing in the Creator Sons, Ancients of Days, and the Master Spirits, from whom he derives his power as Almighty to the superuniverses of time and space. This power manifestation of the immediate God of evolutionary creatures actually time-space evolves concomitantly with them. The Almighty Supreme, evolving on the value-level of nonpersonal activities, and the spirit person of God the Supreme are one reality—the Supreme Being.
2014 0:8.10 Голямата вселена е тройствената сфера на Божествата: Троицата на Върховността, Бог-Седмократния и Висшето Същество. Бог-Висшият присъства потенциално в Райската Троица, откъдето черпи своите личностни и духовни атрибути; но понастоящем той се реализира в Синовете-Създатели, Извечно Древните и в Главните Духове, от които получава своята енергия като Всемогъщ спрямо пространствено-времевите свръхвселени. Това енергийно проявление на непосредствения Бог на еволюционните създания фактически съпътства тяхната поява във времето и пространството. Всемогъщият Висш, който възниква на ценностното ниво на неличностната дейност, и духовното лице на Бога-Висшия са единна реалност — Висшето Същество.
1955 0:8.11 The Creator Sons in the Deity association of God the Sevenfold provide the mechanism whereby the mortal becomes immortal and the finite attains the embrace of the infinite. The Supreme Being provides the technique for the power-personality mobilization, the divine synthesis, of all these manifold transactions, thus enabling the finite to attain the absonite and, through other possible future actualizations, to attempt the attainment of the Ultimate. The Creator Sons and their associated Divine Ministers are participants in this supreme mobilization, but the Ancients of Days and the Seven Master Spirits are probably eternally fixed as permanent administrators in the grand universe.
2014 0:8.11 В обединяването на Божествата в Бог-Седмократния Синовете-Създатели осигуряват механизма, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество предоставя метод за мобилизация на енергийните и личностни атрибути — божествен синтез — на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайното да се издигне на абсонитно ниво и да се опита да достигне Пределния чрез други възможни в бъдеще актуализации. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели са участници в това велико движение, но Извечно Древните и Седемте Главни Духа вероятно са за вечни времена прикрепени като постоянни управляващи на голямата вселена.
1955 0:8.12 The function of God the Sevenfold dates from the organization of the seven superuniverses, and it will probably expand in connection with the future evolution of the creations of outer space. The organization of these future universes of the primary, secondary, tertiary, and quartan space levels of progressive evolution will undoubtedly witness the inauguration of the transcendent and absonite approach to Deity.
2014 0:8.12 Функционирането на Бог-Седмократния води своето начало от организацията на седемте свръхвселени и вероятно ще се разширява в хода на бъдещата еволюция на създанията от външния космос. Несъмнено е, че организацията на тези бъдещи вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенна еволюция несъмнено ще стане свидетел на настъпването на епохата на трансцендентното и абсонитно приближаване към Божеството.
IX. GOD THE ULTIMATE
IX. БОГ-ПРЕДЕЛНИЯТ
1955 0:9.1 Just as the Supreme Being progressively evolves from the antecedent divinity endowment of the encompassed grand universe potential of energy and personality, so does God the Ultimate eventuate from the potentials of divinity residing in the transcended time-space domains of the master universe. The actualization of Ultimate Deity signalizes absonite unification of the first experiential Trinity and signifies unifying Deity expansion on the second level of creative self-realization. This constitutes the personality-power equivalent of the universe experiential-Deity actualization of Paradise absonite realities on the eventuating levels of transcended time-space values. The completion of such an experiential unfoldment is designed to afford ultimate service-destiny for all time-space creatures who have attained absonite levels through the completed realization of the Supreme Being and by the ministry of God the Sevenfold.
2014 0:9.1 Така, както Висшето Същество възниква постепенно от предшестващия го дар на божествеността, заключен в съвкупния потенциал на енергията и личността на голямата вселена, така и Бог-Пределният се развива от потенциалите на божествеността, които се намират отвъд пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божество ознаменува абсонитното обединение на първата емпирична Троица и означава разпространението на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергиен аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпиричното Божество на вселената на абсонитните реалности на Рая на нивата, възникващи отвъд пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на подобно емпирично разкритие трябва да осигури пределното предназначение — служенето, за всички пространствено-времеви създания, достигнали абсонитни нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение на служенето на Бог-Седмократния.
