Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
MARRIAGE AND FAMILY LIFE
БРАКЪТ И СЕМЕЙНИЯТ ЖИВОТ
1955 84:0.1 MATERIAL necessity founded marriage, sex hunger embellished it, religion sanctioned and exalted it, the state demanded and regulated it, while in later times evolving love is beginning to justify and glorify marriage as the ancestor and creator of civilization’s most useful and sublime institution, the home. And home building should be the center and essence of all educational effort.
2014 84:0.1 МАТЕРИАЛНАТА необходимост създаде брака, половото желание го украси, религията го санкционира и възвиси, държавата се нуждаеше от него и го регулира, а в последващите времена еволюиращата любов започва да узаконява и прославя брака като предшественик и създател на най-полезната и възвишена институция на цивилизацията — семейството. Създаването на семейство трябва да бъде централна част и същност на цялата възпитателна дейност.
1955 84:0.2 Mating is purely an act of self-perpetuation associated with varying degrees of self-gratification; marriage, home building, is largely a matter of self-maintenance, and it implies the evolution of society. Society itself is the aggregated structure of family units. Individuals are very temporary as planetary factors—only families are continuing agencies in social evolution. The family is the channel through which the river of culture and knowledge flows from one generation to another.
2014 84:0.2 Съвкуплението е само акт за запазване на вида, свързан с една или друга степен на самонаслаждение; бракът, създаването на семейство в значителна степен се отнасят към самоосигуряването и подразбират еволюцията на обществото. Самото общество е съвкупна структура, състояща се от семейни единици. Индивидите са крайно преходни като планетарни фактори; само семейството е възобновяващо средство на социалната еволюция. Семейството — това е русло, по което реката на културата и знанието тече от едно поколение към друго.
1955 84:0.3 The home is basically a sociologic institution. Marriage grew out of co-operation in self-maintenance and partnership in self-perpetuation, the element of self-gratification being largely incidental. Nevertheless, the home does embrace all three of the essential functions of human existence, while life propagation makes it the fundamental human institution, and sex sets it off from all other social activities.
2014 84:0.3 Семейството по принцип е социална институция. Бракът възникна от сътрудничеството в самосъхранение и съвместното продължаване на рода, при което елементът самонаслаждение беше в значителна степен случаен. При все това семейството действително обединява всичките три функции на човешкото съществуване, докато продължаването на живота го прави основна човешка институция, а половите отношения го отделят от всички останали видове социални дейности.
1. PRIMITIVE PAIR ASSOCIATIONS
1. ПЪРВОБИТНИТЕ ВРЪЗКИ ПО ДВОЙКИ
1955 84:1.1 Marriage was not founded on sex relations; they were incidental thereto. Marriage was not needed by primitive man, who indulged his sex appetite freely without encumbering himself with the responsibilities of wife, children, and home.
2014 84:1.1 Бракът не беше основан на половите сношения — те имаха второстепенно значение. Първобитният човек не се нуждаеше от брак, тъй като удовлетворяваше половата си страст свободно, без да се обременява с отговорността към жена, деца и дом.
1955 84:1.2 Woman, because of physical and emotional attachment to her offspring, is dependent on co-operation with the male, and this urges her into the sheltering protection of marriage. But no direct biologic urge led man into marriage—much less held him in. It was not love that made marriage attractive to man, but food hunger which first attracted savage man to woman and the primitive shelter shared by her children.
2014 84:1.2 Поради физическата си и емоционална привързаност към своите деца жената зависи от сътрудничеството на мъжа, което я подбужда да търси надеждна защита в брака. Що се отнася до мъжете, то никаква представа за биологичното влечение не ги водеше към брак, а още повече — да ги задържа в него. Бракът стана привлекателен за мъжете не благодарение на любовта, а в резултат от глада, който за пръв път доведе дивака до жената — до това примитивно укритие, което тя делеше със своите деца.
1955 84:1.3 Marriage was not even brought about by the conscious realization of the obligations of sex relations. Primitive man comprehended no connection between sex indulgence and the subsequent birth of a child. It was once universally believed that a virgin could become pregnant. The savage early conceived the idea that babies were made in spiritland; pregnancy was believed to be the result of a woman’s being entered by a spirit, an evolving ghost. Both diet and the evil eye were also believed to be capable of causing pregnancy in a virgin or unmarried woman, while later beliefs connected the beginnings of life with the breath and with sunlight.
2014 84:1.3 Причина за брака стана не осъзнаването на отговорностите, които се установяват от половите отношения. Първобитният човек не разбираше връзките между половия акт и последващото раждане на дете. Някога мнозина вярваха в това, че девственицата е способна да забременее. Още в дълбока древност в дивака се появи мисъл за това, че младенците се създават в света на духовете; смяташе се, че бременността е резултат от вселяването в жената на дух — на развиваща се душа. Освен това се смяташе и че бременността на девственицата или неомъжената жена може да се предизвика с диета и урочасване; впоследствие зараждането на живота започна да се свързва с дишането и слънчевата светлина[1].
1955 84:1.4 Many early peoples associated ghosts with the sea; hence virgins were greatly restricted in their bathing practices; young women were far more afraid of bathing in the sea at high tide than of having sex relations. Deformed or premature babies were regarded as the young of animals which had found their way into a woman’s body as a result of careless bathing or through malevolent spirit activity. Savages, of course, thought nothing of strangling such offspring at birth.
2014 84:1.4 Много древни народи смятаха, че духовете са свързани с морето, затова девствениците бяха така жестоко ограничавани в къпането: младите жени много повече се бояха от къпането при прилив, отколкото от половите сношения. Уродите и недоносените се смятаха за потомци на животни, които са проникнали в тялото на жената вследствие на невнимателно къпане или в резултат на интригите на зли духове. Естествено, диваците, без да се замислят, душаха такива потомци при раждането им.
1955 84:1.5 The first step in enlightenment came with the belief that sex relations opened up the way for the impregnating ghost to enter the female. Man has since discovered that father and mother are equal contributors of the living inheritance factors which initiate offspring. But even in the twentieth century many parents still endeavor to keep their children in more or less ignorance as to the origin of human life.
2014 84:1.5 Първата крачка по пътя към просвещението стана вярата в това, че половите отношения откриват пътя за проникване в жената на оплодотворяващия дух. Оттогава човекът откри, че бащата и майката в равна степен жертват живи наследствени фактори, водещи към зачатието на потомство. Но даже в двадесети век много родители в една или друга степен, както преди, се опитват да държат своите деца в неведение относно произхода на човешкия живот.
1955 84:1.6 A family of some simple sort was insured by the fact that the reproductive function entails the mother-child relationship. Mother love is instinctive; it did not originate in the mores as did marriage. All mammalian mother love is the inherent endowment of the adjutant mind-spirits of the local universe and is in strength and devotion always directly proportional to the length of the helpless infancy of the species.
2014 84:1.6 Известно подобие на семейство се осигуряваше от факта, че репродуктивната функция влече след себе си отношенията между майката и детето. Майчинската любов е инстинктивна; за разлика от брака тя не се поражда от нравите. При всички млекопитаещи майчинската любов е вродено свойство, дар на спомагателните духове на разума на локалната вселена. По своята сила и преданост такава любов винаги е право пропорционална на продължителността на периода на безпомощност на детето.
1955 84:1.7 The mother and child relation is natural, strong, and instinctive, and one which, therefore, constrained primitive women to submit to many strange conditions and to endure untold hardships. This compelling mother love is the handicapping emotion which has always placed woman at such a tremendous disadvantage in all her struggles with man. Even at that, maternal instinct in the human species is not overpowering; it may be thwarted by ambition, selfishness, and religious conviction.
2014 84:1.7 Отношенията между майката и детето са естествени, стабилни и устойчиви; природата на тези отношения е такава, че те принуждаваха първобитните жени да се подчиняват на много необичайни условия и да претърпяват неизказани трудности. Непреодолимото чувство на майчинска любов е препятствие, което винаги е поставяло жената в изключително неизгодно положение във всичките ú сблъсъци с мъжа. Но това не прави майчинския инстинкт на човека всесилен: него могат да го подтиснат честолюбието, егоизмът и религиозните убеждения.
1955 84:1.8 While the mother-child association is neither marriage nor home, it was the nucleus from which both sprang. The great advance in the evolution of mating came when these temporary partnerships lasted long enough to rear the resultant offspring, for that was homemaking.
2014 84:1.8 Макар че връзката майка и дете не е нито брак, нито семейство, тя е ядро, от което възникват и едното, и другото. Огромният прогрес в еволюцията на брачните отношения настъпи тогава, когато временните двойки започнаха да се запазват достатъчно дълго, за да отгледат потомство, тъй като това беше вече създаване на семейство.
1955 84:1.9 Regardless of the antagonisms of these early pairs, notwithstanding the looseness of the association, the chances for survival were greatly improved by these male-female partnerships. A man and a woman, co-operating, even aside from family and offspring, are vastly superior in most ways to either two men or two women. This pairing of the sexes enhanced survival and was the very beginning of human society. The sex division of labor also made for comfort and increased happiness.
