Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 126. Двете решаващи години |
Индекс
Единична версия |
Документ 128. Иисус в периода на ранната зрелост |
THE ADOLESCENT YEARS
ЮНОШЕСКИТЕ ГОДИНИ
1955 127:0.1 AS JESUS entered upon his adolescent years, he found himself the head and sole support of a large family. Within a few years after his father’s death all their property was gone. As time passed, he became increasingly conscious of his pre-existence; at the same time he began more fully to realize that he was present on earth and in the flesh for the express purpose of revealing his Paradise Father to the children of men.
2014 127:0.1 СТАВАЙКИ юноша, Иисус се оказа главна и единствена опора на голямо семейство. За няколкото години, изминали от смъртта на баща му, те се лишиха от цялата си собственост. Постепенно той все повече осъзнаваше своето пред-съществуване и едновременно с това все по-добре разбираше, че присъства на Земята в плът с определена цел: да разкрие Райския Баща на децата човешки.
1955 127:0.2 No adolescent youth who has lived or ever will live on this world or any other world has had or ever will have more weighty problems to resolve or more intricate difficulties to untangle. No youth of Urantia will ever be called upon to pass through more testing conflicts or more trying situations than Jesus himself endured during those strenuous years from fifteen to twenty.
2014 127:0.2 Нито един юноша, който някога е живял или ще живее в този или който и да е друг свят, никога не се е сблъсквал и никога няма да се сблъска с по-трудно разрешими проблеми или с по-сложни препятствия. Нито един юноша на Урантия никога няма да бъде призван да премине през по-сложни противоречия или по-тежки ситуации от преживените от Иисус в течение на този напрегнат период от време — от петнадесет до двадесет години.
1955 127:0.3 Having thus tasted the actual experience of living these adolescent years on a world beset by evil and distraught by sin, the Son of Man became possessed of full knowledge about the life experience of the youth of all the realms of Nebadon, and thus forever he became the understanding refuge for the distressed and perplexed adolescents of all ages and on all worlds throughout the local universe.
2014 127:0.3 Така, познал действителния опит от юношеския живот в света, потънал в грях и обезумял от зло, Синът Човешки придоби изчерпателно знание за жизнения опит на юношата във всеки свят на Небадон и затова стана извечен и отзивчив утешител на бедстващите объркани юноши във всички светове, за всички времена, из цялата локална вселена.
1955 127:0.4 Slowly, but certainly and by actual experience, this divine Son is earning the right to become sovereign of his universe, the unquestioned and supreme ruler of all created intelligences on all local universe worlds, the understanding refuge of the beings of all ages and of all degrees of personal endowment and experience.
2014 127:0.4 Бавно, но сигурно и в непосредствен опит този божествен Син придобива правото да стане властелин в своята вселена, безспорен и върховен управител на всички създадени разумни същества във всички светове на локалната вселена, отзивчив утешител на всяко същество от всяка възраст и всякаква степен на лична надареност и опит.
1. THE SIXTEENTH YEAR (A.D. 10)
1. ШЕСТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА (10 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 127:1.1 The incarnated Son passed through infancy and experienced an uneventful childhood. Then he emerged from that testing and trying transition stage between childhood and young manhood—he became the adolescent Jesus.
2014 127:1.1 Въплътеният Син премина през младенчество и нормално детство. Назад останаха изпитанията и трудностите от преходния период между детството и ранната зрелост — той се превърна в младия Иисус.
1955 127:1.2 This year he attained his full physical growth. He was a virile and comely youth. He became increasingly sober and serious, but he was kind and sympathetic. His eye was kind but searching; his smile was always engaging and reassuring. His voice was musical but authoritative; his greeting cordial but unaffected. Always, even in the most commonplace of contacts, there seemed to be in evidence the touch of a twofold nature, the human and the divine. Ever he displayed this combination of the sympathizing friend and the authoritative teacher. And these personality traits began early to become manifest, even in these adolescent years.
2014 127:1.2 В тази година той достигна пълно физическо развитие. Това беше мъжествен и миловиден юноша. Той ставаше все по-спокоен и сериозен, оставайки си доброжелателен и отзивчив. Неговият поглед беше добър, но изпитателен; неговата усмивка — неизменно подкупваща и ободряваща. Неговият глас беше мелодичен, но властен; неговото приветствие — сърдечно, но естествено. Винаги, даже в най-обикновеното общуване, в него се чувстваше двойна същност — човешка и божествена. В него винаги беше налице съчетанието на отзивчив другар и авторитетен учител. И тези лични качества започнаха да се проявяват още на ранния стадий, в юношеските години.
1955 127:1.3 This physically strong and robust youth also acquired the full growth of his human intellect, not the full experience of human thinking but the fullness of capacity for such intellectual development. He possessed a healthy and well-proportioned body, a keen and analytical mind, a kind and sympathetic disposition, a somewhat fluctuating but aggressive temperament, all of which were becoming organized into a strong, striking, and attractive personality.
2014 127:1.3 Този физически силен и здрав юноша достигна пълното развитие на своя човешки интелект — не цялата пълнота на човешкото мислене, но пълната способност за такова интелектуално развитие. Той притежаваше и добре сложено тяло, остър аналитичен ум, добър и отзивчив характер и донякъде неуравновесен, но енергичен темперамент; и всичко това започваше да се обединява в силна, удивителна и привлекателна личност.
1955 127:1.4 As time went on, it became more difficult for his mother and his brothers and sisters to understand him; they stumbled over his sayings and misinterpreted his doings. They were all unfitted to comprehend their eldest brother’s life because their mother had given them to understand that he was destined to become the deliverer of the Jewish people. After they had received from Mary such intimations as family secrets, imagine their confusion when Jesus would make frank denials of all such ideas and intentions.
2014 127:1.4 С течение на времето на майката, братята и сестрите му им ставаше все по-трудно да го разбират; озадачаваха ги неговите изказвания, те неправилно тълкуваха неговите постъпки. Никой от тях не беше способен да разбере живота на своя по-голям брат, тъй като тяхната майка им беше внушила, че на него му е съдено да стане спасител на еврейския народ. Представете си обезкуражеността на останалите деца, посветени от Мария в тази семейна тайна, когато Иисус решително отхвърляше всякакви подобни идеи и намерения.
1955 127:1.5 This year Simon started to school, and they were compelled to sell another house. James now took charge of the teaching of his three sisters, two of whom were old enough to begin serious study. As soon as Ruth grew up, she was taken in hand by Miriam and Martha. Ordinarily the girls of Jewish families received little education, but Jesus maintained (and his mother agreed) that girls should go to school the same as boys, and since the synagogue school would not receive them, there was nothing to do but conduct a home school especially for them.
2014 127:1.5 Тази година Симон тръгна на училище и на тях им се наложи да продадат още една къща. Яков пое обучението на трите свои сестри, две от които бяха вече достатъчно големи, за да пристъпят към сериозно учение. Щом Рут порасна, тя премина на попечение при Мириам и Марта. Обикновено момичетата в еврейските семейства бяха зле образовани, но Иисус смяташе (и неговата майка беше съгласна с него), че момичетата трябва да ходят на училище наравно с момчетата, и тъй като синагогалното училище не ги приемаше, единственото, което можеха да направят, беше да организират домашно обучение специално за тях.
1955 127:1.6 Throughout this year Jesus was closely confined to the workbench. Fortunately he had plenty of work; his was of such a superior grade that he was never idle no matter how slack work might be in that region. At times he had so much to do that James would help him.
2014 127:1.6 В течение на цялата тази година Иисус не се отделяше от тезгяха. За щастие той имаше много работа. Качеството на неговите изделия беше толкова високо, че той не седеше без работа даже тогава, когато търсенето в техния район спадаше. Потокът от поръчки беше такъв, че му помагаше даже Яков.
1955 127:1.7 By the end of this year he had just about made up his mind that he would, after rearing his family and seeing them married, enter publicly upon his work as a teacher of truth and as a revealer of the heavenly Father to the world. He knew he was not to become the expected Jewish Messiah, and he concluded that it was next to useless to discuss these matters with his mother; he decided to allow her to entertain whatever ideas she might choose since all he had said in the past had made little or no impression upon her and he recalled that his father had never been able to say anything that would change her mind. From this year on he talked less and less with his mother, or anyone else, about these problems. His was such a peculiar mission that no one living on earth could give him advice concerning its prosecution.
2014 127:1.7 Към края на тази година вече почти реши, че след като членовете на неговото семейство пораснат и създадат свои семейства, той открито ще пристъпи към своя труд, проповядвайки истината и разкривайки на света небесния Баща. Той знаеше, че на него не му е съдено да стане дългоочакваният юдейски Месия, и смяташе за практически безполезно да обсъжда тези въпроси с майка си; той реши, че ще ú позволи да храни всякакви илюзии, каквито пожелае, тъй като всичко, което той говореше в миналото, не ú оказа никакво или почти никакво въздействие. При това Иисус помнеше, че на баща му никога не му се беше отдавало да я разубеди. Започвайки от тази година, той все по-рядко и по-рядко говореше за тези проблеми с майка си или с някого другиго. Неговата мисия беше толкова необичайна, че никой от живеещите на Земята не беше способен да го посъветва как да я изпълни.
