Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 179. Тайната вечеря |
Индекс
Единична версия |
Документ 181. Последни наставления и предупреждения |
THE FAREWELL DISCOURSE
ПРОЩАЛНАТА РЕЧ
1955 180:0.1 AFTER singing the Psalm at the conclusion of the Last Supper, the apostles thought that Jesus intended to return immediately to the camp, but he indicated that they should sit down. Said the Master:
2014 180:0.1 ИЗПЯВАЙКИ псалома при завършването на Тайната вечеря, апостолите решиха, че Иисус се кани веднага да се върне в лагера, но Учителят със знак ги накара да седнат и каза:
1955 180:0.2 “You well remember when I sent you forth without purse or wallet and even advised that you take with you no extra clothes. And you will all recall that you lacked nothing. But now have you come upon troublous times. No longer can you depend upon the good will of the multitudes. Henceforth, he who has a purse, let him take it with him. When you go out into the world to proclaim this gospel, make such provision for your support as seems best. I have come to bring peace, but it will not appear for a time.
2014 180:0.2 “Вие добре помните как ви изпратих на път без пари или кесия и даже ви съветвах да не вземате със себе си допълнителни дрехи. И всички вие помните, че нямахте нужда от нищо. Но сега ви чакат смутни времена. Не можете повече да разчитате на добрата воля на хората. От днес нека този, който има кесия, да я взема със себе си. Тръгвайки по света да възвестявате това Евангелие, вземайте такива мерки за самоосигуряване, каквито смятате за нужни[1]. Аз дойдох да дам мир, но той няма да настъпи веднага[2].
1955 180:0.3 “The time has now come for the Son of Man to be glorified, and the Father shall be glorified in me. My friends, I am to be with you only a little longer. Soon you will seek for me, but you will not find me, for I am going to a place to which you cannot, at this time, come. But when you have finished your work on earth as I have now finished mine, you shall then come to me even as I now prepare to go to my Father. In just a short time I am going to leave you, you will see me no more on earth, but you shall all see me in the age to come when you ascend to the kingdom which my Father has given to me.”
2014 180:0.3 Дойде време да се прослави Синът Човешки и Отецът ще бъде прославен в мен[3]. Приятели мои, малко ми остана да бъда с вас. Скоро ще ме търсите, но няма да ме намерите, защото ще отида на място, където вие все още не можете да дойдете[4][5]. Но когато завършите своя труд на Земята, както завърших своя труд аз, вие ще дойдете при мен така, както аз днес се готвя да се отправя към моя Отец[6]. Ще мине съвсем малко време и ще ви напусна; вие няма да ме видите повече на Земята, но всички ще ме видите в бъдещия век, възнасяйки се в Царството, дадено ми от моя Отец.”
1. THE NEW COMMANDMENT
1. НОВАТА ЗАПОВЕД
1955 180:1.1 After a few moments of informal conversation, Jesus stood up and said: “When I enacted for you a parable indicating how you should be willing to serve one another, I said that I desired to give you a new commandment; and I would do this now as I am about to leave you. You well know the commandment which directs that you love one another; that you love your neighbor even as yourself. But I am not wholly satisfied with even that sincere devotion on the part of my children. I would have you perform still greater acts of love in the kingdom of the believing brotherhood. And so I give you this new commandment: That you love one another even as I have loved you. And by this will all men know that you are my disciples if you thus love one another.
2014 180:1.1 След кратко непринудено общуване Иисус стана и каза: “Когато казах пред вас притча, изразяваща готовността да служите един на друг, която трябва да имате, аз казах, че искам да ви дам нова заповед. И бих желал да направя това сега преди да ви напусна. Вие добре помните заповедта, която повелява да се обичате един друг, да обичате своите ближни като самите себе си. Но аз не съм напълно удовлетворен даже от такава искрена преданост от страна на моите деца. Бих искал вашите постъпки да бъдат изпълнени с още повече любов в Царството на вярващото братство. И затова ви давам нова заповед: обичайте се така, както ви обичах аз[7]. И по това всички хора ще познават, че сте мои ученици, ако се обичате един другиго с такава любов.
1955 180:1.2 “When I give you this new commandment, I do not place any new burden upon your souls; rather do I bring you new joy and make it possible for you to experience new pleasure in knowing the delights of the bestowal of your heart’s affection upon your fellow men. I am about to experience the supreme joy, even though enduring outward sorrow, in the bestowal of my affection upon you and your fellow mortals.
2014 180:1.2 Давайки тази нова заповед, аз не стоварвам ново бреме на душите ви; обратно — давам ви нова радост и възможност да познаете ново щастие — да изпитате наслаждение от посвещаването на другите хора на любовта в своите сърца[8]. Независимо от външните мъки аз скоро ще изпитам висша радост, посвещавайки своята любов на вас и вашите смъртни събратя[9].
1955 180:1.3 “When I invite you to love one another, even as I have loved you, I hold up before you the supreme measure of true affection, for greater love can no man have than this: that he will lay down his life for his friends. And you are my friends; you will continue to be my friends if you are but willing to do what I have taught you. You have called me Master, but I do not call you servants. If you will only love one another as I am loving you, you shall be my friends, and I will ever speak to you of that which the Father reveals to me.
2014 180:1.3 Призовавайки ви да се обичате един друг, както аз ви обичах, аз ви показвам висшата мяра на истинската любов, защото няма по-голяма любов от тази, при която човекът е готов да даде за приятелите си своя живот[10][11]. А вие сте мои приятели и ще останете такива, ако само пожелаете да изпълните това, на което ви учих. Вие ме наричахте „Господар” [Master — англ.: учител, господар; б.пр.], но аз не ви наричам „слуги”. Ако само се обичате един другиго, както ви обичам аз, вие ще бъдете мои приятели и аз вечно ще ви говоря за това, което ми разкрива Отецът.
1955 180:1.4 “You have not merely chosen me, but I have also chosen you, and I have ordained you to go forth into the world to yield the fruit of loving service to your fellows even as I have lived among you and revealed the Father to you. The Father and I will both work with you, and you shall experience the divine fullness of joy if you will only obey my command to love one another, even as I have loved you.”
2014 180:1.4 Не само вие избрахте мен, но и аз избрах вас, защото ви повелих да носите в света плодовете на изпълненото с любов служене на своите събратя така, както аз живях сред вас и ви разкривах Отеца[12]. И Отецът и аз ще се трудим с вас и вие ще изпитате божествената пълнота на радостта, ако само се подчините на моята повеля да се обичате един другиго, както ви обичах аз.”
1955 180:1.5 If you would share the Master’s joy, you must share his love. And to share his love means that you have shared his service. Such an experience of love does not deliver you from the difficulties of this world; it does not create a new world, but it most certainly does make the old world new.
