Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 166. Последното посещение на северна Перея |
Индекс
Единична версия |
Документ 168. Възкресяването на Лазар |
THE VISIT TO PHILADELPHIA
ПОСЕЩЕНИЕТО НА ФИЛАДЕЛФИЯ
1955 167:0.1 THROUGHOUT this period of the Perean ministry, when mention is made of Jesus and the apostles visiting the various localities where the seventy were at work, it should be recalled that, as a rule, only ten were with him since it was the practice to leave at least two of the apostles at Pella to instruct the multitude. As Jesus prepared to go on to Philadelphia, Simon Peter and his brother, Andrew, returned to the Pella encampment to teach the crowds there assembled. When the Master left the camp at Pella to visit about Perea, it was not uncommon for from three to five hundred of the campers to follow him. When he arrived at Philadelphia, he was accompanied by over six hundred followers.
2014 167:0.1 КОГАТО говорим за това, че в течение на това служене в Перея Иисус и апостолите посещаваха различни места, където се трудеха седемдесетте евангелисти, следва да помним, че като правило него го съпровождаха само десет апостоли, тъй като обикновено минимум двама от тях оставаха в Пела, за да учат народа. Преди Иисус да тръгне за Филаделфия, Симон Петър и неговият брат Андрей се върнаха в палатковото градче край Пела, за да учат събралите се там хора. Когато Учителят напускаше лагера, за да посети различни места в Перея, често го съпровождаха от триста до петстотин обитатели на лагера. Над шестстотин от неговите последователи пристигнаха заедно с него във Филаделфия.
1955 167:0.2 No miracles had attended the recent preaching tour through the Decapolis, and, excepting the cleansing of the ten lepers, thus far there had been no miracles on this Perean mission. This was a period when the gospel was proclaimed with power, without miracles, and most of the time without the personal presence of Jesus or even of his apostles.
2014 167:0.2 Предшестващото пътешествие по Декаполис не се съпровождаше с каквито и да е чудеса и ако не се смята очистването на прокажените, перейската мисия също засега протичаше без чудеса. Това беше този етап, когато Евангелието се възвестяваше с цялата си мощ, без чудеса и като правило без личното присъствие на Иисус или даже на неговите апостоли.
1955 167:0.3 Jesus and the ten apostles arrived at Philadelphia on Wednesday, February 22, and spent Thursday and Friday resting from their recent travels and labors. That Friday night James spoke in the synagogue, and a general council was called for the following evening. They were much rejoiced over the progress of the gospel at Philadelphia and among the near-by villages. The messengers of David also brought word of the further advancement of the kingdom throughout Palestine, as well as good news from Alexandria and Damascus.
2014 167:0.3 Иисус и десетте апостоли пристигнаха във Филаделфия в сряда, 22 февруари; четвъртък и петък те посветиха на отдих след своите неотдавнашни пътешествия и труд. В петък вечерта Яков проповядва в синагогата, а на следващия ден беше свикан общият съвет. Всички бяха крайно зарадвани от успешното възвестяване на Евангелието във Филаделфия и по цяла Палестина заедно с добрите известия от Александрия и Дамаск.
1. BREAKFAST WITH THE PHARISEES
1. ЗАКУСКАТА С ФАРИСЕИТЕ
1955 167:1.1 There lived in Philadelphia a very wealthy and influential Pharisee who had accepted the teachings of Abner, and who invited Jesus to his house Sabbath morning for breakfast. It was known that Jesus was expected in Philadelphia at this time; so a large number of visitors, among them many Pharisees, had come over from Jerusalem and from elsewhere. Accordingly, about forty of these leading men and a few lawyers were bidden to this breakfast, which had been arranged in honor of the Master.
2014 167:1.1 Във Филаделфия живееше един много богат и влиятелен фарисей, приел ученията на Абнер[1]. В събота сутринта този човек уреди в дома си закуска, на която покани Иисус. Във Филаделфия очакваха Иисус; затова от Йерусалим и други места тук пристигнаха много посетители, сред които имаше немалко фарисеи; съответно около четиридесет от тези уважавани хора и няколко законника получиха покана за закуската, дадена в чест на Учителя.
1955 167:1.2 As Jesus lingered by the door, speaking with Abner, and after the host had seated himself, there came into the room one of the leading Pharisees of Jerusalem, a member of the Sanhedrin, and as was his habit, he made straight for the seat of honor at the left of the host. But since this place had been reserved for the Master and that on the right for Abner, the host beckoned the Jerusalem Pharisee to sit four seats to the left, and this dignitary was much offended because he did not receive the seat of honor.
2014 167:1.2 Иисус се задържа на вратата, разговаряйки с Абнер, и когато стопанинът зае своето място, в стаята влезе един от видните фарисеи на Йерусалим, член на Синедриона, който по навик веднага тръгна към мястото на почетния гост от лявата страна на домакина[2]. Но, доколкото това място беше определено за Учителя, а мястото от дясната страна — за Абнер, стопанинът настани йерусалимския фарисей на четвъртото място, смятано отдясно наляво, и този сановник беше крайно оскърбен, задето не получи почетното място.
1955 167:1.3 Soon they were all seated and enjoying the visiting among themselves since the majority of those present were disciples of Jesus or else were friendly to the gospel. Only his enemies took notice of the fact that he did not observe the ceremonial washing of his hands before he sat down to eat. Abner washed his hands at the beginning of the meal but not during the serving.
2014 167:1.3 Скоро те вече седяха на масата, с удоволствие общувайки един с друг, доколкото повечето присъстващи бяха ученици на Иисус или, в крайна сметка, благосклонно се отнасяха към Евангелието. Само неговите врагове обърнаха внимание на това, че той пренебрегна церемонията умиване на ръцете преди да седне на масата[3]. Абнер уми ръцете си преди началото на трапезата, но не направи това преди смяната на блюдата.
1955 167:1.4 Near the end of the meal there came in from the street a man long afflicted with a chronic disease and now in a dropsical condition. This man was a believer, having recently been baptized by Abner’s associates. He made no request of Jesus for healing, but the Master knew full well that this afflicted man came to this breakfast hoping thereby to escape the crowds which thronged him and thus be more likely to engage his attention. This man knew that few miracles were then being performed; however, he had reasoned in his heart that his sorry plight might possibly appeal to the Master’s compassion. And he was not mistaken, for, when he entered the room, both Jesus and the self-righteous Pharisee from Jerusalem took notice of him. The Pharisee was not slow to voice his resentment that such a one should be permitted to enter the room. But Jesus looked upon the sick man and smiled so benignly that he drew near and sat down upon the floor. As the meal was ending, the Master looked over his fellow guests and then, after glancing significantly at the man with dropsy, said: “My friends, teachers in Israel and learned lawyers, I would like to ask you a question: Is it lawful to heal the sick and afflicted on the Sabbath day, or not?” But those who were there present knew Jesus too well; they held their peace; they answered not his question.
