Книгата Урантия на английски език е обществено достояние в целия свят от 2006 г.
Преводи: © 2014 Фондация Урантия
THE UNIVERSAL FATHER
ВСЕОБЩИЯТ БАЩА
1955 1:0.1 THE Universal Father is the God of all creation, the First Source and Center of all things and beings. First think of God as a creator, then as a controller, and lastly as an infinite upholder. The truth about the Universal Father had begun to dawn upon mankind when the prophet said: “You, God, are alone; there is none beside you. You have created the heaven and the heaven of heavens, with all their hosts; you preserve and control them. By the Sons of God were the universes made. The Creator covers himself with light as with a garment and stretches out the heavens as a curtain.” Only the concept of the Universal Father—one God in the place of many gods—enabled mortal man to comprehend the Father as divine creator and infinite controller.
2014 1:0.1 В СЕОБЩИЯТ Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител. Истината за Всеобщия Баща започва да се открива на човечеството с думите на пророка: „Един си ти, Боже, и няма друг. От Теб са сътворени небесата и небесата на небесата с цялото им войнство; Ти ги пазиш и властваш над тях. От Божиите Синове са създадени вселените. Създателят се покрива със светлина като с риза и простира небесата като тъкан[1].” Само представата за Всеобщия Баща — един Бог вместо много, позволи на смъртния човек да осмисли Отеца като божествен създател и безкраен властелин.
1955 1:0.2 The myriads of planetary systems were all made to be eventually inhabited by many different types of intelligent creatures, beings who could know God, receive the divine affection, and love him in return. The universe of universes is the work of God and the dwelling place of his diverse creatures. “God created the heavens and formed the earth; he established the universe and created this world not in vain; he formed it to be inhabited.”
2014 1:0.2 Милиарди планетарни системи са сътворени, за да могат с времето да бъдат населени с различни типове разумни създания — същества, способни да познаят Бога, да приемат божествената любов и да го заобичат в отговор. Вселената на вселените е Божие творение и място на обитание за неговите разнообразни създания. „Бог сътвори небесата и образува земята; ненапразно Той утвърди вселената и създаде този свят; Той го направи за живеене[2].“
1955 1:0.3 The enlightened worlds all recognize and worship the Universal Father, the eternal maker and infinite upholder of all creation. The will creatures of universe upon universe have embarked upon the long, long Paradise journey, the fascinating struggle of the eternal adventure of attaining God the Father. The transcendent goal of the children of time is to find the eternal God, to comprehend the divine nature, to recognize the Universal Father. God-knowing creatures have only one supreme ambition, just one consuming desire, and that is to become, as they are in their spheres, like him as he is in his Paradise perfection of personality and in his universal sphere of righteous supremacy. From the Universal Father who inhabits eternity there has gone forth the supreme mandate, “Be you perfect, even as I am perfect.” In love and mercy the messengers of Paradise have carried this divine exhortation down through the ages and out through the universes, even to such lowly animal-origin creatures as the human races of Urantia.
2014 1:0.3 Всички просветени светове признават Всеобщия Баща и се покланят на него — вечния творец и безкрайния вседържител на цялото творение. Волевите създания на огромното множество вселени са стъпили на дългия път към Рая — увлекателното преодоляване на трудностите, които съпровождат вечното пътешествие, придобиването на БогаБаща. Трансценденталната цел на децата на времето е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата Божествена същност, да познаят Всеобщия Баща. Позналите Бога създания са обхванати само от един висш стремеж, само от една всепоглъщаща страст: като започват своя път такива, каквито са в своите сфери, да станат подобни нему, подобни на Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Най-висшата повеля на обитаващия във вечността Всеобщ Баща гласи: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз[3][4].“ С любов и милосърдие понесли посланиците на Рая тази божествена проповед през вековете и вселените, като стигат с нея дори до такива скромни създания с животински произход като човешкия род на Урантия.
1955 1:0.4 This magnificent and universal injunction to strive for the attainment of the perfection of divinity is the first duty, and should be the highest ambition, of all the struggling creature creation of the God of perfection. This possibility of the attainment of divine perfection is the final and certain destiny of all man’s eternal spiritual progress.
2014 1:0.4 Тази величествена и всеобща повеля — без да жалиш сили, да се стремиш към съвършенството на божествеността, е най-първата задача и трябва да стане най-висшата цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека.
1955 1:0.5 Urantia mortals can hardly hope to be perfect in the infinite sense, but it is entirely possible for human beings, starting out as they do on this planet, to attain the supernal and divine goal which the infinite God has set for mortal man; and when they do achieve this destiny, they will, in all that pertains to self-realization and mind attainment, be just as replete in their sphere of divine perfection as God himself is in his sphere of infinity and eternity. Such perfection may not be universal in the material sense, unlimited in intellectual grasp, or final in spiritual experience, but it is final and complete in all finite aspects of divinity of will, perfection of personality motivation, and God-consciousness.
2014 1:0.5 Смъртните на Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, но като започва своя път на тази планета, човек безусловно е способен да постигне небесната и божествена цел, поставена от безкрайния Бог пред смъртния човек; и като я постигнат във всички аспекти на самоосъществяването и развитието на разума, хората ще станат така съвършени в своята сфера на божествено съвършенство, какъвто е сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство може да не бъде всеобщо в материалния смисъл, неограничено по интелектуален обхват или окончателно по духовен опит, но то е окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти на божествената воля, на съвършенството на мотивацията на личността и Бого-съзнанието.
1955 1:0.6 This is the true meaning of that divine command, “Be you perfect, even as I am perfect,” which ever urges mortal man onward and beckons him inward in that long and fascinating struggle for the attainment of higher and higher levels of spiritual values and true universe meanings. This sublime search for the God of universes is the supreme adventure of the inhabitants of all the worlds of time and space.
2014 1:0.6 Именно в това е истинският смисъл на божествената повеля: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, която извечно подбужда смъртния човек да върви напред и го притегля към центъра на цялата дълга и увлекателна борба за постигането на все повисоки нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените е най-великото приключение на обитателите на всички светове на пространството и времето.
1. THE FATHER’S NAME
1. ИМЕТО НА ОТЕЦА
1955 1:1.1 Of all the names by which God the Father is known throughout the universes, those which designate him as the First Source and the Universe Center are most often encountered. The First Father is known by various names in different universes and in different sectors of the same universe. The names which the creature assigns to the Creator are much dependent on the creature’s concept of the Creator. The First Source and Universe Center has never revealed himself by name, only by nature. If we believe that we are the children of this Creator, it is only natural that we should eventually call him Father. But this is the name of our own choosing, and it grows out of the recognition of our personal relationship with the First Source and Center.
2014 1:1.1 От всички имена, с които Бог Отецът е познат във вселените, най-често се срещат онези, които го определят като Първия Източник и Център на Вселените. Първият Баща е известен под различни имена в различните вселени и в различните сектори в рамките на една и съща вселена. Имената, с които създанието нарича Създателя, зависят много от неговите представи за Създателя. Първият източник и Всеобщият Център на Вселените никога не се е разкривал чрез своето име — само чрез своите качества. Ако вярваме, че сме деца на този Създател, не можем да не го наричаме Баща[5]. Но това име ние избираме сами и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първия Източник и Център.
