Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 122. Раждане и младенчество на Иисус |
Индекс
Единична версия |
Документ 124. Късното детство на Иисус |
THE EARLY CHILDHOOD OF JESUS
РАННОТО ДЕТСТВО НА ИИСУС
1955 123:0.1 OWING to the uncertainties and anxieties of their sojourn in Bethlehem, Mary did not wean the babe until they had arrived safely in Alexandria, where the family was able to settle down to a normal life. They lived with kinsfolk, and Joseph was well able to support his family as he secured work shortly after their arrival. He was employed as a carpenter for several months and then elevated to the position of foreman of a large group of workmen employed on one of the public buildings then in process of construction. This new experience gave him the idea of becoming a contractor and builder after their return to Nazareth.
2014 123:0.1 ПОРАДИ неопределеността и вълненията, с които беше свързано пребиваването във Витлеем, Мария престана да кърми детето, докато не стигнаха благополучно до Александрия, където животът на семейството влезе в нормалното си русло. Те живееха при роднини и Йосиф беше напълно способен да изхрани своето семейство, тъй като скоро след тяхното пристигане получи работа. В течение на няколко месеца той работеше като дърводелец, след което се издигна до положението на майстор на голяма група работници, заети със строителството на една от обществените сгради. Тази работа го наведе на мисълта след завръщането си в Назарет да стане предприемач и строител.
1955 123:0.2 All through these early years of Jesus’ helpless infancy, Mary maintained one long and constant vigil lest anything befall her child which might jeopardize his welfare or in any way interfere with his future mission on earth; no mother was ever more devoted to her child. In the home where Jesus chanced to be there were two other children about his age, and among the near neighbors there were six others whose ages were sufficiently near his own to make them acceptable play-fellows. At first Mary was disposed to keep Jesus close by her side. She feared something might happen to him if he were allowed to play in the garden with the other children, but Joseph, with the assistance of his kinsfolk, was able to convince her that such a course would deprive Jesus of the helpful experience of learning how to adjust himself to children of his own age. And Mary, realizing that such a program of undue sheltering and unusual protection might tend to make him self-conscious and somewhat self-centered, finally gave assent to the plan of permitting the child of promise to grow up just like any other child; and though she was obedient to this decision, she made it her business always to be on watch while the little folks were at play about the house or in the garden. Only an affectionate mother can know the burden that Mary carried in her heart for the safety of her son during these years of his infancy and early childhood.
2014 123:0.2 За Мария целият период на безпомощно младенчество на Иисус беше една непрестанна тревога да не се случи нещо, което да постави под заплаха неговото благополучие или което да попречи на неговата бъдеща мисия на Земята; нито една майка не беше по-предана на своето дете. В дома, където израсна Иисус, имаше двама негови връстници, а в най-близките съседи — още шест деца на приблизително същата възраст, които биха могли да станат подходящи другари за игри. Отначало Мария не искаше да пуска Иисус далеч от себе си. Тя се боеше, че ако му позволят да играе в градината заедно с останалите деца, с него може да се случи нещо, но Йосиф с помощта на своите роднини успя да я убеди, че такова възпитание би лишило Иисус от полезен опит — умението да живее в съгласие с деца на неговата възраст. И Мария, осъзнавайки, че прекомерната защита и покровителство могат да направят Иисус свенлив и донякъде егоцентричен, накрая се съгласи заветното дете да расте както всяко друго дете; но даже подчинявайки се на това решение, тя прие като правило винаги да наглежда малчуганите, играещи край къщата или в градината. Само любящата майка знае какъв товар лежеше на сърцето на Мария, преживяваща заради безопасността на своя син в годините на неговото младенчество и ранно детство.
1955 123:0.3 Throughout the two years of their sojourn at Alexandria, Jesus enjoyed good health and continued to grow normally. Aside from a few friends and relatives no one was told about Jesus’ being a “child of promise.” One of Joseph’s relatives revealed this to a few friends in Memphis, descendants of the distant Ikhnaton, and they, with a small group of Alexandrian believers, assembled at the palatial home of Joseph’s relative-benefactor a short time before the return to Palestine to wish the Nazareth family well and to pay their respects to the child. On this occasion the assembled friends presented Jesus with a complete copy of the Greek translation of the Hebrew scriptures. But this copy of the Jewish sacred writings was not placed in Joseph’s hands until both he and Mary had finally declined the invitation of their Memphis and Alexandrian friends to remain in Egypt. These believers insisted that the child of destiny would be able to exert a far greater world influence as a resident of Alexandria than of any designated place in Palestine. These persuasions delayed their departure for Palestine for some time after they received the news of Herod’s death.
2014 123:0.3 В течение на двете години, преминали в Александрия, Иисус растеше като здраво и нормално дете. Освен няколко приятели и роднини никой не знаеше, че Иисус е “заветно дете”. Един от роднините на Йосиф разкри тази тайна на своите другари в Мемфис, потомци на древния Ехнатон, и те, заедно с неголяма група александрийски вярващи, се събраха в разкошния дом на роднината и благотворителя на Йосиф малко преди завръщането на семейството на назаряните в Палестина, за да им пожелаят успех и да засвидетелстват на детето своето почитание. Събралите се по този повод другари подариха на Иисус пълен гръцки превод на свещените юдейски книги. Но този екземпляр свещени книги беше връчен на Йосиф, едва след като и той, и Мария окончателно отклониха поканата на своите другари от Мемфис и Александрия да останат в Египет. Тези вярващи настояваха, че детето с предначертана съдба ще може да оказва много по-голямо влияние върху света, намирайки се в Александрия, отколкото в някакво място в Палестина. Тези уговорки забавиха за известно време тяхното заминаване в Палестина след получаването на известието за смъртта на Ирод.[1]
1955 123:0.4 Joseph and Mary finally took leave of Alexandria on a boat belonging to their friend Ezraeon, bound for Joppa, arriving at that port late in August of the year 4 B.C. They went directly to Bethlehem, where they spent the entire month of September in counsel with their friends and relatives concerning whether they should remain there or return to Nazareth.
2014 123:0.4 Накрая Йосиф и Мария напуснаха Александрия на кораба, принадлежащ на техния другар Ездрион и отправил се към Йопия. Те пристигнаха в това пристанище в края на август 4 година до н.е. и веднага тръгнаха за Витлеем, където целия септември обсъждаха със своите другари и родственици дали следва да останат там, или да се върнат в Назарет.
1955 123:0.5 Mary had never fully given up the idea that Jesus ought to grow up in Bethlehem, the City of David. Joseph did not really believe that their son was to become a kingly deliverer of Israel. Besides, he knew that he himself was not really a descendant of David; that his being reckoned among the offspring of David was due to the adoption of one of his ancestors into the Davidic line of descent. Mary, of course, thought the City of David the most appropriate place in which the new candidate for David’s throne could be reared, but Joseph preferred to take chances with Herod Antipas rather than with his brother Archelaus. He entertained great fears for the child’s safety in Bethlehem or in any other city in Judea, and surmised that Archelaus would be more likely to pursue the menacing policies of his father, Herod, than would Antipas in Galilee. And besides all these reasons, Joseph was outspoken in his preference for Galilee as a better place in which to rear and educate the child, but it required three weeks to overcome Mary’s objections.
2014 123:0.5 Мария така и не се отказа напълно от мисълта за това, че Иисус трябва да израсне във Витлеем — града на Давид. Йосиф не вярваше истински, че на техния син предстои да стане царствен спасител на Израил. Освен това той знаеше, че в действителност не е потомък на Давид и се причислява към потомците му само затова, защото един от неговите предци беше осиновен от човек, принадлежал към родословието на Давид. Мария, разбира се, смяташе, че градът на Давид би бил най-подходящото място за възпитание на новия претендент за трона на Давид, но Йосиф смяташе за по-малко опасно да има работа с Ирод Антипа, отколкото с неговия брат Архелай. Той изключително се боеше за безопасността на детето във Витлеем или в който и да е друг град на Юдея и подозираше, че е по-вероятно именно Архелай да продължи коварната политика на своя баща Ирод, отколкото Антипа в Галилея. И освен всички тези причини Йосиф изразяваше открито своето предпочитание към Галилея, която смяташе като най-добро място за възпитаване и образоване на детето, но бяха необходими още три седмици, преди той да успее да преодолее възраженията на Мария[2].
