Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
THE ORIGIN OF URANTIA
ПРОИЗХОД НА УРАНТИЯ
1955 57:0.1 IN PRESENTING excerpts from the archives of Jerusem for the records of Urantia respecting its antecedents and early history, we are directed to reckon time in terms of current usage—the present leap-year calendar of 365¼ days to the year. As a rule, no attempt will be made to give exact years, though they are of record. We will use the nearest whole numbers as the better method of presenting these historic facts.
2014 57:0.1 ДОКАТО представяме извлечения от архивите на Й ерусем, свързани с тази част от летописите на Урантия, която се отнася към нейната предистория и началните й периоди на съществуване, на нас ни е предписано да определяме времето като следваме днешната практика, тоест използвайки съвременния високосен календар, в който годината се дели на 365¼ дни. Като правило ние няма да се стремим да посочваме точни цифри, макар че те са ни известни. Ще закръгляваме до най-близкото цяло число, което е предпочитаният начин за излагане на тези исторически събития.
1955 57:0.2 When referring to an event as of one or two millions of years ago, we intend to date such an occurrence back that number of years from the early decades of the twentieth century of the Christian era. We will thus depict these far-distant events as occurring in even periods of thousands, millions, and billions of years.
2014 57:0.2 Говорейки за това, че някакво събитие е станало преди милион или преди два милиона години ние имаме предвид, че то се е случило преди указания брой години по отношение на първото десетилетие на двадесети век от христианската ера. Придържайки се към това условие, ще описваме тези отдалечени събития като станали в течение на цели периоди с продължителност хиляди, милиони и милиарди години.
1. THE ANDRONOVER NEBULA
1. МЪГЛЯВИНАТА АНДРОНОВЕР
1955 57:1.1 Urantia is of origin in your sun, and your sun is one of the multifarious offspring of the Andronover nebula, which was onetime organized as a component part of the physical power and material matter of the local universe of Nebadon. And this great nebula itself took origin in the universal force-charge of space in the superuniverse of Orvonton, long, long ago.
2014 57:1.1 Урантия произлезе от вашето слънце, а вашето слънце е един от разнообразните потомци на мъглявината Андроновер, организирана някога като съставна част от физическата енергия и материалното вещество на локалната вселена Небадон. А самата тази огромна мъглявина в далечното минало се образува от всеобщия силов заряд на пространството в свръхвселената Орвонтон.
1955 57:1.2 At the time of the beginning of this recital, the Primary Master Force Organizers of Paradise had long been in full control of the space-energies which were later organized as the Andronover nebula.
2014 57:1.2 Към началото на описваните събития Първичните Главни Организатори на Силата на Рая вече отдавна контролираха напълно пространствените енергии, организирани по-късно в мъглявината Андроновер.
1955 57:1.3 987,000,000,000 years ago associate force organizer and then acting inspector number 811,307 of the Orvonton series, traveling out from Uversa, reported to the Ancients of Days that space conditions were favorable for the initiation of materialization phenomena in a certain sector of the, then, easterly segment of Orvonton.
2014 57:1.3 Преди 987 000 000 000 години спомагателният организатор на силата, в това време изпълняващ задълженията на 811 307 -и инспектор от Орвонтонската серия, пътувайки извън Уверса съобщил на Извечно Древния за това, че в един от източните (според състоянието по това време) сектори от пространството на Орвонтон са възникнали благоприятни условия, позволяващи да се започне процес на материализация.
1955 57:1.4 900,000,000,000 years ago, the Uversa archives testify, there was recorded a permit issued by the Uversa Council of Equilibrium to the superuniverse government authorizing the dispatch of a force organizer and staff to the region previously designated by inspector number 811,307. The Orvonton authorities commissioned the original discoverer of this potential universe to execute the mandate of the Ancients of Days calling for the organization of a new material creation.
2014 57:1.4 Преди 900 000 000 000 години, както свидетелстват архивите на Уверса, Уверският Съвет по Равновесието поръчал на правителството на свръхвселената да изпрати един от организаторите на силата заедно с персонал в региона, указан вече от инспектор номер 811 307. Орвонтонските власти изпратили първооткрива теля на потенциалната вселена да изпълни разпореждането на Извечно Древния, предвиждащо създаването на ново материално творение.
1955 57:1.5 The recording of this permit signifies that the force organizer and staff had already departed from Uversa on the long journey to that easterly space sector where they were subsequently to engage in those protracted activities which would terminate in the emergence of a new physical creation in Orvonton.
2014 57:1.5 Регистрацията на даденото разрешение означава, че организаторът на силата и неговият персонал вече били заминали от Уверса на далечно пътешествие до този източен сектор на пространството, където впоследствие им предстояло да пристъпят към продължителна дейност, резултатът от която щяла да стане появата в Орвонтон на ново физическо творение.
1955 57:1.6 875,000,000,000 years ago the enormous Andronover nebula number 876,926 was duly initiated. Only the presence of the force organizer and the liaison staff was required to inaugurate the energy whirl which eventually grew into this vast cyclone of space. Subsequent to the initiation of such nebular revolutions, the living force organizers simply withdraw at right angles to the plane of the revolutionary disk, and from that time forward, the inherent qualities of energy insure the progressive and orderly evolution of such a new physical system.
2014 57:1.6 Преди 875000000 000 години била надлежно инициирана гигантската мъглявина Андроновер, номер 876 926. За възбуждане на енергиен вихър, нарастнал евентуално до размерите на обширен пространствен циклон, било достатъчно само присъствието на организатора на силата и взаимодействащия с него персонал. След инициирането на подобно небулярно въртене, организаторите на жизнената сила просто се отдалечават под прав ъгъл спрямо плоскостта на въртящия се диск и от този момент нататък вътрешните свойства на енергията о сигуря ват последователна и подредена еволюция на новата физическа система.
1955 57:1.7 At about this time the narrative shifts to the functioning of the personalities of the superuniverse. In reality the story has its proper beginning at this point—at just about the time the Paradise force organizers are preparing to withdraw, having made the space-energy conditions ready for the action of the power directors and physical controllers of the superuniverse of Orvonton.
2014 57:1.7 Приблизително от това време изложението на събитията преминава към функциите на личностите на свръхвселената. В действителност, истинското начало на повествуванието започва именно в този момент, тоест приблизително в този период от време, когато Райските организатори на силата се подготвят да се оттеглят, след като са осигурили такива пространствено-енергийни условия, при които са възможни действията на силовите управляващи и на физическите регулатори на свръхвселената Орвонтон.
2. THE PRIMARY NEBULAR STAGE
2. ПЪРВИЧНИЯТ МЪГЛЯВИНЕН СТАДИЙ
1955 57:2.1 All evolutionary material creations are born of circular and gaseous nebulae, and all such primary nebulae are circular throughout the early part of their gaseous existence. As they grow older, they usually become spiral, and when their function of sun formation has run its course, they often terminate as clusters of stars or as enormous suns surrounded by a varying number of planets, satellites, and smaller groups of matter in many ways resembling your own diminutive solar system.
2014 57:2.1 Всички еволюционни материални творения се раждат от кръгообразни и газообразни мъглявини и всички подобни първични мъглявини остават кръгообразни в течение на началния период от своето газообразно съществуване. С възрастта те обикновено стават спираловидни, а когато тяхната функция звездообразуване завършва, често се превръщат в струпване на звезди или гигантски слънца в обкръжението на различен брой планети, спътници, а също и на по-малки групи вещество, в много отношения напомнящи неголяма слънчева система.
1955 57:2.2 800,000,000,000 years ago the Andronover creation was well established as one of the magnificent primary nebulae of Orvonton. As the astronomers of near-by universes looked out upon this phenomenon of space, they saw very little to attract their attention. Gravity estimates made in adjacent creations indicated that space materializations were taking place in the Andronover regions, but that was all.
2014 57:2.2 Преди 800 000 000 000 години Андроновер се е утвърдила като една от величествените първични мъглявини на Орвонтон. Малко нещо привличало вниманието на астрономите на съседните вселени, наблюдавали този феномен на пространството. Измерванията на гравитацията, извършващи се в съседните творения показвали, че в регионите на Андроновер се извършвала материализация на пространството, но всичко се ограничавало единствено с това.
1955 57:2.3 700,000,000,000 years ago the Andronover system was assuming gigantic proportions, and additional physical controllers were dispatched to nine surrounding material creations to afford support and supply co-operation to the power centers of this new material system which was so rapidly evolving. At this distant date all of the material bequeathed to the subsequent creations was held within the confines of this gigantic space wheel, which continued ever to whirl and, after reaching its maximum of diameter, to whirl faster and faster as it continued to condense and contract.
2014 57:2.3 Преди 700 000 000 000 години, системата Андроновер се разрастнала до гигантски размери и в девет обкръжаващи материални творения били насочени допълнителни физически регулатори като помощници и партньори на енергийните центрове на тази материална система, развивавща се с толкова бързи темпове. В онова далечно време всичкото вещество, предназначено за последващите творения, се намирало в пределите на този непрестанно въртящ се пространствен вихър; след достигането на своя максимален диаметър, този диск продължавал да се върти все по-бързо и по-бързо, при едновременно уплътнение и свиване.
