Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
THE TIME OF THE TOMB
В ГРОБНИЦАТА
1955 188:0.1 THE day and a half that Jesus’ mortal body lay in the tomb of Joseph, the period between his death on the cross and his resurrection, is a chapter in the earth career of Michael which is little known to us. We can narrate the burial of the Son of Man and put in this record the events associated with his resurrection, but we cannot supply much information of an authentic nature about what really transpired during this epoch of about thirty-six hours, from three o’clock Friday afternoon to three o’clock Sunday morning. This period in the Master’s career began shortly before he was taken down from the cross by the Roman soldiers. He hung upon the cross about one hour after his death. He would have been taken down sooner but for the delay in dispatching the two brigands.
2014 188:0.1 ТОЗИ ден и половина, в течение на който смъртното тяло на Иисус се намираше в гробницата на Йосиф — времето между неговата смърт на кръста и възкресението, представлява тази страница от земния път на Михаил, за която ние почти нищо не знаем. Можем да разкажем за погребението на Сина Човешки и да включим в това повествувание събитията, свързани с неговото възкресение, но в наше разпореждане има много малко достоверна информация за това, което действително стана в течение на този епохален период с продължителност около тридесет и шест часа — от три часа в петък следобед до три часа сутринта в неделя. Този период от живота на Учителя започна малко преди да бъде снет от кръста от римските войници. След настъпването на смъртта му той остана на кръста около час. Щеше да бъде снет по-рано, ако не беше забавянето, свързано с умъртвяването на двамата разбойника.
1955 188:0.2 The rulers of the Jews had planned to have Jesus’ body thrown in the open burial pits of Gehenna, south of the city; it was the custom thus to dispose of the victims of crucifixion. If this plan had been followed, the body of the Master would have been exposed to the wild beasts.
2014 188:0.2 Юдейските управници се канеха да хвърлят тялото на Иисус в откритите погребални ями на Геена на юг от града, където обикновено биваха хвърляни жертвите на разпъване. Ако този план беше успял, тялото на Учителя щеше да бъде оставено да бъде изядено от дивите зверове.
1955 188:0.3 In the meantime, Joseph of Arimathea, accompanied by Nicodemus, had gone to Pilate and asked that the body of Jesus be turned over to them for proper burial. It was not uncommon for friends of crucified persons to offer bribes to the Roman authorities for the privilege of gaining possession of such bodies. Joseph went before Pilate with a large sum of money, in case it became necessary to pay for permission to remove Jesus’ body to a private burial tomb. But Pilate would not take money for this. When he heard the request, he quickly signed the order which authorized Joseph to proceed to Golgotha and take immediate and full possession of the Master’s body. In the meantime, the sandstorm having considerably abated, a group of Jews representing the Sanhedrin had gone out to Golgotha for the purpose of making sure that Jesus’ body accompanied those of the brigands to the open public burial pits.
2014 188:0.3 Междувременно Йосиф Ариматейски, съпровождан от Никодим, отиде при Пилат и помоли тялото на Иисус да бъде им бъде предадено за надлежно погребение[1]. Другарите на разпънатия нерядко предлагаха на римските власти подкупи, за да получат правото да вземат тялото на екзекутирания. Йосиф отиде при Пилат с голяма сума пари за в случай, че се наложи да плати за разрешението да снеме тялото на Иисус и да го пренесе в частна погребална гробница. Но Пилат отказа пари. Изслушвайки молбата, той бързо подписа заповед, позволяваща на Йосиф да отиде на Голгота и веднага да получи тялото на Учителя в свое пълно разпореждане. Междувременно пясъчната буря беше утихнала и групата юдеи, представляващи Синедриона, тръгна към Голгота, за да се увери, че тялото на Иисус заедно с разбойниците е хвърлено в общите погребални ями.
1. THE BURIAL OF JESUS
1. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ИИСУС
1955 188:1.1 When Joseph and Nicodemus arrived at Golgotha, they found the soldiers taking Jesus down from the cross and the representatives of the Sanhedrin standing by to see that none of Jesus’ followers prevented his body from going to the criminal burial pits. When Joseph presented Pilate’s order for the Master’s body to the centurion, the Jews raised a tumult and clamored for its possession. In their raving they sought violently to take possession of the body, and when they did this, the centurion ordered four of his soldiers to his side, and with drawn swords they stood astride the Master’s body as it lay there on the ground. The centurion ordered the other soldiers to leave the two thieves while they drove back this angry mob of infuriated Jews. When order had been restored, the centurion read the permit from Pilate to the Jews and, stepping aside, said to Joseph: “This body is yours to do with as you see fit. I and my soldiers will stand by to see that no man interferes.”
2014 188:1.1 Когато Йосиф и Никодим пристигнаха на Голгота, те видяха как войниците снемат Иисус от кръста, а представителите на Синедриона стоят редом и следят никой от последователите на Иисус да не попречи на прехвърлянето на неговото тяло в погребалните ями за престъпници. Когато Йосиф представи на центуриона заповед от Пилат да предадат тялото на Учителя на него, юдеите вдигнаха шум, гръмко изисквайки да бъде дадено на тях. Когато в своята ярост те се опитаха да завладеят тялото, центурионът извика четирима войници, които — извадили мечове и разкрачили крака — застанаха над тялото на лежащия на земята Учител.Центурионът заповяда на останалите войници да оставят двамата крадци и да разгонят тълпата разярени юдеи. След като възстанови реда, центурионът прочете на юдеите разрешението на Пилат и отстъпвайки встрани, каза на Йосиф: “Тялото е на твое разположение; постъпи с него, както смяташ за нужно. Аз и моите войници ще те съпровождаме, за да не ти попречи никой.”
1955 188:1.2 A crucified person could not be buried in a Jewish cemetery; there was a strict law against such a procedure. Joseph and Nicodemus knew this law, and on the way out to Golgotha they had decided to bury Jesus in Joseph’s new family tomb, hewn out of solid rock, located a short distance north of Golgotha and across the road leading to Samaria. No one had ever lain in this tomb, and they thought it appropriate that the Master should rest there. Joseph really believed that Jesus would rise from the dead, but Nicodemus was very doubtful. These former members of the Sanhedrin had kept their faith in Jesus more or less of a secret, although their fellow Sanhedrists had long suspected them, even before they withdrew from the council. From now on they were the most outspoken disciples of Jesus in all Jerusalem.