2014 84:1.9 Независимо от антагонизма на тези ранни двойки, независимо от неустойчивостта на връзките партньорските отношения между мъже и жени значително повишиха шансовете за преживяване. В сътрудничество мъжът и жената, даже ако не се смятат семейството и потомството, в много отношения значително превъзхождат както двама мъже, така и две жени. Такова образуване на полови двойки подобри преживяемостта; именно с него започна човешкото общество. Освен това разделението на труда по полов признак повиши комфорта и направи хората по-щастливи.
2. THE EARLY MOTHER-FAMILY
2. РАННИЯТ МАТРИАРХАТ
1955 84:2.1 The woman’s periodic hemorrhage and her further loss of blood at childbirth early suggested blood as the creator of the child (even as the seat of the soul) and gave origin to the blood-bond concept of human relationships. In early times all descent was reckoned in the female line, that being the only part of inheritance which was at all certain.
2014 84:2.1 Още в дълбока древност периодичните кръвотечения при жените и загубата на нейната кръв при раждането внушиха мисълта за това, че кръвта е творец на детето (както и обител на душата), и породиха понятието за кръвно родство между хората[2]. На ранния етап на еволюцията родословието се водеше само по майчина линия, тъй като само за едната страна на наследствеността можеше да се съди поне с някаква определеност.
1955 84:2.2 The primitive family, growing out of the instinctive biologic blood bond of mother and child, was inevitably a mother-family; and many tribes long held to this arrangement. The mother-family was the only possible transition from the stage of group marriage in the horde to the later and improved home life of the polygamous and monogamous father-families. The mother-family was natural and biologic; the father-family is social, economic, and political. The persistence of the mother-family among the North American red men is one of the chief reasons why the otherwise progressive Iroquois never became a real state.
2014 84:2.2 Първобитното семейство, произхождащо от инстинктивната и биологична кръвна връзка на майката с детето, неизбежно се основаваше на матриархата; и много племена дълго време се придържаха към тази практика. Матриархатът беше
1955 84:2.3 Under the mother-family mores the wife’s mother enjoyed virtually supreme authority in the home; even the wife’s brothers and their sons were more active in family supervision than was the husband. Fathers were often renamed after their own children.
2014 84:2.3 единственият възможен вариант за преход от стадния групов брак към по-късния и подобрен семеен живот на полигамния и моногамен патриархат. Матриархатът служеше за естествена биологична форма на семейство; патриархатът е нейната социална, икономическа и политическа форма. Дългото съществуване на матриархата при червения човек в Северна Америка е една от основните причини, обясняващи защо високоразвитите в останалите отношения ирокези така и не създадоха истинска държава. При матриархата от практически висшата власт в дома се ползваше майката на жената; даже братята на жената и техните синове вземаха по-активно участие във воденето на семейните дела, отколкото мъжът. Бащите често ги преименуваха в чест на собствените им деца.
1955 84:2.4 The earliest races gave little credit to the father, looking upon the child as coming altogether from the mother. They believed that children resembled the father as a result of association, or that they were “marked” in this manner because the mother desired them to look like the father. Later on, when the switch came from the mother-family to the father-family, the father took all credit for the child, and many of the taboos on a pregnant woman were subsequently extended to include her husband. The prospective father ceased work as the time of delivery approached, and at childbirth he went to bed, along with the wife, remaining at rest from three to eight days. The wife might arise the next day and engage in hard labor, but the husband remained in bed to receive congratulations; this was all a part of the early mores designed to establish the father’s right to the child.
2014 84:2.4 Най-древните раси почти не признаваха ролята на бащата, предполагайки, че детето произхожда изцяло от майката. Те смятаха, че децата напомнят на бащата поради близостта си с него, тъй като вярваха в това, че децата са «маркирани» така поради това, че майката иска те да приличат на бащата. По-късно, при прехода от матриархата към патриархата, цялата заслуга за появата на детето бащата започна да приписва на себе си и много табута, засягащи бременната жена, впоследствие се разпространиха и върху нейния мъж. Когато се приближаваше срокът за раждането, бъдещият баща спираше да работи, а с началото на раждането той, както и жената, лягаха в постелята, прекарвайки там три до осем дни. За разлика от жената, която можеше да стане на следващия ден, за да се заеме с тежка работа, мъжът оставаше в постелята и приемаше поздравления; всичко това беше част от ранните нрави, насочени към това, да се утвърди правото на бащата върху детето.
1955 84:2.5 At first, it was the custom for the man to go to his wife’s people, but in later times, after a man had paid or worked out the bride price, he could take his wife and children back to his own people. The transition from the mother-family to the father-family explains the otherwise meaningless prohibitions of some types of cousin marriages while others of equal kinship are approved.
2014 84:2.5 Отначало мъжът обикновено отиваше да живее в клана на жената, но в по-късни времена — след като мъжът изплатеше назначената за невестата сума или я отработеше — той можеше да взема жената и децата в своя род. С прехода от матриархат към патриархат се обясняват изглеждащите в други условия безсмислени забрани на едни типове бракове между братовчеди, докато други бракове при такава степен на родство бяха разрешени.
1955 84:2.6 With the passing of the hunter mores, when herding gave man control of the chief food supply, the mother-family came to a speedy end. It failed simply because it could not successfully compete with the newer father-family. Power lodged with the male relatives of the mother could not compete with power concentrated in the husband-father. Woman was not equal to the combined tasks of childbearing and of exercising continuous authority and increasing domestic power. The oncoming of wife stealing and later wife purchase hastened the passing of the mother-family.
2014 84:2.6 С отмирането на нравите от ловния период, когато занимаването със скотовъдство позволи на мъжа да контролира основния източник на храна, матриархатът бързо отмина в миналото. Така стана просто затова, защото матриархатът не можеше успешно да се конкурира с по-новата структура на патриархата. Властта на мъжете, явяващи се роднини на майката, не можеше да съперничи с властта, съсредоточена в мъжа-баща. На жената не беше по силите да съвместява бременността с всяко ръководство на текущите дела и нарастващите домашни пълномощия. Появата на практиките кражба, а по-късно — закупуване на жената, ускори отмирането на матриархата.
1955 84:2.7 The stupendous change from the mother-family to the father-family is one of the most radical and complete right-about-face adjustments ever executed by the human race. This change led at once to greater social expression and increased family adventure.
2014 84:2.7 Епохалният преход от матриархата към патриархата е едно от най-радикалните и резки преобразувания, осъществени някога от човешкия род. Тази промяна веднага доведе до усилването на социалната активност и ускори еволюцията на семейството.
3. THE FAMILY UNDER FATHER DOMINANCE
3. СЕМЕЙСТВОТО В ЕПОХАТА НА ПАТРИАРХАТА
1955 84:3.1 It may be that the instinct of motherhood led woman into marriage, but it was man’s superior strength, together with the influence of the mores, that virtually compelled her to remain in wedlock. Pastoral living tended to create a new system of mores, the patriarchal type of family life; and the basis of family unity under the herder and early agricultural mores was the unquestioned and arbitrary authority of the father. All society, whether national or familial, passed through the stage of the autocratic authority of a patriarchal order.
2014 84:3.1 Възможно е инстинктът на майчинството да водеше жената до съпружеството, но именно голямата сила на мъжете в съчетание с въздействието на нравите фактически я принуждаваше да остава в брака. Пастирският начин на живот водеше към създаването на нова система от нрави — патриархалното семейство; и основа на единството на семейството в периода на господство на нравите, присъщи на епохата на скотовъдството и ранното земеделие, беше деспотичната и безпрекословна власт на бащата. Всяко общество, било то национално или родово, премина през стадия на автократичната патриархална власт.
1955 84:3.2 The scant courtesy paid womankind during the Old Testament era is a true reflection of the mores of the herdsmen. The Hebrew patriarchs were all herdsmen, as is witnessed by the saying, “The Lord is my Shepherd.”
1955 84:3.3 But man was no more to blame for his low opinion of woman during past ages than was woman herself. She failed to get social recognition during primitive times because she did not function in an emergency; she was not a spectacular or crisis hero. Maternity was a distinct disability in the existence struggle; mother love handicapped women in the tribal defense.
2014 84:3.3 Но мъжът беше не повече виновен за невисокото мнение за жената, битуващо в миналите епохи отколкото самата жена. Тя не можа да завоюва социално признание в първобитните времена, тъй като не действаше в изключителни положения — не извършваше ефективни подвизи и не проявяваше героизъм в кризисни ситуации. Майчинството беше явно препятствие в борбата за оцеляване; майчинската любов правеше от жените лоши защитнички на племето.
1955 84:3.4 Primitive women also unintentionally created their dependence on the male by their admiration and applause for his pugnacity and virility. This exaltation of the warrior elevated the male ego while it equally depressed that of the female and made her more dependent; a military uniform still mightily stirs the feminine emotions.
2014 84:3.4 Освен това първобитната жена неосъзнато попадаше в зависимост от мъжа, възхищавайки се от неговата войнственост и мъжественост. Такова прославяне на война усилваше мъжкото тщеславие, в равна степен подтискайки тщеславието на жената и правейки я по-зависима. Военната униформа и днес предизвиква трепет в женското сърце.
1955 84:3.5 Among the more advanced races, women are not so large or so strong as men. Woman, being the weaker, therefore became the more tactful; she early learned to trade upon her sex charms. She became more alert and conservative than man, though slightly less profound. Man was woman’s superior on the battlefield and in the hunt; but at home woman has usually outgeneraled even the most primitive of men.