1955 57:2.4 600,000,000,000 years ago the height of the Andronover energy-mobilization period was attained; the nebula had acquired its maximum of mass. At this time it was a gigantic circular gas cloud in shape somewhat like a flattened spheroid. This was the early period of differential mass formation and varying revolutionary velocity. Gravity and other influences were about to begin their work of converting space gases into organized matter.
2014 57:2.4 Преди 600 000 000 000 години настъпил пик в мобилизацията на енергията на Андроновер; мъглявината достигнала своята максимална маса. В това време тя била гигантски кръгообразен газов облак по форма напомнящ сплескан сфероид. Този начален период се характеризирал с диференцирано образуване на масата и варираща скорост на въртене. Наближавало времето, когато под действието на гравитацията и други влияния запълващите пространството газове започват да се превръщат в организирана материя.
3. THE SECONDARY NEBULAR STAGE
3. ВТОРИЧНИЯТ МЪГЛЯВИНЕН СТАДИЙ
1955 57:3.1 The enormous nebula now began gradually to assume the spiral form and to become clearly visible to the astronomers of even distant universes. This is the natural history of most nebulae; before they begin to throw off suns and start upon the work of universe building, these secondary space nebulae are usually observed as spiral phenomena.
2014 57:3.1 Огромнатата мъглявина постепенно започнала да приема спирална форма, която била отчетливо видна даже за астрономите на отдалечените вселени. Такава е естествената история на повечето мъглявини: преди тези вторични мъглявини на пространството да започнат да изхвърлят от себе си слънца и да пристъпят към формирането на вселена, те приемат вид на спираловидни обекти.
1955 57:3.2 The near-by star students of that faraway era, as they observed this metamorphosis of the Andronover nebula, saw exactly what twentieth-century astronomers see when they turn their telescopes spaceward and view the present-age spiral nebulae of adjacent outer space.
2014 57:3.2 Наблюдавайки тези метаморфози на мъглявината Андроновер, намиращите се в съседство астрономи от онази далечна ера виждали това, което и астрономите на двадесети век, които насочват своите телескопи в пространството и наблюдават съвременните мъглявини на съседното външно пространство.
1955 57:3.3 About the time of the attainment of the maximum of mass, the gravity control of the gaseous content commenced to weaken, and there ensued the stage of gas escapement, the gas streaming forth as two gigantic and distinct arms, which took origin on opposite sides of the mother mass. The rapid revolutions of this enormous central core soon imparted a spiral appearance to these two projecting gas streams. The cooling and subsequent condensation of portions of these protruding arms eventually produced their knotted appearance. These denser portions were vast systems and subsystems of physical matter whirling through space in the midst of the gaseous cloud of the nebula while being held securely within the gravity grasp of the mother wheel.
2014 57:3.3 Към времето, когато Андроновер достигнала максимална маса, гравитационният контрол на газообразното съдържимо започнал да отслабва и настъпил стадият на освобождаването на газове, в течение на който газът се устремил навън по два гигантски ясно оформени ръкава, образували се откъм протовоположните страни на майчината маса. Бързото въртене на грамадното централно ядро скоро придало на двата простиращи се газови потока вид на спирала. Охлаждането и последващото свиване на частите на тези разпрострени ръкави довели до появата на възли: такива по-плътни участъци представлявали огромни системи и подсистеми от физическа материя, кръжащи в пространството сред газовия облак на мъглявината и трайно удържани в гравитационния обхват на породилия ги вихър.
1955 57:3.4 But the nebula had begun to contract, and the increase in the rate of revolution further lessened gravity control; and erelong, the outer gaseous regions began actually to escape from the immediate embrace of the nebular nucleus, passing out into space on circuits of irregular outline, returning to the nuclear regions to complete their circuits, and so on. But this was only a temporary stage of nebular progression. The ever-increasing rate of whirling was soon to throw enormous suns off into space on independent circuits.
2014 57:3.4 Но мъглявината вече започнала да се свива и увеличаването на скоростта на въртене още повече отстлабило гравитационния контрол. Скоро крайните газообразни региони започнали да се освобождават от непосредственото въздействие на мъглявинното ядро, разпространявайки се в пространството на неправилни кръгове, връщайки се в централните региони за завършване образуването на своите пръстени и така нататък. Но това бил само промеждутъчен стадий на развитието на мъглявината. Приближавало се времето, когато поради постоянно нарастващата скорост на въртене в пространството по самостоятелни орбити започват да се изхвърлят огромни слънца.
1955 57:3.5 And this is what happened in Andronover ages upon ages ago. The energy wheel grew and grew until it attained its maximum of expansion, and then, when contraction set in, it whirled on faster and faster until, eventually, the critical centrifugal stage was reached and the great breakup began.
2014 57:3.5 В далечното минало така се случило и с мъглявината Андроновер. Енергийният диск се увеличавал дотогава, докато не достигнал максимални размери, след което, с настъпването на фазата свиване, започнал да се върти все по-бързо и по-бързо, докато накрая не настъпил критичния центробежен стадий и не започнал огромния разпад.
1955 57:3.6 500,000,000,000 years ago the first Andronover sun was born. This blazing streak broke away from the mother gravity grasp and tore out into space on an independent adventure in the cosmos of creation. Its orbit was determined by its path of escape. Such young suns quickly become spherical and start out on their long and eventful careers as the stars of space. Excepting terminal nebular nucleuses, the vast majority of Orvonton suns have had an analogous birth. These escaping suns pass through varied periods of evolution and subsequent universe service.
2014 57:3.6 Преди 500 000 000 000 години се появило първото слънце на Андроновер. Прокарвайки в пространството огнена ивица, то се изтръгнало от майчините гравитационни обятия и се устремило към непознато самостоятелно съществуване в космоса на съзиданието. Неговата орбита била обусловена от траекторията на пробега. Такива млади слънца бързо придобиват сферична форма и започват своя дълъг и богат на събития път като звезда в пространството. С изключение на терминалните мъглявинни ядра, абсолютното мнозинство слънца на Орвонтон възникнали по аналогичен начин. Такива устремяващи се в пространството звезди преминават през различни периоди на еволюция и последващо служене във вселената.
1955 57:3.7 400,000,000,000 years ago began the recaptive period of the Andronover nebula. Many of the near-by and smaller suns were recaptured as a result of the gradual enlargement and further condensation of the mother nucleus. Very soon there was inaugurated the terminal phase of nebular condensation, the period which always precedes the final segregation of these immense space aggregations of energy and matter.
2014 57:3.7 Преди 400 000 000 000 години в мъглявината Андроновер започнал период на повторен захват. Много от най-близките и по-малки слънца били захванати в резултат от постепенното увеличаване и понататъшно уплътняване на майчиното ядро. Много скоро започнала терминалната фаза на мъглявинно уплътнение - период, който винаги предшества окончателното разделение на исполинските пространствени натрупвания на енергия и материя.
1955 57:3.8 It was scarcely a million years subsequent to this epoch that Michael of Nebadon, a Creator Son of Paradise, selected this disintegrating nebula as the site of his adventure in universe building. Almost immediately the architectural worlds of Salvington and the one hundred constellation headquarters groups of planets were begun. It required almost one million years to complete these clusters of specially created worlds. The local system headquarters planets were constructed over a period extending from that time to about five billion years ago.
2014 57:3.8 След тази епоха не изминали и милион години и Михаил Небадонски, Райският Син-Създател, избрал тази разпадаща се мъглявина като мястото за подвига на сътворяването на своята вселена. Почти веднага след това било започнато създаването на архитектурните светове на Салвингтон и стоте планетни групи, отнасящи се към столиците на съзвездията. Необходими били почти един милион години за създаването на тези групи от специално сътворени светове. Столичните планети на локалните системи били конструирани в течение на периода, който започнал по това време и завършил приблизително преди пет милиарда години[1].
1955 57:3.9 300,000,000,000 years ago the Andronover solar circuits were well established, and the nebular system was passing through a transient period of relative physical stability. About this time the staff of Michael arrived on Salvington, and the Uversa government of Orvonton extended physical recognition to the local universe of Nebadon.
2014 57:3.9 Преди 300 000 000 000 години орбитите на слънцата на Андроновер станали устойчиви и мъглявинната система встъпила в промеждутъчен период на относителна физическа стабилност. Приблизително по това време персоналът на Михаил пристигнал в Салвингтон и уверското правителство на Орвонтон признало физическото съществуване на локалната вселена Небадон.
1955 57:3.10 200,000,000,000 years ago witnessed the progression of contraction and condensation with enormous heat generation in the Andronover central cluster, or nuclear mass. Relative space appeared even in the regions near the central mother-sun wheel. The outer regions were becoming more stabilized and better organized; some planets revolving around the newborn suns had cooled sufficiently to be suitable for life implantation. The oldest inhabited planets of Nebadon date from these times.
2014 57:3.10 Преди 200 000 000 000 години се възобновил процеса на свиване и уплътняване, който се съпровождал с колосално генериране на топлина в централното струпване на Андроновер - в ядрото на мъглявината. Относително свободно пространство се образувало даже в регионите, намиращи се близо до централния диск на майчиното слънце. Външните пространствени региони ставали все по-устойчиви и по-добре организирани; някои планети, въртящи се около новородените слънца, изстинали достатъчно, за да бъдат подходящи за имплантиране на живот. Към това време се отнася появата на най-старите от обитаемите планети на Небадон.
1955 57:3.11 Now the completed universe mechanism of Nebadon first begins to function, and Michael’s creation is registered on Uversa as a universe of inhabitation and progressive mortal ascension.