2014 188:1.2 Разпънато лице не можеше да бъде погребано в еврейско гробище; законът строго забраняваше това. Йосиф и Никодим знаеха за този закон и по пътя към Голгота те решиха да погребат Иисус в новата семейна гробница на Йосиф[2]. Изсечена в монолитна скала, тя се намираше малко на север от Голгота, от другата страна на пътя, водещ към Самария. В тази гробница още не бяха погребвали никого и те смятаха, че ще бъде правилно, ако Учителят почива тук. Йосиф действително вярваше, че Иисус ще възкръсне от мъртвите, но Никодим се отнасяше към това крайно скептично. Тези предишни членове на Синедриона в по-голяма или по-малка степен скриваха своята вяра в Иисус, макар че останалите религиозни водачи вече отдавна ги подозираха — още преди Йосиф и Никодим да излязат от състава на Синедриона. От това време те станаха най-откровените последователи на Иисус в целия Йерусалим.
1955 188:1.3 At about half past four o’clock the burial procession of Jesus of Nazareth started from Golgotha for Joseph’s tomb across the way. The body was wrapped in a linen sheet as the four men carried it, followed by the faithful women watchers from Galilee. The mortals who bore the material body of Jesus to the tomb were: Joseph, Nicodemus, John, and the Roman centurion.
2014 188:1.3 Около четири и половина погребалната процесия напусна Голгота и тръгна към гробницата на Йосиф от другата страна на пътя. Тялото на Иисус Назарянин беше обвито в ленено платно и го носеха четирима мъже, след които следваха преданите галилейки, наблюдавали разпятието. Смъртните, които носеха материалното тяло на Иисус в гробницата, бяха Йосиф, Никодим, Йоан и римският центурион[3].
1955 188:1.4 They carried the body into the tomb, a chamber about ten feet square, where they hurriedly prepared it for burial. The Jews did not really bury their dead; they actually embalmed them. Joseph and Nicodemus had brought with them large quantities of myrrh and aloes, and they now wrapped the body with bandages saturated with these solutions. When the embalming was completed, they tied a napkin about the face, wrapped the body in a linen sheet, and reverently placed it on a shelf in the tomb.
2014 188:1.4 Те внесоха тялото в гробницата — помещение, дълго приблизително 3 на 3 м, където спешно подготвиха Иисус за погребение. Строго погледнато, юдеите не погребваха своите покойници: фактически те ги балсамираха. Йосиф и Никодим донесоха със себе си голямо количество миро и алое, а сега те обвиха тялото в бандажи, пропити с тези разтвори[4]. Завършвайки балсамирането, те завързаха лицето му с кърпа, обвиха тялото в ленен чаршаф и благоговейно го положиха в нишата на гробницата.
1955 188:1.5 After placing the body in the tomb, the centurion signaled for his soldiers to help roll the doorstone up before the entrance to the tomb. The soldiers then departed for Gehenna with the bodies of the thieves while the others returned to Jerusalem, in sorrow, to observe the Passover feast according to the laws of Moses.
2014 188:1.5 След като тялото беше положено в гробницата, центурионът повика своите войници, за да помогнат да затворят входа към гробницата с камъка. След това войниците отидоха в Геена с телата на крадците, а останалите, потънали в скръб, се върнаха в Йерусалим, за да споделят Пасхалната трапеза, както изискваха законите на Мойсей.
1955 188:1.6 There was considerable hurry and haste about the burial of Jesus because this was preparation day and the Sabbath was drawing on apace. The men hurried back to the city, but the women lingered near the tomb until it was very dark.
2014 188:1.6 Погребението на Иисус се извършваше с голямо бързане и спешност, тъй като този ден беше ден за подготовка и до настъпването на съботата оставаше съвсем малко време. Мъжете побързаха обратно към града, но жените останаха редом с гробницата до самото настъпване на тъмнината.
1955 188:1.7 While all this was going on, the women were hiding near at hand so that they saw it all and observed where the Master had been laid. They thus secreted themselves because it was not permissible for women to associate with men at such a time. These women did not think Jesus had been properly prepared for burial, and they agreed among themselves to go back to the home of Joseph, rest over the Sabbath, make ready spices and ointments, and return on Sunday morning properly to prepare the Master’s body for the death rest. The women who thus tarried by the tomb on this Friday evening were: Mary Magdalene, Mary the wife of Clopas, Martha another sister of Jesus’ mother, and Rebecca of Sepphoris.
2014 188:1.7 В течение на всички тези събития жените се криеха недалеч, откъдето наблюдаваха всичко, което ставаше, и видяха къде беше погребан Учителят. Те скриваха присъствието си поради това, че в такова време жените не трябваше да се намират в присъствието на мъже. Жените смятаха, че Иисус не е подготвен за погребението както трябва, и се уговориха да се върнат в дома на Йосиф, да прекарат съботата в почивка, да приготвят ароматни вещества и мехлеми и да се върнат в неделя сутринта, за да подготвят както трябва тялото на Учителя за вечния му сън. Жените, които останаха край гробницата в тази петъчна вечер, бяха Мария Магдалена, Мария — жената на Клеопа, Марта (още една сестра на майката на Иисус) и Ревека от Сепфорис[5].
1955 188:1.8 Aside from David Zebedee and Joseph of Arimathea, very few of Jesus’ disciples really believed or understood that he was due to arise from the tomb on the third day.
2014 188:1.8 Освен Давид Зеведеев и Йосиф Ариматейски малцина от учениците на Иисус действително вярваха и разбираха, че му предстоеше да възкръсне от гробницата на третия ден.
2. SAFEGUARDING THE TOMB
2. ОХРАНА НА ГРОБНИЦАТА
1955 188:2.1 If Jesus’ followers were unmindful of his promise to rise from the grave on the third day, his enemies were not. The chief priests, Pharisees, and Sadducees recalled that they had received reports of his saying he would rise from the dead.
2014 188:2.1 Ако последователите на Иисус не обърнаха внимание на обещанието на Иисус да възкръсне от гроба на третия ден, то неговите врагове не забравиха това. Първосвещениците, фарисеите и садукеите си спомниха, че при тях са постъпвали съобщения, в които се казваше за заявлението на Иисус относно своето възкръсване от мъртвите.