2014 84:3.5 Сред най-развитите раси жените не са така едри и силни като мъжете. Бидейки по-слаба, жената ставаше по-тактична. Тя бързо се научи да използва своята полова привлекателност. Тя стана по-внимателна и консервативна, отколкото мъжът, макар и по-лекомислена. Мъжът превъзхождаше жената на бойното поле и в лова, но от памтивека губеше от жената в домашните сражения.
1955 84:3.6 The herdsman looked to his flocks for sustenance, but throughout these pastoral ages woman must still provide the vegetable food. Primitive man shunned the soil; it was altogether too peaceful, too unadventuresome. There was also an old superstition that women could raise better plants; they were mothers. In many backward tribes today, the men cook the meat, the women the vegetables, and when the primitive tribes of Australia are on the march, the women never attack game, while a man would not stoop to dig a root.
2014 84:3.6 Скотовъдеца го хранеше неговото стадо, но в продължение на пастирската епоха на жената ú се налагаше да осигурява растителна храна. Първобитният човек странеше от земята: тя беше твърде мирна, твърде непривлекателна. Освен това битуваше отдавнашното суеверие, съгласно което жената — като майка от майката природа, отглежда по-богата реколта. Днес в много от изостаналите племена мъжете приготвят месо, а жените — зеленчуци, и когато примитивните австралийски племена се намират на път, жените никога не се докосват до дивеч, а мъжете не се спират, за да изкопават корени.
1955 84:3.7 Woman has always had to work; at least right up to modern times the female has been a real producer. Man has usually chosen the easier path, and this inequality has existed throughout the entire history of the human race. Woman has always been the burden bearer, carrying the family property and tending the children, thus leaving the man’s hands free for fighting or hunting.
2014 84:3.7 На жената винаги се е налагало да работи; поне до днешните времена жената беше истински производител. Мъжът обикновено избираше по-лесния път и това неравенство съществуваше в продължение на цялата история на човешкия род. На жените винаги лягаше тежък товар: те носеха семейната собственост и се грижеха за децата, освобождавайки мъжа за сражения или лов.
1955 84:3.8 Woman’s first liberation came when man consented to till the soil, consented to do what had theretofore been regarded as woman’s work. It was a great step forward when male captives were no longer killed but were enslaved as agriculturists. This brought about the liberation of woman so that she could devote more time to homemaking and child culture.
2014 84:3.8 Първото освобождаване на жената настъпи, когато мъжът се съгласи да обработва земята — съгласи се да изпълнява работа, която преди това се смяташе за женска. Огромна крачка напред беше направена тогава, когато пленниците от мъжки пол престанаха да ги убиват и започнаха да ги превръщат в роби — в селскостопански работници. Това доведе до освобождаване на жената, която получи възможност да отделя повече време за създаването на домашното огнище и възпитаване на децата.
1955 84:3.9 The provision of milk for the young led to earlier weaning of babies, hence to the bearing of more children by the mothers thus relieved of their sometimes temporary barrenness, while the use of cow’s milk and goat’s milk greatly reduced infant mortality. Before the herding stage of society, mothers used to nurse their babies until they were four and five years old.
2014 84:3.9 Осигуряването на по-малките деца с мляко от животните доведе до по-ранно отделяне от гърдата. По силата на това жените започнаха да раждат повече деца, тъй като майките се освобождаваха от настъпващото понякога временно безплодие. Освен това използването на краве и козе мляко рязко намали детската смъртност. До настъпването на пастирския период в развитието на обществото майките обикновено кърмеха детето със своето мляко, докато не навърши четири или пет години.
1955 84:3.10 Decreasing primitive warfare greatly lessened the disparity between the division of labor based on sex. But women still had to do the real work while men did picket duty. No camp or village could be left unguarded day or night, but even this task was alleviated by the domestication of the dog. In general, the coming of agriculture has enhanced woman’s prestige and social standing; at least this was true up to the time man himself turned agriculturist. And as soon as man addressed himself to the tilling of the soil, there immediately ensued great improvement in methods of agriculture, extending on down through successive generations. In hunting and war man had learned the value of organization, and he introduced these techniques into industry and later, when taking over much of woman’s work, greatly improved on her loose methods of labor.
2014 84:3.10 Когато първобитните войни намаляха, започна да намалява неравенството в разделението на труда между мъжете и жените. Но жените както и преди трябваше да изпълняват истинската работа, докато мъжете стояха на пост. Нито един лагер или селище не можеше да бъдат оставени без охрана нито през деня, нито през нощта, но и в това дело на мъжете им помагаха опитомените кучета. Като цяло появата на земеделието повиши престижа и социалното положение на жената, поне докато мъжът сам не се превърна в земеделец. И още щом мъжът се зае с обработка на земята, незабавно се извърши радикално усъвършенстване на методите за водене на селското стопанство, което продължаваше сред следващите поколения. На лов и на война мъжът усвои значението на организацията и използва това знание в промишлеността, а по-късно, поемайки върху себе си значителна част от труда на жената, в огромна степен усъвършенства нейните примитивни методи на труд.
4. WOMAN’S STATUS IN EARLY SOCIETY
4. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЖЕНАТА В ДРЕВНОТО ОБЩЕСТВО
1955 84:4.1 Generally speaking, during any age woman’s status is a fair criterion of the evolutionary progress of marriage as a social institution, while the progress of marriage itself is a reasonably accurate gauge registering the advances of human civilization.
2014 84:4.1 Като цяло във всяка епоха жената е надежден критерий за еволюционния прогрес на брака като социална институция, докато прогресът на самия брак е достатъчно точен показател за развитието на човешката цивилизация.
1955 84:4.2 Woman’s status has always been a social paradox; she has always been a shrewd manager of men; she has always capitalized man’s stronger sex urge for her own interests and to her own advancement. By trading subtly upon her sex charms, she has often been able to exercise dominant power over man, even when held by him in abject slavery.
2014 84:4.2 Положението на жената винаги е било социален парадокс, тя винаги изкусно управляваше мъжа, винаги използваше по-силното полово чувство на мъжа за своите интереси и за своето развитие. Умело използвайки половата привлекателност, на нея често ú се отдаваше да задържа мъжа в своя власт — даже тогава, когато беше негова пълна робиня.
1955 84:4.3 Early woman was not to man a friend, sweetheart, lover, and partner but rather a piece of property, a servant or slave and, later on, an economic partner, plaything, and childbearer. Nonetheless, proper and satisfactory sex relations have always involved the element of choice and co-operation by woman, and this has always given intelligent women considerable influence over their immediate and personal standing, regardless of their social position as a sex. But man’s distrust and suspicion were not helped by the fact that women were all along compelled to resort to shrewdness in the effort to alleviate their bondage.
2014 84:4.3 В древността жената беше за мъжа не приятелка, любима, любовница и партньор, а по-скоро — предмет на собственост, слугиня или робиня, а по-късно — икономически партньор, играчка и родилка. При все това необходимите и даващи удовлетворение полови отношения задължително включваха елемент на избор и сътрудничество от страна на жената и това винаги позволяваше на умната жена да влияе съществено върху своето непосредствено положение независимо от общото социално положение на слабия пол. Но недоверието на мъжа и неговата подозрителност съвсем не отслабваха от факта, че във всички времена на жената се налагаше да прибягва към хитрости в опита да облекчи своето робство.
1955 84:4.4 The sexes have had great difficulty in understanding each other. Man found it hard to understand woman, regarding her with a strange mixture of ignorant mistrust and fearful fascination, if not with suspicion and contempt. Many tribal and racial traditions relegate trouble to Eve, Pandora, or some other representative of womankind. These narratives were always distorted so as to make it appear that the woman brought evil upon man; and all this indicates the onetime universal distrust of woman. Among the reasons cited in support of a celibate priesthood, the chief was the baseness of woman. The fact that most supposed witches were women did not improve the olden reputation of the sex.
2014 84:4.4 Мъжете и жените винаги се разбираха зле. На мъжа беше трудно да разбере жената, на която гледаше с причудлива смесица от невежо недоверие и боязливо очарование, ако не с подозрение и презрение. Много племенни и народни легенди вменяват вина на Ева, Пандора или още някоя представителка на женския пол. Тези повествувания винаги се изкривяваха така, че да представят жената като носеща на мъжа зло[4]. Всичко това отразява недоверието към жената, което някога беше всеобщо. Като първа от причините, привеждани в защита на безбрачното духовенство, се посочваше поквареността на жената. Фактът, че повечето мними вещици бяха жени, не подобряваше традиционната представа за този пол.
1955 84:4.5 Men have long regarded women as peculiar, even abnormal. They have even believed that women did not have souls; therefore were they denied names. During early times there existed great fear of the first sex relation with a woman; hence it became the custom for a priest to have initial intercourse with a virgin. Even a woman’s shadow was thought to be dangerous.
2014 84:4.5 В течение на дълго време мъжете смятаха жените за странни, даже ненормални. Нещо повече — те вярваха, че жените нямат душа, и затова не им даваха име. В древността съществуваше огромен страх пред първото полово сношение с жена. Затова обикновено пръв с девственицата се съвкупляваше жрецът. За зловеща се смяташе даже сянката на жената.