2014 180:1.5 Ако искате да споделите радостта на Учителя, вие трябва да споделите неговата любов[13]. А да бъдете причастни към неговата любов, означава, че вие сте били причастни към неговото служение. Такъв опит на любовта не ви освобождава от трудностите на този свят; той не създава нов свят, а напълно определено прави стария свят нов.
1955 180:1.6 Keep in mind: It is loyalty, not sacrifice, that Jesus demands. The consciousness of sacrifice implies the absence of that wholehearted affection which would have made such a loving service a supreme joy. The idea of duty signifies that you are servant-minded and hence are missing the mighty thrill of doing your service as a friend and for a friend. The impulse of friendship transcends all convictions of duty, and the service of a friend for a friend can never be called a sacrifice. The Master has taught the apostles that they are the sons of God. He has called them brethren, and now, before he leaves, he calls them his friends.
2014 180:1.6 Запомнете: Иисус изисква преданост, а не жертви. Съзнанието на жертвата подразбира отсъствието на това беззаветно чувство, което би могло да превърне подобно любвеобилно служене във висша радост. Идеята за дълга говори за наклонности на слуги; такива хора са лишени от възхитителното наслаждение, което възниква при оказването на дружеска услуга. Импулсът на дружбата превъзхожда всички убеждения, присъщи на дълга, а услугата, оказана един на друг, никога не може да се нарече жертва. Иисус учеше апостолите, че те са синове Божии[14]. Той ги наричаше „братя”, а сега, преди да ги напусне, той ги нарича „приятели”.
2. THE VINE AND THE BRANCHES
2. ЛОЗАТА И НЕЙНИТЕ КЛОНКИ
1955 180:2.1 Then Jesus stood up again and continued teaching his apostles: “I am the true vine, and my Father is the husbandman. I am the vine, and you are the branches. And the Father requires of me only that you shall bear much fruit. The vine is pruned only to increase the fruitfulness of its branches. Every branch coming out of me which bears no fruit, the Father will take away. Every branch which bears fruit, the Father will cleanse that it may bear more fruit. Already are you clean through the word I have spoken, but you must continue to be clean. You must abide in me, and I in you; the branch will die if it is separated from the vine. As the branch cannot bear fruit except it abides in the vine, so neither can you yield the fruits of loving service except you abide in me. Remember: I am the real vine, and you are the living branches. He who lives in me, and I in him, will bear much fruit of the spirit and experience the supreme joy of yielding this spiritual harvest. If you will maintain this living spiritual connection with me, you will bear abundant fruit. If you abide in me and my words live in you, you will be able to commune freely with me, and then can my living spirit so infuse you that you may ask whatsoever my spirit wills and do all this with the assurance that the Father will grant us our petition. Herein is the Father glorified: that the vine has many living branches, and that every branch bears much fruit. And when the world sees these fruit-bearing branches—my friends who love one another, even as I have loved them—all men will know that you are truly my disciples.
2014 180:2.1 След това Иисус стана и продължи да учи своите апостоли: “Аз съм истинската, даваща вино лоза, а моят Отец е стопанинът. Аз съм даващата вино лоза, а вие сте клонките ú. И Отецът изисква от мен само едно: вие да дадете много плодове[15]. Лозата се подрязва, само за да могат нейните клонки да носят още повече плодове. Всяка моя клонка, неносеща плодове, Отецът ще отсече. Всяка носеща плодове клонка Отецът ще очисти, за да може тя да донесе още повече плодове. Вие вече се очистихте чрез моето слово, но трябва и занапред да останете чисти. Трябва да пребъдете в мен, а аз ще пребъда във вас; клонката изсъхва, когато бъде отделена от лозата. Както може клонката да не носи плодове, ако не пребивава в лозата, така и вие не можете да донесете плодовете на любвеобилното служене, без да пребивавате в мен. Помнете: аз съм истинската лоза, а вие — живите клонки[16]. Този, който живее в мен и в когото живея аз, ще донесе обилни плодове на духа и ще изпита висша радост, носейки тези духовни плодове. Ако вие запазите тази жива духовна връзка с мен, ще донесете обилни плодове. Ако вие пребъдете в мен и моите думи пребъдат във вас, ще можете свободно да общувате с мен и тогава моят жив дух ще може да се влее във вас дотолкова, че вие ще бъдете в правото си да искате всичко, което пожелае моят жив дух, и да правите всичко това с увереността, че Отецът ще удовлетвори нашата молба[17]. Отецът придобива слава, когато лозата има много живи клонки и всяка от тях донася много плодове. И когато светът види тези носещи плодове клонки — моите приятели, които се обичат един другиго така, както ги обичах аз, — всички хора ще знаят, че вие наистина сте мои ученици[18].
1955 180:2.2 “As the Father has loved me, so have I loved you. Live in my love even as I live in the Father’s love. If you do as I have taught you, you shall abide in my love even as I have kept the Father’s word and evermore abide in his love.”
1955 180:2.3 The Jews had long taught that the Messiah would be “a stem arising out of the vine” of David’s ancestors, and in commemoration of this olden teaching a large emblem of the grape and its attached vine decorated the entrance to Herod’s temple. The apostles all recalled these things while the Master talked to them this night in the upper chamber.
2014 180:2.3 Евреите отдавна учеха, че Месията ще бъде “клонка от даваща вино лоза” на предците на Давид; в памет за това древно учение голям герб — грозде на даваща вино лоза — украсяваше входа на двореца на Ирод[20]. Всички апостоли си спомниха за това, когато тази вечер Учителят беседваше с тях в горната стая.
1955 180:2.4 But great sorrow later attended the misinterpretation of the Master’s inferences regarding prayer. There would have been little difficulty about these teachings if his exact words had been remembered and subsequently truthfully recorded. But as the record was made, believers eventually regarded prayer in Jesus’ name as a sort of supreme magic, thinking that they would receive from the Father anything they asked for. For centuries honest souls have continued to wreck their faith against this stumbling block. How long will it take the world of believers to understand that prayer is not a process of getting your way but rather a program of taking God’s way, an experience of learning how to recognize and execute the Father’s will? It is entirely true that, when your will has been truly aligned with his, you can ask anything conceived by that will-union, and it will be granted. And such a will-union is effected by and through Jesus even as the life of the vine flows into and through the living branches.
2014 180:2.4 Но последвалите тълкувания на това, което подразбираше Учителят, говорейки за молитвата, доведоха до крайно прискърбни последствия. Ученията на Иисус не биха предизвиквали особени затруднения, ако неговите слушатели в точност бяха запомнили — а по-късно точно записали — неговите думи. Но писменото свидетелство беше съставено по такъв начин, че вярващите започнаха да разглеждат молитвата, възнасяна в името на Иисус, като вид висше вълшебство и да смятат, че могат да получат от Отеца всичко, което пожелаят. Векове наред вярата на искрените души продължи да се разбива в този препъни- камък. Кога вярващите по цял свят ще разберат, че молитвата не е начин за постигане на своите цели, а представлява план за избрания Божий път, опит за постигане и изпълнение на волята на Отеца? Абсолютно вярно е, че когато вашата воля изцяло съвпада с Неговата воля, вие можете да искате всичко, което е замислено от такъв съюз на волеви начала, и то ще ви бъде дадено. И такъв съюз на волевите начала се осъществява от Иисус и чрез него така, както даващата вино лоза се влива в живите клонки и струи чрез тях[21].
