Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 164. На празника освещение на храма |
Индекс
Единична версия |
Документ 166. Последното посещение на северна Перея |
THE PEREAN MISSION BEGINS
НАЧАЛО НА МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ В ПЕРЕЯ
1955 165:0.1 ON TUESDAY, January 3, A.D. 30, Abner, the former chief of the twelve apostles of John the Baptist, a Nazarite and onetime head of the Nazarite school at Engedi, now chief of the seventy messengers of the kingdom, called his associates together and gave them final instructions before sending them on a mission to all of the cities and villages of Perea. This Perean mission continued for almost three months and was the last ministry of the Master. From these labors Jesus went directly to Jerusalem to pass through his final experiences in the flesh. The seventy, supplemented by the periodic labors of Jesus and the twelve apostles, worked in the following cities and towns and some fifty additional villages: Zaphon, Gadara, Macad, Arbela, Ramath, Edrei, Bosora, Caspin, Mispeh, Gerasa, Ragaba, Succoth, Amathus, Adam, Penuel, Capitolias, Dion, Hatita, Gadda, Philadelphia, Jogbehah, Gilead, Beth-Nimrah, Tyrus, Elealah, Livias, Heshbon, Callirrhoe, Beth-Peor, Shittim, Sibmah, Medeba, Beth-Meon, Areopolis, and Aroer.
2014 165:0.1 Във вторник, 3 януари 30 година от н.е., Абнер — бившият ръководител на дванадесетте апостола на Йоан Кръстител, назорей, в миналото явяващ се глава на школата на назореите в Ен-Геди, а днес станал ръководител на седемдесетте посланика на Царството, извика своите съратници и им даде последни наставления преди да ги изпрати на мисионерско пътешествие по всички градове и села на Перея. Тази мисионерска дейност продължи почти три месеца и стана последното служене на Учителя. След това Иисус отиде в Йерусалим, където премина през своите завършващи изпитания в плът. Седемдесетте евангелисти, на които периодически помагаха Иисус и дванадесетте апостоли, се трудеха в следните големи и малки градове, както и в около петдесет села: Сафон, Гадара, Макад, Арбела, Рамат, Едрай, Босора, Каспин, Миспех, Гераса, Рагаба, Сокхот, Аматус, Адам, Фануил, Капитолиас, Дион, Атитай, Гада, Филаделфия, Йогвея, Галаад, Ветнимра, Тир, Елеале, Ливиас, Есевон, Калирхое, Вет-Фегор, Ситим, Севам, Медева, Бет-Маон, Ареополис и Ароир.
1955 165:0.2 Throughout this tour of Perea the women’s corps, now numbering sixty-two, took over most of the work of ministration to the sick. This was the final period of the development of the higher spiritual aspects of the gospel of the kingdom, and there was, accordingly, an absence of miracle working. No other part of Palestine was so thoroughly worked by the apostles and disciples of Jesus, and in no other region did the better classes of citizens so generally accept the Master’s teaching.
2014 165:0.2 По време на това пътешествие из Перея женският корпус, състоящ се вече от шестдесет и двама човека, пое почти всички грижи за болните. Това беше завършващият период от формирането на по-висши духовни аспекти на Евангелието на Царството, с което се обясняваше отсъствието на чудеса. В никоя друга част на Палестина апостолите и учениците на Иисус не отделяха толкова много внимание на работата, както в Перея, и в нито един друг район неговите учения не получиха толкова широко признание сред по-осигурените класи.
1955 165:0.3 Perea at this time was about equally gentile and Jewish, the Jews having been generally removed from these regions during the times of Judas Maccabee. Perea was the most beautiful and picturesque province of all Palestine. It was generally referred to by the Jews as “the land beyond the Jordan.”
2014 165:0.3 В онези времена Перея беше почти в равна степен юдейска и езическа, тъй като при Юда Макавей стана масовото изгонване на евреите от тези региони. Перея беше най-красивата и живописна провинция в цяла Палестина. Евреите обикновено я наричаха “земята отвъд Йордан”.
1955 165:0.4 Throughout this period Jesus divided his time between the camp at Pella and trips with the twelve to assist the seventy in the various cities where they taught and preached. Under Abner’s instructions the seventy baptized all believers, although Jesus had not so charged them.
2014 165:0.4 В течение на целия този период Иисус делеше своето време между лагера в Пела и пътешествията, на които ходеше заедно с дванадесетте, помагайки на седемдесетте евангелисти в различните градове, където те учеха и проповядваха. По разпореждане на Абнер седемдесетте кръщаваха всички вярващи, макар че Иисус не им беше давал такива указания.
1. AT THE PELLA CAMP
1. В ЛАГЕРА КРАЙ ПЕЛА
1955 165:1.1 By the middle of January more than twelve hundred persons were gathered together at Pella, and Jesus taught this multitude at least once each day when he was in residence at the camp, usually speaking at nine o’clock in the morning if not prevented by rain. Peter and the other apostles taught each afternoon. The evenings Jesus reserved for the usual sessions of questions and answers with the twelve and other advanced disciples. The evening groups averaged about fifty.
2014 165:1.1 Към средата на януари в Пела се събраха вече повече от хиляда и двеста човека. Когато Иисус се намираше в лагера, той поне веднъж на ден учеше тези хора; обикновено, ако не валеше дъжд, той учеше в девет часа сутринта[1]. Петър и другите апостоли учеха всеки ден до обед. Вечерите Иисус отговаряше на въпросите на дванадесетте и на други подготвени ученици. На вечерните занятия присъстваха около петдесет човека.
1955 165:1.2 By the middle of March, the time when Jesus began his journey toward Jerusalem, over four thousand persons composed the large audience which heard Jesus or Peter preach each morning. The Master chose to terminate his work on earth when the interest in his message had reached a high point, the highest point attained under this second or nonmiraculous phase of the progress of the kingdom. While three quarters of the multitude were truth seekers, there were also present a large number of Pharisees from Jerusalem and elsewhere, together with many doubters and cavilers.