1955 84:4.6 Childbearing was once generally looked upon as rendering a woman dangerous and unclean. And many tribal mores decreed that a mother must undergo extensive purification ceremonies subsequent to the birth of a child. Except among those groups where the husband participated in the lying-in, the expectant mother was shunned, left alone. The ancients even avoided having a child born in the house. Finally, the old women were permitted to attend the mother during labor, and this practice gave origin to the profession of midwifery. During labor, scores of foolish things were said and done in an effort to facilitate delivery. It was the custom to sprinkle the newborn with holy water to prevent ghost interference.
2014 84:4.6 Някога битуваше мнението, че раждането на дете прави жената опасна и нечиста[5]. И много племенни нрави изискваха след раждането майката да извършва сложни очистителни обреди. С изключение на тези групи, където в раждането вземаше участие мъжът, от раждащата се пазеха, оставяха я сама. Древните хора се стремяха да не допускат раждане в дома. В края на краищата на възрастните жени беше позволено да помагат на майката при раждане и тази практика доведе до появата на професионалните акушерки. По време на раждането, в опита да се облекчат страданията, се говореха и правеха много глупости. Според обичая новороденото го напръскваха със светена вода, за да възпрепятстват проникването на духове.
1955 84:4.7 Among the unmixed tribes, childbirth was comparatively easy, occupying only two or three hours; it is seldom so easy among the mixed races. If a woman died in childbirth, especially during the delivery of twins, she was believed to have been guilty of spirit adultery. Later on, the higher tribes looked upon death in childbirth as the will of heaven; such mothers were regarded as having perished in a noble cause.
2014 84:4.7 В несмесените племена раждането на детето протичаше сравнително лесно и продължаваше не повече от два-три часа; в смесените раси то рядко бива толкова лесно. Ако жената умреше при раждане, особено при раждане на близнаци, смятаха я за виновна в прелюбодеяние с духове. Впоследствие по-развитите племена гледаха на смъртта при раждане като на воля на небесата; смяташе се, че такава майка е загинала за благородно дело.
1955 84:4.8 The so-called modesty of women respecting their clothing and the exposure of the person grew out of the deadly fear of being observed at the time of a menstrual period. To be thus detected was a grievous sin, the violation of a taboo. Under the mores of olden times, every woman, from adolescence to the end of the childbearing period, was subjected to complete family and social quarantine one full week each month. Everything she might touch, sit upon, or lie upon was “defiled.” It was for long the custom to brutally beat a girl after each monthly period in an effort to drive the evil spirit out of her body. But when a woman passed beyond the childbearing age, she was usually treated more considerately, being accorded more rights and privileges. In view of all this it was not strange that women were looked down upon. Even the Greeks held the menstruating woman as one of the three great causes of defilement, the other two being pork and garlic.
2014 84:4.8 Така наричаната скромност на жената с оглед на дрехите и демонстрацията на нейната външност се породиха от смъртния страх, че може да бъде видяна по време на менструация. Това се смяташе за тежък грях, за нарушаване на табуто. Древните нрави изискваха всяка жена — от младостта ú до края на детеродния период, веднъж в месеца, в течение на една седмица, да се намира в пълна изолация от семейството и обществото[6]. Всичко, до което можеше да се докосне, на което можеше да седне или легне, се смяташе за осквернено[7]. В течение на дълго време се запазваше обичаят за жестоко пребиване на девойката след всяка менструация в стремеж да се изгони от нейното тяло злия дух. Но когато жената излизаше от възрастта на детераждането, обикновено ú отделяха повече внимание, предоставяйки ú големи права и привилегии. С оглед на всичко това презрителното отношение към жените не беше странно. Даже гърците смятаха жената в период на менструация за една от трите злини, при което двете други бяха свинското и чесънът.
1955 84:4.9 However foolish these olden notions were, they did some good since they gave overworked females, at least when young, one week each month for welcome rest and profitable meditation. Thus could they sharpen their wits for dealing with their male associates the rest of the time. This quarantine of women also protected men from over-sex indulgence, thereby indirectly contributing to the restriction of population and to the enhancement of self-control.
2014 84:4.9 Независимо от цялата си нелепост тези древни поверия носеха определена полза, тъй като веднъж в месеца, поне докато бяха млади, изтощените жени получаваха една седмица за дългоочаквана почивка и полезни размишления. Благодарение на това те можеха да наострят своя ум, което в останалото време им помагаше да общуват с мъжете. Освен това карантината, на която се подлагаха жените, не позволяваше на мъжете да се отдават прекомерно на своето полово желание, което косвено спомагаше за ограничаване ръста на населението и за по-голяма сдържаност.
1955 84:4.10 A great advance was made when a man was denied the right to kill his wife at will. Likewise, it was a forward step when a woman could own the wedding gifts. Later, she gained the legal right to own, control, and even dispose of property, but she was long deprived of the right to hold office in either church or state. Woman has always been treated more or less as property, right up to and in the twentieth century after Christ. She has not yet gained world-wide freedom from seclusion under man’s control. Even among advanced peoples, man’s attempt to protect woman has always been a tacit assertion of superiority.
2014 84:4.10 Огромен напредък беше постигнат, след като мъжът беше лишен от правото да убива жена си по своя воля. Такава крачка напред стана правото на жената да притежава сватбени подаръци. По-късно тя получи законното право да владее и управлява собственост и даже да се избавя от нея, но в течение на дълго време тя не можеше да заема църковни или държавни постове. С жените винаги се отнасяха малко или много като със собственост, което продължава и през двадесетия век след Христос. В общосветовен мащаб жената още не се е освободила от сковаващата власт на мъжете. Даже при развитите народи стремежът на мъжете да защитят жената винаги представляваше утвърждаване на тяхното превъзходство.
1955 84:4.11 But primitive women did not pity themselves as their more recently liberated sisters are wont to do. They were, after all, fairly happy and contented; they did not dare to envision a better or different mode of existence.
2014 84:4.11 Но първобитните жени не изпитваха по отношение на себе си чувство на жалост, както това става с техните съвременни сестри. Независимо от всичко те бяха достатъчно щастливи и доволни; те не можеха дори да си представят по-добър или друг начин на съществуване.
5. WOMAN UNDER THE DEVELOPING MORES
5. ЖЕНАТА В УСЛОВИЯТА НА ЕВОЛЮИРАЩИТЕ НРАВИ
1955 84:5.1 In self-perpetuation woman is man’s equal, but in the partnership of self-maintenance she labors at a decided disadvantage, and this handicap of enforced maternity can only be compensated by the enlightened mores of advancing civilization and by man’s increasing sense of acquired fairness.
2014 84:5.1 В запазването на вида жената има равни с мъжа права, но вземайки участие в самоосигуряването, тя се труди в явно неблагоприятни условия. И ограничението, което се налага от принудителното майчинство, могат да компенсират само просветените нрави на прогресиращата цивилизация, а също така и растящото чувство на лично придобита мъжка справедливост.
1955 84:5.2 As society evolved, the sex standards rose higher among women because they suffered more from the consequences of the transgression of the sex mores. Man’s sex standards are only tardily improving as a result of the sheer sense of that fairness which civilization demands. Nature knows nothing of fairness—makes woman alone suffer the pangs of childbirth.
2014 84:5.2 С развитието на обществото сред жените се формираха по-високи стандарти на полов живот, тъй като те повече страдаха от последствията на нарушаването на нравите, регулиращи половите отношения. Нормите на сексуално поведение за мъжете се подобряват крайно бавно и под въздействието само на чувството за справедливост, необходимо за цивилизованите отношения. Природата не познава никаква справедливост — тя принуждава да страда от родилни мъки само жената.
1955 84:5.3 The modern idea of sex equality is beautiful and worthy of an expanding civilization, but it is not found in nature. When might is right, man lords it over woman; when more justice, peace, and fairness prevail, she gradually emerges from slavery and obscurity. Woman’s social position has generally varied inversely with the degree of militarism in any nation or age.
2014 84:5.3 Съвременната идея за равенството на половете е прекрасна и достойна за прогресиращата цивилизация, но в природата тя липсва. Когато силата подменя правото, мъжът я налага на жената; когато в обществото се появят повече правосъдие, мир и справедливост, жената постепенно се освобождава от робство и забвение. Като цяло във всяка епоха социалното положение на жените е обратно пропорционално на нивото на войнственост на всяка нация.
1955 84:5.4 But man did not consciously nor intentionally seize woman’s rights and then gradually and grudgingly give them back to her; all this was an unconscious and unplanned episode of social evolution. When the time really came for woman to enjoy added rights, she got them, and all quite regardless of man’s conscious attitude. Slowly but surely the mores change so as to provide for those social adjustments which are a part of the persistent evolution of civilization. The advancing mores slowly provided increasingly better treatment for females; those tribes which persisted in cruelty to them did not survive.
2014 84:5.4 Но нещата не стояха така, че мъжът в началото да отнеме съзнателно и преднамерено правата от жените, а след това, постепенно и неохотно, да им ги отдаде; всичко това беше неосъзнат и незаплануван епизод от социалната еволюция. Когато за жената действително настана време за нови права, тя ги получи, при което съвсем независимо от съзнателното отношение на мъжете. Бавно, но сигурно нравите се изменяха така, че да осигурят социалните изменения, които са част от устойчивата еволюция на обществото. Благодарение на развитието на нравите отношението към жените постепенно се подобряваше. Племената, които упорстваха в своето жестоко отношение към жените, не се запазиха.