1955 180:2.5 When there exists this living connection between divinity and humanity, if humanity should thoughtlessly and ignorantly pray for selfish ease and vainglorious accomplishments, there could be only one divine answer: more and increased bearing of the fruits of the spirit on the stems of the living branches. When the branch of the vine is alive, there can be only one answer to all its petitions: increased grape bearing. In fact, the branch exists only for, and can do nothing except, fruit bearing, yielding grapes. So does the true believer exist only for the purpose of bearing the fruits of the spirit: to love man as he himself has been loved by God—that we should love one another, even as Jesus has loved us.
2014 180:2.5 Ако божественото и човешко начала са свързани едно с друго с жива връзка и ако човешкото начало се обръща с неразумни и невежи молитви, молейки за егоистични удобства и тщеславни достижения, възможен е само един божествен отговор: по-обилно плодоносене на духа на стеблата на живите клонки. Ако клонката на лозата е жива, възможен е само един отговор на всичките прошения: по-обилно плодоносене. Фактически клонката съществува само за една цел и е способна да прави само едно: да носи плодове, да дава грозде[22]. Така и истински вярващият съществува, само за да носи плодовете на духа: да обича хората така, както го обича Бог, а това значи, че ние трябва да се обичаме един другиго така, както ни обичаше Иисус[23][24].
1955 180:2.6 And when the Father’s hand of discipline is laid upon the vine, it is done in love, in order that the branches may bear much fruit. And a wise husbandman cuts away only the dead and fruitless branches.
2014 180:2.6 И когато Отецът възлага на лозата Своята дисциплинираща ръка, това се прави с любов — за да може клонките да носят плод обилно. И мъдрият лозар отсича само мъртвите и безплодни клонки.
1955 180:2.7 Jesus had great difficulty in leading even his apostles to recognize that prayer is a function of spirit-born believers in the spirit-dominated kingdom.
2014 180:2.7 На Иисус беше изключително трудно да доведе дори своите апостоли до разбирането на това, че молитвата е функция на родените в духа вярващи в Царството, където господства Духът.
3. ENMITY OF THE WORLD
3. ВРАЖДЕБНОСТТА НА СВЕТА
1955 180:3.1 The eleven had scarcely ceased their discussions of the discourse on the vine and the branches when the Master, indicating that he was desirous of speaking to them further and knowing that his time was short, said: “When I have left you, be not discouraged by the enmity of the world. Be not downcast even when fainthearted believers turn against you and join hands with the enemies of the kingdom. If the world shall hate you, you should recall that it hated me even before it hated you. If you were of this world, then would the world love its own, but because you are not, the world refuses to love you. You are in this world, but your lives are not to be worldlike. I have chosen you out of the world to represent the spirit of another world even to this world from which you have been chosen. But always remember the words I have spoken to you: The servant is not greater than his master. If they dare to persecute me, they will also persecute you. If my words offend the unbelievers, so also will your words offend the ungodly. And all of this will they do to you because they believe not in me nor in Him who sent me; so will you suffer many things for the sake of my gospel. But when you endure these tribulations, you should recall that I also suffered before you for the sake of this gospel of the heavenly kingdom.
2014 180:3.1 Единадесетте апостоли още не бяха успели да обсъдят беседата за даващата вино лоза и клонките, когато Учителят — показвайки, че желае да продължи своето обръщение, и разбирайки, че му остава малко време — каза: “Когато ви напусна, нека враждебността на света да не ви обезкуражава. Не унивайте и тогава, когато малодушните вярващи се отвърнат от вас и се присъединят към враговете на Царството. Ако светът ви ненавижда, спомнете си, че той ме ненавиждаше още преди да възненавиди вас[25]. Ако бяхте от този свят, светът щеше да ви обича като свои, но доколкото вие не сте от този свят, светът отказва да ви обича. Вие живеете в този свят, но вашият живот не трябва да бъде живот от този свят. Аз ви избрах от света, за да представлявате духа на друг свят даже на света, от който бяхте избрани. Но винаги помнете думите, които вече ви казах: слугата не е повече от своя Господар. Ако те се осмеляват да преследват мен, ще преследват и вас. Ако моите думи оскърбяват невярващите, то и вашите думи ще оскърбяват нечестивците. И всичко това те ще правят с вас поради това, че те не вярват нито в мен, нито в Този, Който ме изпрати; затова вие много ще пострадате заради моето Евангелие. Но когато търпите тези злополучия, спомнете си, че аз също пострадах преди вас в името на това Евангелие за Небесното царство.
1955 180:3.2 “Many of those who will assail you are ignorant of the light of heaven, but this is not true of some who now persecute us. If we had not taught them the truth, they might do many strange things without falling under condemnation, but now, since they have known the light and presumed to reject it, they have no excuse for their attitude. He who hates me hates my Father. It cannot be otherwise; the light which would save you if accepted can only condemn you if it is knowingly rejected. And what have I done to these men that they should hate me with such a terrible hatred? Nothing, save to offer them fellowship on earth and salvation in heaven. But have you not read in the Scripture the saying: ‘And they hated me without a cause’?
2014 180:3.2 Много от тези, които ви нападат, не познават небесната светлина, но това не може да се каже за тези, които ни преследват сега. Ако ние не ги учехме на истината, те можеха да свършат много странни неща и да не бъдат осъдени, но сега — когато познаха светлината и си позволиха да я отхвърлят — за тяхното отношение няма оправдание[26]. Ненавиждащият мен ненавижда и моя Отец. Иначе не може и да бъде; светлината, спасяваща приемащия я, може само да осъди този, който съзнателно я отхвърля. А какво направих аз за тези хора, за да пробудя толкова яростна ненавист? Нищо — аз само им предложих приятелство на земята и спасение на небето. Но нима не сте чели в Писанията: “И те ме възненавидяха без причина”?[27]
1955 180:3.3 “But I will not leave you alone in the world. Very soon, after I have gone, I will send you a spirit helper. You shall have with you one who will take my place among you, one who will continue to teach you the way of truth, who will even comfort you.
1955 180:3.4 “Let not your hearts be troubled. You believe in God; continue to believe also in me. Even though I must leave you, I will not be far from you. I have already told you that in my Father’s universe there are many tarrying-places. If this were not true, I would not have repeatedly told you about them. I am going to return to these worlds of light, stations in the Father’s heaven to which you shall sometime ascend. From these places I came into this world, and the hour is now at hand when I must return to my Father’s work in the spheres on high.
