Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
RELATION OF THE ETERNAL SON TO THE UNIVERSE
ВРЪЗКАТА НА ВЕЧНИЯ СИН С ВСЕЛЕНАТА
1955 7:0.1 THE Original Son is ever concerned with the execution of the spiritual aspects of the Father’s eternal purpose as it progressively unfolds in the phenomena of the evolving universes with their manifold groups of living beings. We do not fully comprehend this eternal plan, but the Paradise Son undoubtedly does.
2014 7:0.1 П ЪРВОРОДНИЯТ Син непрестанно претворява в живота духовните аспекти на вечния замисъл на Отеца според това как този замисъл постепенно се разкрива във феномените на еволюиращите вселени с техните разнообразни групи живи същества. Ние не разбираме напълно този план, но не се съмняваме в това, че Райският Син всецяло го разбира.
1955 7:0.2 The Son is like the Father in that he seeks to bestow everything possible of himself upon his co-ordinate Sons and upon their subordinate Sons. And the Son shares the Father’s self-distributive nature in the unstinted bestowal of himself upon the Infinite Spirit, their conjoint executive.
2014 7:0.2 Синът прилича на Отеца в своя стремеж да посвети колкото може повече от собствената си същност на своите равноправни Синове, а също и на подчинените им Синове. Както и на Отеца, на Сина е свойствено саморазпространението, което се проявява в безграничното посвещаване на себе си на Безкрайния Дух, техния съвместен изпълнител.
1955 7:0.3 As the upholder of spirit realities, the Second Source and Center is the eternal counterpoise of the Isle of Paradise, which so magnificently upholds all things material. Thus is the First Source and Center forever revealed in the material beauty of the exquisite patterns of the central Isle and in the spiritual values of the supernal personality of the Eternal Son.
2014 7:0.3 Като вседържител на духовни реалности Вторият Източник и Център представлява вечен противовес на Острова на Рая — величествената опора на целия материален свят. Така Първият Източник и Център е завинаги разкрит в материалната красота на изисканите форми на централния Остров и в духовните ценности на небесната личност на Вечния Син.
1955 7:0.4 The Eternal Son is the actual upholder of the vast creation of spirit realities and spiritual beings. The spirit world is the habit, the personal conduct, of the Son, and the impersonal realities of spirit nature are always responsive to the will and purpose of the perfect personality of the Absolute Son.
2014 7:0.4 Вечният Син е действителен вседържител на необятното творение на духовни реалности и духовни същества. Духовният свят е обитанието на Сина, неговото лично поведение; неличностните и духовни по своя характер реалности са неизменно възприемчиви спрямо волята и замисъла на съвършената личност на Абсолютния Син.
1955 7:0.5 The Son is not, however, personally responsible for the conduct of all spirit personalities. The will of the personal creature is relatively free and hence determines the actions of such volitional beings. Therefore the freewill spirit world is not always truly representative of the character of the Eternal Son, even as nature on Urantia is not truly revelatory of the perfection and immutability of Paradise and Deity. But no matter what may characterize the freewill action of man or angel, the Son’s eternal grasp of the universal gravity control of all spirit realities continues as absolute.
2014 7:0.5 Но Синът не носи лична отговорност за поведението на всички духовни личности. Волята на личностното създание е относително свободна и следователно определя действията на такива волеви същества. Затова духовният свят на свободната воля не винаги правилно предава характера на Вечния Син, така както природата на Урантия не е истинско изображение на съвършенството и неизменността на Рая и Божеството. Но с каквото и да се отличава свободното действие на човека или ангела, вечното могъщество на Сина във всеобщото гравитационно управление на всички духовни реалности остава абсолютно.
1. THE SPIRIT-GRAVITY CIRCUIT
1. КОНТУРЪТ НА ДУХОВНАТА ГРАВИТАЦИЯ
1955 7:1.1 Everything taught concerning the immanence of God, his omnipresence, omnipotence, and omniscience, is equally true of the Son in the spiritual domains. The pure and universal spirit gravity of all creation, this exclusively spiritual circuit, leads directly back to the person of the Second Source and Center on Paradise. He presides over the control and operation of that ever-present and unerring spiritual grasp of all true spirit values. Thus does the Eternal Son exercise absolute spiritual sovereignty. He literally holds all spirit realities and all spiritualized values, as it were, in the hollow of his hand. The control of universal spiritual gravity is universal spiritual sovereignty.
2014 7:1.1 Всичко, което се говори за иманентността, вездесъщността, всемогъществото и всеведението на Бога е също толкова вярно и по отношение на Сина в сферите на Духа. Наблюдаваната в цялото творение чиста и всеобща духовна гравитация, този изключително духовен кръг, довежда непосредствено до Втория Източник и Център в Рая. Управлението и функционирането на този вездесъщ и безпогрешен духовен обхват на всички истински ценности на Духа се извършва под ръководството на Сина. По такъв начин Вечният Син осъществява абсолютна духовна власт. Той буквално държи всички духовни реалности и всички одухотворени ценности сякаш на дланта на своята ръка[1]. Управлението на всеобщата духовна гравитация е всеобщо духовно управление[2].
1955 7:1.2 This gravity control of spiritual things operates independently of time and space; therefore is spirit energy undiminished in transmission. Spirit gravity never suffers time delays, nor does it undergo space diminution. It does not decrease in accordance with the square of the distance of its transmission; the circuits of pure spirit power are not retarded by the mass of the material creation. And this transcendence of time and space by pure spirit energies is inherent in the absoluteness of the Son; it is not due to the interposition of the antigravity forces of the Third Source and Center.
2014 7:1.2 Гравитационното управление на духовните същности се извършва независимо от времето и пространството; затова при предаване духовната енергия не се намалява. Духовната гравитация не е подложена на задръжки във времето или на отслабване в пространството. Тя не се намалява с квадрата на разстоянието; действието на кръговете на чистата духовна енергия не се забавя от масата на материалното творение. Трансценденталността на чистата духовна енергия по отношение на времето и пространството се заключава в абсолютността на Сина, а не във вмешателството на антигравитационните сили на Третия Източник и Център.
1955 7:1.3 Spirit realities respond to the drawing power of the center of spiritual gravity in accordance with their qualitative value, their actual degree of spirit nature. Spirit substance (quality) is just as responsive to spirit gravity as the organized energy of physical matter (quantity) is responsive to physical gravity. Spiritual values and spirit forces are real. From the viewpoint of personality, spirit is the soul of creation; matter is the shadowy physical body.