1955 84:5.5 The Adamites and Nodites accorded women increased recognition, and those groups which were influenced by the migrating Andites have tended to be influenced by the Edenic teachings regarding women’s place in society.
2014 84:5.5 Сред адамитите и нодитите жените се ползваха с все по-голямо уважение и ученията на Едем относно мястото на жените в обществото обикновено оказваха въздействие на тези групи, които се подлагаха на влиянието на мигриращите андити.
1955 84:5.6 The early Chinese and the Greeks treated women better than did most surrounding peoples. But the Hebrews were exceedingly distrustful of them. In the Occident woman has had a difficult climb under the Pauline doctrines which became attached to Christianity, although Christianity did advance the mores by imposing more stringent sex obligations upon man. Woman’s estate is little short of hopeless under the peculiar degradation which attaches to her in Mohammedanism, and she fares even worse under the teachings of several other Oriental religions.
2014 84:5.6 Древните китайци и гърци се отнасяха към жените по-добре, отколкото повечето от обкръжаващите племена. Но юдеите се отнасяха към тях с изключителна подозрителност. На Запад доктрината на ап. Павел, ставайки част от християнството, усложни еманципацията на жените, макар че християнството действително спомагаше за развитие на нравите за сметка на предявяването на по-строги изисквания към половия живот на мъжете. В исляма — в условията на особеното унижение, присъщо на статута на жената, нейното съществуване е почти безнадеждно, а някои други източни религии ù отреждат още по-незавидна участ.
1955 84:5.7 Science, not religion, really emancipated woman; it was the modern factory which largely set her free from the confines of the home. Man’s physical abilities became no longer a vital essential in the new maintenance mechanism; science so changed the conditions of living that man power was no longer so superior to woman power.
2014 84:5.7 Науката, а не религията, доведе до истинска еманципация на жените; именно съвременното производство позволи на жената в значителна степен да излезе извън пределите на семейството. В новия механизъм за осигуряване на средства за съществуване физическите способности на мъжете престанаха да бъдат задължително условие; науката така измени условията на живота, че превъзходството на мъжката сила над женската стана по-малко изразително.
1955 84:5.8 These changes have tended toward woman’s liberation from domestic slavery and have brought about such a modification of her status that she now enjoys a degree of personal liberty and sex determination that practically equals man’s. Once a woman’s value consisted in her food-producing ability, but invention and wealth have enabled her to create a new world in which to function—spheres of grace and charm. Thus has industry won its unconscious and unintended fight for woman’s social and economic emancipation. And again has evolution succeeded in doing what even revelation failed to accomplish.
2014 84:5.8 Тези промени спомагаха за освобождаване на жената от домашно робство и доведоха до такова изменение на нейния статут, че понастоящем нейната лична свобода и полова активност практически е равна на мъжката. Някога ценността на жената се заключаваше в нейните способности да произвежда храна, но изобретателността и богатството ú позволиха да създаде нов свят, нова сфера на действие — сферата на изящността и очарованието. Така промишлеността спечели несъзнателната и неумишлена борба за социална и икономическа еманципация на жените. Еволюцията за пореден път можа да се сдобие с това, което се оказа не по силите даже на откровение.
1955 84:5.9 The reaction of enlightened peoples from the inequitable mores governing woman’s place in society has indeed been pendulumlike in its extremeness. Among industrialized races she has received almost all rights and enjoys exemption from many obligations, such as military service. Every easement of the struggle for existence has redounded to the liberation of woman, and she has directly benefited from every advance toward monogamy. The weaker always makes disproportionate gains in every adjustment of the mores in the progressive evolution of society.
2014 84:5.9 По диаметралната противоположност на своите прояви реакцията на просветените народи спрямо несправедливите нрави, регулиращи положението на жените в обществото, действително напомня движението на махало. В промишлено развитите страни жената получи почти всички права и е освободена от много задължения, например — от служба в армията. Всяко отслабване на борбата за съществуване се отразяваше на еманципацията на жената, извличаща непосредствена полза от всяка крачка по посока на моногамията. Слабата страна винаги се сдобива с непропорционално голяма изгода при всяко усъвършенстване на нравите в процеса на постепенната еволюция на обществото.
1955 84:5.10 In the ideals of pair marriage, woman has finally won recognition, dignity, independence, equality, and education; but will she prove worthy of all this new and unprecedented accomplishment? Will modern woman respond to this great achievement of social liberation with idleness, indifference, barrenness, and infidelity? Today, in the twentieth century, woman is undergoing the crucial test of her long world existence!
2014 84:5.10 Говорейки за идеалния брак по двойки, накрая жената се сдоби с признание, достойнство, независимост, равенство и образование. Но ще бъде ли тя достойна за всички тези нови и безпрецедентни завоевания? Ще отговори ли съвременната жена на това велико социално освобождение с безделие, безразличие, бездетност и невярност? Днес, в двадесети век, жената се подлага на най-решаващото изпитание за цялата своя история!
1955 84:5.11 Woman is man’s equal partner in race reproduction, hence just as important in the unfolding of racial evolution; therefore has evolution increasingly worked toward the realization of women’s rights. But women’s rights are by no means men’s rights. Woman cannot thrive on man’s rights any more than man can prosper on woman’s rights.
2014 84:5.11 Като равен партньор на мъжете в продължаването на рода жената играе също толкова важна роля и в претворяването на расовата еволюция; затова еволюцията водеше към все по-голямо утвърждаване на правата на жените. Но правата на жените и правата на мъжете не са едно и също нещо. Жената е способна да преуспее за сметка на правата на мъжа не повече, отколкото мъжът — за сметка на правата на жената.
1955 84:5.12 Each sex has its own distinctive sphere of existence, together with its own rights within that sphere. If woman aspires literally to enjoy all of man’s rights, then, sooner or later, pitiless and emotionless competition will certainly replace that chivalry and special consideration which many women now enjoy, and which they have so recently won from men.
2014 84:5.12 Всеки пол има свои характерни сфери на съществуване заедно със своите собствени права в пределите на тази сфера. Ако жената се стреми да използва буквално всички права на мъжете, то рано или късно безжалостната хладна конкуренция задължително ще замени това рицарско отношение и особеното внимание, с което днес се ползват много жени и с което те едва неотдавна се сдобиха от мъжете.
1955 84:5.13 Civilization never can obliterate the behavior gulf between the sexes. From age to age the mores change, but instinct never. Innate maternal affection will never permit emancipated woman to become man’s serious rival in industry. Forever each sex will remain supreme in its own domain, domains determined by biologic differentiation and by mental dissimilarity.
2014 84:5.13 Цивилизацията никога няма да може да унищожи пропастта, съществуваща между поведението на половете. Нравите се изменят през вековете; инстинктът не се изменя никога. Вроденото майчинско чувство никога няма да позволи на еманципираната жена да стане сериозен съперник на мъжете в промишлеността. Всеки пол завинаги ще остане преобладаващ в своята собствена област — областта, предопределена за биологична диференциация и различен начин на мислене.
1955 84:5.14 Each sex will always have its own special sphere, albeit they will ever and anon overlap. Only socially will men and women compete on equal terms.
2014 84:5.14 Всеки пол винаги ще има своя собствена сфера, макар че те непрестанно ще се пресичат. Само в социално отношение мъжете и жените ще се конкурират на равни начала.
6. THE PARTNERSHIP OF MAN AND WOMAN
6. ПАРТНЬОРСТВОТО МЕЖДУ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ
1955 84:6.1 The reproductive urge unfailingly brings men and women together for self-perpetuation but, alone, does not insure their remaining together in mutual co-operation—the founding of a home.
2014 84:6.1 Инстинктът за самосъхранение безпогрешно съединява мъжете и жените за продължаване на рода, но само това не може да ги принуди да останат заедно за взаимно сътрудничество — създаване на семейството.
1955 84:6.2 Every successful human institution embraces antagonisms of personal interest which have been adjusted to practical working harmony, and homemaking is no exception. Marriage, the basis of home building, is the highest manifestation of that antagonistic co-operation which so often characterizes the contacts of nature and society. The conflict is inevitable. Mating is inherent; it is natural. But marriage is not biologic; it is sociologic. Passion insures that man and woman will come together, but the weaker parental instinct and the social mores hold them together.
2014 84:6.2 Във всяка успешна човешка институция присъстват противоречиви лични интереси, приспособени така, че да осигурят практическата работна хармония, и в това отношение създаването на семейство не е изключение. Бракът е основа на семейството — има по-висше проявление на това антагонистично сътрудничество, с което толкова често се характеризира съприкосновението на природата и обществото. Конфликтът е неизбежен. Половите отношения са вродени, естествени. Но бракът е не биологично, а социално явление. Страстта осигурява сближаването на мъжете и жените, но по-слабият родителски инстинкт и социални нрави ги удържат заедно.
1955 84:6.3 Male and female are, practically regarded, two distinct varieties of the same species living in close and intimate association. Their viewpoints and entire life reactions are essentially different; they are wholly incapable of full and real comprehension of each other. Complete understanding between the sexes is not attainable.
