Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
THE DAWN OF CIVILIZATION
НАЧАЛОТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
1955 68:0.1 THIS is the beginning of the narrative of the long, long forward struggle of the human species from a status that was little better than an animal existence, through the intervening ages, and down to the later times when a real, though imperfect, civilization had evolved among the higher races of mankind.
2014 68:0.1 ПРИСТЪПВАМЕ към разказа за дългото и трудно развитие на човека започвайки с нивото, което съвсем малко се различаваше от животинското съществуване, продължавайки с изминалите оттогава векове и завършвайки с най-новата история, когато сред по-висшите човешки раси възникна настоящата, макар и несъвършена цивилизация.
1955 68:0.2 Civilization is a racial acquirement; it is not biologically inherent; hence must all children be reared in an environment of culture, while each succeeding generation of youth must receive anew its education. The superior qualities of civilization—scientific, philosophic, and religious—are not transmitted from one generation to another by direct inheritance. These cultural achievements are preserved only by the enlightened conservation of social inheritance.
2014 68:0.2 Цивилизацията е расова придобивка; тя не е неотменимо биологично свойство; поради това всички деца трябва да се възпитават в културна среда, а всяко ново младо поколение трябва отново да получава образование. Най-добрите качества на цивилизацията — научни, философски и религиозни, не се предават от едно поколение на друго като част от прякото биологично наследство. Тези културни постижения се запазват само благодарение на просветеното запазване на социалното наследство.
1955 68:0.3 Social evolution of the co-operative order was initiated by the Dalamatia teachers, and for three hundred thousand years mankind was nurtured in the idea of group activities. The blue man most of all profited by these early social teachings, the red man to some extent, and the black man least of all. In more recent times the yellow race and the white race have presented the most advanced social development on Urantia.
2014 68:0.3 Началото на социалната еволюция, основана на сътрудничество, беше положено от учителите на Далматия и в продължение на триста хиляди години човечеството се възпитаваше в духа на представите за груповите видове дейност. Най-голяма полза от тези ранни социални учения извлече синята раса, известна полза — червената раса, а най-малка — черната. В последно време с най-голям социален прогрес се сдобиха жълтата и бялата раси на Урантия.
1. PROTECTIVE SOCIALIZATION
1. ПРЕДПАЗНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ
1955 68:1.1 When brought closely together, men often learn to like one another, but primitive man was not naturally overflowing with the spirit of brotherly feeling and the desire for social contact with his fellows. Rather did the early races learn by sad experience that “in union there is strength”; and it is this lack of natural brotherly attraction that now stands in the way of immediate realization of the brotherhood of man on Urantia.
2014 68:1.1 Обикновено в условията на такова общуване хората се научават да се отнасят един към друг добре, но по своята природа първобитният човек не беше изпълнен с братски чувства и стремеж към социални връзки със своите събратя. Древните раси по-скоро от собствен печален опит познаха, че “единството е сила”; именно този недостатък на естествена братска симпатия днес пречи за незабавното въплъщаване на братството на хората на Урантия.
1955 68:1.2 Association early became the price of survival. The lone man was helpless unless he bore a tribal mark which testified that he belonged to a group which would certainly avenge any assault made upon him. Even in the days of Cain it was fatal to go abroad alone without some mark of group association. Civilization has become man’s insurance against violent death, while the premiums are paid by submission to society’s numerous law demands.
2014 68:1.2 Още в дълбока древност обединението стана отплатата за оцеляването. Самотният човек беше безпомощен, ако нямаше племенен знак, потвърждаващ принадлежността му към групата, която задължително би отмъстила за всяко нападение над него. Даже във времената на Каин да бъдеш извън дома си сам и без какъвто и да е знак за групова принадлежност, означаваше да изложиш себе си на смъртна опасност[1]. Цивилизацията се превърна в застраховка на човека от насилствена смърт, а застрахователната премия се изплаща при подчинение на многобройните правни изисквания на обществото.
1955 68:1.3 Primitive society was thus founded on the reciprocity of necessity and on the enhanced safety of association. And human society has evolved in agelong cycles as a result of this isolation fear and by means of reluctant co-operation.
2014 68:1.3 По такъв начин основа на първобитното общество стана взаимната необходимост и голямата безопасност, която осигуряваше обединението. Развитието на човешкото общество протичаше на вековни цикли под действието на страха на хората пред изолацията и за сметка на тяхното принудително сътрудничество.
1955 68:1.4 Primitive human beings early learned that groups are vastly greater and stronger than the mere sum of their individual units. One hundred men united and working in unison can move a great stone; a score of well-trained guardians of the peace can restrain an angry mob. And so society was born, not of mere association of numbers, but rather as a result of the organization of intelligent co-operators. But co-operation is not a natural trait of man; he learns to co-operate first through fear and then later because he discovers it is most beneficial in meeting the difficulties of time and guarding against the supposed perils of eternity.
2014 68:1.4 Първобитните хора бързо научиха, че групата е нещо неизмеримо по-стабилно, отколкото простата сума от съставящите я компоненти. Действайки съгласувано, сто човека са способни да преместят огромен камък; двадесет подготвени пазители на реда са способни да удържат разярена тълпа. И затова обществото се образува не от простото числено обединение, а като резултат от организация на разумно сътрудничещи си хора. Но сътрудничеството не е природна черта на човека; той се учи на сътрудничество от страх и едва по-късно открива, че то е изключително благоприятно за преодоляване на трудностите на времето и за предпазване от предполагаемите опасности на вечността.
1955 68:1.5 The peoples who thus early organized themselves into a primitive society became more successful in their attacks on nature as well as in defense against their fellows; they possessed greater survival possibilities; hence has civilization steadily progressed on Urantia, notwithstanding its many setbacks. And it is only because of the enhancement of survival value in association that man’s many blunders have thus far failed to stop or destroy human civilization.
2014 68:1.5 Така народите, създали първобитно общество още в дълбока древност, постигнаха големи успехи в покоряването на природата, точно както и в защитата против другите хора; те притежаваха по-добри възможности за оцеляване; затова независимо от многобройните спадове в своето развитие цивилизацията на Урантия неизменно прогресира. Именно благодарение на това, че обединението повишаваше вероятността за оцеляване, многобройните груби грешки, извършени от човека досега, не можаха да спрат или разрушат човешката цивилизация.