2014 57:3.11 В Небадон за пръв път започнал да действа механизма активиран във вселената и творението на Михаил било регистрирано на Уверса като вселена за обитаване и постепенен възход на смъртните.
1955 57:3.12 100,000,000,000 years ago the nebular apex of condensation tension was reached; the point of maximum heat tension was attained. This critical stage of gravity-heat contention sometimes lasts for ages, but sooner or later, heat wins the struggle with gravity, and the spectacular period of sun dispersion begins. And this marks the end of the secondary career of a space nebula.
2014 57:3.12 Преди 100 000 000 000 години бил достигнат пик на мъглявинно свиване и максимално топлинно напрежение. Понякога този критичен стадий на противоборство на гравитацията и високата температура трае векове, но рано или късно топлината излиза победител в борбата с гравитацията и започва завладяващ период на разхвърляне на слънца. Така завършва вторичния етап от съществуването на пространствената мъглявина.
4. TERTIARY AND QUARTAN STAGES
4. ТРЕТИЧНИЯТ И ЧЕТВЪРТИЧНИЯТ СТАДИЙ
1955 57:4.1 The primary stage of a nebula is circular; the secondary, spiral; the tertiary stage is that of the first sun dispersion, while the quartan embraces the second and last cycle of sun dispersion, with the mother nucleus ending either as a globular cluster or as a solitary sun functioning as the center of a terminal solar system.
2014 57:4.1 Първичният стадий се характеризира с кръгообразна мъглявина, вторичният - със спираловидна; в течение на третичния стадий започва изхвърлянето на слънца, докато четвъртичният стадий включва втория и заключителен цикъл на изхвърляне, при което майчиното ядро в резултат свършва или като глобулярно струпване, или като единично слънце, действащо като център на терминална слънчева система.
1955 57:4.2 75,000,000,000 years ago this nebula had attained the height of its sun-family stage. This was the apex of the first period of sun losses. The majority of these suns have since possessed themselves of extensive systems of planets, satellites, dark islands, comets, meteors, and cosmic dust clouds.
2014 57:4.2 Преди 75 000 000 000 години тази мъглявина е достигнала апогея на стадия на звездно семейство. Това бил пика на първия период от загубите на слънцето. Около повече то от тях оттогава се формирали крупни системи от планети, спътници, черни острови, комети, метеори и облаци космически прах.
1955 57:4.3 50,000,000,000 years ago this first period of sun dispersion was completed; the nebula was fast finishing its tertiary cycle of existence, during which it gave origin to 876,926 sun systems.
2014 57:4.3 Преди 50 000 000 000 години завършил първия период на изхвърляне на слънца; мъглявината бързо завършвала третичния цикъл на съществуване, в течение на който породила 876 926 слънчеви системи.
1955 57:4.4 25,000,000,000 years ago witnessed the completion of the tertiary cycle of nebular life and brought about the organization and relative stabilization of the far-flung starry systems derived from this parent nebula. But the process of physical contraction and increased heat production continued in the central mass of the nebular remnant.
2014 57:4.4 Преди 25 000 000 000 години завършил третичния цикъл на мъглявината, което довело до организацията и относителната устойчивост на обширните звездни системи, образували се от майчината мъглявина. Но в централната маса на останалата част от мъглявината продължавал процеса на физическо свиване и усилване на топлообразуването.
1955 57:4.5 10,000,000,000 years ago the quartan cycle of Andronover began. The maximum of nuclear-mass temperature had been attained; the critical point of condensation was approaching. The original mother nucleus was convulsing under the combined pressure of its own internal-heat condensation tension and the increasing gravity-tidal pull of the surrounding swarm of liberated sun systems. The nuclear eruptions which were to inaugurate the second nebular sun cycle were imminent. The quartan cycle of nebular existence was about to begin.
2014 57:4.5 Преди 10 000 000 000 години започнал четвъртичния цикъл на съществуването на Андроновер. Масата на ядрото достигнала своята максимална температура, приближавало се времето на критичното свиване. Изначалното майчинско ядро потръпвало под съвкупното въздействие на напрежението, растящо вследствие повишаването на собствената вътрешна температура в резултат от свиване на ядрото и нарастващо то гравитационно влияние на обкръжаващия рояк освободени слънчеви системи. Неизбежно следствие станали взривовете на мъглявинното ядро, ознаменуващи началото на втория мъглявинен цикъл на звездообразуването. Приближавал се четвъртичния цикъл на съществуване на мъглявината.
1955 57:4.6 8,000,000,000 years ago the terrific terminal eruption began. Only the outer systems are safe at the time of such a cosmic upheaval. And this was the beginning of the end of the nebula. This final sun disgorgement extended over a period of almost two billion years.
2014 57:4.6 Преди 8 000 000 000 години започнал най-мощният терминален взрив. В течение на подобен космически катаклизъм в безопасност се намират само външните системи. Това било началото на края на съществуването на мъглявината. Завършващото изригване на слънца продължило почти два милиарда години.
1955 57:4.7 7,000,000,000 years ago witnessed the height of the Andronover terminal breakup. This was the period of the birth of the larger terminal suns and the apex of the local physical disturbances.
2014 57:4.7 Преди 7 000 000 000 години терминалният разпад на Андроновер достигнал своя пик. През този период се появили по-големио-големи терминални слънца, а локалните физически пертурбации достигнали своя апогей.
1955 57:4.8 6,000,000,000 years ago marks the end of the terminal breakup and the birth of your sun, the fifty-sixth from the last of the Andronover second solar family. This final eruption of the nebular nucleus gave birth to 136,702 suns, most of them solitary orbs. The total number of suns and sun systems having origin in the Andronover nebula was 1,013,628. The number of the solar system sun is 1,013,572.
2014 57:4.8 Преди 6 000 000 000 години завършил терминалния разпад и се родило вашето слънце - петдесет и шестият, броейки от края, член на второто звездно семейство на Андроновер. Завършващият взрив на мъглявинното ядро породил 136 702 слънца, повечето от които представлявали единични светила. Общият брой слънца и слънчеви системи, възникнали в мъглявината Андроновер, бил 1 013 628. Поредният номер на слънцето от вашата слънчева система е 1 013 572.
1955 57:4.9 And now the great Andronover nebula is no more, but it lives on in the many suns and their planetary families which originated in this mother cloud of space. The final nuclear remnant of this magnificent nebula still burns with a reddish glow and continues to give forth moderate light and heat to its remnant planetary family of one hundred and sixty-five worlds, which now revolve about this venerable mother of two mighty generations of the monarchs of light.
2014 57:4.9 И ето, огромната мъглявина Андроновер престанала да съществува, но тя продължава да живее в много слънца и техните планетни семейства, появили се в този майчински пространствен облак. Остатъкът от ядрото на тази величествена мъглявина и досега гори с червеникава светлина и продължава да отдава умерено количество светлина и топлина на запазилите се членове на планетното семейство от сто и шестдесет и пет свята, които днес се въртят около своята почтена майка, породила две могъщи поколения монарси на светлината.
5. ORIGIN OF MONMATIA—THE URANTIA SOLAR SYSTEM
5. ПРОИЗХОД НА МОНМАТИЯ - СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА НА УРАНТИЯ
1955 57:5.1 5,000,000,000 years ago your sun was a comparatively isolated blazing orb, having gathered to itself most of the near-by circulating matter of space, remnants of the recent upheaval which attended its own birth.
1955 57:5.2 Today, your sun has achieved relative stability, but its eleven and one-half year sunspot cycles betray that it was a variable star in its youth. In the early days of your sun the continued contraction and consequent gradual increase of temperature initiated tremendous convulsions on its surface. These titanic heaves required three and one-half days to complete a cycle of varying brightness. This variable state, this periodic pulsation, rendered your sun highly responsive to certain outside influences which were to be shortly encountered.
2014 57:5.2 Днес вашето слънце е придобило относителна стабилност, но циклите на поява на слънчеви петна в продължение на единадесет и половина години свидетелстват за това, че в младостта си то е било променлива звезда. На началния период от съществуването на вашето слънце продължаващото свиване с последващо постепенно повишаване на температурата водели до мощни катаклизми на неговата повърхност. Цикълът на тези гигантски вълнения продължавал три и половина дни и се съпровождал с изменение на яркостта. Това променливо състояние, периодичните пулсации, правело вашето слънце високочувствително към определени външни въздействия, каквито скоро му предстояло да изпита.
1955 57:5.3 Thus was the stage of local space set for the unique origin of Monmatia, that being the name of your sun’s planetary family, the solar system to which your world belongs. Less than one per cent of the planetary systems of Orvonton have had a similar origin.
2014 57:5.3 Така арената на локалното пространство била подготвена за уникалното раждане на Монматия - именно така се нарича планетното семейство на вашето слънце, слънчевата система, към която принадлежи и вашия свят. Под един процент планетни системи на Орвонтон имат подобен произход.
1955 57:5.4 4,500,000,000 years ago the enormous Angona system began its approach to the neighborhood of this solitary sun. The center of this great system was a dark giant of space, solid, highly charged, and possessing tremendous gravity pull.
2014 57:5.4 Преди 4 500 000 000 години огромната система Ангона започнала да се приближава към това самотно слънце. В центъра на тази грамадна система се намирал един черен исполин на пространството, който бил твърд, имал огромен електрически заряд и притежавал колосално гравитационно въздействие.