1955 0:9.2 God the Ultimate is designative of personal Deity functioning on the divinity levels of the absonite and on the universe spheres of supertime and transcended space. The Ultimate is a supersupreme eventuation of Deity. The Supreme is the Trinity unification comprehended by finite beings; the Ultimate is the unification of the Paradise Trinity comprehended by absonite beings.
2014 0:9.2 Бог-Пределният означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божествеността и във вселенските сфери на преодоляното време и пространство. Пределният е развитието на Божеството отвъд пределите на нивото на върховността. Бог-Висшият е Троичното обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.
1955 0:9.3 The Universal Father, through the mechanism of evolutionary Deity, is actually engaged in the stupendous and amazing act of personality focalization and power mobilization, on their respective universe meaning-levels, of the divine reality values of the finite, the absonite, and even of the absolute.
2014 0:9.3 Посредством механизма на еволюционното Божество Всеобщият Баща действително е въвлечен в колосалния и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизация на енергията, обхващаща божествените ценности на реалността на крайното, абсонитното и даже абсолютното нива на съответните равнища на техните значения във вселената.
1955 0:9.4 The first three and past-eternal Deities of Paradise—the Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit—are, in the eternal future, to be personality-complemented by the experiential actualization of associate evolutionary Deities—God the Supreme, God the Ultimate, and possibly God the Absolute.
2014 0:9.4 Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, които съществуват във вечното минало — Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, ще бъдат допълнени от емпиричното реализиране на обединените еволюционни Божества — личностите на Бог-Висшия, Бог-Пределния и, вероятно, Бог-Абсолютния.
1955 0:9.5 God the Supreme and God the Ultimate, now evolving in the experiential universes, are not existential—not past eternals, only future eternals, time-space-conditioned and transcendental-conditioned eternals. They are Deities of supreme, ultimate, and possibly supreme-ultimate endowments, but they have experienced historic universe origins. They will never have an end, but they do have personality beginnings. They are indeed actualizations of eternal and infinite Deity potentials, but they themselves are neither unqualifiedly eternal nor infinite.
2014 0:9.5 Бог-Висшият и Бог-Пределният, които понастоящем се формират в емпиричните вселени, не са екзистенциални — те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; те са ограничени от времето и пространството и трансцендентално обусловени от вечността. Те са Божества с върховни, пределни и вероятно върховно-пределни пълномощия, но те имат своя произход в космическата история. Те никога няма да имат край, но са имали начало като личности. Те действително представляват актуализацията на вечните и безкрайни потенциали на Божеството, но сами по себе си не са нито безусловно вечни, нито безкрайни.
X. GOD THE ABSOLUTE
X. БОГ-АБСОЛЮТНИЯТ
1955 0:10.1 There are many features of the eternal reality of the Deity Absolute which cannot be fully explained to the time-space finite mind, but the actualization of God the Absolute would be in consequence of the unification of the second experiential Trinity, the Absolute Trinity. This would constitute the experiential realization of absolute divinity, the unification of absolute meanings on absolute levels; but we are not certain regarding the encompassment of all absolute values since we have at no time been informed that the Qualified Absolute is the equivalent of the Infinite. Superultimate destinies are involved in absolute meanings and infinite spirituality, and without both of these unachieved realities we cannot establish absolute values.
2014 0:10.1 Съществува цял ред свойства на вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно да бъдат обяснени напълно на крайния пространствено-времеви разум, но актуализацията на Бог-Абсолютния би станала следствие от обединяването на втората емпирична Троица — Абсолютната Троица. Нейната поява би се ознаменувала с емпиричното въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютни нива, но ние не сме напълно уверени относно обхвата на всички абсолютни ценности, тъй като на нас никога не са ни съобщавали, че Условният Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, които лежат отвъд нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютни ценности.
1955 0:10.2 God the Absolute is the realization-attainment goal of all superabsonite beings, but the power and personality potential of the Deity Absolute transcends our concept, and we hesitate to discuss those realities which are so far removed from experiential actualization.