2014 165:1.2 Към средата на март, когато Иисус отиде в Йерусалим, повече от четири хиляди човека се събираха всяка сутрин на сутрешната проповед на Учителя или Петър. Иисус реши да завърши своя труд в плът в този момент, когато интересът към неговото учение достигне висока степен — най-висшето ниво за цялото време на лишения от чудеса, стадий на прогрес на Царството. Макар че три четвърти от присъстващите бяха търсачи на истината, имаше и много фарисеи от Йерусалим и други места, както и голям брой скептици и заядливи хора.
1955 165:1.3 Jesus and the twelve apostles devoted much of their time to the multitude assembled at the Pella camp. The twelve paid little or no attention to the field work, only going out with Jesus to visit Abner’s associates from time to time. Abner was very familiar with the Perean district since this was the field in which his former master, John the Baptist, had done most of his work. After beginning the Perean mission, Abner and the seventy never returned to the Pella camp.
2014 165:1.3 Иисус и дванадесетте апостоли отделяха много време на народа, събрал се в лагера край Пела. Апостолите почти не участваха в мисионерските пътешествия и само понякога тръгваха на път заедно с Иисус, за да навестят съратниците на Абнер. Абнер беше добре запознат с Перея, тъй като именно тук неговият предишен учител Йоан Кръстител изпълни голяма част от своя труд. След началото на мисионерското пътешествие в Перея Абнер и седемдесетте вече не се върнаха в лагера край Пела.
2. SERMON ON THE GOOD SHEPHERD
2. ПРОПОВЕДТА ЗА ДОБРИЯ ПАСТИР
1955 165:2.1 A company of over three hundred Jerusalemites, Pharisees and others, followed Jesus north to Pella when he hastened away from the jurisdiction of the Jewish rulers at the ending of the feast of the dedication; and it was in the presence of these Jewish teachers and leaders, as well as in the hearing of the twelve apostles, that Jesus preached the sermon on the “Good Shepherd.” After half an hour of informal discussion, speaking to a group of about one hundred, Jesus said:
2014 165:2.1 Група от повече от триста жители на Йерусалим — фарисеи и други — тръгна след Иисус на север, в Перея, където в края на празника на обновлението той спешно напусна областта, подвластна на юдейските управители; и именно пред тези еврейски учители и водачи, а също и пред дванадесетте апостоли Иисус изнесе проповедта “За добрия пастир”. След едночасова непринудена беседа Иисус, обръщайки се към група от приблизително сто човека, каза:
1955 165:2.2 “On this night I have much to tell you, and since many of you are my disciples and some of you my bitter enemies, I will present my teaching in a parable, so that you may each take for yourself that which finds a reception in your heart.
2014 165:2.2 “Тази вечер трябва да ви разкажа много неща и тъй като сред вас има немалко мои ученици, а някои от присъстващите са моите най-зли врагове, аз ще изложа своето учение като притча, така че всеки да извлече от нея това, което намери отклик в неговото сърце.
1955 165:2.3 “Tonight, here before me are men who would be willing to die for me and for this gospel of the kingdom, and some of them will so offer themselves in the years to come; and here also are some of you, slaves of tradition, who have followed me down from Jerusalem, and who, with your darkened and deluded leaders, seek to kill the Son of Man. The life which I now live in the flesh shall judge both of you, the true shepherds and the false shepherds. If the false shepherd were blind, he would have no sin, but you claim that you see; you profess to be teachers in Israel; therefore does your sin remain upon you.
2014 165:2.3 Днес пред мен има хора, готови да умрат за мен и за това Евангелие за Царството, и в бъдеще някои от вас ще се пожертват; тук присъствате и вие, робите на традицията, следващи ме от Йерусалим и заедно със своите заслепени и заблудени вождове стремящи се да убият Сина Човешки. Моят днешен живот в плът ще стане съд за едните и за другите — пастири истински и пастири лъжливи[2]. Ако лъжливият пастир е слепец, той би бил безгрешен, но вие твърдите, че виждате. Вие заявявате, че сте учители на Израил, затова вашият грях ще остане на вас.
1955 165:2.4 “The true shepherd gathers his flock into the fold for the night in times of danger. And when the morning has come, he enters into the fold by the door, and when he calls, the sheep know his voice. Every shepherd who gains entrance to the sheepfold by any other means than by the door is a thief and a robber. The true shepherd enters the fold after the porter has opened the door for him, and his sheep, knowing his voice, come out at his word; and when they that are his are thus brought forth, the true shepherd goes before them; he leads the way and the sheep follow him. His sheep follow him because they know his voice; they will not follow a stranger. They will flee from the stranger because they know not his voice. This multitude which is gathered about us here are like sheep without a shepherd, but when we speak to them, they know the shepherd’s voice, and they follow after us; at least, those who hunger for truth and thirst for righteousness do. Some of you are not of my fold; you know not my voice, and you do not follow me. And because you are false shepherds, the sheep know not your voice and will not follow you.”
2014 165:2.4 Истинският пастир за през нощта събира своето стадо в кошарата, когато го грози опасност[3]. С настъпването на утрото той влиза в овчарника през вратата и когато вика овцете, те познават неговия глас. Всеки пастир, попаднал в двора не през вратата, а по друг начин, е крадец и грабител[4]. Истинският пастир влиза в овчарника, след като пазачът му отваря вратата, и овцете, познавайки гласа му, излизат при неговото повикване. Извеждайки своето стадо, пастирът върви пред него; той върви пръв и овцете го следват. Неговите овце вървят след него затова, защото познават неговия глас; те няма да тръгнат след чужд човек[5]. Те ще избягат от чуждия, защото не познават неговия глас. Народът, събрал се тук около нас, е като овце без пастир, но когато ние се обръщаме към него, те познават гласа на пастира и ни следват; поне онези от тях, които жадуват за истина и праведност. Някои от вас не принадлежат към моето стадо; вие не познавате моя глас и не вървите след мен. И доколкото вие сте лъжливи пастири, овцете не познават вашия глас и няма да тръгнат след вас.”