1955 1:1.2 The Universal Father never imposes any form of arbitrary recognition, formal worship, or slavish service upon the intelligent will creatures of the universes. The evolutionary inhabitants of the worlds of time and space must of themselves—in their own hearts—recognize, love, and voluntarily worship him. The Creator refuses to coerce or compel the submission of the spiritual free wills of his material creatures. The affectionate dedication of the human will to the doing of the Father’s will is man’s choicest gift to God; in fact, such a consecration of creature will constitutes man’s only possible gift of true value to the Paradise Father. In God, man lives, moves, and has his being; there is nothing which man can give to God except this choosing to abide by the Father’s will, and such decisions, effected by the intelligent will creatures of the universes, constitute the reality of that true worship which is so satisfying to the love-dominated nature of the Creator Father.
2014 1:1.2 Всеобщият Баща никога не изисква от разумните волеви създания на вселените някакво случайно признание, формално поклонение или робско служене. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да го признаят, заобичат и доброволно да му се поклонят. Създателят отказва да подчинява и да принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека за изпълняване волята на Отеца е найдобрият подарък от човека за Бога; фактически подобно посвещаване на волята на създанието е единственият възможен истински ценен дар от човека за Райския Баща. В Бога човек живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отеца и подобни решения, взети от разумните волеви създания на вселените, представляват реалността на това истинско поклонение, което така радва любвеобилния Баща-Създател[6].
1955 1:1.3 When you have once become truly God-conscious, after you really discover the majestic Creator and begin to experience the realization of the indwelling presence of the divine controller, then, in accordance with your enlightenment and in accordance with the manner and method by which the divine Sons reveal God, you will find a name for the Universal Father which will be adequately expressive of your concept of the First Great Source and Center. And so, on different worlds and in various universes, the Creator becomes known by numerous appellations, in spirit of relationship all meaning the same but, in words and symbols, each name standing for the degree, the depth, of his enthronement in the hearts of his creatures of any given realm.
2014 1:1.3 Когато наистина сте осъзнали Бога, когато действително сте открили за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божествения Владетел — тогава, в зависимост от нивото на вашето знание и избраните от божествените Синове методи за разкриване на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Баща, което ще изразява адекватно вашата представа за Първия Велик Източник и Център. Така в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многобройни названия, при това ако по дух и родство всяко име означава едно и също, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отеца в сърцата на създанията на всеки отделен свят.
1955 1:1.4 Near the center of the universe of universes, the Universal Father is generally known by names which may be regarded as meaning the First Source. Farther out in the universes of space, the terms employed to designate the Universal Father more often mean the Universal Center. Still farther out in the starry creation, he is known, as on the headquarters world of your local universe, as the First Creative Source and Divine Center. In one near-by constellation God is called the Father of Universes. In another, the Infinite Upholder, and to the east, the Divine Controller. He has also been designated the Father of Lights, the Gift of Life, and the All-powerful One.
2014 1:1.4 Близо до центъра на Вселената на вселените Всеобщият Баща е познат под имена, за които може да се смята, че означават “Първият Източник”. С отдалечаване във вселените на пространството все по-често се срещат такива названия на Всеобщия Баща, които означават “Всеобщият Център”. В още подалечни звездни системи, например в столицата на вашата локална вселена, той е известен като “Първият Съзидателен Източник и Божествен Център”. В едно съседно съзвездие Бог е наричан “Бащата на Вселените”, в друго — “Безкрайният Вседържител”, а на изток — “Божественият Властелин”. Означаван е също така и като “Бащата на Небесните Светила”, “Дарът на Живота” и “Всемогъщият”.[7][8][9]
1955 1:1.5 On those worlds where a Paradise Son has lived a bestowal life, God is generally known by some name indicative of personal relationship, tender affection, and fatherly devotion. On your constellation headquarters God is referred to as the Universal Father, and on different planets in your local system of inhabited worlds he is variously known as the Father of Fathers, the Paradise Father, the Havona Father, and the Spirit Father. Those who know God through the revelations of the bestowals of the Paradise Sons, eventually yield to the sentimental appeal of the touching relationship of the creature-Creator association and refer to God as “our Father.”
2014 1:1.5 В тези светове, където един от Райските Синове е преживял живот в посвещение, Бог обикновено е известен под име, което изразява лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост[10]. В столицата на вашето съзвездие Бог го наричат “Всеобщия Баща”, а на различните планети във вашата локална система от обитаеми светове той е известен като “Бащата на Бащите”, “Райският Баща”, “Бащата на Хавона” и “Духовният Баща”. Тези, които са познали Отеца чрез откровения при посвещенията на Райските Синове, избират трогателната връзка между създанията и Създателя, като наричат Бога „нашият Баща“[11].
1955 1:1.6 On a planet of sex creatures, in a world where the impulses of parental emotion are inherent in the hearts of its intelligent beings, the term Father becomes a very expressive and appropriate name for the eternal God. He is best known, most universally acknowledged, on your planet, Urantia, by the name God. The name he is given is of little importance; the significant thing is that you should know him and aspire to be like him. Your prophets of old truly called him “the everlasting God” and referred to him as the one who “inhabits eternity.”
2014 1:1.6 На планета с разнополови обитатели в света, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата „Баща“ се превръща в особено изразително и уместно име за вечния Бог. На вашата планета, Урантия, той е найшироко известен и признат под името Бог. Но даденото му име не е от голямо значение; важното е вие да познаете Бога и да се стремите да станете като него. Вашите пророци от древността с право са го наричали „вечният Бог“ и са говорели за него като за този, който „живее във вечността“[12][13].
2. THE REALITY OF GOD
2. РЕАЛНОСТТА НА БОГА
1955 1:2.1 God is primal reality in the spirit world; God is the source of truth in the mind spheres; God overshadows all throughout the material realms. To all created intelligences God is a personality, and to the universe of universes he is the First Source and Center of eternal reality. God is neither manlike nor machinelike. The First Father is universal spirit, eternal truth, infinite reality, and father personality.
2014 1:2.1 Бог е основната реалност в духовния свят; Бог е източникът на истина в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог е личност, а за Вселената на вселените той е Първият Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина[14]. Първият Баща е универсален Дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.
1955 1:2.2 The eternal God is infinitely more than reality idealized or the universe personalized. God is not simply the supreme desire of man, the mortal quest objectified. Neither is God merely a concept, the power-potential of righteousness. The Universal Father is not a synonym for nature, neither is he natural law personified. God is a transcendent reality, not merely man’s traditional concept of supreme values. God is not a psychological focalization of spiritual meanings, neither is he “the noblest work of man.” God may be any or all of these concepts in the minds of men, but he is more. He is a saving person and a loving Father to all who enjoy spiritual peace on earth, and who crave to experience personality survival in death.
2014 1:2.2 Вечният Бог е безкрайно повече от идеализирана реалност или въплътена в личност вселена. Това не е просто висшата мечта на човека, обективираният предмет на търсенето на смъртния. Той не е и само едно понятие, силов потенциал, изпълнен с праведност. Всеобщият Баща не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейните закони. Бог е трансцендентална реалност, а не само традиционната представа на човека за най-висшите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не е и „най-благородното творение на човека“. Бог може да бъде която и да е от тези представи или всички тях в съзнанието на човека, но той е повече. Той е спасител и любящ Баща за всички онези, които са придобили духовен покой на земята и жадуват да придобият запазване на личността след смъртта.