1955 123:0.6 By the first of October Joseph had convinced Mary and all their friends that it was best for them to return to Nazareth. Accordingly, early in October, 4 B.C., they departed from Bethlehem for Nazareth, going by way of Lydda and Scythopolis. They started out early one Sunday morning, Mary and the child riding on their newly acquired beast of burden, while Joseph and five accompanying kinsmen proceeded on foot; Joseph’s relatives refused to permit them to make the trip to Nazareth alone. They feared to go to Galilee by Jerusalem and the Jordan valley, and the western routes were not altogether safe for two lone travelers with a child of tender years.
2014 123:0.6 Към първи октомври на Йосиф се отдаде да убеди Мария и всичките им приятели, че най-добре за тях ще бъде да се върнат в Назарет[3]. Затова в началото на октомври 4 година до н.е. те се отправиха от Витлеем в Назарет през Лида и Скитопол. Те тръгнаха на път в ранната неделна утрин, като Мария и детето пътуваха, яздейки на своето ново товарно животно, а Йосиф и петима съпровождащи ги роднини вървяха пеша; роднините на Йосиф не им разрешиха да се върнат сами в Назарет. Те се опасяваха да отидат в Галилея през Йерусалим и долината на Йордан, пък и западните пътища не бяха напълно безопасни за двама самотни пътешественици с малолетно дете.
1. BACK IN NAZARETH
1. ЗАВРЪЩАНЕТО В НАЗАРЕТ
1955 123:1.1 On the fourth day of the journey the party reached its destination in safety. They arrived unannounced at the Nazareth home, which had been occupied for more than three years by one of Joseph’s married brothers, who was indeed surprised to see them; so quietly had they gone about their business that neither the family of Joseph nor that of Mary knew they had even left Alexandria. The next day Joseph’s brother moved his family, and Mary, for the first time since Jesus’ birth, settled down with her little family to enjoy life in their own home. In less than a week Joseph secured work as a carpenter, and they were supremely happy.
2014 123:1.1 На четвъртия ден пътниците благополучно се добраха до местоназначението си. Без да съобщят на никого, те пристигнаха в своя дом в Назарет; тук в течение на повече от три години живееше един от женените братя на Йосиф, за когото тяхната поява беше пълна изненада: всичко се правеше толкова скришно, че нито семейството на Йосиф, нито семейството на Мария знаеха, че те са напуснали Александрия[4]. На следващия ден братът на Йосиф премести своето семейство и Мария за пръв път след раждането на Иисус спокойно и радостно заживя със своето малко семейство в собствения им дом. За по-малко от седмица Йосиф си осигури работа като дърводелец и те бяха изключително щастливи.
1955 123:1.2 Jesus was about three years and two months old at the time of their return to Nazareth. He had stood all these travels very well and was in excellent health and full of childish glee and excitement at having premises of his own to run about in and to enjoy. But he greatly missed the association of his Alexandrian playmates.
2014 123:1.2 Когато се върнаха в Назарет, Иисус беше на около три години и два месеца. Той понесе добре всички тези пътувания, притежаваше великолепно здраве и беше изпълнен с детско ликуване и възбуда от това, че имаше собствен двор, където можеше да тича и да играе[5]. Но на него много му липсваше обществото на неговите александрийски другари по игри.
1955 123:1.3 On the way to Nazareth Joseph had persuaded Mary that it would be unwise to spread the word among their Galilean friends and relatives that Jesus was a child of promise. They agreed to refrain from all mention of these matters to anyone. And they were both very faithful in keeping this promise.
2014 123:1.3 По пътя към Назарет Йосиф успя да убеди Мария, че е неразумно да се разказва на техните галилейски приятели и родственици, че Иисус е заветно дете. Те се уговориха да се въздържат от споменаване на подобни неща. И те и двамата твърдо спазваха това обещание.
1955 123:1.4 Jesus’ entire fourth year was a period of normal physical development and of unusual mental activity. Meantime he had formed a very close attachment for a neighbor boy about his own age named Jacob. Jesus and Jacob were always happy in their play, and they grew up to be great friends and loyal companions.
2014 123:1.4 Цялата четвърта година животът на Иисус беше период на нормално физическо развитие и необичайна умствена активност. За това време той много се сдружи със съседското момченце, своя връстник Яков. Иисус и Яков винаги весело играеха един с друг, а когато пораснаха, станаха големи приятели и верни другари.
1955 123:1.5 The next important event in the life of this Nazareth family was the birth of the second child, James, in the early morning hours of April 2, 3 B.C. Jesus was thrilled by the thought of having a baby brother, and he would stand around by the hour just to observe the baby’s early activities.
1955 123:1.6 It was midsummer of this same year that Joseph built a small workshop close to the village spring and near the caravan tarrying lot. After this he did very little carpenter work by the day. He had as associates two of his brothers and several other mechanics, whom he sent out to work while he remained at the shop making yokes and plows and doing other woodwork. He also did some work in leather and with rope and canvas. And Jesus, as he grew up, when not at school, spent his time about equally between helping his mother with home duties and watching his father work at the shop, meanwhile listening to the conversation and gossip of the caravan conductors and passengers from the four corners of the earth.
2014 123:1.6 Именно в разгара на лятото на същата година Йосиф построи неголяма работилница близо до селския извор недалеч от стоянката на керваните. Оттогава той почти не се занимаваше с надничарски дърводелски труд. Помагаха му неговите братя и няколко други занаятчии, които изпращаше на работа, а самият той оставаше в работилницата, правейки хамути, плугове и други дървени изделия. Понякога той изготвяше изделия от кожа, а също така и от въже и ленено платно. И докато Иисус растеше, свободното от училище време той делеше по равно, помагайки на майка си в домашните ú задължения и наблюдавайки работата на баща си в работилницата, където слушаше разказите и историите на керванните водачи и пътешественици, пристигащи от всички краища на света.
1955 123:1.7 In July of this year, one month before Jesus was four years old, an outbreak of malignant intestinal trouble spread over all Nazareth from contact with the caravan travelers. Mary became so alarmed by the danger of Jesus being exposed to this epidemic of disease that she bundled up both her children and fled to the country home of her brother, several miles south of Nazareth on the Megiddo road near Sarid. They did not return to Nazareth for more than two months; Jesus greatly enjoyed this, his first experience on a farm.
2014 123:1.7 През юли същата година, един месец преди Иисус да навърши четири годинки, целият Назарет беше поразен от избухването на злокачествена чревна инфекция, разнасяна от керванните пътници. Мария дотолкова се изплаши, че Иисус може да стане жертва на тази епидемия, че взе двете деца и избяга с тях в извънградския дом на своя брат, намиращ се на няколко километра на юг от Назарет по пътя към Мегидон, недалеч от Сарид. Те се върнаха в Назарет след повече от два месеца; Иисус изключително се радваше на своето първо посещение във фермата.
2. THE FIFTH YEAR (2 B.C.)
2. ПЕТАТА ГОДИНА (2 ГОДИНА ПРЕДИ Н.Е.)
1955 123:2.1 In something more than a year after the return to Nazareth the boy Jesus arrived at the age of his first personal and wholehearted moral decision; and there came to abide with him a Thought Adjuster, a divine gift of the Paradise Father, which had aforetime served with Machiventa Melchizedek, thus gaining the experience of functioning in connection with the incarnation of a supermortal being living in the likeness of mortal flesh. This event occurred on February 11, 2 B.C. Jesus was no more aware of the coming of the divine Monitor than are the millions upon millions of other children who, before and since that day, have likewise received these Thought Adjusters to indwell their minds and work for the ultimate spiritualization of these minds and the eternal survival of their evolving immortal souls.
2014 123:2.1 Измина малко повече от година след тяхното завръщане в Назарет, когато момчето Иисус достигна възрастта на своето първо лично и изцяло нравствено решение и при него пристигна Настройчик на Съзнанието — божествен дар от Райския Баща, служил преди с Макивента Мелхиседек и така получил практически опит от въплъщаването на свръхсмъртно същество в образа на смъртен. Това стана на 11 февруари през 2 година преди н.е. Иисус осъзна пристигането на божествения Наставник не повече, отколкото милионите и милиони други деца, които — и до този ден, и оттогава — по същия начин получаваха тези Настройчици на Съзнанието, внедряващи се в разума и действащи в него за максимално одухотворяване на този разум и за вечното спасение на тяхната развиваща се безсмъртна душа.
