Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
LAST DAYS AT CAPERNAUM
ПОСЛЕДНИ ДНИ В КАПЕРНАУМ
1955 154:0.1 ON THE eventful Saturday night of April 30, as Jesus was speaking words of comfort and courage to his downcast and bewildered disciples, at Tiberias a council was being held between Herod Antipas and a group of special commissioners representing the Jerusalem Sanhedrin. These scribes and Pharisees urged Herod to arrest Jesus; they did their best to convince him that Jesus was stirring up the populace to dissension and even to rebellion. But Herod refused to take action against him as a political offender. Herod’s advisers had correctly reported the episode across the lake when the people sought to proclaim Jesus king and how he rejected the proposal.
2014 154:0.1 В ПАМЕТНАТА съботна вечер на 30 април, докато Иисус вселяваше увереност и мъжество в своите подтиснати и смутени ученици, в Тивериада се провеждаше съвещание на Ирод Антипа с група специални представители на йерусалимския Синедрион. Тези книжници и фарисеи уговаряха Ирод да арестува Иисус. Те с всички сили се опитваха да го убедят, че Иисус подстрекава народа към разкол и даже към метеж. Но Ирод се отказа да вземе мерки против Иисус като политически престъпник. Съветниците на Ирод правдиво му изложиха епизода, станал на противоположния бряг на езерото, разказвайки му как народът се е опитал да провъзгласи Иисус за цар и как той е отхвърлил това предложение.
1955 154:0.2 One of Herod’s official family, Chuza, whose wife belonged to the women’s ministering corps, had informed him that Jesus did not propose to meddle with the affairs of earthly rule; that he was only concerned with the establishment of the spiritual brotherhood of his believers, which brotherhood he called the kingdom of heaven. Herod had confidence in Chuza’s reports, so much so that he refused to interfere with Jesus’ activities. Herod was also influenced at this time, in his attitude toward Jesus, by his superstitious fear of John the Baptist. Herod was one of those apostate Jews who, while he believed nothing, feared everything. He had a bad conscience for having put John to death, and he did not want to become entangled in these intrigues against Jesus. He knew of many cases of sickness which had been apparently healed by Jesus, and he regarded him as either a prophet or a relatively harmless religious fanatic.
2014 154:0.2 Един от приближените на Ирод, Хуза, чиято жена влизаше в попечителския женски корпус, му съобщи, че Иисус не го интересува земната власт и че единствената му грижа е установяването на духовно братство за своите вярващи, което той нарича Царството небесно. Ирод напълно се доверяваше на съобщенията на Хуза и се отказа да се намесва в дейността на Иисус. Освен това по това време в отношението си към Иисус Ирод се влияеше от своя суеверен страх пред Йоан Кръстител[1]. Ирод беше един от тези еврейски вероотстъпници, които, не вярвайки в нищо, се бояха от всичко[2]. Той се измъчваше от угризения на съвестта поради това, че екзекутира Йоан, и не искаше да бъде въвлечен в интригите против Иисус. Знаеше за много болни, които очевидно Иисус беше изцелил, и той го смяташе или за пророк, или за относително безобиден религиозен фанатик.
1955 154:0.3 When the Jews threatened to report to Caesar that he was shielding a traitorous subject, Herod ordered them out of his council chamber. Thus matters rested for one week, during which time Jesus prepared his followers for the impending dispersion.
2014 154:0.3 Когато евреите заплашиха да съобщят на кесаря, че Ирод укрива предател, той им нареди да излязат от неговата зала за съвещания. Затова в течение на една седмица всичко остана без промяна и за това време Иисус подготви своите последователи за надвисналото разпръскване.
1. A WEEK OF COUNSEL
1. СЕДМИЦАТА НА СЪВЕЩАНИЯ
1955 154:1.1 From May 1 to May 7 Jesus held intimate counsel with his followers at the Zebedee house. Only the tried and trusted disciples were admitted to these conferences. At this time there were only about one hundred disciples who had the moral courage to brave the opposition of the Pharisees and openly declare their adherence to Jesus. With this group he held sessions morning, afternoon, and evening. Small companies of inquirers assembled each afternoon by the seaside, where some of the evangelists or apostles discoursed to them. These groups seldom numbered more than fifty.
2014 154:1.1 От 1 до 7 май Иисус се съвещаваше със своите най-близки последователи в дома на Зеведей. Само проверените и изпитани ученици бяха допускани на тези събрания. По това време имаше само около сто ученика, на които стигаше нравствена смелост да отправят предизвикателство по отношение на фарисеите и открито да заявят за своята вярност към Иисус. С тази група той провеждаше сутрешни, дневни и вечерни занятия. Неголеми групи посетители се събираха всяка сутрин край морето, където с тях беседваше някой от евангелистите или апостолите. Тези групи рядко наброяваха повече от петдесет човека.
1955 154:1.2 On Friday of this week official action was taken by the rulers of the Capernaum synagogue closing the house of God to Jesus and all his followers. This action was taken at the instigation of the Jerusalem Pharisees. Jairus resigned as chief ruler and openly aligned himself with Jesus.
2014 154:1.2 В петък същата седмица управителите на капернаумската синагога взеха официални мерки, закривайки достъпа в дома Господен за Иисус и неговите последователи. Това беше направено в резултат от подстрекателството на йерусалимските фарисеи. Иаир напусна поста началник на синагогата и открито заяви, че поддържа Иисус.