2014 167:1.4 Когато трапезата беше към края си, от улицата влезе човек, отдавна страдащ от хронично заболяване и сега измъчван от воднянка. Този човек повярва в Иисус и неотдавна беше кръстен от другарите на Абнер. Той не молеше Иисус за изцеление, но Учителят прекрасно знаеше, че този страдащ е дошъл на закуската с надеждата да се избави от обсадилите Иисус тълпи и така с по-голяма вероятност да привлече неговото внимание. Този човек знаеше, че чудесата станаха рядкост, но той се надяваше, че неговото лошо положение може да пробуди в Учителя състрадание. И той не сгреши: когато влезе в стаята, както Иисус, така и лицемерният йерусалимски фарисей му обърнаха внимание. Фарисеят веднага се възмути, че на такъв човек е позволено да влиза в дома. Но Иисус погледна болния и му се усмихна толкова великодушно, че той се приближи и седна на пода. Към края на закуската Учителят обходи с поглед сътрапезниците си и, поглеждайки многозначително към подпухналия човек, каза: “Приятели мои, учители на Израил и учени законници, бих искал да ви задам един въпрос: законно ли е да изцеляваме болните и страдащите в събота?” Но присъстващите твърде добре познаваха Иисус; те запазиха мълчание, без да отговорят на неговия въпрос[4][5].
1955 167:1.5 Then went Jesus over to where the sick man sat and, taking him by the hand, said: “Arise and go your way. You have not asked to be healed, but I know the desire of your heart and the faith of your soul.” Before the man left the room, Jesus returned to his seat and, addressing those at the table, said: “Such works my Father does, not to tempt you into the kingdom, but to reveal himself to those who are already in the kingdom. You can perceive that it would be like the Father to do just such things because which one of you, having a favorite animal that fell in the well on the Sabbath day, would not go right out and draw him up?” And since no one would answer him, and inasmuch as his host evidently approved of what was going on, Jesus stood up and spoke to all present: “My brethren, when you are bidden to a marriage feast, sit not down in the chief seat, lest, perchance, a more honored man than you has been invited, and the host will have to come to you and request that you give your place to this other and honored guest. In this event, with shame you will be required to take a lower place at the table. When you are bidden to a feast, it would be the part of wisdom, on arriving at the festive table, to seek for the lowest place and take your seat therein, so that, when the host looks over the guests, he may say to you: ‘My friend, why sit in the seat of the least? come up higher’; and thus will such a one have glory in the presence of his fellow guests. Forget not, every one who exalts himself shall be humbled, while he who truly humbles himself shall be exalted. Therefore, when you entertain at dinner or give a supper, invite not always your friends, your brethren, your kinsmen, or your rich neighbors that they in return may bid you to their feasts, and thus will you be recompensed. When you give a banquet, sometimes bid the poor, the maimed, and the blind. In this way you shall be blessed in your heart, for you well know that the lame and the halt cannot repay you for your loving ministry.”
2014 167:1.5 След това Иисус се приближи към мястото, където седеше болният, и хващайки го за ръка, каза: “Стани и си иди с мир. Ти не молеше за изцеление, но аз зная желанието на твоето сърце и вярата в твоята душа[6].” Преди този човек да излезе от стаята, Иисус се върна на своето място и, обръщайки се към седящите на масата, каза: “Моят Отец прави такива чудеса, не за да ви подмами в Царството, а за да разкрие Себе Си пред тези, които вече пребивават в Царството[7]. Вие сте способни да разберете, че да постъпваш така, значи да постъпваш подобно на Отеца, защото кой от вас не би извадил веднага от кладенеца любимото си животно, даже ако то е паднало там в събота?” И доколкото никой не му отговори — както и затова, защото стопанинът на дома явно не одобряваше станалото, Иисус стана и се обърна към всички присъстващи: “Братя мои, ако са ви поканили на сватбен пир, не сядайте на най-почетното място, тъй като може да се случи така, че сред поканените гости да се окаже човек, който е по-известен от вас, и стопанинът ще дойде при вас и ще ви помоли да отстъпите това място на този друг, по-почетен гост. И тогава ще се наложи с позор да заемете по-малко почетно място до масата. Ако сте поканени на пир, вие ще постъпите мъдро, ако влизайки в трапезарията, намерите последното място и го заемете; и тогава домакинът, оглеждайки гостите, може да ви каже: “Приятелю мой, защо седна последен? Заеми по-почетно място”; и такъв човек ще се възвиси в присъствието на другите гости. Помнете, всеки, който възвисява сам себе си, ще бъде унижен, а същевременно този, който истински се смирява, ще се възвиси[8]. Затова, когато давате обяд или вечеря, не канете само приятели, братя, роднини или богати съседи, надявайки се те в отговор да ви поканят на своите празненства. Когато каните гости, канете понякога и бедни, осакатени и слепи. Така ще бъдете благословени в своето сърце, защото добре знаете, че куците и сакатите няма да могат да ви се отплатят за вашата милосърдна помощ.”
2. PARABLE OF THE GREAT SUPPER
2. ПРИТЧАТА ЗА ТЪРЖЕСТВЕНАТА ВЕЧЕРЯ
1955 167:2.1 As Jesus finished speaking at the breakfast table of the Pharisee, one of the lawyers present, desiring to relieve the silence, thoughtlessly said: “Blessed is he who shall eat bread in the kingdom of God”—that being a common saying of those days. And then Jesus spoke a parable, which even his friendly host was compelled to take to heart. He said:
2014 167:2.1 Когато Иисус свърши да говори на сутрешната трапеза при фарисея, един от присъстващите законници, желаейки да прекъсне тишината, каза първото, което му мина през ума: “Блажен е, който вкуси хляба в Царството Божие”, което в тези времена беше обичаен израз[9]. И тогава Иисус разказа притчата, която накара да се позамисли даже разположеният към него домакин. Той каза:
1955 167:2.2 “A certain ruler gave a great supper, and having bidden many guests, he dispatched his servants at suppertime to say to those who were invited, ‘Come, for everything is now ready.’ And they all with one accord began to make excuses. The first said, ‘I have just bought a farm, and I must needs go to prove it; I pray you have me excused.’ Another said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I must go to receive them; I pray you have me excused.’ And another said, ‘I have just married a wife, and therefore I cannot come.’ So the servants went back and reported this to their master. When the master of the house heard this, he was very angry, and turning to his servants, he said: ‘I have made ready this marriage feast; the fatlings are killed, and all is in readiness for my guests, but they have spurned my invitation; they have gone every man after his lands and his merchandise, and they even show disrespect to my servants who bid them come to my feast. Go out quickly, therefore, into the streets and lanes of the city, out into the highways and the byways, and bring hither the poor and the outcast, the blind and the lame, that the marriage feast may have guests.’ And the servants did as their lord commanded, and even then there was room for more guests. Then said the lord to his servants: ‘Go now out into the roads and the countryside and constrain those who are there to come in that my house may be filled. I declare that none of those who were first bidden shall taste of my supper.’ And the servants did as their master commanded, and the house was filled.”