2014 0:10.2 Осъзнаването и постигането на Бог-Абсолютния е цел на всички свръхабсонитни същества, но потенциалът на личността и енергията на Божеството-Абсолют излизат извън пределите на нашата представа и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далечни от емпиричните актуализации.
XI. THE THREE ABSOLUTES
XI. ТРИТЕ АБСОЛЮТА
1955 0:11.1 When the combined thought of the Universal Father and the Eternal Son, functioning in the God of Action, constituted the creation of the divine and central universe, the Father followed the expression of his thought into the word of his Son and the act of their Conjoint Executive by differentiating his Havona presence from the potentials of infinity. And these undisclosed infinity potentials remain space concealed in the Unqualified Absolute and divinely enshrouded in the Deity Absolute, while these two become one in the functioning of the Universal Absolute, the unrevealed infinity-unity of the Paradise Father.
2014 0:11.1 Когато обединената мисъл на Всеобщия Баща и Вечния Син, която функционира в Бога на Действието, се въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, след изразяването на своята мисъл в словото на своя Син и акта на техния Съвместен Изпълнител, като отделил своето присъствие в Хавона от потенциалите на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено скрити в Безусловния Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, докато две от тези Божества се сливат заедно при функционирането на Всеобщия Абсолют — неразкритото единство на Райския Баща в безкрайността.
1955 0:11.2 Both potency of cosmic force and potency of spirit force are in process of progressive revelation-realization as the enrichment of all reality is effected by experiential growth and through the correlation of the experiential with the existential by the Universal Absolute. By virtue of the equipoising presence of the Universal Absolute, the First Source and Center realizes extension of experiential power, enjoys identification with his evolutionary creatures, and achieves expansion of experiential Deity on the levels of Supremacy, Ultimacy, and Absoluteness.
2014 0:11.2 Както потенцията на космическата сила, така и потенцията на духовната сила се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, тъй като всички видове на реалността се обогатяват в процеса на емпиричния растеж и за сметка на корелацията на емпиричните и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют Първият Източник и Център разширява сферата на действие на емпиричното могъщество, съединява се със своите еволюционни създания и достига разпространение на емпиричното Божество на нивото на Върховността, Пределността и Абсолютността.
1955 0:11.3 When it is not possible fully to distinguish the Deity Absolute from the Unqualified Absolute, their supposedly combined function or co-ordinated presence is designated the action of the Universal Absolute.
2014 0:11.3 Когато разликата на Божеството-Абсолют от Безусловния Абсолют остава неясна, тяхната по общо мнение съвместна дейност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.
1955 0:11.4 1. The Deity Absolute seems to be the all-powerful activator, while the Unqualified Absolute appears to be the all-efficient mechanizer of the supremely unified and ultimately co-ordinated universe of universes, even universes upon universes, made, making, and yet to be made.
2014 0:11.4 1. Божеството-Абсолют изглежда всемогъщ активатор, докато Безусловният Абсолют изглежда като всесилен движещ, във висша степен обединен в пределно координираната вселена на вселените — в действителност множеството вселени: създадени, създавани и все още несъздадени.
1955 0:11.5 The Deity Absolute cannot, or at least does not, react to any universe situation in a subabsolute manner. Every response of this Absolute to any given situation appears to be made in terms of the welfare of the whole creation of things and beings, not only in its present state of existence, but also in view of the infinite possibilities of all future eternity.
2014 0:11.5 Божеството-Абсолют не може да реагира — във всеки случай, не реагира на каквато и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества — не само в техния настоящ стадий на съществуване, но и в перспективата на безкрайните възможности в цялата бъдеща вечност.
1955 0:11.6 The Deity Absolute is that potential which was segregated from total, infinite reality by the freewill choice of the Universal Father, and within which all divinity activities—existential and experiential—take place. This is the Qualified Absolute in contradistinction to the Unqualified Absolute; but the Universal Absolute is superadditive to both in the encompassment of all absolute potential.
2014 0:11.6 Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил отделен от всеобхватната безкрайна реалност с доброволния избор на Всеобщия Баща и в пределите на който се извършват всички божествени дейности — както екзистенциални, така и емпирични. Това е Условният Абсолют, за разлика от Безусловния Абсолют; но обхващащият целия абсолютен потенциал Всеобщ Абсолют е свръхадитивен и към двата абсолютни потенциала.