1955 154:1.3 The last of the seaside meetings was held on Sabbath afternoon, May 7. Jesus talked to less than one hundred and fifty who had assembled at that time. This Saturday night marked the time of the lowest ebb in the tide of popular regard for Jesus and his teachings. From then on there was a steady, slow, but more healthful and dependable growth in favorable sentiment; a new following was built up which was better grounded in spiritual faith and true religious experience. The more or less composite and compromising transition stage between the materialistic concepts of the kingdom held by the Master’s followers and those more idealistic and spiritual concepts taught by Jesus, had now definitely ended. From now on there was a more open proclamation of the gospel of the kingdom in its larger scope and in its far-flung spiritual implications.
2014 154:1.3 За последен път Иисус учи на брега на морето по обед в събота, 7 май, когато той излезе пред събралата се тук група, наброяваща по-малко от сто и петдесет човека. Тази съботна вечер ознаменува най-големия спад в популярността на Иисус и неговите учения. След това се наблюдаваше неотклонно, бавно, но по-здраво и надеждно нарастване на благоприятното отношение. Появиха се нови последователи, които в голяма степен се опираха на духовната вяра и истинския религиозен опит. Повече или по-малко сложният и компромисен преходен стадий между материалните представи за Царството, които бяха поддържани от някои последователи на Учителя, и от по-идеалистичните представи за Царството, на които учеше Иисус, останаха в миналото. Започвайки от това време, възвестяването на Евангелието за Царството стана по-открито и се осъществяваше с голям размах и по-широк духовен обхват.
2. A WEEK OF REST
2. СЕДМИЦАТА ЗА ОТДИХ
1955 154:2.1 Sunday, May 8, A.D. 29, at Jerusalem, the Sanhedrin passed a decree closing all the synagogues of Palestine to Jesus and his followers. This was a new and unprecedented usurpation of authority by the Jerusalem Sanhedrin. Theretofore each synagogue had existed and functioned as an independent congregation of worshipers and was under the rule and direction of its own board of governors. Only the synagogues of Jerusalem had been subject to the authority of the Sanhedrin. This summary action of the Sanhedrin was followed by the resignation of five of its members. One hundred messengers were immediately dispatched to convey and enforce this decree. Within the short space of two weeks every synagogue in Palestine had bowed to this manifesto of the Sanhedrin except the synagogue at Hebron. The rulers of the Hebron synagogue refused to acknowledge the right of the Sanhedrin to exercise such jurisdiction over their assembly. This refusal to accede to the Jerusalem decree was based on their contention of congregational autonomy rather than on sympathy with Jesus’ cause. Shortly thereafter the Hebron synagogue was destroyed by fire.
2014 154:2.1 В неделя, 8 май, йерусалимският Синедрион се разпореди да закрият всички синагоги в Палестина за Иисус и неговите последователи. Това беше ново и безпрецедентно узурпиране на властта от йерусалимския Синедрион. Преди това всяка синагога беше съществувала и функционирала като независимо паство и се беше подчинявала на свой собствен съвет от управляващи. Само синагогите на Йерусалим бяха подвластни на Синедриона. Това спешно решение на Синедриона доведе до излизане в оставка на петима от неговите членове. За предаване на разпореждането и провеждането му в живота бяха веднага изпратени сто пратеника. За кратък период от две седмици всяка синагога на Палестина се покори на този манифест на Синедриона освен синагогата на Хеврон. Управителите на хевронската синагога се отказаха да признаят правото на Синедриона да разпространява своята юрисдикция над техните енориаши. Отказът да се подчинят на йерусалимското разпореждане се обясняваше с желанието да отстояват автономията на паството, а не със симпатии към делото на Иисус. Скоро след това синагогата на Хеврон беше унищожена от пожар.
1955 154:2.2 This same Sunday morning, Jesus declared a week’s holiday, urging all of his disciples to return to their homes or friends to rest their troubled souls and speak words of encouragement to their loved ones. He said: “Go to your several places to play or fish while you pray for the extension of the kingdom.”
2014 154:2.2 В това неделно утро Иисус обяви седмица за отдих, като посъветва всички ученици да се върнат в своите семейства или приятели, за да дадат отдих на измъчените си души и да ободрят своите близки. Той каза: “Вървете във вашите родни места, където ще можете да отдъхнете или ловите риба, и се молете за разпространяването на Царството.”
1955 154:2.3 This week of rest enabled Jesus to visit many families and groups about the seaside. He also went fishing with David Zebedee on several occasions, and while he went about alone much of the time, there always lurked near by two or three of David’s most trusted messengers, who had no uncertain orders from their chief respecting the safeguarding of Jesus. There was no public teaching of any sort during this week of rest.
2014 154:2.3 Тази седмица за отдих позволи на Иисус да посети много семейства и групи по крайбрежието. Освен това той няколко пъти отиде на риболов заедно с Давид Зеведеев — той прекарваше много време в уединени разходки и всеки път наблизо се скриваха двама или трима от най-преданите пратеници на Давид, получили от него ясни указания да охраняват Иисус. В течение на седмицата за отдих не се провеждаше никакво публично обучение.
1955 154:2.4 This was the week that Nathaniel and James Zebedee suffered from more than a slight illness. For three days and nights they were acutely afflicted with a painful digestive disturbance. On the third night Jesus sent Salome, James’s mother, to her rest, while he ministered to his suffering apostles. Of course Jesus could have instantly healed these two men, but that is not the method of either the Son or the Father in dealing with these commonplace difficulties and afflictions of the children of men on the evolutionary worlds of time and space. Never once, throughout all of his eventful life in the flesh, did Jesus engage in any sort of supernatural ministration to any member of his earth family or in behalf of any one of his immediate followers.