2014 167:2.2 “Един управител уреди тържествена вечеря, покани много гости и когато настъпи време за вечеря, изпрати слугите да оповестят поканените: “Идвайте, защото всичко е готово.” И всички, сякаш наговорили се, започнаха да се извиняват. Първият каза: “Аз купих земя и трябва да отида и да я видя; моля те, извини ме.” Друг каза: “Аз купих пет двойки бикове и трябва да отида да ги получа; моля те, извини ме.” Третият каза: “Аз току-що се ожених и затова не мога да дойда.” Слугите се върнаха в къщи и предадоха всичко това на господаря. Изслушвайки ги, стопанинът на дома се разгневи и каза на слугите: “Аз приготвих това сватбено празненство; охранените животни са заклани и всичко е готово за приема на гостите, но те пренебрегнаха моята покана: кой отишъл за своите земи, кой за стока; те не уважават даже моите слуги, поканили ги да дойдат на моя пир. Поради това обходете по-бързо улиците и уличките на града, големите и междуселските пътища и доведете тук бедните и отхвърлените, слепите и сакатите, за да бъдат гости на пира.” И слугите направиха така, както заповяда техният господар, но и след това остана място за нови гости. Тогава господарят каза на слугите: “Вървете по главните и страничните пътища и повикайте всички, които намерите, за да се напълни моят дом. Защото, казвам ви, че никой от поканените от мен преди това няма да вкуси от моята вечеря.” И слугите направиха така, както им заповяда господарят, и домът му се напълни.”[10]
1955 167:2.3 And when they heard these words, they departed; every man went to his own place. At least one of the sneering Pharisees present that morning comprehended the meaning of this parable, for he was baptized that day and made public confession of his faith in the gospel of the kingdom. Abner preached on this parable that night at the general council of believers.
2014 167:2.3 Изслушвайки тези думи, те се разотидоха. Всеки се прибра в къщи. Като минимум един от надсмиващите се фарисеи, присъстващи тази сутрин, разбра значението на тази притча, защото в този ден той беше кръстен и публично призна своята вяра в Евангелието за Царството. Вечерта Абнер повтори тази притча в своята проповед на общото събрание на вярващите.
1955 167:2.4 The next day all of the apostles engaged in the philosophic exercise of endeavoring to interpret the meaning of this parable of the great supper. Though Jesus listened with interest to all of these differing interpretations, he steadfastly refused to offer them further help in understanding the parable. He would only say, “Let every man find out the meaning for himself and in his own soul.”
2014 167:2.4 На следващия ден всички апостоли започнаха да се упражняват във философия, опитвайки се да обяснят значението на тази притча за тържествената вечеря. Макар че Иисус с интерес изслушваше всяко от различните тълкувания, той упорито отказваше да им помогне да разберат притчата. Той повтаряше само: “Нека всеки сам открие смисъла в своята собствена душа.”
3. THE WOMAN WITH THE SPIRIT OF INFIRMITY
3. ЖЕНАТА, ОБЛАДАНА ОТ ДУХ НА НЕМОЩ
1955 167:3.1 Abner had arranged for the Master to teach in the synagogue on this Sabbath day, the first time Jesus had appeared in a synagogue since they had all been closed to his teachings by order of the Sanhedrin. At the conclusion of the service Jesus looked down before him upon an elderly woman who wore a downcast expression, and who was much bent in form. This woman had long been fear-ridden, and all joy had passed out of her life. As Jesus stepped down from the pulpit, he went over to her and, touching her bowed-over form on the shoulder, said: “Woman, if you would only believe, you could be wholly loosed from your spirit of infirmity.” And this woman, who had been bowed down and bound up by the depressions of fear for more than eighteen years, believed the words of the Master and by faith straightened up immediately. When this woman saw that she had been made straight, she lifted up her voice and glorified God.
2014 167:3.1 Абнер се уговори за проповед на Учителя в синагогата в най-близката събота. Това стана първата поява на Иисус в синагогата оттогава, откакто всички те затвориха своите врати за неговото учение по разпореждане на Синедриона. Завършвайки службата си, Иисус погледна пред себе си и видя прегърбена жена на преклонна възраст със скръбно изражение на лицето. Тази жена отдавна беше обладана от страх; в нейния живот не беше останало място за радост. Слизайки от катедрата, Иисус се приближи към тази прегърбена старица и като я докосна по рамото, каза: “Жено, ако само беше повярвала, щеше напълно да се освободиш от своя дух на немощ.” И тази жена, която повече от осемнадесет години беше угнетявана от страх, който я държеше прегърбена и скована, повярва в думите на Учителя и благодарение на своята вяра веднага се изправи. Когато тя видя, че се е изправила, гръмко прослави Бога.[11]
1955 167:3.2 Notwithstanding that this woman’s affliction was wholly mental, her bowed-over form being the result of her depressed mind, the people thought that Jesus had healed a real physical disorder. Although the congregation of the synagogue at Philadelphia was friendly toward the teachings of Jesus, the chief ruler of the synagogue was an unfriendly Pharisee. And as he shared the opinion of the congregation that Jesus had healed a physical disorder, and being indignant because Jesus had presumed to do such a thing on the Sabbath, he stood up before the congregation and said: “Are there not six days in which men should do all their work? In these working days come, therefore, and be healed, but not on the Sabbath day.”
2014 167:3.2 Независимо от това, че недъгът, от който страдаше тази жена, беше изключително психически — нейната прегърбеност беше следствие от депресия, хората решиха, че Иисус е изцелил истински физически недъг. Макар че богомолците на синагогата във Филаделфия се отнасяха дружелюбно към ученията на Иисус, главният управител на синагогата беше враждебно настроен фарисей. И доколкото той, както и богомолците, смяташе, че Иисус е изцелил физически недъг, той стана и, негодувайки заради това, че Иисус си е позволил да направи това в събота, каза на всеослушание: “Нима не са за работа шестте дни в седмицата? Ами идвайте и се изцелявайте в тези работни дни, а не в съботния ден.”[12]
1955 167:3.3 When the unfriendly ruler had thus spoken, Jesus returned to the speaker’s platform and said: “Why play the part of hypocrites? Does not every one of you, on the Sabbath, loose his ox from the stall and lead him forth for watering? If such a service is permissible on the Sabbath day, should not this woman, a daughter of Abraham who has been bound down by evil these eighteen years, be loosed from this bondage and led forth to partake of the waters of liberty and life, even on this Sabbath day?” And as the woman continued to glorify God, his critic was put to shame, and the congregation rejoiced with her that she had been healed.