1955 57:5.5 As Angona more closely approached the sun, at moments of maximum expansion during solar pulsations, streams of gaseous material were shot out into space as gigantic solar tongues. At first these flaming gas tongues would invariably fall back into the sun, but as Angona drew nearer and nearer, the gravity pull of the gigantic visitor became so great that these tongues of gas would break off at certain points, the roots falling back into the sun while the outer sections would become detached to form independent bodies of matter, solar meteorites, which immediately started to revolve about the sun in elliptical orbits of their own.
2014 57:5.5 С все по-голямото сближаване на Ангона със слънцето, в моментите на неговото максимално разширяване в течение на слънчевите пулсации, потоци газообразен материал се изхвърляли в космоса като гигантски слънчеви езици. В началото тези пламтящи огнени езици неизбежно падали обратно на слънцето, но с все по-голямото приближаване на Ангона гравитационната тяга на гигантския пришелец станала толкова огромна, че тези езици газ на определени места започнали да се откъсват, при което корените се връщали на слънцето, а външните части се отделяли и образували самостоятелни материални тела - слънчеви метеорити, които веднага започвали да се въртят около слънцето по собствени елиптични орбити.
1955 57:5.6 As the Angona system drew nearer, the solar extrusions grew larger and larger; more and more matter was drawn from the sun to become independent circulating bodies in surrounding space. This situation developed for about five hundred thousand years until Angona made its closest approach to the sun; whereupon the sun, in conjunction with one of its periodic internal convulsions, experienced a partial disruption; from opposite sides and simultaneously, enormous volumes of matter were disgorged. From the Angona side there was drawn out a vast column of solar gases, rather pointed at both ends and markedly bulging at the center, which became permanently detached from the immediate gravity control of the sun.
2014 57:5.6 С приближаването на Ангона изригванията на слънчевото вещество се увеличавали по мащаби; от слънцето се извличало все повече и повече вещество, което се превръщало в самостоятелни тела, въртящи се в околното пространство. Тази ситуация се развивала в продължение на около петстотин хиляди години, докато Ангона не се приближила на минимално разстояние, след което слънцето, по време на един от своите периодични вътрешни катаклизми, претърпяло частично разрушение: от неговите противоположни страни едновременно изригнали огромни обеми вещества. От страната обърната към Ангона бил извлечен обширен стълб слънчеви газове, донякъде заострени в двата края, с характерна издутина в центъра, който напълно се освободил от прекия гравитационен контрол на слънцето.
1955 57:5.7 This great column of solar gases which was thus separated from the sun subsequently evolved into the twelve planets of the solar system. The repercussional ejection of gas from the opposite side of the sun in tidal sympathy with the extrusion of this gigantic solar system ancestor, has since condensed into the meteors and space dust of the solar system, although much, very much, of this matter was subsequently recaptured by solar gravity as the Angona system receded into remote space.
2014 57:5.7 Впоследствие този огромен стълб от слънчеви газове, отделил се по този начин от слънцето, се превърнал в дванадесетте планети на слънчевата система. В резултат на приливната реакция на изригването на този гигантски предшественик на слънчевата система от противоположната страна на слънцето станало изхвърляне на газ, който оттогава се кондензирал в метеорити и космически прах на слънчевата система, макар че огромна, наистина огромна част от това вещество впоследствие била повторно захваната от притеглянето на слънцето след изчезването на системата Ангона в дълбините на пространството.
1955 57:5.8 Although Angona succeeded in drawing away the ancestral material of the solar system planets and the enormous volume of matter now circulating about the sun as asteroids and meteors, it did not secure for itself any of this solar matter. The visiting system did not come quite close enough to actually steal any of the sun’s substance, but it did swing sufficiently close to draw off into the intervening space all of the material comprising the present-day solar system.
2014 57:5.8 Макар че на Ангона се отдало да извлече материала, превърнал се в планетите от слънчевата система, точно както и колосалния обем материя, превърнал се във въртящите се около слънцето метеорити и астероиди, тя не могла да осигури за себе си която и да е част от слънчевото вещество. Приближаващата се система не се доближила на такова растояние, при което да може действително да отнеме част от слънчевата субстанция, но нейното сближаване се оказало достатъчно, за да извлече в разделящото нея и слънцето пространство целия материал на днешната слънчева система.
1955 57:5.9 The five inner and five outer planets soon formed in miniature from the cooling and condensing nucleuses in the less massive and tapering ends of the gigantic gravity bulge which Angona had succeeded in detaching from the sun, while Saturn and Jupiter were formed from the more massive and bulging central portions. The powerful gravity pull of Jupiter and Saturn early captured most of the material stolen from Angona as the retrograde motion of certain of their satellites bears witness.
2014 57:5.9 Петте вътрешни и петте външни планети скоро формирали в миниатюрна форма изстиващи и втвърдяващи се ядра в не толкова масивните и заострени краища на гигантската гравитационна издутина, която Ангона съумяла да извлече от слънцето, докато Сатурн и Юпитер се образували от по-масивните и изпъкнали централни части. Мощната гравитационна тяга на Юпитер и Сатурн бързо обхванала голяма част от материала „откраднат“ от Ангона, за което свидетелства обратното движение на някои от техните спътници.
1955 57:5.10 Jupiter and Saturn, being derived from the very center of the enormous column of superheated solar gases, contained so much highly heated sun material that they shone with a brilliant light and emitted enormous volumes of heat; they were in reality secondary suns for a short period after their formation as separate space bodies. These two largest of the solar system planets have remained largely gaseous to this day, not even yet having cooled off to the point of complete condensation or solidification.
2014 57:5.10 Юпитер и Сатурн, образувани от самия център на колосалния стълб свръхнагрети слънчеви газове, съдържали такова количество разтопено слънчево вещество, че светели с ярка светлина и излъчвали огромно количество топлина; фактически, в течение на краткото време след формирането им като отделни пространствени тела, те представлявали вторични слънца. Тези две най-големи планети от слънчевата система остават в значителна степен газообразни и досега не са изстинали до състояние на пълна кондензация или втвърдяване.
1955 57:5.11 The gas-contraction nucleuses of the other ten planets soon reached the stage of solidification and so began to draw to themselves increasing quantities of the meteoric matter circulating in near-by space. The worlds of the solar system thus had a double origin: nucleuses of gas condensation later on augmented by the capture of enormous quantities of meteors. Indeed they still continue to capture meteors, but in greatly lessened numbers.
2014 57:5.11 Ядрата на останалите десет планети, образували се в резултат от кондензацията на газ, скоро достигнали стадия на втвърдяване и започнали да притеглят към себе си все по-големи количества метеоритно вещество, въртящо се в най-близко лежащото пространство. По такъв начин световете на слънчевата система имат двойнствен произход: ядра кондензиран газ, впоследствие увеличили се за сметка на захвата на огромно количество метеорити. Всъщност, метеоритният захват продължава, макар и в значително по-малка степен.
1955 57:5.12 The planets do not swing around the sun in the equatorial plane of their solar mother, which they would do if they had been thrown off by solar revolution. Rather, they travel in the plane of the Angona solar extrusion, which existed at a considerable angle to the plane of the sun’s equator.
2014 57:5.12 Планетите не се въртят около слънцето в екваториалната плоскост на своя слънчев източник, което би станало в случай, че бяха изхвърлени вследствие въртенето на слънцето. Те по-скоро се движат в плоскостта на изтичането на слънчева маса, предизвикано от сближаването на Ангона и извършило се под значителен ъгъл спрямо слънчевия екватор.
1955 57:5.13 While Angona was unable to capture any of the solar mass, your sun did add to its metamorphosing planetary family some of the circulating space material of the visiting system. Due to the intense gravity field of Angona, its tributary planetary family pursued orbits of considerable distance from the dark giant; and shortly after the extrusion of the solar system ancestral mass and while Angona was yet in the vicinity of the sun, three of the major planets of the Angona system swung so near to the massive solar system ancestor that its gravitational pull, augmented by that of the sun, was sufficient to overbalance the gravity grasp of Angona and to permanently detach these three tributaries of the celestial wanderer.
2014 57:5.13 За разлика от Ангона, на която не се отдало да захване някакъв дял от слънчевата маса, вашето слънце присъединило към своето изменящо се планетно семейство някаква част от циркулиращия пространствен материал на странстващата система. Поради силното гравитационно поле на Ангона орбитите на подчинените й планети се намирали на значително разстояние от черния гигант; и скоро след извличането на изходната маса на слънчевата система - докато Ангона още се намирала близо до слънцето, три от големите планети от тази система преминали на такова близко разстояние от масивния предшественик на слънчевата система, че неговата гравитационна тяга, усилена от гравитацията на слънцето, се оказала достатъчна за преодоляване на гравитационното действие на Ангона и захвата на трите подчинени планети от този небесен пътешественик.
1955 57:5.14 All of the solar system material derived from the sun was originally endowed with a homogeneous direction of orbital swing, and had it not been for the intrusion of these three foreign space bodies, all solar system material would still maintain the same direction of orbital movement. As it was, the impact of the three Angona tributaries injected new and foreign directional forces into the emerging solar system with the resultant appearance of retrograde motion. Retrograde motion in any astronomic system is always accidental and always appears as a result of the collisional impact of foreign space bodies. Such collisions may not always produce retrograde motion, but no retrograde ever appears except in a system containing masses which have diverse origins.