1955 123:2.2 On this day in February the direct and personal supervision of the Universe Rulers, as it was related to the integrity of the childlike incarnation of Michael, terminated. From that time on throughout the human unfolding of the incarnation, the guardianship of Jesus was destined to rest in the keeping of this indwelling Adjuster and the associated seraphic guardians, supplemented from time to time by the ministry of midway creatures assigned for the performance of certain definite duties in accordance with the instruction of their planetary superiors.
2014 123:2.2 В този ден през февруари завърши непосредственият личен надзор на Управителя на Вселената, който осигуряваше безопасността на въплъщението на Михаил в образа на дете. По-нататък, в течение на целия човешки етап в развитието на тази инкарнация, опеката на Иисус се осъществяваше от неговия вътрешен Настройчик и от взаимодействащите серафически хранители, към които от време на време се присъединяваха промеждутъчни създания, назначавани за изпълнението на някои конкретни задачи в съответствие с разпорежданията на техните планетарни ръководители.
1955 123:2.3 Jesus was five years old in August of this year, and we will, therefore, refer to this as his fifth (calendar) year of life. In this year, 2 B.C., a little more than one month before his fifth birthday anniversary, Jesus was made very happy by the coming of his sister Miriam, who was born on the night of July 11. During the evening of the following day Jesus had a long talk with his father concerning the manner in which various groups of living things are born into the world as separate individuals. The most valuable part of Jesus’ early education was secured from his parents in answer to his thoughtful and searching inquiries. Joseph never failed to do his full duty in taking pains and spending time answering the boy’s numerous questions. From the time Jesus was five years old until he was ten, he was one continuous question mark. While Joseph and Mary could not always answer his questions, they never failed fully to discuss his inquiries and in every other possible way to assist him in his efforts to reach a satisfactory solution of the problem which his alert mind had suggested.
2014 123:2.3 През август тази година Иисус навърши пет годинки и затова ще говорим за петата (календарна) година от неговия живот. В тази година — 2 година преди н.е., когато оставаше малко повече от месец до неговата петгодишнина, Иисус изпита огромно щастие: през нощта на 11 юли се роди неговата сестра Мириам. Вечерта на следващия ден се състоя продължителен разговор на Иисус с неговия баща за това, как различни групи живи същества се раждат в този свят под формата на отделни индивиди[7]. Най-ценната част от своето ранно образование Иисус получи от родителите си, отговарящи на неговите дълбоки и изпитателни въпроси. Йосиф никога не се отклоняваше от задълженията си, прилагайки всички свои сили и не жалейки време за отговори на многобройните въпроси на момчето. От петгодишна възраст и докато не навърши десет години, Иисус беше като една непрекъсната въпросителна. Макар да се случваше Йосиф и Мария да не могат да отговорят на неговите въпроси, те винаги подробно обсъждаха интересуващите го неща и се опитваха със всички възможни средства да му помогнат в стремежа да достигне удовлетворително решаване на проблемите, възникнали в неговия буден ум.
1955 123:2.4 Since returning to Nazareth, theirs had been a busy household, and Joseph had been unusually occupied building his new shop and getting his business started again. So fully was he occupied that he had found no time to build a cradle for James, but this was corrected long before Miriam came, so that she had a very comfortable crib in which to nestle while the family admired her. And the child Jesus heartily entered into all these natural and normal home experiences. He greatly enjoyed his little brother and his baby sister and was of great help to Mary in their care.
2014 123:2.4 След завръщането в Назарет животът в дома закипя; Йосиф работеше, без да скръства ръце, изграждайки своята нова работилница и отново започвайки работа. Той беше толкова претоварен с работа, че нямаше време да направи люлка за Яков, но това беше поправено дълго преди раждането на Мириам, така, че на нейно разположение беше много удобна и уютна люлка, в която тя лежеше пред своето възхитено семейство. И детето Иисус с удоволствие участваше в тези естествени и нормални домашни грижи. Той много обичаше своя малък брат и своята мъничка сестра и много помагаше на Мария в грижите за тях.
1955 123:2.5 There were few homes in the gentile world of those days that could give a child a better intellectual, moral, and religious training than the Jewish homes of Galilee. These Jews had a systematic program for rearing and educating their children. They divided a child’s life into seven stages:
2014 123:2.5 В езическия свят по онова време беше трудно да се намери семейство, способно да даде на детето по-добро умствено, нравствено и религиозно възпитание, отколкото еврейското семейство на Галилея. Тукашните евреи се придържаха към систематичната програма за възпитание и образование на своите деца. Те деляха живота на детето на седем етапа:
2014 123:2.6 1. Новородено — от първия до осмия ден.
1955 123:2.9 4. The period of dependence on the mother, lasting up to the end of the fifth year.
2014 123:2.9 4. Период на зависимост от майката, продължаващ до края на петата година.
1955 123:2.10 5. The beginning independence of the child and, with sons, the father assuming responsibility for their education.
2014 123:2.10 5. Начало на независимостта на детето — ако е момче, поемане от бащата на отговорността за неговото образование.
1955 123:2.11 6. The adolescent youths and maidens.
2014 123:2.11 6. Момчета и момичета в подрастваща възраст.
1955 123:2.13 It was the custom of the Galilean Jews for the mother to bear the responsibility for a child’s training until the fifth birthday, and then, if the child were a boy, to hold the father responsible for the lad’s education from that time on. This year, therefore, Jesus entered upon the fifth stage of a Galilean Jewish child’s career, and accordingly on August 21, 2 B.C., Mary formally turned him over to Joseph for further instruction.
2014 123:2.13 Сред евреите съществуваше обичай, съгласно който майката отговаряше за възпитанието на детето, докато то не навърши пет години, след което ако то беше момче, отговорността за него падаше върху бащата. Затова в тази година от живота на Иисус, син на галилейски евреи, започна петият етап, в съответствие с който на 21 август 2 година до н.е. Мария официално предаде Иисус на Йосиф за по-нататъшно възпитание.
1955 123:2.14 Though Joseph was now assuming the direct responsibility for Jesus’ intellectual and religious education, his mother still interested herself in his home training. She taught him to know and care for the vines and flowers growing about the garden walls which completely surrounded the home plot. She also provided on the roof of the house (the summer bedroom) shallow boxes of sand in which Jesus worked out maps and did much of his early practice at writing Aramaic, Greek, and later on, Hebrew, for in time he learned to read, write, and speak, fluently, all three languages.
2014 123:2.14 Макар че от този момент Йосиф поемаше пряка отговорност за умственото и религиозно възпитание на Иисус, неговата майка както преди вземаше участие в неговото домашно възпитание. Тя го учеше да разбира от лозите и цветята, растящи покрай окръжаващата целия участък градинска ограда, и да се грижи за тях. Освен това тя приспособи на покрива (служещ за лятна спалня) малки сандъчета с пясък, в които Иисус чертаеше карти и които често използваше за своите ранни упражнения по писане на арамейски, гръцки и по-късно на иврит, тъй като с времето той се научи свободно да чете, пише и говори и на трите езика.
1955 123:2.15 Jesus appeared to be a well-nigh perfect child physically and continued to make normal progress mentally and emotionally. He experienced a mild digestive upset, his first minor illness, in the latter part of this, his fifth (calendar) year.
2014 123:2.15 Физически Иисус се оказа практически съвършено дете и продължаваше да се развива нормално в умствено и емоционално отношение. През втората половина на тази година — петата (календарна) година от своя живот, той прекара леко храносмилателно разстройство — неговото първо незначително заболяване.
1955 123:2.16 Though Joseph and Mary often talked about the future of their eldest child, had you been there, you would only have observed the growing up of a normal, healthy, carefree, but exceedingly inquisitive child of that time and place.
2014 123:2.16 Макар че Йосиф и Мария често говореха за бъдещето на своя по-голям син, ако се бяхте оказали там, единственото, което щяхте да забележите, щеше да бъде това, че в едно обикновено за своето време еврейско семейство расте нормално, здраво, безгрижно, макар и изключително любознателно, дете.
3. EVENTS OF THE SIXTH YEAR (1 B.C.)
3. СЪБИТИЯТА ПРЕЗ ШЕСТАТА ГОДИНА (1 ГОДИНА ДО Н.Е.)