2014 167:3.3 След тези думи на враждебно настроения управител Иисус отново се качи на възвишението за ораторите и каза: “Защо да лицемерим? Нима всеки от вас не отвързва своя вол или овен от конюшнята в събота и не го води на водопой? Ако такова действие е позволено в събота, не следва ли тази дъщеря на Авраам, скована от зло вече осемнадесет години, да бъде освободена от това и доведена до водите на свободата и живота даже в този съботен ден?” И докато жената продължи да възхвалява Бога, противникът на Иисус беше засрамен, а богомолците се радваха заедно с нея на нейното изцеление[13].
1955 167:3.4 As a result of his public criticism of Jesus on this Sabbath the chief ruler of the synagogue was deposed, and a follower of Jesus was put in his place.
2014 167:3.4 В резултат на осъждането, което Иисус публично изказа тази събота, главният управител на синагогата беше свален от длъжност, а неговото място зае последовател на Иисус.
1955 167:3.5 Jesus frequently delivered such victims of fear from their spirit of infirmity, from their depression of mind, and from their bondage of fear. But the people thought that all such afflictions were either physical disorders or possession of evil spirits.
2014 167:3.5 Иисус често освобождаваше такива хора, станали жертва на страха, от духовна немощ, психически депресии и окови на страха. Но хората смятаха, че всички подобни недъзи са или физически болести, или случаи на обладаност от зли духове.
1955 167:3.6 Jesus taught again in the synagogue on Sunday, and many were baptized by Abner at noon on that day in the river which flowed south of the city. On the morrow Jesus and the ten apostles would have started back to the Pella encampment but for the arrival of one of David’s messengers, who brought an urgent message to Jesus from his friends at Bethany, near Jerusalem.
2014 167:3.6 В неделя Иисус отново учеше в синагогата и мнозина бяха кръстени от Абнер по пладне на този ден в реката, протичаща на юг от града. На следващия ден Иисус и десетте апостоли трябваше да тръгнат обратно за лагера при Пела, но им попречи пристигането на един от куриерите на Давид, доставил спешно съобщение за Иисус от неговите приятели във Витания, близо до Йерусалим.
4. THE MESSAGE FROM BETHANY
4. ВЕСТТА ОТ ВИТАНИЯ
1955 167:4.1 Very late on Sunday night, February 26, a runner from Bethany arrived at Philadelphia, bringing a message from Martha and Mary which said, “Lord, he whom you love is very sick.” This message reached Jesus at the close of the evening conference and just as he was taking leave of the apostles for the night. At first Jesus made no reply. There occurred one of those strange interludes, a time when he appeared to be in communication with something outside of, and beyond, himself. And then, looking up, he addressed the messenger in the hearing of the apostles, saying: “This sickness is really not to the death. Doubt not that it may be used to glorify God and exalt the Son.”
2014 167:4.1 Късно вечерта в неделя, 26 февруари, във Филаделфия пристигна куриер от Витания със съобщение от Марта и Мария, в което се казваше: “Господи! Този, когото обичаш, е много болен[14].” Тази вест беше предадена на Иисус при завършване на вечерната беседа точно в момента, когато той се прощаваше с апостолите за нощта. Отначало Иисус нищо не отговори. Настъпи една от тези странни паузи, когато той сякаш общуваше с нещо външно и далечно. А след това, като вдигна очи, той се обърна към куриера и апостолите чуха неговите думи: “В действителност тази болест не води до смърт. Не се съмнявайте, че тя може да прослави Бога и да възвиси неговия Син[15].”
1955 167:4.2 Jesus was very fond of Martha, Mary, and their brother, Lazarus; he loved them with a fervent affection. His first and human thought was to go to their assistance at once, but another idea came into his combined mind. He had almost given up hope that the Jewish leaders at Jerusalem would ever accept the kingdom, but he still loved his people, and there now occurred to him a plan whereby the scribes and Pharisees of Jerusalem might have one more chance to accept his teachings; and he decided, his Father willing, to make this last appeal to Jerusalem the most profound and stupendous outward working of his entire earth career. The Jews clung to the idea of a wonder-working deliverer. And though he refused to stoop to the performance of material wonders or to the enactment of temporal exhibitions of political power, he did now ask the Father’s consent for the manifestation of his hitherto unexhibited power over life and death.
2014 167:4.2 Иисус харесваше много Марта, Мария и техния брат Лазар; той ги обичаше и беше горещо привързан към тях[16]. Неговата първа човешка подбуда беше веднага да тръгне към тях, за да им помогне, но на неговия обединен ум хрумна друга идея. Той почти се беше отказал от надеждата, че йерусалимските водачи ще приемат Царството, но продължаваше да обича своя народ и сега му хрумна план, съгласно който на книжниците и фарисеите на Йерусалим щеше да бъде предоставена още една възможност да приемат неговите учения. Той реши — ако такава е волята на Отеца — да направи това последно възвание към Йерусалим най-съвършеното и могъщо деяние за целия си земен живот. Юдеите се държаха за своята представа за чудотворния избавител. И макар че той се отказваше да се спуска до материални чудеса или до мирска проява на политическа сила, този път той действително поиска от Отеца съгласие да прояви своята още недемонстрирана власт над живота и смъртта.
1955 167:4.3 The Jews were in the habit of burying their dead on the day of their demise; this was a necessary practice in such a warm climate. It often happened that they put in the tomb one who was merely comatose, so that on the second or even the third day, such a one would come forth from the tomb. But it was the belief of the Jews that, while the spirit or soul might linger near the body for two or three days, it never tarried after the third day; that decay was well advanced by the fourth day, and that no one ever returned from the tomb after the lapse of such a period. And it was for these reasons that Jesus tarried yet two full days in Philadelphia before he made ready to start for Bethany.
2014 167:4.3 Обикновено евреите погребваха своите покойници в деня на смъртта; в толкова горещ климат такава практика беше необходимост. Нерядко се случваше така, че в гробницата полагаха човек, намиращ се в почти коматозно състояние, и на втория или даже третия ден този човек излизаше от гробницата. Но евреите вярваха, че даже ако духът или душата може да остава редом с тялото в течение на два или три дни, той никога не се задържа тук повече от три дни, че към четвъртия ден разлагането става непреодолимо и че никога не се връща от гробницата след изтичането на такъв срок. Именно по силата на такива причини Иисус се задържа във Филаделфия още две нощи, преди да се подготви да отиде във Витания[17].
1955 167:4.4 Accordingly, early on Wednesday morning he said to his apostles: “Let us prepare at once to go into Judea again.” And when the apostles heard their Master say this, they drew off by themselves for a time to take counsel of one another. James assumed the direction of the conference, and they all agreed that it was only folly to allow Jesus to go again into Judea, and they came back as one man and so informed him. Said James: “Master, you were in Jerusalem a few weeks back, and the leaders sought your death, while the people were minded to stone you. At that time you gave these men their chance to receive the truth, and we will not permit you to go again into Judea.”