1955 127:1.8 He was a real though youthful father to the family; he spent every possible hour with the youngsters, and they truly loved him. His mother grieved to see him work so hard; she sorrowed that he was day by day toiling at the carpenter’s bench earning a living for the family instead of being, as they had so fondly planned, at Jerusalem studying with the rabbis. While there was much about her son that Mary could not understand, she did love him, and she most thoroughly appreciated the willing manner in which he shouldered the responsibility of the home.
2014 127:1.8 За своето семейство той беше истински млад баща. Всяка свободна минута прекарваше с младите членове на семейството и те истински го обичаха. Неговата майка се огорчаваше, виждайки колко му се налага да работи; тя тъгуваше поради това, че ден след ден той стоеше зад дърводелския тезгях, заработвайки препитание за семейството, вместо да се учи при равините в Йерусалим, на което те толкова наивно се надяваха. Макар че в нейния син имаше много от това, което беше непонятно за Мария, тя действително го обичаше и му беше дълбоко признателна за готовността, с която той пое върху себе си отговорността за семейството.
2. THE SEVENTEENTH YEAR (A.D. 11)
2. СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА (11 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 127:2.1 At about this time there was considerable agitation, especially at Jerusalem and in Judea, in favor of rebellion against the payment of taxes to Rome. There was coming into existence a strong nationalist party, presently to be called the Zealots. The Zealots, unlike the Pharisees, were not willing to await the coming of the Messiah. They proposed to bring things to a head through political revolt.
2014 127:2.1 Приблизително по това време, първо в Йерусалим и Юдея, се надигнаха широки вълнения с призиви за метеж против плащането на налози на Рим. Извършваше се раждането на силна националистическа партия, членовете на която скоро започнаха да се наричат зилоти. За разлика от фарисеите, зилотите не искаха да чакат идването на Месията. Те предлагаха делото да се доведе до край с помощта на политическо въстание.
1955 127:2.2 A group of organizers from Jerusalem arrived in Galilee and were making good headway until they reached Nazareth. When they came to see Jesus, he listened carefully to them and asked many questions but refused to join the party. He declined fully to disclose his reasons for not enlisting, and his refusal had the effect of keeping out many of his youthful fellows in Nazareth.
2014 127:2.2 Група организатори пристигна от Йерусалим в Галилея, където отбелязваше големи успехи, докато не достигна Назарет. Когато те дойдоха при Иисус, той внимателно ги изслуша и зададе много въпроси, но се отказа да се присъедини към партията. Той напълно отказа да разкрие своите мотиви да не се запише и под влияние на неговия отказ много от младите му другари в Назарет постъпиха като него.
1955 127:2.3 Mary did her best to induce him to enlist, but she could not budge him. She went so far as to intimate that his refusal to espouse the nationalist cause at her behest was insubordination, a violation of his pledge made upon their return from Jerusalem that he would be subject to his parents; but in answer to this insinuation he only laid a kindly hand on her shoulder and, looking into her face, said: “My mother, how could you?” And Mary withdrew her statement.
2014 127:2.3 Мария положи всички усилия, за да го уговори да стане член на партията, но не успя да промени мнението му. Тя даже намекна, че неговият отказ да поддържа националното дело по нейна повеля е непослушание — нарушение на обещанието да се подчинява на своите родители, дадено при връщането му от Йерусалим. Но в отговор на тази измислица той само ласкаво положи ръка на нейното рамо и, гледайки я в очите, каза: “Мамо, как можа?” И Мария се отказа от своите думи.
1955 127:2.4 One of Jesus’ uncles (Mary’s brother Simon) had already joined this group, subsequently becoming an officer in the Galilean division. And for several years there was something of an estrangement between Jesus and his uncle.
2014 127:2.4 Един от чичовците на Иисус (братът на Мария Симон) вече се беше присъединил към тази група и впоследствие влезе в ръководството на галилейската организация. И в течение на няколко години между Иисус и неговия чичо съществуваше известно отчуждение.
1955 127:2.5 But trouble began to brew in Nazareth. Jesus’ attitude in these matters had resulted in creating a division among the Jewish youths of the city. About half had joined the nationalist organization, and the other half began the formation of an opposing group of more moderate patriots, expecting Jesus to assume the leadership. They were amazed when he refused the honor offered him, pleading as an excuse his heavy family responsibilities, which they all allowed. But the situation was still further complicated when, presently, a wealthy Jew, Isaac, a moneylender to the gentiles, came forward agreeing to support Jesus’ family if he would lay down his tools and assume leadership of these Nazareth patriots.
2014 127:2.5 Но в Назарет назряваха неприятности. Позицията на Иисус по тези въпроси доведе до разкол сред градските еврейски юноши. Около половината от тях влязоха в националистическата организация, а другата половина започна да формира опозиционна група от по-умерени патриоти, надявайки се, че Иисус ще стане техен вожд. Те бяха поразени, когато той се отказа от предложената му чест, обяснявайки своя отказ с многобройните задължения по отношение на семейството си, с което всички те се съгласиха. Но скоро положението още повече се усложни, когато един богат евреин, Исак — лихвар, отдаващ пари на езичниците, обеща поддръжка на семейството на Иисус, ако той остави своя занаят и поеме ръководството на тези назаретски патриоти.
1955 127:2.6 Jesus, then scarcely seventeen years of age, was confronted with one of the most delicate and difficult situations of his early life. Patriotic issues, especially when complicated by tax-gathering foreign oppressors, are always difficult for spiritual leaders to relate themselves to, and it was doubly so in this case since the Jewish religion was involved in all this agitation against Rome.
2014 127:2.6 Иисус, който в това време още не беше навършил седемнадесет години, се сблъска с една от най-деликатните и сложни ситуации в своята младост. На духовните вождове винаги е трудно да определят своето отношение към патриотичните въпроси, особено ако работата се усложнява от чуждестранни потисници, събиращи налози, а в дадения случай положението се усложняваше двойно, тъй като в пропагандата против Рим се използваше юдейската религия.
1955 127:2.7 Jesus’ position was made more difficult because his mother and uncle, and even his younger brother James, all urged him to join the nationalist cause. All the better Jews of Nazareth had enlisted, and those young men who had not joined the movement would all enlist the moment Jesus changed his mind. He had but one wise counselor in all Nazareth, his old teacher, the chazan, who counseled him about his reply to the citizens’ committee of Nazareth when they came to ask for his answer to the public appeal which had been made. In all Jesus’ young life this was the very first time he had consciously resorted to public strategy. Theretofore, always had he depended upon a frank statement of truth to clarify the situation, but now he could not declare the full truth. He could not intimate that he was more than a man; he could not disclose his idea of the mission which awaited his attainment of a riper manhood. Despite these limitations his religious fealty and national loyalty were directly challenged. His family was in a turmoil, his youthful friends in division, and the entire Jewish contingent of the town in a hubbub. And to think that he was to blame for it all! And how innocent he had been of all intention to make trouble of any kind, much less a disturbance of this sort.
2014 127:2.7 Положението на Иисус стана още по-трудно, тъй като майка му, чичо му и даже по-малкият му брат Яков го уговаряха да се присъедини към националното движение, в което вече членуваха всички по-добри евреи на Назарет, а тези юноши, които не влизаха в движението, незабавно щяха да го направят, ако Иисус променеше своето решение. В целия Назарет той имаше само един мъдър съветник — неговия предишен учител, хазана, който го посъветва какво да отговори на гражданския комитет на Назарет, след като неговите членове дойдоха при Иисус и го помолиха да се отзове на обществения призив. За целия си млад живот той за пръв път съзнателно прибегна към уловка. Преди този случай, стремейки се да изясни ситуацията, винаги разчиташе на откровеното излагане на истината, но сега не можеше да разкаже цялата истина. Той не можеше да намекне, че е повече от човек; не можеше да разкрие собствената си представа за своята мисия, която го очакваше в по-зряла възраст. Освен това направо бяха поставени под съмнение неговата религиозна вярност и национална преданост. Семейството му беше в смут, неговите млади другари в раздор, а цялото еврейско население на града — в състояние на брожение. И само като си помислиш, че за всичко това обвиняваха него — толкова невинен в някакво намерение да предизвика неприятности, а какво остава пък за такива вълнения!
