Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 84. Бракът и семейният живот |
Индекс
Единична версия |
Документ 86. Ранната еволюция на религията |
THE ORIGINS OF WORSHIP
ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПОКЛОНЕНИЕ
1955 85:0.1 PRIMITIVE religion had a biologic origin, a natural evolutionary development, aside from moral associations and apart from all spiritual influences. The higher animals have fears but no illusions, hence no religion. Man creates his primitive religions out of his fears and by means of his illusions.
2014 85:0.1 АКО не вземаме под внимание моралните връзки и не отчитаме всички духовни въздействия, то произходът на примитивната религия беше биологически и се определяше от естествения ход на еволюцията. Във висшите животни има страх, но няма илюзии, затова няма и религия. Човекът създава свои първобитни религии от своя страх и посредством своите илюзии.
1955 85:0.2 In the evolution of the human species, worship in its primitive manifestations appears long before the mind of man is capable of formulating the more complex concepts of life now and in the hereafter which deserve to be called religion. Early religion was wholly intellectual in nature and was entirely predicated on associational circumstances. The objects of worship were altogether suggestive; they consisted of the things of nature which were close at hand, or which loomed large in the commonplace experience of the simple-minded primitive Urantians.
2014 85:0.2 В процеса на еволюцията на човешките видове примитивните форми на поклонение се появяват дълго преди разума на човека да стане способен да формулира по-сложни представи за сегашния и отвъдния живот, заслужаващи названието религия. По своята природа ранната религия беше изцяло рационална и се основаваше само на асоциативни обстоятелства. Предметите на поклонение се подсказваха от самата обкръжаваща действителност, представяща природни обекти, които бяха или под ръка, или изглеждаха важни в ежедневния опит на недалечните първобитни урантийци.
1955 85:0.3 When religion once evolved beyond nature worship, it acquired roots of spirit origin but was nevertheless always conditioned by the social environment. As nature worship developed, man’s concepts envisioned a division of labor in the supermortal world; there were nature spirits for lakes, trees, waterfalls, rain, and hundreds of other ordinary terrestrial phenomena.
2014 85:0.3 Щом религията преодоля поклонението пред природата, в нея се появиха духовни корени, но тя винаги се определяше от социалната среда. С развитието на поклонението пред природата в човека се образува представа за разделението на труда в свръхестествения свят: той смяташе, че природни духове има в езерата, дърветата, водопадите, дъжда и стотици други обикновени земни явления.
1955 85:0.4 At one time or another mortal man has worshiped everything on the face of the earth, including himself. He has also worshiped about everything imaginable in the sky and beneath the surface of the earth. Primitive man feared all manifestations of power; he worshiped every natural phenomenon he could not comprehend. The observation of powerful natural forces, such as storms, floods, earthquakes, landslides, volcanoes, fire, heat, and cold, greatly impressed the expanding mind of man. The inexplicable things of life are still termed “acts of God” and “mysterious dispensations of Providence.”
2014 85:0.4 В едно или друго време смъртният човек боготвореше всичко на земята, включително и самия себе си. Освен това, той се прекланяше на всичко, което можеше да си въобрази на небето или под повърхността на земята. Първобитният човек се боеше от проявлението на силите; той се покланяше на всяко природно явление, което не можеше да разбере. Наблюденията на могъщи природни сили като шормове, наводнения, земетресения, свличания, вулкани, пожари, жега и студ правеха огромно впечатление на еволюиращото човешко съзнание[1]. И досега ставащите в живота необясними явления се наричат "деяния Божии" и ”мистериозни повели на съдбата”.
1. WORSHIP OF STONES AND HILLS
1. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД КАМЪНИТЕ И ХЪЛМОВЕТЕ
1955 85:1.1 The first object to be worshiped by evolving man was a stone. Today the Kateri people of southern India still worship a stone, as do numerous tribes in northern India. Jacob slept on a stone because he venerated it; he even anointed it. Rachel concealed a number of sacred stones in her tent.