2014 167:4.4 Затова рано сутринта в сряда той каза на своите апостоли: “Гответе се за път — спешно тръгваме за Юдея[18].” И когато апостолите чуха тези думи на своя Учител, те се уединиха, за да се посъветват един с друг. Яков възглави съвещанието и те стигнаха до единодушното мнение, че би било безумие да позволят на Иисус отново да отиде в Юдея, след което те дойдоха при Иисус и му съобщиха своето единодушно мнение. Яков каза: “Учителю, преди няколко седмици ти беше в Йерусалим, където водачите търсеха твоята смърт, а народът искаше да те пребие с камъни. Тогава ти даде на тези хора възможността да приемат истината и ние няма да ти позволим отново да отидеш в Юдея[19].”
1955 167:4.5 Then said Jesus: “But do you not understand that there are twelve hours of the day in which work may safely be done? If a man walks in the day, he does not stumble inasmuch as he has light. If a man walks in the night, he is liable to stumble since he is without light. As long as my day lasts, I fear not to enter Judea. I would do one more mighty work for these Jews; I would give them one more chance to believe, even on their own terms—conditions of outward glory and the visible manifestation of the power of the Father and the love of the Son. Besides, do you not realize that our friend Lazarus has fallen asleep, and I would go to awake him out of this sleep!”
2014 167:4.5 На това Иисус каза: “Нима не разбирате, че в течение на дванадесет дневни часа човек може да изпълнява безопасно своята работа? Ако човекът върви по пътя през деня, той няма да се спъне, защото през деня е светло[20]. Ако върви през нощта, може и да се спъне, защото няма светлина. Докато продължава моят ден, аз не се боя да влизам в Юдея. Бих искал да направя още едно чудо за тези юдеи; бих искал да им дам още един шанс да повярват дори при техните условия — условия, излизащи от външната слава и зрима демонстрация на могъществото на Отеца и любовта на Сина. Освен това нима не осъзнавате, че нашият приятел Лазар е заспал и аз бих искал да го пробудя от сън!”[21]
1955 167:4.6 Then said one of the apostles: “Master, if Lazarus has fallen asleep, then will he the more surely recover.” It was the custom of the Jews at that time to speak of death as a form of sleep, but as the apostles did not understand that Jesus meant that Lazarus had departed from this world, he now said plainly: “Lazarus is dead. And I am glad for your sakes, even if the others are not thereby saved, that I was not there, to the end that you shall now have new cause to believe in me; and by that which you will witness, you should all be strengthened in preparation for that day when I shall take leave of you and go to the Father.”
2014 167:4.6 Тогава един от апостолите каза: “Учителю, ако Лазар е заспал, то непременно ще оздравее.” В тези времена сред евреите беше прието да се говори за смъртта като за форма на сън, но доколко апостолите не разбраха, че Лазар е напуснал този свят, Иисус повтори на ясен език: „Лазар е мъртъв. И даже ако това не спаси други, аз се радвам за вас, че не съм бил там, защото у вас ще се появи ново основание да повярвате в мен; и това, което видите, трябва да ви укрепи при подготовката за деня, когато ви напусна и отида при Отеца[22].”
1955 167:4.7 When they could not persuade him to refrain from going into Judea, and when some of the apostles were loath even to accompany him, Thomas addressed his fellows, saying: “We have told the Master our fears, but he is determined to go to Bethany. I am satisfied it means the end; they will surely kill him, but if that is the Master’s choice, then let us acquit ourselves like men of courage; let us go also that we may die with him.” And it was ever so; in matters requiring deliberate and sustained courage, Thomas was always the mainstay of the twelve apostles.
2014 167:4.7 Като видя, че не успяват да го убедят да не ходи в Юдея и че някои апостоли не желаят даже да го съпровождат, Тома се обърна към своите другари с думите: “Ние разказахме на Учителя за нашите опасения, но той е изпълнен с решимост да отиде във Витания. Аз съм уверен, че това е краят; те със сигурност ще го убият[23]. Но ако такава е волята на Учителя, нека да се държим мъжки; да тръгнем и ние на път, за да умрем заедно с него.” И така беше винаги: по въпросите, които изискваха обмисляне, постоянство и мъжество, Тома винаги беше устоите на дванадесетте апостола.
5. ON THE WAY TO BETHANY
5. ПО ПЪТЯ КЪМ ВИТАНИЯ
1955 167:5.1 On the way to Judea Jesus was followed by a company of almost fifty of his friends and enemies. At their noon lunchtime, on Wednesday, he talked to his apostles and this group of followers on the “Terms of Salvation,” and at the end of this lesson told the parable of the Pharisee and the publican (a tax collector). Said Jesus: “You see, then, that the Father gives salvation to the children of men, and this salvation is a free gift to all who have the faith to receive sonship in the divine family. There is nothing man can do to earn this salvation. Works of self-righteousness cannot buy the favor of God, and much praying in public will not atone for lack of living faith in the heart. Men you may deceive by your outward service, but God looks into your souls. What I am telling you is well illustrated by two men who went into the temple to pray, the one a Pharisee and the other a publican. The Pharisee stood and prayed to himself: ‘O God, I thank you that I am not like the rest of men, extortioners, unlearned, unjust, adulterers, or even like this publican. I fast twice a week; I give tithes of all that I get.’ But the publican, standing afar off, would not so much as lift his eyes to heaven but smote his breast, saying, ‘God be merciful to me a sinner.’ I tell you that the publican went home with God’s approval rather than the Pharisee, for every one who exalts himself shall be humbled, but he who humbles himself shall be exalted.”
2014 167:5.1 Иисус отиде в Юдея, съпровождан от приблизително петдесет приятели и врагове. В сряда, по време на обедната трапеза, той излезе пред своите апостоли и останалите членове на тази група с беседа на тема “Условията за спасение” и в края на този урок разказа притчата за фарисея и митаря (събирача на налози). Иисус каза: “И така, вие виждате, че Отецът дава спасение на децата човешки и това спасение е безвъзмезден дар за всеки смъртен, чиято вяра му позволява да стане син на божественото семейство. Човек не може да направи нищо, за да заслужи това спасение. С лицемерни деяния няма да купиш Божието благоволение и с публични молитви няма да запълниш отсъствието на жива вяра в сърцето. Със своето показно служене можете да излъжете хората, но Бог гледа във вашите души. Ето добър пример за това, за което говоря[24]. Двама души отишли в храма да се помолят: единият фарисей, а другият — митар. Фарисеят стоеше и се молеше за себе си: “Боже! Благодаря ти, че не приличам на другите хора — грабители, неуки, несправедливи, прелюбодейци, или даже на този митар Аз постя два пъти седмично и отдавам една десета от всички свои доходи.” Митарят, застанал встрани, не смеел даже да вдигне очи към небето и, биейки се в гърдите, говорел: “Боже! Бъди милостив към мен, грешника!” Казвам ви, че по-скоро митарят, а не фарисеят, си е отишъл в къщи с одобрението Божие, защото всеки възвисяващ сам себе си ще бъде унижен, а унижаващият себе си — ще се възвиси.”[25]
1955 167:5.2 That night, in Jericho, the unfriendly Pharisees sought to entrap the Master by inducing him to discuss marriage and divorce, as did their fellows one time in Galilee, but Jesus artfully avoided their efforts to bring him into conflict with their laws concerning divorce. As the publican and the Pharisee illustrated good and bad religion, their divorce practices served to contrast the better marriage laws of the Jewish code with the disgraceful laxity of the Pharisaic interpretations of these Mosaic divorce statutes. The Pharisee judged himself by the lowest standard; the publican squared himself by the highest ideal. Devotion, to the Pharisee, was a means of inducing self-righteous inactivity and the assurance of false spiritual security; devotion, to the publican, was a means of stirring up his soul to the realization of the need for repentance, confession, and the acceptance, by faith, of merciful forgiveness. The Pharisee sought justice; the publican sought mercy. The law of the universe is: Ask and you shall receive; seek and you shall find.