2014 7:1.3 Духовните реалности реагират спрямо силата на притегляне на центъра за духовна гравитация в зависимост от своите качествени ценности, от действителната степен на духовност на тяхната природа. Духовната субстанция (качеството) реагира на духовната гравитация така, както организираната енергия на физическата субстанция (количеството) реагира на физическата гравитация. Духовните ценности и сили на духа са реални. От гледна точка на личността духът е душата на творението; материя е призрачното физическо тяло.
1955 7:1.4 The reactions and fluctuations of spirit gravity are ever true to the content of spiritual values, the qualitative spiritual status of an individual or a world. This drawing power is instantly responsive to the inter- and intraspirit values of any universe situation or planetary condition. Every time a spiritual reality actualizes in the universes, this change necessitates the immediate and instantaneous readjustment of spirit gravity. Such a new spirit is actually a part of the Second Source and Center; and just as certainly as mortal man becomes a spiritized being, he will attain the spiritual Son, the center and source of spirit gravity.
2014 7:1.4 Реакциите и колебанията на духовната гравитация винаги отразяват истинското съдържание на духовни ценности, качествения духовен статут на индивида или света. Дадената сила на притегляне мигновено реагира на междудуховните и вътрешнодуховни ценности на всяка космическа или планетарна ситуация. Всеки път, когато духовната реалност се въплъщава във вселените, тази промяна обуславя незабавно и мигновено коригиране на духовната гравитация. Такъв нов дух в действителност е част от Втория Източник и Център; и както е несъмнено одухотворяването на смъртните хора, така безусловно е и придобиването от тях на духовен Син — център и източник на гравитацията на духа.
1955 7:1.5 The Son’s spiritual drawing power is inherent to a lesser degree in many Paradise orders of sonship. For there do exist within the absolute spirit-gravity circuit those local systems of spiritual attraction that function in the lesser units of creation. Such subabsolute focalizations of spirit gravity are a part of the divinity of the Creator personalities of time and space and are correlated with the emerging experiential overcontrol of the Supreme Being.
2014 7:1.5 Силата на духовното привличане на Сина е заключена в помалка степен в много Райски категории на синовност, тъй като в пределите на абсолютния кръг на духовната гравитация съществуват тези локални системи на духовно притегляне, които функционират в помалките единици на творението. Подобни субабсолютни концентрации на духовно притегляне се отнасят към божествеността, заключена в личностите на Създателите на времето и пространството, и са взаимосвързани с появяващото се емпирично свръхуправление на Върховното Същество.
1955 7:1.6 Spirit-gravity pull and response thereto operate not only on the universe as a whole but also even between individuals and groups of individuals. There is a spiritual cohesiveness among the spiritual and spiritized personalities of any world, race, nation, or believing group of individuals. There is a direct attractiveness of a spirit nature between spiritually minded persons of like tastes and longings. The term kindred spirits is not wholly a figure of speech.
2014 7:1.6 Действието на духовната гравитация и реакцията спрямо нея функционира не само в мащаба на вселената като цяло, но и между индивиди и групи индивиди. Духовната връзка възниква сред духовните и одухотворени личности на всеки свят, народ, нация или групи вярващи индивиди. Създанията с духовна насоченост, имащи сходни вкусове и стремежи, изпитват непосредствено взаимно духовно влечение. Изразът сродни души не е само метафора.
1955 7:1.7 Like the material gravity of Paradise, the spiritual gravity of the Eternal Son is absolute. Sin and rebellion may interfere with the operation of local universe circuits, but nothing can suspend the spirit gravity of the Eternal Son. The Lucifer rebellion produced many changes in your system of inhabited worlds and on Urantia, but we do not observe that the resultant spiritual quarantine of your planet in the least affected the presence and function of either the omnipresent spirit of the Eternal Son or the associated spirit-gravity circuit.
2014 7:1.7 Както материалната гравитация на Рая, така и духовната гравитация на Вечния Син е абсолютна. Грехът или бунта могат да попречат на функционирането на контурите на локалните вселени, но нищо не е способно да прекъсне духовната гравитация на Вечния Син. Бунта на Луцифер доведе до много изменения във вашите системи от обитаеми светове и на Урантия, но ние не отбелязваме някакво влияние на духовната карантина, въведена на вашата планета вследствие бунта, върху присъствието и функциите на вездесъщия Дух на Вечния Син или на свързания с него кръг на духовна гравитация.
1955 7:1.8 All reactions of the spirit-gravity circuit of the grand universe are predictable. We recognize all actions and reactions of the omnipresent spirit of the Eternal Son and find them to be dependable. In accordance with well-known laws, we can and do measure spiritual gravity just as man attempts to compute the workings of finite physical gravity. There is an unvarying response of the Son’s spirit to all spirit things, beings, and persons, and this response is always in accordance with the degree of actuality (the qualitative degree of reality) of all such spiritual values.
2014 7:1.8 Всички реакции на кръга на духовна гравитация на голямата вселена са предсказуеми. Ние осъзнаваме всички действия и реакции на вездесъщия Дух на Вечния Син и констатираме тяхната надеждност. В съответствие с добре известни закони ние сме способни да измерваме и измерваме духовната гравитация така, както човек се опитва да определи механизма на действие на крайната физическа гравитация. Съществува постоянна реакция на кръга на Сина спрямо всички духовни явления, същества и личности и тази реакция винаги съответства на степента на действителност (качествената степен на реалността) на всички подобни духовни ценности.
1955 7:1.9 But alongside this very dependable and predictable function of the spiritual presence of the Eternal Son, there are encountered phenomena which are not so predictable in their reactions. Such phenomena probably indicate the co-ordinate action of the Deity Absolute in the realms of emerging spiritual potentials. We know that the spirit presence of the Eternal Son is the influence of a majestic and infinite personality, but we hardly regard the reactions associated with the conjectured performances of the Deity Absolute as personal.
2014 7:1.9 Но наред с тази много надеждна и предсказуема функция на духовното присъствие на Вечния Син възникват явления не толкова предсказуеми в своите реакции. Вероятно подобни явления свидетелстват за координираното действие на БожествотоАбсолют в световете на появяващи се духовни потенциали. Ние знаем, че духовното присъствие на Вечния Син е влияние на величествена и безкрайна личност, но не сме склонни да смятаме за личностни действията, свързани с предполагаемото проявление на БожествотоАбсолют.
1955 7:1.10 Viewed from the personality standpoint and by persons, the Eternal Son and the Deity Absolute appear to be related in the following way: The Eternal Son dominates the realm of actual spiritual values, whereas the Deity Absolute seems to pervade the vast domain of potential spirit values. All actual value of spirit nature finds lodgment in the gravity grasp of the Eternal Son but, if potential, then apparently in the presence of the Deity Absolute.