2014 180:3.4 Нека не се смущават вашите сърца. Вие ще се върнете в Бога; продължавайте да вярвате и в мен. Макар че аз трябва да ви напусна, няма да бъда далеч от вас. Вече ви казах, че във вселената на моя Отец има много обители. Ако това не беше така, аз нямаше толкова пъти да ви говоря за тях. Каня се да се върна в тези светове на светлината — небесните обители на Отеца, където някога ще се възнесете и вие[29]. От тези места аз дойдох в този свят и близък е часът, когато трябва да се върна в небесните сфери, за да продължа труда на Отеца.
1955 180:3.5 “If I thus go before you into the Father’s heavenly kingdom, so will I surely send for you that you may be with me in the places that were prepared for the mortal sons of God before this world was. Even though I must leave you, I will be present with you in spirit, and eventually you shall be with me in person when you have ascended to me in my universe even as I am about to ascend to my Father in his greater universe. And what I have told you is true and everlasting, even though you may not fully comprehend it. I go to the Father, and though you cannot now follow me, you shall certainly follow me in the ages to come.”
2014 180:3.5 По такъв начин, щом отида преди вас в Небесното царство на Отеца, аз непременно ще изпратя за вас, за да можете да бъдете с мен на тези места, които бяха приготвени за смъртните Божии синове преди да се появи този свят[30]. Макар че трябва да ви напусна, аз ще присъствам с вас в духа и някога вие самите ще се окажете в моето общество, когато се възнесете при мен в моята вселена, както аз се готвя да се възнеса при моя Отец в Неговата голяма вселена. И това, което ви казах, е вярно и вечно, макар да не разбирате всичко казано. Аз отивам при Отеца и макар че не можете да ме последвате сега, вие със сигурност ще направите това в бъдещите векове.”
1955 180:3.7 When Jesus heard Thomas, he answered: “Thomas, I am the way, the truth, and the life. No man goes to the Father except through me. All who find the Father, first find me. If you know me, you know the way to the Father. And you do know me, for you have lived with me and you now see me.”
2014 180:3.7 Изслушвайки Тома, Иисус каза: “Тома, аз съм пътят, истината и животът[32]. Само чрез мен човекът е способен да дойде при Отеца. Всеки, който намира Отеца, отначало намира мен. Ако познаваме мен, знаете и пътя към Отеца. А вие действително ме познавате, защото живяхте с мен и ме виждате сега.”
1955 180:3.9 And when Philip had spoken, Jesus said: “Philip, have I been so long with you and yet you do not even now know me? Again do I declare: He who has seen me has seen the Father. How can you then say, Show us the Father? Do you not believe that I am in the Father and the Father in me? Have I not taught you that the words which I speak are not my words but the words of the Father? I speak for the Father and not of myself. I am in this world to do the Father’s will, and that I have done. My Father abides in me and works through me. Believe me when I say that the Father is in me, and that I am in the Father, or else believe me for the sake of the very life I have lived—for the work’s sake.”
2014 180:3.9 И когато Филип каза това, Иисус отговори: “Филип, толкова дълго бях сред вас, а ти досега не ме познаваш? Отново заявявам: виделият мен е видял Отеца[34]. Как след това можеш да казваш: “Покажи ни Отеца”? Нима не вярваш, че пребивавам в Отеца и Отецът пребивава в мен? Нима не ви учих, че думите, които ви казвам, не са мои, а на Отеца? Аз говоря от името на Отеца, а не от себе си[35]. Намирам се в този свят, за да изпълня волята на Отеца, и аз направих това[36]. Моят Отец пребивава в мен и действа чрез мен. Вярвайте ми, когато казвам, че пребивавам в Отеца, или просто ми вярвайте заради самия живот, преживян от мен, заради моя труд.”
1955 180:3.10 As the Master went aside to refresh himself with water, the eleven engaged in a spirited discussion of these teachings, and Peter was beginning to deliver himself of an extended speech when Jesus returned and beckoned them to be seated.
2014 180:3.10 Когато Учителят се отстрани, за да пие вода, единадесетте се заловиха горещо да обсъждат тези учения, а Петър вече пристъпваше към продължително обръщение, когато Иисус се върна и ги помоли да заемат своите места.
4. THE PROMISED HELPER
4. ОБЕЩАНИЯТ ПОМОЩНИК
1955 180:4.1 Jesus continued to teach, saying: “When I have gone to the Father, and after he has fully accepted the work I have done for you on earth, and after I have received the final sovereignty of my own domain, I shall say to my Father: Having left my children alone on earth, it is in accordance with my promise to send them another teacher. And when the Father shall approve, I will pour out the Spirit of Truth upon all flesh. Already is my Father’s spirit in your hearts, and when this day shall come, you will also have me with you even as you now have the Father. This new gift is the spirit of living truth. The unbelievers will not at first listen to the teachings of this spirit, but the sons of light will all receive him gladly and with a whole heart. And you shall know this spirit when he comes even as you have known me, and you will receive this gift in your hearts, and he will abide with you. You thus perceive that I am not going to leave you without help and guidance. I will not leave you desolate. Today I can be with you only in person. In the times to come I will be with you and all other men who desire my presence, wherever you may be, and with each of you at the same time. Do you not discern that it is better for me to go away; that I leave you in the flesh so that I may the better and the more fully be with you in the spirit?
2014 180:4.1 Продължавайки обучението, Иисус каза: “След като пристигна при Отеца, след като Той напълно одобри направеното от мен за вас на Земята и след като придобия окончателно пълновластие в моите владения, аз ще кажа на своя Отец: „Оставяйки своите деца сами на Земята, трябва да изпълня своето обещание и да им изпратя друг учител.” И когато Отецът одобри това, аз ще излея Духа на Истината над цялата плът. Във вашите сърца вече пребивава Духът на Отеца и когато настане този ден, вие ще ме имате със себе си така, както днес във вас е Отецът. Този нов дар е живият Дух на Истината. Отначало невярващите няма да започнат да се вслушват в ученията на този Дух, но синовете на светлината ще го приемат с радост и с цялото си сърце. И когато този Дух дойде при вас, вие ще го познаете, както познахте мен, и ще го приемете в своите сърца, и той ще остане с вас. И така вие виждате, че аз не се каня да ви оставя без помощ и водителство. Няма да ви изоставя в самота[37]. Днес мога да бъда с вас само лично. В бъдещите векове ще бъда с вас и с всички други хора, желаещи моето присъствие, където и да са те, и с всеки от вас едновременно. Нима не виждате, че е по-добре да си отида, че ви оставям в плътта, за да мога още по-добре и по-пълно да бъда с вас в духа?[38]
1955 180:4.2 “In just a few hours the world will see me no more; but you will continue to know me in your hearts even until I send you this new teacher, the Spirit of Truth. As I have lived with you in person, then shall I live in you; I shall be one with your personal experience in the spirit kingdom. And when this has come to pass, you shall surely know that I am in the Father, and that, while your life is hid with the Father in me, I am also in you. I have loved the Father and have kept his word; you have loved me, and you will keep my word. As my Father has given me of his spirit, so will I give you of my spirit. And this Spirit of Truth which I will bestow upon you shall guide and comfort you and shall eventually lead you into all truth.