1955 123:3.1 Already, with his mother’s help, Jesus had mastered the Galilean dialect of the Aramaic tongue; and now his father began teaching him Greek. Mary spoke little Greek, but Joseph was a fluent speaker of both Aramaic and Greek. The textbook for the study of the Greek language was the copy of the Hebrew scriptures—a complete version of the law and the prophets, including the Psalms—which had been presented to them on leaving Egypt. There were only two complete copies of the Scriptures in Greek in all Nazareth, and the possession of one of them by the carpenter’s family made Joseph’s home a much-sought place and enabled Jesus, as he grew up, to meet an almost endless procession of earnest students and sincere truth seekers. Before this year ended, Jesus had assumed custody of this priceless manuscript, having been told on his sixth birthday that the sacred book had been presented to him by Alexandrian friends and relatives. And in a very short time he could read it readily.
2014 123:3.1 С помощта на своята майка Иисус вече усвои галилейския диалект на арамейския език и сега баща му започна да го учи на гръцки. Мария говореше гръцкия слабо, но Йосиф свободно владееше и арамейски, и гръцки. Учебник за изучаване на гръцкия език стана екземплярът от древноеврейските свещени книги — пълният текст на закона и пророците, включително Псалмите, подарен им, когато напускаха Египет. В целия Назарет имаше два екземпляра Писания на гръцки и това, че единият от тях беше притежание на семейството на дърводелеца, направи дома на Йосиф крайно търсено място, позволяващо на израстващия Иисус да се запознава с все нови и нови любители на знанието и истински търсачи на истината. Преди края на годината Иисус получи този безценен ръкопис в лично владение, а в деня на навършване на шестата му година му обясниха, че свещената книга му е била подарена от приятели и роднини от Александрия. Скоро той вече я четеше без затруднения.
1955 123:3.2 The first great shock of Jesus’ young life occurred when he was not quite six years old. It had seemed to the lad that his father—at least his father and mother together—knew everything. Imagine, therefore, the surprise of this inquiring child, when he asked his father the cause of a mild earthquake which had just occurred, to hear Joseph say, “My son, I really do not know.” Thus began that long and disconcerting disillusionment in the course of which Jesus found out that his earthly parents were not all-wise and all-knowing.
2014 123:3.2 Първият силен стрес в живота на Иисус стана, когато той беше на почти шест години. Момчето смяташе, че неговият баща, в краен случай баща му заедно с майка му, знае всичко. Затова представете си удивлението на това любознателно дете, когато на въпроса за причината на току-що станалото неголямо земетресение Йосиф отвърна: “Синко, наистина не зная.” Така започна продължителният и обезкуражаващ процес на загуба на илюзиите, в хода на който Иисус откри, че неговите земни родители не бяха премъдри и всезнаещи хора.
1955 123:3.3 Joseph’s first thought was to tell Jesus that the earthquake had been caused by God, but a moment’s reflection admonished him that such an answer would immediately be provocative of further and still more embarrassing inquiries. Even at an early age it was very difficult to answer Jesus’ questions about physical or social phenomena by thoughtlessly telling him that either God or the devil was responsible. In harmony with the prevailing belief of the Jewish people, Jesus was long willing to accept the doctrine of good spirits and evil spirits as the possible explanation of mental and spiritual phenomena, but he very early became doubtful that such unseen influences were responsible for the physical happenings of the natural world.
2014 123:3.3 На Йосиф като че ли му се искаше да отговори, че земетресението е предизвикано от Бога, но след миг разбра, че подобен отговор ще повлече след себе си нови и още по-деликатни въпроси. Още в ранна възраст беше изключително трудно да се отговаря на въпросите на Иисус за физическите или социалните явления, непредпазливо заявявайки, че зад тях стои Бог или дяволът. В съгласие с господстващите вярвания на еврейския народ Иисус в течение на дълго време приемаше на вяра ученията за добрите или зли духове като възможни обяснения на психическите или духовни явления, но още в ранно детство започна да се съмнява в това, че зад събитията в естествения свят могат да стоят такива невидими сили.
1955 123:3.4 Before Jesus was six years of age, in the early summer of 1 B.C., Zacharias and Elizabeth and their son John came to visit the Nazareth family. Jesus and John had a happy time during this, their first visit within their memories. Although the visitors could remain only a few days, the parents talked over many things, including the future plans for their sons. While they were thus engaged, the lads played with blocks in the sand on top of the house and in many other ways enjoyed themselves in true boyish fashion.
2014 123:3.4 Иисус още нямаше навършени шест години, когато в началото на година 1 до н.е. назаретското семейство беше посетено от Захария и Елисавета и техния син Йоан. Иисус и Йоан прекрасно прекарваха времето си в течение на първата осъзната среща. Макар че гостите можаха да останат само няколко дни, родителите успяха да поговорят за много неща, включително за плановете за бъдещето на своите синове. Докато те бяха заети, момчетата играеха на кубчета в пясъка на покрива на къщата и се отдаваха на всевъзможни момчешки забавления.
1955 123:3.5 Having met John, who came from near Jerusalem, Jesus began to evince an unusual interest in the history of Israel and to inquire in great detail as to the meaning of the Sabbath rites, the synagogue sermons, and the recurring feasts of commemoration. His father explained to him the meaning of all these seasons. The first was the midwinter festive illumination, lasting eight days, starting out with one candle the first night and adding one each successive night; this commemorated the dedication of the temple after the restoration of the Mosaic services by Judas Maccabee. Next came the early springtime celebration of Purim, the feast of Esther and Israel’s deliverance through her. Then followed the solemn Passover, which the adults celebrated in Jerusalem whenever possible, while at home the children would remember that no leavened bread was to be eaten for the whole week. Later came the feast of the first-fruits, the harvest ingathering; and last, the most solemn of all, the feast of the new year, the day of atonement. While some of these celebrations and observances were difficult for Jesus’ young mind to understand, he pondered them seriously and then entered fully into the joy of the feast of tabernacles, the annual vacation season of the whole Jewish people, the time when they camped out in leafy booths and gave themselves up to mirth and pleasure.
2014 123:3.5 Запознавайки се с Йоан, който живееше близо до Йерусалим, Иисус започна да проявява необичаен интерес към историята на Израил и да разпитва подробно за смисъла на съботните ритуали, провеждани в синагогата, и периодичните празници поменуване. Неговият баща му обясни значението на всички тези празници. Първо беше тържественото запалване на свещи по средата на зимата, продължаващо осем дни и започващо с една свещ в първата вечер и прибавяне всяка следваща вечер на по още една; така се отбелязваше освещаването на храма след възстановяването на богослужението по Мойсеевия закон от Юда Макавей. Следващ беше отбелязваният в ранна пролет Пурим — празнуването на Естир и спасението, което тя донесе на Израил. След това настъпваше тържествената Пасха, която възрастните се стараеха да посрещат в Йерусалим винаги, когато това биваше възможно, а оставащите в дома деца следваше да помнят, че в течение на цялата седмица не трябваше да ядат заквасен с мая хляб. По-късно настъпваше празникът на първите плодове, събирането на реколтата; последно и най-тържествено беше отпразнуването на новата година, денят на изкуплението. Макар че на младия Иисус му беше трудно да разбере някои от тези празници и ритуали, след сериозно размишление над тях той изцяло се отдаде на радостния празник Шатри — ежегодния период на отдих за целия еврейски народ, когато хората живееха колиби от листа и се отдаваха на веселие и радости.
1955 123:3.6 During this year Joseph and Mary had trouble with Jesus about his prayers. He insisted on talking to his heavenly Father much as he would talk to Joseph, his earthly father. This departure from the more solemn and reverent modes of communication with Deity was a bit disconcerting to his parents, especially to his mother, but there was no persuading him to change; he would say his prayers just as he had been taught, after which he insisted on having “just a little talk with my Father in heaven.”
2014 123:3.6 В тази година причина за безпокойството на Йосиф и Мария станаха молитвите на Иисус. Той на всяка цена искаше да разговаря със своя небесен Баща така, както с Йосиф — своя земен баща. Отклонението от тържествения и благоговеен тон на общуване с Божеството донякъде смущаваше неговите родители, особено Мария, но Иисус не можеше да бъде разубеден; той произнасяше своите молитви точно така, както го учеха, след което непременно искаше “малко да си поговоря с моя небесен Баща”.
1955 123:3.7 In June of this year Joseph turned the shop in Nazareth over to his brothers and formally entered upon his work as a builder. Before the year was over, the family income had more than trebled. Never again, until after Joseph’s death, did the Nazareth family feel the pinch of poverty. The family grew larger and larger, and they spent much money on extra education and travel, but always Joseph’s increasing income kept pace with the growing expenses.
