Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 96. Яхве — Бог на евреите |
Индекс
Единична версия |
Документ 98. Ученията на Мелхиседек на запад |
EVOLUTION OF THE GOD CONCEPT AMONG THE HEBREWS
РАЗВИТИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА БОГА СРЕД ДРЕВНИТЕ ЕВРЕИ
1955 97:0.1 THE spiritual leaders of the Hebrews did what no others before them had ever succeeded in doing—they deanthropomorphized their God concept without converting it into an abstraction of Deity comprehensible only to philosophers. Even common people were able to regard the matured concept of Yahweh as a Father, if not of the individual, at least of the race.
2014 97:0.1 ДУХОВНИТЕ вождове на древните евреи направиха това, което никога и никой преди тях не беше успявал — те лишиха своя Бог от човешки качества, без да Го превръщат в абстрактно Божество, понятно само на философите. Даже простите хора бяха способни да се отнасят към формиращия се образ на Яхве като към Баща — ако не на индивида, то поне на нациите.
1955 97:0.2 The concept of the personality of God, while clearly taught at Salem in the days of Melchizedek, was vague and hazy at the time of the flight from Egypt and only gradually evolved in the Hebraic mind from generation to generation in response to the teaching of the spiritual leaders. The perception of Yahweh’s personality was much more continuous in its progressive evolution than was that of many other of the Deity attributes. From Moses to Malachi there occurred an almost unbroken ideational growth of the personality of God in the Hebrew mind, and this concept was eventually heightened and glorified by the teachings of Jesus about the Father in heaven.
2014 97:0.2 Представата за личността на Бога, ясно изложена в салимските учения във времената на Мелхиседек, беше мъглява и неясна в дните на бягството от Египет и само постепенно, от поколение на поколение, се формира в съзнанието на древните евреи в отговор на ученията на техните духовни вождове. Осъзнаването на личността на Яхве беше доста по-продължително в своята постепенна еволюция, отколкото осъзнаването на много други атрибути на Божеството. От Мойсей до Малахия в съзнанието на древните евреи продължаваше почти непрекъснатото възвисяване на личността на Бога и в резултат тази представа беше издигната на нова висота и прославена от ученията на Иисус за небесния Отец.
1. SAMUEL—FIRST OF THE HEBREW PROPHETS
1. САМУИЛ — ПЪРВИЯТ ОТ ДРЕВНОЕВРЕЙСКИТЕ ПРОРОЦИ
1955 97:1.1 Hostile pressure of the surrounding peoples in Palestine soon taught the Hebrew sheiks they could not hope to survive unless they confederated their tribal organizations into a centralized government. And this centralization of administrative authority afforded a better opportunity for Samuel to function as a teacher and reformer.
2014 97:1.1 Враждебният натиск на околните палестински народи скоро принуди древноеврейските водачи да разберат, че надеждата за спасение е само в конфедеративен съюз на племена, подчинени на централната власт. И тази централизация на административната власт създаде по-благоприятни условия за просветителската и реформаторска дейност на Самуил[1].
1955 97:1.2 Samuel sprang from a long line of the Salem teachers who had persisted in maintaining the truths of Melchizedek as a part of their worship forms. This teacher was a virile and resolute man. Only his great devotion, coupled with his extraordinary determination, enabled him to withstand the almost universal opposition which he encountered when he started out to turn all Israel back to the worship of the supreme Yahweh of Mosaic times. And even then he was only partially successful; he won back to the service of the higher concept of Yahweh only the more intelligent half of the Hebrews; the other half continued in the worship of the tribal gods of the country and in the baser conception of Yahweh.
2014 97:1.2 Самуил беше пришълец от древен род салимски учители, запазили истините на Мелхиседек като част от своята религия. Този пророк беше мъжествен и решителен човек. Само огромната преданост в съчетание с необикновена целеустременост му позволиха да издържи почти всеобщата съпротива, на която се натъкна, опитвайки се да върне целия Израил към поклонението пред върховния Яхве от времената на Мойсей. Но и той се сдоби само с частичен успех; успя да обърне към служене на по-висшата представа за Яхве само най-интелектуалната половина на древните евреи; останалите продължаваха да се покланят на племенните богове на своята страна и да се придържат към по-примитивни представи за Яхве.
1955 97:1.3 Samuel was a rough-and-ready type of man, a practical reformer who could go out in one day with his associates and overthrow a score of Baal sites. The progress he made was by sheer force of compulsion; he did little preaching, less teaching, but he did act. One day he was mocking the priest of Baal; the next, chopping in pieces a captive king. He devotedly believed in the one God, and he had a clear concept of that one God as creator of heaven and earth: “The pillars of the earth are the Lord’s, and he has set the world upon them.”
2014 97:1.3 Самуил се отнасяше към типа грубовати, но дейни хора и беше практически реформатор, който заедно със своите другари можеше за един ден да разруши десетки изображения на Ваал[2]. Той се сдобиваше с прогрес само за сметка на сила и принуда; почти не проповядваше, още по-малко учеше, но наистина действаше. Днес той можеше да издевателства над жрец на Ваал; утре — да съсече пленен цар[3]. Той изцяло вярваше в единия Бог и притежаваше ясна представа за този един Бог като създател на небето и земята[4]. “Основата на земята е в Господ и Той утвърди на нея света.”
1955 97:1.4 But the great contribution which Samuel made to the development of the concept of Deity was his ringing pronouncement that Yahweh was changeless, forever the same embodiment of unerring perfection and divinity. In these times Yahweh was conceived to be a fitful God of jealous whims, always regretting that he had done thus and so; but now, for the first time since the Hebrews sallied forth from Egypt, they heard these startling words, “The Strength of Israel will not lie nor repent, for he is not a man, that he should repent.” Stability in dealing with Divinity was proclaimed. Samuel reiterated the Melchizedek covenant with Abraham and declared that the Lord God of Israel was the source of all truth, stability, and constancy. Always had the Hebrews looked upon their God as a man, a superman, an exalted spirit of unknown origin; but now they heard the onetime spirit of Horeb exalted as an unchanging God of creator perfection. Samuel was aiding the evolving God concept to ascend to heights above the changing state of men’s minds and the vicissitudes of mortal existence. Under his teaching, the God of the Hebrews was beginning the ascent from an idea on the order of the tribal gods to the ideal of an all-powerful and changeless Creator and Supervisor of all creation.
2014 97:1.4 Но големият принос на Самуил в развитието на концепцията за Божеството стана неговото гръмогласно провъзгласяване на неизменността на Яхве — вечно въплъщение на постоянното съвършенство и божественост. В тези времена Яхве се представяше като променлив, ревнив и своенравен Бог, вечно съжаляващ за една или друга своя постъпка; Сега, за пръв път от толкова време, откакто древните евреи излязоха от Египет, те чуха поразителните слова: “Опората на Израил няма да каже неистина и няма да се разкае, тъй като Той не е човек, за да се разкайва.” Беше провъзгласено постоянство в отношенията с Божествеността[5]. Самуил отново повтори, че Мелхиседек е сключил с Авраам завет, и заяви, че Господ, Бог на Израил, е източникът на всяка истина, устойчивост и постоянство. Древните евреи винаги гледаха на своя Бог като на човек, свръхчовек, прославен дух с неизвестен произход. Сега те чуха за това, че предишния дух на Хорив се е възвисил до положението на неизменен Бог, притежаващ съвършенството на създател. Самуил помогна на еволюиращата представа за Бога да се издигне над променливия човешки разум и превратностите на смъртното съществуване. В неговото учение започна възходът на Бога на древните евреи от идеята, съставляваща нивото на племенните богове, към идеала за всемогъщия и неизменния Създател и Блюстител на цялото творение.
1955 97:1.5 And he preached anew the story of God’s sincerity, his covenant-keeping reliability. Said Samuel: “The Lord will not forsake his people.” “He has made with us an everlasting covenant, ordered in all things and sure.” And so, throughout all Palestine there sounded the call back to the worship of the supreme Yahweh. Ever this energetic teacher proclaimed, “You are great, O Lord God, for there is none like you, neither is there any God beside you.”
2014 97:1.5 Той отново проповядваше искреността на Бога, неговата вярност към завета. Каза Самуил: “Господ няма да остави своя народ[6].” „Той сключи с нас вечен завет, твърд и ненарушим”[7]. Така по цялата Палестина прозвуча призивът да се върне към поклонението пред върховния Яхве. Този енергичен учител извечно провъзгласяваше: “Велик си ти, Господи, Боже, тъй като няма никой подобен на тебе, както няма друг Бог освен тебе[8].”
1955 97:1.6 Theretofore the Hebrews had regarded the favor of Yahweh mainly in terms of material prosperity. It was a great shock to Israel, and almost cost Samuel his life, when he dared to proclaim: “The Lord enriches and impoverishes; he debases and exalts. He raises the poor out of the dust and lifts up the beggars to set them among princes to make them inherit the throne of glory.” Not since Moses had such comforting promises for the humble and the less fortunate been proclaimed, and thousands of despairing among the poor began to take hope that they could improve their spiritual status.
2014 97:1.6 По-рано древните евреи съдеха за благоволението на Яхве основно от гледна точка на материалното благополучие. Огромно сътресение за Израил стана смелото изявление на Самуил, което едва не му струва живота: “Господ лишава от средства и донася богатство, той уважава и възвисява. Той издига от праха бедните и възвисява просяците до нивото на велможите, давайки им в наследство престола на славата[9].” За пръв път от времето на Мойсей бяха провъзгласени толкова утешителни обещания към унижените и ощетените и хиляди отчаяли се бедняци получиха надежда за това, че и те ще могат да подобрят своя духовен статут.
1955 97:1.7 But Samuel did not progress very far beyond the concept of a tribal god. He proclaimed a Yahweh who made all men but was occupied chiefly with the Hebrews, his chosen people. Even so, as in the days of Moses, once more the God concept portrayed a Deity who is holy and upright. “There is none as holy as the Lord. Who can be compared to this holy Lord God?”
2014 97:1.7 Но Самуил съвсем малко се отдалечи от представите за племенния бог. Той провъзгласяваше Яхве, който сътвори всички хора, но на първо място се грижеше за евреите, своя избран народ. Независимо от това тази концепция за Бога, както и в дните на Мойсей, изобразяваше свято и справедливо Божество. “Няма Бог, толкова свят като Господ. Кой ще се сравни с този свят Господ Бог?”[10]
1955 97:1.8 As the years passed, the grizzled old leader progressed in the understanding of God, for he declared: “The Lord is a God of knowledge, and actions are weighed by him. The Lord will judge the ends of the earth, showing mercy to the merciful, and with the upright man he will also be upright.” Even here is the dawn of mercy, albeit it is limited to those who are merciful. Later he went one step further when, in their adversity, he exhorted his people: “Let us fall now into the hands of the Lord, for his mercies are great.” “There is no restraint upon the Lord to save many or few.”
2014 97:1.8 С годините посивелият стар вожд усъвършенства своето разбиране за Бога, тъй като заяви: “Господ е Бог знаещ и делата му са премерени. Господ ще съди във всички краища на земята, постъпвайки милосърдно с милосърдните, честно с честните[11].” Тук вече се виждат проблясъците на милосърдието, макар че то е ограничено до милосърдните. По-късно той отиде още по-далеч, когато в часа на народното нещастие призова своя народ: “Да се отдадем на волята на Господа, защото велико е неговото милосърдие[12].” “За Господа е лесно да спаси малцина или много[13].”
1955 97:1.9 And this gradual development of the concept of the character of Yahweh continued under the ministry of Samuel’s successors. They attempted to present Yahweh as a covenant-keeping God but hardly maintained the pace set by Samuel; they failed to develop the idea of the mercy of God as Samuel had later conceived it. There was a steady drift back toward the recognition of other gods, despite the maintenance that Yahweh was above all. “Yours is the kingdom, O Lord, and you are exalted as head above all.”
