Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
THE UNIVERSE OF UNIVERSES
ВСЕЛЕНАТА НА ВСЕЛЕНИТЕ
1955 12:0.1 THE immensity of the far-flung creation of the Universal Father is utterly beyond the grasp of finite imagination; the enormousness of the master universe staggers the concept of even my order of being. But the mortal mind can be taught much about the plan and arrangement of the universes; you can know something of their physical organization and marvelous administration; you may learn much about the various groups of intelligent beings who inhabit the seven superuniverses of time and the central universe of eternity.
2014 12:0.1 ОГРОМНОСТТА на сътвореното от Всеобщия Баща е отвъд обсега, който може да бъде осъзнат от крайното въображение; грандиозността на главната вселена изумява дори съществата от моята категория. Но смъртният разум е способен да си изясни много аспекти на плана и устройството на вселените; можете да се запознаете с тяхната физическа организация и удивително управление; можете да научите много за различните групи разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.
1955 12:0.2 In principle, that is, in eternal potential, we conceive of material creation as being infinite because the Universal Father is actually infinite, but as we study and observe the total material creation, we know that at any given moment in time it is limited, although to your finite minds it is comparatively limitless, virtually boundless.
2014 12:0.2 По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното като безкрайно, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен; но докато изучаваме и наблюдаваме общото материално творение, ние разбираме, че във всеки конкретен момент от времето то е ограничено, макар че за вашия краен разум то е относително безкрайно, практически безгранично.
1955 12:0.3 We are convinced, from the study of physical law and from the observation of the starry realms, that the infinite Creator is not yet manifest in finality of cosmic expression, that much of the cosmic potential of the Infinite is still self-contained and unrevealed. To created beings the master universe might appear to be almost infinite, but it is far from finished; there are still physical limits to the material creation, and the experiential revelation of the eternal purpose is still in progress.
2014 12:0.3 Изучавайки физическите закони и наблюдавайки звездните светове, ние се убеждаваме, че безкрайният Създател все още не се е проявил в цялата пълнота на космическо изражение и че значителна част от космическия потенциал на Безкрайния все още е заключена в него самия и неразкрита. За създадените същества главната вселена може да изглежда практически безкрайна, но тя далеч не е завършена; все още съществуват физически граници на материалното творение и продължава емпиричното разкриване на вечния замисъл.
1. SPACE LEVELS OF THE MASTER UNIVERSE
1. ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ НИВА НА ГЛАВНАТА ВСЕЛЕНА
1955 12:1.1 The universe of universes is not an infinite plane, a boundless cube, nor a limitless circle; it certainly has dimensions. The laws of physical organization and administration prove conclusively that the whole vast aggregation of force-energy and matter-power functions ultimately as a space unit, as an organized and co-ordinated whole. The observable behavior of the material creation constitutes evidence of a physical universe of definite limits. The final proof of both a circular and delimited universe is afforded by the, to us, well-known fact that all forms of basic energy ever swing around the curved path of the space levels of the master universe in obedience to the incessant and absolute pull of Paradise gravity.
2014 12:1.1 Вселената на вселените не е безкрайна плоскост, безграничен куб или безграничен кръг; тя определено притежава размери. Законите на физическата организация и управление убедително доказват, че цялото огромно струпване на силаенергия и материяенергия в крайна сметка функционира като пространствена единица, като организирано и съгласувано цяло. Поддаващите се на наблюдение свойства на материалното творение свидетелстват за това, че физическата вселена има определени граници. Окончателното доказателство както за кръгообразността, така и за пределността на вселената е добре известният — известен на нас, факт, че всички разновидности на основната енергия вечно се придържат към извитата траектория на пространствените нива на главната вселена, подчинявайки се на непрестанното и абсолютно притегляне на Рая.
1955 12:1.2 The successive space levels of the master universe constitute the major divisions of pervaded space—total creation, organized and partially inhabited or yet to be organized and inhabited. If the master universe were not a series of elliptical space levels of lessened resistance to motion, alternating with zones of relative quiescence, we conceive that some of the cosmic energies would be observed to shoot off on an infinite range, off on a straight-line path into trackless space; but we never find force, energy, or matter thus behaving; ever they whirl, always swinging onward in the tracks of the great space circuits.
2014 12:1.2 Последователните пространствени нива на главната вселена представляват основните сектори на наситеното пространство — всеобхватното творение, организирано и частично обитаемо или все още неорганизирано и необитаемо. Ние предполагаме, че ако главната вселена не беше последователност от елипсовидни пространствени нива с намаляващо съпротивление на движението, редуващи се със зони на сравнително спокойствие, би било възможно да се наблюдава как някои космически енергии се изстрелват по права на безкрайно разстояние, безследно изчезвайки в пространството; но ние никога не сме откривали сила, енергия или материя, които да имат подобни свойства; от векове те винаги се завихрят, винаги се въртят по огромните кръгове на пространството.
1955 12:1.3 Proceeding outward from Paradise through the horizontal extension of pervaded space, the master universe is existent in six concentric ellipses, the space levels encircling the central Isle:
2014 12:1.3 Отдалечавайки се от Рая по хоризонталното протежение на преодоляното пространство, главната вселена съществува като шест концентрични елипси — пространствените нива, обкръжаващи централния Остров:
1955 12:1.9 6. The Fourth and Outermost Space Level.
2014 12:1.9 6. Четвъртото и Пределно Ниво на Пространството.
1955 12:1.10 Havona, the central universe, is not a time creation; it is an eternal existence. This never-beginning, never-ending universe consists of one billion spheres of sublime perfection and is surrounded by the enormous dark gravity bodies. At the center of Havona is the stationary and absolutely stabilized Isle of Paradise, surrounded by its twenty-one satellites. Owing to the enormous encircling masses of the dark gravity bodies about the fringe of the central universe, the mass content of this central creation is far in excess of the total known mass of all seven sectors of the grand universe.
2014 12:1.10 Централната Вселена Хавона не е времево творение — тя е вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от един милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от огромни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижният и абсолютно устойчив Остров на Рая, обграден от своите двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса обкръжаващи тъмни гравитационни тела, разположени по границата на централната вселена, общата маса на това централно творение с много превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.
1955 12:1.11 The Paradise-Havona System, the eternal universe encircling the eternal Isle, constitutes the perfect and eternal nucleus of the master universe; all seven of the superuniverses and all regions of outer space revolve in established orbits around the gigantic central aggregation of the Paradise satellites and the Havona spheres.
2014 12:1.11 Системата Рай-Хавона — вечната вселена, обграждаща вечния Остров, представлява съвършеното и вечно ядро на главната вселена; всичките седем свръхвселени и всички региони на външно пространство се въртят по установени орбити около гигантското централно струпване на спътниците на Рая и на сферите на Хавона.
1955 12:1.12 The Seven Superuniverses are not primary physical organizations; nowhere do their boundaries divide a nebular family, neither do they cross a local universe, a prime creative unit. Each superuniverse is simply a geographic space clustering of approximately one seventh of the organized and partially inhabited post-Havona creation, and each is about equal in the number of local universes embraced and in the space encompassed. Nebadon, your local universe, is one of the newer creations in Orvonton, the seventh superuniverse.
2014 12:1.12 Седемте Свръхвселени не са изначални физически системи; техните граници никъде не разделят някоя мъглявина, не пресичат и локалните вселени — основните единици на творението. Всяка свръхвселена е просто географско пространство, обединяващо приблизително една седма част от организираното и частично обитаемо творение от постХавонския период; всяка от тях е почти равна на броя на локалните вселени и на обема заемано пространство. Небадон, вашата локална вселена, е едно от по-новите творения в седмата свръхвселена Орвонтон.
1955 12:1.13 The Grand Universe is the present organized and inhabited creation. It consists of the seven superuniverses, with an aggregate evolutionary potential of around seven trillion inhabited planets, not to mention the eternal spheres of the central creation. But this tentative estimate takes no account of architectural administrative spheres, neither does it include the outlying groups of unorganized universes. The present ragged edge of the grand universe, its uneven and unfinished periphery, together with the tremendously unsettled condition of the whole astronomical plot, suggests to our star students that even the seven superuniverses are, as yet, uncompleted. As we move from within, from the divine center outward in any one direction, we do, eventually, come to the outer limits of the organized and inhabited creation; we come to the outer limits of the grand universe. And it is near this outer border, in a far-off corner of such a magnificent creation, that your local universe has its eventful existence.
2014 12:1.13 Голямата Вселена е настоящото организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седемте свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал от около седем трилиона обитаеми планети, без да споменаваме вечните сфери на централното творение. Но такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи неорганизирани вселени. Настоящите неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с изключително неустойчивото състояние на цялостния астрономически план, позволява на нашите астрономи да направят извода за незавършеността дори на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център в което и да е направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение; достигаме външните граници на голямата вселена. И именно до тази външна граница в отдалечено ъгълче на това величествено творение продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.
1955 12:1.14 The Outer Space Levels. Far out in space, at an enormous distance from the seven inhabited superuniverses, there are assembling vast and unbelievably stupendous circuits of force and materializing energies. Between the energy circuits of the seven superuniverses and this gigantic outer belt of force activity, there is a space zone of comparative quiet, which varies in width but averages about four hundred thousand light-years. These space zones are free from star dust—cosmic fog. Our students of these phenomena are in doubt as to the exact status of the space-forces existing in this zone of relative quiet which encircles the seven superuniverses. But about one-half million light-years beyond the periphery of the present grand universe we observe the beginnings of a zone of an unbelievable energy action which increases in volume and intensity for over twenty-five million light-years. These tremendous wheels of energizing forces are situated in the first outer space level, a continuous belt of cosmic activity encircling the whole of the known, organized, and inhabited creation.
2014 12:1.14 Външните Нива на Пространството. В далечното пространство, на огромно разстояние от седемте обитаеми свръхвселени, се извършва образуването на коло сални, невероятно величествени кръгове, обединяващи силата и материализиращата се енергия. Между енергийните кръгове на седемте свръхвселени и този гигантски външен пояс на силова активност се намира пространствена зона на относително спокойствие, чиято дълбочина варира, съставлявайки средно 400 000 светлинни години. В тези космически зони няма звезден прах — космическа мъгла. Нашите изследователи на тези явления се затрудняват да определят с точност статута на пространствените сили в тази зона на сравнително спокойствие, обкръжаваща седемте свръхвселени. Но на разстояние от около половин милион светлинни години отвъд периферията на голямата вселена ние наблюдаваме началото на зона на невероятна енергийна дейност, която над двадесет и пет милиона светлинни години нараства по размах и интензивност. Тези гигантски дискове от активиращи сили се намират на първото външно ниво на пространството, един непрекъснат пояс на космическа активност, обкръжаващ цялото известно, организирано и обитаемо творение.
