Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
| Документ 94. Ученията на Мелхиседек на изток |
Индекс
Единична версия |
Документ 96. Яхве — Бог на евреите |
THE MELCHIZEDEK TEACHINGS IN THE LEVANT
УЧЕНИЯТА НА МЕЛХИСЕДЕК В ЛЕВАНТ
1955 95:0.1 AS INDIA gave rise to many of the religions and philosophies of eastern Asia, so the Levant was the homeland of the faiths of the Occidental world. The Salem missionaries spread out all over southwestern Asia, through Palestine, Mesopotamia, Egypt, Iran, and Arabia, everywhere proclaiming the good news of the gospel of Machiventa Melchizedek. In some of these lands their teachings bore fruit; in others they met with varying success. Sometimes their failures were due to lack of wisdom, sometimes to circumstances beyond their control.
2014 95:0.1 КАКТО Индия породи много религии и философии в Източна Азия, така и Левант стана родина на вероученията на Запада. Салимските мисионери се разпространиха по цяла Югозападна Азия — Палестина, Месопотамия, Египет, Иран и Арабия, навсякъде провъзгласявайки благата вест за евангелието на Макивента Мелхиседек. В някои от тези страни техните учения донесоха плодове; в други мисионерската дейност протичаше с временен успех. В едни случаи неуспехите се обясняваха с недостатъчно мъдрост, а в други — с независещи от тях обстоятелства.
1. THE SALEM RELIGION IN MESOPOTAMIA
1. САЛИМСКАТА РЕЛИГИЯ В МЕСОПОТАМИЯ
1955 95:1.1 By 2000 B.C. the religions of Mesopotamia had just about lost the teachings of the Sethites and were largely under the influence of the primitive beliefs of two groups of invaders, the Bedouin Semites who had filtered in from the western desert and the barbarian horsemen who had come down from the north.
2014 95:1.1 Към началото на второто хилядолетие до н.е. ученията на сифитите практически изчезнаха от религиите на Месопотамия, които в значителна степен попаднаха под влиянието на примитивните вярвания на две нахлули тук групи: семитските бедуини, проникнали от западната пустиня, и конните варвари, дошли от север.
1955 95:1.2 But the custom of the early Adamite peoples in honoring the seventh day of the week never completely disappeared in Mesopotamia. Only, during the Melchizedek era, the seventh day was regarded as the worst of bad luck. It was taboo-ridden; it was unlawful to go on a journey, cook food, or make a fire on the evil seventh day. The Jews carried back to Palestine many of the Mesopotamian taboos which they had found resting on the Babylonian observance of the seventh day, the Shabattum.
2014 95:1.2 Но обичаят на ранните адамически народи — съблюдаване на седмия ден от седмицата, в една или друга форма се запази в Месопотамия. Само че в епохата на Мелхиседек седмият ден се смяташе за най-проклетия. В злополучния седми ден действаха множество табу: беше противозаконно да тръгваш на път, да готвиш храна или да разпалваш огън. Връщайки се в Палестина, евреите донесоха със себе си много месопотамски табу, свързани със съблюдаването във Вавилон на седмия ден — събота[1].
1955 95:1.3 Although the Salem teachers did much to refine and uplift the religions of Mesopotamia, they did not succeed in bringing the various peoples to the permanent recognition of one God. Such teaching gained the ascendancy for more than one hundred and fifty years and then gradually gave way to the older belief in a multiplicity of deities.
2014 95:1.3 Макар че салимските проповедници съществено подобриха и усъвършенстваха религията на Месопотамия, на тях не им се отдаде да се сдобият с признание на различните народи на единия Бог. Тяхното учение господстваше в течение на повече от сто и петдесет години, след което то постепенно отстъпи място на по-древната вяра в множествеността на божествата.
1955 95:1.4 The Salem teachers greatly reduced the number of the gods of Mesopotamia, at one time bringing the chief deities down to seven: Bel, Shamash, Nabu, Anu, Ea, Marduk, and Sin. At the height of the new teaching they exalted three of these gods to supremacy over all others, the Babylonian triad: Bel, Ea, and Anu, the gods of earth, sea, and sky. Still other triads grew up in different localities, all reminiscent of the trinity teachings of the Andites and the Sumerians and based on the belief of the Salemites in Melchizedek’s insignia of the three circles.
2014 95:1.4 Салимските проповедници значително съкратиха месопотамския пантеон; имаше време, когато останаха седем главни божества: Бел, Шамаш, Набу, Ану, Ейя, Мардук и Син[2][3][4]. В периода на разцвет на новото учение те възнесоха трима богове над останалите. Така се появи вавилонската триада: Бел, Ейя и Ану — боговете на земята, морето и небето. На другите места се появиха свои триади, всяка от които напомняше троичните учения на андитите и шумерите и се основаваше на вярата в посланиците на Салим в трите кръга — емблемата на Мелхиседек.
1955 95:1.5 Never did the Salem teachers fully overcome the popularity of Ishtar, the mother of gods and the spirit of sex fertility. They did much to refine the worship of this goddess, but the Babylonians and their neighbors had never completely outgrown their disguised forms of sex worship. It had become a universal practice throughout Mesopotamia for all women to submit, at least once in early life, to the embrace of strangers; this was thought to be a devotion required by Ishtar, and it was believed that fertility was largely dependent on this sex sacrifice.
2014 95:1.5 На Салимските проповедници така и не им се отдаде да преодолеят популярността на Иштар — майката на боговете и духа на сексуалната плодовитост. Те направиха много за това, да облагородят поклонението пред тази богиня, но вавилоняните и техните съседи не можаха напълно да се откажат от замаскираните форми на сексуално поклонение. По цялата Месопотамия жените се придържаха към разпространения обичай поне един път в младостта си да се отдадат на непознат. Те предполагаха, че именно това изисква от тях Иштар, и вярваха, че тяхната плодовитост зависи основно от тази сексуална жертва.
1955 95:1.6 The early progress of the Melchizedek teaching was highly gratifying until Nabodad, the leader of the school at Kish, decided to make a concerted attack upon the prevalent practices of temple harlotry. But the Salem missionaries failed in their effort to bring about this social reform, and in the wreck of this failure all their more important spiritual and philosophic teachings went down in defeat.
2014 95:1.6 Разпространението на ученията на Мелхиседек даваше прекрасни резултати, докато Набодад — главата на училището в Киш, не реши да организира широко настъпление над господстващата практика на храмовата проституция. Но на салимските мисионери не се отдаде да проведат своя социална реформа и под отломките от това начинание бяха погребани и всички техни други по-важни духовни и философски учения.
1955 95:1.7 This defeat of the Salem gospel was immediately followed by a great increase in the cult of Ishtar, a ritual which had already invaded Palestine as Ashtoreth, Egypt as Isis, Greece as Aphrodite, and the northern tribes as Astarte. And it was in connection with this revival of the worship of Ishtar that the Babylonian priests turned anew to stargazing; astrology experienced its last great Mesopotamian revival, fortunetelling became the vogue, and for centuries the priesthood increasingly deteriorated.
2014 95:1.7 Веднага след поражението на салимското учение се извърши широко разпространение на култа към Иштар — ритуала, който към това време вече завоюва Левант[5]. В Палестина това беше Ашторет, в Египет — Изида, в Гърция — Афродита, при северните племена — Астарта. Именно във връзка с възраждането на поклонението към Иштар вавилонските жреци отново станаха звездобройци; астрологията преживяваше своя последен разцвет в Месопотамия, излезе на мода предсказването на съдбата и започна многовековно израждане на свещенослужителите.