1955 127:2.8 Something had to be done. He must state his position, and this he did bravely and diplomatically to the satisfaction of many, but not all. He adhered to the terms of his original plea, maintaining that his first duty was to his family, that a widowed mother and eight brothers and sisters needed something more than mere money could buy—the physical necessities of life—that they were entitled to a father’s watchcare and guidance, and that he could not in clear conscience release himself from the obligation which a cruel accident had thrust upon him. He paid compliment to his mother and eldest brother for being willing to release him but reiterated that loyalty to a dead father forbade his leaving the family no matter how much money was forthcoming for their material support, making his never-to-be-forgotten statement that “money cannot love.” In the course of this address Jesus made several veiled references to his “life mission” but explained that, regardless of whether or not it might be inconsistent with the military idea, it, along with everything else in his life, had been given up in order that he might be able to discharge faithfully his obligation to his family. Everyone in Nazareth well knew he was a good father to his family, and this was a matter so near the heart of every noble Jew that Jesus’ plea found an appreciative response in the hearts of many of his hearers; and some of those who were not thus minded were disarmed by a speech made by James, which, while not on the program, was delivered at this time. That very day the chazan had rehearsed James in his speech, but that was their secret.
2014 127:2.8 Необходимо беше да се предприеме нещо. Той трябваше да обясни своята позиция и направи това смело и дипломатично, удовлетворявайки мнозина, но не всички. Иисус използва своите изначални доводи, позовавайки се на това, че неговото главно задължение е семейството, чиято овдовяла майка и осем братя и сестри им е нужно нещо повече от това, което може да се купи с пари — повече от предмети от първа необходимост, че те имат право на бащини грижи и ръководство и че той не може със спокойна съвест да се освободи от отговорността, възложена му от жестокостта на нещастния случай. Той отдаде дължимото на своята майка и по-големия от братята си за тяхната готовност да го пуснат, но повтори, че верността му към покойния му баща не му позволява да остави семейството, колкото и пари да му се предлагат за тяхната материална поддръжка, произнасяйки незабравимите думи за това, че “парите са неспособни да обичат”. В своето обръщение Иисус направи няколко завоалирани намека за “делото на своя живот”, но обясни, че независимо от това, доколко неговото дело се съгласува с плановете за въоръжено въстание, той се отказва от него наред с всичко останало, за да има възможност предано да изпълни своите задължения по отношение на семейството. Всеки в Назарет прекрасно знаеше, че той е добър баща за своето семейство, и тази тема беше толкова близка за всеки достоен евреин, че неговото обяснение намери насрещен отклик в сърцата на много слушащи, а някои от тези, които се придържаха към други възгледи, бяха разоръжени от една незапланувана, но произнесена от Яков реч. В същия този ден хазанът беше репетирал с Яков неговата реч, но те държаха това в тайна.
1955 127:2.9 James stated that he was sure Jesus would help to liberate his people if he (James) were only old enough to assume responsibility for the family, and that, if they would only consent to allow Jesus to remain “with us, to be our father and teacher, then you will have not just one leader from Joseph’s family, but presently you will have five loyal nationalists, for are there not five of us boys to grow up and come forth from our brother-father’s guidance to serve our nation?” And thus did the lad bring to a fairly happy ending a very tense and threatening situation.
2014 127:2.9 Яков заяви, че Иисус би помогнал да се освободи неговият народ, само ако той (Яков) беше достатъчно възрастен, за да поеме върху себе си отговорността за семейството, и че ако те се съгласят да оставят Иисус “с нас, за да бъде наш баща и учител, то скоро към вас ще се присъедини не един вожд от семейството на Йосиф, а петима борци за свободата на народа, тъй като нима ние не сме пет момчета, които ще пораснат и заедно с нашия брат-баща ще застанат на служба за своя народ?”. Така момчето помогна да се разреди крайно напрегнатата заплашителна ситуация.
1955 127:2.10 The crisis for the time being was over, but never was this incident forgotten in Nazareth. The agitation persisted; not again was Jesus in universal favor; the division of sentiment was never fully overcome. And this, augmented by other and subsequent occurrences, was one of the chief reasons why he moved to Capernaum in later years. Henceforth Nazareth maintained a division of sentiment regarding the Son of Man.
2014 127:2.10 За известно време кризата отмина, но в Назарет този случай никога не се забрави. Агитацията продължаваше; Иисус вече не беше на почит за всички; разминаването във възгледите си остана непреодоляно. Това обстоятелство — усложнено впоследствие от други събития, послужи като една от главните причини за неговото преместване в Капернаум в следващите години. От това време в Назарет се запази разлика в мненията относно Сина Човешки.
1955 127:2.11 James graduated at school this year and began full-time work at home in the carpenter shop. He had become a clever worker with tools and now took over the making of yokes and plows while Jesus began to do more house finishing and expert cabinet work.
2014 127:2.11 През тази година Яков завърши училище и стана пълноценен работник в домашната дърводелска работилница. Той имаше даровити ръце и сега пое изготвянето на хамути и плугове, а Иисус започна да отделя повече време за украса на домове и фина дърводелска работа.
1955 127:2.12 This year Jesus made great progress in the organization of his mind. Gradually he had brought his divine and human natures together, and he accomplished all this organization of intellect by the force of his own decisions and with only the aid of his indwelling Monitor, just such a Monitor as all normal mortals on all postbestowal-Son worlds have within their minds. So far, nothing supernatural had happened in this young man’s career except the visit of a messenger, dispatched by his elder brother Immanuel, who once appeared to him during the night at Jerusalem.
2014 127:2.12 В тази година Иисус се сдоби с огромен прогрес в организацията на своя разум. Постепенно той сведе своята божествена и човешка същност в едно и извърши цялата тази систематизация на интелекта със силата на своите собствени решения и с помощта само на вътрешния Наставник — такъв Наставник, какъвто присъства в разума на всеки нормален смъртен във всички светове, където вече е имало посвещенчески Син. Досега в живота на този юноша не стана нищо свръхестествено, ако не се смята пристигането на посланика, изпратен от неговия по-голям брат Емануил и явил му се една нощ в Йерусалим.
3. THE EIGHTEENTH YEAR (A.D. 12)
3. ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА (12 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 127:3.1 In the course of this year all the family property, except the home and garden, was disposed of. The last piece of Capernaum property (except an equity in one other), already mortgaged, was sold. The proceeds were used for taxes, to buy some new tools for James, and to make a payment on the old family supply and repair shop near the caravan lot, which Jesus now proposed to buy back since James was old enough to work at the house shop and help Mary about the home. With the financial pressure thus eased for the time being, Jesus decided to take James to the Passover. They went up to Jerusalem a day early, to be alone, going by way of Samaria. They walked, and Jesus told James about the historic places en route as his father had taught him on a similar journey five years before.
2014 127:3.1 В хода на тази година те се лишиха от своята собственост, с изключение на дома и градината. Последната част от имуществото в Капернаум (ако не се смята делът им в друга собственост), вече заложена, беше продадена. Получените средства отидоха за изплащане на налозите, за придобиване на нови инструменти за Яков и за изплащане на вноската за старата семейна ремонтна работилница до караванната стоянка, която Иисус предложи да изкупи, тъй като Яков беше достатъчно възрастен, за да работи в домашната работилница и да помага на Мария в домакинството. Доколкото финансовото им положение за известно време се подобри, Иисус реши да вземе Яков на празнуването на Пасхата. Те отидоха в Йерусалим един ден по-рано, за да бъдат заедно, и тръгнаха през Самария. Те вървяха пеша и по пътя Иисус разказваше на Яков за историческите места, за които преди пет години по време на това пътешествие той беше слушал от баща им.
1955 127:3.2 In passing through Samaria, they saw many strange sights. On this journey they talked over many of their problems, personal, family, and national. James was a very religious type of lad, and while he did not fully agree with his mother regarding the little he knew of the plans concerning Jesus’ lifework, he did look forward to the time when he would be able to assume responsibility for the family so that Jesus could begin his mission. He was very appreciative of Jesus’ taking him up to the Passover, and they talked over the future more fully than ever before.
2014 127:3.2 Много диви места се изпречваха пред техния поглед, докато минаваха през Самария. В течение на това пътешествие те говориха за множество проблеми — лични, семейни и национални. Яков беше много религиозен юноша и макар че не във всичко се съгласяваше с майка си относно малкото, което му беше известно за плановете, засягащи живота на Иисус, той действително с нетърпение чакаше своя час, когато ще може да поеме отговорността за семейството и с това ще позволи на Иисус да пристъпи към своята мисия. Той беше много благодарен на Иисус за това, че го взе със себе си на Пасхата, и те говориха за бъдещето по-подробно, отколкото когато и да било преди.
1955 127:3.3 Jesus did much thinking as they journeyed through Samaria, particularly at Bethel and when drinking from Jacob’s well. He and his brother discussed the traditions of Abraham, Isaac, and Jacob. He did much to prepare James for what he was about to witness at Jerusalem, thus seeking to lessen the shock such as he himself had experienced on his first visit to the temple. But James was not so sensitive to some of these sights. He commented on the perfunctory and heartless manner in which some of the priests performed their duties but on the whole greatly enjoyed his sojourn at Jerusalem.