1955 68:1.6 That contemporary cultural society is a rather recent phenomenon is well shown by the present-day survival of such primitive social conditions as characterize the Australian natives and the Bushmen and Pygmies of Africa. Among these backward peoples may be observed something of the early group hostility, personal suspicion, and other highly antisocial traits which were so characteristic of all primitive races. These miserable remnants of the nonsocial peoples of ancient times bear eloquent testimony to the fact that the natural individualistic tendency of man cannot successfully compete with the more potent and powerful organizations and associations of social progression. These backward and suspicious antisocial races that speak a different dialect every forty or fifty miles illustrate what a world you might now be living in but for the combined teaching of the corporeal staff of the Planetary Prince and the later labors of the Adamic group of racial uplifters.
2014 68:1.6 Това, че съвременното културно общество е относително ново явление, убедително се демонстрира с примера на запазилите се до днес примитивни социални условия, характерни за австралийските аборигени и африканските бушмени и пигмеи. Сред тези изостанали народи се наблюдават признаци за първобитната групова вражда, личната подозрителност и други във висша степен антисоциални черти, които са толкова типични за всички първобитни раси. Тези жалки останки от асоциалните народи на древността красноречиво свидетелстват за това, че природните индивидуалистични наклонности на човека не могат да представляват конкуренция на по-силните и могъщи организации и обединения, присъщи на социалния прогрес. Тези изостанали и недоверчиви антисоциални раси, говорещи на различни диалекти през всеки петдесет до сто километра, нагледно демонстрират в какъв свят щяхте да живеете днес, ако не бяха обединените учения на телесния персонал на Планетарния Принц и по-късните усилия на адамическата група за расовите усъвършенствуватели.
1955 68:1.7 The modern phrase, “back to nature,” is a delusion of ignorance, a belief in the reality of the onetime fictitious “golden age.” The only basis for the legend of the golden age is the historic fact of Dalamatia and Eden. But these improved societies were far from the realization of utopian dreams.
2014 68:1.7 Съвременният израз “назад към природата” е невежо заблуждение, вяра в съществувалият някога митичен “златен век”. Единственото основание за легендите за златния век е историческият факт за съществуването на Далматия и Едем. Но тези усъвършенствани общества бяха далеч от реализацията на утопичните мечти.
2. FACTORS IN SOCIAL PROGRESSION
2. ФАКТОРИТЕ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
1955 68:2.1 Civilized society is the result of man’s early efforts to overcome his dislike of isolation. But this does not necessarily signify mutual affection, and the present turbulent state of certain primitive groups well illustrates what the early tribes came up through. But though the individuals of a civilization may collide with each other and struggle against one another, and though civilization itself may appear to be an inconsistent mass of striving and struggling, it does evidence earnest striving, not the deadly monotony of stagnation.
2014 68:2.1 Цивилизованото общество се появи в резултат от най-отдавнашните стремежи на човека да преодолее своята неприязън към изолацията. Наистина това не задължително означава взаимна любов и днешното бурно състояние на някои примитивни групи дава нагледна представа за това през какво е трябвало да преминат древните племена. Но макар че отделните индивиди да могат да се сблъскват и борят един с друг и макар че самата цивилизация може да се нарече аморфна маса, състояща се от стремежи и борба, тя свидетелства за искрена устременост, а не за мъртвото еднообразие на застоя.
1955 68:2.2 While the level of intelligence has contributed considerably to the rate of cultural progress, society is essentially designed to lessen the risk element in the individual’s mode of living, and it has progressed just as fast as it has succeeded in lessening pain and increasing the pleasure element in life. Thus does the whole social body push on slowly toward the goal of destiny—extinction or survival—depending on whether that goal is self-maintenance or self-gratification. Self-maintenance originates society, while excessive self-gratification destroys civilization.
2014 68:2.2 Макар че нивото на умствените способности оказва голямо влияние върху темповете на развитие на културата, основното предназначение на обществото се заключава в това да намали фактора на риск в живота на индивида и обществото да се развива толкова бързо, колкото му се отдава да намали страданията и да увеличи фактора на удоволствието. Така целият социален организъм бавно се придвижва към подготвената от съдбата цел — унищожаване или продължаване на живота, в зависимост от това дали тази цел е самозащита или самоудовлетворение. Самозащитата поражда обществото, докато прекомерното самоудовлетворение разрушава цивилизацията.
1955 68:2.3 Society is concerned with self-perpetuation, self-maintenance, and self-gratification, but human self-realization is worthy of becoming the immediate goal of many cultural groups.
2014 68:2.3 Обществото се занимава със запазване на вида, самозащита и самонаслаждение, но самосъзнанието е достойно да стане непосредствена цел на много културни групи.
1955 68:2.4 The herd instinct in natural man is hardly sufficient to account for the development of such a social organization as now exists on Urantia. Though this innate gregarious propensity lies at the bottom of human society, much of man’s sociability is an acquirement. Two great influences which contributed to the early association of human beings were food hunger and sex love; these instinctive urges man shares with the animal world. Two other emotions which drove human beings together and held them together were vanity and fear, more particularly ghost fear.
2014 68:2.4 Само с присъщия на човека стаден инстинкт едва ли може да се обясни появата на такава социална организация като тази, която съществува понастоящем на Урантия. Макар тази стадност да лежи в основата на човешкото общество, значителен дял за социалността на човека e негово постижение. Две основни движещи сили, които спомогнаха за древното обединяване на хората, бяха потребността от храна и половото влечение. Тези инстинктивни подбуждащи мотиви обединяват човека със света на животните. Две други чувства, които сближаваха хората и ги удържаха заедно, бяха тщеславието и страха, по-специално страха пред духовете.
1955 68:2.5 History is but the record of man’s agelong food struggle. Primitive man only thought when he was hungry; food saving was his first self-denial, self-discipline. With the growth of society, food hunger ceased to be the only incentive for mutual association. Numerous other sorts of hunger, the realization of various needs, all led to the closer association of mankind. But today society is top-heavy with the overgrowth of supposed human needs. Occidental civilization of the twentieth century groans wearily under the tremendous overload of luxury and the inordinate multiplication of human desires and longings. Modern society is enduring the strain of one of its most dangerous phases of far-flung interassociation and highly complicated interdependence.