1955 165:2.5 And when Jesus had spoken this parable, no one asked him a question. After a time he began again to speak and went on to discuss the parable:
2014 165:2.5 И когато Иисус разказа тази притча, никой не му зададе нито един въпрос. След известно време той продължи своята реч, преминавайки към обсъждане на притчата:
1955 165:2.6 “You who would be the undershepherds of my Father’s flocks must not only be worthy leaders, but you must also feed the flock with good food; you are not true shepherds unless you lead your flocks into green pastures and beside still waters.
1955 165:2.7 “And now, lest some of you too easily comprehend this parable, I will declare that I am both the door to the Father’s sheepfold and at the same time the true shepherd of my Father’s flocks. Every shepherd who seeks to enter the fold without me shall fail, and the sheep will not hear his voice. I, with those who minister with me, am the door. Every soul who enters upon the eternal way by the means I have created and ordained shall be saved and will be able to go on to the attainment of the eternal pastures of Paradise.
2014 165:2.7 А сега, за да не се стори на някои от вас тази притча твърде проста, аз заявявам, че аз съм едновременно и вратата в овчарника на Отеца, и истинският пастир на стадото на моя Отец[7]. Всеки пастир, опитващ се да влезе в овчарника без мен, е обречен на неуспех и овцете няма да слушат неговия глас. Аз — заедно с тези, които служат с мен — съм вратата. Всяка душа, която застава на вечния път с помощта на създадените и предопределени от мен средства, ще бъде спасена и ще може да върви по-нататък, към вечните пасбища на Рая.
1955 165:2.8 “But I also am the true shepherd who is willing even to lay down his life for the sheep. The thief breaks into the fold only to steal, and to kill, and to destroy; but I have come that you all may have life and have it more abundantly. He who is a hireling, when danger arises, will flee and allow the sheep to be scattered and destroyed; but the true shepherd will not flee when the wolf comes; he will protect his flock and, if necessary, lay down his life for his sheep. Verily, verily, I say to you, friends and enemies, I am the true shepherd; I know my own and my own know me. I will not flee in the face of danger. I will finish this service of the completion of my Father’s will, and I will not forsake the flock which the Father has intrusted to my keeping.
2014 165:2.8 Но аз съм и истински пастир, готов да даде живота си за своите овце[8]. Крадецът нахлува в овчарника, само за да открадне, убие и погуби; но аз дойдох, за да имате всички вие живот, при това в изобилие. Когато идва опасност, наемният работник бяга, обричайки овцете на разпръскване и унищожение; но истинският пастир няма да избяга, когато дойде вълкът; той ще защити стадото и ако се наложи, ще даде живота си заради спасението на своите овце. Истина, истина ви казвам, приятели и врагове: аз съм истинският пастир; познавам моите овце и моите овце ме познават. Аз няма да побегна пред лицето на опасността. Ще доведа до край своето служение и ще изпълня волята на Отеца, и няма да захвърля стадото, работата за което ми е поверена от Отеца.
1955 165:2.9 “But I have many other sheep not of this fold, and these words are true not only of this world. These other sheep also hear and know my voice, and I have promised the Father that they shall all be brought into one fold, one brotherhood of the sons of God. And then shall you all know the voice of one shepherd, the true shepherd, and shall all acknowledge the fatherhood of God.
2014 165:2.9 Но аз имам и много други овце, които не принадлежат към това стадо, и тези думи са верни не само в този свят[9]. Тези други овце също слушат и познават моя глас и аз обещах на Отеца, че всички те ще бъдат събрани в едно стадо — едно братство на синовете Божии. И тогава всички вие ще познавате гласа на един пастир, истинския пастир, и всички ще признаете бащинството на Бога.
1955 165:2.10 “And so shall you know why the Father loves me and has put all of his flocks in this domain in my hands for keeping; it is because the Father knows that I will not falter in the safeguarding of the sheepfold, that I will not desert my sheep, and that, if it shall be required, I will not hesitate to lay down my life in the service of his manifold flocks. But, mind you, if I lay down my life, I will take it up again. No man nor any other creature can take away my life. I have the right and the power to lay down my life, and I have the same power and right to take it up again. You cannot understand this, but I received such authority from my Father even before this world was.”
2014 165:2.10 И тогава всички вие ще узнаете защо Отецът ме обича и е поверил Своите стада в тези предели в моите ръце[10]. Отецът знае, че охранявайки неговите стада, аз няма да трепна, няма да оставя своите овце и ако се наложи, ще отдам своя живот на служене на неговите многобройни стада. Но имайте предвид: ако отдам своя живот, аз ще го получа отново. Нито един човек и нито едно друго създание не може да ми отнеме живота. Аз имам правото и силата да го отдавам — имам правото и силата и да си го взема обратно. Вие не можете да разберете това, но аз получих такава власт от Отеца още преди да се появи този свят.”
1955 165:2.11 When they heard these words, his apostles were confused, his disciples were amazed, while the Pharisees from Jerusalem and around about went out into the night, saying, “He is either mad or has a devil.” But even some of the Jerusalem teachers said: “He speaks like one having authority; besides, who ever saw one having a devil open the eyes of a man born blind and do all of the wonderful things which this man has done?”
2014 165:2.11 Като чуха това, апостолите бяха смутени, учениците бяха поразени, а фарисеите от Йерусалим и околностите се отделиха за през нощта, говорейки: “Или той се е побъркал, или в него има бяс[11].” Но даже някои от йерусалимските учители казваха: “Той говори като човек, дарен с власт; освен това нима някой е виждал този, в когото има дявол, да дарява зрение на слепец и да върши всички тези чудодейни неща, които извърши този човек?”