1955 0:11.7 2. The Unqualified Absolute is nonpersonal, extradivine, and undeified. The Unqualified Absolute is therefore devoid of personality, divinity, and all creator prerogatives. Neither fact nor truth, experience nor revelation, philosophy nor absonity are able to penetrate the nature and character of this Absolute without universe qualification.
2014 0:11.7 2. Безусловният Абсолют е неличностен, небожествен и необожествен. По такъв начин Безусловният Абсолют е лишен от всички атрибути на личността, божествеността и от всички прерогативи на създател. Било то факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното — нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.
1955 0:11.8 Let it be made clear that the Unqualified Absolute is a positive reality pervading the grand universe and, apparently, extending with equal space presence on out into the force activities and prematerial evolutions of the staggering stretches of the space regions beyond the seven superuniverses. The Unqualified Absolute is not a mere negativism of philosophic concept predicated on the assumptions of metaphysical sophistries concerning the universality, dominance, and primacy of the unconditioned and the unqualified. The Unqualified Absolute is a positive universe overcontrol in infinity; this overcontrol is space-force unlimited but is definitely conditioned by the presence of life, mind, spirit, and personality, and is further conditioned by the will-reactions and purposeful mandates of the Paradise Trinity.
2014 0:11.8 Нека ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е позитивна реалност, изпълваща голямата вселена и очевидно простираща се с такова пространствено присъствие по-нататък, в областта на силовите проявления и пред-материални еволюции отвъд пределите на седемте свръхвселени, в регионите на пространството, поразяващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют не е само пример за отрицание на философското понятие, което се основава на допусканията на метафизичната софистика по отношение на всеобщността, доминирането и първенството на необусловеното и безусловното. Безусловният Абсолют е позитивно вселенско управление в безкрайността; това свръхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, но определено е обусловено от присъствието в живота, разума, духа и личността, както и от волевите аспекти и целенасочените мандати на Райската Троица.
1955 0:11.9 We are convinced that the Unqualified Absolute is not an undifferentiated and all-pervading influence comparable either to the pantheistic concepts of metaphysics or to the sometime ether hypothesis of science. The Unqualified Absolute is force unlimited and Deity conditioned, but we do not fully perceive the relation of this Absolute to the spirit realities of the universes.
2014 0:11.9 Ние сме убедени, че Безусловният Абсолют не е недиференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия на метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния етер. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспекта на силата и обусловен от Божеството, но ние не разбираме напълно връзката на този Абсолют с духовните реалности на вселените.
1955 0:11.10 3. The Universal Absolute, we logically deduce, was inevitable in the Universal Father’s absolute freewill act of differentiating universe realities into deified and undeified—personalizable and nonpersonalizable—values. The Universal Absolute is the Deity phenomenon indicative of the resolution of the tension created by the freewill act of thus differentiating universe reality, and functions as the associative co-ordinator of these sum totals of existential potentialities.
2014 0:11.10 3. Ние логически заключаваме, че Всеобщият Абсолют е бил неизбежно следствие от абсолютния доброволен акт на Всеобщия Баща: диференциране на космическите реалности на обожествени и необожествени — персонализируеми и неперсонализируеми, ценности. Всеобщият Абсолют е феноменът на Божеството, който е показателен за разсейването на напрежението, създало се в резултат от доброволния акт на така диференциращата космическа реалност, и действа като асоцииращ координатор на тези съвкупности от екзистенциални потенциални възможности.
1955 0:11.11 The tension-presence of the Universal Absolute signifies the adjustment of differential between deity reality and undeified reality inherent in the separation of the dynamics of freewill divinity from the statics of unqualified infinity.
2014 0:11.11 Наличието на напрежение, създавано от Всеобщия Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъща на отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.
1955 0:11.12 Always remember: Potential infinity is absolute and inseparable from eternity. Actual infinity in time can never be anything but partial and must therefore be nonabsolute; neither can infinity of actual personality be absolute except in unqualified Deity. And it is the differential of infinity potential in the Unqualified Absolute and the Deity Absolute that eternalizes the Universal Absolute, thereby making it cosmically possible to have material universes in space and spiritually possible to have finite personalities in time.