2014 57:5.14 Целият материал на слънчевата система, отделил се някога от слънцето, отначало се въртял по орбитите в една и съща посока и ако не беше нахлуването на тези чужди космически тела, той - като преди, щеше да съхрани изходното направление на орбиталното въртене. В действителност, въздействието на трите подчинени на Ангона планети привнесло във формиращата се система нови външни направляващи сили, което станало причина за обратно движение. Обратното движение във всяка астрономическа система винаги е случайно и неизменно е резултат от колизионното въздействие на външни пространствени тела. Такива колизии могат и да не доведат до обратно движение, но обратното движение е възможно само в такава система, масите на която имат различен произход.
6. THE SOLAR SYSTEM STAGE—THE PLANET-FORMING ERA
6. СТАДИЯТ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА
1955 57:6.1 Subsequent to the birth of the solar system a period of diminishing solar disgorgement ensued. Decreasingly, for another five hundred thousand years, the sun continued to pour forth diminishing volumes of matter into surrounding space. But during these early times of erratic orbits, when the surrounding bodies made their nearest approach to the sun, the solar parent was able to recapture a large portion of this meteoric material.
2014 57:6.1 След раждането на слънчевата система последвал период на постепенно отслабване на слънчевите изригвания. В продължение на петстотин хиляди години активността на слънцето се снижавала и обемите на изхвърляното в пространството вещество постепенно намалявали. Но в тази епоха на неустойчиви орбити - в периодите на максимално сближаване със слънцето на обкръжаващите тела, на слънчевия родител се отдало да си върне значителна част от метеоритния материал.
1955 57:6.2 The planets nearest the sun were the first to have their revolutions slowed down by tidal friction. Such gravitational influences also contribute to the stabilization of planetary orbits while acting as a brake on the rate of planetary-axial revolution, causing a planet to revolve ever slower until axial revolution ceases, leaving one hemisphere of the planet always turned toward the sun or larger body, as is illustrated by the planet Mercury and by the moon, which always turns the same face toward Urantia.
2014 57:6.2 Планетите, намиращи се по-близо от другите до слънцето, първи забавили своето въртене под действието на приливното триене. Подобни гравитационни влияния помагат за стабилизирането на планетарните орбити, едновременно оказвайки спиращо действие върху скоростта на осевото въртене на планетата и заставяйки я да се върти все по-бавно дотогава, докато не престане да се върти около своята ос; в резултат едното полукълбо на планетата се оказва постоянно обърнато към слънцето, или към по-голямо тяло, което е видно в примера с планетата Меркурий и Луната, която е обърната към Урантия винаги с едната си страна.
1955 57:6.3 When the tidal frictions of the moon and the earth become equalized, the earth will always turn the same hemisphere toward the moon, and the day and month will be analogous—in length about forty-seven days. When such stability of orbits is attained, tidal frictions will go into reverse action, no longer driving the moon farther away from the earth but gradually drawing the satellite toward the planet. And then, in that far-distant future when the moon approaches to within about eleven thousand miles of the earth, the gravity action of the latter will cause the moon to disrupt, and this tidal-gravity explosion will shatter the moon into small particles, which may assemble about the world as rings of matter resembling those of Saturn or may be gradually drawn into the earth as meteors.
2014 57:6.3 Когато приливното триене на Луната и земята се уравновесят, земята винаги ще бъде обърната с едната си страна към Луната, а денят ще стане такъв, какъвто е месеца - с продължителност четиридесет и седем дни. След постигането на такава устойчивост на орбитата, приливното триене ще започне да оказва противоположно действие, вече не отделяйки Луната от земята, а постепенно притегляйки спътника към планетата. И тогава, в това далечно бъдеще, когато Луната се приближи приблизително на разстояние седемнадесет хиляди и седемстотин километра от земята, гравитационното действие на земята ще доведе до разпадане на Луната и този предизвикан от приливно-гравитационното действие взрив ще я раздроби на малки парченца, които могат да се съберат около своя свят под формата на пръстени от материя подобно на пръстените на Сатурн, или ще бъдат постепенно притеглени към земята като метеорити.
1955 57:6.4 If space bodies are similar in size and density, collisions may occur. But if two space bodies of similar density are relatively unequal in size, then, if the smaller progressively approaches the larger, the disruption of the smaller body will occur when the radius of its orbit becomes less than two and one-half times the radius of the larger body. Collisions among the giants of space are rare indeed, but these gravity-tidal explosions of lesser bodies are quite common.
2014 57:6.4 Ако пространствените тела имат сходен размер и плътност, те могат да се сблъскат. Когато такива тела придобият приблизително еднаква плътност и сравнително нееднакъв размер, а също така, ако по-малкото от тях продължава да се сближава с голямото, ще се извърши разпад на по-малкото тяло, когато радиуса на орбитата на по-малкото тяло стане по-малък с два половина пъти от радиуса на голямото. Сблъсъците на гигантите на пространството са наистина редки, но гравитационно-приливните взривове на по-малките тела са достатъчно обичайно явление.
1955 57:6.5 Shooting stars occur in swarms because they are the fragments of larger bodies of matter which have been disrupted by tidal gravity exerted by near-by and still larger space bodies. Saturn’s rings are the fragments of a disrupted satellite. One of the moons of Jupiter is now approaching dangerously near the critical zone of tidal disruption and, within a few million years, will either be claimed by the planet or will undergo gravity-tidal disruption. The fifth planet of the solar system of long, long ago traversed an irregular orbit, periodically making closer and closer approach to Jupiter until it entered the critical zone of gravity-tidal disruption, was swiftly fragmentized, and became the present-day cluster of asteroids.
2014 57:6.5 Падащите звезди се устремяват към земята на цял рояк, тъй като представляват отломки от по-големи материални тела, разрушени под въздействието на приливната гравитация на съседни и още по-големи пространствени тела. Пръстените на Сатурн са отломки от разрушен спътник. Една от луните на Юпитер понастоящем се намира застрашително близо до критичната зона на приливния разпад и в течение на няколко милиона години или ще падне на планетата, или ще бъде подложена на разрушение под действието на приливната гравитация. Петата планета от слънчевата система в далечното минало се е въртяла по нерегулярна орбита, периодически все повече приближавайки се до Юпитер, докато влязла в критичната зона на гравитационно-приливния разпад, след което бързо претърпяла фрагментация и се превърнала в днешното струпване на астероиди.
1955 57:6.6 4,000,000,000 years ago witnessed the organization of the Jupiter and Saturn systems much as observed today except for their moons, which continued to increase in size for several billions of years. In fact, all of the planets and satellites of the solar system are still growing as the result of continued meteoric captures.
2014 57:6.6 Преди 4 000 000 000 години са се формирали системите Юпитер и Сатурн — като общо такива, каквито са днес, с изключение на техните луни, които продължили да се увеличават по размери в продължение на няколко милиарда години. Фактически всички планети и спътници на слънчевата система продължават да се увеличават по размери вследствие на непрекратяващия се захват на метеорити.
1955 57:6.7 3,500,000,000 years ago the condensation nucleuses of the other ten planets were well formed, and the cores of most of the moons were intact, though some of the smaller satellites later united to make the present-day larger moons. This age may be regarded as the era of planetary assembly.
2014 57:6.7 Преди 3 500 000 000 години добре са се формирали уплътнилите се ядра на останалите десет планети; в неизменно състояние били и ядрата на повечето луни, макар че няколко от по-малките спътници по-късно се обединили за образуването на днешните по-големи луни. Тази епоха може да бъде наречена ерата на образуване на планети.
1955 57:6.8 3,000,000,000 years ago the solar system was functioning much as it does today. Its members continued to grow in size as space meteors continued to pour in upon the planets and their satellites at a prodigious rate.
2014 57:6.8 Преди 3 000 000 000 години слънчевата система функционирала до голяма степен така, както и днес. Нейните членове постоянно се увеличавали по размери, тъй като метеоритите продължавали да падат върху тях и върху техните спътници в огромни количества.
1955 57:6.9 About this time your solar system was placed on the physical registry of Nebadon and given its name, Monmatia.
2014 57:6.9 Горе-долу в това време вашата слънчева система била внесена във физическия регистър на Небадон и била наречена Монматия.
1955 57:6.10 2,500,000,000 years ago the planets had grown immensely in size. Urantia was a well-developed sphere about one tenth its present mass and was still growing rapidly by meteoric accretion.
2014 57:6.10 Преди 2 500 000 000 години планетите значително се увеличили по размер. Урантия представлявала добре развита сфера, масата на която била приблизително една десета част от днешната маса и продължавала бързо да се увеличава за сметка на акрецията на метеорити.
1955 57:6.11 All of this tremendous activity is a normal part of the making of an evolutionary world on the order of Urantia and constitutes the astronomic preliminaries to the setting of the stage for the beginning of the physical evolution of such worlds of space in preparation for the life adventures of time.
2014 57:6.11 Цялата тази колосална активност е естествена част от сътворението на еволюционен свят от типа на Урантия и представлява астрономическата подготовка за създаването на условията, необходими за началото на физическата еволюция на тези пространствени светове - еволюция, водеща към увлекателното пътешествие на живота във времето.