3. SABBATH SERMON AT PELLA
3. СЪБОТНАТА ПРОПОВЕД В ПЕЛА
1955 165:3.1 By the end of January the Sabbath-afternoon multitudes numbered almost three thousand. On Saturday, January 28, Jesus preached the memorable sermon on “Trust and Spiritual Preparedness.” After preliminary remarks by Simon Peter, the Master said:
1955 165:3.2 “What I have many times said to my apostles and to my disciples, I now declare to this multitude: Beware of the leaven of the Pharisees which is hypocrisy, born of prejudice and nurtured in traditional bondage, albeit many of these Pharisees are honest of heart and some of them abide here as my disciples. Presently all of you shall understand my teaching, for there is nothing now covered that shall not be revealed. That which is now hid from you shall all be made known when the Son of Man has completed his mission on earth and in the flesh.
2014 165:3.2 “Това, което неведнъж съм говорил за своите апостоли и ученици, го заявявам сега на това събрание: пазете се от фарисейската закваска, която е лицемерието, родено от предразсъдъци и отхранено в робско подчинение на традициите, макар че много от тези фарисеи са честни в сърцето си и някои от тях са тук като мои ученици[14][15]. Скоро всички вие ще разберете моето учение, защото няма нищо скрито, което да не се открие[16]. Всички вие ще узнаете това, което сега е скрито от вас, когато Синът Човешки завърши своята мисия на Земята в плът.
1955 165:3.3 “Soon, very soon, will the things which our enemies now plan in secrecy and in darkness be brought out into the light and be proclaimed from the housetops. But I say to you, my friends, when they seek to destroy the Son of Man, be not afraid of them. Fear not those who, although they may be able to kill the body, after that have no more power over you. I admonish you to fear none, in heaven or on earth, but to rejoice in the knowledge of Him who has power to deliver you from all unrighteousness and to present you blameless before the judgment seat of a universe.
2014 165:3.3 Скоро, много скоро това, което нашите врагове замислят тайно и в тъмнина, ще излезе на светло и ще бъде провъзгласено от покривите[17]. Но аз ви казвам, приятели мои: не се бойте от тях, когато те се опитат да унищожат Сина Човешки[18]. Не се бойте от тези, които могат да убият тялото, но след това вече няма да имат власт над вас[19]. Аз ви призовавам от никого да не се боите — нито на земята, нито на небето, а да се радвате, познавайки Този, в Чиято власт е да ви освободи от цялата неправедност и да ви представи невинни пред съда на вселената.
1955 165:3.4 “Are not five sparrows sold for two pennies? And yet, when these birds flit about in quest of their sustenance, not one of them exists without the knowledge of the Father, the source of all life. To the seraphic guardians the very hairs of your head are numbered. And if all of this is true, why should you live in fear of the many trifles which come up in your daily lives? I say to you: Fear not; you are of much more value than many sparrows.
2014 165:3.4 Нима не се продават пет врабчета за два гроша? И при все това, когато тези птици прелитат от място на място в търсене на храна, нито една от тях не е забравена от Отеца, източника на всичко живо. За серафимите-хранители и космите на главата ви са преброени[20]. И ако всичко това е така, то защо трябва да живеете в страх пред многобройните дреболии, които се случват във вашия ежедневен живот? Казвам ви: не се бойте, вие сте много по-ценни от множествò врабчета.
1955 165:3.6 “Say what you will about the Son of Man, and it shall be forgiven you; but he who presumes to blaspheme against God shall hardly find forgiveness. When men go so far as knowingly to ascribe the doings of God to the forces of evil, such deliberate rebels will hardly seek forgiveness for their sins.
2014 165:3.6 Говорете за Сина Човешки каквото желаете и ще ви се прости; но този, който се осмелява да хули Бога, едва ли ще намери прошка[22]. Когато хората стигнат дотам, че умишлено да приписват делата Божии на силите на злото, такива злостни метежници едва ли ще спечелят прошка за своите грехове.
1955 165:3.7 “And when our enemies bring you before the rulers of the synagogues and before other high authorities, be not concerned about what you should say and be not anxious as to how you should answer their questions, for the spirit that dwells within you shall certainly teach you in that very hour what you should say in honor of the gospel of the kingdom.
2014 165:3.7 И когато нашите врагове ни доведат пред началниците на синагогите и другите водачи, не се грижете за това, какво да говорите, и не се вълнувайте за това, как да отговаряте на техните въпроси, защото пребиваващият във вас дух непременно ще ви научи в същия този час какво да кажете в името на Евангелието на Царството[23].
1955 165:3.8 “How long will you tarry in the valley of decision? Why do you halt between two opinions? Why should Jew or gentile hesitate to accept the good news that he is a son of the eternal God? How long will it take us to persuade you to enter joyfully into your spiritual inheritance? I came into this world to reveal the Father to you and to lead you to the Father. The first I have done, but the last I may not do without your consent; the Father never compels any man to enter the kingdom. The invitation ever has been and always will be: Whosoever will, let him come and freely partake of the water of life.”
2014 165:3.8 Колко още ще се бавите в долината на решенията? Защо се колебаете между две мнения? Защо юдеин или езичник трябва да се съмнява да приеме ли благата вест за това, че той е син на вечния Бог? Колко още ще трябва да ви убеждаваме да приемете с радост своето духовно наследство? Аз дойдох в този свят, за да ви разкрия Отеца и да ви доведа при Отеца[24][25]. Първото вече изпълних, но второто не мога да изпълня без вашето съгласие: Отецът никога и никого не заставя да влезе в Царството. Поканата винаги е била и винаги ще бъде неизменна: нека всички желаещи дойдат и нека щедро черпят от водата на живота[26].”
4. DIVIDING THE INHERITANCE
4. РАЗДЕЛЯНЕТО НА НАСЛЕДСТВОТО
1955 165:4.1 As the apostles baptized believers, the Master talked with those who tarried. And a certain young man said to him: “Master, my father died leaving much property to me and my brother, but my brother refuses to give me that which is my own. Will you, then, bid my brother divide this inheritance with me?” Jesus was mildly indignant that this material-minded youth should bring up for discussion such a question of business; but he proceeded to use the occasion for the impartation of further instruction. Said Jesus: “Man, who made me a divider over you? Where did you get the idea that I give attention to the material affairs of this world?” And then, turning to all who were about him, he said: “Take heed and keep yourselves free from covetousness; a man’s life consists not in the abundance of the things which he may possess. Happiness comes not from the power of wealth, and joy springs not from riches. Wealth, in itself, is not a curse, but the love of riches many times leads to such devotion to the things of this world that the soul becomes blinded to the beautiful attractions of the spiritual realities of the kingdom of God on earth and to the joys of eternal life in heaven.