1955 1:2.3 The actuality of the existence of God is demonstrated in human experience by the indwelling of the divine presence, the spirit Monitor sent from Paradise to live in the mortal mind of man and there to assist in evolving the immortal soul of eternal survival. The presence of this divine Adjuster in the human mind is disclosed by three experiential phenomena:
2014 1:2.3 В човешкия опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира чрез наличието на божествено присъствие — духовният Наставник, изпращан от Рая, за да живее в смъртния разум на човека и да му помага за развитието на безсмъртна душа, която придобива вечен живот. Присъствието на този божествен Настройчик в човешкия разум се разкрива чрез три емпирични феномена:
1955 1:2.4 1. The intellectual capacity for knowing God—God-consciousness.
1955 1:2.6 3. The personality craving to be like God—the wholehearted desire to do the Father’s will.
1955 1:2.7 The existence of God can never be proved by scientific experiment or by the pure reason of logical deduction. God can be realized only in the realms of human experience; nevertheless, the true concept of the reality of God is reasonable to logic, plausible to philosophy, essential to religion, and indispensable to any hope of personality survival.
2014 1:2.7 Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от на личността.
1955 1:2.8 Those who know God have experienced the fact of his presence; such God-knowing mortals hold in their personal experience the only positive proof of the existence of the living God which one human being can offer to another. The existence of God is utterly beyond all possibility of demonstration except for the contact between the God-consciousness of the human mind and the God-presence of the Thought Adjuster that indwells the mortal intellect and is bestowed upon man as the free gift of the Universal Father.
2014 1:2.8 Тези, които са познали Бога, са познали от свой опит факта на неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуването на живия Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се демонстрира съществуването на Бога освен в съприкосновение с Бого-съзнанието на човешкия разум и Бого-присъствието на заселилия се в смъртния интелект Настройчик на Съзнанието — посветеният на човека свободен дар на Всеобщия Отец.
1955 1:2.9 In theory you may think of God as the Creator, and he is the personal creator of Paradise and the central universe of perfection, but the universes of time and space are all created and organized by the Paradise corps of the Creator Sons. The Universal Father is not the personal creator of the local universe of Nebadon; the universe in which you live is the creation of his Son Michael. Though the Father does not personally create the evolutionary universes, he does control them in many of their universal relationships and in certain of their manifestations of physical, mindal, and spiritual energies. God the Father is the personal creator of the Paradise universe and, in association with the Eternal Son, the creator of all other personal universe Creators.
2014 1:2.9 На теория можете да си представяте Бога като Създател и той е Създателят, сътворил Рая и съвършената централна вселена лично, но вселените на времето и пространството са създадени и организирани от Райския корпус на СиноветеСъздатели. Всеобщият Баща не е личният създател на локалната вселена Небадон — вселената, в която живеете, е творение на неговия Син Михаил. Въпреки че Отецът не взема лично участие в създаването на еволюиращите вселени, той управлява много от техните вселенски взаимоотношения и някои техни проявления на физическа, умствена и духовна енергия. Бог-Баща е личният създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син — създател на всички останали Създатели, на личните творци на вселените.
1955 1:2.10 As a physical controller in the material universe of universes, the First Source and Center functions in the patterns of the eternal Isle of Paradise, and through this absolute gravity center the eternal God exercises cosmic overcontrol of the physical level equally in the central universe and throughout the universe of universes. As mind, God functions in the Deity of the Infinite Spirit; as spirit, God is manifest in the person of the Eternal Son and in the persons of the divine children of the Eternal Son. This interrelation of the First Source and Center with the co-ordinate Persons and Absolutes of Paradise does not in the least preclude the direct personal action of the Universal Father throughout all creation and on all levels thereof. Through the presence of his fragmentized spirit the Creator Father maintains immediate contact with his creature children and his created universes.
2014 1:2.10 Като физически владетел в материалната вселена на вселените Първият Източник и Център функционира в еталоните на вечния Остров на Рая и с помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръхуправление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство на вселената на вселените. Като разум Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух: като дух Бог проявява себе си в личността на Вечния Син и в личностите на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първия Източник и Център с неподчинените Лица и Абсолюти на Рая ни най-малко не пречи на прякото лично въздействие на Всеобщия Отец в цялото творение и на всички негови нива. Чрез частиците на своя дух Бащата-Създател поддържа пряка връзка със своите деца и със създадените вселени.
3. GOD IS A UNIVERSAL SPIRIT
3. БОГ Е ВСЕОБЩ ДУХ
1955 1:3.1 “God is spirit.” He is a universal spiritual presence. The Universal Father is an infinite spiritual reality; he is “the sovereign, eternal, immortal, invisible, and only true God.” Even though you are “the offspring of God,” you ought not to think that the Father is like yourselves in form and physique because you are said to be created “in his image”—indwelt by Mystery Monitors dispatched from the central abode of his eternal presence. Spirit beings are real, notwithstanding they are invisible to human eyes; even though they have not flesh and blood.
2014 1:3.1 „Бог е Дух[18].“ Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Баща е безкрайна духовна реалност; той е „суверен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог“[19]. Макар че сте „род Божий“, вие не трябва да мислите, че Отецът прилича на вас по своя физически облик и фигура, само защото за вас говорят като за създадени „по негов образ и подобие“, дарени с Тайнствени Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие[20][21]. Духовните същества са реални, независимо от това, че са невидими за човешките очи и че не съществуват в плът и кръв.
1955 1:3.2 Said the seer of old: “Lo, he goes by me, and I see him not; he passes on also, but I perceive him not.” We may constantly observe the works of God, we may be highly conscious of the material evidences of his majestic conduct, but rarely may we gaze upon the visible manifestation of his divinity, not even to behold the presence of his delegated spirit of human indwelling.
2014 1:3.2 Древният пророк е казал: „Ето, Той преминава пред мен и аз не Го виждам; отминава, но аз не Го забелязвам[22].“ Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ни се отдава да лицезрем видимото проявление на неговата божественост и ние не забелязваме даже присъствието на неговия Дух, изпратен от него за пребиваване в хората.
1955 1:3.3 The Universal Father is not invisible because he is hiding himself away from the lowly creatures of materialistic handicaps and limited spiritual endowments. The situation rather is: “You cannot see my face, for no mortal can see me and live.” No material man could behold the spirit God and preserve his mortal existence. The glory and the spiritual brilliance of the divine personality presence is impossible of approach by the lower groups of spirit beings or by any order of material personalities. The spiritual luminosity of the Father’s personal presence is a “light which no mortal man can approach; which no material creature has seen or can see.” But it is not necessary to see God with the eyes of the flesh in order to discern him by the faith-vision of the spiritualized mind.