7. THE METEORIC ERA—THE VOLCANIC AGE
7. ЕРАТА НА МЕТЕОРИТИТЕ
1955 57:7.1 Throughout these early times the space regions of the solar system were swarming with small disruptive and condensation bodies, and in the absence of a protective combustion atmosphere such space bodies crashed directly on the surface of Urantia. These incessant impacts kept the surface of the planet more or less heated, and this, together with the increased action of gravity as the sphere grew larger, began to set in operation those influences which gradually caused the heavier elements, such as iron, to settle more and more toward the center of the planet.
2014 57:7.1 В течение на тези ранни периоди в пространствените региони на слънчевата система се рояли неголеми дробящи се и втвърдяващи се тела и при отсъствие на защитна атмосфера, в която би могло да се извърши тяхното изгаряне, такива тела падали непосредствено на повърхността на Урантия. Тези непрекъснати удари поддържали повече или по-малко висока температурата на повърхността, което - заедно с усиленото гравитационно въздействие, с увеличаването на размерите на планетата започнало да води до движение на сили, които карали по-тежките елементи като желязото, да се спускат все повече и повече към центъра на планетата.
1955 57:7.2 2,000,000,000 years ago the earth began decidedly to gain on the moon. Always had the planet been larger than its satellite, but there was not so much difference in size until about this time, when enormous space bodies were captured by the earth. Urantia was then about one fifth its present size and had become large enough to hold the primitive atmosphere which had begun to appear as a result of the internal elemental contest between the heated interior and the cooling crust.
2014 57:7.2 Преди 2 000 000 000 години земята започнала забележимо да надминава по своя ръст Луната. Планетата винаги е била по-голяма от своя спътник, но разликата в размерите й е била не толкова изразителна до тогава, докато от земята не били захванати грамадни небесни тела. По това време размерите на Урантия били около пет пъти по-малки, отколкото днес, но тя станала достатъчно голяма, за да удържи първичната атмосфера, която започнала да се появява в резултат от вътрешното стихийно противоборство на разтопеното ядро и изстиващата кора.
1955 57:7.3 Definite volcanic action dates from these times. The internal heat of the earth continued to be augmented by the deeper and deeper burial of the radioactive or heavier elements brought in from space by the meteors. The study of these radioactive elements will reveal that Urantia is more than one billion years old on its surface. The radium clock is your most reliable timepiece for making scientific estimates of the age of the planet, but all such estimates are too short because the radioactive materials open to your scrutiny are all derived from the earth’s surface and hence represent Urantia’s comparatively recent acquirements of these elements.
2014 57:7.3 Към този период се отнася началото на явно изразената вулканична дейност. Високата вътрешна температура продължила да се повишава за сметка на все по-дълбокото проникване на радиоактивните или тежките елементи, привнесени от пространството от метеорити. Изучаването на тези радиоактивни елементи ще разкрие факта, че възрастта на повърхността на Урантия надвишава един милиард години. Вашите радиеви часовници са най-достоверния инструмент за научни оценки на възрастта на планетата, но всякакви подобни оценки са твърде непълни, тъй като всички радиоактивни материали, достъпни на човечеството, са взети от повърхността на земята и следователно представляват елементи придобити на Урантия сравнително неотдавна.
1955 57:7.4 1,500,000,000 years ago the earth was two thirds its present size, while the moon was nearing its present mass. Earth’s rapid gain over the moon in size enabled it to begin the slow robbery of the little atmosphere which its satellite originally had.
2014 57:7.4 Преди 1 500 000 000 години земята набрала две трети от днешната си маса, докато масата на Луната се приближавала към съвременната си маса. Бързият растеж на земята в сравнение с Луната ѝ позволил постепенно да присвои от Луната тази неголяма атмосфера, която някога притежавал нейния спътник.
1955 57:7.5 Volcanic action is now at its height. The whole earth is a veritable fiery inferno, the surface resembling its earlier molten state before the heavier metals gravitated toward the center. This is the volcanic age. Nevertheless, a crust, consisting chiefly of the comparatively lighter granite, is gradually forming. The stage is being set for a planet which can someday support life.
2014 57:7.5 Към това време вулканичната активност достигнала своя апогей. Цялата земя представлявала истински огнен ад, а нейната повърхност напомняла това разтопено състояние, което е съществувало преди по-тежките метали да се спуснат до центъра. Настанала епохата на вулканите. При все това се извършвало постепенното формиране на кората, състояща се основно от сравнително по-лек гранит. Създавали се условията, необходими за планета, на която в бъдеще може да се появи живот.
1955 57:7.6 The primitive planetary atmosphere is slowly evolving, now containing some water vapor, carbon monoxide, carbon dioxide, and hydrogen chloride, but there is little or no free nitrogen or free oxygen. The atmosphere of a world in the volcanic age presents a queer spectacle. In addition to the gases enumerated it is heavily charged with numerous volcanic gases and, as the air belt matures, with the combustion products of the heavy meteoric showers which are constantly hurtling in upon the planetary surface. Such meteoric combustion keeps the atmospheric oxygen very nearly exhausted, and the rate of meteoric bombardment is still tremendous.
2014 57:7.6 Първичната планетарна атмосфера постепенно еволюирала, вече включвайки в своя състав известно количество водни изпарения, окиси на въглерода, двуокиси на въглерода и водороден хлорид, но в нея практически не е имало свободен азот или свободен кислород. Атмосферата на свят, намиращ се на вулканичен стадий на развитие, представлява необичайно зрелище. В допълнение към споменатите газове тя е наситена с многобройни вулканични газове и с по-нататъшното формиране на атмосферния пояс продуктите от изгаряне на метеоритите в нескончаем поток се сипят на повърхността на планетата. В условията на изключително мощната метеоритна бомбардировка, атмосферният кислород почти напълно се изразходва за изгаряне на метеоритите.
1955 57:7.7 Presently, the atmosphere became more settled and cooled sufficiently to start precipitation of rain on the hot rocky surface of the planet. For thousands of years Urantia was enveloped in one vast and continuous blanket of steam. And during these ages the sun never shone upon the earth’s surface.
2014 57:7.7 Постепенно атмосферата станала по-устойчива и изстинала достатъчно за падането на дъжд върху горещата камениста повърхност на планетата[3]. В течение на хилядолетия Урантия била обвита с плътен и компактен покров от изпарения. По време на тази епоха слънцето нито веднъж не осветило повърхността на земята.
1955 57:7.8 Much of the carbon of the atmosphere was abstracted to form the carbonates of the various metals which abounded in the superficial layers of the planet. Later on, much greater quantities of these carbon gases were consumed by the early and prolific plant life.
2014 57:7.8 От атмосферата била извлечена значителна част въглерод: образували се карбонати на различните метали, които изобилствали в повърхностния слой на планетата. По-късно много по-големи количества от тези въглеродни газове били погълнати от пищната древна растителност.
1955 57:7.9 Even in the later periods the continuing lava flows and the incoming meteors kept the oxygen of the air almost completely used up. Even the early deposits of the soon appearing primitive ocean contain no colored stones or shales. And for a long time after this ocean appeared, there was virtually no free oxygen in the atmosphere; and it did not appear in significant quantities until it was later generated by the seaweeds and other forms of vegetable life.
2014 57:7.9 Даже в последващите периоди на продължаващо изтичане на лава и падащи на планетата метеорити почти напълно изразходвали атмосферния кислород. Първите отлагания в появилия се скоро първобитен океан не съдържали разноцветни камъни или шисти. И в течение на дълго време след появата на този океан, в атмосферата практически не се съдържал свободен кислород. В значителни количества той се появил едва по-късно, създаден от морските водорасли и другите форми на растителен живот.
1955 57:7.10 The primitive planetary atmosphere of the volcanic age affords little protection against the collisional impacts of the meteoric swarms. Millions upon millions of meteors are able to penetrate such an air belt to smash against the planetary crust as solid bodies. But as time passes, fewer and fewer prove large enough to resist the ever-stronger friction shield of the oxygen-enriching atmosphere of the later eras.
2014 57:7.10 Първичната планетарна атмосфера от вулканичната ера осигурява слаба защита от ударите на метеоритния дъжд. Милиони и милиони метеорити са способни да проникват през такъв въздушен пояс, разбивайки се в планетарната кора като твърди тела. Но с течение на времето все по-малко от тях се оказват достатъчно големи, за да противостоят на нарастващото триене на защитния екран, какъвто е наситената с кислород атмосфера от по-късните епохи.
8. CRUSTAL STABILIZATION
8. СТАБИЛИЗАЦИЯТА НА КОРАТА
1955 57:8.1 1,000,000,000 years ago is the date of the actual beginning of Urantia history. The planet had attained approximately its present size. And about this time it was placed upon the physical registries of Nebadon and given its name, Urantia.
2014 57:8.1 Преди 1 000 000 000 години започнала действителната история на Урантия. Планетата достигнала приблизително своя днешен размер. И приблизително по това време тя била заведена във физическия регистър на Небадон и наречена Урантия.
1955 57:8.2 The atmosphere, together with incessant moisture precipitation, facilitated the cooling of the earth’s crust. Volcanic action early equalized internal-heat pressure and crustal contraction; and as volcanoes rapidly decreased, earthquakes made their appearance as this epoch of crustal cooling and adjustment progressed.
2014 57:8.2 Атмосферата и непрекратяващото се падане на утайки спомагали за изстиването на земната повърхност[4]. Още на ранния стадий от съществуването на планетата вулканичната дейност балансирала вътрешното температурно налягане и свиването на кората; в тази епоха на постепенно изстиване и утаяване на кората поради това, че вулканите оставали все по-малко, започнали земетресенията.