2014 154:2.4 В течение на същата седмица Натанаил и Яков Зеведееви се разболяха сериозно. В продължение на три дни и нощи те се мъчеха от остро и тежко разстройство на храносмилането. На третата нощ Иисус изпрати Саломия, майката на Яков, да си отдъхне и започна да се грижи за своите страдащи апостоли. Разбира се, Иисус можеше мигновено да изцели тези двама мъже, но нито Отецът, нито Синът използват този метод, когато става дума за ежедневни трудности и недъзи на децата човешки в еволюционните светове на времето и пространството. Нито веднъж в продължение на целия си богат на събития живот в плът Иисус не оказа никаква свръхестествена помощ на когото и да е от членовете на своето земно семейство или на своите най-близки последователи.
1955 154:2.5 Universe difficulties must be met and planetary obstacles must be encountered as a part of the experience training provided for the growth and development, the progressive perfection, of the evolving souls of mortal creatures. The spiritualization of the human soul requires intimate experience with the educational solving of a wide range of real universe problems. The animal nature and the lower forms of will creatures do not progress favorably in environmental ease. Problematic situations, coupled with exertion stimuli, conspire to produce those activities of mind, soul, and spirit which contribute mightily to the achievement of worthy goals of mortal progression and to the attainment of higher levels of spirit destiny.
2014 154:2.5 Вселенските трудности и планетарни препятствия бяха необходими като част от емпиричната подготовка, предназначена за осигуряване на растежа и развитието, за постепенното усъвършенстване на еволюиращите души на смъртните създания. Одухотворяването на човешката душа изисква непосредствен, имащ възпитателно значение опит за решаването на широк кръг реални проблеми във вселената. Животните и низшите форми волеви създания не се развиват в благоприятно направление в облекчени условия на съществуване. Проблемните ситуации, в съвкупност с подбуждащите стимули, пораждат такива видове дейност на разума, душата и духа, които в огромна степен спомагат за постигането на благородните цели на еволюцията на смъртните и на по-висши нива на духовно предназначение.
3. THE SECOND TIBERIAS CONFERENCE
3. ВТОРОТО СЪВЕЩАНИЕ В ТИВЕРИАДА
1955 154:3.1 On May 16 the second conference at Tiberias between the authorities at Jerusalem and Herod Antipas was convened. Both the religious and the political leaders from Jerusalem were in attendance. The Jewish leaders were able to report to Herod that practically all the synagogues in both Galilee and Judea were closed to Jesus’ teachings. A new effort was made to have Herod place Jesus under arrest, but he refused to do their bidding. On May 18, however, Herod did agree to the plan of permitting the Sanhedrin authorities to seize Jesus and carry him to Jerusalem to be tried on religious charges, provided the Roman ruler of Judea concurred in such an arrangement. Meanwhile, Jesus’ enemies were industriously spreading the rumor throughout Galilee that Herod had become hostile to Jesus, and that he meant to exterminate all who believed in his teachings.
2014 154:3.1 На 16 май в Тивериада се състоя второто съвещание на йерусалимските власти с Ирод Антипа. Присъстваха както религиозни, така и политически водачи на Йерусалим. Еврейските предводители можаха да съобщят на Ирод, че практически всички синагоги както в Галилея, така и в Юдея са закрити за ученията на Иисус. Те направиха нов опит да накарат Ирод да арестува Иисус, но той отказа да изпълни тяхното искане. Но на 18 май Ирод се съгласи с плана, позволяващ на член от Синедриона да вземе Иисус под стража, за да го достави в Йерусалим и да го съди по религиозни мотиви, ако римският управител на Юдея се съгласи с такъв план. В това време враговете на Иисус упорито разпространяваха по цяла Галилея слуховете, че Ирод е започнал враждебно да се отнася към Учителя и че се кани да унищожи всички, които вярват в ученията на Иисус.
1955 154:3.2 On Saturday night, May 21, word reached Tiberias that the civil authorities at Jerusalem had no objection to the agreement between Herod and the Pharisees that Jesus be seized and carried to Jerusalem for trial before the Sanhedrin on charges of flouting the sacred laws of the Jewish nation. Accordingly, just before midnight of this day, Herod signed the decree which authorized the officers of the Sanhedrin to seize Jesus within Herod’s domains and forcibly to carry him to Jerusalem for trial. Strong pressure from many sides was brought to bear upon Herod before he consented to grant this permission, and he well knew that Jesus could not expect a fair trial before his bitter enemies at Jerusalem.
2014 154:3.2 В съботната нощ на 21 май в Тивериада стана известно, че гражданските власти на Йерусалим не възразяват против съглашението между Ирод и фарисеите да хванат Иисус и да го доставят в Йерусалим, където той би застанал пред Синедриона по обвинение в неуважение към свещените закони на евреите. Съответно в тази вечер, няколко минути след полунощ, Ирод подписа разпореждане, което упълномощаваше чиновниците на Синедриона да арестуват Иисус във владенията на Ирод и със сила да го доставят в Йерусалим за съд. Ирод се поддаде на силния натиск от различни страни, преди да се съгласи да даде своето разрешение, и той прекрасно разбираше, че в Йерусалим Иисус не може да очаква честен съд от своите заклети врагове.
