Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 103. Действителността на религиозния опит |
Индекс
Единична версия |
Документ 105. Божество и реалност |
GROWTH OF THE TRINITY CONCEPT
РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ТРОИЦАТА
1955 104:0.1 THE Trinity concept of revealed religion must not be confused with the triad beliefs of evolutionary religions. The ideas of triads arose from many suggestive relationships but chiefly because of the three joints of the fingers, because three legs were the fewest which could stabilize a stool, because three support points could keep up a tent; furthermore, primitive man, for a long time, could not count beyond three.
2014 104:0.1 КОНЦЕПЦИЯТА за Троицата в богооткровената религия не следва да се смесва с триадните вярвания, присъщи на еволюционните религии. Идеите за триадата възникнаха по аналогия с много неща, но основно поради трите стави на пръстите, поради това, че за устойчивост на табуретката са ú необходими поне три крака, поради това, че палатка може да се укрепи на три точки; освен това в течение на дълго време първобитният човек умееше да брои само до три.
1955 104:0.2 Aside from certain natural couplets, such as past and present, day and night, hot and cold, and male and female, man generally tends to think in triads: yesterday, today, and tomorrow; sunrise, noon, and sunset; father, mother, and child. Three cheers are given the victor. The dead are buried on the third day, and the ghost is placated by three ablutions of water.
2014 104:0.2 С изключение на някои естествени двойки като минало и настояще, ден и нощ, топло и студено, мъж и жена, човекът обикновено е склонен да мисли с триади: вчера, днес, утре; съмване, среда на деня, залез; баща, майка и дете. Победителя го приветстват с трикратно «ура». Покойниците ги погребват на третия ден, а духа го умиротворяват с три умивания.
1955 104:0.3 As a consequence of these natural associations in human experience, the triad made its appearance in religion, and this long before the Paradise Trinity of Deities, or even any of their representatives, had been revealed to mankind. Later on, the Persians, Hindus, Greeks, Egyptians, Babylonians, Romans, and Scandinavians all had triad gods, but these were still not true trinities. Triad deities all had a natural origin and have appeared at one time or another among most of the intelligent peoples of Urantia. Sometimes the concept of an evolutionary triad has become mixed with that of a revealed Trinity; in these instances it is often impossible to distinguish one from the other.
2014 104:0.3 Вследствие на тези естествени асоциации в човешкия опит триадата се появи в религията и това стана дълго преди Райската Троица на Божествата, или поне някой от нейните представители, да бъде разкрита на човечеството. По-късно триадни богове се появиха при персите, индусите, гърците, египтяните, вавилонците, римляните и скандинавците, но това все още не бяха истински троици. Всички триадни богове имаха естествен произход и по едно или друго време се появиха сред мнозинството разумни народи на Урантия. Понякога концепцията за еволюционна триада се смесва с концепцията за Троицата, разкрита в откровенията; в такива случаи често е невъзможно да ги отличим една от друга.
1. URANTIAN TRINITY CONCEPTS
1. УРАНТИЙСКИТЕ КОНЦЕПЦИИ ЗА ТРОИЦАТА
1955 104:1.1 The first Urantian revelation leading to the comprehension of the Paradise Trinity was made by the staff of Prince Caligastia about one-half million years ago. This earliest Trinity concept was lost to the world in the unsettled times following the planetary rebellion.
2014 104:1.1 Първото урантийско откровение, водещо към постигането на Райската Троица, осъществи персоналът на Принц Калигастия преди около половин милион години. Тази най-древна представа за Троицата се запази в смутните времена, настъпили след планетарното въстание.
1955 104:1.2 The second presentation of the Trinity was made by Adam and Eve in the first and second gardens. These teachings had not been wholly obliterated even in the times of Machiventa Melchizedek about thirty-five thousand years later, for the Trinity concept of the Sethites persisted in both Mesopotamia and Egypt but more especially in India, where it was long perpetuated in Agni, the Vedic three-headed fire god.
2014 104:1.2 За втори път тази идея беше изложена от Адам и Ева в първата и втората градини. Остатъци от това учение съществуваха още във времената на Макивента Мелхиседек приблизително тридесет и пет хиляди години по-късно, тъй като сифитската концепция за Троицата се запазваше и в Месопотамия, и в Египет, но особено в Индия, където в течение на дълго време тя живееше в образа на Агни — триглавия ведически бог на огъня.
1955 104:1.3 The third presentation of the Trinity was made by Machiventa Melchizedek, and this doctrine was symbolized by the three concentric circles which the sage of Salem wore on his breast plate. But Machiventa found it very difficult to teach the Palestinian Bedouins about the Universal Father, the Eternal Son, and the Infinite Spirit. Most of his disciples thought that the Trinity consisted of the three Most Highs of Norlatiadek; a few conceived of the Trinity as the System Sovereign, the Constellation Father, and the local universe Creator Deity; still fewer even remotely grasped the idea of the Paradise association of the Father, Son, and Spirit.
2014 104:1.3 Третото разкриване на Троицата беше представено от Макивента Мелхиседек и символ на неговото учение станаха трите концентрични кръга, изобразени на гърдите на салимския мъдрец. Но на Макивента му беше много трудно да разкрие на палестинските бедуини Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух. Мнозинството от неговите ученици предполагаха, че Троицата се състои от тримата Всевишни на Норлатиадек; някои смятаха, че в Троицата влизат Властелините на Системи, Бащата на Съзвездието и Божеството-Създател на локалната вселена; и само у малцина възникна смътната представа за Райската взаимовръзка на Бащата, Сина и Духа.
1955 104:1.4 Through the activities of the Salem missionaries the Melchizedek teachings of the Trinity gradually spread throughout much of Eurasia and northern Africa. It is often difficult to distinguish between the triads and the trinities in the later Andite and the post-Melchizedek ages, when both concepts to a certain extent intermingled and coalesced.
2014 104:1.4 Благодарение на усилията на салимските мисионери ученията на Мелхиседек за Троицата постепенно се разпространиха над голяма част от Евразия и Северна Африка. Често е трудно да се направи разлика между триадите и троиците, съществуващи в по-късния андитски период и в епохата след Мелхиседек, когато двете концепции в определена степен се смесиха и сраснаха.
1955 104:1.5 Among the Hindus the trinitarian concept took root as Being, Intelligence, and Joy. (A later Indian conception was Brahma, Siva, and Vishnu.) While the earlier Trinity portrayals were brought to India by the Sethite priests, the later ideas of the Trinity were imported by the Salem missionaries and were developed by the native intellects of India through a compounding of these doctrines with the evolutionary triad conceptions.