2014 7:1.10 В аспекта на личността и от гледна точка на личността Вечният Син и БожествотоАбсолют очевидно са взаимосвързани по следния начин: Вечният Син преобладава в царството на актуалните духовни ценности, докато БожествотоАбсолют вероятно обхваща обширната област от потенциални духовни ценности. Всички действителни ценности от духовен характер попадат в гравитационното поле на Вечния Син, но потенциалните ценности очевидно се отнасят към присъствието на БожествотоАбсолют.
1955 7:1.11 Spirit seems to emerge from the potentials of the Deity Absolute; evolving spirit finds correlation in the experiential and incomplete grasps of the Supreme and the Ultimate; spirit eventually finds final destiny in the absolute grasp of the spiritual gravity of the Eternal Son. This appears to be the cycle of experiential spirit, but existential spirit is inherent in the infinity of the Second Source and Center.
2014 7:1.11 Изглежда, че духът възниква от потенциалите на БожествотоАбсолют; корелацията на еволюиращия дух се извършва в емпиричните и незавършени обхвати на Върховния и Крайния; своето окончателно назначение духът придобива в абсолютния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Това, изглежда, е цикълът на емпиричен дух, но екзистенциалният дух е неотменима част от безкрайността на Втория Източник и Център.
2. THE ADMINISTRATION OF THE ETERNAL SON
2. РЪКОВОДСТВОТО НА ВЕЧНИЯ СИН
1955 7:2.1 On Paradise the presence and personal activity of the Original Son is profound, absolute in the spiritual sense. As we pass outward from Paradise through Havona and into the realms of the seven superuniverses, we detect less and less of the personal activity of the Eternal Son. In the post-Havona universes the presence of the Eternal Son is personalized in the Paradise Sons, conditioned by the experiential realities of the Supreme and the Ultimate, and co-ordinated with the unlimited spirit potential of the Deity Absolute.
2014 7:2.1 В духовен смисъл присъствието и личната активност на Първородния Син в Рая са съвършени и абсолютни. С нашето отдалечаване от Рая през Хавона и по-нататък — в света на седемте свръхвселени, ние отбелязваме все поголямо отслабване на личната активност на Вечния Син. В постхавонските вселени присъствието на Вечния Син е въплътено в Райските Синове, обусловено от емпиричните реалности на Върховния и Крайния и координирано с неограничения духовен потенциал на Божеството-Абсолют.
1955 7:2.2 In the central universe the personal activity of the Original Son is discernible in the exquisite spiritual harmony of the eternal creation. Havona is so marvelously perfect that the spiritual status and the energy states of this pattern universe are in perfect and perpetual balance.
2014 7:2.2 Личната активност на Първородния Син в централната вселена се изразява в изисканата духовна хармония на вечното творение. Хавона е толкова изумително съвършена, че духовният статут и енергийните състояния на тази образцова вселена се намират в съвършено и неизменно равновесие.
1955 7:2.3 In the superuniverses the Son is not personally present or resident; in these creations he maintains only a superpersonal representation. These spirit manifestations of the Son are not personal; they are not in the personality circuit of the Universal Father. We know of no better term to use than to designate them superpersonalities; and they are finite beings; they are neither absonite nor absolute.
2014 7:2.3 Синът не пребивава и не обитава в свръхвселените лично; в тези творения той има само свръхличностни представители. Такива духовни прояви на Сина не са личностни; те не влизат в личностния кръг на Всеобщия Баща. Ние не можем да подберем за тях подобро определение от свръхличности; те са крайни същества; те не са нито абсонитни, нито абсолютни.
1955 7:2.4 The administration of the Eternal Son in the superuniverses, being exclusively spiritual and superpersonal, is not discernible by creature personalities. Nonetheless, the all-pervading spiritual urge of the Son’s personal influence is encountered in every phase of the activities of all sectors of the domains of the Ancients of Days. In the local universes, however, we observe the Eternal Son personally present in the persons of the Paradise Sons. Here the infinite Son spiritually and creatively functions in the persons of the majestic corps of the co-ordinate Creator Sons.
2014 7:2.4 Като специфично духовно и свръхличностно ръководството на Вечния Син в свръхвселените е незабележимо за личностните създания. При все това всеобхватният духовен подтик на личното влияние на Сина се проявява във всеки аспект на дейността във всички сектори, отнасящи се към владенията на Извечно Древните. Но ние виждаме, че в локалните вселени Вечният Син лично присъства в лицето на Райските Синове. Тук духовната и съзидателна активност на Вечния Син се проявява в личностите на величествения корпус на еднородните Синове-Създатели.
3. RELATION OF THE ETERNAL SON TO THE INDIVIDUAL
3. ВРЪЗКАТА НА ВЕЧНИЯ СИН С ИНДИВИДА
1955 7:3.1 In the local universe ascent the mortals of time look to the Creator Son as the personal representative of the Eternal Son. But when they begin the ascent of the superuniverse training regime, the pilgrims of time increasingly detect the supernal presence of the inspiring spirit of the Eternal Son, and they are able to profit by the intake of this ministry of spiritual energization. In Havona the ascenders become still more conscious of the loving embrace of the all-pervading spirit of the Original Son. At no stage of the entire mortal ascension does the spirit of the Eternal Son indwell the mind or soul of the pilgrim of time, but his beneficence is ever near and always concerned with the welfare and spiritual security of the advancing children of time.
2014 7:3.1 За смъртните създания на времето, издигащи се на все нови нива в локалната вселена, СинътСъздател е личен представител на Вечния Син. Но с началото на програмата за обучение в свръхвселената странстващите на времето все почесто забелязват божественото присъствие на въодушевяващия дух на Вечния Син и са способни да се възползват от тази помощ, зареждайки се с неговата духовна енергия. В Хавона възходящите създания започват още подобре да осъзнават изпълнените с любов обятия на вездесъщия Дух на Първородния Син. На нито един стадий от възхода на смъртните Духът на Вечния Син не се вселява в съзнанието или в душата на странстващия, но неговото милосърдие винаги е редом с него и винаги е посветено на благополучието и духовната увереност на възходящите деца на времето.
1955 7:3.2 The spiritual-gravity pull of the Eternal Son constitutes the inherent secret of the Paradise ascension of surviving human souls. All genuine spirit values and all bona fide spiritualized individuals are held within the unfailing grasp of the spiritual gravity of the Eternal Son. The mortal mind, for example, initiates its career as a material mechanism and is eventually mustered into the Corps of the Finality as a well-nigh perfected spirit existence, becoming progressively less subject to material gravity and correspondingly more responsive to the inward pulling urge of spirit gravity during this entire experience. The spirit-gravity circuit literally pulls the soul of man Paradiseward.