1955 57:8.3 The real geologic history of Urantia begins with the cooling of the earth’s crust sufficiently to cause the formation of the first ocean. Water-vapor condensation on the cooling surface of the earth, once begun, continued until it was virtually complete. By the end of this period the ocean was world-wide, covering the entire planet to an average depth of over one mile. The tides were then in play much as they are now observed, but this primitive ocean was not salty; it was practically a fresh-water covering for the world. In those days, most of the chlorine was combined with various metals, but there was enough, in union with hydrogen, to render this water faintly acid.
2014 57:8.3 Истинската геоложка история на Урантия започнала тогава, когато кората изстинала достатъчно за образуване на първия океан. Веднъж започнала, кондензацията на водните изпарения на изстиващата повърхност продължила дотогава, докато земята не се запълнила практически изцяло с вода. Към края на този период океана станал световен, покривайки планетата със слой със средна дебелина един и половина километра. По онова време приливите действали до голяма степен така, както и днес, но този първобитен океан не бил солен; водата, покриваща света, била практически прясна. В тези дни голямата част от хлора се намирала в съединение с различни метали, но той бил достатъчен, за да може, в съчетание с водорода, да направи водата леко кисела.
1955 57:8.4 At the opening of this faraway era, Urantia should be envisaged as a water-bound planet. Later on, deeper and hence denser lava flows came out upon the bottom of the present Pacific Ocean, and this part of the water-covered surface became considerably depressed. The first continental land mass emerged from the world ocean in compensatory adjustment of the equilibrium of the gradually thickening earth’s crust.
2014 57:8.4 В началото на тази далечна ера трябва да си представяте Урантия като покрита с вода планета. По-късно, издигайки се от по-големи дълбини - и поради това по-плътни, потоците лава излезли на дъното на днешния Тихи океан и тази част от покритата с вода повърхност била подложена на значителна депресия. Първата континентална маса от суша се издигнала от световния океан за компенсиране на равновесното състояние на постепенно уплътняващата се земна кора.
1955 57:8.5 950,000,000 years ago Urantia presents the picture of one great continent of land and one large body of water, the Pacific Ocean. Volcanoes are still widespread and earthquakes are both frequent and severe. Meteors continue to bombard the earth, but they are diminishing in both frequency and size. The atmosphere is clearing up, but the amount of carbon dioxide continues large. The earth’s crust is gradually stabilizing.
2014 57:8.5 Преди 950 000 000 години Урантия представлявала един грамаден континент и един огромен воден масив - Тихия океан. Както преди, обичайно зрелище били вулканите, а земетресенията намалявали както по честота, така и по сила. Метеоритите продължавали да бомбардират земята, но това ставало все по-рядко, а техните размери намалявали. Атмосферата се изчиствала, но съдържанието на двуокисите на въглерода продължавало да остава високо. Извършвала се постепенна стабилизация на земната кора.
1955 57:8.6 It was at about this time that Urantia was assigned to the system of Satania for planetary administration and was placed on the life registry of Norlatiadek. Then began the administrative recognition of the small and insignificant sphere which was destined to be the planet whereon Michael would subsequently engage in the stupendous undertaking of mortal bestowal, would participate in those experiences which have since caused Urantia to become locally known as the “world of the cross.”
2014 57:8.6 Приблизително по това време Урантия била включена в системата на Сатания, към която преминало управлението на планетата, и заведена в регистъра на живота на Норлатиадек. Тогава започнало административното признаване на малката и незначителна сфера, на която било съдено да стане планетата, където впоследствие Михаил извършил грандиозния подвиг на посвещаването в образа на смъртен и придобил опита, заради който Урантия станала известна в локалната вселена като „планетата с кръста“.
1955 57:8.7 900,000,000 years ago witnessed the arrival on Urantia of the first Satania scouting party sent out from Jerusem to examine the planet and make a report on its adaptation for a life-experiment station. This commission consisted of twenty-four members, embracing Life Carriers, Lanonandek Sons, Melchizedeks, seraphim, and other orders of celestial life having to do with the early days of planetary organization and administration.
2014 57:8.7 Преди 900 000 000 години на Урантия пристигнала първата разузнавателна група на Сатания, изпратена от Йерусем с цел изучаване на планетата и представяне на отчет за годността й като един от центровете на експериментален живот. Тази комисия се състояла от двадесет и четири члена, сред които били Носителите на Живота, Синовете-Ланонандек, Мелхиседек, серафими и други категории небесен живот, имащи отношение към началните етапи на планетарната организация и управление.
1955 57:8.8 After making a painstaking survey of the planet, this commission returned to Jerusem and reported favorably to the System Sovereign, recommending that Urantia be placed on the life-experiment registry. Your world was accordingly registered on Jerusem as a decimal planet, and the Life Carriers were notified that they would be granted permission to institute new patterns of mechanical, chemical, and electrical mobilization at the time of their subsequent arrival with life transplantation and implantation mandates.
2014 57:8.8 След внимателно изучаване на планетата тази комисия се върнала в Йерусем и представила на Властелина на Системата положителен отзив с препоръка да внесе Урантия в регистъра за експериментален живот. В съответствие с това вашият свят бил регистриран в Йерусем като десетична планета и Носителите на Живота били уведомени за това, че ще им бъде позволено да внесат нови форми на механична, химическа и електрическа активация по време на тяхното последващо пристигане на планетата с мандати за трансплантиране и имплантиране на живот.
1955 57:8.9 In due course arrangements for the planetary occupation were completed by the mixed commission of twelve on Jerusem and approved by the planetary commission of seventy on Edentia. These plans, proposed by the advisory counselors of the Life Carriers, were finally accepted on Salvington. Soon thereafter the Nebadon broadcasts carried the announcement that Urantia would become the stage whereon the Life Carriers would execute their sixtieth Satania experiment designed to amplify and improve the Satania type of the Nebadon life patterns.
2014 57:8.9 В надлежното време смесената йерусемска комисия на дванадесетте завършила подготовката си за тръгване към планетата и получила одобрението на едемската планетарна комисия на седемдесетте. Тези планове, предложени от консултативния съвет на Носителите на Живота, били окончателно утвърдени в Салвингтон. Скоро по каналите за далечна връзка на Небадон било предадено съобщението, че Урантия ще стане това поле на дейност, на което Носителите на Живота на Сатания ще проведат своя шестдесети експеримент в Сатания, призван да развие и подобри сатанийския тип жизнени форми на Небадон.
1955 57:8.10 Shortly after Urantia was first recognized on the universe broadcasts to all Nebadon, it was accorded full universe status. Soon thereafter it was registered in the records of the minor and the major sector headquarters planets of the superuniverse; and before this age was over, Urantia had found entry on the planetary-life registry of Uversa.
2014 57:8.10 Скоро след като официалното признаване на Урантия било потвърдено в пространствените съобщения на Небадон, на нея й бил предоставен пълен вселенски статут. След известно време била регистрирана в архивите на столичните планети на малкия и голям сектор на свръхвселената; и още преди завършването на тази епоха Урантия била заведена в регистъра за планетарен живот на Уверса.
1955 57:8.11 This entire age was characterized by frequent and violent storms. The early crust of the earth was in a state of continual flux. Surface cooling alternated with immense lava flows. Nowhere can there be found on the surface of the world anything of this original planetary crust. It has all been mixed up too many times with extruding lavas of deep origins and admixed with subsequent deposits of the early world-wide ocean.
2014 57:8.11 Цялата тази епоха се характеризирала с чести и неистови бури. Древната кора на земята се намирала в състояние на непрекъснато движение. Изстиването на повърхността се редувало с мощно изтичане на лава и се смесвало с последващи отлагания на древния световен океан.
1955 57:8.12 Nowhere on the surface of the world will there be found more of the modified remnants of these ancient preocean rocks than in northeastern Canada around Hudson Bay. This extensive granite elevation is composed of stone belonging to the preoceanic ages. These rock layers have been heated, bent, twisted, upcrumpled, and again and again have they passed through these distorting metamorphic experiences.
2014 57:8.12 Никъде на повърхността на земята не могат да се намерят толкова видоизменени остатъци от тези древни доокеански скали, както в северо-източна Канада покрай крайбрежието на залива Хъдсън. Това огромно гранитно възвишение се състои от каменните породи на доокеанската епоха. Скалните слоеве се нагрявали, огъвали, усуквали, набръчквали, отново и отново преминавайки през тези деформиращи метаморфози.
1955 57:8.13 Throughout the oceanic ages, enormous layers of fossil-free stratified stone were deposited on this ancient ocean bottom. (Limestone can form as a result of chemical precipitation; not all of the older limestone was produced by marine-life deposition.) In none of these ancient rock formations will there be found evidences of life; they contain no fossils unless, by some chance, later deposits of the water ages have become mixed with these older prelife layers.
2014 57:8.13 В течение на цялата океанска епоха колосалните пластове не съдържащи изкопаеми от слоеста каменна порода се отлагали на дъното на този древен океан. (Варовикът може да се образува и в резултат от химически процеси; не целия древен варовик се е образувал вследствие отлагането на морски живот). В нито едно от тези скални образувания не е възможно да се намерят признаци на живот; те не съдържат изкопаеми останки с изключение на тези случаи, когато поради някаква причина по-късните отлагания от водните епохи се смесили с тези древни пластове, образували се до появата на живота.