2014 68:2.5 Историята е не повече от летопис за многовековната борба на човека за препитание. Първобитният човек мислеше само тогава, когато беше гладен; създаването на запаси от храна за него беше първият акт на самоотречение, самодисциплина. С развитието на обществото утоляването на глада престана да бъде единствения стимул за обединение. Множеството други видове глад, множество други потребности, появата на многобройни духовни интереси — всички това водеше към по-тясно обединяване на човечеството. Но прекомерно бързият растеж на мнимите човешки потребности заплашва да преобърне съвременното общество. Западната цивилизация на двадесети век изнемогва под страшния товар на разкоша и прекомерното умножаване на човешките желания и духовните интереси. Съвременното общество изпитва напрежение на един от най-опасните свои етапи, за който са характерни широко взаимодействие и сложна взаимозависимост.
1955 68:2.6 Hunger, vanity, and ghost fear were continuous in their social pressure, but sex gratification was transient and spasmodic. The sex urge alone did not impel primitive men and women to assume the heavy burdens of home maintenance. The early home was founded upon the sex restlessness of the male when deprived of frequent gratification and upon that devoted mother love of the human female, which in measure she shares with the females of all the higher animals. The presence of a helpless baby determined the early differentiation of male and female activities; the woman had to maintain a settled residence where she could cultivate the soil. And from earliest times, where woman was has always been regarded as the home.
2014 68:2.6 Социалното въздействие на глада, тщеславието и страха пред духовете беше постоянно, но половото удовлетворение беше временно и нередовно. Само половото влечение не можеше да накара първобитните мъже и жени да поемат върху себе си тежкия товар по запазването на семейството. Древното семейство се крепеше на половото безпокойство на мъжете, лишено от честото удовлетворение и на преданата майчинска любов на жените — любовта, която тя в определена степен споделя със самките на висшите животни. Присъствието на безпомощното дете определи бързата диференциация на заниманията на мъжете и жените: жената беше принудена да живее на постоянно място, където можеше да обработва земята. И от най-дълбока древност се смяташе, че домът е там, където е жената.
1955 68:2.7 Woman thus early became indispensable to the evolving social scheme, not so much because of the fleeting sex passion as in consequence of food requirement; she was an essential partner in self-maintenance. She was a food provider, a beast of burden, and a companion who would stand great abuse without violent resentment, and in addition to all of these desirable traits, she was an ever-present means of sex gratification.
2014 68:2.7 Така жените отрано станаха неотделими от развитието на социалната система — не толкова поради преходното полово влечение, колкото вследствие на потребностите от храна: жената беше важен партньор в самооосигуряването. Тя снабдяваше с храна, беше като животно за товарене, а също и компаньон, понасящ и най-грубото отношение без бурно негодувание; и в допълнение към всички тези желателни качества, тя винаги беше редом - като средство за полово удовлетворяване.
1955 68:2.8 Almost everything of lasting value in civilization has its roots in the family. The family was the first successful peace group, the man and woman learning how to adjust their antagonisms while at the same time teaching the pursuits of peace to their children.
2014 68:2.8 Почти всичко, което има непреходна ценност за цивилизацията, води своето начало от семейството. Семейството беше първата миролюбива група: мъжът и жената се учеха да разрешават своите противоречия и едновременно приучваха към мирни занятия своите деца.
1955 68:2.9 The function of marriage in evolution is the insurance of race survival, not merely the realization of personal happiness; self-maintenance and self-perpetuation are the real objects of the home. Self-gratification is incidental and not essential except as an incentive insuring sex association. Nature demands survival, but the arts of civilization continue to increase the pleasures of marriage and the satisfactions of family life.
2014 68:2.9 Функцията на брака в еволюцията — осигуряване на съществуването на расата, е не само реализация на личното щастие. Истинските цели на семейството са самозащитата и продължаването на рода. Самонаслаждението е несъществено, то е необходимо само като стимул, осигуряващ половата връзка. Природата изисква оцеляване, но постиженията на цивилизацията продължават да повишават удоволствията в брака и удовлетворението от семейния живот.
1955 68:2.10 If vanity be enlarged to cover pride, ambition, and honor, then we may discern not only how these propensities contribute to the formation of human associations, but how they also hold men together, since such emotions are futile without an audience to parade before. Soon vanity associated with itself other emotions and impulses which required a social arena wherein they might exhibit and gratify themselves. This group of emotions gave origin to the early beginnings of all art, ceremonial, and all forms of sportive games and contests.
2014 68:2.10 Ако понятието тщеславие включва гордост, честолюбие и чест, то тогава ние ще видим как тези качества не само помагат за образуването на човешките обединения, но и как задържат хората заедно, тъй като такива чувства губят всякакъв смисъл, ако няма аудитория, пред която да могат да бъдат демонстрирани. Тщеславието бързо се съедини с останалите чувстваи подбуди, изискващи социална арена, на която да могат да се проявяват и удовлетворяват. Именно тази група чувства породи всички видове изкуства, ритуали и всички форми на спортни игри и състезания.
1955 68:2.11 Vanity contributed mightily to the birth of society; but at the time of these revelations the devious strivings of a vainglorious generation threaten to swamp and submerge the whole complicated structure of a highly specialized civilization. Pleasure-want has long since superseded hunger-want; the legitimate social aims of self-maintenance are rapidly translating themselves into base and threatening forms of self-gratification. Self-maintenance builds society; unbridled self-gratification unfailingly destroys civilization.
2014 68:2.11 Тщеславието внесе огромен принос в създаването на обществото. Но понастоящем — времето на появата на тези откровения, заблужденията на самовлюбеното поколение заплашва да погуби, да унищожи цялата сложна структура на високоспециализираната цивилизация. Вместо потребностите от препитание отдавна вече дойде потребността от наслаждения; оправданите социални цели за самооосигуряване бързо се трансформират в низки и заплашващи форми на самонаслаждение. Самоосигуряването създава обществото; необузданото самонаслаждение неизбежно разрушава цивилизацията.