2014 7:3.2 Влечението, предизвиквано от гравитацията на духа на Вечния Син, е тайната на възхода към Рая на спасените човешки души[3]. Всички истински духовни ценности и всички истински одухотворени индивиди се задържат в пределите на неизменния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Например, смъртният разум започва своето съществуване като материален механизъм и накрая се приема в Корпуса за Завършили като практически съвършена духовна същност; при своето развитие той е все по-слабо подложен на действието на физическата гравитация и съответно все почувствителен към центростремителното духовно влечение, предизвиквано от гравитацията на духа. Кръгът на духовна гравитация в буквалния смисъл на думата притегля душата на човека към Рая.
1955 7:3.3 The spirit-gravity circuit is the basic channel for transmitting the genuine prayers of the believing human heart from the level of human consciousness to the actual consciousness of Deity. That which represents true spiritual value in your petitions will be seized by the universal circuit of spirit gravity and will pass immediately and simultaneously to all divine personalities concerned. Each will occupy himself with that which belongs to his personal province. Therefore, in your practical religious experience, it is immaterial whether, in addressing your supplications, you visualize the Creator Son of your local universe or the Eternal Son at the center of all things.
2014 7:3.3 Кръгът на духовната гравитация е основният път за извисяване на искрените молитви, изпращани от сърцето на вярващия човек от равнището на съзнание на човека към нивото на действителното съзнание на Божеството. Това, което във вашите послания представлява истинска духовна ценност, се възприема от всеобщия кръг на духовната гравитация, по който незабавно и едновременно се предава на съответните божествени личности. Всяка от тях ще се заеме с това, което влиза в нейната лична компетенция. Затова за вашия практически религиозен опит е несъществено дали, изпращайки своите молитви, визуализирате Сина-Създател на локалната вселена или Вечния Син в центъра на всички неща.
1955 7:3.4 The discriminative operation of the spirit-gravity circuit might possibly be compared to the functions of the neural circuits in the material human body: Sensations travel inward over the neural paths; some are detained and responded to by the lower automatic spinal centers; others pass on to the less automatic but habit-trained centers of the lower brain, while the most important and vital incoming messages flash by these subordinate centers and are immediately registered in the highest levels of human consciousness.
2014 7:3.4 Диференциращата функция на кръга на духовната гравитация може да се сравни с функцията на нервната система в материалното човешко тяло. Усещанията постъпват в организма по нервните пътища; автоматичните гръбначно-мозъчни центрове отделят някои от тях и реагират на тях; останалите се предават на помалко автоматичните центрове в долните отдели на мозъка, контролиращи изпълнението на повтарящите се функции, докато найсъществените и жизненоважни послания преминават през тези подчинени центрове и мигновенно се регистрират на висшите нива на човешкото съзнание.
1955 7:3.5 But how much more perfect is the superb technique of the spiritual world! If anything originates in your consciousness that is fraught with supreme spiritual value, when once you give it expression, no power in the universe can prevent its flashing directly to the Absolute Spirit Personality of all creation.
2014 7:3.5 Но колко посъвършени са възвишените средства на духовния свят! Ако във вашето съзнание се появи нещо, изпълнено с висша духовна ценност, то достатъчно е само да го изразите — и никаква сила във вселената няма да може да попречи на негового мигновено предаване на Абсолютната Духовна Личност на цялото творение.
1955 7:3.6 Conversely, if your supplications are purely material and wholly self-centered, there exists no plan whereby such unworthy prayers can find lodgment in the spirit circuit of the Eternal Son. The content of any petition which is not “spirit indited” can find no place in the universal spiritual circuit; such purely selfish and material requests fall dead; they do not ascend in the circuits of true spirit values. Such words are as “sounding brass and a tinkling cymbal.”
2014 7:3.6 И обратно — ако вашите прошения са изключително материални и егоистични, такива недостойни молитви по никакъв начин не могат да достигнат духовния кръг на Вечния Син. Във всеобщия духовен кръг не се допуска нито едно послание, непродиктувано от духа“[4]. Чисто материалните и егоистични прошения са безполезни; те не се възвисяват в кръговете на истинските духовни ценности. Разликата между духовно и материално „заредените“ думи е като разликата между звука, издаван от „отекващ месинг”, и този от “звънтящ цимбал“.
1955 7:3.7 It is the motivating thought, the spiritual content, that validates the mortal supplication. Words are valueless.
2014 7:3.7 Само подбуждащата мисъл — духовното съдържание, прави посланието на смъртния действително. Думите не струват нищо.
4. THE DIVINE PERFECTION PLANS
4. БОЖЕСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
1955 7:4.1 The Eternal Son is in everlasting liaison with the Father in the successful prosecution of the divine plan of progress: the universal plan for the creation, evolution, ascension, and perfection of will creatures. And, in divine faithfulness, the Son is the eternal equal of the Father.
2014 7:4.1 Вечният Син осъществява постоянна връзка с Отеца за успешно претворяване на божествения план за прогрес : всеобщия план за творението, еволюционното развитие, възхода и усъвършенстването на дарените с воля създания. И в божествената преданост Синът е извечно равен на Бащата.
1955 7:4.2 The Father and his Son are as one in the formulation and prosecution of this gigantic attainment plan for advancing the material beings of time to the perfection of eternity. This project for the spiritual elevation of the ascendant souls of space is a joint creation of the Father and the Son, and they are, with the co-operation of the Infinite Spirit, engaged in associative execution of their divine purpose.
2014 7:4.2 В разработката и осъществяването на този колосален еволюционен план, предполагащ възход на материалните създания на времето към съвършенството на вечността, Отецът и неговият Син действат като единно цяло. Тази програма за духовно извисяване на възходящите души на пространството е съвместно творение на Отеца и Сина, които — в сътрудничество с Безкрайния Дух, се занимават със съвместното претворяване на своя божествен замисъл.
1955 7:4.3 This divine plan of perfection attainment embraces three unique, though marvelously correlated, enterprises of universal adventure:
2014 7:4.3 Божественият план за придобиване на съвършенство обединява три уникални, но изумително взаимосвързани, дръзновени вселенски програми:
1955 7:4.4 1. The Plan of Progressive Attainment. This is the Universal Father’s plan of evolutionary ascension, a program unreservedly accepted by the Eternal Son when he concurred in the Father’s proposal, “Let us make mortal creatures in our own image.” This provision for upstepping the creatures of time involves the Father’s bestowal of the Thought Adjusters and the endowing of material creatures with the prerogatives of personality.
2014 7:4.4 1. Програмата за последователни постижения. Създадена от Всеобщия Баща, тази програма за еволюционен възход на създанията била безрезервно одобрена от Вечния Син, когато той се съгласил с предложението на Отеца: „Да сътворим смъртни създания по Наш образ[5].“ Този план за извисяване на създанията на времето предполага посвещаване от Отеца на Настройчици на Съзнанието и даряване на материалните създания с прерогативите на личността.