4. SATURDAY NIGHT IN CAPERNAUM
4. СЪБОТНАТА ВЕЧЕР В КАПЕРНАУМ
1955 154:4.1 On this same Saturday night, in Capernaum a group of fifty leading citizens met at the synagogue to discuss the momentous question: “What shall we do with Jesus?” They talked and debated until after midnight, but they could not find any common ground for agreement. Aside from a few persons who inclined to the belief that Jesus might be the Messiah, at least a holy man, or perhaps a prophet, the meeting was divided into four nearly equal groups who held, respectively, the following views of Jesus:
2014 154:4.1 В тази вечер група от петдесет уважаеми граждани на Капернаум се събраха в синагогата за обсъждане на важния въпрос за това, как да постъпят с Иисус. Те говориха и спориха до полунощ, но не можаха да стигнат до общо мнение. С изключение на няколко души, които клоняха към това, че Иисус е Месия или поне свят човек, или може би пророк, събранието се раздели на четири приблизително равни групи, които се придържаха съответно към четири възгледа за Иисус:
1955 154:4.2 1. That he was a deluded and harmless religious fanatic.
2014 154:4.2 1. Той е заблуждаващ се и безобиден религиозен фанатик.
1955 154:4.3 2. That he was a dangerous and designing agitator who might stir up rebellion.
2014 154:4.3 2. Той е опасен интригант и подстрекател, способен да вдигне въстание.
1955 154:4.4 3. That he was in league with devils, that he might even be a prince of devils.
2014 154:4.4 3. Той е в съюз с бесовете — може би даже е техен княз.
1955 154:4.5 4. That he was beside himself, that he was mad, mentally unbalanced.
2014 154:4.5 4. Той е душевно болен, луд, психически неустойчив.
1955 154:4.6 There was much talk about Jesus’ preaching doctrines which were upsetting for the common people; his enemies maintained that his teachings were impractical, that everything would go to pieces if everybody made an honest effort to live in accordance with his ideas. And the men of many subsequent generations have said the same things. Many intelligent and well-meaning men, even in the more enlightened age of these revelations, maintain that modern civilization could not have been built upon the teachings of Jesus—and they are partially right. But all such doubters forget that a much better civilization could have been built upon his teachings, and sometime will be. This world has never seriously tried to carry out the teachings of Jesus on a large scale, notwithstanding that halfhearted attempts have often been made to follow the doctrines of so-called Christianity.
2014 154:4.6 Много се говорù за това, че Иисус проповядва доктрини, тревожещи простите хора; неговите врагове твърдяха, че ученията му са откъснати от живота, че всичко ще рухне, ако всеки човек сериозно се опита да живее съгласно неговите идеи. И много последващи поколения повтаряха същото. Много разумни и доброжелателни хора — даже в по-просветената епоха, към която се отнасят настоящите откровения — твърдят, че съвременна цивилизация не би могла да бъде построена върху ученията на Иисус, и отчасти те са прави. Но всички тези съмняващи се забравят, че върху основата на неговите учения може да се построи далеч по-добра цивилизация; и някога това ще стане. Този свят никога сериозно не се е опитвал широко да претвори в живота ученията на Иисус независимо от нееднократните колебливи опити да се следват доктрините на така нареченото християнство.
5. THE EVENTFUL SUNDAY MORNING
5. ПАМЕТНАТА НЕДЕЛНА СУТРИН
1955 154:5.1 May 22 was an eventful day in the life of Jesus. On this Sunday morning, before daybreak, one of David’s messengers arrived in great haste from Tiberias, bringing the word that Herod had authorized, or was about to authorize, the arrest of Jesus by the officers of the Sanhedrin. The receipt of the news of this impending danger caused David Zebedee to arouse his messengers and send them out to all the local groups of disciples, summoning them for an emergency council at seven o’clock that morning. When the sister-in-law of Jude (Jesus’ brother) heard this alarming report, she hastened word to all of Jesus’ family who dwelt near by, summoning them forthwith to assemble at Zebedee’s house. And in response to this hasty call, presently there were assembled Mary, James, Joseph, Jude, and Ruth.
2014 154:5.1 Двадесет и втори май стана паметен ден в живота на Иисус. В тази неделна сутрин преди разсъмване от Тивериада пристигна един много забързан пратеник на Давид и съобщи, че Ирод е одобрил или се кани да одобри ареста на Иисус от чиновниците на Синедриона. Това известие за надигащата се опасност накара Давид Зеведеев да вдигне своите пратеници и да ги изпрати при всички местни групи ученици с искане да пристигнат на извънреден съвет, насрочен за седем часа сутринта. Когато балдъзата на Юда (брата на Иисус) чу за това тревожно съобщение, тя оповести за него на всички живи в окръга членове на семейството на Иисус, поканвайки ги веднага да се съберат в дома на Зеведей. И скоро, в отговор на този срочен призив, тук пристигнаха Мария, Яков, Йосиф и Рут.
1955 154:5.2 At this early morning meeting Jesus imparted his farewell instructions to the assembled disciples; that is, he bade them farewell for the time being, knowing well that they would soon be dispersed from Capernaum. He directed them all to seek God for guidance and to carry on the work of the kingdom regardless of consequences. The evangelists were to labor as they saw fit until such time as they might be called. He selected twelve of the evangelists to accompany him; the twelve apostles he directed to remain with him no matter what happened. The twelve women he instructed to remain at the Zebedee house and at Peter’s house until he should send for them.
2014 154:5.2 На тази ранна сутрешна среща Иисус даде своите прощални указания на събралите се ученици, тоест за известно време той се прости с тях, защото прекрасно знаеше, че скоро те ще бъдат изгонени от Капернаум. Той ги посъветва да търсят водителството на Бога и да продължават делото на Царството независимо от последствията. На евангелистите предстоеше да се трудят така, както те смятаха за целесъобразно, чак до тяхното възможно свикване в бъдеще. Той избра дванадесетте евангелисти в своето обкръжение; на дванадесетте апостоли каза да останат с него, сякаш нищо не се е случило. Дванадесетте жени получиха указание да останат в дома на Зеведей и в дома на Петър, докато той не изпрати за тях.