2014 97:1.9 Постепенното развитие на представите за характера на Яхве продължаваше с усилията на приемниците на Самуил. Те се стремяха да представят Яхве като верен на завета на Бога, но не им се отдаде така бързо да вървят напред, както на Самуил. Те не можаха да продължат развитието на идеята за Божието милосърдие в сравнение с представите, които се оформиха у по-късния Самуил. Извършваше се постоянно движение назад — връщане към признаването на други богове, независимо от утвърждаването на върховността на Яхве[14]. “Царството принадлежи на Теб, о, Господи, Ти, глава и владетел над всички.”
1955 97:1.10 The keynote of this era was divine power; the prophets of this age preached a religion designed to foster the king upon the Hebrew throne. “Yours, O Lord, is the greatness and the power and the glory and the victory and the majesty. In your hand is power and might, and you are able to make great and to give strength to all.” And this was the status of the God concept during the time of Samuel and his immediate successors.
2014 97:1.10 Лайтмотивът на тази ера беше божественото могъщество; пророците на тази епоха проповядваха религия, призвана да укрепи царя на еврейския трон. „На Теб, о, Господи, принадлежат величието, могъществото, славата, победата и честта. В твоите ръце са могъществото и силата, Ти всекиго можеш да направиш велик и могъщ[15].” Такава беше представата за Бога във времената на Самуил и неговите непосредствени приемници.
2. ELIJAH AND ELISHA
2. ИЛИЯ И ЕЛИСЕЙ
1955 97:2.1 In the tenth century before Christ the Hebrew nation became divided into two kingdoms. In both of these political divisions many truth teachers endeavored to stem the reactionary tide of spiritual decadence that had set in, and which continued disastrously after the war of separation. But these efforts to advance the Hebraic religion did not prosper until that determined and fearless warrior for righteousness, Elijah, began his teaching. Elijah restored to the northern kingdom a concept of God comparable with that held in the days of Samuel. Elijah had little opportunity to present an advanced concept of God; he was kept busy, as Samuel had been before him, overthrowing the altars of Baal and demolishing the idols of false gods. And he carried forward his reforms in the face of the opposition of an idolatrous monarch; his task was even more gigantic and difficult than that which Samuel had faced.
2014 97:2.1 В десети век до Христа древноеврейската нация се раздели на две царства. Във всяко от тези държавни образувания много проповедници на истината се стремяха да сдържат реакционната вълна на духовното разложение, което започна и катастрофално нарастваше след войната, завършвайки с разделянето на държавата. Но тези усилия по развитието на древноеврейската религии се увенчаха с успех, едва след като със своето учение се появи решителен и безстрашен борец за праведност — Илия[16]. Той възстанови в северното царство понятие за Бога, сравнимо с това, което съществуваше в дните на Самуил. Илия почти нямаше възможност да предложи прогресивна концепция за Бога[17]. Както и Самуил, той беше зает с отхвърляне на олтарите на Ваал и разрушаването на идеалите на лъжебоговете[18]. Независимо от противодействието на идолопоклонническия монарх той продължаваше своите реформи. Неговата задача беше още по-голяма и трудна, отколкото тази, която стоеше пред Самуил.
1955 97:2.3 But these were not times of progress in the concept of Deity. Not yet had the Hebrews ascended even to the Mosaic ideal. The era of Elijah and Elisha closed with the better classes returning to the worship of the supreme Yahweh and witnessed the restoration of the idea of the Universal Creator to about that place where Samuel had left it.
2014 97:2.3 Но това време не се съпровождаше с прогрес в представите за Божеството. Древните евреи още не се бяха издигнали даже до идеала на Мойсей. Ерата на Илия и Елисей завърши със завръщането на най-добрите класове към поклонението пред върховния Яхве и възстановяването на идеята за Всеобщия Създател приблизително в това състояние, в което я остави Самуил.
3. YAHWEH AND BAAL
3. ЯХВЕ И ВААЛ
1955 97:3.1 The long-drawn-out controversy between the believers in Yahweh and the followers of Baal was a socioeconomic clash of ideologies rather than a difference in religious beliefs.
2014 97:3.1 Продължителният спор между вярващите в Яхве и последователите на Ваал се обясняваше по-скоро със социално-икономически сблъсък на идеологии, отколкото с различия в религиозната вяра.
1955 97:3.2 The inhabitants of Palestine differed in their attitude toward private ownership of land. The southern or wandering Arabian tribes (the Yahwehites) looked upon land as an inalienable—as a gift of Deity to the clan. They held that land could not be sold or mortgaged. “Yahweh spoke, saying, ‘The land shall not be sold, for the land is mine.’”
2014 97:3.2 Обитателите на Палестина се отличаваха със своето отношение към частното земевладеене. За южните, или чергарски, аравийски племена (яхвеитите) земята беше неотчуждаема — като дар на Божеството на клана. Те смятаха, че земята не трябва да се продава или залага. “Рече Яхве, казвайки: “Не трябва да продавате земята, тъй като земята принадлежи на мен[22].”
1955 97:3.3 The northern and more settled Canaanites (the Baalites) freely bought, sold, and mortgaged their lands. The word Baal means owner. The Baal cult was founded on two major doctrines: First, the validation of property exchange, contracts, and covenants—the right to buy and sell land. Second, Baal was supposed to send rain—he was a god of fertility of the soil. Good crops depended on the favor of Baal. The cult was largely concerned with land, its ownership and fertility.
2014 97:3.3 Северните и по-уседнали хананеи (ваалитите) свободно купуваха, продаваха и залагаха своите земи. Думата „Ваал” означава “собственик”. Култът към Ваал се основаваше на две основни доктрини. Първата се заключаваше в легализацията на обмена на собственост, контракти и договори — права за покупка и продажба на земята. Второ, смяташе се, че Ваал изпраща дъжд — той беше бог на плодородието на земята. Добрата реколта зависеше от благосклонността на Ваал. Този култ основно беше свързан със земята — владеенето на земята и нейното плодородие.
1955 97:3.4 In general, the Baalites owned houses, lands, and slaves. They were the aristocratic landlords and lived in the cities. Each Baal had a sacred place, a priesthood, and the “holy women,” the ritual prostitutes.
2014 97:3.4 Като цяло последователите на Ваал притежаваха домове, земи и роби. Това бяха аристократи-земеделци, които живееха в градовете. Всеки Ваал имаше светиня, жречество и “святи жени” — ритуалните проститутки.
1955 97:3.5 Out of this basic difference in the regard for land, there evolved the bitter antagonisms of social, economic, moral, and religious attitudes exhibited by the Canaanites and the Hebrews. This socioeconomic controversy did not become a definite religious issue until the times of Elijah. From the days of this aggressive prophet the issue was fought out on more strictly religious lines—Yahweh vs. Baal—and it ended in the triumph of Yahweh and the subsequent drive toward monotheism.
2014 97:3.5 Това принципно разминаване в отношението към земята доведе до остро противоборство на социалните, икономически, морални и религиозни възгледи на ханаанците и юдеите. Социално-икономическите противоречия прераснаха в определен религиозен спор едва от времето на Илия. С появата на този енергичен пророк борбата около този въпрос премина в по-религиозно русло — Яхве против Ваал — и завърши с триумф на Яхве и последващо развитие към монотеизма[23].
1955 97:3.6 Elijah shifted the Yahweh-Baal controversy from the land issue to the religious aspect of Hebrew and Canaanite ideologies. When Ahab murdered the Naboths in the intrigue to get possession of their land, Elijah made a moral issue out of the olden land mores and launched his vigorous campaign against the Baalites. This was also a fight of the country folk against domination by the cities. It was chiefly under Elijah that Yahweh became Elohim. The prophet began as an agrarian reformer and ended up by exalting Deity. Baals were many, Yahweh was one—monotheism won over polytheism.
2014 97:3.6 В противоречието между Яхве и Ваал Илия направи изместване към религиозен, а не земеделски аспект на юдейската и ханаанска идеология. Когато Ахав изтреби семейството на Навутей в резултат на заговор с цел да завладее тяхната земя, Илия превърна старите неписани поземлени закони в нравствен проблем и поведе решителна борба с ваалитите[24]. Това беше също така борба на селските жители против доминирането на градовете. Превръщането на Яхве в Елохим стана основно при Илия. Този пророк започна своето служене като привърженик на поземлената реформа и го завърши с възвисяване на Божеството. Вааловци имаше много, а Яхве беше един — монотеизмът удържа връх над политеизма.
4. AMOS AND HOSEA
4. АМОС И ОСИЯ
1955 97:4.1 A great step in the transition of the tribal god—the god who had so long been served with sacrifices and ceremonies, the Yahweh of the earlier Hebrews—to a God who would punish crime and immorality among even his own people, was taken by Amos, who appeared from among the southern hills to denounce the criminality, drunkenness, oppression, and immorality of the northern tribes. Not since the times of Moses had such ringing truths been proclaimed in Palestine.
2014 97:4.1 Огромна крачка при прехода от племенния бог — Яхве на ранните евреи, на когото в течение на толкова дълго време служеха с помощта на жертвоприношения и ритуали, към Бога, наказващ престъпленията и аморалноста даже в средата на своя народ, направи Амос — родом от хълмистия юг, той дойде като изобличител на престъпността, пиянството, тиранията и аморалността на северните племена. Никога от времето на Мойсей в Палестина не са били провъзгласявани толкова безпощадни истини.
1955 97:4.2 Amos was not merely a restorer or reformer; he was a discoverer of new concepts of Deity. He proclaimed much about God that had been announced by his predecessors and courageously attacked the belief in a Divine Being who would countenance sin among his so-called chosen people. For the first time since the days of Melchizedek the ears of man heard the denunciation of the double standard of national justice and morality. For the first time in their history Hebrew ears heard that their own God, Yahweh, would no more tolerate crime and sin in their lives than he would among any other people. Amos envisioned the stern and just God of Samuel and Elijah, but he also saw a God who thought no differently of the Hebrews than of any other nation when it came to the punishment of wrongdoing. This was a direct attack on the egoistic doctrine of the “chosen people,” and many Hebrews of those days bitterly resented it.
2014 97:4.2 Амос не беше просто реставратор или реформатор — той откри нови представи за Божеството. Той провъзгласи много от това, за което заявяваха неговите предшественици, и поведе смела атака срещу вярването в едно Божествено Същество, което подкрепяше греха в своя така наречен избран народ. За пръв път от времето на Мелхиседек човекът подлагаше на осъждане двойния стандарт на националното правосъдие и морал. За пръв път в своята история евреите чуха, че техният собствен Бог Яхве ще бъде така нетърпим към греха в техния живот, както и в живота на всеки друг народ. Амос създаде образа на суровия и справедлив Бог от Самуил и Илия, но той видя също така и Бога, неправещ различие между евреите и който и да е друг народ, когато работата опира до наказание за престъпления. Това беше пряка атака срещу егоистичната доктрина за “избрания народ”, дълбоко възмутила много евреи от онова време[25].
1955 97:4.3 Said Amos: “He who formed the mountains and created the wind, seek him who formed the seven stars and Orion, who turns the shadow of death into the morning and makes the day dark as night.” And in denouncing his half-religious, timeserving, and sometimes immoral fellows, he sought to portray the inexorable justice of an unchanging Yahweh when he said of the evildoers: “Though they dig into hell, thence shall I take them; though they climb up to heaven, thence will I bring them down.” “And though they go into captivity before their enemies, thence will I direct the sword of justice, and it shall slay them.” Amos further startled his hearers when, pointing a reproving and accusing finger at them, he declared in the name of Yahweh: “Surely I will never forget any of your works.” “And I will sift the house of Israel among all nations as wheat is sifted in a sieve.”