1955 95:1.8 Melchizedek had warned his followers to teach about the one God, the Father and Maker of all, and to preach only the gospel of divine favor through faith alone. But it has often been the error of the teachers of new truth to attempt too much, to attempt to supplant slow evolution by sudden revolution. The Melchizedek missionaries in Mesopotamia raised a moral standard too high for the people; they attempted too much, and their noble cause went down in defeat. They had been commissioned to preach a definite gospel, to proclaim the truth of the reality of the Universal Father, but they became entangled in the apparently worthy cause of reforming the mores, and thus was their great mission sidetracked and virtually lost in frustration and oblivion.
2014 95:1.8 Мелхиседек призоваваше своите последователи да разказват за единия Бог, Баща и Творец на всяка същност, и да не се проповядва нищо освен евангелието за божественото благоволение, за спечелването на което е достатъчна само вяра. Но обичайната грешка на учителите на новата истина се състоеше в това, че те се опитваха да постигнат невъзможното, стремейки се да заменят постепенната еволюция с внезапна революция. Мисионерите на Мелхиседек издигнаха моралните изисквания в Месопотамия на твърде голяма за хората висота; те искаха твърде много и техните благородни стремежи завършиха с поражение. Те бяха насочени като проповедници на конкретното евангелие, провъзгласяващо истината за реалността на Всеобщия Баща, но прекомерно се увлякоха от несъмнено благородното дело за поправяне на нравите и тяхната велика мисия, лишена от своя главен ориентир, завърши практически с пълно поражение и забвение.
1955 95:1.9 In one generation the Salem headquarters at Kish came to an end, and the propaganda of the belief in one God virtually ceased throughout Mesopotamia. But remnants of the Salem schools persisted. Small bands scattered here and there continued their belief in the one Creator and fought against the idolatry and immorality of the Mesopotamian priests.
2014 95:1.9 След едно поколение салимският център в Киш престана да съществува и пропагандата на вярата в Единия Бог по същество се прекрати в цяла Месопотамия. Но остатъците от салимските училища оцеляха. Неголеми отделни групи хора продължаваха да вярват в единия Създател и се бореха против идолопоклонството и аморалността на месопотамските жреци.
1955 95:1.10 It was the Salem missionaries of the period following the rejection of their teaching who wrote many of the Old Testament Psalms, inscribing them on stone, where later-day Hebrew priests found them during the captivity and subsequently incorporated them among the collection of hymns ascribed to Jewish authorship. These beautiful psalms from Babylon were not written in the temples of Bel-Marduk; they were the work of the descendants of the earlier Salem missionaries, and they are a striking contrast to the magical conglomerations of the Babylonian priests. The Book of Job is a fairly good reflection of the teachings of the Salem school at Kish and throughout Mesopotamia.
2014 95:1.10 Именно салимските мисионери написаха много от псалмите на Стария Завет в периода, настъпил след отказа от тяхното учение. Псалмите, изсечени върху камъни, впоследствие бяха открити от пленени древноеврейски свещеници и включени от тях в сборник църковни химни, авторството на които се приписваше на евреите. Тези прекрасни псалми от Вавилон не бяха написани в храмовете на Бел-Мардук; те бяха творение на потомците на по-ранните салимски мисионери и поразително се отличават от магическите конгломерации на вавилонските жреци. Книгата на Йов достатъчно добре отразява ученията на салимската школа в Киш и в цяла Месопотамия.
1955 95:1.11 Much of the Mesopotamian religious culture found its way into Hebrew literature and liturgy by way of Egypt through the work of Amenemope and Ikhnaton. The Egyptians remarkably preserved the teachings of social obligation derived from the earlier Andite Mesopotamians and so largely lost by the later Babylonians who occupied the Euphrates valley.
2014 95:1.11 Значителна част от религиозната култура на Месопотамия попадна в древноеврейската литература и обредите на богослужението чрез Египет благодарение на Аменемоп и Ехнатон. Египтяните удивително точно запазиха ученията за обществения дълг, които бяха заимствани от ранните месопотамски андити и впоследствие в много отношения забравени от вавилонците, заемащи долината на р. Ефрат.
2. EARLY EGYPTIAN RELIGION
2. РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
1955 95:2.1 The original Melchizedek teachings really took their deepest root in Egypt, from where they subsequently spread to Europe. The evolutionary religion of the Nile valley was periodically augmented by the arrival of superior strains of Nodite, Adamite, and later Andite peoples of the Euphrates valley. From time to time, many of the Egyptian civil administrators were Sumerians. As India in these days harbored the highest mixture of the world races, so Egypt fostered the most thoroughly blended type of religious philosophy to be found on Urantia, and from the Nile valley it spread to many parts of the world. The Jews received much of their idea of the creation of the world from the Babylonians, but they derived the concept of divine Providence from the Egyptians.
2014 95:2.1 По същество най-дълбоки корени изначалните учения на Мелхиседек пуснаха в Египет, откъдето впоследствие се разпространиха в Европа. Еволюционната религия по долината на Нил периодически се усъвършенстваше благодарение на пристигането тук на най-добрите групи нодити, адамити и по-късно андити от долината на Ефрат. От време на време сред гражданските управители на Египет се появяваха много шумери. Ако Индия от това време се отличаваше с най-голямото взаимопроникване на световните раси, то Египет спомагаше за развитието на най-смесения тип религиозна философия на Урантия, разпространена от долината на Нил в много части на света. Евреите получиха своите представи за произхода на света в значителна степен от вавилонците, но понятието за божественото Провидение те наследиха от египтяните.
1955 95:2.2 It was political and moral, rather than philosophic or religious, tendencies that rendered Egypt more favorable to the Salem teaching than Mesopotamia. Each tribal leader in Egypt, after fighting his way to the throne, sought to perpetuate his dynasty by proclaiming his tribal god the original deity and creator of all other gods. In this way the Egyptians gradually got used to the idea of a supergod, a steppingstone to the later doctrine of a universal creator Deity. The idea of monotheism wavered back and forth in Egypt for many centuries, the belief in one God always gaining ground but never quite dominating the evolving concepts of polytheism.
2014 95:2.2 Именно политическите и морални, а не философските или религиозни тенденции правеха Египет по-благоприятно от Месопотамия място за разпространение на салимските учения. Пробивайки си път до трона, всеки египетски племенен вожд се стремеше да увековечи собствената си династия, провъзгласявайки своя бог за изначалното божество и създател на всички други богове. Така египтяните постепенно привикнаха към идеята за свръхбог, за промеждутъчна степен на пътя към последващата доктрина за всеобщото съзидателно Божество. В течение на много векове идеята за монотеизма претърпяваше в Египет възходи и падения, вярата в единия Бог винаги срещаше поддръжка, но никога не господстваше над развиващите се представи за политеизма.
1955 95:2.3 For ages the Egyptian peoples had been given to the worship of nature gods; more particularly did each of the two-score separate tribes have a special group god, one worshiping the bull, another the lion, a third the ram, and so on. Still earlier they had been totem tribes, very much like the Amerinds.
2014 95:2.3 Векове наред египетските народи се покланяха на природни богове. По-точно, всяко от четиридесетте отделни племена имаше свой групов бог: едно племе почиташе бика, друго — лъва, трето — овена, и така нататък. Още по-рано те представляваха тотемни племена, напомнящи америндите.
1955 95:2.4 In time the Egyptians observed that dead bodies placed in brickless graves were preserved—embalmed—by the action of the soda-impregnated sand, while those buried in brick vaults decayed. These observations led to those experiments which resulted in the later practice of embalming the dead. The Egyptians believed that preservation of the body facilitated one’s passage through the future life. That the individual might properly be identified in the distant future after the decay of the body, they placed a burial statue in the tomb along with the corpse, carving a likeness on the coffin. The making of these burial statues led to great improvement in Egyptian art.