2014 0:11.12 Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и следователно трябва да бъде неабсолютна; така и безкрайността на фактическата личност не може да бъде абсолютна, с изключение на безусловното Божество. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечава Всеобщия Абсолют, с което прави космически възможно създаването на материални вселени в пространството и духовно възможна появата на крайни личности във времето.
1955 0:11.13 The finite can coexist in the cosmos along with the Infinite only because the associative presence of the Universal Absolute so perfectly equalizes the tensions between time and eternity, finity and infinity, reality potential and reality actuality, Paradise and space, man and God. Associatively the Universal Absolute constitutes the identification of the zone of progressing evolutional reality existent in the time-space, and in the transcended time-space, universes of subinfinite Deity manifestation.
2014 0:11.13 Крайното и Безкрайното могат да съ-съществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновено съвършенство изравняващ напрежението между времето и вечността, крайността и безкрайността, потенциалната и действителна реалност, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява идентификацията на област от прогресиращата еволюционна реалност, съществуваща в пространствено-времевите и извън пространствено-времевите вселени на суб-безкрайното проявление на Божеството.
1955 0:11.14 The Universal Absolute is the potential of the static-dynamic Deity functionally realizable on time-eternity levels as finite-absolute values and as possible of experiential-existential approach. This incomprehensible aspect of Deity may be static, potential, and associative but is not experientially creative or evolutional as concerns the intelligent personalities now functioning in the master universe.
2014 0:11.14 Всеобщият Абсолют е потенциалът на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява като крайно-абсолютни стойности на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащи съвместяване на емпиричния и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статистически, потенциален и асоциативен, но той не е емпирично-съзидателен или еволюционен по отношение на разумните личности, действащи понастоящем в мирозданието.
1955 0:11.15 The Absolute. The two Absolutes—qualified and unqualified—while so apparently divergent in function as they may be observed by mind creatures, are perfectly and divinely unified in and by the Universal Absolute. In the last analysis and in the final comprehension all three are one Absolute. On subinfinite levels they are functionally differentiated, but in infinity they are ONE.
2014 0:11.15 Абсолютът. Независимо от толкова поразителните от гледна точка на разумните създания различия във функциите двата Абсолюта — условен и безусловен, са божествено и съвършено обединени във и от Всеобщия Абсолют. В крайна сметка и в окончателно постижение и трите са един Абсолют. На суббезкрайни нива функционалните различия между тях се запазват, но в безкрайността те са ЕДНО.
1955 0:11.16 We never use the term the Absolute as a negation of aught or as a denial of anything. Neither do we regard the Universal Absolute as self-determinative, a sort of pantheistic and impersonal Deity. The Absolute, in all that pertains to universe personality, is strictly Trinity limited and Deity dominated.
2014 0:11.16 Ние никога не използваме термина “Абсолют” като отрицание или отхвърляне на нещо. Чуждо ни е и разбирането на Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, като някакво пантеистично и безлично Божество. Във всичко, което се отнася до вселенската личност, Абсолютът е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.
XII. THE TRINITIES
XII. ТРОИЦИТЕ
1955 0:12.1 The original and eternal Paradise Trinity is existential and was inevitable. This never-beginning Trinity was inherent in the fact of the differentiation of the personal and the nonpersonal by the Father’s unfettered will and factualized when his personal will co-ordinated these dual realities by mind. The post-Havona Trinities are experiential—are inherent in the creation of two subabsolute and evolutional levels of power-personality manifestation in the master universe.
2014 0:12.1 Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и беше неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциацията на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отеца и се реализира, когато неговата лична воля съгласува тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонския период са емпирични — те са органично свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергийни проявления в мирозданието.
1955 0:12.2 The Paradise Trinity—the eternal Deity union of the Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit—is existential in actuality, but all potentials are experiential. Therefore does this Trinity constitute the only Deity reality embracing infinity, and therefore do there occur the universe phenomena of the actualization of God the Supreme, God the Ultimate, and God the Absolute.
2014 0:12.2 Райската Троица — вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични[11]. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.