2014 97:4.3 Каза Амос: “Търсете този, който направи горите и създаде вятъра, който създаде седемте звезди и Орион, който превръща тъмнината в ясно утро, а деня прави тъмен като нощ[26].” Разобличавайки полурелигиозните, приспособяващи се и понякога аморални събратя, той се стремеше да опише небратимото правосъдие на неизменния Яхве, когато каза за злодеите: „Даже ако те се скрият в преизподнята, ще ги извлече оттам моята ръка; даже ако се издигнат към небесата, ще ги сваля оттам[27].” “И даже ако ги поведат в плен враговете, ще заповядам на меча на правосъдието и той ще ги срази[28].” Амос още повече порази своите слушатели, когато, насочвайки към тях обвиняващ пръст, провъзгласи от името на Яхве: “Аз няма да забравя никога и нищо, направено от вас[29].” “Аз ще разсипя дома на Израил по всички народи, както се изсипват зърна в сито[30].”
1955 97:4.4 Amos proclaimed Yahweh the “God of all nations” and warned the Israelites that ritual must not take the place of righteousness. And before this courageous teacher was stoned to death, he had spread enough leaven of truth to save the doctrine of the supreme Yahweh; he had insured the further evolution of the Melchizedek revelation.
2014 97:4.4 Амос провъзгласи Яхве за “Бог на всички народи” и предупреди израилтяните, че ритуалът не трябва да заменя праведността[31]. И преди този храбър учител да бъде убит с камъни, посетите от него семена на истината успяха да спасят учението за върховния Яхве; той осигури по-нататъшната еволюция на откровението на Мелхиседек.
1955 97:4.5 Hosea followed Amos and his doctrine of a universal God of justice by the resurrection of the Mosaic concept of a God of love. Hosea preached forgiveness through repentance, not by sacrifice. He proclaimed a gospel of loving-kindness and divine mercy, saying: “I will betroth you to me forever; yes, I will betroth you to me in righteousness and judgment and in loving-kindness and in mercies. I will even betroth you to me in faithfulness.” “I will love them freely, for my anger is turned away.”
2014 97:4.5 Осия — последовател на Амос и неговата доктрина за всеобщия Бог на правосъдието, възроди представата на Мойсей за Бога на любовта. Той проповядваше прощаване чрез разкаяние, а не чрез жертвоприношение[32]. Той провъзгласи евангелието на любовта и божественото милосърдие, казвайки: “Аз навеки ще се сгодя с теб; да, Аз ще се сгодя с теб по правда и справедливост, с любов и милосърдие. И Аз ще се сгодя с теб във вярност[33].” “Ще благоволя да ги обичам свободно, защото Аз вече не им се гневя[34].”
1955 97:4.6 Hosea faithfully continued the moral warnings of Amos, saying of God, “It is my desire that I chastise them.” But the Israelites regarded it as cruelty bordering on treason when he said: “I will say to those who were not my people, ‘you are my people’; and they will say, ‘you are our God.’” He continued to preach repentance and forgiveness, saying, “I will heal their backsliding; I will love them freely, for my anger is turned away.” Always Hosea proclaimed hope and forgiveness. The burden of his message ever was: “I will have mercy upon my people. They shall know no God but me, for there is no savior beside me.”
2014 97:4.6 Осия беше верен продължител на моралните предупреждения на Амос, говорейки за Бога: “По желание свое ще ги накажа[35].” Но израилтяните прецениха неговите слова като жестокост, граничеща с предателство, когато той каза: “Ще кажа на тези, които не са били мой народ: “Ти си моят народ”, а той ще каже: “Ти си моят Бог[36].” Той продължи проповедта за разкаянието и прощаването, казвайки: “Аз ще ги изцеля от вероотстъпничеството, ще благоволя да ги обичам, тъй като вече не им се гневя[37].” Осия винаги провъзгласяваше надеждата и прощаването. Неговата основна мисъл неизменно се заключаваше в следните думи: “Ще бъда милосърден към своя народ. Те няма да познават друг Бог освен мен, защото няма друг спасител освен мен[38].”
1955 97:4.7 Amos quickened the national conscience of the Hebrews to the recognition that Yahweh would not condone crime and sin among them because they were supposedly the chosen people, while Hosea struck the opening notes in the later merciful chords of divine compassion and loving-kindness which were so exquisitely sung by Isaiah and his associates.
2014 97:4.7 Амос пробуди националното съзнание на евреите, признали, че Яхве не затваря очи пред техните престъпления и грехове само заради предполагаемата богоизбраност, докато Осия взе първите ноти в бъдещите милосърдни акорди на божественото състрадание и любов, толкова възвишено възпети от Исая и неговите сподвижници.
5. THE FIRST ISAIAH
5. ПЪРВИЯТ ИСАЯ
1955 97:5.1 These were the times when some were proclaiming threatenings of punishment against personal sins and national crime among the northern clans while others predicted calamity in retribution for the transgressions of the southern kingdom. It was in the wake of this arousal of conscience and consciousness in the Hebrew nations that the first Isaiah made his appearance.
2014 97:5.1 Това беше време, когато едни обявяваха за заплахите от наказания за лични грехове и национални престъпления на северните колена, а други предсказваха нещастия като въздаяние за простъпките на южното царство. Именно върху вълната на пробуждането на съвестта и съзнанието на древноеврейските племена се появи първият Исая.
1955 97:5.2 Isaiah went on to preach the eternal nature of God, his infinite wisdom, his unchanging perfection of reliability. He represented the God of Israel as saying: “Judgment also will I lay to the line and righteousness to the plummet.” “The Lord will give you rest from your sorrow and from your fear and from the hard bondage wherein man has been made to serve.” “And your ears shall hear a word behind you, saying, ‘this is the way, walk in it.’” “Behold God is my salvation; I will trust and not be afraid, for the Lord is my strength and my song.” “‘Come now and let us reason together,’ says the Lord, ‘though your sins be as scarlet, they shall be as white as snow; though they be red like the crimson, they shall be as wool.’”
2014 97:5.2 Исая продължи проповедта за вечната природа на Бога, неговата безкрайна мъдрост, неговото неизменно съвършенство и надеждност. Той представи Бога на Израил, като каза: “И ще превърна правосъдието в мерило, а добродетелта във везни[39].” “Господ ще те избави от твоята скръб и от твоя страх, и от тежкия гнет, с който ти беше поробен[40].” “И зад гърба си ще чуеш глас, който ще каже: “Ето пътя, върви по него[41].” “Ето Бог, моето спасение; на него ще се уповавам и няма да се боя, тъй като Господ е моята сила и моята песен[42].” “Елате и ще разсъдим, казва Господ[43]. — Ако вашите грехове са като пурпур, ще побелеят като сняг; ако са пурпурно-червени, ще ги избеля като вълна.”
1955 97:5.3 Speaking to the fear-ridden and soul-hungry Hebrews, this prophet said: “Arise and shine, for your light has come, and the glory of the Lord has risen upon you.” “The spirit of the Lord is upon me because he has anointed me to preach good tidings to the meek; he has sent me to bind up the brokenhearted, to proclaim liberty to the captives and the opening of the prison to those who are bound.” “I will greatly rejoice in the Lord, my soul shall be joyful in my God, for he has clothed me with the garments of salvation and has covered me with his robe of righteousness.” “In all their afflictions he was afflicted, and the angel of his presence saved them. In his love and in his pity he redeemed them.”
2014 97:5.3 Обръщайки се към обхванатите от страх и малодушие евреи, този пророк каза: „Станете и се радвайте, защото дойде вашата светлина и славата на Господа се издигна над вас[44].” “Духът на Господа е над мен, защото Господ ме помаза да благовестявам на бедните; той ме изпрати да изцелявам съкрушени сърца, да възвестявам свободата на пленените и да освобождавам духовните пленници[45].” “С радост ще се радвам за Господа, ще се развесели душата ми за моя Бог, защото даде ми той одеждите на спасението, облече ме в ризата на праведността[46].” “Във всички беди той беше заедно с нас и ангелът на неговото присъствие ги спасяваше. Със своята любов и благосърдие той ги изкупваше[47].”
1955 97:5.4 This Isaiah was followed by Micah and Obadiah, who confirmed and embellished his soul-satisfying gospel. And these two brave messengers boldly denounced the priest-ridden ritual of the Hebrews and fearlessly attacked the whole sacrificial system.
2014 97:5.4 След първия Исая се появиха Михей и Авдий, които потвърдиха неговото утоляващо душата евангелие и привнесоха в него още по-голяма красота. Тези двама храбри посланика смело разобличаваха подчинения на духовенството еврейски ритуал и безстрашно осъждаха цялата система на жертвоприношения.
1955 97:5.5 Micah denounced “the rulers who judge for reward and the priests who teach for hire and the prophets who divine for money.” He taught of a day of freedom from superstition and priestcraft, saying: “But every man shall sit under his own vine, and no one shall make him afraid, for all people will live, each one according to his understanding of God.”
2014 97:5.5 Михей разобличаваше “управителите, които вземат подкупи, и свещениците, които учат за заплата, и пророците, които гадаят за пари”[48]. Той учеше, че ще настане ден, свободен от суеверия и духовенство, казвайки: “Но всеки ще седи под своята собствена лоза и няма да се бои от никого, защото всеки човек ще живее съгласно собственото си разбиране за Бога[49].”
1955 97:5.6 Ever the burden of Micah’s message was: “Shall I come before God with burnt offerings? Will the Lord be pleased with a thousand rams or with ten thousand rivers of oil? Shall I give my first-born for my transgression, the fruit of my body for the sin of my soul? He has shown me, O man, what is good; and what does the Lord require of you but to do justly and to love mercy and to walk humbly with your God?” And it was a great age; these were indeed stirring times when mortal man heard, and some even believed, such emancipating messages more than two and a half millenniums ago. And but for the stubborn resistance of the priests, these teachers would have overthrown the whole bloody ceremonial of the Hebrew ritual of worship.
2014 97:5.6 Същността на проповедите на Михей винаги оставаше неизменна: “Ще се представя ли пред Бога с изгорени приношения? Ще бъде ли доволен Господ, ако му принеса хиляда овена или десет хиляди реки масло? Да принеса ли моята първа рожба като изкупление за моето престъпление, плод от утробата ми за греха на моята душа? Той ми показа, човече, какво е добро и какво иска от теб Господ: да действаш справедливо, да обичаш милосърдието и да живееш смирено пред твоя Бог[50].” Това беше велика епоха; беше наистина поразително време, когато преди повече от две и половина хиляди години смъртните хора слушаха толкова спасителни проповеди и някои им вярваха. И ако не беше упоритата съпротива на духовенството, тези учители щяха да могат да унищожат цялата кървава обредност на еврейския религиозен ритуал.
6. JEREMIAH THE FEARLESS
6. БЕЗСТРАШНИЯТ ЕРЕМИЯ
1955 97:6.1 While several teachers continued to expound the gospel of Isaiah, it remained for Jeremiah to take the next bold step in the internationalization of Yahweh, God of the Hebrews.
2014 97:6.1 Въпреки че няколко учители продължаваха да развиват евангелието на Исая, именно на Йеремия беше съдено да направи следващата дръзновена крачка в интернационализацията на Яхве — Бога на евреите.
1955 97:6.2 Jeremiah fearlessly declared that Yahweh was not on the side of the Hebrews in their military struggles with other nations. He asserted that Yahweh was God of all the earth, of all nations and of all peoples. Jeremiah’s teaching was the crescendo of the rising wave of the internationalization of the God of Israel; finally and forever did this intrepid preacher proclaim that Yahweh was God of all nations, and that there was no Osiris for the Egyptians, Bel for the Babylonians, Ashur for the Assyrians, or Dagon for the Philistines. And thus did the religion of the Hebrews share in that renaissance of monotheism throughout the world at about and following this time; at last the concept of Yahweh had ascended to a Deity level of planetary and even cosmic dignity. But many of Jeremiah’s associates found it difficult to conceive of Yahweh apart from the Hebrew nation.