2014 85:1.1 Първият предмет, станал обект на поклонение за развиващия се човек, беше камъка. Народността Катери в южна Индия и многобройните племена на южна Индия и досега се покланя на камъни. За възглавница на Яков служеше камък, защото той му се покланяше и даже изливаше на него миро[2]. Рахил криеше свещени камъни в своята шатра[3].
1955 85:1.2 Stones first impressed early man as being out of the ordinary because of the manner in which they would so suddenly appear on the surface of a cultivated field or pasture. Men failed to take into account either erosion or the results of the overturning of soil. Stones also greatly impressed early peoples because of their frequent resemblance to animals. The attention of civilized man is arrested by numerous stone formations in the mountains which so much resemble the faces of animals and even men. But the most profound influence was exerted by meteoric stones which primitive humans beheld hurtling through the atmosphere in flaming grandeur. The shooting star was awesome to early man, and he easily believed that such blazing streaks marked the passage of a spirit on its way to earth. No wonder men were led to worship such phenomena, especially when they subsequently discovered the meteors. And this led to greater reverence for all other stones. In Bengal many worship a meteor which fell to earth in A.D. 1880.
2014 85:1.2 Камъните първи поразиха древния човек със своята необикновеност поради внезапната си поява на повърхността на разораното поле или ливадите. Хората не бяха в състояние да вземат под внимание ерозията или последствията от обръщането на почвата. Освен това камъните правеха огромно впечатление на древните народи с честото си сходство с животните. Вниманието на цивилизования човек привличат многобройните каменни формации в планините така приличащи на мордите на животни и даже на човешки лица. Но най-дълбоко впечатление правеха метеоритните камъни. Първобитните хора виждаха как те със свистене прекосяват атмосферата в своето пламтящо великолепие. Падащата звезда внушаваше на древните хора ужас и на тях им беше лесно да повярват, че неговата горяща следа е оставена от устремен към земята дух. Не е чудно, че хората започнаха да се покланят на подобни явления, особено ако след това намираха и самите метеорити. Това водеше до още по-голямо почитание към всички останали камъни. Много жители на Бенгалия се покланят на мтеорита паднал на Земята през 1880 година след н.е.
1955 85:1.3 All ancient clans and tribes had their sacred stones, and most modern peoples manifest a degree of veneration for certain types of stones—their jewels. A group of five stones was reverenced in India; in Greece it was a cluster of thirty; among the red men it was usually a circle of stones. The Romans always threw a stone into the air when invoking Jupiter. In India even to this day a stone can be used as a witness. In some regions a stone may be employed as a talisman of the law, and by its prestige an offender can be haled into court. But simple mortals do not always identify Deity with an object of reverent ceremony. Such fetishes are many times mere symbols of the real object of worship.
2014 85:1.3 Древните кланове и племена имаха свои свещени камъни и повече то съвременни народи с огромно благоговение се отнасят към някои типове камъни, които се смятат за скъпоценни. В Индия почитаха група от пет камъка, в Гърция - от тридесет; червените хора обикновено почитаха камъните поставени в кръг. Предизвиквайки Юпитер, римляните винаги хвърляха камък във въздуха. В Индия до ден днешен камъка може да се използва като свидетел[4]. На някои места камъка може да служи като талисман на законността - благодарение на престижа на камъка, правонарушителя може да бъде извикан в съда. Но простите смъртни не винаги отъждествяват Божеството с обекта на почитание. Такива фетиши нерядко са само символи на истинските обекти на поклонение.
1955 85:1.4 The ancients had a peculiar regard for holes in stones. Such porous rocks were supposed to be unusually efficacious in curing diseases. Ears were not perforated to carry stones, but the stones were put in to keep the ear holes open. Even in modern times superstitious persons make holes in coins. In Africa the natives make much ado over their fetish stones. In fact, among all backward tribes and peoples stones are still held in superstitious veneration. Stone worship is even now widespread over the world. The tombstone is a surviving symbol of images and idols which were carved in stone in connection with beliefs in ghosts and the spirits of departed fellow beings.