1955 154:5.3 Jesus consented to David Zebedee’s continuing his countrywide messenger service, and in bidding the Master farewell presently, David said: “Go forth to your work, Master. Don’t let the bigots catch you, and never doubt that the messengers will follow after you. My men will never lose contact with you, and through them you shall know of the kingdom in other parts, and by them we will all know about you. Nothing that might happen to me will interfere with this service, for I have appointed first and second leaders, even a third. I am neither a teacher nor a preacher, but it is in my heart to do this, and none can stop me.”
2014 154:5.3 Иисус позволи на Давид Зеведеев да съхрани своята куриерска служба, която обхващаше цялата страна, и сега, прощавайки се с Учителя, Давид каза: “Иди и върши своето дело, Учителю. Не попадай в ръцете на фанатиците и бъди винаги уверен, че пратениците ще те следват. Моите хора ще поддържат постоянно връзка с теб и от тях ти ще научаваш за състоянието на Царството в други райони, а ние ще знаем всичко за теб. Каквото и да се случи с мен, нищо няма да попречи на тази служба, тъй като назначих първи, втори и даже трети заместник. Аз не съм нито учител, нито проповедник, а правя това по повеля на сърцето си и нищо няма да може да ме спре.”
1955 154:5.4 About 7:30 this morning Jesus began his parting address to almost one hundred believers who had crowded indoors to hear him. This was a solemn occasion for all present, but Jesus seemed unusually cheerful; he was once more like his normal self. The seriousness of weeks had gone, and he inspired all of them with his words of faith, hope, and courage.
2014 154:5.4 Към 7,30 часа сутринта Иисус започна своето прощално обръщение пред почти сто вярващи, които запълниха вътрешното пространство на дома. За всички присъстващи това беше тържествено събитие, но Иисус беше необичайно весел; той отново стана самия себе си. Сериозността, свойствена му в продължение на много седмици, изчезна и той въодушевяваше всички с думи на вяра, надежда и мъжество.
6. JESUS’ FAMILY ARRIVES
6. ПРИСТИГАНЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО НА ИИСУС
1955 154:6.1 It was about eight o’clock on this Sunday morning when five members of Jesus’ earth family arrived on the scene in response to the urgent summons of Jude’s sister-in-law. Of all his family in the flesh, only one, Ruth, believed wholeheartedly and continuously in the divinity of his mission on earth. Jude and James, and even Joseph, still retained much of their faith in Jesus, but they had permitted pride to interfere with their better judgment and real spiritual inclinations. Mary was likewise torn between love and fear, between mother love and family pride. Though she was harassed by doubts, she could never quite forget the visit of Gabriel ere Jesus was born. The Pharisees had been laboring to persuade Mary that Jesus was beside himself, demented. They urged her to go with her sons and seek to dissuade him from further efforts at public teaching. They assured Mary that soon Jesus’ health would break, and that only dishonor and disgrace could come upon the entire family as a result of allowing him to go on. And so, when the word came from Jude’s sister-in-law, all five of them started at once for Zebedee’s house, having been together at Mary’s home, where they had met with the Pharisees the evening before. They had talked with the Jerusalem leaders long into the night, and all were more or less convinced that Jesus was acting strangely, that he had acted strangely for some time. While Ruth could not explain all of his conduct, she insisted that he had always treated his family fairly and refused to agree to the program of trying to dissuade him from further work.
2014 154:6.1 Към осем часа в тази неделна сутрин в отговор на срочния призив на балдъзата на Юда пристигнаха петте члена на земното семейство на Иисус[3]. От цялото му семейство в плът само един човек — Рут, никога не престана от цялото си сърце да вярва в божествеността на неговата мисия на Земята. Юда и Яков, и даже Йосиф, все още в значителна степен запазваха своята вяра в Иисус, но гордостта взе връх над тяхното здравомислие и действителни духовни наклонности. Мария също се разкъсваше между любовта и страха, между майчината любов и семейната гордост. Макар че я мъчеха съмнения, тя продължаваше смътно да помни посещението на Гавраил преди раждането на Иисус. Фарисеите се стараеха да убедят Мария, че Иисус не е на себе си, че е полудял. Те настояваха тя, заедно със своите синове, да се опита да го уговори да прекрати по-нататъшната дейност като обществен учител. Те убеждаваха Мария, че скоро здравето на Иисус ще бъде подкопано, а ако му бъде позволено да продължава, цялото семейство го очаква само безчестие и позор. Затова, когато дойде съобщение от балдъзата на Юда, и петимата веднага тръгнаха към дома на Зеведей, защото още вечерта се събраха при Мария за състоялата се среща с фарисеите. Поговорили с йерусалимските водачи, далеч след полунощ всички те в по-голяма или по-малка степен се убедиха, че Иисус се държи странно и че се е държал странно вече толкова време. Макар че Рут не можеше да обясни всичко в неговото поведение, тя настояваше, че той винаги се е отнасял справедливо към тяхното семейство, и се отказа да се съгласи с плана, целта на който беше да се опитат да го разубедят от по-нататъшен труд.
1955 154:6.2 On the way to Zebedee’s house they talked these things over and agreed among themselves to try to persuade Jesus to come home with them, for, said Mary: “I know I could influence my son if he would only come home and listen to me.” James and Jude had heard rumors concerning the plans to arrest Jesus and take him to Jerusalem for trial. They also feared for their own safety. As long as Jesus was a popular figure in the public eye, his family allowed matters to drift along, but now that the people of Capernaum and the leaders at Jerusalem had suddenly turned against him, they began keenly to feel the pressure of the supposed disgrace of their embarrassing position.