2014 180:4.2 Още няколко часа и светът повече няма да ме види; но вие както преди ще ме знаете в своите сърца, докато не изпратя при вас новия учител — Духа на Истината. Така, както живях с вас, аз ще живея във вас; ще бъда едно с вашия личен опит в Царството на Духа. И когато стане това, вие ще знаете със сигурност, че пребивавам в Отеца и че докато вашият живот е скрит заедно с Отеца в мен, аз пребивавам също във вас[39]. Аз обичам Отеца и удържах на дадената дума; вие ме обичате и ще удържите на дадената ми дума. Така, както моят Отец ми даде от Своя Дух, така и за ще ви дам от своя Дух. И този Дух на Истината, който аз ще ви посветя, ще ви води и утешава и в резултат ще ви доведе до всяка истина[40].
1955 180:4.3 “I am telling you these things while I am still with you that you may be the better prepared to endure those trials which are even now right upon us. And when this new day comes, you will be indwelt by the Son as well as by the Father. And these gifts of heaven will ever work the one with the other even as the Father and I have wrought on earth and before your very eyes as one person, the Son of Man. And this spirit friend will bring to your remembrance everything I have taught you.”
2014 180:4.3 Казвам ви тези неща, докато съм още с вас, за да ви помогна по-добре да понесете изпитанията, на прага на които стоим. И когато настане този нов ден, във вас ще пребивават както Синът, така и Отецът. Тези дарове от небето извечно ще си сътрудничат един с друг така, както Отецът и аз се трудихме на Земята направо пред вашите очи като едно лице — Сина Човешки. И този духовен приятел ще ви напомни за всичко, на което ви учех аз[41].”
1955 180:4.4 As the Master paused for a moment, Judas Alpheus made bold to ask one of the few questions which either he or his brother ever addressed to Jesus in public. Said Judas: “Master, you have always lived among us as a friend; how shall we know you when you no longer manifest yourself to us save by this spirit? If the world sees you not, how shall we be certain about you? How will you show yourself to us?”
2014 180:4.4 За миг Учителят замлъкна и когато Юда Алфеев се реши да зададе един от редките въпроси, с които той или неговият брат някога са се обръщали към Иисус пред хора, Юда попита: “Учителю, ти винаги си живял сред нас като приятел; как ще те познаем, когато ти ще ни се явяваш само чрез този Дух? Ако светът не те вижда, как ще можем да бъдем уверени в теб? Как ще ни се явиш?”[42]
1955 180:4.5 Jesus looked down upon them all, smiled, and said: “My little children, I am going away, going back to my Father. In a little while you will not see me as you do here, as flesh and blood. In a very short time I am going to send you my spirit, just like me except for this material body. This new teacher is the Spirit of Truth who will live with each one of you, in your hearts, and so will all the children of light be made one and be drawn toward one another. And in this very manner will my Father and I be able to live in the souls of each one of you and also in the hearts of all other men who love us and make that love real in their experiences by loving one another, even as I am now loving you.”
2014 180:4.5 Иисус огледа всички, усмихна се и каза: “Малки мои деца, аз заминавам, връщам се при моя Отец. Скоро вие вече няма да ме видите такъв, какъвто съм сега, от плът и кръв[43]. Ще измине съвсем малко време и аз ще ви изпратя своя Дух, който във всичко ще прилича на мен, с изключение на това материално тяло[44]. Този нов учител е Духът на Истината, който ще живее в сърцето на всеки от вас и всички деца на светлината ще станат единни и ще бъдат привлечени един към друг[45][46]. Именно така Отецът и аз ще можем да живеем в духа на всеки от вас, както и в сърцата на всички други хора, които ни обичат и които въплъщават тази любов, когато се обичат един другиго — както сега аз обичам вас[47][48].”
1955 180:4.6 Judas Alpheus did not fully understand what the Master said, but he grasped the promise of the new teacher, and from the expression on Andrew’s face, he perceived that his question had been satisfactorily answered.
2014 180:4.6 Юда Алфеев не разбра изцяло казаното от Иисус, но схвана обещанието му да изпрати нов учител и по изражението на лицето на Андрей почувства, че е получил задоволителен отговор на своя въпрос.
5. THE SPIRIT OF TRUTH
5. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
1955 180:5.1 The new helper which Jesus promised to send into the hearts of believers, to pour out upon all flesh, is the Spirit of Truth. This divine endowment is not the letter or law of truth, neither is it to function as the form or expression of truth. The new teacher is the conviction of truth, the consciousness and assurance of true meanings on real spirit levels. And this new teacher is the spirit of living and growing truth, expanding, unfolding, and adaptative truth.
2014 180:5.1 Новият помощник, когото Учителят обеща да изпрати в сърцата на всички вярващи, да излее над цялата плът, е Духът на Истината. Този божествен дар не е буква или закон на истината, както не е призован да функционира и като форма или изражение на истината. Новият учител е убедеността в истината, осъзнаването и увереността в истинските значения на реалните духовни нива. И този нов учител е духът на живата и растяща истина, разширяващ се, разкриващ се и адаптиращ се към истината.
1955 180:5.2 Divine truth is a spirit-discerned and living reality. Truth exists only on high spiritual levels of the realization of divinity and the consciousness of communion with God. You can know the truth, and you can live the truth; you can experience the growth of truth in the soul and enjoy the liberty of its enlightenment in the mind, but you cannot imprison truth in formulas, codes, creeds, or intellectual patterns of human conduct. When you undertake the human formulation of divine truth, it speedily dies. The post-mortem salvage of imprisoned truth, even at best, can eventuate only in the realization of a peculiar form of intellectualized glorified wisdom. Static truth is dead truth, and only dead truth can be held as a theory. Living truth is dynamic and can enjoy only an experiential existence in the human mind.
2014 180:5.2 Божествената истина е жива, постигана от духа реалност. Истината съществува само на високите духовни нива на осъзнаване на божествеността и на осъзнатото общуване с Бога. Можеш да познаваш истината и можеш да преживяваш истината; можеш да чувстваш нарастването на истината в душата и можеш да се наслаждаваш на освобождаващото постижение на истината в разума, но истината е невъзможно да я затвориш във формули, кодекси, символи на вярата или интелектуални типове човешко поведение. Когато предлагате човешка формулировка за божествената истина, тя бързо загива. Посмъртното спасение на скованата истина може в най-добрия случай да се излее само в особена форма на интелектуализирана, възвеличена мъдрост. Статичната истина е истина мъртва и само мъртвата истина може да се смята за теория. Живата истина е динамична и може да съществува в човешкия разум само като емпирична същност.