2014 85:1.4 С особено уважение древните народи се отнасяха към дупките в камъните. Смяташе се, че такива порести камъни са необичайно ефикасни при лечение на заболявания. Ушите не ги пробиваха, за да окачват камъни, а самите камъни гипоставяха в ушите така, че дупката в ухото да остане открита. До ден днешен суеверните хора пробиват в монетите дупки. Африканските аборигени вдигат голям шум заради своите каменни фетиши. Фактически във всички останали племена и народи камъните и досега си остават обект на суеверно почитание. Поклонението пред камъни както преди си остава широко разпространено в света явление. Надгробният камък е дошъл до наши дни символ на изображенията и идолите, които изрязваха в камъните във връзка с вярата в призраци и духовете на починалите им събратя.
1955 85:1.5 Hill worship followed stone worship, and the first hills to be venerated were large stone formations. It presently became the custom to believe that the gods inhabited the mountains, so that high elevations of land were worshiped for this additional reason. As time passed, certain mountains were associated with certain gods and therefore became holy. The ignorant and superstitious aborigines believed that caves led to the underworld, with its evil spirits and demons, in contrast with the mountains, which were identified with the later evolving concepts of good spirits and deities.
2014 85:1.5 След поклонението пред камъните се появи поклонение пред хълмовете и първите обекти на почитание станаха големите каменни формации[5]. Скоро хората започнаха да вярват в това, че боговете обитават в планините; това стана една от причините за поклонение пред планинските върхове[6]. С времето определени планинини започнаха да се свързват с определени богове, в резултат на което те станаха свещени. Невежите и суеверни аборигени вярваха, че пещерите водят към подземния свят обитаван от злите духове и демони в противоположност на планините, които се отъждествяваха с по-късните представи за добрите духове и божества.
2. WORSHIP OF PLANTS AND TREES
2. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД РАСТЕНИЯТА И ДЪРВЕТАТА
1955 85:2.1 Plants were first feared and then worshiped because of the intoxicating liquors which were derived therefrom. Primitive man believed that intoxication rendered one divine. There was supposed to be something unusual and sacred about such an experience. Even in modern times alcohol is known as “spirits.”
2014 85:2.1 В началото растенията предизвикваха страх; по-късно станаха обект на поклонение, доколкото от тях започнаха да получават опияняващи течности. Първобитните хора вярваха, че опиянението прави човека божествен. Смяташе се, че в такъв опит се съдържа нещо необичайно и свято. Даже в наше време спиртните напитки ги наричат "духове".
1955 85:2.3 The cults of tree worship are among the oldest religious groups. All early marriages were held under the trees, and when women desired children, they would sometimes be found out in the forest affectionately embracing a sturdy oak. Many plants and trees were venerated because of their real or fancied medicinal powers. The savage believed that all chemical effects were due to the direct activity of supernatural forces.
2014 85:2.3 Култовете на поклонение пред дървета се отнасят към най-древните религиозни явления. Всички ранни бракове се правеха под дърветата и когато жената искаше дете, съответно я намираха в гората, страстно прегръщаща могъщ дъб. Много растения и дървета биваха почитани поради действителните или въображаеми техни целителни свойства. Дивакът вярваше, че всички химически явления се обясняват с непосредственото действие на свръхестествени сили.
1955 85:2.4 Ideas about tree spirits varied greatly among different tribes and races. Some trees were indwelt by kindly spirits; others harbored the deceptive and cruel. The Finns believed that most trees were occupied by kind spirits. The Swiss long mistrusted the trees, believing they contained tricky spirits. The inhabitants of India and eastern Russia regard the tree spirits as being cruel. The Patagonians still worship trees, as did the early Semites. Long after the Hebrews ceased tree worship, they continued to venerate their various deities in the groves. Except in China, there once existed a universal cult of the tree of life.