2014 123:3.7 През юни същата година Йосиф предаде работилницата в Назарет на своите братя и официално постъпи на работа като строител. Към края на годината доходът на семейството нарасна повече от три пъти. Чак до самата смърт на Йосиф назаретското семейство не знаеше какво е нужда. Семейството продължаваше да расте; много пари отиваха за допълнително образование и пътешествия, но растящите доходи на Йосиф винаги покриваха постоянно увеличаващите се разходи.
1955 123:3.8 The next few years Joseph did considerable work at Cana, Bethlehem (of Galilee), Magdala, Nain, Sepphoris, Capernaum, and Endor, as well as much building in and near Nazareth. As James grew up to be old enough to help his mother with the housework and care of the younger children, Jesus made frequent trips away from home with his father to these surrounding towns and villages. Jesus was a keen observer and gained much practical knowledge from these trips away from home; he was assiduously storing up knowledge regarding man and the way he lived on earth.
2014 123:3.8 В течение на следващите няколко години Йосиф много работеше в Кана, Витлеем (галилейския), Магдала, Наин, Сефорис, Капернаум и Ен-Дор, а също така построи много сгради в Назарет и околностите му. Докато Яков растеше и ставаше достатъчно голям, за да помага на своята майка и домакинството и в грижите за малките деца, Иисус все по-често пътуваше със своя баща по тези намиращи се наблизо градове и села. Иисус се отличаваше с наблюдателност и придоби в тези пътешествия много практически знания; той усърдно натрупваше знания за човека и неговия живот на Земята.
1955 123:3.9 This year Jesus made great progress in adjusting his strong feelings and vigorous impulses to the demands of family co-operation and home discipline. Mary was a loving mother but a fairly strict disciplinarian. In many ways, however, Joseph exerted the greater control over Jesus as it was his practice to sit down with the boy and fully explain the real and underlying reasons for the necessity of disciplinary curtailment of personal desires in deference to the welfare and tranquillity of the entire family. When the situation had been explained to Jesus, he was always intelligently and willingly co-operative with parental wishes and family regulations.
2014 123:3.9 В тази година Иисус се сдоби с големи успехи в съгласуването на своите силни чувства и необуздани пориви с изискванията на вътрешносемейното сътрудничество и домашна дисциплина. Мария беше любяща, но доста строга майка. Но в много отношения Йосиф оказваше значително по-голямо въздействие на Иисус, тъй като обикновено той сядаше заедно с момчето и подробно му обясняваше в какво се заключава действителната и главна необходимост от дисциплинарно ограничаване на личните желания в името на запазването на благополучието и мира в семейството. Когато на Иисус му обясняваха положението на нещата, той винаги съзнателно и охотно посрещаше родителските желания и се подчиняваше на семейните правила.
1955 123:3.10 Much of his spare time—when his mother did not require his help about the house—was spent studying the flowers and plants by day and the stars by night. He evinced a troublesome penchant for lying on his back and gazing wonderingly up into the starry heavens long after his usual bedtime in this well-ordered Nazareth household.
2014 123:3.10 Значителна част от свободното време, когато на майка му не беше нужна помощ в домакинството, той прекарваше изучавайки денем цветята и растенията, а нощем звездите. В него се появи тревожещ родителите му навик да ляга по гръб и да гледа възхитено звездното небе тогава, когато в добре уредения назаретски дом отдавна беше време за сън.
4. THE SEVENTH YEAR (A.D. 1)
4. СЕДМАТА ГОДИНА (1 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 123:4.1 This was, indeed, an eventful year in Jesus’ life. Early in January a great snowstorm occurred in Galilee. Snow fell two feet deep, the heaviest snowfall Jesus saw during his lifetime and one of the deepest at Nazareth in a hundred years.
2014 123:4.1 Тази година животът на Иисус беше наистина богат на събития. В началото на януари над Галилея се изви снежна буря. Дебелината на снежната покривка беше половин метър и това беше най-големият снеговалеж за целия живот на Иисус и един от най-обилните в Назарет за последните сто години.
1955 123:4.2 The play life of Jewish children in the times of Jesus was rather circumscribed; all too often the children played at the more serious things they observed their elders doing. They played much at weddings and funerals, ceremonies which they so frequently saw and which were so spectacular. They danced and sang but had few organized games, such as children of later days so much enjoy.
2014 123:4.2 Игровата страна в живота на еврейските деца във времената на Иисус беше доста ограничена; обикновено децата играеха на достатъчно сериозни неща, подражавайки на заниманията на възрастните. Често те си играеха на сватби и погребения — обреди, които толкова често наблюдаваха и които се отличаваха с такава зрелищност. Те пееха и танцуваха, но почти нямаха групови игри, подобни на тези, които така обичаха децата от по-късните времена.
1955 123:4.3 Jesus, in company with a neighbor boy and later his brother James, delighted to play in the far corner of the family carpenter shop, where they had great fun with the shavings and the blocks of wood. It was always difficult for Jesus to comprehend the harm of certain sorts of play which were forbidden on the Sabbath, but he never failed to conform to his parents’ wishes. He had a capacity for humor and play which was afforded little opportunity for expression in the environment of his day and generation, but up to the age of fourteen he was cheerful and lighthearted most of the time.
2014 123:4.3 Заедно с едно съседско момче, а по-късно със своя брат Яков, Иисус много обичаше да играе в далечния ъгъл на дърводелската работилница, където те с огромно удоволствие се забавляваха със стружки и дървени кубчета. На Иисус винаги му беше трудно да разбере какво лошо има в тези игри, които бяха забранени в съботните дни, но той винаги се подчиняваше на желанията на своите родители. Неговото чувство за хумор и любов към игрите не намираха достатъчен израз в това време и поколение, но до четиринадесетгодишна възраст той се отличаваше с весел и безгрижен нрав през по-голямата част от времето.
1955 123:4.4 Mary maintained a dovecote on top of the animal house adjoining the home, and they used the profits from the sale of doves as a special charity fund, which Jesus administered after he deducted the tithe and turned it over to the officer of the synagogue.
2014 123:4.4 На покрива на пристройката за животните Мария държеше гълъбарник и доходите от продажбата на гълъбите се използваше за благотворителен фонд, с който се разпореждаше Иисус, след като задържаше предварително една десета и я предаваше на служителя на синагогата.
1955 123:4.5 The only real accident Jesus had up to this time was a fall down the back-yard stone stairs which led up to the canvas-roofed bedroom. It happened during an unexpected July sandstorm from the east. The hot winds, carrying blasts of fine sand, usually blew during the rainy season, especially in March and April. It was extraordinary to have such a storm in July. When the storm came up, Jesus was on the housetop playing, as was his habit, for during much of the dry season this was his accustomed playroom. He was blinded by the sand when descending the stairs and fell. After this accident Joseph built a balustrade up both sides of the stairway.
2014 123:4.5 Единственото сериозно произшествие, станало с Иисус до това време, беше неговото падане от каменната стълба на задния двор, която водеше към спалнята с платнен навес. Това се случи през юли в началото на пясъчна буря, връхлетяла неочаквано от изток. Горещите ветрове, носещи потоци ситен пясък, обикновено духаха в сезона на дъждовете, особено през март и април. Такава буря през юли беше голяма рядкост. Когато се изви бурята, Иисус, както обикновено, се намираше на покрива, служещ му като място за игра през голямата част от сухия сезон. Спускайки се по стълбата, той беше заслепен от пясъка и падна. След този случай Йосиф направи от двете страни на стълбата перила.
1955 123:4.6 There was no way in which this accident could have been prevented. It was not chargeable to neglect by the midway temporal guardians, one primary and one secondary midwayer having been assigned to the watchcare of the lad; neither was it chargeable to the guardian seraphim. It simply could not have been avoided. But this slight accident, occurring while Joseph was absent in Endor, caused such great anxiety to develop in Mary’s mind that she unwisely tried to keep Jesus very close to her side for some months.
2014 123:4.6 Това произшествие не можеше да се предотврати. То се случи не по вина на временните хранители измежду промеждутъчните създания — едно първично и едно вторично, на които беше предписано да пазят момчето, както не беше виновен и серафимът-хранител. То просто не беше възможно да се избегне. Но това незначително произшествие, случило се по времето, когато Йосиф се намираше в Ен-Дор, дотолкова изплаши Мария, че в течение на няколко месеца тя се държеше неразумно, опитвайки се да не пуска Иисус далеч от себе си.