1955 188:2.2 This Friday night, after the Passover supper, about midnight a group of the Jewish leaders gathered at the home of Caiaphas, where they discussed their fears concerning the Master’s assertions that he would rise from the dead on the third day. This meeting ended with the appointment of a committee of Sanhedrists who were to visit Pilate early the next day, bearing the official request of the Sanhedrin that a Roman guard be stationed before Jesus’ tomb to prevent his friends from tampering with it. Said the spokesman of this committee to Pilate: “Sir, we remember that this deceiver, Jesus of Nazareth, said, while he was yet alive, ‘After three days I will rise again.’ We have, therefore, come before you to request that you issue such orders as will make the sepulchre secure against his followers, at least until after the third day. We greatly fear lest his disciples come and steal him away by night and then proclaim to the people that he has risen from the dead. If we should permit this to happen, this mistake would be far worse than to have allowed him to live.”
2014 188:2.2 Около полунощ този петък след пасхалната трапеза група юдейски водачи се събра в дома на Каяфа, за да обсъдят своите опасения, отнасящи се до твърденията на Учителя, че на третия ден той ще възкръсне от мъртвите[6]. Тази среща завърши с назначаването на делегация от членове на Синедриона, която на следващата сутрин отиде при Пилат с официална молба от Синедриона: да постави пред гробницата на Иисус римска стража, за да не позволи на неговите приятели тайно да проникнат в нея. Главата на делегацията каза на Пилат: “Господине, ние помним, че този мошеник Иисус Назарянин, докато беше жив, казваше: “След три дни аз ще възкръсна.” Затова дойдохме, за да те помолим да се разпоредиш за охрана на гробницата от неговите последователи поне след третия ден. Ние много се боим, че през нощта неговите ученици ще се появят и ще го откраднат, а след това ще обявят на народа, че той е възкръснал от мъртвите. Ако допуснем това, ще извършим много сериозна грешка — къде по-малко опасно щеше да бъде да го оставим жив.”
1955 188:2.3 When Pilate heard this request of the Sanhedrists, he said: “I will give you a guard of ten soldiers. Go your way and make the tomb secure.” They went back to the temple, secured ten of their own guards, and then marched out to Joseph’s tomb with these ten Jewish guards and ten Roman soldiers, even on this Sabbath morning, to set them as watchmen before the tomb. These men rolled yet another stone before the tomb and set the seal of Pilate on and around these stones, lest they be disturbed without their knowledge. And these twenty men remained on watch up to the hour of the resurrection, the Jews carrying them their food and drink.
2014 188:2.3 Изслушвайки молбата на Синедриона, Пилат отговори: “Ще получите десетима охранители. Вървете и осигурете безопасността на гробницата[7].” Връщайки се в храма, те взеха десетима от своите охранители, след което се отправиха към гробницата на Йосиф с десетима еврейски стражи и десетима римски войници, за да може независимо от съботната сутрин да ги поставят като охрана на гробницата. Тези хора затвориха входа на гробницата с още един камък и подпечатаха двата камъка с печата на Пилат, за да не може никой да получи достъп до гробницата без тяхно знание. И тези двадесет човека останаха на стража чак до възкръсването на Иисус, а юдеите им носеха храна и неща за пиене.
3. DURING THE SABBATH DAY
3. В СЪБОТНИЯ ДЕН
1955 188:3.1 Throughout this Sabbath day the disciples and the apostles remained in hiding, while all Jerusalem discussed the death of Jesus on the cross. There were almost one and one-half million Jews present in Jerusalem at this time, hailing from all parts of the Roman Empire and from Mesopotamia. This was the beginning of the Passover week, and all these pilgrims would be in the city to learn of the resurrection of Jesus and to carry the report back to their homes.
2014 188:3.1 В течение на целия съботен ден учениците и апостолите продължаваха да се крият, докато целият Йерусалим обсъждаше смъртта на Иисус на кръста. Тези дни в Йерусалим се намираха почти половин милион евреи от всички ъгълчета на Римската империя и Месопотамия. Настъпваше пасхалната седмица и на всички тези поклонници предстоеше да узнаят за възкръсването на Иисус и да отнесат тази вест в своите родни краища.
1955 188:3.2 Late Saturday night, John Mark summoned the eleven apostles secretly to come to the home of his father, where, just before midnight, they all assembled in the same upper chamber where they had partaken of the Last Supper with their Master two nights previously.
2014 188:3.2 Късно вечерта в събота Йоан Марк свика единадесетте апостоли на тайна среща в дома на своя баща и около полунощ те се събраха в това горно помещение, където преди две вечери бяха споделили Тайната вечеря със своя Учител.
1955 188:3.3 Mary the mother of Jesus, with Ruth and Jude, returned to Bethany to join their family this Saturday evening just before sunset. David Zebedee remained at the home of Nicodemus, where he had arranged for his messengers to assemble early Sunday morning. The women of Galilee, who prepared spices for the further embalming of Jesus’ body, tarried at the home of Joseph of Arimathea.
2014 188:3.3 Тази съботна вечер преди залез слънце майката на Иисус Мария, заедно с Рут и Юда, се върна във Витания, за да се присъедини към своето семейство. Давид Зеведеев остана в дома на Никодим, уговаряйки се със своите куриери да се срещнат тук рано сутринта в неделя. Галилейките, подготвящи треви за балсамирането на тялото на Иисус, се намираха в дома на Йосиф Ариматейски.
1955 188:3.4 We are not able fully to explain just what happened to Jesus of Nazareth during this period of a day and a half when he was supposed to be resting in Joseph’s new tomb. Apparently he died the same natural death on the cross as would any other mortal in the same circumstances. We heard him say, “Father, into your hands I commend my spirit.” We do not fully understand the meaning of such a statement inasmuch as his Thought Adjuster had long since been personalized and so maintained an existence apart from Jesus’ mortal being. The Master’s Personalized Adjuster could in no sense be affected by his physical death on the cross. That which Jesus put in the Father’s hands for the time being must have been the spirit counterpart of the Adjuster’s early work in spiritizing the mortal mind so as to provide for the transfer of the transcript of the human experience to the mansion worlds. There must have been some spiritual reality in the experience of Jesus which was analogous to the spirit nature, or soul, of the faith-growing mortals of the spheres. But this is merely our opinion—we do not really know what Jesus commended to his Father.