2014 85:2.4 Сред разни племена и народи съществуваха най-различни представи за дървесните духове. В някои дървета обитаваха добри духове, в други - кошмарни и жестоки. Финландците вярваха в това, че повечето дървета са обител на добри духове. Швейцарците дълго не се доверяваха на дърветата предполагайки, че в тях обитават хитри духове. Обитателите на Индия и източна Русия смятаха дървесните духове за зли. В Патагония и досега се покланят на дървета; такъв култ имаше у древните семити. В продължение на много години след като древните евреи престанаха да се покланят на дървета, те продължаваха да почитат своите различни богове в горичките[8]. С изключение на Китай в целия свят някога е съществувал култ към дървото на живота[9].
1955 85:2.5 The belief that water or precious metals beneath the earth’s surface can be detected by a wooden divining rod is a relic of the ancient tree cults. The Maypole, the Christmas tree, and the superstitious practice of rapping on wood perpetuate certain of the ancient customs of tree worship and the later-day tree cults.
2014 85:2.5 Вярата в това, че подземните скъпоценни метали или вода могат да се откриват с помощта на "вълшебната" лоза е останка от култа към дърветата. Майското дърво, новогодишната елха и суеверното почукване на дърво увековечиха някои древни обичаи на поклонение към дървета и по-късни култове към дърветата.
1955 85:2.6 Many of these earliest forms of nature veneration became blended with the later evolving techniques of worship, but the earliest mind-adjutant-activated types of worship were functioning long before the newly awakening religious nature of mankind became fully responsive to the stimulus of spiritual influences.
2014 85:2.6 Много от тези най-древни форми на преклонение пред природата се сляха с появилите се по-късно методи на поклонение, но най-ранните типове поклонение, активирани от спомагателни духове на разума, действаха дълго преди пробуждащата се религиозна природа на човечеството да стане напълно възприемчива към стимула на духовното въздействие.
3. THE WORSHIP OF ANIMALS
3. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЖИВОТНИТЕ
1955 85:3.1 Primitive man had a peculiar and fellow feeling for the higher animals. His ancestors had lived with them and even mated with them. In southern Asia it was early believed that the souls of men came back to earth in animal form. This belief was a survival of the still earlier practice of worshiping animals.
2014 85:3.1 Първобитният човек изпитваше особено приятелско чувство към висшите животни. Неговите предци живееха и даже се съвокупляваха с тях. Още в древността в южна Азия вярваха в това, че душите на хората се връщат на земята като животни. Тази вяра беше остатък от още по-ранната практика на поклонение пред животните.
1955 85:3.2 Early men revered the animals for their power and their cunning. They thought the keen scent and the farseeing eyes of certain creatures betokened spirit guidance. The animals have all been worshiped by one race or another at one time or another. Among such objects of worship were creatures that were regarded as half human and half animal, such as centaurs and mermaids.
2014 85:3.2 Древните хора почитаха животните заради тяхната сила и хитрост. Те предполагаха, че острото обоняние и зрение на някои създания служат като признак за това, че им помагат духове. В едно или друго време всички раси се покланяха на животни. Сред обектите на поклонение бяха създания, които се смятаха за полухора и полуживотни - например кентаври и русалки.
1955 85:3.3 The Hebrews worshiped serpents down to the days of King Hezekiah, and the Hindus still maintain friendly relations with their house snakes. The Chinese worship of the dragon is a survival of the snake cults. The wisdom of the serpent was a symbol of Greek medicine and is still employed as an emblem by modern physicians. The art of snake charming has been handed down from the days of the female shamans of the snake love cult, who, as the result of daily snake bites, became immune, in fact, became genuine venom addicts and could not get along without this poison.
2014 85:3.3 Древните евреи се покланяха на змиите чак до времената на Езекия, а индусите и днес поддържат дружески отношения със своите домашни змии[10]. Поклонението на дракона сред китайците е остатък от култа към змията. Змийската мъдрост беше символ на гръцките лекари и досега служи като емблема на съвременната медицина. Изкуството на заклинанията на змиите се предава от времената на шаманките, привързани към култа на любов към змиите, в които в резултат на ежедневните змийски ухапвания се изработваше имунитет - фактически истинска зависимост към отровата, без която вече не можеха.