2014 104:1.5 Тринитарната представа на индусите се изразяваше като Същество, Разум и Радост. (По-късно в Индия се оформи представата за Брахма, Шива и Вишну.) Макар че ранни описания на Троицата се появиха в Индия заедно със сифитските свещеници, последващите идеи за Троицата, привнесени от салимските мисионери, бяха развити от местните индийски мислители благодарение на съединяването на тези доктрини с еволюционните представи за триадите.
1955 104:1.6 The Buddhist faith developed two doctrines of a trinitarian nature: The earlier was Teacher, Law, and Brotherhood; that was the presentation made by Gautama Siddhartha. The later idea, developing among the northern branch of the followers of Buddha, embraced Supreme Lord, Holy Spirit, and Incarnate Savior.
2014 104:1.6 Будизмът създаде две доктрини с тринитарен характер. В по-ранната влизаха Учителят, Законът и Братството; такава беше представата на Гаутама Сидхарта. По-късната идея, получила разпространение сред представителите на северното разклонение на будизма, включваше Висшия Господ, Светия Дух и Въплътения Спасител.
1955 104:1.7 And these ideas of the Hindus and Buddhists were real trinitarian postulates, that is, the idea of a threefold manifestation of a monotheistic God. A true trinity conception is not just a grouping together of three separate gods.
2014 104:1.7 Тези представи на индусите и будистите бяха истински тринитарни постулати, тоест идеята за тройственото проявление на един монотеистичен Бог. Истинската тринитарна концепция не е просто съединяване на трима отделни богове в една група.
1955 104:1.8 The Hebrews knew about the Trinity from the Kenite traditions of the days of Melchizedek, but their monotheistic zeal for the one God, Yahweh, so eclipsed all such teachings that by the time of Jesus’ appearance the Elohim doctrine had been practically eradicated from Jewish theology. The Hebrew mind could not reconcile the trinitarian concept with the monotheistic belief in the One Lord, the God of Israel.
2014 104:1.8 Древните евреи знаеха за Троицата от преданията на кенеите, възникнали в епохата на Мелхиседек, но монотеистичното старание, с което те изповядваха единия Бог — Яхве, дотолкова засенчи всички останали учения, че към времето на появата на Иисус доктрината за Елохим практически изчезна от еврейската теология. Съзнанието на древните евреи не можа да примири тринитарната концепция с монотеистичната вяра в Единия Господ, Бога на Израил.
1955 104:1.9 The followers of the Islamic faith likewise failed to grasp the idea of the Trinity. It is always difficult for an emerging monotheism to tolerate trinitarianism when confronted by polytheism. The trinity idea takes best hold of those religions which have a firm monotheistic tradition coupled with doctrinal elasticity. The great monotheists, the Hebrews and Mohammedans, found it difficult to distinguish between worshiping three gods, polytheism, and trinitarianism, the worship of one Deity existing in a triune manifestation of divinity and personality.
2014 104:1.9 Последователите на исляма също не можаха да обхванат идеята за Троицата. На развиващия се монотеизъм винаги му е трудно да се примири с тринитарността в условията на борба с политеизма. Идеята за Троицата най-добре се придобива в тези религии, където съществува здрава монотеистична традиция в съвкупност с доктринална гъвкавост. На големите монотеисти — ревнивите евреи и мюсюлмани, им беше трудно да направят разлика между поклонение на трима богове — политеизъм и тринитарност, и поклонение на едно Божество, съществуващо в триединно проявление на божественост и личност.
1955 104:1.10 Jesus taught his apostles the truth regarding the persons of the Paradise Trinity, but they thought he spoke figuratively and symbolically. Having been nurtured in Hebraic monotheism, they found it difficult to entertain any belief that seemed to conflict with their dominating concept of Yahweh. And the early Christians inherited the Hebraic prejudice against the Trinity concept.
2014 104:1.10 Иисус учеше своите апостоли на истината за ипостасите на Райската Троица, но те мислеха, че той се изразява образно и символично. Възпитани в юдейски монотеизъм, те възприемаха зле каквото и да било вероучение, което — както им се струваше — противоречеше на тяхната господстваща представа за Яхве. И ранните християни наследиха от древните евреи предубедено отношение към концепцията за Троицата.
1955 104:1.11 The first Trinity of Christianity was proclaimed at Antioch and consisted of God, his Word, and his Wisdom. Paul knew of the Paradise Trinity of Father, Son, and Spirit, but he seldom preached about it and made mention thereof in only a few of his letters to the newly forming churches. Even then, as did his fellow apostles, Paul confused Jesus, the Creator Son of the local universe, with the Second Person of Deity, the Eternal Son of Paradise.
2014 104:1.11 Първата християнска Троица беше провъзгласена в Антиохия и беше представена като Бог, Неговото Слово и Неговата Мъдрост[1]. На ап. Павел му беше известна Райската Троица на Бащата, Сина и Духа, но той рядко Я проповядваше, споменавайки за нея само в някои от своите послания до новосъздаваните църкви. Впрочем Павел, както и неговите събратя-апостоли, прие Иисус, Сина-Създател на локалната вселена, за Второто Лице на Божеството, Вечния Син на Рая.
1955 104:1.12 The Christian concept of the Trinity, which began to gain recognition near the close of the first century after Christ, was comprised of the Universal Father, the Creator Son of Nebadon, and the Divine Minister of Salvington—Mother Spirit of the local universe and creative consort of the Creator Son.
1955 104:1.13 Not since the times of Jesus has the factual identity of the Paradise Trinity been known on Urantia (except by a few individuals to whom it was especially revealed) until its presentation in these revelatory disclosures. But though the Christian concept of the Trinity erred in fact, it was practically true with respect to spiritual relationships. Only in its philosophic implications and cosmological consequences did this concept suffer embarrassment: It has been difficult for many who are cosmic minded to believe that the Second Person of Deity, the second member of an infinite Trinity, once dwelt on Urantia; and while in spirit this is true, in actuality it is not a fact. The Michael Creators fully embody the divinity of the Eternal Son, but they are not the absolute personality.