2014 127:3.3 Пресичайки Самария, Иисус размишляваше много, особено във Ветил и когато утоляваше жаждата си от кладенеца на Яков. Той направи много за подготовката на Яков за това, което го чакаше в Йерусалим, стремейки се да отслаби възмущението, което обхвана него самия при първото му посещение на храма. Но някои от тези места не направиха на Яков същото впечатление. Той беше недоволен от небрежния и бездушен характер на изпълнението на своите задължения от някои свещеници, но като цяло получи голямо удоволствие от своето пребиваване в Йерусалим.
1955 127:3.4 Jesus took James to Bethany for the Passover supper. Simon had been laid to rest with his fathers, and Jesus presided over this household as the head of the Passover family, having brought the paschal lamb from the temple.
2014 127:3.4 Иисус доведе Яков във Витания на пасхална вечеря. Симон вече го бяха погребали заедно с предците му и Иисус беше стопанинът на дома — той донесе от храма пасхално агънце и седна начело на масата на пасхалното семейство.
1955 127:3.5 After the Passover supper Mary sat down to talk with James while Martha, Lazarus, and Jesus talked together far into the night. The next day they attended the temple services, and James was received into the commonwealth of Israel. That morning, as they paused on the brow of Olivet to view the temple, while James exclaimed in wonder, Jesus gazed on Jerusalem in silence. James could not comprehend his brother’s demeanor. That night they again returned to Bethany and would have departed for home the next day, but James was insistent on their going back to visit the temple, explaining that he wanted to hear the teachers. And while this was true, secretly in his heart he wanted to hear Jesus participate in the discussions, as he had heard his mother tell about. Accordingly, they went to the temple and heard the discussions, but Jesus asked no questions. It all seemed so puerile and insignificant to this awakening mind of man and God—he could only pity them. James was disappointed that Jesus said nothing. To his inquiries Jesus only made reply, “My hour has not yet come.”
2014 127:3.5 След празничната вечеря Мария започна разговор с Яков, а Марта, Лазар и Иисус си говориха до късно след полунощ. На следващия ден те присъстваха на богослужение в храма и Яков беше приет в гражданското общество на Израил. В тази сутрин, когато те се спряха на хребета на Елеонската планина, за да погледат храма, от Яков се изтръгна възглас на изумление, но Иисус гледаше Йерусалим мълчаливо. Яков не можеше да разбере поведението на своя брат. В тази нощ те отново се върнаха във Витания и на следващия ден трябваше да тръгнат за в къщи, но Яков настоя да посетят храма още веднъж, обяснявайки това с желанието да видят учителите. И макар че това беше наистина така, в душата си той искаше да чуе как Иисус участва в дискусиите, за което той знаеше от майка им. Затова те тръгнаха към храма, за да послушат дебатите, но Иисус не зададе нито един въпрос. За неговия пробуждащ се разум на човек и Бог всичко това изглеждаше толкова незряло и незначително, че той можеше само да съжалява тези хора. Яков беше разочарован от мълчанието на Иисус. На неговия въпрос Иисус отговаряше само едно: “Моето време още не е дошло.”
1955 127:3.6 The next day they journeyed home by Jericho and the Jordan valley, and Jesus recounted many things by the way, including his former trip over this road when he was thirteen years old.
2014 127:3.6 На следващия ден те си тръгнаха за в къщи през Йерихон и долината на Йордан и по пътя Иисус разказваше за много неща, в това число и за това, как той е вървял по този път, когато е бил тринадесетгодишен.
1955 127:3.7 Upon returning to Nazareth, Jesus began work in the old family repair shop and was greatly cheered by being able to meet so many people each day from all parts of the country and surrounding districts. Jesus truly loved people—just common folks. Each month he made his payments on the shop and, with James’s help, continued to provide for the family.
2014 127:3.7 След връщането в Назарет Иисус започна да работи в старата семейна ремонтна работилница и беше изключително радостен, че всеки ден може да се среща с много хора от цялата страна и околните места. Иисус действително обичаше хората — най-обикновените хора. Всеки месец той внасяше пари за работилницата и с помощта на Яков продължаваше да осигурява семейството.
1955 127:3.8 Several times a year, when visitors were not present thus to function, Jesus continued to read the Sabbath scriptures at the synagogue and many times offered comments on the lesson, but usually he so selected the passages that comment was unnecessary. He was skillful, so arranging the order of the reading of the various passages that the one would illuminate the other. He never failed, weather permitting, to take his brothers and sisters out on Sabbath afternoons for their nature strolls.
2014 127:3.8 Няколко пъти в годината в съботните дни, ако в града нямаше подобаващи гости, Иисус продължаваше да чете Писанието в синагогата и неведнъж предлагаше своя коментар към прочетеното, но обикновено той избираше откъсите по такъв начин, че коментар не беше необходим. Той така умело избираше реда на различните пасажи, че един откъс поясняваше друг. В съботните дни, през втората половина на деня, стига само времето да позволяваше, той винаги ходеше на разходка със своите братя и сестри.
1955 127:3.9 About this time the chazan inaugurated a young men’s club for philosophic discussion which met at the homes of different members and often at his own home, and Jesus became a prominent member of this group. By this means he was enabled to regain some of the local prestige which he had lost at the time of the recent nationalistic controversies.
2014 127:3.9 Приблизително по това време хазанът организира юношески клуб за провеждане на философски диспути, като събранията се провеждаха в домовете на членовете на клуба, а често пъти — при самия хазан. Иисус стана виден член на тази група, благодарение на което можа в известна степен да си върне престижа сред местните жители, изгубен по време на неотдавнашните спорове по въпросите на националното движение.
1955 127:3.10 His social life, while restricted, was not wholly neglected. He had many warm friends and stanch admirers among both the young men and the young women of Nazareth.
2014 127:3.10 Макар че неговият социален живот беше ограничен, той не забравяше за него изцяло. Имаше много близки приятели и предани поклонници — както сред юношите, така и сред девойките на Назарет.
1955 127:3.11 In September, Elizabeth and John came to visit the Nazareth family. John, having lost his father, intended to return to the Judean hills to engage in agriculture and sheep raising unless Jesus advised him to remain in Nazareth to take up carpentry or some other line of work. They did not know that the Nazareth family was practically penniless. The more Mary and Elizabeth talked about their sons, the more they became convinced that it would be good for the two young men to work together and see more of each other.
2014 127:3.11 През септември Елисавета и Йоан дойдоха на гости на назаретското семейство. Лишавайки се от баща, Йоан се готвеше да се върне в планините на Юдея и да се заеме със земеделие или развъждане на овце, освен ако Иисус не го посъветва да остане в Назарет и да се заеме с дърводелство или с някакъв друг занаят. Те не знаеха, че назаретското семейство живее в крайна нужда. Колкото повече Елисавета и Мария говореха за своите синове, толкова повече те се убеждаваха, че съвместната им работа и честите срещи биха били от полза за двамата юноши.
1955 127:3.12 Jesus and John had many talks together; and they talked over some very intimate and personal matters. When they had finished this visit, they decided not again to see each other until they should meet in their public service after “the heavenly Father should call” them to their work. John was tremendously impressed by what he saw at Nazareth that he should return home and labor for the support of his mother. He became convinced that he was to be a part of Jesus’ life mission, but he saw that Jesus was to occupy many years with the rearing of his family; so he was much more content to return to his home and settle down to the care of their little farm and to minister to the needs of his mother. And never again did John and Jesus see each other until that day by the Jordan when the Son of Man presented himself for baptism.
2014 127:3.12 Иисус и Йоан много пъти беседваха един с друг и обсъдиха редица крайно съкровени лични въпроси. Разделяйки се, те се уговориха, че следващия път ще се срещнат едва при публичното служение, след като “небесният Баща ги призове” към техния труд. Видяното в Назарет направи на Йоан огромно впечатление. Затова той реши да се върне в къщи и със своя труд да поддържа майка си. Той се увери, че му е съдено да стане част от жизнената мисия на Иисус, но разбираше, че ще минат много години преди Иисус да вдигне на крака своето семейство; затова му беше много по-лесно да се върне в къщи, където се зае да се грижи за тяхната неголяма ферма и да помага на майка си. Йоан и Иисус не се видяха чак до деня на река Иордан, когато Синът Човешки се яви за кръщение.
1955 127:3.13 On Saturday afternoon, December 3, of this year, death for the second time struck at this Nazareth family. Little Amos, their baby brother, died after a week’s illness with a high fever. After passing through this time of sorrow with her first-born son as her only support, Mary at last and in the fullest sense recognized Jesus as the real head of the family; and he was truly a worthy head.
2014 127:3.13 След обяд в събота, на 3 декември тази година, смъртта за втори път порази назаретското семейство. След едноседмична болест, съпровождаща се със силна температура, умря техният малък брат Амос. Единствената опора на Мария в това скръбно време беше нейният първороден син. Преживявайки заедно с Иисус тази мъка, тя накрая в пълна степен го призна за глава на семейството — и то за наистина достоен глава.