2014 84:6.3 В практическо отношение мъжът и жената са две особени разновидности на един и същи вид, живеещи в тясно и интимно общуване. Техните възгледи и целият комплекс жизнени реакции са принципно различни; те са напълно неспособни до края и истински да се постигнат един друг. Пълното взаиморазбиране на половете е непостижимо.
1955 84:6.4 Women seem to have more intuition than men, but they also appear to be somewhat less logical. Woman, however, has always been the moral standard-bearer and the spiritual leader of mankind. The hand that rocks the cradle still fraternizes with destiny.
2014 84:6.4 Очевидно жените притежават по-голяма интуиция от мъжете, но те, както е видно, не са толкова логични. При все това жената винаги беше носител на нравствени идеали и духовен лидер на човечеството. Ръката, която люлее люлката, както преди е на “ти” със съдбата.
1955 84:6.5 The differences of nature, reaction, viewpoint, and thinking between men and women, far from occasioning concern, should be regarded as highly beneficial to mankind, both individually and collectively. Many orders of universe creatures are created in dual phases of personality manifestation. Among mortals, Material Sons, and midsoniters, this difference is described as male and female; among seraphim, cherubim, and Morontia Companions, it has been denominated positive or aggressive and negative or retiring. Such dual associations greatly multiply versatility and overcome inherent limitations, even as do certain triune associations in the Paradise-Havona system.
2014 84:6.5 Различията в природата, реакциите, възгледите и мисленето между мъжете и жените в никакъв случай не трябва да предизвикват безпокойство: към тях следва да се отнасяте като към изключително полезни за човечеството както в индивидуален, така и в колективен аспект. Много категории вселенски създания се сътворяват в двойните фази на проявите на личността. При смъртните, Материалните Синове и мидсонитите тези различни типове се обозначават като мъжки и женски; сред серафимите, херувимите и Моронтийните Спътници те се определят като позитивен — или активен, и негативен — или пасивен. Такива двойни асоциации повишават изключително разностранността и преодоляват вродените ограничения — така, както и някои триединни обединения в системата Рай-Хавона.
1955 84:6.6 Men and women need each other in their morontial and spiritual as well as in their mortal careers. The differences in viewpoint between male and female persist even beyond the first life and throughout the local and superuniverse ascensions. And even in Havona, the pilgrims who were once men and women will still be aiding each other in the Paradise ascent. Never, even in the Corps of the Finality, will the creature metamorphose so far as to obliterate the personality trends that humans call male and female; always will these two basic variations of humankind continue to intrigue, stimulate, encourage, and assist each other; always will they be mutually dependent on co-operation in the solution of perplexing universe problems and in the overcoming of manifold cosmic difficulties.
2014 84:6.6 Мъжете и жените са нужни един на друг както в моронтийния и духовния, така и в смъртния живот. Различията във възгледите между половете се запазват и след първия живот, в течение на целия възход в локалната вселена и свръхвселената. И даже в Хавона тези странстващи, които някога са били мъж и жена, ще си помагат както преди един на друг при възхода им към Рая. Никога, даже в Корпуса за Завършилите, метаморфозата на даденото същество няма да стигне до това, да се изтрият тези личностни тенденции, които хората наричат мъжки и женски. Тези две разновидности на човека ще се увеличават, стимулират, въодушевяват и поддържат взаимно; те винаги ще зависят от взаимното сътрудничество в решаването на сложните вселенски проблеми и преодоляването на разнообразните космически трудности.
1955 84:6.7 While the sexes never can hope fully to understand each other, they are effectively complementary, and though co-operation is often more or less personally antagonistic, it is capable of maintaining and reproducing society. Marriage is an institution designed to compose sex differences, meanwhile effecting the continuation of civilization and insuring the reproduction of the race.
2014 84:6.7 Макар че мъжете и жените никога няма да могат да разчитат на пълно взаиморазбиране, те успешно се допълват един друг и независимо от по-голямата или по-малка антагонистичност тяхното сътрудничество е способно да поддържа и възпроизвежда обществото. Бракът е институция, призвана да изглажда половите различия и едновременно с това да осигурява запазването на цивилизацията и продължаването на рода.
1955 84:6.8 Marriage is the mother of all human institutions, for it leads directly to home founding and home maintenance, which is the structural basis of society. The family is vitally linked to the mechanism of self-maintenance; it is the sole hope of race perpetuation under the mores of civilization, while at the same time it most effectively provides certain highly satisfactory forms of self-gratification. The family is man’s greatest purely human achievement, combining as it does the evolution of the biologic relations of male and female with the social relations of husband and wife.
2014 84:6.8 Бракът е източник на всички човешки институции, тъй като води непосредствено до създаване и поддържане на семейството — структурната основа на обществото. Семейството е неразривно свързано с механизма на самоосигуряването; то е единствената надежда за продължаване на рода в рамките на цивилизованите нрави и едновременно с това то с голям успех предлага и някои във висша степен удачни видове самонаслаждение. Семейството е най-великото чисто човешко постижение на хората, тъй като то съвместява еволюцията на биологичните отношения на мъжете и жените със социалните отношения на съпруга и съпругата.
7. THE IDEALS OF FAMILY LIFE
7. ИДЕАЛЪТ ЗА СЕМЕЕН ЖИВОТ
1955 84:7.1 Sex mating is instinctive, children are the natural result, and the family thus automatically comes into existence. As are the families of the race or nation, so is its society. If the families are good, the society is likewise good. The great cultural stability of the Jewish and of the Chinese peoples lies in the strength of their family groups.
2014 84:7.1 Половите отношения са инстинктивни и техен естествен резултат са децата; така автоматически възниква семейството. Каквито са системите на дадения народ или нация, такова е и обществото. Ако са благополучни семействата, благополучно е и обществото. Огромната културна устойчивост на еврейския и китайски народи се обяснява с устойчивостта на техните семейства.
1955 84:7.2 Woman’s instinct to love and care for children conspired to make her the interested party in promoting marriage and primitive family life. Man was only forced into home building by the pressure of the later mores and social conventions; he was slow to take an interest in the establishment of marriage and home because the sex act imposes no biologic consequences upon him.
2014 84:7.2 Инстинктът на любов и грижи за децата направи от жената страна, заинтересувана от появата на брак и първобитен семеен живот. Мъжът беше въвлечен в създаването на семейство под натиска на по-късните нрави и социалните съглашения. Интересът към създаване на институциите на брака и семейството се пробуждаше в мъжа бавно поради това, че за него половият акт не е свързан с някакви биологични последствия.
1955 84:7.3 Sex association is natural, but marriage is social and has always been regulated by the mores. The mores (religious, moral, and ethical), together with property, pride, and chivalry, stabilize the institutions of marriage and family. Whenever the mores fluctuate, there is fluctuation in the stability of the home-marriage institution. Marriage is now passing out of the property stage into the personal era. Formerly man protected woman because she was his chattel, and she obeyed for the same reason. Regardless of its merits this system did provide stability. Now, woman is no longer regarded as property, and new mores are emerging designed to stabilize the marriage-home institution:
2014 84:7.3 Половата връзка е естествена, но бракът е социален и винаги се е регулирал от нравите. Нравите (религиозни, нравствени и етически), наред със собствеността, гордостта и рицарския дух, стабилизират институцията на брака и семейството. При всяко колебание на нравите се нарушава устойчивостта на брака и семейството. Понастоящем бракът излиза от стадия, на който се регулираше от отношенията на собствеността, и преминава в ерата на междуличностните отношения. По-рано мъжът защитаваше жената, тъй като тя беше неговото имущество, а жената му се подчиняваше по същата причина. Каквато и да биваше тази система по същество, тя осигуряваше стабилност. Днес жената вече не се смята за собственост и възникват нови нрави, предназначени за стабилизация на институцията на брака и семейството:
1955 84:7.4 1. The new role of religion—the teaching that parental experience is essential, the idea of procreating cosmic citizens, the enlarged understanding of the privilege of procreation—giving sons to the Father.
2014 84:7.4 1. Новата роля на религиите — учението за важността на родителския опит, идеята за размножаване на гражданите на вселената, разширеното разбиране на привилегиите да се създава потомство — да се дават на Бащата синове.
1955 84:7.5 2. The new role of science—procreation is becoming more and more voluntary, subject to man’s control. In ancient times lack of understanding insured the appearance of children in the absence of all desire therefor.
2014 84:7.5 2. Новата роля на науката — продължаването на рода става все по-доброволно, подчинено на контрола на човека. В древността неразбирането довеждаше до появата на деца без всякакво желание за това.
1955 84:7.6 3. The new function of pleasure lures—this introduces a new factor into racial survival; ancient man exposed undesired children to die; moderns refuse to bear them.
2014 84:7.6 3. Ново предназначение получават съблазните на удоволствието — появява се нов фактор за оцеляване на расите: древните хора хвърляха ненужните деца, обричайки ги на смърт; съвременните хора се отказват да ги раждат.
1955 84:7.7 4. The enhancement of parental instinct—each generation now tends to eliminate from the reproductive stream of the race those individuals in whom parental instinct is insufficiently strong to insure the procreation of children, the prospective parents of the next generation.