1955 12:1.15 Still greater activities are taking place beyond these regions, for the Uversa physicists have detected early evidence of force manifestations more than fifty million light-years beyond the outermost ranges of the phenomena in the first outer space level. These activities undoubtedly presage the organization of the material creations of the second outer space level of the master universe.
2014 12:1.15 Още позначителна е активността отвъд пределите на това пространство, защото физиците от Уверса получиха първите потвърждения за силова активност на разстояние повече от петдесет милиона светлинни години от найотдалечените явления на първото външно ниво на пространството. Тази активност несъмнено е признак за организирането на материални творения във второто външно пространствено ниво на главната вселена.
1955 12:1.16 The central universe is the creation of eternity; the seven superuniverses are the creations of time; the four outer space levels are undoubtedly destined to eventuate-evolve the ultimacy of creation. And there are those who maintain that the Infinite can never attain full expression short of infinity; and therefore do they postulate an additional and unrevealed creation beyond the fourth and outermost space level, a possible ever-expanding, never-ending universe of infinity. In theory we do not know how to limit either the infinity of the Creator or the potential infinity of creation, but as it exists and is administered, we regard the master universe as having limitations, as being definitely delimited and bounded on its outer margins by open space.
2014 12:1.16 Централната вселена е творение на вечността; седемте свръхвселени са творения на времето; четирите външни нива на пространството несъмнено са предназначени за възникване и развитие на пределността на творението. Съществува мнението, че Безкрайният може да придобие пълнота на изражението само в безкрайността; и тези, които смятат така, постулират допълнително и неразкрито творение отвъд пределите на четвъртото, пределно ниво на главната вселена — една предполагаема, вечно разширяваща се безбрежна вселенска безкрайност. Теоретически ние не знаем как може да ограничим безкрайността на Създателя или потенциалната безкрайност на творението, но във вида, в който главната вселена съществува и бива управлявана, тя се разглежда от нас като имаща явни предели и външни граници, ограничени от открито пространство.
2. THE DOMAINS OF THE UNQUALIFIED ABSOLUTE
2. ОБЛАСТТА НА БЕЗУСЛОВНИЯ АБСОЛЮТ
1955 12:2.1 When Urantia astronomers peer through their increasingly powerful telescopes into the mysterious stretches of outer space and there behold the amazing evolution of almost countless physical universes, they should realize that they are gazing upon the mighty outworking of the unsearchable plans of the Architects of the Master Universe. True, we do possess evidences which are suggestive of the presence of certain Paradise personality influences here and there throughout the vast energy manifestations now characteristic of these outer regions, but from the larger viewpoint the space regions extending beyond the outer borders of the seven superuniverses are generally recognized as constituting the domains of the Unqualified Absolute.
2014 12:2.1 Когато астрономите на Урантия се взират през своите все помощни телескопи в тайнствената шир на външното пространство и там съзират поразителната еволюция на почти безброй физически вселени, те би трябвало да си дават сметка, че гледат към могъщото въплъщение на непостижимите замисли на Архитектите на Главната Вселена. Действително, ние разполагаме с доказателства, които ни дават основание да предположим, че в обширните енергийни явления, характеризиращи понастоящем тези далечни региони, се вижда периодичното въздействие на личностите на Рая; но в по-широка перспектива, отвъд пределите на седемте свръхвселени, пространството обикновено се разглежда като областта на Безусловния Абсолют.
1955 12:2.2 Although the unaided human eye can see only two or three nebulae outside the borders of the superuniverse of Orvonton, your telescopes literally reveal millions upon millions of these physical universes in process of formation. Most of the starry realms visually exposed to the search of your present-day telescopes are in Orvonton, but with photographic technique the larger telescopes penetrate far beyond the borders of the grand universe into the domains of outer space, where untold universes are in process of organization. And there are yet other millions of universes beyond the range of your present instruments.
2014 12:2.2 Макар че за невъоръженото око на човека са видни само две или три мъглявини извън границите на свръхвселената на Орвонтон, вашите телескопи разкриват буквално милиони и милиони от тези физически вселени, намиращи се в процес на формиране. Повечето от звездните светове, достъпни за наблюдение пред вашите съвременни телескопи, са в пределите на Орвонтон, но с помощта на фотографската техника мощните телескопи проникват далеч отвъд границите на голямата вселена в областта на външното пространство, където се формират безброй вселени. И още много милиони вселени остават недостъпни за вашите настоящи прибори.
1955 12:2.3 In the not-distant future, new telescopes will reveal to the wondering gaze of Urantian astronomers no less than 375 million new galaxies in the remote stretches of outer space. At the same time these more powerful telescopes will disclose that many island universes formerly believed to be in outer space are really a part of the galactic system of Orvonton. The seven superuniverses are still growing; the periphery of each is gradually expanding; new nebulae are constantly being stabilized and organized; and some of the nebulae which Urantian astronomers regard as extragalactic are actually on the fringe of Orvonton and are traveling along with us.
2014 12:2.3 В недалечно бъдеще нови телескопи ще разкрият пред удивения взор на астрономите от Урантия не по-малко от 375 милиона нови галактики в далечените области на външното пространство. В същото време тези нови помощни телескопи ще разкрият, че много галактики, които преди се причисляваха към външното пространство, в действителност са част от галактическата система на Орвонтон. Седемте свръхвселени продължават да се разрастват; периферията на всяка от тях постепенно се разширява; нови мъглявини стават устойчиви и организирани; и някои от мъглявините, които астрономите от Урантия смятат за извънгалактически, в действителност се намират на границата на Орвонтон и извършват своето завъртане заедно с нас.
1955 12:2.4 The Uversa star students observe that the grand universe is surrounded by the ancestors of a series of starry and planetary clusters which completely encircle the present inhabited creation as concentric rings of outer universes upon universes. The physicists of Uversa calculate that the energy and matter of these outer and uncharted regions already equal many times the total material mass and energy charge embraced in all seven superuniverses. We are informed that the metamorphosis of cosmic force in these outer space levels is a function of the Paradise force organizers. We also know that these forces are ancestral to those physical energies which at present activate the grand universe. The Orvonton power directors, however, have nothing to do with these far-distant realms, neither are the energy movements therein discernibly connected with the power circuits of the organized and inhabited creations.
2014 12:2.4 Астрономите на Уверса забелязват, че голямата вселена е обкръжена от предшествениците на многобройни звездни и планетарни струпвания под формата на концентрични пръстени, състоящи се от огромно множество вселени на външното пространство и от всички страни обкръжаващи съществуващото сега обитаемо творение. По оценките на физиците от Уверса енергията и масата на тези външни и неизследвани области вече многократно надвишава съвкупната материална маса и енергиен заряд на седемте свръхвселени. Ние знаем, че метаморфозата на космическата сила в тези външни пространства се отнася към функциите на Райските организатори на силата. Също така знаем и това, че въпросните сили са изходни по отношение на тези физически енергии, които понастоящем активират голямата вселена. Но Управляващите енергията на Орвонтон нямат никакво отношение към тези отдалечени светове, а движенията на енергии на тези сфери не са забележимо свързани с енергийните кръгове на организираните и обитаеми творения.
1955 12:2.5 We know very little of the significance of these tremendous phenomena of outer space. A greater creation of the future is in process of formation. We can observe its immensity, we can discern its extent and sense its majestic dimensions, but otherwise we know little more about these realms than do the astronomers of Urantia. As far as we know, no material beings on the order of humans, no angels or other spirit creatures, exist in this outer ring of nebulae, suns, and planets. This distant domain is beyond the jurisdiction and administration of the superuniverse governments.
2014 12:2.5 Ние знаем много малко за значимостта на тези изключителни явления на външното пространство. Великото творение на бъдещето е в процес на формиране. Ние сме способни да оценим неговата грандиозност, да видим неговата дължина и да усетим неговите величествени размери, но извън това не знаем за тези области много повече от астрономите на Урантия. Доколкото ни е известно, никакви ангели или други духовни създания не обитават в този външен пръстен от мъглявини, слънца и планети. Тези далечни райони се намират отвъд пределите на пълномощия и ръководство на правителствата на свръхвселените.
1955 12:2.6 Throughout Orvonton it is believed that a new type of creation is in process, an order of universes destined to become the scene of the future activities of the assembling Corps of the Finality; and if our conjectures are correct, then the endless future may hold for all of you the same enthralling spectacles that the endless past has held for your seniors and predecessors.
2014 12:2.6 Съгласно разпространеното в Орвонтон мнение се създава нов тип творение — тип вселени, на които е съдено да станат място на бъдещи действия на формиращите се Корпуси на Завършилите; и ако нашите предположения се окажат верни, то безкрайното бъдеще готви на всички вас такива спиращи дъха зрелища, каквито са били подготвени за вашите предци и предшественици.
3. UNIVERSAL GRAVITY
3. ВСЕОБЩАТА ГРАВИТАЦИЯ
1955 12:3.1 All forms of force-energy—material, mindal, or spiritual—are alike subject to those grasps, those universal presences, which we call gravity. Personality also is responsive to gravity—to the Father’s exclusive circuit; but though this circuit is exclusive to the Father, he is not excluded from the other circuits; the Universal Father is infinite and acts over all four absolute-gravity circuits in the master universe:
2014 12:3.1 Всички без изключение видове силаенергия — материална, умствена или духовна, се подчиняват на този обхват, на тези всеобщи присъствия, които ние наричаме гравитация. Личността също се подчинява на гравитацията — на особения кръг на Отеца; но независимо от специфичната принадлежност на този кръг на Отеца той не се изключва от останалите кръгове; Всеобщият Баща е безкраен и се проявява чрез всичките четири кръга на абсолютна гравитация в главната вселена:
1955 12:3.2 1. The Personality Gravity of the Universal Father.
2014 12:3.2 1. Гравитацията на Личността на Всеобщия Баща.
1955 12:3.3 2. The Spirit Gravity of the Eternal Son.
2014 12:3.3 2. Гравитацията на Духа на Вечния Син.