1955 127:3.14 For four years their standard of living had steadily declined; year by year they felt the pinch of increasing poverty. By the close of this year they faced one of the most difficult experiences of all their uphill struggles. James had not yet begun to earn much, and the expenses of a funeral on top of everything else staggered them. But Jesus would only say to his anxious and grieving mother: “Mother-Mary, sorrow will not help us; we are all doing our best, and mother’s smile, perchance, might even inspire us to do better. Day by day we are strengthened for these tasks by our hope of better days ahead.” His sturdy and practical optimism was truly contagious; all the children lived in an atmosphere of anticipation of better times and better things. And this hopeful courage contributed mightily to the development of strong and noble characters, in spite of the depressiveness of their poverty.
2014 127:3.14 В течение на четири години нивото на техния живот неизменно падаше; година след година натискът на бедността се засилваше. Към края на тази година те се сблъскаха с едно от най-тежките изпитания в своята нелека борба. Заработките на Яков бяха още недостатъчни и разходите за погребението окончателно разклатиха положението им. Но на своята преживяваща и скърбяща майка Иисус повтаряше само едно: “Мамо Мария, скръбта няма да ни помогне; всички ние се трудим според силите си и може би усмивката на майката може да ни въодушеви за още повече. Ден след ден надеждата за по-добро бъдеще ни крепи за решаването на нашите проблеми.” Неговият здрав и практически оптимизъм беше наистина заразителен. Всички деца живееха в атмосфера на очакване на по-добри времена и по-добър живот. И независимо от гнета на нуждата им това оптимистично мъжество в огромна степен спомогна за формирането на силни и благородни характери.
1955 127:3.15 Jesus possessed the ability effectively to mobilize all his powers of mind, soul, and body on the task immediately in hand. He could concentrate his deep-thinking mind on the one problem which he wished to solve, and this, in connection with his untiring patience, enabled him serenely to endure the trials of a difficult mortal existence—to live as if he were “seeing Him who is invisible.”
2014 127:3.15 Иисус притежаваше способността да мобилизира своите умствени, душевни и физически сили за решаване на непосредствени задачи. Той умееше да съсредоточава своя дълбок ум над този проблем, който се стремеше да реши, и това, в съчетание с неговото неизтощимо търпение, му позволяваше да понася тежестта на трудното смъртно съществуване — да живее така, сякаш “вижда Невидимия”[1].
4. THE NINETEENTH YEAR (A.D. 13)
4. ДЕВЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА (13 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 127:4.1 By this time Jesus and Mary were getting along much better. She regarded him less as a son; he had become to her more a father to her children. Each day’s life swarmed with practical and immediate difficulties. Less frequently they spoke of his lifework, for, as time passed, all their thought was mutually devoted to the support and upbringing of their family of four boys and three girls.
2014 127:4.1 Към това време Иисус и Мария вече се разбираха много по-добре. Тя вече по-малко гледаше на него като на син; Иисус се превърна за нея по-скоро в баща на нейните деца. Всеки ден носеше маса неотложни практически проблеми. Те по-рядко говореха за делото на неговия живот, тъй като с времето всички свои мисли посветиха на издръжката и възпитанието на семейство от четири момчета и три момичета.
1955 127:4.2 By the beginning of this year Jesus had fully won his mother to the acceptance of his methods of child training—the positive injunction to do good in the place of the older Jewish method of forbidding to do evil. In his home and throughout his public-teaching career Jesus invariably employed the positive form of exhortation. Always and everywhere did he say, “You shall do this—you ought to do that.” Never did he employ the negative mode of teaching derived from the ancient taboos. He refrained from placing emphasis on evil by forbidding it, while he exalted the good by commanding its performance. Prayer time in this household was the occasion for discussing anything and everything relating to the welfare of the family.
2014 127:4.2 Към началото на тази година Иисус спечели от майка си пълно признание на своите методи за възпитанието на децата — позитивното предписание да се твори добро вместо стария еврейски метод, който се изразяваше в забрана да вършат зло. В своето семейство, точно както и по време на своя живот на обществен проповедник, Иисус винаги използваше позитивна форма на наставления. Винаги и навсякъде той казваше “Правете така”, или: “Вие би следвало да правите така”. Той никога не се ползваше от негативния метод на обучение, извлечен от древните табута. Иисус се стараеше да не акцентира вниманието върху злото, забранявайки го; вместо това той възвисяваше доброто, повелявайки им да го вършат. В този дом времето за молитви беше възможност да обсъдят най-различни въпроси, имащи отношение към благополучието на семейството.
1955 127:4.3 Jesus began wise discipline upon his brothers and sisters at such an early age that little or no punishment was ever required to secure their prompt and wholehearted obedience. The only exception was Jude, upon whom on sundry occasions Jesus found it necessary to impose penalties for his infractions of the rules of the home. On three occasions when it was deemed wise to punish Jude for self-confessed and deliberate violations of the family rules of conduct, his punishment was fixed by the unanimous decree of the older children and was assented to by Jude himself before it was inflicted.
2014 127:4.3 Иисус започна мъдро да дисциплинира своите братя и сестри в толкова ранна възраст, че за осигуряването на тяхното бързо и доброволно послушание практически не бяха необходими наказания. Единственото изключение беше Юда. На Иисус се налагаше периодически да го наказва за неговото несъблюдаване на установените в дома правила. В три случая — когато беше признато за необходимо да бъде наказан Юда за съзнателно и преднамерено нарушаване на правилата на поведение в семейството, мярката за наказание беше назначена с единодушно решение на по-големите деца, при което Юда сам се съгласи с наказанието още преди то да му бъде наложено.
1955 127:4.4 While Jesus was most methodical and systematic in everything he did, there was also in all his administrative rulings a refreshing elasticity of interpretation and an individuality of adaptation that greatly impressed all the children with the spirit of justice which actuated their father-brother. He never arbitrarily disciplined his brothers and sisters, and such uniform fairness and personal consideration greatly endeared Jesus to all his family.
2014 127:4.4 Макар че Иисус беше изключително методичен и организиран във всичко, което правеше, всяко произнасяно от него решение се отличаваше с живителна гъвкавост на тълкуването и индивидуалност на подхода, изключително поразявайки всички деца с духа на справедливост, от който се ръководеше техният брат-баща. Той никога не подлагаше своите братя и сестри на произволни дисциплинарни изисквания и тази неизменна честност и лично внимание предизвикваха в цялото му семейство огромна любов към Иисус.
1955 127:4.5 James and Simon grew up trying to follow Jesus’ plan of placating their bellicose and sometimes irate playmates by persuasion and nonresistance, and they were fairly successful; but Joseph and Jude, while assenting to such teachings at home, made haste to defend themselves when assailed by their comrades; in particular was Jude guilty of violating the spirit of these teachings. But nonresistance was not a rule of the family. No penalty was attached to the violation of personal teachings.
2014 127:4.5 Яков и Симон израснаха, опитвайки се да следват плана на Иисус — да умиротворяват своите заядливи и понякога гневливи другарчета по игри с помощта на убеждение и несъпротива, и те постигаха добри резултати; но в противоположност на тях Йосиф и Юда, съгласявайки се с такива учения в къщи, бързаха да защитят себе си, когато ги нападаха другарчетата им; особено често тези учения нарушаваше Юда. Но несъпротивата не беше правило в семейството. Ако членовете на семейството не следваха даденото учение, това не водеше след себе си наказание.
1955 127:4.6 In general, all of the children, particularly the girls, would consult Jesus about their childhood troubles and confide in him just as they would have in an affectionate father.
2014 127:4.6 Като правило всички деца, особено момичетата, идваха при Иисус за съвет, споделяйки с него своите детски тревоги и доверявайки му се така, както биха се доверявали на любящ баща.
1955 127:4.7 James was growing up to be a well-balanced and even-tempered youth, but he was not so spiritually inclined as Jesus. He was a much better student than Joseph, who, while a faithful worker, was even less spiritually minded. Joseph was a plodder and not up to the intellectual level of the other children. Simon was a well-meaning boy but too much of a dreamer. He was slow in getting settled down in life and was the cause of considerable anxiety to Jesus and Mary. But he was always a good and well-intentioned lad. Jude was a firebrand. He had the highest of ideals, but he was unstable in temperament. He had all and more of his mother’s determination and aggressiveness, but he lacked much of her sense of proportion and discretion.
2014 127:4.7 Яков се превръщаше в здравомислещ и уравновесен юноша, но той нямаше такива духовни наклонности както Иисус. Той се учеше много по-добре, отколкото Иосиф, който като добър работник беше още по-малко духовно надарен човек. Упоритият и съвестен работник Йосиф изоставаше от интелектуалното ниво на другите деца. Симон беше благонамерено момче, но се отличаваше с излишна мечтателност. Той никак не можеше да намери своето място в живота и беше източник на големи вълнения за Иисус и Мария. Но той винаги си оставаше добронамерен момък и действаше от най-добри подбуди. Юда беше луда глава. При най-висши идеали той притежаваше неустойчив нрав. По своята решителност и настойчивост той превъзхождаше майка си, но на него не му достигаше много от нейното чувство за мярка и благоразумие.