1955 0:12.3 The first and second experiential Trinities, the post-Havona Trinities, cannot be infinite because they embrace derived Deities, Deities evolved by the experiential actualization of realities created or eventuated by the existential Paradise Trinity. Infinity of divinity is being ever enriched, if not enlarged, by finity and absonity of creature and Creator experience.
2014 0:12.3 Първата и Втората емпирични Троици — Троиците от постхавонския период, не могат да бъдат безкрайни, тъй като те включват в себе си производни Божества, тоест Божествата, формирали се по пътя на емпиричната актуализация на реалностите, създадени или възникващи благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайността на божествеността постоянно се обогатява, даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността на опита на създанията и Създателите.
1955 0:12.4 Trinities are truths of relationship and facts of co-ordinate Deity manifestation. Trinity functions encompass Deity realities, and Deity realities always seek realization and manifestation in personalization. God the Supreme, God the Ultimate, and even God the Absolute are therefore divine inevitabilities. These three experiential Deities were potential in the existential Trinity, the Paradise Trinity, but their universe emergence as personalities of power is dependent in part on their own experiential functioning in the universes of power and personality and in part on the experiential achievements of the post-Havona Creators and Trinities.
2014 0:12.4 Троиците са истински взаимовръзки и факти на независимото проявление на Божеството. Функциите на Троицата обхващат реалността на Божеството, а реалностите на Божеството винаги се стремят да въплътят и да се проявят в личности. Затова Бог-Висшият, Бог-Пределният и даже Бог-Абсолютът са божествено неизбежни. Тези три емпирични Божества бяха потенциални в екзистенциалната Троица — Райската Троица, но разкриването им във вселената като енергийни личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирична дейност в енерго-личностните вселени и отчасти — от емпиричните постижения на Създателите и Троиците на постхавонския период.
1955 0:12.5 The two post-Havona Trinities, the Ultimate and the Absolute experiential Trinities, are not now fully manifest; they are in process of universe realization. These Deity associations may be described as follows:
2014 0:12.5 Двете емпирични Троици от постхавонския период — Пределната и Абсолютната, се проявяват все още не изцяло; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединени Божества могат да бъдат описани по следния начин:
1955 0:12.6 1. The Ultimate Trinity, now evolving, will eventually consist of the Supreme Being, the Supreme Creator Personalities, and the absonite Architects of the Master Universe, those unique universe planners who are neither creators nor creatures. God the Ultimate will eventually and inevitably powerize and personalize as the Deity consequence of the unification of this experiential Ultimate Trinity in the expanding arena of the well-nigh limitless master universe.
2014 0:12.6 1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието — тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.
1955 0:12.7 2. The Absolute Trinity—the second experiential Trinity—now in process of actualization, will consist of God the Supreme, God the Ultimate, and the unrevealed Consummator of Universe Destiny. This Trinity functions on both personal and superpersonal levels, even to the borders of the nonpersonal, and its unification in universality would experientialize Absolute Deity.
2014 0:12.7 2. Абсолютната Троица — втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.
1955 0:12.8 The Ultimate Trinity is experientially unifying in completion, but we truly doubt the possibility of such full unification of the Absolute Trinity. Our concept, however, of the eternal Paradise Trinity is an ever-present reminder that Deity trinitization may accomplish what is otherwise nonattainable; hence do we postulate the sometime appearance of the Supreme-Ultimate and the possible trinitization-factualization of God the Absolute.
2014 0:12.8 В своята завършеност Пределната Троица достига емпирично обединение, но ние дълбоко се съмняваме във възможността на толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. При все това нашата представа за вечната Райска Троица неизменно ни напомня за това, че тринитизацията на Божествата е способна да постигне това, което по друг начин е непостижимо; оттук и нашият постулат за бъдещото проявление на Висшия-Пределния и възможната тринитизация-реализация на Бога-Абсолют.
1955 0:12.9 The philosophers of the universes postulate a Trinity of Trinities, an existential-experiential Trinity Infinite, but they are not able to envisage its personalization; possibly it would equivalate to the person of the Universal Father on the conceptual level of the I AM. But irrespective of all this, the original Paradise Trinity is potentially infinite since the Universal Father actually is infinite.