2014 167:5.2 Тази нощ в Йерихон враждебно настроените фарисеи, както някога техните другари в Галилея, се опитаха да хванат Учителя в капан — да го склонят да обсъжда брака и развода, но Иисус изкусно се отклони от техните опити да го сблъскат с техните закони, регулиращи развода[26]. Както митарят и фарисеят бяха пример за добра и лоша религия, така техните правила за развода служеха за противопоставяне между най-добрите закони на брачния кодекс на евреите и позорната разпуснатост на фарисейските тълкувания на бракоразводния устав на Мойсей. Фарисеят съдеше себе си по низшите мерки; митарят съизмерваше себе си с най-висшия идеал. За фарисея набожността беше средство за потопяване в лицемерно бездействие, увереност в лъжливата духовна безопасност; за митаря набожността беше средство за пробуждане на неговата душа до осъзнаване на необходимостта от покаяние и изповед и до приемането чрез вярата на милосърдна прошка. Фарисеят търсеше законност; митарят търсеше милосърдие. Законът на вселената гласи: молете и ще ви се въздаде; търсете и ще намерите[27][28].
1955 167:5.3 Though Jesus refused to be drawn into a controversy with the Pharisees concerning divorce, he did proclaim a positive teaching of the highest ideals regarding marriage. He exalted marriage as the most ideal and highest of all human relationships. Likewise, he intimated strong disapproval of the lax and unfair divorce practices of the Jerusalem Jews, who at that time permitted a man to divorce his wife for the most trifling of reasons, such as being a poor cook, a faulty housekeeper, or for no better reason than that he had become enamored of a better-looking woman.
2014 167:5.3 Макар че Иисус не позволи да го въвлекат в спор с фарисеите относно развода, той провъзгласи позитивното учение, разкриващо висшите идеали относно брака[29]. Той възвиси брака като най-идеалното и висшето от всички човешки отношения. Точно така даде да се разбере, че рязко осъжда немарливостта и несправедливостта на бракоразводната практика на йерусалимските евреи, позволяващи в тези времена на мъжа да се развежда със своята жена по най-незначителния повод — например, въз основа на това, че тя готви лошо, че е лоша домакиня или просто защото той е увлечен от жена с по-привлекателна външност.
1955 167:5.4 The Pharisees had even gone so far as to teach that divorce of this easy variety was a special dispensation granted the Jewish people, particularly the Pharisees. And so, while Jesus refused to make pronouncements dealing with marriage and divorce, he did most bitterly denounce these shameful floutings of the marriage relationship and pointed out their injustice to women and children. He never sanctioned any divorce practice which gave man any advantage over woman; the Master countenanced only those teachings which accorded women equality with men.
2014 167:5.4 Но фарисеите даже учеха, че тази облекчена практика на развода е особена привилегия, предоставена на еврейския народ, на първо място — на фарисеите. Затова, макар че Иисус се отказа да направи изявления за брака и развода, той крайно рязко осъждаше тези позорни издевателства над брака и отбелязваше тяхната несправедливост по отношение на жените и децата. Той никога не одобряваше която и да е форма на развод, даваща на мъжа предимство пред жената. Учителят одобряваше само тези учения, които дават на жената равни права с мъжа.
1955 167:5.5 Although Jesus did not offer new mandates governing marriage and divorce, he did urge the Jews to live up to their own laws and higher teachings. He constantly appealed to the written Scriptures in his effort to improve their practices along these social lines. While thus upholding the high and ideal concepts of marriage, Jesus skillfully avoided clashing with his questioners about the social practices represented by either their written laws or their much-cherished divorce privileges.
2014 167:5.5 Макар че Иисус не предлагаше нови норми, регулиращи брака и развода, той призоваваше евреите да съблюдават своите собствени закони и по-висши учения. Той постоянно обръщаше вниманието им на Писанията, стремейки се да подобри техните обичаи съгласно дадените социални норми. Поддържайки по този начин високи и идеални представи за брака, Иисус изкусно избягваше сблъсъка със своите опоненти по въпросите на социалните норми, отразени както в техните писани закони, така и в почитаните от тях бракоразводни привилегии.
1955 167:5.6 It was very difficult for the apostles to understand the Master’s reluctance to make positive pronouncements relative to scientific, social, economic, and political problems. They did not fully realize that his earth mission was exclusively concerned with revelations of spiritual and religious truths.
2014 167:5.6 На апостолите им беше много трудно да разберат нежеланието на Учителя да излезе с позитивни изявления относно научните, социални, икономически и политически проблеми. Те не разбираха докрай, че неговата земна мисия е посветена изключително на разкриването на духовните и религиозни истини.
1955 167:5.7 After Jesus had talked about marriage and divorce, later on that evening his apostles privately asked many additional questions, and his answers to these inquiries relieved their minds of many misconceptions. At the conclusion of this conference Jesus said: “Marriage is honorable and is to be desired by all men. The fact that the Son of Man pursues his earth mission alone is in no way a reflection on the desirability of marriage. That I should so work is the Father’s will, but this same Father has directed the creation of male and female, and it is the divine will that men and women should find their highest service and consequent joy in the establishment of homes for the reception and training of children, in the creation of whom these parents become copartners with the Makers of heaven and earth. And for this cause shall a man leave his father and mother and shall cleave to his wife, and they two shall become as one.”
2014 167:5.7 По-късно тази вечер, след беседата на Иисус за брака и развода, апостолите в лични беседи му зададоха много допълнителни въпроси и неговите отговори им позволиха да се избавят от множество недоразумения[30]. В заключение Иисус каза: “Бракът е благородно дело и всички хора трябва да се стремят към него. Това, че Синът Човешки изпълнява своята земна мисия в самота, по никакъв начин не говори за привлекателността на брака. Аз постъпвам така по волята на Отеца, но същият този Отец е предписал да се създадат мъже и жени и божествената воля се състои в това, мъжете и жените да намират своето висше служене и донасяната от това служене радост в семейството, което се създава за приемането и възпитанието на децата, в създаването на които родителите стават партньори на Творците на небето и земята[31]. Затова мъжът оставя баща си и майка си и се съединява с жената и двамата стават едно[32].”