3. SOCIALIZING INFLUENCE OF GHOST FEAR
3. СОЦИАЛИЗИРАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТРАХА ПРЕД ДУХОВЕТЕ
1955 68:3.1 Primitive desires produced the original society, but ghost fear held it together and imparted an extrahuman aspect to its existence. Common fear was physiological in origin: fear of physical pain, unsatisfied hunger, or some earthly calamity; but ghost fear was a new and sublime sort of terror.
2014 68:3.1 Примитивните желания доведоха до появата на изходното общество, но страхът пред духовете го сплоти и внесе в него свръхчовешкия елемент. Обичайният страх беше физиологичен по своята природа: страхът от физическата болка, неутоленият глад или някакво земно бедствие; що се отнася до страха от духовете, това беше нов и възвишен вид страх.
1955 68:3.2 Probably the greatest single factor in the evolution of human society was the ghost dream. Although most dreams greatly perturbed the primitive mind, the ghost dream actually terrorized early men, driving these superstitious dreamers into each other’s arms in willing and earnest association for mutual protection against the vague and unseen imaginary dangers of the spirit world. The ghost dream was one of the earliest appearing differences between the animal and human types of mind. Animals do not visualize survival after death.
2014 68:3.2 Може би най-важният отделно взет фактор в еволюцията на човешкото общество бяха сънищата, в които се появяваха духове. Изобщо сънищата прекомерно тревожеха съзнанието на примитивния човек; сънищата с видения на духове довеждаха древния човек до истински ужас, хвърляйки хората в обятията им в доброволен и искрен стремеж да се обединят за взаимна защита от смътните и невидими, измислени опасности на света на духовете. Сънищата с духове станаха едно от първите различия на разума на човека от разума на животните. На животните е непозната образната представа за живота след смъртта.
1955 68:3.3 Except for this ghost factor, all society was founded on fundamental needs and basic biologic urges. But ghost fear introduced a new factor in civilization, a fear which reaches out and away from the elemental needs of the individual, and which rises far above even the struggles to maintain the group. The dread of the departed spirits of the dead brought to light a new and amazing form of fear, an appalling and powerful terror, which contributed to whipping the loose social orders of early ages into the more thoroughly disciplined and better controlled primitive groups of ancient times. This senseless superstition, some of which still persists, prepared the minds of men, through superstitious fear of the unreal and the supernatural, for the later discovery of “the fear of the Lord which is the beginning of wisdom.” The baseless fears of evolution are designed to be supplanted by the awe for Deity inspired by revelation. The early cult of ghost fear became a powerful social bond, and ever since that far-distant day mankind has been striving more or less for the attainment of spirituality.
2014 68:3.3 Освен страха пред духове, в основата на обществото лежаха най-важните потребности и най-съществените биологични подбуди. Но страхът пред духовете стана новият фактор на цивилизацията, представлявайки вид страх, който оставя далеч назад елементарните потребности на индивида и значително превъзхожда даже стремежа към запазване на групата. Страхът пред душите на починалите доведе до появата на нов и поразителен вид страх: това беше довеждащият до паника ужас, който спомагваше за превръщането на неопределения социален принос на първобитния човек в по-дисциплинираните и по-добре управляеми групи на древния свят. Чрез суеверен страх пред въображаемото и свръхестественото тази безсмислена суеверност — досега не напълно изчезнала, подготви човешкия ум за откриването на истината, че “началото на мъдростта е страха пред Господ”[2]. Безпочвените страхове на еволюцията трябва да се изместват от благоговението пред Божеството — благоговение, което се внушава от откровението. Древният култ, основан на страха пред духовете, стана могъща социална връзка и от онези отдавнашни времена човечеството в по-голяма или по-малка степен се стреми към придобиването на духовност.
1955 68:3.4 Hunger and love drove men together; vanity and ghost fear held them together. But these emotions alone, without the influence of peace-promoting revelations, are unable to endure the strain of the suspicions and irritations of human interassociations. Without help from superhuman sources the strain of society breaks down upon reaching certain limits, and these very influences of social mobilization—hunger, love, vanity, and fear—conspire to plunge mankind into war and bloodshed.
2014 68:3.4 Гладът и любовта съединяваха хората, тщеславието и страха ги удържаха заедно. Но само едните влияния, без съдействащите на мирното развитие откровения, са неспособни да противостоят на напрежението, към което водят битуващите в човешките обединения подозрителност и раздразнителност. Без помощта на свръхчовешките сили, възникващото в обществото напрежение, достигайки определен предел, довежда до взрив и съвкупността на същите тези мобилизиращи социални фактори — глад, любов, тщеславие и страх, въвлича обществото във война и кръвопролития.
1955 68:3.5 The peace tendency of the human race is not a natural endowment; it is derived from the teachings of revealed religion, from the accumulated experience of the progressive races, but more especially from the teachings of Jesus, the Prince of Peace.
4. EVOLUTION OF THE MORES
4. ЕВОЛЮЦИЯТА НА НРАВИТЕ
1955 68:4.1 All modern social institutions arise from the evolution of the primitive customs of your savage ancestors; the conventions of today are the modified and expanded customs of yesterday. What habit is to the individual, custom is to the group; and group customs develop into folkways or tribal traditions—mass conventions. From these early beginnings all of the institutions of present-day human society take their humble origin.
2014 68:4.1 Всички съвременни социални институции се появиха в резултат от еволюцията на първобитните обичаи на вашите предци, диваците; днешните структури са видоизменените и развити обичаи на миналото. Това, което за индивида е навика, за групата е обичая; груповите обичаи се превръщат в народни или племенни традиции — в обществени структури. От тези древни източници водят своето незабележимо начало всички съвременни институции на човешкото общество.
1955 68:4.2 It must be borne in mind that the mores originated in an effort to adjust group living to the conditions of mass existence; the mores were man’s first social institution. And all of these tribal reactions grew out of the effort to avoid pain and humiliation while at the same time seeking to enjoy pleasure and power. The origin of folkways, like the origin of languages, is always unconscious and unintentional and therefore always shrouded in mystery.