1955 12:3.4 3. The Mind Gravity of the Conjoint Actor.
2014 12:3.4 3. Гравитацията на Разума на Съвместния Извършител.
1955 12:3.5 4. The Cosmic Gravity of the Isle of Paradise.
2014 12:3.5 4. Космическата Гравитация на Райския Остров.
1955 12:3.6 These four circuits are not related to the nether Paradise force center; they are neither force, energy, nor power circuits. They are absolute presence circuits and like God are independent of time and space.
2014 12:3.6 Тези четири кръга не са свързани със силовите центрове на долния Рай; те не са кръгове на сила, енергия или мощ. Те са кръгове на абсолютното присъствие и подобно на Бога са независими от времето и пространството.
1955 12:3.7 In this connection it is interesting to record certain observations made on Uversa during recent millenniums by the corps of gravity researchers. This expert group of workers has arrived at the following conclusions regarding the different gravity systems of the master universe:
2014 12:3.7 В тази връзка е интересно да се отбележат някои наблюдения, направени на Уверса в течение на последните хилядолетия от корпусите от изследователи на гравитацията. Тази група експерти е стигнала до следните заключения относно различните гравитационни системи на главната вселена:
1955 12:3.8 1. Physical Gravity. Having formulated an estimate of the summation of the entire physical-gravity capacity of the grand universe, they have laboriously effected a comparison of this finding with the estimated total of absolute gravity presence now operative. These calculations indicate that the total gravity action on the grand universe is a very small part of the estimated gravity pull of Paradise, computed on the basis of the gravity response of basic physical units of universe matter. These investigators reach the amazing conclusion that the central universe and the surrounding seven superuniverses are at the present time making use of only about five per cent of the active functioning of the Paradise absolute-gravity grasp. In other words: At the present moment about ninety-five per cent of the active cosmic-gravity action of the Isle of Paradise, computed on this totality theory, is engaged in controlling material systems beyond the borders of the present organized universes. These calculations all refer to absolute gravity; linear gravity is an interactive phenomenon which can be computed only by knowing the actual Paradise gravity.
2014 12:3.8 1. Физическа гравитация. Оценявайки общите потенциални възможности на физическата гравитация на цялата голяма вселена, членовете на групата внимателно сравняват своите резултати с общата величина на активно присъствие на абсолютна гравитация. Тези изчисления показват, че съвкупното гравитационно въздействие в голямата вселена съставлява съвсем малка част от предполагаемото въздействие на гравитацията на Рая, изчислено въз основа на реакцията спрямо гравитацията от страна на основните физически единици вселенска материя. Изследователите правят изумителния извод, че централната вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени понастоящем използват под 5% от активното действие на абсолютния гравитационен обхват на Рая. С други думи, в настоящия момент около деветдесет и пет процента от активното въздействие на космическата гравитация на Райския Остров, изчислено въз основа на тази теория за съвкупността, контролира материалните системи, намиращи се отвъд пределите на съществуващите понастоящем организирани вселени. Всички тези изчисления се отнасят към абсолютната гравитация; линейната гравитация се проявява при взаимодействие и за нейното изчисляване е необходимо да се знае фактическата величина на гравитацията на Рая.
1955 12:3.9 2. Spiritual Gravity. By the same technique of comparative estimation and calculation these researchers have explored the present reaction capacity of spirit gravity and, with the co-operation of Solitary Messengers and other spirit personalities, have arrived at the summation of the active spirit gravity of the Second Source and Center. And it is most instructive to note that they find about the same value for the actual and functional presence of spirit gravity in the grand universe that they postulate for the present total of active spirit gravity. In other words: At the present time practically the entire spirit gravity of the Eternal Son, computed on this theory of totality, is observable as functioning in the grand universe. If these findings are dependable, we may conclude that the universes now evolving in outer space are at the present time wholly nonspiritual. And if this is true, it would satisfactorily explain why spirit-endowed beings are in possession of little or no information about these vast energy manifestations aside from knowing the fact of their physical existence.
2014 12:3.9 2. Духовна гравитация. Използвайки същия метод за сравнителна оценка и изчисление, тези изследователи изучили настоящата потенциална способност за въздействие на духовната гравитация и, с помощта на Единичните Посланици и други духовни личности, получили сумарно изразяване на активната духовна гравитация на Втория Източник и Център. И крайно поучително е да се отбележи, че те открили приблизително същата величина за активното и функционално присъствие на духовна гравитация в голямата вселена, която постулират и като обща величина на присъствието на активна духовна гравитация. С други думи: понастоящем практически цялата наблюдаема духовна гравитация на Вечния Син, изчислена въз основа на тази съвкупност, се проявява в голямата вселена. Ако тези открития са достоверни, можем да направим извода за пълната недуховност на вселените, формиращи се понастоящем във външното пространство. И ако това е така, то получаваме убедителен отговор на въпроса защо духовно надарените същества много малко или съвсем нищо не знаят за тези обширни енергийни проявления, с изключение на факта на тяхното физическо съществуване.
1955 12:3.10 3. Mind Gravity. By these same principles of comparative computation these experts have attacked the problem of mind-gravity presence and response. The mind unit of estimation was arrived at by averaging three material and three spiritual types of mentality, although the type of mind found in the power directors and their associates proved to be a disturbing factor in the effort to arrive at a basic unit for mind-gravity estimation. There was little to impede the estimation of the present capacity of the Third Source and Center for mind-gravity function in accordance with this theory of totality. Although the findings in this instance are not so conclusive as in the estimates of physical and spirit gravity, they are, comparatively considered, very instructive, even intriguing. These investigators deduce that about eighty-five per cent of the mind-gravity response to the intellectual drawing of the Conjoint Actor takes origin in the existing grand universe. This would suggest the possibility that mind activities are involved in connection with the observable physical activities now in progress throughout the realms of outer space. While this estimate is probably far from accurate, it accords, in principle, with our belief that intelligent force organizers are at present directing universe evolution in the space levels beyond the present outer limits of the grand universe. Whatever the nature of this postulated intelligence, it is apparently not spirit-gravity responsive.
2014 12:3.10 3. Гравитация на разума. С помощта на същите принципи на сравнителни изчисления тези експерти пристъпват към проблема за наличие и въздействие на гравитацията на разума. Необходимата за изчисленията единица на разума била получена посредством усредняване на три материални и три духовни типа интелект, макар че типът разум, открит в Управляващите енергията и техните партньори, се оказва дестабилизиращ фактор при определянето на базисната единица, необходима за оценка на гравитацията на разума. Почти нищо не пречи да се определят настоящите потенциални възможности на гравитацията на разума на Третия Източник и Център в съответствие с тази теория на съвкупността. Макар че резултатите в този случай отстъпват по своята убедителност на оценките на физическата и духовна гравитация, в сравнение с други те са много поучителни, даже загадъчни. Изследователите стигат до извода, че около осемдесет и пет процента от ответното действие спрямо интелектуалното притегляне на Съвместния Извършител възниква в съществуващата голяма вселена. Това позволява да се предположи, че достъпните за наблюдение физически процеси в световете на външното пространство са свързани с интелектуална дейност. Макар че тази оценка е може би крайно приблизителна, тя по принцип се съгласува с нашите представи за това, че понастоящем разумни организатори на силата направляват развитието на вселените в пространствените нива отвъд пределите на голямата вселена. Каквато и да е природата на този постулиран разум, той очевидно не реагира на духовна гравитация.
1955 12:3.11 But all these computations are at best estimates based on assumed laws. We think they are fairly reliable. Even if a few spirit beings were located in outer space, their collective presence would not markedly influence calculations involving such enormous measurements.
2014 12:3.11 Но всички тези изчисления в найдобрия случай са само оценки, основани на предполагаеми закони. Ние смятаме, че те са напълно достоверни. Даже ако предположим, че някои от духовните същества се намират във външното пространство, тяхното колективно присъствие не би повлияло съществено върху изчисленията, обхващащи толкова мащабни измервания.
1955 12:3.12 Personality Gravity is noncomputable. We recognize the circuit, but we cannot measure either qualitative or quantitative realities responsive thereto.
2014 12:3.12 Гравитацията на личността е неизчислима. Ние разпознаваме този кръг, но не можем да измерим количествените или качествени реалности, реагиращи на неговото въздействие.
4. SPACE AND MOTION
4. ПРОСТРАНСТВОТО И ДВИЖЕНИЕТО
1955 12:4.1 All units of cosmic energy are in primary revolution, are engaged in the execution of their mission, while swinging around the universal orbit. The universes of space and their component systems and worlds are all revolving spheres, moving along the endless circuits of the master universe space levels. Absolutely nothing is stationary in all the master universe except the very center of Havona, the eternal Isle of Paradise, the center of gravity.
2014 12:4.1 Всички единици космическа енергия са въвлечени в първичен кръговрат и изпълняват своето назначение, докато се въртят по всеобща орбита. Вселените на пространството и техните съставящи системи и светове са въртящи се сфери, всички съставляващи ги системи и светове също представляват въртящи се сфери, извършващи безкрайни кръговрати в пространствените нива на главната вселена. В цялата главна вселена няма нищо абсолютно неподвижно, с изключение на самия център на Хавона, вечния Райски Остров, центъра на гравитацията.
1955 12:4.2 The Unqualified Absolute is functionally limited to space, but we are not so sure about the relation of this Absolute to motion. Is motion inherent therein? We do not know. We know that motion is not inherent in space; even the motions of space are not innate. But we are not so sure about the relation of the Unqualified to motion. Who, or what, is really responsible for the gigantic activities of force-energy transmutations now in progress out beyond the borders of the present seven superuniverses? Concerning the origin of motion we have the following opinions:
2014 12:4.2 Безусловният Абсолют е функционално ограничен от пространството, но ние не можем да кажем нищо определено за неговото отношение към движението. Присъщо ли му е движението? Не знаем. Ние знаем, че движението не е присъщо на пространството; даже движението на самото пространство не произтича от неговата същност. Но ние нямаме определени възгледи за отношението на Безусловния Абсолют към движението. Кой или какво е движещата сила за тези гигантски преобразувания на силаенергия, извършващи се отвъд пределите на настоящите седем свръхвселени? Що се отнася до произхода на движението, то ние се придържаме към следните възгледи:
1955 12:4.3 1. We think the Conjoint Actor initiates motion in space.