1955 180:5.3 Intelligence grows out of a material existence which is illuminated by the presence of the cosmic mind. Wisdom comprises the consciousness of knowledge elevated to new levels of meaning and activated by the presence of the universe endowment of the adjutant of wisdom. Truth is a spiritual reality value experienced only by spirit-endowed beings who function upon supermaterial levels of universe consciousness, and who, after the realization of truth, permit its spirit of activation to live and reign within their souls.
2014 180:5.3 Разумността израства от материалното битие, озарено от присъствието на космическия разум. Мъдростта включва в себе си осмислени знания, издигнати на нови нива на значение и движени от присъствието на вселенския дар — спомагателния дух на мъдростта. Истината е ценност, присъща на духовната реалност и изпитвана само от дарени с духа същества, които функционират на свръхматериални нива на вселенското съзнание и които, постигайки истината, позволяват на нейния активиращ дух да живее и властва в техните души.
1955 180:5.4 The true child of universe insight looks for the living Spirit of Truth in every wise saying. The God-knowing individual is constantly elevating wisdom to the living-truth levels of divine attainment; the spiritually unprogressive soul is all the while dragging the living truth down to the dead levels of wisdom and to the domain of mere exalted knowledge.
2014 180:5.4 Истинското дете на вселенското постижение търси във всяко мъдро изказване Духа на Истината. Позналият Бога индивид неизменно издига мъдростта до нивата на божествените дела — нива на живата истина; духовно неразвиващата се душа постоянно тегли живата истина надолу към мъртвите нива на мъдростта и в областта на цялото възвишено знание.
1955 180:5.5 The golden rule, when divested of the superhuman insight of the Spirit of Truth, becomes nothing more than a rule of high ethical conduct. The golden rule, when literally interpreted, may become the instrument of great offense to one’s fellows. Without a spiritual discernment of the golden rule of wisdom you might reason that, since you are desirous that all men speak the full and frank truth of their minds to you, you should therefore fully and frankly speak the full thought of your mind to your fellow beings. Such an unspiritual interpretation of the golden rule might result in untold unhappiness and no end of sorrow.
2014 180:5.5 Когато златното правило се лишава от свръхчовешкото разбиране, което се привнася от Духа на Истината, то става само правило на етическо поведение. Когато златното правило се тълкува буквално, то може да стане средство за най-голямо оскърбление на ближния. Без духовно постигане на златното правило на мъдростта може да се стигне до заключението, че доколкото вие желаете всички хора да бъдат с вас докрай откровени, вие също следва да бъдете докрай откровени с тях. Такова недуховно тълкуване на златното правило може да доведе до неизразимо нещастие и безкрайни страдания.
1955 180:5.6 Some persons discern and interpret the golden rule as a purely intellectual affirmation of human fraternity. Others experience this expression of human relationship as an emotional gratification of the tender feelings of the human personality. Another mortal recognizes this same golden rule as the yardstick for measuring all social relations, the standard of social conduct. Still others look upon it as being the positive injunction of a great moral teacher who embodied in this statement the highest concept of moral obligation as regards all fraternal relationships. In the lives of such moral beings the golden rule becomes the wise center and circumference of all their philosophy.
2014 180:5.6 Някои хора разбират и интерпретират златното правило като чисто интелектуално утвърждаване на човешкото братство. Други възприемат такова изражение на човешките отношения като емоционално удовлетворяване на добрите чувства на човешката личност. Трети виждат в това златно правило мерило за оценката на всички социални отношения, нормата за социално поведение. Четвърти го разглеждат като позитивно предписание на велик нравствен учител, заключил в своя призив висшата представа за нравствено задължение по отношение на всички братски отношения. В живота на такива нравствени същества златното правило става център на мъдростта и съдържание на цялата тяхна философия.
1955 180:5.7 In the kingdom of the believing brotherhood of God-knowing truth lovers, this golden rule takes on living qualities of spiritual realization on those higher levels of interpretation which cause the mortal sons of God to view this injunction of the Master as requiring them so to relate themselves to their fellows that they will receive the highest possible good as a result of the believer’s contact with them. This is the essence of true religion: that you love your neighbor as yourself.
2014 180:5.7 В Царството на вярващото братство на познали Бога привърженици на истината това златно правило придобива живите качества, присъщи на духовното постигане на по-високите нива на тълкуване, които подбуждат смъртните Божии синове към възприемане на това предписание на Учителя като изискване да се отнасят към своите приятели така, че в резултат от общуването на вярващ човек с тях той да може да получи максимално благо. В това се заключава и същността на истинската религия: да обичаш своите ближни, както самия себе си[49].
1955 180:5.8 But the highest realization and the truest interpretation of the golden rule consists in the consciousness of the spirit of the truth of the enduring and living reality of such a divine declaration. The true cosmic meaning of this rule of universal relationship is revealed only in its spiritual realization, in the interpretation of the law of conduct by the spirit of the Son to the spirit of the Father that indwells the soul of mortal man. And when such spirit-led mortals realize the true meaning of this golden rule, they are filled to overflowing with the assurance of citizenship in a friendly universe, and their ideals of spirit reality are satisfied only when they love their fellows as Jesus loved us all, and that is the reality of the realization of the love of God.
2014 180:5.8 Но най-висшето постижение и най-истинско тълкуване на златното правило се състои в осъзнаването на духа на тази истина, която е заключена във вечната жива реалност на такова божествено изявление. Истинското космическо значение на това правило за всеобщите взаимоотношения се разкрива само в неговото духовно постигане, в тълкуването на закона на поведението от духа на Сина пред духа на Отеца, пребиваващ в душата на смъртния човек. И когато такива водени от духа смъртни постигнат истинското значение на това златно правило, те се изпълват с увереност, че са граждани на дружеска вселена, и техните идеали за духовната реалност се удовлетворяват едва тогава, когато те обичат своите събратя така, както Иисус обичаше всички нас; в това се заключава реалността на реализацията на Божията любов.
1955 180:5.9 This same philosophy of the living flexibility and cosmic adaptability of divine truth to the individual requirements and capacity of every son of God, must be perceived before you can hope adequately to understand the Master’s teaching and practice of nonresistance to evil. The Master’s teaching is basically a spiritual pronouncement. Even the material implications of his philosophy cannot be helpfully considered apart from their spiritual correlations. The spirit of the Master’s injunction consists in the nonresistance of all selfish reaction to the universe, coupled with the aggressive and progressive attainment of righteous levels of true spirit values: divine beauty, infinite goodness, and eternal truth—to know God and to become increasingly like him.