2014 188:3.4 Ние сме неспособни в пълна степен да обясним какво именно ставаше с Иисус Назарянин в този ден и половина, когато се предполагаше, че той почива вновата гробница на Йосиф. Очевидно той умря от също толкова естествена смърт на кръста, от каквато умира всеки друг смъртен при аналогични обстоятелства. Чухме как той каза: “Татко, в Твоите ръце предавам духа си[8].” Не разбираме напълно смисъла на тези думи, доколкото неговият Настройчик на Съзнанието отдавна беше станал личностен и затова не зависеше от смъртното съществуване на Иисус. Физическата смърт на Учителя никак не можеше да повлияе на неговия Личностен Настройчик. Това, което Иисус предаде в ръцете на Отеца, вероятно представляваше духовен дубликат от резултата от ранната дейност на Настройчика по одухотворяването на смъртния разум, за да осигури преноса на копието от човешкия опит в обителските светове. Вероятно опитът на Иисус съдържаше някаква духовна реалност, аналогична на духовната същност, или душата, на растящите във вярата смъртни създания от обитаемите светове. Но всичко това е само наше предположение. В действителност не знаем какво именно предаде Иисус на своя Отец.
1955 188:3.5 We know that the physical form of the Master rested there in Joseph’s tomb until about three o’clock Sunday morning, but we are wholly uncertain regarding the status of the personality of Jesus during that period of thirty-six hours. We have sometimes dared to explain these things to ourselves somewhat as follows:
2014 188:3.5 Ние знаем, че физическото тяло на Учителя остана в гробницата на Йосиф приблизително до три часа в неделя сутринта, но можем само да гадаем какъв е бил статутът на личността на Иисус в течение на този период с продължителност тридесет и шест часа. Понякога се осмеляваме да си обясним тези неща приблизително по следния начин:
1955 188:3.6 1. The Creator consciousness of Michael must have been at large and wholly free from its associated mortal mind of the physical incarnation.
2014 188:3.6 1. Вероятно съзнанието на Михаил-Създателя е останало напълно свободно и независещо от смъртния разум, в който то пребиваваше в течение на физическата инкарнация.
1955 188:3.7 2. The former Thought Adjuster of Jesus we know to have been present on earth during this period and in personal command of the assembled celestial hosts.
2014 188:3.7 2. Знаем, че в този период от време бившият Настройчик на Съзнанието на Иисус се намираше на Земята и лично възглавяваше събраното тук небесно войнство.
1955 188:3.8 3. The acquired spirit identity of the man of Nazareth which was built up during his lifetime in the flesh, first, by the direct efforts of his Thought Adjuster, and later, by his own perfect adjustment between the physical necessities and the spiritual requirements of the ideal mortal existence, as it was effected by his never-ceasing choice of the Father’s will, must have been consigned to the custody of the Paradise Father. Whether or not this spirit reality returned to become a part of the resurrected personality, we do not know, but we believe it did. But there are those in the universe who hold that this soul-identity of Jesus now reposes in the “bosom of the Father,” to be subsequently released for leadership of the Nebadon Corps of the Finality in their undisclosed destiny in connection with the uncreated universes of the unorganized realms of outer space.
2014 188:3.8 3. Предполагаме, че придобиването на духовна индивидуалност на Назарянина, формирана в течение на неговия живот в плът — отначало под въздействието на непосредствените усилия на неговия Настройчик на Съзнанието, а след това за сметка на неговата лична, съвършена хармонизация на физическите потребности и духовните изисквания на идеалното смъртно битие благодарение на неизменното избиране на волята на Отеца, — трябва да е била предадена за съхранение на Райския Баща. Върнала ли се е тази духовна реалност, за да стане част от възкръсналата личност, или не — не знаем, но предполагаме, че се е върнала. Но във вселената има и такива, които смятат, че тази душа-индивидуалност пребивава в “недрата на Отеца”, за да бъде впоследствие освободена за ръководство на Небадонския Корпус на Завършилите в неразкритото бъдеще, свързана с още несъществуващите неосъзнати светове на външното пространство.
1955 188:3.9 4. We think the human or mortal consciousness of Jesus slept during these thirty-six hours. We have reason to believe that the human Jesus knew nothing of what transpired in the universe during this period. To the mortal consciousness there appeared no lapse of time; the resurrection of life followed the sleep of death as of the same instant.
2014 188:3.9 4. Ние предполагаме, че в течение на тези тридесет и шест часа човешкото или смъртното съзнание за времето е спяло. Имаме основания да смятаме, че човекът Иисус не е знаел нищо за това, което ставаше във вселената през това време. За смъртното съзнание времето е спряло; пробуждането към живот е станало веднага след завършването на смъртния сън.
1955 188:3.10 And this is about all we can place on record regarding the status of Jesus during this period of the tomb. There are a number of correlated facts to which we can allude, although we are hardly competent to undertake their interpretation.
2014 188:3.10 Ето в общи черти всичко, което можем да кажем относно статута на Иисус в течение на този период от пребиваването в гробницата. Можем да се позовем на цял ред свързани с това факти, макар че едва ли сме компетентни да ги тълкуваме.
1955 188:3.11 In the vast court of the resurrection halls of the first mansion world of Satania, there may now be observed a magnificent material-morontia structure known as the “Michael Memorial,” now bearing the seal of Gabriel. This memorial was created shortly after Michael departed from this world, and it bears this inscription: “In commemoration of the mortal transit of Jesus of Nazareth on Urantia.”
2014 188:3.11 Днес в огромния двор на възкресителните зали от първия обителски свят на Сатания може да се види величествено материално-моронтийно съоръжение, известно като “Мемориалът на Михаил”. Този мемориал, създаден скоро след като Михаил напусна вашия свят, е скрепен с печата на Гавраил, а нанесеният на него надпис гласи: “В памет за смъртното пребиваване на Иисус Назарянин на Урантия”.
1955 188:3.12 There are records extant which show that during this period the supreme council of Salvington, numbering one hundred, held an executive meeting on Urantia under the presidency of Gabriel. There are also records showing that the Ancients of Days of Uversa communicated with Michael regarding the status of the universe of Nebadon during this time.