2014 154:6.2 По пътя към дома на Зеведей те обсъдиха тези въпроси и решиха, че ще се опитат да уговорят Иисус да се върне в къщи заедно с тях, защото, както каза Мария: ”Аз зная, че бих могла да повлияя на своя син, стига той само да се съгласеше да си дойде в къщи и да ме изслуша.” Яков и Юда вече чуха за това, че Иисус се канят да го арестуват и да го докарат в Йерусалим, за да го съдят. Освен това те се бояха и за собствения си живот. Докато Иисус се ползваше с популярност сред народа, неговото семейство не възразяваше всичко да върви по реда си, но сега, когато жителите на Капернаум и йерусалимските вождове внезапно се опълчиха срещу него, те започнаха остро да чувстват гнета на позора, който може да им навлече тяхното деликатно положение.
1955 154:6.3 They had expected to meet Jesus, take him aside, and urge him to go home with them. They had thought to assure him that they would forget his neglect of them—they would forgive and forget—if he would only give up the foolishness of trying to preach a new religion which could bring only trouble to himself and dishonor upon his family. To all of this Ruth would say only: “I will tell my brother that I think he is a man of God, and that I hope he would be willing to die before he would allow these wicked Pharisees to stop his preaching.” Joseph promised to keep Ruth quiet while the others labored with Jesus.
2014 154:6.3 Те разчитаха да се видят с Иисус, да поговорят с него насаме и да го накарат да се върне в къщи с тях. Надяваха се да го уверят, че ще му простят невниманието към тях — ще забравят и ще му простят, — ако само той се откаже от нелепите опити да проповядва новата религия, способна да достави само неприятности на самия него и да навлече позор на неговото семейство. На всичко това Рут отговаряше само едно: “Аз ще кажа на своя брат, че го смятам за Божий човек, и се надявам, че той ще поиска по-скоро да умре, отколкото да позволи на тези нечестиви фарисеи да сложат край на неговите проповеди.” Йосиф обеща да се погрижи за това, Рут да мълчи, докато останалите уговарят Иисус.
1955 154:6.4 When they reached the Zebedee house, Jesus was in the very midst of delivering his parting address to the disciples. They sought to gain entrance to the house, but it was crowded to overflowing. Finally they established themselves on the back porch and had word passed in to Jesus, from person to person, so that it finally was whispered to him by Simon Peter, who interrupted his talking for the purpose, and who said: “Behold, your mother and your brothers are outside, and they are very anxious to speak with you.” Now it did not occur to his mother how important was the giving of this parting message to his followers, neither did she know that his address was likely to be terminated any moment by the arrival of his apprehenders. She really thought, after so long an apparent estrangement, in view of the fact that she and his brothers had shown the grace actually to come to him, that Jesus would cease speaking and come to them the moment he received word they were waiting.
2014 154:6.4 Когато стигнаха дома на Зеведей, прощалното обръщение на Иисус към учениците достигна своята кулминация. Те се опитаха да влязат в дома, но той беше докрай запълнен с хора. Накрая успяха да се настанят на задната веранда и да предадат на Иисус чрез хората вестта така, че когато тя стигна до Симон Петър, той прекъсна Учителя и прошепна: “Виж, дошла е майка ти и твоите братя и нямат търпение да поговорят с теб[4].” Майката на Иисус не осъзнаваше колко важно беше за Иисус това последно обръщение към своите последователи. Тя не съзнаваше и това, че неговата реч може във всеки момент да бъде прекъсната от пристигането на тези, които се канят да го арестуват. Тя действително предполагаше, че след толкова дълго и явно отчуждение, отчитайки този факт, че тя и неговите братя демонстрираха своята благосклонност и сами дойдоха при него, Иисус ще прекрати своето изказване и ще дойде при тях, още щом му съобщят, че те го чакат.
1955 154:6.5 It was just another of those instances in which his earth family could not comprehend that he must be about his Father’s business. And so Mary and his brothers were deeply hurt when, notwithstanding that he paused in his speaking to receive the message, instead of his rushing out to greet them, they heard his musical voice speak with increased volume: “Say to my mother and my brothers that they should have no fear for me. The Father who sent me into the world will not forsake me; neither shall any harm come upon my family. Bid them be of good courage and put their trust in the Father of the kingdom. But, after all, who is my mother and who are my brothers?” And stretching forth his hands toward all of his disciples assembled in the room, he said: “I have no mother; I have no brothers. Behold my mother and behold my brethren! For whosoever does the will of my Father who is in heaven, the same is my mother, my brother, and my sister.”
2014 154:6.5 Това стана поредният случай, когато неговата земна майка не можа напълно да разбере, че той трябва да се занимава с делото на своя Отец. И затова Мария и неговите братя бяха дълбоко оскърбени, когато независимо от това, че той замлъкна, за да изслуша съобщението, вместо да видят как бърза да ги поздрави, те чуха неговия мелодичен глас, зазвучал с нова сила: “Кажете на моята майка и моите братя, че не следва да се тревожат за мен. Отецът, изпратил ме в този свят, няма да ме остави, няма да пострада и моето семейство. Нека съберат кураж и повярват на Отеца на Царството. В края на краищата, коя е моята майка и кои са моите братя?” И протягайки ръце към своите ученици, събрали се в залата, той каза: “Аз нямам майка[5]. Аз нямам братя. Ето моята майка и моите братя! Защото който изпълнява волята на моя небесен Отец, той ми е майка и брат, и сестра.”