2014 95:2.4 С времето египтяните забелязаха, че мъртвите тела, поместени в гробове, изкопани направо в земята, се запазват — балсамират, за сметка на действието на пясъка, наситен с натриев карбонат, докато труповете, оставени в тухлени гробници, се разлагаха. Тези наблюдения доведоха до експерименти, в резултат на които се появи практиката на балсамирането на покойниците. Египтяните вярваха, че такова запазване на телата помага за преминаването през бъдещия живот. За да може в далечно бъдеще, след разлагането на тялото, човекът да може да бъде надеждно разпознат, заедно с трупа в гробницата поставяха и статуя на покойника и изрязваха неговото изображение върху ковчега. Изготвянето на такива статуи в огромна степен усъвършенства египетското изкуство.
1955 95:2.5 For centuries the Egyptians placed their faith in tombs as the safeguard of the body and of consequent pleasurable survival after death. The later evolution of magical practices, while burdensome to life from the cradle to the grave, most effectually delivered them from the religion of the tombs. The priests would inscribe the coffins with charm texts which were believed to be protection against a “man’s having his heart taken away from him in the nether world.” Presently a diverse assortment of these magical texts was collected and preserved as The Book of the Dead. But in the Nile valley magical ritual early became involved with the realms of conscience and character to a degree not often attained by the rituals of those days. And subsequently these ethical and moral ideals, rather than elaborate tombs, were depended upon for salvation.
2014 95:2.5 Векове наред египтяните вярваха в гробниците като гаранция за безопасност на тялото и приятно продължаване на живота след смъртта. Последващата еволюция на магическите обреди — макар и обременяващи живота от люлката до гроба — се оказа ефективно средство, избавящо от религията на гробниците. Жреците нанасяха на гроба магически текст, който трябваше да защитава “човека от вземането на сърцето му в подземния свят”. Скоро се появи сбор от разнообразни магически текстове, запазил се като „Книга на мъртвите”. Но магическият ритуал от долината на Нил още на ранния стадий от своето развитие засягаше съвестта и моралния облик, и то в такава степен, в каквато не често се постигаше от ритуалите в онези дни. И впоследствие тези нравствени и етически идеали станаха по-верен залог за спасение, отколкото изкусно направените гробници.
1955 95:2.6 The superstitions of these times are well illustrated by the general belief in the efficacy of spittle as a healing agent, an idea which had its origin in Egypt and spread therefrom to Arabia and Mesopotamia. In the legendary battle of Horus with Set the young god lost his eye, but after Set was vanquished, this eye was restored by the wise god Thoth, who spat upon the wound and healed it.
2014 95:2.6 Добра илюстрация на суеверията от това време е повсеместната вяра в ефективността на слюнката като ефективно целително средство[6]. Тази представа възникна в Египет и се разпространи оттам в Арабия и Месопотамия. В легендарното сражение на Хор със Сет младият бог си загуби окото, но след поражението на Сет мъдрият бог Тот плю на раната и изцели Хор, връщайки му окото.
1955 95:2.7 The Egyptians long believed that the stars twinkling in the night sky represented the survival of the souls of the worthy dead; other survivors they thought were absorbed into the sun. During a certain period, solar veneration became a species of ancestor worship. The sloping entrance passage of the great pyramid pointed directly toward the Pole Star so that the soul of the king, when emerging from the tomb, could go straight to the stationary and established constellations of the fixed stars, the supposed abode of the kings.
2014 95:2.7 В течение на дълго време египтяните вярваха, че звездите, проблясващи в нощното небе, означават спасилите се души на достойните покойници. Те предполагаха, че други спасили се души се поглъщат от Слънцето. По едно време слънцепоклонството стана разновидност на поклонението на предците. Наклоненият вход на голямата пирамида сочеше точно Полярната звезда, за да може душата на царя, издигаща се от гробницата, да може да се отправи направо към състоящите се от неподвижни звезди устойчиви и неизменни съзвездия, които се смятаха за обители на царете.
1955 95:2.8 When the oblique rays of the sun were observed penetrating earthward through an aperture in the clouds, it was believed that they betokened the letting down of a celestial stairway whereon the king and other righteous souls might ascend. “King Pepi has put down his radiance as a stairway under his feet whereon to ascend to his mother.”
2014 95:2.8 Косите лъчи на Слънцето, пронизващи облачния покров на Земята, се смятаха за признак за спускането на Земята на небесната стълба за възход на небето пред царя и другите праведни души. “Възползвайки се от това сияние като от стълба, цар Пепи се изкачи по него към своята майка.”
1955 95:2.9 When Melchizedek appeared in the flesh, the Egyptians had a religion far above that of the surrounding peoples. They believed that a disembodied soul, if properly armed with magic formulas, could evade the intervening evil spirits and make its way to the judgment hall of Osiris, where, if innocent of “murder, robbery, falsehood, adultery, theft, and selfishness,” it would be admitted to the realms of bliss. If this soul were weighed in the balances and found wanting, it would be consigned to hell, to the Devouress. And this was, relatively, an advanced concept of a future life in comparison with the beliefs of many surrounding peoples.
2014 95:2.9 Когато Мелхиседек се яви в плът, религията на египтяните превъзхождаше с много религията на окръжаващите народи. Те вярваха, че лишавайки се от тяло, душата, надлежно въоръжена с магически формули, може да се изплъзне от преграждащите пътя ú зли духове и да достигне съдната зала на Озирис, където душата, невиновна в “убийство, грабежи, лъжи, прелюбодеяния, кражба и егоизъм”, биваше допускана в царството на блаженството. Ако измерената на везните душа се окажеше непълноценна, изпращаха я в ада, в Мястото за Изгаряне. В сравнение с вярванията на много съседни народи това беше относително прогресивна представа за бъдещия живот.
1955 95:2.10 The concept of judgment in the hereafter for the sins of one’s life in the flesh on earth was carried over into Hebrew theology from Egypt. The word judgment appears only once in the entire Book of Hebrew Psalms, and that particular psalm was written by an Egyptian.
2014 95:2.10 Концепцията за следсмъртен съд за греховете, извършени по време на живота на Земята в плът, попадна в юдейската теология от Египет. В целия еврейски Псалтир думата “съд” се употребява само веднъж и именно този псалом беше написан от египтянин.
3. EVOLUTION OF MORAL CONCEPTS
3. ЕВОЛЮЦИЯТА НА МОРАЛА
1955 95:3.1 Although the culture and religion of Egypt were chiefly derived from Andite Mesopotamia and largely transmitted to subsequent civilizations through the Hebrews and Greeks, much, very much, of the social and ethical idealism of the Egyptians arose in the valley of the Nile as a purely evolutionary development. Notwithstanding the importation of much truth and culture of Andite origin, there evolved in Egypt more of moral culture as a purely human development than appeared by similar natural techniques in any other circumscribed area prior to the bestowal of Michael.
2014 95:3.1 Макар че културата и религията на Египет бяха главно наследени от месопотамските андити и предадени на последващите цивилизации основно чрез древните евреи и гърци, социалният и етически идеализъм на египтяните се появи в долината на Нил като чисто еволюционно явление. Независимо от това, че много истини и културни ценности бяха заимствани от андитите, в епохата до посвещението на Михаил нравствената култура като чисто човешко явление достигна в Египет по-голямо развитие, отколкото в който и да е друг ограничен регион, където съществуваха аналогични естествени процеси.
1955 95:3.2 Moral evolution is not wholly dependent on revelation. High moral concepts can be derived from man’s own experience. Man can even evolve spiritual values and derive cosmic insight from his personal experiential living because a divine spirit indwells him. Such natural evolutions of conscience and character were also augmented by the periodic arrival of teachers of truth, in ancient times from the second Eden, later on from Melchizedek’s headquarters at Salem.