1955 85:3.4 The worship of insects and other animals was promoted by a later misinterpretation of the golden rule—doing to others (every form of life) as you would be done by. The ancients once believed that all winds were produced by the wings of birds and therefore both feared and worshiped all winged creatures. The early Nordics thought that eclipses were caused by a wolf that devoured a portion of the sun or moon. The Hindus often show Vishnu with a horse’s head. Many times an animal symbol stands for a forgotten god or a vanished cult. Early in evolutionary religion the lamb became the typical sacrificial animal and the dove the symbol of peace and love.
2014 85:3.4 Поклонението пред насекоми и други животни способства по-късно за грешно разбиране на златното правило - да се постъпва с другите (с всички форми на живот) така, както бихте искали да постъпват с вас. Някога древните хора вярваха в това, че вятъра се предизвиква от крилата на птиците и затова се бояха от всички крилати създания и им се покланяха. Древните скандинавци смятаха, че причината за затъмненията беше вълка, изяждащ част от слънцето или луната. Индусите често изобразяват Вишну с конска глава. Често символичното изображение на животното олицетворява забравен бог или изчезнал култ. Още на ранния стадий на развитието на еволюционната религия агнето стана типично жертвено животно, а гълъба - символ на мира и любовта[11][12].
1955 85:3.5 In religion, symbolism may be either good or bad just to the extent that the symbol does or does not displace the original worshipful idea. And symbolism must not be confused with direct idolatry wherein the material object is directly and actually worshiped.
2014 85:3.5 В религията символиката може да бъде полезна или вредна в зависимост от това доколко тя замества или не замества изначалната идея за поклонението. При това символиката не бива да се бърка с прякото идолопоклонство, при което материалният обект е непосредственият и действителен обект на поклонение.
4. WORSHIP OF THE ELEMENTS
4. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД СТИХИИТЕ
1955 85:4.1 Mankind has worshiped earth, air, water, and fire. The primitive races venerated springs and worshiped rivers. Even now in Mongolia there flourishes an influential river cult. Baptism became a religious ceremonial in Babylon, and the Greeks practiced the annual ritual bath. It was easy for the ancients to imagine that the spirits dwelt in the bubbling springs, gushing fountains, flowing rivers, and raging torrents. Moving waters vividly impressed these simple minds with beliefs of spirit animation and supernatural power. Sometimes a drowning man would be refused succor for fear of offending some river god.
2014 85:4.1 Човечеството се покланяше на земята, въздуха, водата и огъня. Първобитните раси почитаха ручеите и се покланяха на реките. В Монголия и досега процъфтява могъщия култ към реката. Умиването стана религиозен обред във Вавилон, а гърците ежегодно устройваха ритуално къпане[13]. На древните хора беше лесно да си представят, че духовете обитават в ромолящия ручей, в бликащия фонтан, в течащата река и в бурния поток. Движещата се вода правеше силно впечатление на тези наивни създания внушавайки им вяра в това, че тя оживява под действието на духове и свръхестествени сили[14]. Понякога на потъващия човек му отказваха помощ от страх, че ще оскърбят някой речен бог.
1955 85:4.2 Many things and numerous events have functioned as religious stimuli to different peoples in different ages. A rainbow is yet worshiped by many of the hill tribes of India. In both India and Africa the rainbow is thought to be a gigantic celestial snake; Hebrews and Christians regard it as “the bow of promise.” Likewise, influences regarded as beneficent in one part of the world may be looked upon as malignant in other regions. The east wind is a god in South America, for it brings rain; in India it is a devil because it brings dust and causes drought. The ancient Bedouins believed that a nature spirit produced the sand whirls, and even in the times of Moses belief in nature spirits was strong enough to insure their perpetuation in Hebrew theology as angels of fire, water, and air.