2014 188:3.12 Съхранени са материали, потвърждаващи, че в този период сто члена от висшия съвет на Салвингтон проведоха на Урантия изпълнително съвещание под ръководството на Гавраил. Съществуват също така материали, потвърждаващи, че в това време Извечно Древните на Уверса са се свързвали с Михаил, обсъждайки статута на вселената Небадон.
1955 188:3.13 We know that at least one message passed between Michael and Immanuel on Salvington while the Master’s body lay in the tomb.
2014 188:3.13 Ние знаем, че поне едно съобщение е било отправено към Михаил от Емануил Салвингтонски, докато тялото на Учителя се е намирало в гробницата.
1955 188:3.14 There is good reason for believing that some personality sat in the seat of Caligastia in the system council of the Planetary Princes on Jerusem which convened while the body of Jesus rested in the tomb.
2014 188:3.14 Съществуват всички основания да предполагаме, че някаква личност е заемала мястото на Калигастия в системния съвет на Планетарните Принцове в Йерусем, който се е събирал по времето, когато тялото на Иисус е почивало в гробницата.
1955 188:3.15 The records of Edentia indicate that the Constellation Father of Norlatiadek was on Urantia, and that he received instructions from Michael during this time of the tomb.
2014 188:3.15 Архивите на Едемия свидетелстват, че Бащата на Съзвездието Норлатиадек е присъствал на Урантия и че той е получил от Михаил инструкции по време на пребиваването на Иисус в гробницата.
1955 188:3.16 And there is much other evidence which suggests that not all of the personality of Jesus was asleep and unconscious during this time of apparent physical death.
2014 188:3.16 Съществуват и много други данни в полза на това, че някаква част от личността на Иисус не е била потопена в сън и безсъзнателно състояние в течение на времето след настъпването на явната физическа смърт.
4. MEANING OF THE DEATH ON THE CROSS
4. ЗНАЧЕНИЕТО НА СМЪРТТА НА КРЪСТА
1955 188:4.1 Although Jesus did not die this death on the cross to atone for the racial guilt of mortal man nor to provide some sort of effective approach to an otherwise offended and unforgiving God; even though the Son of Man did not offer himself as a sacrifice to appease the wrath of God and to open the way for sinful man to obtain salvation; notwithstanding that these ideas of atonement and propitiation are erroneous, nonetheless, there are significances attached to this death of Jesus on the cross which should not be overlooked. It is a fact that Urantia has become known among other neighboring inhabited planets as the “World of the Cross.”
2014 188:4.1 Макар че Иисус умря на кръста, не за да изкупи греха на смъртния човек или за да осигури някакъв начин за ефективно обръщение към оскърбения и неумолим Бог, макар че Синът Човешки не е предлагал себе си като жертва, за да усмири Божия гняв и да открие пътя за спасение на греховния човек, макар че тези идеи за изкупление и умиротворяване са погрешни, независимо от всичко това смъртта на Иисус на кръста е изпълнена със значение, което не следва да се пренебрегва. Урантия действително стана известна сред съседните обитаеми планети като “Светът на Кръста”.
1955 188:4.2 Jesus desired to live a full mortal life in the flesh on Urantia. Death is, ordinarily, a part of life. Death is the last act in the mortal drama. In your well-meant efforts to escape the superstitious errors of the false interpretation of the meaning of the death on the cross, you should be careful not to make the great mistake of failing to perceive the true significance and the genuine import of the Master’s death.
2014 188:4.2 Иисус желаеше да преживее на Урантия пълноценния живот на смъртен човек в плът. Обикновено смъртта е част от живота. Смъртта е последният акт в драмата на смъртното съществуване. В своите добронамерени опити да избегнете суеверните заблуждения, присъщи на лъжливото тълкуване значението на смъртта на кръста, бъдете внимателни, за да не извършите огромна грешка — да не пропуснете истинското значение и неподправен смисъл на смъртта на Учителя.
1955 188:4.3 Mortal man was never the property of the archdeceivers. Jesus did not die to ransom man from the clutch of the apostate rulers and fallen princes of the spheres. The Father in heaven never conceived of such crass injustice as damning a mortal soul because of the evil-doing of his ancestors. Neither was the Master’s death on the cross a sacrifice which consisted in an effort to pay God a debt which the race of mankind had come to owe him.
2014 188:4.3 Смъртният човек никога не е бил собственост на вселенските мошеници. Иисус не умря, за да изкупи човека, да го изтръгне от ноктите на изменническите управители и падналите принцове на сферите. Небесният Баща никога не е замислял толкова безгранична несправедливост като анатемосване на душата на смъртния човек поради злодеянията на неговите предци. Смъртта на кръста не беше и жертва, която да се заключава в опита да се изплати някакъв дълг, появил се в човечеството пред Бога.
1955 188:4.4 Before Jesus lived on earth, you might possibly have been justified in believing in such a God, but not since the Master lived and died among your fellow mortals. Moses taught the dignity and justice of a Creator God; but Jesus portrayed the love and mercy of a heavenly Father.
2014 188:4.4 Преди животът на Иисус на Земята такъв възглед за Бога може би бил оправдан, но след живота и смъртта на Учителя сред такива смъртни като вас положението се измени. Мойсей учеше за достойнството и справедливостта на Бога-Създател, но Иисус изобрази любовта и милосърдието на един небесен Баща.
1955 188:4.5 The animal nature—the tendency toward evil-doing—may be hereditary, but sin is not transmitted from parent to child. Sin is the act of conscious and deliberate rebellion against the Father’s will and the Sons’ laws by an individual will creature.
2014 188:4.5 Животинската същност, склонността към злодеяния може да бъде наследствена, но грехът не преминава от родител на дете. Грехът е акт на съзнателно и преднамерено въставане на волевото създание против волята на Отеца и законите на Сина.
1955 188:4.6 Jesus lived and died for a whole universe, not just for the races of this one world. While the mortals of the realms had salvation even before Jesus lived and died on Urantia, it is nevertheless a fact that his bestowal on this world greatly illuminated the way of salvation; his death did much to make forever plain the certainty of mortal survival after death in the flesh.