2014 97:6.2 Йеремия безстрашно провъзгласи, че Яхве не стои на страната на евреите в тяхната въоръжена борба с други нации[51]. Той заяви, че Яхве е Бог на цялата земя, на всички нации и народи[52]. Учението на Йеремия беше пик на нарастващата вълна на интернационализацията на Бога на Израил. Веднъж и завинаги този неустрашим проповедник провъзгласи, че Яхве е Бог на всички нации, че не съществува Озирис за египтяните, Бел за вавилонците, Ашура за асирийците или Дагон за филистимците. Така древноеврейската религия даде приноса си в това всемирно възраждане на монотеизма, което започна приблизително от това време. Представата за Яхве се издигна най-после до нивото на Божество с планетарно и даже космическо значение. Но на многото сподвижници на Йеремия беше трудно да си представят Яхве отделно от еврейската нация.
1955 97:6.4 Said this fearless prophet: “Righteous is our Lord, great in counsel and mighty in work. His eyes are open upon all the ways of all the sons of men, to give every one according to his ways and according to the fruit of his doings.” But it was considered blasphemous treason when, during the siege of Jerusalem, he said: “And now have I given these lands into the hand of Nebuchadnezzar, the king of Babylon, my servant.” And when Jeremiah counseled the surrender of the city, the priests and civil rulers cast him into the miry pit of a dismal dungeon.
2014 97:6.4 Каза този безстрашен пророк: “Праведен е нашият Господ, Той замисля и извършва велики дела. Той вижда всичко, което правят хората, за да въздаде на всеки по пътя му и според неговите заслуги[55].” Но като богохулна измяна бяха възприети неговите слова, казани при обсадата на Йерусалим: “Сега Аз отдадох всички тези страни на Навуходоносор, царя на Вавилон, моя роб[56].” А когато Йеремия посъветва градът да бъде предаден, свещениците и гражданските управители го хвърлиха в помийната яма на една мрачна тъмница[57][58].
7. THE SECOND ISAIAH
7. ВТОРИЯТ ИСАЯ
1955 97:7.1 The destruction of the Hebrew nation and their captivity in Mesopotamia would have proved of great benefit to their expanding theology had it not been for the determined action of their priesthood. Their nation had fallen before the armies of Babylon, and their nationalistic Yahweh had suffered from the international preachments of the spiritual leaders. It was resentment of the loss of their national god that led the Jewish priests to go to such lengths in the invention of fables and the multiplication of miraculous appearing events in Hebrew history in an effort to restore the Jews as the chosen people of even the new and expanded idea of an internationalized God of all nations.
2014 97:7.1 Крахът на древноеврейската нация и месопотамският плен можеха да донесат огромна полза на нейната развиваща се теология, ако не бяха активните действия на еврейските свещеници. Вавилонските армии разбиха тяхната нация, интернационалните проповеди на духовните вождове нанесоха вреда на техния националистически Яхве. Именно горчивината от загубата на своя национален бог принуди еврейското духовенство да включи в древноеврейскатта история маса небивалици и привидно чудодейни случаи в опит да възстанови евреите в статута на избран от Бога народ и даже в неговото ново и разширено разбиране като интернационален Бог на всички нации.
1955 97:7.2 During the captivity the Jews were much influenced by Babylonian traditions and legends, although it should be noted that they unfailingly improved the moral tone and spiritual significance of the Chaldean stories which they adopted, notwithstanding that they invariably distorted these legends to reflect honor and glory upon the ancestry and history of Israel.
2014 97:7.2 По време на плена голямо влияние върху евреите оказаха вавилонските предания и легенди. Наистина следва да се отбележи, че пленниците неизменно подобряваха нравствения характер и духовно значение на тези халдейски разкази, които приемаха независимо от това, че те непременно изкривяваха тези легенди така, че да въздадат нужното на предшествениците на Израил и да обгърнат със слава неговата история.
1955 97:7.3 These Hebrew priests and scribes had a single idea in their minds, and that was the rehabilitation of the Jewish nation, the glorification of Hebrew traditions, and the exaltation of their racial history. If there is resentment of the fact that these priests have fastened their erroneous ideas upon such a large part of the Occidental world, it should be remembered that they did not intentionally do this; they did not claim to be writing by inspiration; they made no profession to be writing a sacred book. They were merely preparing a textbook designed to bolster up the dwindling courage of their fellows in captivity. They were definitely aiming at improving the national spirit and morale of their compatriots. It remained for later-day men to assemble these and other writings into a guide book of supposedly infallible teachings.
2014 97:7.3 За древноеврейските свещеници и книжовници съществуваше само една цел: възраждането на еврейската нация, прославата на древноеврейската традиция, възвеличаването на своята расова история. Ако някой изпитва негодувание поради това, че тези свещеници наложиха своите погрешни идеи над толкова значителна част от западния свят, то такъв човек следва да помни, че те не правеха това преднамерено. Те твърдяха, че пишат по усет; те не заявяваха, че пишат свещена книга. Те само съставяха книга за укрепването на угасващото мъжество на своите събратя по плен. Те съвсем определено се стремяха към повишаване на националния дух и морал на своите съотечественици. Превръщането на тези и други писания в ръководство, състоящо се от привидно безупречни учения, беше вече дело на хора от по-късните времена.
1955 97:7.4 The Jewish priesthood made liberal use of these writings subsequent to the captivity, but they were greatly hindered in their influence over their fellow captives by the presence of a young and indomitable prophet, Isaiah the second, who was a full convert to the elder Isaiah’s God of justice, love, righteousness, and mercy. He also believed with Jeremiah that Yahweh had become the God of all nations. He preached these theories of the nature of God with such telling effect that he made converts equally among the Jews and their captors. And this young preacher left on record his teachings, which the hostile and unforgiving priests sought to divorce from all association with him, although sheer respect for their beauty and grandeur led to their incorporation among the writings of the earlier Isaiah. And thus may be found the writings of this second Isaiah in the book of that name, embracing chapters forty to fifty-five inclusive.
2014 97:7.4 След пленяването еврейското духовенство широко се възползва от тези писания, но тяхното въздействие върху събратята им по плен беше изключително затруднено от присъствието на младия и неукротим пророк — Исая втори, който напълно прие учението на по-възрастния Исая за Бога на справедливостта, любовта, праведността и милосърдието. Както и Йеремия, той вярваше в това, че Яхве е станал Бог на всички народи. Той проповядваше тези истории за Бога с такава убедителност, че обръщаше в новата вяра както евреите, така и техните поробители. Този млад пророк остави писмено изложение за своите учения, които враждебните и злопаметни свещеници се стремяха да представят като нямащи никакво отношение към него, макар че чистото уважение към красотата и величието на тези учения стана причина да ги включат в книга първа на Исая. Затова писанията на този втори Исая могат да бъдат намерени в едноименната книга от четиридесета до петдесет и пета глава включително.
1955 97:7.5 No prophet or religious teacher from Machiventa to the time of Jesus attained the high concept of God that Isaiah the second proclaimed during these days of the captivity. It was no small, anthropomorphic, man-made God that this spiritual leader proclaimed. “Behold he takes up the isles as a very little thing.” “And as the heavens are higher than the earth, so are my ways higher than your ways and my thoughts higher than your thoughts.”
2014 97:7.5 Нито един пророк или религиозен учител между Макивента и Иисус не е постигал такава висока представа за Бога, когото Исая втори възвести в дните на плена. Провъзгласеният от този духовен вожд Бог не беше ограниченото и антропоморфно създание на човека. “Погледни, Той повдига островите като песъчинки[59].” “И както небето е по-високо от земята, така моите пътища са по-висши от вашите пътища и моите мисли са по-висши от вашите мисли[60].”
1955 97:7.6 At last Machiventa Melchizedek beheld human teachers proclaiming a real God to mortal man. Like Isaiah the first, this leader preached a God of universal creation and upholding. “I have made the earth and put man upon it. I have created it not in vain; I formed it to be inhabited.” “I am the first and the last; there is no God beside me.” Speaking for the Lord God of Israel, this new prophet said: “The heavens may vanish and the earth wax old, but my righteousness shall endure forever and my salvation from generation to generation.” “Fear you not, for I am with you; be not dismayed, for I am your God.” “There is no God beside me—a just God and a Savior.”
2014 97:7.6 Накрая Макивента Мелхиседек видя как човешките учители провъзгласяват пред смъртния човек истинския Бог. След Исая първи този вожд проповядваше Бога като всеобщ създател и вседържител. “Аз създадох земята и утвърдих на нея човека. Аз я сътворих не напразно, а за да бъде населена[61].” “Аз съм първият и последният, няма друг Бог освен мен[62].” Говорейки от името на Господ, Бог на Израил, този нов пророк каза: “Небесата могат да изчезнат и земята да остарее, но моята праведност ще пребъде вечно, моето спасение — во веки веков[63].” “Не бой се, защото аз съм с теб; не се безпокой, защото аз съм твоя Бог[64].” “Няма друг Бог освен мен — Бог справедлив и спасител[65].”
1955 97:7.7 And it comforted the Jewish captives, as it has thousands upon thousands ever since, to hear such words as: “Thus says the Lord, ‘I have created you, I have redeemed you, I have called you by your name; you are mine.’” “When you pass through the waters, I will be with you since you are precious in my sight.” “Can a woman forget her suckling child that she should not have compassion on her son? Yes, she may forget, yet will I not forget my children, for behold I have graven them upon the palms of my hands; I have even covered them with the shadow of my hands.” “Let the wicked forsake his ways and the unrighteous man his thoughts, and let him return to the Lord, and he will have mercy upon him, and to our God, for he will abundantly pardon.”
2014 97:7.7 И утешение за еврейските пленници, както и за много хиляди оттогава, беше да слушат думи, подобни на тези: “Така казва Господ: Аз те сътворих, аз те изкупих, аз те нарекох; ти си мой[66].” “Когато прекосяваш реката, аз съм с теб, защото ти си скъп за моите очи[67].” “Може ли жената да забрави своето кърмаче, да не пожали сина, излязъл от нейната утроба? Да, тя може да забрави, но аз няма да забравя своите деца, защото погледнете: аз ги начертах на своите длани, аз даже покрих сянката им със своята ръка[68].” „Нека нечестивите хора оставят своите пътища, а неправедните — своите помисли, и нека отново дойдат до Господа, защото той е многомилостив[69].”
1955 97:7.8 Listen again to the gospel of this new revelation of the God of Salem: “He shall feed his flock like a shepherd; he shall gather the lambs in his arms and carry them in his bosom. He gives power to the faint, and to those who have no might he increases strength. Those who wait upon the Lord shall renew their strength; they shall mount up with wings as eagles; they shall run and not be weary; they shall walk and not faint.”
2014 97:7.8 Вслушайте се още веднъж в проповедта за новото разкритие на Бога на Салим: “Както пастир ще пасе Той стадото свое; агънцата ще взема на ръце и носи на гърдите си. Той връща на уморения силата и дарява крепкост на изнемогващите. Вярващите в Господа отново придобиват сила, разтварят крила като орли; те бягат и не слабеят, вървят и умора не знаят[70].”