2014 95:3.2 Нравствената еволюция не се определя само с откровения. Високите морални критерии се извеждат от собствения опит на човека. Благодарение на присъствието на вътрешния божествен дух човекът е способен да развие в себе си даже духовни качества и космическа проницателност. Такава естествена еволюция на съвестта и моралните качества спомагаха също така и за периодическите идвания на учителите на истината: в древността — от втория Едем, а впоследствие — от салимския център на Мелхиседек.
1955 95:3.3 Thousands of years before the Salem gospel penetrated to Egypt, its moral leaders taught justice, fairness, and the avoidance of avarice. Three thousand years before the Hebrew scriptures were written, the motto of the Egyptians was: “Established is the man whose standard is righteousness; who walks according to its way.” They taught gentleness, moderation, and discretion. The message of one of the great teachers of this epoch was: “Do right and deal justly with all.” The Egyptian triad of this age was Truth-Justice-Righteousness. Of all the purely human religions of Urantia none ever surpassed the social ideals and the moral grandeur of this onetime humanism of the Nile valley.
2014 95:3.3 Хиляди години преди салимското евангелие да проникне в Египет духовните лидери на Египет учеха хората да бъдат справедливи, честни и да избягват алчността. Три хилядолетия преди появата на древноеврейските свещени писания девиз на египтяните бяха думите: “Твърдо стои на краката си само този, чийто образец е праведността и който върви по предначертания от нея път.” Те учеха на мекост, умереност и благоразумие. “Постъпвайте правилно и се отнасяйте справедливо с всички” — гласеше заповедта на един от великите учители на тази епоха. Египетската триада на този век беше Истина — Справедливост — Праведност. От всички чисто човешки религии на Урантия нито една не надмина социалните идеали и нравственото величие на този древен хуманизъм от долината на Нил.
1955 95:3.4 In the soil of these evolving ethical ideas and moral ideals the surviving doctrines of the Salem religion flourished. The concepts of good and evil found ready response in the hearts of a people who believed that “Life is given to the peaceful and death to the guilty.” “The peaceful is he who does what is loved; the guilty is he who does what is hated.” For centuries the inhabitants of the Nile valley had lived by these emerging ethical and social standards before they ever entertained the later concepts of right and wrong—good and bad.
2014 95:3.4 Такива еволюиращи етически идеи и нравствени идеали се оказаха благодатна почва за запазилите се учения на салимската религия. Понятията „добро” и „зло” бързо намериха отклик сред народа, който вярваше, че „животът се дава на умиротворените, смъртта — на виновните”. “Умиротворен е този, чиито постъпки предизвикват любов; виновен е този, чиито постъпки извикват ненавист.” Векове наред обитателите на долината на Нил следваха в своя живот тези развиващи се етически и социални норми, докато не приеха по-късните представи за добро и лошо — представите за доброто и злото.
1955 95:3.5 Egypt was intellectual and moral but not overly spiritual. In six thousand years only four great prophets arose among the Egyptians. Amenemope they followed for a season; Okhban they murdered; Ikhnaton they accepted but halfheartedly for one short generation; Moses they rejected. Again was it political rather than religious circumstances that made it easy for Abraham and, later on, for Joseph to exert great influence throughout Egypt in behalf of the Salem teachings of one God. But when the Salem missionaries first entered Egypt, they encountered this highly ethical culture of evolution blended with the modified moral standards of Mesopotamian immigrants. These early Nile valley teachers were the first to proclaim conscience as the mandate of God, the voice of Deity.
2014 95:3.5 Египет се отличаваше със своята интелектуалност и нравственост, но не с твърде голяма духовност. За шест хиляди години в средата на египтяните се появиха само четири велики пророка. В течение на известно време те следваха Аменемоп; Охбан убиха; Ехнатон приеха, но не изцяло и само за кратко; Мойсей отхвърлиха. И отново, само по силата на политически, а не на религиозни причини, на Авраам и по-късно на Йосиф се отдаде да окажат огромно влияние върху целия Египет като проповедници на салимските учения за единия Бог. Но когато салимските мисионери за пръв път достигнаха Египет, те откриха, че тази високоетична еволюционна култура беше смесена с по-малко строгите нравствени норми на месопотамските емигранти. Тези древни проповедници от долината на Нил първи провъзгласиха, че съвестта е повеля на Бога, глас на Божеството.
4. THE TEACHINGS OF AMENEMOPE
4. УЧЕНИЕТО НА АМЕНЕМОП
1955 95:4.1 In due time there grew up in Egypt a teacher called by many the “son of man” and by others Amenemope. This seer exalted conscience to its highest pinnacle of arbitrament between right and wrong, taught punishment for sin, and proclaimed salvation through calling upon the solar deity.
2014 95:4.1 С течение на времето в Египет се появи учител, когото мнозина наричаха “синът човешки”, а други — Аменемоп. Този пророк издигна съвестта до положението на висш съдия, различаващ доброто и злото; той призоваваше да се наказва за греховете и провъзгласи спасение чрез обръщане към слънчевото божество.
1955 95:4.2 Amenemope taught that riches and fortune were the gift of God, and this concept thoroughly colored the later appearing Hebrew philosophy. This noble teacher believed that God-consciousness was the determining factor in all conduct; that every moment should be lived in the realization of the presence of, and responsibility to, God. The teachings of this sage were subsequently translated into Hebrew and became the sacred book of that people long before the Old Testament was reduced to writing. The chief preachment of this good man had to do with instructing his son in uprightness and honesty in governmental positions of trust, and these noble sentiments of long ago would do honor to any modern statesman.
2014 95:4.2 Аменемоп учеше, че богатствата и успехът са Божий дар, и тази идея беше проникната в цялата появила се впоследствие юдейска философия[7]. Този благороден учител вярваше, че богосъзнанието е определящ фактор на всяко поведение, че всеки момент трябва да се преживява в осъзнаване присъствието на Бога и отговорността пред Него. Ученията на този мъдрец бяха впоследствие преведени на иврит и станаха свещена книга за древните евреи дълго преди Старият Завет да се появи в писмен вид. Основната проповед на този благодетелен човек беше свързана с наставленията, дадени на неговия син — да бъде прям и честен на отговорна държавна служба, и тези благородни възгледи от далечното минало биха направили чест на всеки съвременен държавен деятел[8].
1955 95:4.3 This wise man of the Nile taught that “riches take themselves wings and fly away”—that all things earthly are evanescent. His great prayer was to be “saved from fear.” He exhorted all to turn away from “the words of men” to “the acts of God.” In substance he taught: Man proposes but God disposes. His teachings, translated into Hebrew, determined the philosophy of the Old Testament Book of Proverbs. Translated into Greek, they gave color to all subsequent Hellenic religious philosophy. The later Alexandrian philosopher, Philo, possessed a copy of the Book of Wisdom.
2014 95:4.3 Този нилски мъдрец учеше, че “богатствата се губят, придобиват крила и отлитат[9].”, че всичко земно е ефимерно[10]. Неговата най-велика молитва беше “да се избавим от страха”[11]. Той призоваваше всички да се отвърнат от “словата хорски” към “делата Божии”. Всъщност той учеше: човек предполага, но Бог разполага. Преведени на иврит, неговите учения определиха философията на книгата с притчи от Стария Завет. Преведени на гръцки, те наложиха отпечатък върху цялата последваща гръцка религиозна философия. Александрийският философ от по-късни времена — Филон, имаше екземпляр от „Книгата на Премъдростите”.
1955 95:4.4 Amenemope functioned to conserve the ethics of evolution and the morals of revelation and in his writings passed them on both to the Hebrews and to the Greeks. He was not the greatest of the religious teachers of this age, but he was the most influential in that he colored the subsequent thought of two vital links in the growth of Occidental civilization—the Hebrews, among whom evolved the acme of Occidental religious faith, and the Greeks, who developed pure philosophic thought to its greatest European heights.