2014 165:4.1 Докато апостолите кръщаваха вярващите, Учителят говореше с тези, които останаха. Един юноша му каза: “Учителю, моят баща умря, оставяйки на мен и моя брат голямо наследство, но брат ми отказва да даде това, което ми се полага. Не можеш ли ти да заповядаш на моя брат да раздели с мен наследството си?” Иисус беше донякъде възмутен от това, че този материално настроен юноша изнесе на обсъждане подобен делови въпрос. Но той се възползва от този случай, за да продължи своето обучение. Иисус каза: “Човече, кой ме е сложил да деля между вас наследството? Защо си решил, че ме интересуват материалните дела на този свят?” И след това, обръщайки се към всички, които се намираха пред него, той каза: “Внимавайте, пазете се от алчност; животът на човека не зависи от вашето имущество, колкото и богати да сте. Не силата на богатството носи щастие и не съкровищата дават радост[28]. Само по себе си богатството не е проклятие, но любовта към него води до такава привързаност към вещите от този свят, че душата става сляпа за възхитителните, очарователни духовни реалности на Царството Божие на земята и за радостта от вечния живот на небесата.
1955 165:4.2 “Let me tell you a story of a certain rich man whose ground brought forth plentifully; and when he had become very rich, he began to reason with himself, saying: ‘What shall I do with all my riches? I now have so much that I have no place to store my wealth.’ And when he had meditated on his problem, he said: ‘This I will do; I will pull down my barns and build greater ones, and thus will I have abundant room in which to store my fruits and my goods. Then can I say to my soul, soul, you have much wealth laid up for many years; take now your ease; eat, drink, and be merry, for you are rich and increased in goods.’
2014 165:4.2 Позволете ми да ви разкажа историята за един заможен човек, получил богата реколта; забогатявайки, той започнал да разсъждава сам със себе си: “Какво да правя с цялото си богатство? Сега имам толкова, че не зная къде да държа своето състояние.” Като поразмислил над своя проблем, той казал: “Ще направя ето какво: ще срина всичките си хамбари и ще построя още по-високи и ще имам достатъчно място, за да събера цялата си реколта и вещи. И ще кажа на моята душа: душа, много добре си запасена за много години; почивай, яж, пий и се весели, защото ти си богата и приумножи своето добро.”[29]
1955 165:4.3 “But this rich man was also foolish. In providing for the material requirements of his mind and body, he had failed to lay up treasures in heaven for the satisfaction of the spirit and for the salvation of the soul. And even then he was not to enjoy the pleasure of consuming his hoarded wealth, for that very night was his soul required of him. That night there came the brigands who broke into his house to kill him, and after they had plundered his barns, they burned that which remained. And for the property which escaped the robbers his heirs fell to fighting among themselves. This man laid up treasures for himself on earth, but he was not rich toward God.”
2014 165:4.3 Но този богаташ беше и глупак. Грижейки се за материалните потребности на своя разум и тяло, той не се запаси със съкровища на небето за удовлетворение на духа и спасение на душата. Не му донесе радост и натрупаното богатство, защото в същата нощ той отдаде на Бога душата си: в неговия дом нахлуха разбойници, убиха го и, разграбвайки хамбарите му, изгориха това, което беше останало. А неговите наследници се сбиха заради оцелялата собственост. Този човек събираше съкровища за себе си на земята, но не беше богат пред Бога.”[30]
1955 165:4.4 Jesus thus dealt with the young man and his inheritance because he knew that his trouble was covetousness. Even if this had not been the case, the Master would not have interfered, for he never meddled with the temporal affairs of even his apostles, much less his disciples.
2014 165:4.4 Иисус постъпи така с юношата, тъй като знаеше, че неговата беда се заключава в корист. Но даже ако причината беше в нещо друго, той нямаше да се намеси, защото никога не се намесваше в мирските дела даже на своите апостоли, а още по-малко — на своите ученици.
1955 165:4.5 When Jesus had finished his story, another man rose up and asked him: “Master, I know that your apostles have sold all their earthly possessions to follow you, and that they have all things in common as do the Essenes, but would you have all of us who are your disciples do likewise? Is it a sin to possess honest wealth?” And Jesus replied to this question: “My friend, it is not a sin to have honorable wealth; but it is a sin if you convert the wealth of material possessions into treasures which may absorb your interests and divert your affections from devotion to the spiritual pursuits of the kingdom. There is no sin in having honest possessions on earth provided your treasure is in heaven, for where your treasure is there will your heart be also. There is a great difference between wealth which leads to covetousness and selfishness and that which is held and dispensed in the spirit of stewardship by those who have an abundance of this world’s goods, and who so bountifully contribute to the support of those who devote all their energies to the work of the kingdom. Many of you who are here and without money are fed and lodged in yonder tented city because liberal men and women of means have given funds to your host, David Zebedee, for such purposes.
2014 165:4.5 Когато Иисус завърши своя разказ, друг човек стана и попита: “Учителю, аз зная, че твоите апостоли са продали цялата си земна собственост, за да тръгнат след теб, и че при вас всичко е общо, както при есеите; но желаеш ли ти да постъпваме така и всички ние, твоите ученици? Греховно ли е честно натрупаното богатство?” И Иисус отговори на този въпрос: “Приятелю мой, честното богатство не е грях; но е греховно, ако материалното богатство се превърне за теб в съкровище, способно да погълне твоите интереси и да отвлече твоите чувства от привързаността към духовните стремежи на Царството[31]. Няма грях в това, да притежаваш честни владения на земята, при условие че твоето съкровище е на небесата, защото където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти[32]. Съществува огромна разлика между богатството, водещо до корист и егоизъм, и богатството на хора, които, владеейки излишък от вещи от този свят, го пазят и разпределят като усърдни стопани и щедро поддържат тези, които посвещават цялата своя енергия на делото на Царството. Много от вас, присъстващи тук без средства, са нахранени и настанени в това палатково градче благодарение на това, че състоятелни и свободни от предразсъдъци мъже и жени дадоха своите пари за тази цел на вашия домакин, Давид Зеведеев.