2014 104:1.13 От времето на Иисус и чак до настоящото откровение фактическият състав на Троицата (като се изключат няколко индивида, на които това беше специално разкрито) не беше известен на Урантия. Но макар че християнската представа за Троицата беше погрешна по отношение на факта, тя беше практически вярна по отношение на духовните връзки. Озадачаваха само философските изводи и космологичните последствия: на много от тези, чийто разум притежаваше космическа насоченост, им беше трудно да повярват в това, че второто лице на безкрайната Троица някога е пребивавало на Урантия; и макар че в духа това е вярно, то не е факт от реалността. Създателите-Михаиловци напълно въплъщават в себе си божествения Вечен Син, но те не са абсолютната личност.
2. TRINITY UNITY AND DEITY PLURALITY
2. ЕДИНСТВОТО НА ТРОИЦАТА И МНОЖЕСТВЕНОСТТА НА БОЖЕСТВОТО
1955 104:2.1 Monotheism arose as a philosophic protest against the inconsistency of polytheism. It developed first through pantheon organizations with the departmentalization of supernatural activities, then through the henotheistic exaltation of one god above the many, and finally through the exclusion of all but the One God of final value.
2014 104:2.1 Монотеизмът се появи като философски протест против несъстоятелността на политеизма. В началото той се развиваше под формата на пантеистични обединения, в които свръхестествените способности се разпределяха сред членовете на пантеона, след това — чрез гностично въздигане на един бог над другите, и накрая, чрез изключване на всички богове освен Единия Бог, изразяващ крайна ценност.
1955 104:2.2 Trinitarianism grows out of the experiential protest against the impossibility of conceiving the oneness of a deanthropomorphized solitary Deity of unrelated universe significance. Given a sufficient time, philosophy tends to abstract the personal qualities from the Deity concept of pure monotheism, thus reducing this idea of an unrelated God to the status of a pantheistic Absolute. It has always been difficult to understand the personal nature of a God who has no personal relationships in equality with other and co-ordinate personal beings. Personality in Deity demands that such Deity exist in relation to other and equal personal Deity.
2014 104:2.2 Учението за троичността израства от емпиричния протест против невъзможността да се представи единичността на изключителното, лишено от човешки черти Божество, несъотносимо по своето значение с нищо във вселената. При наличие на достатъчно време философията по-скоро се стреми да извлече личните качества от чисто монотеистичната концепция за Божеството, понижавайки така дадената идея за несъотнесения Бог до статута на пантеистичен Абсолют. Винаги е било трудно да се разбере личността на Бога, при Когото няма равноправни личностни отношения с други равни на Него личностни същества. Категорията на личността в Божеството предполага съществуването на такова Божество по отношение на друго и равно на него личностно Божество.
1955 104:2.3 Through the recognition of the Trinity concept the mind of man can hope to grasp something of the interrelationship of love and law in the time-space creations. Through spiritual faith man gains insight into the love of God but soon discovers that this spiritual faith has no influence on the ordained laws of the material universe. Irrespective of the firmness of man’s belief in God as his Paradise Father, expanding cosmic horizons demand that he also give recognition to the reality of Paradise Deity as universal law, that he recognize the Trinity sovereignty extending outward from Paradise and overshadowing even the evolving local universes of the Creator Sons and Creative Daughters of the three eternal persons whose deity union is the fact and reality and eternal indivisibility of the Paradise Trinity.
2014 104:2.3 Чрез осъзнаване на концепцията за Троицата човешкият разум придобива надежда за частичното разбиране на взаимовръзката между любовта и закона в пространствено-времевите творения. Благодарение на духовната вяра човек постига любовта на Бога, но скоро установява, че тази духовна вяра не влияе върху предопределените закони на материалната вселена. Независимо от устойчивостта на вярата на човека в Бога като негов Райски Баща разширяващите се космически хоризонти изискват също така осъзнаване на реалността на Райското Божество като универсален закон, осъзнаване на присъщата на Троицата върховна власт, която, простирайки се извън Рая, засенчва дори еволюиращите локални вселени на Синовете-Създатели и Съзидателните Дъщери на трите вечни лица, чийто съюз в Божеството е факт, реалност и вечна неделимост на Райската Троица.
1955 104:2.4 And this selfsame Paradise Trinity is a real entity—not a personality but nonetheless a true and absolute reality; not a personality but nonetheless compatible with coexistent personalities—the personalities of the Father, the Son, and the Spirit. The Trinity is a supersummative Deity reality eventuating out of the conjoining of the three Paradise Deities. The qualities, characteristics, and functions of the Trinity are not the simple sum of the attributes of the three Paradise Deities; Trinity functions are something unique, original, and not wholly predictable from an analysis of the attributes of Father, Son, and Spirit.
2014 104:2.4 И същата тази Райска Троица е реална същност — макар и не личност, но истинска и абсолютна реалност, съвместима със съществуващите личности на Бащата, Сина и Духа. Троицата е свръхсумарна реалност на Божеството — реалност, възникваща от съвместяването на трите Райски Божества. Качествата, свойствата и функциите на Троицата не са простата сума от атрибутите на трите Райски Божества; функциите на Троицата са нещо уникално, оригинално и неподдаващо се на изчерпващо предсказване върху основата на анализ на атрибутите на Бащата, Сина и Духа.
1955 104:2.5 For example: The Master, when on earth, admonished his followers that justice is never a personal act; it is always a group function. Neither do the Gods, as persons, administer justice. But they perform this very function as a collective whole, as the Paradise Trinity.
2014 104:2.5 Ще приведем пример: в течение на своето пребиваване на земята Учителят внушаваше на своите последователи, че правосъдието никога не е личен акт; то винаги е функция на групата. Така и Боговете, като отделни същества, не раздават правосъдие. Но именно тази функция те изпълняват като единно цяло — като Райската Троица.
1955 104:2.6 The conceptual grasp of the Trinity association of Father, Son, and Spirit prepares the human mind for the further presentation of certain other threefold relationships. Theological reason may be fully satisfied by the concept of the Paradise Trinity, but philosophical and cosmological reason demand the recognition of the other triune associations of the First Source and Center, those triunities in which the Infinite functions in various non-Father capacities of universal manifestation—the relationships of the God of force, energy, power, causation, reaction, potentiality, actuality, gravity, tension, pattern, principle, and unity.
2014 104:2.6 Концептуалното разбиране на троичното обединение на Бащата, Сина и Духа подготвя човешкия разум за последващо възприемане на някои други тройствени отношения. Теологичният подход може напълно да бъде удовлетворен от концепцията за Райската Троица, но философският и космологичният подходи изискват осъзнаване на други триединни асоциации на Първия Източник и Център, тези триединства, в които Безкрайното функционира в различни универсално проявявани, неприсъщи на Отеца качества — отношенията на Бога на силата, енергията, причинността, реакцията, потенциалността, актуалността, гравитацията, напрежението, еталона, принципа и единството.