2014 84:7.7 4. Усилване на родителския инстинкт. Понастоящем всяко поколение се стреми да отстрани от своя репродуктивен поток тези индивиди, в които родителският инстинкт е недостатъчно силно развит, за да осигуряват раждането на деца — бъдещите родители на следващото поколение.
1955 84:7.8 But the home as an institution, a partnership between one man and one woman, dates more specifically from the days of Dalamatia, about one-half million years ago, the monogamous practices of Andon and his immediate descendants having been abandoned long before. Family life, however, was not much to boast of before the days of the Nodites and the later Adamites. Adam and Eve exerted a lasting influence on all mankind; for the first time in the history of the world men and women were observed working side by side in the Garden. The Edenic ideal, the whole family as gardeners, was a new idea on Urantia.
2014 84:7.8 Но семейството като институция — като партньорство на един мъж и една жена — придобива по-конкретни очертания от времето на Далмация преди около половин милион години; оттеглянето от моногамната практика на Андон и неговите преки потомци стана дълго преди това. При все това до появата на нодитите и по-късните адамити нивото на развитие на семейния живот оставаше незавидно. Адам и Ева оказаха устойчиво влияние на цялото човечество; за пръв път в историята на света можеше да се види как мъжете и жените работят рамо до рамо в Градината. Идеалът на Едем — цялото семейство в ролята на градинари, беше нова идея на Урантия.
1955 84:7.9 The early family embraced a related working group, including the slaves, all living in one dwelling. Marriage and family life have not always been identical but have of necessity been closely associated. Woman always wanted the individual family, and eventually she had her way.
2014 84:7.9 Ранното семейство представляваше работна група роднини и роби, всички членове на която живееха заедно. Бракът и семейния живот не винаги съвпадаха, но неизбежно бяха тясно свързани един с друг. Жената винаги се стремеше към отделно семейство и съответно се сдоби със своето.
1955 84:7.10 Love of offspring is almost universal and is of distinct survival value. The ancients always sacrificed the mother’s interests for the welfare of the child; an Eskimo mother even yet licks her baby in lieu of washing. But primitive mothers only nourished and cared for their children when very young; like the animals, they discarded them as soon as they grew up. Enduring and continuous human associations have never been founded on biologic affection alone. The animals love their children; man—civilized man—loves his children’s children. The higher the civilization, the greater the joy of parents in the children’s advancement and success; thus the new and higher realization of name pride comes into existence.
2014 84:7.10 Любовта към децата е всеобща и има голямо значение за запазването на вида. Древните хора винаги жертваха интересите на майките заради благополучието на детето. Ескимоската майка и досега излизва своето дете вместо измиване. Но първобитните майки хранеха и се грижеха за своите деца, само докато те бяха малки. Както и животните, те ги изоставяха, веднага щом децата порастваха[8]. Устойчивите и продължителни човешки асоциации никога не се основаваха само на едно биологично чувство. Животните обичат своите деца; човекът — цивилизованият човек — обича своите внуци. Колкото е по-висша цивилизацията, толкова е по-голяма радостта на родителите от постиженията и успехите на своите деца; така се появява новото и по-високо осъзнаване на фамилната гордост.
1955 84:7.11 The large families among ancient peoples were not necessarily affectional. Many children were desired because:
2014 84:7.11 В древността големите семейства не се основаваха непременно на любов. Голям брой деца бяха желателни по силата на много причини:
1955 84:7.12 1. They were valuable as laborers.
2014 84:7.12 1. Те притежаваха стойност като работници.
1955 84:7.15 4. Family pride required extension of name.
2014 84:7.15 4. Синовете осигуряваха закрила и защита.
1955 84:7.16 5. Sons afforded protection and defense.
2014 84:7.16 5. Гордостта за семейството изискваше продължаване на рода.
2014 84:7.17 6. Страхът от духове пораждаше страх от самотата.
1955 84:7.18 7. Certain religions required offspring.
2014 84:7.18 7. Някои религии изискваха потомство.
1955 84:7.19 Ancestor worshipers view the failure to have sons as the supreme calamity for all time and eternity. They desire above all else to have sons to officiate in the post-mortem feasts, to offer the required sacrifices for the ghost’s progress through spiritland.
2014 84:7.19 За тези, които се покланят на предците, неспособността да имат синове е висша и неизпълнима трагедия. Синовете им бяха нужни преди всичко, за да могат да изпълнят своите задължения по следсмъртните обреди — да извършат жертвоприношенията, необходими за еволюцията на духа в задгробния живот.
1955 84:7.20 Among ancient savages, discipline of children was begun very early; and the child early realized that disobedience meant failure or even death just as it did to the animals. It is civilization’s protection of the child from the natural consequences of foolish conduct that contributes so much to modern insubordination.
2014 84:7.20 Древните диваци приучваха своите деца на дисциплина от най-ранна възраст; детето бързо разбираше, че непослушанието означава за него неприятности или даже смърт точно така, както и за животните. Именно предпазването на детето от естествените последствия от неразумното поведение, осигурявано от цивилизацията, е толкова съществена причина за съвременното непослушание.
1955 84:7.21 Eskimo children thrive on so little discipline and correction simply because they are naturally docile little animals; the children of both the red and the yellow men are almost equally tractable. But in races containing Andite inheritance, children are not so placid; these more imaginative and adventurous youths require more training and discipline. Modern problems of child culture are rendered increasingly difficult by:
2014 84:7.21 Ескимоските деца прекрасно минават без особена дисциплина и наказания просто затова, защото по природа са послушни малки животинчета. Почти толкова послушни са и децата на червения и жълтия човек. Но в тези раси, които съдържат андитска наследственост, децата не са така спокойни: надарени с голямо въображение и страст към приключенията, те се нуждаят от по-голяма подготовка и дисциплина. Съвременните проблеми по възпитанието на децата постоянно се усложняват от различни обстоятелства:
1955 84:7.22 1. The large degree of race mixture.
2014 84:7.22 1. Голяма степен на расови смесвания.
1955 84:7.23 2. Artificial and superficial education.
2014 84:7.23 2. Изкуствено и повърхностно образование.
1955 84:7.24 3. Inability of the child to gain culture by imitating parents—the parents are absent from the family picture so much of the time.
2014 84:7.24 3. Невъзможност за възпитаване на детето чрез подражаване на родителите, които прекарват твърде много време извън семейството.
1955 84:7.25 The olden ideas of family discipline were biologic, growing out of the realization that parents were creators of the child’s being. The advancing ideals of family life are leading to the concept that bringing a child into the world, instead of conferring certain parental rights, entails the supreme responsibility of human existence.
2014 84:7.25 В древността представите за семейна дисциплина бяха биологични, произтичащи от съзнанието, че родителите са творци на своето дете. Усъвършенстващите се идеали за семеен живот водят до представата за това, че вместо появата на определени родителски права въвеждането на детето в този свят влече след себе си висша отговорност, съществуваща в живота на човека.
1955 84:7.26 Civilization regards the parents as assuming all duties, the child as having all the rights. Respect of the child for his parents arises, not in knowledge of the obligation implied in parental procreation, but naturally grows as a result of the care, training, and affection which are lovingly displayed in assisting the child to win the battle of life. The true parent is engaged in a continuous service-ministry which the wise child comes to recognize and appreciate.
2014 84:7.26 В цивилизованото общество на родителите се падат всички задължения, на детето — всички права. Уважението към родителите се появява в детето не от съзнанието за това, че то им е задължено за появата си на света, а като естествен отклик на грижата, възпитанието и привързаността, които се проявяват в любовта към него и в оказването на помощта, необходима за преодоляването на трудностите в живота. Истинският родител е неизменен помощник и опекун, което разумното дете с времето започва да разбира и цени.
1955 84:7.27 In the present industrial and urban era the marriage institution is evolving along new economic lines. Family life has become more and more costly, while children, who used to be an asset, have become economic liabilities. But the security of civilization itself still rests on the growing willingness of one generation to invest in the welfare of the next and future generations. And any attempt to shift parental responsibility to state or church will prove suicidal to the welfare and advancement of civilization.
2014 84:7.27 В условията на днешната индустриална и урбанистична ера институцията на брака се развива в съответствие с новите икономически тенденции. Семейният живот става все по-скъп, докато децата, които някога бяха графа приходи, се превърнаха в графа разходи. Но съдбата на самата цивилизация, както и преди, се определя от наличието в едно поколение на желанието да внесе своя принос в благополучието на следващото и бъдещите поколения. И всеки опит да се прехвърлят родителските права на държавата или църквата ще се окаже пагубен за благополучието и развитието на цивилизацията.
1955 84:7.28 Marriage, with children and consequent family life, is stimulative of the highest potentials in human nature and simultaneously provides the ideal avenue for the expression of these quickened attributes of mortal personality. The family provides for the biologic perpetuation of the human species. The home is the natural social arena wherein the ethics of blood brotherhood may be grasped by the growing children. The family is the fundamental unit of fraternity in which parents and children learn those lessons of patience, altruism, tolerance, and forbearance which are so essential to the realization of brotherhood among all men.