1955 165:4.6 “But never forget that, after all, wealth is unenduring. The love of riches all too often obscures and even destroys the spiritual vision. Fail not to recognize the danger of wealth’s becoming, not your servant, but your master.”
2014 165:4.6 Но винаги помнете, че богатството, в крайна сметка, не е вечно. Любовта към богатството твърде често пречи на духовната проницателност и даже я унищожава. Вие трябва да осъзнаете опасността от превръщането на богатството във ваш господар вместо във ваш слуга.”
1955 165:4.7 Jesus did not teach nor countenance improvidence, idleness, indifference to providing the physical necessities for one’s family, or dependence upon alms. But he did teach that the material and temporal must be subordinated to the welfare of the soul and the progress of the spiritual nature in the kingdom of heaven.
2014 165:4.7 Иисус не внушаваше и не поощряваше безгрижието, безделието, безразличието към физическите потребности на семейството или зависимостта от подаяния. Но той действително учеше, че материалното и тленното следва да се подчинява на благополучието на душата и на прогреса на духовната същност в Царството небесно.
1955 165:4.8 Then, as the people went down by the river to witness the baptizing, the first man came privately to Jesus about his inheritance inasmuch as he thought Jesus had dealt harshly with him; and when the Master had again heard him, he replied: “My son, why do you miss the opportunity to feed upon the bread of life on a day like this in order to indulge your covetous disposition? Do you not know that the Jewish laws of inheritance will be justly administered if you will go with your complaint to the court of the synagogue? Can you not see that my work has to do with making sure that you know about your heavenly inheritance? Have you not read the Scripture: ‘There is he who waxes rich by his wariness and much pinching, and this is the portion of his reward: Whereas he says, I have found rest and now shall be able to eat continually of my goods, yet he knows not what time shall bring upon him, and also that he must leave all these things to others when he dies.’ Have you not read the commandment: ‘You shall not covet.’ And again, ‘They have eaten and filled themselves and waxed fat, and then did they turn to other gods.’ Have you read in the Psalms that ‘the Lord abhors the covetous,’ and that ‘the little a righteous man has is better than the riches of many wicked.’ ‘If riches increase, set not your heart upon them.’ Have you read where Jeremiah said, ‘Let not the rich man glory in his riches’; and Ezekiel spoke truth when he said, ‘With their mouths they make a show of love, but their hearts are set upon their own selfish gain.’”
2014 165:4.8 След това, докато хората се спускаха към реката, за да погледат кръщението, човекът, първи обърнал се с въпрос, се приближи до Иисус, за да поговори с него насаме за наследството, тъй като той смяташе, че Учителят се е отнесъл сурово с него. Отново изслушвайки го, Иисус отговори: “Синко, защо в такъв ден ти упорстваш със своите користни наклонности, вместо да се възползваш от възможността и да вкусиш хляба на живота? Нима не знаеш, че юдейските закони за наследството ще осигурят справедливо решение, ако отидеш със своята жалба в съда на синагогата? Нима не виждаш, че моята задача е да направя така, че ти да узнаеш за своето небесно наследство? Нима ти не си чел в Писанията: “Ето този, който забогатява с предпазливост и скъперничество, и ето неговата награда: макар че той казва, че е придобил покой и сега може да се ползва от своето имущество, той не знае какво му подготвя бъдещето, не знае, че ще му се наложи да остави всичко това на другите след своята смърт”? Нима не си чел заповедта: “Не пожелавай!” И на друго място: „Те ядяха и се насищаха, и напълняха, и се обърнаха към други богове[33].” Чете ли ти в Псалтира, че “Господ изпитва отвращение към користолюбците” и че “това малко, което е в праведника, превъзхожда богатствата на много нечестивци”? “Когато богатството се умножава, не прилагайте към него сърцето си[34][35].” Нима не си чел това място от Йеремия, където той казва: „Богатият не трябва да се хвали със своето богатство”; и Йезекиил изрече истината, казвайки: “Със своите речи те демонстрират любов, но техните сърца ги теглят към користни цели[36][37].”[38][39][40]
1955 165:4.10 To another standing near by who asked Jesus how the wealthy would stand in the day of judgment, he replied: “I have come to judge neither the rich nor the poor, but the lives men live will sit in judgment on all. Whatever else may concern the wealthy in the judgment, at least three questions must be answered by all who acquire great wealth, and these questions are:
2014 165:4.10 На друг човек, застанал редом и питащ какво ще бъде положението на богатите в съдния ден, той отговори: “Аз не съм дошъл да съдя богатите или бедните; самият живот, преживян от хората, ще им бъде съдия. Покрай всичко друго, което може да се вземе под внимание при произнасянето на присъдата над богатия, всеки собственик на голямо състояние трябва да отговори минимум на три въпроса:
1955 165:4.14 Then Jesus went into his tent to rest for a while before the evening meal. When the apostles had finished with the baptizing, they came also and would have talked with him about wealth on earth and treasure in heaven, but he was asleep.
2014 165:4.14 След това Иисус се уедини в палатката, за да отдъхне малко преди вечерната трапеза. Когато апостолите завършиха да кръщават, те също дойдоха тук и искаха да поговорят с него за богатствата на земята и съкровището на небесата. Но той спеше.