2014 1:3.3 Всеобщият Баща е невидим, не защото се скрива от низшите същества с техните недостатъци на материалното съществуване и техните ограничени духовни способности. Поскоро въпросът е в следното: „Ти не можеш да видиш Моето лице, тъй като никой смъртен не може да Ме види и да остане жив[23].“ Никой от смъртните не може да съзре духовния Бог и да съхрани своето смъртно съществуване. Великолепието и духовният блясък на присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или за която и да е категория материални личности. Духовното светене, което възниква в непосредственото присъствие на Отеца, е „светлина, до която никой смъртен не може да се приближи“, която “никое материално същество не е виждало и не може да види“[24]. Но не е задължително да видиш Бога с очи от плът, за да осъзнаеш неговото проникновение с вярата на одухотворения разум.
1955 1:3.4 The spirit nature of the Universal Father is shared fully with his coexistent self, the Eternal Son of Paradise. Both the Father and the Son in like manner share the universal and eternal spirit fully and unreservedly with their conjoint personality co-ordinate, the Infinite Spirit. God’s spirit is, in and of himself, absolute; in the Son it is unqualified, in the Spirit, universal, and in and by all of them, infinite.
2014 1:3.4 Духовната същност на Всеобщия Баща се споделя напълно от неговото съществуващо „аз“, Веч ния Син на Рая. Както Бащата, така и Синът в еднаква степен, изцяло и неограничено, разделят всеобщия и вечния Дух със своята съвместна и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият Дух е в и сам по себе си абсолютен; в Сина той е безусловен, в Духа универсален, а в и чрез всички тях — безкраен.
1955 1:3.5 God is a universal spirit; God is the universal person. The supreme personal reality of the finite creation is spirit; the ultimate reality of the personal cosmos is absonite spirit. Only the levels of infinity are absolute, and only on such levels is there finality of oneness between matter, mind, and spirit.
2014 1:3.5 Бог е всеобщ дух; Бог е всеобщата личност. Висшата личностна реалност на крайното творение е дух; пределната реалност на личностния космос е абсонитен дух. Само нивата на безкрайността са абсолютни и само на такива нива съществува окончателно единство на материя, разум и дух.
1955 1:3.6 In the universes God the Father is, in potential, the overcontroller of matter, mind, and spirit. Only by means of his far-flung personality circuit does God deal directly with the personalities of his vast creation of will creatures, but he is contactable (outside of Paradise) only in the presences of his fragmented entities, the will of God abroad in the universes. This Paradise spirit that indwells the minds of the mortals of time and there fosters the evolution of the immortal soul of the surviving creature is of the nature and divinity of the Universal Father. But the minds of such evolutionary creatures originate in the local universes and must gain divine perfection by achieving those experiential transformations of spiritual attainment which are the inevitable result of a creature’s choosing to do the will of the Father in heaven.
2014 1:3.6 Във вселените Бог-Отец е потенциално властелинът на материята, разума и духа. Само благодарение на своята обширна личностна сфера Бог е способен да се свързва пряко с личностите от своето огромно творение с многобройни волеви създания, но (отвъд пределите на Рая) той е достъпен само в присъствията на своите частици, божията воля във вселените. Този Райски дух, който обитава в разума на смъртните на времето и благоприятства еволюцията на безсмъртната душа на спасилото се създание, съдържа в себе си природата и божествеността, присъщи на Всеобщия Баща. Но разумът на подобни еволюционни създания води своето начало от местните вселени и трябва да придобие божествено съвършенство чрез постигането на тези емпирични трансформации, които водят към духовно съвършенство и са неизбежно следствие от решението на съществото да изпълнява волята на небесния Отец.
1955 1:3.7 In the inner experience of man, mind is joined to matter. Such material-linked minds cannot survive mortal death. The technique of survival is embraced in those adjustments of the human will and those transformations in the mortal mind whereby such a God-conscious intellect gradually becomes spirit taught and eventually spirit led. This evolution of the human mind from matter association to spirit union results in the transmutation of the potentially spirit phases of the mortal mind into the morontia realities of the immortal soul. Mortal mind subservient to matter is destined to become increasingly material and consequently to suffer eventual personality extinction; mind yielded to spirit is destined to become increasingly spiritual and ultimately to achieve oneness with the surviving and guiding divine spirit and in this way to attain survival and eternity of personality existence.
2014 1:3.7 Във вътрешния опит на човека разумът е съединен с материята. Подобен, свързан с материята разум не може да преживее физическа смърт. Механизмът на придобиването на вечен живот е заключен в такива изменения на човешката воля и такива трансформации в богопозналия смъртен разум, при които Духът става негов учител и евентуално негов водач. В резултат от еволюцията на човешкия разум, от връзката с материята към съюза с духа, потенциално духовните аспекти на смъртния разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинилият се на материята смъртен разум става все поматериален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, отстъпил пред духа, става все подуховен, в резултат се слива с надживяващия смъртта и водещ го божествен дух, като с това постига следсмъртен живот и вечно съществуване на личността.
1955 1:3.8 I come forth from the Eternal, and I have repeatedly returned to the presence of the Universal Father. I know of the actuality and personality of the First Source and Center, the Eternal and Universal Father. I know that, while the great God is absolute, eternal, and infinite, he is also good, divine, and gracious. I know the truth of the great declarations: “God is spirit” and “God is love,” and these two attributes are most completely revealed to the universe in the Eternal Son.
2014 1:3.8 Аз идвам от Вечното и нееднократно съм се връщал в присъствието на Всеобщия Отец. Познавам действителността и личността на Първия Източник и Център, Вечния и Всеобщ Баща. Зная, че бидейки абсолютен, вечен и безкраен, той също така е и добродетелен, божествен и благодатен. Зная истинността на великите твърдения: „Бог е дух“ и „Бог е любов“, и тези два атрибута са най-пълно разкрити за вселената във Вечния Син[25][26].
4. THE MYSTERY OF GOD
4. ТАЙНСТВОТО НА БОГА
1955 1:4.1 The infinity of the perfection of God is such that it eternally constitutes him mystery. And the greatest of all the unfathomable mysteries of God is the phenomenon of the divine indwelling of mortal minds. The manner in which the Universal Father sojourns with the creatures of time is the most profound of all universe mysteries; the divine presence in the mind of man is the mystery of mysteries.
2014 1:4.1 Безкрайното съвършенство на Бога е такова, че го прави пълна тайна. И найвеликото от всички непостижими тайнства на Бога се заключава в божественото проникване в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съществува съвместно със създанията на времето, е най-дълбоката от всички загадки на вселената; божественото присъствие в разума на човека е тайната на тайните.
1955 1:4.2 The physical bodies of mortals are “the temples of God.” Notwithstanding that the Sovereign Creator Sons come near the creatures of their inhabited worlds and “draw all men to themselves”; though they “stand at the door” of consciousness “and knock” and delight to come in to all who will “open the doors of their hearts”; although there does exist this intimate personal communion between the Creator Sons and their mortal creatures, nevertheless, mortal men have something from God himself which actually dwells within them; their bodies are the temples thereof.
2014 1:4.2 Физическото тяло на смъртния е „храм Божий“[27]. Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват при създанията в своите обитаеми светове и „привличат всички хора към себе си“; макар че те „стоят на вратата“ на съзнанието „и чукат“, и обичат да идват при всички, които „отворят вратите на своето сърце“; макар да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, независимо от това в смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и за което тялото им служи като храм[28][29].