2014 85:4.2 В разни времена и в различните народи религиозни стимули бяха най-разнообразни предмети и събития. Много племена в Индия и досега се покланят на дъгата. И в Индия и в Африка хората предполагат, че дъгата е гигантска небесна змия; както юдеите, така и християните я смятат за "знамение на завета"[15]. Точно така влиянията, които на едно място се смятат за благотворни, на други места могат да се разглеждат като пагубни. В Южна Америка Източният вятър е благо, защото носи дъжд; в Индия той е дявол, тъй като носи прах и засушаване. Древните бедуини вярваха в това, че един от природните духове предизвиква пясъчни бури и даже във времената на Моисей вярата в природни духове беше достатъчно силна, за да ги увековечи в древноевропейската теология като ангели на огъня, водата и въздуха[16][17][18].
1955 85:4.3 Clouds, rain, and hail have all been feared and worshiped by numerous primitive tribes and by many of the early nature cults. Windstorms with thunder and lightning overawed early man. He was so impressed with these elemental disturbances that thunder was regarded as the voice of an angry god. The worship of fire and the fear of lightning were linked together and were widespread among many early groups.
2014 85:4.3 Мъглата, дъждът и градушката бяха обекти на поклонение сред много първобитни племена и култове към природата[19][20][21]. Бурите - с техния гръм и мълнии, внушаваха на ранния човек благоговеен страх. Него дотолкова го поразяваха тези стихийни вълнения, че той смяташе гърма за гласа на разгневен бог[22]. Поклонението пред огъня и страха от мълнията бяха свързани едно с друго и широко разпространени сред много древни групи.
1955 85:4.4 Fire was mixed up with magic in the minds of primitive fear-ridden mortals. A devotee of magic will vividly remember one positive chance result in the practice of his magic formulas, while he nonchalantly forgets a score of negative results, out-and-out failures. Fire reverence reached its height in Persia, where it long persisted. Some tribes worshiped fire as a deity itself; others revered it as the flaming symbol of the purifying and purging spirit of their venerated deities. Vestal virgins were charged with the duty of watching sacred fires, and in the twentieth century candles still burn as a part of the ritual of many religious services.
2014 85:4.4 В съзнанието на обхванатите от страх първобитни смъртни страхът от огъня се смесваше с магията[23]. Поклонникът на магията живо помнеше един случай на положителен резултат от сътворението на магически заклинания, напълно забравяйки цял ред отрицателни резултати, пълни провали. Почитането на огъня достигна своя връх в Персия, където то се запази в течение на дълго време. Някои племена се покланяха на огъня като на същинско божество, други го почитаха като пламтящ символ на очистващия дух на почитаните от тях божества. Да следят за свещения огън поръчваха на весталките - и в двадесети век, както и преди, свещите горят като част от ритуала на много религиозни служби[24].
5. WORSHIP OF THE HEAVENLY BODIES
5. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА
1955 85:5.1 The worship of rocks, hills, trees, and animals naturally developed up through fearful veneration of the elements to the deification of the sun, moon, and stars. In India and elsewhere the stars were regarded as the glorified souls of great men who had departed from the life in the flesh. The Chaldean star cultists considered themselves to be the children of the sky father and the earth mother.
2014 85:5.1 Поклонението премина през естествен път на развитие - от камъните, хълмовете, дърветата и животните, през стадия на боязливото почитание пред стихиите, към обожествяването на слънцето, луната и звездите. В Индия и други места звездите се смятаха за прославени души на велики хора отишли си от живота в плът. Халдейските привърженици на култа към звездите се смятаха за деца на бащата-небе и майката-земя.
1955 85:5.2 Moon worship preceded sun worship. Veneration of the moon was at its height during the hunting era, while sun worship became the chief religious ceremony of the subsequent agricultural ages. Solar worship first took extensive root in India, and there it persisted the longest. In Persia sun veneration gave rise to the later Mithraic cult. Among many peoples the sun was regarded as the ancestor of their kings. The Chaldeans put the sun in the center of “the seven circles of the universe.” Later civilizations honored the sun by giving its name to the first day of the week.