2014 12:4.3 1. Ние предполагаме, че Съвместният Извършител инициира движение в пространството.
1955 12:4.4 2. If the Conjoint Actor produces the motions of space, we cannot prove it.
2014 12:4.4 2. Ако Съвместният Извършител поражда движението на самото пространство, ние сме неспособни да го докажем.
1955 12:4.5 3. The Universal Absolute does not originate initial motion but does equalize and control all of the tensions originated by motion.
2014 12:4.5 3. Всеобщият Абсолют не поражда изначалното движение, но компенсира и контролира всички напрежения, предизвикани от движение.
1955 12:4.6 In outer space the force organizers are apparently responsible for the production of the gigantic universe wheels which are now in process of stellar evolution, but their ability so to function must have been made possible by some modification of the space presence of the Unqualified Absolute.
2014 12:4.6 Очевидно е, че създаването на тези гигантски дискове на вселените на външното пространството, които понастоящем се намират в процес на звездообразуване, са функция на организаторите на силата, но тяхната способност да изпълняват такива функции е била най-вероятно осигурена от известно видоизменение на пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.
1955 12:4.7 Space is, from the human viewpoint, nothing—negative; it exists only as related to something positive and nonspatial. Space is, however, real. It contains and conditions motion. It even moves. Space motions may be roughly classified as follows:
2014 12:4.7 От гледна точка на човека пространството е нищо — нещо отрицателно; то съществува само по отношение на нещо положително и извънпространствено. При все това пространството е реално. То съдържа и обуславя движението. То даже се движи. Като цяло движенията на пространството могат да се класифицират по следния начин:
2014 12:4.8 1. Първично движение: респирация на пространството, движението на самото пространство.
1955 12:4.9 2. Secondary motion—the alternate directional swings of the successive space levels.
2014 12:4.9 2. Вторично движение: противоположно насочено въртене на последователните нива на пространството.
1955 12:4.10 3. Relative motions—relative in the sense that they are not evaluated with Paradise as a base point. Primary and secondary motions are absolute, motion in relation to unmoving Paradise.
2014 12:4.10 3. Относителни движения: относителни в този смисъл, че се съотнасят с Рая като с опорен пункт. Първичният и вторичният типове движения са абсолютни — това са движения по отношение на неподвижния Рай.
1955 12:4.11 4. Compensatory or correlating movement designed to co-ordinate all other motions.
2014 12:4.11 4. Компенсаторно или корелиращо движение: предназначено да координира всички останали типове движения.
1955 12:4.12 The present relationship of your sun and its associated planets, while disclosing many relative and absolute motions in space, tends to convey the impression to astronomic observers that you are comparatively stationary in space, and that the surrounding starry clusters and streams are engaged in outward flight at ever-increasing velocities as your calculations proceed outward in space. But such is not the case. You fail to recognize the present outward and uniform expansion of the physical creations of all pervaded space. Your own local creation (Nebadon) participates in this movement of universal outward expansion. The entire seven superuniverses participate in the two-billion-year cycles of space respiration along with the outer regions of the master universe.
2014 12:4.12 Макар днешните взаимоотношения на вашето слънце и свързаните с него планети да разкриват много относителни и абсолютни видове движения в пространството, в астрономите се създава впечатлението за вашата относителна неподвижност, а вашите изчисления, обхващащи все нови дълбини на пространството, говорят за постоянно ускоряващо се движение навън на обкръжаващите ви редици и струпвания на звезди. Но това не е така. Вие не вземате под внимание продължаващото еднообразно разширяване на физическите творения, принадлежащи към цялото наситено пространство. Вашето собствено локално творение (Небадон) взема участие в това движение на всеобщо разширяване. Всичките седем свръхвселени участват в двумилиардните цикли на респирация на пространството заедно с външните области на главната вселена.
1955 12:4.13 When the universes expand and contract, the material masses in pervaded space alternately move against and with the pull of Paradise gravity. The work that is done in moving the material energy mass of creation is space work but not power-energy work.
2014 12:4.13 Когато вселените се разширяват и свиват, материалните маси на преодоляното пространство извършват поредни движения — противоположно и насочено към гравитационната тяга на Рая. Работата по преместването на материално-енергийната маса на творението е работа пространствена, а не силово-енергийна.
1955 12:4.14 Although your spectroscopic estimations of astronomic velocities are fairly reliable when applied to the starry realms belonging to your superuniverse and its associate superuniverses, such reckonings with reference to the realms of outer space are wholly unreliable. Spectral lines are displaced from the normal towards the violet by an approaching star; likewise these lines are displaced towards the red by a receding star. Many influences interpose to make it appear that the recessional velocity of the external universes increases at the rate of more than one hundred miles a second for every million light-years increase in distance. By this method of reckoning, subsequent to the perfection of more powerful telescopes, it will appear that these far-distant systems are in flight from this part of the universe at the unbelievable rate of more than thirty thousand miles a second. But this apparent speed of recession is not real; it results from numerous factors of error embracing angles of observation and other time-space distortions.
2014 12:4.14 Макар вашите спектроскопски изчисления на астрономическите скорости да осигуряват достатъчно надеждни резултати по отношение на звездните светове, принадлежащи на вашата и съседните свръхвселени, такъв подход е напълно недостоверен към световете на външното постранство. Приближаваща се звезда довежда до разбъркване на спектралните линии към виолетовата част на спектъра, и обратно — отдалечаваща се звезда предизвиква изместване на линиите към червената част на спектъра. Под влиянието на много допълнителни фактори се създава впечатлението, че скоростта на отдалечаване на външните вселени нараства с над сто и шестдесет километра в секунда при всяко ново увеличение на разстоянието с милион светлинни години. С появата на помощни телескопи подобен метод на разсъждения ще доведе до извода, че тези намиращи се на огромно разстояние системи се отделят от дадената точка на вселената с невероятна скорост, превишаваща четиридесет и осем хиляди километра в секунда. Но тази привидна скорост на отдалечаване е невъзможна; тя е следствие от многобройни грешки, включващи ъгъла на наблюдение и други пространствено-времеви изкривявания.
1955 12:4.15 But the greatest of all such distortions arises because the vast universes of outer space, in the realms next to the domains of the seven superuniverses, seem to be revolving in a direction opposite to that of the grand universe. That is, these myriads of nebulae and their accompanying suns and spheres are at the present time revolving clockwise about the central creation. The seven superuniverses revolve about Paradise in a counterclockwise direction. It appears that the second outer universe of galaxies, like the seven superuniverses, revolves counterclockwise about Paradise. And the astronomic observers of Uversa think they detect evidence of revolutionary movements in a third outer belt of far-distant space which are beginning to exhibit directional tendencies of a clockwise nature.
2014 12:4.15 Но най-значителното от всички изкривявания се обяснява с това, че в регионите, граничещи със седемте свръхвселени, гигантските вселени на външното пространство очевидно се въртят противоположно на посоката на въртене на голямата вселена. Тоест милиарди от тези мъглявини, заедно със съпровождащите слънца и сфери, понастоящем се въртят по часовниковата стрелка около централното творение. Седемте свръхвселени се въртят около Рая в посока, обратна на часовниковата стрелка. Очевидно втората външна вселена с галактики, както и седемте свръхвселени, се върти около Рая обратно на часовниковата стрелка. И уверските астрономи предполагат, че са открили признаци за въртеливо движение в един трети външен пояс от далечното пространство, започващ да проявява тенденция към движение по часовниковата стрелка.
1955 12:4.16 It is probable that these alternate directions of successive space processions of the universes have something to do with the intramaster universe gravity technique of the Universal Absolute, which consists of a co-ordination of forces and an equalization of space tensions. Motion as well as space is a complement or equilibrant of gravity.
2014 12:4.16 Възможно е тези поредни направления, следващи едно след друго при процесията на вселените в пространството, да имат някакво отношение към механизма на гравитация на Всеобщия Абсолют, който действа в пределите на голямата вселена и се заключава в съгласуване на силата и изравняване на пространствените напрежения. Както и пространството, движението допълва или уравновесява гравитацията.
5. SPACE AND TIME
5. ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО
1955 12:5.1 Like space, time is a bestowal of Paradise, but not in the same sense, only indirectly. Time comes by virtue of motion and because mind is inherently aware of sequentiality. From a practical viewpoint, motion is essential to time, but there is no universal time unit based on motion except in so far as the Paradise-Havona standard day is arbitrarily so recognized. The totality of space respiration destroys its local value as a time source.
2014 12:5.1 Подобно на пространството, времето е дар от Рая, но не в пряк смисъл, а само опосредствано. Времето възниква по силата на движението, а също и затова, защото на разума е присъщо чувството на последователност. От практическа гледна точка движението е неотделимо от времето, но не съществува универсална единица на времето, основана на движението; за такава произволно е приет стандартният ден на системата Рай-Хавона. Всеобхватният характер на респирация на пространството изключва нейното локално значение като източник на времето.
1955 12:5.2 Space is not infinite, even though it takes origin from Paradise; not absolute, for it is pervaded by the Unqualified Absolute. We do not know the absolute limits of space, but we do know that the absolute of time is eternity.
2014 12:5.2 Пространството не е безкрайно, макар че то води своето начало от Рая; не е абсолютно, тъй като е наситено от Безусловния Абсолют. Ние не знаем абсолютните предели на пространството, но ние знаем, че абсолютът на времето е безкрайност.
1955 12:5.3 Time and space are inseparable only in the time-space creations, the seven superuniverses. Nontemporal space (space without time) theoretically exists, but the only truly nontemporal place is Paradise area. Nonspatial time (time without space) exists in mind of the Paradise level of function.
2014 12:5.3 Времето и пространството са неотделими само в пространственовремевите творения — седемте свръхвселени. Извънвремевото пространство (пространство без време) теоретически съществува, но единственото извънвремево място е областта на Рая. Извънпространственото време (време без пространство) съществува в действието на разума на нивото на Рая.
1955 12:5.4 The relatively motionless midspace zones impinging on Paradise and separating pervaded from unpervaded space are the transition zones from time to eternity, hence the necessity of Paradise pilgrims becoming unconscious during this transit when it is to culminate in Paradise citizenship. Time-conscious visitors can go to Paradise without thus sleeping, but they remain creatures of time.