1955 167:5.8 And in this way Jesus relieved the minds of the apostles of many worries about marriage and cleared up many misunderstandings regarding divorce; at the same time he did much to exalt their ideals of social union and to augment their respect for women and children and for the home.
2014 167:5.8 Така Иисус избави апостолите от много съмнения относно брака и проясни много недоразумения относно развода; в същото време той направи много за възвисяване на техните идеали за социален съюз и повишаване тяхното уважение към жените, децата и семейството.
6. BLESSING THE LITTLE CHILDREN
6. БЛАГОСЛАВЯНЕТО НА МАЛКИТЕ ДЕЦА
1955 167:6.1 That evening Jesus’ message regarding marriage and the blessedness of children spread all over Jericho, so that the next morning, long before Jesus and the apostles prepared to leave, even before breakfast time, scores of mothers came to where Jesus lodged, bringing their children in their arms and leading them by their hands, and desired that he bless the little ones. When the apostles went out to view this assemblage of mothers with their children, they endeavored to send them away, but these women refused to depart until the Master laid his hands on their children and blessed them. And when the apostles loudly rebuked these mothers, Jesus, hearing the tumult, came out and indignantly reproved them, saying: “Suffer little children to come to me; forbid them not, for of such is the kingdom of heaven. Verily, verily, I say to you, whosoever receives not the kingdom of God as a little child shall hardly enter therein to grow up to the full stature of spiritual manhood.”
2014 167:6.1 Тази вечер идеите на Иисус за брака и благословеността на децата станаха достояние на целия Йерихон, затова на следващата сутрин, дълго преди Иисус и апостолите да започнат да се приготвят за път и още преди закуска, десетки майки дойдоха тук, където се беше установил Иисус, носейки своите деца и водейки ги за ръка, за да го молят да благослови малчуганите. Когато апостолите излязоха и видяха събралите се тук майки със своите деца, те се опитаха да ги отпратят, но тези жени заявиха, че ще си отидат, едва след като Учителят положи на децата им ръце и ги благослови[33]. И когато апостолите започнаха гръмко да ругаят тези майки, Иисус, чувайки шума, излезе и възмутено ги порица, като каза: “Нека малките деца дойдат при мен; не ги спирайте, защото такива като тях принадлежат на Царството небесно. Истина, истина ви казвам: който не приеме Царството Божие като дете, той едва ли ще може да влезе в него и да достигне пълна духовна зрелост[34].”
1955 167:6.2 And when the Master had spoken to his apostles, he received all of the children, laying his hands on them, while he spoke words of courage and hope to their mothers.
1955 167:6.3 Jesus often talked to his apostles about the celestial mansions and taught that the advancing children of God must there grow up spiritually as children grow up physically on this world. And so does the sacred oftentimes appear to be the common, as on this day these children and their mothers little realized that the onlooking intelligences of Nebadon beheld the children of Jericho playing with the Creator of a universe.
2014 167:6.3 Иисус често разказваше на своите апостоли за небесните обители, където еволюиращите Божии деца трябва да растат духовно така, както в този свят децата растат физически. И наистина, свещеното нерядко изглежда обикновено — както в този ден, когато тези деца и техните майки не се досещаха, че разумните същества във вселената Небадон гледат децата на Йерихон, играещи със Създателя на вселената.
1955 167:6.4 Woman’s status in Palestine was much improved by Jesus’ teaching; and so it would have been throughout the world if his followers had not departed so far from that which he painstakingly taught them.
2014 167:6.4 Положението на жените в Палестина беше значително подобрено благодарение на учението на Иисус. Това би станало и в целия останал свят, ако неговите последователи не се отдалечиха толкова от онова, на което той толкова старателно ги учеше.
1955 167:6.5 It was also at Jericho, in connection with the discussion of the early religious training of children in habits of divine worship, that Jesus impressed upon his apostles the great value of beauty as an influence leading to the urge to worship, especially with children. The Master by precept and example taught the value of worshiping the Creator in the midst of the natural surroundings of creation. He preferred to commune with the heavenly Father amidst the trees and among the lowly creatures of the natural world. He rejoiced to contemplate the Father through the inspiring spectacle of the starry realms of the Creator Sons.
2014 167:6.5 Тук, в Йерихон, в хода на обсъждането на началното религиозно обучение на децата в духа на божественото поклонение, Иисус внушаваше на своите последователи огромната ценност на красотата като влияние, извикващо потребност от поклонение, особено при децата. С наставления и пример Учителят разкриваше ценността на поклонението пред Създателя в естественото обкръжение на сътворения свят. Той предпочиташе да общува с небесния Отец сред дърветата и в обкръжението на низшите създания на света на природата. Той се радваше, съзерцавайки Отеца във въодушевяващата гледка на звездните светове на Синовете-Създатели.
1955 167:6.6 When it is not possible to worship God in the tabernacles of nature, men should do their best to provide houses of beauty, sanctuaries of appealing simplicity and artistic embellishment, so that the highest of human emotions may be aroused in association with the intellectual approach to spiritual communion with God. Truth, beauty, and holiness are powerful and effective aids to true worship. But spirit communion is not promoted by mere massive ornateness and overmuch embellishment with man’s elaborate and ostentatious art. Beauty is most religious when it is most simple and naturelike. How unfortunate that little children should have their first introduction to concepts of public worship in cold and barren rooms so devoid of the beauty appeal and so empty of all suggestion of good cheer and inspiring holiness! The child should be introduced to worship in nature’s outdoors and later accompany his parents to public houses of religious assembly which are at least as materially attractive and artistically beautiful as the home in which he is daily domiciled.
2014 167:6.6 Когато хората са лишени от възможността да се покланят на Бога в природния храм, те трябва да направят всичко, което е по силите им, за създаване на храмове на красотата — привлекателни в своята простота художествено оформени светилища, където, заедно с интелектуалния подход към духовното общуване с Бога, биха могли да се пробуждат най-висшите човешки емоции. Истината, красотата и светостта са могъщи и действени помощници в истинското поклонение. Но само богатата украсеност и прекомерната натруфеност на сложното и показно човешко изкуство не спомагат за духовно общуване. Красотата е най-религиозна, когато е най-проста и естествена. Какво нещастие, че децата за пръв път се запознават с публичното поклонение в хладни и голи помещения, изцяло лишени от увличаща красота и толкова далеч от каквито и да било признаци за добро настроение и въодушевяваща святост! Детето следва да се запознае с поклонението сред природата, а впоследствие то трябва да съпровожда своите родители в обществените домове за религиозни събирания, които трябва да бъдат поне толкова привлекателни и художествено прекрасни, както и домът, в който то живее.