2014 85:5.2 Поклонението пред луната предшестваше поклонението пред слънцето. Почитанието на луната достигна своето висше развитие в ерата на лова, а поклонението пред слънцето стана главен религиозен обряд в последващата епоха на земеделие. За пръв път поклонението пред слънцето получи широко разпространение в Индия и тук то се запазваше по-дълго от всякъде. В Персия почитанието пред слънцето впоследствие породи култа към Митрата. В много народи слънцето се смяташе за прародител на техните царе. Халдеите поставяха слънцето в центъра на "седемте кръга на вселената". По-късните цивилизации наричаха в чест на слънцето първия ден от седмицата.
1955 85:5.3 The sun god was supposed to be the mystic father of the virgin-born sons of destiny who ever and anon were thought to be bestowed as saviors upon favored races. These supernatural infants were always put adrift upon some sacred river to be rescued in an extraordinary manner, after which they would grow up to become miraculous personalities and the deliverers of their peoples.
2014 85:5.3 За Бог на слънцето се смяташе мистичния баща на непорочно заченатите синове на предначертаната съдба; предполагаха, че такива синове периодически ги изпращат като спасители, като дар на избрани раси. Тези свръхестествени младенци винаги ги пускаха по течението на една от свещените реки, а след това по някакъв удивителен начин ги спасяваха, след което те израстваха, за да станат чудотворни личности и спасители на своите народи[25].
6. WORSHIP OF MAN
6. ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЧОВЕКА
1955 85:6.1 Having worshiped everything else on the face of the earth and in the heavens above, man has not hesitated to honor himself with such adoration. The simple-minded savage makes no clear distinction between beasts, men, and gods.
2014 85:6.1 Поклонил се на всичко и всички на земята и на небето, човекът без колебание удостои с такова обожание и самия себе си. Простодушният дивак не прави ясна разлика между животните, хората и боговете.
1955 85:6.2 Early man regarded all unusual persons as superhuman, and he so feared such beings as to hold them in reverential awe; to some degree he literally worshiped them. Even having twins was regarded as being either very lucky or very unlucky. Lunatics, epileptics, and the feeble-minded were often worshiped by their normal-minded fellows, who believed that such abnormal beings were indwelt by the gods. Priests, kings, and prophets were worshiped; the holy men of old were looked upon as inspired by the deities.
2014 85:6.2 В древността всички необичайни хора се смятаха за свръххора, които внушаваха такъв страх, че на тях гледаха с благоговеен ужас; до известна степен буквално им се покланяха. Даже раждането на близнаци се смяташе или за изключително щастливо, или за изключително нещастно събитие. Лунатиците, епилептиците и слабоумните често бяха обект на поклонение за своите нормални събратя, които предполагаха, че такива ненормални същества служат за обител на боговете. Покланяха се на жреците, царете и пророците; в древността вярваха, че святостта на благочестивите хора им е изпратена от божествата.
1955 85:6.3 Tribal chiefs died and were deified. Later, distinguished souls passed on and were sainted. Unaided evolution never originated gods higher than the glorified, exalted, and evolved spirits of deceased humans. In early evolution religion creates its own gods. In the course of revelation the Gods formulate religion. Evolutionary religion creates its gods in the image and likeness of mortal man; revelatory religion seeks to evolve and transform mortal man into the image and likeness of God.
2014 85:6.3 Когато умираха племенните вождове, причисляваха ги към божествата. По-късно, когато изтъкнати души напускаха този свят, ги причисляваха към лика на светиите. Без странична помощ еволюцията никога не би пораждала богове, които да превъзхождат прославените, възвишени и високоразвити духове на починалите смъртни. В периода на ранната еволюция религията твореше своите собствени Богове. Еволюционната религия твори своите собствени богове по образ и подобие на смъртния човек; богооткровената религия се стреми към развитието и възвисяването на смъртния човек по образ и подобие на Бога.
1955 85:6.4 The ghost gods, who are of supposed human origin, should be distinguished from the nature gods, for nature worship did evolve a pantheon—nature spirits elevated to the position of gods. The nature cults continued to develop along with the later appearing ghost cults, and each exerted an influence upon the other. Many religious systems embraced a dual concept of deity, nature gods and ghost gods; in some theologies these concepts are confusingly intertwined, as is illustrated by Thor, a ghost hero who was also master of the lightning.