2014 95:4.4 Аменемоп се стремеше да запази етиката на еволюцията и нравствеността на откровенията и в своите съчинения ги предаде както на древните евреи, така и на гърците. Той не беше най-великият от религиозните учители на своето време, но стана най-влиятелният от тях предвид това, че наложи отпечатък на последващите идеи на двете най-важни за растежа на западната цивилизация свързващи звена: древните евреи, достигащи върха на западната религиозна вяра, и гърците, издигнали чисто философската мисъл до висшето европейско ниво.
1955 95:4.5 In the Book of Hebrew Proverbs, chapters fifteen, seventeen, twenty, and chapter twenty-two, verse seventeen, to chapter twenty-four, verse twenty-two, are taken almost verbatim from Amenemope’s Book of Wisdom. The first psalm of the Hebrew Book of Psalms was written by Amenemope and is the heart of the teachings of Ikhnaton.
2014 95:4.5 В еврейската „Книга на притчите” глава петнадесета, седемнадесета и двадесета, както и от седемнадесетия стих на двадесет и втора глава до двадесет и втория стих на двадесет и четвърта глава, са взети почти дословно от „Премъдростите на Аменемоп”[12]. Първият псалом от еврейския Псалтир беше написан от Аменемоп и е самата същност на ученията на Ехнатон[13].
5. THE REMARKABLE IKHNATON
5. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ЕХНАТОН
1955 95:5.1 The teachings of Amenemope were slowly losing their hold on the Egyptian mind when, through the influence of an Egyptian Salemite physician, a woman of the royal family espoused the Melchizedek teachings. This woman prevailed upon her son, Ikhnaton, Pharaoh of Egypt, to accept these doctrines of One God.
2014 95:5.1 Въздействието на ученията на Аменемоп върху египтяните постепенно отслабваше, когато благодарение на влиянието на някакъв египетски лекар, привърженик на салимската доктрина, една от представителките на царското семейство се увлече от ученията на Мелхиседек. Тази жена убеди египетския фараон Ехнатон да приеме доктрината за Единия Бог.
1955 95:5.2 Since the disappearance of Melchizedek in the flesh, no human being up to that time had possessed such an amazingly clear concept of the revealed religion of Salem as Ikhnaton. In some respects this young Egyptian king is one of the most remarkable persons in human history. During this time of increasing spiritual depression in Mesopotamia, he kept alive the doctrine of El Elyon, the One God, in Egypt, thus maintaining the philosophic monotheistic channel which was vital to the religious background of the then future bestowal of Michael. And it was in recognition of this exploit, among other reasons, that the child Jesus was taken to Egypt, where some of the spiritual successors of Ikhnaton saw him and to some extent understood certain phases of his divine mission to Urantia.
2014 95:5.2 За цялото време, преминало оттогава, когато Мелхиседек прекрати своето съществуване в плът, нито един човек нямаше толкова ясна представа за богооткровената религия на Салим, както Ехнатон. В някои отношения този млад египетски цар беше една от най-необикновените личности в историята на човечеството. В това време — времето на все по-голяма духовна депресия в Месопотамия, той запази в Египет учението за Ел-Елион, по този начин съхранявайки философския източник на монотеизма, жизнено необходим като религиозна предпоставка за бъдещото посвещение на Михаил. В признание на този подвиг, както и по силата на други причини, детето Иисус беше отведено в Египет, където някои духовни приемници на Ехнатон го видяха и отчасти разбраха някои аспекти на неговата божествена мисия на Урантия[14].
1955 95:5.3 Moses, the greatest character between Melchizedek and Jesus, was the joint gift to the world of the Hebrew race and the Egyptian royal family; and had Ikhnaton possessed the versatility and ability of Moses, had he manifested a political genius to match his surprising religious leadership, then would Egypt have become the great monotheistic nation of that age; and if this had happened, it is barely possible that Jesus might have lived the greater portion of his mortal life in Egypt.
2014 95:5.3 Мойсей — най-голямата фигура между Мелхиседек и Иисус — беше съвместен дар на света от древните евреи и египетското царско семейство. И ако Ехнатон притежаваше многостранността и способностите на Мойсей, ако той беше демонстрирал политически гений, равен на неговия талант като религиозен вожд, то Египет можеше да стане великата монотеистична нация на това време; ако се беше случило така, напълно бе възможно Иисус да преживее голяма част от своя смъртен живот в Египет.
1955 95:5.4 Never in all history did any king so methodically proceed to swing a whole nation from polytheism to monotheism as did this extraordinary Ikhnaton. With the most amazing determination this young ruler broke with the past, changed his name, abandoned his capital, built an entirely new city, and created a new art and literature for a whole people. But he went too fast; he built too much, more than could stand when he had gone. Again, he failed to provide for the material stability and prosperity of his people, all of which reacted unfavorably against his religious teachings when the subsequent floods of adversity and oppression swept over the Egyptians.
2014 95:5.4 Никога, за цялата история, нито един цар не е обръщал цялата нация от политеизъм в монотеизъм с такава методичност, както този необикновен Ехнатон. Наистина поразяваше решимостта, с която този млад управител скъса с миналото, измени своето име, напусна своята столица, построи напълно нов град и създаде ново изкуство и литература за целия народ. Но той действаше твърде бързо; той създаде твърде много — повече, отколкото можеше да се запази след неговата смърт. В допълнение на него не му се отдаде да осигури материалното благополучие и процъфтяване за своя народ, който единодушно въстана против религиозните учения, когато нещастията и тиранията нахлуха впоследствие в Египет.
1955 95:5.5 Had this man of amazingly clear vision and extraordinary singleness of purpose had the political sagacity of Moses, he would have changed the whole history of the evolution of religion and the revelation of truth in the Occidental world. During his lifetime he was able to curb the activities of the priests, whom he generally discredited, but they maintained their cults in secret and sprang into action as soon as the young king passed from power; and they were not slow to connect all of Egypt’s subsequent troubles with the establishment of monotheism during his reign.
2014 95:5.5 Ако този човек, надарен с поразителна яснота на вижданията и необикновена целеустременост, притежаваше политическата прозорливост на Мойсей, той можеше да измени цялата история на еволюцията на религията и разкриването на истината в западния свят. В течение на своя живот той съумя да обуздае жреците, на които като правило не се доверяваше, но те тайно запазваха своите култове и преминаха към активни действия, още щом младият цар се лиши от власт. И те не пропуснаха възможността да свържат последващите нещастия на Египет с установяването на монотеизма в периода на неговото управление.
1955 95:5.6 Very wisely Ikhnaton sought to establish monotheism under the guise of the sun-god. This decision to approach the worship of the Universal Father by absorbing all gods into the worship of the sun was due to the counsel of the Salemite physician. Ikhnaton took the generalized doctrines of the then existent Aton faith regarding the fatherhood and motherhood of Deity and created a religion which recognized an intimate worshipful relation between man and God.
2014 95:5.6 Ехнатон много мъдро се стремеше към установяването на монотеизма чрез образа на бога-слънце. Решението да се премине към поклонение на Всеобщия Баща чрез поглъщане на всички богове от поклонението пред слънцето беше прието след съвет, даден му от лекар-салимит. Ехнатон взе общите положения на съществуващата в това време вяра в Атон, засягаща бащинството и майчинството на Божеството, и създаде религия, която признаваше съкровеното отношение на поклонението между човека и Бога.