1955 97:7.9 This Isaiah conducted a far-flung propaganda of the gospel of the enlarging concept of a supreme Yahweh. He vied with Moses in the eloquence with which he portrayed the Lord God of Israel as the Universal Creator. He was poetic in his portrayal of the infinite attributes of the Universal Father. No more beautiful pronouncements about the heavenly Father have ever been made. Like the Psalms, the writings of Isaiah are among the most sublime and true presentations of the spiritual concept of God ever to greet the ears of mortal man prior to the arrival of Michael on Urantia. Listen to his portrayal of Deity: “I am the high and lofty one who inhabits eternity.” “I am the first and the last, and beside me there is no other God.” “And the Lord’s hand is not shortened that it cannot save, neither his ear heavy that it cannot hear.” And it was a new doctrine in Jewry when this benign but commanding prophet persisted in the preachment of divine constancy, God’s faithfulness. He declared that “God would not forget, would not forsake.”
2014 97:7.9 Този Исая широко разпространи евангелието, разширявайки представата за върховния Яхве. Той съперничеше на Мойсей по красноречие, изобразявайки Господ, Бог на Израел, като Всеобщ Създател. Неговото описание на безкрайните атрибути на Всеобщия Баща се отличаваше с поетичност. Никой и никога не е произнасял нищо по-прекрасно за небесния Баща. Както и псалмите, писанията на Исая принадлежат към числото на най-възвишените и верни изображения на духовната концепция за Бога, чути някога от смъртния човек до пристигането на Михаил на Урантия. Вслушайте се в това изображение на Божеството: “Аз съм висок и възвишен, аз обитавам във вечността[71].” “Аз съм първият и последният и няма друг Бог освен мен[72].” “Ръката на Господа не се скъси, за да не може Той да спасява, и ухото му не натежа, за да не може Той да слуша[73].” Нова за еврейството доктрина стана настойчивата проповед за божественото постоянство, за предаността на Бога на този милосърден, но мъжествен пророк. Той заяви, че “Бог няма да ви забрави, няма да ви остави”[74].
1955 97:7.10 This daring teacher proclaimed that man was very closely related to God, saying: “Every one who is called by my name I have created for my glory, and they shall show forth my praise. I, even I, am he who blots out their transgressions for my own sake, and I will not remember their sins.”
1955 97:7.11 Hear this great Hebrew demolish the concept of a national God while in glory he proclaims the divinity of the Universal Father, of whom he says, “The heavens are my throne, and the earth is my footstool.” And Isaiah’s God was none the less holy, majestic, just, and unsearchable. The concept of the angry, vengeful, and jealous Yahweh of the desert Bedouins has almost vanished. A new concept of the supreme and universal Yahweh has appeared in the mind of mortal man, never to be lost to human view. The realization of divine justice has begun the destruction of primitive magic and biologic fear. At last, man is introduced to a universe of law and order and to a universal God of dependable and final attributes.
2014 97:7.11 Вслушайте се в това, как този велик евреин разрушава учението за националния Бог, прославяйки божествеността на Всеобщия Баща, за когото той казва: “Моят трон са небесата, земята е подножие за моите нозе[76].” И заедно с това Бог на Исая беше свят, величав, справедлив и непостижим. Почти напълно изчезна представата за гневния, отмъстителен и ревнив Яхве, на когото се покланяха бедуините в пустинята. Новата концепция за върховния и всеобщ Яхве се появи в съзнанието на смъртните хора, за да не изчезне вече никога от тяхното полезрение. Претворяването на божествената справедливост положи началото на разрушаването на примитивната магия и биологическия страх. Накрая човекът се запозна с вселената на закона и порядъка, с вселенския Бог, притежаващ надеждни и неизменни атрибути.
1955 97:7.12 And this preacher of a supernal God never ceased to proclaim this God of love. “I dwell in the high and holy place, also with him who is of a contrite and humble spirit.” And still further words of comfort did this great teacher speak to his contemporaries: “And the Lord will guide you continually and satisfy your soul. You shall be like a watered garden and like a spring whose waters fail not. And if the enemy shall come in like a flood, the spirit of the Lord will lift up a defense against him.” And once again did the fear-destroying gospel of Melchizedek and the trust-breeding religion of Salem shine forth for the blessing of mankind.
2014 97:7.12 И този проповедник на небесния Бог никога не преставаше да провъзгласява своя Бог на любовта: “Аз живея на високо свято място с тези, чийто дух е съкрушен и смирен.” Все нови думи на утешение намираше този велик учител за своите съвременници: “И Господ ще ви води винаги и ще насища вашите души[77]. Вие ще бъдете като напоена с вода градина, като ручей, който никога не пресъхва. И ако врагът придойде като река, духът Господен ще въздигне преграда.” И отново разрушаващото страха евангелие на Мелхиседек и раждащата доверие религия на Салим засияха с ярка светлина за благото на човечеството[78].
1955 97:7.13 The farseeing and courageous Isaiah effectively eclipsed the nationalistic Yahweh by his sublime portraiture of the majesty and universal omnipotence of the supreme Yahweh, God of love, ruler of the universe, and affectionate Father of all mankind. Ever since those eventful days the highest God concept in the Occident has embraced universal justice, divine mercy, and eternal righteousness. In superb language and with matchless grace this great teacher portrayed the all-powerful Creator as the all-loving Father.
2014 97:7.13 Осъщественото от този далновиден и мъжествен Исая, възвишеното изображение на величието и универсалното могъщество на върховния Яхве — Бога на любовта, управителя на вселената и нежния Баща на цялото човечество, напълно затъмни националистическия Яхве. От тези богати на събития дни висшата западна концепция за Бога винаги включваше всеобща справедливост, божествено милосърдие и вечна праведност. На превъзходен език, с несравнимо достойнство този велик учител описа всемогъщия Създател като вселюбящ Баща.
1955 97:7.14 This prophet of the captivity preached to his people and to those of many nations as they listened by the river in Babylon. And this second Isaiah did much to counteract the many wrong and racially egoistic concepts of the mission of the promised Messiah. But in this effort he was not wholly successful. Had the priests not dedicated themselves to the work of building up a misconceived nationalism, the teachings of the two Isaiahs would have prepared the way for the recognition and reception of the promised Messiah.
2014 97:7.14 Този пророк от периода на вавилонския плен проповядваше на своя народ и на представителите на много други народи, слушащи го на бреговете на реките във Вавилон. И този втори Исая направи немалко, за да неутрализира множеството лъжливи и национал-егоистични представи за явяването на обещания Месия. Този опит успя не напълно. Ако свещениците не бяха насочили своите усилия към построяване на лъжлив национализъм, ученията на първия и втория Исая щяха да създадат условия, които биха позволили да познаят и приемат обещания Месия.
8. SACRED AND PROFANE HISTORY
8. СВЕЩЕНАТА И СВЕТСКА ИСТОРИЯ
1955 97:8.1 The custom of looking upon the record of the experiences of the Hebrews as sacred history and upon the transactions of the rest of the world as profane history is responsible for much of the confusion existing in the human mind as to the interpretation of history. And this difficulty arises because there is no secular history of the Jews. After the priests of the Babylonian exile had prepared their new record of God’s supposedly miraculous dealings with the Hebrews, the sacred history of Israel as portrayed in the Old Testament, they carefully and completely destroyed the existing records of Hebrew affairs—such books as “The Doings of the Kings of Israel” and “The Doings of the Kings of Judah,” together with several other more or less accurate records of Hebrew history.
2014 97:8.1 Традицията, в съответствие с която фактите от жизнения опит на древните евреи се разглеждат като свещена история, а събитията в останалия свят — като светска история, в значителна степен обяснява това объркано положение, в което попада човешкият разум при интерпретацията на историята. Причина за това е отсъствието на светска история на евреите. След като свещениците от вавилонския плен подготвиха ново изложение на привидно чудодейните отношения на Бога с древните евреи, тоест създадоха свещената история на Израил в този вид, в който тя съществува в Стария Завет, те старателно и напълно унищожиха съществуващите паметници на древноеврейската история — такива книги като “Деянията на царете израилски” и “Деяния на царете юдейски”, наред с някои други повече или по-малко точни изложения на древноеврейската история.
1955 97:8.2 In order to understand how the devastating pressure and the inescapable coercion of secular history so terrorized the captive and alien-ruled Jews that they attempted the complete rewriting and recasting of their history, we should briefly survey the record of their perplexing national experience. It must be remembered that the Jews failed to evolve an adequate nontheologic philosophy of life. They struggled with their original and Egyptian concept of divine rewards for righteousness coupled with dire punishments for sin. The drama of Job was something of a protest against this erroneous philosophy. The frank pessimism of Ecclesiastes was a worldly wise reaction to these overoptimistic beliefs in Providence.
2014 97:8.2 За да разберем защо пленените и зависими евреи до такава степен се страхуваха от разрушителния натиск и неизбежното насилие на светската история, че се заеха с пълното преписване и поправка на своята история, необходимо е накратко да погледнем фактите от техния объркан национален опит. Следва да помним, че евреите не са създали адекватна нетеологическа философия на живота. Те се бореха със своите начални, почерпани от Египет представи за божественото възнаграждение за праведност в съчетание със страшните наказания за греховете. Драмата на Йов беше нещо като протест против тази погрешна философия. Откровеният песимизъм на Еклисиаст беше мъдра земна реакция спрямо тази свръхоптимистична вяра в Провидението.[79]
1955 97:8.3 But five hundred years of the overlordship of alien rulers was too much for even the patient and long-suffering Jews. The prophets and priests began to cry: “How long, O Lord, how long?” As the honest Jew searched the Scriptures, his confusion became worse confounded. An olden seer promised that God would protect and deliver his “chosen people.” Amos had threatened that God would abandon Israel unless they re-established their standards of national righteousness. The scribe of Deuteronomy had portrayed the Great Choice—as between the good and the evil, the blessing and the curse. Isaiah the first had preached a beneficent king-deliverer. Jeremiah had proclaimed an era of inner righteousness—the covenant written on the tablets of the heart. The second Isaiah talked about salvation by sacrifice and redemption. Ezekiel proclaimed deliverance through the service of devotion, and Ezra promised prosperity by adherence to the law. But in spite of all this they lingered on in bondage, and deliverance was deferred. Then Daniel presented the drama of the impending “crisis”—the smiting of the great image and the immediate establishment of the everlasting reign of righteousness, the Messianic kingdom.
2014 97:8.3 Но петстотинте години господство на чуждоземни управители бяха твърде дълъг срок даже за търпеливите и многострадални евреи. Пророците и свещениците заридаха: “Дълго ли, Господи, дълго ли?” Честните евреи търсеха отговор в Писанията, но ги обземаше още по-голямо смущение[80]. Един от прорицателите на древността обеща, че Бог ще защити и освободи своя “избран народ”[81]. Амос заплашваше, че Бог ще се отвърне от Израил, ако неговият народ не се върне към своите предишни критерии за праведност[82]. Авторът на Второзаконието представи Великия избор между доброто и злото, благословението и проклятието[83]. Първият Исая проповядваше милосърдния цар-освободител[84]. Йеремия провъзгласи ерата на съкровена праведност — завет, начертан върху скрижалите на сърцето[85]. Вторият Исая говореше за спасението чрез жертвоприношение и изкупление[86]. Йезекиил провъзгласи освобождението чрез служене във вярата, а Ездра обеща благополучие чрез законопослушание[87][88]. Независимо от всичко това евреите продължаваха да остават в робство а тяхното освобождение се отлагаше. Тогава се яви Даниил със своята драма на неминуемата “криза” — крушението на огромния образ и незабавното установяване на вечното царството на праведността, царството на Месията[89].
1955 97:8.4 And all of this false hope led to such a degree of racial disappointment and frustration that the leaders of the Jews were so confused they failed to recognize and accept the mission and ministry of a divine Son of Paradise when he presently came to them in the likeness of mortal flesh—incarnated as the Son of Man.