1955 7:4.5 2. The Bestowal Plan. The next universal plan is the great Father-revelation enterprise of the Eternal Son and his co-ordinate Sons. This is the proposal of the Eternal Son and consists of his bestowal of the Sons of God upon the evolutionary creations, there to personalize and factualize, to incarnate and make real, the love of the Father and the mercy of the Son to the creatures of all universes. Inherent in the bestowal plan, and as a provisional feature of this ministration of love, the Paradise Sons act as rehabilitators of that which misguided creature will has placed in spiritual jeopardy. Whenever and wherever there occurs a delay in the functioning of the attainment plan, if rebellion, perchance, should mar or complicate this enterprise, then do the emergency provisions of the bestowal plan become active forthwith. The Paradise Sons stand pledged and ready to function as retrievers, to go into the very realms of rebellion and there restore the spiritual status of the spheres. And such a heroic service a co-ordinate Creator Son did perform on Urantia in connection with his experiential bestowal career of sovereignty acquirement.
2014 7:4.5 2. Програмата за посвещаване. Следващият всеобщ план — това е великата програма на Вечния Син и неговите равноправни Синове по разкриването същността на Отеца. Предложен от Вечния Син, този план се състои в посвещаване на Божиите Синове на еволюционните светове, където любовта на Отеца и милосърдието на Сина към създанията на всички вселени стават личностни и действителни, въплътени и реални. Неотменима част от плана за посвещаване и временно свойство на това предано служене е дейността на Синовете на Рая, насочена към спасяването на това, което се оказва в духовна опасност по вина на кривналата по лош път воля на създанието. Където и когато и да възникне забавяне в претворяването на програмата за последователните постижения, където и когато въстания изкривяват дадената програма и затрудняват нейното изпълнение, в действие незабавно се привеждат изключителните положения на програмата за посвещаване. Далите обет Райски Синове са готови във всеки момент да станат спасители, да се отправят в обхванатите от въстание светове и да възстановят техния духовен статут. Такъв подвиг е извършил на Урантия един от равните по ранг СиновеСъздатели по време на своето емпирично посвещение, необходимо за придобиване на пълновластие.
1955 7:4.6 3. The Plan of Mercy Ministry. When the attainment plan and the bestowal plan had been formulated and proclaimed, alone and of himself, the Infinite Spirit projected and put in operation the tremendous and universal enterprise of mercy ministry. This is the service so essential to the practical and effective operation of both the attainment and the bestowal undertakings, and the spiritual personalities of the Third Source and Center all partake of the spirit of mercy ministry which is so much a part of the nature of the Third Person of Deity. Not only in creation but also in administration, the Infinite Spirit functions truly and literally as the conjoint executive of the Father and the Son.
2014 7:4.6 3. Програмата за милосърдна опека. След като били формулирани и провъзгласени програмите за последователни постижения и посвещаване, Безкрайният Дух, независимо и самостоятелно, предложил грандиозната и всеобща програма за милосърдна опека и пристъпил към нейното осъществяване. Това служене е непременно условие за практическо и ефективно претворяване както на програмата за постижения, така и на програмата за посвещения и всички духовни личности на Третия Източник и Център имат отношение към духа на милосърдната опека, така свойствена за природата на Третото Лице на Божеството. Не само в съзиданието, но и в ръководството Безкрайният Дух действа истински и буквално като съвместен изпълнител на Отеца и Сина.
1955 7:4.7 The Eternal Son is the personal trustee, the divine custodian, of the Father’s universal plan of creature ascension. Having promulgated the universal mandate, “Be you perfect, even as I am perfect,” the Father intrusted the execution of this tremendous undertaking to the Eternal Son; and the Eternal Son shares the fostering of this supernal enterprise with his divine co-ordinate, the Infinite Spirit. Thus do the Deities effectively co-operate in the work of creation, control, evolution, revelation, and ministration—and if required, in restoration and rehabilitation.
2014 7:4.7 Вечният Син е довереното лице, божественият опекун на всеобхватния план на Отеца — плана за възход на създанията. Провъзгласявайки всеобщата повеля — „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, Отецът поръчал изпълнението на тази грандиозна програма на Вечния Син; и Вечният Син благоприятства тази небесна инициатива заедно със своето равностойно Божество — Безкрайния Дух[6]. Така Божествата ефективно си сътрудничат в сътворяването, управляването, развитието, богооткровението и служенето, а при необходимост — във възстановяването и възраждането.
5. THE SPIRIT OF BESTOWAL
5. ДУХЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
1955 7:5.1 The Eternal Son without reservation joined with the Universal Father in broadcasting that tremendous injunction to all creation: “Be you perfect, even as your Father in Havona is perfect.” And ever since, that invitation-command has motivated all the survival plans and the bestowal projects of the Eternal Son and his vast family of co-ordinate and associated Sons. And in these very bestowals the Sons of God have become to all evolutionary creatures “the way, the truth, and the life.”
2014 7:5.1 Вечният Син без уговорки се присъединил към Всеобщия Баща в провъзгласяването пред цялото творение на величественото възвание: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Баща в Хавона[7].“. Оттогава призивната повеля служи като подбуда за всички планове за спасение и посвещаване на Вечния Син и неговото огромно семейство с равностойни и младши Синове[8]. Именно в тези посвещения Божиите Синове станали „пътят, истината и животът“ за всички еволюционни създания.
1955 7:5.2 The Eternal Son cannot contact directly with human beings as does the Father through the gift of the prepersonal Thought Adjusters, but the Eternal Son does draw near to created personalities by a series of downstepping gradations of divine sonship until he is enabled to stand in man’s presence and, at times, as man himself.
2014 7:5.2 Вечният Син не може да общува с хората непосредствено, както прави това Отецът посредством доличностните Настройчици на Съзнанието; но Синът се сближава със сътворените личности благодарение на последователното понижаване на статута на божествена синовност, докато не се окаже в присъствието на човека, а понякога и в образа на самия човек.
1955 7:5.3 The purely personal nature of the Eternal Son is incapable of fragmentation. The Eternal Son ministers as a spiritual influence or as a person, never otherwise. The Son finds it impossible to become a part of creature experience in the sense that the Father-Adjuster participates therein, but the Eternal Son compensates this limitation by the technique of bestowal. What the experience of fragmented entities means to the Universal Father, the incarnation experiences of the Paradise Sons mean to the Eternal Son.