1955 95:5.7 Ikhnaton was wise enough to maintain the outward worship of Aton, the sun-god, while he led his associates in the disguised worship of the One God, creator of Aton and supreme Father of all. This young teacher-king was a prolific writer, being author of the exposition entitled “The One God,” a book of thirty-one chapters, which the priests, when returned to power, utterly destroyed. Ikhnaton also wrote one hundred and thirty-seven hymns, twelve of which are now preserved in the Old Testament Book of Psalms, credited to Hebrew authorship.
2014 95:5.7 Ехнатон беше достатъчно мъдър, за да запази външното поклонение на Атон, бога-слънце, и едновременно да поведе своите другари към тайното поклонение на Единия Бог — Създателя Атон и Висшия Баща на всичко съществуващо. Този млад учител-цар беше плодовит писател, автор на трактата “Единият Бог” — книга, състояща се от тридесет и една глави, напълно унищожена от жреците, след като те се върнаха на власт. Освен това Ехнатон написа сто тридесет и седем химна; деветнадесет от тях са включени в Псалтира на Стария Завет и тяхното авторство се приписва на древните евреи.
1955 95:5.8 The supreme word of Ikhnaton’s religion in daily life was “righteousness,” and he rapidly expanded the concept of right doing to embrace international as well as national ethics. This was a generation of amazing personal piety and was characterized by a genuine aspiration among the more intelligent men and women to find God and to know him. In those days social position or wealth gave no Egyptian any advantage in the eyes of the law. The family life of Egypt did much to preserve and augment moral culture and was the inspiration of the later superb family life of the Jews in Palestine.
2014 95:5.8 В ежедневния живот думата за религията на Ехнатон беше “праведност”, но той бързо разшири понятието за праведните постъпки, включвайки в него както интернационална, така и национална етика. Това беше поколение на поразително лично благочестие, което се характеризираше с истински стремеж на най-разумните мъже и жени да намерят Бога и да Го познаят. В онези дни социалният статут или богатството не даваха на никого от египтяните каквото и да е предимство пред закона. Семейният живот на Египет направи много за запазване и развитие на нравствената култура и стана вдъхновяващ пример за последващия възвишен семеен живот на евреите в Палестина.
1955 95:5.9 The fatal weakness of Ikhnaton’s gospel was its greatest truth, the teaching that Aton was not only the creator of Egypt but also of the “whole world, man and beasts, and all the foreign lands, even Syria and Kush, besides this land of Egypt. He sets all in their place and provides all with their needs.” These concepts of Deity were high and exalted, but they were not nationalistic. Such sentiments of internationality in religion failed to augment the morale of the Egyptian army on the battlefield, while they provided effective weapons for the priests to use against the young king and his new religion. He had a Deity concept far above that of the later Hebrews, but it was too advanced to serve the purposes of a nation builder.
2014 95:5.9 Фаталната слабост на евангелието на Ехнатон се заключаваше в неговата най-голяма истина — учението за това, че Атон беше създател не само на Египет, но и на “целия свят, хора и зверове и всички други земи, даже Сирия и Куш, покрай египетската земя. Той на всички намира място, утолява нуждите на всички хора”[15]. Тези представи за Божеството бяха високи и възвишени, но те не бяха националистически. Такава интернационалност на религията не можа да укрепи морала на египетската армия на бойното поле, в същото време оказвайки се ефективно оръдие, обърнато против младия цар и неговата нова религия. Неговата концепция за Божеството значително превъзхождаше последващата представа на евреите, но тя беше твърде прогресивна, за да служи на задачите за формиране на нацията.
1955 95:5.10 Though the monotheistic ideal suffered with the passing of Ikhnaton, the idea of one God persisted in the minds of many groups. The son-in-law of Ikhnaton went along with the priests, back to the worship of the old gods, changing his name to Tutankhamen. The capital returned to Thebes, and the priests waxed fat upon the land, eventually gaining possession of one seventh of all Egypt; and presently one of this same order of priests made bold to seize the crown.
2014 95:5.10 Макар че монотеистичният идеал пострада със заминаването на Ехнатон, представата за Единия Бог се запази в съзнанието на много групи. Зетят на Ехнатон се присъедини към жреците, върна се към поклонение на предишните богове и, изменяйки своето име, започна да се нарича Тутанкамон. Тива отново стана столица; жреците заграбваха все нови земи и в края на краищата завладяха една седма част от целия Египет; скоро един от представителите на тази каста жреци реши да завладее короната.
1955 95:5.11 But the priests could not fully overcome the monotheistic wave. Increasingly they were compelled to combine and hyphenate their gods; more and more the family of gods contracted. Ikhnaton had associated the flaming disc of the heavens with the creator God, and this idea continued to flame up in the hearts of men, even of the priests, long after the young reformer had passed on. Never did the concept of monotheism die out of the hearts of men in Egypt and in the world. It persisted even to the arrival of the Creator Son of that same divine Father, the one God whom Ikhnaton had so zealously proclaimed for the worship of all Egypt.
2014 95:5.11 Но жреците не можаха напълно да се справят с монотеизма. Все по-често те бяха принудени да обединяват своите богове и да пишат техните имена с тире; египетският пантеон продължаваше да се топи. Ехнатон свърза горещия небесен диск със Създателя Бог и този образ продължаваше да гори в сърцата на хората, даже на жреците, още дълго след като младият реформатор премина в отвъдния свят. Идеята на монотеизма никога не е умирала в сърцата на хората в Египет и в света. Тя се запазваше чак до пристигането на Сина-Създател на този божествен Баща — единия Бог, да се покланя на когото Ехнатон страстно призоваваше целия Египет.
1955 95:5.12 The weakness of Ikhnaton’s doctrine lay in the fact that he proposed such an advanced religion that only the educated Egyptians could fully comprehend his teachings. The rank and file of the agricultural laborers never really grasped his gospel and were, therefore, ready to return with the priests to the old-time worship of Isis and her consort Osiris, who was supposed to have been miraculously resurrected from a cruel death at the hands of Set, the god of darkness and evil.
2014 95:5.12 Слабостта на доктрината на Ехнатон се заключаваше в провъзгласяването на толкова прогресивна религия, че само образованите египтяни можеха напълно да постигнат нейния смисъл. Простите земеделци никога истински не разбираха това евангелие и затова бяха готови да се върнат към жреците — към предишното поклонение пред Изида и нейния съпруг Озирис, който като по чудо възкръсна, след като беше зверски убит от Сет — бога на тъмнината и злото.
1955 95:5.13 The teaching of immortality for all men was too advanced for the Egyptians. Only kings and the rich were promised a resurrection; therefore did they so carefully embalm and preserve their bodies in tombs against the day of judgment. But the democracy of salvation and resurrection as taught by Ikhnaton eventually prevailed, even to the extent that the Egyptians later believed in the survival of dumb animals.
2014 95:5.13 Учението за безсмъртието на всички хора беше твърде прогресивно за египтяните. Възкресението беше привилегия само за царете и богатите; затова техните тела биваха така внимателно балсамирани и запазвани в гробниците в очакване на съдния ден. Но в края на краищата демократичността на спасението и възкресението, както учеше Ехнатон, възтържествува; впоследствие египтяните започнаха да вярват даже в продължаването на живота на безсловесните животни.
1955 95:5.14 Although the effort of this Egyptian ruler to impose the worship of one God upon his people appeared to fail, it should be recorded that the repercussions of his work persisted for centuries both in Palestine and Greece, and that Egypt thus became the agent for transmitting the combined evolutionary culture of the Nile and the revelatory religion of the Euphrates to all of the subsequent peoples of the Occident.
2014 95:5.14 Макар че опитът на този египетски управител да наложи на своя народ поклонение пред единия Бог се оказа неуспешен, следва да се отбележи, че последствията от неговата работа се чувстваха векове наред както в Палестина, така и в Гърция и че така Египет стана свързващо звено, предаващо както еволюционната култура на Нил, така и богооткровената религия на Ефрат на всички последващи народи на Запада.