2014 97:8.4 И всички тези напразни надежди доведоха до толкова дълбоко национално разочарование и безизходност, че смутените еврейски вождове не познаха и не приеха божествения Райски Син, който скоро им се яви в плът — в облика на Сина Човешки.
1955 97:8.5 All modern religions have seriously blundered in the attempt to put a miraculous interpretation on certain epochs of human history. While it is true that God has many times thrust a Father’s hand of providential intervention into the stream of human affairs, it is a mistake to regard theologic dogmas and religious superstition as a supernatural sedimentation appearing by miraculous action in this stream of human history. The fact that the “Most Highs rule in the kingdoms of men” does not convert secular history into so-called sacred history.
2014 97:8.5 Всички съвременни религии изпадат в дълбоко заблуждение, давайки чудотворно обяснение на някои епохи от човешката история. Макар да е вярно, че Бог действително нееднократно се намесваше със своята съдбовна Бащинска ръка в потока от хорски дела, погрешно е да се смятат теологичните догми и религиозни суеверия за свръхестествена утайка, възникваща в този поток на човешката история под действието на чудотворни процеси. Фактът, че “Всевишните управляват в царството на хората”, още не превръща светската история в така наричаната свещена история[90].
1955 97:8.6 New Testament authors and later Christian writers further complicated the distortion of Hebrew history by their well-meant attempts to transcendentalize the Jewish prophets. Thus has Hebrew history been disastrously exploited by both Jewish and Christian writers. Secular Hebrew history has been thoroughly dogmatized. It has been converted into a fiction of sacred history and has become inextricably bound up with the moral concepts and religious teachings of the so-called Christian nations.
2014 97:8.6 Авторите на Новия Завет и последващите християнски писатели още повече изкривиха еврейската история със своите благонамерени опити да придадат на древноеврейските пророци трансцендентален смисъл. Така използването на древноеврейската история и от еврейските, и от християнските писатели доведе до пагубни последствия. Светската история на древните евреи беше напълно догматизирана. Тя се превърна в измислена свещена история и сложно се преплете с моралните представи и религиозни учения на така наричаните християнски народи.
1955 97:8.7 A brief recital of the high points in Hebrew history will illustrate how the facts of the record were so altered in Babylon by the Jewish priests as to turn the everyday secular history of their people into a fictitious and sacred history.
2014 97:8.7 Кратко изложение на основните моменти от древноеврейската история ще покаже как историческите факти бяха дотолкова изменени във Вавилон от еврейските духовници, че обикновената светска история на техните народи се превърна в измислена свещена история.
9. HEBREW HISTORY
9. ДРЕВНОЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
1955 97:9.1 There never were twelve tribes of the Israelites—only three or four tribes settled in Palestine. The Hebrew nation came into being as the result of the union of the so-called Israelites and the Canaanites. “And the children of Israel dwelt among the Canaanites. And they took their daughters to be their wives and gave their daughters to the sons of the Canaanites.” The Hebrews never drove the Canaanites out of Palestine, notwithstanding that the priests’ record of these things unhesitatingly declared that they did.
2014 97:9.1 Никога не са съществували дванадесет израилски племена. В Палестина се заселиха само три или четири племена[91]. Древноеврейската нация се появи в резултат от съюза на така наричаните израилтяни с хананейци. “И живяха синовете на Израил сред хананейци.” Древните евреи никога не са гонили хананейците от Палестина независимо от това, че свещениците без колебание твърдят обратното[92].
1955 97:9.2 The Israelitish consciousness took origin in the hill country of Ephraim; the later Jewish consciousness originated in the southern clan of Judah. The Jews (Judahites) always sought to defame and blacken the record of the northern Israelites (Ephraimites).
2014 97:9.2 Националното съзнание на израилтяните произлезе от възвишенията на Ефрем; по-късното еврейско съзнание възникна в южния клан на Юда. Евреите (юдеи) винаги се стараеха да очернят и оклеветят историята на северните израилтяни (ефремци).
1955 97:9.3 Pretentious Hebrew history begins with Saul’s rallying the northern clans to withstand an attack by the Ammonites upon their fellow tribesmen—the Gileadites—east of the Jordan. With an army of a little more than three thousand he defeated the enemy, and it was this exploit that led the hill tribes to make him king. When the exiled priests rewrote this story, they raised Saul’s army to 330,000 and added “Judah” to the list of tribes participating in the battle.
2014 97:9.3 Претенциозната история на древните евреи започва с повествуванието за това, как Саул събирал северните колена за отразяване на нападението на амонитците над дружеските племена на галаадяните на изток от р[93]. Йордан[94]. Заставайки като глава на армията, наброяваща малко повече от три хиляди човека, той разби врага и именно след този подвиг ефремците го направиха свой цар. Преиначавайки разказа за този епизод, пленените свещеници увеличиха числеността на армията на Саул до 330 000 човека и добавиха “мъжете Юдини” към списъка на племената, участващи в сражението[95].
1955 97:9.4 Immediately following the defeat of the Ammonites, Saul was made king by popular election by his troops. No priest or prophet participated in this affair. But the priests later on put it in the record that Saul was crowned king by the prophet Samuel in accordance with divine directions. This they did in order to establish a “divine line of descent” for David’s Judahite kingship.
2014 97:9.4 Веднага след поражението на амонитците Саул беше избран за цар по общо решение на своята войска. Никой от свещениците или пророците не взе участие в това. Но впоследствие свещениците записаха, че Саул бил коронован от пророк Самуил по повеля на небесата[96]. Те направиха това, за да положат началото на “божествена наследствена линия” за царстването на Давид в Юдея.
1955 97:9.5 The greatest of all distortions of Jewish history had to do with David. After Saul’s victory over the Ammonites (which he ascribed to Yahweh) the Philistines became alarmed and began attacks on the northern clans. David and Saul never could agree. David with six hundred men entered into a Philistine alliance and marched up the coast to Esdraelon. At Gath the Philistines ordered David off the field; they feared he might go over to Saul. David retired; the Philistines attacked and defeated Saul. They could not have done this had David been loyal to Israel. David’s army was a polyglot assortment of malcontents, being for the most part made up of social misfits and fugitives from justice.
2014 97:9.5 Най-значителните изкривявания на еврейската история засягат Давид. След победата на Саул над амонитците (която той приписа на Яхве) филистимците се разтревожиха и започнаха да нападат северните племена. Давид и Саул никога не са намирали общ език. Давид заедно с отряд от шестстотин човека влезе в пределите на филистимския съюз и, вдигайки се по крайбрежието, излезе при долината на Ездрелон[97]. Недалеч от Гет, филистимците заповядаха на Давид да отстъпи; те се опасяваха, че той ще се съедини със Саул. Давид се оттегли, филистимците атакуваха и разбиха Саул[98][99]. Те нямаше да могат да направят това, ако Давид беше останал верен на Израил. Армията на Давид представляваше многоезично сборище от бунтари, в голямата си част представляващи останки от общества и хора, бягащи от правосъдието[100].
1955 97:9.6 Saul’s tragic defeat at Gilboa by the Philistines brought Yahweh to a low point among the gods in the eyes of the surrounding Canaanites. Ordinarily, Saul’s defeat would have been ascribed to apostasy from Yahweh, but this time the Judahite editors attributed it to ritual errors. They required the tradition of Saul and Samuel as a background for the kingship of David.
2014 97:9.6 Поради трагичното поражение на Саул от филистимците при Гелвуя Яхве падна в очите на ханаанците в сравнение с другите богове. В обичайния случай поражението на Саул щеше да бъде приписано на отстъпничество от Яхве, но този път юдейските редактори го обясниха с отстъпления от ритуала[101]. Легендата за Саул и Самуил им беше необходима като предпоставка за царуването на Давид.
1955 97:9.7 David with his small army made his headquarters at the non-Hebrew city of Hebron. Presently his compatriots proclaimed him king of the new kingdom of Judah. Judah was made up mostly of non-Hebrew elements—Kenites, Calebites, Jebusites, and other Canaanites. They were nomads—herders—and so were devoted to the Hebrew idea of land ownership. They held the ideologies of the desert clans.
2014 97:9.7 Давид, заедно с неголяма войска, устрои своята столица в нееврейския град Хеврон[102]. Скоро неговите съотечественици го провъзгласиха за цар на новото царство Юдейско. Юдея се състоеше основно от нееврейски елементи: кенеи, халевеи, йевусеи и други хананеи. Бидейки чергари-пастири, те бяха предани на юдейската идея за земевладеенето. Тези племена се придържаха към идеологията на клановете, обитаващи в пустинята.
1955 97:9.8 The difference between sacred and profane history is well illustrated by the two differing stories concerning making David king as they are found in the Old Testament. A part of the secular story of how his immediate followers (his army) made him king was inadvertently left in the record by the priests who subsequently prepared the lengthy and prosaic account of the sacred history wherein is depicted how the prophet Samuel, by divine direction, selected David from among his brethren and proceeded formally and by elaborate and solemn ceremonies to anoint him king over the Hebrews and then to proclaim him Saul’s successor.
2014 97:9.8 Различието на свещената история от светската добре се илюстрира от два различни разказа за короноването на Давид, които се привеждат в Стария Завет. По недоглеждане на свещениците се запази част от светския разказ за това как най-близките последователи на Давид (неговата войска) го направиха цар; по-късно свещениците съчиниха пространното и скучно изложение на свещената история, където се описва как пророк Самуил, по повеля на небесата, избра Давид сред неговите братя и официално, със сложна и тържествена церемония, го помаза да царства над евреите, след което го провъзгласи за приемник на Саул[103][104].
1955 97:9.9 So many times did the priests, after preparing their fictitious narratives of God’s miraculous dealings with Israel, fail fully to delete the plain and matter-of-fact statements which already rested in the records.
2014 97:9.9 Неведнъж се случваше така, че свещениците, съчинявайки своите измислени разкази за чудодейните отношения на Бога с Израил, забравяха напълно да изтрият недвусмислените изложения на фактите, вече съществуващи в хрониките от това време.
1955 97:9.10 David sought to build himself up politically by first marrying Saul’s daughter, then the widow of Nabal the rich Edomite, and then the daughter of Talmai, the king of Geshur. He took six wives from the women of Jebus, not to mention Bathsheba, the wife of the Hittite.
2014 97:9.10 Стремейки се да си създаде политическа репутация, Давид отначало се ожени за дъщерята на Саул, после — за вдовицата на богатия идумеянин Навал, а след това — за дъщерята на Талмай, царя Гесурски[105][106][107]. Той си взе за съпруги шест йевуски жени, без да се брои Вирсавия — жената на хетееца Урия[108].
1955 97:9.11 And it was by such methods and out of such people that David built up the fiction of a divine kingdom of Judah as the successor of the heritage and traditions of the vanishing northern kingdom of Ephraimite Israel. David’s cosmopolitan tribe of Judah was more gentile than Jewish; nevertheless the oppressed elders of Ephraim came down and “anointed him king of Israel.” After a military threat, David then made a compact with the Jebusites and established his capital of the united kingdom at Jebus (Jerusalem), which was a strong-walled city midway between Judah and Israel. The Philistines were aroused and soon attacked David. After a fierce battle they were defeated, and once more Yahweh was established as “The Lord God of Hosts.”
2014 97:9.11 Именно с такива методи и от такива хора Давид създаде измислицата за божественото царство — Юдея — като приемник на славата и традициите на изчезващото северно царство на ефремците — Израил. Разнообразната Юдея на Давид беше повече нееврейска, отколкото еврейска; независимо от това старейшините ефремци дойдоха при него и “помазаха Давид за цар на Израил”[109]. Предвид военната заплаха Давид сключи договор с йевусейците, а столица на единното царство направи Йевус (Йерусалим) — града-крепост, намиращ се на половината път между Юдея и Израил[110]. Осъзнавайки ставащото, филистимците нападнаха Давид[111]. След ожесточено сражение те бяха разбити и за пореден път Яхве стана “Господ Бог Саваот”[112][113].