2014 85:6.4 Боговете-духове, имащи привидно човешки произход, следва да се отличават от природните богове, тъй като поклонението пред природата действително доведе до появата на пантеон - природни духове, възвисени до положението на богове. Култовете към природата продължаваха да се развиват наред с появилите се по-късно култове към духовете, оказвайки си взаимно влияние. Много религиозни системи включваха двойнствена представа за божествата - природни богове и богове-духове. В някои теологии тези представи по заплетен начин се преплитат, което се вижда от примера с Тор - героят-дух, който също така бил и властелин на мълниите.
1955 85:6.5 But the worship of man by man reached its height when temporal rulers commanded such veneration from their subjects and, in substantiation of such demands, claimed to have descended from deity.
2014 85:6.5 Но поклонението пред човека достигна своя апогей, когато временните представители започнаха да изискват подобно благоговение от своите подчинени и, в потвърждение на такива изисквания, да заявяват за своя божествен произход.
7. THE ADJUTANTS OF WORSHIP AND WISDOM
7. СПОМАГАТЕЛНИТЕ ДУХОВЕ НА ПОКЛОНЕНИЕТО И МЪДРОСТТА
1955 85:7.1 Nature worship may seem to have arisen naturally and spontaneously in the minds of primitive men and women, and so it did; but there was operating all this time in these same primitive minds the sixth adjutant spirit, which had been bestowed upon these peoples as a directing influence of this phase of human evolution. And this spirit was constantly stimulating the worship urge of the human species, no matter how primitive its first manifestations might be. The spirit of worship gave definite origin to the human impulse to worship, notwithstanding that animal fear motivated the expression of worshipfulness, and that its early practice became centered upon objects of nature.
2014 85:7.1 Може на някого да се стори, че поклонението пред природата е възникнало естествено и непроизволно в съзнанието на първобитните мъже и жени. Така беше. Но в течение на цялото това време в същото това примитивно съзнание действаше шестия спомагателен дух, посветен на тези народи като направляващо влияние на съответната степен на еволюцията на човека. Този дух постоянно пробуждаше в човешките раси стремеж към поклонението, колкото и примитивни да бяха първите му форми. Духът на поклонението положи явно начало на стремежа на човека към поклонение независимо от това, че подбуждащата сила на този стремеж беше животинския страх и че първите му проявления бяха съсредоточени върху обектите на природата.
1955 85:7.2 You must remember that feeling, not thinking, was the guiding and controlling influence in all evolutionary development. To the primitive mind there is little difference between fearing, shunning, honoring, and worshiping.
2014 85:7.2 Вие трябва да помните, че направляващ и определящ фактор за всяко еволюционно развитие е чувството, а не мисълта. За примитивното съзнание чувствата на страх, опасност, почитание и поклонение се отличават слабо едно от друго.
1955 85:7.3 When the worship urge is admonished and directed by wisdom—meditative and experiential thinking—it then begins to develop into the phenomenon of real religion. When the seventh adjutant spirit, the spirit of wisdom, achieves effective ministration, then in worship man begins to turn away from nature and natural objects to the God of nature and to the eternal Creator of all things natural.
2014 85:7.3 Когато стремежът към поклонение се наставлява и направлява от мъдростта - съзерцателното и емпирично мислене, тогава поклонението започва да се превръща във феномен на истинската религия. Когато служенето на седмия спомагателен дух - духът на мъдростта става ефективно, тогава в своето поклонение човекът започва да се отвръща от природата и природните обекти и обръща своя поглед към Бога на природата и вечния Създател на всички природни неща.
1955 85:7.4 [Presented by a Brilliant Evening Star of Nebadon.]
2014 85:7.4 [Представено от Ярка Вечерна Звезда на Небадон.]
| Документ 84. Бракът и семейният живот |
Индекс
Единична версия |
Документ 86. Ранната еволюция на религията |