1955 154:6.6 And when Mary heard these words, she collapsed in Jude’s arms. They carried her out in the garden to revive her while Jesus spoke the concluding words of his parting message. He would then have gone out to confer with his mother and his brothers, but a messenger arrived in haste from Tiberias bringing word that the officers of the Sanhedrin were on their way with authority to arrest Jesus and carry him to Jerusalem. Andrew received this message and, interrupting Jesus, told it to him.
2014 154:6.6 Като чу тези думи, Мария припадна в ръцете на Юда. Те изнесоха майката в градината, за да я върнат към съзнание. В това време Иисус завършваше своята прощална реч. След това той се канеше да излезе навън, за да побеседва с майка си и братята си, но от Тивериада срочно пристигна пратеник и съобщи, че насам тръгват чиновници на Синедриона, упълномощени да арестуват Иисус и да го откарат в Йерусалим. Получавайки това известие, Андрей прекъсна Иисус и му съобщи за това.
1955 154:6.7 Andrew did not recall that David had posted some twenty-five sentinels about the Zebedee house, and that no one could take them by surprise; so he asked Jesus what should be done. The Master stood there in silence while his mother, having heard the words, “I have no mother,” was recovering from the shock in the garden. It was at just this time that a woman in the room stood up and exclaimed, “Blessed is the womb that bore you and blessed are the breasts that nursed you.” Jesus turned aside a moment from his conversation with Andrew to answer this woman by saying, “No, rather is the one blessed who hears the word of God and dares to obey it.”
2014 154:6.7 Андрей забрави, че Давид е разположил около дома на Зеведей приблизително около двадесет и пет патрула и че никой не може да ги изненада; затова попита Иисус какво следва да предприеме. Учителят стоеше в мълчание, докато неговата майка се намираше в градината, където идваше на себе си потресена от неговите думи: “Аз нямам майка.” Именно в това време една от жените стана и възкликна: „Благословена да е утробата, която те е износила, и гърдите, които са те откърмили!” Иисус за миг прекъсна своя разговор с Андрей, за да отговори на тази жена: “Не, блажен е този, който слуша словото Божие и има мъжеството да му се подчинява[6].”
1955 154:6.8 Mary and Jesus’ brothers thought that Jesus did not understand them, that he had lost interest in them, little realizing that it was they who failed to understand Jesus. Jesus fully understood how difficult it is for men to break with their past. He knew how human beings are swayed by the preacher’s eloquence, and how the conscience responds to emotional appeal as the mind does to logic and reason, but he also knew how far more difficult it is to persuade men to disown the past.
2014 154:6.8 Мария и братята на Иисус смятаха, че Иисус не ги разбира, че той е изгубил интерес към тях, не осъзнавайки, че именно те се отказаха да разберат Иисус. Иисус прекрасно разбираше колко трудно се разделят хората със своето минало. Той знаеше какво въздействие оказва на хората красноречието на проповедника и знаеше, че съзнанието реагира на логиката и доказателствата. Но той също така знаеше колко неизмеримо по-трудно е да убеди хората да се отрекат от миналото.
1955 154:6.9 It is forever true that all who may think they are misunderstood or not appreciated have in Jesus a sympathizing friend and an understanding counselor. He had warned his apostles that a man’s foes may be they of his own household, but he had hardly realized how near this prediction would come to apply to his own experience. Jesus did not forsake his earth family to do his Father’s work—they forsook him. Later on, after the Master’s death and resurrection, when James became connected with the early Christian movement, he suffered immeasurably as a result of his failure to enjoy this earlier association with Jesus and his disciples.
2014 154:6.9 Извечна е истината: всеки, който смята, че неправилно са го разбрали или че не са го оценили, ще намери в Иисус отзивчив приятел и отзивчив съветник. Той предупреждаваше апостолите, че враговете на човека могат да бъдат в неговото семейство, но едва ли осъзнаваше доколко точно това предсказание ще съответства на неговия собствен живот[7]. Иисус не се отрече от своето земно семейство, за да се заеме с делото на Отеца — неговото семейство се отрече от него. Впоследствие, след смъртта на Учителя и неговото възкресение, когато Яков свърза своя живот с ранното християнство, той безмерно страдаше поради това, че не се е възползвал от предоставената му преди това възможност да общува с Иисус и неговите ученици.
1955 154:6.10 In passing through these events, Jesus chose to be guided by the limited knowledge of his human mind. He desired to undergo the experience with his associates as a mere man. And it was in the human mind of Jesus to see his family before he left. He did not wish to stop in the midst of his discourse and thus render their first meeting after so long a separation such a public affair. He had intended to finish his address and then have a visit with them before leaving, but this plan was thwarted by the conspiracy of events which immediately followed.
2014 154:6.10 Преминавайки през тези събития, Иисус реши да се ръководи от ограничените познания на своя човешки разум. Придобивайки опит от общуване със своите съратници, той искаше да бъде само човек. И в човешкото съзнание на Иисус съществуваше намерението да се види преди заминаването със своето семейство. Той не искаше да прекъсва своите разсъждения и по този начин да привлича всеобщото внимание към тяхната първа среща след толкова дълга раздяла. Канеше се да завърши своето обръщение и да се види с тях след това, преди да замине, но тези планове бяха незабавно провалени от неблагоприятното стечение на обстоятелствата.
1955 154:6.11 The haste of their flight was augmented by the arrival of a party of David’s messengers at the rear entrance of the Zebedee home. The commotion produced by these men frightened the apostles into thinking that these new arrivals might be their apprehenders, and in fear of immediate arrest, they hastened through the front entrance to the waiting boat. And all of this explains why Jesus did not see his family waiting on the back porch.