1955 95:5.15 The glory of this great era of moral development and spiritual growth in the Nile valley was rapidly passing at about the time the national life of the Hebrews was beginning, and consequent upon their sojourn in Egypt these Bedouins carried away much of these teachings and perpetuated many of Ikhnaton’s doctrines in their racial religion.
2014 95:5.15 Славата на тази велика ера на нравствено развитие и духовен растеж по долината на Нил започна бързо да запада приблизително по това време, когато започна да се заражда националният живот на древните евреи, и след пристигането в Египет тези бедуини отнесоха със себе си много от ученията на Ехнатон и увековечиха неговите доктрини в своята национална религия.
6. THE SALEM DOCTRINES IN IRAN
6. САЛИМСКИТЕ УЧЕНИЯ В ИРАН
1955 95:6.1 From Palestine some of the Melchizedek missionaries passed on through Mesopotamia and to the great Iranian plateau. For more than five hundred years the Salem teachers made headway in Iran, and the whole nation was swinging to the Melchizedek religion when a change of rulers precipitated a bitter persecution which practically ended the monotheistic teachings of the Salem cult. The doctrine of the Abrahamic covenant was virtually extinct in Persia when, in that great century of moral renaissance, the sixth before Christ, Zoroaster appeared to revive the smouldering embers of the Salem gospel.
2014 95:6.1 Напускайки Палестина, някои мисионери на Мелхиседек пресякоха Месопотамия и стигнаха до огромното Иранско плато. Повече от петстотин години салимските проповедници успешно действаха в Иран и вече цялата нация клонеше към религията на Мелхиседек, когато смяната на властващите доведе до жестоки преследвания, фактически слагащи край на монотеизма на салимския култ. Учението за завета на Авраам почти напълно изчезна в Персия, когато във великия век на нравствения ренесанс — шести век до Христа, се появи Заратустра, раздухвайки тлеещите въглени на салимското евангелие.
1955 95:6.2 This founder of a new religion was a virile and adventurous youth, who, on his first pilgrimage to Ur in Mesopotamia, had learned of the traditions of the Caligastia and the Lucifer rebellion—along with many other traditions—all of which had made a strong appeal to his religious nature. Accordingly, as the result of a dream while in Ur, he settled upon a program of returning to his northern home to undertake the remodeling of the religion of his people. He had imbibed the Hebraic idea of a God of justice, the Mosaic concept of divinity. The idea of a supreme God was clear in his mind, and he set down all other gods as devils, consigned them to the ranks of the demons of which he had heard in Mesopotamia. He had learned of the story of the Seven Master Spirits as the tradition lingered in Ur, and, accordingly, he created a galaxy of seven supreme gods with Ahura-Mazda at its head. These subordinate gods he associated with the idealization of Right Law, Good Thought, Noble Government, Holy Character, Health, and Immortality.
2014 95:6.2 Основателят на новата религия беше енергичен и смел юноша. По време на своето първо странстване в месопотамския Ур той се запозна с преданията за Калигастия и бунта на Луцифер, които заедно с много други разкази оказаха огромно влияние върху неговата религиозна натура. И, ето, под впечатлението на видян в Ур сън той реши да се върне в своята северна родина и да измени из основи религията на своя народ. Той попи древноеврейската идея за Бога на правосъдието — представата на Мойсей за божествеността. В неговото съзнание съществуваше ясната концепция за върховния Бог; всички останали богове той смяташе за дяволи и ги свали до положението на демоните, за които слушаше в Месопотамия. В Ур той се запозна с древното предание за Седемте Главни Духа и в съответствие с него създаде плеяда от седем върховни богове начело с Ахура-Мазда. Подчинените богове той свърза с идеализацията на Справедливия Закон, Благата Мисъл, Благородното Управление, Светия Характер, Здравето и Безсмъртието.
1955 95:6.3 And this new religion was one of action—work—not prayers and rituals. Its God was a being of supreme wisdom and the patron of civilization; it was a militant religious philosophy which dared to battle with evil, inaction, and backwardness.
2014 95:6.3 Тази нова религия беше религия на действието, на труда, а не на молитвите и ритуалите. Нейният Бог беше същество с висша мъдрост и покровител на цивилизацията; това беше активна религиозна философия, която поемаше върху себе си смелостта да се сражава със злото, бездействието и изостаналостта.
1955 95:6.4 Zoroaster did not teach the worship of fire but sought to utilize the flame as a symbol of the pure and wise Spirit of universal and supreme dominance. (All too true, his later followers did both reverence and worship this symbolic fire.) Finally, upon the conversion of an Iranian prince, this new religion was spread by the sword. And Zoroaster heroically died in battle for that which he believed was the “truth of the Lord of light.”
2014 95:6.4 Заратустра не проповядваше поклонение пред огъня, но се стремеше да използва пламъка като символ на чистия и мъдър Дух на всеобщото и висшето господство. (Печално, но факт е, че късните му последователи почитаха този символичен огън и се молеха на него.) Накрая, след обръщането в тази религия на иранския принц, тя започна да се разпространява с меч. И Заратустра загина геройски в сраженията за това, което той смяташе за “истина за Господа на светлината”.
1955 95:6.5 Zoroastrianism is the only Urantian creed that perpetuates the Dalamatian and Edenic teachings about the Seven Master Spirits. While failing to evolve the Trinity concept, it did in a certain way approach that of God the Sevenfold. Original Zoroastrianism was not a pure dualism; though the early teachings did picture evil as a time co-ordinate of goodness, it was definitely eternity-submerged in the ultimate reality of the good. Only in later times did the belief gain credence that good and evil contended on equal terms.
2014 95:6.5 Зороастризмът е единствената урантийска религия, в която са увековечени далматийските и едемически учения за Седемте Главни Духа. Макар че това вероучение не създаде концепция за Троицата, то в известна степен се приближи до учението за Бог-Седмократния. Изначалният зороастризъм не беше чист дуализъм; макар че ранните учения изобразяваха злото като съществуващо във времето наравно с доброто, то определено се поглъщаше във вечността от пределната реалност на доброто. Едва в последвалите времена хората започнаха да вярват в това, че доброто и злото си съперничат при равни условия.
1955 95:6.6 The Jewish traditions of heaven and hell and the doctrine of devils as recorded in the Hebrew scriptures, while founded on the lingering traditions of Lucifer and Caligastia, were principally derived from the Zoroastrians during the times when the Jews were under the political and cultural dominance of the Persians. Zoroaster, like the Egyptians, taught the “day of judgment,” but he connected this event with the end of the world.
2014 95:6.6 Макар че традиционните представи на евреите за небесата и ада, точно както и доктрината за дяволите — в този вид, в който тя съществува в техните свещени книги, се срещаха в древните предания за бунта на Луцифер и Калигастия, основно те бяха заимствани от зороастризма в онези времена, когато евреите се намираха под политическото и културно господство на персите. Подобно на египтяните, Заратустра проповядваше за “Съдния ден”, но той свързваше това събитие с края на света.
1955 95:6.7 Even the religion which succeeded Zoroastrianism in Persia was markedly influenced by it. When the Iranian priests sought to overthrow the teachings of Zoroaster, they resurrected the ancient worship of Mithra. And Mithraism spread throughout the Levant and Mediterranean regions, being for some time a contemporary of both Judaism and Christianity. The teachings of Zoroaster thus came successively to impress three great religions: Judaism and Christianity and, through them, Mohammedanism.