1955 127:4.8 Miriam was a well-balanced and level-headed daughter with a keen appreciation of things noble and spiritual. Martha was slow in thought and action but a very dependable and efficient child. Baby Ruth was the sunshine of the home; though thoughtless of speech, she was most sincere of heart. She just about worshiped her big brother and father. But they did not spoil her. She was a beautiful child but not quite so comely as Miriam, who was the belle of the family, if not of the city.
2014 127:4.8 Мириам беше уравновесена и спокойна девойка, дълбоко чувстваща всичко възвишено и духовно. Марта се отличаваше с бавност в мислите и действията, но беше изключително надеждно и изпълнително дете. Мъничката Рут беше радост за семейството; макар че нейната реч се отличаваше с нехайство, сърцето ú беше абсолютно чисто. Тя почти боготвореше своя по-голям брат и баща. Но те не я глезеха. Тя беше възхитително дете, макар и не така привлекателно, както Мириам, която беше първата красавица в семейството — ако не и в целия град.
1955 127:4.9 As time passed, Jesus did much to liberalize and modify the family teachings and practices related to Sabbath observance and many other phases of religion, and to all these changes Mary gave hearty assent. By this time Jesus had become the unquestioned head of the house.
2014 127:4.9 С времето Иисус направи много, за да либерализира и видоизмени семейните учения и обреди, отнасящи се към съботните ритуали и много други аспекти на религията, и тези изменения срещнаха горещото одобрение на Мария. Към това време Иисус стана безспорен глава на дома.
1955 127:4.10 This year Jude started to school, and it was necessary for Jesus to sell his harp in order to defray these expenses. Thus disappeared the last of his recreational pleasures. He much loved to play the harp when tired in mind and weary in body, but he comforted himself with the thought that at least the harp was safe from seizure by the tax collector.
2014 127:4.10 Тази година Юда тръгна на училище и за да покрие тези разходи, на Иисус се наложи да продаде арфата си. Така той се раздели с последното от своите увлечения. Той много обичаше да свири на арфа, когато се изморяваха умът и тялото му, но се утешаваше с мисълта, че сега неговата арфа поне няма да я конфискуват събирачите на налози.
5. REBECCA, THE DAUGHTER OF EZRA
5. РЕБЕКА, ДЪЩЕРЯТА НА ЕЗРА
1955 127:5.1 Although Jesus was poor, his social standing in Nazareth was in no way impaired. He was one of the foremost young men of the city and very highly regarded by most of the young women. Since Jesus was such a splendid specimen of robust and intellectual manhood, and considering his reputation as a spiritual leader, it was not strange that Rebecca, the eldest daughter of Ezra, a wealthy merchant and trader of Nazareth, should discover that she was slowly falling in love with this son of Joseph. She first confided her affection to Miriam, Jesus’ sister, and Miriam in turn talked all this over with her mother. Mary was intensely aroused. Was she about to lose her son, now become the indispensable head of the family? Would troubles never cease? What next could happen? And then she paused to contemplate what effect marriage would have upon Jesus’ future career; not often, but at least sometimes, did she recall the fact that Jesus was a “child of promise.” After she and Miriam had talked this matter over, they decided to make an effort to stop it before Jesus learned about it, by going direct to Rebecca, laying the whole story before her, and honestly telling her about their belief that Jesus was a son of destiny; that he was to become a great religious leader, perhaps the Messiah.
2014 127:5.1 Макар че Иисус беше беден, това в никаква степен не повлия на неговото поожение в Назарет. Той беше един от първите юноши на града и се ползваше с огромно внимание от страна на повечето девойки. Доколкото Иисус беше великолепен образец на силен и умен мъж, а също така вземайки под внимание неговата репутация на духовен вожд, не е удивително, че Ребека — по-голямата дъщеря на Езра, богатия назаретски ангросист и търговец — почувства, че постепенно се влюбва в сина на Йосиф. Тя откри своето чувство първо на Мириам, сестрата на Иисус, а Мириам на свой ред разказа за всичко на майка си. Мария силно се разтревожи. Нима ú предстои да загуби сина си, станал сега незаменим глава на семейството? Ще имат ли край нещастията? Какво ще стане по-нататък? След това тя се замисли за влиянието на женитбата над бъдещия път на Иисус. Макар и не често, тя все пак си спомняше, че Иисус беше “заветно дете”. Обсъждайки дадения проблем, Мария и Мириам решиха да се опитат да прекъснат тази работа, докато не е разбрал Иисус. Те отидоха направо при Ребека, разказаха ú за всичко чистосърдечно и ú съобщиха за своята вяра в това, че Иисус е син с предначертана съдба и че му предстои да стане велик религиозен вожд — вероятно Месия.
1955 127:5.2 Rebecca listened intently; she was thrilled with the recital and more than ever determined to cast her lot with this man of her choice and to share his career of leadership. She argued (to herself) that such a man would all the more need a faithful and efficient wife. She interpreted Mary’s efforts to dissuade her as a natural reaction to the dread of losing the head and sole support of her family; but knowing that her father approved of her attraction for the carpenter’s son, she rightly reckoned that he would gladly supply the family with sufficient income fully to compensate for the loss of Jesus’ earnings. When her father agreed to such a plan, Rebecca had further conferences with Mary and Miriam, and when she failed to win their support, she made bold to go directly to Jesus. This she did with the co-operation of her father, who invited Jesus to their home for the celebration of Rebecca’s seventeenth birthday.
2014 127:5.2 Ребека внимателно слушаше. Техният разказ силно я развълнува и тя се проникна с още по-голяма решимост да свърже своя живот с обичания от нея мъж и да сподели с него съдбата му на вожд. Тя убеждаваше (себе си), че такъв човек толкова повече ще се нуждае от предана и умела жена. Тя изтълкува опита на Мария да я разубеди като естествена реакция — страх да загуби главата и единствения изхранващ семейството. Но знаейки, че нейният баща одобрява влечението ú към сина на дърводелеца, тя основателно реши, че той с радост ще осигури семейството с доход, достатъчен за компенсиране на заработваното от Иисус. След като баща ú се съгласи с този план, Ребека още веднъж се срещна с Мария и Мириам, но след като не успя да се сдобие с тяхната поддръжка, тя реши да поговори със самия Иисус. Отдаде ú се да направи това с помощта на баща си, който покани Иисус в техния дом, за да отпразнуват седемнадесетгодишнината на Ребека.
1955 127:5.3 Jesus listened attentively and sympathetically to the recital of these things, first by the father, then by Rebecca herself. He made kindly reply to the effect that no amount of money could take the place of his obligation personally to rear his father’s family, to “fulfill the most sacred of all human trusts—loyalty to one’s own flesh and blood.” Rebecca’s father was deeply touched by Jesus’ words of family devotion and retired from the conference. His only remark to Mary, his wife, was: “We can’t have him for a son; he is too noble for us.”
2014 127:5.3 Иисус внимателно и с участие изслуша тяхното предложение — в началото от бащата на Ребека, а след това от самата нея. В своя мек отговор той каза, че никакви пари няма да могат да изпълнят вместо него задължението му самият той да издигне семейството на своя баща, “да изпълни най-светия човешки дълг — да бъде верен на собствената кръв и плът.” Бащата на Ребека беше дълбоко трогнат от думите на Иисус за предаността към семейството и повече не взе участие в разговора, казвайки само на своята жена Мария: “Той няма да може да бъде наш син; той е твърде благороден за нас.”
1955 127:5.4 Then began that eventful talk with Rebecca. Thus far in his life, Jesus had made little distinction in his association with boys and girls, with young men and young women. His mind had been altogether too much occupied with the pressing problems of practical earthly affairs and the intriguing contemplation of his eventual career “about his Father’s business” ever to have given serious consideration to the consummation of personal love in human marriage. But now he was face to face with another of those problems which every average human being must confront and decide. Indeed was he “tested in all points like as you are.”
2014 127:5.4 След това се състоя паметният разговор с Ребека. Досега Иисус не правеше голяма разлика между момчетата и момичетата, юношите и девойките, с които общуваше. Неговият разум беше твърде погълнат от неотложните проблеми, свързани с практическите земни дела и неизменни размишления за бъдещото “изпълнение на делото на Отеца”, за да успее поне веднъж сериозно да помисли за въплъщението на лична любов в човешки брак[2]. Сега той беше поставен пред още един проблем, с който се налагаше да се сблъска и който се налагаше да решава всеки обикновен човек. Той наистина беше “изкушен във всичко, подобно на вас”[3].
1955 127:5.5 After listening attentively, he sincerely thanked Rebecca for her expressed admiration, adding, “it shall cheer and comfort me all the days of my life.” He explained that he was not free to enter into relations with any woman other than those of simple brotherly regard and pure friendship. He made it clear that his first and paramount duty was the rearing of his father’s family, that he could not consider marriage until that was accomplished; and then he added: “If I am a son of destiny, I must not assume obligations of lifelong duration until such a time as my destiny shall be made manifest.”