2014 12:5.4 Относително неподвижните зони от промеждутъчното пространство, граничещи с Рая и отделящи наситеното пространство от ненаситеното, са зони на прехода от времето към вечността; затова тези странстващи, на които предстои да станат жители на Рая, при пресичане на това пространство трябва да се потопят в безсъзнателно състояние. Съзнаващите течението на времето посетители могат да пребивават в Рая и без потапяне в сън, но те си остават създания на времето.
1955 12:5.5 Relationships to time do not exist without motion in space, but consciousness of time does. Sequentiality can consciousize time even in the absence of motion. Man’s mind is less time-bound than space-bound because of the inherent nature of mind. Even during the days of the earth life in the flesh, though man’s mind is rigidly space-bound, the creative human imagination is comparatively time free. But time itself is not genetically a quality of mind.
2014 12:5.5 Времевите връзки не съществуват без движение в пространството, но осъзнаване на времето съществува. Последователността на събитията позволява осъзнаване на времето даже при отсъствие на движение. По своята природа човешкият разум е по-малко свързан с времето, отколкото с пространството. Даже в течение на земния живот в плът разумът на човека е тясно свързан с пространството, докато неговото творческо въображение е относително свободно от времето. Но самото време не е генетично свойство на разума.
1955 12:5.6 There are three different levels of time cognizance:
2014 12:5.6 Съществуват три нива на осъзнаване на времето:
2014 12:5.7 1. Времето, осъзнавано с разума, е осъзнаване на последователност; осъзнаване на движение и чувство за продължителност.
1955 12:5.8 2. Spirit-perceived time—insight into motion Godward and the awareness of the motion of ascent to levels of increasing divinity.
2014 12:5.8 2. Времето, осъзнавано духовно, е постижение на движението към Бога и осъзнаване на възходящото движение към нивата на нарастваща божественост.
1955 12:5.9 3. Personality creates a unique time sense out of insight into Reality plus a consciousness of presence and an awareness of duration.
2014 12:5.9 3. Личността създава уникално чувство за време чрез постигане на Реалността, плюс осъзнаване на присъствие и усещане за продължителност.
1955 12:5.10 Unspiritual animals know only the past and live in the present. Spirit-indwelt man has powers of prevision (insight); he may visualize the future. Only forward-looking and progressive attitudes are personally real. Static ethics and traditional morality are just slightly superanimal. Nor is stoicism a high order of self-realization. Ethics and morals become truly human when they are dynamic and progressive, alive with universe reality.
2014 12:5.10 Недуховните животни познават само миналото и живеят в настоящето. Снабденият с дух човек притежава способността за предвиждане (проницателност); той е способен да си представи себе си в бъдещето. Само обърнатите към бъдещето и прогресивни възгледи са реални за личността. Застиналата етика и традиционният морал съвсем малко превъзхождат нивото на животното. Не е високо ниво на саморазкриване и стоицизмът. Етиката и моралът стават истински човешки, само когато са динамични и прогресивни, съзвучни с вселенската реалност.
1955 12:5.11 The human personality is not merely a concomitant of time-and-space events; the human personality can also act as the cosmic cause of such events.
2014 12:5.11 Човешката личност не просто съпътства пространствено-времевите събития; личността може да бъде и космическата причина за такива събития.
6. UNIVERSAL OVERCONTROL
6. ВСЕОБЩОТО СВРЪХУПРАВЛЕНИЕ
1955 12:6.1 The universe is nonstatic. Stability is not the result of inertia but rather the product of balanced energies, co-operative minds, co-ordinated morontias, spirit overcontrol, and personality unification. Stability is wholly and always proportional to divinity.
2014 12:6.1 Вселената не е статична. Стабилността не е резултат от инертност, а по-скоро производна на балансирани енергии, сътрудничещи си интелекти, взаимодействащи моронтийни светове, свръхуправление на духа и обединение на личности. Стабилността е напълно и винаги пропорционална на божествеността.
1955 12:6.2 In the physical control of the master universe the Universal Father exercises priority and primacy through the Isle of Paradise; God is absolute in the spiritual administration of the cosmos in the person of the Eternal Son. Concerning the domains of mind, the Father and the Son function co-ordinately in the Conjoint Actor.
2014 12:6.2 При осъществяването на физическото управление на главната вселена Всеобщият Баща използва своето първенство и господство посредством Райския Остров; Бог е абсолютен в духовното ръководство на космоса в лицето на Вечния Син. В сферата на разума Отецът и Синът присъстват равностойно в Съвместния Извършител.
1955 12:6.3 The Third Source and Center assists in the maintenance of the equilibrium and co-ordination of the combined physical and spiritual energies and organizations by the absoluteness of his grasp of the cosmic mind and by the exercise of his inherent and universal physical- and spiritual-gravity complements. Whenever and wherever there occurs a liaison between the material and the spiritual, such a mind phenomenon is an act of the Infinite Spirit. Mind alone can interassociate the physical forces and energies of the material level with the spiritual powers and beings of the spirit level.
2014 12:6.3 Третият Източник и Център помага да се поддържа равновесие и координация на съвкупните физически и духовни енергии и организации посредством абсолютността на своето обхващане на космическия разум, както и използвайки своите неотменими и универсални допълнения по отношение на физическата и духовна гравитация. Когато и където и да възникне сливане между материалното и духовното, подобен феномен на разума е акт на Безкрайния Дух. Само разумът е способен да осъществява взаимовръзка между физическите сили и енергиите от материалното ниво с духовната енергия и съществата от духовното ниво.
1955 12:6.4 In all your contemplation of universal phenomena, make certain that you take into consideration the interrelation of physical, intellectual, and spiritual energies, and that due allowance is made for the unexpected phenomena attendant upon their unification by personality and for the unpredictable phenomena resulting from the actions and reactions of experiential Deity and the Absolutes.
2014 12:6.4 При всяко съзерцаване на всеобщите явления вземете под внимание вътрешната връзка на физическите, интелектуалните и духовните енергии, а също така отчетете и възможността за неочаквани явления, възникващи при тяхното обединяване от личността, както и вероятност за непредсказуеми феномени, които са следствие от действията и реакциите на емпиричното Божество и Абсолютите.
1955 12:6.5 The universe is highly predictable only in the quantitative or gravity-measurement sense; even the primal physical forces are not responsive to linear gravity, nor are the higher mind meanings and true spirit values of ultimate universe realities. Qualitatively, the universe is not highly predictable as regards new associations of forces, either physical, mindal, or spiritual, although many such combinations of energies or forces become partially predictable when subjected to critical observation. When matter, mind, and spirit are unified by creature personality, we are unable fully to predict the decisions of such a freewill being.
2014 12:6.5 Вселената е във висша степен предсказуема само в количествен аспект или в аспекта измерване на гравитацията; даже първичните физически сили не се подчиняват на линейната гравитация, нито пък се поддават на нейните въздействия висшите значения на разума и истинските духовни ценности на крайните вселенски реалности. В качествен аспект вселената не е във висока степен предсказуема по отношение на новите взаимовръзки на действащите във вселената сили — физически, интелектуални или духовни, макар че много от тези комбинации от енергии или сили стават отчасти предсказуеми при критично наблюдение. Когато материята, разумът и духът се обединяват от творческа личност, ние сме неспособни напълно да предскажем решенията на подобно, дарено със свободна воля същество.
1955 12:6.6 All phases of primordial force, nascent spirit, and other nonpersonal ultimates appear to react in accordance with certain relatively stable but unknown laws and are characterized by a latitude of performance and an elasticity of response which are often disconcerting when encountered in the phenomena of a circumscribed and isolated situation. What is the explanation of this unpredictable freedom of reaction disclosed by these emerging universe actualities? These unknown, unfathomable unpredictables—whether pertaining to the behavior of a primordial unit of force, the reaction of an unidentified level of mind, or the phenomenon of a vast preuniverse in the making in the domains of outer space—probably disclose the activities of the Ultimate and the presence-performances of the Absolutes, which antedate the function of all universe Creators.
2014 12:6.6 Създава се впечатление, че всички фази на първична сила, зараждащ се дух и други неличностни крайни същности изглежда реагират в съответствие с някои относително устойчиви, макар и неизвестни закони и се характеризират с определен диапазон на действие и гъвкавост на реагиране, които са често пъти объркващи, когато се проявяват в ограничени и изолирани явления. Какво е обяснението на тази непредсказуема свобода на реагиране, проявяваща се в тези така появяващи се вселенски реалности? Тези неизвестни, непостижими и непредсказуеми явления — дали се отнасят към поведението на изначалната единица за сила, към реакцията на неизвестното ниво на разума, или са явление на обширна предвселена, намираща се в стадий на формиране на външното пространство — вероятно се обясняват с активността на Крайния, както и с присъствието и дейността на Абсолютите, предшестващи функционирането на всички вселенски Създатели.
1955 12:6.7 We do not really know, but we surmise that such amazing versatility and such profound co-ordination signify the presence and performance of the Absolutes, and that such diversity of response in the face of apparently uniform causation discloses the reaction of the Absolutes, not only to the immediate and situational causation, but also to all other related causations throughout the entire master universe.
2014 12:6.7 Ние не знаем със сигурност, но предполагаме, че подобно удивително разнообразие и толкова съвършена координация свидетелстват за присъствието и функционирането на Абсолютите и че подобно разнообразие на проявление в лицето на очевидно еднаква причинна обусловеност разкрива реакцията на Абсолютите не само на непосредствената ситуативна причинност, но и на всички останали свързани видове причинна обусловеност в цялата голяма вселена.
1955 12:6.8 Individuals have their guardians of destiny; planets, systems, constellations, universes, and superuniverses each have their respective rulers who labor for the good of their domains. Havona and even the grand universe are watched over by those intrusted with such high responsibilities. But who fosters and cares for the fundamental needs of the master universe as a whole, from Paradise to the fourth and outermost space level? Existentially such overcare is probably attributable to the Paradise Trinity, but from an experiential viewpoint the appearance of the post-Havona universes is dependent on:
2014 12:6.8 Индивидите имат свои пазители на съдбата; всяка от планетите, системите, съзвездията, вселените и свръхвселените има свои владетели, които работят за доброто на своите владения. Хавона и дори голямата вселена биват охранявани от тези, на които са поверени и които са поели толкова огромна отговорност. Но кой укрепва и се грижи за основните нужди на главната вселена като цяло, от Рая до четвъртото и найвъншно ниво на пространството? Възможно е екзистенциално подобна свръхопека да се припише на Райската Троица, но от емпирична гледна точка появата на вселени следХавона е обусловено от:
2014 12:6.11 3. Върховния в еволюционно съгласуване.