1955 1:4.3 When you are through down here, when your course has been run in temporary form on earth, when your trial trip in the flesh is finished, when the dust that composes the mortal tabernacle “returns to the earth whence it came”; then, it is revealed, the indwelling “Spirit shall return to God who gave it.” There sojourns within each moral being of this planet a fragment of God, a part and parcel of divinity. It is not yet yours by right of possession, but it is designedly intended to be one with you if you survive the mortal existence.
2014 1:4.3 Когато завършите своя път във временния си облик, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълнил смъртния съд, „се върне в земята, откъдето е дошъл“, тогава ще се установи, че присъстващият в човека „Дух се връща към Бога, Който го е дал“[30][31]. Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотменима част от божествеността. Тя все още не е ваша по право, но ú е предопределено да се слее с вас, ако преживеете смъртта.
1955 1:4.4 We are constantly confronted with this mystery of God; we are nonplused by the increasing unfolding of the endless panorama of the truth of his infinite goodness, endless mercy, matchless wisdom, and superb character.
2014 1:4.4 Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние се зашеметяваме от нескончаемата панорама, която продължава да се разкрива и която е истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнена мъдрост и грандиозна личност.
1955 1:4.5 The divine mystery consists in the inherent difference which exists between the finite and the infinite, the temporal and the eternal, the time-space creature and the Universal Creator, the material and the spiritual, the imperfection of man and the perfection of Paradise Deity. The God of universal love unfailingly manifests himself to every one of his creatures up to the fullness of that creature’s capacity to spiritually grasp the qualities of divine truth, beauty, and goodness.
2014 1:4.5 Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено-времевото създание и Всеобщия Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си във всяко от своите създания, без изключение, като използва цялата способност на създанието за духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.
1955 1:4.6 To every spirit being and to every mortal creature in every sphere and on every world of the universe of universes, the Universal Father reveals all of his gracious and divine self that can be discerned or comprehended by such spirit beings and by such mortal creatures. God is no respecter of persons, either spiritual or material. The divine presence which any child of the universe enjoys at any given moment is limited only by the capacity of such a creature to receive and to discern the spirit actualities of the supermaterial world.
2014 1:4.6 Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодатност и божественост, които могат да бъдат постигнати или осмислени от подобни духовни същества или смъртни създания. Бог е безпристрастен по отношение на личностите — както духовни, така и материални[32]. Божественото присъствие, на което детето на вселената се радва във всеки даден момент, е ограничено само от способността на подобно създание да възприема и разбира духовната действителност на свръхматериалния свят.
1955 1:4.7 As a reality in human spiritual experience God is not a mystery. But when an attempt is made to make plain the realities of the spirit world to the physical minds of the material order, mystery appears: mysteries so subtle and so profound that only the faith-grasp of the God-knowing mortal can achieve the philosophic miracle of the recognition of the Infinite by the finite, the discernment of the eternal God by the evolving mortals of the material worlds of time and space.
2014 1:4.7 Като реалност на духовния опит на човека Бог не е загадка. Но когато се предприема опит да се обясни реалността на духовния свят на физическия разум от материален тип, възниква тайната — тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на Бого-позналия смъртен е способна на философското чудо по осъзнаването на Безкрайното от крайното, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни на материалните светове на времето и пространството.
5. PERSONALITY OF THE UNIVERSAL FATHER
5. ЛИЧНОСТТА НА ВСЕОБЩИЯ ОТЕЦ
1955 1:5.1 Do not permit the magnitude of God, his infinity, either to obscure or eclipse his personality. “He who planned the ear, shall he not hear? He who formed the eye, shall he not see?” The Universal Father is the acme of divine personality; he is the origin and destiny of personality throughout all creation. God is both infinite and personal; he is an infinite personality. The Father is truly a personality, notwithstanding that the infinity of his person places him forever beyond the full comprehension of material and finite beings.
2014 1:5.1 Не позволявайте величината на Бога, неговата безкрайност, да затъмни или засенчи неговата личност. „Създалият ухото няма ли да чуе? Създалият очите няма ли да види?“ Всеобщият Отец е върхът на божествената личност; той е източникът и целта на всички личностни създания[33]. Бог е безкраен и личностен; той е безкрайна личност. Отецът наистина е личност, независимо че безкрайността на неговата личност го поставя завинаги отвъд пълното разбиране на материалните и крайни същества.
1955 1:5.2 God is much more than a personality as personality is understood by the human mind; he is even far more than any possible concept of a superpersonality. But it is utterly futile to discuss such incomprehensible concepts of divine personality with the minds of material creatures whose maximum concept of the reality of being consists in the idea and ideal of personality. The material creature’s highest possible concept of the Universal Creator is embraced within the spiritual ideals of the exalted idea of divine personality. Therefore, although you may know that God must be much more than the human conception of personality, you equally well know that the Universal Father cannot possibly be anything less than an eternal, infinite, true, good, and beautiful personality.
2014 1:5.2 Бог е много повече, отколкото личността — такава, каквато е тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо помалко от вечна, безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност.
1955 1:5.3 God is not hiding from any of his creatures. He is unapproachable to so many orders of beings only because he “dwells in a light which no material creature can approach.” The immensity and grandeur of the divine personality is beyond the grasp of the unperfected mind of evolutionary mortals. He “measures the waters in the hollow of his hand, measures a universe with the span of his hand. It is he who sits on the circle of the earth, who stretches out the heavens as a curtain and spreads them out as a universe to dwell in.” “Lift up your eyes on high and behold who has created all these things, who brings out their worlds by number and calls them all by their names”; and so it is true that “the invisible things of God are partially understood by the things which are made.” Today, and as you are, you must discern the invisible Maker through his manifold and diverse creation, as well as through the revelation and ministration of his Sons and their numerous subordinates.
2014 1:5.3 Бог не се скрива от никое от своите създания. Той е непостижим за толкова много категории същества само затова, защото „живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи“[34]. Необятността и великолепието на божествената личност излиза отвъд пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Те „измерват водата с шепата си, Бог с педя измерва вселената“. Той е този, който “седи на кръга на земята, който простира небесата като тъкан и ги разгъва като вселена за живеене“[35]. „Вдигнете очите си на висотата на небесата и вижте кой е сътворил всичко това, кой държи сметка за световете и ги нарича по име“; и затова е вярно, че „невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творението“[36][37]. Такива, каквито сте днес, трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, точно както чрез откровението разбирате служенето на неговите Синове и техните многобройни подчинени.
1955 1:5.4 Even though material mortals cannot see the person of God, they should rejoice in the assurance that he is a person; by faith accept the truth which portrays that the Universal Father so loved the world as to provide for the eternal spiritual progression of its lowly inhabitants; that he “delights in his children.” God is lacking in none of those superhuman and divine attributes which constitute a perfect, eternal, loving, and infinite Creator personality.
2014 1:5.4 Макар че материалните смъртни не могат да видят лика Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той е личност; с вярата си да приемат истината за любовта на Всеобщия Баща към света — любов толкова голяма, че е осигурила низшите обитатели на този свят с вечен духовен прогрес; те трябва да вярват, че Бог се „радва със синовете човешки“[38]. Бог няма дефект в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, които образувт съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.