1955 97:9.12 But Yahweh must, perforce, share some of this glory with the Canaanite gods, for the bulk of David’s army was non-Hebrew. And so there appears in your record (overlooked by the Judahite editors) this telltale statement: “Yahweh has broken my enemies before me. Therefore he called the name of the place Baal-Perazim.” And they did this because eighty per cent of David’s soldiers were Baalites.
2014 97:9.12 Но Яхве не можа да сподели част от своята слава с ханаанските богове, тъй като основната част от армията на Давид беше нееврейска. Така във вашите писания (по недоглеждане на юдейските редактори) се появи красноречиво свидетелство: “Яхве разби враговете мои пред мен. Затова това място беше назовано Ваал-Перацим[114].” Те направиха така, защото осемдесет процента от войните на Давид се покланяха на Ваал.
1955 97:9.13 David explained Saul’s defeat at Gilboa by pointing out that Saul had attacked a Canaanite city, Gibeon, whose people had a peace treaty with the Ephraimites. Because of this, Yahweh forsook him. Even in Saul’s time David had defended the Canaanite city of Keilah against the Philistines, and then he located his capital in a Canaanite city. In keeping with the policy of compromise with the Canaanites, David turned seven of Saul’s descendants over to the Gibeonites to be hanged.
2014 97:9.13 Давид обясни поражението на Саул при Гелвуя с това, че Саул нападна ханаанския град Гаваон, чиито жители имаха мирен договор с ефремците[115]. Поради това Яхве се отвърна от него. Даже във времената на Саул Давид защитаваше ханаанския град Кеил от филистимците, а впоследствие направи един от ханаанските градове своя столица[116]. Верен на политиката на компромисите с хананеите, Давид издаде седем потомъка на Саул на гаваонците, които ги екзекутираха[117].
1955 97:9.15 David’s corrupt political machine began to get personal possession of land in the north in violation of the Hebrew mores and presently gained control of the caravan tariffs formerly collected by the Philistines. And then came a series of atrocities climaxed by the murder of Uriah. All judicial appeals were adjudicated at Jerusalem; no longer could “the elders” mete out justice. No wonder rebellion broke out. Today, Absalom might be called a demagogue; his mother was a Canaanite. There were a half dozen contenders for the throne besides the son of Bathsheba—Solomon.
2014 97:9.15 В нарушение на древноеврейските нрави продажните чиновници на Давид започнаха да придобиват за лично ползване северните земи и скоро взеха под свой контрол караванните мита, които преди това вземаха филистимците. След това стана серия жестокости, кулминацията на които беше убийството на Урия[120]. Всички съдебни апелации се разглеждаха в Йерусалим; “старейшините” повече не можеха да извършват правосъдие. Не е чудно, че избухна бунт. Днес Авесалом може да бъде наречен демагог; неговата майка беше хананейка[121]. Освен сина на Вирсавия, Соломон, съществуваха и половин дузина други претенденти за трона.
1955 97:9.16 After David’s death Solomon purged the political machine of all northern influences but continued all of the tyranny and taxation of his father’s regime. Solomon bankrupted the nation by his lavish court and by his elaborate building program: There was the house of Lebanon, the palace of Pharaoh’s daughter, the temple of Yahweh, the king’s palace, and the restoration of the walls of many cities. Solomon created a vast Hebrew navy, operated by Syrian sailors and trading with all the world. His harem numbered almost one thousand.
2014 97:9.16 След смъртта на Давид Соломон напълно очисти своята държавна машина от северните влияния, но запази цялата тирания и налогооблагане, съществуващи при режима на неговия баща[122]. Разкошният двор на Соломон и широката програма за строителство разориха страната: бяха построени Ливанският дом, дворецът на дъщерята на фараона, храмът на Яхве, царския дворец и бяха възстановени стените на много градове[123]. Соломон построи огромен еврейски флот, който под управлението на сирийски моряци търгуваше с целия свят[124]. Неговият харем наброяваше почти хиляда [седемстотин жени и триста наложници — ІІІ Цар[125]. 113; б.р.].
1955 97:9.17 By this time Yahweh’s temple at Shiloh was discredited, and all the worship of the nation was centered at Jebus in the gorgeous royal chapel. The northern kingdom returned more to the worship of Elohim. They enjoyed the favor of the Pharaohs, who later enslaved Judah, putting the southern kingdom under tribute.
2014 97:9.17 Към това време храмът на Яхве в Силом беше дискредитиран и център на целия религиозен живот на нацията стана пищният дворцов параклис в Йевус. Северното царство се върна към поклонението пред Елохим. То беше под покровителството на фараоните, които по-късно поробиха Юдея и наложиха на южното царство данък[126].
1955 97:9.18 There were ups and downs—wars between Israel and Judah. After four years of civil war and three dynasties, Israel fell under the rule of city despots who began to trade in land. Even King Omri attempted to buy Shemer’s estate. But the end drew on apace when Shalmaneser III decided to control the Mediterranean coast. King Ahab of Ephraim gathered ten other groups and resisted at Karkar; the battle was a draw. The Assyrian was stopped but the allies were decimated. This great fight is not even mentioned in the Old Testament.
2014 97:9.18 Периоди на подем се сменяха с периоди на упадък — войни на Израил и Юдея. След четири години гражданска война и смяна на три династии Израил се оказа под властта на градските деспоти, които започнаха да търгуват със земя[127]. Даже цар Амврий се опита да купи имението на Семир. Но смъртна опасност надвисна, когато Салманасар III реши да разпространи своята власт над средиземноморското крайбрежие. Царят на ефремците Ахав се обедини с десет други групи и води битка при Каркар. Сражението завърши наравно. Асириецът беше спрян, но множество воини от съюзната армия останаха на бойното поле. Това голямо сражение даже не се споменава в Стария Завет.
1955 97:9.19 New trouble started when King Ahab tried to buy land from Naboth. His Phoenician wife forged Ahab’s name to papers directing that Naboth’s land be confiscated on the charge that he had blasphemed the names of “Elohim and the king.” He and his sons were promptly executed. The vigorous Elijah appeared on the scene denouncing Ahab for the murder of the Naboths. Thus Elijah, one of the greatest of the prophets, began his teaching as a defender of the old land mores as against the land-selling attitude of the Baalim, against the attempt of the cities to dominate the country. But the reform did not succeed until the country landlord Jehu joined forces with the gypsy chieftain Jehonadab to destroy the prophets (real estate agents) of Baal at Samaria.
2014 97:9.19 Нови неприятности възникнаха, когато Ахав се опита да купи земя от Навутей. Неговата жена-финикийка подправи подписа на Ахав на документи, в които се отдаваше разпореждане да се конфискува земята на Навутей, обвинен в оскверняване на имената на “Елохим и царя”. Навутей и неговите синове бяха веднага екзекутирани. На мястото на събитията се появи решителният Илия, обвинявайки Ахав в убийството на Навутеите[128]. Така Илия, един от най-големите пророци, започна своите проповеди със защита на предишното отношение към земята — против търгуващите със земя поклонници на Ваал, против стремежите на градовете към господство над провинцията. Но тази реформа се увенча с успех, едва след като провинциалният земевладелец Ииуй обедини своите сили с селския вожд Йонадав, унищожавайки пророците на Ваал (търговци на недвижими имоти) в Самария[129].
1955 97:9.20 New life appeared as Jehoash and his son Jeroboam delivered Israel from its enemies. But by this time there ruled in Samaria a gangster-nobility whose depredations rivaled those of the Davidic dynasty of olden days. State and church went along hand in hand. The attempt to suppress freedom of speech led Elijah, Amos, and Hosea to begin their secret writing, and this was the real beginning of the Jewish and Christian Bibles.
2014 97:9.20 Новият живот започна, след като Йоахас и неговия син Йеровоам избавиха Израил от враговете[130]. Но в това време в Самария вече управляваше престъпната аристокрация, съперничеща си по своите безчинства с династията на Давид от предишните дни. Държавата и църквата действаха ръка за ръка. Опитът да подтиснат свободата на словото застави Илия, Амос и Осия да пишат тайно, което действително положи началото на еврейската и християнската Библии.
1955 97:9.21 But the northern kingdom did not vanish from history until the king of Israel conspired with the king of Egypt and refused to pay further tribute to Assyria. Then began the three years’ siege followed by the total dispersion of the northern kingdom. Ephraim (Israel) thus vanished. Judah—the Jews, the “remnant of Israel”—had begun the concentration of land in the hands of the few, as Isaiah said, “Adding house to house and field to field.” Presently there was in Jerusalem a temple of Baal alongside the temple of Yahweh. This reign of terror was ended by a monotheistic revolt led by the boy king Joash, who crusaded for Yahweh for thirty-five years.
2014 97:9.21 Но северното царство изчезна, едва след като царят на Израил, сключвайки договор с царя на Египет, отказа да плати данък на Асирия. Последва тригодишна обсада, завършила с пълното унищожаване на северното царство. Така изчезна Ефрем (Израил)[131]. Юдея — тоест евреите, “остатъкът от Израил” — започна да съсредоточава земя в ръцете на шепа хора, както каза Исая, “прибавяйки дом към дома и поле към полето”[132][133]. Скоро в Йерусалим, наред с храма на Яхве, се появи храм на Ваал. Краят на тази власт на терор беше положен от монотеистичното въстание, вдигнато от непълнолетния цар Йоас, който в течение на тридесет и пет години отстояваше вярата в Яхве[134].
1955 97:9.22 The next king, Amaziah, had trouble with the revolting tax-paying Edomites and their neighbors. After a signal victory he turned to attack his northern neighbors and was just as signally defeated. Then the rural folk revolted; they assassinated the king and put his sixteen-year-old son on the throne. This was Azariah, called Uzziah by Isaiah. After Uzziah, things went from bad to worse, and Judah existed for a hundred years by paying tribute to the kings of Assyria. Isaiah the first told them that Jerusalem, being the city of Yahweh, would never fall. But Jeremiah did not hesitate to proclaim its downfall.
2014 97:9.22 Източник на неприятности за следващия цар, Амасия, станаха обложените с данък и въстанали идумейци и техните съседи[135]. След блестяща победа Амасия тръгна назад, за да нападне своите северни съседи, но претърпя също толкова съкрушително поражение. След това избухна селски бунт[136]. Въстаналите убиха царя, а на трона поставиха неговия шестнадесетгодишен син. Това беше Азария, когото Исая нарича Озия[137]. След Озия делата тръгнаха все по-зле и в течение на сто години Юдея плащаше данък на асирийските царе[138]. Исая първи обеща, че Йерусалим, градът на Яхве, ще стои вечно. Но Йеремия не се побоя да предскаже неговото падане.
1955 97:9.23 The real undoing of Judah was effected by a corrupt and rich ring of politicians operating under the rule of a boy king, Manasseh. The changing economy favored the return of the worship of Baal, whose private land dealings were against the ideology of Yahweh. The fall of Assyria and the ascendancy of Egypt brought deliverance to Judah for a time, and the country folk took over. Under Josiah they destroyed the Jerusalem ring of corrupt politicians.
2014 97:9.23 Причината за действителния крах на Юдея стана кликата на богатите и продажни политици, действащи в управлението на непълнолетния цар Манасий[139]. Изменението на условията спомогна за връщането към култа към Ваал, разрешаващ да се търгува със земята, което противоречеше на идеологията на Яхве. Падението на Асирия и усилването на Египет за известно време донесоха на Юдея избавление и народът взе властта в свои ръце. При Йосия той приключи с йерусалимската клика продажни политици.