1955 57:8.14 The earth’s early crust was highly unstable, but mountains were not in process of formation. The planet contracted under gravity pressure as it formed. Mountains are not the result of the collapse of the cooling crust of a contracting sphere; they appear later on as a result of the action of rain, gravity, and erosion.
2014 57:8.14 Древната кора на земята била крайно нестабилна, но не се образували планини. Докато се формирала, планетата се уплътнявала под действието на гравитационното свиване. Планините не възникват в резултат от колапс на изстиващата кора на свиващата се сфера; те се появяват по-късно, вследствие на валежи, гравитация и ерозия.
1955 57:8.15 The continental land mass of this era increased until it covered almost ten per cent of the earth’s surface. Severe earthquakes did not begin until the continental mass of land emerged well above the water. When they once began, they increased in frequency and severity for ages. For millions upon millions of years earthquakes have diminished, but Urantia still has an average of fifteen daily.
2014 57:8.15 В течение на тази ера континенталната маса на сушата се увеличавала, докато не съставила около десет процента от повърхността на земята. Мощните земетресения започнали едва след като сушата се издигнала високо над повърхността на водата. Веднъж започнали, те ставали все по-често и с все по-голяма сила, което продължавало в течение на много епохи. Честотата на земетресенията намалявала много милиони години, но и досега на Урантия се случват средно петнадесет земетресения дневно.
1955 57:8.16 850,000,000 years ago the first real epoch of the stabilization of the earth’s crust began. Most of the heavier metals had settled down toward the center of the globe; the cooling crust had ceased to cave in on such an extensive scale as in former ages. There was established a better balance between the land extrusion and the heavier ocean bed. The flow of the subcrustal lava bed became well-nigh world-wide, and this compensated and stabilized the fluctuations due to cooling, contracting, and superficial shifting.
2014 57:8.16 Преди 850 000 000 години на земята за пръв път започнала действителна стабилизация на кората. Повечето тежки метали се спуснали към центъра на земното кълбо; изстиващата кора престанала да пропада в такива мащаби, както в предишните епохи. Подобрил се баланса между изтласканата суша и по-тежкото океанско легло Слоят подкорова лава се разпространил практически по целия свят, което компенсирало и стабилизирало колебанията, предизвиквани от охлаждане, свиване и изместване на повърхността.
1955 57:8.17 Volcanic eruptions and earthquakes continued to diminish in frequency and severity. The atmosphere was clearing of volcanic gases and water vapor, but the percentage of carbon dioxide was still high.
2014 57:8.17 Честотата и мощността на вулканичните изригвания и земетресения продължавали да намаляват. Атмосферата се очиствала от вулканични газове и водна пара, но процентното съдържание на двуокиси на въглерода все още оставали високи.
1955 57:8.18 Electric disturbances in the air and in the earth were also decreasing. The lava flows had brought to the surface a mixture of elements which diversified the crust and better insulated the planet from certain space-energies. And all of this did much to facilitate the control of terrestrial energy and to regulate its flow, as is disclosed by the functioning of the magnetic poles.
2014 57:8.18 Електрическите смущения в атмосферата и в масата на земята също намалявали. Потоците лава издигнали на повърхността смес от химически елементи, които внесли разнообразие в състава на кората и по-добре изолирали планетата от въздействията на някои пространствени енергии. Всичко това съществено опростило управлението на земната енергия и значително регулирало нейния поток, което се проявява в действието на магнитните полюси.
1955 57:8.19 800,000,000 years ago witnessed the inauguration of the first great land epoch, the age of increased continental emergence.
2014 57:8.19 Преди 800 000 000 години започнала първата велика епоха на образуване на сушата - активното издигане на континентите.
1955 57:8.20 Since the condensation of the earth’s hydrosphere, first into the world ocean and subsequently into the Pacific Ocean, this latter body of water should be visualized as then covering nine tenths of the earth’s surface. Meteors falling into the sea accumulated on the ocean bottom, and meteors are, generally speaking, composed of heavy materials. Those falling on the land were largely oxidized, subsequently worn down by erosion, and washed into the ocean basins. Thus the ocean bottom grew increasingly heavy, and added to this was the weight of a body of water at some places ten miles deep.
2014 57:8.20 След като се извършила кондензация на земната хидросфера - в началото в световния, а после в Тихия океан, последният покривал девет десети от земната повърхност. Падащите в морето метеорити се натрупвали на дъното на океана, а метеоритите по принцип се състоят от тежки елементи. Тези метеорити, които падали на сушата, били силно окислени; впоследствие те били обект на ерозия и били отмивани в океанските басейни. Така дъното на океана ставало все по-тежко, към което се добавяло теглото на слоя вода, достигащ на някои места около шестнадесет километра в дълбочина.
1955 57:8.21 The increasing downthrust of the Pacific Ocean operated further to upthrust the continental land mass. Europe and Africa began to rise out of the Pacific depths along with those masses now called Australia, North and South America, and the continent of Antarctica, while the bed of the Pacific Ocean engaged in a further compensatory sinking adjustment. By the end of this period almost one third of the earth’s surface consisted of land, all in one continental body.
2014 57:8.21 Нарастващото налягане на Тихия океан довело до понататъшно издигане на континенталната маса на сушата. Европа и Африка започнали да се издигат от тихоокеанските дълбини заедно с тези маси, които понастоящем се наричат Австралия, Северна и Южна Америка и Антарктида, докато леглото на Тихия океан още по-дълбоко потънало в процеса на компенсаторна адаптация. Към края на този период почти една трета от земната повърхност се състояла от суша, представляваща единен континент.
1955 57:8.22 With this increase in land elevation the first climatic differences of the planet appeared. Land elevation, cosmic clouds, and oceanic influences are the chief factors in climatic fluctuation. The backbone of the Asiatic land mass reached a height of almost nine miles at the time of the maximum land emergence. Had there been much moisture in the air hovering over these highly elevated regions, enormous ice blankets would have formed; the ice age would have arrived long before it did. It was several hundred millions of years before so much land again appeared above water.
2014 57:8.22 В условията на все по-голямото издигане на сушата на планетата се появили първите климатични зони. Основните фактори на климатичните колебания са издигането на сушата, облачността и влиянието на океана. По време на максималното издигане на сушата хребета на континенталната маса на Азия достигнал височина почти четиринадесет и половина километра. Ако във въздуха, обкръжаващ тези високопланински региони би имало много влага, би се извършило образуване на огромни ледени покрови; ледниковият период би започнал значително по-рано, отколкото това е станало в действителност. Необходими били няколко стотици милиона години преди да се извърши вторичното повдигане на такова количество суша над водата.
1955 57:8.23 750,000,000 years ago the first breaks in the continental land mass began as the great north-and-south cracking, which later admitted the ocean waters and prepared the way for the westward drift of the continents of North and South America, including Greenland. The long east-and-west cleavage separated Africa from Europe and severed the land masses of Australia, the Pacific Islands, and Antarctica from the Asiatic continent.
2014 57:8.23 Преди 750 000 000 години се появили първите ломове континентална маса на сушата - в северно-южно направление се образувала грамадна пукнатина, която впоследствие се запълнила с океански води и създала условия за континентален дрейф в западно направление на Северна и Южна Америка, включително Гренландия. Дългата цепнатина в източно-западно направление отделила Африка от Европа и разединила масата на сушата на Австралия, а тихоокеанските острови и Антарктида - от азиатския континент.
1955 57:8.24 700,000,000 years ago Urantia was approaching the ripening of conditions suitable for the support of life. The continental land drift continued; increasingly the ocean penetrated the land as long fingerlike seas providing those shallow waters and sheltered bays which are so suitable as a habitat for marine life.
2014 57:8.24 Преди 700 000 000 години Урантия се приближавала към периода на съзряването на условията, необходими за съществуването на живот. Продължавал континенталния дрейф; океанът все повече прониквал във вътрешните райони на сушата като дълги, тесни морета, плитководни и защитени заливи, които са толкова подходящи като естествена среда за морски живот.
1955 57:8.25 650,000,000 years ago witnessed the further separation of the land masses and, in consequence, a further extension of the continental seas. And these waters were rapidly attaining that degree of saltiness which was essential to Urantia life.
2014 57:8.25 Преди 650 000 000 години станало по-нататъшно отделяне на масата на сушата и вследствие на това още по-голямото увеличаване на континенталните морета. И тези води бързо се приближавали към тази степен на соленост, която била необходима за урантийския живот.
1955 57:8.26 It was these seas and their successors that laid down the life records of Urantia, as subsequently discovered in well-preserved stone pages, volume upon volume, as era succeeded era and age grew upon age. These inland seas of olden times were truly the cradle of evolution.
2014 57:8.26 Именно тези морета и това, в което те се превърнали, поставили началото на летописа на живота на Урантия, открит впоследствие на добре запазилите се страници на каменната книга, все нови и нови томове от която се появявали, докато се редували ера след ера и епоха след епоха. Тези древни вътрешни морета били истинската люлка на еволюцията.
1955 57:8.27 [Presented by a Life Carrier, a member of the original Urantia Corps and now a resident observer.]
2014 57:8.27 [Представено от Носител на Живота, член на изначалния Урантийски Корпус, понастоящем местен наблюдател.]