2014 68:4.2 Необходимо е да изясним, че нравите се появиха в опит да се съгласува живота на групата с условията на съществуване на масата; нравите станаха първият социален атрибут. И всички тези племенни реакции възникнаха от опита да се избегнат болката и униженията при едновременния стремеж към удоволствие и власт. Произходът на груповите традиции, както и възникването на езиците, винаги е безсъзнателно и непроизволно и затова винаги е покрито с тайна.
1955 68:4.3 Ghost fear drove primitive man to envision the supernatural and thus securely laid the foundations for those powerful social influences of ethics and religion which in turn preserved inviolate the mores and customs of society from generation to generation. The one thing which early established and crystallized the mores was the belief that the dead were jealous of the ways by which they had lived and died; therefore would they visit dire punishment upon those living mortals who dared to treat with careless disdain the rules of living which they had honored when in the flesh. All this is best illustrated by the present reverence of the yellow race for their ancestors. Later developing primitive religion greatly reinforced ghost fear in stabilizing the mores, but advancing civilization has increasingly liberated mankind from the bondage of fear and the slavery of superstition.
2014 68:4.3 Страхът пред духовете доведе първобитния човек до представите за свръхестественото и така създаде порочната основа за тези мощни социални въздействия на етиката и религията, които на свой ред от поколение на поколение пазеха неприкосновени нравите и обичаите. Вярата в ревнивото отношение на мъртъвците към обичаите, които те са следвали приживе, беше този фактор, който в дълбока древност доведе до формирането и укрепването на нравите; смяташе се, че починалите сурово ще накажат тези живи, които се осмеляват да се отнасят с безгрижно презрение към жизнените норми, почитани от тези мъртъвци по време на живота им в плът. Най-добрата илюстрация на това е днешното почитание към предците, оказвано сред жълтата раса. Появилата се по-късно примитивна религия, укрепвайки нравите, значително усили страха пред духовете, но прогресиращата цивилизация все повече освобождава човечеството от веригите на страха и робството на суеверията.
1955 68:4.4 Prior to the liberating and liberalizing instruction of the Dalamatia teachers, ancient man was held a helpless victim of the ritual of the mores; the primitive savage was hedged about by an endless ceremonial. Everything he did from the time of awakening in the morning to the moment he fell asleep in his cave at night had to be done just so—in accordance with the folkways of the tribe. He was a slave to the tyranny of usage; his life contained nothing free, spontaneous, or original. There was no natural progress toward a higher mental, moral, or social existence.
2014 68:4.4 До появата на учителите в Далматия с тяхното възпитание, освобождаващо от предразсъдъците и разширяващо кръгозора, древният човек оставаше безпомощна жертва пред ритуалните обичаи; първобитния дивак го обкръжаваха безкрайни обреди. Каквото и да правеше — от сутрешното събуждане до нощното потопяване в сън в своята пещера, всичко трябваше да се изпълнява строго по правилата, съгласно племенните традиции. Той беше роб напълно подчинен на обичая; в неговия живот нямаше нищо свободно, непроизволно или самобитно. Отсъстваше естествения прогрес към по-висок интелектуален, нравствен или социален живот.
1955 68:4.5 Early man was mightily gripped by custom; the savage was a veritable slave to usage; but there have arisen ever and anon those variations from type who have dared to inaugurate new ways of thinking and improved methods of living. Nevertheless, the inertia of primitive man constitutes the biologic safety brake against precipitation too suddenly into the ruinous maladjustment of a too rapidly advancing civilization.
2014 68:4.5 Древният човек се задържаше стабилно във властта на обичая; дивакът беше истински роб на навика. Но от време на време се появяваха хора, които отклонявайки се от стереотипа намираха в себе и мъжеството да предложат нов начин на мислене и по-съвършен принос в живота. И все пак инертността на първобитния човек е биологична аварийна спирачка, предпазваща го от внезапното пропадане в пагубната неприспособеност, към която води твърде бързото развитие на цивилизацията.
1955 68:4.6 But these customs are not an unmitigated evil; their evolution should continue. It is nearly fatal to the continuance of civilization to undertake their wholesale modification by radical revolution. Custom has been the thread of continuity which has held civilization together. The path of human history is strewn with the remnants of discarded customs and obsolete social practices; but no civilization has endured which abandoned its mores except for the adoption of better and more fit customs.
2014 68:4.6 Но тези обичаи не са абсолютно зло; тяхното развитие трябва да продължава. Цялостната промяна и радикалното изменение на обичаите има почти съдбовни последствия за самото съществуване на цивилизацията. Обичаят винаги биваше тази нишка, която укрепваше цивилизацията. Историческият път на човека е постлан с остатъците от отхвърлените обичаи и остарелите обществени практики. Но нито една цивилизация, отказваща се от своите традиции, не се запази, освен ако като смяна на старите обичаи не идваха по-добри и по-целесъобразни.
1955 68:4.7 The survival of a society depends chiefly on the progressive evolution of its mores. The process of custom evolution grows out of the desire for experimentation; new ideas are put forward—competition ensues. A progressing civilization embraces the progressive idea and endures; time and circumstance finally select the fitter group for survival. But this does not mean that each separate and isolated change in the composition of human society has been for the better. No! indeed no! for there have been many, many retrogressions in the long forward struggle of Urantia civilization.
2014 68:4.7 Запазването на обществото зависи на първо място от постепенната еволюция на неговите нрави. Такъв процес възниква от желанието да се експериментира: новите идеи неизбежно започват да конкурират старите. Прогресиращата цивилизация усвоява по-съвършени идеи и се запазва; съответно времето и обстоятелствата пробират по-приспособената група. Но от това не следва, че всяко изменение в човешкото общество винаги е било към по-добро. Не, далеч не е така! Защото в продължение на дългото и трудно развитие на урантийската цивилизация, прогресът многократно се сменяше с регрес.
5. LAND TECHNIQUES—MAINTENANCE ARTS
5. МЕТОДИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЯТА КАТО СРЕДСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ
1955 68:5.1 Land is the stage of society; men are the actors. And man must ever adjust his performances to conform to the land situation. The evolution of the mores is always dependent on the land-man ratio. This is true notwithstanding the difficulty of its discernment. Man’s land technique, or maintenance arts, plus his standards of living, equal the sum total of the folkways, the mores. And the sum of man’s adjustment to the life demands equals his cultural civilization.