2014 154:6.11 Прибързаността на тяхното бягство беше още повече усилена от появата при задния вход в дома на Зеведей на отряд куриери на Давид. Объркването, предизвикано от куриерите, изплаши апостолите, които решиха, че тези хора са дошли, за да ги заловят, и в страха си пред ареста те се хвърлиха през парадния вход към стоящите готови лодки. И всичко това обяснява защо Иисус не се видя със своето семейство, очакващо го на задния външен вход на къщата.
1955 154:6.12 But he did say to David Zebedee as he entered the boat in hasty flight: “Tell my mother and my brothers that I appreciate their coming, and that I intended to see them. Admonish them to find no offense in me but rather to seek for a knowledge of the will of God and for grace and courage to do that will.”
2014 154:6.12 Но той все пак каза на Давид Зеведей, бързо сядайки в лодката: “Кажи на моята майка и моите братя, че съм им благодарен за тяхното идване и че съм се канел да се видя с тях. Нека не ми се обиждат, а по-добре да се стремят да познаят волята Божия и да придобият милосърдие и мъжество за изпълнение на тази воля.”
7. THE HASTY FLIGHT
7. ПРИБЪРЗАНОТО БЯГСТВО
1955 154:7.1 And so it was on this Sunday morning, the twenty-second of May, in the year A.D. 29, that Jesus, with his twelve apostles and the twelve evangelists, engaged in this hasty flight from the Sanhedrin officers who were on their way to Bethsaida with authority from Herod Antipas to arrest him and take him to Jerusalem for trial on charges of blasphemy and other violations of the sacred laws of the Jews. It was almost half past eight this beautiful morning when this company of twenty-five manned the oars and pulled for the eastern shore of the Sea of Galilee.
2014 154:7.1 Така в тази неделна сутрин, двадесет и втори май 29 година от н.е., Иисус, заедно със своите дванадесет апостоли и дванадесет евангелисти, прибързано избяга от чиновниците на Синедриона, които се приближаваха към Витсаида упълномощени от Ирод Антипа да го арестуват и да го доставят в Йерусалим, за да го съдят по обвинение в богохулство и други нарушения на свещените закони на евреите. Беше около девет и половина, когато в тази красива сутрин тези двадесет и пет човека хванаха веслата и отплаваха към източния бряг на Галилейското езеро.
1955 154:7.2 Following the Master’s boat was another and smaller craft, containing six of David’s messengers, who had instructions to maintain contact with Jesus and his associates and to see that information of their whereabouts and safety was regularly transmitted to the home of Zebedee in Bethsaida, which had served as headquarters for the work of the kingdom for some time. But Jesus was never again to make his home at the house of Zebedee. From now on, throughout the remainder of his earth life, the Master truly “had not where to lay his head.” No more did he have even the semblance of a settled abode.
2014 154:7.2 Зад лодката на Учителя следваше друга, по-малка, с шестима куриери на Давид, получили задачата да поддържат връзка с Иисус и неговите съратници и да следят за това, известията за тяхното местонахождение и безопасност редовно да се предават в дома на Зеведей във Витсаида, който вече в течение на известно време беше център на всяка дейност, свързана с Царството. Но на Иисус не му беше съдено да отседне отново в дома на Зеведей. Занапред, до свършването на неговия земен живот, Учителят действително „нямаше къде да преклони глава”[8]. От това време той вече нямаше даже подобие на покрив.
1955 154:7.3 They rowed over to near the village of Kheresa, put their boat in the custody of friends, and began the wanderings of this eventful last year of the Master’s life on earth. For a time they remained in the domains of Philip, going from Kheresa up to Caesarea-Philippi, thence making their way over to the coast of Phoenicia.
2014 154:7.3 Те стигнаха до най-близкото село Хереса и оставиха своята лодка при приятели. Започнаха скитанията, в които измина тази богата на събития последна година от земния живот на Учителя. Известно време те останаха във владенията на Филип, преминавайки от Хереса до Кесария Филипова, откъдето тръгнаха към крайбрежието на Финикия.
1955 154:7.4 The crowd lingered about the home of Zebedee watching these two boats make their way over the lake toward the eastern shore, and they were well started when the Jerusalem officers hurried up and began their search for Jesus. They refused to believe he had escaped them, and while Jesus and his party were journeying northward through Batanea, the Pharisees and their assistants spent almost a full week vainly searching for him in the neighborhood of Capernaum.
2014 154:7.4 Тълпата остана в дома на Зеведей, гледайки как тези две лодки пресичат езерото по своя път към източния бряг, и беше силно изплашена, когато тук нахлуха йерусалимските чиновници и започнаха да търсят Иисус. Те отказаха да повярват, че той им се е изплъзнал, и докато Иисус заедно със своята група се придвижваше на север през Ватанае, фарисеите и техните помощници изгубиха почти цяла седмица, търсейки го напразно в околностите на Капернаум.
1955 154:7.5 Jesus’ family returned to their home in Capernaum and spent almost a week in talking, debating, and praying. They were filled with confusion and consternation. They enjoyed no peace of mind until Thursday afternoon, when Ruth returned from a visit to the Zebedee house, where she learned from David that her father-brother was safe and in good health and making his way toward the Phoenician coast.
2014 154:7.5 Членовете на семейството на Иисус се върнаха в къщи в Капернаум и прекараха около седмица в разговори, спорове и молитви, в обърканост и страх. Едва в четвъртък по обед те можаха да се успокоят, когато Рут се върна от дома на Зеведей, където узна от Давид, че нейният баща-брат е в безопасност и в добро здраве се е насочил към финикийското крайбрежие.