2014 7:5.3 Бидейки изцяло личностна, природата на Вечния Син не се поддава на фрагментация. Вечният Син опекунства — под формата на духовно влияние или като личност; по никакъв друг начин. За Сина е невъзможно да стане част от опита на създание в този смисъл, в който в този опит участва Отецът-Настройчик, но Вечният Син компенсира това ограничение с метода на посвещаването. Опитът от въплъщаването на Райските Синове има за Вечния Син такова значение, каквото опитът от фрагментацията има за Всеобщия Баща.
1955 7:5.4 The Eternal Son comes not to mortal man as the divine will, the Thought Adjuster indwelling the human mind, but the Eternal Son did come to mortal man on Urantia when the divine personality of his Son, Michael of Nebadon, incarnated in the human nature of Jesus of Nazareth. To share the experience of created personalities, the Paradise Sons of God must assume the very natures of such creatures and incarnate their divine personalities as the actual creatures themselves. Incarnation, the secret of Sonarington, is the technique of the Son’s escape from the otherwise all-encompassing fetters of personality absolutism.
2014 7:5.4 За смъртния човек Вечният Син не идва като божествената воля — Настройчика на Съзнанието, пребиваващ в човешкото създание, но Вечният Син действително се яви на смъртните на Урантия, когато божествената личност на неговия Син, Михаил Небадонски, се въплъти в човешката същност на Иисус от Назарет. За да споделят опита на създадените личности, Райските Синове трябва да приемат самата природа на тези създания и да въплътят в тях своята божествена личност. Инкарнацията — тайната на Сферата на Сина — представлява метод за избавление на Сина от всеобхватните окови на абсолютизма на личността.
1955 7:5.5 Long, long ago the Eternal Son bestowed himself upon each of the circuits of the central creation for the enlightenment and advancement of all the inhabitants and pilgrims of Havona, including the ascending pilgrims of time. On none of these seven bestowals did he function as either an ascender or a Havoner. He existed as himself. His experience was unique; it was not with or as a human or other pilgrim but in some way associative in the superpersonal sense.
2014 7:5.5 В незапомнени времена Вечният Син посвети себе си на всеки кръг от централното творение в името на просвещаването и прогреса на обитаващите и странстващите на Хавона и възходящите странстващи на времето. В нито едно от тези седем посвещения той не е действал нито като възходящо създание, нито като обитател на Хавона. Той беше самият себе си. Неговият опит беше уникален — той беше придобит не заедно с хората или другите странстващи и не подобен на тях, но в определено отношение той беше асоциативен в свръхличностен план.
1955 7:5.6 Neither did he pass through the rest that intervenes between the inner Havona circuit and the shores of Paradise. It is not possible for him, an absolute being, to suspend consciousness of personality, for in him center all lines of spiritual gravity. And during the times of these bestowals the central Paradise lodgment of spiritual luminosity was undimmed, and the Son’s grasp of universal spirit gravity was undiminished.
2014 7:5.6 Той не е преминавал и през периода на покой, отделящ вътрешния кръг на Хавона от бреговете на Рая. Като абсолютно същество той не може да се откаже от съзнанието на личността, тъй като в него се схождат всички линии на духовна гравитация. И в течение на всички тези посвещения централното Райско вместилище на духовно светене оставаше все така ярко и обхватът на всеобщата духовна гравитация на Сина не намаляваше.
1955 7:5.7 The bestowals of the Eternal Son in Havona are not within the scope of human imagination; they were transcendental. He added to the experience of all Havona then and subsequently, but we do not know whether he added to the supposed experiential capacity of his existential nature. That would fall within the bestowal mystery of the Paradise Sons. We do, however, believe that whatever the Eternal Son acquired on these bestowal missions, he has ever since retained; but we do not know what it is.
2014 7:5.7 Посвещенията на Вечния Син в Хавона излизат извън пределите на човешкото въображение; те бяха трансцендентални. Както тогава, така и впоследствие Синът разшири опита на цялата Хавона, но ние не знаем дали е увеличил предполагаемата емпирична способност на своята екзистенциална същност. Това се скрива от тайната на посвещенията на Райските Синове. При все това ние предполагаме, че Вечният Син е съхранил всичко, което е овладял по време на тези посвещения; но ние не знаем в какво се заключава то.
1955 7:5.8 Whatever our difficulty in comprehending the bestowals of the Second Person of Deity, we do comprehend the Havona bestowal of a Son of the Eternal Son, who literally passed through the circuits of the central universe and actually shared those experiences which constitute an ascender’s preparation for Deity attainment. This was the original Michael, the first-born Creator Son, and he passed through the life experiences of the ascending pilgrims from circuit to circuit, personally journeying a stage of each circle with them in the days of Grandfanda, the first of all mortals to attain Havona.
2014 7:5.8 Колкото и да ни е трудно да осмислим посвещаването на Второто Лице на Божеството, ние сме способни да разберем хавонското посвещение на един от Синовете на Вечния Син, действително преминал през всички кръгове на централната вселена, за да сподели неподправения опит, необходим на възходящото създание за придобиване на Божеството. Това беше първородният Михаил, първият от Синовете-Създатели. От кръг на кръг преминаваше той през жизнения опит на възходящите странстващи, лично пребивавайки с тях на всеки кръг във времената на Грандфанда — първият от всички смъртни, достигнали Хавона.
1955 7:5.9 Whatever else this original Michael revealed, he made the transcendent bestowal of the Original Mother Son real to the creatures of Havona. So real, that forevermore each pilgrim of time who labors in the adventure of making the Havona circuits is cheered and strengthened by the certain knowledge that the Eternal Son of God seven times abdicated the power and glory of Paradise to participate in the experiences of the time-space pilgrims on the seven circuits of progressive Havona attainment.
2014 7:5.9 Всичко, разкрито от този изначален Михаил, направи трансценденталното посвещаване на Първородния Майчински Син реално за създанията на Хавона — реално дотолкова, че оттогава нататък всеки странстващ на времето, извършващ нелекото дръзновено пътешествие през кръговете на Хавона, се въодушевява и подкрепя с твърдото знание за това, че Вечният Божий Син седемкратно се е отричал от могъществото и славата на Рая за участие в опита на пространственовремевите странстващи от седемте кръга на постепенното придобиване на Хавона.
1955 7:5.10 The Eternal Son is the exemplary inspiration for all the Sons of God in their ministrations of bestowal throughout the universes of time and space. The co-ordinate Creator Sons and the associate Magisterial Sons, together with other unrevealed orders of sonship, all partake of this wonderful willingness to bestow themselves upon the varied orders of creature life and as the creatures themselves. Therefore, in spirit and because of kinship of nature as well as fact of origin, it becomes true that in the bestowal of each Son of God upon the worlds of space, in and through and by these bestowals, the Eternal Son has bestowed himself upon the intelligent will creatures of the universes.