5. TALKS TO THE APOSTLES ON WEALTH
5. БЕСЕДИТЕ С АПОСТОЛИТЕ ЗА БОГАТСТВОТО
1955 165:5.1 That evening after supper, when Jesus and the twelve gathered together for their daily conference, Andrew asked: “Master, while we were baptizing the believers, you spoke many words to the lingering multitude which we did not hear. Would you be willing to repeat these words for our benefit?” And in response to Andrew’s request, Jesus said:
2014 165:5.1 Тази вечер след вечеря, когато Иисус и дванадесетте се събраха на своя ежедневен съвет, Андрей попита: “Учителю, предвид това, че кръщавахме вярващите и не можахме да чуем всички думи, с които ти се обърна към останалия народ, няма ли да се съгласиш да ги повториш за нас?” И в отговор на молбата на Андрей Иисус каза:
1955 165:5.2 “Yes, Andrew, I will speak to you about these matters of wealth and self-support, but my words to you, the apostles, must be somewhat different from those spoken to the disciples and the multitude since you have forsaken everything, not only to follow me, but to be ordained as ambassadors of the kingdom. Already have you had several years’ experience, and you know that the Father whose kingdom you proclaim will not forsake you. You have dedicated your lives to the ministry of the kingdom; therefore be not anxious or worried about the things of the temporal life, what you shall eat, nor yet for your body, what you shall wear. The welfare of the soul is more than food and drink; the progress in the spirit is far above the need of raiment. When you are tempted to doubt the sureness of your bread, consider the ravens; they sow not neither reap, they have no storehouses or barns, and yet the Father provides food for every one of them that seeks it. And of how much more value are you than many birds! Besides, all of your anxiety or fretting doubts can do nothing to supply your material needs. Which of you by anxiety can add a handbreadth to your stature or a day to your life? Since such matters are not in your hands, why do you give anxious thought to any of these problems?
2014 165:5.2 “Да, Андрей, ще поговоря с вас за тези неща — богатството и препитанието, но думите, обърнати към вас, моите апостоли, трябва донякъде да се различават от тези, които говорех на учениците и народа, тъй като вие оставихте всичко, не само за да вървите след мен, но и за да бъдете посветени като посланици на Царството. Зад себе си имате вече няколко години опит и знаете, че Отецът, Чието Царство вие възвестявате, няма да ви остави. Вие посветихте своя живот на служене на Царството[42]. Затова не се тревожете и не се грижете за делата на тленния живот — нито за това, какво ще ядете, нито за това, в какво ще облечете тялото си. Благополучието на душата е повече от храна и питие; прогресът на духа стои много по-високо от потребностите от облекло[43]. Когато се изкушавате да се усъмните дали ще имате препитание, спомнете си за враните — те не сеят и не жънат, нямат нито хранилища, нито хамбари, но Отецът храни всяка от тях, която си търси храна. А колко по-ценни сте вие от множество птици! Освен това никакви безпокойства или тревоги няма да ви помогнат поне някак да удовлетворите вашите материални потребности. Кой от вас, безпокоейки се, е способен да прибави поне една педя към своя ръст или с един ден да продължи живота си? Ако такива неща не зависят от вас, то защо да се безпокоите за който и да е от тези проблеми?
1955 165:5.3 “Consider the lilies, how they grow; they toil not, neither do they spin; yet I say to you, even Solomon in all his glory was not arrayed like one of these. If God so clothes the grass of the field, which is alive today and tomorrow is cut down and cast into the fire, how much more shall he clothe you, the ambassadors of the heavenly kingdom. O you of little faith! When you wholeheartedly devote yourselves to the proclamation of the gospel of the kingdom, you should not be of doubtful minds concerning the support of yourselves or the families you have forsaken. If you give your lives truly to the gospel, you shall live by the gospel. If you are only believing disciples, you must earn your own bread and contribute to the sustenance of all who teach and preach and heal. If you are anxious about your bread and water, wherein are you different from the nations of the world who so diligently seek such necessities? Devote yourselves to your work, believing that both the Father and I know that you have need of all these things. Let me assure you, once and for all, that, if you dedicate your lives to the work of the kingdom, all your real needs shall be supplied. Seek the greater thing, and the lesser will be found therein; ask for the heavenly, and the earthly shall be included. The shadow is certain to follow the substance.
2014 165:5.3 Вижте лилиите как растат: те не се трудят и не си шият дрехи. Но казвам ви, че и Соломон с цялото си великолепие не е имал такива одежди, както която и да е от тях. И ако Бог с такъв разкош облича полските растения, които днес ги има, а утре ще бъдат окосени и хвърлени в огъня, то колко по-богато Той ще облече вас, посланиците на Небесното царство[44]. О, маловерни! Самоотвержено отдавайки себе си на възвестяването на Евангелието за Царството, не се тревожете за препитанието за себе си или за оставените от вас семейства. Ако действително посветите своя живот на Евангелието, вие ще живеете според Евангелието. Ако сте само вярващи ученици, то трябва да заработвате за своя хляб и да помагате на всички, които учат, проповядват и изцеляват[45]. Ако се грижите за храна и пиене, в какво е вашето различие от народите на света, които толкова усърдно се стремят да удовлетворят тези потребности? Посветете се на своя труд и вярвайте: и Отецът, и аз знаем какво от всичко това ви е нужно[46]. Позволете ми да ви уверя веднъж завинаги: ако отдадете своя живот на делото на Царството, всички ваши действителни потребности ще бъдат удовлетворени. Стремете се към голямото и тогава ще намерите малкото; молете за небесното и земното ще се приложи. Сянката винаги следва субстанцията.
1955 165:5.4 “You are only a small group, but if you have faith, if you will not stumble in fear, I declare that it is my Father’s good pleasure to give you this kingdom. You have laid up your treasures where the purse waxes not old, where no thief can despoil, and where no moth can destroy. And as I told the people, where your treasure is, there will your heart be also.
2014 165:5.4 Вие сте само малка група, но ако вярвате, ако не отстъпите в страх, то, заявявам ви, че моят Отец с огромна радост ще ви даде това Царство. Вие приготвихте за себе си съкровище там, където богатствата са непреходни, до които няма да се добере крадец, които няма да изтлеят. И както казах на народа, където е вашето съкровище, там ще бъде и сърцето ви[47].