1955 12:6.12 4. The Architects of the Master Universe in administration prior to the appearance of specific rulers.
2014 12:6.12 4. Архитектите на Главната Вселена, осъществяващи ръководството до появата на специални владетели.
1955 12:6.13 The Unqualified Absolute pervades all space. We are not altogether clear as to the exact status of the Deity and Universal Absolutes, but we know the latter functions wherever the Deity and Unqualified Absolutes function. The Deity Absolute may be universally present but hardly space present. The Ultimate is, or sometime will be, space present to the outer margins of the fourth space level. We doubt that the Ultimate will ever have a space presence beyond the periphery of the master universe, but within this limit the Ultimate is progressively integrating the creative organization of the potentials of the three Absolutes.
2014 12:6.13 Безусловният Абсолют прониква в цялото пространство. Ние не сме напълно наясно с точния статут на Божеството Абсолют и Всеобщия Абсолют, но знаем, че Всеобщият Абсолют действа всеки път, когато действат Божеството Абсолют и Безусловния Абсолют. Възможно е всеобщото присъствие на Божеството Абсолют, но едва ли е възможно неговото присъствие в пространството. Крайният е, или някога ще бъде, пространствено присъстващ до крайните предели на четвъртото ниво на пространството. Ние се съмняваме във възможността за пространствено присъствие на Крайния отвъд пределите на главната вселена, но в тези граници той все повече обединява съзидателната организация на потенциалите на трите Абсолюта.
7. THE PART AND THE WHOLE
7. ЧАСТТА И ЦЯЛОТО
1955 12:7.1 There is operative throughout all time and space and with regard to all reality of whatever nature an inexorable and impersonal law which is equivalent to the function of a cosmic providence. Mercy characterizes God’s attitude of love for the individual; impartiality motivates God’s attitude toward the total. The will of God does not necessarily prevail in the part—the heart of any one personality—but his will does actually rule the whole, the universe of universes.
2014 12:7.1 Съществува един фактор във времето и пространството и по отношение на цялата реалност от всеки тип действа един суров и обективен закон, еквивалентен на действието на космическо провидение. Любвеобилното отношение на Бога към индивида се отличава с милосърдие; безпристрастността мотивира Божието отношение към цялото. Божията воля не непременно преобладава в частта — в сърцето на всяка една отделно взета личност, но неговата воля в действителност управлява цялото, вселената на вселените.
1955 12:7.2 In all his dealings with all his beings it is true that the laws of God are not inherently arbitrary. To you, with your limited vision and finite viewpoint, the acts of God must often appear to be dictatorial and arbitrary. The laws of God are merely the habits of God, his way of repeatedly doing things; and he ever does all things well. You observe that God does the same thing in the same way, repeatedly, simply because that is the best way to do that particular thing in a given circumstance; and the best way is the right way, and therefore does infinite wisdom always order it done in that precise and perfect manner. You should also remember that nature is not the exclusive act of Deity; other influences are present in those phenomena which man calls nature.
2014 12:7.2 Вярно е, че във всичките му отношения с неговите създания на законите на Бога не е свойствена произволност. За вас, с вашите ограничени възгледи и крайни гледни точки, делата на Бога трябва често да изглеждат диктаторски и произволни. Законите на Бога са просто навиците на Бога, неговият начин да извършва повтарящи се действия; всичко, което прави, Той го прави добре. Вие забелязвате, че Бог прави всички неща по същия начин отново и отново, просто защото това е най-добрият начин да се направи това отделно действие в дадените обстоятелства; а най-добрият начин е правилният начин и поради това безкрайната мъдрост неизменно се разпорежда това нещо да се направи по точно този безупречен начин. Трябва също така да помните, че природата не е изключителен акт на Бога; в тези явления, които човекът нарича природа, присъстват и други влияния.
1955 12:7.3 It is repugnant to the divine nature to suffer any sort of deterioration or ever to permit the execution of any purely personal act in an inferior way. It should be made clear, however, that, if, in the divinity of any situation, in the extremity of any circumstance, in any case where the course of supreme wisdom might indicate the demand for different conduct—if the demands of perfection might for any reason dictate another method of reaction, a better one, then and there would the all-wise God function in that better and more suitable way. That would be the expression of a higher law, not the reversal of a lower law.
2014 12:7.3 С божествената същност е несъвместима деградацията; тя не допуска несъвършено изпълнение даже на чисто лично действие. Трябва да изясним следното: ако в божествеността на която и да е ситуация, в които и да са екстремални обстоятелства, във всеки случай, в който ходът на върховната мъдрост би указвал необходимост от различно поведение — ако изискванията за съвършенство по някаква причина диктуват друг начин за реагиране, подобър, тогава и там премъдрият Бог ще функционира по този подобър и поподходящ начин. Това би било изражение на един повисш закон, а не отменяне на един понизш закон.
1955 12:7.4 God is not a habit-bound slave to the chronicity of the repetition of his own voluntary acts. There is no conflict among the laws of the Infinite; they are all perfections of the infallible nature; they are all the unquestioned acts expressive of faultless decisions. Law is the unchanging reaction of an infinite, perfect, and divine mind. The acts of God are all volitional notwithstanding this apparent sameness. In God there “is no variableness neither shadow of changing.” But all this which can be truly said of the Universal Father cannot be said with equal certainty of all his subordinate intelligences or of his evolutionary creatures.
2014 12:7.4 Бог не робува на навици, на безкрайно повторение на своите собствени доброволни действия. Законите на Безкрайния са лишени от конфликтност; всички те са съвършенства, присъщи на непогрешимата му природа; всички те са неоспорими деяния, изразяващи безупречността на неговите решения. Законът е неизменната реакция на безкрайния, съвършен и божествен разум. Всички действия на Бога са волеви независимо от привидната еднаквост. В Бога няма „променливост, нито сянка на промяна“[1]. Но всичко, което може да се каже за Всеобщия Баща, не може да бъде казано със същата сигурност за всяко от Неговите подчинени разумни същества или за неговите еволюиращи създания.
1955 12:7.6 And all this steadfastness of conduct and uniformity of action is personal, conscious, and highly volitional, for the great God is not a helpless slave to his own perfection and infinity. God is not a self-acting automatic force; he is not a slavish law-bound power. God is neither a mathematical equation nor a chemical formula. He is a freewill and primal personality. He is the Universal Father, a being surcharged with personality and the universal fount of all creature personality.
2014 12:7.6 И цялата му вярност на поведението и еднаквост на действието е лична, съзнателна и във висша степен волева, защото Великият Бог не е безпомощен роб на своето собствено съвършенство и безкрайност. Бог не е самостойно действаща автоматична сила; той не е робска, обвързана със законите власт. Бог не е нито математическо уравнение, нито химична формула. Той е волева и изначална Личност. Той е Всеобщият Баща, едно същество, притежаващо цялото богатство на личността, всеобщият източник на личностите на всички създания.
1955 12:7.7 The will of God does not uniformly prevail in the heart of the God-seeking material mortal, but if the time frame is enlarged beyond the moment to embrace the whole of the first life, then does God’s will become increasingly discernible in the spirit fruits which are borne in the lives of the spirit-led children of God. And then, if human life is further enlarged to include the morontia experience, the divine will is observed to shine brighter and brighter in the spiritualizing acts of those creatures of time who have begun to taste the divine delights of experiencing the relationship of the personality of man with the personality of the Universal Father.
2014 12:7.7 Волята на Бога не винаги тържествува в сърцето на търсещия Бога материален смъртен, но ако времевата рамка бъде разширена отвъд момента, за да обхване целия първи живот, то Божията воля става все по-забележима в духовните плодове, които донася животът на водените от духа деца на Бога. А ако човешкият живот бъде още по-разширен, за да обхване опита и от моронтийните светове, то може да бъде забелязано как божествената воля започва да свети все по-ярко и по-ярко в одухотворяващите дела на тези създания на времето, които са вкусили божествените наслаждения от преживяването на взаимовръзката между личността на човека и личността на Всеобщия Баща.
1955 12:7.8 The Fatherhood of God and the brotherhood of man present the paradox of the part and the whole on the level of personality. God loves each individual as an individual child in the heavenly family. Yet God thus loves every individual; he is no respecter of persons, and the universality of his love brings into being a relationship of the whole, the universal brotherhood.
2014 12:7.8 Бащинството на Бога и братството на хората представляват парадокса на частта и цялото на нивото на личността. Бог обича всеки индивид като индивидуално дете от небесното семейство. И едновременно с това Бог обича всички индивиди; Той не изпитва поголямо уважение към някои личности и всеобщността на неговата любов поражда взаимоотношенията на цялото всеобщо братство[3].
1955 12:7.9 The love of the Father absolutely individualizes each personality as a unique child of the Universal Father, a child without duplicate in infinity, a will creature irreplaceable in all eternity. The Father’s love glorifies each child of God, illuminating each member of the celestial family, sharply silhouetting the unique nature of each personal being against the impersonal levels that lie outside the fraternal circuit of the Father of all. The love of God strikingly portrays the transcendent value of each will creature, unmistakably reveals the high value which the Universal Father has placed upon each and every one of his children from the highest creator personality of Paradise status to the lowest personality of will dignity among the savage tribes of men in the dawn of the human species on some evolutionary world of time and space.
2014 12:7.9 Любовта на Отеца придава на всяка личност абсолютен и уникален статут на неповторимо дете на Всеобщия Баща, едно дете, което няма двойник в безкрайността, едно същество с воля, което е незаменимо в цялата вечност. Бащината любов възнася всяко Божие дете, озарявайки всеки член на небесното семейство, ярко откроявайки уникалната природа на всяко личностно същество на фона на безличностните нива, които остават извън пределите на бащиния кръг на Всеобщия Баща. Любовта на Бога е поразително изображение на трансценденталното значение на всяко същество с воля; тя безпогрешно разкрива огромната ценност за Всеобщия Баща на всяко дете и на всички негови деца — от най-висшата съзидателна личност с Райски статут до най-низшата волева личност на дивака в зората на човешката история в един от еволюционните светове на времето и пространството.
1955 12:7.10 This very love of God for the individual brings into being the divine family of all individuals, the universal brotherhood of the freewill children of the Paradise Father. And this brotherhood, being universal, is a relationship of the whole. Brotherhood, when universal, discloses not the each relationship, but the all relationship. Brotherhood is a reality of the total and therefore discloses qualities of the whole in contradistinction to qualities of the part.