2014 188:4.6 Иисус живя и умря за цялата вселена, а не само за народите на този свят. Макар че смъртните от световете притежаваха спасение още преди Иисус да живее и умре на Урантия, неговото урантийско посвещение действително проля ярка светлина върху пътя на спасението; неговата смърт направи много за това, завинаги да се демонстрира несъмнеността на продължаването на живота на хората след смъртта в плът.
1955 188:4.7 Though it is hardly proper to speak of Jesus as a sacrificer, a ransomer, or a redeemer, it is wholly correct to refer to him as a savior. He forever made the way of salvation (survival) more clear and certain; he did better and more surely show the way of salvation for all the mortals of all the worlds of the universe of Nebadon.
2014 188:4.7 Макар че едва ли би било вярно да говоря за Иисус като за жертвувател, изкупител или избавител, той с пълно основание може да се нарече спасител. Той направи завинаги пътя на спасението (продължаването на живота) по-понятен и несъмнен; той действително по-добре и по-вярно показа пътя за спасение за всички смъртни от всички светове на вселената Небадон.
1955 188:4.8 When once you grasp the idea of God as a true and loving Father, the only concept which Jesus ever taught, you must forthwith, in all consistency, utterly abandon all those primitive notions about God as an offended monarch, a stern and all-powerful ruler whose chief delight is to detect his subjects in wrongdoing and to see that they are adequately punished, unless some being almost equal to himself should volunteer to suffer for them, to die as a substitute and in their stead. The whole idea of ransom and atonement is incompatible with the concept of God as it was taught and exemplified by Jesus of Nazareth. The infinite love of God is not secondary to anything in the divine nature.
2014 188:4.8 Осъзнавайки идеята за Бога като за истински и любящ Отец — единствената представа, на която някога е учил Иисус, — вие трябва да бъдете последователни и веднага решително да се откажете от примитивните представи за Бога като за обиден монарх, суров и всемогъщ управител, основната утеха на когото се заключава в това, да разобличи злодеянията на своите поданици и да следи те да бъдат адекватно наказани, докато някое същество, почти равно на Него самия, не се съгласи доброволно да пострада и да умре за тях и вместо тях. Цялата идея за откупа и изкуплението е абсолютно несъвместима с тази представа за Бога, на която учеше и пример за която беше Иисус Назарянин. Безкрайната любов на Бога е първостепенен атрибут на Неговата божествена същност.
1955 188:4.9 All this concept of atonement and sacrificial salvation is rooted and grounded in selfishness. Jesus taught that service to one’s fellows is the highest concept of the brotherhood of spirit believers. Salvation should be taken for granted by those who believe in the fatherhood of God. The believer’s chief concern should not be the selfish desire for personal salvation but rather the unselfish urge to love and, therefore, serve one’s fellows even as Jesus loved and served mortal men.
2014 188:4.9 Всички тези представи за изкуплението и жертвеното спасение се коренят в егоизма и намират опора в него. Иисус учеше, че служенето на събратята му е висша представа за духовното братство на вярващите. Спасението трябва да бъде разбиращо се от само себе си за тези, които вярват в бащинството на Бога. Главната грижа на този вярващ трябва да бъде не користното желание за собственото му спасение, а безкористният стремеж да обича и следователно да служи на своите събратя така, както обичаше смъртните хора и им служеше Иисус.
1955 188:4.10 Neither do genuine believers trouble themselves so much about the future punishment of sin. The real believer is only concerned about present separation from God. True, wise fathers may chasten their sons, but they do all this in love and for corrective purposes. They do not punish in anger, neither do they chastise in retribution.
2014 188:4.10 Не особено се безпокоят истинските вярващи и за бъдещите наказания за греховете. Истинският вярващ се тревожи само за своето сегашно отделяне от Бога. Действително, мъдрите бащи могат да наказват своите синове, но те правят това от любов и с възпитателна цел. Те не наказват в гнева си и не налагат наказания, за да отмъстят.
1955 188:4.11 Even if God were the stern and legal monarch of a universe in which justice ruled supreme, he certainly would not be satisfied with the childish scheme of substituting an innocent sufferer for a guilty offender.
2014 188:4.11 Даже ако Бог беше суровият върховен съдия на вселена, в която царува справедливостта, на Него явно не би му харесала наивната идея да подмени виновния престъпник с невинен мъченик.
1955 188:4.12 The great thing about the death of Jesus, as it is related to the enrichment of human experience and the enlargement of the way of salvation, is not the fact of his death but rather the superb manner and the matchless spirit in which he met death.
2014 188:4.12 Величието на смъртта на Иисус — от гледна точка на обогатяването на човешкия опит и разширяването на пътя за спасение, се заключава не във факта за неговата смърт, а в несравненото духовно величие, с което той посрещна смъртта.
1955 188:4.13 This entire idea of the ransom of the atonement places salvation upon a plane of unreality; such a concept is purely philosophic. Human salvation is real; it is based on two realities which may be grasped by the creature’s faith and thereby become incorporated into individual human experience: the fact of the fatherhood of God and its correlated truth, the brotherhood of man. It is true, after all, that you are to be “forgiven your debts, even as you forgive your debtors.”
2014 188:4.13 Цялата идея за изкуплението пренася спасението в плана на нереалността; такава представа е чисто философска. Човешкото спасение е реално; то е основано върху две реалности, които могат да се постигнат с вярата на създанието и с това да ги направят част от индивидуалния човешки опит: фактът на бащинството на Бога и произтичащата от него истина — братството между хората. В крайна сметка, вярно е твърдението, че на вас “ще ви бъдат простени дълговете така, както вие прощавате на своите длъжници”[9].
5. LESSONS FROM THE CROSS
5. УРОЦИТЕ ОТ КРЪСТА
1955 188:5.1 The cross of Jesus portrays the full measure of the supreme devotion of the true shepherd for even the unworthy members of his flock. It forever places all relations between God and man upon the family basis. God is the Father; man is his son. Love, the love of a father for his son, becomes the central truth in the universe relations of Creator and creature—not the justice of a king which seeks satisfaction in the sufferings and punishment of the evil-doing subject.
2014 188:5.1 Кръстът на Иисус в пълна степен изобразява висшата самоотвержена любов на истински пастир даже към недостойните членове на своето стадо. Той навеки превежда всички взаимоотношения на Бога и човека на семейна основа. Бог е Бащата, човекът е Негов син. Централната истина във вселенските отношения между Създателя и създанието става любовта — любовта на бащата към своя син, а не правосъдието на царя, търсещ удовлетворения в страданията и наказването на порочните поданици.