1955 123:4.7 Material accidents, commonplace occurrences of a physical nature, are not arbitrarily interfered with by celestial personalities. Under ordinary circumstances only midway creatures can intervene in material conditions to safeguard the persons of men and women of destiny, and even in special situations these beings can so act only in obedience to the specific mandates of their superiors.
2014 123:4.7 Небесните личности не могат произволно да се намесват в материалните произшествия — обикновените явления от физически характер. В обичайни обстоятелства само промеждутъчните създания са способни да се намесват в материалните обстоятелства за защита на мъж или жена с предначертана съдба, но и в такива случаи те могат да правят това само по специално разпореждане на своите ръководители.
1955 123:4.8 And this was but one of a number of such minor accidents which subsequently befell this inquisitive and adventurous youth. If you envisage the average childhood and youth of an aggressive boy, you will have a fairly good idea of the youthful career of Jesus, and you will be able to imagine just about how much anxiety he caused his parents, particularly his mother.
2014 123:4.8 И това беше само едно от незначителните произшествия, които впоследствие сполетяха този любознателен и смел юноша. Ако си представите обичайното детство и младост на активно момче, ще получите достатъчно добра представа за младите години на Иисус и ще разберете колко много вълнения той доставяше на своите родители, особено на майка си.
5. SCHOOL DAYS IN NAZARETH
5. УЧИЛИЩНИТЕ ГОДИНИ В НАЗАРЕТ
1955 123:5.1 Jesus was now seven years old, the age when Jewish children were supposed to begin their formal education in the synagogue schools. Accordingly, in August of this year he entered upon his eventful school life at Nazareth. Already this lad was a fluent reader, writer, and speaker of two languages, Aramaic and Greek. He was now to acquaint himself with the task of learning to read, write, and speak the Hebrew language. And he was truly eager for the new school life which was ahead of him.
2014 123:5.1 Иисус навърши седем години и беше в тази възраст, когато на еврейските деца се полагаше да започнат своето формално образование в синагогалните училища. Затова през август същата година започна неговият богат на събития училищен живот в Назарет. Това момче вече умееше свободно да чете, пише и говори на два езика — арамейски и гръцки. Сега му предстоеше да се научи да чете, пише и говори на иврит. И той с голямо нетърпение очакваше началото на новия училищен живот, откриващ се пред него.
1955 123:5.2 For three years—until he was ten—he attended the elementary school of the Nazareth synagogue. For these three years he studied the rudiments of the Book of the Law as it was recorded in the Hebrew tongue. For the following three years he studied in the advanced school and committed to memory, by the method of repeating aloud, the deeper teachings of the sacred law. He graduated from this school of the synagogue during his thirteenth year and was turned over to his parents by the synagogue rulers as an educated “son of the commandment”—henceforth a responsible citizen of the commonwealth of Israel, all of which entailed his attendance at the Passovers in Jerusalem; accordingly, he attended his first Passover that year in company with his father and mother.
2014 123:5.2 В течение на три години, докато не навърши десет години, той посещаваше началното училище в назаретската синагога. В продължение на тези три години той изучаваше основите на Книгите на Закона, написани на иврит. Следващите три години той учеше в средното училище и заучи наизуст, повтаряйки на глас, по-сложните положения от свещения закон. Когато започна тринадесетата си година, той завърши синагогалното училище и управителите на синагогата го предадоха на неговите родители като образован “син на закона”, а значи — самостоятелен гражданин на обществото в Израил, което му даваше право да посещава на Пасха Йерусалим и затова в тази година той за пръв път присъства на празнуването на Пасхата заедно със своите родители.
1955 123:5.3 At Nazareth the pupils sat on the floor in a semicircle, while their teacher, the chazan, an officer of the synagogue, sat facing them. Beginning with the Book of Leviticus, they passed on to the study of the other books of the law, followed by the study of the Prophets and the Psalms. The Nazareth synagogue possessed a complete copy of the Scriptures in Hebrew. Nothing but the Scriptures was studied prior to the twelfth year. In the summer months the hours for school were greatly shortened.
2014 123:5.3 В Назарет учениците седяха на пода в полукръг, а техният учител — хазанът, служител на синагогата, седеше с лице към тях. Те започваха с Левит [третата книга от Стария Завет — б.р.], след което преминаваха към изучаването на останалите книги на закона, след които следваха книгите на пророците и Псалтирът. Назаретската синагога разполагаше с пълния текст на Писанията на иврит. До дванадесетгодишна възраст учениците изучаваха само Писанията. В летните месеци учебният ден беше значително по-кратък.
1955 123:5.4 Jesus early became a master of Hebrew, and as a young man, when no visitor of prominence happened to be sojourning in Nazareth, he would often be asked to read the Hebrew scriptures to the faithful assembled in the synagogue at the regular Sabbath services.
2014 123:5.4 Иисус бързо стана познавач на иврит и като юноша, когато в Назарет нямаше виден гост, него често го караха да чете откъси от еврейските Писания за благоверните, събрали се в синагогата на редовните съботни богослужения.
1955 123:5.5 These synagogue schools, of course, had no textbooks. In teaching, the chazan would utter a statement while the pupils would in unison repeat it after him. When having access to the written books of the law, the student learned his lesson by reading aloud and by constant repetition.
2014 123:5.5 В синагогалните училища, разбира се, нямаше учебници. В часовете хазанът произнасяше изречението на глас, а учениците в хор го повтаряха след него. Ако ученикът имаше достъп до книгите на закона, той научаваше урока с четене на глас и постоянно повторение.
1955 123:5.6 Next, in addition to his more formal schooling, Jesus began to make contact with human nature from the four quarters of the earth as men from many lands passed in and out of his father’s repair shop. When he grew older, he mingled freely with the caravans as they tarried near the spring for rest and nourishment. Being a fluent speaker of Greek, he had little trouble in conversing with the majority of the caravan travelers and conductors.
2014 123:5.6 Освен това, в допълнение към по-формалното си обучение, Иисус започна да се запознава с хора от всички страни на света, тъй като ремонтната работилница на неговия баща я посещаваха хора от различни страни на света. Когато стана по-голям, той свободно общуваше с караванните пътници, които спираха за отдих и възстановяване на силите недалеч от извора. Свободно говорейки гръцки, той без затруднения беседваше с повечето пътешественици и водачи.
1955 123:5.7 Nazareth was a caravan way station and crossroads of travel and largely gentile in population; at the same time it was widely known as a center of liberal interpretation of Jewish traditional law. In Galilee the Jews mingled more freely with the gentiles than was their practice in Judea. And of all the cities of Galilee, the Jews of Nazareth were most liberal in their interpretation of the social restrictions based on the fears of contamination as a result of contact with the gentiles. And these conditions gave rise to the common saying in Jerusalem, “Can any good thing come out of Nazareth?”
2014 123:5.7 Назарет беше едно от местата за спиране на керваните и лежеше на пресечката на търговските пътища, а неговото население беше основно нееврейско; заедно с това той беше широко известен като център на либерално тълкуване на традиционния еврейски закон. Галилейските евреи общуваха с друговерците по-свободно, отколкото това беше прието в Юдея. От всички градове в Галилея евреите в Назарет бяха най-либерални в своята интерпретация на социалните ограничения, основани на страха да осквернят себе си чрез общуване с езичниците. Именно това положение породи популярната в Йерусалим поговорка “Нима може да дойде нещо хубаво от Назарет?”[9]
1955 123:5.8 Jesus received his moral training and spiritual culture chiefly in his own home. He secured much of his intellectual and theological education from the chazan. But his real education—that equipment of mind and heart for the actual test of grappling with the difficult problems of life—he obtained by mingling with his fellow men. It was this close association with his fellow men, young and old, Jew and gentile, that afforded him the opportunity to know the human race. Jesus was highly educated in that he thoroughly understood men and devotedly loved them.
2014 123:5.8 Иисус получи нравствено възпитание и духовна култура главно в семейството си. Той придоби значителна част от своето интелектуално и теологическо образование от хазана. Но своето истинско образование — подготовката на ума и сърцето за действителните изпитания чрез преодоляване на различни жизнени трудности, той получи чрез общуването с хората. Именно това общуване със събратята му — възрастни и деца, юдеи и езичници, му позволи да опознае човешкия род. Иисус получи прекрасно образование и затова той дълбоко разбираше хората и искрено ги обичаше.