1955 165:5.5 “But in the work which is just ahead of us, and in that which remains for you after I go to the Father, you will be grievously tried. You must all be on your watch against fear and doubts. Every one of you, gird up the loins of your minds and let your lamps be kept burning. Keep yourselves like men who are watching for their master to return from the marriage feast so that, when he comes and knocks, you may quickly open to him. Such watchful servants are blessed by the master who finds them faithful at such a great moment. Then will the master make his servants sit down while he himself serves them. Verily, verily, I say to you that a crisis is just ahead in your lives, and it behooves you to watch and be ready.
2014 165:5.5 Но в този труд, който ни предстои, и в този, който ще ви остане след моето завръщане при Отеца, вас ви очакват тежки изпитания. Всички вие трябва да се пазите от страх и съмнения. Нека всеки от вас бъде нащрек и нека горят вашите светилници. Бъдете като слуги, очакващи завръщането на своя господар от брачния пир, за да може, когато той дойде и почука на вратата, веднага да му отворите. Господарят благославя такива бодърстващи слуги, убеждавайки се в тяхната вярност в толкова велик час. Господарят повелява на своите слуги да седнат на масата, а сам им прислужва. Истина, истина ви казвам: приближава решителният момент във вашия живот и вие следва да запазите бдителност и да бъдете готови.
1955 165:5.6 “You well understand that no man would suffer his house to be broken into if he knew what hour the thief was to come. Be you also on watch for yourselves, for in an hour that you least suspect and in a manner you think not, shall the Son of Man depart.”
1955 165:5.7 For some minutes the twelve sat in silence. Some of these warnings they had heard before but not in the setting presented to them at this time.
2014 165:5.7 Няколко минути дванадесетте седяха в мълчание. Някои от тези предупреждения те вече бяха чували, но не в контекста, в който те прозвучаха този път.
6. ANSWER TO PETER’S QUESTION
6. ОТГОВОРЪТ НА ВЪПРОСА НА ПЕТЪР
1955 165:6.1 As they sat thinking, Simon Peter asked: “Do you speak this parable to us, your apostles, or is it for all the disciples?” And Jesus answered:
1955 165:6.2 “In the time of testing, a man’s soul is revealed; trial discloses what really is in the heart. When the servant is tested and proved, then may the lord of the house set such a servant over his household and safely trust this faithful steward to see that his children are fed and nurtured. Likewise, will I soon know who can be trusted with the welfare of my children when I shall have returned to the Father. As the lord of the household shall set the true and tried servant over the affairs of his family, so will I exalt those who endure the trials of this hour in the affairs of my kingdom.
2014 165:6.2 “Изпитанията разкриват човешката душа; несполуките показват какво действително се таи в сърцето. Когато слугата е изпитан и проверен, тогава стопанинът на дома може да му поръча да управлява неговото стопанство и спокойно да повери на този предан управляващ грижата за парите[51]. Така и аз скоро ще зная на кого мога да поверя благополучието на моите деца, след като се върна при Отеца. Както стопанинът на дома поверява на предан и изпитан слуга своето семейство, така и аз ще възвися в делата на моето Царство тези, които издържат изпитанията на този час.
1955 165:6.3 “But if the servant is slothful and begins to say in his heart, ‘My master delays his coming,’ and begins to mistreat his fellow servants and to eat and drink with the drunken, then the lord of that servant will come at a time when he looks not for him and, finding him unfaithful, will cast him out in disgrace. Therefore you do well to prepare yourselves for that day when you will be visited suddenly and in an unexpected manner. Remember, much has been given to you; therefore will much be required of you. Fiery trials are drawing near you. I have a baptism to be baptized with, and I am on watch until this is accomplished. You preach peace on earth, but my mission will not bring peace in the material affairs of men—not for a time, at least. Division can only be the result where two members of a family believe in me and three members reject this gospel. Friends, relatives, and loved ones are destined to be set against each other by the gospel you preach. True, each of these believers shall have great and lasting peace in his own heart, but peace on earth will not come until all are willing to believe and enter into their glorious inheritance of sonship with God. Nevertheless, go into all the world proclaiming this gospel to all nations, to every man, woman, and child.”
2014 165:6.3 Но ако слугата е ленив и си каже: “Моят господар няма да се върне скоро”, и започне лошо да се отнася с другите слуги, да яде и да се напива с пияниците, то ще дойде господарят на слугите в това време, когато той не го очаква, и уличавайки го в невярност, позорно ще го изгони[52]. Затова вие следва добре да се подготвите за този ден, когато при вас ще дойдат внезапно и неочаквано. Помнете: много ви е дадено, защото много ще се изисква от вас. Жестоки изпитания се приближават към вас. Аз трябва да приема друго кръщение и ще бодърствам, докато то не се извърши. Вие проповядвате мир на земята, но моята мисия няма да донесе мир в материалните дела на хората — поне не веднага[53]. Където двама члена на семейство вярват в мен, а трима ме отхвърлят, резултатът може да бъде само несъгласие. Евангелието, което проповядвате, не може да не обърне един срещу друг приятели, роднини и възлюбени. Разбира се, всеки от тези вярващи ще придобие огромен и траен мир в своето сърце, но мир на Земята ще настъпи едва тогава, когато всички бъдат готови да повярват в славното наследство на богосиновството и влязат в него. И все пак, вървете по целия свят, възвестявайки това Евангелие на всеки мъж, жена и дете[54].”
1955 165:6.4 And this was the end of a full and busy Sabbath day. On the morrow Jesus and the twelve went into the cities of northern Perea to visit with the seventy, who were working in these regions under Abner’s supervision.
2014 165:6.4 Така завърши тази напрегната събота. На следващия ден Иисус и дванадесетте апостоли тръгнаха за градовете на Северна Перея, за да навестят седемдесетте посланика на Царството, трудещи се по тези места под наблюдението на Абнер.
| Документ 164. На празника освещение на храма |
Индекс
Единична версия |
Документ 166. Последното посещение на северна Перея |