2014 68:5.1 Земята е етапа на обществото, а хората — актьорите. И човек трябва вечно да приспособява своята игра към състоянието на земята. Еволюцията на нравите зависи от осигуреността със земя. Това е така колкото и да е трудно за вас постигането на тази истина. Методите за използване на земята от човека, тоест наличните средства за съществуване и нивото на живота съответстват на съвкупността от народните представления, на нравите. А съвкупността на приспособения човек към изискванията на живота съответства на нивото на неговата култура.
1955 68:5.2 The earliest human cultures arose along the rivers of the Eastern Hemisphere, and there were four great steps in the forward march of civilization. They were:
2014 68:5.2 Първите културни общества възникнаха покрай реките на източното полукълбо и в своето развитие цивилизацията премина през четири най-важни етапа:
1955 68:5.3 1. The collection stage. Food coercion, hunger, led to the first form of industrial organization, the primitive food-gathering lines. Sometimes such a line of hunger march would be ten miles long as it passed over the land gleaning food. This was the primitive nomadic stage of culture and is the mode of life now followed by the African Bushmen.
2014 68:5.3 1. Стадият на събирането. Принудителното въздействие на глада доведе до появата на първия вид промисъл — примитивното събиране. Понякога опашката от подтиквани от глад хора събиращи храна достигаше петнадесет километра дължина. В развитието на културата това беше стадий на примитивно номадство; такъв начин на живот се запази сред африканските бушмени.
1955 68:5.4 2. The hunting stage. The invention of weapon tools enabled man to become a hunter and thus to gain considerable freedom from food slavery. A thoughtful Andonite who had severely bruised his fist in a serious combat rediscovered the idea of using a long stick for his arm and a piece of hard flint, bound on the end with sinews, for his fist. Many tribes made independent discoveries of this sort, and these various forms of hammers represented one of the great forward steps in human civilization. Today some Australian natives have progressed little beyond this stage.
2014 68:5.4 2. Стадият на ловуване. Изобретяването на ловни оръдия позволи на човека да стане ловец и така в значителна степен да се избави от робската зависимост от храната. Разумният андонит, сериозно наранил в боя своя юмрук, повторно откри възможността за използването на тоягата вместо ръка, а наконечника от твърд кремък, привързан към нея с жили — вместо юмрук. Много племена самостоятелно правеха подобни открития и появата на разнообразни чукове стана един от най-важните етапи в развитието на човешката цивилизация. Понастоящем някои австралийски аборигени почти не са напреднали от този стадий.
1955 68:5.5 The blue men became expert hunters and trappers; by fencing the rivers they caught fish in great numbers, drying the surplus for winter use. Many forms of ingenious snares and traps were employed in catching game, but the more primitive races did not hunt the larger animals.
2014 68:5.5 Хората от синята раса бяха прекрасни ловци и трапери; преграждайки реките те ловяха голямо количество риба, изсушавайки излишъка за зимата. За улов на дивеч се използваха много видове остроумно направени примки и капани, но по-примитивните раси не ловуваха големи животни.
1955 68:5.6 3. The pastoral stage. This phase of civilization was made possible by the domestication of animals. The Arabs and the natives of Africa are among the more recent pastoral peoples.
2014 68:5.6 3. Стадият на чергарското скотовъдство. Този етап от цивилизацията стана възможен благодарение на опитомяването на животни. Като пример за народи, които започнаха да се занимават с чергарство в по-късните времена, могат да послужат арабите и африканските аборигени.
1955 68:5.7 Pastoral living afforded further relief from food slavery; man learned to live on the interest of his capital, the increase in his flocks; and this provided more leisure for culture and progress.
2014 68:5.7 Чергарското скотовъдство доведе до понататъшно намаляване на робската зависимост от храната; човекът се научи а живее за сметка на прираста на капитал, увеличаването на главите на своето стадо. Той имаше повече свободно време, което му позволяваше да повишава своята култура и да постига нови успехи.
1955 68:5.8 Prepastoral society was one of sex co-operation, but the spread of animal husbandry reduced women to the depths of social slavery. In earlier times it was man’s duty to secure the animal food, woman’s business to provide the vegetable edibles. Therefore, when man entered the pastoral era of his existence, woman’s dignity fell greatly. She must still toil to produce the vegetable necessities of life, whereas the man need only go to his herds to provide an abundance of animal food. Man thus became relatively independent of woman; throughout the entire pastoral age woman’s status steadily declined. By the close of this era she had become scarcely more than a human animal, consigned to work and to bear human offspring, much as the animals of the herd were expected to labor and bring forth young. The men of the pastoral ages had great love for their cattle; all the more pity they could not have developed a deeper affection for their wives.
2014 68:5.8 На предишните стадии мъжете и жените си сътрудничеха взаимно, но разпространяването на скотовъдството понижи жената до положението на робиня. Преди това мъжете трябваше до осигуряват животинската храна, а жените — растителната. Затова, когато човекът влезе в ерата на чергарското скотовъдство, достойнството на жените съществено спадна. На жената както и преди й се налагаше тежко да се труди, отглеждайки необходимите за живеене зеленчуци, докато на мъжа беше достатъчно само да отиде до своето стадо, за да си осигури изобилие от животинска храна. Така мъжът стана относително независим от жената и в продължение на целия период на чергарство положението на жената постоянно се влошаваше. Към края на тази ера тя почти не се отличаваше от животното, чието задължение беше да работи и да произвежда потомство — подобно на това, както добитъкът трябваше да работи и създава своите малки. Мъжете от епохите на чергарското скотовъдство обичаха много своите животни. Толкова по-обидно беше, че в тях не се появиха по-дълбоки чувства към своите жени.
1955 68:5.9 4. The agricultural stage. This era was brought about by the domestication of plants, and it represents the highest type of material civilization. Both Caligastia and Adam endeavored to teach horticulture and agriculture. Adam and Eve were gardeners, not shepherds, and gardening was an advanced culture in those days. The growing of plants exerts an ennobling influence on all races of mankind.