2014 95:6.7 Даже религията, която дойде в Персия, за да смени зороастризма, изпита върху себе си забележимото влияние на това учение. Когато иранското духовенство реши да унищожи учението на Заратустра, то възкреси древното поклонение пред Митра. Митраизмът се разпространи в цял Левант и средиземноморския регион и в течение на известно време съществуваше наред с юдаизма и християнството. Така ученията на Заратустра последователно оставиха следа на трите велики религии: юдаизма, християнството и чрез тях — на исляма.
1955 95:6.8 But it is a far cry from the exalted teachings and noble psalms of Zoroaster to the modern perversions of his gospel by the Parsees with their great fear of the dead, coupled with the entertainment of beliefs in sophistries which Zoroaster never stooped to countenance.
2014 95:6.8 Но огромна пропаст лежи между възвишените учения и благородни псалми на Заратустра и съвременните изкривявания на неговите учения от парсите с техния огромен страх пред покойниците и вярата в небивалици, до които никога не се е принизявал Заратустра.
1955 95:6.9 This great man was one of that unique group that sprang up in the sixth century before Christ to keep the light of Salem from being fully and finally extinguished as it so dimly burned to show man in his darkened world the path of light leading to everlasting life.
2014 95:6.9 Този велик човек принадлежеше на уникалната група хора, която се появи в шести век до Христа, за да запази светлината на Салим — да не даде напълно и окончателно да угасне този огън, който със слаба светлина светеше в мрака на света, показвайки на човека пътя към вечния живот.
7. THE SALEM TEACHINGS IN ARABIA
7. САЛИМСКИТЕ УЧЕНИЯ В АРАБИЯ
1955 95:7.1 The Melchizedek teachings of the one God became established in the Arabian Desert at a comparatively recent date. As in Greece, so in Arabia the Salem missionaries failed because of their misunderstanding of Machiventa’s instructions regarding overorganization. But they were not thus hindered by their interpretation of his admonition against all efforts to extend the gospel through military force or civil compulsion.
2014 95:7.1 Ученията на Мелхиседек за единия Бог се вкорениха в Арабската пустиня сравнително неотдавна. Така както в Гърция, салимските мисионери претърпяха неуспех и в Арабия затова, защото неправилно изтълкуваха инструкциите на Мелхиседек относно прекомерната организация. Но разбраното по своему предупреждение на Мелхиседек — да се въздържат от всякакви опити да разпространяват евангелието с помощта на военна сила или гражданска принуда, не ги спря.
1955 95:7.2 Not even in China or Rome did the Melchizedek teachings fail more completely than in this desert region so very near Salem itself. Long after the majority of the peoples of the Orient and Occident had become respectively Buddhist and Christian, the desert of Arabia continued as it had for thousands of years. Each tribe worshiped its olden fetish, and many individual families had their own household gods. Long the struggle continued between Babylonian Ishtar, Hebrew Yahweh, Iranian Ahura, and Christian Father of the Lord Jesus Christ. Never was one concept able fully to displace the others.
2014 95:7.2 Даже в Китай или Рим ученията на Мелхиседек не претърпяха такъв пълен провал, както в този пустинен регион в съседство със самия Салим. В продължение на още много години след като повечето народи на Изтока и Запада започнаха да изповядват съответно будизма и християнството, Арабската пустиня оставаше такава, каквато беше в продължение на хилядолетия. Всяко племе се покланяше на своя древен фетиш и в много семейства имаше домашни богове. Дълго време продължи борбата между вавилонската Иштар, древноеврейския Яхве, иранския Ахура и християнския Отец на Господ Иисус Христос. Нито веднъж нито една от техните концепции не можа напълно да измести другите.
1955 95:7.3 Here and there throughout Arabia were families and clans that held on to the hazy idea of the one God. Such groups treasured the traditions of Melchizedek, Abraham, Moses, and Zoroaster. There were numerous centers that might have responded to the Jesusonian gospel, but the Christian missionaries of the desert lands were an austere and unyielding group in contrast with the compromisers and innovators who functioned as missionaries in the Mediterranean countries. Had the followers of Jesus taken more seriously his injunction to “go into all the world and preach the gospel,” and had they been more gracious in that preaching, less stringent in collateral social requirements of their own devising, then many lands would gladly have received the simple gospel of the carpenter’s son, Arabia among them.
2014 95:7.3 В различни места на Арабската пустиня обитаваха семейства и кланове, които се придържаха към смътната представа за единия Бог. Такива групи свято пазеха преданията за Мелхиседек, Авраам, Мойсей и Заратустра. Съществуваха много центрове, които можеха да се отзоват на евангелието на Иисус, но за разлика от отстъпчивите и изобретателни мисионери, действащи в средиземноморските страни, християнските мисионери от Арабската пустиня бяха сурови и непреклонни хора. Ако последователите на Иисус се бяха отнесли по-сериозно към повелята “идете по целия свят и проповядвайте евангелието” и ако бяха по-снизходителни в своите проповеди и по-малко взискателни във второстепенните, измислени от тях социални изисквания, много земи с радост щяха да възприемат простото евангелие на сина на дърводелеца — в това число и Арабия[16][17].
1955 95:7.4 Despite the fact that the great Levantine monotheisms failed to take root in Arabia, this desert land was capable of producing a faith which, though less demanding in its social requirements, was nonetheless monotheistic.
2014 95:7.4 Независимо от факта, че на великите монотеистични вероучения на Левант не се отдаде да се закрепят в Арабия, тази пустиня успя да създаде религията, която като по-малко строга в своите социални изисквания беше все пак монотеистична.
1955 95:7.5 There was only one factor of a tribal, racial, or national nature about the primitive and unorganized beliefs of the desert, and that was the peculiar and general respect which almost all Arabian tribes were willing to pay to a certain black stone fetish in a certain temple at Mecca. This point of common contact and reverence subsequently led to the establishment of the Islamic religion. What Yahweh, the volcano spirit, was to the Jewish Semites, the Kaaba stone became to their Arabic cousins.
2014 95:7.5 Примитивните и неорганизирани вярвания на пустинята се отличаваха само с един фактор, характерен за цялото племе, раса или нация, а именно — със своеобразното и повсеместно уважение, с което почти всички арабски племена се отнасяха към някакъв черен каменен фетиш в един от храмовете на Мека. Тази точка на съприкосновение и общо поклонение впоследствие доведе до появата на исляма. Това, което Яхве — духът на вулкана, беше за еврейските семити, Каабският камък стана за техните арабски роднини.
1955 95:7.6 The strength of Islam has been its clear-cut and well-defined presentation of Allah as the one and only Deity; its weakness, the association of military force with its promulgation, together with its degradation of woman. But it has steadfastly held to its presentation of the One Universal Deity of all, “who knows the invisible and the visible. He is the merciful and the compassionate.” “Truly God is plenteous in goodness to all men.” “And when I am sick, it is he who heals me.” “For whenever as many as three speak together, God is present as a fourth,” for is he not “the first and the last, also the seen and the hidden”?
2014 95:7.6 Силата на исляма е в неговото ясно и отчетливо изображение на Аллах като единственото единно тройнствено Божество, неговата слабост — в използването на военна сила за разпространяване на вярата и във влошаването на положението на жената. Но ислямът последователно се придържаше към своята представа за Едното Всеобщо Божество на всичко съществуващо, “който познава незримото и зримото. Той е милосърден и състрадателен”. “Наистина Бог е изобилен в Своето великодушие към всички хора.” “И когато съм болен, именно Той ще ме изцели.” “Защото всеки път, когато трима водят беседа, Бог присъства като четвърти”, тъй като нима Той не е първият и последният, видимият и потайният?
1955 95:7.7 [Presented by a Melchizedek of Nebadon.]
2014 95:7.7 [Представено от Мелхиседек от Небадон.]
| Документ 94. Ученията на Мелхиседек на изток |
Индекс
Единична версия |
Документ 96. Яхве — Бог на евреите |