2014 0:12.9 Философите на вселената постулират Троицата на Троиците, екзистенциално-емпиричната Безкрайна Троица, но те са неспособни да си представят нейната персонализация — може би тя е била еквивалентна на личността на Всеобщия Баща на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Но независимо от всичко това изначалната Райска Троица е потенциално безкрайна, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен.
1955 0:12.11 In formulating the succeeding presentations having to do with the portrayal of the character of the Universal Father and the nature of his Paradise associates, together with an attempted description of the perfect central universe and the encircling seven superuniverses, we are to be guided by the mandate of the superuniverse rulers which directs that we shall, in all our efforts to reveal truth and co-ordinate essential knowledge, give preference to the highest existing human concepts pertaining to the subjects to be presented. We may resort to pure revelation only when the concept of presentation has had no adequate previous expression by the human mind.
2014 0:12.11 При съставянето на следващите документи, разказващи за личността на Всеобщия Баща и за природата на неговите Райски партньори, както и при предприемането на опит за описване на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние трябва да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни да правим всичко възможно за разкриване на истината и за съгласуване на най-важните знания, да отдаваме предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите теми. Към собствено откровение можем да прибягваме само тогава, когато липсва адекватно човешко описание на излаганото понятие.
1955 0:12.12 Successive planetary revelations of divine truth invariably embrace the highest existing concepts of spiritual values as a part of the new and enhanced co-ordination of planetary knowledge. Accordingly, in making these presentations about God and his universe associates, we have selected as the basis of these papers more than one thousand human concepts representing the highest and most advanced planetary knowledge of spiritual values and universe meanings. Wherein these human concepts, assembled from the God-knowing mortals of the past and the present, are inadequate to portray the truth as we are directed to reveal it, we will unhesitatingly supplement them, for this purpose drawing upon our own superior knowledge of the reality and divinity of the Paradise Deities and their transcendent residential universe.
2014 0:12.12 Последователните планетарни разкрития на божествената истина са непременно свързани с използването на висшите представи за духовните ценности като част от новото и усъвършенствано съгласуване на планетарните знания. Затова при съставянето на настоящите повествувания за Бога и неговите вселенски съюзници ние избрахме повече от хиляда човешки понятия, представящи висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани сред богопозналите смъртни на миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставената пред нас задача за разкриването на истината така, както ни е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използвайки за тази цел своето превъзходство в познанията на реалността и божествеността на Райските Божества и местата на тяхното обитаване — трансценденталната вселена.
1955 0:12.13 We are fully cognizant of the difficulties of our assignment; we recognize the impossibility of fully translating the language of the concepts of divinity and eternity into the symbols of the language of the finite concepts of the mortal mind. But we know that there dwells within the human mind a fragment of God, and that there sojourns with the human soul the Spirit of Truth; and we further know that these spirit forces conspire to enable material man to grasp the reality of spiritual values and to comprehend the philosophy of universe meanings. But even more certainly we know that these spirits of the Divine Presence are able to assist man in the spiritual appropriation of all truth contributory to the enhancement of the ever-progressing reality of personal religious experience—God-consciousness.
2014 0:12.13 Напълно съзнаваме трудностите на възложената ни задача; познаваме невъзможността да преведем напълно езика на общите представи за божествеността и вечността в символите на езика на ограничените понятия на смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа — Духът на Истината; нещо повече: ние знаем, че тези духовни сили се стремят съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да усвои философията на вселенските значения. Но още по-сигурно ние знаем, че тези духове на Божественото Присъствие са в състояние да помогнат на човека в духовното усвояване на цялата истина, която съдейства за разширяване на постоянно развиващата се реалност на личния религиозен опит — богосъзнанието.
1955 0:12.14 [Indited by an Orvonton Divine Counselor, Chief of the Corps of Superuniverse Personalities assigned to portray on Urantia the truth concerning the Paradise Deities and the universe of universes.]
2014 0:12.14 [Съставено от Божествен Съветник на Орвонтон — глава на Корпуса на Личностите на Свръхвселената, на когото беше възложено да разкрие на Урантия истината за Райските Божества и за вселената на вселените.]