1955 123:5.9 Throughout his years at the synagogue he was a brilliant student, possessing a great advantage since he was conversant with three languages. The Nazareth chazan, on the occasion of Jesus’ finishing the course in his school, remarked to Joseph that he feared he “had learned more from Jesus’ searching questions” than he had “been able to teach the lad.”
2014 123:5.9 В течение на всички години обучение в синагогата той беше блестящ ученик и неговото огромно предимство беше знаенето на три езика. Както отбеляза пред Йосиф назаретският хазан при завършването на училищния курс, той се боеше, че е “научил повече благодарение на любознателните въпроси на Иисус”, отколкото е “бил способен да научи това момче”.
1955 123:5.10 Throughout his course of study Jesus learned much and derived great inspiration from the regular Sabbath sermons in the synagogue. It was customary to ask distinguished visitors, stopping over the Sabbath in Nazareth, to address the synagogue. As Jesus grew up, he heard many great thinkers of the entire Jewish world expound their views, and many also who were hardly orthodox Jews since the synagogue of Nazareth was an advanced and liberal center of Hebrew thought and culture.
2014 123:5.10 Иисус усвои много от програмата за обучение и черпеше вдъхновение от извършваните в синагогата редовни съботни богослужения. Обикновено към събралите се в синагогата се обръщаше някой виден посетител, отседнал за съботата в Назарет, за да се обърне към синагогата. Растящият Иисус слушаше как своите възгледи излагат много изтъкнати мислители от целия еврейски свят, които често съвсем не бяха ортодоксални юдеи, тъй като назаретската синагога беше прогресивен и либерален център на еврейската мисъл и култура.
1955 123:5.11 When entering school at seven years (at this time the Jews had just inaugurated a compulsory education law), it was customary for the pupils to choose their “birthday text,” a sort of golden rule to guide them throughout their studies, one upon which they often expatiated at their graduation when thirteen years old. The text which Jesus chose was from the Prophet Isaiah: “The spirit of the Lord God is upon me, for the Lord has anointed me; he has sent me to bring good news to the meek, to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives, and to set the spiritual prisoners free.”
2014 123:5.11 При постъпването в училище на седемгодишна възраст (а малко преди това евреите въведоха задължителното образование) учениците обикновено си избираха “откъс за рождения ден” — нещо като златно правило, което трябваше да следват в течение на учението и което те често разтълкуваха при завършването на училището на тринадесетгодишна възраст. Текстът, избран от Иисус, беше взет от пророк Исая: “Духът на Господа Бога е на мен, защото Господ ме е помазал; Той ме изпрати да благовествам на смирените, да изцелявам съкрушените сърца, да проглася свободата на пленниците и да освобождавам духовните затворници[10].”
1955 123:5.12 Nazareth was one of the twenty-four priest centers of the Hebrew nation. But the Galilean priesthood was more liberal in the interpretation of the traditional laws than were the Judean scribes and rabbis. And at Nazareth they were also more liberal regarding the observance of the Sabbath. It was therefore the custom for Joseph to take Jesus out for walks on Sabbath afternoons, one of their favorite jaunts being to climb the high hill near their home, from which they could obtain a panoramic view of all Galilee. To the northwest, on clear days, they could see the long ridge of Mount Carmel running down to the sea; and many times Jesus heard his father relate the story of Elijah, one of the first of that long line of Hebrew prophets, who reproved Ahab and exposed the priests of Baal. To the north Mount Hermon raised its snowy peak in majestic splendor and monopolized the skyline, almost 3,000 feet of the upper slopes glistening white with perpetual snow. Far to the east they could discern the Jordan valley and, far beyond, the rocky hills of Moab. Also to the south and the east, when the sun shone upon their marble walls, they could see the Greco-Roman cities of the Decapolis, with their amphitheaters and pretentious temples. And when they lingered toward the going down of the sun, to the west they could make out the sailing vessels on the distant Mediterranean.
2014 123:5.12 Назарет беше един от двадесет и четирите центъра на юдейското духовенство. Но галилейското духовенство тълкуваше традиционните закони по-широко, отколкото книжниците и равините на Юдея. С голяма либералност се отличаваше в Назарет и съблюдаването на съботата. Така в съботите Йосиф обикновено водеше Иисус на разходка и едно от техните любими занимания беше да се изкачат на високия хълм недалеч от дома им, откъдето пред техните очи се откриваше панорамен поглед над цялата Галилея. В ясен ден на северозапад можеше да се види дългият, спускащ се към морето хребет на планината Кармил и Иисус неведнъж слушаше от своя баща разказа за Илия — един от първите от дълъг ред древноеврейски пророци, който порицавал цар Ахав и разобличавал жреците на Ваал[11]. На север, в ослепително великолепие извисявайки се над хоризонта, се издигаше снежният връх на планината Ермон, горните склонове на която се издигаха на почти хиляда метра, проблясвайки с белотата на вечните снегове. Далеч на изток се виждаше Йорданската долина, а още по-далеч лежаха скалистите хребети на Моав. На изток лежаха градовете Декаполис (Десетоградие) и когато слънцето осветяваше техните мраморни стени, Йосиф и Иисус виждаха гръко-римските амфитеатри и претенциозни храмове. А когато дочакваха залеза, на запад можеха да видят платната на корабите в далечното Средиземно море.
1955 123:5.13 From four directions Jesus could observe the caravan trains as they wended their way in and out of Nazareth, and to the south he could overlook the broad and fertile plain country of Esdraelon, stretching off toward Mount Gilboa and Samaria.
2014 123:5.13 Оттук Иисус можеше да види как от четири страни в Назарет пристигаха и заминаваха на път редиците на керваните, а на юг пред тях се откриваше широката и плодородна долина Ездрелон, простираща се далеч към планината Хеврон и Самария.
1955 123:5.14 When they did not climb the heights to view the distant landscape, they strolled through the countryside and studied nature in her various moods in accordance with the seasons. Jesus’ earliest training, aside from that of the home hearth, had to do with a reverent and sympathetic contact with nature.
2014 123:5.14 Когато не се качваха на хълмовете, за да се полюбуват на пейзажите, те отиваха на разходка по селската местност и наблюдаваха как се изменя ликът на природата в зависимост от сезона на годината. Ако не се смята обучението, получено в семейството му, своето първо образование Иисус получи благодарение на почтителното си и благожелателно отношение към природата.
1955 123:5.15 Before he was eight years of age, he was known to all the mothers and young women of Nazareth, who had met him and talked with him at the spring, which was not far from his home, and which was one of the social centers of contact and gossip for the entire town. This year Jesus learned to milk the family cow and care for the other animals. During this and the following year he also learned to make cheese and to weave. When he was ten years of age, he was an expert loom operator. It was about this time that Jesus and the neighbor boy Jacob became great friends of the potter who worked near the flowing spring; and as they watched Nathan’s deft fingers mold the clay on the potter’s wheel, many times both of them determined to be potters when they grew up. Nathan was very fond of the lads and often gave them clay to play with, seeking to stimulate their creative imaginations by suggesting competitive efforts in modeling various objects and animals.
2014 123:5.15 Иисус още не беше навършил осем години, а вече го познаваха всички майки и млади жени, които го срещаха и разговаряха с него при извора, намиращ се недалеч от неговия дом и който беше едно от тези места, където се срещаха, за да поклюкарстват, хората от целия град. През тази година Иисус се научи да дои домашната крава и да се грижи за останалите животни. В течение на тази и следващата година той се научи също така и да прави сирене и да тъче. Когато навърши десет години, той до съвършенство управляваше тъкачния стан. Приблизително по това време Иисус и съседското момче Яков станаха големи приятели на грънчаря, работещ близо до ручея; и неведнъж, наблюдавайки как ловките пръсти на Натан оформят глината на грънчарския кръг, двете момчета решаваха, че когато пораснат, ще станат грънчари. Натан много обичаше децата и често им даваше да си поиграят с глината, стремейки се да развие творческото им въображение и предлагайки им да се съревновават в моделирането на различни предмети и животни.