2014 12:7.10 Именно тази любов на Бога към индивида създава божественото семейство на всички индивиди, вселенското братство на децата със свободна воля на Райския Баща. И това братство, бидейки всеобщо, е свойство на цялото. Братството — когато е универсално, разкрива не отношението на всеки, а отношението на всички. Братството е всеобхватна реалност и затова разкрива свойствата на цялото в противовес на свойствата на отделната част.
1955 12:7.11 Brotherhood constitutes a fact of relationship between every personality in universal existence. No person can escape the benefits or the penalties that may come as a result of relationship to other persons. The part profits or suffers in measure with the whole. The good effort of each man benefits all men; the error or evil of each man augments the tribulation of all men. As moves the part, so moves the whole. As the progress of the whole, so the progress of the part. The relative velocities of part and whole determine whether the part is retarded by the inertia of the whole or is carried forward by the momentum of the cosmic brotherhood.
2014 12:7.11 Братството представлява един факт на взаимовръзка, съществуваща между всички личности във вселената. Никой не може да избегне облагите или санкциите, които могат да бъдат следствие от отношения с други личности. Частта се облагодетелства или страда съизмеримо с цялото. Доброто усилие на всеки човек облагодетелства всички хора; заблуждението или злото на всеки човек увеличава страданията на всички хора. Както се движи частта, така се движи и цялото. Заедно с прогреса на цялото прогресира и частта. Относителните скорости на частта и цялото определят дали дадена част се забавя от инерцията на цялото или се пренася напред от движещата сила на космическото братство.
1955 12:7.12 It is a mystery that God is a highly personal self-conscious being with residential headquarters, and at the same time personally present in such a vast universe and personally in contact with such a well-nigh infinite number of beings. That such a phenomenon is a mystery beyond human comprehension should not in the least lessen your faith. Do not allow the magnitude of the infinity, the immensity of the eternity, and the grandeur and glory of the matchless character of God to overawe, stagger, or discourage you; for the Father is not very far from any one of you; he dwells within you, and in him do we all literally move, actually live, and veritably have our being.
2014 12:7.12 Остава тайна как Бог, Който е изключително личностно самоосъзнаващо се Същество с постоянно местообитаване, присъства лично в такава обширна вселена, поддържайки лична връзка практически с безкраен брой същества. Това, че подобно явление е тайна, излизаща отвъд пределите на човешкото разбиране, не трябва ни най-малко да намалява вашата вяра. Не позволявайте на величината на безкрайността, на необятността на вечността и на грандиозността и великолепието на Божия образ да ви държат в благоговеен страх, да ви карат да се колебаете или да ви обезкуражават; защото Отецът не е много далеч от нито един от вас; Той пребивава във вас и в Него всички ние в буквалния смисъл на думата се движим, действително живеем и съществуваме[4][5].
1955 12:7.13 Even though the Paradise Father functions through his divine creators and his creature children, he also enjoys the most intimate inner contact with you, so sublime, so highly personal, that it is even beyond my comprehension—that mysterious communion of the Father fragment with the human soul and with the mortal mind of its actual indwelling. Knowing what you do of these gifts of God, you therefore know that the Father is in intimate touch, not only with his divine associates, but also with his evolutionary mortal children of time. The Father indeed abides on Paradise, but his divine presence also dwells in the minds of men.
2014 12:7.13 Въпреки че Райският Баща действа чрез своите божествени създатели и своите сътворени деца, той също така поддържа с вас най-съкровена връзка — връзка толкова възвишена, така изключително лична, че излиза извън пределите даже на моето разбиране: тайнственото общуване на частицата на Отеца с човешката душа и със смъртния разум — нейната фактическа обител. Знаейки за тези божествени дарове това, което ви е известно, вие следователно знаете, че Отецът е тясно свързан не само със своите божествени сътрудници, но също така и със своите еволюиращи смъртни деца на времето. Наистина, Отецът обитава Рая, но неговото божествено присъствие обитава в умовете на хората.
1955 12:7.14 Even though the spirit of a Son be poured out upon all flesh, even though a Son once dwelt with you in the likeness of mortal flesh, even though the seraphim personally guard and guide you, how can any of these divine beings of the Second and Third Centers ever hope to come as near to you or to understand you as fully as the Father, who has given a part of himself to be in you, to be your real and divine, even your eternal, self?
2014 12:7.14 Въпреки че духът на Сина е излят върху цялата плът, въпреки че Синът някога е живял сред вас в подобие на смъртна плът, макар че серафимите лично ви пазят и водят, как би могло някое от тези божествени същества от Втория и Третия Центрове някога да се надява да се сближи с вас така, че да ви разбере толкова пълно, колкото Отецът, който е дал част от себе си, за да стане ваша истинска, божествена и даже вечна същност!
8. MATTER, MIND, AND SPIRIT
8. МАТЕРИЯТА, РАЗУМЪТ И ДУХЪТ
1955 12:8.2 The bestowal of cosmic force, the domain of cosmic gravity, is the function of the Isle of Paradise. All original force-energy proceeds from Paradise, and the matter for the making of untold universes now circulates throughout the master universe in the form of a supergravity presence which constitutes the force-charge of pervaded space.
2014 12:8.2 Даряването на космическа сила, областта на космическа гравитация, е функцията на Райския Остров. Цялата изначална сила-енергия произтича от Рая и веществото, необходимо за създаването на безброй вселени, сега циркулира по цялата главна вселена под формата на свръхгравитационно присъствие, съставляващо силовия заряд на наситеното пространство.
1955 12:8.3 Whatever the transformations of force in the outlying universes, having gone out from Paradise, it journeys on subject to the never-ending, ever-present, unfailing pull of the eternal Isle, obediently and inherently swinging on forever around the eternal space paths of the universes. Physical energy is the one reality which is true and steadfast in its obedience to universal law. Only in the realms of creature volition has there been deviation from the divine paths and the original plans. Power and energy are the universal evidences of the stability, constancy, and eternity of the central Isle of Paradise.
2014 12:8.3 Каквато и да е трансформацията на сила в далечните вселени, напускайки Рая, тя се подчинява на нескончаемото, повсеместно, неизменно притегляне на вечния Остров, покорно и послушно продължавайки своя път във вечните простори на вселените. Физическата енергия е единствената реалност, оставаща истинска и неизменна в своето подчинение на всеобщия закон. Отклонения от божествените пътища и изначалните замисли стават само в световете на волеизявление на създанията. Силата и енергията са всеобщо свидетелство за стабилността, постоянството и вечността на централния Райски Остров.
1955 12:8.4 The bestowal of spirit and the spiritualization of personalities, the domain of spiritual gravity, is the realm of the Eternal Son. And this spirit gravity of the Son, ever drawing all spiritual realities to himself, is just as real and absolute as is the all-powerful material grasp of the Isle of Paradise. But material-minded man is naturally more familiar with the material manifestations of a physical nature than with the equally real and mighty operations of a spiritual nature which are discerned only by the spiritual insight of the soul.
2014 12:8.4 Даряването на дух и одухотворяването на личности, областта на духовната гравитация, е сферата на Вечния Син[7]. И тази духовна гравитация на Сина, неизменно притегляща към него всички духовни реалности, е точно толкова реална и абсолютна, колкото е всесилният материален обхват на Райския Остров. Но материално-ориентираният човек е по-добре запознат с материалните проявления на физическата природа, отколкото със също толкова реалните и могъщи проявления на духовното ниво, които могат да бъдат постигнати само от духовната проницателност на душата.
1955 12:8.5 As the mind of any personality in the universe becomes more spiritual—Godlike—it becomes less responsive to material gravity. Reality, measured by physical-gravity response, is the antithesis of reality as determined by quality of spirit content. Physical-gravity action is a quantitative determiner of nonspirit energy; spiritual-gravity action is the qualitative measure of the living energy of divinity.
2014 12:8.5 С придобиването на все по-голяма духовност, Богоподобие, разумът на вселенската личност става все помалко чувствителен към материалната гравитация. Реалността, измерена чрез ответната реакция на физическата гравитация, е противоположна на реалността, определена от качеството на нейното духовно съдържание. Действието на физическата гравитация е количествен определител на недуховна енергия; действието на духовната гравитация е качествена мярка за живата енергия на божествеността.
1955 12:8.6 What Paradise is to the physical creation, and what the Eternal Son is to the spiritual universe, the Conjoint Actor is to the realms of mind—the intelligent universe of material, morontial, and spiritual beings and personalities.
2014 12:8.6 Каквото е Раят за физическото творение и каквото е Вечният Син за духовната вселена, това е Съвместният Извършител за сферите на разума — разумната вселена на материалните, моронтийни и духовни същества и личности.
1955 12:8.7 The Conjoint Actor reacts to both material and spiritual realities and therefore inherently becomes the universal minister to all intelligent beings, beings who may represent a union of both the material and spiritual phases of creation. The endowment of intelligence, the ministry to the material and the spiritual in the phenomenon of mind, is the exclusive domain of the Conjoint Actor, who thus becomes the partner of the spiritual mind, the essence of the morontia mind, and the substance of the material mind of the evolutionary creatures of time.
2014 12:8.7 Съвместният Извършител реагира както на материалните, така и на духовните реалности, което го прави по самата си същност всеобщ попечител на всички разумни същества, способни да олицетворят съюза както на материалните, така и на духовните аспекти на творението. Снабдена с интелект, помощта на материалното и духовното нива чрез феномена на разума е изключителната сфера на Съвместния Извършител, който по този начин става партньор на духовния разум, основа на моронтийния разум и субстанция за материалния разум на еволюиращите създания на времето.
1955 12:8.8 Mind is the technique whereby spirit realities become experiential to creature personalities. And in the last analysis the unifying possibilities of even human mind, the ability to co-ordinate things, ideas, and values, is supermaterial.
2014 12:8.8 Разумът е методът, посредством който духовните реалности стават емпирични за личностите на създанията. В крайна сметка обединяващите възможности дори на човешкия разум, неговото умение да съгласува неща, идеи и значения са свръхматериални.