3. TRINITIES AND TRIUNITIES
3. ТРОИЦИТЕ И ТРИЕДИНСТВАТА
1955 104:3.1 While mankind has sometimes grasped at an understanding of the Trinity of the three persons of Deity, consistency demands that the human intellect perceive that there are certain relationships between all seven Absolutes. But all that which is true of the Paradise Trinity is not necessarily true of a triunity, for a triunity is something other than a trinity. In certain functional aspects a triunity may be analogous to a trinity, but it is never homologous in nature with a trinity.
2014 104:3.1 Макар че в някои случаи човечеството стигаше до разбирането на Троицата, образувана от трите лица на Божеството, за съблюдаване на последователността човешкият разум е длъжен да осъзнава наличието на определени отношения между всичките седем Абсолюта. Но всичко това, което е вярно за Райската Троица, не е задължително вярно за триединството, макар че триединството е нещо различно от троичността. В някои функционални аспекти триединството може да бъде аналогично на троичността, но по своята същност то никога не съответства на троичността.
1955 104:3.2 Mortal man is passing through a great age of expanding horizons and enlarging concepts on Urantia, and his cosmic philosophy must accelerate in evolution to keep pace with the expansion of the intellectual arena of human thought. As the cosmic consciousness of mortal man expands, he perceives the interrelatedness of all that he finds in his material science, intellectual philosophy, and spiritual insight. Still, with all this belief in the unity of the cosmos, man perceives the diversity of all existence. In spite of all concepts concerning the immutability of Deity, man perceives that he lives in a universe of constant change and experiential growth. Regardless of the realization of the survival of spiritual values, man has ever to reckon with the mathematics and premathematics of force, energy, and power.
2014 104:3.2 Смъртният човек преживява велика урантийска епоха, белязана с разширяване на кръгозора и развиване на представите, и неговата философия за космоса трябва да се развива с по-бързи темпове, за да не изостава от разширяването на интелектуалната арена на човешката мисъл. Развивайки своето космическо съзнание, смъртният човек разбира взаимосвързаността на всичко, което му се открива в материалната наука, интелектуалната философия и духовните постижения. Но при своята вяра в единството на космоса човекът осъзнава многообразието на битието. Независимо от всевъзможните концепции, говорещи за неизменността на Божеството, човек разбира, че живее във вселена на постоянно изменение и емпиричен растеж. Осъзнавайки запазването на духовните ценности, човек заедно с това трябва постоянно да се съобразява с математиката и предматематиката на силата, енергията и мощността.
1955 104:3.3 In some manner the eternal repleteness of infinity must be reconciled with the time-growth of the evolving universes and with the incompleteness of the experiential inhabitants thereof. In some way the conception of total infinitude must be so segmented and qualified that the mortal intellect and the morontia soul can grasp this concept of final value and spiritualizing significance.
2014 104:3.3 В един или друг вид вечната изпълненост на безкрайността трябва да бъде съгласувана с временния растеж на еволюиращите вселени и незавършеността на техните емпирични обитатели. Идеята за всеобхватната безкрайност трябва да бъде по някакъв начин сегментирана и обусловена, за да могат смъртният интелект и моронтийната душа да постигнат тази концепции, имаща крайна ценност и одухотворяващо значение.
1955 104:3.4 While reason demands a monotheistic unity of cosmic reality, finite experience requires the postulate of plural Absolutes and of their co-ordination in cosmic relationships. Without co-ordinate existences there is no possibility for the appearance of diversity of absolute relationships, no chance for the operation of differentials, variables, modifiers, attenuators, qualifiers, or diminishers.
2014 104:3.4 Докато разсъдъкът изисква монотеистично единство на космическата реалност, крайният опит се нуждае от постулата на множествените Абсолюти и от тяхната координация в космическите взаимоотношения. Без координирано съществуване е невъзможна появата на разнообразието на абсолютните отношения, няма шанс за действието на диференциращите, вариращи, модифициращи, отслабващи, определящи и намаляващи фактори.
1955 104:3.5 In these papers total reality (infinity) has been presented as it exists in the seven Absolutes:
2014 104:3.5 В настоящите документи всеобхватната реалност (безкрайност) е представена в този вид, в който тя съществува в седемте Абсолюта:
1955 104:3.6 1. The Universal Father.
2014 104:3.6 1. Всеобщият Баща.
1955 104:3.7 2. The Eternal Son.
2014 104:3.7 2. Вечният Син.
1955 104:3.8 3. The Infinite Spirit.
2014 104:3.8 3. Безкрайният Дух.
1955 104:3.9 4. The Isle of Paradise.
2014 104:3.9 4. Райският Остров.
1955 104:3.10 5. The Deity Absolute.
2014 104:3.10 5. Божеството-Абсолют.
1955 104:3.11 6. The Universal Absolute.
2014 104:3.11 6. Всеобщият Абсолют.
1955 104:3.12 7. The Unqualified Absolute.
2014 104:3.12 7. Безусловният Абсолют.
1955 104:3.13 The First Source and Center, who is Father to the Eternal Son, is also Pattern to the Paradise Isle. He is personality unqualified in the Son but personality potentialized in the Deity Absolute. The Father is energy revealed in Paradise-Havona and at the same time energy concealed in the Unqualified Absolute. The Infinite is ever disclosed in the ceaseless acts of the Conjoint Actor while he is eternally functioning in the compensating but enshrouded activities of the Universal Absolute. Thus is the Father related to the six co-ordinate Absolutes, and thus do all seven encompass the circle of infinity throughout the endless cycles of eternity.
2014 104:3.13 Първият Източник и Център, който е Баща за Вечния Син, служи и като Еталон за Райския Остров. Той е личност, безусловно въплътена в Сина, но в Божеството-Абсолют той е личност, изразена в потенциал. Отецът е енергия, разкрита в системата Рай-Хавона, и едновременно с това енергия, скрита в Безусловния Абсолют. Безкрайният извечно проявява Себе Си в непрестанните действия на Съвместния Извършител, докато Той вечно функционира в компенсиращите, но неведоми действия на Всеобщия Абсолют. Такива са връзките на Отеца с шестте равноправни Абсолюта и така всичките седем обхващат кръга на безкрайността чрез нескончаемите цикли на вечността.