1955 97:9.24 But this era came to a tragic end when Josiah presumed to go out to intercept Necho’s mighty army as it moved up the coast from Egypt for the aid of Assyria against Babylon. He was wiped out, and Judah went under tribute to Egypt. The Baal political party returned to power in Jerusalem, and thus began the real Egyptian bondage. Then ensued a period in which the Baalim politicians controlled both the courts and the priesthood. Baal worship was an economic and social system dealing with property rights as well as having to do with soil fertility.
2014 97:9.24 Но тази ера завърши с трагедия, когато Йосия реши да встъпи в бой с Нехао, опитвайки се да спре неговата огромна армия, придвижваща се из Египет край брега на морето, на помощ на сражаващите се с Вавилон асирийци[140]. Йосия започна да плаща данък на Египет. В Йерусалим политическата партия на Ваал се върна към властта и това беше началото на действителната зависимост от Египет. В последвалия след това период от време ваалитите контролираха както съдиите, така и духовенството. Поклонението на Ваал представляваше икономическа и социална система, имаща отношение както към правата за собственост, така и към плодородието на земята.
1955 97:9.25 With the overthrow of Necho by Nebuchadnezzar, Judah fell under the rule of Babylon and was given ten years of grace, but soon rebelled. When Nebuchadnezzar came against them, the Judahites started social reforms, such as releasing slaves, to influence Yahweh. When the Babylonian army temporarily withdrew, the Hebrews rejoiced that their magic of reform had delivered them. It was during this period that Jeremiah told them of the impending doom, and presently Nebuchadnezzar returned.
2014 97:9.25 След свалянето на Нехао от Навуходоносор Юдея попадна под властта на Вавилон и беше оставена в покой десет години, но скоро въстана[141]. Когато Навуходоносор застана против Юдея, нейните жители, за да повлияят на Яхве, започнаха да провеждат социални реформи, в частност — освобождаване на робите. След временното извеждане на вавилонската армия евреите се зарадваха, повярвали в това, че реформата им е донесла избавление. Именно тогава Йеремия ги предупреди за надвисналата опасност и скоро Навуходоносор се върна[142][143].
1955 97:9.27 In Babylon the Jews arrived at the conclusion that they could not exist as a small group in Palestine, having their own peculiar social and economic customs, and that, if their ideologies were to prevail, they must convert the gentiles. Thus originated their new concept of destiny—the idea that the Jews must become the chosen servants of Yahweh. The Jewish religion of the Old Testament really evolved in Babylon during the captivity.
2014 97:9.27 Във Вавилон евреите стигнаха до извода, че не могат да съществуват в Палестина във вид на неголяма група със своите особени социални и икономически обичаи и че тяхната идеология може да възтържествува само в случай на обръщане в нея на друговерци. Така се роди новата представа за съдбата — идеята за това, че евреите са длъжни да станат избраните слуги на Яхве. Еврейската религия на Стария Завет истински се формира в годините на плен.
1955 97:9.28 The doctrine of immortality also took form at Babylon. The Jews had thought that the idea of the future life detracted from the emphasis of their gospel of social justice. Now for the first time theology displaced sociology and economics. Religion was taking shape as a system of human thought and conduct more and more to be separated from politics, sociology, and economics.
2014 97:9.28 Доктрината за безсмъртието също се формира във Вавилон. По-рано евреите смятаха, че идеята за бъдещ живот намалява значението на техните евангелия на социалната справедливост. Сега теологията за пръв път измести социологията и икономиката.
1955 97:9.29 And so does the truth about the Jewish people disclose that much which has been regarded as sacred history turns out to be little more than the chronicle of ordinary profane history. Judaism was the soil out of which Christianity grew, but the Jews were not a miraculous people.
2014 97:9.29 Така истината за еврейския народ показва, че свещената история в значителна степен се оказва само хроника на обикновената светска история. Юдаизмът беше тази почва, върху която израсна християнството, но евреите не бяха свръхестествен народ.
10. THE HEBREW RELIGION
10. ДРЕВНОЕВРЕЙСКАТА РЕЛИГИЯ
1955 97:10.1 Their leaders had taught the Israelites that they were a chosen people, not for special indulgence and monopoly of divine favor, but for the special service of carrying the truth of the one God over all to every nation. And they had promised the Jews that, if they would fulfill this destiny, they would become the spiritual leaders of all peoples, and that the coming Messiah would reign over them and all the world as the Prince of Peace.
2014 97:10.1 Израилските вождове внушаваха на израилтяните, че те са избран народ не заради особени привилегии и изключително божествено благоволение, а в името на особено служене — да носят истината за единия Бог на всички хора[145]. Те обещаха на евреите, че ако изпълнят даденото им предназначение, ще станат духовни вождове на всички хора и бъдещият Месия ще управлява тях и всички хора като Княз на Мира.
1955 97:10.2 When the Jews had been freed by the Persians, they returned to Palestine only to fall into bondage to their own priest-ridden code of laws, sacrifices, and rituals. And as the Hebrew clans rejected the wonderful story of God presented in the farewell oration of Moses for the rituals of sacrifice and penance, so did these remnants of the Hebrew nation reject the magnificent concept of the second Isaiah for the rules, regulations, and rituals of their growing priesthood.
2014 97:10.2 Получавайки от персите свобода, евреите се върнаха в Палестина, но само за да попаднат в кабалата на собствените си закони, жертвоприношения и ритуали, подчинени на свещениците. И тъй както еврейските племена отхвърлиха чудесния разказ за Бога, с който към тях се обърна в своята прощална реч Мойсей, в полза на ритуалите по жертвоприношенията и епитимиите, така и останките от тази древноеврейска нация отхвърлиха величествената представа за Бога на втория Исая, отдавайки предпочитание на правилата, предписанията и ритуалите на все по-многобройното духовенство[146].
1955 97:10.3 National egotism, false faith in a misconceived promised Messiah, and the increasing bondage and tyranny of the priesthood forever silenced the voices of the spiritual leaders (excepting Daniel, Ezekiel, Haggai, and Malachi); and from that day to the time of John the Baptist all Israel experienced an increasing spiritual retrogression. But the Jews never lost the concept of the Universal Father; even to the twentieth century after Christ they have continued to follow this Deity conception.
2014 97:10.3 Националният егоизъм, лъжливата вяра в неправилно представяния обещан Месия, усилването на кабалата и тиранията на духовенството — всичко това накара да замлъкнат техните духовни лидери (с изключение на Даниил, Йезекиил, Агей и Малахия); и от това време до идването на Йоан Кръстител целият Израил преживяваше все по-голям духовен упадък. Но евреите никога не изгубиха своята представа за Всеобщия Баща; те продължават да следват тази концепция за Божеството и в края на двадесети век след Христа.
1955 97:10.4 From Moses to John the Baptist there extended an unbroken line of faithful teachers who passed the monotheistic torch of light from one generation to another while they unceasingly rebuked unscrupulous rulers, denounced commercializing priests, and ever exhorted the people to adhere to the worship of the supreme Yahweh, the Lord God of Israel.
2014 97:10.4 От Мойсей до Йоан Кръстител се проточи непрекъснат ред правоверни учители, които предаваха факела на монотеизма от едно поколение на друго, неизменно порицавайки безсъвестните управители, разобличавайки меркантилното духовенство и призовавайки хората да бъдат предани на върховния Яхве — Господ Бог на Израил.
1955 97:10.5 As a nation the Jews eventually lost their political identity, but the Hebrew religion of sincere belief in the one and universal God continues to live in the hearts of the scattered exiles. And this religion survives because it has effectively functioned to conserve the highest values of its followers. The Jewish religion did preserve the ideals of a people, but it failed to foster progress and encourage philosophic creative discovery in the realms of truth. The Jewish religion had many faults—it was deficient in philosophy and almost devoid of aesthetic qualities—but it did conserve moral values; therefore it persisted. The supreme Yahweh, as compared with other concepts of Deity, was clear-cut, vivid, personal, and moral.
2014 97:10.5 Като нация евреите с времето загубиха своята политическа индивидуалност, но древната еврейска религия, основана на искрената вяра в единия и всеобщ Бог, продължава да живее в сърцата на разпръснатите изгнаници[147]. И тази религия е жива затова, защото ú се отдаде да запази висшите ценности на своите последователи. Еврейската религия действително запази народните идеали, но тя не можа да стане двигател на прогреса и вдъхновител на творческите открития на философията в сферите на истината. Еврейската религия има много слаби страни — например, недостатъчността на философията и почти пълно отсъствие на естетически качества, но тя действително запази нравствените ценности; затова тя се съхрани. В сравнение с други концепции за Божеството представата за върховния Яхве беше определена, жива, личностна и нравствена.
1955 97:10.6 The Jews loved justice, wisdom, truth, and righteousness as have few peoples, but they contributed least of all peoples to the intellectual comprehension and to the spiritual understanding of these divine qualities. Though Hebrew theology refused to expand, it played an important part in the development of two other world religions, Christianity and Mohammedanism.
2014 97:10.6 Немного народи обичаха справедливостта, мъдростта, истината и праведността както евреите, но от всички народи те в най-малка степен допринесоха за интелектуално осмисляне и духовно разбиране на тези божествени качества. Макар че теологията на юдаизма се отказа да разшири своите граници, тя изигра важна роля в развитието на две други световни религии — християнството и исляма.
1955 97:10.7 The Jewish religion persisted also because of its institutions. It is difficult for religion to survive as the private practice of isolated individuals. This has ever been the error of the religious leaders: Seeing the evils of institutionalized religion, they seek to destroy the technique of group functioning. In place of destroying all ritual, they would do better to reform it. In this respect Ezekiel was wiser than his contemporaries; though he joined with them in insisting on personal moral responsibility, he also set about to establish the faithful observance of a superior and purified ritual.
2014 97:10.7 Еврейската религия се запази и благодарение на своите институции. За религията е трудно да оцелее като частна практика на изолирани индивиди. Извечната грешка на религиозните вождове се заключава в това, че виждайки злото в институционална религия, те се стремят да унищожат самия метод на групови действия. Те биха могли да се сдобият с повече, реформирайки ритуалите, а не унищожавайки ги. В това отношение Йезекиил беше по-мъдър от своите съвременници; макар че той се присъедини към тях в изискванията за лична морална отговорност, неговата цел беше също така създаването и безупречното изпълнение на по-съвършен и чист ритуал[148][149].
1955 97:10.8 And thus the successive teachers of Israel accomplished the greatest feat in the evolution of religion ever to be effected on Urantia: the gradual but continuous transformation of the barbaric concept of the savage demon Yahweh, the jealous and cruel spirit god of the fulminating Sinai volcano, to the later exalted and supernal concept of the supreme Yahweh, creator of all things and the loving and merciful Father of all mankind. And this Hebraic concept of God was the highest human visualization of the Universal Father up to that time when it was further enlarged and so exquisitely amplified by the personal teachings and life example of his Son, Michael of Nebadon.
2014 97:10.8 Така, сменящи се един друг, учителите на Израил извършиха най-големия подвиг за цялата история на еволюцията на религията на Урантия: постепенната, но непрекъсната трансформация на варварската представа за свирепия демон Яхве — ревнивия и жесток бог-дух на сипещия огън и жупел синайски вулкан, в последващата величествена и божествена концепция за върховния Яхве, създателя на всичко съществуващо, любвеобилния и милосърден Баща на цялото човечество. И тази древноеврейска концепция за Бога оставаше висшата човешка представа за Всеобщия Баща, чак докато тя получи ново и толкова съвършено развитие в личните учения и жизнен пример на неговия Син — Михаил Небадонски.
1955 97:10.9 [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]
2014 97:10.9 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 96. Яхве — Бог на евреите |
Индекс
Единична версия |
Документ 98. Ученията на Мелхиседек на запад |