1955 1:5.5 In the local creations (excepting the personnel of the superuniverses) God has no personal or residential manifestation aside from the Paradise Creator Sons who are the fathers of the inhabited worlds and the sovereigns of the local universes. If the faith of the creature were perfect, he would assuredly know that when he had seen a Creator Son he had seen the Universal Father; in seeking for the Father, he would not ask nor expect to see other than the Son. Mortal man simply cannot see God until he achieves completed spirit transformation and actually attains Paradise.
2014 1:5.5 С изключение на обитателите на свръхвселените, в локалните творения на Бога няма друга лична или постоянна проява, освен Райските Синове-Създатели, които са бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието беше съвършена, то със сигурност щеше да знае, че като вижда Сина-Създател, е видяло Всеобщия Баща; в търсенето на Отеца то не е молило и очаквало да види никого другиго освен Сина[39][40]. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато не завърши трансформацията на духа и не достигне наистина до Рая[41].
1955 1:5.6 The natures of the Paradise Creator Sons do not encompass all the unqualified potentials of the universal absoluteness of the infinite nature of the First Great Source and Center, but the Universal Father is in every way divinely present in the Creator Sons. The Father and his Sons are one. These Paradise Sons of the order of Michael are perfect personalities, even the pattern for all local universe personality from that of the Bright and Morning Star down to the lowest human creature of progressing animal evolution.
2014 1:5.6 Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща на безкрайната природа на Първия Велик Източник и Център, но във всички възможни аспекти Всеобщият Баща божествено присъства в Синовете-Създатели. Отецът и неговите Синове са едно[42]. Тези Райски Синове от рода на Михаелитите са не само съвършени личности, но и модел за всичко личностно в локалната вселена — от Ярките Утринни Звезди до низшето човешко създание, еволюционното животно.
1955 1:5.7 Without God and except for his great and central person, there would be no personality throughout all the vast universe of universes. God is personality.
2014 1:5.7 Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.
1955 1:5.8 Notwithstanding that God is an eternal power, a majestic presence, a transcendent ideal, and a glorious spirit, though he is all these and infinitely more, nonetheless, he is truly and everlastingly a perfect Creator personality, a person who can “know and be known,” who can “love and be loved,” and one who can befriend us; while you can be known, as other humans have been known, as the friend of God. He is a real spirit and a spiritual reality.
2014 1:5.8 Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност — Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога[43][44][45]. Той е реален дух и духовна реалност.
1955 1:5.9 As we see the Universal Father revealed throughout his universe; as we discern him indwelling his myriads of creatures; as we behold him in the persons of his Sovereign Sons; as we continue to sense his divine presence here and there, near and afar, let us not doubt nor question his personality primacy. Notwithstanding all these far-flung distributions, he remains a true person and everlastingly maintains personal connection with the countless hosts of his creatures scattered throughout the universe of universes.
2014 1:5.9 Като наблюдаваме как Всеобщият Отец разкрива себе си в своята вселена, като виждаме как той прониква в милиардите свои създания, като познаваме Бащата в неговите Пълновластни Синове, като продължаваме повсеместно да чувстваме неговото божествено присъствие, няма да се усъмним в първенството на неговата личност. Независимо от цялото свое необятно разпространение той си остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безбройното множество свои създания по цялата вселена на вселените.
1955 1:5.10 The idea of the personality of the Universal Father is an enlarged and truer concept of God which has come to mankind chiefly through revelation. Reason, wisdom, and religious experience all infer and imply the personality of God, but they do not altogether validate it. Even the indwelling Thought Adjuster is prepersonal. The truth and maturity of any religion is directly proportional to its concept of the infinite personality of God and to its grasp of the absolute unity of Deity. The idea of a personal Deity becomes, then, the measure of religious maturity after religion has first formulated the concept of the unity of God.
2014 1:5.10 Идеята за личността на Всеобщия Баща представлява разширена и поистинска представа за Бога, възникнала в човечеството главно благодарение на откровения. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит — всички те предполагат и подразбират личността на Бога, но не потвърждават нейната пълнота. Даже Вътрешният Настройчик на Съзнанието е доличностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е право пропорционална на нейната представа за безкрайната личност на Бога и на постигането от нея на абсолютно единство на Божеството. Така идеята за личностното Божество става мярка за религиозна зрелост, след като в религията възниква представа за единството на Бога.
1955 1:5.11 Primitive religion had many personal gods, and they were fashioned in the image of man. Revelation affirms the validity of the personality concept of God which is merely possible in the scientific postulate of a First Cause and is only provisionally suggested in the philosophic idea of Universal Unity. Only by personality approach can any person begin to comprehend the unity of God. To deny the personality of the First Source and Center leaves one only the choice of two philosophic dilemmas: materialism or pantheism.
2014 1:5.11 Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по образ и подобие на човека. Откровението потвърждава верността на разбирането за личността на Бога, което е възможно само в научния постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея за Всеобщо Единство. Само чрез личността субектът е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първия Източник и Център означава избор на едното от двете решения на философската дилема: материализъм или пантеизъм.
1955 1:5.12 In the contemplation of Deity, the concept of personality must be divested of the idea of corporeality. A material body is not indispensable to personality in either man or God. The corporeality error is shown in both extremes of human philosophy. In materialism, since man loses his body at death, he ceases to exist as a personality; in pantheism, since God has no body, he is not, therefore, a person. The superhuman type of progressing personality functions in a union of mind and spirit.
2014 1:5.12 При съзерцание на Божеството понятието за личност трябва да се освободи от идеите за телесност. Материалното тяло не е задължително за личността, била тя личност на човек или на Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, която лишава човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуването на личността; за пантеизма Бог не е личност, понеже няма тяло. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действа в съюз с разума и духа.
1955 1:5.13 Personality is not simply an attribute of God; it rather stands for the totality of the co-ordinated infinite nature and the unified divine will which is exhibited in eternity and universality of perfect expression. Personality, in the supreme sense, is the revelation of God to the universe of universes.
2014 1:5.13 Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.
1955 1:5.14 God, being eternal, universal, absolute, and infinite, does not grow in knowledge nor increase in wisdom. God does not acquire experience, as finite man might conjecture or comprehend, but he does, within the realms of his own eternal personality, enjoy those continuous expansions of self-realization which are in certain ways comparable to, and analogous with, the acquirement of new experience by the finite creatures of the evolutionary worlds.
2014 1:5.14 Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбирането на крайния човек, Бог не придобива опит, но в пределите на своята собствена вечна личност той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се самоосъществяване, което, в определен смисъл, е аналогично на и сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове.
1955 1:5.15 The absolute perfection of the infinite God would cause him to suffer the awful limitations of unqualified finality of perfectness were it not a fact that the Universal Father directly participates in the personality struggle of every imperfect soul in the wide universe who seeks, by divine aid, to ascend to the spiritually perfect worlds on high. This progressive experience of every spirit being and every mortal creature throughout the universe of universes is a part of the Father’s ever-expanding Deity-consciousness of the never-ending divine circle of ceaseless self-realization.
2014 1:5.15 Абсолютното съвършенство на безкрайния Бог би го обрекло на крайните ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщият Баща участва непосредствено в личностните усилия на всяка несъвършена душа в огромната вселена, стремяща се с божествената помощ да се възвиси към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание е съставна част на Отеца — вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайния божествен кръг на непрестанното самоосъществяване.