1955 104:3.14 It would seem that triunity of absolute relationships is inevitable. Personality seeks other personality association on absolute as well as on all other levels. And the association of the three Paradise personalities eternalizes the first triunity, the personality union of the Father, the Son, and the Spirit. For when these three persons, as persons, conjoin for united function, they thereby constitute a triunity of functional unity, not a trinity—an organic entity—but nonetheless a triunity, a threefold functional aggregate unanimity.
2014 104:3.14 Явно триединството на абсолютните отношения е неизбежно. Личността се стреми към обединяване с други личности както на абсолютно, така и на всички останали нива. Обединяването на трите Райски личности увековечава първото триединство — личностния съюз на Бащата, Сина и Духа. Защото, когато тези три лица — като лица — се съединяват за съвместно действие, те образуват триединство на функционалната цялостност, което, не явявайки се троична органична същност, при все това представлява триединство — тройствено функционално съвкупно единение.
1955 104:3.15 The Paradise Trinity is not a triunity; it is not a functional unanimity; rather is it undivided and indivisible Deity. The Father, Son, and Spirit (as persons) can sustain a relationship to the Paradise Trinity, for the Trinity is their undivided Deity. The Father, Son, and Spirit sustain no such personal relationship to the first triunity, for that is their functional union as three persons. Only as the Trinity—as undivided Deity—do they collectively sustain an external relationship to the triunity of their personal aggregation.
2014 104:3.15 Райската Троица не е триединство. Тя не е функционално единение, представлявайки неразделно и неделимо Божество. Бащата, Синът и Духът (като лица) могат да поддържат отношение с Райската Троица, тъй като Троицата е за тях неразделно Божество. Бащата, Синът и Духът не поддържат подобно лично отношение с първото триединство, тъй като то е техен функционален съюз, който те образуват като три лица. Само като Троица, като неразделно Божество — те поддържат съвместно външно отношение с триединството на тяхната лична съвкупност.
1955 104:3.16 Thus does the Paradise Trinity stand unique among absolute relationships; there are several existential triunities but only one existential Trinity. A triunity is not an entity. It is functional rather than organic. Its members are partners rather than corporative. The components of the triunities may be entities, but a triunity itself is an association.
2014 104:3.16 Затова Райската Троица заема уникално положение сред абсолютните взаимоотношения — съществуват няколко екзистенциални триединства, но само една екзистенциална Троица. Триединството не е същност. То е функционално, а не органично. Неговите членове са партньори, а не съставни части. Съставните части на триединството могат да бъдат същности, но само триединството е обединение.
1955 104:3.17 There is, however, one point of comparison between trinity and triunity: Both eventuate in functions that are something other than the discernible sum of the attributes of the component members. But while they are thus comparable from a functional standpoint, they otherwise exhibit no categorical relationship. They are roughly related as the relation of function to structure. But the function of the triunity association is not the function of the trinity structure or entity.
2014 104:3.17 При все това в едно отношение триединството и троичността са сравними едно с друго: както едното, така и другото се проявяват във функции, представляващи нещо различно от видимите суми на атрибутите на съставните части. Но макар че те са сравними от функционална гледна точка, в останалото те не показват категориална връзка. Те се съотнасят приблизително така, както функцията към структурата. Но функцията на триединното обединение не е функцията на троичната структура или същност.
1955 104:3.18 The triunities are nonetheless real; they are very real. In them is total reality functionalized, and through them does the Universal Father exercise immediate and personal control over the master functions of infinity.
2014 104:3.18 И все пак триединствата са реални; съвършено реални. В тях се извършва функционализация на всеобхватната реалност и чрез тях Всеобщият Баща осъществява непосредствено и лично управление на основните функции на безкрайността.
4. THE SEVEN TRIUNITIES
4. СЕДЕМТЕ ТРИЕДИНСТВА
1955 104:4.1 In attempting the description of seven triunities, attention is directed to the fact that the Universal Father is the primal member of each. He is, was, and ever will be: the First Universal Father-Source, Absolute Center, Primal Cause, Universal Controller, Limitless Energizer, Original Unity, Unqualified Upholder, First Person of Deity, Primal Cosmic Pattern, and Essence of Infinity. The Universal Father is the personal cause of the Absolutes; he is the absolute of Absolutes.
2014 104:4.1 Предприемайки опит за описване на седемте триединства, е необходимо да подчертаем, че Всеобщият Баща е първичният член на всяко от тях. Той е, бил е и вечно ще бъде: Първият Всеобщ Баща-Източник, Абсолютен Център, Първо-причина, Всеобщ Властител, Безграничен Активизатор, Изначално Единство, Безусловен Вседържител, Първото Лице на Божеството, Изходният Космически Еталон и Същността на Безкрая. Всеобщият Баща е лична причина за Абсолютите; той е Абсолют на Абсолютите.
1955 104:4.2 The nature and meaning of the seven triunities may be suggested as:
2014 104:4.2 Характерът и смисълът на седемте триединства може да се представи по следния начин:
1955 104:4.3 The First Triunity—the personal-purposive triunity. This is the grouping of the three Deity personalities:
2014 104:4.3 Първото триединство е личностно-целенасочено триединство. Това обединение включва личността на три Божества:
1955 104:4.4 1. The Universal Father.
2014 104:4.4 1. Всеобщия Баща.
1955 104:4.5 2. The Eternal Son.
2014 104:4.5 2. Вечния Син.
1955 104:4.6 3. The Infinite Spirit.
2014 104:4.6 3. Безкрайния Дух.
1955 104:4.7 This is the threefold union of love, mercy, and ministry—the purposive and personal association of the three eternal Paradise personalities. This is the divinely fraternal, creature-loving, fatherly-acting, and ascension-promoting association. The divine personalities of this first triunity are personality-bequeathing, spirit-bestowing, and mind-endowing Gods.
2014 104:4.7 Тройственият съюз на любовта, милосърдието и служенето е целенасочено и личностно обединение на трите вечни Райски личности. Това обединение се характеризира с божествени отношения на братство, любов към създанията, бащини деяния и съдействие на възхода. Божествените личности на това първо триединство са Богове, които даряват с личност, посвещават дух и даряват разум.
1955 104:4.8 This is the triunity of infinite volition; it acts throughout the eternal present and in all of the past-present-future flow of time. This association yields volitional infinity and provides the mechanisms whereby personal Deity becomes self-revelatory to the creatures of the evolving cosmos.