2014 68:5.9 4. Стадият на земеделието. Тази ера настъпи с появата на културните растения и представлява висш тип материална цивилизация. И Калигастия и Адам отделяха голямо внимание на обучението по градинарство и земеделие. Адам и Ева бяха градинари, а не пастири и в тези дни градинарството беше по-прогресивният вид култура. Отглеждането на растения облагородява всички човешки раси. Земеделието с повече от четири пъти повиши всемирната осигуреност със земя.
1955 68:5.10 Agriculture more than quadrupled the land-man ratio of the world. It may be combined with the pastoral pursuits of the former cultural stage. When the three stages overlap, men hunt and women till the soil.
2014 68:5.10 Занимаването със селско стопанство може да се съчетава с по-древното скотовъдство. Когато всичките три стадия съвпадат, мъжете ловуват, а жените обработват земята.
1955 68:5.11 There has always been friction between the herders and the tillers of the soil. The hunter and herder were militant, warlike; the agriculturist is a more peace-loving type. Association with animals suggests struggle and force; association with plants instills patience, quiet, and peace. Agriculture and industrialism are the activities of peace. But the weakness of both, as world social activities, is that they lack excitement and adventure.
2014 68:5.11 Между скотовъдците и обработващите земята винаги са възниквали триения. Ловците и скотовъдците се отличават с войнственост, на земеделеца е по-свойствено миролюбието. Връзката с животните предполага борба и сила; връзката с растенията внушава търпение, внушава мир и покой. Селското стопанство и промишленото производство са мирни занятия. Но тяхната слаба страна, както и на световни видове обществена дейност, се заключава в еднообразието и монотонността.
1955 68:5.12 Human society has evolved from the hunting stage through that of the herders to the territorial stage of agriculture. And each stage of this progressive civilization was accompanied by less and less of nomadism; more and more man began to live at home.
2014 68:5.12 От стадия на ловуването — през стадия на скотовъдството, човешкото общество стигна до земеделския стадий на селското стопанство. И всеки етап на постепенно развиващата се цивилизация се съпровождаше с намаляване на чергарството. Човекът ставаше все по-уседнал.
1955 68:5.13 And now is industry supplementing agriculture, with consequently increased urbanization and multiplication of nonagricultural groups of citizenship classes. But an industrial era cannot hope to survive if its leaders fail to recognize that even the highest social developments must ever rest upon a sound agricultural basis.
2014 68:5.13 Понастоящем промишлеността допълва селското стопанство, в резултат на което се усилва урбанизацията на обществото и в него се появяват все повече неаграрни класи. Но промишлената ера ще бъде обречена, ако нейните лидери не осъзнаят, че даже най-висшите социални постижения трябва винаги да стоят на стабилен селскостопански фундамент.
6. EVOLUTION OF CULTURE
6. ЕВОЛЮЦИЯТА НА КУЛТУРАТА
1955 68:6.1 Man is a creature of the soil, a child of nature; no matter how earnestly he may try to escape from the land, in the last reckoning he is certain to fail. “Dust you are and to dust shall you return” is literally true of all mankind. The basic struggle of man was, and is, and ever shall be, for land. The first social associations of primitive human beings were for the purpose of winning these land struggles. The land-man ratio underlies all social civilization.
2014 68:6.1 Човекът е създание на земята, дете на природата. Колкото и упорито да се опитва да се освободи от земята, в края на краищата винаги го чака поражение[4]. “Прах си и в прахта ще се върнеш” е буквална истина за цялото човечество. Основната борба на човека е била, е и ще бъде, борбата за земя. Първите социални обединения на първобитния човек са се създавали, за да спечелят тази борба. Осигуреността със земя лежи в основата на всяка обществена цивилизация.
1955 68:6.2 Man’s intelligence, by means of the arts and sciences, increased the land yield; at the same time the natural increase in offspring was somewhat brought under control, and thus was provided the sustenance and leisure to build a cultural civilization.
2014 68:6.2 С помощта на разумното използване на занаятите и науката, човекът се сдоби с увеличаване на добивите. В това време в известна степен започна да се контролира естествения прираст на населението. Така се появиха средствата и свободното време, необходими за създаването на културна цивилизация.
1955 68:6.3 Human society is controlled by a law which decrees that the population must vary directly in accordance with the land arts and inversely with a given standard of living. Throughout these early ages, even more than at present, the law of supply and demand as concerned men and land determined the estimated value of both. During the times of plentiful land—unoccupied territory—the need for men was great, and therefore the value of human life was much enhanced; hence the loss of life was more horrifying. During periods of land scarcity and associated overpopulation, human life became comparatively cheapened so that war, famine, and pestilence were regarded with less concern.
2014 68:6.3 Човешкото общество се управлява от закон, съгласно който броят на населението е право пропорционален на развитието на методите за използване на земята и обратно пропорционален на съществуващото ниво на живота. По цялото продължение на този ранен период — още в по-голяма степен, отколкото сега, законът за търсенето и предлагането определяше приблизителната ценност на човека и земята. Във времената на излишък на земя — свободни територии, потребността от хора беше огромна, което съществено повишаваше ценността на човешкия живот; загубата на живот беше голямо нещастие. В периодите на недостиг на земя и свързаната с това пренаселеност сравнителната ценност на човешкия живот спадна и затова войните, гладът и епидемиите предизвикваха по-малко безпокойства.
1955 68:6.4 When the land yield is reduced or the population is increased, the inevitable struggle is renewed; the very worst traits of human nature are brought to the surface. The improvement of the land yield, the extension of the mechanical arts, and the reduction of population all tend to foster the development of the better side of human nature.
2014 68:6.4 Когато добивът от земята спада или броят на населението нараства, се възобновява неизбежната борба; на повърхността се проявяват най-лошите от човешките качества. Повишаването на добивите от земята, развитието на занаятите и намаляването на броя на населението — всичко това помага за развиване на най-добрите страни на човешката природа.
1955 68:6.5 Frontier society develops the unskilled side of humanity; the fine arts and true scientific progress, together with spiritual culture, have all thrived best in the larger centers of life when supported by an agricultural and industrial population slightly under the land-man ratio. Cities always multiply the power of their inhabitants for either good or evil.