6. HIS EIGHTH YEAR (A.D. 2)
6. НЕГОВАТА ОСМА ГОДИНА (2 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 123:6.1 This was an interesting year at school. Although Jesus was not an unusual student, he was a diligent pupil and belonged to the more progressive third of the class, doing his work so well that he was excused from attendance one week out of each month. This week he usually spent either with his fisherman uncle on the shores of the Sea of Galilee near Magdala or on the farm of another uncle (his mother’s brother) five miles south of Nazareth.
2014 123:6.1 Тази година беше годината на интересните занятия в училище. Макар че Иисус не беше обикновен ученик, той прилежно се учеше и влизаше в по-силната трета на класа. Освен това толкова успешно се справяше със задачите, че получи право веднъж в месеца в течение на една седмица да не ходи на училище. Тази седмица той обикновено прекарваше или със своя чичо-рибар на крайбрежието на Галилейското езеро около Магдала, или във фермата на другия си чичо (брата на неговата майка) на около осем километра на юг от Назарет.
1955 123:6.2 Although his mother had become unduly anxious about his health and safety, she gradually became reconciled to these trips away from home. Jesus’ uncles and aunts were all very fond of him, and there ensued a lively competition among them to secure his company for these monthly visits throughout this and immediately subsequent years. His first week’s sojourn on his uncle’s farm (since infancy) was in January of this year; the first week’s fishing experience on the Sea of Galilee occurred in the month of May.
2014 123:6.2 Макар че майка му проявяваше излишно безпокойство по повод неговото здраве и безопасност, тя постепенно се примири с това, че той се отделяше от дома. Всички чичовци и лели много обичаха Иисус и между тях се установи остро съперничество за правото да го приемат по време на ежемесечните посещения в течение на тази и следващите години. През януари той за пръв път (от времето на своето младенчество) прекара свободното си време във фермата на своя чичо, а през май се състоя първият му риболов в Галилейското езеро.
1955 123:6.3 About this time Jesus met a teacher of mathematics from Damascus, and learning some new techniques of numbers, he spent much time on mathematics for several years. He developed a keen sense of numbers, distances, and proportions.
2014 123:6.3 Приблизително по това време Иисус се запозна и с един учител по математика от Дамаск и, овладявайки някои основни методи за смятане, в течение на няколко години отделяше много време за математиката. Той започна добре да чувства числата, разстоянията и пропорциите.
1955 123:6.4 Jesus began to enjoy his brother James very much and by the end of this year had begun to teach him the alphabet.
2014 123:6.4 Иисус много обикна своя брат Яков и към края на годината започна да го учи на азбуката.
1955 123:6.5 This year Jesus made arrangements to exchange dairy products for lessons on the harp. He had an unusual liking for everything musical. Later on he did much to promote an interest in vocal music among his youthful associates. By the time he was eleven years of age, he was a skillful harpist and greatly enjoyed entertaining both family and friends with his extraordinary interpretations and able improvisations.
2014 123:6.5 В тази година Иисус се уговори, че ще взема уроци по свирене на арфа в замяна на млечни продукти. Той притежаваше удивителен стремеж към всичко музикално. По-късно направи много за развитието на интереса към вокалната музика у своите млади другари. На единадесет години той вече беше изкусен арфист и му доставяше огромно удоволствие да развлича своето семейство и приятели с необикновени интерпретации и талантливи импровизации.
1955 123:6.6 While Jesus continued to make enviable progress at school, all did not run smoothly for either parents or teachers. He persisted in asking many embarrassing questions concerning both science and religion, particularly regarding geography and astronomy. He was especially insistent on finding out why there was a dry season and a rainy season in Palestine. Repeatedly he sought the explanation for the great difference between the temperatures of Nazareth and the Jordan valley. He simply never ceased to ask such intelligent but perplexing questions.
2014 123:6.6 Макар че Иисус продължаваше да постига завидни успехи в училище, и на родителите, и на учителите му не им беше лесно. Той както и преди ги поставяше в задънена улица с много въпроси от областта на науката и религията — на първо място в областта на географията и астрономията. С особена упоритост се опитваше да си изясни с какво се обяснява редуването на сухи и влажни сезони в Палестина. Той непрекъснато търсеше обяснение за огромната разлика в температурите между Назарет и долината на река Йордан. Той просто никога не преставаше да задава своите разумни, но озадачаващи въпроси.
1955 123:6.8 In February, Nahor, one of the teachers in a Jerusalem academy of the rabbis, came to Nazareth to observe Jesus, having been on a similar mission to Zacharias’s home near Jerusalem. He came to Nazareth at the instigation of John’s father. While at first he was somewhat shocked by Jesus’ frankness and unconventional manner of relating himself to things religious, he attributed it to the remoteness of Galilee from the centers of Hebrew learning and culture and advised Joseph and Mary to allow him to take Jesus back with him to Jerusalem, where he could have the advantages of education and training at the center of Jewish culture. Mary was half persuaded to consent; she was convinced her eldest son was to become the Messiah, the Jewish deliverer; Joseph hesitated; he was equally persuaded that Jesus was to grow up to become a man of destiny, but what that destiny would prove to be he was profoundly uncertain. But he never really doubted that his son was to fulfill some great mission on earth. The more he thought about Nahor’s advice, the more he questioned the wisdom of the proposed sojourn in Jerusalem.
2014 123:6.8 През февруари Нахор, един от преподавателите в йерусалимската академия на равините, пристигна в Назарет, за да види Иисус, посещавайки преди това с такава цел дома на Захария близо до Йерусалим. Той пристигна в Назарет по съвет от бащата на Йоан. Макар че отначало беше шокиран от откровеността на Иисус и неговото нетрадиционно отношение към въпросите на религията, той отнесе това за сметка на отдалечеността на Галилея от центровете на юдейската наука и култура и посъветва Йосиф и Мария да му разрешат да вземе Иисус със себе си в Йерусалим, където можеше да се възползва от предимствата на образованието и възпитанието, получено в център на еврейската култура. Мария беше готова да се съгласи, уверена, че на нейния най-голям син му предстои да стане Месия, спасител на евреите; Йосиф се колебаеше — както и Мария, той беше убеден, че Иисус го чака велико бъдеще, но нямаше никаква представа какво именно ще бъде то. Но Йосиф никога не се е съмнявал истински в това, че на неговия син му е съдено да осъществи велика мисия на Земята. Колкото повече мислеше за предложението на Нахор, толкова повече той се съмняваше в целесъобразността на предлаганото пребиваване в Йерусалим.
1955 123:6.9 Because of this difference of opinion between Joseph and Mary, Nahor requested permission to lay the whole matter before Jesus. Jesus listened attentively, talked with Joseph, Mary, and a neighbor, Jacob the stone mason, whose son was his favorite playmate, and then, two days later, reported that since there was such a difference of opinion among his parents and advisers, and since he did not feel competent to assume the responsibility for such a decision, not feeling strongly one way or the other, in view of the whole situation, he had finally decided to “talk with my Father who is in heaven”; and while he was not perfectly sure about the answer, he rather felt he should remain at home “with my father and mother,” adding, “they who love me so much should be able to do more for me and guide me more safely than strangers who can only view my body and observe my mind but can hardly truly know me.” They all marveled, and Nahor went his way, back to Jerusalem. And it was many years before the subject of Jesus’ going away from home again came up for consideration.
2014 123:6.9 Поради различията в мненията между Йосиф и Мария Нахор помоли за разрешение да изложи всичко пред Иисус. Иисус внимателно го изслуша, поговори с Йосиф, Мария и съседа — каменаря Яков, чийто син беше негов най-добър другар по игри, а след това, два дни по-късно, съобщи, че предвид толкова същественото разминаване във възгледите на неговите родители и съветниците, както и предвид това, че той не се чувства в правото си да поема отговорността за такова решение, понеже не клони определено към нито един от вариантите, накрая той е решил “да поговоря с моя Баща, Който е на небето”. И тъй като не е докрай уверен в отговора, то той предполага, че по-скоро трябва да си остане в къщи с “майка и татко”, добавяйки, че “те, които толкова ме обичат, сигурно ще успеят да направят за мен повече и да ме водят по-успешно в живота, отколкото външни хора, които могат само да видят моето тяло и да наблюдават моя разум, но едва ли ме познават истински”. Всички бяха поразени и Нахор се отправи обратно в Йерусалим. Изминаха много години преди отново да бъде поставен въпросът за заминаването на Иисус от къщи.
| Документ 122. Раждане и младенчество на Иисус |
Индекс
Единична версия |
Документ 124. Късното детство на Иисус |