2014 180:5.9 Преди да можете да се надявате на адекватно разбиране на теорията и практиката на Иисус за непротивенето на злото, на вас ви е необходимо да постигнете тази философия на живата гъвкавост и космическата адаптируемост на божествената истина към индивидуалните изисквания и способности на всеки Божий син. В своята същност учението на Иисус е духовна декларация. Даже материалните производни на неговата философия е невъзможно успешно да се разглеждат откъснато от техните духовни взаимовръзки.Духът на предписанията на Учителя се заключава в непротивенето на всички егоистични реакции на вселената в съчетание с енергичното и последователно постижение на праведните нива на истинските духовни ценности: божествената красота, безкрайната добродетел и вечната истина — да познаваш Бога и да ставаш все повече подобен Нему.
1955 180:5.10 Love, unselfishness, must undergo a constant and living readaptative interpretation of relationships in accordance with the leading of the Spirit of Truth. Love must thereby grasp the ever-changing and enlarging concepts of the highest cosmic good of the individual who is loved. And then love goes on to strike this same attitude concerning all other individuals who could possibly be influenced by the growing and living relationship of one spirit-led mortal’s love for other citizens of the universe. And this entire living adaptation of love must be effected in the light of both the environment of present evil and the eternal goal of the perfection of divine destiny.
2014 180:5.10 Любовта, безкористието трябва да се подлагат на непрекъснато преосмисляне на отношенията в съгласие с водителството на Духа на Истината. С това любовта трябва да постига постоянно изменящите се и разширяващи се представи за висшето космическо благо за индивида, който е обект на любовта. И след това любовта пробужда същото отношение към всички останали индивиди, които биха могли да бъдат подложени на влиянието на растящата и жива връзка — любовта на водения от духа смъртен към други граждани на вселената. И цялата тази жива адаптация на любовта трябва да се осъществява с оглед както на средата, в която присъства злото, така и с оглед на вечната цел — съвършенството на божественото предназначение.
1955 180:5.11 And so must we clearly recognize that neither the golden rule nor the teaching of nonresistance can ever be properly understood as dogmas or precepts. They can only be comprehended by living them, by realizing their meanings in the living interpretation of the Spirit of Truth, who directs the loving contact of one human being with another.
2014 180:5.11 По такъв начин ние трябва ясно да видим, че нито златното правило, нито учението за непротивенето могат да бъдат правилно разбрани като догми или предписания. Те могат да бъдат разбрани, единствено преживявайки ги, постигайки тяхното значение в живото тълкуване на Духа на Истината, който управлява любвеобилното общуване на един човек с друг.
1955 180:5.12 And all this clearly indicates the difference between the old religion and the new. The old religion taught self-sacrifice; the new religion teaches only self-forgetfulness, enhanced self-realization in conjoined social service and universe comprehension. The old religion was motivated by fear-consciousness; the new gospel of the kingdom is dominated by truth-conviction, the spirit of eternal and universal truth. And no amount of piety or creedal loyalty can compensate for the absence in the life experience of kingdom believers of that spontaneous, generous, and sincere friendliness which characterizes the spirit-born sons of the living God. Neither tradition nor a ceremonial system of formal worship can atone for the lack of genuine compassion for one’s fellows.
2014 180:5.12 И всичко това ясно показва разликата между старата религия и новата. Старата религия учеше на самопожертване; новата религия учи само на самозабвение, на разширено саморазкриване при едновременното служене на ближните и постигане на вселената. Движещата сила на старата религия беше съзнанието, изпълнено със страх; в новото Евангелие на Царството господства убедеността в истината — духът на вечната и всеобща истина. И никакво благочестие или привързаност към своята вяра не могат да изпълнят отсъствието в жизнения опит на вярващите в Царството на това непроизволно, щедро и искрено дружелюбие, което характеризира родените в духа синове на живия Бог. Нито традицията, нито обредната система на формалното вероизповедание могат да компенсират отсъствието на искреното съчувствие към своите ближни.
6. THE NECESSITY FOR LEAVING
6. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАМИНАВАНЕ
1955 180:6.1 After Peter, James, John, and Matthew had asked the Master numerous questions, he continued his farewell discourse by saying: “And I am telling you about all this before I leave you in order that you may be so prepared for what is coming upon you that you will not stumble into serious error. The authorities will not be content with merely putting you out of the synagogues; I warn you the hour draws near when they who kill you will think they are doing a service to God. And all of these things they will do to you and to those whom you lead into the kingdom of heaven because they do not know the Father. They have refused to know the Father by refusing to receive me; and they refuse to receive me when they reject you, provided you have kept my new commandment that you love one another even as I have loved you. I am telling you in advance about these things so that, when your hour comes, as mine now has, you may be strengthened in the knowledge that all was known to me, and that my spirit shall be with you in all your sufferings for my sake and the gospel’s. It was for this purpose that I have been talking so plainly to you from the very beginning. I have even warned you that a man’s foes may be those of his own household. Although this gospel of the kingdom never fails to bring great peace to the soul of the individual believer, it will not bring peace on earth until man is willing to believe my teaching wholeheartedly and to establish the practice of doing the Father’s will as the chief purpose in living the mortal life.
2014 180:6.1 След като Петър, Яков, Йоан и Матей зададоха на Учителя множество въпроси, той продължи прощалната си реч с думите: “И аз ви казвам всичко това преди да си отида, за да можете да се подготвите за това, което се надига към вас, и да не изпаднете в опасно заблуждение[50]. Властите няма да се задоволят само с изгонването ви от синагогите; аз ви предупреждавам: наближава часът, когато убиващите ви ще си мислят, че с това служат на Бога. И така ще постъпват с вас и с тези, които вие водите в Царството небесно, защото те не познават Отеца. Отказвайки се да приемат мен, те се отказаха да познаят Отеца; и те се отказват да приемат мен, когато отхвърлят вас, стига само да сте верни на моите заповеди — да се обичате един друг, както ви обичах аз[51]. Казвам ви тези неща предварително, за да може, когато удари вашият час — както сега удари моят — да можете да се укрепите в съзнанието за това, че на мен всичко ми е било известно и че моят дух ще пребъде с вас във всички ваши страдания за мен и Евангелието. Именно поради това аз от самото начало бях толкова откровен с вас. Даже ви предупреждавах, че врагове на човека могат да бъдат от неговото собствено семейство[52]. Макар че това Евангелие на Царството винаги носи велик мир в душата на всеки вярващ, то ще донесе мир на Земята, само когато хората поискат с цялото си сърце да повярват в моето учение и когато изпълнението на волята на Отеца стане основна цел на смъртния живот.
1955 180:6.2 “Now that I am leaving you, seeing that the hour has come when I am about to go to the Father, I am surprised that none of you have asked me, Why do you leave us? Nevertheless, I know that you ask such questions in your hearts. I will speak to you plainly, as one friend to another. It is really profitable for you that I go away. If I go not away, the new teacher cannot come into your hearts. I must be divested of this mortal body and be restored to my place on high before I can send this spirit teacher to live in your souls and lead your spirits into the truth. And when my spirit comes to indwell you, he will illuminate the difference between sin and righteousness and will enable you to judge wisely in your hearts concerning them.