1955 188:5.2 The cross forever shows that the attitude of Jesus toward sinners was neither condemnation nor condonation, but rather eternal and loving salvation. Jesus is truly a savior in the sense that his life and death do win men over to goodness and righteous survival. Jesus loves men so much that his love awakens the response of love in the human heart. Love is truly contagious and eternally creative. Jesus’ death on the cross exemplifies a love which is sufficiently strong and divine to forgive sin and swallow up all evil-doing. Jesus disclosed to this world a higher quality of righteousness than justice—mere technical right and wrong. Divine love does not merely forgive wrongs; it absorbs and actually destroys them. The forgiveness of love utterly transcends the forgiveness of mercy. Mercy sets the guilt of evil-doing to one side; but love destroys forever the sin and all weakness resulting therefrom. Jesus brought a new method of living to Urantia. He taught us not to resist evil but to find through him a goodness which effectually destroys evil. The forgiveness of Jesus is not condonation; it is salvation from condemnation. Salvation does not slight wrongs; it makes them right. True love does not compromise nor condone hate; it destroys it. The love of Jesus is never satisfied with mere forgiveness. The Master’s love implies rehabilitation, eternal survival. It is altogether proper to speak of salvation as redemption if you mean this eternal rehabilitation.
2014 188:5.2 Кръстът е непреходно свидетелство за това, че отношението на Иисус към грешниците се характеризираше не с проклятие или прошка, а с вечно и любящо спасение. Иисус е истински спасител в този смисъл, че благодарение на неговия живот и смърт хората действително стигат до добродетелта и праведното спасение. Иисус обича хората толкова много, че неговата любов пробужда в човешкото сърце ответна любов. Любовта е истински заразителна и извечно съзидателна. Смъртта на Иисус на кръста служи като въплъщение на любовта, която е достатъчно силна и божествена, за да прости греха и да погълне всички злодеяния. Иисус разкри на този свят по-високо свойство на праведността, отколкото правосъдието — чисто формално добро и зло. Божествената любов не просто прощава злото: тя поглъща и фактически унищожава злото. Прошката, присъща на любовта, значително превъзхожда прошката, присъща на милосърдието. Милосърдието измества вината за злодеянието встрани, но любовта завинаги унищожава греха и всяка произтичаща от него слабост. Иисус донесе на Урантия нов начин на живот. Вместо да се противи на злото, той ни учеше да намираме чрез него — Иисус — добродетелта, която с успех унищожава злото[10]. Прощаването на Иисус не е забвение, а спасение от проклятие. Спасението не намалява злото, а го поправя. Истинската любов не прави компромис с ненавистта и не я предава на забвение: тя унищожава ненавистта. Любовта на Иисус никога не се ограничава само с прощаване. Любовта на Учителя подразбира поправяне, вечно спасение. Ако вие имате предвид това вечно спасение, то можете с пълно основание да говорите за спасението като за изкупление.
1955 188:5.3 Jesus, by the power of his personal love for men, could break the hold of sin and evil. He thereby set men free to choose better ways of living. Jesus portrayed a deliverance from the past which in itself promised a triumph for the future. Forgiveness thus provided salvation. The beauty of divine love, once fully admitted to the human heart, forever destroys the charm of sin and the power of evil.
2014 188:5.3 Благодарение на силата на своята лична любов към хората Иисус съумя да разруши властта на греха и злото. С това той освободи хората, като им позволи да избират най-добрите пътища в живота. Иисус демонстрира избавление от миналото, което само по себе си обещаваше победа в бъдещето. По такъв начин прошката осигури спасението. Когато човекът в пълна степен открива своето сърце за красотата на божествената любов, то такава красота унищожава цялата привлекателност на греха и цялата сила на злото.
1955 188:5.4 The sufferings of Jesus were not confined to the crucifixion. In reality, Jesus of Nazareth spent upward of twenty-five years on the cross of a real and intense mortal existence. The real value of the cross consists in the fact that it was the supreme and final expression of his love, the completed revelation of his mercy.
2014 188:5.4 Страданията на Иисус не се ограничаваха само с разпятието. По същество Иисус Назарянин прекара повече от двадесет и пет години на кръста на едно истинско, напрегнато смъртно съществуване. Истинският смисъл на кръста се заключава в това, че той стана висше и окончателно изражение на неговата любов — завършеното разкриване на неговото милосърдие.
1955 188:5.5 On millions of inhabited worlds, tens of trillions of evolving creatures who may have been tempted to give up the moral struggle and abandon the good fight of faith, have taken one more look at Jesus on the cross and then have forged on ahead, inspired by the sight of God’s laying down his incarnate life in devotion to the unselfish service of man.
2014 188:5.5 Десетки трилиони еволюиращи създания в милиони обитаеми светове, които вероятно са изпитвали съблазънта да прекратят нравствената борба и да се откажат от благото на сраженията, към които призовава вярата, още веднъж погледнаха разпънатия Иисус и се устремиха напред, въодушевени от зрелището на Бога, отдаващ Своя живот в плът и в предано и безкористно служене на човека[11].
1955 188:5.6 The triumph of the death on the cross is all summed up in the spirit of Jesus’ attitude toward those who assailed him. He made the cross an eternal symbol of the triumph of love over hate and the victory of truth over evil when he prayed, “Father, forgive them, for they know not what they do.” That devotion of love was contagious throughout a vast universe; the disciples caught it from their Master. The very first teacher of his gospel who was called upon to lay down his life in this service, said, as they stoned him to death, “Lay not this sin to their charge.”
2014 188:5.6 Триумфът на смъртта на кръста е съсредоточен в този дух, с който беше изпълнено отношението на Иисус към неговите мъчители. Кръстът се превърна във вечен символ на триумфа на любовта над ненавистта, победа на истината над злото, когато той произнесе молитвата: “Татко, прости им, те не знаят какво правят[12].” Тази преданост към любовта демонстрира своята заразителност в цялата огромна вселена; учениците я наследиха от своя Учител. Първият от проповедниците на Евангелието, призван да отдаде своя живот в това служение, умирайки пребит с камъни, произнесе: “Не им вменявай това в грях[13].”