2014 7:5.10 Вечният Син е образец и вдъхновение за всички Божии Синове при техните посвещения на вселените на времето и пространството. На всички еднородни Синове-Създатели и подчинени Синове-Арбитри, точно както и на останалите неразкрити категории синовство, е свойствена чудесната готовност да посвещават себе си на различните категории създания, в това число и в като самите създания. Затова е истина, че в посвещението на всеки Син Божий на синовете на пространството — по дух, а също откъм родствена природа и произход — присъства и Вечният Син, който по такъв начин посвещава себе си на разумните волеви създания на вселените в тези посвещения, чрез тези посвещения и с помощта на тези посвещения.
1955 7:5.11 In spirit and nature, if not in all attributes, each Paradise Son is a divinely perfect portraiture of the Original Son. It is literally true, whosoever has seen a Paradise Son has seen the Eternal Son of God.
2014 7:5.11 По дух и същност, ако и не във всички атрибути, всеки Син на Рая е божествено съвършено изображение на Първородния Син. Буквално вярно е, че който е видял Райския Син, е видял Вечния Син Божий.
6. THE PARADISE SONS OF GOD
6. РАЙСКИТЕ БОЖИИ СИНОВЕ
1955 7:6.1 The lack of a knowledge of the multiple Sons of God is a source of great confusion on Urantia. And this ignorance persists in the face of such statements as the record of a conclave of these divine personalities: “When the Sons of God proclaimed joy, and all of the Morning Stars sang together.” Every millennium of sector standard time the various orders of the divine Sons forgather for their periodic conclaves.
2014 7:6.1 Липсата на информация за тези многобройни Божии Синове е причина за голямото объркване по този въпрос, царящо на Урантия. И това невежество продължава въпреки наличието на такива свидетелства, каквото е споменатото за конклава на тези божествени личности: „Радваха се Божиите Синове и всички Утринни Звезди пяха заедно с тях[9].“ Веднъж на всяко хилядолетие от стандартното за сектора време различните категории божествени Синове се събират на своя пореден конклав.
1955 7:6.2 The Eternal Son is the personal source of the adorable attributes of mercy and service which so abundantly characterize all orders of the descending Sons of God as they function throughout creation. All the divine nature, if not all the infinity of attributes, the Eternal Son unfailingly transmits to the Paradise Sons who go out from the eternal Isle to reveal his divine character to the universe of universes.
2014 7:6.2 Вечният Син е личният източник на възхитителните качества на милосърдие и служене, които така изчерпателно характеризират всички категории низходящи Божии Синове в тяхната дейност във вселените. Цялата божествена същност, ако не цялата безкрайност от атрибути, Вечният Син неизменно предава на Райските Синове, отправящи се от Вечния Остров, за да разкрият неговия божествен характер пред вселената на вселените.
1955 7:6.3 The Original and Eternal Son is the offspring-person of the “first” completed and infinite thought of the Universal Father. Every time the Universal Father and the Eternal Son jointly project a new, original, identical, unique, and absolute personal thought, that very instant this creative idea is perfectly and finally personalized in the being and personality of a new and original Creator Son. In spirit nature, divine wisdom, and co-ordinate creative power, these Creator Sons are potentially equal with God the Father and God the Son.
2014 7:6.3 Първородният Вечен Син е потомък на „първата“ съвършена и безкрайна мисъл на Всеобщия Баща. Всеки път, когато Всеобщият Баща и Вечният Син съвместно проектират нов, оригинален, идентичен, уникален, абсолютен и личностен мислен образ, още в този момент тази съзидателна идея претърпява съвършено и окончателно въплъщение в съществото и личността на нов и самобитен Син-Създател. По своята духовна природа, божествена мъдрост и еднородно съзидателно могъщество тези Синове-Създатели са потенциално равни с Бога-Баща и Бога-Син.
1955 7:6.4 The Creator Sons go out from Paradise into the universes of time and, with the co-operation of the controlling and creative agencies of the Third Source and Center, complete the organization of the local universes of progressive evolution. These Sons are not attached to, nor are they concerned with, the central and universal controls of matter, mind, and spirit. Hence are they limited in their creative acts by the pre-existence, priority, and primacy of the First Source and Center and his co-ordinate Absolutes. These Sons are able to administer only that which they bring into existence. Absolute administration is inherent in priority of existence and is inseparable from eternity of presence. The Father remains primal in the universes.
2014 7:6.4 Синовете-Създатели тръгват от Рая към вселените на времето, където при участие на управляващите и съзидателни сили на Третия Източник и Център завършват създаването на локалните вселени на еволюционното развитие. На тези Синове не се вменява в задължение централното и всеобщо управление на материята, разума и духа и те нямат отношение към това управление. Затова в своите творчески актове те са ограничени от пред-съществуването, първостепенността и първенството на Първия Източник и Център и неговите еднородни абсолюти. Тези Синове са способни да управляват само това, което създават. Абсолютността на ръководството се състои в първичността на съществуването и е неотделима от вечността на присъствието. Отецът остава първенствуващ във вселените.
1955 7:6.5 Much as the Creator Sons are personalized by the Father and the Son, so are the Magisterial Sons personalized by the Son and the Spirit. These are the Sons who, in the experiences of creature incarnation, earn the right to serve as the judges of survival in the creations of time and space.
2014 7:6.5 Както Отецът и Синът персонализират Синовете-Създатели, така Синът и Духът персонализират Синовете-Арбитри. Това са такива Синове, които чрез опита на инкарнацията в създанията придобиват право на служене като съдии, решаващи въпросите за съхраняването на живота в творенията на времето и пространството.
1955 7:6.6 The Father, Son, and Spirit also unite to personalize the versatile Trinity Teacher Sons, who range the grand universe as the supernal teachers of all personalities, human and divine. And there are numerous other orders of Paradise sonship that have not been brought to the attention of Urantia mortals.
2014 7:6.6 Отецът, Синът и Духът се обединяват и за създаване личности на разностранните Троични Синове-Учители, които странстват по голямата вселена като небесни учители на всички личности — човешки и божествени. Съществуват и много други категории Райски синове, непредставени на вниманието на смъртните от Урантия.
1955 7:6.7 Between the Original Mother Son and these hosts of Paradise Sons scattered throughout all creation, there is a direct and exclusive channel of communication, a channel whose function is inherent in the quality of spiritual kinship which unites them in bonds of near-absolute spiritual association. This intersonship circuit is entirely different from the universal circuit of spirit gravity, which also centers in the person of the Second Source and Center. All Sons of God who take origin in the persons of the Paradise Deities are in direct and constant communication with the Eternal Mother Son. And such communication is instantaneous; it is independent of time though sometimes conditioned by space.