1955 12:8.9 Though it is hardly possible for the mortal mind to comprehend the seven levels of relative cosmic reality, the human intellect should be able to grasp much of the meaning of three functioning levels of finite reality:
2014 12:8.9 Макар че смъртният разум едва ли е способен да осмисли седемте нива на относителна космическа реалност, човешкият интелект трябва да е в състояние да осъзнае общия смисъл на трите действащи нива на крайната реалност:
1955 12:8.10 1. Matter. Organized energy which is subject to linear gravity except as it is modified by motion and conditioned by mind.
2014 12:8.10 1. Материя. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейна гравитация, освен в случаите на нейното видоизменение от движението, и обусловена от разума.
1955 12:8.11 2. Mind. Organized consciousness which is not wholly subject to material gravity, and which becomes truly liberated when modified by spirit.
2014 12:8.11 2. Разум. Организирано съзнание, което не е изцяло подложено на действието на материална гравитация и придобиващо истинска свобода, когато го видоизменя духът.
1955 12:8.12 3. Spirit. The highest personal reality. True spirit is not subject to physical gravity but eventually becomes the motivating influence of all evolving energy systems of personality dignity.
2014 12:8.12 3. Дух. Найвисшата личностна реалност. Истинският дух не се подчинява на физическа гравитация, но евентуално става подбуждащо въздействие за всички формиращи се енергийни системи, притежаващи статут на личност.
1955 12:8.13 The goal of existence of all personalities is spirit; material manifestations are relative, and the cosmic mind intervenes between these universal opposites. The bestowal of mind and the ministration of spirit are the work of the associate persons of Deity, the Infinite Spirit and the Eternal Son. Total Deity reality is not mind but spirit-mind—mind-spirit unified by personality. Nevertheless the absolutes of both the spirit and the thing converge in the person of the Universal Father.
2014 12:8.13 Целта на съществуване на всички личности е духът; материалните проявления са относителни и космическият разум служи като посредник между тези всеобщи противоположности. Даряването на разум и помощта на духа са функция на обединените лица на Божеството, Безкрайния Дух и Вечния Син. Всеобхватната реалност на Божеството е не просто разум, а одухотворен разум и дух, обединени от личност. Независимо от това абсолютите — както на духовното, така и на предметното, се съединяват в личността на Всеобщия Баща.
1955 12:8.14 On Paradise the three energies, physical, mindal, and spiritual, are co-ordinate. In the evolutionary cosmos energy-matter is dominant except in personality, where spirit, through the mediation of mind, is striving for the mastery. Spirit is the fundamental reality of the personality experience of all creatures because God is spirit. Spirit is unchanging, and therefore, in all personality relations, it transcends both mind and matter, which are experiential variables of progressive attainment.
2014 12:8.14 В Рая нито един от трите вида енергии — физическа, умствена, духовна, не е преобладаващ. В еволюиращия космос енергияматерията доминира във всичко, с изключение на личността, към господството на която — чрез посредничеството на разума, се стреми духът. Духът е основополагаща реалност на личностния опит на всички създания, защото Бог е Дух[8]. Духът не се изменя; поради това във всички взаимоотношения на личността той е трансцендентален по отношение както на разума, така и на материята, които са емпирични променливи в света на постепенните постижения.
1955 12:8.15 In cosmic evolution matter becomes a philosophic shadow cast by mind in the presence of spirit luminosity of divine enlightenment, but this does not invalidate the reality of matter-energy. Mind, matter, and spirit are equally real, but they are not of equal value to personality in the attainment of divinity. Consciousness of divinity is a progressive spiritual experience.
2014 12:8.15 В космическата еволюция материята става философската сянка, хвърляна от ума в присъствието на духовната светлина на божествено просветления разум, което, обаче, не премахва реалността на материяенергията. Разумът, материята и духът са еднакво реални, но те не са с еднаква стойност за личността при постигането на божественост. Осъзнаването на божествеността е постепенен духовен опит.
1955 12:8.16 The brighter the shining of the spiritualized personality (the Father in the universe, the fragment of potential spirit personality in the individual creature), the greater the shadow cast by the intervening mind upon its material investment. In time, man’s body is just as real as mind or spirit, but in death, both mind (identity) and spirit survive while the body does not. A cosmic reality can be nonexistent in personality experience. And so your Greek figure of speech—the material as the shadow of the more real spirit substance—does have a philosophic significance.
2014 12:8.16 Колкото по-ярък става блясъкът на одухотворената личност (Отецът във вселената, частицата на потенциалната духовна личност в индивидуалното създание), толкова по-внушителна е сянката, хвърляна от посредника разум върху своето материално вложение. Във времето човешкото тяло е точно толкова реално, колкото разумът или духът, но с идването на смъртта и разумът (индивидуалността), и духът — за разлика от тялото, продължават да съществуват. Космическата реалност може да отсъства в опита на личността. И затова метафората на гърците за материалното като сянката на по-реалните духовни субстанции действително има философски смисъл.
9. PERSONAL REALITIES
9. ЛИЧНОСТНИТЕ РЕАЛНОСТИ
1955 12:9.1 Spirit is the basic personal reality in the universes, and personality is basic to all progressing experience with spiritual reality. Every phase of personality experience on every successive level of universe progression swarms with clues to the discovery of alluring personal realities. Man’s true destiny consists in the creation of new and spirit goals and then in responding to the cosmic allurements of such supernal goals of nonmaterial value.
2014 12:9.1 Духът е основната личностна реалност във вселените, а личността е основна за всяко постепенно придобиване на опит от духовна реалност. Всеки стадий от опита на личността на всяко следващо ниво от придвижването във вселените изобилства с пътеводни нишки, водещи към откриването на пленителни личностни реалности. Истинската съдба на човека е да създава нови духовни цели и след това да се отзовава на космическия зов на тези възвишени цели с нематериална стойност.
1955 12:9.2 Love is the secret of beneficial association between personalities. You cannot really know a person as the result of a single contact. You cannot appreciatingly know music through mathematical deduction, even though music is a form of mathematical rhythm. The number assigned to a telephone subscriber does not in any manner identify the personality of that subscriber or signify anything concerning his character.
2014 12:9.2 Любовта е тайната на благотворното общуване между личностите. Не можете истински да опознаете една личност в резултат на единичен контакт с нея. Не можете да опознаете като истински ценител музиката с помощта на математическа дедукция, въпреки че музиката е разновидност на математическия ритъм. Номерът, присвояван на телефонния абонат, по никакъв начин не е свързан с неговата личност и не означава нищо за неговия характер.
1955 12:9.3 Mathematics, material science, is indispensable to the intelligent discussion of the material aspects of the universe, but such knowledge is not necessarily a part of the higher realization of truth or of the personal appreciation of spiritual realities. Not only in the realms of life but even in the world of physical energy, the sum of two or more things is very often something more than, or something different from, the predictable additive consequences of such unions. The entire science of mathematics, the whole domain of philosophy, the highest physics or chemistry, could not predict or know that the union of two gaseous hydrogen atoms with one gaseous oxygen atom would result in a new and qualitatively superadditive substance—liquid water. The understanding knowledge of this one physiochemical phenomenon should have prevented the development of materialistic philosophy and mechanistic cosmology.
2014 12:9.3 Математиката, материалната наука са незаменими за разумното обсъждане на материалните аспекти на вселената, но подобно знание не е непременно част от по-високото осъзнаване на истината или от личното разбиране на духовните реалности. Не само в царството на живота, но и в света на физическата енергия сумата на две или повече неща е много често нещо повече, отколкото, или нещо различно от, очакваните сумарни последици от подобни сборове. Цялата наука математика, цялата философия, найсложната физика или химия не биха могли да предскажат, че съединяването на два атома газообразен водород с един атом газообразен кислород ще даде в резултат нова и качествено свръхкумулативна субстанция — течна вода. Истинското разбиране на дори само това физико-химическо явление би трябвало да предотврати развитието на материалистическата философия и механистическата космология.
1955 12:9.4 Technical analysis does not reveal what a person or a thing can do. For example: Water is used effectively to extinguish fire. That water will put out fire is a fact of everyday experience, but no analysis of water could ever be made to disclose such a property. Analysis determines that water is composed of hydrogen and oxygen; a further study of these elements discloses that oxygen is the real supporter of combustion and that hydrogen will itself freely burn.
2014 12:9.4 Техническият анализ не разкрива възможностите на човека или нещата. Например: водата се използва ефективно за гасене на огъня. Това, че водата гаси огъня, е добре познат от ежедневния опит факт, но никакъв анализ на водата не би разкрил това й свойство. Анализът определя, че водата е съставена от водород и кислород; позадълбочено проучване на тези елементи разкрива, че кислородът активно подпомага процеса горене, а водородът свободно гори сам.
1955 12:9.5 Your religion is becoming real because it is emerging from the slavery of fear and the bondage of superstition. Your philosophy struggles for emancipation from dogma and tradition. Your science is engaged in the agelong contest between truth and error while it fights for deliverance from the bondage of abstraction, the slavery of mathematics, and the relative blindness of mechanistic materialism.
2014 12:9.5 Вашата религия се превръща в реална, защото се освобождава от робството на страха и пътя на суеверията. Вашата философия се стреми да се избави от догмите и традициите. Вашата наука е въвлечена във вековната борба между истините и заблудите, стемейки се към освобождаване от оковите на абстракцията, робската привър заност на математиката и относителната слепота на механистическия материализъм.
1955 12:9.6 Mortal man has a spirit nucleus. The mind is a personal-energy system existing around a divine spirit nucleus and functioning in a material environment. Such a living relationship of personal mind and spirit constitutes the universe potential of eternal personality. Real trouble, lasting disappointment, serious defeat, or inescapable death can come only after self-concepts presume fully to displace the governing power of the central spirit nucleus, thereby disrupting the cosmic scheme of personality identity.
2014 12:9.6 Смъртният човек има духовно ядро. Разумът е индивидуална енергийна система, съществуваща около божественото духовно ядро и функционираща в материално обкръжение. Такова живо взаимодействие между разума и духа на индивида образува вселенския потенциал на вечната личност. Действителното нещастие, непоправимата беда, продължителните разочарования, сериозните поражения или неизбежната смърт могат да дойдат, само след като егоистичните представи успеят напълно да изместят контролиращото въздействие на централното духовно ядро, съответно разрушавайки космическата структура на индивидуалността на личността.
1955 12:9.7 [Presented by a Perfector of Wisdom acting by authority of the Ancients of Days.]
2014 12:9.7 [Представено от Възпитател в Мъдростта, упълномощен от Извечно Древния.]