2014 127:5.5 Внимателно изслушвайки Ребека, той искрено ú благодари за изразеното от нея възхищение, добавяйки, че „то ще ме въодушевява и утешава през всичките дни на моя живот”. Той обясни, че няма право да встъпва в други отношения с жена освен отношения на братско уважение и чиста дружба. Даде недвусмислено да се разбере, че неговото първо и главно задължение е възпитанието на своето семейство и че той не може да мисли за женитба дотогава, докато тази задача остава неизпълнена, а след това добави: “Ако ми е съдено да стана син с предначертана съдба, то аз не трябва да поемам пожизнени задължения дотогава, докато моята съдба не стане явна.”
1955 127:5.6 Rebecca was heartbroken. She refused to be comforted and importuned her father to leave Nazareth until he finally consented to move to Sepphoris. In after years, to the many men who sought her hand in marriage, Rebecca had but one answer. She lived for only one purpose—to await the hour when this, to her, the greatest man who ever lived would begin his career as a teacher of living truth. And she followed him devotedly through his eventful years of public labor, being present (unobserved by Jesus) that day when he rode triumphantly into Jerusalem; and she stood “among the other women” by the side of Mary on that fateful and tragic afternoon when the Son of Man hung upon the cross, to her, as well as to countless worlds on high, “the one altogether lovely and the greatest among ten thousand.”
2014 127:5.6 Ребека беше убита от мъка. Тя беше безутешна и само уговаряше своя баща да заминат от Назарет, докато накрая той се съгласи и те се преместиха в Сефорис. В последващите години мнозина се домогваха до нейната ръка, но за всички тях тя имаше само един отговор. Тя живееше с една единствена цел: да дочака часа, когато този, който за нея беше най-великият от живелите някога хора, тръгне по своя път на проповедник на живата истина. И тя предано го следваше в течение на всичките изпълнени със събития години на обществен труд, присъствайки (незабелязано от Иисус) в деня на неговото триумфално встъпване в Йерусалим; и тя беше “сред другите жени” заедно с Мария в онзи съдбовен и трагичен ден, когато Синът Човешки висеше на кръста, оставайки си за нея — както и за безбройните небесни светове — “най-възлюбеният и най-великият измежду десет хиляди”.[4][5][6]
6. HIS TWENTIETH YEAR (A.D. 14)
6. НЕГОВАТА ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (14 ГОДИНА СЛЕД Н.Е.)
1955 127:6.1 The story of Rebecca’s love for Jesus was whispered about Nazareth and later on at Capernaum, so that, while in the years to follow many women loved Jesus even as men loved him, not again did he have to reject the personal proffer of another good woman’s devotion. From this time on human affection for Jesus partook more of the nature of worshipful and adoring regard. Both men and women loved him devotedly and for what he was, not with any tinge of self-satisfaction or desire for affectionate possession. But for many years, whenever the story of Jesus’ human personality was recited, the devotion of Rebecca was recounted.
2014 127:6.1 Историята за любовта на Ребека към Иисус се преразказваше тайно в назаретските домове, а по-късно — в Капернаум, затова, макар че в последващите години много жени обичаха Иисус така, както го обичаха и мъжете, на него вече никога не му се наложи да отхвърля личната преданост, предложена от която и да е друга добро-порядъчна жена. Започвайки от това време, чувствата, които изпитваха хората към Иисус, носеха повече характер на уважение, на пълно преклонение и обожание. Както мъжете, така и жените искрено го обичаха за това, което беше той — без какъвто и да е примес на егоизъм или желание да го превърнат в обект само на своята любов. Но много години за предаността на Ребека си спомняха всеки път, когато ставаше въпрос за човешката личност на Иисус.
1955 127:6.2 Miriam, knowing fully about the affair of Rebecca and knowing how her brother had forsaken even the love of a beautiful maiden (not realizing the factor of his future career of destiny), came to idealize Jesus and to love him with a touching and profound affection as for a father as well as for a brother.
2014 127:6.2 Добре знаейки подробностите за историята на Ребека, както и това, че Иисус се отказа даже от любовта на прекрасната девойка, Мириам (не осъзнавайки предначертаността на съдбата на своя брат) започна да го идеализира и се проникна от трогателната и дълбока любов към него като към баща и брат.
1955 127:6.3 Although they could hardly afford it, Jesus had a strange longing to go up to Jerusalem for the Passover. His mother, knowing of his recent experience with Rebecca, wisely urged him to make the journey. He was not markedly conscious of it, but what he most wanted was an opportunity to talk with Lazarus and to visit with Martha and Mary. Next to his own family he loved these three most of all.
2014 127:6.3 Макар че едва ли можеха да си позволят това, Иисус чувстваше странни подбуди да отиде в Йерусалим за Пасхата. Неговата майка, знаейки за неотдавнашното произшествие с Ребека, мъдро го убеждаваше да направи поклонението. В действителност той търсеше случай да поговори с Лазар и да навести Марта и Мария, макар че не си даваше сметка за това. Ако не се смята неговото собствено семейство, той обичаше тези трима души повече от всички на света.
1955 127:6.4 In making this trip to Jerusalem, he went by way of Megiddo, Antipatris, and Lydda, in part covering the same route traversed when he was brought back to Nazareth on the return from Egypt. He spent four days going up to the Passover and thought much about the past events which had transpired in and around Megiddo, the international battlefield of Palestine.
2014 127:6.4 Той тръгна за Йерусалим през Мегидон, Антипатрида и Лида, повтаряйки частично този маршрут, по който неговото семейство се връщаше от Египет в Назарет. За път отидоха четири дни и той много размишляваше за миналите събития, станали в Мегидон и в покрайнините на този град — международното бойно поле на Палестина.
1955 127:6.5 Jesus passed on through Jerusalem, only pausing to look upon the temple and the gathering throngs of visitors. He had a strange and increasing aversion to this Herod-built temple with its politically appointed priesthood. He wanted most of all to see Lazarus, Martha, and Mary. Lazarus was the same age as Jesus and now head of the house; by the time of this visit Lazarus’s mother had also been laid to rest. Martha was a little over one year older than Jesus, while Mary was two years younger. And Jesus was the idolized ideal of all three of them.
2014 127:6.5 Иисус премина през Йерусалим, като се задържа съвсем малко, за да погледне храма и събралата се тук тълпа посетители. Той чувстваше странна и растяща антипатия към този построен от Ирод храм и към неговото духовенство, което се назначаваше по политически мотиви. Повече от всичко той искаше да види Лазар, Марта и Мария. Лазар беше негов връстник и сега беше глава на семейство; към това време той успя да погребе своята майка. Марта беше с една година по-голяма от Иисус, а Мария — с две години по-малка. И за тримата Иисус беше кумир и образец на съвършенство.
1955 127:6.6 On this visit occurred one of those periodic outbreaks of rebellion against tradition—the expression of resentment for those ceremonial practices which Jesus deemed misrepresentative of his Father in heaven. Not knowing Jesus was coming, Lazarus had arranged to celebrate the Passover with friends in an adjoining village down the Jericho road. Jesus now proposed that they celebrate the feast where they were, at Lazarus’s house. “But,” said Lazarus, “we have no paschal lamb.” And then Jesus entered upon a prolonged and convincing dissertation to the effect that the Father in heaven was not truly concerned with such childlike and meaningless rituals. After solemn and fervent prayer they rose, and Jesus said: “Let the childlike and darkened minds of my people serve their God as Moses directed; it is better that they do, but let us who have seen the light of life no longer approach our Father by the darkness of death. Let us be free in the knowledge of the truth of our Father’s eternal love.”
2014 127:6.6 По времето на неговата визита стана един от периодическите взривове на протест против традициите — израз на възмущение от тези ритуални обреди, които по мнението на Иисус изкривяваха образа на неговия небесен Отец. Без да знае, че Иисус се кани да отиде при тях, Лазар се уговори да посрещне Пасхата с приятели в съседното село по пътя за Йерихон. Сега Иисус предлагаше да прекарат празничния ден там, където бяха — в дома на Лазар. “Но ние нямаме пасхално агънце”, каза Лазар. И тогава Иисус започна своето обстоятелствено и убедително разсъждение за това, че небесният Отец наистина не се интересува от толкова наивни и безсмислени ритуали. След тържествена и проникновена молитва те станаха и Иисус каза: “Нека моите незрели и с помрачен разум съплеменници служат на своя Бог така, както учеше Мойсей; така ще бъде най-добре за тях, но аз призовавам ние, виделите светлината на живота, повече да не се обръщаме към нашия Отец през тъмата на смъртта. Да бъдем свободни в своето знание на истината за вечната любов на нашия Отец.”