2014 7:6.7 Между Първородния Майчински Син и множеството Райски Синове, разпръснати из цялото творение, съществува пряк и особен канал за връзка — канал, чиято функция се определя от качеството на духовно родство, свързващо ги в практически абсолютна духовна асоциация. Този междусиновен кръг напълно се отличава от всеобщия кръг на духовна гравитация, макар че той също е съсредоточен в лицето на Втория Източник и Център. Всички Божии Синове, произхождащи от Райските Божества, се намират в непосредствена и постоянна връзка с Вечния Майчински Син. И тази връзка е мигновена; тя не зависи от времето, макар че понякога е обусловена от пространството.
1955 7:6.8 The Eternal Son not only has at all times perfect knowledge concerning the status, thoughts, and manifold activities of all orders of Paradise sonship, but he also has perfection of knowledge at all times regarding everything of spiritual value which exists in the hearts of all creatures in the primary central creation of eternity and in the secondary time creations of the co-ordinate Creator Sons.
2014 7:6.8 Във всеки един момент Вечният Син не само притежава съвършено знание за статута, мислите и разнообразната дейност на всички категории Райско синовство, но и знание за всички духовни ценности в сърцата на всички създания на първичното, централно и вечно творение и вторичните времеви творения на еднородните Синове-Създатели.
7. THE SUPREME REVELATION OF THE FATHER
7. ВИСШЕТО РАЗКРИВАНЕ НА ОТЕЦА
1955 7:7.1 The Eternal Son is a complete, exclusive, universal, and final revelation of the spirit and the personality of the Universal Father. All knowledge of, and information concerning, the Father must come from the Eternal Son and his Paradise Sons. The Eternal Son is from eternity and is wholly and without spiritual qualification one with the Father. In divine personality they are co-ordinate; in spiritual nature they are equal; in divinity they are identical.
2014 7:7.1 Вечният Син е изчерпващо, особено, всеобщо и окончателно разкриване на духа и личността на Всеобщия Баща. Цялото знание и всички сведения, засягащи Отеца, трябва да постъпват от Вечния Син и неговите Райски Синове. Вечният Син принадлежи на вечността и образува всецяло — и неограничено, духовно единство с Отеца. По отношение на божествената личност те са равни; в духовната си същност са еднакви; в божествеността си те са идентични.
1955 7:7.2 The character of God could not possibly be intrinsically improved upon in the person of the Son, for the divine Father is infinitely perfect, but that character and personality are amplified, by divestment of the nonpersonal and nonspiritual, for revelation to creature beings. The First Source and Center is much more than a personality, but all of the spirit qualities of the father personality of the First Source and Center are spiritually present in the absolute personality of the Eternal Son.
2014 7:7.2 Същността на характера на Бога е невъзможно да се подобри в лицето на Сина, тъй като Божественият Баща е безкрайно съвършен, но неговият характер и личност се усилват за разкриване на създадените същества посредством освобождаване от всичко неличностно и недуховно. Първият Източник и Център е много повече от личност, но всички духовни качества на бащината личност на Първия Източник и Център присъстват в духа на абсолютната личност на Вечния Син.
1955 7:7.3 The primal Son and his Sons are engaged in making a universal revelation of the spiritual and personal nature of the Father to all creation. In the central universe, the superuniverses, the local universes, or on the inhabited planets, it is a Paradise Son who reveals the Universal Father to men and angels. The Eternal Son and his Sons reveal the avenue of creature approach to the Universal Father. And even we of high origin understand the Father much more fully as we study the revelation of his character and personality in the Eternal Son and in the Sons of the Eternal Son.
2014 7:7.3 Изначалният Син и неговите Синове участват във всеобщото разкриване на духовната и личностна същност на Отеца пред цялото творение. Именно един от Райските Синове разкрива същността на Всеобщия Баща на хората и ангелите, където и да става това: в централната вселена, в свръхвселените, в локалните вселени или на обитаемите планети. Вечният Син и неговите Синове разкриват пътя за приближаване на създанията към Всеобщия Баща[10]. Даже ние, съществата с върховен произход, много по-пълно разбираме Отеца, когато изучаваме разкриването на неговия характер и личност във Вечния Син и в Синовете на Вечният Син.
1955 7:7.4 The Father comes down to you as a personality only through the divine Sons of the Eternal Son. And you attain the Father by this same living way; you ascend to the Father by the guidance of this group of divine Sons. And this remains true notwithstanding that your very personality is a direct bestowal of the Universal Father.
2014 7:7.4 Отецът низхожда към вас като личност само чрез божествените Синове на Вечния Син. И вие достигате Бога по същия този жив път; вие се възвисявате към Отеца благодарение на водителството на тази група божествени Синове. Тази истина е неизменна, независимо че вашата собствена личност е пряко посвещаване на Всеобщия Баща.
1955 7:7.5 In all these widespread activities of the far-flung spiritual administration of the Eternal Son, do not forget that the Son is a person just as truly and actually as the Father is a person. Indeed, to beings of the onetime human order the Eternal Son will be more easy to approach than the Universal Father. In the progress of the pilgrims of time through the circuits of Havona, you will be competent to attain the Son long before you are prepared to discern the Father.
2014 7:7.5 В цялата тази широкомащабна дейност, отнасяща се към необятното духовно ръководство на Вечния Син, не забравяйте, че Синът е толкова истинска и неподправена личност, колкото и Отецът. Действително, за тези, които някога са принадлежали към категорията на хората, е по-лесно да се приближат към Вечния Син, отколкото към Всеобщия Баща. Ставайки странстващ на времето и преминавайки през кръговете на Хавона, вие ще можете да постигнете Сина дълго преди да бъдете готови да постигнете Отеца.
1955 7:7.6 More of the character and merciful nature of the Eternal Son of mercy you should comprehend as you meditate on the revelation of these divine attributes which was made in loving service by your own Creator Son, onetime Son of Man on earth, now the exalted sovereign of your local universe—the Son of Man and the Son of God.
2014 7:7.6 Вие ще можете още по-добре да разберете природата и милосърдната същност на Вечния Син, размишлявайки за разкриването на тези божествени атрибути в преданото служене на вашия собствен Син-Създател, който някога е живял на земята като Син Човешки, а сега е величествен властелин на вашата локална вселена — Синът Човешки и Синът Божий.
1955 7:7.7 [Indited by a Divine Counselor assigned to formulate this statement depicting the Eternal Son of Paradise.]
2014 7:7.7 [Изложено от Божествения Съветник, комуто бе възложено да формулира настоящия документ, описващ Вечния Син на Рая.]