7. THE TALK ABOUT ANGELS
7. РАЗГОВОРЪТ ЗА АНГЕЛИТЕ
1955 167:7.1 As they journeyed up the hills from Jericho to Bethany, Nathaniel walked most of the way by the side of Jesus, and their discussion of children in relation to the kingdom of heaven led indirectly to the consideration of the ministry of angels. Nathaniel finally asked the Master this question: “Seeing that the high priest is a Sadducee, and since the Sadducees do not believe in angels, what shall we teach the people regarding the heavenly ministers?” Then, among other things, Jesus said:
2014 167:7.1 Докато те се изкачваха по хълмовете, отправяйки се от Йерихон към Витания, Натанаил през голяма част от пътя вървеше редом с Иисус и от обсъждането на децата във връзка с Царството небесно те постепенно стигнаха до въпроса за служенето на ангелите. Накрая Натанаил попита Иисус: “Отчитайки това, че първосвещеникът е садукей, а садукеите не вярват в ангели, какво следва да говорим на народа за небесните помощници?” Тогава, в частност, Иисус каза:
1955 167:7.2 “The angelic hosts are a separate order of created beings; they are entirely different from the material order of mortal creatures, and they function as a distinct group of universe intelligences. Angels are not of that group of creatures called ‘the Sons of God’ in the Scriptures; neither are they the glorified spirits of mortal men who have gone on to progress through the mansions on high. Angels are a direct creation, and they do not reproduce themselves. The angelic hosts have only a spiritual kinship with the human race. As man progresses in the journey to the Father in Paradise, he does traverse a state of being at one time analogous to the state of the angels, but mortal man never becomes an angel.
2014 167:7.2 “Ангелските войнства са отделна категория от създадени същества; те изцяло се различават от материалната категория на смъртните създания и действат като особена група вселенски разумни същества. Ангелите не се отнасят към тази група създания, които са наречени в Писанията “Синове Божии”; те не принадлежат и към прославените духове на смъртните хора, възхождащи през небесните обители[36][37]. Ангелите са непосредствено създадена категория и не се размножават. Само духовното родство обединява ангелското войнство с човешкия род. На един от етапите от своя прогрес при възхождането към Отеца в Рая човек действително преминава през състоянието на същество, аналогично на ангела, но смъртният човек никога не става ангел.
1955 167:7.3 “The angels never die, as man does. The angels are immortal unless, perchance, they become involved in sin as did some of them with the deceptions of Lucifer. The angels are the spirit servants in heaven, and they are neither all-wise nor all-powerful. But all of the loyal angels are truly pure and holy.
2014 167:7.3 За разлика от човека, ангелите никога не умират. Ангелите са безсмъртни, стига да не бъдат въвлечени в греха — както стана това с онези от тях, които се оказаха свързани с лъжата и измамата на Луцифер. Ангелите са небесни духовни слуги и не са нито премъдри, нито всемогъщи. Но всички верни ангели са наистина чисти и свети.
1955 167:7.4 “And do you not remember that I said to you once before that, if you had your spiritual eyes anointed, you would then see the heavens opened and behold the angels of God ascending and descending? It is by the ministry of the angels that one world may be kept in touch with other worlds, for have I not repeatedly told you that I have other sheep not of this fold? And these angels are not the spies of the spirit world who watch upon you and then go forth to tell the Father the thoughts of your heart and to report on the deeds of the flesh. The Father has no need of such service inasmuch as his own spirit lives within you. But these angelic spirits do function to keep one part of the heavenly creation informed concerning the doings of other and remote parts of the universe. And many of the angels, while functioning in the government of the Father and the universes of the Sons, are assigned to the service of the human races. When I taught you that many of these seraphim are ministering spirits, I spoke not in figurative language nor in poetic strains. And all this is true, regardless of your difficulty in comprehending such matters.
2014 167:7.4 И нима не помните как някога ви говорех, че ако вашите духовни очи бяха помазани, щяхте да видите как се разтварят небесата и как възхождат и низхождат ангелите Божии? Именно благодарение на служенето на ангелите един свят поддържа връзка с другите, защото нима не ви повтарях често, че имам и други овце, които не принадлежат към това стадо? И тези ангели не са шпиони на духовния свят, които ви следят, а след това отиват при Отеца, за да му разкажат за помислите на вашето сърце и да съобщят за делата в плът[38][39]. Отецът не се нуждае от такова служене, доколкото във вас живее Неговият собствен дух[40]. Но тези ангелски духове действително информират една част от небесното творение за делата на другите, по-далечни части на вселената. И много от ангелите, участващи в управлението на Отеца и действащи във вселената на Синовете, биват изпращани в служба на човешките раси. Когато ви учех, че много от тези серафими са попечителски духове, аз не използвах образен език или поетически стил[41]. И всичко това е така, макар че на вас ви е трудно да разберете тези неща.
1955 167:7.5 “Many of these angels are engaged in the work of saving men, for have I not told you of the seraphic joy when one soul elects to forsake sin and begin the search for God? I did even tell you of the joy in the presence of the angels of heaven over one sinner who repents, thereby indicating the existence of other and higher orders of celestial beings who are likewise concerned in the spiritual welfare and with the divine progress of mortal man.
2014 167:7.5 Много от тези ангели участват в спасението на хората, защото нима не ви разказвах за радостта, която обхваща серафима, когато душата решава да се откаже от греха и да пристъпи към търсене на Бога? Аз ви разказвах и за радостта от присъствието на ангелите небесни за един каещ се грешник, с това давайки да се разбере, че съществуват и други, по-висши категории небесни същества, които също се занимават с духовното благополучие и божествения прогрес на смъртния човек[42].
1955 167:7.6 “Also are these angels very much concerned with the means whereby man’s spirit is released from the tabernacles of the flesh and his soul escorted to the mansions in heaven. Angels are the sure and heavenly guides of the soul of man during that uncharted and indefinite period of time which intervenes between the death of the flesh and the new life in the spirit abodes.”
2014 167:7.6 Освен това тези ангели имат пряко отношение към средствата, с помощта на които духът на човека се освобождава от съда от плът [тялото — б[43].р.] и неговата душа се препраща в небесните обители. Ангелите са надеждни небесни проводници на човешката душа в течение на този неизследван и неопределен период от време, който преминава между смъртта в плът и началото на нов живот в обителите на духа.”
1955 167:7.7 And he would have spoken further with Nathaniel regarding the ministry of angels, but he was interrupted by the approach of Martha, who had been informed that the Master was drawing near to Bethany by friends who had observed him ascending the hills to the east. And she now hastened to greet him.
2014 167:7.7 И той щеше да продължи да говори с Натанаил за служенето на ангелите, ако не беше Марта, която узна за приближаването на Учителя към Витания от своите другари, видели как той се спуска от източните хълмове. И тя забърза към него, за да го посрещне.
| Документ 166. Последното посещение на северна Перея |
Индекс
Единична версия |
Документ 168. Възкресяването на Лазар |