1955 1:5.16 It is literally true: “In all your afflictions he is afflicted.” “In all your triumphs he triumphs in and with you.” His prepersonal divine spirit is a real part of you. The Isle of Paradise responds to all the physical metamorphoses of the universe of universes; the Eternal Son includes all the spirit impulses of all creation; the Conjoint Actor encompasses all the mind expression of the expanding cosmos. The Universal Father realizes in the fullness of the divine consciousness all the individual experience of the progressive struggles of the expanding minds and the ascending spirits of every entity, being, and personality of the whole evolutionary creation of time and space. And all this is literally true, for “in Him we all live and move and have our being.”
2014 1:5.16 Буквална истина е: „Във всяка скръб ваша той скърби с вас[46].“; „Във всички ваши радости той се радва с вас[47].“ Неговият доличностен божествен дух действително е част от вас. Островът на Рая реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син съдържа в себе си всички духовни импулси на цялото творение; Съвместният Извършител обединява всички проявления на разума в разширяващия се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото съзнание целия индивидуален опит на прогресивните усилия на развиващия се разум и нарастващата духовност на всяко създание, същество и личност на цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквален смисъл е истинско, тъй като „в Него ние живеем, движим се и съществуваме“[48].
6. PERSONALITY IN THE UNIVERSE
6. ЛИЧНОСТТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
1955 1:6.1 Human personality is the time-space image-shadow cast by the divine Creator personality. And no actuality can ever be adequately comprehended by an examination of its shadow. Shadows should be interpreted in terms of the true substance.
2014 1:6.1 Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.
1955 1:6.2 God is to science a cause, to philosophy an idea, to religion a person, even the loving heavenly Father. God is to the scientist a primal force, to the philosopher a hypothesis of unity, to the religionist a living spiritual experience. Man’s inadequate concept of the personality of the Universal Father can be improved only by man’s spiritual progress in the universe and will become truly adequate only when the pilgrims of time and space finally attain the divine embrace of the living God on Paradise.
2014 1:6.2 За науката Бог е причина, за философията — идея, за религията — личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа — хипотеза на единството, за религиозния човек — жив духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщия Баща може да се коригира само чрез духовния прогрес на човека във вселената; пълна адекватност ще настъпи едва тогава, когато странстващите из времето и пространството накрая достигнат божествените обятия на живия Бог в Рая.
1955 1:6.3 Never lose sight of the antipodal viewpoints of personality as it is conceived by God and man. Man views and comprehends personality, looking from the finite to the infinite; God looks from the infinite to the finite. Man possesses the lowest type of personality; God, the highest, even supreme, ultimate, and absolute. Therefore did the better concepts of the divine personality have patiently to await the appearance of improved ideas of human personality, especially the enhanced revelation of both human and divine personality in the Urantian bestowal life of Michael, the Creator Son.
2014 1:6.3 Никога не пропускайте противоположните гледни точки на личността в разбирането от Бога и човека. Човекът разглежда и разбира личността от гледната точка на крайното за безкрайното, Бог — от гледната точка на безкрайното за крайното. Човекът притежава най-низшия тип личност, Бог — най-висшия, дори върховния, пределния и абсолютния. Затова, за подобряване на представите за божествената личност, трябва търпеливо да се дочака появата на подобрените идеи за човешката личност и особено усъвършенстваното разкриване както на човешката, така и на божествената личност в посвещенческия живот, преживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.
1955 1:6.4 The prepersonal divine spirit which indwells the mortal mind carries, in its very presence, the valid proof of its actual existence, but the concept of the divine personality can be grasped only by the spiritual insight of genuine personal religious experience. Any person, human or divine, may be known and comprehended quite apart from the external reactions or the material presence of that person.
2014 1:6.4 Доличностният божествен дух, който прониква в смъртния разум, е убедително доказателство за реалността на своето съществуване, но понятието за божествена личност може да се постигне само с духовното прозрение, присъщо на истинския религиозен опит на личността. Всяка личност — човешка или божествена, може да бъде позната и разбрана напълно независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.
1955 1:6.5 Some degree of moral affinity and spiritual harmony is essential to friendship between two persons; a loving personality can hardly reveal himself to a loveless person. Even to approach the knowing of a divine personality, all of man’s personality endowments must be wholly consecrated to the effort; halfhearted, partial devotion will be unavailing.
2014 1:6.5 За дружбата на двете създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще разкрие себе си като нелюбяща. Дори само за да се приближи към познанието на една божествена личност, на човешката личност ú е необходимо да посвети на това целия си талант; нерешителните, половинчати действия биха били напразни.
1955 1:6.6 The more completely man understands himself and appreciates the personality values of his fellows, the more he will crave to know the Original Personality, and the more earnestly such a God-knowing human will strive to become like the Original Personality. You can argue over opinions about God, but experience with him and in him exists above and beyond all human controversy and mere intellectual logic. The God-knowing man describes his spiritual experiences, not to convince unbelievers, but for the edification and mutual satisfaction of believers.
2014 1:6.6 Колкото попълно човек разбира себе си и цени личностните качества на другите хора, толкова посилно ще се стреми към познаване на Изначалната Личност и толкова поискрено такъв познал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може хората да се разминават в мненията си за Бога, но полученият в него и заедно с него опит излиза изцяло извън пределите на всякакви човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Богопозналият човек описва своя духовен опит, не за да убеди невярващите, а за наставляване и взаимно удовлетворение на вярващите.
1955 1:6.7 To assume that the universe can be known, that it is intelligible, is to assume that the universe is mind made and personality managed. Man’s mind can only perceive the mind phenomena of other minds, be they human or superhuman. If man’s personality can experience the universe, there is a divine mind and an actual personality somewhere concealed in that universe.
2014 1:6.7 Да допуснеш, че вселената може да бъде позната и достъпна за разбиране, значи да допуснеш, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само появата на друг разум — било то разум на човек или свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това значи, че някъде в тази вселена са скрити божествен разум и неподправена личност.
1955 1:6.8 God is spirit—spirit personality; man is also a spirit—potential spirit personality. Jesus of Nazareth attained the full realization of this potential of spirit personality in human experience; therefore his life of achieving the Father’s will becomes man’s most real and ideal revelation of the personality of God. Even though the personality of the Universal Father can be grasped only in actual religious experience, in Jesus’ earth life we are inspired by the perfect demonstration of such a realization and revelation of the personality of God in a truly human experience.
2014 1:6.8 Бог е Дух — духовна личност; човекът също е дух — потенциална духовна личност[49]. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в найреалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.
7. SPIRITUAL VALUE OF THE PERSONALITY CONCEPT
7. ДУХОВНАТА ЦЕННОСТ НА РАЗБИРАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА
1955 1:7.1 When Jesus talked about “the living God,” he referred to a personal Deity—the Father in heaven. The concept of the personality of Deity facilitates fellowship; it favors intelligent worship; it promotes refreshing trustfulness. Interactions can be had between nonpersonal things, but not fellowship. The fellowship relation of father and son, as between God and man, cannot be enjoyed unless both are persons. Only personalities can commune with each other, albeit this personal communion may be greatly facilitated by the presence of just such an impersonal entity as the Thought Adjuster.