2014 104:4.8 Даденото триединство се отличава с безкрайно волеизявление; то действа по цялото протежение на вечното настояще и по минало-настоящо-бъдещото течение на времето. Това обединение поражда безкрайност на волеизявлението и предлага такива методи, посредством които личностното Божество се саморазкрива пред създанията на еволюиращия космос.
1955 104:4.9 The Second Triunity—the power-pattern triunity. Whether it be a tiny ultimaton, a blazing star, or a whirling nebula, even the central or superuniverses, from the smallest to the largest material organizations, always is the physical pattern—the cosmic configuration—derived from the function of this triunity. This association consists of:
2014 104:4.9 Второто триединство е триединство на силата и еталона. Независимо дали това е мъничък ултиматон, сияйна звезда или въртяща се мъглявина, даже централна вселена или свръхвселена, физическият еталон — космическата конфигурация на всяка материална организация, от най-малката до най-голямата, винаги се извежда от функцията на това триединство. Тази група се състои от:
1955 104:4.12 3. The Conjoint Actor.
2014 104:4.12 3. Съвместен Извършител.
1955 104:4.13 Energy is organized by the cosmic agents of the Third Source and Center; energy is fashioned after the pattern of Paradise, the absolute materialization; but behind all of this ceaseless manipulation is the presence of the Father-Son, whose union first activated the Paradise pattern in the appearance of Havona concomitant with the birth of the Infinite Spirit, the Conjoint Actor.
2014 104:4.13 Енергията е организирана от космическите посредници на Третия Източник и Център; различните форми на енергията се появяват в съответствие с еталоните на Рая — абсолютната материализация; но зад всички тези нескончаеми превръщания се намира присъствието на Бащата-Сина, чийто съюз за пръв път е активирал еталона на Рая в появата на Хавона вследствие раждането на Безкрайния Дух — Съвместния Извършител.
1955 104:4.14 In religious experience, creatures make contact with the God who is love, but such spiritual insight must never eclipse the intelligent recognition of the universe fact of the pattern which is Paradise. The Paradise personalities enlist the freewill adoration of all creatures by the compelling power of divine love and lead all such spirit-born personalities into the supernal delights of the unending service of the finaliter sons of God. The second triunity is the architect of the space stage whereon these transactions unfold; it determines the patterns of cosmic configuration.
2014 104:4.14 В своя религиозен опит създанията влизат в съприкосновение с Бога, Който е любов, но подобно духовно проникване никога не трябва да засенчва разумното признаване на вселенския факт на еталона, който е Раят. Райските личности си осигуряват доброволното поклонение на създанията за сметка на неотразимата сила на божествената любов и водят всички такива родени в духа личности към небесно наслаждение — нескончаемото служене в качеството на завършили Божии синове. Второто триединство е създател на пространствената арена, върху която се разгръщат тези процеси; то определя типовете космическа конфигурация.
1955 104:4.15 Love may characterize the divinity of the first triunity, but pattern is the galactic manifestation of the second triunity. What the first triunity is to evolving personalities, the second triunity is to the evolving universes. Pattern and personality are two of the great manifestations of the acts of the First Source and Center; and no matter how difficult it may be to comprehend, it is nonetheless true that the power-pattern and the loving person are one and the same universal reality; the Paradise Isle and the Eternal Son are co-ordinate but antipodal revelations of the unfathomable nature of the Universal Father-Force.
2014 104:4.15 Любовта може да характеризира първото триединство, но еталонът е галактическото проявление на второто триединство. Това, което е първото единство за еволюиращите личности, е второто единство за еволюиращите вселени. Еталонът и личността са две велики проявления на деянията на Първия Източник и Център; но колкото и да е трудно това за разбиране, истината е, че еталонът на могъществото и любвеобилната личност са една и съща всеобща реалност; Райският Остров и Вечният Син са равни, но противоположни разкрития на непостижимата същност на Всеобщия Баща-Сила.
1955 104:4.16 The Third Triunity—the spirit-evolutional triunity. The entirety of spiritual manifestation has its beginning and end in this association, consisting of:
2014 104:4.16 Третото триединство е духовно-еволюционно триединство. Цялата съвкупност от духовни проявления започва и свършва в това обединение, състоящо се от:
1955 104:4.17 1. The Universal Father.
2014 104:4.17 1. Всеобщия Баща.
1955 104:4.19 3. The Deity Absolute.
2014 104:4.19 3. Божеството-Абсолют.
1955 104:4.20 From spirit potency to Paradise spirit, all spirit finds reality expression in this triune association of the pure spirit essence of the Father, the active spirit values of the Son-Spirit, and the unlimited spirit potentials of the Deity Absolute. The existential values of spirit have their primordial genesis, complete manifestation, and final destiny in this triunity.
2014 104:4.20 От духовната потенция до Райския Дух, проявлението на всеки дух в реалността се осъществява в това триединно обединяване на чисто духовната същност на Отеца, активните духовни ценности на Сина-Духа и неограничените духовни потенциали на Божеството-Абсолют. Това триединство включва изначалното възникване, изчерпващото проявление и крайната цел на екзистенциалните ценности на духа.
1955 104:4.21 The Father exists before spirit; the Son-Spirit functions as active creative spirit; the Deity Absolute exists as all-encompassing spirit, even beyond spirit.
2014 104:4.21 Отецът съществува преди духа; Синът-Дух функционира като активен съзидателен дух; Божеството-Абсолют съществува като всеобхватен дух и даже излиза извън пределите на духа.
1955 104:4.22 The Fourth Triunity—the triunity of energy infinity. Within this triunity there eternalizes the beginnings and the endings of all energy reality, from space potency to monota. This grouping embraces the following:
2014 104:4.22 Четвъртото триединство е триединството на безкрайността на енергията. В пределите на това триединство се увековечават началата и завършеците на цялата енергийна реалност — от пространствената потенция до монота. Тази група обхваща следното:
1955 104:4.25 3. The Unqualified Absolute.
2014 104:4.25 3. Безусловния Абсолют.
1955 104:4.26 Paradise is the center of the force-energy activation of the cosmos—the universe position of the First Source and Center, the cosmic focal point of the Unqualified Absolute, and the source of all energy. Existentially present within this triunity is the energy potential of the cosmos-infinite, of which the grand universe and the master universe are only partial manifestations.
2014 104:4.26 Раят е центърът на енерго-силовата активация на космоса — вселенското местоположение на Първия Източник и Център, космическият център на Безусловния Абсолют и източникът на цялата енергия. В това триединство екзистенциално присъства енергийният потенциал на безкрайния космос, само частично проявление на който са голямата вселена и съществуващият всемир.