2014 180:6.2 Сега, когато ви напускам — защото виждам, че е настанало време да се отправя към моя Отец, — мен ме удивлява това, че нито един от вас не ме попита: “Защо ни оставяш?” При все това аз зная, че си задавате подобни въпроси в душата си. Ще говоря с вас откровено, както говорят помежду си приятелите. Моето заминаване действително ще ви бъде от полза[53]. Ако не си отида, новият учител няма да може да влезе в сърцата ви. Аз трябва да се освободя от това материално тяло и да се върна на своето място в небесата, преди да мога да изпратя този духовен учител, който ще живее във вашите души и ще води вашия дух към истината. И когато моят дух дойде, за да се засели във вас, той ще покаже разликата между греха и праведността и ще ви позволи мъдро да съдите за тях в своите сърца.
1955 180:6.3 “I have yet much to say to you, but you cannot stand any more just now. Albeit, when he, the Spirit of Truth, comes, he shall eventually guide you into all truth as you pass through the many abodes in my Father’s universe.
1955 180:6.4 “This spirit will not speak of himself, but he will declare to you that which the Father has revealed to the Son, and he will even show you things to come; he will glorify me even as I have glorified my Father. This spirit comes forth from me, and he will reveal my truth to you. Everything which the Father has in this domain is now mine; wherefore did I say that this new teacher would take of that which is mine and reveal it to you.
2014 180:6.4 Този Дух ще говори не от себе си: той ще ви възвести това, което Отецът е разкрил на Сина, и ще ви покаже даже бъдещи събития; той ще ме прослави, както аз прославих моя Отец[57]. Този дух излиза от мен и той ще ви разкрие моята истина[58]. Всичко, което Отецът има в тези владения, сега принадлежи на мен; затова казах, че този нов учител ще вземе това, което е мое, и ще ви го открие.
1955 180:6.5 “In just a little while I will leave you for a short time. Afterward, when you again see me, I shall already be on my way to the Father so that even then you will not see me for long.”
1955 180:6.6 While he paused for a moment, the apostles began to talk with each other: “What is this that he tells us? ‘In just a little while I will leave you,’ and ‘When you see me again it will not be for long, for I will be on my way to the Father.’ What can he mean by this ‘little while’ and ‘not for long’? We cannot understand what he is telling us.”
2014 180:6.6 Той замлъкна и апостолите започнаха да си говорят помежду си: “Какво означават неговите думи: “Скоро ще ви напусна” и “Когато отново ме видите, нашата среща ще бъде кратка, тъй като аз вече ще съм на път към Отеца”? Какво може да има предвид той с това “скоро” и “кратко”? Ние не разбираме това, което ни казва.”[60]
1955 180:6.7 And since Jesus knew they asked these questions, he said: “Do you inquire among yourselves about what I meant when I said that in a little while I would not be with you, and that, when you would see me again, I would be on my way to the Father? I have plainly told you that the Son of Man must die, but that he will rise again. Can you not then discern the meaning of my words? You will first be made sorrowful, but later on will you rejoice with many who will understand these things after they have come to pass. A woman is indeed sorrowful in the hour of her travail, but when she is once delivered of her child, she immediately forgets her anguish in the joy of the knowledge that a man has been born into the world. And so are you about to sorrow over my departure, but I will soon see you again, and then will your sorrow be turned into rejoicing, and there shall come to you a new revelation of the salvation of God which no man can ever take away from you. And all the worlds will be blessed in this same revelation of life in effecting the overthrow of death. Hitherto have you made all your requests in my Father’s name. After you see me again, you may also ask in my name, and I will hear you.
2014 180:6.7 И тъй като Иисус знаеше, че те си задават тези въпроси, той каза: “Вие обсъждате помежду си какво съм имал предвид, казвайки, че скоро няма да бъда с вас и че когато ме видите отново, аз ще бъда на път за Отеца[61]. Аз направо ви казах, че Синът Човешки трябва да умре, но че той ще възкръсне отново[62]. Тогава нима не можете да разберете смисъла на моите думи? Отначало ще тъгувате, но впоследствие ще се възрадвате заедно с мнозина, които ще разберат тези неща, когато те бъдат извършени. Жената действително се мъчи в часа на раждането, но след като роди младенеца, тя веднага забравя своите страдания, радвайки се от съзнанието за това, че на света се е родил човек. Приближи се времето да скърбите за моето заминаване, но скоро ще ви видя отново и тогава вашата скръб ще се превърне в радост и вие ще придобиете ново разкритие на Божието спасение, което никой никога няма да може да ви отнеме. И всички светове ще придобият благословението на същото това разкриване на живота, побеждаващ смъртта. Досега вие за всичко молехте в името на моя Отец[63]. Когато отново ме видите, ще можете да молите и в мое име и аз ще ви чуя.
1955 180:6.8 “Down here I have taught you in proverbs and spoken to you in parables. I did so because you were only children in the spirit; but the time is coming when I will talk to you plainly concerning the Father and his kingdom. And I shall do this because the Father himself loves you and desires to be more fully revealed to you. Mortal man cannot see the spirit Father; therefore have I come into the world to show the Father to your creature eyes. But when you have become perfected in spirit growth, you shall then see the Father himself.”
2014 180:6.8 Тук, на Земята, аз ви учих на пословици и ви говорех с притчи. Правих така затова, защото вие бяхте само духовни младенци; но идва часът, когато аз направо ще ви възвестя за Отеца и Неговото Царство[64]. И ще правя така затова, защото самият Отец ви обича и желае да ви бъде разкрит напълно. Смъртният човек е неспособен да види Духа-Баща; затова аз дойдох в този свят, за да можете вие да видите Отеца със своите очи — с очите на създания[65]. Но когато завършите своя духовен растеж, тогава ще видите самия Отец.”
1955 180:6.9 When the eleven had heard him speak, they said to each other: “Behold, he does speak plainly to us. Surely the Master did come forth from God. But why does he say he must return to the Father?” And Jesus saw that they did not even yet comprehend him. These eleven men could not get away from their long-nourished ideas of the Jewish concept of the Messiah. The more fully they believed in Jesus as the Messiah, the more troublesome became these deep-rooted notions regarding the glorious material triumph of the kingdom on earth.
2014 180:6.9 Изслушвайки това, единадесетте апостоли си казаха един другиму: “Ето, той действително откровено говори с нас. Учителят несъмнено е дошъл от Бога. Но защо казва, че трябва да се върне при Отеца?” И Иисус видя, че те така и не го разбраха[66]. Единадесетте мъже не можеха да се разделят със своите отдавнашни съкровени идеи, свойствени на юдейската представа за Месията. Колкото по-пълно те вярваха в Иисус като Месия, толкова по-трудно им беше да се придържат към своите дълбоко вкоренени представи за славното тържество на материалното царство на Земята.
| Документ 179. Тайната вечеря |
Индекс
Единична версия |
Документ 181. Последни наставления и предупреждения |