2014 1:7.1 Когато Иисус е говорел за „живия Бог“, той е имал предвид личностното Божество — Отеца в небесата[50]. Представата за личността на Божеството му помага в приятелските отношения, благоприятства разумното поклонение, съдейства за живителна доверчивост. Между неличностните неща е възможно взаимодействие, но не и приятелство. Отношенията на приятелство между бащата и сина, както и между Бога и човека, са възможни, само ако те и двамата са личности. Само личностите са способни да общуват една с друга, макар това личностно общуване да може съществено да се облекчава от присъствието на именно такава неличностна същност, какъвто е Настройчикът на Съзнанието.
1955 1:7.2 Man does not achieve union with God as a drop of water might find unity with the ocean. Man attains divine union by progressive reciprocal spiritual communion, by personality intercourse with the personal God, by increasingly attaining the divine nature through wholehearted and intelligent conformity to the divine will. Such a sublime relationship can exist only between personalities.
2014 1:7.2 Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човекът придобива божественото единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общуване, благодарение на връзката на личността с личностния Бог, благодарение на все поголямото придобиване на божествена природа в поискреното и разумно подчиняване на божествената воля. Такова възвишено отношение е възможно само между личности.
1955 1:7.3 The concept of truth might possibly be entertained apart from personality, the concept of beauty may exist without personality, but the concept of divine goodness is understandable only in relation to personality. Only a person can love and be loved. Even beauty and truth would be divorced from survival hope if they were not attributes of a personal God, a loving Father.
2014 1:7.3 Понятието за истината може да се разглежда отделно от личността, понятието за красотата може да съществува без личност, но представата за божествена добродетел е постижима само по отношение на личността. Само личността може да обича и да бъде обичана. Даже красотата и истината биха били лишени от надеждата за продължаване на живота, ако те не бяха атрибути на личностен Бог — един любящ Баща.
1955 1:7.4 We cannot fully understand how God can be primal, changeless, all-powerful, and perfect, and at the same time be surrounded by an ever-changing and apparently law-limited universe, an evolving universe of relative imperfections. But we can know such a truth in our own personal experience since we all maintain identity of personality and unity of will in spite of the constant changing of both ourselves and our environment.
2014 1:7.4 Ние сме неспособни докрай да разберем как Бог може да бъде първичен, неизменен, всесилен и съвършен — и едновременно с това обкръжен от еволюираща вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от законите. Но ние сме способни да познаем тази истина в своя личен опит, тъй като всички ние си запазваме неподправеност на личността и единство на волята, независимо от постоянното изменение както на нас самите, така и на нашето обкръжение.
1955 1:7.5 Ultimate universe reality cannot be grasped by mathematics, logic, or philosophy, only by personal experience in progressive conformity to the divine will of a personal God. Neither science, philosophy, nor theology can validate the personality of God. Only the personal experience of the faith sons of the heavenly Father can effect the actual spiritual realization of the personality of God.
2014 1:7.5 Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия — това е постижимо само по пътя на личния опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностен Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването на личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове на небесния Баща може да помогне на неподправеното духовно осъзнаване на личността на Бога.
1955 1:7.6 The higher concepts of universe personality imply: identity, self-consciousness, self-will, and possibility for self-revelation. And these characteristics further imply fellowship with other and equal personalities, such as exists in the personality associations of the Paradise Deities. And the absolute unity of these associations is so perfect that divinity becomes known by indivisibility, by oneness. “The Lord God is one.” Indivisibility of personality does not interfere with God’s bestowing his spirit to live in the hearts of mortal men. Indivisibility of a human father’s personality does not prevent the reproduction of mortal sons and daughters.
2014 1:7.6 По-висшите представи за вселенска личност включват: индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за саморазкриване. И всички тези качества предполагат приятелство и с други равни личности, подобно на това, което съществува в обединенията на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е дотолкова съвършено, че божествеността става известна като неразделимост, като единство. „Господ Бог е Господ единен[51]. “. Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвещава своя дух, който се заселва в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкия баща не препятства възпроизводството на смъртни синове и дъщери.
1955 1:7.7 This concept of indivisibility in association with the concept of unity implies transcendence of both time and space by the Ultimacy of Deity; therefore neither space nor time can be absolute or infinite. The First Source and Center is that infinity who unqualifiedly transcends all mind, all matter, and all spirit.
2014 1:7.7 Това понятие за неразделимост, в съвкупност с понятието за единство, подразбира изход на Пределността на Божеството отвъд границите както на времето, така и на пространството; затова както времето, така и пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.
1955 1:7.8 The fact of the Paradise Trinity in no manner violates the truth of the divine unity. The three personalities of Paradise Deity are, in all universe reality reactions and in all creature relations, as one. Neither does the existence of these three eternal persons violate the truth of the indivisibility of Deity. I am fully aware that I have at my command no language adequate to make clear to the mortal mind how these universe problems appear to us. But you should not become discouraged; not all of these things are wholly clear to even the high personalities belonging to my group of Paradise beings. Ever bear in mind that these profound truths pertaining to Deity will increasingly clarify as your minds become progressively spiritualized during the successive epochs of the long mortal ascent to Paradise.
2014 1:7.8 Фактът на съществуването на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията, трите личности на Райското Божество действат като единна личност. Не противоречи на съществуването на тези три вечни личности и истината за неразделимостта на Божеството. Аз напълно осъзнавам този факт, че на мое разположение няма адекватни езикови средства, с които да обясня на смъртния разум нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не трябва да се отчайвате; не всички тези въпроси са докрай разбрани даже от висшите личности, които принадлежат към моята група Райски същества. Винаги помнете, че тези трудни за разбиране истини, които се отнасят до Божеството, ще започнат да се проясняват според това, как вашият разум ще се изпълва с все поголяма духовност в следващите епохи в продължение на дългия възход на смъртните към Рая.
1955 1:7.9 [Presented by a Divine Counselor, a member of a group of celestial personalities assigned by the Ancients of Days on Uversa, the headquarters of the seventh superuniverse, to supervise those portions of this forthcoming revelation which have to do with affairs beyond the borders of the local universe of Nebadon. I am commissioned to sponsor those papers portraying the nature and attributes of God because I represent the highest source of information available for such a purpose on any inhabited world. I have served as a Divine Counselor in all seven of the superuniverses and have long resided at the Paradise center of all things. Many times have I enjoyed the supreme pleasure of a sojourn in the immediate personal presence of the Universal Father. I portray the reality and truth of the Father’s nature and attributes with unchallengeable authority; I know whereof I speak.]
2014 1:7.9 [Представено от Божествен Съветник, член на група небесни личности, получил задача от Извечно Древните на Уверса, столицата на седмата свръхвселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи извън рамките на локалната вселена Небадон. В моите пълномощия влиза подготовката на документите, които описват природата и атрибутите на Бога, тъй като аз представлявам върховния източник на съответната информация, достъпна в някой от обитаемите светове. Служил съм със статут на Божествен Съветник във всичките седем свръхвселени и в течение на дълго време съм се намирал в Райския център на цялото творение. Неведнъж съм изпитвал върховно наслаждение от непосредственото и лично присъствие на Всеобщия Баща. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отеца с неоспорими пълномощия; аз знам за какво говоря.]