1955 104:4.27 The fourth triunity absolutely controls the fundamental units of cosmic energy and releases them from the grasp of the Unqualified Absolute in direct proportion to the appearance in the experiential Deities of subabsolute capacity to control and stabilize the metamorphosing cosmos.
2014 104:4.27 Четвъртото триединство осъществява абсолютно управление на основните единици космическа енергия, освобождавайки ги от господството на Безусловния Абсолют, право пропорционално на проявлението в емпиричните Божества на субабсолютната способност да контролират и стабилизират видоизменящия се космос.
1955 104:4.28 This triunity is force and energy. The endless possibilities of the Unqualified Absolute are centered around the absolutum of the Isle of Paradise, whence emanate the unimaginable agitations of the otherwise static quiescence of the Unqualified. And the endless throbbing of the material Paradise heart of the infinite cosmos beats in harmony with the unfathomable pattern and the unsearchable plan of the Infinite Energizer, the First Source and Center.
2014 104:4.28 Това триединство е сила и енергия. Безпределните възможности на Безусловния Абсолют са съсредоточени около абсолутума на Райския Остров, откъдето излизат невъобразими възбуждения на обикновено статичната неподвижност на Безусловния. И нескончаемото биене на материалното сърце на Рая в безкрайния космос се съгласува с непостижимия еталон и неизповедимите планове на Безкрайния Активизатор — Първия Източник и Център.
1955 104:4.29 The Fifth Triunity—the triunity of reactive infinity. This association consists of:
2014 104:4.29 Петото триединство е триединство на реактивната безкрайност. Тази група се състои от:
1955 104:4.30 1. The Universal Father.
2014 104:4.30 1. Всеобщия Баща.
1955 104:4.31 2. The Universal Absolute.
2014 104:4.31 2. Всеобщия Абсолют.
1955 104:4.32 3. The Unqualified Absolute.
2014 104:4.32 3. Безкрайния Абсолют.
1955 104:4.33 This grouping yields the eternalization of the functional infinity realization of all that is actualizable within the domains of nondeity reality. This triunity manifests unlimited reactive capacity to the volitional, causative, tensional, and patternal actions and presences of the other triunities.
2014 104:4.33 Тази група увековечава функционалната реализация в безкрайността на всичко, което се поддава на актуализация в пределите на божествената реалност. Това триединство проявява способност за неограничено реагиране на волевите, причинните, напрягащите и еталонните действия и присъствия на другите триединства.
1955 104:4.34 The Sixth Triunity—the triunity of cosmic-associated Deity. This grouping consists of:
2014 104:4.34 Шестото триединство е триединство на космически обединеното Божество. Тази група се състои от:
1955 104:4.35 1. The Universal Father.
2014 104:4.35 1. Всеобщия Баща.
1955 104:4.36 2. The Deity Absolute.
2014 104:4.36 2. Божеството-Абсолют.
1955 104:4.37 3. The Universal Absolute.
2014 104:4.37 3. Всеобщия Абсолют.
1955 104:4.38 This is the association of Deity-in-the-cosmos, the immanence of Deity in conjunction with the transcendence of Deity. This is the last outreach of divinity on the levels of infinity toward those realities which lie outside the domain of deified reality.
2014 104:4.38 Това обединение на съществуващото в космоса Божество изразява иманентността на Божеството в съчетание с трансценденталността на Божеството. Това е последното “протягане” на божествеността на нивата на безкрайността към тези реалности, които се намират отвъд пределите на обожествената реалност.
1955 104:4.39 The Seventh Triunity—the triunity of infinite unity. This is the unity of infinity functionally manifest in time and eternity, the co-ordinate unification of actuals and potentials. This group consists of:
2014 104:4.39 Седмото триединство е триединството на безкрайното единство. Този претворяем в безкрайността съюз функционално се проявява във времето и вечността, изразявайки равно обединение на актуалности и потенциалности. Тази група се състои от:
1955 104:4.40 1. The Universal Father.
2014 104:4.40 1. Всеобщия Баща.
1955 104:4.41 2. The Conjoint Actor.
2014 104:4.41 2. Съвместния Извършител.
1955 104:4.42 3. The Universal Absolute.
2014 104:4.42 3. Всеобщия Абсолют.
1955 104:4.43 The Conjoint Actor universally integrates the varying functional aspects of all actualized reality on all levels of manifestation, from finites through transcendentals and on to absolutes. The Universal Absolute perfectly compensates the differentials inherent in the varying aspects of all incomplete reality, from the limitless potentialities of active-volitional and causative Deity reality to the boundless possibilities of static, reactive, nondeity reality in the incomprehensible domains of the Unqualified Absolute.
2014 104:4.43 Съвместният Извършител осъществява всеобща интеграция на различните функционални аспекти на цялата претворена реалност на всички нива на проявление — от крайните, през трансценденталните и чак до абсолютните. Всеобщият Абсолют в съвършенство компенсира различията, присъщи на разнообразните аспекти на незавършената реалност — от неограничените потенциали на активно-волевата и причинна реалност на Божеството до безграничните възможности на статичната, реактивна, не отнасяща се към Божеството реалност в непостижимите сфери на Безусловния Абсолют.
1955 104:4.44 As they function in this triunity, the Conjoint Actor and the Universal Absolute are alike responsive to Deity and to nondeity presences, as also is the First Source and Center, who in this relationship is to all intents and purposes conceptually indistinguishable from the I AM.
2014 104:4.44 Функционирайки в това триединство, Съвместният Извършител и Всеобщият Абсолют реагират еднакво на присъствието на отнасящите се и неотнасящи се към Божеството реалности, точно както и Първият Източник и Център, който в това отношение по същество е концептуално неотличим от АЗ СЪМ.
1955 104:4.45 These approximations are sufficient to elucidate the concept of the triunities. Not knowing the ultimate level of the triunities, you cannot fully comprehend the first seven. While we do not deem it wise to attempt any further elaboration, we may state that there are fifteen triune associations of the First Source and Center, eight of which are unrevealed in these papers. These unrevealed associations are concerned with realities, actualities, and potentialities which are beyond the experiential level of supremacy.