1955 127:6.7 That evening about twilight these four sat down and partook of the first Passover feast ever to be celebrated by devout Jews without the paschal lamb. The unleavened bread and the wine had been made ready for this Passover, and these emblems, which Jesus termed “the bread of life” and “the water of life,” he served to his companions, and they ate in solemn conformity with the teachings just imparted. It was his custom to engage in this sacramental ritual whenever he paid subsequent visits to Bethany. When he returned home, he told all this to his mother. She was shocked at first but came gradually to see his viewpoint; nevertheless, she was greatly relieved when Jesus assured her that he did not intend to introduce this new idea of the Passover in their family. At home with the children he continued, year by year, to eat the Passover “according to the law of Moses.”
2014 127:6.7 В тази вечер, когато започна да се мръква, четиримата седяха на масата и това беше първата пасхална трапеза на благочестиви евреи без пасхално агънце. За Пасхата бяха приготвени пресен хляб и вино и тези символи, наречени от Иисус “хлябът на живота” и “водата на живота”, той подаде на своите другари и те ядоха в тържествено съгласие с ученията, които той току-що беше споделил. Стана обичай да се изпълнява този ритуал всеки път, когато той посещаваше Витания в последващите години. Връщайки се в къщи, той разказа всичко на майка си. В началото тя беше шокирана, но постепенно разбра неговата гледна точка. И все пак тя почувства огромно облекчение, когато Иисус я увери, че няма намерение да изменя празнуването на Пасхата в тяхното семейство. В къщи, заедно с децата, той година след година продължаваше да яде Пасхата “по закона на Мойсей”[7].
1955 127:6.8 It was during this year that Mary had a long talk with Jesus about marriage. She frankly asked him if he would get married if he were free from his family responsibilities. Jesus explained to her that, since immediate duty forbade his marriage, he had given the subject little thought. He expressed himself as doubting that he would ever enter the marriage state; he said that all such things must await “my hour,” the time when “my Father’s work must begin.” Having settled already in his mind that he was not to become the father of children in the flesh, he gave very little thought to the subject of human marriage.
2014 127:6.8 Именно през тази година се състоя продължителният разговор на Мария с Иисус по повод женитбата. Тя откровено го попита дали той щеше да се ожени, ако беше свободен от задълженията пред семейството. Иисус ú обясни, че неговият непосредствен дълг не му позволява да се ожени и затова този въпрос слабо го безпокои. Той изрази съмнение, че някога ще стане женен човек. Каза, че всички подобни неща трябва да отидат на заден план, докато не “дойде неговото време” — времето, когато той ще бъде “длъжен да пристъпи към делото на своя Отец”. Решил вече за себе си, че няма да стане баща на деца от плът, той практически не мислеше за проблема с брака.
1955 127:6.9 This year he began anew the task of further weaving his mortal and divine natures into a simple and effective human individuality. And he continued to grow in moral status and spiritual understanding.
2014 127:6.9 През тази година той отново пристъпи към задачата за по-нататъшното съединяване на смъртната и божествена същност в проста и действена човешка индивидуалност. И продължаваше да расте в нравствен ранг и духовно разбиране.
1955 127:6.10 Although all their Nazareth property (except their home) was gone, this year they received a little financial help from the sale of an equity in a piece of property in Capernaum. This was the last of Joseph’s entire estate. This real estate deal in Capernaum was with a boatbuilder named Zebedee.
2014 127:6.10 Макар че те се лишиха от всички свои назаретски владения (освен от собствения си дом), в тази година тяхното материално положение донякъде се подобри след продажбата на своя дял недвижима собственост в Капернаум. Това беше последната част от цялото състояние на Йосиф. Сделката за продажбата на капернаумската собственост беше сключена с един строител на лодки на име Зеведей.
1955 127:6.11 Joseph graduated at the synagogue school this year and prepared to begin work at the small bench in the home carpenter shop. Although the estate of their father was exhausted, there were prospects that they would successfully fight off poverty since three of them were now regularly at work.
2014 127:6.11 През тази година Йосиф завърши синагогалното училище и започна да работи на малкия тезгях в домашната дърводелска работилница. Макар че състоянието на техния баща беше изчерпано, те разчитаха, че ще могат успешно да се борят с нуждата, тъй като сега трима от тях работеха редовно.
1955 127:6.12 Jesus is rapidly becoming a man, not just a young man but an adult. He has learned well to bear responsibility. He knows how to carry on in the face of disappointment. He bears up bravely when his plans are thwarted and his purposes temporarily defeated. He has learned how to be fair and just even in the face of injustice. He is learning how to adjust his ideals of spiritual living to the practical demands of earthly existence. He is learning how to plan for the achievement of a higher and distant goal of idealism while he toils earnestly for the attainment of a nearer and immediate goal of necessity. He is steadily acquiring the art of adjusting his aspirations to the commonplace demands of the human occasion. He has very nearly mastered the technique of utilizing the energy of the spiritual drive to turn the mechanism of material achievement. He is slowly learning how to live the heavenly life while he continues on with the earthly existence. More and more he depends upon the ultimate guidance of his heavenly Father while he assumes the fatherly role of guiding and directing the children of his earth family. He is becoming experienced in the skillful wresting of victory from the very jaws of defeat; he is learning how to transform the difficulties of time into the triumphs of eternity.
2014 127:6.12 Иисус бързо се превръщаше в мъж — не просто в юноша, а във възрастен човек. Той добре се е научил да носи бремето на отговорността. Умее да не пада духом при наличието на разочарования. Държи се храбро, когато плановете му се разстройват, а замислите временно се сриват. Той се научава да бъде честен и справедлив даже пред лицето на несправедливостта. Научава се да приспособява своите идеали за духовен живот към практическите изисквания на земното битие. Учи се да планира постигането на по-висока и отдалечена идеалистична цел и едновременно с това упорито се труди за постигането на най-близката и непосредствена цел, определяна от необходимостта. Той планомерно усвоява изкуството на приспособяване на своите стремежи към обикновените потребности на човешкия живот. Вече почти в съвършенство е овладял метода за използване енергията на духовното пробуждане за привеждане в действие на механизма за материално постижение. Той постепенно се учи да живее небесен живот и да продължава своето земно съществуване. Все повече зависи от висшето ръководство на своя Отец и едновременно поема върху себе си бащинската роля на наставник на децата от земното си семейство. Натрупва все повече опит в изкуството да изтръгва победа, намирайки се на границата на поражението. Той се учи да превръща трудностите на времето в триумфи на вечността.
1955 127:6.13 And so, as the years pass, this young man of Nazareth continues to experience life as it is lived in mortal flesh on the worlds of time and space. He lives a full, representative, and replete life on Urantia. He left this world ripe in the experience which his creatures pass through during the short and strenuous years of their first life, the life in the flesh. And all this human experience is an eternal possession of the Universe Sovereign. He is our understanding brother, sympathetic friend, experienced sovereign, and merciful father.
2014 127:6.13 Така с течение на времето този млад назарянин продължава да се запознава с живота в този му вид, в който той се преживява в плът в световете на времето и пространството. Той живее пълен, типичен и всестранен живот на Урантия. Иисус напусна този свят, изпълнен с опита, който придобиват живеещите тук създания в течение на кратките напрегнати години на своя първи живот — живота в плът. И целият този човешки опит завинаги стана достояние на Властелина на Вселената. Той е нашият отзивчив брат, съчувстващ другар, опитен властелин и милосърден баща.
1955 127:6.14 As a child he accumulated a vast body of knowledge; as a youth he sorted, classified, and correlated this information; and now as a man of the realm he begins to organize these mental possessions preparatory to utilization in his subsequent teaching, ministry, and service in behalf of his fellow mortals on this world and on all other spheres of habitation throughout the entire universe of Nebadon.
2014 127:6.14 Като дете той придоби огромен запас знания. Като юноша разбра, класифицира и съпостави тази информация. И сега, ставайки възрастен човек на този свят, той пристъпва към организацията на това интелектуално достояние, преди да го използва в своето последващо учение, водителство и служене за благото на своите смъртни братя в този свят и във всички останали обитаеми сфери по цялата вселена Небадон.
1955 127:6.15 Born into the world a babe of the realm, he has lived his childhood life and passed through the successive stages of youth and young manhood; he now stands on the threshold of full manhood, rich in the experience of human living, replete in the understanding of human nature, and full of sympathy for the frailties of human nature. He is becoming expert in the divine art of revealing his Paradise Father to all ages and stages of mortal creatures.
2014 127:6.15 Роден като младенец в този свят, той остави назад детството и премина през последователните стадии на младост и възмъжалост; сега стои на прага на пълната зрелост, притежавайки богатия опит, изчерпателното разбиране на човешката природа и дълбокото съчувствие към нейните слабости. Той става майстор на божественото изкуство — разкриването на своя Райски Баща пред смъртните създания на всички векове и епохи.
1955 127:6.16 And now as a full-grown man—an adult of the realm—he prepares to continue his supreme mission of revealing God to men and leading men to God.
2014 127:6.16 И сега, като възрастен човек — като зрял човек от този свят — той се готви да продължи своята висша мисия: да разкрие Бога пред хората и да доведе хората до Бога
| Документ 126. Двете решаващи години |
Индекс
Единична версия |
Документ 128. Иисус в периода на ранната зрелост |