2014 84:7.28 Бракът, включително децата от последващия семеен живот, пробужда в човека висши потенциални възможности и едновременно с това указва идеалния път за изразяване на тези пробуждащи се атрибути на смъртната личност. Семейството осигурява биологичното продължаване на вида; то е естествената социална среда, където подрастващите деца могат да осъзнаят етиката на кръвното родство. Семейството е основна клетка за възпитаването на братски отношения, където родителите и децата усвояват уроците за издръжливост, алтруизъм, търпимост и снизходителност, които са толкова необходими за въплъщаване на братството на всички хора.
1955 84:7.29 Human society would be greatly improved if the civilized races would more generally return to the family-council practices of the Andites. They did not maintain the patriarchal or autocratic form of family government. They were very brotherly and associative, freely and frankly discussing every proposal and regulation of a family nature. They were ideally fraternal in all their family government. In an ideal family filial and parental affection are both augmented by fraternal devotion.
2014 84:7.29 Човешкото общество можеше да стане много по-добро, ако цивилизованите раси прибягваха по-често към андонитската практика на семейните съвети. При андитите нямаше патриархална или автократична форма на семейно управление. Те бяха дружелюбни и общителни, свободно и открито обсъждаха всяко засягащо семейството предложение и решение. Те поддържаха идеални братски отношения по всички въпроси, отнасящи се до управлението на семейството. В идеалното семейство както детската, така и родителската любов се усилват за сметка на братската преданост.
1955 84:7.30 Family life is the progenitor of true morality, the ancestor of the consciousness of loyalty to duty. The enforced associations of family life stabilize personality and stimulate its growth through the compulsion of necessitous adjustment to other and diverse personalities. But even more, a true family—a good family—reveals to the parental procreators the attitude of the Creator to his children, while at the same time such true parents portray to their children the first of a long series of ascending disclosures of the love of the Paradise parent of all universe children.
2014 84:7.30 Семейният живот е източник на истинска нравственост, той предшества осъзнаването на предаността към дълга[9]. Укрепването на семейните връзки стабилизира личността и стимулира нейния растеж, волю-неволю принуждавайки я да се приспособява към други разнообразни личности. Нещо повече: истинското семейство — доброто семейство, разкрива на създалите го родители отношението на Създателя към своите деца, а за децата такива истински родители са едновременно и въплъщение на първия от дългия ред все по-големи разкрития на любовта на Райския родител към вселенските деца.
8. DANGERS OF SELF-GRATIFICATION
8. ОПАСНОСТТА ОТ САМОНАСЛАЖДЕНИЕТО
1955 84:8.1 The great threat against family life is the menacing rising tide of self-gratification, the modern pleasure mania. The prime incentive to marriage used to be economic; sex attraction was secondary. Marriage, founded on self-maintenance, led to self-perpetuation and concomitantly provided one of the most desirable forms of self-gratification. It is the only institution of human society which embraces all three of the great incentives for living.
2014 84:8.1 Огромната опасност за семейния живот е заплашителното разпространяване на самонаслаждението, съвременната мания за получаване на удоволствие. Някога основанието на брака беше икономическият мотив; половото влечение имаше второстепенно значение. Бракът, основан на самоосигуряване, водеше до запазване на вида и едновременно до осигуряване на една от най-желателните форми на самонаслаждение. Бракът е единствената институция на човешкото общество, която обхваща и трите велики стимула на живота.
1955 84:8.2 Originally, property was the basic institution of self-maintenance, while marriage functioned as the unique institution of self-perpetuation. Although food satisfaction, play, and humor, along with periodic sex indulgence, were means of self-gratification, it remains a fact that the evolving mores have failed to build any distinct institution of self-gratification. And it is due to this failure to evolve specialized techniques of pleasurable enjoyment that all human institutions are so completely shot through with this pleasure pursuit. Property accumulation is becoming an instrument for augmenting all forms of self-gratification, while marriage is often viewed only as a means of pleasure. And this overindulgence, this widely spread pleasure mania, now constitutes the greatest threat that has ever been leveled at the social evolutionary institution of family life, the home.
2014 84:8.2 Първоначално собствеността беше основната институция за самоосигуряване, а бракът функционираше като единствена институция за запазване на вида. Макар че удоволствието от храната, игрите и хумора, наред с периодическите любовни утехи, бяха средства за удовлетворяване на личните желания, следва да констатираме, че еволюиращите нрави така и не създадоха отделна институция за самонаслаждение. Именно отсъствието на специализирани методи за получаване на удоволствие доведе до това, че всички човешки институции са толкова обхванати от преследването на наслажденията. Натрупването на собственост става метод за още по-голямо самонаслаждение, а бракът често се разглежда само като средство за получаване на удоволствие. Тази прекомерност, тази широко разпространена мания за наслаждения понастоящем се оказва най-голямата опасност от всички, които някога са надвисвали над социалната еволюционна институция на семейството — домашното огнище.
1955 84:8.3 The violet race introduced a new and only imperfectly realized characteristic into the experience of humankind—the play instinct coupled with the sense of humor. It was there in measure in the Sangiks and Andonites, but the Adamic strain elevated this primitive propensity into the potential of pleasure, a new and glorified form of self-gratification. The basic type of self-gratification, aside from appeasing hunger, is sex gratification, and this form of sensual pleasure was enormously heightened by the blending of the Sangiks and the Andites.
2014 84:8.3 Виолетовата раса допълни емпиричния опит на човечеството с ново и не докрай реализирано свойство — игрови инстинкт в съчетание с чувство за хумор. Тези качества бяха в известна степен присъщи на сангикските раси и андонитите, но адамическата наследственост издигна тази примитивна наклонност до нивото на потенциален източник на удоволствия — нова, възвишена форма на самонаслаждение. Освен утоляването на глада основен тип самонаслаждение е половото удовлетворение и даденият вид чувствено удоволствие беше изключително усилен от смесването на сангикските раси с андитите.
1955 84:8.4 There is real danger in the combination of restlessness, curiosity, adventure, and pleasure-abandon characteristic of the post-Andite races. The hunger of the soul cannot be satisfied with physical pleasures; the love of home and children is not augmented by the unwise pursuit of pleasure. Though you exhaust the resources of art, color, sound, rhythm, music, and adornment of person, you cannot hope thereby to elevate the soul or to nourish the spirit. Vanity and fashion cannot minister to home building and child culture; pride and rivalry are powerless to enhance the survival qualities of succeeding generations.
2014 84:8.4 Свойственото на постандитските раси съчетание на нетърпеливост, любопитство, жажда за приключения и неуморна гонитба на удоволствия са наистина сериозна опасност. Духовният глад е невъзможно да се утоли с физически удоволствия; любовта към семейството и децата не се укрепва от неблагоразумна гонитба на наслаждения. Даже ако изчерпвате възможностите на изкуството, цвета, звука, ритъма, музиката и украшенията, вие не можете да се надявате, че ще се възвисите за сметка на своята душа или ще дадете храна на духа. Тщеславието и маниерността са лоши съветници по въпросите на създаването на семейството и възпитаването на децата; гордостта и съперничеството са безсилни да развият в следващите поколения качествата, необходими за запазването на живота.
1955 84:8.5 Advancing celestial beings all enjoy rest and the ministry of the reversion directors. All efforts to obtain wholesome diversion and to engage in uplifting play are sound; refreshing sleep, rest, recreation, and all pastimes which prevent the boredom of monotony are worth while. Competitive games, storytelling, and even the taste of good food may serve as forms of self-gratification. (When you use salt to savor food, pause to consider that, for almost a million years, man could obtain salt only by dipping his food in ashes.)
2014 84:8.5 Всички прогресиращи небесни същества се възползват от отдиха и услугите на управляващите реверсията. Всякакви полезни развлечения и развиващи игри са добри; освежаващият сън, отдихът, възстановяването на силите и всяко прекарване на времето, спасяващи от скуката и еднообразието, си струват изразходването за тях време. Състезателните игри, устните разкази и даже вкусът на добрата храна могат да се използват за самонаслаждение. (Когато използвате сол, за да подправите храната, замислете се за това, че в продължение на почти един милион години единственият начин да се посоли храната беше тя да бъде потопена в пепел.)
1955 84:8.6 Let man enjoy himself; let the human race find pleasure in a thousand and one ways; let evolutionary mankind explore all forms of legitimate self-gratification, the fruits of the long upward biologic struggle. Man has well earned some of his present-day joys and pleasures. But look you well to the goal of destiny! Pleasures are indeed suicidal if they succeed in destroying property, which has become the institution of self-maintenance; and self-gratifications have indeed cost a fatal price if they bring about the collapse of marriage, the decadence of family life, and the destruction of the home—man’s supreme evolutionary acquirement and civilization’s only hope of survival.
2014 84:8.6 Нека човекът се радва на живота; нека хората намерят хиляда и един начина за получаване на удоволствие; нека еволюиращото човечество изпробва всички законни видове самонаслаждение — плодове на дългата биологична борба за повишаването на своя статут. Човекът безусловно заслужи някои от днешните си радости и удоволствия. Но не изпускайте от вниманието си крайната цел! Удоволствията са действително пагубни, ако им се отдаде да разрушат собствеността, ставаща институция за самоосигуряване, и самонаслаждението действително се оказва съдбовно, ако води до провал на брака, до упадък на семейството и унищожаване на домашното огнище — висшата еволюционна придобивка на човека и единствената надежда на цивилизацията за оцеляване.
2014 84:8.7 [Представено от главата на серафимите, разположени на Урантия.]