2014 104:4.45 Тези приближения са достатъчни, за да се поясни концепцията за триединствата. Не познавайки пределното ниво на триединствата, вие сте неспособни докрай да разберете първите седем от тях. Приемайки за неразумно да се заемаме с по-нататъшни уточнения, ние все пак можем да съобщим, че съществуват петнадесет триединни обединения на Първия Източник и Център, осем от които не са разкрити в настоящите документи. Тези неразкрити обединения имат отношение към реалностите, актуалностите и потенциалностите, намиращи се отвъд пределите на емпиричното ниво на върховността.
1955 104:4.46 The triunities are the functional balance wheel of infinity, the unification of the uniqueness of the Seven Infinity Absolutes. It is the existential presence of the triunities that enables the Father-I AM to experience functional infinity unity despite the diversification of infinity into seven Absolutes. The First Source and Center is the unifying member of all triunities; in him all things have their unqualified beginnings, eternal existences, and infinite destinies—“in him all things consist.”
2014 104:4.46 Триединствата са функционалният балансьор на безкрайнстта, обединението на уникалността на Седемте Абсолюта на Безкрайността. Именно екзистенциалното присъствие на триединствата позволява на Бащата-АЗ СЪМ да изпитва функционално единение в безкрайността независимо от разнообразното проявление на безкрайността в седем Абсолюта. Първият Източник и Център е обединяващият член на всички триединства; в Него всичко има своето безусловно начало, вечно съществуване и безкрайна цел — “в Него се заключава всичко”[3].
1955 104:4.47 Although these associations cannot augment the infinity of the Father-I AM, they do appear to make possible the subinfinite and subabsolute manifestations of his reality. The seven triunities multiply versatility, eternalize new depths, deitize new values, disclose new potentialities, reveal new meanings; and all these diversified manifestations in time and space and in the eternal cosmos are existent in the hypothetical stasis of the original infinity of the I AM.
2014 104:4.47 Макар че тези обединения са неспособни да увеличат безкрайността на Бащата-АЗ СЪМ, изглежда, че именно благодарение на Него за тях стават възможни суббезкрайните и субабсолютните проявления на Неговата реалност. Седемте триединства умножават многостранността, увековеч ават нови дълбини, изпълват божествеността с нови ценности, откриват нови възможности, разкриват нови значения и всички тези разнообразни проявления във времето и пространството, и вечния космос съществуват в хипотетичната неподвижност на изначалната безкрайност на АЗ СЪМ.
5. TRIODITIES
5. ТРОЙСТВЕНИТЕ СЪЮЗИ
1955 104:5.1 There are certain other triune relationships which are non-Father in constitution, but they are not real triunities, and they are always distinguished from the Father triunities. They are called variously, associate triunities, co-ordinate triunities, and triodities. They are consequential to the existence of the triunities. Two of these associations are constituted as follows:
2014 104:5.1 Съществуват някои други триединни взаимовръзки, невключващи Отеца, но те не са истински триединства и винаги се разглеждат отделно от триединствата на Отеца. Те имат различни названия: спомагателни триединства, еднородни триединства и тройствени съюзи. Те са следствие от съществуването на триединствата. Две от тези обединения имат следния строеж:
1955 104:5.2 The Triodity of Actuality. This triodity consists in the interrelationship of the three absolute actuals:
2014 104:5.2 Тройственият Съюз на Актуалността е представен от взаимоотношенията на трите абсолютни актуални същности:
1955 104:5.3 1. The Eternal Son.
2014 104:5.3 1. Вечния Син.
1955 104:5.5 3. The Conjoint Actor.
2014 104:5.5 3. Съвместния Извършител.
1955 104:5.6 The Eternal Son is the absolute of spirit reality, the absolute personality. The Paradise Isle is the absolute of cosmic reality, the absolute pattern. The Conjoint Actor is the absolute of mind reality, the co-ordinate of absolute spirit reality, and the existential Deity synthesis of personality and power. This triune association eventuates the co-ordination of the sum total of actualized reality—spirit, cosmic, or mindal. It is unqualified in actuality.
2014 104:5.6 Вечният Син е абсолютът на реалността на духа, абсолютната личност. Райският Остров е абсолютът на реалността на космоса, абсолютният еталон. Съвместният Извършител е абсолютът на реалността на разума, равноправният партньор на абсолютната реалност на духа и екзистенциалният синтез на личността и енергията в Божеството. Това тройствено обединение привежда в координация цялата съвкупна актуализирана реалност — реалността на духа, космоса или разума. То е безусловно в актуалността.
1955 104:5.7 The Triodity of Potentiality. This triodity consists in the association of the three Absolutes of potentiality:
2014 104:5.7 Тройственият Съюз на Потенциалността представлява обединение на трите Абсолюта на потенциалността:
1955 104:5.8 1. The Deity Absolute.
2014 104:5.8 1. Божеството-Абсолют.
1955 104:5.9 2. The Universal Absolute.
2014 104:5.9 2. Всеобщия Абсолют.
1955 104:5.10 3. The Unqualified Absolute.
2014 104:5.10 3. Безусловния Абсолют.
1955 104:5.11 Thus are interassociated the infinity reservoirs of all latent energy reality—spirit, mindal, or cosmic. This association yields the integration of all latent energy reality. It is infinite in potential.
2014 104:5.11 Такава е взаимовръзката на резервоарите на безкрайността, които са вместилища на цялата латентна енергийна реалност — реалността на духа, разума или космоса. Това обединение осъществява интеграцията на цялата скрита енергийна реалност. То е безкрайно в потенциал.
1955 104:5.12 As the triunities are primarily concerned with the functional unification of infinity, so are triodities involved in the cosmic appearance of experiential Deities. The triunities are indirectly concerned, but the triodities are directly concerned, in the experiential Deities—Supreme, Ultimate, and Absolute. They appear in the emerging power-personality synthesis of the Supreme Being. And to the time creatures of space the Supreme Being is a revelation of the unity of the I AM.
2014 104:5.12 Както триединствата на първо място са свързани с функционалното обединение на безкрайността, така и тройствените съюзи участват в космическото проявление на емпиричните Божества. Ако връзката на триединствата с емпиричните Божества — Висш, Пределен и Абсолютен, е опосредствана, то за тройните съюзи тази връзка е непосредствена. Тройствените съюзи се образуват в разкриващия се енерго-личностен синтез, в който се формира Висшето Същество. И за времевите създания на пространството Висшето Същество е разкриване на единството на АЗ СЪМ.
1955 104:5.13 [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]
2014 104:5.13 [Представено от Мелхиседек на Небадон.]
| Документ 103. Действителността на религиозния опит |
Индекс
Единична версия |
Документ 105. Божество и реалност |