1955 188:5.7 The cross makes a supreme appeal to the best in man because it discloses one who was willing to lay down his life in the service of his fellow men. Greater love no man can have than this: that he would be willing to lay down his life for his friends—and Jesus had such a love that he was willing to lay down his life for his enemies, a love greater than any which had hitherto been known on earth.
2014 188:5.7 Кръстът с най-голяма сила предизвиква най-доброто у човека, тъй като разкрива човека, готов да се раздели със своя живот в служене на събратята си. Готовността да пожертва своя живот е висшата любов, на която е способен човекът; любовта на Иисус се изразяваше в неговата готовност да пожертва своя живот заради враговете — любов, превишаваща всичко известно до това време на Земята[14].
1955 188:5.8 On other worlds, as well as on Urantia, this sublime spectacle of the death of the human Jesus on the cross of Golgotha has stirred the emotions of mortals, while it has aroused the highest devotion of the angels.
2014 188:5.8 И в другите светове, както на Урантия, това възвишено зрелище на смъртта на Иисус-човека на кръста развълнува чувствата на смъртните и пробуди беззаветна преданост в ангелите.
1955 188:5.9 The cross is that high symbol of sacred service, the devotion of one’s life to the welfare and salvation of one’s fellows. The cross is not the symbol of the sacrifice of the innocent Son of God in the place of guilty sinners and in order to appease the wrath of an offended God, but it does stand forever, on earth and throughout a vast universe, as a sacred symbol of the good bestowing themselves upon the evil and thereby saving them by this very devotion of love. The cross does stand as the token of the highest form of unselfish service, the supreme devotion of the full bestowal of a righteous life in the service of wholehearted ministry, even in death, the death of the cross. And the very sight of this great symbol of the bestowal life of Jesus truly inspires all of us to want to go and do likewise.
2014 188:5.9 Кръстът е този висш символ на свещеното служене, посвещаването на нечий живот на благополучието на спасението на неговите събратя. Кръстът не символизира Сина Божий, принесен в жертва вместо виновните грешници за умиротворяване на гнева на оскърбения Бог — и на Земята, и по цялата огромна вселена той си остава вечно свещен символ на праведниците, посвещаващи се на падналите и така спасяващи ги с посвещаването на своята любов. Кръстът действително е символ на висшата форма на безкористно служене, пределна самоотверженост, заключена в цялото посвещаване на праведния живот, преминал под знака на беззаветното служене — даже в смъртта, смъртта на кръста. И самата гледка на този велик символ на посвещенческия живот на Иисус действително пробужда във всички нас желанието да следваме неговия пример.
1955 188:5.10 When thinking men and women look upon Jesus as he offers up his life on the cross, they will hardly again permit themselves to complain at even the severest hardships of life, much less at petty harassments and their many purely fictitious grievances. His life was so glorious and his death so triumphant that we are all enticed to a willingness to share both. There is true drawing power in the whole bestowal of Michael, from the days of his youth to this overwhelming spectacle of his death on the cross.
2014 188:5.10 Гледайки Иисус, жертващ своя живот на кръста, мислещите мъже и жени едва ли ще си позволят отново да се оплакват даже при най-жестоките жизнени несгоди, а да не говорим за дребните безпокойства и многото чисто въображаеми беди. Неговият живот беше толкова славен, а неговата смърт — толкова победоносна, че всички ние изпитваме желание да споделим и едното, и другото[15]. Цялото посвещение на Михаил е изпълнено с действителна притегателна сила, започвайки от дните на неговата младост и чак до зашеметяващото зрелище на неговата смърт на кръста.
1955 188:5.11 Make sure, then, that when you view the cross as a revelation of God, you do not look with the eyes of the primitive man nor with the viewpoint of the later barbarian, both of whom regarded God as a relentless Sovereign of stern justice and rigid law-enforcement. Rather, make sure that you see in the cross the final manifestation of the love and devotion of Jesus to his life mission of bestowal upon the mortal races of his vast universe. See in the death of the Son of Man the climax of the unfolding of the Father’s divine love for his sons of the mortal spheres. The cross thus portrays the devotion of willing affection and the bestowal of voluntary salvation upon those who are willing to receive such gifts and devotion. There was nothing in the cross which the Father required—only that which Jesus so willingly gave, and which he refused to avoid.
2014 188:5.11 Затова разглеждайки кръста като откровение на Бога, убедете се, че не гледате с очите на примитивния човек или сменилия го варварин, тъй като и единият, и другият виждаха в Бога безпощаден Властелин, раздаващ сурово правосъдие и поддържащ строг правов ред. Вместо това се постарайте да видите в кръста последния израз на любовта на Иисус, неговата преданост към своята жизнена мисия — посветена на смъртните раси в неговата огромна вселена. Стремете се да видите в смъртта на Сина Човешки върха на разкриването на божествената любов на Отеца към Своите синове, населяващи сферите на смъртните. По такъв начин кръстът изразява самоотвержеността на доброволната любов и посвещението на доброволно спасение на всеки, който е готов да получи тези дарове и тази преданост. Кръстът не е свързан с някакво изискване на Отеца и изразява само това, което Иисус с такава готовност отдаде и от което се отказа да се отклони.
1955 188:5.12 If man cannot otherwise appreciate Jesus and understand the meaning of his bestowal on earth, he can at least comprehend the fellowship of his mortal sufferings. No man can ever fear that the Creator does not know the nature or extent of his temporal afflictions.
2014 188:5.12 Ако човекът е неспособен по достойнство да оцени Иисус и да разбере значението на неговото посвещение на Земята, на него трябва поне да му бъдат понятни и близки неговите физически страдания. Никой не може да се съмнява в това, че Създателят знае природата и мащабите на неговите временни бедствия[16].
1955 188:5.13 We know that the death on the cross was not to effect man’s reconciliation to God but to stimulate man’s realization of the Father’s eternal love and his Son’s unending mercy, and to broadcast these universal truths to a whole universe.
2014 188:5.13 Ние знаем, че целта на смъртта на кръста беше не да примири човека с Бога, а да подбуди човека към осъзнаването на вечната любов на Отеца и безкрайното милосърдие на Неговия Син, както и да съобщи тези всеобщи истини на една цяла вселена.