2014 68:6.5 Животът на ръба разкрива в човека неговите неквалифицирани страни; изящните изкуства и истинският научен прогрес — точно както и духовната култура, най-успешно се развиват в големите центрове при условие, че се осигуряват със селскостопанско и промишлено население, броят на което е малко по-ниско от нивото на осигуреност на земята. Градовете винаги умножават могъществото на своето население — за добро или за зло.
1955 68:6.6 The size of the family has always been influenced by the standards of living. The higher the standard the smaller the family, up to the point of established status or gradual extinction.
2014 68:6.6 Размерът на семейството винаги се е управлявал от нивото на живота; колкото е по-високо това ниво, толкова е по-малко семейството — чак до постигане на постоянен статут или до постепенно измиране.
1955 68:6.7 All down through the ages the standards of living have determined the quality of a surviving population in contrast with mere quantity. Local class standards of living give origin to new social castes, new mores. When standards of living become too complicated or too highly luxurious, they speedily become suicidal. Caste is the direct result of the high social pressure of keen competition produced by dense populations.
2014 68:6.7 Във всички векове моралните и социални норми влияеха на качеството на запазилото се население, в контраст с неговото просто количество. Местните класови норми пораждаха нови социални касти, нови нрави. Ако тези норми прекалено се усложнят или започват да се отличават с прекомерна разточителност, те бързо се превръщат в самоубийствени. Кастата е пряко следствие от високото социално напрежение, към което води острата конкуренция в условията на гъсто население.
1955 68:6.8 The early races often resorted to practices designed to restrict population; all primitive tribes killed deformed and sickly children. Girl babies were frequently killed before the times of wife purchase. Children were sometimes strangled at birth, but the favorite method was exposure. The father of twins usually insisted that one be killed since multiple births were believed to be caused either by magic or by infidelity. As a rule, however, twins of the same sex were spared. While these taboos on twins were once well-nigh universal, they were never a part of the Andonite mores; these peoples always regarded twins as omens of good luck.
2014 68:6.8 Древните раси често прибягваха към различни мерки за ограничаване ръста на населението; всички примитивни племена убиваха уродливите или хилавите младенци. Младенците-момичета нерядко умъртвяваха, докато не се появи практиката за купуване на жени. Понякога удушаваха децата при раждането им, но най-често ги изхвърляха. Бащата на близнаци обикновено изискваше единия да бъде убит тъй като се смяташе, че раждането на няколко деца е резултат от магьосничество или съпружеска невярност. При все това близнаците от един пол като правило биваха оставяни живи. Макар че понякога тази забрана за близнаците биваше почти повсеместна, тя беше чужда на Андонитите; за тези народи раждането на близнаци винаги биваше смятано за щастлив знак.
1955 68:6.9 Many races learned the technique of abortion, and this practice became very common after the establishment of the taboo on childbirth among the unmarried. It was long the custom for a maiden to kill her offspring, but among more civilized groups these illegitimate children became the wards of the girl’s mother. Many primitive clans were virtually exterminated by the practice of both abortion and infanticide. But regardless of the dictates of the mores, very few children were ever destroyed after having once been suckled—maternal affection is too strong.
2014 68:6.9 Много раси усвоиха методи за прекъсване на бременността и тази практика широко се разпространи след въвеждането на табу за извънбрачно детераждане. Дълго време обикновено момичетата лишаваха младенците от живот, но в по-цивилизованите групи майката на момичето прибираше незаконно родените деца при себе си. Много примитивни кланове бяха буквално изтребени в резултат от аборти и умъртвяване на новородените. Но независимо от повелите на обичая, изключително рядко се случваше децата да бъдат умъртвявани след кърмене от гърдата — твърде силна беше майчинската любов.
1955 68:6.10 Even in the twentieth century there persist remnants of these primitive population controls. There is a tribe in Australia whose mothers refuse to rear more than two or three children. Not long since, one cannibalistic tribe ate every fifth child born. In Madagascar some tribes still destroy all children born on certain unlucky days, resulting in the death of about twenty-five per cent of all babies.
2014 68:6.10 Даже в двадесети век се запазват останки от тези примитивни методи за контрол над раждаемостта. Майките в едно от австралийските племена се отказват да кърмят повече от две или три деца. Сравнително доскоро едно от племената на човекоядците изяждаше всеки пети младенец. Някои племена в Мадагаскар и досега унищожават всички деца, родили се в определени нещастливи дни, което води до смърт на около двадесет и пет процента от всички новородени.
1955 68:6.11 From a world standpoint, overpopulation has never been a serious problem in the past, but if war is lessened and science increasingly controls human diseases, it may become a serious problem in the near future. At such a time the great test of the wisdom of world leadership will present itself. Will Urantia rulers have the insight and courage to foster the multiplication of the average or stabilized human being instead of the extremes of the supernormal and the enormously increasing groups of the subnormal? The normal man should be fostered; he is the backbone of civilization and the source of the mutant geniuses of the race. The subnormal man should be kept under society’s control; no more should be produced than are required to administer the lower levels of industry, those tasks requiring intelligence above the animal level but making such low-grade demands as to prove veritable slavery and bondage for the higher types of mankind.
2014 68:6.11 От световна гледна точка в миналото пренаселеността никога не е била голям проблем, но ако войните намалеят и науката все по-успешно се справя със заболяванията, в близко бъдеще тя може да доведе до сериозни трудности. В този случай тя ще стане огромно изпитание за мъдростта на световните лидери. Стига ли на урантийските управители проницателността и смелостта, за да спомагат за разпространяването на нормалния, устойчив човек, а не на крайностите — свръхнормално и рязко повишаване на броя на субнормални хора? Следва да се помага на нормалния човек; той е гръбнакът на цивилизацията и расовият източник на гениални мутанти. Субнормалният човек трябва да се контролира от обществото; такива хора не бива да се раждат повече, отколкото това е необходимо за обслужването на най-простите операции в промишлеността — за изпълняването на такива задачи, които изискват ниво на разум превишаващо нивото на животинския разум, но които по силата на своята примитивност, биха означавали истинско робство за по-висшите човешки типове.
1955 68:6.12 [Presented by a Melchizedek sometime stationed on Urantia.]
2014 68:6.12 [Представено от Мелхиседек, някога пребивавал на Урантия.]